Борба с опустиняването в ЕС — нарастваща заплаха, която изисква повече действия придружен от отговорите на Комисията

Кратко изложение

I

Опустиняването – форма на влошаване на качеството на земите в сухите райони, представлява нарастваща заплаха в ЕС, която оказва значително въздействие върху земеползването. Терминът обикновено се използва за описване на процеси, свързани с човека и климата, които водят до проблеми, засягащи сухите райони, като например спад в производството на храни, неплодородие на почвата, намаляване на естествената устойчивост на земите и понижаване на качеството на водата. Прогнозите за изменението на климата в Европа показват, че рискът от опустиняване се увеличава. В Южна Европа вече съществуват горещи полупустини, където климатът се превръща от умерен в сух. Това явление се разпространява на север. Дългият период на високи температури и ниско количество на валежите в Европа през лятото на 2018 г. ни напомни колко актуален е този проблем.

II

Сметната палата провери дали са предприети ефективни и ефикасни действия за преодоляване на риска от опустиняване в ЕС. Тя разгледа дали Комисията е използвала адекватно наличните данни и дали ЕС е предприел стъпки за борба с опустиняването по съгласуван начин. Сметната палата извърши одит на проекти, насочени към опустиняването в ЕС, и провери дали ангажиментът на ЕС за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г., съгласно който количеството и качеството на земните ресурси следва да останат стабилни или да се повишат, има вероятност да бъде изпълнен.

III

Сметната палата заключава, че въпреки че опустиняването и влошаването на качеството на земите са актуални и нарастващи заплахи в ЕС, Комисията не разполага с ясна картина на тези предизвикателства, а предприетите стъпки за борба с опустиняването не са съгласувани. Комисията не е направила оценка на напредъка към изпълнението на ангажимента за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.

IV

Въпреки че Комисията и държавите членки събират данни за различни фактори, които оказват въздействие върху опустиняването и влошаването на качеството на земите, Комисията не ги е анализирала, за да изготви убедителна оценка за тези проблеми.

V

На равнището на ЕС липсва цялостна стратегия относно опустиняването и влошаването на качеството на земите. По-скоро съществува набор от стратегии, планове за действие и разходни програми, като например Общата селскостопанска политика, стратегията на ЕС за горите или стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, които са от значение за борбата с опустиняването, но не са фокусирани върху него.

VI

Свързаните с опустиняването проекти на ЕС са разпръснати в различни области на политиката — най-вече в областта на развитието на селските райони, но също и в областта на околната среда и свързаните с климата дейности, научните изследвания и регионалната политика. Тези проекти могат да окажат положително въздействие върху борбата с опустиняването, но съществуват известни опасения относно тяхната дългосрочна устойчивост.

VII

През 2015 г. ЕС и държавите членки се ангажираха да постигнат спиране на влошаването на качеството на земите в ЕС до 2030 г. На равнището на ЕС обаче не е направена пълна оценка на влошаването на качеството на земите и няма съгласувана методика за такава оценка. Между държавите членки липсва координация, а Комисията не е предоставила практически насоки по този въпрос. В ЕС все още няма ясна и обща визия за начина, по който ще бъде постигнато спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.

VIII

Въз основа на изложеното по-горе Сметната палата отправя препоръки към Комисията с цел да се постигне по-добро разбиране на влошаването на качеството на земите и на опустиняването в ЕС, разглеждане на необходимостта от подобряване на правната рамка на ЕС в областта на почвите и увеличаване на усилията за изпълнение на ангажимента, поет от ЕС и държавите членки, съгласно който следва да се постигне спиране на деградацията на земите до 2030 г.

Въведение

Опустиняването в ЕС – нарастваща заплаха, породена от изменението на климата и човешката дейност

01

Европа е засегната от опустиняване във все по-голяма степен. Рискът от опустиняване е най-сериозен в Южна Португалия, части от Испания и Южна Италия, Югоизточна Гърция, Малта, Кипър и районите, граничещи с Черно море в България и Румъния. Проучванията сочат, че тези райони често са засегнати от ерозия на почвата, засоляване, загуба на органичен въглерод в почвите, загуба на биологично разнообразие и свлачища¹. Дългият период на високи температури и ниско количество на валежите в Европа през лятото на 2018 г. ни напомни колко актуален е този проблем.

02

Опустиняването е форма на влошаване на качеството на земите в сухите райони. Терминът се използва за описване на процеси, свързани с човека и климата, които водят до проблеми, засягащи сухите райони, като например спад в производството на храни, неплодородие на почвата, намаляване на естествената устойчивост на земите и понижаване на качеството на водата (вж. каре 1).

03

Опустиняването се дължи на човешката дейност и на изменението на климата.

• Човешка дейност. Прекомерното или неефективното използване на водата, например чрез незадоволителни техники за напояване, намалява водоснабдяването в даден район като цяло, което може да доведе до загуба на растителност и в крайна сметка до опустиняване. Изтощаването на пасищата и обезлесяването⁸ могат да доведат до опустиняване, тъй като и двете унищожават или увреждат растителността, която предпазва земята и я поддържа влажна и плодородна. При различни проучвания е установено, че изоставянето на земи може да бъде фактор, който увеличава уязвимостта на земята към влошаването на качеството и опустиняването⁹. Липсата на човешка дейност обаче също може да донесе ползи, като например възстановяване на почвата, по-голямо биологично разнообразие или активно повторно залесяване¹⁰.
• Изменение на климата. В резултат на изменението на климата средните температури се покачват, сушите и другите тежки метеорологични събития се увеличат като честота и сериозност (вж точка 9), и влошаването на качеството на земите в сухите райони (и следователно опустиняването) показва тенденция към засилване. Когато земята е изключително суха, тя е податлива на ерозия, включително по време на внезапни наводнения, когато горният слой на почвата бързо се отмива, допълнително влошавайки качеството на земната повърхност¹¹.

04

От своя страна, опустиняването също може да повлияе на изменението на климата и да има отрицателен ефект върху него.

• При влошаването на качеството на почвите се отделят парникови газове в атмосферата, което поражда риск от допълнително изменение на климата и загуба на биологично разнообразие (вж фигура 1). Биомасата и запасите на въглерод в почвата са уязвими за загуби в атмосферата в резултат на прогнозираното увеличаване на интензивността на бурите, горските пожари, влошаването на качеството на земята и огнищата на вредители¹².
• При възстановяването на почвата постепенно се абсорбират парниковите газове от атмосферата, което позволява на дърветата и растителността да се развиват. След това тези растения могат да поглъщат повече въглерод. В районите, където качеството на почвите е влошено, този процес не може да протече правилно и въглеродът от атмосферата не се поглъща.

05

През 2008 г. Европейската агенция по околната среда (ЕАОС) проведе изследване¹³ относно опустиняването в Южна, Централна и Източна Европа, което обхваща 1,68 млн. кв. км. През 2017 г. беше проведено последващо изследване¹⁴, основано на същата методология. Това изследване показва, че за по-малко от десет години площта на територията с висока или много висока чувствителност към опустиняване се е увеличила със 177 000 кв. км, което се равнява приблизително на размера на Гърция и Словакия, взети заедно (вж таблица 1).

Таблица 1

Чувствителност към опустиняване в Южна, Централна и Източна Европа, 2008 г. и 2017 г.

	2008 r.		2017 r.		Разлика между 2008 г. и 2017 г.
	хил. km2	%	хил. km2	%	хил. km2	%
Много висока	10	1	28	2	+18	+1.1
Висока	224	13	383	23	+159	+9.5
Умерена	419	25	381	23	-38	-2.2
Ниска	560	33	475	28	-85	-5.1
Много ниска	467	28	413	24	-54	-3.2
ОБЩО	1 680	100	1 680	100	-	-

Източник: ЕСП въз основа на Prăvălie и др., 2017 г.

06

Изготвената въз основа на последващото изследване фигура  2 показва, че положението в Южна Европа и на Балканите се влошава.

07

Кипър, който не беше включен в обхвата на горепосоченото изследване, е особено зле засегнат: според изследванията 99 % от страната е уязвима към опустиняване¹⁶. Приложение 1 съдържа карти, които показват податливостта на опустиняване в петте посетени от Сметната палата държави членки (вж точка 26).

Сценариите, свързани с изменението на климата, потвърждават нарасналата уязвимост на ЕС към опустиняване

08

Прогнозите за изменението на климата в Европа показват, че рискът от опустиняване се увеличава¹⁷. В Южна Европа съществуват горещи полупустини, където според изследванията климатът се превръща от умерен в сух¹⁸. Това явление вече се разпространява на север. Научните данни показват, че причинените от човека емисии са увеличили значително вероятността от сухи години в Средиземноморския регион¹⁹.

09

С изменението на климата водата в някои части на Европа става по-оскъдна, а изследванията показват, че сушите зачестяват²⁰. Това увеличава уязвимостта към опустиняване. Според използваните от Комисията модели за изменение на климата температурите се очаква да се увеличат с повече от 2°C в някои региони (напр. Испания) до края на века. През същия период количеството на валежите през лятото се очаква да намалее с 50 % или повече в Южна Европа²¹. В доклада си от 2018 г.²² Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) потвърждава с висока степен на сигурност, че температурите в изключително горещи дни в райони, разположени на средна географска ширина, ще се увеличат с около 3°C при глобално затопляне от 1,5°C и с около 4°C при затопляне от 2°C, както и че броят на горещите дни се очаква да нарасне в повечето региони на сушата.

