Възобновяема енергия за устойчиво развитие на селските райони — значителен потенциал за полезно взаимодействие, който обаче до голяма степен остава нереализиран

Кратко изложение

I

Енергията от възобновяеми източници е енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, които не са основани на изкопаеми суровини и които се възстановяват в рамките на човешкия живот. Въпреки че производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС нарастват, все още са необходими допълнителни усилия за постигане на целите на ЕС за енергия от възобновяеми източници — 20 % дял на възобновяемите енергийни източници от крайното потребление на енергия до 2020 г., който до 2030 г. да се увеличи най-малко до 27 %. Използването на повече енергия от възобновяеми източници е изключително важно, за да може ЕС да намали емисиите си на парникови газове с оглед на спазването на Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. Повишеното използване на енергия от възобновяеми източници също така би могло да намали зависимостта на ЕС от изкопаеми горива и вносна енергия, като по този начин допринася за сигурността на неговите енергийни доставки. Има няколко програми на ЕС и национални програми за финансиране, които стимулират производството и използването на енергия от възобновяеми източници, като един източник на средства от ЕС е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

II

В одита на Сметната палата беше разгледана връзката между енергията от възобновяеми източници и развитието на селските райони. Сметната палата проучи рамката на политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници като цяло и конкретно начина, по който тя е интегрирала специфичните аспекти на развитието на селските райони. Сметната палата анализира дали използваната рамка за изразходване на средствата, предназначени за развитие на селските райони, е била разработена и прилагана по начин, който да улесни както използването на енергия от възобновяеми източници, така и устойчивото развитие на селските райони.

III

Въз основа на извършения одит Сметната палата заключава, че съществува потенциал за полезно взаимодействие между политиката за енергия от възобновяеми източници и ЕЗФРСР с оглед подпомагане на устойчивото развитие на селските райони, но този потенциал все още остава до голяма степен нереализиран.

IV

Въпреки че в редица проучвания се препоръчва проактивен подход за разгръщане на потенциала за полезно взаимодействие, Сметната палата установи, че политиката на ЕС за енергията от възобновяеми източници се нуждае от по-ясно определяне на условията за успешно обвързване на този вид енергия с развитието на селските райони. Отчитаме, че някои инструменти в предложената рамка на политика за енергията от възобновяеми източници имат потенциал да подобрят това положение. Нито настоящата, нито предложената рамка за устойчивост на биоенергията (свързана с производството и използването на биомаса) предоставят адекватна база за достатъчна защита на селските райони срещу установените екологични и социално-икономически рискове, както и за максимално увеличаване на техния потенциал за по-нататъшно устойчиво развитие.

V

Предвиденото специално финансиране за развитие на селските райони може да играе роля при постигането на целите на ЕС и националните цели за енергия от възобновяеми източници, но това следва да бъде допълващо по отношение на устойчивото развитие на селските райони на ЕС. Комисията обаче не е предоставила достатъчно тълкуване или насоки в това отношение, както и относно начина, по който ЕЗФРСР следва да допълва съществуващите схеми на ЕС и националните схеми за финансиране. Вследствие на това повечето посетени държави членки не са дали приоритет на онези проекти за енергия от възобновяеми източници, които биха могли да допринесат за устойчивото развитие на селските райони.

VI

Освен това Комисията не разполага с изчерпателна информация за разходите по ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници в областта на развитието на селските райони през програмния период 2007—2013 г. и за начина, по който те се вписват в общите разходи на ЕС за енергия от възобновяеми източници. Също така съществува малко информация за това какво е постигнато с изразходваните средства. Въпреки някои подобрения през програмния период 2014—2020 г., все още съществуват слабости в системата за мониторинг, главно поради усложнения при програмирането и ограничения обхват на основните показатели.

VII

Извадката от одитирани проекти включва както инвестиции, чрез които на трети лица е доставена енергия от възобновяеми източници, така и други инвестиции, чрез които е била произведена енергия за собствено потребление от собственика на проекта. Сметната палата счете повечето посетени проекти за успешни поради тяхното положително икономическо и екологично въздействие в областта на развитието на селските райони. Слабостите в процедурите на държавите членки за подбор обаче са довели до финансиране на проекти, които са донесли икономическа полза на собствениците на проектите, но са оказали незначително допълнително въздействие върху селските райони.

VIII

Въз основа на тези констатации Сметната палата отправя следните препоръки:

• При разработването на бъдещата политика за енергия от възобновяеми източници Комисията и държавите членки следва да вземат под внимание обстоятелствата и нуждите на селските райони, по-специално при създаването на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.
• Комисията, заедно със съзаконодателите, следва да разработи бъдещата рамка на политика за биоенергията по начин, който да осигурява по-добра защита срещу неустойчивото снабдяване с биомаса за енергия.
• Комисията следва ясно да определи целта и ролята на подпомагането от ЕЗФРСР за инвестиции в енергия от възобновяеми източници.
• По отношение на подпомагането от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници Комисията следва да изисква от държавите членки да представят в своите разширени годишни доклади за изпълнението за 2019 г. съответната информация за постиженията на програмите по проектите за енергия от възобновяеми източници.
• Комисията следва да подчертае пред държавите членки необходимостта от прилагане на подходящи процедури за подбор с цел да се предоставя подкрепа само на жизнеспособни проекти за енергия от възобновяеми източници, които имат ясна полза за устойчивото развитие на селските райони.

Въведение

Енергията от възобновяеми източници в ЕС

01

Енергията от възобновяеми източници е енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, които не се основават на изкопаеми суровини и които се възстановяват в рамките на човешкия живот. Възобновяемите енергийни източници включват слънчева и вятърна енергия, морска енергия и водноелектрическа енергия, геотермална енергия и биоенергия^{1 2}. На фигура 1 са показани основните видове енергия от възобновяеми източници, съответните технологии и техните обичайни приложения.

02

Използването на повече енергия от възобновяеми източници е изключително важно, за да може ЕС да намали емисиите си на парникови газове с оглед на спазването на Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. Повишеното използване на енергия от възобновяеми източници също така би могло да намали зависимостта на ЕС от изкопаеми горива и вносна енергия, като по този начин увеличава сигурността на своите енергийни доставки.

03

През 2015 г. 26,7 % от първичната енергия, произведена в ЕС, е получена от възобновяеми източници (вж. фигура 2). Производството на енергия от възобновяеми източници се е увеличило от около 120 млн. т н.е. през 2005 г. на 205 млн. т н.е. през 2015 г. (увеличение от 71 %), като производството на първична енергия от повечето други източници е намаляло през същия период както като абсолютна, така и като относителна стойност³.

04

На фигура 2 също така е показано, че биомасата (включително биоразградимата част от отпадъците) определено е най-важният източник на възобновяема енергия в ЕС: нейният дял в общото производство на възобновяема енергия е 63,3 %. Това прави отраслите на земеделието и горското стопанство особено важни за производството на енергия от възобновяеми източници. През 2010 г. 48,5 % (80,7 млн. т н.е.) от енергията от възобновяеми източници в ЕС е получена от биомаса от горското стопанство, а биомасата от земеделието съставлявала още 10,6 % (17,6 млн. т н.е.)⁴.

Рамка на политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници

05

Основният елемент на настоящата рамка на политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници е Директивата за енергията от възобновяеми източници. Директивата е неразделна част от пакета на ЕС за енергетиката и климата до 2020 г.⁵, определящ три цели, валидни за целия ЕС, които да бъдат постигнати до 2020 г. Една от тези цели е 20 % от енергията, потребявана в ЕС, да бъде произвеждана от възобновяеми източници⁶. В директивата се определят и национални цели за дела на потребяваната енергия от възобновяеми източници, които варират от 10 % в Малта до 49 % в Швеция⁷. В нея също така се предвижда, че 10 % от използваната енергия в транспортния сектор във всички държави членки следва да бъде от възобновяеми източници.

06

Директивата за енергията от възобновяеми източници задължава държавите членки да приемат национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) и да докладват на Комисията на всеки две години относно напредъка по постигането на определените от тях цели за енергия от възобновяеми източници. Въз основа на тези отделни доклади Комисията изготвя доклад за напредъка, в който прави преглед на развитието на политиката за енергията от възобновяеми източници в ЕС⁸.

07

През 2014 г. Европейският съвет прие нова рамка в областта на климата и енергетиката, в която бяха определени нови цели със срок на изпълнение до 2030 г. В тях се предвижда до 2030 г. най-малко 27 % от енергията на ЕС да бъде от възобновяеми източници⁹. За тази цел Комисията е направила няколко законодателни предложения, по-специално в своя пакет „Чиста енергия за всички европейци“ (наричан още „Зимният пакет“) от 30 ноември 2016 г. Този пакет съдържа предложение за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (наричано в настоящия доклад „предложение за ДЕВИ ІІ)¹⁰, което понастоящем преминава през законодателна процедура.

08

В своето предложение за ДЕВИ ІІ Комисията е предложила да се премахнат обвързващите национални цели за държавите членки. Тя обаче е изискала те да не изостават от целите си за 2020 г. В предложението си относно управлението на енергийния съюз¹¹ тя ги задължава да изготвят интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, за да гарантират, че националните им усилия са достатъчно амбициозни и последователни за постигането на целите на ЕС.

