<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑303/13 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CJ0303</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:647">EU:C:2015:647</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20151006">6.10.2015</DATE> г. — ДЕЛО C‑303/13 P</P><P>КОМИСИЯ/ANDERSEN</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (голям състав)</P><P><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Помощи, предоставени от датските власти на държавно предприятие Danske Statsbaner (DSB)</KEYWORD><KEYWORD>Договори за обществена услуга, изразяваща се в железопътен превоз на пътници между Копенхаген (Дания) и Истад (Швеция)</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар при определени условия</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане на материалноправните норми във времето</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑303/13 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20130603">3 юни 2013 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват L. Armati и T. Maxian Rusche, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Jørgen Andersen</HT>, с местожителство в Балероп (Дания), за когото се явяват J. Rivas Andrés, G. van de Walle de Ghelcke и M. Nissen, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>подпомаган от:</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Dansk Tog</HT>, установено в Копенхаген, за което се явяват J. Rivas Andrés, G. van de Walle de Ghelcke и M. Nissen, адвокати,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в производството по обжалване,</PARTY.STATUS></INTERVENERS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Дания</HT>, за което се явяват C. Thorning и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители, подпомагани от R. Holdgaard, advokat,</P><P><HT TYPE="BOLD">Danske Statsbaner SV (DSB)</HT>, установено в Копенхаген, за което се явява M. Honoré, advokat,</P><PARTY.STATUS>встъпили страни в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (голям състав),</P><P>състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, A. Tizzano, L. Bay Larsen, T. von Danwitz, председатели на състави, A. Rosas, Aл. Арабаджиев (докладчик), C. Toader, M. Safjan, D. Šváby, M. Berger, A. Prechal, E. Jarašiūnas, C. G. Fernlund и C. Lycourgos, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20150310">10 март 2015 г.</DATE>,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Европейската комисията иска отмяна на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>на Общия съд на Европейския съюз Andersen/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑92/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:143">EU:T:2013:143</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), с което той отменя частично Решение 2011/3/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20100224">24 февруари 2010 година</DATE> относно договорите за обществена услуга за транспорт между датското Министерство на транспорта и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Danske statsbaner<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (държавна помощ C 41/08 (ex NN 35/08) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 7, стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>С насрещните си жалби Danske Statsbaner SV (DSB) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>DSB<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) и Кралство Дания също искат отмяна на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕИО) № 1191/69</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от <DATE ISO="19690626">26 юни 1969 година</DATE> относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="156" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1969">ОВ L 156, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25), изменен с Регламент (ЕИО) № 1893/91 на Съвета от <DATE ISO="19910620">20 юни 1991 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="169" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1991">ОВ L 169, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 59, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Регламент № 1191/69<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко задължение за експлоатиране или за превоз се разглежда като налагащо икономически неизгоди, когато намаляването на финансовата тежест, което би било възможно в резултат на цялостно или частично преустановяване на задължение по отношение на престация или група от престации, подчинени на това задължение, надвишава намаляването на приходите в резултат на това преустановяване.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Едно тарифно задължение се разглежда като водещо до икономически неизгоди, когато разликата между приходите от трафика, за който се прилага задължението, и финансовата тежест на такъв трафик е по-малка от разликата между приходите, които биха могли да бъдат реализирани от този трафик и съответната финансова тежест, ако дейността се извършва на търговска основа, като се отчитат както разходите за престациите, предмет на задължението, така и състоянието на пазара<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 14, параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Договор за обществена услуга<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> е договор, сключен между компетентните органи на дадена държава членка и транспортното предприятие с цел на гражданите да бъдат осигурени адекватни транспортни услуги.</ALINEA><ALINEA><P>Договорът за обществена услуга може по-специално да обхваща:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>транспортни услуги, които да отговарят на определените стандарти за непрекъснатост, редовност, капацитет и качество,</P></ITEM><ITEM><P>допълнителни транспортни услуги,</P></ITEM><ITEM><P>транспортни услуги, по специални тарифи и условия, в частност за някои категории пътници или по определени маршрути,</P></ITEM><ITEM><P>адаптиране на услугите към действащите изисквания.