10

Използваните от Комисията модели предоставят и прогнози за риска от опустиняване, който се очаква да бъде значителен, по-специално в Испания, Южна Италия, Португалия и в някои области от Югоизточна Европа, включително България, Гърция, Кипър и делтата на река Дунав в Румъния (вж фигура 3). Други проучвания показват особено силно увеличение на сушите и намаляване на наличието на вода в Южна Европа и Средиземноморието, ако се премине от модела за глобално затопляне с 1,5°C към модел за затопляне с 2°C²³.

– Прогнозирана промяна на риска от опустиняване²⁴ съгласно модела за повишаване на температурата с 2,4°C (RCP 4.5 — ляво) и модела за повишаване на температурата с 4,3°C (RCP 8.5 — дясно) през периода 2071—2100 г. в сравнение с периода 1981—2010 г.²⁵.

– Прогнозирана промяна на индекса на засушаване съгласно модела за повишаване на температурата с 2,4°C (RCP 4.5 — ляво) и модела за повишаване на температурата с 4,3°C (RCP 8.5 — дясно) през периода 2071—2100 г. в сравнение с периода 1981—2010 г.

Рамка на ООН за борба с опустиняването

11

Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването е международно споразумение, което определя глобалната рамка за действията срещу опустиняването. Тя е създадена през 1994 г. след срещата на високо равнище за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г.²⁶ Конвенцията е правно обвързващо споразумение по въпроси, свързани със земята, в което се разглеждат проблемите на влошаването на качеството на земите и опустиняването, като се осигурява платформа за адаптиране, смекчаване на последиците и устойчивост. Страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването са 197, включително ЕС²⁷ и неговите 28 държави членки. Страните се стремят да работят заедно за подобряване на условията на живот на хората в сухите райони, за поддържане и възстановяване на производителността на земята и за смекчаване на последиците от опустиняването и сушите.

12

Страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването могат доброволно да декларират, че са „засегнати от опустиняване“. Тези държави трябва да изготвят и прилагат национални програми за действие (НПД) за борба с опустиняването.

13

През 2015 г. ООН прие Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие²⁸, която включва ангажимент за постигане на всички цели за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. От тях ЦУР 15 е насочена към „защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и постигане на обрат в процеса на увреждане на почвата и преустановяване на загубата на биологично разнообразие“; тя включва подцел за борба с опустиняването, възстановяване на земите и почвите с влошено качество, включително земите, засегнати от опустиняване, суши и наводнения, и полагане на усилия за постигане на свят, в който е спряно влошаването на качеството на земите до 2030 г. (подцел 15.3).

14

През 2017 г. страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването приеха стратегическа рамка за периода 2018–2030 г., която е съсредоточена върху постигането на подцел 15.3 на ЦУР. Като страна по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването ЕС е потвърдил своя ангажимент за постигане на спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.

Борба с опустиняването в ЕС

15

ЕС няма специална стратегия или специална правна рамка за опустиняването. Все пак някои фактори, свързани с опустиняването, са разгледани в рамките на различни други стратегии или разходни програми, както е показано по-долу.

16

През септември 2006 г. Комисията прие Тематична стратегия за опазване на почвите²⁹, в която се подчертава, че процесите на влошаване на качеството на почвите в крайна сметка могат да доведат до опустиняване. Целите на стратегията са да се гарантира устойчиво използване на почвите, като се предотврати по-нататъшно влошаване на качеството на почвите и се запазят техните функции, както и като се възстановят почвите с влошено качество до равнище на функционалност, което съответства поне на тяхното настоящо и планирано използване. Тематичната стратегия за опазване на почвите от 2006 г. е структурирана около четири стълба: повишаване на информираността, интегриране с други политики, научни изследвания и законодателство — предложение за Рамкова директива за почвите³⁰.

17

Предложението за Рамкова директива за почвите изисква от държавите членки да определят районите, в които съществува риск от влошаване на качеството на почвите, да определят цели за опазване на почвите и да реализират програми за постигането на тези цели. Предложената директива има за цел също така да допринесе за спиране на³¹, за да я приеме. През април 2014 г. Комисията оттегля предложението.

18

През април 2013 г. Kомисията прие стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата от 2013 г., за да насърчи държавите членки да предприемат действия за адаптация. В стратегията се подчертава необходимостта ЕС да предприеме мерки за адаптация с цел справяне с неизбежните климатични въздействия и свързаните с тях икономически, екологични и социални разходи.

19

През ноември 2013 г. ЕС прие Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда с цел до 2020 г. да се постигне устойчиво управление на земите в Съюза, адекватна защита на почвите и напредък при възстановяването на замърсените терени.

20

B стратегията на ЕС за горското стопанство от 2013 г. се подчертава, че горите са важни не само за развитието на селските райони, но и за околната среда и за борбата с изменението на климата. Горите имат важно значение в борбата срещу влошаването на качеството на земята и опустиняването.

21

За финансиране на мерките за борба с опустиняването могат да бъдат използвани различни фондове на ЕС:

• Прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП) с нейните компоненти за развитие на селските райони³², за екологизиране и за кръстосано спазване³³ може да окаже положително въздействие върху земеделските почви. Интензивните или неустойчивите селскостопански практики обаче могат да увредят почвите.
• Европейските структурни и инвестиционни фондове³⁴ имат за цел да намалят регионалните дисбаланси в ЕС. Те включват като тематична цел за „адаптиране към изменението на климата и предотвратяване на риска“. Проектите за борба с опустиняването могат да бъдат съфинансирани, ако държавите членки установят такава необходимост, например от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) или Кохезионния фонд.
• Други инструменти за финансиране на ЕС, които се използват за борба с опустиняването, са Седма рамкова програма за научни изследвания и програма „Хоризонт 2020“³⁵, инструментът LIFE³⁶ за околната среда или фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)³⁷.

22

Въпреки че разходните програми на ЕС предоставят финансиране за проекти, насочени към опустиняването, няма данни за размера на средствата от ЕС, планирани и използвани за справяне с опустиняването.

23

В рамките на ЕС Съветът е създал работна група по въпросите на опустиняването³⁸. Тази работна група подготвя позицията на ЕС за международните преговори, свързани с опустиняването и влошаването на качеството на земите, и е единственият редовен форум на равнището на ЕС за обсъждане на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и на въпросите, свързани с опустиняването.

24

Заедно със Съвета и други служби на Комисията, ГД „Околна среда“ координира позицията на ЕС за събитията във връзка с Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, като например конференциите на страните, които се провеждат на всеки две години. Ролята на Съвместния изследователски център (СИЦ) е от основно значение за осигуряването на обща научна информация и участници за набора от експерти по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването. Други служби на Комисията също могат да изпълняват определена роля във връзка с борбата с опустиняването в ЕС, както е показано на фигура 4. Освен това Генерална дирекция „Евростат – европейска статистика“ на Европейската комисия (ГД „Евростат“) издава годишен доклад относно напредъка при изпълнението на ЦУР в контекста на ЕС, като включва и оценка на показателите за влошаване на качеството на земята по ЦУР 15 (вж точка 13).

Обхват и подход на одита

25

Тъй като опустиняването засяга Европа във все по-голяма степен, в рамките на одита Сметната палата провери дали рискът от възникването му в ЕС е ефективно и ефикасно преодолян. По-специално, Сметната палата анализира дали:

• Комисията и държавите членки са използвали адекватно наличните данни;
• ЕС е предприел стъпки за борба с опустиняването по съгласуван начин;
• проектите, насочени към опустиняването в ЕС, са оказали положително въздействие;
• ангажиментът на ЕС за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г. има вероятност да бъде изпълнен.;

26

Сметната палата извърши одита си от септември 2017 г. до май 2018 г., като събра одитни доказателства от следните източници:

• документни проверки и събеседвания със служители от пет генерални дирекции на Комисията³⁹;
• одитни посещения в пет държави членки, които са декларирали, че са засегнати от опустиняване: Испания, Италия, Кипър, Португалия и Румъния, избрани поради тяхната уязвимост към опустиняване, и с цел обхващане на по-широк спектър от климатични условия, растителност, човешка дейност и идентифицирани рискове. Сметната палата проведе интервюта и анализира стратегически документи (включително програми за развитие на селските райони), процедури и данни;
• посещения на извадка от 25 проекта, определени от тези пет държави членки като важни във връзка са опустиняването и финансирани или съфинансирани от ЕС. Тези проекти включват инвестиции в напояване, проекти в областта на горското стопанство, сеитбооборота или възстановяването на стени от сухи камъни или диги с цел предотвратяване на ерозията на почвата. Целта на посещенията на проекти беше да се оцени дали те са оказали устойчиво въздействие върху борбата с опустиняването, а не се даде становище относно тяхната законосъобразност или редовност. Сметната палата одитира и проекти, включващи научни изследвания в областта на техниките за борба с опустиняването (вж приложение III);
• срещи с различни заинтересовани страни, в това число Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, ЕАОС и академични експерти, с цел обсъждане на стратегически подходи или техники за противодействие и мониторинг на опустиняването и влошаването на качеството на земите в ЕС.

27

В обхвата на одита не се включва усвояването на земя в резултат на градско и друго изкуствено развитие. Според ЕАОС⁴⁰ между 2006 г. и 2012 г. годишното усвояване на земя в държавите от ЕС-28 е било приблизително 850 кв. км/годишно – по-малко от 0,1 % от цялата територия на ЕС. При разглеждането на одитните въпроси, посочени в точка  25, Сметната палата не оцени рамката за борба с опустиняването, установена от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.