09

Въпреки че енергията от възобновяеми източници представлява 26,7 % от енергията, произведена в ЕС (вж. фигура 2), според доклада на Комисията от 2017 г. за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници, през 2014 г. делът на потребената енергия от възобновяеми източници в ЕС е достигнал едва 16 %. Причината за това е, че повече от половината от потреблението на енергия в ЕС е било осигурено чрез нетен внос (предимно газ и суров нефт)¹². В същия доклад се посочва, че ЕС като цяло и повечето държави членки ще постигнат или надвишат целите си за 2020 г. Съгласно тези прогнози обаче се очаква също така Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Обединеното кралство да не постигнат националните си цели¹³.

Схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници

10

За да насърчат производството на енергия от възобновяеми източници и за да постигнат националните си цели в областта на енергията от възобновяеми източници, държавите членки прилагат различни мерки на политика. Те включват финансови стимули като преференциални тарифи (ПТ) или премии за изкупуване (ПИ), както и мерки като квотни задължения с търгуеми зелени сертификати. Често се използват комбинации от тези инструменти, особено в електроенергийния сектор. В сектора на отоплението и охлаждането подкрепата се основава главно на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции и данъчни стимули¹⁴.

11

Енергията от възобновяеми източници е общ приоритет, който е от значение за много области на политика на ЕС. ЕС предоставя подкрепа за енергията от възобновяеми източници в рамките на няколко програми за финансиране. Това са Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и програмите „Хоризонт 2020“ и LIFE¹⁵.

12

Комисията не можа да предостави актуална изчерпателна информация за общия размер на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници както от програмите на ЕС, така и от националните схеми, въведени от държавите членки. Само в проучването на Ecofys „Subsidies and costs of EU energy“ („Субсидии и разходи за енергия в ЕС“)¹⁶ са представени разчети за годишните субсидии за енергия от възобновяеми източници от 2008 г. до 2012 г. Съгласно тези данни през 2012 г. са изплатени 99,4 млрд. евро публични средства в подкрепа на енергийния сектор в ЕС, главно от националните бюджети, от които 40,32 млрд. евро са били предназначени за енергия от възобновяеми източници. ПТ (23,8 млрд. евро), ПИ (6,4 млрд. евро) и безвъзмездната финансова помощ за инвестиции (4 млрд. евро) са основните видове помощ, отпусната за възобновяеми енергийни източници.

Енергията от възобновяеми източници в рамката на политика на ЕС за развитие на селските райони

13

В законодателните документи и документите относно политиката на ЕС се посочва потенциалното положително въздействие на енергията от възобновяеми източници върху развитието на селските райони. В Директивата за енергията от възобновяеми източници и в предложението за ДЕВИ ІІ се посочват възможностите, които предоставя енергията от възобновяеми източници за заетост и регионално развитие, „особено в селски и изолирани области“¹⁷.

14

Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г.¹⁸ и Регламент (EО) № 1698/2005¹⁹ поставят тези въпроси в контекста на рамката на политика за развитие на селските райони. Съображенията относно потенциала на производството и използването на енергия от възобновяеми източници в селските райони са разширени в „Проверката на състоянието“ – пакет от реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП), договорен от министрите на земеделието в ЕС през ноември 2008 г. В този контекст те са признали енергията от възобновяеми източници като едно от шестте „нови предизвикателства“²⁰.

15

През програмния период 2014—2020 г. подкрепата от ЕС за развитие на селските райони, включително подкрепата за проекти за енергия от възобновяеми източници, се предоставя по нова рамка. ЕЗФРСР става един от петте европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове). Тази рамка има за цел да осигури по-добра координация на различните фондове с оглед подобряване на изпълнението на стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“²¹. Стратегическите цели на стратегията „Европа 2020“ са превърнати в 11 тематични цели на равнището на ЕСИ фондовете. За ЕЗФРСР те са подразделени на шест приоритета за развитие на селските райони и 18 целеви области²² (вж. фигура 3). Мнението на Сметната палата за новата процедура на програмиране е представено в Специален доклад № 16/2017 „Програми за развитие на селските райони: необходимо е опростяване и по-голяма насоченост към резултатите“.

16

Енергията от възобновяеми източници е обхваната в целева област 5В, която е свързана с „улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци, и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката“. Това означава, че мерките по ЕЗФРСР, които подпомагат използването на енергия от възобновяеми източници, по принцип следва да бъдат причислени към целева област 5В.

17

В рамките на политиката за развитие на селските райони помощта за инвестиции за разпространение на енергията от възобновяеми източници се управлява съвместно от Комисията и държавите членки. Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) се изготвят от държавите членки и се одобряват от Комисията. След това държавите членки избират проектите, към които да насочат финансирането, въз основа на представените програми.

Обхват и подход на одита

18

Сметната палата проучи рамката за енергията от възобновяеми източници, като насочи вниманието си към начина, по който са интегрирани въпросите, свързани с развитието на селските райони. Основният въпрос на одита е следният: „Спомага ли подкрепата от ЕЗФРСР за възобновяеми източници на енергия за разпространението на енергия от възобновяеми източници и устойчиво развитие на селските райони?“

19

Сметната палата анализира дали и по какъв начин инструментите на политиката за енергията от възобновяеми източници на равнището на ЕС и на държавите членки са подпомогнали активно развитието на селските райони. Биоенергията е от първостепенно значение за селските райони, където биомасата – например отпадъците от растителни култури, животинските и органичните отпадъци и дървесната биомаса – е леснодостъпна, но с нея са свързани някои екологични и социално-икономически рискове (точки 23—41).

20

Сметната палата също така проучи рамката на политика за развитие на селските райони и нейното прилагане на равнището на държавите членки, за да оцени дали подкрепата от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници действително е допринесла за устойчивото развитие на селските райони (точки 42—81).

21

Като взима предвид работата на ОИСР в тази област²³, Сметната палата прецени, че инвестициите в енергия от възобновяеми източници допринасят за устойчивото развитие на селските райони, ако предоставят една или повече от следните ползи:

• ползи за околната среда,
• диверсификация на доходите на земеделските стопани и собствениците на гори,
• работни места и бизнес възможности във и за предприятията в селските райони,
• нова и по-добра енергийна инфраструктура и услуги в селските райони,
• нови източници на приходи за подпомагане на ключови обществени услуги и инфраструктура в селските райони.

22

Сметната палата извърши одита си от септември 2016 г. до май 2017 г., като събра одитни доказателства от следните източници.

• Документни проверки и събеседвания със служители от четирите генерални дирекции на Европейската комисия: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (AGRI), ГД „Енергетика“ (ENER), ГД „Околна среда“ (ENV) и ГД „Действия по климата“ (CLIMA).
• Одитни посещения в пет държави членки: Австрия, България, Италия (Тоскана), Литва и Франция (Долна Нормандия). Тези държави членки бяха избрани, защото за тях са отпуснати 53 % от планираните разходи за целева област 5В, а също и за да се осигури балансирано географско представяне. Сметната палата извърши преглед на съответни пет ПРСР и други свързани документи и проведе разговори със служители на управляващите органи за развитие на селските райони в държавите членки, разплащателните агенции и министерствата на енергетиката. Одиторите посетиха на място 29 проекта за възобновяема енергия от програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г. и проведоха интервюта с ръководителите на проектите (вж. приложение II. Това представляват предимно проекти за инвестиции в съоръжения за енергия от възобновяеми източници, но имаше и редица подпомагащи проекти, например за горско управление или инвестиции в съоръжения за производство на дървесни стърготини или пелети.
• Кратка анкета сред шест държави членки (Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния и Словения), в които за целева област 5В е отпусната само малка част от финансирането от ЕЗФРСР или изобщо не е отпуснато финансиране. Целта на Сметната палата е да установи причините за това.
• Консултативни срещи със съответните заинтересовани страни, включително Европейската асоциация по биомаса (AEBIOM) и BirdLife с цел да се обсъдят потенциалните ползи и рискове за устойчивостта на биоенергията.

Констатации и оценки

Рамката на политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници следва да използва по-добре възможностите за разпространение на енергия от възобновяеми източници в селските райони, като същевременно се намалят свързаните с това рискове

23

В настоящия раздел Сметната палата разглежда въпроса дали рамката на политика за енергията от възобновяеми източници насърчава потенциалните ползи, предоставяни от тази енергия в селските райони, намалявайки същевременно съпътстващите екологични и социално-икономически рискове. Сметната палата се съсредоточи върху конкретния случай с биоенергията, тъй като тя представлява енергия от възобновяеми източници, която е най-тясно свързана със селските райони.

Не са използвани в достатъчна степен възможностите на енергията от възобновяеми източници за развитието на селските райони

Проучванията показват потенциалното положително въздействие на енергията от възобновяеми източници върху развитието на селските райони…

24

Редица проучвания показват, че проектите за енергия от възобновяеми източници може да се развиват в полза на местните интереси и устойчивото развитие на селските райони²⁴. Например енергията от възобновяеми източници може да създава преки работни места (оборудване за експлоатация и поддръжка), но повечето дългосрочни работни места са непреки и могат да се открият по цялата верига на доставки (строителство, производство или в случая с биомасата – в горското и селското стопанство). В някои случаи разгледаните от Сметната палата проучвания показаха, че изграждането на компоненти за слънчеви панели или вятърни турбини е успяло да съживи съществуващи производствени възможности, които преди това не са били използвани за производство на енергия. В някои проучвания се съобщава за иновации (например разработване на нови продукти, практики и политики) в селските райони с инсталации за енергия от възобновяеми източници. Енергията от възобновяеми източници може да бъде нов източник на приходи за земеделските стопани или собствениците на гори, но също така и за собствениците на земя или за местните органи. Освен това чрез производство на собствена енергия селските общности могат да намалят зависимостта си от колебанията в цените на конвенционалните горива.

