Специален доклад

№05 2019

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) — ценен инструмент за помощ, но с все още неизяснен принос за намаляване на бедността

Относно доклада Почти всеки четвърти европеец все още е изложен на риск от бедност или социално изключване, въпреки общото благосъстояние на Европейския съюз. Борбата срещу бедността и социалното изключване е залегнала в основата на стратегията на ЕС „Европа 2020“. За периода 2014—2020 г. Комисията ще отпусне 3,8 млрд. евро чрез Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD). Целта на фонда е да облекчи формите на крайна бедност, при които социалното изключване е най-сериозно, като бездомността, детската бедност и хранителния недоимък.
ЕСП извърши оценка на това дали Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица е планиран така, че да представлява ефективен инструмент за постигането на тази цел. Одиторите констатираха, че фондът е успешно внедрен в рамките на социалната политика. Нещо повече, той допринася към подходите на държавите членки за облекчаване на бедността. Освен това в него се съдържат и иновативни мерки за социално приобщаване. Одиторите обаче установиха, че фондът остава по същество схема за предоставяне на продоволствена помощ и невинаги е насочен към най-тежките форми на бедност в държавите членки. На последно място, Сметната палата не можа да установи неговия принос за намаляване на бедността поради липсата на достатъчно мониторинг.

Настоящият документ е публикуван на 23 официални езика на ЕС и в следния посочен формат:

PDF

Съдържание
Кратко изложение
Въведение
Обхват и подход на одита
Констатации и оценки
Заключения и препоръки
Приложения
Отговори на Комисията
Акроними и съкращения
Речник на термините
Бележки
Одитен екип
За контакти

Кpатко изложение

Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) заменя Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица (MDP). Той предоставя 3,8 млрд. евро финансиране от ЕС за програмния период 2014—2020 г. и се изпълнява на национално равнище чрез оперативни програми.

В сравнение със своя предшественик, Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица, Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица включва две важни промени в борбата срещу бедността. На първо място, в допълнение към оказваната продоволствена помощ, той предоставя и материално подпомагане, както и мерки за социално приобщаване. На второ място, управлението на фонда в рамките на Комисията е преместено от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Генерална дирекция „Заетост и социална политика“. Тази организационна промяна към социалната политика бе последвана също така от повечето от органите на държавите членки.

III

Въпреки тези промени обаче, Сметната палата установи, че фондът остава по същество програма за продоволствена помощ, като 83 % от средствата на Фонда се отделят за подпомагане с хранителни продукти. Това е станало възможно благодарение на основния регламент за FEAD, който позволява на държавите членки да финансират подпомагането с храни до голяма степен така, както при предходната Програма на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица (MDP). Едва четири държави членки са избрали да съсредоточат своите програми върху конкретни мерки за социално приобщаване, които представляват 2,5 % от средствата на Фонда.

„Най-нуждаещите се лица“ продължава да се използва като общо понятие и следователно държавите членки могат сами да определят кои са лицата, застрашени от най-тежка форма на бедност, към които следва да се насочват средствата от фонда FEAD посредством националните оперативни програми. Половината от държавите членки, проверени от Сметната палата, не насочват помощта към конкретна уязвима група или ситуация, свързана с бедността. Ако обаче се очаква фондът да създаде добавена стойност за ЕС, наред с други схеми за подпомагане, необходимо е той да бъде насочен към онези лица, които имат най-голяма нужда, тоест, към най-крайните форми на бедност.

Държавите членки трябваше да приемат различни мерки за социално приобщаване, които да допълват мерките за материална подкрепа, и одиторите действително установиха наличието на множество такива мерки — от разпространението на информационни брошури до индивидуализирани форми на подкрепа. Само няколко държави членки извършват мониторинг на резултатите, постигнати в резултат на тези мерки. Ето защо ЕСП не можа да установи техния принос за облекчаване на най-тежките форми на бедност.

Четирите държави членки, които са съсредоточили своите програми върху конкретни мерки за социално приобщаване, вместо върху продоволствена помощ или материално подпомагане, са извършили по-подробен мониторинг в резултат на по-доброто насочване, наложено от основния регламент за FEAD. Въпреки това няма достатъчно данни, че тези мерки допълват другите подобни мерки по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ).

VII

За следващия програмен период след 2020 г. Комисията е предложила FEAD да бъде включен в рамките на новия ЕСФ+ — което е част от специфичните цели за борба с материалните лишения.

VIII

Като цяло Сметната палата счита, че FEAD представлява съществен инструмент, който гарантира осигуряването на храна и материална подкрепа за лицата, които най-много се нуждаят от тях, като допълва инициативи, провеждани от държавите членки и частни предприятия, но не непременно други инициативи на ЕС. Фондът FEAD се посреща много добре от участниците, работещи с най-нуждаещите се лица. Въпреки това приносът му за намаляване на бедността не е установен. Като взема предвид предложенията на Комисията за програмния период 2021—2027 г., Сметната палата отправя препоръки по-конкретно за:

По-добро насочване на помощта
Гарантиране на мерките за социално приобщаване на лица, получаващи основно материално подпомагане
Подобряване на изготвянето на оценка на социалното приобщаване на крайните получатели на подкрепа по линия на FEAD.

Въведение

Въпреки общото благосъстояние на Европейския съюз, нивото на бедност в ЕС все още е много високо. Стратегията „Европа 2020“ е програмата на ЕС за растеж и работни места за настоящото десетилетие. Намаляването на бедността е основен елемент на политиката, залегнала в стратегията „Европа 2020“ — с него се цели „да се преодолее рискът от бедност и социално изключване за най-малко 20 млн. души“ до 2020 г. в сравнение с 2008 г. През 2017 г. 113 млн. души (22,5 % от населението на ЕС) все още са изложени на риск от бедност или социално изключване¹. През 2008 г., когато ЕС определя своята основна цел, хората, изложени на риск, са били 116 млн. души. Най-застрашени са определени групи, като деца и възрастни хора.

От 1980 г. насам ЕС е създал схеми, насочени към подпомагане на най-нуждаещите се лица, първоначално Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица (MDP), а през 2014 г. Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), който е предмет на настоящия одит.

Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица (MDP) — предшественикът

През 1987 г. Съветът създаде Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица (MDP), като отпусна селскостопански продукти от запасите за публична интервенция на държавите членки, които желаят да ги използват като продоволствена помощ за най-нуждаещите се лица сред тяхното население. Тази програма, управлявана от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, се превърна във важен източник на помощ за организациите, които предоставят храна на най-нуждаещите се лица. През 2010 г. над 18 млн. души в ЕС са се възползвали от тази схема. Тя обаче стана предмет на правни спорове между държавите членки.

MDP постепенно се превърна в схема за финансова помощ за закупуване и доставка на храни за най-нуждаещите се лица. През 2008 г. Германия влезе в спор с Комисията, твърдейки, че MDP не е свързана повече с общата селскостопанска политика, а е насочена към социалните политики, което попада в обхвата на компетентност на държавите членки. Швеция подкрепи позицията на Германия в този спор, а Франция, Италия, Испания и Полша застанаха на страната на Комисията. След проведените в рамките на Съвета политически преговори, държавите членки постигнаха компромис чрез създаването на нов фонд извън общата селскостопанска политика — FEAD, който замени MDP през следващия програмен период. Програмата MDP продължи да действа за преходен период, приключващ на 31 декември 2013 г. (за да се даде възможност на благотворителните организации в държавите членки да се адаптират към новата ситуация).

През 2008 г. ЕСП извърши одит на MDP². Тя отправи следните препоръки, наред с другото:

програмата следва да бъде внедрена в рамките на социалната политика на държавите членки;
следва да бъдат разработени специфични, измерими, достижими, конкретно насочени и обвързани със срокове цели и да бъдат определени съответните показатели за изпълнението, за мониторинг на постигането на целите на програмата.

Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) — нов подход за подпомагане на най-нуждаещите се лица

През 2014 г. Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица заменя Програмата на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица. Той има за цел да предложи нов подход към предоставянето на помощ на нуждаещите се лица и да изпълни препоръките на ЕСП. Като такъв, неговата цел е да бъде не само схема за продоволствена помощ, но също така и да предлага материална помощ, наред с адаптирани мерки за социално приобщаване, целящи извеждането на хората от бедността или предпазването им от риска от бедност. Това е отразено в целите на FEAD (вж. каре 1):

Каре 1

Цели на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица

Фондът насърчава социалното сближаване, повишава социалното приобщаване и следователно в крайна сметка допринася за целта за премахване на бедността в Съюза, като допринася за постигането на целта за намаляване в съответствие със стратегията „Европа 2020“ с поне 20 милиона на броя на хората, изправени пред риск от бедност и социално изключване, като същевременно допълва структурните фондове.

Той допринася за постигането на конкретната цел да бъдат облекчени най-тежките форми на бедност, като предоставя нефинансова помощ на най-нуждаещите се лица с храни и/или основно материално подпомагане и дейности за социално приобщаване, които имат за цел социалната интеграция на най-нуждаещите се лица.

Фондът допълва националните политики за устойчиво премахване на бедността и за социално приобщаване.

Източник: Основния Регламент за FEAD³; чл. 3.