Констатации и оценки

Комисията и държавите членки събират данни, свързани с опустиняването и влошаването на качеството на земите, но Комисията не ги използва адекватно

28

Сметната палата провери как Комисията използва наличните данни за опустиняването и влошаването на качеството на земите. Комисията следва да събира и анализира данни за опустиняването и свързаните с него рискове, да взема решения за необходимите мерки за неговото преодоляване и след това да предприеме действия. Тези данни трябва да са достатъчни, последователни и надеждни и редовно да се подлагат на актуализация и преглед.

Комисията и държавите членки събират данни, свързани с опустиняването

29

Една основна система, която се използва за мониторинг на показателите, свързани с опустиняването и влошаването на качеството на земите в ЕС, е програмата за наблюдение на Земята „Коперник“, която се координира и управлява от Комисията⁴¹. Тази система използва различни технологии – от сателити в космоса до измервателни системи на земята, в морето и във въздуха. „Коперник“ доставя свободно и безплатно данни в широк кръг от области: атмосферата, морската среда, земната повърхност, климата, извънредните ситуации и сигурността. Един от компонентите на програмата –услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ – осигурява географска информация за земното покритие и свързаните с него променливи, например за растителното покритие и водния цикъл. През 2015 г. е изведен допълнителен спътник. Една от неговите заявени цели е да извършва мониторинг на опустиняването⁴², но все още няма ясна информация за това (вж също точка 39).

30

Комисията редовно събира полезна и релевантна информация за различните елементи, свързани със състоянието на почвите в ЕС, включително информация за трите подпоказателя по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (вж точка 38).

31

Производителността на земята е анализирана от Съвместния изследователски център в доклад, който се основава на спътникови наблюдения между 1982 г. и 2010 г., като са използвани данни от „Коперник“⁴³. Фигура  5, която се основава на последните изчерпателни данни, публикувани от Комисията, относно динамиката на производителността на земята в ЕС⁴⁴, показва, че горещите и сухи средиземноморски държави са по-податливи към намаляване на производителността на земята.

32

Комисията наблюдава органичния въглерод в почвата като използва многоцелевата платформа на Рамковото статистическо изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS)⁴⁵- стандартизиран анализ на качествата на горния слой на почвата в целия ЕС, извършван от СИЦ на всеки три години. Съгласно ЕАОС като цяло почвите в Европа е най-вероятно да натрупват въглерод. Почвите, разположени под тревни площи и гори, са поглътители на въглерод, а почвите под обработваема земя са малък източник на въглерод⁴⁶. Фигура  6 показва, че районите, изложени на риск от опустиняване, в Гърция, Испания, Италия, Португалия и Румъния имат и ниско ниво на органичен въглерод в почвата.

33

Земното покритие и промените в земното покритие в ЕС се наблюдават редовно чрез програмата за координиране на информацията за околната среда (CORINE)⁴⁷ – компонент на „Коперник“, който се управлява от ЕАОС. От 2000 г. насам на всеки шест години по CORINE се създават актуални набори от данни, последно през 2012 г. Взети заедно, земеделската земя и горите покриват 85 % от земната повърхност в ЕС⁴⁸.

34

Комисията редовно събира и обобщава допълнителни данни относно различни фактори, свързани с опустиняването в ЕС, като например ерозията на почвите, сушата, водните ресурси, горските пожари, както е описано в приложение  II. Тя обаче не ги използва, за да оценява степента на опустиняване и влошаване на качеството на земите.

35

През 1992 г. Организацията на обединените нации публикува за пръв път Световен атлас на опустиняването⁴⁹, който след това е актуализиран през 1997 г. Комисията поема издаването на Атласа и публикува трето издание през 2018 г. То съдържа карти на факторите, които могат да доведат до опустиняване, като например ерозия на почвите, засоляване, урбанизация и миграция. Новият Атлас предоставя карти и данни относно редица взаимодействия между човека и околната среда, които са от значение за влошаването на качеството на земите, но не съдържа никакви карти конкретно за опустиняването. Комисията счита, че опустиняването не може лесно да бъде картографирано, защото е много сложен процес, за който изследванията показват, че се задейства от множество различни фактори⁵⁰.

36

Посетените държави членки имат изготвени карти на риска от опустиняване (вж. приложение  I). Тези карти обаче не се актуализират редовно и не могат да бъдат сравнени, тъй като използват различни показатели и цветни кодове. Поради тази причина те не могат да дадат цялостна картина за опустиняването на равнището на ЕС.

37

Посетените от Сметната палата държави членки също извършват мониторинг на факторите, свързани с опустиняването и влошаването на качеството на земите, като например мониторинг на водните ресурси, сушите или валежите. Що се отнася до механизмите за събиране на данни за почвите, Сметната палата установи, че:

• Испания, Италия и Румъния имат свои собствени системи, които осигуряват по-специфични данни за почвите, но до известна степен се припокриват със собствените механизми на ЕС за събиране на данни. Националните данни относно почвите са непълни, не се събират и тълкуват редовно и невинаги са надеждни⁵¹.
• За събиране на данни за почвите Кипър и Португалия разчитат изключително на платформата LUCAS на Комисията.

Липсва съгласувана методология за оценяване на опустиняването и влошаването на качеството на земите в рамките на ЕС

38

Опустиняването и влошаването на качеството на земите са сложни явления, които се влияят от много взаимозависими фактори, като липсва научен консенсус относно начина, по който тези фактори трябва да се оценяват. За установяване на влошаването на състоянието на земите обаче могат да се използват непреки показатели. Има няколко такива непреки показатели, но в Конвенцията на ООН за борба с опустиняването се препоръчва използването на три подпоказателя за оценка на влошаването на качеството на земите: производителност на земята, органичен въглерод в почвата и земно покритие и промяна в него⁵².

39

Комисията и държавите членки не са постигнали договореност за определена методология за обобщаване на наличните показатели, която да позволи представяне на последователна оценка на опустиняването и влошаването на качеството на земите в целия ЕС. Това затруднява сравняването на степента на опустиняване в различните държави членки на ЕС.

40

В мониторинговия доклад за напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС за 2018 г. Комисията използва два показателя за влошаването на качеството на земите, които са частично съгласувани с показателите от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването: изкуственото земно покритие на глава от населението и прогнозна ерозия на почвата под въздействието на водата (вж. таблица  2). Съществуват много други характеристики на влошаването на качеството на земите, които не са обхванати от тези показатели, като например органичният въглерод в почвата, производителността на земята, засоляването или замърсяването. На равнището на Комисията съществува допълнителна информация за тези други важни показатели (вж. точки 30 и точки 34), но тя не се използва за целите на оценяването на влошаването на качеството на земите в ЕС.

ЕС предприема стъпки за борба с опустиняването, но с ограничена съгласуваност

41

Сметната палата провери дали ЕС предприема действия за борба с опустиняването по съгласуван начин. Тези действия изискват съгласувана структура на управление и добър дългосрочен план, за да се смекчи рискът от вземане на икономически неефективни решения и за да се избегнат разпокъсани и несъгласувани действия.

42

Рамката на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и нейното прилагане в ЕС са описани в каре 2.

На равнището на ЕС липсва специално законодателство относно опустиняването и почвите

43

Както е посочено в точка 16, Тематичната стратегия на ЕС за опазване на почвите от 2006 г. включва предложение за Рамкова директива за почвите. Една от целите на предложената директива е да допринесе за спиране на опустиняването в резултат на влошаването на качеството и загубата на биологично разнообразие на почвите. Законодателното предложение не получава подкрепа от мнозинството в Съвета и е оттеглено от Комисията през 2014 г. Поради тази причина, макар и други жизненоважни ресурси на околната среда, като например въздухът и водата, да са регулирани с различни директиви и регламенти на ЕС, за почвите липсва подобно интегрирано законодателство на ЕС.

44

В неотдавнашно изследване се достига до заключението, че оттеглянето на предложението за Рамкова директива за почвите представлява изгубена възможност да се установи общо разбиране и визия за опазване на почвите в ЕС⁵⁶. В същото проучване се потвърждава, че докато липсва всеобхватно законодателство за опазване на почвите на равнището на ЕС, националните законодателни актове за опазване на почвите, ако такива съществуват, не успяват да предотвратят опустиняването и влошаването на качеството на почвите в целия ЕС.

