<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-416/20 PPU</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0416</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1020">EU:C:2020:1020</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑416/20 (PPU)</HT></P><P><HT TYPE="SC">Generalstaatsanwaltschaft Hamburg</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑416/20 PPU</P><P>TR</P><P>встъпила страна:</P><P>Generalstaatsanwaltschaft Hamburg</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2002/584/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Член 4a</KEYWORD><KEYWORD>Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано</KEYWORD><KEYWORD>Директива (ЕС) 2016/343</KEYWORD><KEYWORD>Членове 8 и 9</KEYWORD><KEYWORD>Право на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство</KEYWORD><KEYWORD>Укриване на лицето, което е обект на наказателно преследване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване се отнася до изпълнението на две европейски заповеди за арест, както и до съответните роли, които имат съдилищата на издаващата държава членка (в случая румънските) и съдилищата на изпълняващата държава членка (в случая германските) по отношение на контрола за спазването от издаващата държава членка на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 65, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. То повдига въпроса дали съдебните органи на изпълняващата държава членка са длъжни да откажат да изпълнят европейска заповед за арест поради нарушение от издаващата държава членка на правата на съответното лице съгласно Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Делото засяга румънски гражданин, който е осъден за различни престъпления в Румъния. В този контекст румънските съдилища издават три европейски заповеди за арест за задържането и предаването му от германските органи с цел изпълнение в Румъния на наказанията лишаване от свобода, които са му наложени с тези присъди. Поставеният на Съда въпрос се отнася до две от тези три заповеди за арест, и по-точно до това дали законосъобразността на предаването на задържано лице съгласно разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3.</P></NOTE>, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">ОВ L 81, 2009 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Рамково решение 2002/584<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), зависи от спазването от издаващата държава членка, в случая — Румъния, на разпоредбите на Директива 2016/343, и по-специално на членове 8 и 9 от нея.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че релевантните норми от правото на Европейския съюз относно основните права не изискват от запитващата юрисдикция да откаже изпълнението на разглежданите в главното производство заповеди за арест съгласно Рамково решение 2002/584. Това положение не се променя от Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Рамково решение 2002/584</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображения 1, 5, 6 и 10 от Рамково решение 2002/584 имат следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>(1)</NO.P><TXT>Съгласно заключенията на Европейския съвет от Тампере от <DATE ISO="19991015">15</DATE> и <DATE ISO="19991016">16 октомври 1999 г.</DATE>, и по-специално точка 35 от тях, официалната процедура за екстрадиция следва да бъде отменена в държавите членки по отношение на осъдени лица, които се укриват от правосъдието, а процедурите по екстрадиция трябва да бъдат ускорени спрямо лица, които са заподозрени в извършване на престъпление.</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>[…] въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. […]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>крайъгълния камък<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на съдебното сътрудничество</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на [доверие] между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване [от една от държавите членки на принципите], посочени в член 6, параграф 1 [ДЕС], [установено] от Съвета съгласно член 7, параграф 1 [ДЕС] с посочените в член 7, параграф 2 [ДЕС] последици.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принцип[а] на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В член 3 от Рамковото решение са посочени няколко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>случаи, при които не се допуска изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> на европейска заповед за арест. Предвид изложените от запитващата юрисдикция факти нито едно от тези основания не е приложимо към настоящото дело. Член 4 от Рамковото решение посочва няколко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. Тези основания също не са приложими в настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Преди изменението му с Рамково решение 2009/299, Рамково решение 2002/584 съдържа разпоредба, а именно член 5, параграф 1, в който се уточнява, че когато европейската заповед за арест е издадена с оглед на изпълнение на присъда или мярка, изискваща задържане, постановени задочно, и когато засегнатото лице не е било известено за датата и мястото на заседанието, предаване може да се извърши, при условие че съдебният орган, издал европейската заповед за арест, предостави гаранция, че лицето ще може да иска повторно разглеждане на делото в страната, издала европейската заповед за арест, на което да може да присъства. Този член е отменен с Рамково решение 2009/299, с което се въвежда нов член 4а, уреждащ въпросите, свързани със задочно постановените решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съображение 1 от Рамково решение 2009/299 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>(1) Правото на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес е включено в правото на справедлив процес, предвидено в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</P></NOTE>], съгласно тълкуването на Европейския съд по правата на човека. Съдът е постановил също така, че правото на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес не е абсолютно и че при определени обстоятелства обвиняемият може по своя собствена воля, явно или мълчаливо, но недвусмислено да се откаже от това право<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 4а от Рамково решение 2002/584 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Изпълняващият съдебен орган също така може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в европейската заповед за арест не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителните процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава членка:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>своевременно</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес;</TXT><P>и</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="4"?><P>или</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2016/343</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съображения 9, 33, 35, 44 и 47 от Директива 2016/343 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>(9)</NO.P><TXT>Целта на настоящата директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(33)</NO.P><TXT>Правото на справедлив съдебен процес е един от основните принципи на демократичното общество. На него се основава правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес, което следва да бъде гарантирано в целия Съюз.