Последващ преглед на законодателството на ЕС — системата е добре разработена, но е непълна

Кpатко изложение

Относно последващия преглед на законодателството и по-доброто регулиране

I

Последващият преглед на законодателството е основна част от политиката на Комисията за по-добро регулиране. Неговата цел е да спомогне за постигането на целите на публичната политика при минимални разходи и към подобряване на добавената стойност от интервенциите на ЕС. През 2015 г. Комисията засили своята политика за по-добро регулиране посредством стартирането на програмата за по-добро регулиране.

Начин на провеждане на одита

II

При своя одит Сметната палата провери дали системата на ЕС за последващ преглед на законодателството е била правилно планирана, прилагана, управлявана и контролирана за качество, и следователно дали допринася ефективно за цикъла на по-добро регулиране.

III

Одитът обхвана последващи прегледи на законодателството, извършени в периода 2013—2016 г. от четири генерални дирекции на Комисията, както и цялото законодателство и всички предварителни оценки на въздействието от компетентността на тези генерални дирекции, приети в периода 2014—2016 г.

Констатации на ЕСП

IV

Като цяло Сметната палата достигна до заключението, че действащата система за последващи прегледи на Комисията до голяма степен е подобна на системите в повечето държави членки. По отношение по-конкретно на оценките, Комисията е разработила система, която като цяло е добре управлявана и контролирана за качество, и следователно допринася ефективно за цикъла на по-добро регулиране. Когато обаче става въпрос за прегледи, различни от оценяване, Сметната палата установи слабости.

V

Сметната палата установи, че клаузите за преразглеждане и в по-малка степен клаузите за мониторинг са широко използвани в законодателството на ЕС. Въпреки това при отсъствието на общи междуинституционални определения и изготвени насоки, тяхното съдържание, а следователно и очакваните от тях резултати не винаги са ясни.

VI

Въпреки че оценяването по принцип се извършва в съответствие със законовите изисквания и добрите практики, това важи в по-малка степен за другите прегледи, към които преди 2017 г. не се прилагат Насоките за по-добро регулиране. Сметната палата установи също така недостатъци при представянето на използваната методология и при признаването на ограничените данни, когато е приложимо.

VII

Сметната палата също така установи, че последващите прегледи официално са на разположение на гражданите и са достъпни, както и че преобладаващата част от тях предоставят ясно заключение и посочват следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Комисията систематично изпраща своите доклади относно последващите прегледи на другите законодателни органи (Европейския парламент и Съвета). Последните обаче рядко отговарят директно на Комисията. Освен това последващите прегледи не винаги се използват от Комисията при изготвянето на предварителни оценки на въздействието. Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за по-добро законотворчество, което предвижда разпоредба за преразглеждане на съществуващо законодателство, не е обвързващо.

VIII

На последно място, Сметната палата констатира, че обосновката на програмата REFIT е неясна, както и критериите, по които отделни инициативи са били етикетирани като REFIT. В същото време насоките представят REFIT като специфична програма. Това повдига въпроси относно настоящото ѝ естество и добавена стойност.

Препоръки на ЕСП

IX

Въз основа на тези констатации Сметната палата отправя няколко препоръки към Комисията и една към Комитета за регулаторен контрол.

Въведение

Последващите прегледи на законодателството са важна част от законодателния цикъл

01

Последващият преглед на законодателството е важна част от политиката на Комисията за по-добро регулиране, която е насочена към улесняване на избора на публични политики и към повишаване на добавената стойност от интервенциите на ЕС. Той може да се разглежда като последен етап от законодателния цикъл, който представлява ретроспективен преглед на един или на всички аспекти на регулаторна интервенция на ЕС, на един или на повече законодателни актове. Последващият преглед може да се разглежда и като начална точка за разбиране на въздействията, недостатъците и предимствата на дадена политика или действащ регламент, която осигурява обратна връзка относно разработването на нови регламенти или промените в съществуващите такива. Последващите прегледи следва да се разглеждат в контекста на благоприятен цикъл от подобрени процеси и резултати на всеки етап от законодателния процес, всеки от които подобрява качеството на другите (виж фигура 1).

Нарастващото значение на последващите прегледи

02

На институционално равнище на ЕС концепцията за по-добро регулиране може да бъде проследенa назад до Европейските съвети от Гьотеборг и Лаакен през 2001 г. Настоящата програма на ЕС за по-добро регулиране¹, която е инициатива на Комисията „Юнкер“, беше публикувана през 2015 г. заедно с няколко други инициативи. Тя беше придружена от насоки, включващи набор от инструменти, които бяха преразгледани в средата на 2017 г.²

03

През последните две десетилетия Европейската комисия в редица случаи призна значението на правилното извършване на оценки за качеството на законодателството³. Чрез дейността си за подобряване на регулирането Комисията има за цел да подобри добавената стойност на интервенциите на ЕС в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. На фигура 2⁴ е представен графика на основните инициативи.

04

През последните години се наблюдава съществено развитие. От 2013 г. насам Комисията е поела ангажимент да действа на принципа „първо оцени“, което означава, че съществуващото законодателство следва да бъде подложено на оценяване преди изготвянето на оценките на въздействието, свързани с нови законодателни предложения. През същата година тя призна, че все още са необходими значителни усилия, за да се гарантира, че дейностите за последващ преглед на Комисията могат да осигурят навременен и адекватен принос към процеса на вземане на решения⁵. В междуинституционалното споразумение от 2016 г.⁶ се подчертава значението на оценките, като страните поемат ангажимент да въведат изисквания за мониторинг, докладване и оценяване в областта на законодателството, когато това е целесъобразно, както и систематично да обмислят включването на клаузи за преразглеждане в законодателството.

Последващи прегледи на законодателството — множество определения

05

Комисията използва редица различни термини за обозначаване на последващ преглед на законодателството. В контекста на настоящия одит последващият преглед на законодателството (наричан по-долу „последващ преглед“) се определя като инструмент на политиката, резултатът от който е документ или набор от документи, представящи ретроспективен преглед на един или на всички аспекти на регулаторна намеса на ЕС (с един или повече законодателни актове), със или без елементи на оценка. Терминът „последващ преглед“ се използва, за да обхване последващите документи, изготвяни от Комисията под наименованието оценка, преглед, проверка за пригодност и различни видове доклади (доклад относно транспонирането, доклад за изпълнението, доклад за прилагането и др.)⁷.

06

Комисията е определила какво от горепосочените условия е включено в оценяването: „Основана на факти преценка на степента, в която дадена интервенция е била ефективна и ефикасна, подходяща предвид потребностите и целите си, съгласувана както вътрешно, така и с други интервенции на политиките на ЕС и постигнала добавена стойност за ЕС⁸“ и проверка за пригодност. „Цялостна оценка на област на политиката, при която обикновено се разглежда как няколко свързани законодателни акта са допринесли (или не) за постигането на целите на политиката“⁹.

Програма REFIT

07

Значението на намерението и усилията на Комисията в областта на последващите прегледи през последните няколко години следва също така да се разглежда в по-широкия обхват на нейните усилия за подобряване на управлението на съществуващото законодателство на ЕС. Тази насоченост повдигна въпроса за важността да се осигури постоянно високо качество на резултатите от всички различни форми на последващи дейности по преразглеждане.

08

В този контекст Комисията стартира през 2012 г. Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) с цел да гарантира, че законодателството на ЕС е „годно за целта“. Съгласно съгласно съобщението на Комисията за създаване на програмата¹⁰, целта на този процес е да се гарантира, че ползите от законодателството на ЕС се постигат при минимални разходи за заинтересованите страни, гражданите и публичните администрации и че регулаторните разходи са намалени, когато е възможно, без да се засягат политическите цели на въпросната инициатива.

Международното класиране и предишната оценка на Сметната палата

09

ЕС има система за последващо преразглеждане на законодателството. Следователно е по-напреднала в тази област, отколкото повечето държави членки.

10

През 2015 г. ОИСР класира системата на ЕС за последващ преглед на пето място¹¹ между членовете на ОИСР на базата на съставен индекс, който включва методика, прозрачност, контрол на качеството и систематично използване на последващи прегледи¹².

11

Освен това качеството на системата в международен контекст също беше потвърдено от възложеното от ЕСП проучване на системите за последващ преглед на 32 държави (28 държави членки и четири други държави, считани от ОИСР за най-добрите в този клас). Резултатите от изследванията показаха, че от 32-те държави само 14 имат система за последващ преглед на законодателство под формата на ясни институционални отговорности и насоки. От тези 14 държави 11 са държави членки на ЕС.

12

В публикуван през 2010 г.¹³ специален доклад за оценка на въздействието в институциите на ЕС ЕСП заключи, че използването на последващи оценки остава слабост, тъй като „[те] не се извършват систематично във всички законодателни области“. С настоящия одит Сметната палата има за цел да предостави подходяща и безпристрастна информация относно настоящата система на ЕС за последващ преглед на законодателството.

Обхват и цели на одита

13

Чрез настоящия одит Сметната палата направи оценка дали системата за последващ преглед на законодателството на ЕС е правилно планирана, прилагана и контролирана за качество, и следователно дали допринася ефективно за цикъла на по-добро регулиране. По-специално Сметната палата провери:

1. до каква степен Комисията и съзаконодателите (Европейския парламент и Съвета) са отдали нужното внимание на клаузите за преразглеждане и мониторинг при подготвянето на ново законодателство или изменение на съществуващото законодателство;
2. дали Комисията гарантира навременното изпълнение на всички свои задължения за последващ преглед в рамките на всеобхватен и съгласуван набор от насоки и стандарти, включително механизми за контрол на качеството;
3. дали Комисията и съзаконодателите гарантират, че последващите прегледи на законодателството са публично достъпни, представят ясни резултати, предприети са подходящи последващи действия във връзка с тях и те са интегрирани в законодателния цикъл;
4. дали е ясна обосновката на програмата REFIT.

14

Одитът обхвана всички правно задължителни и правно незадължителни последващи прегледи¹⁴, извършени в периода 2013—2016 г.¹⁵ Поради извъшения голям брой последващи прегледи, ЕСП направи извадка от четири генерални дирекции от различни области на политиката и с различни нива на опит при изпълнението на последващи прегледи. Включените в извадката последващи прегледи са 133 на брой, извършени от четири генерални дирекции: ГД „Околна среда“, ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, ГД „Миграция и вътрешни работи“ и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ (вж. приложение I)¹⁶. 49 oт тях бяха оценки (40) и проверки за пригодност (9), а останалите 84 бяха последващи прегледи, различни от оценки или проверки за пригодност. Тези генерални дирекции, бяха избрани въз основа на обема на последващите прегледи, за които отговарят, и тъй като представляват представителна група на опита в практическото прилагане на методите за преглед на Комисията. Сметната палата разгледа също така 105 законодателни акта, които са били предмет на посочените по-горе 133 последващи прегледи.

15

За да се направи оценка на наличието и съдържанието на клаузите за мониторинг и за преразглеждане в приетото наскоро законодателство, Сметната палата разгледа също така всичките 34 законодателни акта, приети между юли 2014 г. и края на 2016 г. по инициатива на избраните генерални дирекции (вж. приложение II).

16

ЕСП провери също така спазването на принципа „първо оцени“ при 29-те оценки на въздействието¹⁷, реализирани от четирите избрани генерални дирекции в периода 2014—2016 г., както и при законодателните предложения в работната програма на Комисията за 2017 г.¹⁸

17

Освен това, одитът разгледа действащата рамка във всяка от четирите генерални дирекции, както и разработените от Генералния секретариат процедури, приложими за цялата Комисия. Процедурите за контрол на качеството като цяло, както и в частност дейността на Комитета за регулаторен контрол (КРК), също бяха част от одита.

18

На последно място, ЕСП провери последващата дейност на двата съзаконодателни органа по отношение на: а) промените в клаузите за мониторинг и за преразглеждане в законодателните предложения на Комисията; б) реакцията на съзаконодателите по отношение на последващите прегледи на Комисията; както и в) последващите прегледи, извършени от самите съзаконодателни органи.

19

Одитните критерии на ЕСП се основават на насоките на Комисията, основно Насоките за по-добро регулиране от 2015 г.¹⁹, приложимо за скорошните последващи прегледи, както и за предишните насоки и стандарти за оценка на Комисията²⁰, за последващите прегледи от преди 2015 г. Сметната палата също така посети ОИСР, за да получи информация относно измерване на качеството на последващите прегледи.

