Кратко изложение
Относно настоящия доклад
IСтоките с произход извън територията на Европейския съюз, които влизат в ЕС, подлежат на митнически контрол от държавите членки преди да бъдат допуснати за свободно обращение на територията на Съюза. Одиторите провериха дали Европейската комисия и държавите членки гарантират, че процедурите за внос защитават финансовите интереси на Съюза. Установихме съществени слабости и пропуски, които показват, че контролът не се прилага ефективно. Това оказва неблагоприятен ефект върху финансите на ЕС. Сметната палата отправя редица препоръки към Комисията и към държавите членки с цел подобряване на разработването и изпълнението на мерките за контрол.
Относно митническия контрол
IIМитническият контрол може да гарантира защитата на финансовите интереси на ЕС само ако се основава на общи правила и ако те се прилагат от държавите членки по хармонизиран и стандартизиран начин.
IIIВ момента на влизането митническите органи на държавата членка на внос следва да изискват от вносителя да заплати или да обезпечи дължимите за внесените стоки мита. Вносителите обаче могат преднамерено да намалят или да избегнат задължението за плащане на мита, например чрез занижаване на стойността на стоките, деклариране на невярна държава на произход или прехвърляне към класификация на продукта с по-ниска ставка на митата.
IVМитата съставляват 14 % от бюджета на ЕС. Избягването им увеличава разликата между дължимите и събраните мита и трябва да се компенсира с по-високи вноски по БНД на държавите членки. В крайна сметка цената се поема от европейските данъкоплатци.
Начин на провеждане на одита на ЕСП
VСметната палата провери дали митническият контрол в ЕС защитава финансовите интереси на Съюза и дали Комисията и държавите членки са разработили строги процедури за внос, които защитават тези интереси.
Констатации на Сметната палата
VIЕСП установи сериозни слабости, които сочат, че съществуват недостатъци в правната рамка в областта на митническото дело, както и неефективно извършване на митническия контрол върху вноса, и това се отразява неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС.
VIIДържавите членки не се насърчават достатъчно финансово, за да извършват митнически контрол. Тези, които извършват митнически контрол, но нямат успех при възстановяването на загуби за приходите на ЕС, рискуват да понесат финансови последствия, докато тези, които не извършват такъв контрол, може да не понесат никакви последствия.
VIIIДържавите членки са постигнали напредък към еднаквото прилагане на митническото законодателство. Те обаче имат различни подходи по отношение на митническия контрол за справяне с обявяването на по-ниска стойност, невярно описание на произход и неправилно класифициране, както и за налагане на митнически санкции. Сложните процедури за митнически контрол могат да повлияят върху избора на търговците на митническо учреждение, оформящо вноса, и летищата/пристанищата с по-слаб контрол могат да привличат повече трафик.
IXВсе още съществуват редица пропуски в държавите членки по отношение на контрола на вноса.
Какви са препоръките на Сметната палата
XЕСП отправя следните препоръки към Комисията и към държавите членки.
XIКомисията следва:
- да разработи методология и да изготвя периодични оценки на разликата между дължимите и събраните мита от 2019 г. нататък, като взема предвид резултатите от тях за разпределението на ресурсите и за определянето на оперативни цели, за да може да отговори на изискванията на Европейския парламент;
- да разгледа всички възможности за засилване на подкрепата за националните митнически служби при тяхната важна роля в ЕС за новата многогодишна финансова рамка, включително чрез преразглеждане на подходящия процент на разходите по събирането;
- в новата многогодишна финансова рамка да предложи следващите програми за действие на ЕС, подпомагащи митническия съюз, да бъдат използвани за насърчаване на финансовата устойчивост на европейските информационни системи;
- да бъде по-прецизна в исканията в известията за взаимна помощ, за да гарантира еднаквото им прилагане от държавите членки; както и
- да предложи изменения на митническото законодателство през 2018 г., насочени към задължително указване на изпращача в митническата декларация за внос.
От своя страна държавите членки следва:
- да направят дерогациите от правилата за контрол, подсказани от конкретен филтър за риска, обвързани с условието за предварително или непосредствено йерархично одобрение;
- да въведат проверки в електронните си системи за митническо вдигане на стоки с цел блокиране на декларации за внос, кандидатстващи за освобождаване от мита на стоки с декларирана стойност над 150 евро, или за търговски пратки, декларирани като подаръци; и
- да създадат планове за разследване за справяне със злоупотребите с това освобождаване при електронната търговия с държави, които не са членки на ЕС.
Въведение
01През 2018 г. ЕС ще отбележи 50-годишнината на митническия съюз. Митническият съюз означава отсъствие на мита и квоти на вътрешните граници между държавите членки и установяването на общи мита върху вноса от трети държави. Митническият съюз, заедно с Общата търговска политика, са области под изключителната компетентност на ЕС1, в рамките на които се определя по-голямата част от митническата политика и митническото законодателство. Отговорността за прилагането на митническото законодателство обаче е преди всичко на държавите членки2.
02Въпреки че вътрешните граници са премахнати, стоките, които се въвеждат в държавите членки от държави извън митническата територия на ЕС, подлежат на митнически контрол и заплащане на мита, преди да бъдат допуснати за свободно обращение на територията на Съюза.
03Допускането на внесените стоки за свободно обращение означава, че стоките могат да се движат свободно в рамките на единния пазар на ЕС както всеки продукт с произход от Съюза3. Следователно, в момента на влизането митническата администрация на държавата членка на внос следва да изисква от вносителя да заплати или да обезпечи дължимите за внесените стоки мита.
04Митата, заедно с налозите върху производството на захар (наричани общо „традиционни собствени ресурси“ (ТСР), са важен източник на приходи за бюджета на ЕС. Те се прехвърлят към бюджета след приспадане на разходите по събирането. През 2016 г. ТСР възлизат на 14 % от приходите на ЕС, или на 20,1 млрд евро.
05Митническите органи преследват няколко цели и за всяка от тях трябва да се разпределят ограничени ресурси. Те се стремят да изпълняват такива цели като прилагането на нефискални мерки, насочени към подобряване на вътрешната сигурност, защита на Съюза от нелоялна и незаконна търговия и опазване на околната среда. Борбата срещу тероризма се превърна в приоритет за митническите органи. Те отговарят също така за събирането на мита, акцизи и данък върху добавената стойност (ДДС), дължими при внос.
06За митническите органи е предизвикателство да намерят баланс между необходимостта да се улеснява търговията чрез по-бързи безпрепятствени процедури за внос и нуждата от извършване на митнически контрол. Сложните процедури за митнически контрол могат да повлияят върху избора на търговците на митническо учреждение, оформящо вноса, и летищата/пристанищата с по-слаб контрол могат да привличат повече трафик.
07Задължението за плащане на мито в момента на вдигане на стоките зависи от три фактора: i) митническата стойност на внесените стоки, когато митото се определя като процент от тази стойност (ad valorem); ii) произхода на стоките; и iii) тарифното класиране на стоките, което заедно с произхода определя ставката на митото, която ще се приложи върху митническата стойност.
Как се избягва плащането на мита
08Вносителят може преднамерено да намали задължението за плащане на мито чрез:
- занижаване на стойността, т.е когато вносителят декларира стойност на внасяните стоки, която е по-ниска от реалната им стойност, често чрез представяне на фалшиви документи;
- неправилно описание на произхода, когато вносителят декларира невярна държава на произход на внасяните стоки;
- неправилно класифициране, като прехвърляне към класификация на продукт с по-ниска ставка на митата; или
- комбинация от горните.
И накрая, вносителите могат да злоупотребят с освобождаването от мита, като кандидатстват за такова за стоки, които не отговарят на условията.
Разлика между дължимите и събраните мита и нейното въздействие
10Избягването на плащането на мита увеличава разликата между дължимите и събраните мита, която в проучване на Европейския парламент4 (ЕП) се определя като „разликата между теоретичното ниво на вносното мито, което следва да бъде събрано за икономиката като цяло, и реално събраното мито“. Всяка разлика между дължимите и събраните мита трябва да се компенсира с по-високи вноски по брутен национален доход (БНД) на държавите членки и в крайна сметка се поема от европейските данъкоплатци.
Как да се справим с избягването на плащането на мита: митнически контрол и обмен на информация
11Внасяните в ЕС стоки подлежат на митнически контрол. Митническият контрол може да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и защитата на финансовите интереси на ЕС само ако се основава на общи правила и ако те се прилагат от държавите членки по хармонизиран и стандартизиран начин.
12Митническият контрол върху вноса може да се извършва:
- преди пристигането на стоките на територията на ЕС или на мястото на разтоварване; в този случай той се нарича контрол, извършван преди пристигането или преди митническото вдигане;
- когато стоките се внасят – т.нар. контрол при митническото вдигане на стоките; или
- след вноса на стоките, след като са в свободно обращение. Това е последващият контрол. Той може да бъде или контрол на базата на одит (последващи одити), или контрол на базата на трансакции (друг последващ контрол).
Тъй като ЕС няма хармонизирани рамки за контрол и управление на риска, съчетанието и разпространението на тези три форми на контрол се различават в отделните държави членки. По-малко ефективният контрол в етапите преди и по време на вдигането на стоките означава, че останалите рискове, засягащи събирането на митата, следва да бъдат намалени в етапа след вдигането.
14Необходимо е митническите органи да обменят информация с други държави относно международната търговия, за да гарантират спазването на митническите разпоредби и пълното събиране на приходите. Това се нарича административна взаимопомощ.
15Обменът на информация може да се осъществява на равнището на ЕС между държавите членки или между тях и Комисията, или на международно равнище с държави, които не са членки на ЕС. Обменът на информация на равнището на ЕС се осъществява в рамките на регламента за взаимопомощ или на митническата система за управление на риска по отношение на информация, свързана с риск.
16Митническите органи могат също така да си сътрудничат и да обменят информация и най-добри практики чрез съвместни действия, семинари, курсове за обучение, проектни групи, работни посещения и трансгранични операции, финансирани чрез програми за действие на ЕС. Две основни програми за действие на ЕС финансират обмена на информация и сътрудничеството между митническите органи с цел защита на финансовите интереси на Съюза: „Митници 2013/2020“ и „Херкулес II/ІІІ“.
17По програмата „Митници 2013“ бяха предоставени близо 325 млн. евро през шестгодишния период на нейното изпълнение „с оглед оказване на подкрепа и допълване на предприетите от държавите членки действия за гарантиране на ефективното функциониране на вътрешния пазар в митническата област“5. Програма „Митници 2020“ подпомага функционирането на митническия съюз. Регламентът за нея поставя няколко специфични цели, които включват подкрепа за митническите органи при защитата на финансовите и икономическите интереси на Съюза, и се предоставя финансиране от почти 525 млн. евро за периода 2014 – 2020 г.
18„Херкулес II“ беше програма за действие на ЕС, с която се финансираха действия за предотвратяване и борба с измамите, корупцията и всички останали незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, и по нея се предоставиха почти 100 млн. евро за действия, свързани с борбата с измамите, в периода 2007 – 2013 г. Тя е последвана от програмата „Херкулес IIІ“ с бюджет от 105 млн. евро за периода 2014 – 2020 г.
19Митническите органи обменят информация и си сътрудничат с държави, които не са членки на ЕС, в рамките на международни споразумения, като например преференциални търговски режими (ПТР), споразумения за взаимопомощ (СВП) и процедури за административно сътрудничество (ПАС).
20ПТР позволяват на търговските партньори да предоставят преференциални условия в контекста на търговията помежду си. Тези условия могат да бъдат реципрочни или едностранни. СВП предоставят правно основание за искане на информация от държави, които не са членки на ЕС, по-специално с цел предотвратяване, разследване и борба срещу операции, които нарушават митническото законодателство.
21Европейската служба за борба с измамите (ОLAF) сключва ПАС с органи на държави, които не са членки на ЕС, и с административни и разследващи служби на международни организации. Те имат за цел предоставяне на практически насоки за оперативното сътрудничество на ОLAF с партньорски органи, по-специално чрез определяне на лице за контакт.
Обхват и подход на одита
22По време на одита беше проверено дали Комисията и държавите членки са разработили строги процедури за внос, които защитават финансовите интереси на ЕС.
23Сметната палата посети митническите органи на пет държави членки: Испания, Италия, Полша, Румъния и Обединеното кралство. Подборът на държавите членки се основаваше на следните критерии за риск: i) размер на приноса им от ТСР за бюджета на ЕС; ii) случаи на занижаване на стойността в държавата членка; и iii) дял на контрола на база на одит в общия брой последващи проверки.
