<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGA.0800700101.case.xml"><NO.CASE>C-431/05</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62005C0431</NO.CELEX><NO.SEQ>0005.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>7004</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7025</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>22</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н RUIZ-JARABO — ДЕЛО С-431/05</LEFT><RIGHT>MERCK GENÉRICOS PRODUTOS FARMACÊUTICOS</RIGHT></CURR.TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">г-н Dámaso Ruiz-Jarabo Colomer</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20070123">23 януари 2007 година</DATE><NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Език на оригиналния текст: испански:</P></NOTE></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I —</NO.P><TXT>Въведение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Смесените споразумения се описват като неминуемо усложнение, защото допринасят за организиране на политическа действителност, която също е сложна<NOTE NOTE.ID="E0002" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Dashwood, A., <QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>Why continue to have mixed agreements at all?<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/>, в Bourgeois, H.-J./Dewost, J.-L./Gaiffe, M.-A., (координатори) La Communauté européenne et les accords mixtes: quelles perspectives?, Collège d'Europe, Брюж, 1997, c. 98.</P></NOTE>. Преюдициалното запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд на Португалия) отново слага пръст в раната на тази сложност, парадоксално c два кратки въпроса, които лесно се прочитат и разбират, но които съдържат целия емоционален заряд на потенциалните противоречия, които възникват отново, понеже са неизбежни.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Контекстът на делото е добре познат, защото се отнася до Споразумението ТРИПС, което е сред споразуменията, подписани през 1994 г. в рамките на Световната търговска организация<NOTE NOTE.ID="E0003" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Споразумение за свързаните c търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>Споразумение ТРИПС<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/>), което се съдържа в приложение IB към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>Споразумение за СТО<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/>), одобрено от името на Общността по отношение на материите, които попадат в нейната компетентност, c Решение 94/800/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19941222">22 декември 1994 година</DATE> относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986 —1994 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" DATE.PUB="1994" PAGE.FIRST="1">OB L 336, стр. 1</REF.DOC.OJ>, Споразумението ТРИПС се намира на стр. 213; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, Споразумението ТРИПС се намира на стр. 228).</P></NOTE>. Макар това дело отново да засяга компетентността на Съда да тълкува конкретна норма и евентуалното ѝ непосредствено действие, то съдържа новост по отношение на предходните дела, тъй като запитването не се отнася до правото на марките, а до патентното право.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се извърши задълбочен анализ на съображенията, изтъкнати в първата от тези области, за да се определи достатъчно ли е да се адаптират или трябва да бъдат изменени по-значимо или дори цялостно преразгледани. Във всеки случай трябва да се подчертаят важните практически последици, произтичащи от тази съдебна<?PAGE NO="I-7005"?> практика, която променя формата на упражняване на общностната външна политика, като се избягват по-специално сключването на смесени споразумения<NOTE NOTE.ID="E0004" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Rosas, A., <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>The European Union and mixed agreements<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>, в Dashwood, A./Hillion, Ch., The General Law of E.C. External Relations, Sweet &amp; Maxwell, Лондон, 2000, c. 216 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II —</NO.P><TXT>Правна уредба</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>Споразумението ТРИПС</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>C оглед на частичното хармонизиране на правата на интелектуална собственост поради тяхното инцидентно влияние върху международната търговия, Споразумението ТРИПС съдържа поредица понятия, които се прилагат за различните видове интелектуална собственост. По-нататък ще изброя тези, които имат значение за патентите и служат за изясняване на проблематиката, c която е сезиран Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Така член 33 от това споразумение, озаглавен <QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>Срок на закрила<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/>, който се съдържа в раздел 5 от част II, уреждаща, обхвата и използването на правата на интелектуална собственост, има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>Срокът на предоставената закрила изтича не по-рано от двадесет години, считано от датата на подаване на заявката.<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Наред c това в част VII от приложението, която се отнася до институционалните и заключителните разпоредби, член 70, озаглавен <QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>Защита на съществуващ обект<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>1.</NO.P><TXT>Това споразумение не поражда задължения във връзка c действия, извършени преди датата на прилагане на споразумението за съответната страна членка.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Освен ако не е предвидено друго, това споразумение поражда задължения относно всички обекти, съществуващи на датата на прилагане на това споразумение от съответната страна членка, които са закриляни в тези страни членки на въпросната дата или които отговарят или ще отговарят впоследствие на критериите за закрила при условията на това споразумение. [...]</TXT><P>[...]<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/>.</P></NP></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7006"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Национално право</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Предходното патентно законодателство в Португалия се урежда от Декрет № <FT TYPE="NUMBER">30.679</FT> от <DATE ISO="19400824">24 август 1940 r.</DATE>, c който през същата година се одобрява Кодекс на индустриалната собственост (наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>Кодексът от 1940 г.<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/>). Член 7 от него предвижда, че тези нематериални права стават обществено достояние в края на период от петнадесет години, считано от датата на издаване на патента.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Декрет-закон № 16/95 одобрява нов законодателен текст, в сила от <DATE ISO="19950601">1 юни 1995 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>Кодексът от 1995 г.<QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/>), член 94 от който предвижда, че патентът произвежда действие двадесет години, считано от датата на подаване на заявката.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>За да се уредят обаче случаите, попадащи в преходната уредба, текстът на член 3 от Кодекса от 1995 г. предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>Патентите, заявките за които са подадени преди влизане в сила на настоящия декрет-закон, запазват срока на действие, предвиден в член 7 от Кодекса [от 1940 r.]<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 3 от Кодекса от 1995 г. впоследствие е отменен без обратна сила c член 2 от Декрет-закон № 141/96 от <DATE ISO="19960823">23 август 1996 г.</DATE> — акт, който влиза в сила от <DATE ISO="19960912">12 септември 1996 г.</DATE> По силата на член 1 от този национален законодателен акт:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>Патентите, заявки за които са подадени преди влизане в сила на Декрет-закон № 16/95 от <DATE ISO="19950124">24 януари 1995 г.</DATE>, пораждащи действие към <DATE ISO="19960101">1 януари 1996 г.</DATE> или издадени след тази дата, се уреждат c разпоредбите на член 94 от Кодекса [от 1995 г.] [...]<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Посоченият член 94 удължава c пет години периода на закрила на тези права на нематериална собственост.</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Действащият Кодекс на интелектуалната собственост е приет на <DATE ISO="20030305">5 март 2003 г.</DATE> c Декрет-закон № 36/2003; член 99 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>Срок</P><P>Срокът на действие на патента е двадесет години, считано от датата на подаване на съответната заявка.<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7007"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III —</NO.P><TXT>Обстоятелства в основата на спора</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Merck &amp; Co. Inc. (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>Merck<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/>) е притежател на патент № <FT TYPE="NUMBER">70.542</FT>, издаден c решение от <DATE ISO="19810408">8 април 1981 r.</DATE>, c приоритет, считано от <DATE ISO="19781211">11 декември 1978 r.