20

При одита също така беше използвано проучване (възложено от ЕСП) относно системите за последващ преглед на законодателството във всяка от държавите членки на ЕС и в четири държави извън ЕС, които са считани за едни от „най-добрите в категорията“. Целта на тази дейност е да се подобри разбирането относно постигнатия напредък на системата на Комисията в международен контекст.

21

По време на одита Сметната палата беше подпомагана от комисия от петима външни експерти по регулаторната политика и оценяване, съставена основно от членове от академични среди и мозъчни тръстове. Тя даде своя принос към одитния подход на ЕСП и гарантира, че най-важните аспекти на последващите прегледи са били взети предвид.

Констатации и оценки

Широко разпространено използване на клаузи за преглед и мониторинг, но липса на общи насоки

22

Клаузите за преразглеждане допринасят за гарантирането, че в законодателството, в които те са включени, се извършват последващи прегледи. Тяхното присъствие е важно, но не е достатъчно. Тяхната формулировка и използваната терминология следва да бъдат ясни, а предвидения график следва да бъде в съответствие с вида на изисквания последващ преглед. Ако съзаконодателите са направили промени на предложението на Комисията, това не трябва да става за сметка на яснотата на клаузата. Трябва да има показание за еднакво разбиране на различната терминология и на въздействието, което това би оказало върху сроковете на различните видове прегледи. Освен това, при наличие на клауза за преразглеждане, в законодателството като цяло следва да бъдат включени клаузи за мониторинг, насочени към държавите членки, с цел да стане възможно събирането на данни на равнището на държавите членки за предстоящия последващ преглед.

23

За тази цел одитът разгледа:

1. Дали съществуват насоки относно изготвянето на клаузи за мониторинг и за преразглеждане.
2. Наличието на клаузи за преразглеждане в законодателни актове, както и каква формулировка и продължителност са използвани за тези клаузи, включително дали предложената клауза за преразглеждане е претърпяла промени чрез изменения на съзаконодателите.
3. Наличието на клаузи за мониторинг и възможната връзка между липсата на клаузи за мониторинг в законодателството и констатациите при последващите прегледи по отношение на наличието на данни от мониторинга или на тяхното качество.

Липса на междуинституционални насоки относно формулирането на клаузи за мониторинг и за преразглеждане

24

До 2017 г. не съществуват насоки на Комисията относно изготвянето на клаузи за мониторинг и за преразглеждане. Именно в контекста на преразглеждането на насоките за по-добро регулиране и техния инструментариум Комисията въведе инструмент относно правните разпоредби за мониторинга и оценката²¹. Този инструмент предоставя практически насоки за това, какво да се включва в клаузите за мониторинг и за преразглеждане в законодателните проектите, а по-специално сроковете, отговорностите и методологиите за събиране на данни. В него се уточнява, че една оценка по принцип следва да се извършва само когато са на разположение данни за интервенцията на ЕС за поне три пълни години. Другите/междинни последващи прегледи, изброени в този инструмент, са докладите относно транспонирането, докладите за изпълнението и мониторинговите доклади. Инструментът предоставя примери за клаузи, които да бъдат включени в законодателството за всеки от тези видове прегледи.

25

Нито Европейският парламент, нито Съветът разполагат със собствени насоки относно изготвянето на клаузи за мониторинг и за преразглеждане. Насоките на Комисията не се отнасят до съзаконодателните органи, а в „Общото практическо ръководство“²² за изготвяне на законодателни актове на ЕС не се споменава конкретно изготвянето на клаузи за мониторинг или за преразглеждане. През април 2016 г. трите институции са приели междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, което подчертава значението на систематичното включване в законодателството на клаузи за преразглеждане²³. Това споразумение обаче не е правно обвързващо²⁴ и може да се счита за акт с незадължителен характер. Не са издадени допълнителни подробни насоки по тази тема от институциите.

26

В проучването „Rolling Checklist on Review Clauses“ (Текущ контролен списък на клаузите за преразглеждане), изготвено от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) през 2017 г. видовете клаузи за преразглеждане се разделят на тежки (или основни) и леки задължения за преразглеждане. „Тежките“ задължения водят до цялостна оценка на законодателството, докато „по-леките“ задължения се отнасят най-вече за доклади за изпълнението. Това не отразява непременно общо междуинституционално разбиране на термините, използвани в клаузите за преразглеждане, тъй като, както се признава в това проучване, между трите институции не съществува общоприета дефиниция на „клауза за преразглеждане“.

27

Що се отнася до момента на изпълнение, Европейският парламент възприема подход, подобен на подхода на Комисията, като заявява, че съществува широк консенсус, че оценките на изпълнението²⁵ следва да не се правят твърде рано — препоръчва се да се извършват поне три години след политическата интервенция²⁶.

28

Съветът не е приел позиция относно наличието или съдържанието на клаузите за преразглеждане в законодателството на ЕС. Няма признаци, че този въпрос е бил предмет на вътрешен междусекторен анализ в рамките на институцията.

Клаузите за преразглеждане са широко използвани, но често са неясни

29

От 34-те законодателни акта в сферата на компетентност на генералните дирекции от извадката, приети в периода 2014—2016 г., почти всички (32) съдържат клауза за преразглеждане. Тази констатация се потвърждава от проучването „Текущ контролен списък на клаузите за преразглеждане“ на Европейския парламент от 2017 г., в което се посочва, че 80 % от всички директиви и 58 % от всички регламенти, които са предмет на контрол, съдържат клауза за преразглеждане.

30

Въпреки това, едва две трети от законодателните предложения в извадката на Сметната палата²⁷ вече са включвали клауза за преразглеждане. Комисията може да не е предложила клаузи за преразглеждане при просто изменение на съществуващ законодателен акт, тъй като в него вече се съдържа такава клауза. Въпреки това, в някои от тези случаи законодателите са счели за необходимо да заместят или да изменят съществуващите клаузи за преразглеждане.

31

Повечето от последващите прегледи, възложени в 34 законодателни акта, могат най-общо да бъдат категоризирани като оценки или дейности по изпълнението, прилагането или тематични доклади. Това обаче не изразява ясно нюансите между различните възможни видове доклади, което от своя страна затруднява разбирането какво е длъжна да разгледа Комисията и какъв вид продукт ще изготвя (вж. каре 1).

32

Не е възможно да се направи ясна и последователна причинно-следствена връзка между вида на възложения последващ преглед и неговия график. Например в един случай е възложена оценка три години след прилагането, а в друг случай се изисква доклад за изпълнението чак десет години след прилагането. Налице са също така доста значителен брой доклади за прилагането, доклади за изпълнението и оценки в рамките на извадката, които са били възложени четири или пет години след прилагането, въпреки че тези три вида доклади обхващат различни периоди от законодателния цикъл.

33

Въпреки че ЕСП признава предимството да се даде възможност на Комисията и на съзаконодателите да приспособят клаузите за преразглеждане към специфичните потребности на всеки законодателен акт, тя установи също така, че очакваните резултати от клаузата за преразглеждане не винаги са ясни. Освен това съществува риск, че графикът на последващия преглед не е съизмерим с очакваните резултати.

34

Тези проблеми, свързани с непоследователните формулировки и предвиден график, бяха установени и в другата основна извадка за настоящия одит, състояща се от 133 последващи прегледа, които трябва да бъдат изпълнени в периода 2013—2016 г., и следователно са свързани с по-стари законодателни актове. Това води до заключението, че отдавна съществува проблем при изготвянето на клаузите за преразглеждане в законодателството на ЕС.

Клаузи за мониторинг са използвани в две трети от случаите

35

От съществено значение е да се извършва мониторинг на изпълнението и прилагането на законодателство, за да се гарантира, че са на разположение достатъчно надеждни и сравними данни, за да може да бъде направен основан на факти последващ преглед на законодателството. Следователно включването в законодателството на клаузи за мониторинг, когато това е целесъобразно, е важно за установяване на рамката, съгласно която информацията трябва да се предостави на Комисията, по-специално от държавите членки.

36

Повече от две трети (73 от общо 102²⁸) от прегледаните законодателни актове включват клауза за мониторинг за държавите членки. Това се наблюдава много по-често при някои генерални дирекции, отколкото при други. Въпреки че ГД „Околна среда“ (24 от 27 акта) и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ (21 от 24 акта) имат клаузи за мониторинг за почти всички законодателни актове в рамките на тяхната компетентност, такива клаузи има в по-малко от половината от включеното в извадката законодателство на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (11 от 26 акта), което отчасти може да отразява по-малко техническия характер на законодателството от извадката.

37

Освен това много от последващите прегледи посочват, че е необходимо да се подобри събирането на данни чрез въвеждане или усъвършенстване на механизмите за мониторинг.

38

В останалите 29 законодателни акта няма клаузи за мониторинг, насочени към държавите членки. В четири от извършените последващи прегледи на тези законодателни актове се споменава липсата на клаузата за мониторинг и се подчертава необходимостта да бъдат създадени механизми за мониторинг.

39

При оценяването на приетото законодателство през периода 2014—2016 г. беше установена подобна ситуация — в девет от 34 законодателни акта липсва клауза за мониторинг. Няма съществено подобрение при систематичното включване в законодателството на клаузи за мониторинг.

40

През юни 2016 г. генералният секретариат на Комисията създаде специална работна група за мониторинг и остойностяване. Нейните основни цели включват подкрепа на дейността на Комисията за подобряване на мониторинга и остойностяване на въздействието на действията на ЕС чрез увеличаване на знанията и обмен на опит, за да се отговори на силната потребност от практически насоки и ръководство относно начините за остойностяване на въздействието на действията на ЕС, особено на регулаторната намеса, където има само ограничен опит. Мандатът на работната група включва създаване на насоки или на документи за най-добри практики, но такива все още не са изготвени.

Неравномерно изпълнение и контрол на качеството на последващите прегледи

41

Качеството на рамката за последващи прегледи (насоки, включително инструментариум) е от изключително значение, а също и действителното практическо изпълнение. Поради това Сметната палата провери:

• рамката на различните институции за изпълнението на последващите прегледи;
• навременността на извършването на последващи прегледи;
• използваните методологии и степента, до която те са обяснени;
• ограниченията на данните и степента, до която те са признати;
• механизмите за вътрешен контрол на качеството;
• ролята на Комитета за регулаторен контрол.

Подобрена, но непълна рамка за последващи прегледи

42

Генералният секретариат на Комисията играе централна роля при създаването, разработването и надзора на насоки и най-добри практики в областта на регулаторната политика. Това включва изготвяне на насоки, осигуряване на тяхното последователно прилагане от различните генерални дирекции, които отговарят за различни междуведомствени мрежи за/свързани с последващи прегледи (напр. техническа работна група за мониторинг и оценка), и които взаимодействат със заинтересовани трети страни, действащи в тази област (държави членки, представители на академичните среди, международни организации като ОИСР и др.).

43

По-конкретно, Генералният секретариат има водеща роля при изготвянето на насоките и инструментариума за по-добро регулиране от 2015 г. и тяхното преразглеждане през 2017 г. Тези насоки осигуряват цялостна рамка, в която службите на Комисията могат да осъществяват дейността си за оценяване. В Инструментариума има глава, посветена на оценките и проверките за пригодност²⁹, а редица други инструменти също могат да бъдат приложими за определени аспекти на последващите прегледи.

44

Въпреки това последващите прегледи, различни от оценки, не влизат в обхвата на тези насоки до 2017 г. Те не са обвързани със стриктни стандарти за контрол на качеството като тези, необходими за оценките и проверките за пригодност, въпреки факта, че основната им дейност може да бъде с подобно естество, продължителност и стойност. В резултат на това последващите прегледи, различни от оценки, дават възможност за много различни начини на изпълнение, което води до различни нива на качество. През 2017 г. прегледите са включени с ограничения.

45

Съзаконодателните органи също могат да извършват свои последващи прегледи и да издават свои собствени насоки. Съветът не разполага със собствени насоки и не е извършил никакви последващи прегледи през периода 2013—2016 г., но Европейският парламент е създал Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), която от 2013 г. насам разполага също така с Отдел за последваща оценка (EVAL). Този отдел извършва последващи прегледи, наречени „европейски оценки за изпълнението“ (ЕОЗ), които играят ролята на информационни документи за докладите за изпълнението на парламентарните комисии³⁰. Той е приел вътрешни насоки за начина на извършване на оценки на изпълнението. Тези насоки следват насоките на Комисията по отношение на методологията.