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(35)</NO.P><TXT>Правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес не е абсолютно. При определени обстоятелства заподозреният или обвиняемият следва да може да се откаже от него изрично или мълчаливо, но по недвусмислен начин.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(44)</NO.P><TXT>Принципът на ефективност на правото на Съюза изисква от държавите членки да въведат адекватни и ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на правата, предоставени на физическите лица от правото на Съюза. Ефективното правно средство за защита, достъпно в случай на нарушение на някое от правата, установени в настоящата директива, следва да има, доколкото е възможно, такова действие, което поставя заподозрените или обвиняемите в същото положение, в което биха се намирали, ако не е било извършено нарушение, с цел гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(47)</NO.P><TXT>Настоящата директива утвърждава основните права и принципи, признати в Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>] и ЕКПЧ, включително […] правото […] на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита. По-конкретно, следва да се вземе предвид член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който Съюзът признава правата, свободите и принципите, определени в Хартата, и съгласно който основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2016/343 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>С настоящата директива се установяват общи минимални правила относно:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2016/343 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Право на лицата да присъстват на съдебния процес<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Постановеното в съответствие с параграф 2 решение може да бъде изпълнено срещу заподозрения или обвиняемия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато държавите членки допускат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но компетентните органи не са в състояние да изпълнят условията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, държавите членки могат да предвидят, че решението може все пак да бъде постановено и изпълнено. В такъв случай държавите членки гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето бъде задържано, то бива информирано и за възможността да обжалва решението и за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 9 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Право на нов съдебен процес<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Държавите членки гарантират, че когато заподозреният или обвиняемият не е присъствал на съдебния процес срещу него и условията, предвидени в член 8, параграф 2, не са били изпълнени, засегнатото лице има право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение. В тази връзка държавите членки гарантират, че заподозреният или обвиняемият има правото да присъства, да участва ефективно в съответствие с процедурите по националното право, и да упражнява правото си на защита<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 10 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Правни средства за защита<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите разполагат с ефективни правни средства за защита, в случай че правата им по настоящата директива са нарушени.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 83, параграф 1, точка 3 от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна взаимопомощ по наказателни дела, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>IRG<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), в редакцията му, публикувана на <DATE ISO="19940627">27 юни 1994 г</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>BGBl. I, стр. 1537.</P></NOTE>., последно изменен с член 4 от Закона от <DATE ISO="20191210">10 декември 2019 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>BGBl. I, стр. 2128.</P></NOTE>, който транспонира член 4а от Рамково решение 2002/584, предвижда, че екстрадиция въз основа на европейска заповед за арест не се разрешава, когато осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата. Въпреки това по изключение от общото правило и при определени условия, предвидени в член 83, параграфи 2, 3 и 4 от IRG, се разрешава екстрадицията на лице, което не се е явило на съдебния процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 83 от IRG гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>[…]</P><P>(2) Като изключение от [член 83], параграф 1, точка 3 екстрадицията е допустима, когато:</P><P>1. Осъденото лице</P><P>а) своевременно,</P><P>аа) е призовано лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата, или</P><P>bb) чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е знаело за насрочения съдебен процес, и</P><P>b) е уведомено за възможността за постановяване на такава присъда и в негово отсъствие,</P><P>2. Осъденото лице, знаейки за образуваното срещу него производство, в което е участвал защитник на подсъдимия, е попречило да бъде лично призовано, като се е укрило, или</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, производство и преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че TR е румънски гражданин, който е осъден от румънските съдилища за различни престъпления, извършени в Румъния. В този контекст румънските съдилища издават три европейски заповеди за арест с цел изпълнение на наказания лишаване от свобода, наложени с три различни присъди, постановени от две различни румънски съдилища.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Настоящото дело се отнася до две от тези заповеди за арест. По делата, свързани с всяка от тези заповеди за арест, румънските власти се опитват без резултат да връчат на TR призовка за първоинстанционното производство. И по двете дела са направени опити за лично призоваване на последния му известен адрес в Румъния. Официалните съобщения за призовките са оставени на адреса на TR, с което съгласно румънското право призовките се считат за връчени след изтичането на десетдневен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Макар да не е бил призован лично, TR е знаел за първоинстанционното производство и по всяко от двете дела избира, назначава и упълномощава адвокат да го защитава и по всяко от двете дела действително е защитавано от избрания защитник. TR обаче не се явява на съдебния процес и е осъден задочно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>И по двете дела са подадени жалби. Поне по едно от тези дела жалбата е подадена от адвоката, който е избран и упълномощен от TR да го защитава по делото в първоинстанционното производство. От преписката пред Съда не стават изцяло ясни обстоятелствата, свързани с жалбите, но и в двата случая TR е представляван от назначени от съда защитници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>TR отива в Германия през октомври 2018 г. и официално е регистриран като жител на Бад Наухайм в Хесен за кратък период от <DATE ISO="20181029">29 октомври 2018 г.