Фондът е създаден не само за да предоставя хранителни продукти и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица и да насочва пряка материална подкрепа в най-належащите ситуации, но и за да извежда засегнатите от бедност лица, когато това е възможно, и да ги насочва към други европейски или национални схеми за подпомагане, вж. фигура 1.

Фигура 1

FEAD — подпомагане с най-необходимото и създаване на възможности за социално приобщаване

Източник: ЕСП.

Като част от този нов подход ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ пое управлението на FEAD. Финансирането от ЕС възлиза на 3,8 млрд. евро, допълнено от вноски на държавите членки до общо 4,5 млрд. евро за програмния период 2014—2020 г.

Два вида ОП при изпълнението на FEAD

При изпълнението на FEAD държавите членки могат да избират между два типа оперативни програми или да изберат и двете заедно:

Оперативните програми от тип I предлагат подпомагане с храни и материална подкрепа, например чрез раздаване на хранителни пакети; подпомагат организации, които раздават топла храна на бездомните, спални чували и комплекти с хигиенни принадлежности; финансират училищния обяд за деца в неравностойно положение или подпомагат техните семейства.
Тези програми също така трябва да предлагат съпътстващи мерки, насочени към намаляване на социалното изключване на най-нуждаещите се лица. Това може да включва мерки като консултации за личната хигиена или занятия по готварство, но може да бъде и предоставянето на информация за прилаганите национални схеми за социално подпомагане.
Оперативните програми от тип II не предоставят продоволствена помощ, нито материална подкрепа. Те предоставят мерки, насочени към социалното приобщаване на точно определени целеви групи от най-нуждаещите се лица. Такива мерки следва да бъдат ясно свързани с националните политики за социално приобщаване и могат да варират от консултантски дейности, подобни на предлаганите в съпътстващите мерки по ОП от тип I, до дейности в областта на социалното приобщаване, подобни на приетите мерки в рамките на ЕСФ.

Двадесет и четири държави членки са избрали оперативни програми от тип I, а четири — програми от тип II. Няма държави членки, които да са се възползвали от възможността да изберат и двете програми заедно (вж. фигура 2).

Фигура 2

Държави членки с ОП I и ОП II

Източник: ЕСП, създадено с помощта на mapchart.net.

Програмиране, сходно с това на Европейските структурни и инвестиционни фондове

FEAD се изпълнява на многогодишна база, като настоящата многогодишна финансова рамка е за периода 2014—2020 г. Както Европейските структурни и инвестиционни фондове, например ЕСФ, така и оперативните програми (ОП), изпратени от държавите членки, трябва да бъдат одобрени от Комисията.

Държавите членки определят управляващ орган, който отговаря за управлението на програмата по отношение на доброто финансово управление и на съответствието с основния Регламент за FEAD. Управляващият орган от своя страна също определя една или повече партньорски организации, които са публични структури или организации с нестопанска цел, предоставящи продоволствена помощ и/или основно материално подпомагане. Партньорските организации работят в тясно сътрудничество с бенефициентите по линия на FEAD, например благотворителни организации с услуги като социална кухня или раздаване на топла храна на бездомни хора.

ЕСФ+ — ново бъдеще за FEAD

На 30 май 2018 г. Европейската комисия публикува предложение за регламент относно създаването на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+), който да улесни преминаването от действия с цел социално приобщаване, подпомагани по линия на FEAD, към прилагането на активни мерки. За следващата многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията предлага да интегрира FEAD в обхвата на ЕСФ+.

Съгласно това предложение, ЕСФ+ ще има две специфични цели, свързани с борбата срещу материалните лишения: i) специфична цел за насърчаване на социалното приобщаване на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, включително най-бедните и децата; и ii) специфична цел за преодоляване на материалните лишения чрез предоставяне на продоволствена помощ и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, включително съпътстващи мерки. Предлага се също така тези съпътстващи мерки да не бъдат повече задължителни, за разлика от мерките по настоящия фонд FEAD.

Обхват и подход на одита

Европейската сметна палата реши да извърши този одит преди разискванията относно регламента, при които ще се замени настоящият регламент за FEAD с предложения регламент за ЕСФ+, който ще влезе в сила за програмния период 2021—2027 г.

Сметната палата направи оценка дали FEAD е разработен така, че да бъде ефективен инструмент за облекчаване на бедността и да допринася за социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. За да отговори на този общ одитен въпрос, тя провери дали:

структурата на фонда FEAD се различава съществено от тази на предходната програма MDP, що се отнася до облекчаване на бедността и засилване на социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица;
програмирането на фонда в държавите членки насочва помощта, за да може тя да стане ефективен инструмент;
приносът на мерките за социално приобщаване — новаторският елемент на FEAD, може да бъде измерен.

Одитният подход включва анализ на документите относно политиките и програмирането, както на ниво Комисия, така и на ниво държави членки. При държавите членки Сметната палата провери девет оперативни програми⁴ по FEAD и придружаващата ги документация. Одиторите подбраха държавите членки въз основа на размера на отпуснатите финансови средства, на действащите оперативни програми от тип I и тип II, както и на база равномерно географско покритие в целия ЕС (вж. фигура 3). Не беше одитирано изпълнението на фонда в държавите членки.

Чрез документна проверка на съответната документация Сметната палата оцени прилаганата от Комисията рамка за мониторинг и оценка, като също така използва информация от междинната оценка на изпълнението на Фонда (МО)⁵.

Фигура 3

Държавите членки, обхванати от одита на ЕСП

Източник: ЕСП, създадено с помощта на mapchart.net.

Сметната палата проведе проучване сред 28-те управляващи органа, отговарящи за FEAD, като 27 от тях изпратиха отговори⁶. Проучването имаше за цел да събере информация относно: избора на оперативна програма; подхода за насочване на ОП към целева група от населението; броя, типа и процеса на подбор на партньорските организации; както и създадените за ОП механизми за мониторинг (резултатите от проучването са представени в приложение I).

Констатации и оценки

FEAD — желан политически инструмент за справяне с бедността

Подобно на предходната програма MDP, средствата по линия на FEAD се използват основно за продоволствена помощ

От 24-те държави членки, избрали ОП от тип I, десет предоставят единствено продоволствена помощ, а една — само материално подпомагане. Останалите държави членки предоставят както продоволствена помощ, така и материално подпомагане.

Като цяло, ОП от тип I представляват 97,5 % от общия бюджет по линия на FEAD. Подпомагането с хранителни продукти представлява 83,5 % от общия бюджет на FEAD, а 90 % от тази продоволствена помощ е разпределена в пет държави членки: Франция, Италия, Полша, Румъния и Испания (вж. фигура 4).

Фигура 4

Количество на храните, раздадени през 2016 г. с финансовата помощ от FEAD

Източник: ЕСП, по данни от Междинната оценка (МО).

Подкрепата под формата на материална помощ представлява 14 % от общия бюджет на FEAD. Тя се използва главно в Гърция, Кипър, Люксембург и Австрия. Тази материална помощ е насочена главно към домакинства с деца на издръжка в неравностойно положение и включва подпомагане, например с детски дрехи и продукти за лична хигиена.

Проучването на Сметната палата потвърди постоянния фокус върху продоволствената помощ. На запитването на ЕСП към държавите членки на каква основа са изчислили бюджета си във връзка с регламента за FEAD, 13 от тях посочват, че бюджетът им е базиран пряко на размера на разходите при предходната програма MDP. При други 11 държави бюджетът е изчислен въз основа на броя на (очакваните) крайни получатели, а 12 държави членки са разчитали на консултации с партньорски организации. Нито една държава членка не е отговорила, че е планирала бюджета си за FEAD така, че да допълни мерките по програмите на ЕСФ — най-важния инструмент на ЕС за социално приобщаване (вж. фигура 5).

Фигура 5

Обосновка за определянето на бюджета за FEAD (възможни бяха повече от един отговори)

Източник: Отговорите на въпрос 6 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица изпълни предишната препоръка на ЕСП, свързана със социалната политика

От 2014 г. насам за изпълнението на фонда FEAD отговаря ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. За разлика от Програма на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица, управляващите органи в държавите членки са най-вече националните администрации, отговарящи за политиките за социално приобщаване. Само един управляващ орган, свързан с FEAD, е отговорен за изпълнението на предходната програма MDP, докато 17 от 27-те управляващи органа са институции, които също така изпълняват ЕСФ (вж. фигура 6). Това преминаване към органи, свързани със социалното приобщаване, става в отговор на препоръка на Сметната палата, отправена след одита на програма MDP през 2008 г.

Фигура 6

Управлението на FEAD в държавите членки: категорично преминаване към контрагенти от областта на социалното приобщаване

Източник: Отговорите на въпрос 1 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

Фондът FEAD е посрещнат добре от участниците, работещи с най-нуждаещите се лица

В отговор на проучването на Сметната палата 11 от управляващите органи заявяват, че целта на изпълняваната от тях оперативна програма е да се продължи дейността по програма MDP, а според 16 от тях фондът FEAD се възприема като инструмент за нов подход в подкрепа на нуждаещите се лица. Две трети са отговорили, че програма FEAD има за цел да достигне онези групи от населението, които не са обхванати от национални или регионални програми, нито от други фондове на ЕС (вж. фигура 7).