Стратегиите, политиките и разходните програми на ЕС допринасят за борбата с опустиняването, но не са насочени конкретно към него

45

Конкретна стратегия на ЕС, насочена към преодоляване на опустиняването и влошаването на качеството на земите, липсва. Препратките към опустиняването са разпръснати в различни стратегии, политики и разходни програми на ЕС, като най-важни от тях за опустиняването са ОСП и стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

46

Въпреки че ОСП има потенциала да играе важна роля за справянето с опустиняването, Сметната палата констатира следните ограничения:

• Според ЕАОС преките плащания могат да породят интензификация на земеделските практики, която на свой ред би довела до загуба на органични вещества в почвите и намаляване на задържането на вода в тях, както и до промени в земеползването⁵⁷.
• Разпоредбите относно кръстосаното спазване включват три правила за добро земеделско и екологично състояние, които са насочени към предотвратяване на влошаването на качеството на почвите, а именно – за минимално почвено покритие, за управление на земите с цел ограничаване на ерозията и за поддържане на нивото на органични вещества в почвата. Според ЕАОС кръстосаното спазване може да допринесе за поддържане на нивата на органичните вещества в почвите и за опазване на почвите от ерозия⁵⁸. Въпреки че не съдържа конкретни заключения относно ефекта от кръстосаното спазване върху влошаването на качеството на почвите, Специален доклад № 26/2016 на ЕСП констатира, че наличната информация не е позволила на Комисията да направи адекватна оценка на ефективността на кръстосаното спазване⁵⁹. В друг доклад се посочва, че неговите екологични ефекти не могат да бъдат количествено определени⁶⁰.
• За екологизирането липсва напълно развита интервенционна логика с ясно определени, амбициозни цели. Бюджетът му не е пряко свързан с постигането на екологични и свързани с климата цели на политиките. Освен това, в зависимост от конкретното положение на земеделските стопани и тяхната земеделска земя, съществуват няколко изключения от правилата за екологизиране⁶¹. В доклада си от 2017 г. Сметната палата изразява заключението, че е малко вероятно екологизирането, както е прилагано понастоящем, да доведе до значителни ползи за околната среда и климата⁶². Статистическите данни, публикувани от Комисията през 2018 г.⁶³, сочат, че делът на използваната земеделска площ, за която е приложимо най-малко едно задължение за екологизиране, в държавите членки с риск от опустиняване, като например Гърция, Хърватия, Италия, Малта, Португалия или Румъния, е едва около или под 50 %⁶⁴.
• Според Комисията в програмите за развитие на селските райони (ПРСР) на засегнатите от опустиняване държави членки, опустиняването или влошаването на качеството на земите се признават като риск. Сметната палата разгледа пет национални и две регионални ПРСР⁶⁵. От тях:
• всички ПРСР включват мерки⁶⁶ които могат да допринесат за борбата с опустиняването или с влошаването на качеството на земите, като агроекологични и климатични действия, помощи за райони с природни ограничения, мерки в областта на горското стопанство или инвестиции за напояване;
• само една ПРСР съдържа специален пакет за борба с опустиняването, но той не е разработен достатъчно добре (вж. каре 3).

47

Опазването на почвите е част от предложението на Комисията за следващата ОСП⁶⁷, което предвижда различни стандарти, свързани със защитата и качеството на почвите. В предложението се посочват и възможни показатели за резултатите⁶⁸ и показатели за въздействието във връзка с опазването на почвите за целите на докладването от държавите членки. Тези предложени характеристики на новата ОСП имат потенциала да осигурят по-добри стимули за земеделските стопани да предприемат подходящи мерки за опазване на почвите в ЕС. Тези предложения все още се обсъждат. Следователно още е твърде рано да се прецени как предложените механизми може да работят на практика.

48

Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата от 2013 г. признава важността на борбата с опустиняването като едно от действията за адаптация към изменението на климата, което трябва да бъде подкрепено. Държавите членки се насърчават да разработят свои собствени национални стратегии. Като използва наличната документация в Комисията, Сметната палата установи, че от тринадесетте държави, които са декларирали, че са засегнати от опустиняване (вж. каре 2), към ноември 2018 г.:

• осем са включили конкретни действия срещу опустиняването в своите стратегии за адаптация към изменението на климата, включително петте държави членки, посетени от Сметната палата⁶⁹;
• две държави членки – Унгария и Словения, не споменават опустиняването в своите стратегии за адаптация;
• три държави членки – България, Хърватия и Латвия, все още не са разработили стратегии за адаптация към изменението на климата.

49

Държавите членки изпълняват тези стратегии. Понастоящем Комисията не разполага с изчерпателна информация за целия ЕС относно резултатите от изпълнението им. През 2016 г. Комисията е стартирала оценка на стратегията за адаптация на ЕС, за да провери нейното прилагане и изпълнение. Планира се тя да завърши до края на 2018 г.

50

За опустиняването са важни и други политики и разходни програми на ЕС, но тяхното въздействие не е документирано (както е обяснено по-нататък).

51

Регионални фондове: ЕФРР и Кохезионния фонд могат да финансират инфраструктурни инвестиции за адаптиране към изменението на климата. Инвестициите за язовири и напоителни системи са от най-голямо значение за опустиняването и влошаването на качеството на земята. Тяхното въздействие върху земята е смесено (вж. точки 62—63). Според ЕАОС проектите по ЕФРР могат да имат широк кръг от ефекти върху земята; някои инвестиции, като например тези за автомобилния транспорт, могат да влошат тенденциите на разрастване на застрояването и усвояване на земята⁷⁰. Освен това фонд „Солидарност“ на ЕС се използва за възстановяване на земята след извънредни ситуации, които увеличават риска от опустиняване, като например суша и горски пожари.

52

Научни изследвания на ЕС: По рамковите програми на ЕС за научни изследвания са финансирани редица проекти за научни изследвания, които се занимават пряко или непряко с опустиняването⁷¹. Те са насочени главно към разбиране на явлението опустиняване, към разработване на показатели за мониторинг на опустиняването или към подкрепа на съгласувани действия за повишаване на информираността. Нито държавите членки, нито Комисията обаче са се възползвали ефективно от резултатите от научните изследвания, за да оценят степента на опустиняване, да изградят ефективна система за мониторинг или да разработят някаква свързана стратегия.

53

Води: Рамковата директива за водите счита недостига на вода за един от аспектите на интегрираното управление на водите, като нейната обща цел е да се постигне добро състояние на водите в Европа до 2015 г. През май 2018 г. Комисията предлага проект за регламент относно повторното използване на водата, като се фокусира върху повторното използване на пречистени отпадъчни води за земеделско напояване. Осигуряването на достатъчно вода с добро качество е основно предизвикателство в борбата с опустиняването.

54

Горско стопанство: Стратегията на ЕС за горите от 2013 г. не е правно обвързваща. Всяка от петте държави членки, посетени от Сметната палата, разполага с национално законодателство за горското стопанство. Националните програми за горите и националните практики за устойчиво горско стопанство имат положително въздействие върху почвите. По политиката за развитие на селските райони ЕС предоставя подкрепа за определени действия в областта на горското стопанство, които също могат да окажат положително въздействие върху опустиняването.

55

Различни служби на Комисията(вж. точка 24) си взаимодействат по въпросите на опустиняването в конкретни случаи. През 2015 г. Комисията е създала експертна група по опазването на почвите, която да обмисли заедно с държавите членки как биха могли да бъдат решени въпросите за качеството на почвите, като се използва целенасочен и пропорционален основан на риска подход в обвързваща правна рамка⁷².

56

Следователно на равнището на ЕС и на национално равнище съществува набор от стратегии, планове за действие и разходни програми, които са от значение за борбата с опустиняването, но не са фокусирани върху него.

Финансираните от ЕС проекти във връзка с опустиняването могат да окажат положително въздействие, но липсва подходяща информация за резултатите по отношение на опустиняването

57

Сметната палата провери дали проектите, насочени към опустиняването в ЕС, са оказали положително въздействие. За да имат тези проекти положително въздействие върху справянето с това явление, те трябва да са насочени към съответните нужди и да бъдат екологично и финансово устойчиви. Информацията за резултатите, която показва ефективността и ефикасността при изразходване на средствата, е полезна, за да се оцени какво е било постигнато с финансирането от бюджета на ЕС.

58

Изследванията показват, че възстановяването на земите с влошено качество по принцип е по-скъпо от предотвратяването на опустиняването и влошаването на качеството на земите⁷³. Проектите, които са от значение за опустиняването, следва също така да бъдат навременни, тъй като закъснелите действия могат потенциално да се окажат по-скъпи или неспособни да предотвратят необратими отрицателни последици за земите.

59

Липсва изчерпателна информация за планираните или действителните разходи по важните за опустиняването проекти на регионално, национално или европейско равнище. Няма данни колко такива проекти съществуват в ЕС. Сметната палата подбра илюстративна извадка от 25 проекта (вж. точка 26) от предоставените от петте посетени държави членки списъци с проекти, които те за важни по отношение на опустиняването⁷⁴.

Проектите на ЕС могат да имат положително въздействие върху борбата с опустиняването

60

В рамките на своята извадка Сметната палата установи два особено успешни проекта, за които счита, че са примери за добра практика. Тези проекти са дали възможност непроизводителна преди това почва да бъде обогатена и опазена от влошаване на качеството на земите. Освен че са били насочени срещу опустиняването, намалили са ерозията и са подобрили състоянието на земята, тези проекти са донесли и икономически ползи на бенефициентите или са допринесли за биологическото разнообразие (вж. каре  4).

Но съществуват опасения относно тяхната дългосрочна устойчивост

61

Инвестициите в напояване са най-често срещаният вид проекти в извадката на Сметната палата (10 от общо 25, 9 от които съфинансирани от ЕЗФРСР). Изследванията показват, че тези проекти могат да имат смесено въздействие върху опустиняването и влошаването на качеството на земите⁷⁵.

62

От една страна, напояването може да увеличи рентабилността на земята: то може да повиши добивите от културите – особено в краткосрочен план, да увеличи земеделската земя и също така да подобри устойчивостта към суша. Сметната палата констатира всички тези положителни ефекти в проектите от извадката.

