Схема за основно плащане за земеделски стопани — системата функционира, но оказва ограничено въздействие върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане

Кpатко изложение

С реформата на общата селскостопанска политика от 2013 г. е въведена нова схема за основно плащане (СОП) за земеделските стопани, която се прилага в 18 държави членки¹. Подобно на своя предшественик — Схемата за единно плащане (СЕП), СОП има за цел да осигури основно подпомагане на доходите на земеделските стопани и по този начин да допринесе за постигането на жизнеспособно производство на храни в ЕС, без това да доведе до изкривяване на производствените решения. Със своите годишни разходи от около 18 млрд. евро, отпускани на около 4 млн. земеделски стопани, тя е най-голямата схема на ЕС за подпомагане на доходите на земеделските стопани.

Главният одитен въпрос на Сметната палата в настоящия доклад е дали Комисията и държавите членки правилно са приложили СОП. Заключението на Сметната палата е, че схемата функционира, но нейното влияние върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане е ограничено.

Въвеждането на СОП е изисквало значителни усилия от страна на националните органи, но системите за контрол в държавите членки, които Сметната палата посети, до голяма степен са намалили риска от неправилно изчисляване и разпределяне на правата на плащане. Последващите плащания по СОП като цяло не са съществено засегнати от грешки. Въпреки това през 2017 г. в някои случаи стойностите на правата на плащане по СОП все още са неточни, изчислени са само предварително или се основават на приблизителни оценки, а някои от разплащателните агенции, които Сметната палата посети, са се сблъскали с особени трудности.

Комисията е предоставила на държавите членки подробни насоки в този процес. Въпреки разясненията държавите членки невинаги са тълкували конкретните правила за изчисляване по последователен начин и не са предоставили на Комисията цялата информация за мониторинга. Като цяло собствените одити на Комисията са постигнали добри резултати, но тя е можела да изисква повече от сертифициращите органи.

Един от водещите принципи на реформата на ОСП от 2013 г. е опростяването. Сложните правила на ЕС относно СОП и допустимата за подпомагане земя съдържат многобройни варианти и изключения за прилагането на схемата. Правилата за изчисляване и вариантите, избрани от държавите членки, невинаги са били в полза на опростяването; в някои случаи те дори са увеличили сложността, засилили са тежестта върху националните администрации и са допуснали някои земеделските стопани да реализират неочаквани облаги.

С реформата на ОСП от 2013 г. е въведен отрицателен списък с цел да се изключат бенефициентите, чиято основна дейност не е селското стопанство. Използването на този списък е било ефективно само отчасти, възможно е той да е довел до различно третиране на сходни кандидатури и е представлявал значителна административна тежест за разплащателните агенции. Предвид тези трудности Съветът и Парламентът се споразумяха, че считано от 2018 г. държавите членки ще могат да решават дали да намалят критериите, чрез които кандидатите могат да доказват своя статут на „активен земеделски стопанин“, или да спрат да прилагат отрицателния списък.

С реформата също така са разширени категориите земя, за които се предоставя подпомагане, и се дава възможност на държавите членки да вземат мерки за намаляване на риска от спекулативни заявления. В опит да се насочи по-добре подпомагането към земеделската земя обаче това е създало сериозни проблеми при прилагането.

Реформата на ОСП от 2013 г. е стъпка към уеднаквяване на равнищата на подпомагане на хектар. Съгласно реформата, по правило всички права на плащане, активирани през 2019 г. в дадена държава членка или регион, следва да имат еднаква единична стойност, но този вариант са избрали само шест от 18-те държави членки за цялата или за голяма част от територията си, а още една ще го направи до 2020 г. Като дерогация, другите държави членки са имали право да вземат предвид фактори от минали периоди, когато изчисляват стойността на правата на плащане, които земеделските стопани следва да имат през 2019 г. Избраните от държавите членки варианти са оказали значително въздействие върху степента на преразпределяне на подпомагането, като в някои случаи земеделските стопани са успели да замразят особено високи равнища на подпомагане, произтичащи от минали равнища на субсидии.

Тъй като схемата по същество е свързана с площите, подпомагането по СОП по-скоро облагодетелства по-големите земеделски стопанства. Поради структурата на схемата Комисията очаква, че с реформата на ОСП от 2013 г. капитализацията на подпомагането в цените на земята ще се повиши, което е от полза за собствениците на земеделски земи.

Подпомагането по СОП е важен източник на доходи за много земеделски стопани, но има присъщи ограничения. То не отчита пазарните условия, ползването на земеделската земя или индивидуалните обстоятелства на стопанството и не се основава на анализ на цялостното състояние на доходите на земеделските стопани.

Целта на Договора за осигуряване на приемлив жизнен стандарт на земеделските стопани и общата цел на ОСП за жизнеспособно производство на храни и доходи на земеделските стопани все още не са превърнати в измерими цели, като липсват и базови стойности, спрямо които да се сравнят постигнатите резултати.

Що се отнася до действащата СОП, приложима до 2020 г., Сметната палата отправя редица препоръки към Комисията относно изчисляването и разпределянето на правата на плащане по СОП, осигуряването на правилно прилагане на ключовите механизми за контрол на разплащателните агенции, системите на Комисията за разпространение на информация сред държавите членки и ролята на сертифициращите органи.

Що се отнася до разработването на предложенията на Комисията за следващия програмен период, Сметната палата препоръчва тя да анализира факторите, които оказват въздействие върху доходите за всички групи земеделски стопани, техните нужди от подпомагане на доходите и стойността на обществените блага, които земеделските стопани осигуряват, както и да обвърже от самото начало предлаганите мерки с подходящи оперативни цели и базови стойности, спрямо които да се сравняват резултатите от подпомагането.

Въведение

Увеличаването на селскостопанската производителност и осигуряването по този начин на приемлив жизнен стандарт за земеделските стопани са ключови цели на Договора за функционирането на Европейския съюз и основен въпрос за общата селскостопанска политика (ОСП)². Преди 1992 г. ОСП е съсредоточена върху подпомагането на гарантирани цени (интервенционни цени) за селскостопанските продукти. Това е довело до значително свръхпроизводство и непропорционален ръст на разходите на ЕС. Реформата на ОСП от 1992 г. намалява интервенционните цени на зърнените култури и говеждото месо и задължава по-големите земеделски стопанства да оставят под угар част от земята си. Като компенсация за очакваните загуби на доходи вследствие на намалението на цените на зърнените култури и говеждото месо, производителите имат право да получават преки плащания, обвързани със засетите площи или с броя на животните. Общото равнище на разходите е ограничено от специфични за секторите тавани на регионално или национално равнище.

Реформата на ОСП от 2003 г. не промени общото равнище на директно подпомагане; тя обаче въведе система за подпомагане на доходите на земеделските стопани, обвързано със земеделските площи, но без задължение за производство („отделяне“), известна като Схема за единно плащане (СЕП). Земеделските стопани в държавите членки, които се присъединяват към ЕС през 2004 г. и 2007 г., разполагат с подобна, но преходна отделена от производството схема — Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). С успешното интегриране на подпомагането в различните селскостопански сектори в рамките на СЕП, тя се превърна в най-голямата схема на ЕС за подпомагане на земеделските стопани.

В предишната си дейност по СЕП Сметната палата установи, че тази схема осигурява определено равнище на подпомагане на доходите и дава на земеделските стопани свобода да произвеждат това, което се търси на пазарите. Сметната палата обаче установи и липса на прецизност в начина на дефиниране на ключови термини като „земеделски стопанин“, „допустима за подпомагане земя“ и „селскостопанска дейност“. Тя препоръча подпомагането да бъде насочено към „активните земеделски стопани“, допустимата за подпомагане земя и селскостопанската дейност да бъдат по-ясно дефинирани и изчисляването на правата на плащане да става въз основа на конкретните условия за земеделие в различните региони³. Сметната палата също така установи, че СЕП съдържа грешки при изчисляването и слабости във вътрешния контрол в държавите членки и препоръча разплащателните агенции да коригират грешките и да приемат ясни процедури, които да включват ефективни проверки относно надеждността на данните, свързани с изчисленията, както и относно точността на правата за получаване на плащания⁴.

Реформата на ОСП от 2003 г. продължава системата на отделено от производството подпомагане, но е придружена от незначително намаляване на общия бюджет за директни плащания за периода 2014—2020 г.⁵ С нея се въвежда нова структура на директните плащания за земеделските стопани, която се състои от схемата за основно плащане (СОП)⁶, на разположение и на държавите членки, които са въвели СЕПП, плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда⁷, и подпомагане за млади земеделски стопани⁸. Освен това държавите членки могат да се възползват от редица варианти, за които се очаква, че ще насочат по-добре подпомагането за земеделските стопани в сектори или региони с икономически затруднения или за по-малките земеделски стопанства.