Фигура 7

Обосновка за програмирането на FEAD

Източник: Отговорите на въпрос 3 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

В допълнение, проучването на Сметната палата потвърди, че 23 от 27-те управляващи органа считат, че FEAD е много важен или важен за подпомагане на най-нуждаещите се лица, в сравнение с други национални програми или частни инициативи, съществуващи в съответните държави. Само два органа считат, че FEAD не е важен (вж. фигура 8).

Фигура 8

Значимост на FEAD

Източник: Отговорите на въпрос 35 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

Относителната значимост на FEAD не е установена

Комисията не разполага с данни, които да показват относителната значимост на FEAD в контекста на цялостната подкрепа за нуждаещите се лица в ЕС. Не е налична статистика на равнище ЕС за сравнение на ситуацията в различните държави по отношение на цялостната подкрепа за най-нуждаещите се лица. Повечето държави членки, анкетирани от Сметната палата, не можаха да предоставят данни за дела на финансирането по линия на FEAD от общата финансова помощ, която включва дарения на финансови средства и материали, както и финансовия еквивалент на приноса на доброволческия труд. В таблица 1 са представени данните от шестте държави членки, които са отговорили на въпроса за относителната значимост на FEAD.

Таблица 1 — Дял на FEAD от всички социални дейности за подпомагане на най-нуждаещите се

Люксембург	5—10 %
Унгария	10 %
Франция	30 %
Белгия	50 %
Италия	прибл. 60 %
Полша	67 %

Източник: Отговорите на въпрос 36 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

ЕСП помоли Европейската федерация на хранителните банки (FEBA) да коментира относителната значимост на фонда. В 12 държави членки членовете на FEBA предоставят храни на благотворителни организации и с финансовата помощ на FEAD. Въз основа на получените данни Сметната палата счита, че FEAD финансира една трета от храните, осигурявани от тези хранителни банки. FEBA посочва, че благодарение на фонда FEAD, хранителните банки имат възможност да планират раздаването на определени храни, като например млеката за кърмачета. Така те са засегнати в по-малка степен от неравномерността на приходите от дарения (за повече информация относно FEBA в рамките на FEAD, моля, вижте приложение II).

Насочването на помощта по FEAD е от съществено значение, но невинаги е определено на равнището на програмата

Рамката на FEAD предоставя на държавите членки гъвкавост при дефинирането на понятието „най-нуждаещи се лица“

Основният регламент за FEAD гласи, че държавите членки или партньорските организации могат да определят кои лица се считат като „най-нуждаещи се“ (вж. каре 2).

Каре 2

Определение за „най-нуждаещи се лица“ от държавите членки

Най-нуждаещи се лица са: „физически лица, били те отделни лица, семейства, домакинства или групи, съставени от такива лица, чиято нужда от подпомагане е установена въз основа на обективни критерии, определени от националите компетентни органи след консултации със съответните заинтересовани страни, като същевременно се избягва конфликт на интереси, или определени от партньорските организации и одобрени от националните органи, и които могат да включват елементи, позволяващи целева ориентация към най-нуждаещите се лица в определени географски райони“.

Източник: Основен регламент за FEAD; чл. 2.2.

Насочването е от съществено значение с оглед на ограничените бюджетни ресурси

Ако фондът FEAD беше единственият източник на средства за справяне с бедността в ЕС, ресурсите щяха да бъдат много ограничени (вж. каре 3).

Каре 3

FEAD — ограничените финансови средства означават необходимост от насочване на интервенцията

Ако FEAD беше насочен единствено към тази група от населението, …	… той би предоставил следното финансиране от ЕС на нуждаещо се лице / годишно
Лица в ЕС, изложени на риск от бедност или социално изключване — 113 млн.	5 евро
Деца, застрашени от бедност или социално изключване — 25 млн.	25 евро
Бездомни лица В ЕС — близо 4 млн.	160 евро

Източник: ЕСП, въз основа на данни на ГД „Евростат“.

Не се очаква обаче FEAD да работи сам за преодоляване на бедността в ЕС. Той би следвало да допълва схемите за подпомагане на национално и регионално ниво, частните инициативи и други фондове на ЕС, като ЕСФ. Ако се очаква FEAD да създава повече добавена стойност наред с другите схеми за подкрепа, той би следвало да бъде насочен към най-нуждаещите се лица или най-крайните форми на бедност.

Управляващите органи трябва да разчитат на подкрепата на множество участници за насочване на подпомагането към най-нуждаещите се лица. Постигането на това може да се окаже трудно предвид големия брой на участващите организации. Макар че наличието на широка мрежа от партньорски организации може да доведе до намирането на по-добри решения за нуждите на местно ниво, то може също така да създаде повече затруднения при тяхната координация. Данните от проучването на Сметната палата сочат, че близо 5 700 партньорски организации участват в организирането на помощта, а други 14 000 бенефициенти я доставят на крайните потребители (вж. приложение I). В такава ситуация държавите членки могат или да насочат помощта на нивото на оперативните програми, или да оставят други партньорски организации да решат как да насочат подпомагането към най-нуждаещите се лица. И в двата случая е много важно да се осъществи насочване към най-нуждаещите се, за да се гарантира по-голяма ефективност на фонда.

Едва половината от проверените държави членки извършват насочване на помощта на нивото на оперативната програма

В резултат на проведената от ЕСП одитна проверка на осем оперативни програми от тип I беше установено, че при четири от тях помощта е насочена към конкретни групи от населението. Една държава членка е определила не само целевата група, но също така и мерките и видовете хранителни помощи за тази конкретна популация (вж. каре 4). Този подход прилага оптимално разпределяне на ограничените средства от FEAD и осигурява достигането на помощта до лицата, които най-много се нуждаят от нея.

Каре 4

Словакия — конкретно насочване на помощта чрез определяне на целевата група и чрез избора на правилните канали за достигане до нея

Оперативната програма, изпълнявана от Словакия, определя три целеви групи: бездомни хора; получатели на социално подпомагане за материални нужди, регистрирани в службите за трудова заетост, социални и семейни помощи; и лица, получаващи грижи от лицензирани доставчици на социални услуги (напр. домове за възрастни хора и за сираци).

Програмата също така определя начините за подпомагане на тези целеви групи: бездомните хора получават готвена храна, получателите на социално подпомагане получават или храни, или комплекти за хигиенни нужди, а лицата, получаващи грижи от лицензирани доставчици на социални услуги, получават дарени хранителни продукти. Тези отделни мерки са отразени и в националния бюджет за FEAD.

Данните от проучването на Сметната палата показват също, че над половината държави членки обвързват получаването на подпомагане по линия на FEAD с допустимост за ползване на различни форми на социално подпомагане (вж. фигура 9). Това предполага, че финансирането от FEAD ще бъде насочено към определени целеви групи, което значи, че се използва форма на насочване, което потенциално ще увеличи неговото въздействие и ще улесни мониторинга.

Фигура 9

Определяне на по-строги правила за допустимост на крайните получатели

Източник: Отговорите на въпрос 21 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

В случаите, когато държавите членки определят по-строги правила за достъп до подпомагане, изискванията за допустимост се определят предимно от публичните органи (национални, регионални или местни органи) и в по-малка степен — от партньорските организации и бенефициентите (вж. фигура 10).

Фигура 10

Кой определя критериите за допустимост?

Източник: Отговорите на въпрос 22 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

ЕСП установи също така, че в някои държави членки понятието „най-нуждаещи се лица“ има много широк обхват в оперативните им програми. В резултат на това подпомагането по линия на FEAD става достъпно за широк кръг крайни получатели. Това се наблюдава в най-силна степен в държавите членки, които третират продоволствената помощ по линия на FEAD като продължение на програмата MDP (Белгия, Испания, Франция и Полша).

В оперативните си програми тези четири държави членки не работят с целеви групи от населението, въпреки че техните програми съдържат добър анализ на контекста на бедността на национално равнище. Това означава, че понякога партньорските организации или бенефициенти, които доставят помощта, сами избират крайните получатели и съществува опасност лицата, които най-много се нуждаят от помощ, да не я получат.

Комисията не знае дали съпътстващите мерки по ОП от тип I са ефективни или допълващи

Съпътстващите мерки по ОП от тип I са задължителни, но не са ясно определени

Съпътстващите мерки представляват главният иновативен елемент на FEAD в сравнение с предходната програма MDP, в съответствие с целта за преодоляване на социалното изключване. Те целят да подпомогнат социалното приобщаване на крайните получатели на подпомагане от FEAD и са задължителни при програмите от тип I. Мерките се предоставят в допълнение към раздаването на храна и/или на основно материално подпомагане, с цел намаляване на социалното изключване и/или справяне с извънредни социални ситуации по еманципиращ и устойчив начин, като например предоставяне на насоки за балансиран режим на хранене и консултации относно управлението на бюджета на домакинствата.