24Одитът обхваща периода от 2007 г. до 2017 г. ЕСП извърши одита на два етапа (вж. повече подробности за подхода на одита в приложение I и приложение II).
- Първи етап: подготвителна работа в Комисията и в държавите членки, в т.ч. посещение в службите на Комисията — ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Бюджет“, ОLAF, Съвместния изследователски център (JRC) и Световната митническа организация (СМО) с цел събиране на информация и данни, които могат да са от полза за одита на място в държавите членки. Това даде също така възможност на ЕСП да съпостави митническото законодателство и процедурите на ЕС спрямо стандартите на СМО6. С цел проверка дали процедурите за митнически контрол и управление на риска действат безпроблемно, преди всяко посещение в дадена държава членка Сметната палата подбра четири проби от рискови внесени стоки и извадка от одитите, извършени от митническите органи.
- Втори етап: одит на място в Комисията (Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“), Генерална дирекция „Бюджет“ (ГД „Бюджет“) и ОLAF) и в избраните държави членки, с отделяне на специално внимание на системите и контрола.
Констатации и оценки
Настоящата система не поставя като приоритет значението на митата като източник на финансиране на бюджета на ЕС
25В доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси7 ТСР се изтъкват като еталон за истински приходи на ЕС. ЕС обаче все още не е направил оценка на разликата между дължимите и събраните мита, съществуват демотивиращи фактори за държавите членки да извършват контрол, а финансирането на програмите на Съюза в областта на митниците не гарантира в достатъчна степен финансовата устойчивост на митническия съюз или невинаги е свързано със защитата на финансовите интереси на Съюза.
Комисията не е направила оценка на разликата между дължимите и събраните мита
26През 2013 г. ЕП поиска8 Комисията „да събира надеждни данни за разликата между дължимите и събраните мита и между дължимия и събрания ДДС в държавите членки и да докладва за това на всеки шест месеца на всеки шест месеца на Европейския парламент“. Комисията не е изпълнила това искане по отношение на разликата между дължимите и събраните мита, докато редовно финансира проучвания за размера на разликата между дължимия и събрания ДДС. Комисията публикува годишно сравнение между допълнителните ТСР — резултат от нейните инспекции, и действително събраната сума. Това не може в никакъв случай да се разглежда като определената в точка 10 разлика между дължимите и събраните мита.
27ОLAF е извършила изчисление на потенциалните загуби на мита и ДДС поради занижаването на оценката на внасяните текстилни изделия и обувки от Китай в Обединеното кралство. Потенциалните загуби на мита бяха изчислени на близо 2 млрд. евро за периода 2013—2016 г. OLAF прави оценка дали има потенциални загуби в други държави членки, включително и в другите четири държави от извадката на ЕСП.
28Годишна оценка на разликата между дължимите и събраните мита би позволила да се оценят резултатите от дейността на митническия съюз от гледна точка на защитата на финансовите интереси на Съюза. Тя също така би подпомогнала Комисията и държавите членки да насочат ресурсите там, където те са най-необходими.
Държавите членки са демотивирани да извършват митнически контрол
29Митническите органи на държавите членки отговарят за събирането на митата: те трябва да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че митата се превеждат надлежно в бюджета на ЕС и защитават финансовите интереси на ЕС9. За да гарантира това, Комисията всяка година проверява митническите органи на държавите членки.
30Комисията може да търси финансова отговорност от държавата членка в случай на административни грешки10. Държави членки, които не извършват митнически контрол, може да не са изправени пред този риск, например Сметната палата констатира, че в Обединеното кралство неплатежоспособните търговци са изключени от целевата популация на един проект за последващи проверки. Действително, една държава членка се оплака, че колкото повече се бори с измамите, толкова по-голям е рискът Комисията да ѝ търси финансова отговорност.
31Ако митническите органи извършат последваща проверка и открият плащане на по-ниски мита, те трябва да съберат дължимите средства. Митническите органи уведомяват длъжника за дължимата сума, като използват иск за плащане след митническо вдигане. Статистическите данни от Комисията показват, че, с изключение на Полша, при избраните държави членки се наблюдава намаляване на броя на исковете за плащане след митническо вдигане11 (вж. фигура 1).
Поради липсата на оценка на разликата между дължимите и събраните мита не е възможно да се прецени дали това се дължи на низходяща тенденция в ефективността на последващите проверки или на намаляването на тази разлика.
Недостатъчното финансиране на трансевропейските ИТ системи може да забави прилагането на Митническия кодекс на Съюза
33Пълното прилагане на Митническия кодекс на Съюза (МКС) е неразривно свързано с развитието на поддържащите ИТ системи. Пълното внедряване на всички електронни системи, изисквани по МКС, следва да завърши до 31 декември 2020 г. След тази дата средствата за електронна обработка на данни трябва да станат правило и митниците в ЕС ще преминат към безкнижна среда.
34Според окончателната оценка на програмата за действие „Митници 2013“12, недостатъчните национални инвестиции може да забавят внедряването на митническите системи на равнище ЕС. По програмата се финансираха спецификациите на ЕС на трансевропейските информационни системи, а държавите членки поеха разходите за привеждане на националните системи в съответствие със спецификациите.
35В същата оценка се заявява, че според служители на държавите членки разходите за националните администрации са подобни на поетите от Комисията и че въвеждането и обновяването на европейските системи може да е особено скъпо за държавите членки, ако националните системи са сложни и не са интегрирани. Някои компоненти на европейските информационни системи обаче не се финансират от програмата „Митници 2020“ и се поемат от държавите членки13.
36Ограниченията на националния бюджет могат да застрашат правилното въвеждане на европейските системи и някои държави членки докладваха за липса на средства в националния бюджет през 2015 г. Освен това държавите членки потвърдиха риска от забавяне в своите отговори на въпросник, изпратен от Комисията през 2016 г.
37Както Комисията отбелязва, през 2015 г. седем държави членки събират повече от 80 % от ТСР, а четири държави членки – почти 60 % от ТСР14. Това следва да се сравни със сумите на задържаните разходи по събиране, например една държава членка15 задържа повече от 1 млрд. евро, а в другата крайност друга държава членка16 – по-малко от 10 млн. евро. В митническите системи обаче има елемент на фиксирани разходи, например във връзка с ИТ системите17.
38Според доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси „държавите, в които се намират главните пристанища на влизане (Белгия и Нидерландия) и следователно където се събират значителни ТСР, понякога са изказвали аргумента, че техният дял в ТСР е твърде висок“. За сравнение, държавите, допринасящи малко за ТСР, понасят сравнително по-голяма тежест при финансирането на компонентите на европейските информационни системи, които не се покриват от програмата за действие „Митници 2020“.
Финансирането на митническата инфраструктура на държавите членки по програмата за действие „Херкулес“ невинаги е свързано със защитата на финансовите интереси на ЕС
39Сметната палата провери примери от окончателните доклади за изпълнението, представени от бенефициентите на програмата „Херкулес“, и установи, че невинаги има ясна връзка между резултатите на финансираното оборудване и защитата на финансовите интереси на ЕС. Например по програмата са финансирани конфискацията на хашиш чрез използване на ендоскопи, мини камера, използвана при изземването на превозни средства с висока стойност, и др.
40В Становище № 3/2012 ЕСП констатира,18 че „съфинансираното оборудване не се използва непременно само за защитата на финансовите интереси на ЕС, но също и за операции, свързани с наркотици, оръжия, бягства от затвори, трафик на хора, данъчни измами, измами с кредитни карти, фалшифициране на пари и корупция в правоприлагащите органи“. Това може да намали ефективността на митниците при защитата на финансовите интереси на ЕС.
Инструментите и програмите на ЕС за обмен на митническа информация и разширяване на сътрудничеството не са достигнали пълния си потенциал
41Обменът на информация може да се осъществява на равнището на ЕС между държавите членки или между тях и Комисията, или на международно равнище с държави, които не са членки на ЕС. Сметната палата установи, че ЕС е създал система, която дава възможност за осъществяване на този обмен на информация, но тя не се използва пълноценно.
ЕС е създал обещаващи информационни канали между държавите членки и между Комисията и държавите членки, но съществуват слабости в тяхното съдържание и начин на използване
Държавите членки не използват пълноценно инструментите за обмен на информация по регламента за взаимопомощта
42Държавите членки могат да обменят помежду си и с Комисията информация, свързана с нарушения на митническото законодателство, като използват инструментите и базите данни, предвидени в регламента за взаимопомощ19. Този обмен се осъществява чрез информационната система за борба с измамите (AFIS), която е средството за електронна комуникация, подпомагащо държавите членки да изпълняват своите задължения за докладване на нередности.
43Въз основа на информацията, изпращана от държавите членки, Комисията може да вземе решение да започне разследване. Комисията може също така да вземе решение да разпространява до държавите членки сигнали за измами, като използва известия за взаимна помощ (ВП).
44Сметната палата установи, че държавите членки не изпълняват по еднакъв начин исканията, отправени от ОLAF в известия за ВП, които се изпращат от Службата с цел справяне с измамите, свързани с обявяването на по-ниска стойност, невярно описание на произход или неправилно класифициране. ЕСП установи също така случаи, при които одитираните държави членки не са изпълнили исканията на OLAF.
45Държавите членки може да използват други информационни системи, като например митническата информационна система (МИС), които да ги подпомагат при предотвратяването, разследването и наказателното преследване на митническите нарушения, предоставяйки по-бързо информацията. Сметната палата обаче установи, че с изключение на Полша, митническите органи на другите избрани държави членки рядко използват МИС20 за обмен на информация с компетентните органи в други държави членки относно митнически нередности/измами.
46Държавите членки също така се оплакаха относно проблема с двойното докладване в МИС и при обмена на свързана с риска информация в информационния формуляр за риска (RIF). Недостатъчното използване на базата данни на МИС и дублирането в нея намаляват ефективността на този обмен на информация.
47С цел преодоляване на дублирането Комисията създаде проекта „Едно изземване, един доклад“. През 2016 г. тя покани държавите членки да попълнят анкета. По-голямата част от държавите членки посочиха дублирането на докладването като проблем, който трябва да бъде решен. Освен това в рамките на програмата за действие „Митници 2020“ беше създадена проектна група21, съставена от представители на държавите членки и на Комисията, за да обсъди първоначалните заключения на анкетата и да издаде препоръки за решаването на въпроса.
Обменът на информация с цел справяне с обявяването на по-ниска стойност работи успешно
48За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност, Комисията е разработила методология за оценка на „справедливи цени“22, като към данните на COMEXT23 се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки24. ОLAF разпространява тези оценки сред митническите органи на държавите членки.
49Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност, когато съществуват и други рискове или показатели за риск, като например подозрителни търговци, участващи във вноса (търговци с лоша репутация). Тя може също така да бъде използвана като основа за оценка на тази част от разликата между дължимите и събраните мита, която се дължи на занижаване на стойността.
Обменът на информация за справяне с невярното описание на произхода наскоро се е подобрил
50Вносителите могат също така да намалят задължението за плащане на мита, като декларират погрешна държава на произход на внесените стоки. По този начин те получават намалена или нулева митническа ставка, определена в преференциален търговски режим (ПТР), и/или избягват плащане на антидъмпингови мита (АДМ) или изравнителни мита (ИМ)25, установени за действителната държава на произход. Понякога истинският произход на стоките се прикрива чрез трансбордиране с цел измама в междинна държава, където стоките временно се съхраняват в склад и след това се изпращат в ЕС с неверни документи. Сметната палата установи в интернет няколко примера на дружества, които предлагат „услуга“ за трансбордиране с цел измама.
51За да се справи с тази измама Комисията е разработила ConTraffic и Съобщенията за статуса на контейнерите (ССК). Тези инструменти предоставят на митническите органи информация относно маршрутите за превоз с контейнери, както и услуги за оценка на риска. Системата автоматично изпраща сигнали за измами на държавите членки, когато открие несъответствия между декларираната от вносителя държава на произход и маршрута на контейнера.