СОП влезе в сила от референтната 2015 година (като плащанията са финансирани от бюджета на ЕС за 2016 г.) и в момента схемата се прилага от 18 държави членки⁹. Тя е най-голямата схема на ЕС за директно подпомагане за земеделските стопани, на стойност около 18 млрд. евро годишно, и се финансира изцяло от бюджета на ЕС. През 2015 г. подпомагане по СОП са получавали около 4 млн. стопанства в ЕС. Въз основа на решенията на държавите членки как да бъде разпределен националният бюджетен таван за различните схеми за директно подпомагане, всяка година Комисията изчислява наличните суми за подпомагане по СОП, което гарантира, че на земеделските стопани може да бъде отпусната максимална част от наличния бюджет¹⁰. В резултат на това делът на подпомагането по СОП от общите директни плащания на ЕС може да варира значително в отделните държави членки (вж. фигура 1).

Източник: Европейска сметна палата.

Правната рамка на ЕС за реформата на ОСП от 2013 г. определя жизнеспособното производство на храни като обща цел на директното подпомагане¹¹. Подобно на своя предшественик СЕП, СОП има за цел да осигури основно подпомагане на доходите на земеделските стопани, без това да доведе до изкривяване на производствените решения¹². Това следва да осигури защитна мрежа за земеделските стопани, изправени пред висока нестабилност на пазарните цени за техните продукти, и по този начин ще спомогне за стабилизиране на техните доходи, като същевременно им дава възможност да вземат производствени решения въз основа на пазарното търсене. Като отделена от производството схема за подпомагане, тя е независима от селскостопанското производство и по този начин е в съответствие с международните търговски споразумения¹³.

Плащането на подпомагане зависи от поддържането на земеделските площи в състояние, което да ги прави подходящи за паша или обработване. По този начин то спомага за запазване на потенциала на селскостопанското производство в ЕС и следователно за избягване на изоставянето на земя. Земеделските стопанства, които получават подпомагане, трябва да спазват минимални стандарти относно поддържането на земята, така че да се гарантира нейното добро земеделско и екологично състояние, както и да изпълняват определени задължения за стопанствата си относно безопасността на храните, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните (кръстосано спазване). Това следва да допринесе за постигането на другите общи цели на ОСП, свързани със земеползването, като например опазването на почвата, биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата.

Ключови елементи на схемата за основно плащане

Достъпът до подпомагане по СОП зависи от притежаването на права на плащане („права за получаване на плащане по СОП“). Всяко право на плащане дава на своя притежател прехвърляемо право на годишно плащане на определен размер подпомагане по СОП, ако бъде декларирано заедно с един хектар допустима за подпомагане земеделска земя („активиране“). По принцип това обхваща цялата обработваема земя, постоянно затревени площи и земя с трайни насаждения. Максималната обща стойност на всички права на плащане по СОП в даден регион или държава членка е ограничена в рамките на определен бюджетен таван.

Допустимостта за подпомагане по СОП (и притежаването на права на плащане по СОП) е предварително условие за получаването и на други директни плащания от земеделските стопани, като например плащане за екологизиране, преразпределително плащане¹⁴ и плащане за млади земеделски стопани. Повечето държави членки са избрали плащането за екологизиране, а много от тях — плащането за млади земеделски стопани, да бъде фиксиран процент от стойността на правата на плащане, активирани от кандидатите. Това означава, че неправилното разпределяне на правата на плащане по СОП (по отношение на тяхната стойност или брой) се отразява и върху точността на плащанията по другите схеми за директно подпомагане.

СОП е насочена към земеделските стопани. Като земеделски стопани се определят всички физически и юридически лица или групи от физически или юридически лица, които осъществяват селскостопанска дейност, чрез която произвеждат селскостопански продукти, поддържат земеделска земя в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, или извършват минимална дейност в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване.

С цел да се гарантира по-добро насочване на подпомагането към „активните земеделски стопани“, считано от 2015 г. е било въведено задължение за определени предприятия, които може да са ангажирани с управление на земя, но чиято основна дейност е насочена само в незначителна степен към селскостопанска дейност, като например летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих, и които са получили преки плащания над установения от държавите членки праг¹⁵, да представят доказателство, че тяхната селскостопанска дейност е значителна, ако кандидатстват за подпомагане. Държавите членки са имали право да приемат по-строги правила, като добавят още предприятия към списъка или като изключат като цяло всички лица, чиито селскостопански дейности представляват само незначителна част от цялостната им икономическа дейност или чиято основна дейност не се изразява в упражняване на селскостопанска дейност.

При предходната СЕП стойностите на правата на плащане в повечето държави членки зависят от стойността на плащанията за подпомагане в миналото, обвързано с производството, които всеки земеделски стопанин е получил през определен референтен период¹⁶. В резултат на това отделните нива на подпомагане на хектар са можели да варират значително между земеделските стопани в зависимост от техните равнища на подпомагане в миналото¹⁷.

Реформата на ОСП от 2013 г. има за цел с течение на времето да премахне или поне да намали тези компоненти от минали периоди в стойността на правата на плащане и да ги сближи в посока еднакви стойности на хектар най-късно до 2019 г. („вътрешно сближаване“). С цел да бъдат избегнати неблагоприятни финансови последици за земеделските стопани, държавите членки имат възможност да запазят компонент от минали периоди в стойността на правата на плащане и след 2019 г. Това означава, че стойността на плащанията в миналото към земеделските стопани в рамките на предишните обвързани с производството схеми за подпомагане ще продължи да бъде отразявана в стойността на правата на плащане по СОП, докато не бъде осъществена друга бъдеща реформа на ОСП. Въпреки това, както е посочено в точка 67 по-долу, въздействието на тези различия ще бъде намалено през периода до 2019 г.

Между 2016 г. и 2019 г. размерът на сумите, налични по СОП, допълнително се изменят, тъй като националните тавани на държавите членки ще бъдат намалени или увеличени („външно сближаване“)¹⁸.

Държавите членки са имали възможност да избират между три основни модела за установяване на стойността на правата на плащане по СОП (вж. фигура 2):

Източник: Европейска сметна палата.

В рамките на основните модели на СОП държавите членки разполагат с множество варианти за прилагане на схемата. Тези варианти дават възможност на държавите членки да въведат национални преференции за равнището, на което желаят да прилагат схемата (национално или регионално), за изчисляването на референтните суми за земеделските стопани и стойността на техните права на плащане по СОП, за начина за по-добро насочване на подпомагането към „активните земеделски стопани“ и за начина на определяне на площта, отговаряща на условията за разпределяне на права на плащане по СОП¹⁹.

Изчисляване и разпределяне на правата на плащане по СОП

Държавите членки е трябвало да установяват правата на плащане по СОП през 2015 г. и да ги отпуснат на земеделските стопани. Освен това те е трябвало да заделят определена сума от наличния бюджет в национален резерв, за да разпределят права на плащане по СОП за млади земеделски стопани, земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност, или земеделски стопани в специално положение²⁰.

По правило във всички модели на СОП броят на правата на плащане, разпределени на земеделските стопани, е равен на броя на допустимите за подпомагане хектари земеделска земя, които те са обработвали през 2015 г. Стойността е зависела от конкретния модел на СОП, избран от държавата членка или региона. Там, където през 2015 г. държавите членки вече са прилагали модел на СОП с фиксирана ставка, всички земеделски стопани в даден регион са получили права на плащане по СОП с еднаква единична стойност на хектар (вж. фигура 3).

*⁾ Без площта, свързана с права на плащане, от националния резерв

Източник: Европейска сметна палата.

В държавите членки, които са избрали модел на СОП на база сближаване, т.е. които през 2015 г. не са прилагали еднакви стойности на хектар, националните органи по принцип са използвали шест елемента като основа на своите изчисления (вж. фигура 4)²¹:

• общата допустима за подпомагане земеделска площ през 2015 г. на всички „активни земеделски стопани“ в дадена държава членка или регион;
• земеделската площ, допустима за подпомагане през 2015 г. за всеки отделен кандидат;
• индивидуалната референтна сума за 2014 г.²² на кандидатите през 2015 г.;
• общите референтни суми за 2014 г. за всички „активни земеделски стопани“ през 2015 г.;
• националните или регионалните тавани, приложими през 2015 г. за СОП;
• националната или регионалната целева стойност (националната или регионалната средна стойност) за 2019 г.

^*) Без площта за права на плащане от националния резерв

Източник: Европейска сметна палата.

Всички модели на база сближаване са имали общата характеристика, че разплащателните агенции на държавите членки трябва да определят индивидуалната референтна сума за всеки земеделски стопанин, като обърнат внимание на промените в личното положение на съответния земеделски стопанин, като например сливания, разделяния или прехвърляния на земя, извършени между 2014 г. и 2015 г. За да се избегне усложняване, държавите членки, които са приложили СОП въз основа на регионалния модел, са имали и възможността да запазят съществуващите права на плащане по СЕП, превърнали се впоследствие в права на плащане по СОП²³.