Сметната палата установи, че съпътстващите мерки често са само неясно определени в оперативните програми. В пет от осемте случаи, проверени от Сметната палата, не беше възможно да се определят нито броят на различните мерки за прилагане, нито броят на крайните получатели⁷ въз основа на годишните доклади за изпълнението. Освен това в четири случая естеството на съпътстващите мерки не беше ясно определено⁸ в ОП. Това беше така в частност при две програми, проверени от ЕСП, при които съпътстващите мерки не са финансирани от FEAD⁹, а с национално финансиране — възможност, предоставена от основния Регламент за FEAD. В тези случаи информацията, съдържаща се в програмата, беше дори още по-ограничена¹⁰.

В своето проучване Сметната палата попита какви видове съпътстващи мерки са предприети от държавите членки (вж. фигура 11). Повечето държави членки използват средствата от FEAD за пренасочване на крайните получатели към подпомагане, предоставяно от съответните национални социални услуги, или за провеждане на мерки, свързани с храните и храненето.

Фигура 11

Проучване на ЕСП: Видове съпътстващи мерки

Източник: Отговорите на въпрос 11 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

В междинната оценка се констатира, че съпътстващите мерки са били много полезни, тъй като продоволствената или материалната подкрепа сами по себе си не преодоляват първопричините за бедността (вж. фигура 12). Предоставянето на тези мерки е това, което прави фонда FEAD „програма за хората“, а не просто „продоволствена програма“.

Фигура 12

Съпътстващи мерки, които са от съществено значение за FEAD

Източник: ЕСП, въз основа на резултатите от общественото проучване.

Освен това междинната оценка показва ясна връзка между предоставянето на съпътстващи мерки и общата удовлетвореност на крайните получатели. Тя заключава, че в държавите членки, в които съпътстващите мерки се прилагат в по-малка степен, цялостната удовлетвореност от подкрепата по FEAD е относително по-ниска, което от своя страна показва, че ролята на тези мерки не е незначителна, що се отнася до ефективността на FEAD.

Въпреки че са новаторски елемент на FEAD, съпътстващите мерки в държавите членки не могат да се сравняват, поради факта, че са твърде различни. Ето защо Комисията не е определила общи показатели относно предоставянето на съпътстващи мерки, нито показатели за измерване на техния резултат.

Все пак съществуват отделни примери за прилагането на съпътстващи мерки, които са оценени по-подробно в годишния доклад за изпълнението, както е в Испания или Полша (вж. каре 5). В случаи като Словакия, управляващият орган е направил внезапни посещения за проверка на прилагането на такива мерки, но това не е посочено в годишните доклади за прилагането, изпратени до Комисията.

Каре 5

Мониторинг на прилагането на съпътстващите мерки

В Полша годишните доклади за прилагането предоставят информация относно мерките, предприети от всяка партньорска организация, включително информация за участниците, представена по целеви групи.

В Испания управляващият орган е определил цели за достигането на определен брой крайни получатели, които е необходимо да бъдат информирани и да им бъдат предоставени съпътстващи мерки, и следи за тяхното прилагане, като плащането е обвързано с изпълнението на тези цели.

Взаимно допълване с ЕСФ — необходими са допълнителни усилия

FEAD покрива основни нужди и подпомага социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. Според междинната оценка FEAD достига до целеви групи, които иначе не биха били обхванати от мерките на национално или местно ниво, и предоставя подпомагане, което иначе не би било предоставено.

ЕСФ е насочен към целеви групи, които са по-близо до пазара на труда и осигурява по-целенасочена подкрепа за активно социално и икономическо приобщаване. В междинната оценка се подчертава необходимостта от по-нататъшно сближаване на обхвата на действията на FEAD и ЕСФ, с цел да се помогне на крайните получатели, особено тези, които са в работоспособна възраст, да преодолеят разстоянието до пазара на труда.

ЕСП не можа да установи доколко FEAD и другите схеми за подпомагане, независимо дали са национални схеми или ЕСФ, се допълват взаимно. В случая с Франция например, в предварителната оценка се критикува липсата на информация относно взаимното допълване на мерките по FEAD и ЕСФ¹¹. Резултатите от проучването на ЕСП показват също така ограничено взаимно допълване между мерките по FEAD и ЕСФ, тъй като малко на брой държави членки са декларирали, че са осъществили интегриране на хора в резултат на действията, финансирани от FEAD и ЕСФ (вж. фигура 13). Когато става въпрос за мониторинг, броят е дори още по-нисък, а 21 респонденти заявяват, че не извършват мониторинг за степента на взаимно допълване.

Фигура 13

Интегриране на лица, подпомагани от FEAD, в мерките по ЕСФ по оперативна програма от тип I: малко държави са постигнали резултати, а още по-малко провеждат мониторинг относно приобщаването

Източник: Отговорите на въпроси 23 и 24 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

Двете държави членки, които са отговорили, че извършват мониторинг на количествено измерими данни по отношение на броя на подпомаганите от FEAD крайни получатели, интегрирани в дейности по ЕСФ, са Естония и България. И двете са заявили, че са интегрирали крайни получатели на подпомагане по FEAD, в мерките по ЕСФ (вж. каре 6).

Каре 6

Добри практики от Естония и България — пример за събраните данни относно дейностите по линия на ЕСФ

Източник: Отговорите на въпрос 26 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

По-добро докладване относно съпътстващите мерки, но техният принос за намаляване на бедността не е установен

Комисията е подобрила своя обмен на знания във връзка с мерките за социално приобщаване, по-специално относно съпътстващите мерки при ОП от тип I. Пример за това е организирането на срещи на мрежата на FEAD, на една от които се разглеждат по-специално съпътстващите мерки. Тези семинари предоставят на управляващите органи и организациите, ангажирани с изпълнението на фонда, възможността за обмен на опит и добри практики. Комисията провежда също така редовни семинари във връзка с FEAD, където се обсъждат различни въпроси с управляващите органи.

В допълнение, след одитна проверка на FEAD от страна на Службата за вътрешен одит на Комисията, последната въведе също подобрения в отчитането на съпътстващи мерки в националните годишни доклади за изпълнението. Такава информация обаче обикновено е описателна и не може да бъде агрегирана.

Въпреки усилията за подобряване на докладването, събраните данни по отношение на съпътстващите мерки във всички държави членки остават нехомогенни. Докато няма изискване базовите нива или целевите стойности да бъдат определени и информацията, ако има такава, продължава да бъде почти изцяло само качествена, мониторингът на тяхното въздействие за облекчаване на бедността остава невъзможен.

Направената междинна оценка на ефективността на фонда показва, че предоставянето и мониторинга на съпътстващи мерки са област, в която потенциалът на FEAD може да продължи да се развива. Необходимостта от укрепване на съпътстващите мерки вече е обсъждана в доклада на една испанска партньорска организация, въз основа на извършено проучване, проведено съвместно с крайните получатели и публичните органи¹².

ОП от тип II — по-целенасочен подход към социалното приобщаване, но функцията му за сближаване с обхвата на ЕСФ невинаги е изяснена

При ОП от тип II се налага определянето на точни цели

Оперативните програми от тип II следват значително по-различен подход в сравнение с тези от тип I. Те са насочени пряко към социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. Четирите държави членки, които са избрали този вид програма са: Дания, Германия, Нидерландия и Швеция. Взети заедно, те са усвоили 2,5 % от общия размер на бюджета на FEAD, като 80 % от сумата са насочени към Германия. При програмите от тип II следва да се определят конкретни цели и целева група от най-уязвимото население, която трябва да бъде обхваната (вж. каре 7).

Каре 7

Нидерландия — насоченост към една целева група от населението

Основната цел на програмата е да се намали социалното изключване на възрастните хора с нисък доход в Нидерландия.

Установени бяха следните три конкретни цели:

Запознаване на целевата група с мерките за подкрепа на местно ниво и с предлаганите дейности за подпомагане на социалното приобщаване и осведомяване на хуманитарните организации и/или органи на местно управление в дългосрочен план относно тези мерки и дейности;
укрепване на социалната мрежа на целевата група; и
развиване на възможностите на целевата група.

Източник: Отговорите на въпрос 12 от проучването на Сметната палата, насочено към управляващите органи.

При създаването на плановете за оперативните програми от тип II основният Регламент за FEAD изисква от държавите членки да определят очакваните резултати за специфичните цели, като установят показатели за резултатите и оказаното въздействие, измерени на основата на базови нива и целеви стойности. Поради този модел с по-строг мониторинг, измерването на резултатите, постигнати по линия на FEAD, е по-лесно, отколкото при програми от вид I (вж. каре 8).

Каре 8

Германия — пример за количествено измеримо насочване

Германия е определила две целеви групи: а) мигранти в ЕС и техните деца в неравностойно положение, б) бездомни хора и хора, изложени на риск да станат бездомни.

Целите за резултатите, които Германия е определила по отношение на тези лица, са:

пълнолетни мигранти в ЕС, които са получили консултация — 18 044;
мигранти в ЕС, родители на деца, които са получили подкрепа с консултация — 19 700;
деца на възраст за детска градина с родители мигранти в ЕС, които са получили педагогическа помощ — 19 700; и
бездомни лица или лица, изложени на риск да станат бездомни, които са получили консултации и социална подкрепа — 21 450.