Каре 1
Примери за невярно описание на произхода чрез трансбордиране с цел измама и финансовото му въздействие
Търговец купува велосипеди от Китай. Антидъмпинговите мита за велосипеди от Китай са 48,5 % от стойността на продукта. Пратката от велосипеди напуска Китай, трансбордира се в Сингапур и още един път в Малайзия. В документа за товара, представен в момента на вноса, велосипедите се описват като идващи от Бангладеш, без каквото и да било указание за предишния маршрут на контейнерите. Според документите, представени на митницата, на вносителя не трябва да се начисляват антидъмпингови мита. Ако митническият служител използва ССК или системата за наблюдение ConTraffic, той може да проследи маршрута на контейнера и да поиска от вносителя допълнителни документи, за да се докаже действителният произход на стоките.
ОLAF провежда разследвания по отношение на избягването на плащането на АДМ: „През юни 2013 г. ЕС наложи антидъмпингово мито върху соларни модули, произведени в Китай. В рамките на седмици се появиха начални признаци, че това мито се избягва чрез невярно описание на произхода. През декември 2013 г. ОLAF започна разследвания относно трансбордиране с цел измама през Япония (невярно описание за японски произход), а през март 2014 г. – трансбордиране с цел измама през Малайзия (невярно описание за малайски произход). Агенцията поиска помощ от японските и малайските органи и проведе разследванията съвместно с няколко държави членки. Досега ОLAF препоръча възстановяването на над 50 млн. евро и посъветва няколко държави членки да използват разследванията на OLAF при наказателното производство“26.
Според Съвместния изследователски център (JRC) през периода 2008—2015 г. посредством експериментален пилотен проект на OLAF и JRC в сътрудничество с 12 държави членки, с помощта на системата ConTraffic е анализиран декларираният произход на 5 млн. внесени артикули и на държавите членки са изпратени 1 187 сигнала за потенциални измами, свързани с произхода. Потенциалната икономическа стойност на тези сигнали е била 19 млн. евро. Като цяло за 2 % от анализираните стоки са декларирани страна на произход и изпращане, която не е отговаряла на пътя на контейнерите. Въз основа на проекта ConTraffic Комисията заключава27, че „през 2011 г. в ЕС-27 имаше повече от 1 500 случая на неверни декларации за произход, което е довело до загуба на приходи за ЕС на обща стойност най-малко 25 млн. евро, която вероятно ще надхвърли 100 млн. евро“.
53ConTraffic обаче има своите ограничения и не може винаги да определи действителния произход на стоките.
Обмен на свързана с риска информация: прекаленото количество информация води до контрапродуктивност
54Митническите органи са задължени да обменят свързана с риска информация по отношение не само на наблюдаваните рискове, но и на заплахи, които представляват висок риск някъде другаде в Съюза28, като използват RIF. Представителите на митниците, които интервюирахме, обаче изразиха своето безпокойство относно получени от други държави членки RIF, тъй като те не винаги съдържат достатъчно подробности, за да бъдат полезни. Беше споменат и проблемът с двойното докладване в Общата митническа система за управление на риска (МСУР) и в МИС. Освен това държавите членки и ОLAF невинаги предоставят подходяща обратна информация.
55Според окончателната оценка на програмата „Митници 2013“29, някои държави членки са подали много на брой RIF за сравнително малки и местни рискове. Това е довело до прекалено количество информация и трудности за установяването на ключови рискове.
Сътрудничеството и обменът на информация с трети държави се подобряват
56Ако дадена държава членка има основателни съмнения за валидността и/или автентичността на доказателството за твърдението за преференциален произход, тя може да изпрати искане за административно сътрудничество на държавата бенефициент/партньор на ПТР за потвърждение. Основателни съмнения могат да възникнат, когато образецът на печат, използван върху доказателствения документ, или издаващият го орган се различават от показаните в базата данни на системата за управление на мостри (SMS)30, управлявана от Комисията. Отговорът на органите на държава, която не е членка на ЕС, или, при определени обстоятелства, липсата на такъв, може да обоснове отказа на преференциално тарифно третиране31.
57Сметната палата проследи изпълнението от страна на Комисията на препоръки от № 5 до № 13, отправени от ЕСП в специален доклад № 2/2014 „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими?“ и установи, че Комисията е изпълнила план за действие за наблюдение на изпълнението на ПТР32 и е установила процедура на постоянно наблюдение (въпросници, посещения и т.н.).
58Държавите членки обаче докладват за проблеми с държави като Индия, Индонезия, Афганистан, Непал и Бангладеш, свързани със закъснели отговори и лошо качество на отговорите на исканията за административно сътрудничество (АС). В посочения по-горе одит Сметната палата вече установи проблеми по отношение на Индия и Виетнам33.
59Споразуменията за взаимопомощ (СВП) или протоколите за СВП към международни споразумения предоставят правно основание за искане на информация от държави, които не са членки на ЕС, и изпълняват добре целта си. Сметната палата обаче констатира случаи на недостатъчно сътрудничество от страна на Китай: държави членки докладват за проблеми с получаването на отговори на искания, изпратени по СВП. Според OLAF към момента е отговорено само на 1/3 от около 150 искания за проверка, изпратени на Китай след съвместната митническа операция Snake34. Обединеното кралство използва свой собствен чуждестранен митнически служител за връзка (ЧМСВ) в Китай, за да получава информация за изнасяните за Обединеното кралство стоки. ОLAF също има служител за връзка в чужбина (СВЧ) в Пекин.
60Във връзка с „Плана за действие относно занижаването на стойността“, придружаващ споразумението за стратегическо административно сътрудничество, китайските органи са включили декларация за отказ от отговорност за документите, представяни на ЕС, която гласи, че те не могат да се използват в административни производства. Наличието на доказателства за цените на текстилни изделия и обувки, декларирани при износ, би улеснило митническите органи на държавите членки при възстановяването на загуби поради занижаване на стойността, когато търговците оспорват в съд исковете за плащане след митническо вдигане.
61Въз основа на оперативните си нужди в момента ОLAF е в процес на договаряне на редица ПАС с органи партньори в държави, които не са членки на ЕС, и с международни организации. ПАС между ОLAF и разследващите органи на държави, които не са членки на ЕС, представляват важен допълнителен инструмент за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, които допълват съществуващата правна рамка.
Програмите за действие на ЕС са насърчили обмена на знания и сътрудничеството между държавите членки, но не са били ефективни при гарантирането, че митническите администрации работят като една
62От програмите „Митници 2013/2020“ и „Херкулес II/ІІІ“ се предоставят средства, за да се даде възможност на митническите органи да си сътрудничат и да обменят информация и най-добри практики чрез: i) системи за предаване на съобщения и обмен на информация и ii) участие в съвместни действия, като например семинари, курсове за обучение, проектни групи, работни посещения и трансгранични операции. Сметната палата установи, че както програмата „Митници 2013“, така и програмата „Херкулес II“ са били ефективни в насърчаването на обмена на знания и сътрудничеството между държавите членки.
63Според доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета обаче за постигането на целите на програмата „Херкулес II“35 „въпреки че са положени усилия за координиране на планирането на различните програми на Съюза, например в областта на митниците, може да се направи повече, за да се засили сътрудничеството между службите на Комисията, така че да се извлече полза от полезните взаимодействия между програмите и да се предотвратят припокривания между програми и инициативи на ЕС“.
64Специфичната цел на програмата „Митници 2013“ е „поддържане на система за оценка на ефективността на митническите администрации на държавите членки, с цел да се подобрят тяхната ефективност и ефикасност“36. Сметната палата обаче не установи показатели за изпълнение за измерване на постигането на целта на програмата „Митници 2013“ митническите администрации на държавите членки да работят все едно представляват една администрация, осигурявайки контрол с еднакви резултати във всяка точка на митническата територия на ЕС, нито пък за измерване на постигането на целта на програмата за защита на финансовите интереси на Съюза. ЕСП установи, че програмата „Митници 2013“ не е постигнала целта си да гарантира, че всички митнически администрации работят като една единна администрация (вж. точки 89—110).
65Заключението от окончателната оценка на програмата „Митници 2013“, свързано със защитата на финансовите интереси на ЕС, се основава на обратната информация, получена от повечето национални администрации. Тя беше положителна по отношение на приноса за управлението на риска на митническата система за управление на риска и на Surveillance2. Сметната палата обаче установи слабости, които засягат и двете системи за обмен на информация. ЕСП установи също така, че администрациите на държавите членки не работят като една администрация.
66По отношение на съвместните действия програмата е допринесла за изграждането и поддържането на мрежите. Според окончателната оценка има убедителни доказателства, че програмата е допринесла значително за разпространение на съответна информация, добри практики и методи и процедури на работа между държавите членки на ЕС, особено по отношение на разработването на националните спецификации за ИТ системите и тяхното внедряване.
67Що се отнася до програмата „Митници 2020“, независимо, че в окончателната оценка на „Митници 2013“ е направена препоръка за „разработване на широкообхватна рамка за мониторинг за проследяване на изпълнението и за своевременно откриване на поводи за безпокойство“, Сметната палата не установи никакво доказателство, че държавите членки събират показатели за изпълнение с цел измерване на степента на сближаване между държавите членки (т.е. да работят като една).
68Съгласно член 1, параграф 2, буква a) от решението за програма „Херкулес II“37 една от целите на програмата е да насърчава транснационалното и мултидисциплинарно сътрудничество между органите на държавите членки, Комисията и OLAF. Окончателната оценка обаче стига до заключението, че програмата „Херкулес II“ е насърчила предимно транснационалното и мултидисциплинарното сътрудничество между държавите членки38. Обучението за борба с измамите и обучението, семинарите и конференциите, съсредоточени върху юридически аспекти, са били основните движещи сили за постигането на това.
69Липсва информация относно степента на постигане на показателите за резултатите на програмата „Митници 2020“. Освен това няма информация и относно постигането на изходните показатели, показатели за резултатите и показатели за въздействието на програма „Херкулес III“. Това не позволява на Сметната палата да направи предварителна оценка на тяхната ефективност.
ЕС е осъществил напредък към еднаквото прилагане на митническото законодателство
70Като митнически съюз ЕС трябва да прилага общата митническа тарифа и митническото законодателство на Съюза по еднакъв начин, гарантирайки защита на финансовите интереси на Съюза и равни условия на конкуренция за търговците, действащи на вътрешния пазар.
71Тарифата е наименованието, използвано за съчетание от номенклатурата (или класифицирането на стоките) и ставките на митата, които се прилагат за всеки клас стоки. Тя е обща за всички държави членки на ЕС, но ставките на митата зависят от естеството на стоките и от техния произход. Тя съдържа цялото останало законодателство на ЕС, което има въздействие върху равнището на митото, платимо за определен внос, например за общата търговска политика39.
Като цяло ТАРИК гарантира еднаквото прилагане на тарифните мерки
72ТАРИК, интегрираната митническа тарифа на ЕС, е многоезична база данни, в която са включени всички мерки, свързани с общата митническа тарифа и законодателството в областта на търговията и селскостопанското стопанство. Тя спомага за еднаквото им прилагане от всички държави членки и дава на икономическите оператори ясен поглед върху всички мерки, които трябва да предприемат, когато внасят и изнасят стоки от ЕС40.
73Комисията наблюдава дали базата данни ТАРИК е интегрирана или свързана със системите за митническо вдигане на стоки в държавите членки по два начина: i) чрез посещения за мониторинг в митническите органи на държавите членки и ii) чрез непрекъснато наблюдение посредством базата данни Surveillance 2 на качеството/правилността (проверки на достоверността) на митническите декларации, подадени в държавите членки.
74Сметната палата установи, че Обединеното кралство не използва настоящата версия на ТАРИК — ТАРИК 3, защото ТАРИК 1 е единствената версия, която електронната система за митническо вдигане на стоки на Обединеното кралство може да прилага. Данните от ТАРИК 3 се преобразуват ръчно в ТАРИК 1 и се качват. Освен това някои рестриктивни мерки в ТАРИК липсват от националната ТАРИК система на Обединеното кралство. И накрая, Обединеното кралство използва различни кодове на митническия режим от тези на други държави членки41.
75При това Обединеното кралство не докладва отделно на Комисията – за целите на базата данни Surveillance 2 – записи на декларации за внос под 1 000 евро42 за опростени процедури, защото прилага праг, определен за предоставянето на статистически данни на Евростат относно външната търговия с държави, които не са членки на ЕС. Под този праг внасяните изделия се обобщават в специален код на стоките, договорен с Евростат с цел изпълнение на този аспект на законодателството. През 2014 г. и 2015 г. 88 % от декларациите за внос на нивото на стоките в Обединеното кралство са представени при използване на опростените процедури.