Роля на Комисията и на държавите членки при въвеждането на СОП

Комисията и държавите членки са отговорни съвместно за управлението на СОП и другите схеми за директни плащания. Комисията обаче запазва крайната отговорност за изпълнението на бюджета²⁴. Това означава, че Комисията е трябвало да гарантира правилното прилагане на СОП посредством подходящи делегирани правни актове, мониторинг на управлението на СОП в държавите членки и одити на съответствието на системите за контрол за администрирането на схемата. В случай че прилагането на национално равнище не е в съответствие с правната рамка на ЕС, Комисията може да приложи финансови корекции.

Държавите членки са изчислявали правата на плащане по СОП и са ги регистрирали в специална база данни. Те също така е трябвало да гарантират, че акредитираните разплащателни агенции впоследствие са изплатили подпомагането по СОП на земеделските стопани. За тази цел националните органи е трябвало да използват интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), за да гарантират точността на плащанията и предотвратяването на нередностите. Като използва надеждна информация за земеделските площи и система за автоматизирани кръстосани проверки, ИСАК следва също така да помага на земеделските стопани да попълват правилно декларациите и по този начин ефективно да се идентифицират възможните нередности. Освен това независим национален сертифициращ орган е трябвало да извърши одит на законосъобразността и редовността на всички разходи на ЕС, които разплащателните агенции са изплатили. На фигура 5 е показана ролята на Комисията и на държавите членки при прилагането на СОП.

Източник: Европейска сметна палата.

Обхват и подход на одита

Целта на настоящия одит беше да се определи дали през 2015 г. Комисията и държавите членки са въвели СОП в съответствие с правната рамка на ЕС и с целите на ОСП. В този контекст Сметната палата провери и характеристики, които произтичат от концепцията на СОП като схема, по която се предоставя отделено от производството подпомагане на доходите на земеделските стопани. Сметната палата потърси отговор на следния главен одитен въпрос:

Схема за основно плащане за земеделските стопани — правилно ли е прилагането ѝ от Комисията и държавите членки?

За да отговори на този въпрос, Сметната палата провери дали:

• системите за контрол на държавите членки са намалили риска от неправилно изчисляване на правата на плащане по СОП;
• Комисията е подкрепила по подходящ начин въвеждането на основното плащане от държавите членки, както и дали в достатъчна степен е упражнявала надзор и извършвала одити на държавите членки;
• въвеждането на СОП е допринесло за опростяване както за земеделските стопани, така и за администрациите, както и дали то е било в съответствие с целите на ОСП.

Сметната палата извърши своя одит в периода септември 2016 г.—април 2017 г., като той включваше:

• изпращане на анкета до всички 18 държави членки, които са въвели СОП, за да се получат ключови данни и информация за нейната структура и прилагане. Където е уместно, Сметната палата използва резултатите от тази анкета за своя доклад;
• посещения на Европейската комисия — Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, и на шест държави членки (Германия (Долна Саксония), Гърция, Испания, Франция, Италия и Обединеното кралство (Англия и Шотландия), избрани въз основа на техния дял в наличния бюджет на ЕС за СОП и на конкретния модел, който те са избрали за прилагане на схемата. Сметната палата проведе интервюта, анализира процедури и данни и проучи съответните документи;
• одит на извадка от 400 досиета на права на плащане на земеделски стопани от референтната 2015 година. Сметната палата ги подбра отчасти на случаен принцип и отчасти въз основа на оценка на риска, за да провери изчисленията на правата на плащане по СОП и прилаганите ключови механизми за контрол.

Освен това Сметната палата взе предвид резултатите от своята работа във връзка с декларацията за достоверност за 2016 г.

Констатации и оценки

Системите за контрол на посетените държави членки до голяма степен са намалили риска от неправилно изчисляване и разпределяне на правата на плащане по СОП, но някои решения на национално равнище са създали особени трудности за някои разплащателни агенции

Повечето държави членки са се справили с предизвикателствата и като цяло плащанията по СОП за земеделските стопани не са засегнати от съществено ниво на грешки…

Всички държави членки, които Сметната палата посети, са се сблъскали с редица предизвикателства при прилагането на СОП. Тяхното естество до голяма степен зависи от вариантите, които държавите са избрали. По-специално, те е трябвало:

• да проверяват правото на кандидатите на подпомагане по СОП, т.е. дали те са били бенефициенти на директно подпомагане през 2013 г. и дали са „активни земеделски стопани“ през 2015 г.;
• да определят индивидуалната референтна сума за всеки земеделски стопанин, когато държавата членка не прилага фиксирана ставка на хектар;
• да определят допустимата за подпомагане земеделска площ за всеки земеделски стопанин за 2015 г. въз основа на най-актуалната информация от системите за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и проверките на място. Това евентуално е изисквало и определянето на площта, която не е била допустима за подпомагане преди въвеждането на СОП;
• да определят стойността на правата на плащане по СОП за периода 2015—2019 г. след завършването на всички проверки и изчисления;
• да изпратят уведомления до засегнатите земеделски стопани до края на 2015 г. или до 1 април 2016 г., ако националните органи са разполагали само с предварителни данни;
• да извършат плащанията по СОП и друго директно подпомагане до 30 юни 2016 г.

Повечето държави членки са се справили с предизвикателствата и са приключили изчисленията си в рамките на законовите срокове или близо до тях. За Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Обединеното кралство (Шотландия) обаче, които не са били в състояние да извършат окончателните плащания към всички земеделски стопани в рамките на законовия срок 30 юни 2016 г., Комисията е позволила плащанията да бъдат извършени без намаления до 15 октомври 2016 г.²⁵

Наличните данни показват, че плащанията, основани на права по СОП, в рамките на ЕС като цяло не са съществено засегнати от грешки²⁶. Грешките в изчисленията обаче биха могли да засегнат плащанията към голям брой отделни земеделски стопани и да намалят надеждността на базите данни за правата на плащане по СОП, както е обяснено по-нататък.

…но в някои случаи стойностите на правата на плащане по СОП са неточни, изчислени са само предварително или се основават на приблизителни оценки…

Сметната палата установи, че в повечето случаи държавите членки (или регионите) са приложили правилно общите правила за изчисляване и с изключение на Италия и на един регион в Германия (Мекленбург-Предна Померания) са спазили приложимите национални или регионални тавани. В някои случаи обаче Сметната палата установи, че стойностите на правата на плащане по СОП са неточни, изчислени са само предварително или се основават на приблизителни оценки, което е повлияло на разпределението на плащанията между отделните земеделски стопани:

1. Обединеното кралство (Шотландия) органите не са приложили правилно правилата за изчисляване с оглед на определянето на целевите стойности на фиксираната ставка за 2019 г., както и годишните бюджетни корекции до тази година. В Нидерландия органите са изчислили невярна стойност на сближаване за коригирането на правата на плащане в посока към фиксирана ставка през 2019 г. Това все пак не е засегнало общия размер на плащанията в Шотландия и в Нидерландия и е повлияло съвсем слабо върху разпределението на плащанията между отделните земеделски стопани.
2. Франция и Обединеното кралство (Англия и Шотландия) са използвали предварителни данни или приблизителни оценки, тъй като са се сблъскали с особени трудности при своевременното изчисляване на окончателните стойности на правата на плащане по СОП. Това се е отразило на точността на стойностите на правата на плащане по СОП, тъй като промените в един от елементите на изчислението (например общата допустима за подпомагане площ) са довели до евентуални промени в други елементи (например стойността на правата на плащане) и биха могли да имат допълнително отражение върху изчисляването на стъпките на сближаване. Това означава и че земеделските стопани не са знаели окончателната стойност на своите права на плащане по СОП преди да кандидатстват за следващата референтна година. По-долу Сметната палата описва някои от различните проблеми, с които държавите са се сблъскали.
   1. През май 2017 г. разплащателната агенция във Франция все още изчисляваше окончателната стойност на правата на плащане по СОП за 2015 г. и не ги беше разпределила официално на земеделските стопани. Закъснението се обяснява със забавеното въвеждане на нова система за идентификация на земеделските парцели, с трудностите при идентификацията на неземеделските площи и със значителните закъснения в проверките на място на земеделските стопани за 2015 г., които френските органи са приключили чак през декември 2016 г.²⁷
   2. В Обединеното кралство (Англия и Шотландия) са се сблъскали със значителни закъснения при изчисляването на стойностите на правата на плащане, защото в Англия, където е решено да се запазят предишните права на плащане по СЕП, пълните данни за земната покривка не са били на разположение навреме. Поради това органите са били в състояние да оценят единствено окончателната допустима за подпомагане площ, която обаче е била ключов елемент за точното изчисляване на стойностите на правата на плащане. Освен това новата компютърна система за обработка на заявленията не е работила според очакванията и е принудила разплащателната агенция да се върне към заявления на хартия. Това е довело до сериозни затруднения по отношение на коригирането на правата на плащане по СОП спрямо допустимите за подпомагане площи и изпълнението на сроковете за плащане²⁸. В Шотландия органите са се сблъскали със затруднения във връзка със своевременната обработка на всички заявления, отчасти и поради факта, че е имало изоставане в идентификацията на допустимите за подпомагане постоянно затревени площи. Те са направили само примерни изчисления на стойностите на правата на плащане по СОП, за да спазят крайните срокове за отпускането на подпомагането, но през май 2017 г. все още не бяха определили окончателните стойности²⁹.