Комисията рядко дава обяснение на съзаконодателите защо са били забавени последващите прегледи

46

Навременното изпълнение на последващите прегледи на Европейската комисия е оправдано очакване на съзаконодателите и заинтересованите страни и правно изискване, когато последващият преглед е задължителен според законодателството.

47

Като цяло последващите прегледи на Европейската комисия не се извършват навреме (69 от общо 85) и закъсненията рядко са обяснени. Средното закъснение в рамките на цялата извадка е малко над една година³¹ по отношение на правното задължение, на което са предназначени да отговорят последващите прегледи, без да се взема предвид факта, че тези последващи прегледи могат да бъдат с по-голям обхват и дълбочина, отколкото първоначално предвиденото в законодателството³². Това закъснение обхваща много широк спектър от последващи прегледи и, предвид акцента, който Комисията поставя върху оценяването, следва да се отбележи, че средното закъснение при извършването на оценки и проверки за пригодност е малко повече от 16 месеца. Това може да се обясни със закъснения при транспонирането от страна на държавите членки (които забавят например оценките на съответствието), късното изпълнение и/или докладване от държавите членки.

48

Значителното средно забавяне при изпълнението на последващите прегледи следва да се разглежда в контекста едновременно на пренебрегването на най-подходящия момент за извършването на различни видове последващи прегледи на планирането на клаузи за преразглеждане (вж. точки 32—34), както и на необходимостта от завършен последващ преглед в рамките на ангажимента на Комисията да следва принципа „първо оцени“. Необходимостта Комисията да постигне баланс между подходящите срокове, зачитането на принципа „първо оцени“ и качеството на резултатите, несъмнено може да обясни голяма част от графика на извършване на последващите прегледи. Няма много доказателства обаче, че Комисията обяснява това на съзаконодателите, когато последващите прегледи закъсняват.

Нехомогенно третиране на методологията

49

Инструментариумът за по-добро регулиране подчертава значението на това да се признават срещнатите по време на оценяването трудности, свързани с методологията и събирането на данни³³. В рамките на акцента, който Комисията поставя върху създаването на основано на факти разработване на политика, легитимността на нейните заключения ще стане по-силна, ако има едно подходящо описание на методологията, обхващащо събирането на данни и инструментите за анализ във всички последващи прегледи с елемент на оценяване (не само оценки), както и обяснение на избора на методология. Това също така ще улесни по-доброто разбиране и, ако е необходимо, ще даде възможност за повторение на дейността, която е в основата на заключенията.

50

В рамките на извадката на ЕСП от приключени последващи прегледи е налице непоследователен подход към методологията³⁴. Въпреки че избраната методология най-често е представена, това е направено изчерпателно (т.е. включва и събирането на данни и инструментите за анализ на данни) само в малко повече от половината от последващи прегледи. Причината за избора на конкретна методика е предоставен само в малко повече от една трета от последващите прегледи. Сметната палата отбеляза също така големи различия в качеството и изчерпателността на предоставената информация относно методологията. В рамките на извадката от последващите прегледи, през 2016 г., след като са станали приложими насоките за по-добро регулиране, са били публикувани 14 оценки. Въпреки че тези оценки винаги са спазвали петте критерия³⁵, посочени в Насоките за по-добро регулиране, понякога те не обясняват използваната методология.

Признати са ограниченията на данните и са предприети корективни действия, но все още не са постигнати резултати

51

Последващите прегледи следва да предоставят достатъчно информация за читателите относно данните, които са в основата на заключенията на Комисията.

52

Определено ниво на ограничение на данните може да се счита за присъщо за повечето последващи прегледи, които обхващат целия ЕС, поради предизвикателствата, срещани при събирането и сверяването на данни относно сложни въпроси в рамките на множество юрисдикции. Следователно повечето приключени последващи прегледи следва да признаят всички ограничения по отношение на данните, които са били използвани, за да могат съзаконодателите и заинтересованите страни да разберат кои заключения са подкрепени от данните и кои не са.

53

Две трети от проверените 80 завършени последващи прегледи признават ограниченията на данните, които са базата на последващия преглед³⁶. Основните установени проблеми са непълнота или липса на данни, качеството на данните и проблеми при консултациите със заинтересованите страни (ниския процент на отговорилите, представителността на отговорите и т.н.).

54

Понякога ограниченията на данните се дължат на липса на мониторинг (вж. също точки 38 и 39), а понякога това е свързано с факта, че последващите прегледи се извършват в неподходящ момент (вж. точки 32—34). Някои последващи прегледи обаче включват обяснение за това как тези ограничения са били отстранени (вж. каре 2).

55

Ограниченията на данните вероятно ще продължат да бъдат едно от най-големите настоящи предизвикателства пред Комисията при усилията ѝ да осигури постоянно високо качество на дейността, свързана с последващите прегледи. В нито една от генералните дирекции от извадката на Сметната палата не може да се счита, че има системен подход в рамките на цялата дирекция към проблемите с наличието и качеството на данните. При все това много от тях предприемат различни стъпки за подобряване на способността си за събиране и управление на данни (вж. каре 3).

56

След актуализирането на инструментариума през 2017 г. той съдържа препоръка да се извършва ясна оценка на ограниченията, срещнати при събирането и моделирането на данните, както и съответна оценка на „силата на доказателствата“ в подкрепа на заключенията от оценката. В допълнение към това, генералният секретариат ръководи също така специална работна група за мониторинг и количествено определяне, която подкрепя дейността на Комисията за подобряване на мониторинга и остойностяване на въздействието на действията на ЕС чрез увеличаване на знанията и обмен на опит (вж. точка 40).

Оценките и проверките за пригодност, са подлагани на системен контрол на качеството, но другите последващи прегледи не са

57

Качеството на последващите прегледи е от ключово значение за гарантиране на качеството на всички последващи действия в рамките на законодателния цикъл. Комисията подчерта в Инструментариума, че качеството на дейността по оценяването следва непрекъснато да бъде проверявано, по-специално с помощта на Междуведомствена ръководна група (МРГ), за да се включат допълнителни експертни познания и да се гарантира, че различните гледни точки ще бъдат взети под внимание и анализирани с цел подобряване на качеството като цяло. Обхватът на принципа за контрол на качеството може да бъде разширен, за да включва дейността по всички последващи прегледи с елемент на оценяване. Освен това винаги следва да се документира процесът по контрол на качеството за външните проучвания във връзка с последващите прегледи, както и за вътрешно проведените последващи прегледи.

58

Използването на МРГ е добре установено за оценките и проверките за пригодност. Всички от извадката са използвали МРГ, която е обхванала и подкрепящите проучвания. Това обаче рядко се наблюдава при други видове последващи прегледи, въпреки че значителен брой от тях (40) включват елементи на оценяване. Тези последващи прегледи, като оценките и проверките за пригодност, могат да бъдат, и често са предмет на междуведомствени консултации. Такива консултации обаче се провеждат на много късен етап от процеса на последващ преглед, отнасят се само за доклада на Комисията, изключват подкрепящите проучвания и са съсредоточени върху съгласуването на генералните дирекции на Комисията.

59

Външните проучвания в подкрепа на последващите прегледи, различни от оценявания, не са систематично предмет на официална оценка на качеството. Изискването за тези проучвания да се използва формуляр за оценка на качеството се прилага единствено когато те се извършват в подкрепа на оценявания. Вътрешно проведените последващи прегледи преминават през процедура за контрол на качеството в рамките на всяка генерална дирекция, но това рядко се документира, и Сметната палата не можа да намери доказателства за ясни критерии или насоки за контрола на качеството, приложими за такива последващи прегледи.

Комитетът за регулаторен контрол оказва нарастващо въздействие върху контрола на качеството

60

С цел да се гарантира качеството и прозрачността на предварителните оценки на въздействието и на последващите прегледи, от решаващо значение е съществуването на надзорен орган. Това беше подчертано от ОИСР в нейната препоръка от 2012 г. относно регулаторната политика и управление.

61

В контекста на ЕС тази роля се изпълнява от Комитета за регулаторен контрол (КРК) от 2015 г. насам. Той заменя Комитета за оценка на въздействието на ЕС (КОВ). КРК се състои от седем щатни членове (четири командировани от Европейската комисия и три от външни организации). Мандатът на КРК беше разширен в сравнение с този на КОВ, за да обхване оценките и проверките за пригодност. Това е положително развитие, което поставя надзорния орган за качеството на регулаторната уредба на Комисията преди много от нейните партньори в ЕС и извън него (вж. също каре 4). Последващите прегледи, различни от оценки, обаче не са в обхвата на компетентност на КРК.

62

Броят на отрицателните становища на КРК по отношение на оценките на въздействието и оценяванията, показва, че той de facto е независим. Липсата обаче на специален секретариат за КРК, йерархично отделен от Генералния секретариат на Комисията, би могла да представлява риск за неговата независимост. Освен това, включването на председателя на КРК като председател в управляваната от Комисията платформа на заинтересованите страни (платформата REFIT) би могло да представлява риск за неговата независимост.

Последващите прегледи официално са на разположение на гражданите; резултатите са ясни, но не винаги се използват при предварителните оценки на въздействието

63

Публикуването и разпространяването на констатациите и заключенията от последващите прегледи спомага за насърчаване на активното използване на последващите прегледи и констатациите от тях от възможно най-широка аудитория. За тази цел одитът разгледа дали:

• последващите прегледи са публично достъпни и тяхното съдържание е ясно;
• съзаконодателите са реагирали директно на последващите прегледи;
• изготвените за новите законодателни инициативи оценки на въздействието са взели предвид съществуващите последващи прегледи.

Като цяло последващите прегледи са публично достъпни и резултатите от тях са ясни, но трябва да бъде засилен последващия мониторинг

64

От съображения за прозрачност, завършените последващи прегледи следва да бъдат публично достъпни. Тези последващи прегледи следва да посочват ясен краен резултат, т.е. следващите стъпки следва да бъдат определени в доклада на Комисията. Използването на план за последващи действия се счита в Инструментариума за добра практика за периода след оценките от 2015 г. насам, тъй като то може да помогне на генералните дирекции за проследяване на изпълнението на действията, които трябва да бъдат извършени.

65

Включените в извадката последващи прегледи са публично достъпни в почти всички случаи. Докладите на Комисията и свързаните с тях работни документи на службите на Комисията (SWD) са винаги на разположение. Освен ако не са обвързани от клаузи за поверителност, подкрепящите проучвания на включените в извадката приключени последващи прегледи също са достъпни онлайн, с изключение на два случая. Тези проучвания често са на тематичния уебсайт на ГД.

66

Въпреки публичната достъпност на повечето последващи прегледи, в няколко случая документът на Комисията (доклад или SWD) не е предоставил хипервръзка или ясна препратка към подкрепящото проучване, а в други случаи подкрепящото проучване не е било публично оповестено едновременно с доклада на Комисията.

67

От 88 оценени приключени последващи прегледи по-голямата част (79) са посочили ясно резултатите и/или следващите стъпки, като са посочили какви действия (законодателни или не) възнамерява да предприеме Комисията. Това обикновено е в заключителната част на официалния документ на Комисията, който включва последващия преглед. В по-нови доклади на Комисията беше установена тенденция към по-последователно представяне на заключенията и следващите стъпки, но това все още не е стандартна практика.

68

Въпреки ясното посочване на следващите стъпки в повечето доклади на Комисията, докладването относно последващите действия все още не е стандартна практика в никоя от генералните дирекции от извадката. Независимо от това, налице са някои интересни практики, които са действащи или достъпни за служителите по оценяването в няколко генерални дирекции, чиято цел е подобряване на последващите действия във връзка с изпълнимите заключения от последващите прегледи. Например ГД „Миграция и вътрешни работи“ е разработила образец на стратегия за последващи действия, основаваща се на препоръките от Инструментаиума.

Европейският парламент и Съветът рядко реагират пряко на последващите прегледи на Комисията

69

Адекватната реакция от страна на съзаконодателите във връзка с последващите прегледи, изготвяни от Комисията (например включване на последващите прегледи в дневния ред на съответната комисия на ЕП или работна формация на Съвета), в рамките на разумен срок след изпращането на документа до тях, би помогнала на Комисията при подготовката на нейния план за последващи действия. Съгласно Инструментариума тези планове за последващи действия следва да бъдат изготвени срок от шест месеца след публикуването.