76Търговците, които внасят в Обединеното кралство, са изправени пред риска от нееднакво прилагане на законодателството на ЕС заради:
- ръчното актуализиране на ТАРИК в електронната система за митническо вдигане, което води до риск от неточности и непълна събираемост на приходите;
- отсъствието на рестриктивни мерки в ТАРИК на Обединеното кралство, което представлява риск за безопасността и сигурността;
- отсъствието на проверки на достоверността, извършвани по отношение на записите на декларациите за внос под 1 000 евро, което допълнително увеличава риска от неправилно прилагане на ТАРИК; и
- използването на различни кодове на митническия режим за вноса, което представлява тежест за търговците, действащи в различни държави членки, и риск от неправилно прилагане на митническите разпоредби.
Освен това Комисията извършва актуализации на ТАРИК с обратно действие и те могат да засегнат финансовите интереси на ЕС. ГД „Бюджет“ обаче не получава редовно информация относно тези актуализации, за да може да проследява еднаквото им прилагане в държавите членки.
78Лицензиите и документите за наблюдение са от съществено значение при изпълнението на мерки на търговската политика, като например суспендиране на мита43, тарифни квоти, квоти, тарифни тавани44 и мерки за наблюдение45. При прилагането на тези мерки от съществено значение е да се отчете количеството внесени стоки, което в някои случаи не може да бъде надвишено, а когато се надвиши, се прилагат стандартни ставки на митата.
79Лицензиите и документите за наблюдение се издават за определено количество стоки. За да се гарантира, че стоки без валидни документи не се допускат на пазара на ЕС, количествата трябва да се вписват в лицензията и да се удостоверяват от митницата за всеки отделен внос в момента на вдигане на стоките46.
80В своя Специален доклад № 1/2010, озаглавен „Ефективен ли е контролът на опростените митнически процедури за внос?“, Сметната палата препоръчва47 на Комисията да „насърчава всички държави членки да компютъризират опростените процедури, в това число да управляват електронно (онлайн вписване в момента на вдигане на стоките) лицензиите и други документи, както и да използват автоматизирани рискови профили, обхващащи ТСР и въпросите, свързани с общата търговска политика“.
81Тази препоръка по график трябва да бъде изпълнена до края на 2020 г. с пълното внедряване на разпоредбите на МКС относно опростените процедури48. Това обаче не обхваща онлайн вписването в момента на вдигане на стоките на лицензиите и други документи във всички държави членки. Вносът без валиден документ засяга неблагоприятно интересите на производителите от ЕС, които мярката на търговската политика има за цел да защити. Освен това, той може да засегне финансовите интереси на ЕС в случай на суспендиране на тарифи, тарифни квоти, квоти и тарифни тавани.
Комисията е изпълнила препоръките на ЕСП относно обвързващата тарифна информация
82Обвързващата тарифна информация (ОТИ) е официално писмено решение, валидно за три години и издадено от митническите органи, което предоставя на кандидата оценка на класирането на стоките в тарифната номенклатура на ЕС преди вноса (износа). ОТИ е обвързваща за всички митнически органи в ЕС и за притежателя на решението. Когато вносителят е притежател на ОТИ, това следва да се отбележи в митническата декларация за вноса на стоките от вида, включен в обхвата на ОТИ. ОТИ дава на търговците сигурност и допринася за еднаквото прилагане на митническото законодателство.
83Сметната палата проследи изпълнението от страна на Комисията на препоръките, отправени в предишен специален доклад49. Установихме, че въпреки че има някои разработки в областта на ИТ,50 които ще бъдат на разположение едва след октомври 2017 г., на всички препоръки е обърнато внимание с влизането в сила на МКС и актовете за неговото изпълнение и свързаните с него делегирани актове на 1 май 2016 г.
84Митническите органи на избраните от нас държави членки обаче не проверяват при митническото вдигане дали притежателят на ОТИ действително я използва за вноса на стоките от вида, посочен в информацията. Декларациите за внос, в които се декларира код по ТАРИК, различен, но подобен на този посочен в ОТИ, също не се сигнализират от системата за управление на риска за последваща проверка. Така притежателят на ОТИ, който не е удовлетворен от решението за информацията, може да класира неправилно внесените стоки, за да заобиколи решението, ако държавите членки не проверяват изпълнението му, като по този начин избягва по-високите мита, предвидени в ОТИ.
Все още няма решения за определяне на митническата стойност за целия ЕС
85Решение за определяне на митническата стойност, валидно за целия ЕС, ще бъде официално писмено решение, издадено от митнически орган, с което на кандидата се предоставя оценка на режима, който следва да се прилага за определен елемент от митническата стойност, преди внос, за определен период. В решението ще се посочва как да се третират например плащания на комисиони, на авторски и лицензионни възнаграждения или аспекти на споразумение за трансферната цена за целите на определяне на митническата стойност51.
86Решение за определяне на митническата стойност за целия ЕС би осигурило правна сигурност и би гарантирало равни условия на конкуренция за търговците, действащи в няколко държави членки. Сметната палата препоръча52 на Комисията да предприеме необходимите законодателни и административни действия, за да се преодолее липсата на разпоредби на правото на Общността, които позволяват изготвянето на решения за установяване на митническата стойност за цялата Общност.
87МКС53 дава правомощия на Комисията чрез делегиран акт да разшири приложното поле на решенията, свързани с обвързващата информация, за да обхващат и „други фактори, въз основа на които се прилагат вносни или износни мита и други мерки относно търговията със стоки“, като така включва въпросите, свързани с определяне на митническата стойност. До настоящия момент обаче Комисията не е използвала тези правомощия.
88Комисията все още не е изпълнила препоръката на Сметната палата. Вече 17 години продължава да е невъзможно да се издават решения за определяне на митническата стойност за целия ЕС.
Държавите членки не следват единен подход към митническия контрол на вноса, което може да доведе до плащане на по-ниски мита
89Митническите органи на държавите членки би трябвало да работят „като един“. Това беше една от целите на програмата „Митници 2013“. Когато държавите членки не следват единен подход към митническия контрол, измамниците могат да изберат най-слабата брънка във веригата, за да извършват внос, свързан с измама.
90Сметната палата установи, че липсва хармонизирано и стандартизирано прилагане на митнически контрол от държавите членки, за да се гарантира еднакво равнище на митнически контрол в целия Съюз, с цел да не се предизвиква антиконкурентно поведение на различните входни и изходни пунктове на ЕС.
Липсата на единен подход към митническия контрол по отношение на занижаването на оценката изкривява избора на държава членка на внос
91Държавите членки се сблъскват с предизвикателството да се борят с измамата, свързана със занижаване на оценката. Митническият контрол следва да се определи като приоритет в тези случаи на вероятна измама, тъй като впоследствие вносителите може да фалират или да изчезнат. Когато има основателни съмнения дали декларираната стойност представлява реалната договорна стойност, при последващия контрол след вдигане на стоките митническите органи може да изискат допълнителна информация и представяне на допълнителна документация. Основателни съмнения може да съществуват конкретно когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност.
92За целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на справедливи цени (вж. точка 48). В определени случаи вносителите предоставят подкрепящи доказателства (фактури, договори за продажби, банкови извлечения), които отговарят на декларираните (неверни) ниски стойности. В документите, представени на митницата, всички елементи са в съответствие и е трудно да бъде установено занижаването на стойността. При тези случаи може да съществуват други плащания, в брой или чрез трети страни, на разликата между декларираната (занижената) и реалната цена. На фигура 2 по-долу е даден пример за занижаване на стойността с авансово плащане в брой.
Вносител използва митническа процедура 42 (МП 42), за да получи освобождаване от ДДС, в случаите когато внесените стоки ще бъдат транспортирани в друга държава членка. В този случай ДДС се дължи в държавата членка по местоназначение54. Когато вносът се извършва по МП 42, от митническите органи на държавата членка на местоназначение следва да се поиска допълнителна информация за действителната договорна стойност, като се използва системата за взаимопомощ, тъй като в тези случаи крайният получател на стоките може да извърши плащане например на китайския доставчик, което е много по-високо, отколкото стойността на фактурата, показана от митническия представител на митническите органи на държавата членка на вноса. Това обаче може да отнеме време или да няма успех, защото декларираният купувач може да бъде различен от крайния получател на стоките или може да е липсващ търговец55.
94Когато продължават да съществуват съмнения, може да се вземат мостри от внесените стоки и може да се поиска обезпечение56, за да се покрият възможните загуби на мито. Комисията е предоставила ясни насоки на държавите членки как да се борят със занижената оценка при прилагането на Приоритетната област на контрол (ПОК) „Discount“ относно занижаването на стойността на внасяни текстилни изделия и обувки от азиатските държави. Въпреки това практически затруднения все още има.
95Във всяка от посетените държави членки Сметната палата подбра извадка от 30 внесени от Азия през 2015 г. текстилни изделия и обувки с потенциално занижена стойност, за да провери дали са изпълнени исканията, съдържащи се в известията за ВП на ОLAF, свързани със занижаването на стойността. Установихме, че държавите членки са изпълнили съответните известия за ВП по различни начини и че исканията на ОLAF не са изпълнени във всички случаи. Също така установихме, че всички подбрани изделия са със значително занижена стойност. В някои случаи цените на обработения памук, декларирани при вноса, бяха дори под цената на суровия памук. На фигура 3 и фигура 4 по-долу е показано сравнение между рисковите прагови стойности на обработения памук, цените на суровия памук и цените, декларирани при внос, на извадките от Обединеното кралство и Полша:
Сметната палата съща така установи, че държавите членки, които извършват по-малко проверки при митническото вдигане на стоки, привличат повече внос. Това е особено очевидно в случая на проверки, свързани със занижаването на стойността на внасяни текстилни изделия и обувки от Китай, като държавите членки, които не извършват проверки при вдигане на стоки, привличат трафик от други държави членки.
97Обединеното кралство не прилага рисковите прагови стойности, описани в точка 92, нито изисква при вдигането на декларираните стоки с потенциално занижена митническа стойност гаранция, която да покрие потенциалната загуба на мита. ОLAF обаче е поискал всички държави членки да предприемат подходящи предохранителни мерки за защита на финансовите интереси на ЕС и да „вземат мито на депозит за установени подозрителни пратки с цел предотвратяване на бъдеща загуба на мита“.
98Сметната палата установи, че липсата на искане за гаранция в Обединеното кралство по отношение на стоки с потенциално занижена стойност е довела до пренасочване на трафик: внос на китайски стоки със значително занижена стойност, идващи транзитно от други държави членки, след като бъдат оформени по МП 42 в Обединеното кралство, се транспортират обратно в континентална Европа, например внесените текстилни изделия или обувки от Китай, изпратени под режим външен транзит от Хамбург до Дувър, след допускането им за свободно обращение по МП 42 без контрол при вдигане, се транспортират обратно, например в Полша или Словакия. На фигура 5 е даден пример за такова „пазаруване на място на внос“, използвайки МП 42.
През 2016 г. френските митнически органи в сътрудничество с ОLAF проведоха операция „Октопод“. Тя беше насочена към вноса по МП 42. Това действие на административно сътрудничество подчерта, че измамата със занижаване на стойността се извършва основно в Обединеното кралство и се усложнява допълнително от факта, че ДДС не се плаща в държавите членки на местоназначение. Декларираните на базата на подправени фактури стойности са занижени от 5 до 10 пъти със значително въздействие върху събираните мита и данъци57.
100По отношение на въздействието на използването на МП 42 с цел измама върху ДДС и загубата на мита според точка 83 от Специален доклад № 24/201558, „Сметната палата установи в Обединеното кралство два случая на занижаване на стойността на вноса съгласно митническа процедура 42, които вече са били установени от данъчната и митническа служба на Обединеното кралство (HMRC) в резултат на съвместната митническа операция на OLAF. HMRC изчислява ефекта върху събраните приходи от ДДС в Обединеното кралство на 0,5 млн. британски лири и 10,6 млн. британски лири в другите държави членки. Очакваният ефект върху събраните приходи от мита в Обединеното кралство се оценява на 81 млн. британски лири. Този ефект беше оценен от HMRC за всички стоки, внасяни от идентифицираните в извадката двама търговци, за период от три години“.