…а някои от посетените разплащателни агенции са се сблъскали с особени затруднения

Разплащателните агенции е трябвало да създадат ефективни ключови механизми за контрол, за да гарантират точността на броя и стойността на правата на плащане по СОП, разпределени на земеделските стопани. Това е включвало извършване на кръстосани проверки на допустимостта за подпомагане на площите, които земеделските стопани са декларирали в своите заявления за подпомагане, спрямо данните в СИЗП³⁰ и спрямо референтните данни за минали периоди, както и извършване на проверки на автентичността на удостоверителните документи, предоставени от земеделските стопани, и проверки на изчислението на правата на плащане по СОП. В следващите точки Сметната палата описва някои от различните проблеми, с които са се сблъскали посетените от нея държави членки.

В Италия за изчисляването на правата на плащане по СОП и за тяхното разпределяне на земеделските стопани е отговарял централен координиращ орган извън рамката за вътрешен контрол на италианските разплащателни агенции. Той не е завършил всички проверки относно допустимостта за подпомагане на земеделските стопани и все още е имало неясноти във връзка с допустимостта за подпомагане на значителна част от постоянно затревените площи. Това е довело до повтарящ се процес, чрез който същият координиращ орган е трябвало да преизчисли стойностите на около една трета от правата на плащане по СОП след тяхното първоначално разпределяне. В крайна сметка тяхната обща стойност е надвишила националния бюджетен таван. Съгласно законодателството на ЕС това е трябвало да доведе до допълнително коригиране на стойността на всички права на плащане по СОП в Италия. Въздействието върху плащанията за подпомагане на земеделските стопани вероятно е слабо като цяло, но би могло да е по-съществено на ниво отделни земеделски стопани. През април 2017 г. продължаваха да се правят преизчисления, които засягат и стойностите на правата на плащане по СОП и последващите плащания за подпомагане за бъдещи години³¹.

Наличието на надеждна информация в СИЗП относно действителната допустима за подпомагане площ на заявените парцели е друг ключов фактор за правилното определяне на правата на плащане по СОП. В две от шестте посетени държави членки Сметната палата установи, че информацията в СИЗП като цяло е актуална. Във Франция, Италия и Обединеното кралство в много случаи тя се е актуализирала паралелно с изчисляването на правата на плащане по СОП³². Гръцката разплащателна агенция, която в продължение на няколко години е полагала сериозни усилия за точното идентифициране на постоянно затревените площи, не е разполагала с необходимите национални средства, за да актуализира цялата СИЗП с най-новата налична информация. Ето защо през 2015 г. за повече от половината от засегнатата територия органите е трябвало да използват изображения още от 2008 г. като основа на изчислението на правата на плащане по СОП³³.

Около 90 % от всички постоянно затревени площи в Гърция и над 25 % от земеделските площи на страната представляват земи, които са публична собственост. За този вид земя гръцките органи са изчислили правата на плащане по СОП въз основа на средния регионален брой животни на хектар и броя животни, декларирани от всеки отделен земеделски стопанин в неговото заявление за подпомагане³⁴. Ненадеждната информация в регистъра на животните обаче е затруднила точното изчисляване на броя на правата на плащане по СОП, разпределени на земеделските стопани³⁵.

Комисията е подпомогнала по подходящ начин въвеждането на СОП, но е можела да изисква повече от сертифициращите органи

Като цяло Комисията е упражнявала добър надзор върху процеса на изпълнение и е предоставила подробни насоки…

Наличието на широк кръг от варианти за държавите членки, предвидени от законодателството на ЕС, е усложнило разпоредбите, и е създало риск от неправилно тълкуване и неяснота. Комисията е успяла да предостави своевременно разпоредби за изпълнение³⁶. Държавите членки обаче са поискали допълнителни насоки от Комисията относно своя конкретен модел на прилагане. В резултат на това след 2014 г. Комисията е издала повече от 400 обяснителни бележки до държавите членки и е провела двустранни срещи с националните органи, за да гарантира гладкото прилагане на СОП и другите схеми на ЕС за директно подпомагане. Въпреки предоставените разяснения държавите членки невинаги са тълкували по последователен начин конкретните правила за изчисляване.

…но държавите членки не са предоставили цялата информация за мониторинга

Тъй като Комисията отговаря за мониторинга на схемата, всички държави членки, прилагащи СОП, са били длъжни да я информират за избраните от тях варианти, давайки възможност на Комисията да извърши задълбочен анализ на спазването на правната рамка на ЕС от тяхна страна и да предприеме последващи действия. През май 2017 г. обаче Комисията все още не e разполагала с ключова информация, като например общата стойност на правата на плащане по СОП за 2015 г., разпределени на земеделските стопани от Франция и Италия, на които, взети заедно, се пада 31 % от наличния бюджет. Липсата на тази информация допълнително е затруднила извършването на мониторинг на схемата. В съответствие със законодателството на ЕС Комисията не е имала право да намалява плащанията към държавите членки, ако те не предадат навреме конкретна статистическа информация.

Като цяло собствените одити на Комисията са постигнали добри резултати…

Комисията е започнала своевременно одита на прилагането на СОП в държавите членки и този одит е постигнал добри резултати, въпреки че липсата на ресурси не ѝ е позволила да проведе всички планирани одити на място. Поради ранните дати на повечето от посещенията Комисията не е била в състояние също така да оцени качеството на проверката на изчисляването на правата на плащане по СОП, извършена от сертифициращите органи.

Одитната дейност на Комисията е била съсредоточена основно върху проверки на извадки от операции и върху допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Тя е акцентирала в по-малка степен върху проверката на общите изчисления, прилаганите вътрешни механизми за контрол и върху това дали държавите членки са въвели системи, позволяващи строг мониторинг на управлението на правата на плащане по СОП, като например изчисляването на приложимите тавани и тяхното спазване, управлението на националния резерв в т.ч. процедурите за отмяна на правата на плащане по СОП.

…но е можела да изисква повече от сертифициращите органи

Всички разходи на ЕС, които разплащателните агенции на държавите членки изплащат, подлежат на годишен сертифициращ одит от организационно независим орган. Тези одитори следва да представят становище, изготвено съгласно международно приетите одитни стандарти, относно изчерпателността, точността и достоверността на годишния финансов отчет на разплащателната агенция, доброто функциониране на нейната система за вътрешен контрол и законосъобразността и редовността на разходите, за чието възстановяване е отправено искане до Комисията³⁷. Тъй като стойността на правата на плащане по СОП е ключов елемент за изчисляването на сумите на подпомагане, отпускани на земеделските стопани, извършваната от сертифициращите органи проверка на изчисляването на правата на плащане по СОП е от особена важност. На фона на текущото сближаване и възможните корекции на стойностите на правата на плащане по СОП, това е от значение и за следващите финансови години.

В насоките си за сертифициращите органи Комисията посочва, че техните проверки следва да включват „оценка на въведените процедури за гарантиране на правилното разпределяне на правата на плащане по СОП“ и изисква от тях да дават становище дали разплащателните агенции са създали подходяща система за идентифициране и регистриране на правата на плащане по СОП и дали са приложили подходящи механизми за контрол по отношение на установяването на схемата. В насоките на Комисията се изисква да се извършва проверка на съответствието на десет операции, но не се дават подробности относно това какви проверки се очаква да извършват сертифициращите органи по отношение на точността на изчисленията.

В посетените от Сметната палата държави членки сертифициращите органи са тълкували насоките на Комисията по различен начин и броят на операциите, за които Комисията препоръчва да се извършва проверка на съответствието, е бил твърде нисък, за да се достигне до валидни общи заключения за точността на изчисляването относно правата на плащане по СОП.

В насоките на Комисията не се уточнява ролята на сертифициращите органи, когато при изчисленията на правата на плащане по СОП са участвали други органи, различни от разплащателните агенции. В резултат на това:

• в Германия (Долна Саксония) точността на това изчисление изобщо не е била проверявана от сертифициращ орган, тъй като изчислението е било извършено от централен координиращ орган, който не подлежи на сертифициращ одит;
• в Италия сертифициращият орган просто е посочил, че към момента на изготвяне на неговия доклад координиращият орган още не е бил приключил с изчисляването на правата на плащане по СОП;
• във Франция сертифициращият орган е потвърдил, че разплащателната агенция не е приложила правилно метода за изчисляване, определен от Министерството на земеделието, но е посочил, че данните все още не са били окончателни и че не е проверил някои изчисления.