</DATE>, c наименование <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>Метод за получаване на производни на аминокиселини като средства за лечение на хипертония<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/>, за получаване на химичния продукт <QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>Еналаприл<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/> и за произвеждане на <QUOT.START ID="QS0017" REF.END="QE0017" CODE="201E"/>Малеат от Еналаприл<QUOT.END ID="QE0017" REF.START="QS0017" CODE="201C"/>. Спорният лекарствен продукт е пуснат на пазара от <DATE ISO="19850101">1 януари 1985 г.</DATE> под марката <QUOT.START ID="QS0018" REF.END="QE0018" CODE="201E"/>Renitec<QUOT.END ID="QE0018" REF.START="QS0018" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Merck Sharp &amp; Dohme L <HT TYPE="SUP">da</HT>. (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0019" REF.END="QE0019" CODE="201E"/>MSD<QUOT.END ID="QE0019" REF.START="QS0019" CODE="201C"/>) получава лицензия за използване на този патент, за да ползва, продава или разполага под каквато и да е форма c продуктите Renitec в Португалия, както и съответните правомощия за защита.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>През 1996 г. Merck Genéricos-Produtos Farmacêuticos L <HT TYPE="SUP">da</HT> (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0020" REF.END="QE0020" CODE="201E"/>Merck Genéricos<QUOT.END ID="QE0020" REF.START="QS0020" CODE="201C"/>) пуска на пазара лекарство под марката <QUOT.START ID="QS0021" REF.END="QE0021" CODE="201E"/>Enalapril Merck<QUOT.END ID="QE0021" REF.START="QS0021" CODE="201C"/>, предлагано на чувствително по-ниски цени от тези на марката <QUOT.START ID="QS0022" REF.END="QE0022" CODE="201E"/>Renitec<QUOT.END ID="QE0022" REF.START="QS0022" CODE="201C"/> и при чието представяне в лекарските среди Merck Genéricos твърди, че става въпрос за същото лекарство.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Merck и MSD предявяват иск срещу Merck Genéricos, c който искат последното да бъде осъдено да се въздържа от пряко или непряко използване в Португалия (внос, производство, приготвяне, обработка, опаковане или продажба) или от износ без тяхното изрично и формално разрешение на лекарствения продукт <QUOT.START ID="QS0023" REF.END="QE0023" CODE="201E"/>Enalapril Merck<QUOT.END ID="QE0023" REF.START="QS0023" CODE="201C"/>, дори под друго търговско наименование, съдържащ активните съставки <QUOT.START ID="QS0024" REF.END="QE0024" CODE="201E"/>Еналаприл<QUOT.END ID="QE0024" REF.START="QS0024" CODE="201C"/> или <QUOT.START ID="QS0025" REF.END="QE0025" CODE="201E"/>Малеат от Еналаприл<QUOT.END ID="QE0025" REF.START="QS0025" CODE="201C"/>. Те също така искат обезщетение за претърпените морални и материални вреди в размер на <FT TYPE="NUMBER">32500000</FT> PTE.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>В своя защита Merck Genéricos изтъква, че патент № <FT TYPE="NUMBER">70.542</FT> става обществено достояние на <DATE ISO="19960408">8 април 1996 г.</DATE>, след изтичането на петнадесетгодишния срок, предвиден в член 7 от Кодекса от 1940 г., по силата на преходния режим по член 3 от Кодекса от 1995 г.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>MSD твърди, че патентът произвежда действие до <DATE ISO="19991204">4 декември 1999 г.</DATE> на основание член 33 от Споразумението ТРИПС.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>В първоинстанционното производство искът е отхвърлен.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Във въззивното производство Tribunal da Relação de Lisboa (апелативен съд) уважава искането на жалбоподателите и осъжда Merck Genéricos да обезщети вредите, причинени от нарушаването на<?PAGE NO="I-7008"?> патент № <FT TYPE="NUMBER">70.542</FT>, поради това че по силата на член 33 от Споразумението ТРИПС, който има непосредствено действие, срокът на закрила не е изтекъл на <DATE ISO="19960409">9 април 1996 г.</DATE>, както твърди ответникът в пър-воинстанционното производство, а едва пет години по-късно.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Merck Genéricos подава касационна жалба срещу това решение пред Supremo Tribunal de Justiça, като оспорва непосредственото действие на посочения член 33.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Върховната португалска юрисдикция отбелязва, че макар член 94 от Кодекса от 1995 г. да удължава срока на действие на патентите до двадесет години, тази разпоредба не се прилага към разглежданото дело, тъй като действието на патент № <FT TYPE="NUMBER">70.542</FT> е изтекло на <DATE ISO="19960408">8 април 1996 г.</DATE>, в края на петнайсетте години, посочени в член 7 от Кодекса от 1940 г. Поради това прилагането на член 33 от Споразумението ТРИПС, който предоставя на патентите минимален срок на закрила от двадесет години, означавало, че трябва да се уважат претенциите на MSD.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Supremo Tribunal приема, че съгласно принципите на тълкуване на международните договори в Португалия член член 33 от Споразумението ТРИПС има непосредствено действие и в правен спор частноправните субекти могат да се позовават на него.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Въпреки това, хранейки съмнения относно евентуалното екстраполиране на съдебната практика по Споразумението ТРИПС в областта на марките към областта на патентите както по същество, така и относно тълкувателната компетентност на Съда, препращащата юрисдикция спира производството и му поставя следните преюдициални въпроси на основание член 234 ЕО:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0026" REF.END="QE0026" CODE="201E"/>1)</NO.P><TXT>Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да тълкува член 33 от Споразумението ТРИПС?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли националните юрисдикции да прилагат посочения по-горе член служебно или по искане на страните във висящите пред тях спорове?<QUOT.END ID="QE0026" REF.START="QS0026" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV —</NO.P><TXT>Производство пред Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Актът за препращане е вписан в секретариата на Съда на <DATE ISO="20051205">5 декември 2005 г</DATE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7009"?><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Писмени становища ca представени в срока, определен от член 23 от Статута на Съда, съвместно от Merck и MSD, от Merck Genéricos, от португалското и френското правителство и от Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Представителите на страните по делото в главното производство, както и тези на правителството на Франция, правителството на Обединеното Кралство и на Комисията представят доводите си устно в съдебното заседание на <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 г</DATE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>У —</NO.P><TXT>Анализ на преюдициалните въпроси</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>Методологичен подход</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>C първия си въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи дали Съдът е компетентен да тълкува Споразумението ТРИПС, и по-специално член 33 от него.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика<NOTE NOTE.ID="E0005" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19940517">17 май 1994 г.</DATE> по дело Corsica Ferries (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-18/93" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-1783">С-18/93, Recueil, стр. I-1783, точка 14</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19951005">5 октомври 1995 г.</DATE> по дело Centro Servizi Spediporto (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-96/94" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-2883">С-96/94, Recueil, стр. I-2883, точка 45</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19971009">9 октомври 1997 г.</DATE> по дело Grado и Bashir (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-291/96" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-5531">С-291/96, Recueil, стр. I-5531, точка 2</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="19980618">18 юни 1998 г.</DATE> по дело Corsica Ferries France (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-266/96" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-3949">С-266/96, Recueil, стр. I-3949, точка 27</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Merck и MSD твърдят в писмените си становища, че този въпрос не е обективно необходим за разрешаване на спора по главното производство, но изглежда че не поставят под съмнение неговата допустимост, тъй като само предлагат той да не се взема предвид.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тази гледна точка би могла да бъде споделена, но само частично, тъй като не е необходимо да се засяга този въпрос сам по себе си и то не заради довода, изтъкнат от горепосочените дружества, а защото Съдът трябва служебно да извърши проверка на своята компетентност по дела във връзка c международни смесени споразумения.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Наред c това, както ще покаже изложеното по-долу изследване на общ-ностната съдебна практика, Supremo Tribunal би имал компетентност по спора, ако Съдът приеме, че не е компетентен.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Ето защо първият отправен въпрос не може да се приеме за опит на препращащата юрисдикция да задоволи любопитството си, а като покана към Съда да разгледа служебно собствената си компетентност.