25

В проучванията се подчертава обаче, че за да се увеличат максимално икономическите ползи от разпространението на енергията от възобновяеми източници, е необходим подход към политиката за развитие на селските райони, който да е подходящо адаптиран към местните условия и възможности и да е насочен към конкурентоспособността на селските райони. За тази цел е необходимо да се вземат под внимание някои ключови фактори (вж. каре 1).

26

Опитът от разпространението на енергията от възобновяеми източници в селските райони на Норвегия, Финландия и Швеция ясно показва значението на местното сътрудничество с цел насърчаване на разпространението на енергия от възобновяеми източници и развитие на селските райони. Тези примери включват предимно горска биомаса²⁶. Обичайният модел на тези „биоенергийни общности“ включва производители на биомаса, преработвателни отрасли в горското стопанство, местни органи и местни организации на гражданското общество. Тези заинтересовани страни често работят заедно с консултантски организации или изследователски институти.

… но политиката на ЕС за енергията от възобновяеми източници би могла да преследва по-активно постигането на тези ползи

27

Сметната палата установи, че настоящата рамка на политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници би могла да насърчава по-ефективно проектите за енергия от възобновяеми източници, които са от полза за селските райони.

1. В законодателните документи и документите относно политиката на ЕС се посочва потенциалното положително въздействие на енергията от възобновяеми източници върху развитието на селските райони. Въпреки че в съображенията на Директивата за енергията от възобновяеми източници разпространението на тази енергия се разглежда и в измерението „развитие на селските райони“, в законодателната част на директивата липсват конкретни разпоредби във връзка с насърчаването на развитието на селските райони.
2. В НПДЕВИ и в съответните доклади за напредъка не се прави почти никаква връзка между енергията от възобновяеми източници и развитието на селските райони. ЕЗФРСР рядко се споменава като източник на финансиране за проекти за енергия от възобновяеми източници. Освен това е налице очевидна липса на координация между различните министерства, които се занимават с енергията от възобновяеми източници и с развитието на селските райони в посетените държави членки.

28

Констатациите на Сметната палата се подкрепят от проучването „Impacts of Renewable Energy on European Farmers“ („Въздействие на енергията от възобновяеми източници върху европейските земеделски стопани“) (декември 2011 г.) и от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), според които държавите членки е трябвало да разработят стратегии за обвързване на развитието на селските райони с разпространението на енергия от възобновяеми източници, но не са го направили²⁷.

29

Въпреки това в някои държави членки Сметната палата установи и добри примери за стратегии относно енергията от възобновяеми източници, в които измерението „селски райони“ е взето под внимание (вж. каре 2).

30

С декларацията от Европейската конференция за развитие на селските райони, проведена в Корк през септември 2016 г.²⁸, се изразява подкрепа за „механизми за проверка на въздействието върху селските райони“, чрез които „потенциалът на селските райони да осигуряват иновативни, приобщаващи и устойчиви решения“ да бъде отразен в политиките и стратегиите на Съюза. Проверката на въздействието върху селските райони е свързан с намирането на най-добри начини за осъществяване на политиките в селските райони и осигуряване на условия за това селските райони да получават справедливи резултати от политиката²⁹. През май 2017 г. Комисията заяви, че е започнала да проучва съответните изследвания и опита на държавите членки. Резултатите от тази дейност може да се използват за разработване на механизъм за проверка на въздействието върху селските райони.

31

В своя пакет „Чиста енергия за всички европейци“ (вж. точка 7) Комисията е предложила редица разпоредби и инструменти, които биха могли да повишат потенциалното положително въздействие на разпространението на енергията от възобновяеми източници върху развитието на селските райони.

1. Интегрираните планове в областта на енергетиката и климата следва да заменят НПДЕВИ, което според Комисията ще отговори по-добре на нуждите на селските райони и на различните компетентни органи, като същевременно рационализира докладването чрез избягване на дублирането.
2. Регламентът относно управлението³⁰ задължава държавите членки да вземат под внимание всички заинтересовани страни и да използват по-добре полезното взаимодействие в различните сектори.
3. Предложението на Комисията за ДЕВИ ІІ съдържа разпоредби относно потребителите на собствена електроенергия от възобновяеми източници и общностите за енергия от възобновяеми източници³¹. Тяхната цел е да дадат права на потребителите на собствена енергия да генерират, акумулират, консумират и продават електроенергия, без да са изправени пред непропорционални тежести, и да дадат възможност на местните общности да вземат участие и да подпомогнат разработването на специфични стратегии за подобряване на възприемането и разпространението на енергията от възобновяеми източници, като по този начин разгърнат потенциала, който съществува в селските райони.

Сметната палата счита, че тези предложения на Комисията са полезни стъпки към по-добро интегриране на измерението „селски райони“ в политиката на ЕС за енергия от възобновяеми източници.

Рамката на политика за енергия от възобновяеми източници на ЕС не отчита изцяло екологичните и социално-икономическите рискове от биоенергията за селските райони

32

Биоенергията не е синоним на устойчива енергия. Устойчивостта на биоенергията зависи в голяма степен от това как се произвежда и използва биомасата. Производството и употребата на биомаса могат да бъдат неустойчиви, например ако оказват отрицателно въздействие върху хората, околната среда или природните ресурси по начин, който излага на риск възможността на бъдещите поколения да посрещат своите нужди.

33

Биоенергията е енергия от възобновяеми източници, която е най-силно свързана със селските райони. Почти във всички случаи суровините³², използвани за производство на биоенергия, се добиват от селските райони. Отглеждането и добиването на биомаса от земеделието и горското стопанство дава възможности за диверсификация на приходите на земеделските стопанства, за работни места и бизнес възможности, както и за предоставяне на нови услуги в селските райони.

34

Когато твърдата биомаса, биогазът или биометанът заменят използването на конвенционални изкопаеми горива, те имат потенциала да намалят емисиите на парникови газове, както е показано на фигура А1 и А2 в приложение І. Този потенциал варира в зависимост от системата за производство на биомаса от земеделието и горското стопанство и от системата за производство на биогаз и биометан.

35

Биоенергията обаче поражда също и екологични и социално-икономически рискове за селските райони. Например промените в земеползването, интензивното управление на горите или интензивното отглеждане на енергийни култури може да доведат до намаляване на биологичното разнообразие, влошаване на качеството на почвите или недостиг и замърсяване на водата (вж. каре 3). Изгарянето на дървесна биомаса може да доведе също и до по-високи емисии на някои вредни замърсители на въздуха³³, а в момента се водят дискусии относно това дали дървесната биомаса действително е неутрална по отношение на въглеродните емисии (вж. каре А1)³⁴. Сметната палата набеляза 16 екологични и социално-икономически риска, свързани с производството и използването на биоенергия (вж. таблица 1, както и таблици А2 и А3 в приложение І)³⁵. Комисията е анализирала рисковете, свързани с производство на биоенергия и ги използва в своята Оценка на въздействието относно устойчивостта на биоенергията, изготвена с оглед изменението на директивата за енергията от възобновяеми източници³⁶.

36

Действащото в момента законодателство на ЕС⁴¹ определя критерии за устойчивост на биогоривата и течните биогорива⁴². Тъй като тези критерии бяха приети през 2009 г. и изменени през 2015 г., все още продължават дискусиите относно устойчивостта на биоенергията. Вследствие на това в своя пакет „Чиста енергия за всички европейци“ Комисията предложи критерии за устойчивост, които да се прилагат и за други видове биоенергия, като например биоенергията от твърди и газообразни горива от биомаса, използвана за производство на топлоенергия и електроенергия.

37

Предложението на Комисията съдържа два вида критерии за устойчивост:

1. критерии, които въвеждат някои ограничения по отношение на производството на горива от биомаса от земеделието и горското стопанство, и
2. критерии, които изискват минимален процент на намаление на емисиите на парникови газове за различните инсталации, използващи биогорива, течни биогорива и горива от биомаса.

38

Сметната палата провери дали и до каква степен критериите обхващат установените от нея рискове, както и дали предложената рамка⁴³ предоставя адекватна база за разпространение на устойчива енергия от възобновяеми източници в селските райони.

39

Съдържащите се в предложението на Комисията критерии не са задължително условие при продажбата на биоенергия на пазара. Те са задължителни само в случаите когато:

1. се приема, че производството на биоенергия допринася за постигане на целта за енергия от възобновяеми източници и за измерване на спазването на задълженията по отношение на енергията от възобновяеми източници, и
2. определянето на това коя биомаса, използвана за производство на енергия, е допустима за финансово подпомагане.

40

Предложението не обхваща всички култури и употреби, както и няколко вида инсталации (вж. точка А3). Само три от установените от Сметната палата шестнадесет риска са отчетени изцяло в предложението за ДЕВИ ІІ, два са отчетени в други законодателни актове; други 11 риска са отчетени частично. Рисковете, които не са отчетени, са свързани основно с интензификацията на земеделските практики и управлението на горите, изгарянето на биомаса и емисиите на замърсители през останалата част от жизнения цикъл на биоенергията (вж. таблица 1, както и таблици А2 и А3 в приложение І). Подробният анализ и заключения на Сметната палата в подкрепа на таблица 1 са изложени в приложение І.