70

Сметната палата установи от дневния ред или от протокола на комисиите или на работните групи, че Европейския парламент и Съветът рядко са реагирали на докладите на Комисията, представени пред тях в срок от шест месеца след тяхното публикуване (съответно 17 и 27 от общо 77). Това обаче не отразява напълно факта, че съзаконодателите могат да вземат под внимание и да използват докладите на Комисията на по-късен етап или в различен контекст (напр. изслушвания или вътрешни работни групи). Основното задължение на последващите прегледи на Комисията, а именно да осигуряват информация за дейността на съзаконодателите, може да се счита за изпълнено. Въпреки това, редките случаи на пряка реакция на прегледите на Комисията могат да се разглеждат като пропусната възможност Комисията да вземе предвид тази информация при по-нататъшната си дейност, което потенциално може да доведе до отслабване на цикъла на по-добро регулиране.

Повечето от новите инициативи спазват принципа „първо оцени“

71

Предварителните оценки на въздействието следва да се базират на предходна дейност по оценяване, в съответствие с принципа на Комисията „първо оцени“, включително при т. нар. „паралелни“ оценявания/оценки на въздействието (оценявания, които се извършват успоредно с оценките на въздействието). Генералният секретариат на Комисията е включил този принцип като ключов показател за изпълнение, с цел 60 % от оценките на въздействието за основни законодателни инициативи да бъдат предшествани от предишни оценки.

72

От извадката от 29 оценки на въздействието, приети в периода 2014—2016 г. в рамките на обхвата, шест не са били съобразени с принципа „първо оцени“, така, както той е бил определен от Комисията през 2010 г. Това означава, че тези оценки на въздействието не се позовават на предходен последващ преглед и няма видими причини за това (вж. каре 5). ЕСП признава, че някои от оценките на въздействието са стартирани преди ангажимента на Комисията от 2013 г. за систематично прилагане на принципа „първо оцени“. В Годишния доклад за 2016 г. на КРК се отбелязва, че Комисията е спазила принципа „първо оцени“ при 50 % от проверените оценки на въздействието. Последните данни от КРК показват подобрение, като 75 % от оценките на въздействието са спазили принципа „първо оцени“ през 2017 г.

73

Паралелните оценявания/оценки на въздействието водят до два вида присъщ риск. На първо място —риск за независимостта на процеса на оценяване във връзка с независимостта на оценката на въздействието. На второ място — риск за добавената стойност на оценката за оценката на въздействието, когато първата не е завършена навреме. В извадката от последващите прегледи, извършени в периода 2013—2016 г., има пет завършени/текущи паралелни оценявания/оценки на въздействието. За двете завършени оценки проблемът с графика е оказал съществено въздействие върху стойността и ползата от оценките.

74

Въз основа на работната програма на Комисията за 2017 г., 27 от общо 32 законодателни инициативи са базирани на последващи прегледи. От останалите пет случая три са насочени към нови законодателни области и поради това не са обвързани от принципа „първо оцени“; при един случай е направено изключение поради това, че вече е била извършена значителна дейност по оценяването; при друг случай няма достатъчно данни за извършване на последващ преглед.

Програмата REFIT е неясна

75

Програмата REFIT беше създадена през 2012 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС е „годно за целта“. При стартирането през 2015 г. на Насоките за по-добро регулиране, Комисията е отделила програма REFIT. При преразглеждането от 2017 г. REFIT е включена в Инструментариума, въпреки че все още е представяна като отделна инициатива в рамките на работната програма на Комисията. Одитът извърши проверка на уместността на програмата REFIT и на нейното допълване на програмата за по-добро регулиране.

76

Програмата REFIT беше създадена на базата на редица предишни инициативи, целящи да се предприеме по-систематичен подход за намаляване на тежестта и за управление на достиженията на правото на ЕС. Все още не е ясно обаче до каква степен тези предишни инициативи продължават да определят и да оформят програмата REFIT, както и нейните критерии за определяне/за изключване и очакваните резултати. Актуалното състояние на програма REFIT от 2015 г. се отнася до „инициативи за опростяване“, предприети извън обхвата на програмата REFIT, но липсва обяснение за това, което отличава инициативите по REFIT от инициативите извън REFIT. Поради това е трудно да се определи ясно стратегията на програма REFIT.

77

Процесът по REFIT стартира с картографиране на регулаторните области и законодателните текстове с най-голям потенциал за опростяване на разпоредбите и намаляване на регулаторните разходи за предприятията и гражданите, без да се излагат на риск целите на публичната политика⁴¹. Това картографиране е от голяма полза за различните генерални дирекции, тъй като то спомогна за промяна и подобряване на управлението на различните процеси за регулиране на законодателния цикъл в рамките на генералните дирекции. Изготвените от генералните дирекции карти на достиженията предоставят богата информация за законодателните достижения на всяка генерална дирекция, включително за всички за последващ преглед, както и последващите прегледи по собствена инициатива, извършени във връзка с конкретни законодателни актове.

78

При липсата на критерии, съгласно които оценки се класифицират в рамките на или извън рамките на REFIT, програмата REFIT може да се разглежда повече като етикет за дейност за последващ преглед, отколкото като показател за някаква съществена разлика по отношение на вложените средства, процесите, процедурите или крайните резултати. Всички включени в извадката генерални дирекции подчертават, че те не третират по различен начин оценките по REFIT и оценките извън REFIT. Според насоките от 2015 г. всички оценки по програма REFIT следва да бъдат проверени от КРК; въпреки това, статусът на оценка като REFIT не е критерий, използван от КРК при подбора на оценки за разглеждане.

79

В изданието за 2017 г. на Инструментариума се посочва, че вече не е необходимо да се разглеждат като REFIT оценките и проверките за пригодност. В същото време тя сочи, че всяка нова инициатива за промяна на съществуващ закон по подразбиране е инициатива по REFIT, освен ако не е посочено друго. Видимата липса на връзка между класификацията на REFIT оценките и инициативите няма да позволи официалното установяване на верига от действия по REFIT в рамките на цикъла на политиката. В приложението REFIT от работната програма на Комисията (РПК) понякога са включени отмени и преработки (през 2014 г. и 2015 г.), а понякога не са (през 2016 г. и 2017 г.). В приложенията REFIT от Работната програма на Комисията за 2015 г. и 2016 г. смесват законодателни и незаконодателни мерки.

80

В своя годишен доклад за 2016 г. КРК заявява, че е трудно да се прилагат принципите на REFIT при извършването на отделните оценки на въздействието и другите оценки.

81

Комуникацията с външните заинтересовани страни по отношение на програмата REFIT е слаба. В сегашния си вид таблото с показатели на програмата REFIT от 2017 г. не е лесно за ползване и резултатите от програмата не могат лесно да бъдат разбрани. Като се има предвид неотдавнашното развитие на програмата REFIT и нейното постепенно сливане със стандартните процедури на законодателния цикъл, таблото, такова, каквото е понастоящем, е под въпрос.

Заключения и препоръки

82

Последващият преглед е ключов елемент от цикъла на политиката на ЕС, тъй като той допринася за цикъла на по-добро регулиране. През 2015 г., въз основа на съществуващите практики, Комисията стартира програмата за по-добро регулиране и публикува съответните насоки и инструментариум.

83

Като цяло Сметната палата достигна до заключението, че действащата система за последващи прегледи на Комисията до голяма степен е подобна на системите в повечето държави членки. Комисията разполага като цяло с добре замислена система на оценки и проверки за пригодност, които са добре управлявани и контролирани за качество, като по този начин допринасят ефективно за цикъла на по-добро регулиране.

84

Сметната палата обаче откри някои слабости. Основните установени недостатъци са свързани с липсата на общи определения на клаузите за преразглеждане, с неясното третиране на последващите прегледи, различни от оценки или проверки за пригодност, както и с липсата на яснота на програмата REFIT.

Широко разпространено използване на клаузи за преглед и мониторинг, но липса на общи насоки

85

Въпреки липсата на общи междуинституционални дефиниции и насоки, в законодателството на ЕС са широко използвани клаузи за преразглеждане и тяхното присъствие в приетите законодателни текстове се е увеличило през последните години. В няколко случая, при които в предложението на Комисията не беше включена клауза за преразглеждане, тя е добавена по време на законодателния процес. ЕСП счита, че това е положителна стъпка към осигуряване на систематичен подход към преразглеждането на законодателството, въпреки че междуинституционалното споразумение няма задължителен характер (вж. точки 24—30).

86

Освен това, съдържанието на клаузите за преразглеждане невинаги е ясно, по-специално по отношение на идентифицирането на исканите резултати и при обмислянето кога следва да се проведе даден последващ преглед (вж. точки 31—34).

87

Също така, използването на клаузи за мониторинг, налагащи събиране на данни от държавите членки, не е толкова широко разпространено, като използването на клаузи за преразглеждане, въпреки тяхното значение за осигуряването на добро качество на последващите прегледи (вж. точки 35—40).

Препоръка 1 — Подобряване на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

1. Комисията, в сътрудничество с Европейския парламент и със Съвета, в контекста на действащото междуинституционално споразумение следва да разработи междуинституционален наръчник за клаузите за преразглеждане и мониторинг, който да съдържа:
   • таксономия на възможните крайни резултати/последващи прегледи, които могат да бъдат изискани;
   • насоки относно индикативния график за всеки вид последващ преглед;
   • насоки за изготвянето на клаузи за мониторинг за институциите и органите на ЕС и за държавите членки.
2. Комисията следва да предложи на Европейския парламент и на Съвета да вземат решение, в съответствие и с член 295 от ДФЕС, относно правната форма и средствата, които ще засилят задължителния характер на едно бъдещо междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество с цел постигане на максимално практическо въздействие.

Целева дата на изпълнение: декември 2019 г.

Неравномерно изпълнение и контрол на качеството на последващите прегледи

88

Като цяло оценките се извършват в съответствие с нормативните изисквания и с добрите практики, определени в Насоките за по-добро регулиране. Сметната палата обаче установи някои недостатъци.

89

Преди 2017 г. насоките не се прилагат за последващите прегледи, различни от оценки. В резултат на това тези последващи прегледи се извършват по множество различни начини и не спазват стандартизирани практики, въпреки че могат понякога да включват важни елементи на оценяване или да са сами по себе си важни етапи в рамките на цикъла на по-добро регулиране (вж. точки 42—45).

90

Една ясно обяснена методология допринася за разбирането на, както и за легитимността и за качеството на даден последващ преглед. Въпреки че избраната методология е обикновено е очертана, това не е направено достатъчно подробно, за да стане възможно по-добро разбиране на нейните силни страни и ограничения (вж. точки 49—50).

91

Липсата на данни е един от основните проблеми, тъй като затруднява подходящи основани на факти последващи прегледи. Въпреки че могат винаги да се очакват някои ограничения на данните, когато се разглеждат сложни въпроси, обхващащи целия ЕС, важно е да бъдат положени всички възможни усилия за да бъдат тези ограничения сведени до минимум. Важно е тези ограничения винаги да се разпознават при последващите прегледи, за да могат законодателите и заинтересованите страни да разберат надеждността и силата на дадено заключение от последващ преглед (вж. точки 51—56).

92

Контролът на качеството за оценките и за подкрепящите ги проучвания е стандартизиран посредством междуведомствени групи и контролни списъци за качеството. Освен това, в момента оценките са включени систематично в стандартизиран работен документ на службите на Комисията. Ситуацията по отношение на последващите прегледи, различни от оценки, не е толкова положителна. Понастоящем някои последващи прегледи, различни от оценки, включват елементи на оценяване. Мандатът на КРК обаче не предвижда тяхното разглеждане, дори и когато те включват важни елементи на оценяване (вж. точки 57—62).

Препоръка 2 — По-добро гарантиране на качеството на последващите прегледи чрез определянето на минимални стандарти за качество за всички последващи прегледи

1. Комисията следва да определи набор от минимални стандарти за качество за последващите прегледи, различни от оценки, с оглед гарантиране на тяхното качество във всички служби на Комисията.
2. Комисията следва да предостави на Комитета за регулаторен контрол, като независим проверител, правото да упражнява контрол върху последващите прегледи, различни от оценки.
3. Комисията следва да включи в своите минимални стандарти за качество, приложими към последващите прегледи с елемент на оценяване, изискването те да включват подробно описание на използваната методология (т.е. включително събиране на данни и инструменти за анализ), обосновка на направения избор, както и съществуващите ограничения.