Някои от правилата за изчисляване и вариантите, избрани от държавите членки, понякога увеличават сложността, засилват тежестта върху националните администрации и позволяват на някои земеделски стопани да реализират неочаквани облаги

Някои правила за определяне на правата на плащане по СОП изискват сложни изчисления

Една от основните цели и едно от ключовите изисквания на реформата на ОСП от 2013 г. е намаляването на административната тежест. Комисията и държавите членки е трябвало да вземат това предвид при изготвянето на съответните разпоредби относно схемата за директно подпомагане³⁸.

Изборът на модела за изчисляване на правата на плащане по СОП е оказал значително въздействие върху сложността, с която са се сблъскали националните органи. Въпреки че моделът с фиксирана ставка, прилаган в Германия, Франция (Корсика), Малта и Обединеното кралство (Англия), е открил възможност за опростени изчисления на стойностите и броя на правата на плащане, това важи в по-малка степен за моделите на база сближаване, прилагани в другите държави членки или региони, с техните подробни и специфични правила за изчисляване, които държавите членки често са допълвали с национални или регионални разпоредби за изпълнение. Това не само е можело да доведе до грешки в изчисленията, но е създало и много допълнителна работа на разплащателните агенции³⁹.

Вариантите, избрани от някои държави членки, в някои случаи са довели до значителен обем работа за националните администрации…

Държавите членки са имали възможност допълнително да обособят, въз основа на обективни критерии, своята територия и да прилагат СОП на регионално равнище. Сред тези критерии са институционална структура (напр. Германия), регионален селскостопански потенциал (напр. Обединеното кралство (Англия и Шотландия) или агрономски характеристики (напр. Гърция и Испания).

В тази връзка Испания е въвела 50 нови региона по СОП, определени от националните органи въз основа на агрономски характеристики и на тяхното земеползване през 2013 г. Тези региони обхващат около 316 земеделски зони (comarcas agrarias), което означава, че земя, която принадлежи към един регион по СОП, може да е разположена в няколко земеделски зони и автономни области в континенталната част на Испания. В много от регионите обаче средните единични стойности на правата на плащане по СОП са се различавали само в незначителна степен. Въпреки че тази регионализация е в съответствие с правната рамка на ЕС, тя е усложнила управлението на земята. Земеделските стопани са можели да използват своите права на плащане само в региона, за който същите са били първоначално разпределени, за отделни земеделски парцели в едно и също село (вж. фигура 6).

Източник: Европейска сметна палата, въз основа на данни на испанските органи (FEGA).

За разлика от Испания, Гърция е използвала далеч не толкова сложен модел, основан на селскостопанските характеристики и обхващащ само три региона.

Предизвикателствата за безпроблемното изпълнение на СОП са били породени не само от избрания от държавите членки модел на СОП, но и от предвидените в законодателството на ЕС варианти за определянето на допустимите за подпомагане площи. Очакванията са били това да подобри насочването на подпомагането, но то е можело сериозно да забави изчисляването на правата на плащане по СОП и да повлияе на точността на тяхната стойност (вж. каре 1).

…а някои земеделски стопани са успели да реализират неочаквани облаги, като са намалили значително размера на своите стопанства

За държавите членки, които са приложили подход към СОП на база сближаване⁴¹, е възникнал специфичен риск от свръхкомпенсиране на земеделските стопани с въвеждането на СОП, тъй като те значително са намалили броя на хектарите, обработвани от референтния период (2014 г.) до 2015 г. Това е дало възможност за концентриране на референтната сума, получена от по-голяма площ, на по-малка площ, позволявайки на тези земеделски стопани да реализират неочаквани облаги.

Държавите членки са имали възможност да си върнат неочакваните облаги⁴². От 13 държави членки, където това е било приложимо, седем са използвали тази възможност⁴³, което им е позволило също така да преразпределят тези средства по-ефективно, например чрез разпределяне на права на плащане по СОП на млади земеделски стопани. В Италия обаче органите не са идентифицирали надлежно всички земеделски стопани, които са реализирали неочаквани облаги, или в други случаи са приложили неправилно правилата. Във Франция органите първоначално са решили да приложат клаузата за неочакваните облаги, но не са били в състояние да го направят на практика (вж. каре 2)⁴⁴.

Новите правила са имали за цел да подобрят насочването на подпомагането, но са били само отчасти ефективни

Новите правила са въвели изисквания за конкретни проверки на определени категории кандидати за помощ…

Целта на реформата на ОСП от 2013 г. е по-добро насочване на прякото подпомагане от ЕС към действителните земеделски стопани и с нея се въвежда концепцията за т.нар. „активен земеделски стопанин“⁴⁶. Тази концепция предвижда задължителни допълнителни изисквания за допустимост за подпомагане за две категории кандидати за помощ: лица, които обработват земя, която естествено се поддържа в състояние, подходящо за паша или обработване⁴⁷ и лица с основна дейност, включена в отрицателен списък. Втората категория кандидати могат да се допуснат отново, ако са в състояние да докажат, че тяхната селскостопанска дейност не е „незначителна“.

Новите правила са позволили на държавите членки да освободят кандидатите за годишни преки плащания на стойност до 5 000 евро от всякакви проверки или да установят свои собствени алтернативни критерии, според които е възможно кандидатите да се допуснат отново и да получат пряко подпомагане от ЕС. Единадесет от общо 18 държави членки са приложили максималния праг от 5 000 евро за цялата си територия или за част от нея⁴⁸. Държавите членки също така са имали право като цяло да се въздържат да изплащат помощ на лица, чиито селскостопански дейности представляват само незначителна част от цялостната им икономическа дейност или чиято основна дейност не се изразява в селскостопанска дейност.

Тъй като СОП е отделена от селскостопанското производство, не е било възможно от земеделските стопани да се изисква да реализират доход от селскостопанска дейност, за да бъдат допустими за подпомагане. По принцип бенефициентите са имали възможност да възлагат всички селскостопански дейности върху своята земя на трети страни, без да губят статута си на „активни земеделски стопани“. Въпреки това, земеделските стопани е трябвало да разполагат с правомощия за вземане на решения, да получават ползи и да носят финансови рискове във връзка с земеделската дейност върху заявената земя.

…и някои държави членки са постигнали добри резултати…

Сметната палата установи, че въз основа на административни данни, като например търговски или данъчни регистри, Испания и Италия са постигнали добри резултати в идентифицирането на кандидатите без селскостопански дейности или само с незначителни селскостопански дейности⁴⁹. Нидерландия информира Сметната палата, че националните органи са изключили около 4 % от кандидатите, тъй като тяхната основна дейност или предметът на дейността на предприятието не са били насочени към селскостопанска дейност и поради това не е било възможно да бъдат включени в официалния търговски регистър.

Въпреки това, макар и по принцип да са изисквали от кандидатите да декларират дали имат дейности от отрицателния списък, всички посетени от Сметната палата държави членки са имали трудности при правилното определяне на кандидатите, за които е трябвало да се провери статутът на „активни земеделски стопани“, защото формулярът за кандидатстване не е бил достатъчно ясен или защото понякога не са проверили в достатъчна степен случаите на възможно заобикаляне на правилата.

…изпълнението обаче е било ефективно само отчасти и е създало значителна административна тежест…

В зависимост от решението на национално равнище, броят на кандидатите, подлежащи на проверки относно значимостта на тяхната селскостопанска дейност, е варирал значително: в някои случаи повечето кандидати в дадена държава членка или регион са били под приложимите прагове, а в повечето случаи държавите членки са решили да не разширяват отрицателния списък. Кандидатите, които са били включени в отрицателния списък и са надвишавали прага, са имали възможност да представят доказателства, че i) директните им плащания са възлизали на най-малко 5 % от техните доходи от неселскостопанска дейност през най-близката данъчна година, ii) основният им предмет на дейност е бил селско стопанство, или iii) селскостопанските им дейности не са били незначителни. По отношение на последната възможност, държавите членки отново са имали много голяма свобода при определянето на критерии. Докато някои държави членки са използвали критерии като дял на дохода от неселскостопанска дейност спрямо общия размер на дохода, то в Германия и в Обединеното кралство (с изключение на Шотландия) са приемали за „активни земеделски стопани“ и кандидати, които са декларирали, че имат дейности от отрицателния списък, ако техните допустими за подпомагане хектари са превишавали брой, близък до средния на национално или регионално равнище. Това е можело да доведе до изключване на кандидати с дейности, посочени в отрицателния списък, ако са имали по-малко земя от определения праг, докато кандидати с хектари над прага е можело да бъдат допуснати независимо дали дейностите им са били незначителни или не.

В крайна сметка в повечето посетени държави членки органите са изключили съвсем малко лица, тъй като повечето попадащи в обхвата на отрицателния списък лица са отговаряли на изискванията на някоя от възможностите да бъдат допуснати отново. Например в Германия органите първоначално са направили задълбочена проверка на около 1 000 кандидати, които са декларирали, че имат дейности от отрицателния списък. Това е предизвикало значителна административна тежест, но е довело до изключването на едва 26 кандидати от достъп до СОП.