</P></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Договорът за обществена [услуга], inter alia, включва следните точки:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>характеристиките на услугата, особено стандартите за непрекъснатост, редовност, капацитет и качество;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>цените на услугите, предмет на договора, които или се прибавят към тарифните приходи, или включват приходите, както и данни за финансовите отношения между двете страни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>правилата за изменение на договора, в частност, за да се вземат предвид непредвидени промени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>срокът на действие на договора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>санкциите при неизпълнение на договора<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 17, параграф 2, първа алинея от споменатия регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Компенсацията, изплатена в съответствие с настоящия регламент, не подлежи на процедурата по предварително уведомление, залегнала в член 93, параграф 3 на Договора [за ЕИО]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 1370/2007</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 година</DATE> относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="315" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 315, стр. 1</REF.DOC.OJ>) предвижда по-специално:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>[Договорите] за [обществени] услуги и общите правила:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>определят ясно задълженията за извършване на обществени услуги, с които операторът на обществени услуги трябва да се съобрази, и съответните географски райони;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>установяват предварително, по обективен и прозрачен начин,</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, ако има такава, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>естеството и обема на каквито и да било предоставени изключителни права,</TXT><P>така че да се предотврати свръхкомпенсиране. При [договори] за [обществени] услуги, възложени в съответствие с член 5, параграфи 2, 4, 5 и 6, тези параметри се определят така, че да не е възможно изплащането на компенсация да надвиши сумата, необходима за покриване на нетния финансов ефект върху направените разходи и реализираните приходи при изпълнение на задълженията за обществени услуги, като се отчитат приходите от тази дейност, които остават в оператора, и разумната печалба;</P></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>определят механизмите за разпределение на разходите, свързани с предоставянето на услугите. Тези разходи могат да включват по-специално разходите за персонал, енергия, инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за пътнически превоз, както и фиксирани разходи и подходяща възвръщаемост на капитала.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[Договорите] за [обществени] услуги и общите правила определят механизмите за разпределяне на приходите от продажба на билети, които или могат да останат в оператора на обществени услуги, или да бъдат изплатени на компетентния орган, или поделени между тях.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Срокът на [договорите] за [обществени] услуги е ограничен и не може да надвишава […] 15 години за пътническите превози с железопътен или друг вид релсов транспорт. […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 5, параграфи 1, 3 и 6 от този регламент уточнява:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[Договори] за [обществени] услуги се възлагат в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент. […]</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="005.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Всеки компетентен орган, който прибягва до трето лице, различно от вътрешен оператор, възлага [договори] за [обществени] услуги въз основа на конкурентна тръжна процедура, с изключение на случаите, посочени в параграфи […] и 6. Избраната за конкурентна тръжна процедура е открита за всички оператори, справедлива и спазва принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация. След подаването на тръжни оферти и евентуален предварителен подбор процедурата може да включва провеждане на преговори, в съответствие с тези принципи, с цел определяне на най-подходящия начин за удовлетворяване на специфични или сложни изисквания.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="005.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Освен ако националното право не забранява това, компетентните органи могат да решат да възложат пряко [договори] за [обществени] услуги, когато последните се отнасят за железопътен транспорт, с изключение на друг вид релсов транспорт като метро или трамвай. Чрез дерогация от член 4, параграф 3 срокът на такива поръчки не може да надвишава 10 години […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 6 от споменатия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка компенсация, свързана с общо правило или [договор] за [обществени] услуги, се подчинява на разпоредбите на член 4, независимо от начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации, от какъвто и да е характер, във връзка с [договор] за [обществени] услуги, възложен[…] пряко в съответствие с член 5, параграфи […] или 6 или във връзка с общо правило, са съобразени също и с разпоредбите на приложението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По писмено искане от страна на Комисията държавите членки ѝ предоставят, в срок от три месеца или по-дълъг срок, определен в искането, цялата информация, която Комисията смята за необходима, за да определи дали отпуснатата компенсация съответства на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 8 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Преход<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, гласи в параграфи 2 и 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите в параграф 3, [договори] за [обществени] услуги в областта на железопътния и автомобилния транспорт се възлагат съгласно разпоредбите на член 5, считано от <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE> През този преходен период държавите членки предприемат мерки за постепенното си привеждане в съответствие с член 5, с цел да се избегнат сериозни структурни проблеми, свързани по-специално с транспортния капацитет.</ALINEA><ALINEA>До шест месеца след изтичане на първата половина от преходния период държавите членки предоставят на Комисията доклад за осъществения напредък, като подчертават постепенното възлагане на [договори] за [обществени] услуги в съответствие с член 5. Въз основа на докладите за осъществения напредък на държавите членки Комисията може да предложи подходящи мерки, адресирани към държавите членки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>За прилагането на параграф 2 не се вземат предвид [договори] за [обществени] услуги, възложени според общностното и националното право:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>преди <DATE ISO="20000726">26 юли 2000 г.