101На фигура 6 са показани данни на Евростат за периода 2007—2016 г. за петте държави членки, избрани от Сметната палата. В държавите членки, които са извършили обстойни контроли при вдигане на стоки във връзка със занижаването на стойността на текстилни изделия и обувки, внасяни от Китай, се наблюдава увеличение на средните декларирани вносни цени, но намаление на обема на вноса. Увеличението на обема на вноса в Обединеното кралство е 358 000 тона, докато намаляването общо в останалите четири държави членки е 264 000 тона.
Това се потвърждава допълнително от оценките на потенциалните загуби на мита поради занижаването на стойността на внасяни текстилни изделия и обувки, направени от ОLAF за периода 2013 – 2016 г.
103Според OLAF59 „Обединеното кралство следваше да предостави прогнозна сума от 1,9874 млрд. евро (бруто), или 1,5736 млрд. евро (нето), повече традиционни собствени ресурси, отколкото през периода 2013—2016 г. Количественото определяне на потенциалната загуба (в нетно изражение след приспадането на разходите по събирането) спрямо общо собствените ресурси и традиционните собствени ресурси, реално предоставени от държавите членки през същия период, може да бъде намерено по-долу“ на фигура 7.
Това още веднъж потвърждава констатациите на ЕСП в Специален доклад № 23/2016, че „различните практики на държавите членки в областта на митническия контрол могат да направят едно пристанище по-привлекателно от друго за световните транспортни дружества“60.
Държавите членки имат различни подходи към борбата срещу измамите, свързани с произхода и класификацията
105ОLAF може да разпространява сигнали за измами на държавите членки, като използва известия за взаимна помощ (ВП). Те съдържат искания към митническите органи на държавите членки да защитават финансовите интереси на ЕС.
106Сметната палата установи, че петте избрани държави членки са следвали различни подходи по отношение на последващите действия на известията за ВП на ОLAF 2015/15 относно неправилното класифициране и 2014/21-2015/18 относно невярното описание на произхода. Нечестните търговци могат да използват всякакъв различен подход към митническия контрол, за да избягват плащането на мита.
107ЕСП установи също така, че последващите действия на известията за ВП са по-лесни са изпълнение в държавите членки, в които посочването на изпращача е задължително в митническата декларация за внос (ЕАД).
Държавите членки имат различни подходи по отношение на режимите за налагане на санкции
108В ЕС налагането на изпълнението на митническото законодателство е задължение на държавите членки61, които могат да използват различни граждански, административни и/или наказателноправни санкции за възпиране на нарушенията. Това може да наруши конкуренцията на вътрешния пазар между законните търговци, докато измамниците могат да използват тези различия и да вредят на финансовите интереси на ЕС.
109Сметната палата установи, че в Полша, Белгия и Франция митническите нарушения се считат за нарушения от наказателно естество и системно водят до наказателни производства. В Полша няма нито административни, нито граждански санкции за митнически нарушения.
110Комисията представи предложение за директива за установяване на правна рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания62, което понастоящем се разглежда от Съвета и Европейския парламент. Предложението за директива е резултат на проучване63 относно правните рамки на държавите членки в областта на митническите нарушения и наказания.
Съществуват пропуски в митническия контрол на вноса
111Управлението на риска от митническите органи на държавите членки включва установяване, оценяване, анализиране и намаляване на различните видове и равнища на риск, свързани с международната търговия със стоки.
112Управлението на митническия риск в ЕС действа на принципа „оценявай предварително, контролирай при необходимост“. В зависимост от рисковете те могат да бъдат разгледани преди натоварването на стоките в държавата износител, преди пристигането на територията на ЕС или на мястото на разтоварване, по време на вноса или след като стоките бъдат допуснати за свободно обращение64.
113Вносът може да се извършва като се използват обикновени или опростени процедури. Вносът на стоки при използване на опростените процедури улеснява търговията, като ускорява вдигането на стоките. Всяка година Комисията изготвя доклад относно резултатите на митническия съюз (РМС), в който се прави преглед на честотата и ефективността на различните видове извършван митнически контрол.
Държавите членки не извършват проверки преди пристигане, с които да се защитят финансовите интереси на ЕС
114На етапа преди пристигане митническите органи могат да получават предварителна информация относно предстоящото пристигане на товари посредством карго манифести и други източници. В ЕС превозвачите или техните упълномощени представители могат да подават електронни обобщени декларации за въвеждане (ОДВ) на първото летище (пристанище) на влизане на митническата територия на Съюза в предписан срок преди пристигането на стоките. Екипи за анализ на митническите рискове могат да анализират тази информация и да направят предварителен целеви подбор. На този етап обаче наличната информация е ограничена и не са възможни подробни проверки за фискални цели, например по отношение на определянето на стойността или класифицирането на внасяните стоки65.
115Митническите органи на петте избрани държави членки твърдят, че не могат да извършват проверки преди пристигане по отношение на ОДВ за фискални цели, поради липсата на съответни данни. По отношение на подозрителни (с лоша репутация) търговци обаче могат да бъдат задействани проверки преди пристигане, които са от значение за фискални цели, ако в ОДВ са показани данни за изпращача и получателя. Въпреки че обикновено се процедира така, може да липсват такива данни66.
Държавите членки невинаги извършват проверките, предлагани от техните системи за управление на риска
116Контролите при вдигане на стоки, подсказани от системата за управление на риска, могат да бъдат физически, документни или да се състоят във вземане на мостри от стоките за допълнителен анализ, включително лабораторен анализ.
117Сметната палата установи, че в посетените от нея държави членки, с изключение на Обединеното кралство, митнически служител може без каквото и да е йерархично одобрение или потвърждение да не извърши контролна мярка, предложена от рисков филтър. Това представлява пропуск в системата за вътрешен контрол, който подкопава ефективността на митническата система за управление на риска.
118В Обединеното кралство документните и физическите проверки се прилагат само за обикновените процедури на внос, които представляват 12 % от декларациите за внос. Сметната палата установи, че 99,77 % от внасяните стоки, декларирани през 2015 г. по обикновените процедури, са оформени в рамките на един час, и че при документните проверки за борба с невярното описание на произхода, извършвани при вдигане на стоки, не се проверяват за несъответствия нито оригиналните доказателства за произход, нито базата данни ConTraffic. Това поставя под въпрос ефективността на контрола при вдигане в Обединеното кралство. Останалите 88 % от декларациите за внос са представени при използване на опростените процедури и не са подложени на контрол при вдигане.
Равнището на последващия контрол не компенсира намаляването на контрола при вдигането на стоки при опростените процедури
119Търговците, на които е разрешено да ползват опростени митнически процедури за внос, се възползват от ускорен процес на митническо вдигане. Митниците разчитат на точността на техните декларации за внос и извършват по-малко проверки преди допускане за свободно обращение. Това следва да се компенсира чрез извършване на одити преди издаване на разрешението, както и на последващи одити67. През 2015 г. почти четири пети от целия внос в ЕС е извършен при използване на опростените процедури, от които 0,2 % са били подложени на контрол при вдигане.
120Сметната палата обаче установи, че в Испания и в Обединеното кралство не е извършен контрол при вдигането на стоки при опростените процедури. Това е особено сериозно в случая с Обединеното кралство, тъй като повечето декларации за внос се представени при използване на опростените процедури.
121Одобреният икономически оператор (ОИО) е надежден търговец, който се възползва от по-малко физически и документни проверки по време на митническото оформяне. Разрешението за ОИО се издава от митницата, при условие че търговецът отговаря на определени критерии68.
122Едно от опростяванията, предвидено в МКС, позволява представянето на декларация за внос посредством вписване в отчетността на ОИО. В този случай търговецът е задължен да уведоми митниците за представянето на стоките, но в това уведомление не се включват данни, свързани с произхода, тарифната класификация и стойността на стоките69, което би позволило на митниците да извършват съдържателен анализ на риска за фискални цели. Освен това митническите органи могат да освободят ОИО от задължението за представяне на стоките на митницата70.
123Сметната палата установи случаи на ОИО, работещи в сектора на куриерските услуги, които злоупотребяват с освобождаването от мита за пратки с ниска стойност, и други случаи на ОИО, които не изпълняваха условията за ОИО в момента на посещението на Сметната палата или които като декларатори или представители са представили занижени стойности на внасяни текстилни изделия и обувки от Китай.
124ЕСП установи, че Италия не извършва последващи одити, определени в ръководството за митнически одит, дори по отношение на ОИО. В Обединеното кралство Сметната палата провери 10 досиета на последващи одити, свързани с ОИО, но нито един в действителност не беше такъв одит, а по-скоро оценка или мониторинг, извършени във връзка с продължаващото изпълнение на условията за ОИО.
125На последно място, през юли 2016 г. Комисията отбеляза, че шест държави членки71 не са извършили никакви последващи одити или не са предоставили никаква информация относно тези проверки. Тези държави членки са били източник на около 20 % от общата сума на събраните мита в ЕС72. Целта на последващите одити е справяне с остатъчните рискове след контрола при вдигане на стоки и друг последващ контрол, а когато те не се извършват, рисковете остават.
Последващият контрол рядко обхваща вноса в други държави членки
126Когато вносител със седалище в една държава членка (държава членка 2) извършва операция за внос в друга държава членка (държава членка 1), митническият контрол трябва да бъде извършен от последната73.
127Сметната палата установи, че митническите органи на държава членка 1 не се обръщат към митническите органи на държава членка 2, за да поискат счетоводните записи, банковите сметки и т.н. на разположения на нейната територия търговец, и че митническите органи на държава членка 2 не са осведомени за направения внос, тъй като не съществува задължение за органите на държава членка 1 да ги уведомяват.
128Това се усложнява от факта, че информацията, включена в съществуващата база данни за вноса в държавите членки „ Surveillance 2“, се използва ограничено за последващи одити, тъй като не посочва наименованието на вносителя и/или декларатора. Пълното внедряване74 на базата данни, наречена „Surveillance 3“, която включва тази и друга значима информация, не се очаква преди 1 октомври 2018 г.
129Сметната палата установи, че това положение се отнася особено за МП 42. Съгласно тази процедура вносителят, базиран в държава членка 2, може да назначи представител в държава членка 1, който да извърши вноса в тази държава, правейки по-трудно извършването на последващ контрол.
130Според ОLAF приблизително 57 % от целия предполагаем внос със занижена стойност от Китай в областта на текстилните изделия и обувките се оформя по МП 42, въпреки че само 16 % от вноса се оформя по тази процедура.
131По време на инспекцията, извършена в Словакия през декември 2016 г., Комисията установи също така, че основният риск от занижаване на стойността е открит при вноса, обхванат от МП 42, когато вносителят обикновено се намира в друга държава членка, което затруднява борбата с това нарушение посредством последващ контрол.
Липсата на проверки относно освобождаването от мита за пратки с ниска стойност води до плащане на по-ниски мита
132Митническото законодателство предвижда освобождаване от мито за пратки с незначителна стойност. Стоките, чиято стойност не надвишава определен праг, са освободени от мита и други данъци. Това е така, защото възможното събиране на малко приходи от пратките с ниска стойност не оправдава административните разходи и разходите за предприятията, които са необходими за осигуряване на съответствие с митническите правила.
133Бързото разрастване на електронната търговия промени това положение. Както признава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)75, „по времето, когато бяха въведени последните действащи освобождавания от мита на вноса на стоки с ниска стойност, пазаруването по интернет не съществуваше и количеството на стоките, ползващо се от това освобождаване, беше сравнително малко“.
134Доставките от търговци за потребители (В2С) на стоки, закупени от държави, които не са членки на ЕС, са освободени от ДДС (и мита) в случай на пратки с ниска стойност — не по-висока от прага от 10 или 22 евро. Когато стойността на стоките надвишава 150 евро, освен ДДС трябва да се начисляват и мита. Подарък, изпратен от едно частно лице на друго частно лице (Р2Р) се освобождава от мита и ДДС, когато стойността му не надвишава 45 евро. Когато стойността му надвишава 45 евро, но не е по-висока от 700 евро без ДДС, може да се приложи единна ставка на мито от 2,5 %. Всички тези освобождавания се прилагат и за стоки, закупени онлайн от държави, които не са членки на ЕС.
135Сметната палата констатира, че електронните системи за митническо вдигане на стоки в избраните държави членки приемат i) внос, кандидатстващ за освобождаване от мита за стоки с незначителна стойност, въпреки че декларираната им стойност76 е по-висока от 150 евро, и ii) внос на търговски пратки, декларирани като подаръци.