…и понякога е било налице различно третиране на сходни кандидати

На последно място, приетите от държавите членки критерии в някои случаи са довели до различно третиране на кандидати в сравними ситуации, тъй като националните органи са тълкували законодателството на ЕС по различен начин или не са разширили отрицателния списък, така че да бъдат включени субекти, заети обичайно с управление на земя, чиято селскостопанска дейност е незначителна или чийто предмет на дейност не представлява селскостопанска дейност (вж. каре 3).

От 2018 г. държавите членки могат да решат да опростят критериите или да прекратят прилагането на „отрицателния списък“

Като част от преразглеждането на финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС, Комисията предложи на държавите членки да се даде по-голяма свобода на действие при прилагането на определението за „активен земеделски стопанин“, така че системата да стане значително по-малко обременяваща чрез намаляване на броя на критериите към кандидатите за доказването на статут на „активен земеделски стопанин“ или чрез прекратяване на прилагането на разпоредбите⁵⁰. Причина за последното предложение са опасенията, че трудностите и административните разходи за прилагане на клаузата за активен земеделски стопанин надхвърлят ползите от изключването на много ограничен брой неактивни бенефициенти от схемите за директно подпомагане. През октомври 2017 г. Съветът и Парламентът се споразумяха, че считано от 2018 г. държавите членки ще могат да решават дали да намалят критериите, чрез които кандидатите могат да доказват своя статут на „активен земеделски стопанин“, което оставя на кандидатите по-малко възможности да бъдат допуснати отново, или да спрат да прилагат отрицателния списък⁵¹.

С новите правила са разширени категориите земя, за които се предоставя подпомагане…

Земеделските стопани са можели да получат права на плащане по СОП и плащане по СОП и друго свързано с площи директно подпомагане само ако имат допустима за подпомагане земеделска земя. Държавите членки също така са имали възможност да разширят допустимостта за подпомагане, така че да бъдат обхванати и постоянно затревените площи, в които тревата и другите тревни фуражи не са преобладаващи. На практика това засяга площи с вечнозелени храсти или гори в региони, където използването на такава земя е част от установените местни практики⁵². По предишната СЕП допустимостта на тази земя за подпомагане не е била достатъчно ясна⁵³.

…и е дадена възможност на държавите членки да вземат мерки за намаляване на риска от спекулативни заявления…

В миналото Сметната палата установи, че в рамките на СЕП инвеститорите са имали възможност да получават права на плащане с висока стойност и да ги декларират заедно със земя с ниска стойност, която не е изисквала никаква дейност или се е нуждаела от минимална дейност за поддържане⁵⁴. Това е довело до изплащане на подпомагане от ЕС за доходите на лица, които не се занимават със селско стопанство. Сметната палата откри държави членки, които са предприели мерки по СОП, довели до частично коригиране на това положение или предназначени да намалят риска от спекулативни заявления (вж. каре 4).

…като обаче са създадени и сериозни проблеми при изпълнението

Съгласно законодателството на ЕС, земята по принцип е допустима за подпомагане само ако земеделските стопани я използват за селскостопанска дейност⁵⁵. Това спомага да се избегне изоставянето на земя и да се предотврати влошаването на състоянието на местообитанията. Сметната палата установи, че повечето държави членки са определили редовна минимална годишна дейност, като например паша или като алтернативен избор косене, която е подходяща за поддържането на селскостопанския потенциал на земята или за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията. Държавите членки са имали възможност също така да регламентират характеристиките, които трябва да има дадена земеделска площ, за да се счита за използвана за селскостопанска дейност⁵⁶. Определянето на конкретните характеристики обаче е затруднило държавите членки, избрали този вариант: например Франция и Обединеното кралство (Англия) са определили широкообхватни характеристики като „непокрити от гъсти храсти“ (Англия) или „липса на преобладаващи нежелани плевели“ (Франция). Това е довело до объркване при земеделските стопани относно допустимостта за подпомагане на тяхната земя и до разпределя2не на права на плащане по СОП за изоставени площи.

Освен това за площите в региони със специфични климатични условия или ниско качество на почвата е възможно да не се изискват специални редовни дейности за поддържане на техния селскостопански потенциал. Новите правила предвиждат, че такива площи, които „естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване“, са допустими за подпомагане само ако земеделските стопани извършват минимална дейност в тях⁵⁷.

Държавите членки са били свободни да решат дали имат „площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване“. Например Франция и Италия са определили площи в планинските региони над определена надморска височина, за които са изисквали редовна паша или косене като минимална селскостопанска дейност. Въпреки това органите в Обединеното кралство (Шотландия) са счели, че съгласно действащото законодателство на ЕС тази минимална дейност не е задължително да бъде селскостопанска дейност или да е свързана с управление на земята (вж. каре 5).

Каре 5

Минимални дейности върху земята, която естествено се поддържа в състояние, подходящо за паша или обработване

В Обединеното кралство (Шотландия) нискокачествените постоянно затревени площи („дивите пасища“) са определени за „земя, която естествено се поддържа в състояние, подходящо за паша или обработване“. Тези площи са били допустими за подпомагане само ако земеделските стопани са ги използвали за селскостопанско производство или, като алтернативен вариант, са извършвали екологична оценка на земята всяка календарна година. Това включва карта и описание на околната среда на стопанството, проучване на здравето на птиците за разплод, бозайниците, пеперудите и растенията, както и мониторинг на местообитанията. През 2015 г. такива оценки са били направени за около 190 000 ха.

Източник: Европейска сметна палата.

Оценката е включвала значителни разходи за бенефициентите, но е осигурила много важни екологични данни. Тяхната връзка с целта за подпомагане на доходите на земеделските стопани обаче е била слаба.

Новите правила също така са позволили на държавите членки да разпределят права на плащане по СОП за земеделски площи, в които тревата и другите тревни фуражи не са били преобладаващи. Това са например залесени пасища или вечнозелени храсти, годни за паша, при условие че земеделските стопани традиционно са използвали тази земя за паша на животни. Обикновено пашата е единствената дейност, която може да поддържа тази земя в добро състояние, да я разграничи от неземеделската земя и да предотврати нейното увреждане или изоставяне⁵⁸. Обвързването на подпомагането с притежаването на животни обаче не би било в съответствие с отделянето на правата на плащане от производството по СОП. Поради това държавите членки са имали затруднения при разработването на правила, които да гарантират поддържането на земята в достатъчна степен.

Реформата на ОСП от 2013 г. е стъпка към уеднаквяване на разпределението на подпомагането на хектар и все още е трудно да се установи ефикасността на подпомагането по СОП за доходите на земеделските стопани

Реформата на общата селскостопанска политика от 2013 г. е замислена като стъпка към уеднаквяване на подпомагането на хектар…

В рамките на реформата на ОСП от 2003 г. земеделските стопани получават подпомагане за доходите най-вече въз основа на своето равнище на директно подпомагане през периода от 2000 г. до 2002 г. Въпреки че реформата на ОСП от 2003 г. вече е позволила на държавите членки да намалят тези елементи от предишните периоди в стойностите на правата на плащане по СЕП или да ги доближат до уеднаквена сума на хектар, това са решили да направят само няколко държави членки⁵⁹.

Реформата на ОСП от 2013 г. е стъпка към уеднаквяване на равнищата на подпомагане на хектар. Съгласно реформата „по правило всички права на плащане, активирани през 2019 г. в дадена държава членка или регион, следва да имат еднаква единична стойност“⁶⁰. Като дерогация, с цел да бъдат избегнати неблагоприятни финансови последици за земеделските стопани, държавите членки са имали право да вземат предвид фактори от минали периоди, когато изчисляват стойността на правата на плащане, които земеделските стопани следва да имат през 2019 г. Шест от 18-те държави членки, прилагащи схемата, ще започнат да плащат еднаква стойност на хектар в своите региони до 2019 г., а още една ще го направи до 2020 г. (вж. фигура 7)⁶¹.

Източник: Европейска сметна палата.

…но по-голямата част от държавите членки са избрали варианта с частично сближаване…

Преходът към модел на СОП с фиксирана ставка би могъл да доведе до значително преразпределяне на подпомагането между земеделските стопани и селскостопанските сектори и така да се отрази значително на доходите на отделните земеделски стопани.

Предвид горното, единадесет държави членки са избрали модел на частично сближаване. Този модел гарантира, че до 2019 г. всички права на плащане по СОП ще са с единична стойност най-малко 60 % от националната или регионалната средна стойност. Франция (континенталната част) е избрала по-амбициозен модел, съгласно който всички земеделски стопани ще имат право на 70 % от средната национална единична стойност на хектар до 2019 г., с цел да се улесни последващото коригиране в посока еднакво подпомагане на хектар. По-голямата част от тези единадесет държави членки са решили да ограничат намаляването на стойностите на правата на плащане на земеделските стопани, които превишават средната стойност за 2019 г., до най-много 30 %, допустими съгласно законодателството на ЕС.

Сметната палата установи, че не само избраният модел на СОП, но и критериите за регионалното разпределяне на наличните бюджетни тавани биха могли да окажат значително въздействие върху равнището на преразпределяне, както и че земеделските стопани биха могли да запазят особено високи равнища на подпомагане в резултат на минало производство (вж. каре 6).