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7010"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Относно компетентността на Съда да тълкува Споразумението ТРИПС</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Компетентността на Съда да се произнася по международните смесени споразумения, а именно тези, които се отнасят до споделената компетентност на Общността и на държавите-членки, вече е била изследвана, както доказва изобилната съдебна практика. При все това последващото далеч не праволинейно развитие създава дълъг и лъкатушещ път, чиято сложна линия би изисквала определени корекции, за да упъти озадачените му ползватели.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Отговорът съгласно практиката на Съда</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Начало</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Разглеждането започва c Решение по дело Haegeman<NOTE NOTE.ID="E0006" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19740430">30 април 1974 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="181/73" YEAR="1974" PAGE.ECR="449">181/73, Recueil, стр. 449</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което е потвърдено c Решение по дело Demirel<NOTE NOTE.ID="E0007" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19870930">30 сепетември 1987 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="12/86" YEAR="1987" PAGE.ECR="3719">12/86, Recueil, стр. 3719, точка 7</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Оттогава смесените споразумения се подчиняват на тълкувателната компетентност на Съда, като той приема, че става дума за актове, одобрени от общностните органи<NOTE NOTE.ID="E0008" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Haegeman, посочено по-горе, точки 4—6.</P></NOTE>, по силата на паралелността c правомощията на Общността като отражение на основния принцип на общ-ностното право за предоставената компетентност, съдържащ се в член 5 ЕО и представен във формулировката на член 220 ЕО<NOTE NOTE.ID="E0009" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Wegener, В., <QUOT.START ID="QS0027" REF.END="QE0027" CODE="201E"/>Artikel 220<QUOT.END ID="QE0027" REF.START="QS0027" CODE="201C"/>, в Callies, Ch./Ruffert, M., Kommentar zu EU-Vertrag und EG-Vertrag, Ed. Luchterhand, второ преработено и допълнено издание, Neuwied/Kriftel, 2002, c. 1991, точка 17. 10 — Точка 9.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>В Решение по дело Demirel <HT TYPE="SUP">10</HT> Съдът декларира, че тези споразумения имат същия статут в общностния правен ред, както изцяло общностните споразумения, тъй като става дума за области, които са предоставени на Общността<NOTE NOTE.ID="E0010" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Тази съдебна пактика е потвърдена по-конкретно c Решение от <DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE> по дело Комисия/Ирландия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-13/00" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-2943">С-13/00, Recueil, стр. I-2943, точка 14</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Разбира се, решението се отнася до Споразумението за асоцииране c Република Турция<NOTE NOTE.ID="E0011" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на <DATE ISO="19630912">12 септември 1963 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="217" DATE.PUB="1964" PAGE.FIRST="3687">OB 217,1964 г., стр. 3687</REF.DOC.OJ>), одобрено от името на Общността c Решение 64/732/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19631223">23 декември 1963 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="217" DATE.PUB="1964" PAGE.FIRST="3685">OB 217, 1964 г., стр. 3685</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10).</P></NOTE>, което според Съда попада изцяло в областите, които се обхващат от Договора за ЕО, което обаче не обезсилва общия характер на предишното твърдение<NOTE NOTE.ID="E0012" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Съдебна практика, обявена c Решение от <DATE ISO="19821026">26 октомври 1982 г.</DATE> по дело Kupferberg (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="104/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3641">104/81, Recueil, стр. 3641, точка 13</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>В началото на разглеждането на съществото на спора, следва да се отбележи, че Съдът неколкократно е бил питан относно тълкуването на Споразумението ТРИПС. Не трябва обаче да<?PAGE NO="I-7011"?> се забравя Становище 1/94<NOTE NOTE.ID="E0013" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Становище, прието съгласно член 228, параграф 6 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 300, параграф 6 ЕО), Recueil, стр. I-5267.</P></NOTE>, прието по искане на Комисията за изясняване на обхвата на компетентността на Европейската общност за сключване на всички части от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0028" REF.END="QE0028" CODE="201E"/>СТО<QUOT.END ID="QE0028" REF.START="QS0028" CODE="201C"/>), макар то да не засяга правомощията на Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Така, когато изследва дали компетентността е изключителна или споделена, Съдът се позовава на Решение по дело AETR<NOTE NOTE.ID="E0014" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19710331">31 март 1971 г.</DATE> по дело Комисия/Съвет, известно като <QUOT.START ID="QS0029" REF.END="QE0029" CODE="201E"/>AETR<QUOT.END ID="QE0029" REF.START="QS0029" CODE="201C"/> (22/70, стр. 263).</P></NOTE>, за да прецени актовете от вторичното право на Общностните институции, които биха могли да бъдат засегнати от участието на държавите-членки в Споразумението ТРИПС като условие за съществуването на компетентността на Общността. Съдът посочва, че хармонизацията на правата на интелектуална собственост, обхванати от приложение В към Споразумението за СТО, до този момент е била непълна, като подчертава липсата на действаща общ-ностна уредба в областта на патентите<NOTE NOTE.ID="E0015" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 103 от Становище 1/94, която се отнася към спора по главното производство.</P></NOTE>, която се разглежда в спора по главното производство.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>По този начин се очертава съдебна практика, която приема съществуването на общностна уредба като критерий за определяне на компетентността на Съда да тълкува международните смесени споразумения.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Решения относно Споразумението ТРИПС</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>По-късно Решение по дело Hermès<NOTE NOTE.ID="E0016" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19980616">16 юни 1998 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-53/96" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-3603">С-53/96, Recueil, стр. I-3603</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> потвърждава този подход; член 99 от Регламента относно марката на Общността<NOTE NOTE.ID="E0017" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕО) №°40/94 на Съвета от <DATE ISO="19931220">20 декември 1993 година</DATE> относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="011" DATE.PUB="1993" PAGE.FIRST="1">OB L 11, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).</P></NOTE>, в сила един месец преди приемането на Заключителния акт и на Споразумението за СТО<NOTE NOTE.ID="E0018" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Hermes, посочено по-горе, точка 25.</P></NOTE>, служи на Съда, за да заключи, че Общността е компетентна посредством марката на Общността, поради това че тя се ползва от съдебна защита по смисъла на член 50 от Споразумението ТРИПС, и за да установи, че е компетентен да тълкува последната разпоредба<NOTE NOTE.ID="E0019" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Hermes, точки 26—29.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Критикува се обстоятелството, че спорът, който води до преюдициалното запитване по дело Hermès, засягал марка на Бенелюкс, а не марка на Общността, и че във всеки случай член 99 от Регламент №°40/94 препраща към националното право<NOTE NOTE.ID="E0020" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Schieving-Nijstad и др. (Решение от <DATE ISO="20010913">13 септември 2001 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-89/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-5851">С-89/99, Recueil, стр. I-5851</REF.DOC.ECR>), точка 40. Вж. също Heliskoski, J., <QUOT.START ID="QS0030" REF.END="QE0030" CODE="201E"/>The jurisdiction of the European Court of Justice to give preliminary rulings on the interpretation of mixed agreements<QUOT.END ID="QE0030" REF.START="QS0030" CODE="201C"/>, Nordic Journal of International Law, vol. 69, n° 4/2000, c. 402 и сл. и Cebada Romero, A., La Organización Mundial del Comercio y la Unión Europea, Изд. La Ley, Мадрид, 2002, c. 358.</P></NOTE>, но Съдът потвърждава тази съдебна практика в Решение по дело Dior и др.<NOTE NOTE.ID="E0021" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-300/98+C-392/99" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-11307">С-300/98 и С-392/98, Recueil, стр. I-11307</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, доколкото в точка 39 от него той разширява своята компетентност за тълкуване<?PAGE NO="I-7012"?> на член 50 от Споразумението ТРИПС, като включва наред c марките и останалите права на интелектуална собственост.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Неговата аргументация се състои основно в това, че като процесуална разпоредба, която се прилага по еднакъв начин във всички случаи, попадащи в нейното приложно поле, и която може да се прилага както към случаи, обхванати от националното право, така и към случаи, обхванати от общностното право, задължението за сътрудничество (по член 10 ЕО) изисква както поради практически, така и поради юридически причини съдебните органи на държавите-членки и на Общността да приемат еднакво тълкуване на член 50 от Споразумението ТРИПС<NOTE NOTE.ID="E0022" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Dior и др., посочено в точка 22 по-горе, точка 37.