Целева дата на изпълнение: декември 2019 г.

Препоръка 3 — Извършване на анализ на разликите в капацитета за събиране и управление на данните

Комисията следва да извърши, на съответното ниво, анализи на пропуските по отношение на своите способности за генериране, събиране и (повторно) използване на данните, необходими за извършване на стабилни и основани на факти последващи прегледи, както и да приложи съответни мерки, адаптирани най-добре за всеки отделен случай.

Целева дата на изпълнение: юни 2019 г.

Последващите прегледи официално са на разположение на гражданите; резултатите са ясни, но не винаги се използват при предварителните оценки на въздействието

93

На практика всички последващи прегледи са на разположение на гражданите и са достъпни. Докладите на Комисията са подобрили своята яснота през годините, като по-голямата част от тях представят ясни заключения и следващи стъпки (вж. точки 64—68).

94

Качеството на законодателството е отговорност на трите институции, участващи в законодателния процес. Докладите на Комисията относно извършените последващи прегледи систематично се изпращат на другите законодателни органи, обаче рядко предизвикват директен отговор. Въпреки това, съзаконодателите могат да използват последващите прегледи в по-широкия цикъл на политиките, когато предметът на последващия преглед е предмет на законодателна реформа или подновяване (вж. точки 69—70).

95

Въпреки неотдавнашните подобрения, принципът „първо оцени“ все още не се спазва при около една четвърт от случаите. При едновременното извършване на оценявания и оценки на въздействието („паралелно“) се пораждат съмнения относно независимостта на двата процеса и относно ефективното вземане предвид на заключенията на оценката (вж. точки 71—74).

Препоръка 4 — Гарантиране на зачитането на принципа „първо оцени“

1. Комисията следва да гарантира систематичното спазване на принципа „първо оцени“ при преразглеждането на съществуващото законодателство. Поради това тя следва да не валидира предложения, чиято оценка на въздействието не се основава на предишна дейност по оценяване.
2. Комитетът за регулаторен контрол следва да обърне дължимото внимание дали този принцип се спазва ефективно. Той следва ежегодно да публикува списък с тези оценки на въздействието, които не спазват принципа „първо оцени“.

Целева дата на изпълнение: декември 2018 г.

Програмата REFIT е неясна

96

Програмата REFIT има важна роля за насърчаването на по-доброто регулиране в рамките на Комисията, за да се подобри качеството на законодателството. Нейната обосновка обаче е неясна, както и критериите, по които отделни инициативи са били етикетирани като REFIT. В същото време инструментариумът представя REFIT като специфична програма. Това повдига въпроси относно настоящото ѝ естество и добавена стойност (вж. точки 75—81).

Препоръка 5 — Интегриране на REFIT в цикъла за по-добро регулиране

Комисията следва да изясни понятието за REFIT и да интегрира неговото представяне и употреба, за да се избегне впечатлението, че програмата REFIT по някакъв начин е отделена от стандартния цикъл за по-добро регулиране.

Целева дата на изпълнение: декември 2018 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана ИВАНОВА — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 16 май 2018 г.

Отговори на Парламента

VII

В Европейския парламент съответните комисии вземат под внимание направените от Комисията последващи проверки и свързаните с тях доклади. Всяка комисия има установена вътрешна процедура: когато се взема решение, обикновено на равнището на координаторите (представители на всяка политическа група във всяка комисия), дали и по какъв начин да се осигурят последващи действия във връзка с него.

В Европейския парламент последващите действия във връзка с тези документи на Комисията могат да бъдат, inter alia, под формата на разискване по време на заседание на координаторите, част от структурирания диалог на дадена комисия със съответния член на Комисията, елемент от дебата при обсъждането на нови законодателни предложения и гласуването по евентуални изменения или иницииране на доклад за изпълнението на конкретна политика, законодателство или разходна програма на ЕС, или могат да представляват важна основа за изслушване или семинар, организирано от съответната комисия.

Последващите прегледи/доклади на Европейската комисия също биват разглеждани от съответните служби, а именно Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС и Генерална дирекция по външни политики на Съюза, при предоставянето на проучвателна информация на членовете на ЕП. Такава проучвателна информация по правило се предоставя публично на уебсайта на Европейския парламент (ЕП „Think Tank“).

25

Разработването на такива насоки в Европейския парламент следва да остави на членовете на ЕП свобода на политическия избор, за да могат свободно да упражняват мандата си.

26

Европейският парламент започна изготвянето на този изчерпателен текущ контролен списък, тъй като преди не съществуваха такива данни, или поне не във форма, достъпна за Парламента. Този публично достъпен документ се използва основно от секретариатите на комисиите, за да бъдат съветвани членовете им относно начините за евентуално приоритизиране на работата на комисиите в рамките на наличното ограничено време за заседания.

35

В контекста на мониторинга на транспонирането на законодателството на ЕС в националното право Европейският парламент, Съветът и Комисията подписаха съвместната политическа декларация от 27 октомври 2011 г. на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно обяснителните документи (ОВ С 369/15 от 17 декември 2011 г.) и съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (ОВ C 369/14 от 17 декември 2011 г.).

За да се наблюдава изпълнението и прилагането на законодателството, е необходимо също така да се получава информация относно транспонирането на законодателството на ЕС в националното право. В рамката на горепосочените съвместни политически декларации тази информация следва да се предоставя от държавите членки на Комисията. Тази информация би била от полза и за Парламента, тъй като в качеството си на съзаконодател той има интерес да знае дали правото на ЕС е транспонирано правилно в националното законодателство, за да може да постига предвиденото въздействие. Подобна информация може също да даде представа докъде са стигнали държавите членки, когато транспонирането им надхвърля изисканото от законодателството на ЕС.

70

В Европейския парламент съответните комисии вземат под внимание направените от Комисията последващи проверки и свързаните с тях доклади. Всяка комисия има установена вътрешна процедура: когато се взема решение, обикновено на равнището на координаторите (представители на всяка политическа група във всяка комисия), дали и по какъв начин да се осигурят последващи действия във връзка с него.

В Европейския парламент последващите действия във връзка с тези документи на Комисията могат да бъдат, inter alia, под формата на разискване по време на заседание на координаторите, част от структурирания диалог на дадена комисия със съответния член на Комисията, елемент от дебата при обсъждането на нови законодателни предложения и гласуването по евентуални изменения или иницииране на доклад за изпълнението на конкретна политика, законодателство или разходна програма на ЕС, или могат да представляват важна основа за изслушване или семинар, организирано от съответната комисия.

Последващите прегледи/доклади на Европейската комисия също биват разглеждани от съответните служби, а именно Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС и Генерална дирекция по външни политики на Съюза, при предоставянето на проучвателна информация на членовете на ЕП. Такава проучвателна информация по правило се предоставя публично на уебсайта на Европейския парламент (ЕП „Think Tank“).

Препоръка 1, буква а) – необходимостта от тази препоръка и осъществимостта ѝ очевидно първо би трябвало да бъдат обсъдени на политическо равнище между трите засегнати институции.

94

В съответствие с политическите приоритети на дадена комисия на Европейския парламент докладите на Комисията относно последващите проверки със сигурност ще бъдат взети под внимание – при подготовката за внасяне на законодателни изменения, при внасянето им или по друг начин на който и да е етап от законодателния цикъл, евентуално също така във вътрешна процедура на комисията. Вж. също отговора по параграфи VII и 70.

Отговори на Съвета

Г-н Клаус-Хайнер ЛЕНЕ
Председател на Европейската сметна палата
12, rue Alcide De Gasperi
L-1615 Luxembourg

Уважаеми господин Председател,

Относно: Предварителни констатации на Европейската сметна палата относно „Последващ преглед на законодателството на ЕС — системата е добре разработена, но е непълна“

Бих искал да Ви благодаря за писмото Ви от 17 януари 2018 г. до г-жа ЗАХАРИЕВА – председател на Съвета по общи въпроси, в което представяте предварителните констатации на Европейската сметна палата относно „Последващ преглед на законодателството на ЕС — системата е добре разработена, но е непълна“.

В съответствие с член 163, параграф 1, второ тире от Финансовия регламент шестседмичният период за представяне на отговора на Съвета беше прекъснат с писмо на Генералния секретариат на Съвета до Сметната палата от 14 февруари 2018 г. с оглед на получаването на обратна информация от държавите членки за целите на окончателното изготвяне на отговора на Съвета.

Съветът би желал да представи следните отговори по точките и препоръките, които се отнасят до него.

По точки 25 и 28:

Съветът е напълно ангажиран с изпълнението на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г., в чиито точки 20—24 значимостта на последващата оценка на законодателството се признава надлежно от трите институции. Във връзка с това трите институции потвърждават, че е важно да се осигури възможно най-голяма съгласуваност и последователност при организирането на тяхната работа по оценката на резултатността на законодателството на Съюза. Освен това в точка 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество те изразяват съгласие да разглеждат „систематично използването на клаузите за преглед в законодателството“.

Съгласно точка 24 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество трите институции поемат ангажимент да се „информират взаимно в достатъчен срок преди да приемат или преработят насоките си“. В Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество не се предвижда задължение за издаването на насоки. Правомощие на Комисията е да представя предложения за законодателни актове и следователно да предлага клаузи за мониторинг и преглед. Както се посочва в предварителните констатации, Комисията е приела свои собствени насоки относно правните разпоредби за мониторинг и оценка.

Като се има предвид изложеното по-горе, Съветът счита, че понастоящем не е необходимо да се издават насоки относно изготвянето на клаузи за мониторинг и преглед, както и да се заема обща позиция относно наличието или съдържанието на клаузите за преглед в законодателството на ЕС. Припомня се също така, че съзаконодателите трябва да проучват клаузите за преглед въз основа на конкретните потребности на всяко законодателство. Във връзка с тези въпроси Съветът ще проучи внимателно окончателния доклад и окончателните препоръки на Сметната палата, като вземе предвид всички имащи отношение фактори.

По отношение на последиците на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество терминът „споразумение“ предполага съвместното приемане на определени клаузи и намерението да бъдат спазвани. Съгласно член 295 от ДФЕС предназначението на дадено междуинституционално споразумение е да се организират редът и условията за сътрудничество между трите институции. Правните последици на междуинституционалното споразумение са породени, независимо дали предвидените в него клаузи се определят като „обвързващи“. Обвързващият характер на междуинституционалното споразумение се определя във връзка с намерението на неговите автори, което се извежда от съдържанието и формулировката на текста и въз основа на анализ клауза по клауза.

По точка 45:

Съветът подчертава, че съгласно член 17 от ДЕС именно Комисията „съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз.“ Поради това Комисията носи специална отговорност за мониторинга и оценката на прилагането на правото на ЕС.

По отношение на заглавието, представящо точки 69—70 и точка 70:

Съветът изтъква отново значението, което придава на последващите прегледи на Комисията. Съветът обаче счита, че заглавието, представящо точки 69—70 („Европейският парламент и Съветът рядко реагират пряко на последващите прегледи“), може да е подвеждащо. Фактът, че определен доклад не се обсъжда като такъв в рамките на Съвета или на неговите подготвителни органи, не означава, че той не се отчита надлежно в рамките на законодателния процес, по-специално в хода на изготвяне на позициите на държавите членки на национално равнище. Съзаконодателите могат да вземат предвид и да използват докладите на Комисията на по-късен етап или в рамките на различен контекст.

По отношение на препоръка 1: укрепване на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

Препоръка 1, буква а): „Комисията, в сътрудничество с Европейския парламент и със Съвета, в контекста на действащото междуинституционално споразумение следва да разработи междуинституционален наръчник за клаузите за преразглеждане и мониторинг, който да съдържа:

• таксономия на възможните крайни резултати/последващи прегледи, които могат да бъдат изискани;
• насоки относно индикативния график за всеки вид последващ преглед;
• насоки за изготвянето на клаузи за мониторинг за институциите и органите на ЕС и за държавите членки.“

В допълнение към забележките относно точка 25 Съветът би искал да подчертае, че в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество не се предвижда разработването на междуинституционален наръчник за клаузите за преразглеждане и мониторинг.

Поради това Съветът е в състояние да изрази частично съгласие с препоръка 1, буква а), доколкото тя засяга ролята на Комисията.