Таблица 1

Отчитане на рисковете за устойчивостта, свързани с биоенергията, в предложението на Комисията за ДЕВИ ІІ

	Рискове за устойчивостта	Отчетен ли е рискът?
1) Намаляване на биологичното разнообразие	1а)поради промени в прякото земеползване (например обезлесяване, загуба на защитени зони)
	1б)поради интензификация на земеделските практики (например загуба на разнообразие на културите)
	1в)поради интензификация на управлението на горите
2) Влошаване на качеството на почвите	2а)поради промени в прякото земеползване (водещи например до загуба на въглерод в почвата, ерозия)
	2б)поради интензификация на земеделските практики (водещи например до уплътняване, загуба на плодородието на почвата, ерозия)
	2в)поради интензификация на управлението на горите (водещи например до загуба на плодородието на почвата в горите поради извличане на хранителни вещества – горскостопански остатъци)
3) Недостиг и замърсяване на водата	3а)поради промени в прякото земеползване (например промени във водния баланс)
	3б)поради интензификация на земеделските практики (например напояване, торене)
	3в)поради интензификация на управлението на горите (например промени във водния баланс)
4) Емисии на парникови газове (ПГ)	4а)поради емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл с изключение на биогенния въглерод (например използване на изкуствени торове, транспортиране на биомасата, изтичане на метан от съоръженията за производство на биогаз)
	4б)поради косвени последици (например непреки промени в земеползването (НПЗП) поради изместване на отглеждането на хранителни култури, по-млади гори)
	4в)поради емисии на CO2 от изгаряне на биомаса (биогенни емисии)
5) Замърсяване на въздуха	5а)поради изгаряне на биомаса (например прахови частици, SO2…)
	5б)поради емисии на замърсители през останалата част от жизнения цикъл на биоенергията (например транспортиране на биомасата)
6) Социално-икономически	6а)недостатъчно използване на биомасата (включително неприлагане на каскадния принцип, неоптимални методи на преобразуване от биомаса в енергия)
	6б)конкуренция със съществуващи потребители (например производство на храни, дървесина за хартия и целулозната промишленост)

Пояснения:

Рискът е отчетен	Рискът е частично отчетен	Рискът не е отчетен

Източник: ЕСП.

41

Определянето на цели за енергия от възобновяеми източници в комбинация със схемите за публично подпомагане стимулират използването на биоенергия. Това важи особено за транспорта и производството на електроенергия от началото на 2000 г. Част от тази бионерегия е внос — през 2015 г. от потребените от ЕС пелети и течни биогорива съответно 34 % и 9,5 % са били внос⁴⁴. Предвид липсата на достатъчно защити (слаби критерии за устойчивост) Сметната палата счита, че насърчаването на производството и използването на биоенергия чрез амбициозни цели за енергия от ВЕИ в комбинация с финансови стимули в предложението за ДЕВИ ІІ поражда риск, тъй като в дългосрочен план това може да доведе до по-голямо използване на неустойчива биомаса. Поради това предложената рамка не предоставя адекватна база за максимално увеличаване на потенциала за устойчиво развитие на селските райони.

ЕЗФРСР не преследва в достатъчна степен целите за развитие на селските райони чрез своите разходи за енергия от възобновяеми източници

42

Държавите членки могат да решат да финансират инвестиции в енергия от възобновяеми източници чрез ЕЗФРСР. Политиката на ЕС за развитие на селските райони има за цел да подпомогне селските райони на ЕС да посрещнат икономическите, екологичните и социалните предизвикателства. Ето защо инвестициите в енергия от възобновяеми източници, финансирани чрез ЕЗФРСР, следва да носят ясни ползи за селските райони. В следващите раздели Сметната палата разглежда въпросите дали Комисията и държавите членки са разработили и приложили подходящи стратегии и мерки и дали могат да докажат постиженията от помощта на ЕЗФРСР както за разпространението на енергията от възобновяеми източници, така и за устойчивото развитие на селските райони.

Енергията от възобновяеми източници не е взета предвид в достатъчна степен при изготвянето на програмите за развитие на селските райони

43

ЕЗФРСР има потенциала да подпомага проекти, които допринасят както за разпространението на енергията от възобновяеми източници, така и за устойчивото развитие на селските райони. За да се насърчи по-добрата икономическа ефективност, финансирането от ЕЗФРСР следва да се основава на стабилна стратегия и да се отпуска съгласно точно установени и количествено определени нужди. То следва също така да бъде координирано с другите налични източници на финансиране и с другите инструменти на политиката, като например НПДЕВИ.

44

Бенефициентите по проектите за енергия от възобновяеми източници може да възстановят част от разходите си за инвестиции чрез продажба на произведената енергия на преференциални или пазарни цени, или да подобрят икономическата ефективност на своите дейности. Когато обаче помощта за инвестиции от ЕЗФРСР е допълнена с атрактивни ПТ, съществува риск от свръхкомпенсиране и неправомерна държавна помощ под формата на финансово предимство за бенефициентите и това е било потвърдено от одит на Комисията в България. Различните подходи в посетените държави членки са показани в каре 4.

Не е известен общият размер на планираните разходи за енергия от възобновяеми източници от различните фондове на ЕС

45

Не са предоставени изчерпателни данни за планираните разходи за инвестиции в енергия от възобновяеми източници през програмния период 2014—2020 г. общо по линия на ЕСИ фондовете и в частност от ЕЗФРСР. Тематична цел 4 на ЕСИ фондовете, „Преход към нисковъглеродна икономика“, на която се падат планирани разходи в размер на 44,814 млрд. евро⁴⁵, включва енергия от възобновяеми източници, но също и енергийна ефективност и устойчива градска мобилност. Следователно Комисията няма ясна представа за планирания принос на инвестициите по ЕСИ фондовете за разпространението на енергията от възобновяеми източници.

46

На ЕЗФРСР се падат около 11 % от средствата от ЕСИ фондовете за тематична цел 4 (приблизително 5,027 млрд. евро⁴⁶), докато за програмния период 2014—2020 г. планираните разходи по линия на ЕЗФРСР за целева област 5В възлизат на 798,9 млн. евро (вж. фигура 4). Инвестициите в рамките на тази целева област обаче не са свързани само с енергията от възобновяеми източници, а също и с други аспекти на биоикономиката, като доставка и използване на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини.

47

От друга страна държавите членки могат да осъществяват проекти с компоненти, свързани с енергията от възобновяеми източници, в рамките на други целеви области (вж. точки 55—58), което допълнително усложнява анализа на приноса на ЕЗФРСР за финансирането на енергията от възобновяеми източници. От проведеното от нас проучване разбрахме (вж. точка 22), че Румъния (вж. каре 6) и Словения са решили да отпуснат ниско равнище на финансиране или изобщо да не отпускат финансиране за целева област 5В, тъй като са счели, че други целеви области като 2А, 3А, 6А или 6Б са по-целесъобразни. Нидерландия и Полша отговориха, че не са програмирали никакви разходи по ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници, тъй като са счели, че другите ЕСИ фондове и собствените им национални програми са достатъчни за подпомагане на разпространението на енергията от възобновяеми източници в селските райони.

48

В средата на програмния период са направени едва 40,9 млн. евро разходи (5,1 % от общия бюджет от 800 млн. евро)⁴⁷. Значителните забавяния в изпълнението на програмите за енергия от възобновяеми източници може би отразяват трудности при програмирането на целевите области (вж. точки 55—58) в допълнение към закъснялото приемане на ПРСР и времето, необходимо на държавите членки за разработване и приемане на новата рамка.

Следва да има по-добро обвързване между заложените в ПРСР установени нужди и подхода за финансиране на възобновяема енергия

49

В Насоките на Комисията за стратегическо програмиране за периода 2014—2020 г. се посочва, че „описанието на стратегията (интервенционната логика) следва да обосновава избора, комбинирането и приоритизирането на мерките за развитие на селските райони в светлината на резултатите от SWOT анализа и установените нужди. То трябва да дава приоритет на различните установени нужди и да обосновава приоритизирането“. За тази цел на етапа на одобрение на ПРСР Комисията извършва преглед на стратегическите съображения на държавите членки за разпространение на енергия от възобновяеми източници.

50

Комисията предоставя насоки на държавите членки чрез работни групи, мониторингови комитети, контролни списъци, насоки за мерките („фишове на мерките“) и т.н. с цел да улесни създаването и изпълнението на ПРСР. В документите с насоки обаче не се разглеждат изрично стратегическите съображения във връзка с енергията от възобновяеми източници, нито какво следва да постигнат инвестициите по ЕЗФРСР в енергия от възобновяеми източници, по какъв начин следва да създадат добавена стойност за селските райони и как ЕЗФРСР следва да допълва съществуващите схеми на ЕС и национални схеми за финансиране.

51

Сметната палата установи, че и петте проверени ПРСР са съдържали задължителните елементи по отношение на определянето на целите, нуждите и стратегическите съображения във връзка с енергията от възобновяеми източници, но нито една от тях не е включвала изчерпателен анализ или остойностяване на свързаните с това финансови нужди. С изключение на Австрия посетените държави членки не са използвали ефективно установените от тях нужди и SWOT анализите, за да предоставят информация в своите ПРСР за стратегическия си подход към енергията от възобновяеми източници. Техният подход остава твърде общ. Други слабости са свързани с изпълнението и краткосрочните промени на първоначалните стратегии (вж. каре 5).