</DATE> въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>преди <DATE ISO="20000726">26 юли 2000 г.</DATE> въз основа на процедура, различна от справедлива конкурентна тръжна процедура;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>след <DATE ISO="20000726">26 юли 2000 г.</DATE> и преди <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>след <DATE ISO="20000726">26 юли 2000 г.</DATE> и преди <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> въз основа на процедура, различна от справедлива конкурентна тръжна процедура.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Договорите, посочени в буква а), могат да останат в сила до изтичане на срока им. Договорите, посочени в букви б) и в), могат да останат в сила до изтичане на срока им, но за срок не по-дълъг от 30 години. Договорите, посочени в буква г), могат да останат в сила до изтичане на срока им, при условие че имат ограничен срок, сравним с посочените в член 4 срокове.</P><?PAGE NO="6"?><P>[Договорите] за [обществени] услуги могат да останат в сила до изтичане на срока им в случаите, когато прекратяването им би довело до прекомерни правни или икономически последици, и при условие че Комисията е дала одобрението си<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1370/2007:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Компенсацията за обществени услуги за извършването на [обществени] услуги за пътнически превоз или за съобразяване с установени чрез общи правила тарифни задължения, която се изплаща в съответствие с настоящия регламент, е съвместима с общия пазар. Тази компенсация е освободена от изискването за предварително нотифициране, установено в член 88, параграф 3 [ЕО]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 1 от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Регламент […] № 1191/69 се отменя. […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>В съответствие с член 12 от него Регламент (ЕО) № 1370/2007 влиза в сила на <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Г‑н Andersen осъществява дейност под търговско наименование Gråhundbus v/Jørgen Andersen с предмет автобусни транспортни услуги в Дания и в чужбина. По-конкретно той осигурява транспорт между Копенхаген (Дания) и Истад (Швеция). От Истад по воден път се стига до остров Борнхолм (Дания).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Дружество DSB е традиционният железопътен оператор в Дания. Към момента на възникване на разглежданите обстоятелства дружеството е собственост изцяло на датската държава и предоставя само услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт и свързани с него услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>След премахването на монопола на DSB на <DATE ISO="20000101">1 януари 2000 г.</DATE> в Дания съществуват два режима за предоставяне на услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт, а именно свободен трафик, осъществяван на пазарен принцип, и трафик по обществена услуга, уреден на базата на договори за обществена услуга, в които може да се предвиди плащането на компенсации за обслужваните връзки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>През периода от 2000 г. до 2004 г. DSB получава договор за обществена услуга за превоз по главните и регионалните линии. От <DATE ISO="20021215">15 декември 2002 г.</DATE> този договор включва връзката между Копенхаген и Истад, която преди това е била в режим на свободен трафик.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>През периода от 2005 г. до 2014 г. DSB получава нов договор за обществена услуга за превоз по главните и регионалните линии, за международните връзки с Германия, както и за връзката между Копенхаген и Истад.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В резултат на две жалби срещу договорите за обществена услуга, получени от DSB, сред които е и подадената от г‑н Andersen, на <DATE ISO="20080910">10 септември 2008 г.</DATE> Комисията взема решение да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (наричано<?PAGE NO="7"?> по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решението за откриване на процедурата<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>). В резултат на тази процедура на <DATE ISO="20100224">24 февруари 2010 г.</DATE> тя приема спорното решение, членове 1—3 от разпоредителната част на което гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="001"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Член 1</TI.ART><ALINEA>Договорите за обществени услуги за транспорт, сключени между датското Министерство на транспорта и [DSB], представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от [ДФЕС].</ALINEA><ALINEA>Тази държавна помощ е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 93 от ДФЕС, при условие че са спазени разпоредбите на членове 2 и 3 от настоящото решение.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART>Член 2</TI.ART><ALINEA><P>Във всички текущи договори за обществена услуга, сключени с [DSB], Дания въвежда описания в съображения 222—240 и 356 от настоящото решение механизъм за възстановяване, чиито основни характеристики са следните:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>Адаптиране на договорните плащания в края на финансовата година с определяне на брутно намаление на компенсацията, изчислено въз основа на следното уравнение:</P><P>общи приходи – разумна печалба – общи разходи = брутно намаление</P></ITEM><ITEM><P>Адаптиране на брутното намаление на компенсацията в зависимост от подобрената ефективност и повишеното качество на услугата въз основа на уравнение, включващо следните параметри:</P><P>механизъм за възстановяване = брутно намаление – корекции (разходи Δ. + пътник-км Δ) = нетно намаление</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>разходи Δ: намаление на разходите (за пътник-километър) по отношение на средната стойност за последните четири години, изчислено по следния начин: разлика в разходите на пътник-километър (в проценти) спрямо средните разходи за последните четири години, умножена по база на общите разходи; и</P></ITEM><ITEM><P>пътник-км Δ: увеличение на броя на превозените пътници, измерено в пътник-километри (0,80 [датски крони (DKK)] на пътник-километър);</P></ITEM><ITEM><P>общите намаления, свързани с подобрени резултати, не могат да надвишат брутното намаление за дадена година. Следователно нетното намаление е между нула и брутното намаление.