</DATE> до <DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE> Според показанията на партньорката му след това той живее първо в Хесен, а впоследствие някъде от май 2019 г. в Хамбург без адресна регистрация, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>тъй като е бил издирван от румънските власти за палеж<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и следователно е бил беглец. Запитващата юрисдикция приема за достоверни тези показания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. точка III(1)(a)(2)(a)(bb), втори раздел от акта за преюдициално запитване (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>nach vorläufiger Bewertung glaubhaften und belastbaren Angaben<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>От момента на заличаването на адресната му регистрация в Бад Наухайм до задържането му TR няма официална адресна регистрация. При задържането му той носи документи за самоличност, принадлежащи на друго лице, за които твърди, че са на брат му. Той не посочва защо тези документи за самоличност се намират у него и според предоставената от полицията информация TR често е използвал самоличността на друг свой брат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Въз основа на тези обстоятелства запитващата юрисдикция заключава, че TR е напуснал Румъния и се е укрил в Германия от съдебните решения, на които се основават двете европейски заповеди за арест, релевантни за настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20200528">28 май 2020 г.</DATE> запитващата юрисдикция констатира, че предвидените в член 83, параграф 2, точка 2 условия за екстрадиция са изпълнени спрямо TR. Тя счита, че знаейки за съдебните процеси, на които се основават европейските заповеди за арест, той се е укрил в Германия и по този начин е възпрепятствал личното му призоваване. Освен това въз основа на предоставената от румънските органи информация запитващата юрисдикция приема, че обвиняемият е бил представляван от избран от него защитник в двете първоинстанционни производства и от назначен от въззивните съдилища защитник в двете производства по обжалване. Поради това запитващата юрисдикция приема, че екстрадицията на TR в изпълнение на тези две европейски заповеди за арест е разрешено съгласно германското право, с което се прилага Рамково решение 2002/584.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20200624">24 юни 2020 г.</DATE> запитващата юрисдикция уважава искането на TR за преразглеждане на решението от <DATE ISO="20200528">28 май 2020 г.</DATE> Защитникът на TR изтъква, че екстрадицията на TR при липсата на гаранция, че производството срещу TR ще бъде възобновено, е незаконосъобразно съгласно членове 8 и 9 от Директива 2016/343, като поставя под въпрос съответствието на член 83, параграф 2, точка 2 от IRG с Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Сега запитващата юрисдикция следва да определи дали решението ѝ от <DATE ISO="20200528">28 май 2020 г.</DATE> трябва да остане в сила, или екстрадицията на TR трябва да се обяви за недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hanseatisches Oberlandesgericht in Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>При решения относно екстрадиция на задочно осъдено лице от държава — членка на Европейския съюз, в друга държава членка с цел наказателно преследване трябва ли разпоредбите на Директива 2016/343, и по-специално членове 8 и 9 от нея, да се тълкуват в смисъл, че допустимостта на екстрадицията, по-специално в т.нар. случай на укриване, зависи от това дали отправилата искането държава е спазила предвидените в тази директива изисквания?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Макар поставеният от запитващата юрисдикция въпрос да е формулиран като отнасящ се до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>екстрадиция с цел наказателно преследване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, от акта за преюдициално запитване е видно, че той се отнася до предаването на въпросното лице с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода и до това дали такова предаване би било допустимо с оглед на релевантните разпоредби на правото на Съюза. Използването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>наказателно преследване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Strafverfolgung<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) вместо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>изпълнение на присъда за лишаване от свобода<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Strafvollstreckung<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>) е техническа грешка.</P></NOTE>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200923">23 септември 2020 г.</DATE> Съдът решава да разгледа преюдициалното запитване по реда на спешното производство на основание член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това Съдът решава да покани Румъния да представи писмено всички необходими уточнения във връзка с настоящото дело в съответствие с член 109, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Писмени становища по преюдициалния въпрос представят Generalstaatsanwaltschaft Hamburg, Румъния и Комисията. TR, Федерална република Германия и Република Полша представят устни становища в съдебното заседание от <DATE ISO="20201119">19 ноември 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Въпреки че, както е формулиран от запитващата юрисдикция, въпросът цели да се получи тълкуване на Директива 2016/343, това, което запитващата юрисдикция всъщност иска да се установи е дали разпоредбите на Директива 2016/343, и по-специално членове 8 и 9 от нея, оказват въздействие върху приложението на предвидените в член 4а от Рамково решение 2002/584 основания, при които може да се откаже изпълнение. Поради тази причина считам за удачно да разгледам най-напред Рамковото решение, и по-специално член 4а от него, както и условията, при които Съдът е признал наличието на задължение на изпълняващия съдебен орган да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>прекрати процедурата по предаване<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, след което да пристъпя към анализ на Директива 2016/343 и накрая — на връзката между двете.