Препоръка 1, буква б): „Комисията следва да предложи на Европейския парламент и на Съвета да вземат решение относно правната форма и средствата, които ще засилят задължителния характер на едно бъдещо междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество с цел постигане на максимално практическо въздействие.“

Съветът би искал да отбележи, че съгласно член 295 от ДФЕС по бъдещо междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество трябва да бъде постигнато съгласие между трите имащи отношение институции, т.е. Европейския парламент, Съвета и Комисията. На трите институции принадлежи решението дали да засилят обвързващия характер на бъдещо междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество.

По същество Съветът счита, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. е пригодно за целта си и понастоящем няма нужда от сключването на ново междуинституционално споразумение за укрепване на практическите последици от него.

Поради това Съветът е в състояние да изрази частично съгласие с препоръка 1, буква б), доколкото тя се позовава на член 295 от ДФЕС.

Надявам се, че този отговор е полезен с оглед на окончателното изготвяне на доклада на Сметната палата. Бих желал да подчертая, че този отговор е изготвен, без да се засяга проучването от Съвета на окончателния доклад и окончателните препоръки на Сметната палата. Очаквам да получа окончателния текст на доклада.

С уважение,

Д. ЦАНЧЕВ

Съвместни отговори на Комисията и Комитета за регулаторен контрол

Кpатко изложение

VI

От 2017 г. инструмент 42 от Насоките за по-добро регулиране съдържа ясна препратка към междинните доклади, които могат да допринесат за оценките, както и кратко определение за тези доклади. Инструмент 43 съдържа каре 3 „Дейности, които не трябва непременно да се оценяват по стандартния начин“. В Насоките се посочва ясно, че макар тази дейност по принцип да не представлява оценка, тя „следва независимо от това да се придържа в общи линии към концепциите и принципите на оценяването“, като това следва да става по пропорционален начин. В случай на съмнения относно това как следва да се третират такива доклади, службите на Комисията следва да обсъдят конкретния случай с Генералния секретариат.

VIII

Комисията посочва, че програмата REFIT се е развила след стартирането си през 2012 г., като постепенно е разширила своя обхват с цел да се повишат ефикасността и видимостта на усилията на Комисията да открива и използва възможностите за опростяване на правилата и за намаляване на регулаторните разходи за предприятията и гражданите, без да се излагат на риск целите на публичната политика.

Първоначално програмата REFIT започна с картографиране на регулаторните области и законодателните текстове с най-голям потенциал за това. По този начин в тези области бяха започнати оценки и проверки за пригодност по REFIT, с оглед да се отправят предложения относно политиката.

През 2015 г. програмата REFIT бе засилена чрез създаване на платформата REFIT, която да помогне да се установят такива случаи. Въз основа на дотогавашния опит в работната програма на Комисията за 2017 г. бе посочено, че във всички прегледи на съществуващото законодателство следва да се разглежда дали законодателството е подходящо за целта си, както и да се проучват възможностите за опростяване и намаляване на разходите. Този подход също така се обяснява в Съобщението „По-добри решения за по-добри резултати“¹ от октомври 2017 г. и в преразгледаните Насоки за по-добро регулиране от юли 2017 г. (инструмент 2).

Комисията счита, че с преразглеждането от 2017 г. обосновката на REFIT е разяснена и че програмата е получила естествения си обхват. Комисията счита, че програмата продължава да дава добавена стойност, включително като посочва значението на разглеждането на възможностите за опростяване и за намаляване на тежестта по време на етапа на разработване на политиките, като дава видимост на усилията на Комисията за опростяване на нормативната уредба и за намаляване на тежестта и като улеснява мониторинга на тяхното въздействие по време на фазите на законодателно приемане и изпълнение.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество потвърждава значението, което трите институции отдават на програмата REFIT.

Въведение

04

Комисията счита, че и други елементи от точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество са важни, като например:

• избягването на свръхрегулирането и на административната тежест, по-специално за държавите членки, и
• вземането предвид на времето, необходимо за изпълнението и за събирането на данни относно резултатите и последствията.

05

Комисията подчертава, че последващите прегледи се извършват с различни цели и поради това често са адаптирани към специфичните особености на законодателството. Освен определение за оценките, Насоките за по-добро регулиране (инструмент 42) съдържат и определение за докладите за транспонирането, изпълнението и мониторинга, като същевременно инструмент 43 предоставя насоки как те да се извършват.

Констатации и оценки

40

Работната група за мониторинг и количествено определяне е заседавала седем пъти. Резултатите от работата ѝ досега включват петнадесет презентации относно най-добрите практики и инструменти от дванадесет генерални дирекции и съпътстващи документи. Тези резултати са достъпни на съвместен портал, за да се насърчава обменът на най-добри практики сред генералните дирекции и да се разпространяват знания сред по-широка аудитория, която проявява интерес към оценяването.

44

От 2017 г. Насоките за по-добро регулиране се прилагат за прегледите, различни от оценките. Инструмент 42 съдържа ясна препратка към междинните доклади, които могат да допринесат за оценките, както и кратко определение за тези доклади. Съществуват три вида такива доклади: доклади за транспортирането/правното съответствие, доклади за изпълнението и доклади за мониторинга. Както е обяснено в инструмент 43, други дейности, включително „дейностите, извършвани на ранен етап от изпълнението на намесата, когато информацията относно дългосрочните промени (резултати и въздействия) все още не е налична“, следва независимо от това да се придържат в общи линии към концепциите и принципите на оценяването.

Предвид обаче различните ситуации, разглеждани в различните прегледи, Насоките и Инструментариумът трябва да се прилагат пропорционално. Същият принцип на пропорционалност е в основата на контрола на качеството, който е гарантиран на два етапа:

• ако съпътстващите проучвания се извършват от външни консултанти, техният доклад е предмет на качествена оценка, извършвана основно от самата генерална дирекция или от междуведомствена група, ако е била създадена такава група;
• по време на междуведомствената консултация, която е задължителна за всички доклади, които Комисията представя на останалите институции, съответните служби коментират качеството и същността на последващите прегледи.

В Насоките се посочва ясно, че макар тази дейност по принцип да не представлява оценка, тя „следва независимо от това да се придържа в общи линии към концепциите и принципите на оценяването“, като това следва да става по пропорционален начин. В случай на съмнения относно това как следва да се третират такива доклади, службите на Комисията следва да обсъдят конкретния случай с Генералния секретариат. Механизмите за вътрешен контрол на качеството следва също да използват пропорционално наличните ресурси.

47

Комисията взема под внимание коментара на ЕСП относно необходимостта на съзаконодателите да се представят по-официални обяснения за закъсненията. Комисията подчертава, че отделно от причините, посочени от ЕСП в точка 48, тези закъснения често могат да се обяснят със закъснения при транспонирането от държавите членки (които например забавят оценката на съответствието) и със забавеното изпълнение и/или докладване от държавите членки.

56

Комисията подчертава, че в Инструментариума за по-добро регулиране ясно се посочва, че работните документи на службите на Комисията, които се изготвят от тях при приключване на дадена оценка, трябва да съдържат ясно обобщение на всеки недостиг в данните, използвани в подкрепа на заключенията и надеждността на резултатите. В Насоките за по-добро регулиране също така се посочва, че всички ограничения в използваните доказателства и прилаганата методика, по-специално от гледна точка на тяхната способност да подкрепят заключенията, трябва да бъдат ясно обяснени в докладите за оценка. Тези елементи бяха по-силно застъпени при преразглеждането от 2017 г. на Насоките/Инструментариума за по-добро регулиране, което следва да доведе до още подобрения.

57

Вж. отговора на Комисията по точка 44.

62

Комисията не счита, че ролята, която председателят на КРК играе в платформата REFIT, или липсата на специален секретариат, йерархично отделен от Генералния секретариат на Комисията, биха могли да представляват риск за независимостта на разискванията в рамките на КРК. Тази независимост се гарантира, наред с другото, с процеса на разисквания в рамките на КРК, който е определен в процедурния правилник на КРК. На Комисията също така не ѝ е известно някой от тези два риска да се е материализирал и не споделя безпокойството, че те наистина представляват рискове.

Коментар на КРК:

КРК също така юридически е функционално (ако не административно) независим, както е посочено в Решението на председателя на Европейската комисия за създаване на независим Комитет за регулаторен контрол (C(2015) 3263). ЕСП посочва два евентуални риска за независимостта на КРК:

• Относно платформата на заинтересованите страни REFIT: участието на председателя на КРК като заместник-председател (който замества първия заместник-председател) не застрашава независимостта на Комитета. Ролята на председателя е основно роля на модератор на разискванията. Председателят на КРК не участва в последващите действия във връзка със становищата на платформата REFIT: тази дейност, която е по-тясно свързана с политиката, е отговорност на Генералния секретариат.
• Освен това ръководенето на платформата REFIT позволява на председателя на КРК да бъде пряко информиран за вижданията и опасенията на представителните заинтересовани страни във връзка със съответните досиета. Чрез този организиран контакт със заинтересованите страни се избягват честите, индивидуални и евентуално небалансирани контакти между членовете на КРК и заинтересованите страни, които биха представлявали по-голям риск за възприемането на независимостта на Комитета.

Липсата на специален секретариат на КРК не представлява пряко заплаха за независимостта на Комитета, тъй като той запазва пълен контрол върху своята дейност.

72

Що се отнася до оценките на въздействието, за които Европейската сметна палата счита, че не следват принципа „първо оцени“, ситуацията е следната:

• Оценка на въздействието SWD(2014) 127, която придружаваше Директивата за правата на акционерите 2 (Директива (ЕС) 2017/828), беше придружена от компоненти на оценка под формата, наред с другото, на две зелени книги и две външни проучвания².
• Останалите четири оценки на въздействието бяха извършени в период, в който Комисията все още въвеждаше подхода „първо оцени“ (вж. COM(2010) 543 от 8 октомври 2010 г.) и принципно не беше задължително да се извършват самостоятелни оценки преди оценката на въздействието.

Каре 5 — Неспазване на принципа „първо оцени“: пример с изпитване за одобрение на емисиите на превозни средства

Втори абзац: Проверката за пригодност SWD(2013) 466 предостави анализа, който бе използван, за да се изготви законодателното предложение за нов рамков регламент относно одобрението на типа превозни средства. Следователно принципът „първо оцени“ е спазен.

В оценката на въздействието SWD(2014) 33 бяха предложени шест технически изменения на законодателството в областта на емисиите на замърсители, които не бяха обхванати от проверката за пригодност. Що се отнася до проблема с метода на измерване, през 2011 г. Комисията започна работа (вж. изявлението на Съвместния изследователски център по време на изслушването на 16.4.2016 г. в Европейския парламент относно измерването на емисиите в автомобилния сектор), която доведе до три регламента на Комисията, приети в периода 2015—2016 г.

Оценката на въздействието SWD(2014) 33 включва оценка в частта, отнасяща се до определянето на проблема, което беше обичайна практика преди COM(2013) 686, както е обяснено в точка 72.

Трети абзац: Комисията посочва, че тази препратка не е релевантна, тъй като „Дизелгейт“ се отнася до манипулирането на резултати от изпитванията, извършено от производители на автомобили с незаконни измервателно-коригиращи устройства. Този случай няма никакво отношение със строгостта на изпитванията или тяхната представителност за реалните условия на шофиране.

73

Комисията посочва, че не са налице нито императивни съображения, нито доказателства, че извършването на паралелни оценки и оценки на въздействието следва да поражда съмнения относно независимостта на всеки процес. В заданието ясно се разделят двата процеса и се съдържат изисквания да се разгледат всички съответни заключения в оценката на въздействието. Паралелните оценки/оценки на въздействието обикновено се извършват поради ограниченото време, когато не е възможно те да бъдат извършени последователно.

Комисията подчертава, че възможността за извършване на паралелни оценки гарантира, че дори когато времето е ограничено, може да бъде извършена навреме оценка, която да бъде използвана при вземането на решение относно политиката. Основното предизвикателство е да се гарантира общото качество в контекста на ограничено време.

75

Комисията счита, че макар програмата REFIT да се е развила с течение на времето, нейният характер понастоящем е ясен. Тя предлага цялостна рамка за подобряване на ефикасността и ефективността на правото на ЕС, изцяло е включена в цикъла на вземане на решения на Комисията и заинтересованите страни вземат голямо участие в нея.

