<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑310/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CJ0310</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2385">EU:C:2014:2385</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20141120">20.11.2014</DATE> г. — ДЕЛО C‑310/13</P><P>NOVO NORDISK PHARMA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20141120">20 ноември 2014 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 85/374/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност за дефектни стоки</KEYWORD><KEYWORD>Действие на Директивата по предмет</KEYWORD><KEYWORD>Специални режими на отговорност, съществували към датата на нотифициране на Директивата</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост на национален режим на отговорност, който дава възможност за получаване на информация за нежеланите ефекти на лекарствените продукти</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑310/13</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от <DATE ISO="20130506">6 май 2013 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Novo Nordisk Pharma GmbH</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">S.,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик), A. Prechal и K. Jürimäe, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: M. Aleksejev, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20140326">26 март 2014 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г‑жа S., от J. Heynemann, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Šimerdová и G. Wilms, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20140611">11 юни 2014 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19850725">25 юли 1985 година</DATE> за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1985">ОВ L 210, стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183), изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990510">10 май 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="1999">ОВ L 141, стр. 20</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 34, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директива 85/374<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Novo Nordisk Pharma GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Novo Nordisk Pharma<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и г‑жа S. по повод на искането на последната да получи информация за страничните и другите ефекти на произвеждан от това предприятие лекарствен продукт.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>Тринадесето и осемнадесето съображение от Директива 85/374 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>като има предвид, че в съответствие с правните системи на държавите членки, увреденото лице може да претендира поправяне на щетите на основание на извъндоговорна отговорност, различна от предвидената в настоящата директива; доколкото тези разпоредби служат за постигане на цели, свързани с ефективната защита на потребителите, те н[е] трябва да се засягат от настоящата директива; като има предвид, че ефективната защита на потребителите в областта на лекарствените продукти вече е осигурена в дадена държава членка по-специално чрез специален режим на отговорност, исковете, основаващи се на този режим, следва да останат също възможни;</P></CONSID><P>[…]</P><CONSID><P>като има предвид, че свързаната с това хармонизация не може да бъде цялостна на настоящия етап, а само отваря възможности за по-пълна хармонизация; като има предвид, че следователно е необходимо Съветът да получава през определени периоди от време отчети и доклади от страна на Комисията относно прилагането на настоящата директива, придружени при необходимост от съответните предложения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от Директивата предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Производителят носи отговорност за вредите, причинен[и] от дефект на неговата стока<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="3"?><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директивата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Производител<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4 от Директивата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Увреденото лице е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между дефекта и вредата<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 7 от Директива 85/374 предвижда, че производителят не носи отговорност за дефектната стока, ако докаже, че е налице някое от посочените в тази разпоредба условия.</TXT></NP><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 13 от Директивата предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Настоящата директива не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на правото на договорна и извъндоговорна отговорност или на основание на даден специале[н] режим, съществуващ към момента на нотифициране на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 15 от Закона за отговорността за вреди от дефектни стоки (Gesetz über die Haftung für fehlerhafte Produkte) от <DATE ISO="19891215">15 декември 1989 г.</DATE> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на този закон не се прилагат в случаите, в които употребата на определен лекарствен продукт за хуманна употреба, който е отпуснат на потребителя в пределите на действие на Закона за лекарствените продукти [Arzneimittelgesetz, от <DATE ISO="19760824">24 август 1976 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>AMG<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>] и за който се изисква разрешение за употреба или който с нормативен акт е освободен от изискването за разрешение, причини някому смърт или телесна повреда или увреди здравето му.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Това не засяга отговорността, произтичаща от други разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 84, параграфи 1 и 2 от AMG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="084.