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Рамковото решение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Общи бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Съдът последователно приема, че принципът на взаимно доверие между държавите членки и принципът на взаимно признаване имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Така Съдът постановява, че принципът за взаимно признаване, който е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>крайъгълният камък<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> на съдебното сътрудничество, означава, че съгласно член 1, параграф 2 от Рамковото решение държавите членки по принцип са длъжни да изпълнят европейска заповед за арест. Изпълняващият съдебен орган няма право да откаже да изпълни такава заповед за арест, освен в изчерпателно изброените случаи, при които не се допуска изпълнение, предвидени в член 3 от Рамковото решение, или в изчерпателно изброените случаи, при които може да се откаже изпълнение, предвидени в членове 4 и 4а от Рамковото решение. Освен това за изпълнението на европейска заповед за арест не могат да се поставят други условия освен изчерпателно уредените в член 5 от Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изрични случаи, при които не се допуска изпълнение, съгласно разпоредбите на Рамково решение 2002/584</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 33 от настоящото заключение, Рамково решение 2002/584 съдържа три разпоредби относно случаите на неизпълнение на европейска заповед за арест. По настоящото дело не е приложим нито един от случаите по член 3, при които не се допуска изпълнение, и от случаите по член 4, при които изпълнението може да бъде отказано. Релевантната за настоящото производство разпоредба е член 4а от Рамковото решение, който предвижда случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано. По отношение на европейските заповеди за арест, издадени с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, член 4а предвижда, че изпълняващият съдебен орган <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>може<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> да откаже да изпълни европейска заповед за арест, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако не е приложимо някое от редицата изключения. По силата на тези изключения, ако е изпълнено някое от четирите условия, изброени в член 4а, параграф 1, букви а)—г), изпълнението на предаването е задължително. Тази промяна в правния режим, действащ съгласно предшестващата мярка на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>А именно член 5, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 преди изменението на Рамково решение 2002/584 с Рамково решение 2009/299.</P></NOTE>, има за цел да улесни предаването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл съображение 3 от Рамково решение 2009/299: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>[п]редвидените в тези рамкови решения начини на действие са незадоволителни по отношение на случаите, в които лицето не е могло да бъде уведомено за съдебното производство. […] Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки […] допуска изпълняващият орган да изиска от издаващия орган да представи достатъчна гаранция, че на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е осигурена възможност да поиска повторно разглеждане на делото в издаващата държава членка и да присъства при разглеждането. Дали тази гаранция е достатъчна, е въпрос, който се решава от изпълняващия орган, и поради това е трудно да се прецени точно кога е възможно да бъде отказано изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></NOTE>. Тя освен това премахва необходимостта изпълняващият съдебен орган да решава дали предоставената от издаващия съдебен орган гаранция е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>достатъчна<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Следователно член 4а от Рамково решение 2002/584 не налага на изпълняващия съдебен орган да се въздържи от предаването на дадено<?PAGE NO="10"?> лице, когато то не се е явило лично на съдебния процес. Той само <HT TYPE="ITALIC">позволява</HT> на изпълняващия съдебен орган да направи това, и то само ако не се прилагат изключенията от случаите по член 4а, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано. Ако са изпълнени критериите на едно или няколко от тези изключения, изпълняващият съдебен орган е длъжен да предаде съответното лице, дори и то да не се е явило лично на съдебния процес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредбите на Рамково решение 2002/584 допускат изпълнението на двете европейски заповеди за арест</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация TR е представляван от избран и упълномощен от него защитник и в двете първоинстанционни производства. Следователно тези производства, изглежда, отговарят на условията по член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и ако тези производства бяха единствените релевантни производства, изпълнението на европейската заповед за арест щеше да бъде задължително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>И по двете дела обаче са подадени жалби. От представената на Съда преписка по делото обаче не става ясно дали въззивните производства по тези две румънски дела биха били квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>[съдебен] процес, вследствие на който е постановено решението<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, както това понятие е тълкувано от Съда в неговото решение Tupikas<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съгласно решението на Съда по дело Tupikas в хипотезата, в която процесът е проведен на няколко инстанции, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>съдебния[т] процес, вследствие на който е постановено решението<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>инстанцията, на която е произнесено последното [решение], при условие че на тази инстанция съдът окончателно е постановил, че съответното лице е виновно […], след като е разгледал уличаващите и оневиняващите доказателства от фактическа и от правна страна […]<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE>, и следователно като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>съдебн[ите] решени[я], ко[ито] съдържа[т] окончателното произнасяне по съществото на делото<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на тази съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Пак там, точка 83.</P></NOTE>. Ако въззивните дела са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>съдебните процеси, вследствие на които са постановени решенията<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, както това понятие се тълкува от Съда, тогава това са съдебните процеси, които трябва да отговарят на условията по член 4а, параграф 1, букви а)—г), за да е задължително изпълнението на европейските заповеди за арест. Ако въззивните дела не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>съдебните процеси, вследствие на които са постановени решенията<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> — какъвто би могъл да е случаят при обжалване, което се отнася само до правни въпроси — тогава изглежда, че изпълнението на европейските заповеди за арест би било задължително. От акта за преюдициално запитване не става ясно дали предоставената от румънските издаващи органи информация би позволила извършването на такава преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Както обаче запитващата юрисдикция представя пред Съда делото по главното производство, запитващата юрисдикция е изправена пред хипотеза, в която предаването на TR — според запитващата юрисдикция и въз основа на преценката ѝ на фактическите обстоятелства по делото, предвид информацията, съдържаща се в европейската заповед за арест, и отговорите на румънските органи на нейните запитвания — може да се откаже съгласно член 4а от Рамково решение 2002/584 и в която предаването е допустимо съгласно релевантното национално законодателство. Запитващата юрисдикция счита също, че въз основа на нейния анализ на същите тези факти правата на TR по Директива 2016/343 може да бъдат нарушени, ако не му бъде предоставена възможност за повторно разглеждане на делото в издаващата държава членка (Румъния), което издаващите (румънски) съдебни органи са отказали да гарантират, и така тя иска да се установи дали е длъжна да остави без приложение националните разпоредби, налагащи изпълнението на европейски заповеди за арест, за да откаже да предаде TR (чието предаване може да се откаже)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Изпълнението може да бъде отказано съгласно член 4а от Рамково решение 2002/584.