63

От друга страна, напояването може да доведе до проблеми с устойчивостта: изчерпване на водните ресурси, замърсяване на подпочвените води, повишена ерозия на почвите или риск от засоляване⁷⁶ и намалена плодородност на почвата. За да се разрешат тези проблеми, регламентите за ЕЗФРСР изискват проектите за напояване да отговарят на специфични условия за екологична устойчивост, за да бъдат съфинансирани⁷⁷. B каре 5 са описани проблемите с устойчивостта в дългосрочен план, установени от Сметната палата във връзка с два посетени проекта за напояване.

64

Проектите в областта на горското стопанство (всички такива проекти в извадката на Сметната палата са съфинансирани от ЕЗФРСР) имат положително въздействие върху предотвратяването на опустиняването и влошаването на качеството на земите: горското покритие защитава почвата срещу ерозия и способността за поглъщане на въглерод се увеличава. Инициативите за възстановяване на горите масиви могат да запазят биологичното разнообразие и да намалят деградацията на земите. Инициативите за агролесовъдство също могат да помогнат за преодоляване на влошаването на качеството на земите чрез усилия, произтичащи от общностите, в по-отдалечените райони⁷⁸. Сметната палата счита един от четирите проекта в областта на горското стопанство от извадката за пример за добри практики (вж. каре 4). Проектите в областта на горското стопанство обаче не са толкова успешни, ако растителното покритие е приспособено в по-малка степен към местните климатични условия (вж. каре 6).

Ограничено използване и обхват на анализите на разходите и ползите

65

Анализите на разходите и ползите и оценките на екологичната устойчивост са от съществено значение за проектите, свързани с опустиняването. Най-често използваният източник на съфинансиране от ЕС в извадката на Сметната палата е ЕЗФРСР (17 от 25 проекта). Регламентът за ЕЗФРСР не изисква да се извършва анализ на разходите и ползите. Някои държави членки, включително Кипър и Румъния, са направили този анализ задължителен за специфични проекти за напояване. Анализ на разходите и ползите е направен за шест от деветте проекта за напояване по ЕЗФРСР от извадката на Сметната палата. В тези случаи анализът е имал за цел да покаже, че проектът носи финансови ползи в сравнение със сценария да „не се променя нищо“. Анализът обаче не е взел предвид разходите за мерки за коригиране на евентуално отрицателно въздействие върху околната среда (макар че са били изисквани различни разрешения от органите, отговарящи за околната среда) като част от инвестиционните разходи по проекта.

Резултатите от проектите, свързани с опустиняване и влошаване на качеството на земята, не са оценени от органите на държавите членки

66

Държавите членки не са задължени да събират данни или да оценяват въздействието на проектите на ЕС върху опустиняването и влошаването на качеството на земите⁷⁹. Нито една от посетените от Сметната палата държави членки не извършва оценка на степента на ефективност на тези проекти що се отнася до борбата с опустиняването.

Комисията не е направила оценка на напредъка към изпълнението на ангажимента за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.

67

Сметната палата провери дали ангажиментът на ЕС за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г. има вероятност да бъде изпълнен. За да се постигне тази цел на равнището на ЕС е необходимо да се извършва редовна оценка на влошаването на качеството на земите, както и да са налице сътрудничество и координация извън националните граници и изпълнение на подходящи действия и подходящи насоки за държавите членки относно стъпките за спиране на влошаването на качеството на земите. Тези насоки следва да включват разпространение на добри практики и техники за оценка на въздействието на инвестициите в напоителни системи върху земята и на загубата на биологично разнообразие.

68

ЕС и държавите членки са одобрили ангажимента на Организацията на обединените нации за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г. (вж. точки  13 u 14). Всяка година ГД „Евростат“ публикува доклад относно изпълнението на ЦУР в контекста на ЕС, в който са включени показатели, обхващащи два аспекта на влошаването на качеството на земите: изкуственото покритие и ерозията на почвите под въздействието на водата (вж. точка 40 u таблица 2). ГД „Евростат“ — от името на Комисията – само анализира промените в тези показатели, а не прави заключение относно ситуацията по отношение на влошаването на качеството на земите в ЕС⁸⁰.

69

Влошаването на качеството на земите има трансгранично въздействие: почвата не е статична и факторите за влошаването на нейното качество често са глобални. Влошаването на качеството на земите често се счита за местно явление, но почвените частици се движат. Изследванията показват, че процесите на ерозия под въздействието на водата и вятъра, праховите бури⁸¹ или човешките дейности, като например замърсяването с пестициди, са от значение от гледна точка на трансграничното въздействие на влошаването на качеството на почвите и имат икономически, социални и екологически последици⁸², като например изменение на климата, здравни проблеми и недостиг на храна. Въпреки трансграничния характер на проблема, държавите членки и Комисията не координират усилията си за постигане на целта на ЕС за спиране на влошаването на качеството на земите.

70

Комисията не е направила оценка на напредъка към изпълнението на ангажимента за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г. Това се потвърждава от проучвания като извършеното от името на Агенцията по околна среда на Германия, в което се посочва, че дискусиите за изпълнение на ЦУР като цяло и за постигането на спиране на влошаването на качеството на земята в частност все още са на много ранен етап. В проучването се установява също, че ЕС има основна роля в процеса на разработване на ЦУР, но изпълнението им в ЕС е било бавно⁸³. В ЕС все още няма ясна и обща визия за начина, по който ще бъде постигнато спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.

71

Службата за Конвенцията на ООН за борба с опустиняването е създала доброволна програма за оказване на подкрепа на държавите по отношение на техните ангажименти за спиране на влошаването на качеството на земите, например при определяне на националните изходни нива, цели или свързани мерки. Към ноември 2018 г. в тази програма участват 119 държави. Италия е единствената участваща държава членка на ЕС. Комисията не предоставя насоки на държавите членки относно практическите аспекти за постигането на спиране на влошаването на качеството на земите.

Заключения и препоръки

72

Опустиняването е форма на влошаване на качеството на земите в сухите райони. То представлява нарастваща заплаха в ЕС със значителни последици за земите. Сценариите за бъдещото изменение на климата сочат все по-голяма уязвимост към опустиняване в ЕС през настоящия век, с повишаване на температурите и сушите и по-малко валежи в южните части на Европа. Ефектите от него ще бъдат особено остри в Южна Португалия, в голяма част от Испания, в Южна Италия, в Югоизточна Гърция, в Кипър и по крайбрежието на България и Румъния (вж. точки 1—24).

73

Сметната палата установи, че в ЕС не е се предприемат ефективни и ефикасни действия за преодоляване на риска от опустиняване. Въпреки че опустиняването и влошаването на качеството на земите са актуални и нарастващи заплахи в ЕС, Комисията не разполага с ясна картина на тези предизвикателства, а предприетите стъпки за борба с опустиняването не са съгласувани.

74

74. Сметната палата установи, че липсва съгласувана методология за оценяване на опустиняването и влошаването на качеството на земите в рамките на ЕС. Въпреки че Комисията и държавите членки събират данни за различни фактори, които оказват въздействие върху опустиняването и влошаването на качеството на земите, Комисията не ги анализира, за да изготви категорична оценка на тези проблеми в ЕС (вж. точки  28—40).

Препоръка 1 – Да се създаде разбиране за влошаването на качеството на земите и опустиняването в ЕС

Комисията в сътрудничество с държавите членки следва:

1. да създаде методология и подходящи показатели, започвайки с трите показателя на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, за оценка на степента на опустиняване и влошаване на качеството на земите в ЕС;

Целева дата на изпълнение: 31 декември 2020 г.

2. въз основа на съгласувана методология, да сравни и анализира съответните данни за опустиняването и влошаването на качеството на земите, много от които вече са събрани, и редовно да ги представя за обществено използване по ясен, разбираем за потребителите начин, за предпочитане под формата на интерактивни карти за използване в ЕС.

Целева дата на изпълнение: 31 декември 2021 г.

75

Действията на ЕС за справяне с опустиняването не са съгласувани. ЕС няма законодателство, което да се занимава конкретно с опустиняването. Макар и други жизненоважни ресурси на околната среда, като например въздухът или водата, да са регулирани чрез различни директиви и регламенти на ЕС, за почвите липсва подобно интегрирано законодателство на ЕС.

76

На равнището на ЕС липсва цялостна стратегия относно опустиняването и влошаването на качеството на земите. По-скоро съществува набор от стратегии, планове за действие и разходни програми на ниво ЕС, като например общата селскостопанска политика или стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, които са от значение за борбата с опустиняването, но не са фокусирани върху него. Борбата с опустиняването и влошаването на качеството на земите не е добре координирана на практика (вж. точки 41—56).

Препоръка 2 – Да се оцени необходимостта от подобряване на правната рамка на ЕС за почвите

Комисията следва да извърши оценка доколко действащата правна рамка е подходяща за устойчивото използване на почвите в целия ЕС, включително за борбата с опустиняването и влошаването на качеството на земите.

Целева дата на изпълнение: 30 юни 2021 г.

77

Сметната палата констатира, че проектите на ЕС могат да имат положително въздействие върху опустиняването. Свързаните с опустиняването проекти са разпръснати в различни области на политиките на ЕС – най-вече в областта на развитието на селските райони, но също и в областта на околната среда и климата, научните изследвания или регионалната политика. Съществуват обаче известни опасения относно тяхната дългосрочна устойчивост. Държавите членки са използвали само в ограничена степен анализи на разходите и ползите и не са оценили въздействието на финансираните от ЕС проекти, свързани с опустиняването, тъй като то не е било тяхна първостепенна цел (вж. точки 57—66).