</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>Въвеждане на горна граница на механизма за възстановяване, гарантираща разумно ниво на печалбата, чрез прилагане на следните формула и характеристики:</P><P>разумна печалба (6 %) + корекции (разходи Δ. + пътник-км Δ)/собствени капитали &lt; 12 %</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>В изчислението се вземат предвид само собствените капитали, съответстващи на дейността на DSB в рамките на обществената услуга.</P></ITEM><ITEM><P>Горната граница на разумната печалба се определя като възвръщаемост на собствените капитали от 12 %, без да надвишава средно 10 % за тригодишен период.</P></ITEM></LIST></P></ITEM></LIST></P></ALINEA></ARTICLE><?PAGE NO="8"?><ARTICLE IDENTIFIER="003"><TI.ART>Член 3</TI.ART><ALINEA>Евентуалните компенсации, дължими на DSB от страна на предприятието Ansaldo Breda заради закъснелите доставки на подвижен състав, трябва да бъдат върнати на датската държава<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110218">18 февруари 2011 г.</DATE> г‑н Andersen подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяна на член 1, втора алинея от спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С молби, внесени в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20110523">23 май 2011 г.</DATE>, Кралство Дания и DSB са пожелали да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от <DATE ISO="20110622">22 юни 2011 г.</DATE> председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си г‑н Andersen изтъква три твърдения, последното от които, че като е приложила към фактите по делото Регламент № 1370/2007, а не Регламент № 1191/69, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Общият съд приема посоченото трето твърдение и поради това отменя член 1, втора алинея от спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение, след като в точка 40 от обжалваното съдебно решение е припомнил, че в областта на помощите, изплатени в отсъствието на предварително уведомление, се прилагат действащите към момента на изплащането им правила, в точки 46 и 48 от него Общият съд е приел, че в настоящия случай е трябвало съвместимостта с вътрешния пазар на разглежданите помощи да се прецени с оглед на действащите към момента на изплащането им материалноправни норми, а именно на Регламент № 1191/69, а с извършването на преценка с оглед на Регламент № 1370/2007 Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С молба, внесена в секретариата на Съда на <DATE ISO="20130930">30 септември 2013 г.</DATE>, Dansk Tog — установено в Копенхаген сдружение по датското право, иска на основание член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да бъде допуснато да встъпи по делото в подкрепа на исканията на г‑н Andersen. С определение от <DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE> председателят на Съда уважава искането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията — с жалбата си до Съда, и DSB — с насрещната си жалба, искат от него:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>главно, да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли искането за отмяна на спорното решение и да осъди г‑н Andersen да заплати съдебните разноски,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да обяви за неоснователно третото твърдение, отправено в първоинстанционното производство, да върне делото за разглеждане от Общия съд и да не се произнася по съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С насрещната си жалба Кралство Дания иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение и</P></ITEM><ITEM><P>да установи, че неправилното прилагане на Регламент № 1370/2007 от страна на Комисията не обосновава отмяна на спорното решение.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Г‑н Andersen иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>главно, да отхвърли жалбата и насрещните жалби, както и да осъди Комисията, а също DSB и Кралство Дания да заплатят съдебните разноски, направени съответно по повод на жалбата и на техните насрещни жалби,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност — да върне делото за разглеждане от Общия съд.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Dansk Tog иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>главно, да отхвърли жалбата и насрещните жалби,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност — да върне делото за разглеждане от Общия съд,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията, DSB и Кралство Дания да заплатят направените от него съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По искането за възобновяване на устната фаза на производството</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Устната фаза на производството е приключила на <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE> след представянето на заключение от генералния адвокат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150710">10 юли 2015 г.</DATE>, постъпило в Съда същия ден, DSB е поискало възобновяване на устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В подкрепа на това искане DSB сочи, че заключението на генералния адвокат се основава на правни съображения, във връзка с които на страните в производството не са били предоставени достатъчно възможности да представят своите становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, от една страна, че в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Commerz Nederland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑242/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2224">EU:C:2014:2224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От друга страна, по силата на член 252, втора алинея ДФЕС ролята на генералния адвокат е да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той стига до него (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия и др./Kadi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:518">EU:C:2013:518</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В настоящия случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че делото е достатъчно изяснено, за да може да се произнесе по него, и че то няма нужда да се решава въз основа на доводи, които страните не са обсъдили. При