136ЕСП също така установи, че дори куриерски служби, притежатели на разрешение за ОИО, злоупотребяват с тези освобождавания от мито върху внос, извършен след влизането в сила на делегирания акт и акта за изпълнение на МКС77 на 1 май 2016 г. Това е особено сериозно, защото от ОИО се изисква да имат вътрешен контрол, който е в състояние да предотвратява и разкрива неправомерни или незаконни операции78.
137Доказателствата, събрани от Обединеното кралство относно електронната търговия, сочат голямо занижаване на стойността на стоките, внасяни от Далечния Изток и все повече от САЩ, с кратност от 10 до 100 пъти под вярната стойност.
138Според белгийските митнически органи стоките, закупени чрез определени уебсайтове извън ЕС, систематично биват декларирани като стоки със стойност под 22 евро, докато потребителят в действителност е платил повече79.
139И накрая, според проучване на Copenhagen Economics80, вносно мито се начислява само върху 47 % от облагаемите пощенски пратки и това непълно налагане на вносни мита пряко се превръща в загуба на мита в ЕС в размер на приблизително 0,25 млрд. евро.
140Следователно загубите на мита възникват по два начина: i) чрез занижаване на стойността на стоките, т.е. стоките се декларират като отговарящи на условията за освобождаване от мита на пратки с ниска стойност; и ii) чрез прилагане на освобождаване за стоки, които не отговарят на условията, например стоки, декларирани със стойност по-висока от 150 евро и приети от системата за митническо вдигане на стоки, тъй като в нея има пропуск, или търговски пратки (B2C), декларирани като подаръци (Р2Р), тъй като те не се контролират от митническите органи.
141В случая с куриерските служби, притежатели на разрешение за ОИО, това дори е много по-вероятно, тъй като те преминават през по-малко физически и документни проверки, а това включва по-малко проверки на мястото на внос и може да бъде отчетено и за последващия контрол81.
Заключения и препоръки
142Одитът разгледа въпроса дали процедурите за внос на ЕС защитават финансовите интереси на Съюза. ЕСП установи сериозни слабости, които сочат, че съществуват недостатъци в правната рамка, както и неефективно извършване на митническия контрол от държавите членки върху вноса, което се отразява неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС.
143Липсата на оценка на разликата между дължимите и събраните мита се отразява неблагоприятно върху оценяването на резултатите от дейността на митническия съюз от гледна точка на защитата на финансовите интереси на ЕС и възпрепятства ефикасното разпределение на ресурсите за области, като например занижаване на стойността или държави членки, в които са установени най-високите потенциални загуби (вж. точки 26 – 28).
Препоръка 1
За да може да отговори на изискванията на Европейския парламент, Комисията следва да разработи методология и да изготвя периодични оценки на разликата между дължимите и събраните мита от 2019 г. нататък, като взема предвид резултатите от тези оценки за разпределението на ресурсите и за определянето на оперативни цели.
Целева дата на изпълнение — 2019 г.
144Държавите членки не се насърчават достатъчно финансово, за да извършват митнически контрол и да подобряват събирането на мита за бюджета на ЕС: Държавите, които извършват митнически контрол, но нямат успех в действията си по възстановяване на средства, рискуват да понесат финансовите последствия от тези загуби, докато – противно на логиката – държавите членки, които не извършват такъв контрол, може да не понесат никакви отрицателни последствия. Освен това, една държава членка се оплака, че колкото повече се бори с измамите, толкова по-голям е рискът Комисията да ѝ търси финансова отговорност (вж. точки 29 – 32).
145Дори в случай на предоставяне на финансиране чрез програмите за действие на Съюза, то невинаги е свързано със защитата на финансовите интереси на ЕС. Държавите членки невинаги предоставят необходимите финансови средства за въвеждането на несъюзните компоненти на европейските информационни системи, които не се финансират от програмите за действие, и това води до възможно забавяне на прилагането на МКС. Някои държави членки, в които са разположени основните пристанища на влизане, признават, че техният процент на задържане от ТСР е прекалено голям (вж. точки 33—40).
Препоръка 2
Комисията следва да разгледа всички възможности за засилване на подкрепата за националните митнически служби при тяхната важна роля в ЕС за новата многогодишна финансова рамка (МФР), включително чрез преразглеждане на подходящия процент на разходите по събирането.
Целева дата на изпълнение — за началото на следващата МФР.
Препоръка 3
Комисията следва да предложи следващите програми за действие на ЕС, които са в подкрепа на митническия съюз, да бъдат използвани за подпомагане на финансовата устойчивост на европейските информационни системи.
Целева дата на изпълнение — за началото на следващата МФР.
146Обменът на информация и сътрудничество в сферата на митниците функционират безпроблемно. Одитът обаче показа, че все още съществуват слабости в инструментите за обмен на информация както по отношение на съдържанието, така и на използването им (вж. точки 41 – 69).
Препоръка 4
Комисията следва да:
- да предложи изменения на митническото законодателство през 2018 г., насочени към задължително указване на изпращача в митническата декларация за внос (ЕАД); както и
- да бъде по-прецизна в исканията в известията за взаимна помощ, за да гарантира еднаквото им прилагане от държавите членки.
Целева дата на изпълнение — незабавно.
Препоръка 5
През 2018 г. Комисията следва да назначи служител за връзка в чужбина на ОLAF в държави, които не са членки на ЕС, в които се извършват повечето свързани с измама трансбордирания в свободни зони.
147По отношение на еднаквото прилагане на митническото законодателство, Интегрираната тарифа на Европейския съюз (ТАРИК) се прилага еднакво в четири от петте одитирани държави членки. В ТАРИК обаче има промени с обратна сила, които имат финансово въздействие и трябва да се прилагат внимателно от държавите членки. Държавите членки не проверяват правилно дали издадените решения относно Обвързващата тарифна информация (ОТИ) действително се използват от притежателите в момента на вноса. Независимо, че МКС даде правомощие на Комисията да направи възможно издаването на решения за определяне на митническата стойност за целия ЕС, Комисията все още не е направила това (вж. точки 70 – 88).
Препоръка 6
Комисията следва да:
- внимателно да проследи в държавите членки техните проверки за съответствието на решенията относно ОТИ до 2020 г.; и
- незабавно да позволи изготвянето на решения за установяване на митническата стойност за целия ЕС, както беше препоръчано от ЕСП в Специален доклад № 23/2000.
Държавите членки имат различни подходи по отношение на митническия контрол за справяне с обявяването на по-ниска стойност, невярно описание на произход и неправилно класифициране, както и за налагане на санкции. За митническите органи е предизвикателство да намерят баланс между необходимостта да се улеснява търговията чрез по-бързи безпрепятствени процедури за внос и нуждата от извършване на митнически контрол. Затрудняващият митнически контрол може да повлияе върху избора на търговците на митническо учреждение, оформящо вноса, и летищата/пристанищата с по-слаб контрол привличат повече трафик. Сметната палата установи случаи на „пазаруване на място на внос“, т.е. търговците избират да внасят стоките със занижена стойност в държави членки с по-слаб контрол (вж. точки 89 – 110).
Препоръка 7
Комисията следва да предложи изменения в законодателството, които от 2021 г. да позволят налагането на финансови корекции на държавите членки, които не контролират адекватно рисковете и вероятно насърчават „пазаруване на място на внос“.
149Поради липсата на достатъчно данни държавите членки не извършват анализ на риска за фискални цели на етапа преди пристигане или по уведомлението на търговците за пристигането на стоките в техните помещения. Освен това, в петте одитирани държави членки митническите служители могат без каквото и да е йерархично одобрение да пренебрегват проверките, предложени от националната система за управление на риска. По отношение на опростените процедури държавите членки не компенсират намаления брой проверки при вдигане на стоки с последващи проверки. Освен това, ако даден търговец внася в държава членка, различна от тази, в която е установен, подобен внос рядко се подлага на последваща проверка. Държавите членки срещат затруднения при осигуряване на спазване от страна на търговците на правилата за освобождаване от мита за пратки с ниска стойност, което води до загуби за националните бюджети и за бюджета на ЕС. Сметната палата установи, че ОИО, работещи в сектора на куриерските услуги, злоупотребяват с това освобождаване (вж. точки 111 – 141).
Препоръка 8
През 2018 г. Комисията следва:
- да предложи законодателно действие, за да направи задължително предоставянето на допълнителни данни, които позволяват извършването на анализ на финансовия риск на етапа преди пристигане или по уведомлението на търговците за пристигането на стоките в техните помещения;
- да подобри базата данни Surveillance с цел идентифициране на получателя на стоките, когато се използва митническа процедура 42; и
- да разследва злоупотребата с освобождаването от мита на пратки с ниска стойност при електронната търговия със стоки с държави, които не са членки на ЕС.
Препоръка 9
Държавите членки следва незабавно:
- да поставят неизвършването на контрол, подсказано от конкретен рисков филтър, в зависимост от предварително или непосредствено йерархично одобрение;
- да въведат проверки в електронните си системи за митническо освобождаване с цел блокиране на приемането на декларации за внос, кандидатстващи за освобождаване от мита на пратки с ниска стойност на стоки с декларирана собствена стойност над 150 евро, или за търговски пратки (В2С), декларирани като подаръци (Р2Р);
- да проверяват последващо съответствието от страна на търговците с освобождаването на пратки с ниска стойност, включително ОИО;
- да създадат планове за разследване за справяне със злоупотребите с това освобождаване при електронната търговия със стоки с държави, които не са членки на ЕС.
Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Баудилио ТОМЕ МУГУРУСА — член на Сметната палата, в Люксембург на заседанието му от 7 ноември 2017 г.
За Сметната палата
Клаус-Хайнер ЛЕНЕ
Председател
Приложения
Приложение І
Одитен подход на ЕСП на ниво Комисия
Сметната палата извърши одита в Комисията на два етапа – подготвителен етап и одит на място.
01По време на подготвителния етап бяха извършени посещения за събиране на информация в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Бюджет“, OLAF и Съвместния изследователски център (JRC).
Сметната палата обсъди одитната методология с Комисията (одитни въпроси, критерии и стандарти), в т.ч. методологията на одита в държавите членки и отговорите на Комисията на въпросника преди посещенията. ЕСП получи също така обратна информация и предложения относно обявяване на по-ниска стойност, невярно описание на произход и неправилно класифициране – основните присъщи рискове, засягащи допускането на стоките за свободно обращение, и събра съответните документи.
В JRC Комисията представи научните си проекти, свързани с проследяването на контейнери (ConTraffic) и оценката на справедливи цени (THESEUS). JRC дава на одиторите достъп до базата данни ConTraffic и до базата данни THESEUS.
ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ предостави на одиторите достъп до Surveillance 2 – базата данни за записите на декларациите за внос, и до системата за управление на мостри (SMS) – базата данни за автентични печати и органи, които могат да издават сертификат за преференциален произход или сертификат за движение.
На последно място, ГД „Бюджет“ предостави на одиторите достъп до OWNRES – базата данни за случаи на измами и нередности, свързани със суми над 10 000 евро, и до WOMIS – базата данни с доклади относно несъбираеми суми над определен праг, които държавите членки не са предоставили на бюджета на ЕС, тъй като считат, че не носят отговорност за причините, поради които тези суми са несъбираеми. Комисията публикува своите коментари в рамките на шест месеца след получаване на докладите.
Сметната палата провери съответната информация за изпълнението, като например годишните отчети за дейността, докладите за изпълнението на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ и докладите за напредъка и за оценката, свързани с програмите за действие на ЕС „Херкулес II/ІІІ“ и „Митници 2013/2020“. ЕСП провери също така базата данни, съдържаща актуална информация относно последващите действия по предишни препоръки на Сметната палата, базата данни RAD.
ЕСП посети Световната митническа организация, където представи своя одит, обсъди нейната роля, отговорности и предизвикателства, свързани със занижаването на стойността, решенията за оценка, произход, дефицита в приходите и електронната търговия. Сметната палата обсъди съответните международни стандарти, като например Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), така нареченото Споразумение за митническо остойностяване; Ревизираната Конвенция от Киото на СМО за опростяване и хармонизиране на митническите процедури; и насоките на СМО. Целта на това посещение беше да се прецени дали Комисията следва най-добрите международни практики. ЕСП проучи най-важните и последни насоки на СМО, по-специално Пакета за приходите. Това беше използвано като еталон за изготвянето на въпросниците за определяне на стойността, произхода и тарифната класификация, изпратени на избраните държави членки.