78

Комисията не е направила оценка на напредъка към изпълнението на ангажимента за полагане на усилия за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г. Липсва оценка на тази деградация на земите на равнището на ЕС. Комисията не е осигурила практически насоки на държавите членки относно начина, по който да бъде постигнато спиране на влошаването на качеството на земите. В ЕС все още няма ясна и обща визия как това ще бъде постигнато до 2030 г. (вж. точки 67—71).

Препоръка 3 – Постигане на спиране на влошаването на качеството на земите в ЕС до 2030 г.

Комисията следва:

1. да предостави допълнителни подробности относно начина, по който до 2030 г. ще бъде изпълнен ангажиментът на ЕС за спиране на влошаването на качеството на земите, и периодично да докладва за напредъка.

Целева дата на изпълнение: 31 декември 2020 г.

2. да предостави насоки на държавите членки относно практическите аспекти на запазването на почвите и спирането на влошаването на качеството на земите в ЕС, включително да разпространява добри практики.

Целева дата на изпълнение: 31 декември 2020 г.

3. при поискване от държавите членки да им осигури техническа подкрепа за създаване на национални планове за действие за спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г., включително за определянето на целенасочени мерки, ясни етапни цели и план за междинно докладване на ниво държави членки.

Целева дата на изпълнение: 31 декември 2022 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Nikolaos A. Milionis — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 14 ноември 2018 г.

Съкращения

ГД „Действия по климата“ Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия

ГД „Евростат“ Генерална дирекция „Евростат – европейска статистика“ на Европейската комисия

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия

ГД „Научни изследвания и иновации“ Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия

ГД „Околна среда“ Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия

ГД „Съвместен изследователски център“ Генерална дирекция „Съвместен изследователски център“ на Европейската комисия

Европейската агенция за околната среда Европейска агенция за околна среда

ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

Конвенция на ООН за борба с опустиняването Конвенция на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването

НПД Национална програма за действие за борба с опустиняването съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването

ОСП Обща селскостопанска политика

ПРСР Програма за развитие на селските райони

РДП Рамкова директива за почвите

ФСЕС Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз

ЦУР Цел за устойчиво развитие

CORINE Програма за координиране на информацията за околната среда

EФРР Европейски фонд за регионално развитие

IPCC Междуправителствен комитет по изменението на климата

LUCAS Рамково статистическо изследване на земеползването и земното покритие

RCP Сценарий за изменение на климата (Representative Concentration Pathway)

Бележки

¹ Montanarella, L., Toth, G., Съвместен изследователски център, Desertification in Europe („Опустиняването в Европа“), 2008 г.

² Вж. Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка (Конвенцията на ООН за борба с опустиняването ) от 1994 г., член 1.

³ Пак там.

⁴ Вж. например Междуправителствена научна платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, „Assessment Report on Land Degradation and Restoration“ („Тематична оценка на влошаването на качеството на земите и тяхното възстановяване“).

⁵ Вж. Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка (Конвенцията на ООН за борба с опустиняването ) от 1994 г., член 1.

⁶ Пак там.

⁷ Световен атлас на опустиняването, СИЦ, 2018 г.

⁸ Изтощаване на пасищата е налице, когато земеделските стопани имат твърде много добитък в малка площ или когато отглеждат добитък в определен район твърде дълго време. Обезлесяването често е причинено от събирането на дървесина за гориво или с цел освобождаване на място за земеделие или жилищно строителство.

⁹ Вж. Rubio, J. L. и Recatalá, L., The relevance and consequences of Mediterranean desertification including security aspects („Значение и последици от опустиняването в Средиземноморието, включително аспекти, свързани със сигурността“), Centro de Investigaciones sobre Desertificación, Валенсия, Испания, 2006 г., или Salvati, L. и Bajocco, S. Land sensitivity to desertification across Italy: Past, present, and future („Чувствителност към опустиняване на земите в Италия: минало, настояще и бъдеще“), Applied Geography 31, 2011 г.

¹⁰ Rey Benayas, J. M., Martins, A., Nicolau, J. M. и Schulz, J. J., Abandonment of agricultural land: an overview of drivers and consequences („Изоставяне на земеделски земи: преглед на причините и последиците“), CABI Publishing, 2007 г.

¹¹ Вж. Специален доклад № 25/2018 на Сметната палата „Директива за наводненията —постигнат е напредък при оценката на рисковете, но е необходимо да се подобрят планирането и прилагането“.

¹² Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC), „Global Warming of 1.5°C“ („Глобално затопляне с 1.5°C“, 2018 г., Одобрителна сесия, стр. 3—72; Settele, J. et al., „Terrestrial and Inland Water Systems“ („Земни и водни системи“), Climate Change 2014: Impacts, Adaptation and Vulnerability. Part A: Global and Sectoral Aspects. Contribution of Working Group II to the Fifth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change, [Field, C. B., Barros, V. R., Dokken, D. J., Mach, K. J., Mastrandrea, M. D., Bilir, T. E., Chatterjee, M., Ebi, K. L., Estrada, Y. O., Genova, R. C., Girma, B., Kissel, E. S., Levy, A. N., MacCracken, S., Mastrandrea, P. R. and White, L. L. (eds.)]. Cambridge University Press, 2014 г., стр. 271—359.; Seidl, R. et al., „Forest disturbances under climate change“ („Негативно въздействие върху горите от изменението на климата“), Nature Climate Change, 7, 2017 г., стр. 395—402, 7 doi:10.1038/nclimate3303.

¹³ Изследването обхвана Португалия, Испания, южния регион на Франция, Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Албания, Гърция, бившата югославска република Македония, Румъния и България.

¹⁴ Prăvălie, R., Patriche, C., Bandoca, G., Quantification of land degradation sensitivity areas in Southern and Central Southeastern Europe. New results based on improving DISMED methodology with new climate data („Количествено определяне на районите с чувствителност към влошаване на качеството на земите в Южна и Централна Югоизточна Европа. Нови резултати въз основа на подобряване на методологията на DISMED с нови данни за климата“), Catena – An Interdisciplinary Journal of Soil Science – Hydrology – Geomorphology focusing on Geoecology and Landscape Evolution, брой 158, 2017 г.; стр. 309 – 320.

¹⁵ За двете карти е използвана една и съща методика, въпреки че за картата от 2017 г. беше взет предвид допълнителен индекс за качеството на климата.

¹⁶ I.A.CO Environmental & Water Consultants, Кипър, 2008 г.

¹⁷ Пети доклад за оценка на IPCC, Доклад на Работна група III „Climate Change 2014: Mitigation of Climate Change“ („Изменение на климата 2014 г. — Смекчаване на последиците от изменението на климата“); ЕАОС, „Climate Change Impacts and Vulnerability“ („Изменение на климата – въздействия и уязвимост“), 2012 г.; Обзорен доклад на Сметната палата„Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, точка 117.

¹⁸ Вж. напр. Spinoni, J., Vogt, J., Barbosa, P., McVormick, N., Dosio, A., Is Europe at risk of desertification due to climate change? („Изложена ли е Европа на риск от опустиняване вследствие на изменението на климата“), Geophysical Research Abstracts Vol. 20, 2018 г., EGU2018-9557, 2018 EGU General Assembly.

¹⁹ IPCC, „Global Warming of 1.5°C“ („Глобално затопляне с 1.5°C“), 2018 г., Одобрителна сесия, стр. 3-36; Gudmundsson, L. and Seneviratne, S. I., „Anthropogenic climate change affects meteorological drought risk in Europe“ („Причиненото от човека изменение на климата засяга метеорологичния риск от суши в Европа“), Environmental Research Letters, 11(4), 2016 г., 044005, doi:10.1088/1748-46 9326/11/4/044005; Gudmundsson, L., Seneviratne, S. I., and Zhang, X., 2017 г., „Anthropogenic climate change detected in European renewable freshwater resources“ („Причинено от човека изменение на климата открито в европейските възобновяеми сладководни източници“), Nature Climate Change, 7, стр. 813.

²⁰ Вж. напр. Poljansek, K., Marin Ferrer, M., De Groeve, T., Clark, I., (Eds.), Science for disaster risk management 2017: knowing better and losing less („Наука за управление на риска от бедствия 2017 г.: да знаем повече и да загубим по-малко“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2017 г., и http://ec.europa.eu/environment/water/quantity/scarcity_en.htm.

²¹ Въздействие върху климата в Европа. Проект PESETA II на СИЦ, 2014 г. Научни доклади и доклади за политиката на СИЦ. Данни от Dosio и Parulo 2011 г. и Dosio и др. 2012 г.

²² IPCC, „Global Warming of 1.5°C“, 2018 г., Резюме на създателите на политики, стр. 9.