това положение искането за възобновяване на устната фаза на производството не следва да се уважи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По основната жалба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено твърдение, а именно че като я е упрекнал в прилагането с обратна сила на Регламент № 1370/2007 към обстоятелствата по делото, Общият съд е нарушил член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, член 288 ДФЕС и член 297, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че съгласно постоянната практика на Съда, от една страна, новата норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма, и от друга страна, че за да се гарантират принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, материалноправните норми на Съюза следва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно такова действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че прилагане с обратна сила на новата норма е налице само във втората хипотеза, поради което приема, че решаващият по делото въпрос е дали е налице неправомерна помощ, попадаща в едната или в другата хипотеза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Комисията уточнява, че в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Freistaat Sachsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:709">EU:C:2008:709</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е постановил, че тя може да прилага нови правни норми във връзка с всеки проект за помощ, включително в случаите на уведомление, предхождащо влизането на новата норма в сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В точки 51 и 52 от това решение Съдът приел, че нормите, принципите и критериите за преценка на съвместимостта на държавните помощи, които са в сила към момента на приемане на решението на Комисията относно съвместимостта, по принцип могат да се считат за по-приспособени към конкурентната среда и че задължението за уведомление относно проектите за помощ е само процедурно, поради което с уведомлението не може да се определя правният режим, приложим за помощите, които са негов предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Поради това в точка 53 от посоченото решение Съдът постановил, че уведомлението от държава членка за дадена помощ не създава окончателно установено положение, което би изисквало Комисията да се произнесе по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, като приложи действащите към момента на уведомление норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Комисията добавя, че в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/09 P—C‑470/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:372">EU:C:2011:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът е отбелязал, най-напред, че прилагането на новите норми във връзка с неправомерна помощ не се отнася към заварено, а представлява висящо положение, по-нататък, че ефективното прилагане на политиката в областта на конкуренцията изисква Комисията да има възможност във всеки момент да адаптира преценката си към нуждите на тази политика, и накрая, че държава членка, която не е уведомила Комисията относно схема за помощи, не може основателно да очаква тази схема да бъде преценена с оглед на приложимите към момента на приемането ѝ норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Според Комисията в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд разграничил неправилно настоящото дело от делото, по което е постановено решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/09 P—C‑470/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:372">EU:C:2011:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Макар това решение да се отнасяло до законосъобразността на преходни правила, предвидени в приети от Комисията насоки, мотивите на Съда били с по-широк обхват и по аргумент за по-силното основание<?PAGE NO="11"?> можели да се приложат по отношение на регламентите и останалите задължителни законодателни актове. Освен това от споменатото решение било видно, че според Съда насоките не били приложени с обратна сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Поради това Комисията счита, че като в точки 40—43 и 46—48 от обжалваното съдебно решение се е позовал на решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SIDE/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑348/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:109">EU:T:2008:109</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑3/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:27">EU:T:2011:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Според нея в посочените решения Общият съд е постановил неправилно, че съвместимостта с вътрешния пазар на помощ, изплатена без да е направено уведомление за нея, трябва да се преценява с оглед на нормите, действащи към момента на нейното предоставяне, като се има предвид, че проведеното от Общия съд разграничение между нотифицирана и неправомерна помощ било правно ирелевантно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Комисията уточнява, че положението, свързано с предоставянето на помощ, за която е отправено или не уведомление, не можело да се счита за окончателно, докато Комисията не е взела решение относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар и то не е станало окончателно. Всъщност, най-напред, Комисията или националният съд може да разпореди връщането на такава помощ, докато Комисията не я е одобрила и решението, с което се дава одобрение, не е станало окончателно. На следващо място, държава членка, действаща в нарушение на задълженията за уведомление и спиране, наложени с член 108, параграф 3 ДФЕС, не можела да бъде третирана по-благоприятно от държава членка, която е изпълнила тези задължения. Накрая, не следвало да се защитава получателят на такава неправомерна помощ срещу изменение на материалноправните норми, приложими във връзка с преценката от страна на Комисията на съвместимостта на тази помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В този смисъл Комисията счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че предимствата и неблагоприятните последици, до които води предоставянето на разглежданите помощи, са се проявявали в периода, през който те са били изплащани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Както отбелязал генералният адвокат Alber в заключението си по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/00 P и