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>По такъв начин се появява необходимостта от това <HT TYPE="ITALIC">еднакво тълкуване</HT> като последица от задължението за лоялно сътрудничество — една от основните идеи, защитени от генералния адвокат Tesauro в заключението, представено по дело Hermes, която не се възприема в решението, за да затвърди компетентността на Съда в областта на смесените споразумения като ТРИПС<NOTE NOTE.ID="E0023" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение, представено на <DATE ISO="19971113">13 ноември 1997 г.</DATE> (Recueil, 1998 г., стр. I-3603).</P></NOTE> ще разгледам по-подробно това становище по-нататък.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Вместо да повиши тази необходимост в ранг на <QUOT.START ID="QS0031" REF.END="QE0031" CODE="201E"/>основно изискване<QUOT.END ID="QE0031" REF.START="QS0031" CODE="201C"/>, както предлага генерален адвокат Tesauro, което би му позволило да се провъзгласи за единствен гарант на правилното тълкуване на смесените споразумения, сключени от Общността, Съдът се ограничава до това да изведе от този аргумент своята компетентност да разглежда член 50 от Споразумението ТРИПС, както вече е направил в Решение по дело Hermes, но без да препраща към последното. Ето защо трябва да се запитаме за обхвата на препращането към член 10 ЕО в Решение по дело Dior и др., доколкото Съдът възприема отново същите съображения като в Решение по дело Нег-mes<NOTE NOTE.ID="E0024" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Eeckhout, P., External relations of the European Union — Legal and constitutional foundations, Oxford University Press, 2004, c. 242.</P></NOTE>, като поставя своята компетентност да тълкува международните смесени споразумения в зависимост от това дали съществува приложима европейска правна уредба.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>Модулация</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Съдебната практика на Съда потвърждава тази посока на разсъждения в Решение по дело Комисия/Ирландия<NOTE NOTE.ID="E0025" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20020319">19 март 2002 r.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-13/00" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-2943">C-13/00, Recueil, стр. I-2943, по-конкретно точки 15—20</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> относно присъединяването към Бернската конвенция<NOTE NOTE.ID="E0026" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Конвенция за закрила на литератулните и художествени произведения (Парижки акт от <DATE ISO="19710724">24 юли 1971 г.</DATE>).</P></NOTE> в областта на интелектуалната собственост, което в рамките на иск за неизпълнение разкрива използването на идентична методология за определяне на правомощията на Общността; Решение по дело Étang de Berre<NOTE NOTE.ID="E0027" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20041007">7 октомври 2004 г.</DATE> по дело Комисия/Франция (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-239/03" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-9325">С-239/03, Recueil, стр. I-9325</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и съвсем неотдавнашното решение по делото<?PAGE NO="I-7013"?> относно фабрика МОХ<NOTE NOTE.ID="E0028" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20060530">30 май 2006 г.</DATE> по дело Комисия/Ирландия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-459/03" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-4635">С-459/03, Recueil,. стр. I-4635</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> следват посоката, установена от Решение по дело Hermes, доколкото разглеждат компетентността на Съда в зависимост от наличието на общностни нормативни актове</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Решението по дело Étang de Berre обаче добавя малък нюанс, като уточнява, че обстоятелството, че конкретна материя в област, която до голяма степен е обхваната от общностно законодателство, все още не е предмет на правна уредба на Съюза, не пречи делото да е от общностна компетентност<NOTE NOTE.ID="E0029" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Étang de Berre, посочено по-горе, точки 29 и 30. Това дело засяга изхвърлянето на сладка вода и на тиня в морска среда, които не са били предмет на общностни разпоредби, макар да са обхванати от изобилна хармонизирана правна уредба в областта на околната среда.</P></NOTE>. Решението по делото относно фабрика МОХ изрично се позовава на предходното решение<NOTE NOTE.ID="E0030" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 95 от решението.</P></NOTE>, като по този начин потвърждава важно изключение, включено в силогизма, от който се извлича тълкувателната компетентност на Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ето защо, ако се използва действащата съдебна практика, за да се прецени дали Съдът е компетентен да разгледа смесените споразумения, и по-конкретно на Споразумението ТРИПС в областта на патентите, би следвало да се провери евентуалното общностно законодателство в този клон на индустриалната собственост, без да се губи от поглед горепосочената <QUOT.START ID="QS0032" REF.END="QE0032" CODE="201E"/>клауза за гъвкавост<QUOT.END ID="QE0032" REF.START="QS0032" CODE="201C"/> от Решение по дело Étang de Berre.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>Прилагане към конкретния случай по настоящото дело</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Списъкът от общностни мерки, предоставен в писменото становище на Комисията, следователно е относим. Той съдържа Регламент (ЕИО) №°1768/92 относно създаването на сертификат за допълнителна защита на лекарствените продукти<NOTE NOTE.ID="E0031" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19920618">18 юни 1992 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" DATE.PUB="1992" PAGE.FIRST="1">OB L 182, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130).</P></NOTE>, Регламент (ЕО) №°2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения<NOTE NOTE.ID="E0032" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19940727">27 юли 1994 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="227" DATE.PUB="1994" PAGE.FIRST="1">OB L 227, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197).</P></NOTE>, Регламент (ЕО) №°1610/96 относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита<NOTE NOTE.ID="E0033" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19960723">23 юли 1996 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" DATE.PUB="1996" PAGE.FIRST="30">OB L 198, стр. 30</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160).</P></NOTE>, Директива 98/44/ЕО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения<NOTE NOTE.ID="E0034" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980706">6 юли 1998 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="213" DATE.PUB="1998" PAGE.FIRST="13">OB L 213, стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 268).</P></NOTE>, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на задължителни лицензии за патенти за производството на фармацевтични продукти, предназначени за износ в страни, в които съществуват проблеми c общественото здравеопазване<NOTE NOTE.ID="E0035" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>СОМ (2004) 737 окончателен и SEC (2004) 1348.</P></NOTE>, Предложение за регламент на Съвета относно общностния патент<NOTE NOTE.ID="E0036" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>СОМ (2000) 412 окончателен (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="337E" DATE.PUB="2000" PAGE.FIRST="278">OB C 337 Е, стр. 278</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, както и Предложение за решение на Съвета за предоставяне на Съда на компетентност за произнасяне по спорове относно общностния патент<NOTE NOTE.ID="E0037" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>COM (2003) 827 окончателен.</P></NOTE> и Предложение за<?PAGE NO="I-7014"?> регламент на Съвета за създаване на Съд за общностния патент и относно жалбите, заведени пред Първоинстанционния съд<NOTE NOTE.ID="E0038" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>СОМ (2003) 828 окончателен.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>За разлика от марките — област, в която са приети както Директива 89/104/ЕИО<NOTE NOTE.ID="E0039" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Първа директива на Съвета от <DATE ISO="19881221">21 декември 1988 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="040" DATE.PUB="1989" PAGE.FIRST="1">OB L 40, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).</P></NOTE>, така и Регламент №°40/94 относно марката на Общността, европейската нормативна панорама в областта на патентите далеч не предлага толкова ясен отговор относно евентуалната компетентност на Съда да разглежда Споразумението ТРИПС Сред списъка актове, изброени в предходната точка, някои като този за сортовете растения дори не могат да бъдат приравнени на патенти, както признава самата Комисия. От друга страна, други отпадат на подготвителния етап и не са приети.