</P></NOTE>, тъй като счита, че правата му по Директива 2016/343 могат да бъдат нарушени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение на Съда по дело Melloni</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съдът вече е имал повод да тълкува съвместимостта на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 с изискванията по член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата в контекст, в който се прилага изключение от правилото за предаване на задочно осъдени, което може да се откаже. По делото, по което е постановено решение Melloni<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, осъденият е представляван както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство от защитник, избран и упълномощен от него. Следователно съгласно разпоредбите на Рамково решение 2002/584 предаването му от изпълняващите (испански) съдебни органи на издаващата държава членка (Италия) е било задължително, а не такова, което е можело да бъде отказано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Макар диспозитивът на решение на Съда Melloni да е формулиран сякаш се отнася до всяко предаване по силата на член 4а, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Точка 2 от диспозитива предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[ч]лен 4а, параграф 1 […] е съвместим с изискванията, произтичащи от член 47 и от член 48, параграф 2 от Хартата […]<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NOTE>, решението трябва да се разбира в смисъл, че се отнася само до случаите — за разлика от настоящото дело — при които предаването е задължително, а не такова, което може да бъде отказано, тоест случаите, в които се прилага едно или няколко от изключенията по член 4а, параграф 1, букви а)—г). Съдебното решение не може да се разбира като обхващащо всяко предаване, което може да бъде отказано и което изпълняващата държава членка може да разреши в рамките на свободата си на преценка, когато не са изпълнени условията за прилагане на изключенията, предвидени в член 4а, параграф 1, букви а)—г). Това следва ясно и от подробния анализ на Съда в точки 47—54 от посоченото съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Ако запитващата юрисдикция установи, че се прилага някое от изключенията, предвидени в член 4а, параграф 1, букви а)—г), тоест че процесуалните гаранции, съдържащи се в едно от тези изключения, са спазени в производствата, стоящи в основата на европейските заповеди за арест, тогава ще се приложи постановеното в решение Melloni, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>член 4а, параграф 1 е съвместим с изискванията, произтичащи от член 47 и от член 48, параграф 2 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Тогава изводът би бил, че основното право на TR на справедлив съдебен процес, включително правото му да присъства на процеса, не е нарушено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 36 и 37 от настоящото заключение, възможно е да се приложи някое от изключенията, предвидени в член 4а, параграф 1, буква а) или б) (макар това изобщо да не е ясно). Тъй като запитващата юрисдикция основава въпроса си на разбирането, че изпълнението на разглежданите европейски заповеди за арест попада сред случаите, при които може да бъде отказано изпълнение, по-нататък в анализа си ще възприема тази хипотеза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изключителни случаи, в които Съдът е приел, че изпълняващият съдебен орган може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>да прекрати въведената с Рамково решение 2002/584 процедура по предаване<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В решенията по ограничен брой дела относно нарушения на основните права на засегнатите лица Съдът е признал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>при определени условия, възможността за изпълняващия съдебен орган да прекрати въведената с Рамково решение 2002/584 процедура по предаване<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:589">EU:C:2018:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:925">EU:C:2020:925</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>За тази изключителна дерогация от правилата на Рамково решение 2002/584 Съдът намира основание в член 1, параграф 3 от него, съгласно който то <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ЕС]<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. В практиката си Съдът приема също, че принципите на взаимно признаване и взаимно доверие могат да бъдат ограничени при изключителни обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2454">EU:C:2014:2454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0191">191</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>За сметка на това, Съдът отбелязва, че както е посочено в съображение 10 от Рамково решение 2002/584, прилагането на механизма на европейската заповед за арест може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване от държава членка на посочените в член 2 ДЕС принципи, и то в съответствие с процедурата, предвидена в член 7 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Въз основа на това Съдът е извел определени стандарти по отношение на контрола, който изпълняващият съдебен орган трябва да извърши, когато има опасност от нарушаване на основните права на заинтересованото лице от издаващата държава членка, в случай че лицето бъде предадено. В контекста на евентуално нарушаване на забраната за нечовешко или унизително отношение в член 4 от Хартата от издаващата държава членка тези стандарти изискват от изпълняващия съдебен орган, когато са налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, които сочат за съществуването на недостатъци, и след това да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>направи конкретна и точна проверка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, че заинтересованото лице ще бъде изложено на <HT TYPE="ITALIC">реална опасност</HT> от нарушаване на това основно право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитив и т. 104, относно нарушаване на член 4 от Хартата поради нечовешко или унизително отношение, дължащо се на условията на задържане в румънските и унгарските пенитенциарни заведения), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:589">EU:C:2018:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако това е така, изпълняващият съдебен орган трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>поиска предоставянето на допълнителна информация<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> от издаващия съдебен орган и да отложи своето решение относно предаването, докато не получи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>допълнителната информация, която му позволява да изключи съществуването на такава опасност<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> Ако съществуването на опасността не може да се изключи в разумен срок, посоченият орган трябва да реши <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>дали да прекрати процедурата по предаване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитив и т. 104).