52

Насоките и проверките на Комисията не са предотвратили тези слабости. Те не са накарали държавите членки да формулират надеждни стратегии за енергия от възобновяеми източници в селските райони. Освен това изборът на мерки по ЕЗФРСР и отпуснатите за тях бюджетни средства невинаги произтичат логично от потенциала и нуждите, описани в ПРСР.

Слаба координация между различните източници на финансиране за енергия от възобновяеми източници

53

Настоящата законодателна рамка⁴⁸ насърчава ефективното, ефикасно и координирано изпълнение на различните фондове на ЕС и по-специално на ЕСИ фондовете. Отговорността за обосноваване на необходимостта от интервенция по ПРСР и за гарантиране на добра координация между фондовете е главно на държавите членки. Комисията предоставя подкрепа и насоки на държавите членки, като издава стратегически насоки за насърчаване на добрите практики и мониторинг на изпълнението на програмите.

54

При прегледа на извадка от споразумения за партньорство и ПРСР за програмния период 2014—2020 г. Сметната палата установи, че държавите членки са определили няколко потенциални източника на финансиране и са изложили общи принципи на разграничаване и мерки за предотвратяване на двойното финансиране. Проверените стратегически документи обаче не съдържаха допълнителна информация за ползите, които биха могли да се постигнат чрез ефективна координация между различните източници на финансиране за енергия от възобновяеми източници. Също така липсват анализи на потенциалните ефекти на заместване или на недостига на финансиране в тази област⁴⁹.

Отнасяне на мерките за енергия от възобновяеми източници към различни целеви области

55

Както е пояснено в точки 14 и 15, рамката на политика за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. е структурирана около шест приоритета, които се разделят допълнително на 18 тематични целеви области (вж. фигура 3). Подкрепата за енергия от възобновяеми източници е обхваната в целева област 5В, която е свързана с доставките и използването на енергия от възобновяеми източници.

56

Целевите области се реализират чрез мерки за развитие на селските райони. На фигура 5 са посочени примери за отнасянето на мерките и определените показатели за приоритет 5. Една мярка обаче може да допринася за няколко целеви области, приоритета и цели.

57

Освен това държавите членки могат да определят вторични ефекти за конкретните мерки, определени в рамките на целева област 5В, които оказват въздействие върху допълнителни целеви области. Например добавянето на фотоволтаични панели на покрива на нов хамбар, използвани за подобряване на икономическите резултати на даден бенефициент, би могло да се оцени като проект за енергия от възобновяеми източници (т.е. в рамките на целева област 5В) или като част от проект за модернизация на земеделско стопанство и по този начин да попадне в целева област 2А (вж. фигура 3), а компонентът на възобновяемата енергия да има вторичен ефект върху целева област 5В.

58

Държавите членки не са отнасяли последователно мерките за енергия от възобновяеми източници и видовете проекти към едни и същи целеви области (вж. каре 6). Това ще окаже въздействие върху ефективността на мониторинга и оценката на проектите за енергия от възобновяеми източници, финансирани чрез ЕЗФРСР (вж. точки 69—71), най-вече поради факта, че Комисията не е издала допълнителни насоки за последователното отнасяне на проекти към целевите области в отделните държави членки.

Мониторингът и оценката предоставят ограничена информация за финансирането и резултатите от инвестициите в енергия от възобновяеми източници

59

Информацията от изпълнението, която показва ефективността и ефикасността при изразходването на средствата за развитие на селските райони за енергия от възобновяеми източници, е необходима, за да се покаже какво е било постигнато с финансирането от бюджета на ЕС и да се демонстрира, че средствата са били добре изразходвани. Освен това информацията от мониторинга и оценката е ценен инструмент за подобряване на ефикасността и ефективността на разходите за развитие на селските райони, който може да насочва текущото управление на програмите, да набелязва евентуални подобрения и да подпомага формулирането на бъдещата политика.

Обща рамка за мониторинг и оценка (ОРМО) на енергията от възобновяеми източници през периода 2007—2013 г.

Липсва изчерпателна информация от мониторинга съгласно ОРМО за енергията от възобновяеми източници

60

Много държави членки (включително всичките пет посетени държави членки) са решили от началото на програмния период 2007—2013 г. да използват средствата от ЕЗФРСР за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници. По това време не е имало конкретни показатели за измерване на крайните продукти или резултати от проектите за енергия от възобновяеми източници.

61

Това се е променило в контекста на „Проверката на състоянието“ на ОСП, когато енергията от възобновяеми източници е била призната като „ново предизвикателство“ и държавите членки са получили допълнително финансиране за проекти за енергия от възобновяеми източници за останалата част от програмния период (2009—2013 г.) (вж. точка 14). В този контекст от държавите членки се е изисквало да следят разходите и броя на бенефициентите по проекти за енергия от възобновяеми източници, финансирани в рамките на това „ново предизвикателство“. Те обаче не е трябвало да събират данни за постиженията на проектите, като например произведената енергия от възобновяеми източници или инсталирания капацитет. Вследствие на това на ниво ЕС не съществува изчерпателна информация за проектите за енергия от възобновяеми източници, финансирани чрез ЕЗФРСР през периода 2007—2013 г. Съществуващите показатели се отнасят единствено до допълнителните средства, изразходвани за енергия от възобновяеми източници в рамките на „Проверката на състоянието“ на ОСП.

62

Сметната палата провери предоставените от посетените държави членки данни за проектите за енергия от възобновяеми източници (брой проекти, изплатено подпомагане) и установи редица несъответствия в четири от посетените държави членки⁵¹ между докладваните данни на Комисията и изчисленията на Сметната палата въз основа на цифрите на държавите членки от базите данни за проектите. Органите не бяха в състояние да ни предоставят разяснения, което поражда съмнения относно точността и пълнотата на данните от „Проверката на състоянието“ на ОСП.

63

Освен това на равнището на ЕС не е предоставена изчерпателна информация за броя на проектите, производството на енергия от възобновяеми източници или инсталирания капацитет. Следователно не е възможно да се определи количествено приносът на ЕЗФРСР за разпространението на енергия от възобновяеми източници в селските райони. Поради липса на подходяща и надеждна информация за енергията от възобновяеми източници не е възможно да се оцени ефективността на тези мерки през този период и остава неясно на какво основание държавите членки са разработили разделите за енергия от възобновяеми източници в своите ПРСР. Настоящите констатации съответстват на предишните констатации на Сметната палата относно данните от мониторинга на предоставеното от ЕЗФРСР и КФ подпомагане за енергия от възобновяеми източници през програмния период 2007—2013 г.⁵²

Извършените в рамките на ОРМО оценки на програмите дават ограничена информация за въздействието на подпомагането за енергия от възобновяеми източници върху развитието на селските райони

64

Закъсненията при изпълнението на програмите по МФР са повтарящи се проблеми, които в миналото Сметната палата е установила в много области на политика⁵³. Закъсненията при изпълнението на ПРСР за периода 2007—2013 г. отново са довели до несъответствие между разходния цикъл и графика на задължителното докладване. Поради това за средносрочните оценки са били предоставени ограничени достоверни данни за енергията от възобновяеми източници, въпреки че е била предоставена известна полезна информация (вж. каре 7). В много държави членки се наблюдават закъснения при приключването на техните последващи оценки⁵⁴.

65

Прегледът на Сметната палата на последващите оценки показа, че в тях са разгледани инвестициите в енергия от възобновяеми източници (използваните мерки), но невинаги е било обсъждано въздействието им върху устойчивото развитие на селските райони. Не са били извършени адекватни анализи, които да обхващат например екологичните ползи от енергията от възобновяеми източници за селските райони, диверсификацията на доходите, създаването на работни места, подобренията в енергийната инфраструктура и услугите в селските райони и т.н.

66

Все пак Сметната палата отбеляза някои добри практики по отношение на оценяването на проектите за енергия от възобновяеми източници (вж. каре 7).

Обща система за мониторинг и оценка (ОСМО) на енергията от възобновяеми източници през периода 2014—2020 г.

67

Новата рамка за изпълнението за програмния период 2014—2020 г. има за цел да ориентира в по-голяма степен изпълнението на програмите за развитие на селските райони към резултатите, в сравнение с миналото. В този контекст ОСМО⁵⁵ – системата за мониторинг и оценка на развитието на селските райони – предоставя подробен общ набор от показатели, които могат да бъдат използвани за целевите области, заедно с общи въпроси за оценка, на които да бъде отговорено в бъдеще. Целта е да се оценят напредъкът и постиженията на политиката за развитие на селските райони, както и въздействието, ефективността, ефикасността и целесъобразността на интервенциите на политиката за развитие на селските райони.

68

ОСМО изисква предоставяне на мониторингова информация относно „Общ размер на инвестициите в производство на енергия от ВЕИ“ (целеви показател T 16) и относно „Произведената от подпомогнатите проекти енергия от ВЕИ“ (допълващ показател за резултати R 15). Държавите членки имат възможност да определят допълнителни показатели за крайни продукти по отношение на специфични мерки и Комисията потвърди, че десет държави членки или региони⁵⁶ са решили да направят това. Въпреки всичко по-голямата част от тези допълнителни специфични показатели за целева област 5В са показатели за вложени ресурси (например размер на публичните разходи) или показатели за крайни продукти и услуги (например брой на подпомогнатите бенефициенти, проекти или дейности). Следователно тези показатели не могат да предоставят надеждна основа за оценка на резултатите от компонента на ПРСР, отнасящ се до енергия от възобновяеми източници, поради което акцентът върху ориентирането към резултатите не е могъл да бъде засилен⁵⁷.