В Германия подпомагането по FEAD може да се използва за стабилизиране на групите от най-нуждаещи се лица, които иначе не могат да ползват помощта, предоставяна от службите за социално подпомагане на местно ниво. FEAD действа в областта на подпомагането с улеснен достъп, насочено към определени групи. В това отношение FEAD може, в определени случаи, да доведе до други възможности за подпомагане, предлагани по линия на стандартните мерки. Крайната цел е подпомагането от FEAD да се използва като преход към други схеми за предоставяне на помощ.

Според междинната оценка, средствата от FEAD са достигнали до близо 23 000 лица през 2016 г., първата година от функционирането на фонда, по линия на оперативните програми от тип II (21 660 в Германия). Фондът като цяло е на път да постигне целите за достигане на специфичните показатели за резултатите. Освен това програмите за социално приобщаване се считат за много важни, тъй като продоволствената и материалната помощ сами по себе си не са достатъчни за ефективна борба с бедността в дългосрочен план.

Насочването е по-точно, сближаването с обхвата на ЕСФ невинаги е установено

В своето проучване Сметната палата попита държавите членки, които са избрали програми от тип II, дали са интегрирали лица, подпомагани по линия на FEAD, в мерките по специфичните програми на ЕСФ, като се има предвид т.нар. „преходна функция“, която FEAD би следвало да има по отношение на мерките по ЕСФ. Две държави са отговорили, че са направили това¹³. Въпреки това, на въпроса дали провеждат и мониторинг на количествените данни за тази „преходна“ функция, само една държава¹⁴ е дала положителен отговор.

Заключения и препоръки

Одитът на Сметната палата има за цел да провери дали фондът FEAD е разработен така, че да бъде ефективен инструмент за облекчаване на бедността и за подпомагане на социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица в ЕС. Одиторите на ЕСП заключават, че в допълнение на това, че спомагат за облекчаването на бедността чрез предоставяне на хранителни помощи, иновативните елементи на социалната политика на FEAD дават възможност на държавите членки да постигат социално приобщаване. Поради ограничения в мониторинга обаче, неговият принос за намаляване на бедността не беше установен.

Одиторите констатират, че въпреки своята главна цел да се осъществи социално приобщаване на най-нуждаещите се лица, FEAD остава по същество схема за предоставяне на продоволствена помощ: 83 % от бюджета на FEAD се отделят за продоволствена помощ. Това е така, защото начинът, по който е разработен фонда FEAD, позволява на държавите членки да продължават да предлагат продоволствена помощ, когато сметнат за необходимо, както са правили по-рано в рамките на програма MDP. Въпреки това FEAD се оценява високо от заинтересованите страни, които работят с най-нуждаещите се лица (вж. точки 19—27).

Във финансово отношение FEAD е сравнително малък фонд. Подкрепата достига до крайните получатели с помощта на множество различни участници. Сметната палата установи, че планирането на FEAD в отделните държави членки се различава значително по отношение на целевите групи, към които фондът е насочен. Половината от държавите членки, проверени от Сметната палата, са следвали подход на конкретно насочване на подпомагането на равнището на програмата, с което се цели да се достигне до най-тежките форми на бедност, като така се даде възможност за по-ефективно използване на фонда. Другата половина са избрали да не извършват конкретно насочване в оперативните програми. Изборът на насочването към точно определена група от нуждаещи се лица е предоставен на партньорските организации, което е свързано с риска от постигането на частичен ефект, предвид на ограниченото финансиране (вж. точки 28—36).

Новият елемент, който фондът въвежда и за двата вида програми, е фокусът върху социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица, което не е част от предходната програма MDP. В случаите, когато тези мерки са правилно използвани, ЕСП констатира, че общото ниво на удовлетвореност от фонда е по-високо. При все това мониторинг на успеха на мерките за социално приобщаване не е възможен, защото липсват количествено измерими данни и поради това приносът на фонда за социално приобщаване на най-нуждаещите се лица не може да бъде установен. Освен това малко държави членки предприемат последващи действия по отношение на взаимното допълване между мерките, прилагани по линия на FEAD и тези на ЕСФ (вж. точки 37—56).

За следващата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. Комисията предлага да интегрира FEAD в рамките на ЕСФ+. При изготвянето на изложените по-долу препоръки Сметната палата взе предвид това предложение на Комисията.

Препоръка 1 — По-добро насочване на помощта

При одобряване на оперативните програми по линия на новия ЕСФ+, Комисията следва да изиска от държавите членки да насочват основната продоволствена и материална помощ към лицата, които най-много се нуждаят от нея, посредством:

подробно проучване на ситуацията, свързана с бедността на национално равнище;
определяне на целеви групи от населението, които трябва да бъдат достигнати, и на начините, по които да стане това;
определяне на логиката на интервенция и по-специално на очакваните резултати, установяване на базови стойности и поставяне на количествено измерими цели.

Срок за изпълнение: Преди срока за одобрение на програмите по ЕСФ+

Препоръка 2 — Гарантиране на мерките за социално приобщаване на лица, получаващи основно материално подпомагане

Държавите членки, които ще използват ЕСФ+, за да се борят с материалните лишения посредством предоставянето на продоволствена помощ и/или основно материално подпомагане за най-нуждаещите се лица, следва ил

да включат съпътстващи мерки в своите оперативни програми за допълване на продоволствената помощ и основното материално подпомагане; и
да дефинират ясно в своите ОП кои мерки за социално приобщаване от по-широкия обхват на ЕСФ+ ще се отнасят конкретно до получателите от целевите групи на продоволствена помощ и/или материално подпомагане.

При одобряването на тези програми, Комисията следва да се увери, че препоръки 2(a)(i) или 2(a)(ii) са били взети предвид на практика.

Срок за изпълнение: Преди срока за одобряване на програмите по ЕСФ+

Препоръка 3 — По-добро оценяване на социалното приобщаване на крайните получатели на подпомагане по FEAD

Комисията и държавите членки следва да разработят методология, чрез която да се прецени колко крайни получатели на продоволствена и материална помощ биха могли да подобрят личното си положение благодарение на FEAD и други схеми за социално приобщаване, както в държавите членки, така и чрез действията на ЕСФ+.

Срок за изпълнение: До края на юни 2023 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 27 февруари 2019 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I

Резултати от проучването на Сметната палата сред управляващите органи

Списък на въпросите от проучването на ЕСП сред управляващите органи и кратко обобщение на отговорите.

1. Вашата институция отговаряше ли за прилагането на инструменти на ЕС, различни от FEAD?

2. Коя оперативна програма беше избрана за изпълнение във Вашата държава? Двадесет и три държави членки са приложили ОП I, а четири — ОП II.

3. Защо избрахте ОП I или ОП II?

4. За периода, в който използвахте средства от FEAD за подпомагане на най-нуждаещите се, моля, посочете дали обмислихте възможността да изберете и двете оперативни програми за прилагане на национално ниво?
Само седем държави са отговорили „Да“, останалите 20 са отбелязали „Не“.

5. Ако сте отговорили с „Да“ на въпрос 4, моля, обяснете защо решихте да приложите само една програма, вместо и двете (отговорите на този въпрос няма да бъдат публикувани поради изискванията за защита на данните).

6. Какви фактори са взети предвид при изчисляването на общия размер на отпуснатите бюджетни средства по линия на националната програма по FEAD?

7. Проследявате ли действителните разходи и количеството на продоволствената помощ и материалната подкрепа, предоставяни на годишна основа съгласно категориите, отразени в таблицата под въпрос 8?
Всички 23 респонденти са дали положителен отговор.

8. Ако отговорът е „Да“, моля, представете следната информация (23 попълнени таблици).

Общ размер на разходите и количеството на храната и материалното подпомагане

разходи за храна	1 020 027 859 евро
пакети	177 725 973
в тонове	1 106 513
разходи за материално подпомагане	16 012 156 евро
пакети	474 324
артикули	3 114 028
в тонове	192
общо разходи	1 036 040 015 евро
общо пакети	178 200 297
общо тонове	1 106 705

9. Съпътстващите мерки финансирани ли са от бюджета на FEAD?
Резултати: 15 държави са отговорили с „Да“, а 8 държави са посочили „Не“.

10. Съпътстващите мерки не са финансирани по линия на FEAD, защото:

11. Какви съпътстващи мерки са приложени?

12. Какви дейности за социално приобщаване са приложени? (само за ОП II) — (отговорите на този въпрос няма да бъдат публикувани поради изискванията за защита на данните).

13. За всяка от програмите, посочени във въпрос 11 (за ОП I) или 12 (за ОП II), бихте ли казали, че оперативната програма на FEAD ги допълва:

14. Определяте ли по-подробно целевите групи?

15. Ако сте отговорили с „Да“ на въпрос 14, какви са разходите и броят на подпомогнатите лица за всяка целева група? (Отговорите на този въпрос няма да бъдат публикувани поради изискванията за защита на данните.)

16. Ако в таблицата по-горе сте въвели данни за броя на подпомогнатите лица, моля, посочете източника:

17. Ако сте отговорили с „Да“ на въпрос 14, тези целеви групи определени ли са в оперативната програма? Само две държави са отговорили с „Не“, други 14 са посочили „Да“.

18. Ако допустимите целеви групи са определени по-общо, моля, посочете определението за „бедност“, което сте приложили (вижте Евростат за справка).

19. Моля, посочете всички други допълнителни критерии за определяне на целевите групи.