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Определянето дали е налице опасност от нарушаване на основно право трябва да се извършва за всеки конкретен случай. В контекста на евентуално нарушаване на забраната за нечовешко или унизително отношение в решение Generalstaatsanwaltschaft Съдът приема, че за тази цел трябва да се разгледат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>единствено условията на лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, в които […] има вероятност [заинтересованото лице] да бъде настанено<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, и то <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>единствено конкретните и точни условия на лишаване от свобода на заинтересованото лице, релевантни за преценката дали това лице ще бъде изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:589">EU:C:2018:589</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитив, второ и трето тире).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В контекста на евентуално нарушение на правото на справедлив съдебен процес в решение Minister of Justice and Equality<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for justice and equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът прилага по същество същия критерий като в решение Aranyosi и Căldăraru<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В редакцията на английски език на решение Minister of Justice and Equality формулировката на този критерий е следната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>material that is objective, reliable, specific and properly updated<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>“, докато критерият в решение Aranyosi и Căldăraru изисква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>evidence<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, отговарящи на този критерий (в редакцията и на двете решения на български език се използва формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>). Индициите за нарушаване на основно право по дело Aranyosi и Căldăraru са по-убедителни, отколкото по дело Minister of Justice and Equality, тъй като в първия случай това са решения на ЕСПЧ, в които се заключава, че е налице нарушение на член 3 от ЕКПЧ, а във втория случай това е мотивирано предложение на Комисията, установяващо нарушение на независимостта на съдебната власт в Полша.</P></NOTE>, след като установява, че наличието на реална опасност от нарушаване на основното право на независим съд, а следователно и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, гарантирано в член 47, параграф 2 от Хартата, също като реалната опасност от нарушаване на член 4 от Хартата, може да позволи на изпълняващия съдебен орган по изключение да не изпълни европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. подробния анализ в точки 47—59 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for justice and equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Така общите аспекти на тази съдебна практика са, първо, наличието на външни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>данни<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> — които трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и които в случаите, свързани с член 4 от Хартата, се състоят от решения на ЕСПЧ, а в случая, свързан с член 47, параграф 2 от Хартата, това е мотивирано предложение на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Мотивирано предложение на Комисията от <DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE> в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз относно принципите на правовата държава в Полша (COM(2017) 835 окончателен).</P></NOTE> — които трябва да докажат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>недостатъците<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, които могат да породят реална опасност от нарушаване на съответното основно право, и второ, конкретна констатация въз основа на конкретните обстоятелства, свързани със заинтересованото лице, че това лице може да бъде изложено на реална опасност от нарушаване на неговото основно право, в случай че бъде предадено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съдържанието на основното право на лицата да присъстват на съдебния процес, гарантирано от член 47, параграф 2 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Член 47 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>. Втората алинея от него гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>. В Разяснения относно Хартата на основните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> се посочва, че член 47, втора алинея от Хартата съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, който се отнася до правото на справедлив съдебен процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в този смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и т. 48 от заключението ми по това дело).</P></NOTE>. Член 52 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Обхват и тълкуване на правата и принципите<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> и предвижда в параграф 3, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от [ЕКПЧ], техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Правото на лицата да присъстват на съдебния процес е част от основното съдържание на основното право на справедлив съдебен процес. Както обаче и Съдът, и ЕСПЧ последователно приемат, подсъдимият може да се откаже от правото си да присъства на съдебно заседание, било то изрично или мълчаливо чрез своето поведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200213">13 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Специализирана прокуратура</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:94">EU:C:2020:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); ЕСПЧ, <DATE ISO="20060301">1 март 2006 г.</DATE>, Sejdovic с/у Италия (CE:ECHR:2006:0301JUD005658100, § 86, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>нито буквата, нито духът на член 6 от Конвенцията възпрепятстват лицето да се откаже доброволно, изрично или мълчаливо, от гаранциите за справедлив процес<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>), вж. в същия смисъл и ЕСПЧ, <DATE ISO="20001130">30 ноември 2000 г.</DATE>, Kwiatkowska с/у Италия (CE:ECHR:2000:1130DEC005286899).</P></NOTE>, например когато лицето се опитва да избегне съдебния процес. Както посочва ЕСПЧ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>налице е отказ от правосъдие, ако задочно<?PAGE NO="14"?> осъдено лице не може да получи впоследствие ново произнасяне от съд, след като бъде изслушано, относно основателността на обвинението от фактическа и правна страна, когато не е установено наличието на <HT TYPE="ITALIC">отказ от негова страна от правото на лично явяване и защита</HT> […], или на <HT TYPE="ITALIC">намерение да се укрие</HT><QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20060301">1 март 2006 г.