²³ IPCC, „Global Warming of 1.5 °C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), 2018 г., Одобрителна сесия, стр. 3—41 и стр. 3—142; Schleussner, C.-F. et al., „Differential climate impacts for policy-relevant limits to global warming: The case of 1.5°C and 2°C“ („Различно въздействие върху климата с оглед актуални ограничения на глобалното затопляне в политиките: казус за 1,5°C и 2°C“), Earth System Dynamics, 7(2), 2016b, стр. 327—351, doi:10.5194/esd-7-327-2016; Lehner, F. et al., „Projected drought risk in 1.5°C and 2°C warmer climates“ („Прогнозен риск от суша при климат, по-топъл с 1,5°C и с 2°C“), Geophysical Research Letters, 44(14), 2017 г., стр. 7419—7428, doi:10.1002/2017GL074117; Wartenburger, R. et al., „Changes in regional climate extremes as a function of global mean temperature: an interactive plotting framework“ („Промени в регионалните климатични екстремни стойности: интерактивна прогнозна рамка“), Geoscientific Model Development, 10, 2017 г., стр. 3609—3634, doi:10.5194/gmd-2017-33; Greve, P., Gudmundsson, L., and Seneviratne, S. I., „Regional scaling of annual mean precipitation and water availability with global temperature change“ („Промяна в мащаба на регионално ниво на средногодишните валежи и наличието на вода поради глобалното изменение на температурите“), Earth System Dynamics, 9(1), 2018 г., стр. 227—240, doi:10.5194/esd-9-227-2018; Samaniego, L. et al., „Anthropogenic warming exacerbates European soil moisture droughts“ („Причиненото от човека затопляне увеличава загубата на влага в почвите в Европа“), Nature Climate Change, 8(5), 2018 г., стр. 421—426, doi:10.1038/s41558-018-0138-5.

²⁴ Въз основа на различни показатели, като например индекса на засушаване на ФАО – ЮНЕП, Климатичната класификация на Кьопен-Гайгер и зоните на живот на Холдридж.

²⁵ Сценариите за изменение на климата (Representative Concentration Pathways — RCPs) са траектории на концентрацията на парникови газове, използвани от IPCC. Към 2081—2100 г. RCP 4.5 се предвижда да доведе до увеличаване на температурата на въздуха на повърхността във вероятен диапазон от 1,7 до 3,2°C (средна стойност 2,4°C) в сравнение с периода 1850—1900 г. (прединдустриален период). RCP 8.5 се предвижда да доведе до увеличаване на температурата във вероятен диапазон от 3,2 до 5,4°C (средна стойност 4,3°C).

²⁶ Конвенцията е една от трите конвенции от Рио, заедно с Конвенцията на ООН за опазване на биологичното разнообразие и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

²⁷ В Решение на Съвета от 9 март 1998 г. се посочва, че Съветът приема позицията на Европейската общност по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването след предложение на Комисията и че Комисията представлява Европейската общност по тази конвенция. Комисията носи отговорността да гарантира, че правната рамка на ЕС е съвместима с Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, както и да следи при изпълнението на правото на ЕС държавите членки да спазват задълженията си, наложени им по силата на това, че ЕС е страна по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.

²⁸ Програма до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на 25 септември 2015 г. от държавните и правителствените ръководители на специална среща на високо равнище на ООН.

²⁹ COM(2006)231 окончателен.

³⁰ COM(2006) 232 окончателен.

³¹ През 2007 г. съставляващ малцинство блок от пет държави членки – Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Обединеното кралство, гласува против проекта в Съвета по околна среда. Всички други 22 държави членки подкрепят предложението. Вж. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-08-924_en.htm.

³² Регулира се основно от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487) – фонд, който подпомага селските райони на ЕС да посрещнат най-различни икономически, екологични и социални предизвикателства.

³³ Регулира се основно от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).
Кръстосаното спазване включва правила за предотвратяване на ерозията, запазване на органичните вещества и структурата на почвите, осигуряване на минимално ниво на поддръжка, избягване на влошаването на местообитанията и защита и управление на водните ресурси. Екологизирането е свързано с редица устойчиви селскостопански практики, като например поддържане на постоянни пасища и диверсификация на културите и има положително въздействие върху земята.

³⁴ Европейските структурни и инвестиционни фондове са група от пет отделни фонда: Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство.

³⁵ Програми на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2014 – 2020 г. („Хоризонт 2020“) и за периода 2007 – 2013 г. (Седма рамкова програма).

³⁶ На френски език „L’Instrument Financier pour l’Environnement“. Финансовият инструмент на ЕС, който подпомага проекти за околната среда, опазване на природата и действия в областта на климата в целия ЕС.

³⁷ Създаден е с цел оказване на помощ при големи природни бедствия и изразява европейската солидарност с пострадалите от бедствия региони в Европа. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) може да се използва за възстановяване на земи само след възникването на природно бедствие, но не и за предотвратяване или смекчаване на процеси, които могат да се развият в бъдеще.

³⁸ Работна група „Международни аспекти на околната среда – опустиняване“.

³⁹ ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Действия по климата“, ГД „Околна среда“, ГД „Съвместен изследователски център“ и ГД „Научни изследвания и иновации“.

⁴⁰ Европейска агенция по околната среда, Показатели за усвояването на земя, май 2018 г.

⁴¹ Изпълнява се в партньорство с държавите членки, Европейската космическа агенция, Европейската организация за разработване на метеорологични спътници, Европейския център за средносрочна прогноза за времето, агенции на ЕС и Mercator Océan.

⁴² Спътник Sentinel-2A, вж. http://www.copernicus.eu/main/sentinel-2a-orbit.

⁴³ Cherlet, M., Ivits, E., Sommer, S., Tóth, G., Jones, A., Montanarella, L., Belward, A., Land Productivity Dynamics in Europe, Towards a Valuation of Land Degradation in the EU („Динамика на производителността на земята в Европа: към оценяване на влошаването на качеството на земите в ЕС“), Съвместен изследователски център, Институт по околна среда и устойчивост, отдел „Управление на земните ресурси“, 2013 г.

⁴⁴ Според доклада 85,1 % от общата площ на ЕС в момента не е засегната от намаляване на производителността на земята, за 5,6 % се наблюдават ранни признаци за това, а за 1,5 % от общата площ производителността на земята намалява.

⁴⁵ LUCAS 2015 осигурява информация за над 270 000 точки в 28-те държави членки на ЕС. Изследването LUCAS 2018 започва през март 2018 г. (в него са включени над 240 000 пункта и около 99 000 интерпретации на изображения), а резултатите ще бъдат налични през 2019 г.

⁴⁶ https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/soil-organic-carbon-1/assessment. Най-големите емисии на CO₂ от почви се дължат на преобразуването (отводняването) на органични почви.

⁴⁷ CORINE се основава на анализи на сателитни изображения и картографира 44 класа земеползване, групирани в пет основни категории: изкуствени повърхности, земеделски зони, горски и полуестествени зони, влажни зони и водни басейни.

⁴⁸ Вж. „CAP context indicators 2014-2020 report, 2017 update“ („Доклад за показателите за контекста по ОСП за 2014 – 2020 г., актуализация от 2017 г.“).

⁴⁹ Програма на ООН за околната среда.

⁵⁰ Вж. напр. Cherlet, M., Zdruli, P., Zucca, C., „Desertification: Mapping Constraints and Challenges; Encyclopedia of Soil Science“ („Опустиняването: картографиране на ограниченията и предизвикателствата; Енциклопедия по почвознание“), трето издание, Taylor & Francis, 2017 г.

⁵¹ В своя доклад от 2012 г. относно състоянието на почвите в Европа СИЦ отбеляза, че картографирането на почвите в държавите членки е недостатъчно за настоящите нужди и че разликите между различните национални набори от данни затрудняват трансграничните анализи.

⁵² Други примери са засоляването и замърсяването.

⁵³ Гърция (НПД от 2001 г.), Испания (НПД от 2008 г.), Италия (НПД от 2000 г.), Португалия (НПД от 1999 г.) и Румъния (НПД от 2000 г.).

⁵⁴ България и Словакия.

⁵⁵ През април 2018 г. тя повтори своите констатации от 2008 г. относно опустиняването пред Организацията на обединените нации.

⁵⁶ Wunder, S., Kaphengst, T., Frelih-Larsen, д-р A., McFarland, K., Albrecht, S., Implementing SDG target 15.3 on “Land Degradation Neutrality” – Development of an indicator based on land use changes and soil values („Изпълнение на подцел 15.3 на ЦУР за „Спиране на влошаването на качеството на земите“ – разработване на показател въз основа на промените в земеползването и стойностите за почвите“), Ecologic Institute, Берлин, от името на германската Агенция по околната среда, 2018 г.

⁵⁷ Вж. Доклад № 8/2016 на ЕАОС „The direct and indirect impacts of EU policies on land“ („Пряко и непряко въздействие на политиките на ЕС върху земята“), стр. 11 и стр. 66.

⁵⁸ Вж. Доклад № 8/2016 на ЕАОС, озаглавен „Пряко и непряко въздействие на политиките на ЕС върху земята“, стр. 66.

⁵⁹ Вж. Специален доклад № 26/2016 „Постигането на по-голяма ефективност на кръстосаното спазване и на опростяване остава предизвикателство“.

⁶⁰ Съвет по земеделие на Швеция, Environmental Effects of Cross-Compliance („Екологични ефекти на кръстосаното спазване“), 2011 г.

⁶¹ Например: малки земеделски стопани, стопани, практикуващи биологично земеделие, стопани с голям дял на пасищата. Вж. https://ec.europa.eu/agriculture/direct-support/greening_en.

⁶² Вж. Специален доклад № 21/2017 – „Екологизирането – по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“, точки 26 – 57.

⁶³ Доклад „Green Direct Payments“ („Директни плащания за екологизиране“) на Комисията, 2018 г., въз основа на данни от 2015 г.