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Всъщност не съществува хармонизираща норма и създаването на общностен патент се сблъсква c ожесточена съпротива в Съвета. Именно на този етап се появява пукнатина в съдебната практика по дело Hermes, изменена от Решение по дело Étang de Berre, изискваща приложими норми, макар веднага да възниква несигурност относно параметрите, позволяващи да се определи нивото на нормо-творческа активност, което би било достатъчно, за да се установи съществуването на общностна компетентност и следователно на компетентност на Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално производство не засяга упражняването на правомощията на Общността, било предоставени ѝ по силата на член 95 ЕО, по-конкретно относно различни видове права на нематериална собственост във вътрешния пазар, било произтичащи за нея по силата на член 308 ЕО, например за получаване на общностен патент — проект, който не постигна успех. В този контекст трябва да се подчертае, че за Общността използването на тези правомощия е сложен въпрос.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така Конвенцията за издаване на европейски патенти от 1973 г. (наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0033" REF.END="QE0033" CODE="201E"/>Мюнхенска Конвенция<QUOT.END ID="QE0033" REF.START="QS0033" CODE="201C"/>), към която държавите-членки последователно се присъединяват, създава паневропейски инструмент, който съществува съвместно c националните законодателства. Предложението за общностен патент цели да се създаде симбиоза между общностната и вътрешните системи — цел, която изисква приемането на регламент относно общностния патент, надлежното съобразяване c Мюнхенската Конвенция и със статута на Европейското патентно ведомство, присъединяването на Общността към Мюнхенската Конвенция, както и бъдещата координация на съответното развитие на регламента и на конвенцията. Освен това Мюнхенската Конвенция трябва да бъде изменена, тъй като не позволява на Ведомството да изпълнява тези функции<NOTE NOTE.ID="E0040" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 2.3 от Предложението за регламент относно общностния патент.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7015"?><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Изглежда трудно при тези обстоятелства да се определи дали е несправедливо Общността да бъде критикувана за това, че не е завършила успешно своите проекти, особено при процедура, подчинена на правилото за единодушие<NOTE NOTE.ID="E0041" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Проектът за регламент относно общностния патент е представен на основание на член 308 ЕО, който изисква единодушие в Съвета. По време на съдебното заседание, запитана за причината за неуспеха на проекта в Съвета, Комисията посочва езиковия режим като основна пречка за неговото приемане.</P></NOTE>. Несъмнено е прав авторът, който по повод на смесените споразумения пише, че когато компетентността се превръща в критерий за определяне на юрисдикцията, тя я превръща в заложник на сложността си<NOTE NOTE.ID="E0042" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Eeckhout, P., op. cit., стр. 237.</P></NOTE>. C постепенното разширяване на споделената компетентност в многобройни и различни области, които <QUOT.START ID="QS0034" REF.END="QE0034" CODE="201E"/>стават общностни<QUOT.END ID="QE0034" REF.START="QS0034" CODE="201C"/>, се предрича лавина от въпроси към Съда, за да се произнесе той по своята собствена компетентност в това отношение, без да може да избегне прегледа на релевантното общностно законодателство във всеки конкретен случай.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>Накратко, ако се приложи буквално цитираната съдебна практика, би могло да се заключи, че ако липсват общностни разпоредби, Съдът не е компетентен; би могло обаче и да се приеме, както предлага Комисията, че Съдът е компетентен, ако интелектуалната собственост се разглежда като един-единствен сектор, съставен от марките, моделите и другите видове права, предвидени в Споразумението ТРИПС, в който има непълноти на общностното законодателство, както е например относно срока на закрила, предоставена от патентите за открития, което според Решение по дело Étang de Berre въпреки това не е пречка за тълкувателната компетентност на Съда.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Алтернативно предложение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Предвид трудностите на горепосочената съдебна практика, в които Съдът сам се въвлича, предпочитам да отстоявам теза, която позволява да се преодолее толкова здраво закрепена позиция, и да предприема работа за реорганизиране в интерес на общностното право, като защитя идеята, че Съдът разполага c обща компетентност да тълкува Споразумението ТРИПС поради следните причини.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>На първо място трябва да се обърне по-голямо внимание, отколкото това е правено досега, на факта, че Споразуменията за СТО се вписват в контекста на международното право, в който договорите се ратифицират c намерението да се спазват добросъвестно. Следва също да се отбележи претърпяната от ГАТТ промяна, която отслабва първоначалния му <QUOT.START ID="QS0035" REF.END="QE0035" CODE="201E"/>договорен<QUOT.END ID="QE0035" REF.START="QS0035" CODE="201C"/> характер, за да го трансформира в практически <QUOT.START ID="QS0036" REF.END="QE0036" CODE="201E"/>конституционна<QUOT.END ID="QE0036" REF.START="QS0036" CODE="201C"/> рамка за световната търговия, като изцяло го съобразява със стандартите на международните договори съгласно Виенската конвенция от <DATE ISO="19690523">23 май 1969 г.</DATE> за правото на договорите<NOTE NOTE.ID="E0043" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В сила от <DATE ISO="19800127">27 януари 1980 г.</DATE> [UN Doc A/CONF.39/27 (1969), 1155 UNTS 331]. Pescatore, P. <QUOT.START ID="QS0037" REF.END="QE0037" CODE="201E"/>Opinion 1/94 on <QUOT.START ID="QS0038" REF.END="QE0038" CODE="201E"/>conclusion<QUOT.END ID="QE0038" REF.START="QS0038" CODE="201C"/> of the WTO Agreement: is there an ecape from a programmed disaster?<QUOT.END ID="QE0037" REF.START="QS0037" CODE="201C"/>, в Common Market Law Review, vol. 36, 1999, c. 400.</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0039" REF.END="QE0039" CODE="201E"/>Виенска конвенция<QUOT.END ID="QE0039" REF.START="QS0039" CODE="201C"/>). Следователно е уместно да се запази изходната позиция на Решенията по дела Haegemann<?PAGE NO="I-7016"?> и Demirel, посочени по-горе, в случая на смесени споразумения, за да се приеме, че те се включват в общностния правен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>На второ място, договорите, сключени съвместно от Общността и от държавите-членки, разкриват преследваната обща цел, която ги задължава по отношение на третите страни, които са страни по тях; принципът на лоялност, установен в член 10 ЕО, задължава държавите-членки да сътрудничат не само в етапите на преговори и подписване на тези споразумения, но също и при изпълнението им<NOTE NOTE.ID="E0044" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Становище 1/94, посочено по-горе, точка 108.</P></NOTE>, което трябва да се тълкува в съответствие със задължението за осигуряване на полезно действие на общностното право не само в законодателната област, но също и в изпълнителната и съдебната сфера<NOTE NOTE.ID="E0045" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Kahl, W. <QUOT.START ID="QS0040" REF.END="QE0040" CODE="201E"/>Artikel 10<QUOT.END ID="QE0040" REF.START="QS0040" CODE="201C"/>, в Calhes, Ch./Ruffert, M., op. cit, c. 451 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>На трето място, най-добрият начин да се осигури спазване на международните споразумения c трети страни и да се постигне необходимата хармония в тълкуването на смесените споразумения се състои в гарантиране на тяхното еднакво тълкуване — идея, която се потвърждава от връзките, които могат да съществуват между разпоредбите на споразумението, както поддържа генерален адвокат Tesauro<NOTE NOTE.ID="E0046" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точки 20 и 21 от заключението, представено по дело Hermès, посочено по-горе.</P></NOTE>. В това отношение единственият орган, който би могъл да изпълни тази задача, е Съдът, все c неоценимата помощ на националните съдилища посредством преюдициалния механизъм по член 234 ЕО. Наред c това тази чувствителност относно хармонията в тълкуването на общностното право се среща също в Становище 1/91 относно Споразумението за Европейското икономическо пространство, c което се подкрепя тезата, според която не трябва да се разпръсква компетентността за тълкуване на общностните текстове, която представлява гаранция за тяхната съгласуваност<NOTE NOTE.ID="E0047" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Становище, прието на <DATE ISO="19911214">14 декември 1991 г.</DATE> по силата на член 228, параграф 1, втора алинея от Договора за ЕИО (Становище <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="1/91" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-6079">1/91, Recueil, стр. I-6079, точки 43—45</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>На четвърто място, фактът, че Съдът счита, че има правомощие да разглежда смесените споразумения, и по-конкретно Споразумението ТРИПС, не би могъл да има за последица прехвърляне на Общността на национална законодателна компетентност — не в по-голяма степен от тази, която принадлежи на държавите-членки поради неупражняване на компетентност от общностните институции. Напротив, ползвайки се от задължително за всички еднакво тълкуване дори в областите, в които Общността не е приела мерки, държавите-членки биха могли да се съобразят по-лесно c член 10 ЕО, използвайки това правомощие.