REFIT е неразделна част от годишната работна програма на Комисията. От 2017 г. тя е интегрирана в процеса на вземане на решения на Комисията и се прилага за всички инициативи на Комисията за преразглеждане на съществуващото законодателство на ЕС.

76

Комисията счита, че REFIT има ясен и добре определен профил като хоризонталната програма на Комисията за опростяване на нормативната уредба и за намаляване на тежестта. Предходните програми са изцяло интегрирани в REFIT. От 2017 г. насам всички законодателни преразглеждания и оценки се считат за REFIT.

78

През 2017 г. Комисията разясни в актуализирания Инструментариум за по-добро регулиране, че счита всички оценки и проверки за пригодност за REFIT, като се има предвид, че с тях се оценява действието на законодателството на ЕС и че те могат да доведат до законодателни преразглеждания за подобряване на регулаторната ефикасност и ефективност.

79

Комисията е съгласна, че инструмент 2 от Насоките би могъл да бъде по-ясен по този въпрос. От 2017 г. в Инструментариума ясно се посочва, че „всички инициативи за изменение на съществуващото законодателство са … включени в програмата REFIT …“. Също така е ясно посочено, че „всички оценки и проверки за пригодност допринасят за програмата REFIT“. Елемент на объркване се внася с останалата част от това изречение, в която се посочва, че „не е необходимо всяка отделна оценка или проверка за пригодност да се окачествява като REFIT“, тъй като всички оценки и проверки за пригодност по определение са REFIT.

Както оценките, така и законодателните инициативи са включени в таблото с показатели на програма REFIT³, за да се покаже поредицата от действия по REFIT заедно с цикъла на политиката.

81

Комисията не счита, че комуникацията по програмата REFIT е слаба. Комуникацията с външните заинтересовани страни по отношение на програмата REFIT е предизвикателство поради нейната сложност и трудностите да се оценяват резултатите от нея в количествено изражение. Комисията обаче положи значителни усилия да направи таблото с показатели на програма REFIT по-удобно за потребителите в цифровото издание от октомври 2017 г. В него се представя актуалното състояние на изпълнението на всички инициативи по REFIT и се съдържа информация, групирана по приоритети на политиката, относно качествените и количествените резултати.

През 2018 г. в таблото с показатели на програма REFIT ще бъде добавена пряка връзка към формуляра за обратна информация от заинтересованите страни „Облекчете товара“. към

Заключения и препоръки

84

Комисията счита, че програмата REFIT предлага цялостна рамка за подобряване на ефикасността и ефективността на правото на ЕС. Тя е изцяло интегрирана в цикъла на вземане на решения на Комисията и заинтересованите страни вземат голямо участие в нея.

85

Комисията е съгласна, че въпреки съществуването на Междуинституционалното споразумение, няма общи насоки за трите институции относно изготвянето на клаузи за мониторинг и преразглеждане за последващите прегледи.

86

Комисията е готова да обсъди със съзаконодателите кои са най-подходящите действия по отношение на липсата на общи определения, като същевременно запази своето право на инициатива. Въпреки това тя подчертава, че нуждите във връзка с мониторинга и оценките често са специфични за конкретното законодателство и това трябва да се вземе предвид при всички общи определения.

87

Комисията посочва, че в съответствие с Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество в законодателството следва да бъдат включени изисквания за мониторинг и оценка, когато това е целесъобразно, като същевременно се избягват свръхрегулирането и административната тежест, по-специално върху държавите членки, и те следва да бъдат пропорционални по отношение на налаганата на заинтересованите страни и МСП тежест във връзка със задълженията за докладване.

Препоръка 1 — Подобряване на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

а)

Комисията приема препоръката, доколкото тя се отнася до самата Комисия.

В преразглеждането от 2017 г. на Насоките и Инструментариума за по-добро регулиране Комисията добави конкретен инструмент за разглеждане на този въпрос (инструмент 42). Въз основа на това тя е готова да обсъди със съзаконодателите как да разработи таксономия на възможните крайни резултати/последващи прегледи и насоки относно индикативния график за всеки вид последващ преглед и относно изготвянето на клаузи за мониторинг. При всяка подобна таксономия следва да се има предвид, че за конкретни законодателни актове може винаги да са необходими конкретни механизми за мониторинг и че трябва да се запази правото на инициатива на Комисията.

б)

Комисията не приема тази препоръка. Съгласно член 295 от ДФЕС не е задължително междуинституционалните споразумения да имат обвързващ характер.

Трите институции решиха съвместно през 2016 г. да направят Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество правно необвързващо. При договарянето на това споразумение всички институции се стремяха да избегнат редица проблеми от правен и институционален характер, които все още са актуални⁴. Не се предвижда действащото Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество да бъде преразгледано.

89

Комисията посочва, че след преразглеждането от 2017 г. Насоките за по-добро регулиране се прилагат за прегледите, различни от оценките.

Вж. отговора на Комисията по точка 44.

90

В Инструментариума за по-добро регулиране ясно е формулирано изискването използваната методика да бъде ясно описана и то се прилага — пропорционално — и за други видове последващи прегледи.

91

Комисията е съгласна, че яснотата по тези въпроси е важна. Тя подчертава, че в Инструментариума за по-добро регулиране ясно се посочва, че работните документи на службите на Комисията, които се изготвят от тях при приключване на дадена оценка, трябва да съдържат ясно обобщение на всеки недостиг в данните, използвани в подкрепа на заключенията и надеждността на резултатите. Освен това в Насоките за по-добро регулиране се посочва, че всички ограничения в използваните доказателства и прилаганата методика, по-специално от гледна точка на тяхната способност да подкрепят заключенията, трябва да бъдат ясно обяснени в докладите за оценка. Тези елементи бяха по-силно застъпени при преразглеждането от 2017 г. на Насоките/Инструментариума за по-добро регулиране, което следва да доведе до още подобрения.

92

Вж. отговора на Комисията по точка 44. Мандатът на КРК не предвижда това, тъй като последващите прегледи не следва да съдържат значителни оценъчни компоненти.

Препоръка 2 — По-добро гарантиране на качеството на последващите прегледи чрез определянето на минимални стандарти за качество за всички последващи прегледи

а)

Комисията приема препоръката и ще се основе на насоките, които вече са предоставени в нейния Инструментариум (инструмент 42). Успехът на тази дейност обаче ще зависи от бъдещо споразумение с Европейския парламент и Съвета, както е посочено в препоръка 1, буква а).

б)

Комисията приема отчасти препоръката.

Комисията е готова да разгледа този аспект при разглеждането на цялостната необходимост от евентуална промяна в мандата на Комитета за регулаторен контрол. Тя ще вземе предвид следните елементи:

• Комисията ще се стреми да гарантира, че ресурсите на КРК се използват в областите, където те най-много допринасят за подобряването на законодателните преразглеждания; и
• всяко разширяване на мандата на КРК ще зависи от постигането на споразумение между институциите относно таксономията на последващите прегледи и от установяването на минимални стандарти, като същевременно се запази правото на инициатива на Комисията.

Коментар на КРК:

Комитетът разбира логиката на препоръката да се разшири обхватът на контрола, упражняван от Комитета, като в него се включат и последващи прегледи, различни от оценки. Въз основа на ясна таксономия и договорени минимални стандарти Комитетът би могъл да насочи своите ресурси към най-важните последващи прегледи. Предвид на това Комитетът ще трябва да направи подбор въз основа на изчерпателно дългосрочно планиране на тези прегледи.

в)

Комисията приема препоръката, която зависи от изпълнението на препоръка 2, буква а) и препоръка 1, буква а).

Препоръка 3 — Извършване на анализ на пропуските в капацитета за събиране и управление на данните

Комисията приема отчасти препоръката.

Службите на Комисията, включително експертният център за микроикономическа оценка в рамките на Съвместния изследователски център, извършват преглед на различните бази данни, разработени от и/или достъпни за Комисията. Като вземат предвид свързаните с това административни тежести и разходи, тези служби, по целесъобразност, ще насочат тази дейност към установяването на пропуски в генерирането, събирането и повторното използване на данни на корпоративно равнище, които налагат конкретни действия.

При всички положения често за конкретен законодателен текст ще са нужни ad hoc механизми за генериране, събиране и (повторно) използване на данните, необходими за извършването на качествени и основани на факти последващи прегледи, и за изпълнение на съответните действия, които са най-подходящи за конкретната ситуация.

95

Принципът „първо оцени“ понастоящем се прилага за около 75 % от оценките на въздействието, придружаващи преразглеждането на законодателство.

Що се отнася до паралелните оценки, вж. отговора на Комисията по точка 73.

Препоръка 4 — Гарантиране на зачитането на принципа „първо оцени“

a)

Комисията приема отчасти препоръката.

Комисията полага всички усилия за прилагане на принципа „първо оцени“, доколкото това е практически осъществимо. По-доброто регулиране осигурява основата за вземане на своевременни и добри решения, свързани с политиката, но то не може да замени политическите решения. При определени обстоятелства, например при спешни случаи, на Комисията може да се наложи да действа, без да следва всички стъпки от подхода за по-добро регулиране, в пълно съответствие с нейното право на инициатива.

б)

Комитетът за регулаторен контрол приема препоръката:

Комитетът вече играе активна роля при насочването на вниманието към значението на този принцип, както и при мониторинга и докладването във връзка с него.

96

Вж. отговора на Комисията по точка VIII.

Комисията посочва, че програмата REFIT се е развила след стартирането си през 2012 г., като постепенно е разширила своя обхват с цел да се повишат ефикасността и видимостта на усилията на Комисията да открива и използва възможностите за опростяване на правилата и за намаляване на регулаторните разходи за предприятията и гражданите, без да се излагат на риск целите на публичната политика.

Комисията счита, че с преразглеждането от 2017 г. обосновката на REFIT е разяснена и че програмата е получила естествения си обхват. Комисията счита, че програмата продължава да дава добавена стойност, включително като посочва значението на разглеждането на възможностите за опростяване и за намаляване на тежестта по време на етапа на разработване на политиките, като дава видимост на усилията на Комисията за опростяване на нормативната уредба и за намаляване на тежестта и като улеснява мониторинга на тяхното въздействие по време на фазите на законодателно приемане и изпълнение.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество потвърждава значението, което трите институции отдават на програмата REFIT.

Препоръка 5 — Интегриране на REFIT в цикъла за по-добро регулиране

Комисията приема отчасти препоръката.

Комисията счита, че понятието за REFIT вече е разяснено. Тя е съгласна с необходимостта от подобряване на комуникацията относно REFIT като част от цикъла на по-добро регулиране.

Съкращения и речник на термините

Доклад за изпълнението: Доклад, който се фокусира върху транспонирането на дадена директива и съответствието на националните разпоредби с нея. Тези доклади се наричат понякога доклади за транспонирането. (Източник: ЕСП.)

Доклад относно прилагането: Доклад за анализ на прилагането на даден законодателен акт. Тези доклади съдържат информация относно мерките за прилагане в държавите членки. На разположение са някои данни от мониторинга. (Източник: ЕСП.)

Клауза за мониторинг: Клауза в законодателен акт на ЕС, която възлага на Комисията и/или на държавите членки да наблюдават изпълнението и/или прилагането на целия законодателен акт или на част от него. (Източник: ЕСП.)

Клауза за преразглеждане: Клауза в законодателен акт на ЕС, която възлага на Комисията и/или на държавите членки да извършват някакъв вид последващ преглед на целия законодателен акт или на част от него. (Източник: ЕСП.)

Комитет за регулаторен контрол (КРК): Независим орган на Комисията, който предоставя консултации на колегиума на членовете на Комисията. Той централен орган, който контролира качеството и има спомагателни функции към Комисията в работата ѝ по оценка на въздействието и оценяване. Комитетът разглежда и изготвя становища и препоръки по всички проекти за оценка на въздействието на Комисията, както и по основни оценявания и проверки за пригодност на съществуващото законодателство. (Източник: Уебсайт Europa.)