Определянето на националните тавани въз основа на равнища на подпомагане в миналото и различията в решенията на държавите членки за разпределянето на националните тавани за директни плащания по съществуващите схеми означава, че средните равнища на подпомагането по СОП варират значително (вж. таблица 1).

Източник: Европейска сметна палата.

В допълнение за земеделските стопани в сходни ситуации съществува риск различаващите се в значителна степен равнища на подпомагане да окажат отрицателно влияние върху условията на конкуренция и да се отразят на уеднаквяването по ОСП.

…но установяването на ефикасността на подпомагането по СОП за доходите на земеделските стопани продължава да е трудно

С реформата на ОСП от 2013 г. се гарантира, че до 2019 г. земеделските стопани ще получават минимално подпомагане на хектар. По правило стандартният размер на подпомагането на хектар не отчита конкретните характеристики на стопанството, като напр. разходите за селскостопанска дейност, генерираните приходи, рентабилността на стопанството или нуждата от подпомагане на доходите от ЕС. Тъй като общата сума на подпомагането, изплащано на дадено стопанство, е пропорционална на броя на обработваните хектари, подпомагането по СОП облагодетелства по скоро по-големите стопанства, които могат в по-голяма степен да реализират икономии от мащаба отколкото по-малките стопанства⁶³. Някои големи екстензивни стопанства или управители на земя с ниски равнища на подпомагане в миналото може да получат значително увеличаване на подпомагането от ЕС за доходите, без това да е свързано с промяна по отношение на обработването на земята, разходите или пазара (вж. каре 7).

Сметната палата все още не е успяла да оцени пълното въздействие на реформата на ОСП от 2013 г. върху доходите на земеделските стопани и жизнеспособността на техните стопанства. Сметната палата обаче е отбелязвала и в предишни доклади, че системата, свързана изключително с площите, е довела до нарастване на пазарната цена на земеделската земя и на арендите, както и до появата на нови категории кандидати за помощ⁶⁵. Комисията очаква, че поради структурата на СОП и на другите свързани с площите плащания за подпомагане, реформата на ОСП от 2013 г. ще бъде свързана с допълнително увеличаване на капитализацията на отделеното от производството подпомагане в стойността на земята⁶⁶. С други думи, голяма част от подпомагането по СОП облагодетелства собствениците на земеделска земя.

Въпреки че подпомагането по СОП е съществен източник на доходи за много земеделски стопани, схемата има присъщи ограничения. То се изплаща независимо от това дали даден земеделски стопанин има нисък или висок доход и поради това евентуално се нуждае от публично подпомагане, както и независимо от вида на ползването на земята и разходите във връзка с това. За доходите на земеделските стопани от дейности, които не са свързани със стопанството, има твърде малко информация, за да се прецени дали предоставеното подпомагане е подходящо⁶⁷. Само няколко държави членки са решили да разпределят права на плащане по СОП въз основа на агрономските или социално-икономическите характеристики на регионите, надлежно разграничавайки по този начин подпомагането между тези региони⁶⁸, или да изключат от разпределението определени площи, когато според тях земеделските стопани по принцип не се нуждаят особено от подпомагане по СОП⁶⁹.

Целта на Договора за осигуряване на приемлив жизнен стандарт на земеделските стопани и общата цел на ОСП за жизнеспособно производство на храни, която е пряко свързана със СОП, не са ясно определени и не са превърнати в измерими цели; няма и базови стойности, спрямо които да може да се измери ефективността и ефикасността на подпомагането за увеличаването на доходите на земеделските стопани. Не е известно и кое разпределение на подпомагането сред общността на земеделските стопани е най-ефективно и ефикасно, за да се гарантира жизнеспособно производство на храни в ЕС и приемлив жизнен стандарт на земеделските стопани. Ето защо продължава да е трудно да се оценят резултатите от подпомагането по СОП, що се отнася до постигането на нейната основна цел, както и дали тя би могла да бъде постигната чрез други разпределения на подпомагането, включващи по-малко бюджетни разходи⁷⁰.

Заключения и препоръки

Главният одитен въпрос на Сметната палата в настоящия доклад е дали Комисията и държавите членки правилно са приложили СОП. Заключението на Сметната палата е, че схемата функционира, но нейното влияние върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане е ограничено.

Въвеждането на СОП е изисквало значителни усилия от страна на националните органи, тъй като те е трябвало да определят и разпределят права на плащане по СОП на около четири милиона земеделски стопани. Като цяло повечето държави членки са се справили с тези предизвикателства. Те до голяма степен са намалили рисковете от неправилно изчисляване и плащанията за подпомагане не са засегнати от съществено ниво на грешки. През 2017 г. в няколко държави членки обаче стойностите на правата на плащане по СОП все още са изчислени само предварително, основават се на приблизителни оценки или са засегнати от грешки при изчисляването, а някои от посетените от Сметната палата разплащателни агенции са се сблъскали с особени затруднения по отношение на ключовите механизми за контрол и идентифицирането на допустимите за подпомагане площи (точки 26—33).

Препоръка 1

Комисията следва да гарантира, че държавите членки ще прилагат по подходящ начин ключовите механизми за контрол и ще коригират правата на плащане по СОП, чиито стойности са засегнати в значителна степен от неприлагането на съответните правила или от липсата на актуална информация за земеползването.

Целева дата за изпълнение: 2018 г.

Като цяло Комисията е упражнявала добър надзор върху прилагането на СОП, но това невинаги е можело да гарантира съгласувано тълкуване на сложните правила за изчисляване. Някои държави членки също така не са предоставяли надлежно ключова информация, което е затруднило мониторинга на схемата от страна на Комисията (точки 34 и 35).

Като цяло собствените одити на Комисията са постигнали добри резултати, но тя е можела да изисква повече от сертифициращите органи по отношение на техните проверки на ключовите механизми за контрол на разпределението на правата на плащане по СОП, както и на точността на годишното изчисление на правата на плащане по СОП (точки 36—41).

Препоръка 2

Комисията следва:

1. да провери и направи преглед на ефективността на своите системи за разпространение на информация сред държавите членки, с цел постигане от тяхна страна на максимално съгласувано тълкуване и прилагане на правната рамка за СОП.
2. да направи оценка на варианти на бъдещо законодателство, което да ѝ позволи да задължи държавите членки да предоставят ключова информация относно прилагането на схемите за директно подпомагане.
3. да прецизира съответната роля на Комисията и на сертифициращите органи при проверките за наличие на ефективни ключови механизми за контрол и при централното изчисляване на правата на плащане по СОП.

Целева дата за изпълнение: 2018 г.

Сложните правила за изчисляването на правата на плащане по СОП и разнообразието от възможности и изключения, избрани от някои държави членки по отношение на допустимостта за подпомагане на земята и планирането на регионите, са увеличили тежестта върху националните администрации. Това не е допринесло за постигане на общата цел за опростяване (точки 42—46).

В случаите, когато държавите членки не са използвали определена възможност, предвидена в законодателството на ЕС, за земеделските стопани, които значително са намалили обработваните площи между 2014 г. и 2015 г., е било възможно да реализират неочаквани облаги (точки 47 и 48).

Новите правила са имали за цел да подобрят насочването на подпомагането по СОП и другите директни плащания към активните земеделски стопани. Въпреки че някои държави членки са постигнали добри резултати, прилагането на правилата за „активни земеделски стопани“ е било ефективно само отчасти, породило е значителна административна тежест и в някои случаи е довело до различно третиране на сходни кандидати, без да се постигнат очакваните резултати. В резултат на това Съветът и Парламентът се споразумяха, че считано от 2018 г. държавите членки ще могат да решават дали да намалят критериите, чрез които кандидатите могат да доказват своя статут на „активен земеделски стопанин“, или да спрат да прилагат отрицателния списък (точки 49—57).

С реформата на ОСП от 2013 г. също така са разширени категориите земя, за които се предоставя подпомагане, и се дава възможност на държавите членки да вземат мерки за намаляване на риска от спекулативни заявления. Стремежът да се насочи по-добре подпомагането към земеделската земя обаче е създал сериозни проблеми при прилагането (точки 58—63).

Реформата на ОСП от 2013 г. е стъпка към уеднаквяване на равнищата на подпомагане на хектар. Съгласно реформата, „по правило всички права на плащане, активирани през 2019 г. в дадена държава членка или регион, следва да имат еднаква единична стойност“. Като дерогация, държавите членки са имали право да вземат предвид фактори от минали периоди при изчисляването на стойността на правата на плащане, които земеделските стопани следва да имат през 2019 г. — възможност, известна като частично сближаване. Шест от 18-те държави членки, прилагащи схемата, ще започнат да плащат еднаква стойност на хектар в своите региони за цялата или за голяма част от територията си до 2019 г.⁷¹, а още една ще направи това до 2020 г. Останалите единадесет държави членки са избрали частично сближаване. Избраните от държавите членки възможности са оказали значително въздействие върху степента на преразпределяне на подпомагането, като в някои случаи земеделските стопани са успели да замразят особено високи равнища на подпомагане, произтичащи от минали равнища на субсидии (точки 64—69).