⁶⁴ Площта на земята, обхваната от задължения за екологизиране, може дори да е още по-малък процент — дори ако задължението за екологизиране се отнася само за един парцел, независимо от размера му, в показателя на Комисията пак ще бъде включена площта на цялото стопанство.

⁶⁵ Сметната палата провери националните ПРСР на всички пет държави членки, които посети, и регионалните ПРСР на Андалусия (Испания) и Сицилия (Италия).

⁶⁶ Тези мерки като цяло са разработени по приоритета „Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство“ на ПРСР.

⁶⁷ COM(2018) 392 окончателен от 1 юни 2018 г., Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.

⁶⁸ Предложените показатели за резултатите включват: съхранение на въглерод в почвите и биомасата (R14), подобряване на почвите (R18), устойчиво управление на хранителните вещества (R21).

⁶⁹ Някои държави членки са включили опустиняването в стратегията си за адаптация към изменението на климата чрез препратки към своите НПД.

⁷⁰ Вж. Доклад № 8/2016 на ЕАОС, озаглавен „Пряко и непряко въздействие на политиките на ЕС върху земята“.

⁷¹ Напр. LEDDRA, PRACTICE, RECARE, BIODESERT.

⁷² http://ec.europa.eu/environment/soil/process_en.htm.

⁷³ Nkonya, E., Mirzabaev, A., и von Braun, J., Economics of Land Degradation and Improvement: An Introduction and Overview („Икономика на влошаването и подобряването на качеството на земите: въведение и общ преглед“), Economics of Land Degradation and Improvement – A Global Assessment for Sustainable Development („Икономика на влошаването/подобряването на качеството на земите – глобална оценка за устойчиво развитие“), 2016 г., стр. 24 – 26; Междуправителствена научна платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, Thematic assessment of land degradation and restoration („Тематична оценка на влошаването на качеството на земите и тяхното възстановяване“), март 2018 г.

⁷⁴ Посетените държави членки имаха затруднения да представят списък на проектите, свързани с опустиняването, за целите на одита на Сметната палата, тъй като липсва конкретна политика, която да ги свързва. Като цяло проектите не са определени като свързани с опустиняването, а са насочени към него по-скоро косвено.

⁷⁵ Podimata, M. V. и Yannopoulos, P. C., Evolution of Game Theory Application in Irrigation Systems („Развитие на прилагането на игровата теория за системите за напояване“), Agriculture and Agricultural Science Procedia 4, 2015 г., стр. 271 – 281; Muñoz, P., Antón, A., Nuñez, M., Paranjpe, A., Ariño, J., Castells, X., Montero, J.I., Rieradevall, J., International Symposium on High Technology for Greenhouse System Management („Международен симпозиум относно високите технологии за управление на парниковите системи“), ISHS Acta Horticulturae 801, Greensys, 2007 г.; Kattakulov, F., Špoljar, M., Razakov, R., Advantages and disadvantages of irrigation: focus on semi-arid regions. The Holistic Approach to Environment („Предимства и недостатъци на напояването: акцент върху полусухите региони. Холистичен подход към околната среда“), 2017 г., стр. 29 – 38.

⁷⁶ Според ЕАОС 25 % от напояваната земеделска земя в средиземноморския регион е засегната от засоляване (Доклад от 2015 г. за състоянието на околната среда).

⁷⁷ Вж. член 46 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Например анализът на околната среда трябва да сочи, че инвестициите няма да доведат до отрицателно въздействие върху околната среда.

⁷⁸ IPCC, “Global Warming of 1.5°C” („Глобално затопляне с 1,5°C“), 2018 г., Одобрителна сесия, таблица 5.2, стр. 5—64 и стр. 5—68.

⁷⁹ В съществуващите рамки за оценка, по-специално за ЕЗФРСР, липсват конкретни показатели за мониторинг за опустиняването или влошаването на качеството на земите, макар и да има показатели за контекста, свързани до известна степен с влошаването на качеството на земите: земно покритие, органични вещества в почвата при обработваемата земя, ерозия на почвите под въздействието на водата.

⁸⁰ В своя доклад за мониторинг на ЦУР на ЕС за 2018 г. ГД „Евростат“ потвърждава, че нейният анализ на подцел 15.3 се фокусира само върху два аспекта: изкуственото земно покритие и ерозията на почвите; тъй като другите процеси на влошаване на качеството, като например замърсяване, загуба на биологично разнообразие на почвите, ерозия под въздействието на вятъра, намаляване на органичните вещества, слягане на почвите, засоляване и опустиняване не са обхванати от набора от показатели, резултатите от анализа са ограничени.

⁸¹ Например през 2016 г. правителството на Кипър е издало 21 съобщения за запрашаване.

⁸² Вж. напр. Hagemann, N., SOILS4EU, Transboundary effects of soil degradation in the EU („Трансгранични ефекти от влошаването на качеството на почвите в ЕС“), Helmholtz Centre for Environmental Research, 2018 г., и http://ec.europa.eu/environment/soil/index_en.htm.

⁸³ Wunder, S., Kaphengst, T., Frelih-Larsen, д-р A., McFarland, K., Albrecht, S., Implementing SDG target 15.3 on “Land Degradation Neutrality” – Development of an indicator based on land use changes and soil values („Изпълнение на подцел 15.3 на ЦУР за „Спиране на влошаването на качеството на земите“ – разработване на показател въз основа на промените в земеползването и стойностите за почвите“), Ecologic Institute, Берлин, от името на германската Агенция по околната среда, 2018 г., стр. 12 и 38.

⁸⁴ Моделът MEDALUS (Опустиняване и земеползване в средиземноморския регион) е изпробван главно в държавите от средиземноморския басейн и е широко използван като инструмент за определяне на най-застрашените райони от гледна точка на влошаването на качеството на земите.

⁸⁵ Sanjuan, M. E., del Barrio, G., Ruiz, A., Puigdefabregas, J., проект DesertWatch, 2011 г.

⁸⁶ COM(2012) 46 окончателен, 13 февруари 2012 г., Изпълнение на Тематичната стратегия за опазване на почвите и текущи дейности.

⁸⁷ Презентация на СИЦ (Panagos, P.) на семинара на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на тема „Определяне на предизвикателствата във връзка с ерозията на почвите и селското стопанство“, 2018 г.

⁸⁸ https://esdac.jrc.ec.europa.eu/content/soil-erosion-water-rusle2015.

⁸⁹ https://knowledge.unccd.int/glo

⁹⁰ https://www.ipbes.net/assessment-reports/ldr

⁹¹ https://wad.jrc.ec.europa.eu/

⁹² Álvarez-Martínez, J., Gómez-Villar, A., Lasanta, T., 2016 г. The use of goats grazing to restore pastures invaded by shrubs and avoid desertification: a preliminary case study in the Spanish Cantabrian Mountains (Използването на паша на кози с цел възстановяване на пасбища, превзети от храсти, и избягване на опустиняването: предварително проучване на пример от Кантабрийските планини в Испания), Журнал „Land degradation & development“, бр. 27, стр. 3—13.

⁹³ https://www.eea.europa.eu/publications/92-9167-056-1/page012.html

⁹⁴ http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/Soil_inventory_report.pdf

⁹⁵ Таблица 1 в Земно покритие в ЕС.

⁹⁶ Източник: https://ec.europa.eu/agriculture/organic/consumer-trust/environment_en

⁹⁷ Източник: Контекстуален показател по ОСП 19 — Площ за биологично земеделие: https://ec.europa.eu/agriculture/cap-indicators/context/2017/c19_en.pdf

⁹⁸ ОВ С 153 от 21 май 2014 г. и поправка в ОВ С 163 от 28 май 2014 г.

⁹⁹ Предложените показатели за въздействие включват: „намаляване на ерозията на почвите“ (I.13) и „засилване на поглъщането на въглерод“ (I.11). Последният показател е официално разпределен за специфичната цел относно изменението на климата, а не за специфичната цел за управление на природните ресурси, но въпреки това е от голямо значение за опазването и качеството на почвата.

¹⁰⁰ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32013R0525&from=EN

¹⁰¹ https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/governance-energy-union

¹⁰² http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/Soil_inventory_report.pdf

Събитие	Дата
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	15.11.2017 r.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран обект)	27.9.2018 r.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	14.11.2018 r.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или друг одитиран обект) на всички езици	13.12.2018 r.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Nikolaos Milionis — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Phil Wynn Owen. При изготвянето на доклада той беше подпомогнат от Gareth Roberts, Olivier Prigent, Katharina Bryan и Victoria Gilson от неговия кабинет; Colm Friel — главен ръководител; Ramona Bortnowschi — ръководител на задача; Jan Huthi —заместник-ръководител на задача; Paulo Braz, Antonio Caruda Ruiz, Marcos Homrich Hickmann, Ioan Alexandru Ilie, Michela Lanzutti, Michail Konstantopoulos, Ioannis Papadakis, Ernesto Roessing, и Raluca-Elena Sandu — одитори. Richard Moore осигури езикова помощ, а Rachel O’Doherty — секретарска помощ.

От ляво надясно: Olivier Prigent, Phil Wynn Owen, Marcos Homrich Hickmann, Katharina Bryan, Antonio Caruda Ruiz, Jan Huth, Ramona Bortnowschi, Colm Friel, Victoria Gilson, Gareth Roberts, Ernesto Roessing, Richard Moore.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-847-1527-5	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/81211	QJ-AB-18-031-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-1501-5	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/081869	QJ-AB-18-031-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.