Междуведомствена ръководна група (МРГ): Междуведомствената ръководна група се състои от хора от различни генерални дирекции, чиято сфера на дейност е същата като, или е свързана с предмета на оценката, плюс един представител от отдела на Генералната дирекция за извършване на оценка. Тя следва да бъде включена във всички основни аспекти на оценката, по-специално от нейното създаване (пътна карта) чрез изготвянето на работен документ на службите на Комисията и започването на междуведомствената консултация. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие

Оценка: Основана на факти преценка на степента, в която дадена интервенция е била ефективна и ефикасна, подходяща предвид потребностите и целите си, съгласувана както вътрешно, така и с други интервенции на политиките на ЕС и постигнала добавена стойност за ЕС. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

По-добро регулиране: Разработване на политики и закони, които постигнат своите цели при минимални разходи. По-доброто регулиране не означава регулиране или дерегулиране. Този начин на функциониране има за цел да гарантира, че политическите решения се изготвят по открит и прозрачен начин, въз основа на най-добрите налични доказателства, и се подкрепят от широкото участие на заинтересованите страни. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

Последващ преглед на законодателството: Инструмент на политиката, резултатът от който е документ или набор от документи, представящи ретроспективен преглед на един или на всички аспекти на регулаторна намеса на ЕС (с един или повече законодателни актове), със или без елементи на оценка. В рамките на Комисията, тези документи могат да бъдат под формата на доклад на Комисията или работен документ на службите на Комисията, и могат да бъдат подкрепени от външни проучвания. (Източник: ЕСП.)

Предварителна оценка на въздействието: Инструмент на политиката, който има за цел да събере доказателства (включително резултатите от оценките) с цел да се оцени дали бъдещите законодателни или незаконодателни действия на ЕС са обосновани и кой е оптималният начин за разработването на такива действия, така че да се постигнат желаните цели на политиката. Оценката на въздействието трябва да установи и опише проблема, който трябва да бъде преодолян, да определи цели, да формулиране варианти на политиката и да направи оценка на въздействието на тези варианти. Системата на Комисията за оценка на въздействието следва интегриран подход, който прави оценка на екологичното, социалното и икономическото въздействие на редица варианти на политиката, като по този начин интегрира устойчивостта в разработването на политиките на Съюза. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

Принцип „първо оцени“: Принципът (с незадължителен характер), според който навременни резултати от оценката се използват в процеса на разработване на политики; на практика това означава, че оценките на въздействието, извършени преди законодателните предложения, следва да черпят опит от оценките, които следва да установят проблеми, недостатъци, предизвикателства и успехи. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

Проверка за пригодност: Цялостна оценка на област на политиката, при която обикновено се разглежда как няколко свързани законодателни акта са допринесли (или не) за постигането на целите на политиката. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

РПК: Работна програма на Комисията

REFIT: Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка на Комисията, създадена през 2012 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС е „годно за целта“. Това е процес, при който се анализира съществуващо законодателство и мерки, за да се гарантира, че ползите от законодателството на ЕС се постигат при минимални разходи за заинтересованите страни, гражданите и публичните администрации и че регулаторните разходи са намалени, когато е възможно, без да се засягат политическите цели на въпросната инициатива. (Източник: Инструментариум за по-добро регулиране).

SWD: Работен документ на службите на Европейската комисия

Бележки

¹ COM(2015) 215 окончателен — „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“.

² SWD(2017) 350 окончателен „Насоки за по-добро регулиране“. Инструментариумът придружава и допълва тези насоки, като предоставя по-подробна информация относно тяхното прилагане.

³ От 1996 г. насам Комисията изисква от своите служби да извършват последващи оценки на всички разходни програми.

⁴ SEC(2000) 1051 „Фокус върху резултатите: засилване на оценяването на дейностите на Комисията“; C(2002) 5267/1 „Стандарти за оценка и добри практики“; Ръководство на Комисията: „Оценка на дейностите на ЕС. Практически наръчник за службите на Комисията” (ГД „Бюджет“, 2004 г.); SEC(2007) 1341 „Изменение на стандартите за вътрешен контрол и съответната рамка — засилване ефективността на контрола“; SEC(2007) 213 окончателен „В отговор на стратегическите нужди: засилено използване на оценките“; Наръчник на Комисията: „Справочник EVALSED (оценка на социално-икономическото развитие): Метод и техники“ (ГД „Регионална и селищна политика“, 2009 г.); COM(2012) 746 окончателен „Регулаторна пригодност на ЕС“; COM(2013) 686 окончателен „Укрепване на основите на интелигентното регулиране чрез по-добра оценка“; COM(2015) 215 окончателен; COM(2017) 651 окончателен „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“.

⁵ COM(2013) 686 окончателен.

⁶ Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

⁷ При разглеждането на различните прегледи Сметната палата анализира и проведените външни проучвания, възложени от Комисията в подкрепа на някои от нейните прегледи (известни като „подкрепящи проучвания“). В няколко случая, когато липсва доклад на Комисията, външното проучване беше счетено за преглед.

⁸ Европейската добавена стойност се определя като „стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била постигната в резултат на индивидуални действия на държавите членки“, SEC(2011) 867 окончателен „Добавената стойност на бюджета на ЕС“. В Инструментариума от 2017 г. се посочва, че европейската добавена стойност обхваща промените, за които може с основание да се твърди, че са в резултат на намесата на ЕС и надвишават това, което е могло основателно да се очаква от националните действия на държавите членки.

⁹ SWD(2015) 111 окончателен.

¹⁰ Инструментариум, придружаващ насоките за по-добро регулиране

¹¹ Първите четири държави са Австралия, Обединеното кралство, Мексико и Германия.

¹² OECD Regulatory Policy Outlook 2015 (Перспективи на ОИСР относно регулаторната политика през 2015 г.), OECD Publishing, Париж, 2015 г. (http://www.oecd.org/publications/oecd-regulatory-policy-outlook-2015-9789264238770-en.htm).

¹³ Специален доклад № 3/2010 „Оценка на въздействието в институциите на ЕС — подпомага ли тя вземането на решения?“

¹⁴ Одитът обхваща цялото вторично законодателство (директиви и регламенти) в рамките на четирите генерални дирекции, което е било прието или разглеждано и от двата законодателни органа. Мерките за прилагане и другото вторично законодателство, както и прегледът на разходните програми, плановете за действие, съобщенията, прегледите, извършени от агенции, препоръките на Съвета и решенията са изключени от този обхват. Прегледите на всички агенции също не влизат в него, с изключение на специфични дейности на дадена агенция, получила мандат в рамките на контекста на директива или регламент (т.е. която е свързана с област на политиката, а не с функционирането на агенцията).

¹⁵ Това включва прегледи, които са приключени или са все още в процес на изпълнение, считано от 31.12.2016 г.

¹⁶ Тъй като ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ беше създадена през 2015 г. в резултат на сливане на части от ГД „Предприятия и промишленост“ и ГД „Вътрешен пазар и услуги“, прегледите и оценките на въздействието на старите генерални дирекции бяха включени в извадката.

¹⁷ В настоящия доклад и когато не е посочено друго, „оценка на въздействието“ се отнася за „предварителната оценка на въздействието“.

¹⁸ Приложение I към работната програма на Комисията.

¹⁹ COM(2015) 215 окончателен.

²⁰ Съобщение до Комисията от г-жа Grybauskaitė, съгласувано с председателя: „В отговор на стратегическите нужди: засилено използване на оценките“, SEC (2007) 213; и C(2002)5267: Съобщение на Комисията, „Стандарти за оценка и добри практики“ от 23.12.2002 г.

²¹ „Инструментариум“ за по-добро регулиране на Европейската комисия, инструмент № 42.

²² Общо практическо ръководство на Европейския парламент, Съвета и Комисията, предназначено за тези, които участват в съставянето на законодателните текстове на Европейския съюз, Европейски съюз, 2015 г.

²³ В член 23 се посочва, че трите институции изразяват съгласие да разглеждат систематично използването на клаузите за преразглеждане в законодателството и да вземат предвид времето, необходимо за изпълнението и за събирането на данни относно резултатите и последствията; междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

²⁴ Дело C-343/09, Afton Chemical, 8 юли 2010 г., точки 30—40; Дело C-477/14, Pillbox 38 (UK) Ltd, 4 май 2016 г., точки 64—66.

²⁵ „Оценка на изпълнението“ е терминът, използван от Службата на ЕП за парламентарни изследвания за нейните документи за последваща оценка за докладите на изпълнението на парламентарните комисии.

²⁶ Европейски парламент, работен документ на Отдел за последваща оценка (EVAL) „Метод и процес“.

²⁷ Извадка от наскоро прието законодателство (2014—2016 г.).

²⁸ Три от разгледаните 105 законодателни акта бяха изключени от извадката, защото не са свързани с темата.

²⁹ „Инструментариум“ за по-добро регулиране на Европейската комисия, глава 6, стр. 314.

³⁰ ЕОЗ са основен информационен документ за парламентарните комисии, когато те трябва да изготвят „доклад за изпълнението“ относно транспонирането в националното законодателство на дадена политика или закон на ЕС и прилагането им в националното законодателство, Европейски парламент, работен документ на Отдел за последваща оценка (EVAL) „Метод и процес“.

³¹ Тези закъснения са изчислени само по отношение на законоустановените срокове за прегледите.

³² Продължителността на закъсненията на текущите прегледи (непубликувани към 31.12.2016 г.) представлява разликата между определения краен срок и 31.12.2016 г.

³³ „Инструментариум“ за по-добро регулиране на Европейската комисия, инструмент № 41 относно механизмите за мониторинг и показателите, стр. 270.

³⁴ При разглеждането на въпроса за методологията ЕСП проучи само прегледи с елемент на оценяване (оценки и др.).

³⁵ В Насоките за по-добро регулиране се изисква оценяването и проверките за пригодност да отговарят на пет критерия: уместност, ефективност, ефикасност, съгласуваност и добавена стойност за ЕС. Европейската добавена стойност включва принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

³⁶ Определен брой приключени прегледи са изключени, тъй като не съдържат елемент на оценяване.

³⁷ ценка по REFIT на Директива 2002/49/ЕО относно оценката и управлението на шума в околната среда (SWD(2016) 454), публикувана през декември 2016 г.

³⁸ COM(2017) 312 окончателен.

³⁹ COM(2017) 257 окончателен.

⁴⁰ Проверка за пригодност на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията (SWD(2016) 472), публикувана на 16.12.2016 г.

⁴¹ COM(2012) 746 окончателен, стр. 4.

 

¹ COM(2017) 651final.

² Зелена книга — Корпоративното управление във финансовите институции и политиката за възнагражденията (COM(2010) 284), Зелена книга от 2011 г. — Европейска рамка за корпоративно управление (COM(2011) 164) и две външни проучвания — едно относно мониторинга и прилагането на правилата за корпоративно управление в държавите членки, публикувано през 2009 г. http://ec.europa.eu/internal_market/company/docs/ecgforum/studies/comply-or-explain-090923_en.pdf, и друго относно задълженията и отговорностите на директорите, публикувано през 2013 г. http://ec.europa.eu/internal_market/company/docs/board/2013-study-analysis_en.pdf, както и други специфични оценъчни компоненти, свързани с новите мерки.

³ Табло с показатели на програма REFIT: http://publications.europa.eu/webpub/com/refit-scoreboard/en/index.html.

⁴ Сред тези проблеми са следните въпроси: само за страните по него ли ще създаде права и задължения такова обвързващо споразумение, или също и за трети страни? Съдът на Европейския съюз компетентен ли ще е да се произнася по евентуални нарушения на такова обвързващо споразумение и какви ще са правните средства за защита? Трябва ли да има арбитражна процедура, в случай че страните не желаят да се обърнат към съда? Как ще бъде организирана тази процедура? Това са важни въпроси, които следва да се разгледат при обмислянето на обвързващия характер на междуинституционалните споразумения.

Събитие	Срок
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО)/Начало на одита	26.10.2016 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран субект)	17.1.2018 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	16.5.2018 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друг одитиран субект) на всички езици	ЕП: 27.3.2018 г. Съвет 25.4.2018 г. Общи отговори на ЕК и КРК: 9.4.2018 г.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Henri Grethen със съдействието на Marc Hostert — ръководител на неговия кабинет. Основният одитен екип се състоеше от Emmanuel Rauch — главен ръководител, Naiara Zabala Eguiraun, Nicholas Edwards и Ekaterina Vaahtera — одитори.

От ляво надясно: Nicholas Edwards, Marc Hostert, Ekaterina Vaahtera, Henri Grethen, Emmanuel Rauch.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-872-9743-3	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/529847	QJ-AB-18-007-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-9711-2	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/37167	QJ-AB-18-007-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://publications.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.