C‑75/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:106">EU:C:2002:106</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0143">143</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0144">144</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), последицата от една неправомерна помощ била налице до връщането ѝ, като се има предвид, че с нея трайно се укрепва конкурентното положение на предприятието получател спрямо неговите конкуренти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Г‑н Andersen и Dansk Tog оспорват изложените доводи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В съответствие с трайната практика на Съда новата норма по принцип се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма. Съдът е постановил също, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да се разшири дотолкова, че да препятства изобщо прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици на положения, създадени при действието на предходната норма (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Freistaat Sachsen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑334/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:709">EU:C:2008:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>За сметка на това, за да се гарантират принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, материалноправните норми на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно такова действие (решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pokrzeptowicz-Meyer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑162/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:57">EU:C:2002:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Freistaat Sachsen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑334/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:709">EU:C:2008:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Във връзка с въпроса дали разглежданите помощи представляват положение, заварено към момента на влизане в сила на Регламент № 1370/2007, или пък положение, възникнало при действието на Регламент № 1191/69, чиито последици са налице и към този момент, следва да се напомни, че преходните разпоредби на член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 предвиждат, че договорите за обществена услуга, които се прилагат към <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>[ще] могат да останат в сила до изтичане на срока им<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, но не повече от максималната продължителност, определена в съответните хипотези на тази разпоредба, и при условие, че те са били <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>възложени според общностното и националното право<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1191/69, във връзка с компенсацията, изплатена на транспортно предприятие заради финансовите тежести, произтичащи от наложеното му задължение за обществена услуга, е налице освобождаване от задължението за уведомление, залегнало в член 108, параграф 3 ДФЕС, когато компенсацията отговаря на условията, предвидени в раздели II, III и IV от посочения регламент. Всъщност такива помощи се считат за съвместими с вътрешния пазар по силата на Регламент № 1191/69.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>От това следва, че помощите, изплатени на предприятие за обществен транспорт при действието още на Регламент № 1191/69, които отговарят на условията, предвидени в раздели II, III и IV от него, представляват заварено положение, което е станало окончателно преди влизането в сила на Регламент № 1370/2007.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>От изложените съображения следва, че преди да приеме спорното решение, с оглед на Регламент № 1191/69 Комисията е трябвало да изследва помощите, изплатени в рамките на първия договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2000—2004 г., както и помощите, изплатени преди <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г., за да провери дали те отговарят на условията, предвидени в раздели II, III и IV от посочения регламент, поради което съответно са били освободени от задължението за уведомление, залегнало в член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>За сметка на това Комисията е трябвало да изследва с оглед на Регламент № 1370/2007 и при спазване на посочените в точка 51 от настоящото решение преходни правила както законосъобразността, така и съвместимостта с вътрешния пазар на помощите, изплащани от <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Този извод е валиден и с оглед на практиката на Съда, на която се позовава Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Първо, Комисията не би могла да черпи доводи от точки 51 и 52 от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Freistaat Sachsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:709">EU:C:2008:709</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тъй като обстоятелствата по настоящото дело са коренно различни от тези по делото, по което е постановено това решение, понеже предмет на последното са държавни помощи, които не попадат под действието на регламент за групово освобождаване към момента на решението на компетентните национални органи за тяхното предоставяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Второ, поради същите съображения точки 125—128 от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Vizcaya и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/09 P—C‑470/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:372">EU:C:2011:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не подкрепят по никакъв начин тезата на Комисията, че разглежданите по настоящото дело помощи е трябвало да се преценят с оглед единствено на Регламент № 1370/2007.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до довода, изведен от възможността да се разпореди връщане на неправомерна помощ до момента на приемане от страна на Комисията на решение във връзка с тези помощи, следва да се отбележи, че в случая неправомерният характер на разглежданите помощи не е установен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>При това положение съгласно констатациите в точки 54 и 55 от настоящото решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 46 от обжалваното съдебно решение е приел, че съвместимостта с вътрешния пазар на всички разглеждани помощи е трябвало да се прецени с оглед на Регламент № 1191/69.