</TXT></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>На пето, последно място, положението, породено от настоящата съдебна практика относно смесените споразумения, е изненадващо, защото да се отрече компетентността на Съда да разглежда такова споразумение, ратифицирано от Общността, докато не бъде прието законодателство по отношение на конкретни<?PAGE NO="I-7017"?> въпроси, е също толкова нелогично, колкото да се забрани на националния съд да тълкува рамков закон, докато органите, на които е делегирана законодателната власт, не я упражнят.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Така Съдът би трябвало да осъзнае недостатъците на своята практика и да се опита да преустанови безконечната тревога относно своята компетентност да преценява смесените споразумения, като се осмели да смени посоката и да поеме своята отговорност както за да преформулира практиката си и да я съобрази c основните принципи на международното право, така и за да й придаде правната сигурност, изисквана от институционалните оператори на вътреобщностно ниво. Решението по дело Dior и др., посочено по-горе, вече прави крачка в тази посока, тъй като Съдът включва в своята обосновка позоваване на член 10 ЕО, но допуска грешка да не му предостави обхвата, който предлагам.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>C оглед на всички гореизложени обстоятелства си позволявам да предложа на Съда да се обяви за компетентен да тълкува Споразумението ТРИПС, и следователно член 33 от него.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT>Относно непосредственото действие на член 33 от Споразумението ТРИПС</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ако в партитурата на правните проблеми на външните отношения на Общността тълкуването на смесените споразумения се е превърнало в припев, непосредственото действие е вокалната партия, неразривно свързана c него по така, че едното никога не се появява без другото. Сравнението не е безпричинно, защото както ще видим по-долу, съображенията на общностната съдебна практика разкриват важни методологични съвпадения.</TXT></NP><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Формулировката на въпроса на Supremo Tribunal de Justiça е двусмислена и изглежда загатва едновременно за непосредственото действие и за възможността страните да се позоват на разпоредбите на Споразумението за СТО във висящите спорове пред националните съдилища, но прочита на акта за препращане и на становищата, представени в настоящото производство, поставя ударението върху непосредствената пряка приложимост на член 33 от Споразумението ТРИПС.</TXT></NP><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се започне c разглеждане на основните хипотези от практиката на Съда, за да се извлече съответния отговор, който да се адаптира в зависимост от определени разсъждения.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7018"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Отговорът съобразно практиката на Съда</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>От Hermes до Van Parys</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>В Решение по дело Demirel Съдът приема, че разпоредба от споразумение, сключено от Общността c трети страни, има непосредствено действие, когато предвид нейния текст, както и предвид предмета и същността на това споразумение, тя съдържа ясни и точни задължения, чието изпълнение не зависи от издаването на последващ акт<NOTE NOTE.ID="E0048" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение, посочено в бележка под линия 7 по-горе, точка 14.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>Макар в Решение по дело Hermes Съдът да не се произнася по този аспект, генералният адвокат Tesauro е склонен да приеме непосредственото действие на Споразумението за СТО, основавайки се на обстоятелството, че колебанията на Съда относно ГАТТ са преодолени със споразумението, което го заменя<NOTE NOTE.ID="E0049" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение, представено по дело Hermes, посочено в бележка под линия 17 по-горе, точка 30, втори параграф.</P></NOTE>. При все това той обяснява, че частноправните субекти могат да се позовават на Споразумението ТРИПС <QUOT.START ID="QS0041" REF.END="QE0041" CODE="201E"/>по отношение на разпоредбите, които го позволяват<QUOT.END ID="QE0041" REF.START="QS0041" CODE="201C"/>, което напомня за Решение по дело Demirel, възпроизведено в предходната точка, понеже <QUOT.START ID="QS0042" REF.END="QE0042" CODE="201E"/>това, което има значение [...], е дали въпросната разпоредба се прилага сама по себе си, като случаят е такъв всеки път, когато <HT TYPE="ITALIC">тя не налага приемането на никакъв последващ акт, за да може да произведе последиците си</HT><QUOT.END ID="QE0042" REF.START="QS0042" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0050" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 17, точка 37, курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Съдът излага своето становище в дело Португалия/Съвет<NOTE NOTE.ID="E0051" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19991123">23 ноември 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-149/96" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-8395">С-149/96, Recueil, стр. I-8395, точки 42—47</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, чиито фактически обстоятелства не са свързани със Споразумението ТРИПС, доколкото предмет на жалбата е действителността на два договора — единия c Република Индия, другия c Ислямска република Пакистан, относно достъпа до текстилния пазар, като дър-жавата-членка жалбоподател твърди, че свързаното c подписването на тези договори<NOTE NOTE.ID="E0052" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение 96/386/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19960226">26 февруари 1996 година</DATE> относно приключването на Меморандуми за разбирателство между Европейската общност и Ислямска република Пакистан и Европейската общност и Република Индия относно търговските договорености за достъп до пазара на текстилни продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" DATE.PUB="1996" PAGE.FIRST="47">OB L 153, стр. 47</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 13, стр. 138).</P></NOTE> решение е незаконосъобразно, защото нарушава правилата и основните принципи на СТО.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>Решението води до богата доктрина, в голямата си част много критична<NOTE NOTE.ID="E0053" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Тя е обобщена изключително добре в Cebada Romero, A., op. cit., параграф 467 и сл.</P></NOTE>, която ще изложа в резюме, за да не удължа настоящото заключение. Така макар Съдът да признава, че Споразумението за СТО съдържа значителни разлики в сравнение c разпоредбите на ГАТТ от 1947 г., по-конкретно поради засилването на режима на защита и на механизма за уреждане на спорове<NOTE NOTE.ID="E0054" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (приложение 2 към Споразумението за СТО).</P></NOTE>, той подчертава ролята на преговарящи на държавите, за<?PAGE NO="I-7019"?> да заключи, че признаването на непосредственото действие на този договор би имало за последица лишаването на законодателните или изпълнителните органи на страните съдоговорители от предоставената от член 22 от споменатата договореност възможност да се започнат преговори за намиране дори на временно разрешение<NOTE NOTE.ID="E0055" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Португалия/Съвет, посочено по-горе в бележка под линия 52, точки 36—40.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Съдът добавя, че целта на Споразуменията за СТО не е да се определят необходимите правни средства за осигуряване на неговото добросъвестно изпълнение във вътрешния правен ред на страните съдоговорители<NOTE NOTE.ID="E0056" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 52, точка 41.</P></NOTE>, така че нормите на тези споразумения не се използват за контрол на законосъобразността на актовете на институциите на Съюза<NOTE NOTE.ID="E0057" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. бележка под линия 52, точка 47.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съдът обаче се позовава на два случая, в които е признал непосредственото действие на разпоредби на ГАТТ, а именно когато Общността възнамерява да спази задължение, поето в рамките на СТО (дело Fediol/Комисия<NOTE NOTE.ID="E0058" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19890622">22 юни 1989 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="70/87" YEAR="1989" PAGE.ECR="1781">70/87, Recueil, стр. 1781, точки 19—22</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>), или когато общностен акт препраща изрично към Споразуменията за СТО (дело Nakajima/Съвет<NOTE NOTE.ID="E0059" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19910507">7 май 1991 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-69/89" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-2069">С-69/89, Recueil, стр. I-2069, точка 31</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>) — хипотези, при които Съдът трябва да следи за законосъобразността на разглеждания общностен акт c оглед на правилата на СТО и които са единствените две изключения от общото правило, както следва от Решение по дело Van Parys<NOTE NOTE.ID="E0060" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20050301">1 март 2005 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-377/02" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-1465">С-377/02, Recueil, стр. I-1465, точки 39 и 40</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>В последното решение отхвърлянето на непосредственото действие на разпоредбите на СТО придобива абсолютен характер, доколкото Съдът не допуска пред юрисдикция на държава-членка да се прави позоваване на несъответствието на общностна правна уредба c определени правила на СТО дори когато Органът за уреждане на спорове<NOTE NOTE.ID="E0061" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Предвиден в член 2, параграф 1 от посочената по-горе договореност.