Разпределението на правата на плащане по СОП през 2015 г. като цяло е било пропорционално на обработваните площи през тази година. Сближаването в посока уеднаквяване на ставките на хектар е оказало значително въздействие върху разпределението на подпомагането между земеделските стопани. Тъй като схемата по същество е свързана с площите, подпомагането по СОП по-скоро облагодетелства по-големите земеделски стопанства. Комисията очаква, че поради структурата на СОП и на другите свързани с площите плащания за подпомагане, реформата на ОСП от 2013 г. ще бъде свързана с допълнително увеличаване на капитализацията на отделеното от производството подпомагане в стойността на земята, като това ще е от полза за собствениците на земеделска земя (точки 70 и 71).

Подпомагането по СОП е важен източник на доходи за много земеделски стопани, но има присъщи ограничения. То не отчита пазарните условия, ползването на земеделската земя или индивидуалните обстоятелства на стопанството, и не се основава на анализ на цялостното състояние на доходите на земеделските стопани (точка 72).

Целта на Договора за осигуряване на приемлив жизнен стандарт на земеделските стопани и общите цели на ОСП за жизнеспособно производство на храни и доходи на земеделските стопани все още не са превърнати в измерими цели, като липсват и базови стойности, спрямо които биха могли да се сравнят постигнатите резултати. При един бъдещ сценарий с намалени бюджети това затруднява измерването на резултатите от подпомагането и определянето на възможността за постигане на целите чрез различно разпределение на подпомагането и при по-ниски бюджетни разходи (точка 73).

Препоръка 3

Преди да представи каквото и да е предложение за бъдещата структура на ОСП, Комисията следва да направи оценка на състоянието на доходите за всички групи земеделски стопани и да анализира техните нужди от подпомагане на доходите, като вземе предвид настоящото разпределение на европейско и национално подпомагане, селскостопанския потенциал на земята, разликите между площите, основно предназначени за селскостопанско производство или за поддържане в добро състояние, разходите и жизнеспособността на селскостопанската дейност, доходите от храни и друго селскостопанско производство, както и от неселскостопански източници, факторите за ефективността и конкурентоспособността на стопанствата и стойността на обществените блага, които земеделските стопани осигуряват.

Комисията следва да обвърже от самото начало предлаганите мерки с подходящи оперативни цели и базови стойности, спрямо които да се сравняват резултатите от подпомагането.

Целева дата за изпълнение: 2019 г.

Настоящият специален доклад беше приет от Одитен състав I, ръководен от Phil WYNN OWEN — член на Сметната палата, в Люксембург на заседанието му от 7 февруари 2018 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner LEHNE
Председател

Съкращения

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕС: Европейски съюз

ИСАК: Интегрирана система за администриране и контрол

ОСП: Обща селскостопанска политика

СД: Специален доклад

СЕП: Схема за единно плащане

СЕПП: Схема за единно плащане на площ

СИЗП: Система за идентификация на земеделските парцели

СОП: Схема за основно плащане

СТО: Световна търговска организация

ха: хекта

Речник на термините

Активен земеделски стопанин: Земеделски стопани, които осъществяват минимални дейности върху земя, естествено поддържана в състояние, подходящо за паша или обработване, или чиято селскостопанска дейност не е незначителна. Държавите членки разполагат с широка свобода на действие за определянето на подробните критерии. Кандидатите трябва да могат да докажат, че упражняват правомощията за вземане на решения, получават ползите и поемат финансовите рискове по отношение на селскостопанската дейност върху всеки парцел земя, за която кандидатстват за права на плащане.

Директни плащания (ДП): Схеми за подпомагане на земеделските стопани по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, наричан обикновено „стълб 1“ на ОСП. Те имат за цел най-вече да осигурят подпомагане на доходите на земеделските стопани, но следва също така да допринесат за постигането на други свързани със земеползването цели като опазването на почвата, увеличаването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата. За всяка държава членка има национален бюджетен таван.

Земеделски стопанин: Физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира на територията на ЕС и което осъществява селскостопанска дейност.

Икономии от мащаба: Способността на даден земеделски стопанин да намали средните производствени разходи чрез увеличаване на обработваните площи.

Национален резерв: За целите на разпределянето на права на плащане главно на нови земеделски стопани или на земеделски стопани в специални ситуации, всяка държава членка управлява национален резерв. Националният резерв включва разликата между съответния национален таван за СОП и общата стойност на всички разпределени права на плащане.

Неочаквани облаги: Облага, която настъпва неочаквано, например от промени в законодателството.

Обща селскостопанска политика (ОСП): Политика на ЕС, насочена към жизнеспособно производство на храни, стабилизиране на селскостопанските пазари, доходи на земеделските стопани, наличност на доставките на храни, устойчиво управление на природните ресурси и дейностите, свързани с климата, и балансирано териториално развитие в селските райони.

Отделено от производството подпомагане: Подпомагане, което не е обвързано с производството на конкретен селскостопански продукт.

Отрицателен списък: Списък на предприятия или дейности, като например летища, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти или спортни игрища и места за отдих, които не се считат за „активни земеделски стопани“, освен ако могат да докажат, че техните селскостопански дейности не са незначителни.

Плащане за екологизиране: Плащане на площ за практики, които имат положителен принос за околната среда и климата.

Право на плащане (право на получаване на плащане по СОП): Прехвърляемо право, съгласно което активен земеделски стопанин може да получи определена сума подпомагане, ако го декларира заедно с един хектар допустима за подпомагане земеделска земя.

Разплащателна агенция: Орган на държава членка, отговорен за управлението на плащанията за подпомагане в областта на селското стопанство.

Реформа на ОСП от 1992 г.: Първата голяма реформа на ОСП („Реформа на Макшери“), довела до намаляване на интервенционните цени в секторите на обработваемите култури и производството на говеждо месо. Като компенсация за очакваните загуби на доходи реформата въвежда директни плащания за производителите на обработваеми култури и за земя, която ще бъде изведена от производство (земя под угар).

Реформа на ОСП от 2003 г.: С нея е въведено отделяне на директните плащания от селскостопанското производство, с цел засилване на пазарната ориентираност на земеделските стопани, и обвързване на плащанията със спазването на основни стандарти относно поддържането на земята в добро състояние, околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните (известна като кръстосано спазване).

Реформа на ОСП от 2013 г.: С нея се изтъкват три цели на политиката (жизнеспособно производство на храни; устойчиво управление на природните ресурси и дейностите, свързани с климата; и балансирано териториално развитие), в първата от които изрично се споменават доходите от земеделие. Тя продължава системата на отделяне на директните плащания от производството, въведена с реформата на ОСП от 2003 г.

Сближаване: Процесът на коригиране на правата на плащане към по-справедливи стойности на хектар. До 2019 г. правата на плащане ще бъдат коригирани спрямо национални или регионални средни стойности (вътрешно сближаване). Успоредно с това стойностите на правата на плащане по СОП ще бъдат коригирани в резултат от решението на ЕС да потърси по-справедливо разпределение на директното подпомагане между държавите членки (външно сближаване).

Селскостопанска дейност: i) Производство, отглеждане или култивиране на селскостопански продукти и отглеждане на животни за селскостопански цели; ii) поддържане на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване; или iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване.

Споразумение за селското стопанство на СТО: Резултат от преговорите в рамките на Уругвайския кръг от периода 1986—1994 г.; с това споразумение държавите — членки на Световната търговска организация (СТО) се съгласяват да подобрят достъпа до пазара и да намалят субсидиите, които нарушават търговията, в областта на селското стопанство.

Стопанство: Всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка.

Схема за единно плащане: Схема за отделено от производството подпомагане на доходите на земеделските стопани, въведена с реформата на ОСП от 2003 г. За да получат директни плащания, земеделските стопани трябва да имат права на плащане и да ги „активират“ заедно с допустимата за подпомагане земеделска земя.

Схема за основно плащане (СОП): Схема за основно подпомагане на доходите на земеделските стопани, основана на права на плащане. За да получат директни плащания, земеделските стопани трябва да „активират“ своите права на плащане, заедно с допустима за подпомагане земеделска земя. Подпомагането е независимо (отделено) от селскостопанското производство и доходи.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършени от нея одити на изпълнението или на съответствието по конкретни бюджетни области или теми на управлението. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Phil Wynn Owen — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП João Figueiredo. Ръководител на одитната задача беше Sven Kölling. Одитният екип включва Blanka Happach и Jan Huth, заместник-ръководители на одитната задача, Felipe Andres Miguelez, Ingrid Ciabatti, Michail Konstantopoulos и Anžela Poliulianaitė.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес http://europa.eu.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/bg/web/general-publications/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. http://europa.eu/contact).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.