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени в частта, с която във връзка с помощите, изплащани от <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г., Общият съд е отменил член 1, втора алинея от спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Поради това делото следва да се върне на Общия съд, който да се произнесе — с оглед на трите твърдения в жалбата до него, като съобрази член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 — относно законосъобразността на спорното решение, доколкото същото обявява за съвместими с вътрешния пазар помощите, изплащани от <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Жалбата се отхвърля в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По насрещните жалби</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>DSB сочи, че дори да е било неправилно, прилагането на Регламент № 1370/2007 към обстоятелствата по делото няма отражение върху законосъобразността на спорното решение, тъй като прилагането на Регламент № 1191/69 не би довело до различен извод относно съвместимостта на разглежданите помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В това отношение DSB уточнява, че в точка 398 от спорното решение Комисията се позовава на правилата за оценка съгласно Регламент № 1191/69, вече изложени в точки 124—131 от решението за откриване на процедурата. В тези точки Комисията разгледала член 14 от посочения регламент и заключила, че оценката на съвместимостта на споменатите помощи трябва да се направи с оглед на общите принципи, произтичащи от Договора за ЕО, от съдебната практика и от практиката на Комисията за вземане на решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>По-специално Комисията посочила, че съгласно изискванията на тези общи принципи размерът на компенсацията не може да надвишава необходимото за покриване на разходите във връзка с изпълнението на задълженията за обществена услуга при отчитане на съответните приходи, както и на разумна печалба във връзка с изпълнението на тези задължения. Накрая Комисията изложила и първоначалното си становище по въпроса дали посоченият критерий е бил изпълнен по отношение на разглежданите помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В този смисъл прочитът на спорното решение съвместно с решението за откриване на процедурата изяснявал достатъчно мотивирано причините, поради които прилагането на Регламент № 1191/69 не би могло да доведе до по-различен резултат от този, който произтича от прилагането на Регламент № 1370/2007. DSB подчертава, че съгласно постоянната съдебна практика решението е мотивирано в достатъчна степен, ако препраща към документ, с който адресатът вече разполага и който съдържа данните, на които институцията е основала решението си (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bundesverband deutscher Banken/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑36/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:61">EU:T:2010:61</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Затова DSB счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 50 от обжалваното съдебно решение е приел, че преценката на разглежданите помощи е направена само с оглед на Регламент № 1370/2007, а в точка 58 от него, че не може нито да замести оценката на Комисията със своята, нито да определи дали с оглед на Регламент № 1191/69 разглежданите помощи са били съвместими с вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Напротив, Общият съд бил длъжен да провери дали, от една страна, тълкуването на Регламент № 1191/69, което Комисията е направила, и от друга страна, произтичащите от това тълкуване изводи, са правилни. В това отношение DSB припомня, че съгласно постоянната съдебна практика грешка при прилагане на правото не обосновава отмяната на дадено решение, когато при липсата на допусната грешка Комисията е щяла да приеме същото решение (решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑74/00 P и C‑75/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:524">EU:C:2002:524</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CMA CGM и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑213/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:76">EU:T:2003:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>González и Díez/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:257">EU:T:2007:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Álava и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:314">EU:T:2009:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Датското правителство от своя страна счита, че в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил съдържанието на спорното решение, като е приел, че преценката на разглежданите помощи е била осъществена само въз основа на Регламент № 1370/2007. В това отношение датското правителство излага доводи, които по същество са идентични с тези на DSB и са обобщени в точки 65—67 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Освен това датското правителство изтъква, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като в точка 58 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил неговите доводи, както и доводите на Комисията и на DSB, които са имали за цел да установят, че прилагането на Регламент №°1370/2007 представлява само формално нарушение, лишено от всякакво значение за съдържанието на спорното решение. В подкрепа на този довод датското правителство се позовава на решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>González и Díez/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑25/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:257">EU:T:2007:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Álava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:314">EU:T:2009:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Комисията поддържа доводите както на DSB, с изключение на обобщените в точка 69 от настоящото решение, така и на датското правителство, обобщени в точка 70 от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Г‑н Andersen оспорва доводите на DSB и датското правителство. По-специално според него констатацията на Общия съд, че Комисията е проверила съвместимостта единствено с оглед на Регламент № 1370/2007, представлява фактическа преценка, която не може да бъде оспорена в рамките на настоящото производство по обжалване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Относно допустимостта на доводите, изведени от това, че Комисията е проверила съвместимостта на разглежданите помощи с