02По време на одита на място ЕСП изпрати общ въпросник на Комисията. В него се разглежда въпросът дали Комисията гарантира, че процедурите за внос защитават финансовите интереси на Съюза. Сметната палата събра също така доказателства за текущите развития и дейностите на Комисията в сферата на разликата между дължимите и събраните мита, програмите за действие на ЕС относно сътрудничеството между митническите администрации на държавите членки, взаимопомощта, проследяване на еднаквото прилагане на митническите разпоредби от страна на държавите членки и дали Комисията е разработила строги процедури за внос, за да се избягват пропуските, водещи до неплащане на ТСР.
На този общ въпросник отговориха ГД „Бюджет“, OLAF и ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Освен това, ЕСП изпрати два допълнителни въпросника до всяка от тях и организира интервюта с представителите на отделите, отговарящи за различните области, разглеждани във въпросниците.
Сметната палата проследи изпълнението от страна на Комисията на специалните доклади от значение за настоящия одит, като например Специален доклад № 2/2008 относно Обвързващата тарифна информация, Специален доклад № 1/2010 „Ефективен ли е контролът на опростените митнически процедури за внос?“ и Специален доклад № 2/2014 „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими?“.
Приложение ІІ
Подход на одита на ЕСП в държавите членки
Сметната палата извърши одита на два етапа – подготвителен етап и одит на място.
01По време на подготвителния етап ЕСП подбра пет държави членки: Испания, Италия, Полша, Румъния и Обединеното кралство. Подборът на държавите членки се основаваше на следните критерии за риск: i) размер на приноса им от ТСР за бюджета на ЕС; ii) случаи на занижаване на стойността в държавата членка; и iii) дял на контрола на база на одита в общия брой последващи проверки.
ЕСП изпрати въпросник до избраните държави членки. Той е насочен към темата дали държавите членки гарантират, че процедурите за внос защитават финансовите интереси на Съюза. Сметната палата получи писмени отговори от всички избрани държави членки.
Преди всяко посещение в държавите членки ЕСП избра:
- 30 операции за внос на стоки с потенциално занижена стойност. За този подбор Сметната палата приложи анализ на визуалните данни към операциите за внос, записани в Surveillance 2 от всяка държава членка през 2015 г., като използва Tableau. След това потенциално занижената стойност беше сравнена със справедливите цени за кг, публикувани от Съвместния изследователски център в базата данни THESEUS, и със средната цена за единица, докладвана в Surveillance 2;
- 30 операции за внос – предмет на известия за взаимна помощ (ВП), издадени от ОLAF, за справяне с неправилно класифициране на стоки. С помощта на ACL Сметната палата подбра на случаен принцип записани от всяка държава членка през 2015 г. в Surveillance 2 операции за внос;
- всички операции за внос, засегнати от известие за ВП за справяне с невярно описание на произхода през 2015 г. според Surveillance 2;
- основана на оценка на риска извадка от 10 досиета на одити, свързани с одобрени икономически оператори (ОИО), извършени от държавите членки през последните 6 години;
- основана на оценка на риска извадка от 10 обобщени декларации за временно складиране, за да бъдат проследени до допускането на стоките за свободно обращение и да се провери съответствието с правилата относно максималния срок за приключване на режима за стоките, оценката на стойността, освобождаването от мита и облагането с единна ставка, извършвани от типичен ОИО от сектора на куриерските услуги през 2016 г. след влизането в сила на разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза на 1 май 2016 г.; и
- основана на оценка на риска извадка от 10 изделия, допуснати за свободно обращение от този ОИО през 2016 г. след влизането в сила на разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза на 1 май 2016 г., за да бъдат проследени обратно до обобщените декларации за временно складиране и да се провери съответствието с правилата относно максималния срок за освобождаване на стоките, оценката на стойността, освобождаването от мита и облагането с единна ставка.
По време на одита на място ЕСП посети митническите органи на Испания, Италия, Полша, Румъния и Обединеното кралство. Във всяка избрана държави членка Сметната палата обсъди получените предварително отговори на въпросника и проведе събеседвания със служителите, отговарящи за различните области, засегнати във въпросника, и по-специално отговарящи за определянето на стойността, произхода, тарифната класификация, управлението на риска, ОИО, последващия контрол и програмите „Митници 2013/2020“.
ЕСП провери въз основа на международни стандарти дали: i) последващият контрол на държавите членки управлява остатъчните рискове след контрола при вдигане; ii) последващият контрол на държавите членки обхваща вноса, извършен в други държави членки; iii) митническите администрации на държавите членки изпълняват задълженията си като една администрация; и iv) митническите администрации на държавите членки обръщат необходимото внимание на куриерските пратки. Сметната палата анализира и разгледа резултатите от предварително избраните извадки въз основа на контролен списък.
ЕСП обърна специално внимание на системите и проверките, включително изпитване във фиктивна среда на системите за митническо вдигане на стоки, свързано с проверки на достоверността по отношение на пратките с ниска стойност.
Кратък речник
Вдигане на стоки: актът, чрез който митническите органи предоставят стоките за целите, предвидени в митническия режим, под който са поставени стоките.
Взаимопомощ: всяко действие на дадена митническа администрация от името на или в сътрудничество с друга митническа администрация за правилното прилагане на митническото право и за предотвратяване, разследване и ограничаване на митническите нарушения.
Вносни мита: митата, дължими при вноса на стоки.
Документна проверка: проверка на точността, пълнотата и достоверността на информацията, вписана в митническата декларация (напр. описание на стоките, стойност, количество) или други документи (напр. вносни лицензии, сертификати за произход).
Друг последващ контрол: контрол на точността, пълнотата и валидността на информацията, вписана в митническите декларации (например описание на стоките, стойност, количество) или други документи (например лицензия за внос, сертификати за произход), извършен след вноса на стоките.
Държава членка на вноса: държава членка, в която стоките физически се внасят в ЕС и се допускат за свободно обращение.
Митническа процедура 42: тази процедура се използва от вносителя, за да получи освобождаване от ДДС, в случаите когато внесените стоки ще бъдат транспортирани в друга държава членка. ДДС се дължи в държавата членка по местоназначение.
Митнически контрол: специфични действия, извършвани от митническите органи за осигуряване на спазването на митническото и друго законодателство, уреждащо въвеждането, напускането, транзита, движението, складирането и специфичната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Съюза и държави или територии извън тази територия, както и наличието и движението на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки и стоки, поставени в режим за специфична употреба.
Митнически органи: митническите администрации на държавите членки и всички други органи, които отговарят за прилагането на митническото законодателство.
Митнически режим: всеки един от следните режими, под които могат да бъдат поставени стоките съгласно Кодекса: допускане за свободно обращение, специални режими, износ.
Митнически статус: статусът на стоките като съюзни или несъюзни стоки.
Митнически съюз: преференциален търговски режим, по силата на който търговските партньори реципрочно предоставят преференциален достъп до своите продукти и услуги с цел улесняване на търговията помежду си. Той води до реципрочното премахване на тарифите и квотите в участващите територии, до дискриминация при търговията с неучастващите държави и установяването на общи митнически тарифи между тях.
Митническо деклариране: актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
Митническо законодателство: законодателството, съставено от всяко едно от следните: Кодекса и разпоредбите за неговото допълване или прилагане, приети на равнището на Съюза или на национално равнище; Общата митническа тарифа; законодателството относно системата на Съюза за освобождаване от мита и международните споразумения, които съдържат митнически разпоредби, доколкото са приложими в Съюза.
Митническо оформяне: процес на извършване на митнически формалности, чрез който стоките се предоставят на разположение на титуляра.
Несъюзни стоки: стоките, различни от съюзни стоки, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки.
Обобщена декларация за въвеждане: актът, с който дадено лице информира митническите органи в установената форма, по установения начин и в конкретен установен срок, че определени стоки ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза.
Пазаруване на място на внос: актът на избор на митнически пункт на внос с по-слаб контрол, с цел неправомерно заплащане на по-малко мито.
Последващ одит: контрол на икономическите оператори чрез проверка на техните отчети, документи и системи, за да се осигури спазването на митническите правила и за да се преценят свързаните с тяхната дейност рискове.
Представяне на стоки пред митницата: уведомяването на митническите органи за пристигането на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи.
Приоритетни области на контрол: Частта от Общата рамка за управление на риска, която обхваща конкретни митнически процедури, видове стоки, пътища, видове транспорт или икономически оператори, които подлежат на засилен анализ на риска и митнически контрол през определен период.
Процедура за внос: прилагане на митническия режим „допускане за свободно обращение“, след което стоките могат да бъдат пуснати за продажба или консумация на пазара на ЕС.
Решение: всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното(ите) лице(а).
Риск в областта на митническия контрол: Вероятността за настъпване на дадено събитие, претеглена спрямо неговото въздействие, във връзка с въвеждането, напускането, транзита, движението или специфичната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на ЕС и държави или територии извън тази територия, и във връзка с наличието в рамките на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки, което би попречило на правилното прилагане на мерки на ЕС или национални мерки, би изложило на опасност финансовите интереси на ЕС и на неговите държави членки или би застрашило сигурността и безопасността на ЕС и неговите жители, здравето на хората, животните или растенията, околната среда или потребителите.
Рисков профил: съчетание от критерии по отношение на риска и области за контрол (напр. вид стока, държава на произход), което показва наличието на риск и води до предложение за прилагане на контролна мярка.
Съюзни стоки: стоките, които попадат в една от следните категории:
- стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза;
- стоките, въведени на митническата територия на Съюза от държави или територии извън тази територия и допуснати за свободно обращение;
- стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б).
Управление на риска: системното идентифициране на риска, в т.ч. чрез проверки на случаен принцип, и прилагането на всички необходими мерки за ограничаване на излагането на риск.
Физическа проверка: проверка на стоки, включваща подробно преброяване и вземане на проби, за да се контролира дали стоките съответстват на придружаващата ги митническа декларация.
Съкращения
АДМ: Антидъмпингови мита
АС: Административно сътрудничество
БНД: Брутен национален доход
ВП: Взаимопомощ
ГД BUDG: Генерална дирекция „Бюджет“
ДДС: Данък добавена стойност
ЕАД: Единен административен документ
ЕП: Европейски парламент
ЕС: Европейски съюз
ИМ: Изравнителни мита
МИС: Митническа информационна система
МКС АИ: Акт за изпълнение към Митнически кодекс на Съюза
МКС ДА: Делегиран акт към Митнически кодекс на Съюза
МКС: Митнически кодекс на Съюза
МП 42: Митническа процедура 42
МСУР: Обща митническа система за управление на риска
ОДВ: Обобщена декларация за въвеждане
ОИО: Одобрен икономически оператор
ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие
ОТИ: Обвързваща тарифна информация
ПАС: Процедури за административно сътрудничество
ПТР: Преференциални търговски режими
РМС: Резултати на митническия съюз
СВП: Споразумения за взаимопомощ
СВЧ: Служител за връзка в чужбина
СМО: Световна митническа организация
ССК: Съобщение за статуса на контейнерите
ТАРИК: Интегрирана митническа тарифа на Общността
ТСР: Традиционни собствени ресурси
ЧМСВ: Чуждестранен митнически служител за връзка
AFIS: Информационна система за борба с измамите
B2C: Модел „предприятие към потребител“
DG TAXUD: Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“
HMRC: данъчната и митническа администрация на Обединеното кралство (Her Majesty’s Revenue and Customs)
JRC: Съвместен изследователски център
OLAF: Европейска служба за борба с измамите
P2P: „от частни лица за частни лица“
RIF: Информационен формуляр за риска
SMS: Система за управление на мостри
Бележки
1 Член 3 от ДФЕС. Консолидирана версия на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стp. 47).
2 Член 291 от ДФЕС.
3 Член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст) (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1) предвижда, че допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки и включва събирането на дължимите вносни мита и събирането ако е целесъобразно на други вземания, прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията, и изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките.
4 Вж. Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, „От сива икономика към официална икономика: въвеждане на равнопоставени условия на единния пазар“, 2013 г.
5 В съответствие с член 1, параграф 1 от Решение № 624/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на програма за действие за митниците в Общността (Митници 2013) (ОВ L 154, 14.6.2007 г., стр. 25).
6 Ревизираната Конвенция от Киото, ръководството на СМО за управление на риска, насоките на СМО относно одитите след митническото оформяне и др.