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако употребата на определен лекарствен продукт за хуманна употреба, който е отпуснат на потребителя в пределите на действие на този закон и за който се изисква разрешение за употреба или който с нормативен акт е освободен от изискването за разрешение, причини някому смърт или тежка телесна повреда или тежко увреди здравето му, фармацевтичното предприятие, което в пределите на действие на този закон е пуснало на пазара лекарствения продукт, е длъжно да обезщети пострадалия за произтеклите от това вреди. Задължението за обезщетяване възниква само когато:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>при употребата му по предназначение лекарственият продукт има неблагоприятни ефекти, които надхвърлят границите на допустимото според разбиранията в медицинската наука, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>вредите са настъпили в резултат от това, че етикетировката, медицинската информация или листовката за пациента не отговаря на разбиранията в медицинската наука.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="084.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако предвид обстоятелствата по конкретния случай приложеният лекарствен продукт е годен да причини вредите, смята се, че именно той ги е причинил. Дали в определен случай приложеният лекарствен продукт е бил годен да причини вредите, се преценява в зависимост от състава и дозировката на този продукт, начина и продължителността на употребата му по предназначение, времевата връзка с настъпването на вредите, вида на вредите и здравословното състояние на увреденото лице към момента на прилагането на продукта, както и в зависимост от всички други обстоятелства, с оглед на които в конкретния случай може да се направи извод, че продуктът е или не е причинил вредите […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 84а от AMG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="084A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Ако са налице факти, които дават основание да се приеме, че определен лекарствен продукт е причинил вредите, увреденото лице може да изиска информация от фармацевтичното предприятие, освен ако това е излишно за целите на преценката дали е налице право на обезщетение за вреди по член 84. Правото на информация се отнася до известните на фармацевтичното предприятие ефекти, странични ефекти и взаимодействия, както и до известните му съмнения за странични ефекти или взаимодействия и до всички останали данни, които биха могли да са от значение за преценката дали неблагоприятните ефекти са в границите на допустимото. […] Не е налице право на информация по отношение на данните, които са поверителни по закон или по отношение на които фармацевтичното предприятие или трето лице има надделяващ интерес да останат поверителни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="084A.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При условията по параграф 1 е налице и право да се получи информация от органите, компетентни за разрешаването и надзора на лекарствените продукти. Съответният орган не е длъжен да предостави информацията, ако данните са поверителни по закон или фармацевтичното предприятие или трето лице има надделяващ интерес да останат поверителни<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>В Германия режимът на отговорността по AMG е единственият специален режим на отговорност, съществувал към датата на нотифицирането на Директивата, тоест към <DATE ISO="19850730">30 юли 1985 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Презумпцията за причинно-следствена връзка, установена в член 84, параграф 2 от AMG, и правото на информация по член 84a от AMG са въведени със Закона за изменение на режима на отговорността за вреди от <DATE ISO="20020719">19 юли 2002 г.</DATE> (Zweites Schadensersatzrechtsänderungsgesetz, BGBl. 2002 I, стр. 2674), който влиза в сила на <DATE ISO="20020801">1 август 2002 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>От 2004 г. до юни 2006 г. г‑жа S., която страда от диабет, приема по предписание лекарствения продукт Levemir, произвеждан от Novo Nordisk Pharma, и в резултат от това получава липоатрофия, тоест загуба на подкожни мазнини около мястото на поставяне на инжекциите.</TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>Г‑жа S. предявява иск пред Landgericht Berlin (Берлински областен съд) с цел Novo Nordisk Pharma да бъде задължено на основание член 84a от AMG да ѝ предостави информация за нежеланите и другите ефекти на въпросния лекарствен продукт, доколкото имат отношение към липоатрофията.</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>Landgericht Berlin уважава искането на г‑жа S. Въззивната инстанция Kammergericht Berlin (Берлински областен апелативен съд) отхвърля жалбата на Novo Nordisk Pharma срещу това решение и дружеството подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP><?PAGE NO="5"?><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че изходът на делото по отнесената до нея ревизионна жалба, която се отнася до правото на информация по член 84a от AMG, зависи от това дали тази разпоредба е съвместима с Директива 85/374.</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Трябва ли член 13 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че тази директива като цяло не засяга германския режим на отговорността за вреди от лекарствени продукти, доколкото той е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>специален режим<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, и в резултат от това националната уредба на отговорността в областта на фармацевтичното право може да продължи да се развива,</P><P>или</P><P>тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че съществувалите към момента на нотифицирането на Директивата (<DATE ISO="19850730">30 юли 1985 г.</DATE>) хипотези, при които възниква отговорност за вреди от лекарствени продукти, не бива да се разширяват?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 85/374, и конкретно член 13 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която установява специален режим на отговорност по смисъла на член 13, при който в резултат от изменение на тази правна уредба, прието след датата на нотифициране на Директивата на съответната държава членка, се предвижда, че потребителят има право да изиска от производителя на лекарствения продукт информация за нежеланите ефекти на продукта.</TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>В самото начало следва да се посочи, че както следва от член 13 от Директива 85/374, същата не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат в частност на основание на специален режим на отговорност, съществувал към датата на нотифициране на Директивата.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, германският режим на отговорността за вреди от лекарствени продукти по AMG представлява именно такъв специален режим на отговорност по смисъла на член 13 от Директива 85/374, доколкото, от една страна, е ограничен до определен производствен сектор и от друга, вече е съществувал към момента на нотифицирането на Директивата на Федерална република Германия, тоест към <DATE ISO="19850730">30 юли 1985 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>При това положение следва да се прецени дали Директива 85/374 допуска национална правна уредба, която като част от такъв специален режим, изменен след датата на нотифицирането на Директивата на съответната държава членка, предвижда право на потребителя да получи информация за нежеланите ефекти на даден продукт. Най-напред обаче следва да се провери дали Директивата урежда подобно право.</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение всъщност следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда Директива 85/374 се стреми към пълно хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по уредените от нея въпроси (решение Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, C‑495/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:869">EU:C:2011:869</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 20 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>За сметка на това, както е видно от осемнадесето съображение от Директивата, тя не е предназначена изчерпателно да хармонизира областта на отговорността поради дефектни стоки извън уредените от нея въпроси (решение Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:869">EU:C:2011:869</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 21 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>Що се отнася до правото на потребителя да получи информация за нежеланите ефекти на даден продукт, налага се констатацията, че нито това право, нито обхватът на информацията, която потребителят би могъл да изиска от производителя на продукта, не са сами по себе си предмет на разпоредбите на Директива 85/374.</TXT></NP><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Като се има предвид, че съгласно член 4 от Директивата увреденото лице е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между дефекта и вредата, следва да се провери дали учредяването на право на информация съгласно правната уредба на държава членка може да засегне разпределението на доказателствената тежест, така както е предвидено от законодателя на Съюза в този член.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, че наистина национална правна уредба, която предвижда право на увреденото лице да получи информация за нежеланите ефекти на съответния продукт, може да помогне на това лице да си осигури необходимите доказателства, за да може да ангажира отговорността на производителя.</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>Тази национална правна уредба обаче не води до обръщане на тежестта на доказване, която носи увреденото лице, нито променя предвидените в член 7 от Директива 85/374 предпоставки за освобождаването на производителя от отговорност.</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>При това положение следва да се констатира, че правото на потребителя да изиска от производителя на даден продукт информация за нежеланите ефекти на продукта, не е сред уредените в Директива 85/374 въпроси и съответно не попада в приложното ѝ поле.</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>Освен това националната правна уредба, която въвежда подобно право, не бива да засяга ефективността на предвидения в Директива 85/374 режим на отговорност, нито целите, преследвани от законодателя на Съюза посредством този режим (вж. в този смисъл решение Dutrueux и Caisse primaire d’assurance maladie du Jura, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:869">EU:C:2011:869</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 29).</TXT></NP><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>Национална правна уредба като приложимата в главното производство обаче не застрашава ефективността на предвидения в Директива 85/374 режим, нито целите на Директивата.</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, подобна национална правна уредба просто цели да отстрани съществуващата в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между него и производителя на съответния продукт, що се отнася до достъпа до информацията за продукта, а не променя естеството, нито основните характеристики на режима на отговорността на производителите по Директива 85/374.</TXT></NP><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 85/374 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която установява специален режим на отговорност по смисъла на член 13 от Директивата, при който в резултат от изменение на тази правна уредба, прието след датата на нотифициране на Директивата на съответната държава членка, се предвижда, че потребителят има право да изиска от производителя на лекарствения продукт информация за нежеланите ефекти на продукта.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Директива 85/374/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19850725">25 юли 1985 година</DATE> за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990510">10 май 1999 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, която установява специален режим на отговорност по смисъла на член 13 от Директивата, при който в резултат от изменение на тази правна уредба, прието след датата на нотифициране на Директивата на съответната държава членка, се предвижда, че потребителят има право да изиска от производителя на лекарствения продукт информация за нежеланите ефекти на продукта.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>