оглед едновременно на Регламент № 1191/69 и на Регламент № 1370/2007, а не — противно на неправилното тълкуване на спорното решение от Общия съд — само с оглед на Регламент № 1370/2007, е достатъчно да се отбележи, че това тълкуване представлява не само фактическа констатация, а и правно съждение. Поради това доводите са допустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>По същество, видно от точки 304, 307, 314 и 397 от спорното решение, Комисията е посочила изрично, че проверката на съвместимостта на разглежданите помощи трябва да се основава изключително на Регламент № 1370/2007. Освен това точки 315—394 от това решение показват, че Комисията действително е извършила проверка с оглед само на този регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Макар действително в точка 398 от спорното решение Комисията да е посочила, че прилагането на Регламент № 1191/69 не би довело до по-различно заключение отколкото при прилагането на Регламент № 1370/2007, само по себе си това указание не позволява да се установи, че — както твърдят самата тя, а също датското правителство и DSB — Комисията действително е приложила Регламент № 1191/69, за да прецени съвместимостта на разглежданите помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В допълнение, макар в точка 398 от спорното решение Комисията да е отбелязала, че материалноправните норми на Регламент № 1191/69 са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>подобни<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> на съдържащите се в Регламент № 1370/2007, тя не е констатирала идентичност помежду им, поради което при всички положения условията за прилагане на практиката на Общия съд, на която се позовават DSB и датското правителство, а именно решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>González и Díez/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑25/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:257">EU:T:2007:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Diputación Foral de Álava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:314">EU:T:2009:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в случая не са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Във връзка с обстоятелството, че в точка 398 от спорното решение Комисията е направила препращане към решението за откриване на процедурата във връзка със своето изложение и тълкуване на правилата за оценка, съдържащи се в Регламент № 1191/69, достатъчно е да се отбележи, че противно на твърденията на DSB и датското правителство, последното посочено решение не съдържа оценка, годна да поправи отсъствието на проверка на разглежданите помощи с оглед на този регламент в рамките на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Всъщност в точки 83—90 и 101—103 от решението за откриване на процедурата относно съществуването на държавна помощ, както и в точки 129—131 от същото решение относно евентуалната ѝ съвместимост с Регламент № 1191/69 Комисията само е изложила доводите на страните и е отбелязала, че изпитва съмнения във връзка с основателността на аргументацията на DSB и датското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Поради това също не са изпълнени условията за прилагане на съдебната практика, на която се позовава DSB, а именно на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bundesverband deutscher Banken/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑36/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:61">EU:T:2010:61</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и съгласно която решението е мотивирано в достатъчна степен, ако препраща към документ, с който адресатът вече разполага и който съдържа данните, на които институцията е основала решението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Следователно, ако Общият съд бе проверил — а според DSB той е бил длъжен да направи това — основателността на указанието, съдържащо се в точка 398 от спорното решение, че прилагането на Регламент № 1191/69 в случая не би довело до по-различно заключение, той не би могъл да не направи предварителна преценка на съвместимостта на спорните помощи с оглед на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда в рамките на производството по обжалване тази проверка не е от компетентността на Общия съд, при положение че той не следва да замества икономическите преценки на Комисията със своите (вж. в този смисъл определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>DSG/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑323/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:260">EU:C:2002:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑272/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:810">EU:C:2011:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>При това положение насрещните жалби трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Тъй като делото се връща на Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>на Общия съд на Европейския съюз Andersen/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑92/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:143">EU:T:2013:143</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) в частта, с която във връзка с помощите, изплащани от <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г., Общият съд е отменил член 1, втора алинея от Решение 2011/3/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20100224">24 февруари 2010 година</DATE> относно договорите за обществена услуга за транспорт между датското Министерство на транспорта и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Danske statsbaner<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (държавна помощ C 41/08 (ex NN 35/08).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля насрещните жалби.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе — с оглед на трите твърдения в жалбата до него, като съобрази член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 година</DATE> относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета — относно законосъобразността на Решение 2011/3, доколкото същото обявява за съвместими с вътрешния пазар помощите, изплащани от <DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE> в рамките на втория договор за транспортна обществена услуга, сключен за периода 2005—2014 г.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съдът не се произнася по съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>