7 Група на високо равнище за собствените ресурси (2016 г.), „Бъдещето финансиране на ЕС — окончателен доклад и препоръки“.
8 Вж. Работен документ на службите на Комисията, придружаващ документа „Доклад на Комисията до Европейския Парламент и Съвета за последващите действия по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година – отговори на искания от Европейския парламент“ (COM(2013) 668 окончателен) (SWD(2013) 348 окончателен).
9 Вж. Член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29) член 3, буква a) от МКС.
10 Дело C-392/02, Европейска комисия/Кралство Дания, дело C-60/13, Комисия/Обединено кралство.
11 Тези данни обхващат само случаи, когато установените суми надвишават 10 000 евро, независимо дали са били възстановени.
12 Coffey, „Окончателна оценка на програма „Митници 2013“ – окончателен доклад“, 2014 г.
13 Несъюзните компоненти съгласно член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1294/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за митниците в Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г. („Митници 2020“) и за отмяна на Решение № 624/2007/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 209).
14 Германия (21 %), Обединеното кралство (17 %), Нидерландия (12 %), Белгия (9 %), Италия (9 %), Франция (9 %) и Испания (7 %).
15 Германия.
16 Малта.
17 Генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията (протокол от 168-мото заседание на Консултативния комитет по собствените ресурси (ККСР) от 1 декември 2016 г.).
18 Вж. точка 28 от Становище № 3/2012 на Европейската сметна палата относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно програма „Херкулес III“ за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (ОВ C 201, 7.7.2012 г., стр. 1).
19 Съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (OВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).
20 Дял V на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета.
21 Проектна група „Докладване на митнически изземвания в CRMS и AFIS-МИС“.
22 Известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните. Това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните.
23 COMEXT е база данни на Евростат за подробни статистически данни за международната търговия със стоки.
24 ARSENIS Spyros, PERROTTA Domenico, TORTI Francesca, „The estimation of fair prices of traded goods from outlier-free trade data“ („Оценка на справедливи цени на търгуваните стоки от търговски данни без стойности, силно различаващи се от нормалните“), 2015 г., EUR 27696 EN. doi:10.2788/57125.
25 Дъмпинг е налице, когато производители от държава, която не е членка на ЕС, продават стоки в ЕС под продажните цени на своя вътрешен пазар или под производствените разходи. Ако чрез разследване Комисията може да установи, че това се случва, тя може да коригира всяка щета за дружествата в ЕС, като наложи антидъмпингови мита (АДМ). Обикновено това са мита върху вноса на продукта от въпросната държава. Митото може да бъдат фиксирано, плаващо или процент от общата стойност (ad-valorem). Субсидиране е налице, когато правителство извън ЕС предоставя финансова помощ на дружества, за да произвеждат или да изнасят стоки. Комисията има правото да противодейства на нарушаващи търговията последици от тези субсидии на пазара на ЕС — след разследване дали субсидията действително е нелоялна и причинява щети за дружествата в ЕС. Изравнителните мита (ИМ) се налагат на вноса на субсидираните продукти. Тези мита могат да бъдат фиксирани, плаващи или процент от общата стойност (ad-valorem).
26 Доклад на ОLAF за 2015 г. (https://ec.europa.eu/anti-fraud/about-us/reports/olaf-report_en).
27 SWD(2013) 483 окончателен.
28 Съгласно член 46, параграф 5 от МКС.
29 Coffey, „Окончателна оценка на програма „Митници 2013“ – окончателен доклад“, 2014 г.
30 SMS е приложението, използвано от Комисията за изпращане по електронен път на информация относно печатите за произход на митническите администрации на държавата членка.
31 Вж. точка 68 от Специален доклад № 2/2014.
32 COM(2014) 105 окончателен.
33 Вж. точка 88 от Специален доклад на ЕСП № 2/2014.
34 Съвместна митническа операция през 2014 г. между OLAF и държавите членки за борба срещу занижаването на стойността на внасяни текстилни изделия и обувки от Китай.
35 COM(2015) 221 окончателен.
36 Съгласно член 5, буква в) от решението за програма „Митници 2013“.
37 Решение № 804/2004/EО за създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността (програма „Херкулес II“), изменено.
38 Ramboll, „Оценка на програмата „Херкулес II“ – окончателен доклад“, 2014 г.
39 Вж. https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/calculation-customs-duties/what-is-common-customs-tariff_en.
40 https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/calculation-customs-duties/what-is-common-customs-tariff/taric_en.
41 https://www.gov.uk/government/publications/uk-trade-tariff-customs-procedure-codes/imports-home-use-with-simultaneous-entry-for-free-circulation.
42 За 2017 г. прагът е определен на 873 британски лири.
43 Суспендирането на мита води до намаляване или премахване на митническата ставка върху определени категории стоки за определен период от време с цел задоволяване на определени нужди от суровини и стоки, чието производство в ЕС е недостатъчно.
44 Тарифните квоти са подобни на суспендирането на мита, но са ограничени до определено количество стоки. Когато количеството на внесените стоки надвиши прага, тогава се прилагат стандартни ставки на мито. Това понятие следва да се разграничава от квотите, които ограничават максималното количество на внос на определена категория стоки до праг, който в никакъв случай не трябва да се надвишава. Тарифните тавани са подобни на тарифните квоти, но прилагането на стандартни ставки на митата след превишаване на прага изисква правен акт на Съюза.
45 Определени категории стоки, които застрашават интересите на производителите от ЕС, като например селскостопански и текстилни продукти, се нуждаят от документ за наблюдение, за да бъдат допуснати за свободно обращение. Документът за наблюдение, издаван от държавите членки, е валиден на цялата митническа територия на ЕС. Вж. базата данни за мерките за наблюдение на следния адрес: http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/surv/surv_consultation.jsp?Lang=en.
46 Вж. точка 68 от Специален доклад № 1/2010.
47 Вж. точка 91, параграф 3 от Специален доклад № 1/2010.
48 Годишен отчет за дейността на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ за 2015 г.
49 Специален доклад № 2/2008 относно Обвързващата тарифна информация (ОВ C 103, 24.4.2008 г., стр. 1).
50 Например проверка на EORI номерата в базата данни на ЕОТИ.
51 Вж. СМО, Пакет за приходите, „Technical guidelines on advance rulings for classification, origin and valuation, and Practical guidelines for valuation control“ („Технически насоки относно предварителни решения за класиране, произход и оценка, и практически насоки за контрол на определянето на митническата стойност“), 2015 г.
52 Вж. точка 86 от Специален доклад № 23/2000 относно определяне на стойността на внесени стоки за митнически цели (митническо остойностяване).
53 Член 35 и член 36, буква б) от МКС.
54 Специален доклад № 13/2011 „Ефективни ли са процедурите на Комисията за управление на контрола върху държавните помощи?“
55 Търговец, регистриран за целите на ДДС, който потенциално с намерение за измама, придобива или твърди, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС, и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда събрания ДДС на националния данъчен орган.
56 Съгласно член 191 от МКС и член 244 от МКС АИ.
57 Вж. резултатите от съвместната митническа операция „Октопод“ на адрес http://www.douane.gouv.fr/articles/a12973-la-douane-et-l-olaf-presentent-les-resultats-de-l-operation-octopus.
58 Специален доклад на Сметната палата № 24/2015 „Борба с измамите с ДДС в рамките на Общността — необходими са допълнителни действия“.
59 Годишен отчет за дейността на ГД „Бюджет“ за 2016 г.
60 Вж. точка 82 и точки 93—96 от Специален доклад № 23/2016, озаглавен „Морският транспорт в ЕС е принуден да оцелява в бурни води — много неефективни и неустойчиви инвестиции“.
61 Въз основа на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз.
62 COM(2013) 884 окончателен.
63 Доклад на проектната група по митнически санкции по програма „Митници 2013“.
64 Вж. COM(2014) 527 окончателен от 21.8.2014 г.
65 Вж. СМО, Пакет за приходите, „Technical guidelines on advance rulings for classification, origin and valuation, and Practical guidelines for valuation control“ („Технически насоки относно предварителни решения за класиране, произход и оценка, и практически насоки за контрол на определянето на митническата стойност“), 2015 г.
66 Това се случва, когато превозвачите представят ОДВ с данни от спедиторите за мастер коносамент, а не за хаус коносамент.
67 Специален доклад № 1/2010 „Ефективен ли е контролът на опростените митнически процедури за внос?“
68 В член 39 от МКС се определят критериите за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор (ОИО).
69 Съобщение I2 за уведомяване за представяне на стоки пред митническите органи в случай на вписване в отчетността на декларатора съгласно приложение Б към МКС ДА.
70 Съгласно член 182 от МКС.
71 Белгия, Естония, Италия, Португалия, Румъния и Словения.
72 Вж. точка 4.18 от Годишния доклад на ЕСП за 2016 г.
73 Комитетът по Митническия кодекс (секция за общите митнически правила) заключи по време на 30-тото си заседание на 19.5.2000 г., че „…държавите членки, в които стоките се оформят, трябва да извършват проверките. Те признават, че би могло да има затруднения, когато сметките и стоките се намират на друго място, но считат, че държавите членки следва да контактуват по подходящ начин“.
74 В съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията от 11 април 2016 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 6, 15.4.2016 г., стр. 6).
75 ОИСР, „Addressing the Tax Challenges of the Digital Economy“ („Справяне с данъчните предизвикателства на цифровата икономика“), проект на ОИСР/Г-20 за преодоляване на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, OECD Publishing, 2014 г.
76 Собствена стойност, определена като стойност на изделието без такси за превоз и застраховане.
77 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС IA) (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).
78 Съгласно член 25, параграф 1, буква е) от МКС IA.
79 Вж. например: “Cel Cybersquad spoorde al 858 frauderende webshops op”, статия в De Standaard от 27 юли 2015 г., на адрес: http://www.standaard.be/cnt/dmf20150727_01793127.
80 Copenhagen Economics, E-commerce imports into Europe: VAT and customs treatment (Внос в Европа на стоки, закупени по интернет: ДДС и митническо третиране), 2016 г.
81 Вж. Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията, „Насоки за одобрени икономически оператори“, 2016 г.
1 https://ec.europa.eu/taxation_customs/general-information-customs/electronic-customs_en
2 https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/union-customs-code/ucc-bpm_en
3 Стратегия за развитието на митническия съюз COM(2008) 169 от 1.4.2008 г.; стратегическите цели, поставени през 2008 г., бяха потвърдени „като все още валидни и подходящи“ със Заключенията на Съвета относно постигнатия напредък в прилагането на стратегията за развитие на митническия съюз (2013/С 80/05, 19.3.2013 г.).
4 Документ TAXUD/A1/DB/D(2015) 394984 Rev 1 от 3.2.2016 г.); Моля, обърнете внимание, че този документ се преразглежда ежегодно през януари/февруари. Преразглеждането от 2017 г. тече и ще включва необходимите поправки, които се основават на въвеждането на МКС.
Събитие | Дата |
---|---|
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО) / Начало на одита | 31.5.2016 |
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран обект) | 13.7.2017 |
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура | 7.11.2017 |
Получаване на официалните отговори на Комисията (или друг одитиран обект) на всички езици | 23.11.2017 |
Одитен екип
Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми на управлението, свързани с конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.
Докладът е изготвен от Одитен състав IV с ръководител Baudilio Tomé Muguruza. Този състав е специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Pietro Russo. В процеса на изготвяне на доклада той беше подпомогнат от Chiara Cipriani — началник на кабинета, Benjamin Jakob —аташе, Paul Stafford — главен ръководител, и Carlos Soler Ruiz — ръководител на задача. В одита участваха Dan Danielescu, Maria Echanove, Josef Edelmann, Benny Fransen и Francois Gautier.
За контакти
ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG
Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditorsECA
Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).
Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.
ISBN 978-92-872-8405-1 | ISSN 1977-5814 | doi:10.2865/351150 | QJ-AB-17-018-BG-N | |
HTML | ISBN 978-92-872-8399-3 | ISSN 1977-5814 | doi:10.2865/579977 | QJ-AB-17-018-BG-Q |
© Европейски съюз, 2017 г.
Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.
ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС
Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта http://europa.eu/contact
По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:
- чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
- или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
- по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес http://europa.eu/contact.
За да намерите информация за ЕС
Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес http://europa.eu.
Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес http://publications.europa.eu/eubookshop. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. http://europa.eu/contact).
Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.
Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.