20. Къде са определени критериите за допустимост на крайните получатели?

21. За да получат подпомагане от FEAD, крайните получатели трябва ли да са допустими по закон да получават социално подпомагане от системата на съответната държава членка на национално, регионално или местно ниво?

22. Ако отговорът на предходния въпрос е „Да“, кой създава списъка на допустимите крайни получатели?

23. Осъществихте ли интеграция на лица от целева(и) група(и), подпомагана(и) по линия на FEAD, в конкретни мерки и операции, финансирани от ЕСФ?

24. Извършвате ли мониторинг на количествено измерими данни по отношение на броя на крайните получатели по FEAD, които са интегрирани в операции по линия на ЕСФ?

25. Ако сте отговорили с „Да“ на въпрос 24, моля, посочете броя.

26. Ако сте отговорили с „Да“ на въпрос 24, колко души от целевата(ите) група(и) по линия на FEAD сте интегрирали в дейности на ЕСФ през периода 2014—2017 г.?

27. Какви организации са допустими като партньорски организации съгласно определението от член 2, параграф 3 от Регламент № 223/2014?

28. Въз основа на какви критерии са избрани партньорските организации?

29. Избраната(ите) от Вас партньорска(и) организация(и) обхващат ли цялата територия на държавата членка?

30. Партньорската(ите) организация(и), която/които сте избрали, обхваща(т) ли цялата съвкупност от лица, определени като целева(и) група(и)?

31. Колко партньорски организации са извършвали операции, финансирани от FEAD, от 2014 г. насам?

32. Колко бенефициенти са предоставяли финансиране от FEAD през периода 2014—2017 г.?
Общо около 14 000 бенефициенти работят с финансиране от FEAD.

33. Показателите на ЕС за измерване на вложените ресурси, крайните продукти и резултатите подбрани ли са подходящо, за да дадат точна представа за въздействието на програмата по FEAD?

34. Специфичните показатели, определени на равнището на оперативната програма, биха ли дали по-добра представа за въздействието на програмата по FEAD?

35. Доколко важни са действията по линия на FEAD за предоставяне на материално подпомагане и за социално приобщаване на най-нуждаещите се лица във Вашата държава, в сравнение с действията по национални програми и/или частни инициативи?

36. По Ваша преценка, какъв е делът на финансирането по линия на FEAD като процент от цялото финансиране, предоставено от публични и частни инициативи, организации и институции, предоставящи помощ или подкрепа на материално нуждаещите се лица (подобно на целевите групи по FEAD) във Вашата държава, което включва материални дарения, финансови дарения и финансовия еквивалент на приноса с доброволчески труд?

37. Общият брой на крайните получатели, подпомогнати по линия на FEAD, докладван в годишните доклади за изпълнението до Европейската комисия, се основава на:

38. Ако по-горе сте отговорили с „Преброяване“ или „И двете“, на какво ниво са събрани отчетените данни (има се предвид пряко преброяване на всички крайни получатели, без статистически корекции или друго субективно ограничаване на прякото преброяване)?

Приложение II

Данни, получени от Европейска федерация на хранителните банки, която е заинтересована страна

В 12 държави членки хранителните банки на Европейската федерация на хранителните банки (FEBA) предоставят хранителни продукти на благотворителни организации чрез FEAD. Хранителните банки разчитат изцяло на даренията на храни (хранителни излишъци пряко от мрежата за доставка на храни, продукти, събрани в резултат на акции за събиране на храни, както и плодове и зеленчуци, отчислени от магазините). Осигуряването на достъп до финансовата подкрепа по линия на FEAD им позволява да преразпределят стоките, от които има най-голяма нужда, и също така им дава необходимата гъвкавост, защото притокът от дарения не може да се предвижда. FEAD финансира раздаването на специализирани хранителни продукти (като млеката за кърмачета), след анализ на нуждите при съгласуване с управляващите органи. Според данни, получени от Европейската федерация на хранителните банки (FEBA), приблизително една трета от доставките на храни, организирани от хранителните банки, които работят с FEAD, се финансира със средства от фонда (в тонове).

Фигура 1

Дял на продуктите, финансирани от FEAD, от хранителните помощи, предоставени от хранителните банки на FEBA

Източник: ЕСП, въз основа на данни, предоставени от FEBA¹⁵.

В някои държави членки относителният дял на помощта по FEAD от хранителното подпомагане, предоставено от хранителните банки към FEBA, достига дори до 40 %.

Фигура 2

Разбивка на средствата от FEAD, предоставени за продоволствена помощ, организирана от FEBA, по държави

Източник: ЕСП, въз основа на данни, предоставени от FEBA.

Отговори на Комисията

Кратко изложение

III

По линия на FEAD се предоставят така необходимите продоволствена помощ и основно материално подпомагане на голям брой от най-нуждаещите се лица, като Фондът се допълва от съпътстващи мерки, които осигуряват насоки и съвети, ориентирани към социалното приобщаване на тези лица. Следователно продоволствената помощ е важна първа стъпка в прекъсването на цикъла на бедността чрез предоставяне на незабавно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица. Комисията счита, че осигуряването на голям дял от помощта под формата на продоволствена помощ съответства напълно на заявените цели по отношение на FEAD.

Комисията е съгласна с принципа за насочване на помощта към тези, които се нуждаят най-много от нея, но счита, че разнообразните подходи за определяне на най-нуждаещите се лица са в съответствие с принципа на субсидиарност и с допълващата роля на FEAD в контекста на различните социални условия на национално равнище. Комисията отбелязва, че определянето на най-нуждаещите се лица се извършва въз основа на оценка на потребностите, изготвена в съответствие с обективни критерии, определени от националните органи, и след консултация със заинтересованите страни. Това изискване бе проверено на етапа на одобряване на оперативните програми. Счита се, че държавите членки най-добре могат да насочват помощта, като вземат предвид нуждите на местно равнище, и следва да разполагат с необходимата гъвкавост да адаптират целевите групи спрямо новите/променящите се потребности в рамките на програмния период.

Държавите членки извършват мониторинг на съпътстващите мерки в качествено отношение в рамките на годишните доклади за изпълнението. Извършването на мониторинг в количествено отношение не изглежда да е подходящо и пропорционално.

Все още е твърде рано да се оценяват резултатите и въздействието на Фонда. Те следва да бъдат оценени на по-късен етап чрез последваща оценка на FEAD.

Държавите членки са взели предвид критерия за взаимно допълване на етапа на разработване при представянето на оперативните програми, както и по време на изпълнението. Взаимното допълване на FEAD както с националните програми, така и с програмите на ЕС бе оценено положително в извършената междинна оценка: FEAD показва значително взаимно допълване чрез насочване към различни групи или осигуряване на допълващи мерки, по-специално по отношение на подпомогнатите целеви групи и предоставените мерки за подпомагане. В повечето държави членки FEAD е ориентиран към най-нуждаещите се лица, а Европейският социален фонд (ЕСФ) — към лицата, чиито основни потребности са задоволени и са по-близо до пазара на труда.

VIII

FEAD достигна до ключови целеви групи, които са изложени на най-голям риск от бедност, и допринесе за положителна промяна в живота им. FEAD е съгласуван и допълва националните системи за намаляване на бедността, тъй като благодарение на него се увеличиха броят и различните видове крайни получатели, до които достига помощ. FEAD е съгласуван със стратегията „Европа 2020“, както и с приетия неотдавна Европейски стълб на социалните права. Той допълва други фондове на ЕС, по-специално Европейския социален фонд, чрез насочване към различни групи и осигуряване на допълващи мерки.

Комисията приема тази препоръка и счита, че всички условия за нейното изпълнение —освен определянето на количествено измерими цели — се осигуряват от предложенията на Комисията за Регламент за ЕСФ+ и за Регламент за общоприложимите разпоредби.

Определянето на цели и критерии за видове операции в рамките на ОП I не се счита за разумно и пропорционално, тъй като държавите членки следва да разполагат с гъвкавостта с течение на времето да насочват вниманието си към различни целеви групи или да допълват националните политики с различни инструменти.

Комисията приема частично тази препоръка, тъй като в член 17, параграф 4 от предложения Регламент за ЕСФ+ се уточнява, че доставката на храни и/или основно материално подпомагане може да бъде допълнена със съпътстващи мерки, целящи социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. Въпреки че тези съпътстващи мерки не са задължителни за държавите членки, Комисията ги насърчава да оползотворят напълно полезните взаимодействия, предвидени в предложението за Регламент за ЕСФ+, за да съчетаят различни аспекти на помощта за социално приобщаване, предоставяна на най-нуждаещите се лица.
Комисията приема тази препоръка. Комисията отбелязва, че по отношение на FEAD са въведени пропорционални системи за мониторинг и оценка в съответствие с изискването за зачитане на достойнството на най-нуждаещите се лица, като тези системи ще бъдат включени и в ЕСФ+.

Констатации и оценки

Определянето на бюджета за FEAD по същество включва проверка спрямо отпуснатите средства по други структурни фондове и следователно отразява взаимното допълване на фондовете.

Трудно е на равнище ЕС да се установи трансгранична съпоставимост на данните, тъй като във всяка държава членка са налице различни подходи и участници по отношение на такива социални политики, които не образуват обезателно самостоятелен сектор на икономическа дейност. Това също така е в съответствие с принципа на субсидиарност.