69

Допълнително усложнение е фактът, че информацията за изпълнението се събира само на равнище целеви области⁵⁸. Ето защо проектите по ЕЗФРСР, отнесени към целева област 5В, не предоставят изчерпателни данни за енергията от възобновяеми източници в селските райони, тъй като някои проекти могат да бъдат непряко свързани с енергия от възобновяеми източници (например управление на горите) и да бъдат отнесени към целева група 5В, докато за други може да се приема, че имат второстепенен принос към целева област 5В и поради това да бъдат подпомагани в рамките на други целеви области като 2А, 3А, 6А, 6Б и т.н. В резултат на това информацията относно „Общ размер на инвестициите в производство на енергия от възобновяеми източници“ (целеви показател T 16) ще отразява само това, което е отнесено към целева област 5В, и няма да дава цялостна представа за всички инвестиции в енергия от възобновяеми източници в селските райони.

70

Друг показател — показателят за резултати R 15 „Произведена от подпомогнатите проекти енергия от ВЕИ“, има за цел да обхване всички проекти за енергия от възобновяеми източници. Съгласно насоките на Комисията обаче данните за този показател могат да се събират от оценителите по различни начини, например чрез статистически проучвания на ниво ЕС и национално ниво. Това означава, че сравнимостта на данните на ниво ЕС зависи от избора, който правят оценителите.

71

Въпреки че Комисията е издала подробни насоки в подкрепа на подготовката на докладването и оценката, взаимовръзките между показателите на ОСМО и целевите области биха могли да затруднят допълнително оценителите, да окажат въздействие върху качеството на оценките на програмите и тяхната съпоставимост и може да доведат до забавяния, както в миналото. Ако в ключовия момент за докладването липсва надеждна информация от мониторинга и оценяването, държавите членки и Комисията може да пропуснат възможността за подобряване на изпълнението на мерките в областта на енергията от възобновяеми източници.

Проектите за енергия от възобновяеми източници потвърждават потенциала си за развитие на селските райони въпреки слабостите в процедурите за подбор и в изпълнението на проектите

72

Държавите членки отговарят за подбора на проекти за развитие на селските райони с цел по-добро насочване на мерките за развитие на селските райони към приоритетите на ЕС и целите и стратегиите на държавите членки. За тази цел от държавите членки се изисква да определят и прилагат ясни, подходящи и обективни критерии за допустимост и подбор, както и обективни, справедливи и прозрачни процедури⁵⁹.

73

Критериите за допустимост са изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от проектите, за да бъдат допустими за подпомагане по ЕЗФРСР. Тази допустимост е условие, което изисква отговор „да“ или „не“. Критериите за подбор се определят от държавите членки с цел приоритизиране на такива проекти, които отговарят в най-голяма степен на установените нужди и на целите, определени в ПРСР. Държавите членки следва да прилагат критериите за допустимост дори в случаите, когато са предоставени достатъчно средства за всички заявления, подлежащи на одобрение, с цел да се гарантира добро финансово управление⁶⁰. В настоящия случай те следва да гарантират по-специално подбор на жизнеспособните проекти, които подпомагат разпространението на енергия от възобновяеми източници и носят добавена стойност за селските райони.

Повечето проекти са донесли ползи за разпространението на енергията от възобновяеми източници и за развитието на селските райони

74

Сметната палата извърши одит на различни по вид и големина проекти за енергия от възобновяеми източници (вж. приложение ІІ). Извадката от проекти включва както инвестиции, чрез които на трети страни е доставена енергия от възобновяеми източници, така и други инвестиции, чрез които е била произведена енергия за ползване от собственика на проекта.

75

Целта на проектите за „доставка на енергия на трети страни“ е била предимно диверсификация на приходите на земеделските и горските стопанства. Някои проекти са били инициирани и осъществени от МСП или микропредприятия. Успешните проекти от този вид са предоставили нови и добре приети енергийни услуги на частни домакинства и обществени сгради в селските райони. Тези проекти са имали екологични ползи, особено в случая на системите за централно отопление, които по принцип са енергийно по-ефективни и имат по-ниски емисии от системите за индивидуално отопление. Тези проекти също така са позволили на собствениците да се възползват от нови бизнес възможности. С тях е дадена възможност на доставчиците на суровини по местната верига на доставки на биомаса – предимно земеделски и горски стопани – да разнообразят доходите си и да поддържат стопанствата си (вж. каре 8).

76

Разпространението на енергия от възобновяеми източници изисква също и задълбочено планиране, както и дейности по монтаж и поддръжка. Придобитите в региона експертен опит и познания са ценни активи за неговото по-нататъшно развитие в областта на производството и употребата на енергия от възобновяеми източници, а ползите могат да надхвърлят първоначалните инвестиции по проекта.

77

„Проектите за собствено потребление“ са осигурили ползи на земеделските или горските стопанства и предприятията за преработка на храни, например като са осигурили енергийна сигурност и независимост, по-ниски разходи за енергия, по-добри финансови резултати или намален въглероден отпечатък. Те имат непряк принос и за устойчивото развитие на селските райони чрез осигуряване на работни места и възможности за доходи на местните жители или чрез приноса им за подобряване на състоянието на околната среда в региона (вж. каре 9).

Процедурите за подбор на държавите членки обаче не са осигурили избор на най-подходящите проекти…

78

От държавите членки се изисква да определят критерии за подбор на проекти с цел да се гарантира, че финансовите средства за развитие на селските райони се използват по най-добрия начин. Сметната палата установи, че посетените държави членки невинаги са спазвали този принцип.

79

Сметната палата провери критериите и процедурите за подбор през програмния период 2014—2020 г. и установи, че четири от петте посетени държави членки⁶¹ са използвали критерии за подбор, които в известна степен осигуряват приоритет за проектите, допринасящи за разпространението на енергия от възобновяеми източници и за устойчивото развитие на селските райони — например проектите, от които се е очаквало да имат положително въздействие върху диверсификацията на доходите и върху околната среда, използването на местно произведени и преработени суровини (горива от биомаса) или отчитането на местните стратегии и участието на местното население. Тези усилия обаче са били отчасти застрашени от слабите процедури за подбор. Считаме, че Австрия, България, Италия (Тоскана) и Франция (Долна Нормандия, по отношение на мерките в горското стопанство) са използвали прости системи за оценяване, при които минималните прагове могат да бъдат достигнати чрез изпълнение на един или няколко критерия.

… и в резултат на това са били избрани някои проекти за енергия от възобновяеми източници, които са донесли незначителни ползи за селските райони

80

Слабостите в процеса на подбор могат да доведат до финансиране на проекти, които предоставят икономическа полза на собствениците на проектите, но оказват незначително въздействие върху селските райони. Това важи за някои от посетените проекти по време на одита. Финансовата подкрепа невинаги е използвана за създаване на работни места или за иницииране на допълнителни възможности за бизнес, за подобряване на състоянието на съществуващите земеделски или горски стопанства, или за предоставяне не енергийни услуги на населението в селските райони (вж. каре 10).

81

Посетените от Сметната палата проекти потвърждават положителното въздействие на някои видове проекти за енергия от възобновяеми източници, които оправдават подпомагането от ЕЗФРСР. Предвид наличието на редица други схеми за енергийно подпомагане обаче, проектите, които не допринасят едновременно и за постигане на целта за енергията от възобновяеми източници, и за общата цел за развитие на селските райони, не следва да получават подпомагане от ЕЗФРСР.

Заключения и препоръки

82

В законодателните документи и документите относно политиката на ЕС се акцентира върху намерението да се използва потенциалното положително въздействие на инвестициите в енергия от възобновяеми източници върху развитието на селските райони. Проучванията потвърждават, че енергията от възобновяеми източници може да има положително въздействие върху устойчивото развитие на селските райони, но също така че съществуват екологични и социално-икономически рискове, свързани с разпространението на някои видове възобновяема енергия.

83

В своя одит Сметната палата проучи рамката за енергията от възобновяеми източници, като се съсредоточи върху начина, по който тя е интегрирала аспектите на развитието на селските райони. Сметната палата също така проучи рамката на политика за развитие на селските райони и нейното прилагане в държавите членки, за да оцени дали подкрепата от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници действително е допринесла за устойчивото развитие на селските райони.

84

Въз основа на одитната си дейност Сметната палата заключава, че финансирането на проекти за енергия от възобновяеми източници има значителен потенциал за подпомагане на устойчивото развитие на селските райони, но този потенциал все още остава до голяма степен нереализиран.

85

Сметната палата установи, че измерението „развитие на селските райони“ в контекста на енергията от възобновяеми източници не е било разгледано в достатъчна степен в настоящата рамка на политика на Комисията и на държавите членки. Вследствие на това възможностите за разпространение на енергията от възобновяеми източници в селските райони не са използвани в достатъчна степен. Комисията наскоро предложи някои промени в рамката на политика за енергията от възобновяеми източници, които имат потенциал да подобрят това положение (точки 24—31).

Препоръка 1 – Проверка на въздействието върху селските райони на бъдещата политика за енергията от възобновяеми източници

При разработването на бъдещата политика за енергия от възобновяеми източници Комисията и държавите членки следва да вземат под внимание обстоятелствата и нуждите на селските общности и икономиката в селските райони, да разгледат потенциалното положително и отрицателно въздействие на политиката и да гарантират, че селските райони ще получат справедливи резултати от политиката.