</DATE>, Sejdovic с/у Италия (CE:ECHR:2006:0301JUD005658100, § 81).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>ЕСПЧ добавя, че ако на задочно осъденото лице не е връчена призовка, възниква въпросът дали може да се счита, че то е знаело в достатъчна степен за наказателното преследване и за процеса, за да може да реши да се откаже от правото си да се яви пред съд или да избегне съдебния процес, и постановява, че „някои установени факти биха могли недвусмислено да сочат, че обвиняемият е знаел за съществуването на образуваното срещу него наказателно производство, за естеството и основанието на обвинението и не възнамерява да участва в съдебния процес или желае да избегне наказателното преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20060301">1 март 2006 г.</DATE>, Sejdovic с/у Италия (CE:ECHR:2006:0301JUD005658100, § 98 и 99). В решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, Лена Атанасова с/у България (CE:ECHR:2017:0126JUD005200907, § 52), ЕСПЧ констатира, че подсъдимият се е отказал от правото си да присъства на съдебния процес, гарантирано от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, когато, след като лицето е било надлежно уведомено за съществуването на наказателното производство и за повдигнатите срещу нея обвинения, тя потвърждава фактическите обстоятелства и заявява готовността си да за споразумение във връзка с осъждането си и след това напуска адреса, който преди това е посочила на органите, без да ги уведоми за промяната на адреса, и когато органите са положили разумни усилия да осигурят присъствието ѝ на съдебния процес.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Тази практика на ЕСПЧ обаче се отнася до дела, разглеждани от първоинстанционен съд. Що се отнася до въззивните дела, защитата на правото на лицата да присъстват на съдебния процес е значително по-ограничена. По-специално в практиката на ЕСПЧ случаите, в които във въззивното производство може да се разглеждат само правни въпроси, се разграничават от случаите, в които въззивният съд може да разглежда както фактически, така и правни въпроси, и да прецени изцяло въпроса за вината или за невиновността. В първия случай изискванията на член 6 от ЕКПЧ могат да бъдат спазени, дори ако на жалбоподателя не е дадена възможност да бъде изслушан лично, при условие че на първа инстанция е проведено публично заседание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19840222">22 февруари 1984 г.</DATE>, Sutter с/у Швейцария (CE:ECHR:1984:0222JUD000820978, § 30).</P></NOTE>. Във втория случай, и по-специално когато от въззивния съд се иска да увеличи присъдата, присъствието на подсъдимия е по-вероятно да бъде задължително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20040706">6 юли 2004 г.</DATE>, Dondarini с/у Сан Марино (CE:ECHR:2004:0706JUD005054599, § 27).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Изложените в акта за преюдициално запитване факти не уточняват естеството на въззивните производства по делата, засягащи TR. Поради това не е ясно по кой критерий следва да се преценят правото му да присъства на тези производства и адекватността на положените от румънските органи усилия да му връчат призовки по тези въззивни дела с оглед на основното право на TR да присъства на съдебния процес, гарантирано от член 47, параграф 2 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Изложените в акта за преюдициално запитване факти обаче ясно подкрепят направения от запитващата юрисдикция извод, че TR умишлено се е укрил, за да избегне съдебните процеси както по отношение на първоинстанционните производства, така и по отношение на въззивните производства, и че е избегнал задържането. Освен това изглежда, че TR е знаел за образуваното срещу него производство, както и за естеството и основанието на обвиненията. Въз основа на този извод, който запитващата юрисдикция трябва да направи, основното право на TR да присъства на съдебния процес, гарантирано от член 47, параграф 2 от Хартата, не би било нарушено поради задочната му присъда, която е потвърдена във въззивното производство, и от последващия отказ на издаващата държава членка да му гарантира повторно разглеждане на делото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Тъй като с оглед на изложените в акта за преюдициално запитване факти никое основно право не изглежда да е нарушено, не се поставя въпросът дали изпълняващият съдебен орган може да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>прекрати процедурите за предаване<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> в съответствие с практиката на Съда, съдържаща се в решения Aranyosi и Căldăraru, Generalstaatsanwaltschaft и Minister of Justice and Equality.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Остава обаче да се анализира дали частта от закрилата, предоставена от Директива 2016/343, която надхвърля тази, гарантирана с член 47, параграф 2 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, ограничава свободата на преценка на изпълняващата държава членка при прилагането на случаите, при които може да бъде отказано изпълнение, съдържащи се в член 4а от Рамково решение 2002/584.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Статутът на съдържащите се в Директива 2016/343 допълнителни гаранции за правото на лицата да присъстват на съдебния процес</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 9 от Директива 2016/343 тя има за цел да се укрепи правото на справедлив съдебен процес, като се установят минимални правила по-специално относно правото на лицата да присъстват на съдебния процес. Чрез въвеждането на общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите тази директива цели да засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и по този начин да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Съображение 10 от Директива 2016/343.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>От структурата на Директива 2016/343 и предвидените в нея правни средства за защита ясно следва, че що се отнася до правото на лицата да присъстват на съдебния процес, тя е насочена към държавата членка, в която се провежда или е проведен съдебният процес. Само тази държава членка може да предостави правното средство за защита, предвидено в член 9 — повторно разглеждане на делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За разлика от това, член 4а от Рамково решение 2002/584 логично е насочен към държави членки, <HT TYPE="ITALIC">различни от</HT> тази, в която е проведен съдебният процес и в която съответното лице е осъдено. Само тези държави членки могат да предадат съответното лице на държавата членка, в която е осъдено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Рамково решение 2002/584 и Директива 2016/343 не само имат различни адресати, но и уреждат различни въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Както отбелязва запитващата юрисдикция, действителното приложно поле на Директива 2016/343, доколкото е релевантна в случая, се ограничава до минималните изисквания относно задочните наказателни производства в държавите членки. Разширяването на приложното поле на Директива 2016/343 по отношение на процедурите по екстрадиция или предаване би се