Комисията отбелязва, че определянето на най-нуждаещите се лица се извършва въз основа на оценка на потребностите, изготвена в съответствие с обективни критерии, определени от националните органи, и след консултация със заинтересованите страни. Това изискване бе проверено на етапа на одобряване на оперативните програми. Комисията счита, че в държавите членки, посочени от Сметната палата, помощта е добре насочена, като са взети предвид местните потребности. Този подход е ефективен и адекватен по отношение на допълването на социалните политики на национално равнище.

Комисията счита, че подходите на държавите членки, включително на тези, посочени от Сметната палата, са ефективни и адекватни за адаптиране на помощта по линия на FEAD към променящата се социална реалност на място. Вж. също горепосочения общ отговор (точка 35).

Държавите членки извършват мониторинг на съпътстващите мерки в качествено отношение и докладват за тях в годишните доклади за изпълнението, като това се отнася и за държавите членки, посочени от Сметната палата.

Установяването на общи показатели за съпътстващите мерки също би било в противоречие с принципа на пропорционалност, който следва да бъде прилаган по линия на FEAD, като се има предвид, че съпътстващите мерки са ограничени до 5 % от размера на помощта.

По-нататъшното подобряване на полезното взаимодействие се осигурява чрез изготвянето на един регламент за следващия период, който обхваща както FEAD, така и ЕСФ, посредством различни специфични цели.

Държавите членки са взели предвид критерия за взаимно допълване на етапа на разработване при представяне на оперативните програми, както и по време на изпълнението.

Взаимното допълване на FEAD както с националните програми, така и с програмите на ЕС бе оценено положително при извършената междинна оценка. FEAD показва значително взаимно допълване чрез насочване към различни групи или осигуряване на допълващи мерки, по-специално по отношение на подпомогнатите целеви групи и предоставените мерки за подпомагане. В повечето държави членки FEAD е ориентиран към най-нуждаещите се лица, а Европейският социален фонд (ЕСФ) — към лицата, чиито основни потребности са задоволени и са по-близо до пазара на труда.

За неколцина крайни получатели по FEAD може да се стигне до заключението, че са готови да се присъединят към мерките по ЕСФ, които водят до интеграция на пазара на труда; това става ясно също от годишните доклади за изпълнението по FEAD и междинната оценка. Значителна част от целевите групи са деца (29 %) или лица на възраст 65 и повече години (9 %), за които не се отнася интеграцията на пазара на труда. Освен това сред бездомните и хората с увреждания не може да се очаква наличието на пряк път до мерките във връзка с пазара на труда.

Вж. също отговора на Комисията по точка 55.

Комисията действително подобри отчитането на съпътстващите мерки. Въпреки че е от качествен характер, отчитането допринася всяка година за обобщения доклад, който се изпраща на Съвета и на Европейския парламент.

Вж. също отговорите на Комисията по точки 50 и 51.

Тъй като видът и обхватът на съпътстващите мерки са толкова разнообразни, не съществува възможност за определяне на общи показатели. Вж. също отговора на Комисията по точка 42.

Въздействието на FEAD ще бъде оценено чрез последващата оценка, след като програмите приключат.

Отчитането на съпътстващите мерки в годишните доклади за изпълнението действително бе подобрено. Вече съществува специален раздел за докладване относно съпътстващи мерки от страна на държавите членки. По този начин Комисията разполага с общ преглед на вида дейности, обхвата и финансирането.

Дейностите във връзка със съпътстващите мерки продължават да бъдат доста разнообразни по отношение на вида на действията и интензивността (вж. също отговора на Комисията по точка 42).

Проучването на крайните получатели, извършвано два пъти през програмния период от страна на управляващите органи (оценка), дава важна информация относно вида на съпътстващите мерки в различните държави членки и относно ползата от съветите и насоките на управляващите органи.

Комисията отбелязва, че този подход при извършване на мониторинг е в съответствие с Регламента за FEAD, в който се предвиждат специфични за програмата показатели за оперативни програми от тип II (но не и за оперативни програми от тип I).

По дефиниция оперативните програми от тип II са свързани с много разнообразни операции, насочени към особено специфични крайни получатели.

Оперативните програми от тип II са свързани с много разнообразни операции (вж. отговора на Комисията по точка 53) и не всички могат да изпълняват „преходна“ функция, например когато са насочени към деца или възрастни хора.

Освен това Регламентът за FEAD не налага на държавите членки да събират данни относно крайните получатели по FEAD, свързани с прехода към мерките по ЕСФ. Систематичното измерване на потока от получатели по FEAD може да не е пропорционално.

Заключения и препоръки

Мониторингът на целите на стратегията „Европа 2020“ във връзка с бедността се извършва в качествено отношение два пъти по време на изпълнението на FEAD. Този подход по отношение на мониторинга бе избран умишлено с оглед на запазването на достойнството на крайните получатели. Мониторингът в количествено отношение на намаляването на бедността вече се извършва в рамките на европейския семестър.

Въздействието на FEAD ще бъде оценено чрез последващата оценка (през декември 2024 г.), след като програмите бъдат приключени.

Съпътстващите мерки по ОП I са обект на мониторинг в годишните доклади за изпълнението на държавите членки, като за тази цел съществува специален раздел. Освен това проучването на крайните получатели, извършвано два пъти през програмния период от страна на управляващите органи (оценка), дава важна информация относно вида на съпътстващите мерки в различните държави членки и относно ползата от съветите и насоките на управляващите органи. Изискването за проучване е запазено в предложението на Комисията за ЕСФ+ за периода след 2020 г. Вж. също отговора на Комисията по точка 42.

Взаимното допълване на FEAD както с националните програми, така и с програмите на ЕС е оценено положително при извършената междинна оценка: FEAD показва значително взаимно допълване чрез насочване към различни групи или осигуряване на допълващи мерки, по-специално по отношение на подпомогнатите целеви групи и предоставените мерки за подпомагане. В повечето държави членки FEAD е ориентиран към най-нуждаещите се лица, а Европейският социален фонд (ЕСФ) — към лицата, чиито основни потребности са задоволени и са по-близо до пазара на труда.

Препоръка 1 — По-добро насочване на помощта

Комисията приема препоръка 1, буква а) и счита, че всички условия за нейното изпълнение се осигуряват от предложенията на Комисията за Регламент за ЕСФ+ и за Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР).

За програмния период 2021—2027 г. съгласно предложението на Комисията за Регламент за общоприложимите разпоредби (който ще се прилага за този вид помощ, която понастоящем се финансира по FEAD) се изисква във всяка програма да се определят основните предизвикателства, включително социалните такива. Това означава, че тази информация ще бъде по-подробна в програмите.

Комисията приема препоръка 1, буква б) и счита, че всички условия за нейното изпълнение се осигуряват от предложенията на Комисията за Регламент за ЕСФ+ и за Регламент за общоприложимите разпоредби.

В определението за „най-нуждаещи се лица“ в Регламента за ЕСФ+, по-специално член 2, параграф 13 от него, се уточнява, че нуждата от подпомагане се установява въз основа на обективни критерии, определени от националните компетентни органи след консултации със съответните заинтересовани страни. Това е важна разпоредба, като се има предвид, че FEAD допълва социалните политики на национално равнище и че подходът при насочване на помощта следва да бъде в съответствие с принципа на субсидиарност.

Поради това националните подходи може все още да се различават както вследствие на местните потребности, така и в зависимост от вида на помощта.

Комисията приема отчасти препоръка 1, буква в). Комисията счита, че условията за нейното изпълнение се осигуряват от предложенията на Комисията за Регламент за ЕСФ+ и за Регламент за общоприложимите разпоредби.

Необходимостта държавите членки да посочат логиката на интервенция се подразбира при представянето на програма за финансиране от Фонда, за да бъде съобразена с ЕСФ+ относно съдържанието на приоритета. Необходимостта държавите членки да установяват базови стойности вече е обхваната от ЕСФ+.

Комисията възразява срещу определянето на количествено измерими цели в програмите, защото:

определянето на цели и критерии за видове операции в рамките на ОП I не се счита за разумно. Ситуацията/потребностите на национално равнище се променят в продължение на периода от 7 години; държавите членки следва да разполагат с гъвкавостта с течение на времето да насочват вниманието си към различни целеви групи или да допълват националните политики с различни инструменти.

Още повече че това не би било също пропорционално с оглед на усилията, необходими на бенефициерите, работещи с доброволци, както и с цел да се зачита достойнството на крайните получатели.

Комисията отбелязва, че препоръка 2, буква a) е отправена към държавите членки.

Комисията приема частично препоръка 2, буква б), тъй като в член 17, параграф 4 от предложения Регламент за ЕСФ+ се уточнява, че доставката на храни и/или основно материално подпомагане може да бъде допълнена със съпътстващи мерки, целящи социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица. Въпреки че тези съпътстващи мерки не са задължителни за държавите членки, Комисията ги насърчава да оползотворят напълно полезните взаимодействия, предвидени в предложението за Регламент за ЕСФ+, за да съчетаят различни аспекти на помощта за социално приобщаване, предоставяна на най-нуждаещите се лица.