За тази цел Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да разработи подходящ механизъм, който може да бъде вдъхновен от механизма за проверка на въздействието върху селските райони, предвиден съгласно „Ориентация на политиката 1“ от Корк 2.0 декларация от 2016 г.

Комисията следва да въведе този инструмент в процеса на консултации с държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, за които Комисията трябва да бъде уведомена до 1 януари 2019 г., и да насочва държавите членки относно тяхното прилагане.

Целева дата на изпълнение – до края на 2019 г.

86

Освен това за биоенергията, която е най-тясно свързаната със селските райони възобновяема енергия, екологичните и социално-икономическите рискове, съпътстващи нейното разпространение, не са отчетени в достатъчна степен в настоящата или предложената рамка на политика на Комисията. Съчетанието от цели в областта на енергията от възобновяеми източници, схеми за публично подпомагане и слаби критерии за устойчивост крие риск от насърчаване на използването на биомаса за енергийни цели, без да се предоставят достатъчно гаранции, че биомасата произхожда от устойчиви източници (точки 32—41).

Препоръка 2 – Подобрена рамка за устойчивост на биоенергията

Комисията, заедно със съзаконодателите, следва да разработи бъдещата рамка на политика за биоенергията по начин, който да осигурява достатъчни защити срещу неустойчивото снабдяване с биомаса за енергия. В рамката следва да се признават и отчитат рисковете за устойчивостта, произтичащи от насърчаването на използването на биоенергия чрез цели и схеми за финансово подпомагане, и да се следи за намаляване на свързаните с това екологични и социално-икономически рискове.

Целева дата на изпълнение: 2020 г.

87

Комисията не е предоставила ясни насоки относно начина, по който подпомагането от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници може да донесе добавена стойност на европейско равнище и относно това как то следва да допълва съществуващите схеми на ЕС и национални схеми за финансиране. Ето защо има риск ЕЗФРСР да се превърне просто в още един източник на финансиране за енергия от възобновяеми източници, без да се дава приоритет на развитието на селските райони.

88

Комисията е дала подробни насоки на държавите членки относно създаването и изпълнението на техните ПРСР. Отчасти поради липса на ясна визия за подпомагането от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници обаче посетените държави членки бяха възприели много общ стратегически подход към подпомагането за възобновяема енергия и не бяха координирали в достатъчна степен подпомагането от ЕЗФРСР с различните други източници от ЕС и националните източници на финансиране за енергия от възобновяеми източници, с цел максимално повишаване на неговото въздействие в селските райони. Освен това Сметната палата установи, че мерките в областта на енергията от възобновяеми източници не са разпределяни последователно към целевите области в ЕС, което изглежда неоптимално, но според нас това е проблем, свързан най-вече с мониторинга и оценката (точки 49—58).

Препоръка 3 – Ясни насоки за ролята на ЕЗФРСР при подпомагането на енергия от възобновяеми източници

При разработването на бъдещата си политика за развитие на селските райони Комисията следва ясно да посочи какви инвестиции в енергия от възобновяеми източници следва да постигне ЕЗФРСР, как те следва да осигурят добавена стойност в селските райони и как ЕЗФРСР следва да допълва съществуващите схеми на ЕС и националните схеми за финансиране на енергия от възобновяеми източници.

В този контекст Комисията следва да използва съответния опит от добри практики, установени по време на одита на Сметната палата (вж. каре 7, каре 8 и каре 9), както и сходния опит, описан в проучването на ОИСР „Обвързване на енергията от възобновяеми източници с развитието на селските райони“ (вж. каре 1).

Целева дата на изпълнение – до края на 2018 г.

89

При изготвянето на докладите решаващо значение има наличието на подходяща и надеждна информация от мониторинга и оценката, за да могат Комисията и държавите членки да подобрят използването на подпомагането от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници. Въпреки някои примери за добри практики обаче липсва изчерпателна информация за мониторинг и оценка на подпомагането за проекти за енергия от възобновяеми източници от ЕЗФРСР и от други фондове на ЕС през програмния период 2007—2013 г. (точки 60—65).

90

За програмния период 2014—2020 г. Комисията е издала насоки, за да подпомогне докладването и оценката от страна на държавите членки. Различните подходи на държавите членки по отношение на определянето на основния и второстепенния принос на проектите и отнасянето на мерките и видовете проекти обаче ще се отразят неблагоприятно върху ефективността на мониторинга и оценката. Основните показатели във връзка с енергията от възобновяеми източници през програмния период 2014—2020 г.⁶³ имат ограничена информативна стойност поради ограничения си обхват и проблеми с методологията. Държавите членки са могли да използват допълнителни приложими показатели, но само някои от тях са го направили. Тези ограничения изискват допълнителни усилия от страна на оценителите от държавите членки и може да доведат до непоследователно докладване в целия ЕС и до закъснения (точки 67—71).

91

В Специален доклад № 16/2017⁶⁴ Сметната палата вече подчерта необходимостта Комисията да гарантира, че подобреното годишно докладване на изпълнението през 2019 г. ще осигури ясна и изчерпателна информация за постиженията на програмите и ще определи по-точно различните видове показатели за програмния период след 2020 г.

Препоръка 4 – Опростена и по-съдържателна рамка за мониторинг и оценка

По отношение на подпомагането от ЕЗФРСР за енергия от възобновяеми източници Комисията следва да изисква от държавите членки да предоставят в своите разширени годишни доклади за изпълнението за 2019 г. съответната информация за постиженията на програмите по проектите за енергия от възобновяеми източници. Тази информация следва да дава представа на Комисията за това колко от разходите по ЕЗФРСР са изплатени за проекти за енергия от възобновяеми източници, колко е инсталираният енергиен капацитет или енергията, произведена от такива проекти.

Целева дата на изпълнение – до края на 2018 г.

92

Държавите членки са длъжни да насочват своя подбор на проекти към приоритетите на ЕС и към собствените си цели в съответствие със своята стратегия. За тази цел те следва да определят и прилагат ясни, подходящи и обективни критерии за допустимост и подбор, както и обективни, справедливи и прозрачни процедури. Комисията е дала указания в това отношение, например под формата на семинари и насоки⁶⁵.

93

Посетените проекти произвеждат енергия за собствено потребление от операторите на проектите или за доставка на трети лица, или непряко подпомагат разпространението на енергия от възобновяеми източници (точки 74—77). Въпреки това високите бюджети за целева област 5В, заедно с ниските нива на изпълнение (вж. точка 48) и слабите процедури за подбор (точки 78 и 79) пораждат риск подпомагането от ЕЗФРСР да бъде предоставено за проекти за енергия от възобновяеми източници, които не осигуряват доказана полза за селските райони, в които са разположени, в стремежа да не се допусне отмяна на отпуснатите финансови средства.

Препоръка 5 – По-добър подбор на проекти, така че да се вземат предвид добавената стойност за селските райони и жизнеспособността на проектите

За да намали рисковете, свързани с големите бюджети за целева област 5В, както и ниската степен на изпълнение и слабите процедури за подбор, Комисията следва да акцентира пред държавите членки върху необходимостта от прилагане на подходящи процедури за подбор с цел да се предоставя подкрепа само на жизнеспособни проекти за енергия от възобновяеми източници, които имат ясна полза за устойчивото развитие на селските райони.

Целева дата на изпълнение – до края на 2018 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I, ръководен от Phil WYNN OWEN — член на Сметната палата, в Люксембург на заседанието му от 10 януари 2018 г.

Речник на термините и съкращения

Анаеробно разграждане: Процес, чрез който органични вещества като животински или хранителни отпадъци се разграждат, за да произведат биогаз и биотор.

Анализ на база жизнения цикъл (LCA): Многоетапна процедура за изчисляване на въздействието върху околната среда през целия срок на експлоатация на даден продукт или услуга.

Биоенергия: Енергия, произвеждана от биомаса.

Биоикономика: Тези части от икономиката, при които се използват възобновяеми биологични ресурси от земята и морето – например растителни култури, гори, риба, животни и микроорганизми – за производството на храни, материали и енергия.

Биомаса: Биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях отрасли, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на отпадъци, включително на промишлени и общински отпадъци, от биологичен произход.

Въглероден отпечатък: Количеството парникови газове, отделени в атмосферата през жизнения цикъл на всеки продукт или дейност, което се изразява под формата на еквивалент на въглероден диоксид (CO₂e).

ГД: Подразделения и служби на Европейската комисия, известни като „генерални дирекции“ (ГД).

Директива за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ): Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

Държавна помощ: Помощ, предоставяна от държавите членки, чрез която бенефициентите получават икономическо предимство. Тя може да включва непосредствена финансова помощ или косвена подкрепа, като например данъчни предимства, по-добри условия за закупуване или наемане на земя, предоставяне на заем или гаранция за получаване на заем от банка при по-добри условия от обичайните пазарни ставки и т.н.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР): Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони има за цел да подпомага селските райони на ЕС в решаването на различни икономически, екологични и социални предизвикателства.