нуждаело от обосновка. Спазването на минималните изисквания, приложими към националните производства, обаче не подлежи на проверка в рамките на процедурата по екстрадиция или предаване, която протича в друга държава членка: тази процедура често се провежда под натиска на времето, който е неизменно свързан с евентуалното задържане на съответното лице, и в естествените граници на способността на изпълняващия съдебен орган да контролира съответствието на разпоредби от друг правен ред, които често са съставени на чужд език, с приложимите норми от правото на Съюза. Подобен контрол би надхвърлил обхвата на процедурата за екстрадиция и би противоречал на принципа на взаимно признаване, който е крайъгълният камък на съдебното сътрудничество. Ето защо в правото в областта на екстрадицията проверката трябва задължително да остане селективна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Както се посочва в акта за преюдициално запитване, аргумент срещу прилагането на Директива 2016/343, което би ограничило свободата на преценка на изпълняващата държава членка при прилагането на член 4а от Рамково решение 2002/584, е и историята на приемане на тази директива. Както запитващата юрисдикция споменава в акта за преюдициално запитване, от протокола от заседанието на Координационния комитет в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (вж. Документ 12955/14 на Съвета от <DATE ISO="20140909">9 септември 2014 г.</DATE>, стр. 2 и сл.) следва, че Комисията се е изказала в полза на хармонизиране на изискванията на Директива 2016/343 и на правото в областта на екстрадицията, изразяващо се в член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР, с мотива че въпреки различните регулаторни области на всеки набор от норми целта е да се установят минимални изисквания за националните наказателни производства на територията на ЕС и поради това правните разпоредби са неразривно свързани едни с други:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>According to the Commission, the rules that apply in case of the absence of a person at his or her trial are intrinsically linked to the right of that person to be present at the trial. This right and the criteria to judge suspects or accused persons in their absence would be two sides of the same coin. (Според Комисията правилата, приложими при отсъствие на дадено лице от неговия съдебен процес, са неразривно свързани с правото на това лице да присъства на съдебния процес. Това право и критериите, позволяващи заподозрените или подсъдимите да бъдат осъдени в тяхно отсъствие, са двете страни на една и съща монета.) (стр. 3)<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Комисията обаче не успява да наложи своето предложение, тъй като представителите на държавите членки се позовават на различните регулаторни области и цели и поради това единодушно отказват да разширят обхвата на проекта за директива спрямо правото в областта на екстрадицията:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>It was reminded that the Framework Decision was concluded in another legal context (with unanimity voting) and that it had another aim than the present draft Directive (mutual recognition versus establishing minimum rules). Hence, it would not be desirable to transpose the text of the Framework Decision into the draft Directive. (Беше припомнено, че Рамковото решение е прието в друг правен контекст (с единодушие при гласуването) и че то има различна цел от този проект за директива (взаимно признаване, а не установяване на минимални правила). Ето защо не би било желателно текстът на Рамковото решение да се възпроизведе в проекта за директива.) (стр. 2)<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че <HT TYPE="ITALIC">основното право</HT> на лицата да присъстват на съдебния процес съгласно член 47, параграф 2 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както е определено от Съда и от ЕСПЧ, има значително по-тесен обхват от правото на лицата да присъстват на съдебния процес съгласно член 8 от Директива 2016/343. Само опасността от нарушаване на по-ограниченото основно право на лицата да присъстват на съдебния процес може да даде основание на изпълняващия съдебен орган да приключи процедурата по предаване, а не допълнителният обхват на това право съгласно Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Докато нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, включително нарушаване на основното право на лицата да присъстват на съдебен процес съгласно тълкуването му от ЕСПЧ, може да обоснове <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>прекратяване на процедурата по предаване<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, според мен опасността или дори знанието, че друга държава членка не спазва изцяло всички аспекти на Директива 2016/343, не обосновава само по себе си прекратяването на процедурата по предаване. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ограниченията на принципа на взаимно доверие трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в това отношение заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Minister of Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:517">EU:C:2018:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180426">26 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Donnellan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:282">EU:C:2018:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В случай, при който изпълняващата държава членка разполага със свобода на преценка съгласно член 4а от Рамково решение 2002/584, считам, че такова известно или възможно неспазване на дадена директива от издаващата държава членка също не ограничават, от гледна точка на правото на Съюза, свободата на преценка на изпълняващата държава членка при изпълнението на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Правното средство за защита на заинтересованото лице, в случай че неговото право да присъства на съдебния процес съгласно Директива 2016/343 е нарушено по начин, който същевременно не представлява нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, параграф 2 от Хартата, е повторното разглеждане в държавата членка, където лицето е осъдено задочно. Това е правното средство за защита, предвидено в член 9 от Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Това не означава, че ако реши, изпълняващата държава членка не би могла да вземе предвид дали на осъдените задочно лица са гарантирани всички права, които са им признати от Директива 2016/343 в издаващата държава членка. Това означава просто, че при липсата на нарушаване на <HT TYPE="ITALIC">основно</HT> право, закриляно от Директива 2016/343, тази държава членка има право на преценка дали да вземе предвид това съображение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения считам, че Съдът трябва да отговори на поставения от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>При липсата на реална опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство не ограничават свободата на преценка на изпълняващата държава членка при прилагането на правилата, свързани със случаите, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано съгласно член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>