</P></NOTE> е приел, че тази правна уредба не съответства на посочените правила<NOTE NOTE.ID="E0062" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Van Parys, посочено по-горе в бележка под линия 61, точка 54.</P></NOTE>. Би могъл да бъде нарушен принципът pacta sunt servanda, записан в член 26 от Виенската конвенция<NOTE NOTE.ID="E0063" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Laget-Annamayer, A., <QUOT.START ID="QS0043" REF.END="QE0043" CODE="201E"/>Le Statut des accords OMC dans l'ordre juridique communautaire: en attendant la consécration de l'invocabilité<QUOT.END ID="QE0043" REF.START="QS0043" CODE="201C"/>, в Revue trimestrielle de droit européen, 42 (2), април/юни 2006, c. 281 и сл.</P></NOTE>, чрез незачитане на решения на орган, чиято компетентност е приета от Общността c подписването на Споразумението за СТО; освен това Решение по дело Van Parys е изненадващо, понеже Съдът винаги следи за спазване на своите решения на всички национални равнища, в административната, законодателната или съдебната област.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Последиците от Решение по дело Dior и др.</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>За разлика от Решение по дело Hermes, Решение по дело Dior и др. не<?PAGE NO="I-7020"?> избягва въпросите на нидерландските юрисдикции относно непосредственото правно действие на Споразумението ТРИПС Съдът обаче не се произнася в предложения от генералният адвокат Tesauro в делото Hermès смисъл, а поддържа своята позиция относно разпределянето на компетентността между държавите-членки и Общността.</TXT></NP><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Въз основа на декларираното в точка 14 от Решение по дело Demirel, посочено по-горе, и след като припомня, че частноправните субекти не могат да се позовават на разпоредбите от СТО пред националните съдилища (Решение по дело Португалия/Съвет), Съдът прави разграничение между областите, уредени от европейското право, и тези, в които Общността все още не е упражнила своите правомощия<NOTE NOTE.ID="E0064" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Dior и др., посочено по-горе в бележка под линия 22, точки 47 и 48.</P></NOTE>. Във връзка c първите той напомня за задължението да се тълкува Споразумението ТРИПС в светлината на неговата редакция и крайната му цел<NOTE NOTE.ID="E0065" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Според Решение по дело Hermès, посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 28.</P></NOTE> по отношение на вторите той счита, че тъй като не са уредени в общностното право, последното <QUOT.START ID="QS0044" REF.END="QE0044" CODE="201E"/>нито изисква, нито изключва правният ред на държава-членка да признае на частноправните субекти право да се основат пряко на<QUOT.END ID="QE0044" REF.START="QS0044" CODE="201C"/> на Споразумението ТРИПС.</TXT></NP><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>Накратко, съгласно тази съдебна практика общностната или национална компетентност за прилагането на конкретна разпоредба и относно решението кой е компетентен да прецени дали може да бъде направено позоваване на нея, придобива нов смисъл. Ако тази идея се приложи към настоящия случай, би било подходящо да се подчертае, че ако член 33 от Споразумението ТРИПС попада сред общностните материи, правомощието да извърши тази преценка принадлежи на Съда, а ако е национално правомощие, компетентността е на юрисдикциите на държавите-членки<NOTE NOTE.ID="E0066" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. също Решение по дело Schieving-Nijstad и др., посочено по-горе в бележка под линия 21, точки 51—55.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>Както при първия въпрос, и този подход на Съда, който се фокусира върху съответните компетентности на Общността и на нейните държави-членки, не ми изглежда убедителен, тъй като той отново налага да се изследва дали Съюзът е използвал в достатъчна степен своите правомощия; така отново се появява липсата на предвидимост за институционалните оператори и прекомерната роля на Съда, който разрешава спора, основавайки се на разделението на компетентностите. Но преди всичко са застрашени единството и съгласуваността на тълкуването на общностното право, включително международните договори, по които са страни държавите-членки заедно c Общността, което изглежда поражда нужда от намиране на друга методология.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Алтернативно предложение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>Основната линия на моята теза е много проста и обединява необходимостта от спазване на международните<?PAGE NO="I-7021"?> споразумения на Съюза съгласно принципа за добросъвестност, който винаги трябва да бъде ръководещ за действията на държавите, но също и на организациите, които действат в рамките на световния ред, и за тълкуването на споразуменията, които сключват<NOTE NOTE.ID="E0067" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Dupuy, P. M., Droit international public, Dalloz, 4e éd., Париж, 1998, c. 284.</P></NOTE>, в съответствие c членове 26 и 31 от Виенската конвенция.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>Смятам, че не греша, като вписвам Решение по дело Demirel в тази философия, когато в горепосочената точка 14 Съдът подчинява пряката приложимост на споразуменията, сключени от Общността, от една страна, на тяхното съдържание, предмет и естество, а от друга страна, на съществуването на ясно, точно и безусловно задължение. Тези два последователни критерия трябва да се превърнат в по-доброто ръководство за преценка на непосредственото действие, отколкото гореизложената съдебна практика.</TXT></NP><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>При все това, докато постоянства тезата от Решение по дело Португалия/Съвет, потвърдена на последно място в Решение по дело Van Parys, не се вижда никаква възможност за изоставяне на дуалистичната система, която Съдът, основавайки се на неопределено правно основание, превърна в средство за освобождаване от своите задължения, що се отнася до прилагането на ius gentium и на Споразумението за СТО в Общността<NOTE NOTE.ID="E0068" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Pescatore, P., <QUOT.START ID="QS0045" REF.END="QE0045" CODE="201E"/>Free World Trade and the European Union<QUOT.END ID="QE0045" REF.START="QS0045" CODE="201C"/>, в Pérez van Kappel, A./Heusel, W., (координатори) Free World Trade and the European Union — The reconciliation of Interest and the Review of the Understanding on Dispute Settlement in the Framework of the World trade Organisation, Academy of European Law, vol. 28, Триер, 2000, c. 12.</P></NOTE>. Следователно разпоредба от този вид никога не ще има непосредствено действие в Европейския съюз, освен в случаите, визирани в Решенията по дела Fediol/Комисия и Nakajima/Съвет, посочени по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>Тъй като доводите на Съда принадлежат по-скоро на политическата, отколкото на правната сфера<NOTE NOTE.ID="E0069" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Laget-Annamayer, A., op. cit., c. 287; вж. също Cebada Romero, A., op. cit., c. 490.</P></NOTE>, безполезно е спорът да се разглежда в дълбочина и трябва критиката в доктрината да преодолее съпротивата срещу приемането на позицията на генералния адвокат Saggio; според него правило, което произтича от международен договор, поради неговото ясно, точно и безусловно съдържание може по принцип да бъде критерий за контрол за законосъобразност на общ-ностните актове и частноправните субекти могат да се позовават на него пред националните юрисдикции единствено когато това произтича от общия контекст на споразумението<NOTE NOTE.ID="E0070" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение, представено по дело Португалия/Съвет, посочено по-горе в бележка под линия 52, точка 18.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Не ми остава друго освен да представя две допълнителни разсъждения в този дебат, който очевидно е разрешен от постоянната съдебна практика.</TXT></NP><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>На първо място, ако истинската причина за това Съдът да отрича непосредственото действие на Споразумението за СТО произхожда от намерението му да<?PAGE NO="I-7022"?> не се намесва в правомощията на общ-ностните политически институции да действат в рамките на свободата на действие при водене на преговори, предоставена им от Договореността относно уреждането на спорове<NOTE NOTE.ID="E0071" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Eeckhout, P., op. cit., стр. 306.</P></NOTE>, този подход би послужил единствено в областите, в които действително съществува възможност за преговори.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>Макар Договореността относно уреждането на спорове да включва Споразумението ТРИПС сред материите, спрямо които тя се прилага, естеството на уредбата, която то цели да хармонизира, а именно правата на интелектуална и индустриална собственост, не се съгласува добре c механизма за уреждане на спорове, тъй като по дефиниция тези права принадлежат на лицата, а не на държавите<NOTE NOTE.ID="E0072" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Параграф 4 от изложението на мотивите за приемане на Споразумението ТРИПС.