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК): Консултативен орган, който предоставя на представителите на европейските социално-професионални групи и други заинтересовани страни официална платформа за изразяване на техните възгледи по въпроси, свързани с ЕС.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове): Европейските структурни и инвестиционни фондове са група от пет отделни фонда, които имат за цел намаляването на регионалните различия в ЕС, като рамките на политика се определят съгласно седемгодишния бюджетен период на многогодишната финансова рамка. Петте фонда са: Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Кохезионен фонд (КФ), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР): Европейският фонд за регионално развитие е насочен към укрепване на икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз посредством преодоляване на основните различия между регионите. Това се постига чрез финансова подкрепа за създаването на инфраструктура и продуктивни инвестиции за създаване на работни места, най-вече за предприятията.

Енергия от възобновяеми източници (ЕВИ): Енергия, събирана от възобновяеми източници, които се възстановяват по естествен път в рамките на човешкия живот, като например слънчева светлина, вятър, биомаса и геотермална топлина.

Зелен сертификат: Търгуема стока, която доказва, че определено количество енергия е произведено с използване на възобновяеми енергийни източници.

Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС): Сектор за инвентаризация на парниковите газове, който обхваща емисиите и поглъщанията на парникови газове, произтичащи от прякото, предизвикано от човека земеползване, промени в земеползването и горски дейности. Подобно на други икономически сектори, земеползването, промените в земеползването и горското стопанство оказват въздействие върху глобалния въглероден цикъл. Включените дейности в земеползването, промените в земеползването и горското стопанство могат да добавят или премахват парникови газове от атмосферата и да влияят върху изменението на климата по отрицателен (например обезлесяване) или положителен начин (например залесяване и повторно залесяване).

Квотни задължения: Минимални дялове на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на енергосистемите, доставчиците на електроенергия, а понякога също и на големите потребители на електроенергия, които се определят от националните, регионалните или местните правителства.

Критерии за устойчивост: Набор от критерии за биогоривата, течните биогорива и горивата от биомаса, определени в ДЕВИ и в предложението за ДЕВИ ІІ, които са свързани със земеползването и практиките за управление на горите, намаляването на емисиите на парникови газове и ефективността на преобразуването на енергия с цел да се гарантира екологична устойчивост на биоенергията.

Мерни единици за енергия

• т н.е. – тон нефтен еквивалент е количеството енергия, освободено при изгаряне на един тон суров нефт, приблизително 42 GJ. хил.
  т н.е. – хиляда тона нефтен еквивалент
  млн. т н.е. – милион тона нефтен еквивалент
• kW – киловат
• MWh/kWh – мегават/киловат час

Многогодишна финансова рамка (МФР): Многогодишен план за разходи на ЕС, представляващ финансово изражение на неговите приоритети на политиката. Тя се прилага за период от седем години.

МСП: Малки и средни предприятия

Непреки промени в земеползването (НПЗП): Преобразуване на земя, причинено от изместването на земеделското производство, т.е. когато съществуващата земеделска земя е пренасочена към производството на енергийни култури като царевица, слонска трева или върби, а производството на храни и фуражи се разпростира и върху земя, която преди това не е била земеделска, например гори, пасища, торфища, мочурища и други богати на въглерод екосистеми. Чрез преобразуването на тези видове земя в обработваема земя е възможно да се увеличат емисиите на CO₂.

НПДЕВИ: Национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници в съответствие с член 4 от ДЕВИ.

Обща рамка за мониторинг и оценка (ОРМО): Общоевропейска рамка за мониторинг и оценка на развитието на селските райони за програмния период 2007–2013 г. За програмния период 2014–2020 г. тя включва и двата стълба на ОСП (ЕЗФРСР и ЕФГЗ).

Обща селскостопанска политика (ОСП): Набор от законодателни актове и практики, приети от Европейския съюз с цел да се осигури обща, единна политика в областта на селското стопанство и развитието на селските райони.

Обща система за мониторинг и оценка (ОСМО): Част от ОРМО – правила и процедури, свързани с развитието на селските райони (стълб ІІ на ОСП).

Общности за енергия от възобновяеми източници: МСП или организация с нестопанска цел, чиито акционери или членове си сътрудничат при производството, разпределението, съхранението или доставката на енергия от възобновяеми източници.

Парникови газове (ПГ): Газове, действащи като покривало в земната атмосфера, което улавя топлината и затопля земната повърхност чрез т. нар. „парников ефект“. Основните парникови газове са въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄), двуазотен оксид (N₂O) и флуорсъдържащи газове (флуоровъглеводороди, перфлуоровъглероди, серен хексафлуорид (SF6) и азотен трифлуорид (NF3).

Потребител на собствена енергия (Потребител на собствена енергия от възобновяеми източници): Активен потребител, който потребява и може да съхранява и продава електроенергия от възобновяеми източници, която е произведена в негови помещения, включително в многофамилен жилищен блок, търговски обект или обект, предлагащ съвместни услуги, или в затворена разпределителна система, при условие че за небитовите потребители на собствена енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват тяхната основна търговска или професионална дейност.

Преглед на въздействието върху селските райони: Проверката на въздействието върху селските райони има за цел да установи въздействието от намесата на държавната политика и да гарантира справедливи и равностойни резултати от политиката за селските райони. То е свързано с намирането на най-добрите начини за прилагане на политиките в селските райони.

Предложение за ДЕВИ ІІ: Предложение на Европейската комисия от 30.11.2016 г. за Директива за енергията от възобновяеми източници през периода 2021—2030 г.

Премии за изкупуване (ПИ): Схема за подпомагане, при която електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници обикновено се продава на пазара на електроенергия, а производителите получават премия над пазарната цена за тяхното производство на електроенергия. ПИ могат да бъдат фиксирани (т.е. на постоянно равнище, независимо от пазарните цени) или пълзящи (т.е. с различни равнища в зависимост от развитието на пазарните цени).

Преференциални тарифи (ПТ): Схема за подпомагане, при която на производителите на енергия от възобновяеми източници се заплащат фиксирани цени на електроенергията за всяка произведена единица енергия, която се подава в електропреносната мрежа. Изплащането на ПТ е гарантирано за определен период от време, който често е свързан с икономическия живот на съответния проект за енергия от възобновяеми източници (обикновено между 10 и 25 години).

Проверка на състоянието на Общата селскостопанска политика: През 2009 г. беше извършен анализ и корекция на различните компоненти на ОСП с цел насочването й към балансирано и благоприятно за околната среда развитие. Тези корекции са известни под наименованието „проверка на състоянието“.

Програма за развитие на селските райони (ПРСР): Документ, изготвен от държава членка или регион и одобрен от Комисията, за планиране и наблюдение на изпълнението на политиката за развитие на селските райони на регионално или национално равнище.

Програмен период: Период за осъществяване на политиката за развитие на селските райони, който съвпада с многогодишната финансова рамка на ЕС. Настоящият програмен период е 2014—2020 г. и той следва програмния период 2007—2013 г.

Споразумение за партньорство: Документ, изготвен от държава членка с участието на партньорите, в който се определят стратегията, приоритетите и организацията на държавата членка за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове по ефективен и ефикасен начин. Той се одобрява от Комисията след оценка и диалог с държавата членка.

Тристранни срещи: Тристранни срещи във връзка със законодателни предложения между представители на Парламента, Съвета и Комисията. Целта на тези контакти е постигането на споразумение по пакет от изменения, които да са приемливи както за Съвета, така и за Парламента. Комисията действа като посредник с цел да улесни постигането на споразумение между съзаконодателите.

ФВ: Фотоволтаичен

„Хоризонт 2020“: Програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г.

Целева област 5В: Целева област „Енергия от възобновяеми източници“ – обхваща широк набор от цели, които включват улесняване на доставките и използване на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката.

Целеви области: Европейският съюз е определил шест приоритета за развитие на селските райони. Те са подразделени на 18 „целеви области“, за да може да бъдат определени по-подробно целите за всеки приоритет и да се улесни процесът на програмиране.

Централно отопление или централно охлаждане: Подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места,с цел използването ѝ за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

AEBIOM: Европейска асоциация по биомаса

AGRI: Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия

CLIMA: Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия

CO₂: Въглероден диоксид

EEG: Германия: Erneuerbare-Energien-Gesetz (Закон за възобновяемите енергийни източници)

ENER: Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия

ENV: Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия

LEADER: Воден от общностите метод за местно развитие за мобилизиране и развитие на селските общности чрез местни публично-частни партньорства (местни групи за действие). Терминът е френски акроним: Liaison Entre Actions de Développement de lʼEconomie Rurale (на български: „Връзки между действията за развитие на икономиката в селските райони“).

LIFE: От френски: L’Instrument Financier pour l’Environnement Финансовият инструмент на ЕС, който подпомага проекти за околната среда, опазване на природата и действия в областта на климата в целия ЕС.

SWOT анализ: Използван в ПРСР метод за установяване на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред дадена организация или регион.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Фил Уин Оуен — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Samo Jereb, със съдействието на Jerneja Vrabic — аташе в кабинета; Michael Bain — главен ръководител; Ramona Bortnowschi и Els Brems — основен одитен екип; Русалия Николова, Anžela Poliulianaitė, Maria Eulàlia Reverté i Casas, Frédéric Soblet, Pekka Ulander и Jolanta Žemailaitė — одитори. Мирослава Чакалова-Сиди и Richard Moore предоставиха езикова подкрепа, а Terje Teppan-Niesen беше натоварена със секретарските функции.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-872-9271-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/49166	QJ-AB-18-002-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-9221-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/64086	QJ-AB-18-002-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер
  • 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
  • или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес http://europa.eu.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/el/web/general-publications/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. http://europa.eu/contact).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.