Препоръка 3 — Подобряване на мониторинга на социалното приобщаване на крайните получатели, подпомогнати по FEAD

Комисията приема препоръка 3, доколкото тя се отнася до Комисията.

Акроними и съкращения

EaSI: Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации

FEAD: Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица

FEBA: Европейска федерация на хранителните банки

MDP: Програма на ЕС за разпределяне на храни на най-нуждаещите се лица

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“: Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“

ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“: Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

ЕСИФ: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕСФ: Европейски социален фонд

ЕСФ+: Европейски социален фонд плюс (МФР 2021—2027 г.)

ЕФПГ: Европейски фонд за приспособяване към глобализацията

МО: Междинна оценка, възложена от Комисията

МФР: Многогодишна финансова рамка

ООК: Открита обществена консултация

ОП: Оперативна програма

ПРОГРЕС: Програма „ПРОГРЕС“ (2007—2013 г.)

Речник на термините

Бенефициент: Публична или частна структура, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на операции.

Дейности за социално подпомагане на нуждаещите се лица: Всяко финансиране от публични и частни инициативи, организации и институции, предоставящи помощ или подкрепа на материално нуждаещите се лица в дадена страна, които включват материални дарения, финансови дарения и финансовия еквивалент на доброволчески принос със труд.

Европейски социален фонд: Европейският социален фонд има за цел да засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз чрез подобряване на заетостта и възможностите за работа (най-вече с помощта на схеми за обучение), като насърчава високо ниво на заетост и създаване на повече и по-добри работни места.

Краен получател: Лице от групата на най-нуждаещите се или лице, което получава подкрепа.

Материално подпомагане: Основни потребителски стоки с ограничена стойност и за лична употреба на най-нуждаещите се лица, като например облекло, обувки, продукти за хигиенни цели, училищни материали и спални чували.

Междинна оценка: Доклад относно FEAD, възложен от Комисията (на Metis GmbH в сътрудничество с Fondazione Giacomo Brodolini and Panteia), който се публикува от Комисията.

Мрежа на FEAD: Мрежата на FEAD е общност с „отворено“ членство за лица, предоставящи помощ на най-нуждаещите се в Европа. Тя включва управляващи органи на FEAD на национално ниво, организации, които извършват или проявяват интерес към дейности, финансирани по линия на FEAD, неправителствени организации на равнище ЕС и институции на ЕС. Мрежата на FEAD обединява всички, които работят за облекчаване на най-тежките форми бедност в европейските страни. Тя е място, където членовете споделят добри практики, насърчават нови идеи и обсъждат начини за предоставяне на нефинансова помощ на най-нуждаещите се в Европа.

Най-нуждаещи се лица: Физически лица, били те отделни лица, семейства, домакинства или групи, съставени от такива лица, чиято нужда от подпомагане е установена въз основа на обективни критерии, определени от националните компетентни органи след консултации със съответните заинтересовани страни, като същевременно се избягват конфликти на интереси, или определени от партньорските организации и одобрени от националните компетентни органи, и които могат да включват елементи, позволяващи целево насочване към най-нуждаещите се лица в определени географски райони.

Оперативна програма от тип I: Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане означава оперативна програма, финансираща предоставянето на храни и/или на основно материално подпомагане за най-нуждаещите се лица, в съчетание със съпътстващи мерки, където е приложимо, която има за цел да намали социалното изключване на най-нуждаещите се лица.

Оперативна програма от тип II: Оперативна програма за социално приобщаване на най-нуждаещите се лица означава оперативна програма, която финансира дейности, различни от активните мерки на пазара на труда, състоящи се в предоставянето на нефинансова, нематериална помощ, и имат за цел социалното приобщаване на най-нуждаещите се лица.

Операция: Проект, договор или действие, избрани от управляващия орган на съответната оперативна програма или избрани на негова отговорност, който или което допринася за постигане на целите на оперативната програма, към която се отнася.

Основен регламент за FEAD: Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

Партньорска организация: Публичноправна организация и/или организация с нестопанска цел, която пряко или чрез други партньорски организации предоставя храни и/или основно материално подпомагане, където е необходимо, в съчетание със съпътстващи мерки, или предприема действия с непосредствена цел — социално приобщаване на най-нуждаещите се лица, и чиито операции са избрани от управляващия орган.

Предварителна оценка: Решение, основано на доказателства, изготвено с цел да се подобри качеството и планирането на всяка оперативна програма, което следва да се основава на подходящи данни.

Проучване сред крайните получатели: Структурираното проучване на крайните получатели на продоволствена помощ и/или основно материално подпомагане (по ОП от тип I) е един от инструментите, които трябва да се използват за оценка на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

Съпътстващи мерки: Дейности, предоставени в допълнение към подпомагането с хранителни продукти и/или с основно материално подпомагане, с цел намаляване на социалното изключване и/или справяне с извънредни социални ситуации по еманципиращ и устойчив начин, като например предоставяне на насоки за балансиран режим на хранене и консултации относно управлението на бюджета.

Управляващ орган: Национален, регионален или местен публичен орган (или всякаква друга публична или частна структура), който е определен от държавата членка да ръководи дадена оперативна програма. Неговите задачи включват подбор на проекти за финансиране, мониторинг на изпълнението на проектите и докладване пред Комисията относно финансовите аспекти и постигнатите резултати. Управляващият орган също така е органът, който налага финансови корекции на бенефициентите след одити, извършени от Комисията, Европейската сметна палата или друг орган в държавата членка.

Бележки

¹ Според ГД „Евростат“.

² Вж. Специален доклад № 6/2009.

³ Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

⁴ За ОП I: Белгия, Чешката република, Испания, Франция, Италия, Полша, Румъния, Словакия; за ОП II: Германия.

⁵ Към момента на изготвяне на настоящия доклад се очакваше междинната оценка на изпълнението на фонда FEAD да бъде публикувана от Комисията.

⁶ Обединеното кралство, което не е изпълнило първоначалната програма по FEAD, не е предоставило отговор.

⁷ Белгия, Чешката република, Франция, Италия, Словакия.

⁸ Белгия, Чешката република, Франция, Словакия.

⁹ До 5 % от разходите за закупуване на храни и/или основно материално подпомагане във всяка национална ОП могат да се използват за финансиране на такива мерки.

¹⁰ Белгия и Франция.

¹¹ Предварителна оценка на френската оперативна програма 2014—2020 г. за изпълнението на FEAD (Évaluation ex ante du Programme Opérationnel 2014–2020 pour la mise en œuvre du Fonds européen d’aide aux plus démunis (FEAD).

¹² Оценка на въздействието на FEAD в Испания, от гледна точка на крайните получатели и управляващите организации и персонал, Испански Червен кръст, 2018 г. (Valoración del impacto del Fondo de Ayuda Europea para las personas más desfavorecidas (FEAD) en España, a través de la percepción de las personas beneficiarias, Organizaciones y personal de gestión, Cruz roja española, 2018).

¹³ Германия и Нидерландия.

¹⁴ Нидерландия.

¹⁵

Отчислени продукти — плодове и зеленчуци, изтеглени от пазара, като част от управлението на кризи и предоставени безвъзмездно на признати благотворителни организации и фондации, включително хранителните банки, при работата им за подпомагане на лицата в неравностойно положение. Тази мярка е в съответствие с чл. 34, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
Продукти от ЕС — тази категория се отнася до Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD).
От промишления сектор — хранителен излишък, т.е. годни за консумация хранителни продукти, които по различни причини не са купени или консумирани от потребителите или хората, за които са произведени, обработени, доставени, сервирани или закупени, който е събран от производствения сектор — промишленост, фирми, производители и т.н. Хранителните банки получават този хранителен излишък безвъзмездно и на свой ред го предоставят безплатно на благотворителни организации в подкрепа на нуждаещите се лица.
Търговска мрежа — хранителен излишък, т.е. годни за консумация хранителни продукти, които по различни причини не са купени или консумирани от потребителите или хората, за които са произведени, обработени, доставени, сервирани или закупени, който е събран от търговската мрежа — вериги за продажба на дребно, центрове за дистрибуция, търговци на едро и т.н. Хранителните банки получават хранителен излишък безвъзмездно и на свой ред го предоставят безплатно на благотворителни организации в подкрепа на нуждаещите се хора.
Акции за събиране на храни — това е начин за събиране на хранителни продукти директно от гражданите. В края на ноември или началото на декември членове на FEBA организират акции за събиране на храни, по време на които доброволци се обръщат към клиентите, които пазаруват в супермаркети, да купят и продукти, които да дарят на хранителните банки.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от George Pufan — член на ЕСП, със съдействието на Patrick Weldon — ръководител на неговия кабинет, и Mircea Radulescu —аташе в кабинета; Emmanuel Rauch — главен ръководител; Naiara Zabala Eguiraun, Dana Moraru и Carmen Gruber — одитори.

От ляво надясно: Mircea Radulescu, George Pufan, Carmen Gruber, Patrick Weldon, Emmanuel Rauch

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г.

PDF	ISBN 978-92-847-1789-7	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/014466	QJ-AB-19-003-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-1810-8	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/823777	QJ-AB-19-003-BG-Q

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.