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>Същността на това приложение към Споразумението за СТО се различава значително от тази на Общото споразумение, върху което Съдът основава предпоставките на своите съображения в Решение по дело Португалия/Съвет; трудно е да се постави знак за равенство, без да съществува противоречие, между минималните стандарти за защита като срока на патентите и правилата, които например изискват намаляване или отмяна на митата за улесняване на достъпа до стоките до пазара. Съмнявам се, че тези различни видове правила предлагат еднаква гъвкавост за достигане до компромис. Следователно трябва да се отдели повече внимание на разпоредбата, която се тълкува, за да се определи дали чрез преговори може да се отклони нейното прилагане.</TXT></NP><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>На второ място, значението, което подходът на Съда придава на системата за уреждане на спорове на СТО, е несъразмерно, тъй като той отдава предимство на възможността за избягване на отговорностите, поети по силата на Споразумението за СТО, пред неговата задължителна сила като многостранен международен договор.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>Вярно е, че това споразумение не предвижда средства за защита като иска за установяване на неизпълнение на задължение по член 226 ЕО и още по-малко като принудителните мерки, установени в член 228 ЕО, но това не позволява да се преобръща текстът на международното споразумение чрез използване на метода за уреждане на спорове като оправдание от правен характер и като алтернатива на задължението за добросъвестно спазване на международното право. Не може да му се приписва такова преимущество, като се изопачава това, което трябва да представлява едно изключение. Наред c това постигнатият чрез преговори резултат винаги има временен характер<NOTE NOTE.ID="E0073" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 22, параграф 1 от Договореността относно уреждането на спорове.</P></NOTE> и трябва да допринася за спазването на споразумението<NOTE NOTE.ID="E0074" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Това следва от член 3, параграф 7 от Договореността относно уреждането на спорове, поред който <QUOT.START ID="QS0046" REF.END="QE0046" CODE="201E"/>[...] [р]ешение, което е взаимно приемливо за страните по спора и съгласувано със споразуменията, влизащи в обхвата на настоящата договореност, следва винаги да бъде предпочитано. [...]<QUOT.END ID="QE0046" REF.START="QS0046" CODE="201C"/>; курсивът е мой.</P></NOTE>, което подкрепя становището на тези, които подчертават единството на механизма за уреждане на спорове.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7023"?><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>По същия начин, макар член IX от Споразумението за СТО да предоставя изключителното право на Министерската конференция и на Общия съвет да тълкуват споразумението и многостранните търговски споразумения, решението за приемане на тълкуване трябва да се приеме c мнозинство от три четвърти от страните членки. Предвид големия брой членуващи в СТО страни е трудно да се постигне такова мнозинство, така че не споделям мнението, че предоставеното от член IX право смекчава правораздавателния характер на механизма за уреждане на спорове<NOTE NOTE.ID="E0075" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Timmermans, C.W.A., <QUOT.START ID="QS0047" REF.END="QE0047" CODE="201E"/>L'Urugay Round: sa mise en oeuvre par la Communauté européenne<QUOT.END ID="QE0047" REF.START="QS0047" CODE="201C"/>, в Revue du Marché Unique Européen, n° 4/1994, c. 178.</P></NOTE>, тъй като досега той никога не е бил използван<NOTE NOTE.ID="E0076" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>По устна информация от правния отдел на СТО.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>Предходните разсъждения позволяват да се преодолее първата пречка относно същността и контекста на анализираното споразумение. Следователно е достатъчно да се тълкува член 33 от Споразумението ТРИПС, за да се разгледа въпросът за неговия непосредствен ефект.</TXT></NP><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>Предвид моето подозрение обаче, че предложението, направено в светлината на съдебната практика, визирана в точка 1 от раздел V-B от настоящото заключение, не би представлявало интерес за препращащата юрисдикция, която в действителност се нуждае от критерии за тълкуване, които да ѝ помогнат да установи непосредственото действие на спорната разпоредба, би следвало последната да се разгледа в трети епиграф, който от методологична гледна точка трябва да се приеме като общ за другите два. Логиката го изисква, тъй като двата пътя водят до извода, че непосредствената приложимост води до старателен анализ.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Преглед на член 33 от Споразумението ТРИПС</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>В представените в настоящото преюдициално производство становища някои страни сочат, че спорната разпоредба е ясна, основавайки се на много повърхностен прочит на нейния текст.</TXT></NP><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>Не споделям тази гледна точка. Член 33 от Споразумението ТРИПС съдържа две предпоставки: едната е минималният срок на защита, предоставена от патентите, който се определя на двадесет години, а другата е максималният срок, който е оставен на преценката на националния законодател.</TXT></NP><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>Редакцията не е ясна, което води до погрешното ѝ тълкуване. Правилният смисъл на разпоредбата е предвиден като задължение на страните съдоговорители да съобразят своето законодателство относно патентите c първата предпоставка, като предвидят 20-годишен минимален срок на защита на тези права на индустриална собственост, считано от<?PAGE NO="I-7024"?> подаването на заявката. В замяна на това втората предпоставка им предоставя правото да определят максималния срок.</TXT></NP><NP><NO.P>92.</NO.P><TXT>Би могла да се защити тезата за <QUOT.START ID="QS0048" REF.END="QE0048" CODE="201E"/>асиметрично<QUOT.END ID="QE0048" REF.START="QS0048" CODE="201C"/> непосредствено действие на първата предпоставка за случаите като този по настоящото дело, когато нарушението се дължи на факта, че обхватът на нематериалните права от този вид е запазен под посочените граници във времето, в края на преходния период, който е допуснат от самото Споразумение ТРИПС. Изглежда безспорно, че задължението на държавите изпълнява условията, които са необходими за непосредственото му приложение. Ето защо увредените от законодателното бездействие лица имат право да се позоват на спорната норма срещу държавата нарушител. Това разрешение се подкрепя от развитието на практиката на Съда относно вертикалното непосредствено действие на директивите.</TXT></NP><NP><NO.P>93.</NO.P><TXT>Признаването на хоризонталното непосредствено действие предизвиква повече съмнения при липсата на максимална граница. Изтичането на срока на защита на тези специални права на собственост влияе не само върху притежателя им, но и по-конкретно върху третите лица и върху обществената сфера, която в тази област представлява общият интерес. Конкурентите, както и органите, натоварени със съответното администриране на регистрацията на тези права, трябва да знаят кога изтича срока на закрила на патента в националния правен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>94.</NO.P><TXT>Ако законодателната власт не упражни това правомощие, не е възможно да се определи конкретно чрез обикновен прочит на член 33 крайният момент на правно установения монопол. По-специално, ако се приеме за достатъчно да се избере минималната възможност от двадесет години, това би се равнявало на присвояване на законодателно правомощие, което не би могло да се противопостави на трети лица.</TXT></NP><NP><NO.P>95.</NO.P><TXT>Поради това член 33 от Споразумението ТРИПС няма непосредствено действие, доколкото е подчинен на националната законодателна власт, която трябва да определи точния срок на закрилата, предоставена на патентите, съгласно своя вътрешен правен ред.</TXT></NP><NP><NO.P>96.</NO.P><TXT>Накрая трябва да се добави, че член 70 от Споразумението ТРИПС, който се отнася до защитата на съществуващи обекти и е изтъкнат в подкрепа на непосредственото действие на горепосочения член 33, има за цел да осигури на съществуващите към влизането в сила на Споразумението ТРИПС права същия обхват като този на правата, предоставяни по силата на законодателствата, приети от държавите съдоговорители c оглед прилагането на споразумението. Следователно става въпрос за простиране на новата защита върху старите патенти, което няма никакво отношение към непосредственото действие на националните разпоредби.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7025"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI —</NO.P><TXT>Заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>97.</NO.P><TXT>C оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, оправени от Supremo Tribunal de Justiça, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0049" REF.END="QE0049" CODE="201E"/>Член 33 от Споразумението за свързаните c търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което се съдържа в приложение IB към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, няма непосредствено действие и следователно на него не може да се извърши позоваване пред националните юрисдикции срещу други частноправни субекти, доколкото той е подчинен на последваща регламентация от страна на националния законодател c оглед определянето на точния срок на закрилата, предоставена на патентите.<QUOT.END ID="QE0049" REF.START="QS0049" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>