I.

Въведение

1.

В основата на настоящото преюдициално запитване, постъпило в секретариата на Съда на 27 август 2019 г., е гражданскоправен спор между две частни лица — BY и CX ( 2 ), който понастоящем е отнесен пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Патентен и търговски апелативен съд Стокхолм, Швеция). С него се повдигат въпроси от известна значимост за взаимодействието между законодателството на Съюза в областта на авторското право и националната свобода на информация, както и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“).

2.

По-специално, представлява ли разкриването в рамките на производство пред национален съд на защитено с авторско право произведение (в случая снимка) „публично разгласяване“ и/или „публично разпространяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 3 )?

3.

Преди обаче да продължа по-нататък, следва да се посочи приложимата правна рамка.

II.

Правна рамка

1.

Международно право

4.

Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „ДАП“) на 20 декември 1996 г. в Женева. ДАП е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. ( 4 ).

5.

Член 6 от ДАП, озаглавен „Право на разпространение“, гласи:

2.

Право на Съюза

6.

Съображения 3, 9, 10, 15 и 31 от Директива 2001/29 гласят:

7.

Съгласно член 3 от посочената директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“:

8.

Съгласно член 4 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на разпространение“:

9.

Съгласно член 5 („Изключения и ограничения“), параграф 3 от Директива 2001/29:

3.

Национално право

10.

Член 2 от lagen (1960:729) om upphovsrätt till litterära och konstnärliga verk (upphovsrättslagen) (Закон № 729 от 1960 г. за авторското право върху литературни произведения и произведения на изкуството, наричан по-нататък „Законът за авторското право“) предвижда:

11.

Член 49a от Закона за авторското право гласи:

12.

Съгласно глава 2, член 1 от tryckfrihetsförordningen (Закон за свободата на пресата) насърчаването на свободата на изразяване и плуралистичната информация включва правото на всекиго на достъп до публични документи. Законът за свободата на пресата е един от четирите основни закона в Швеция, който има особен специален статут, близък до този на конституцията в други държави членки.

13.

Законът за свободата на пресата също така предвижда по-специално, че всеки документ, представен в съдебно производство, независимо в каква форма, е публичен документ. Ето защо съгласно глава 2, член 1 от Закона за свободата на пресата всеки може да поиска да получи достъп до документ, представен в съдебно производство. От това принципно правило обаче има изключение, свързано с поверителната информация.

14.

Следователно принципът е, че правото на достъп до документи се отнася и до документи, обект на авторското право и сродните му права.

III.

Фактите по главното производство и преюдициалното запитване

15.

BY и CX са физически лица, всяко от които поддържа уебсайт. В рамките на предходен гражданскоправен съдебен спор CX изпраща като доказателство копие от страница с текст, взета от уебсайта на BY, която включва и снимка. Така снимката става част от преписка по производството.

16.

BY твърди, че е притежател на авторското право върху тази снимка, и иска CX да бъде осъден да му плати обезщетение за вреди, първо, за нарушение на авторското право и второ, за нарушение на специалната защита, с която се ползват снимките по силата на член 49а от Закона за авторското право. СХ твърди, че не дължи каквото и да било обезщетение за вреди, и поддържа, че разкриването на материала за целите на съдебното производство не представлява нарушение на авторското право.

17.

На първа инстанция Patent- och marknadsdomstolen (Съд по патентни и търговски дела, Швеция) приема, че снимката е защитена по силата на право, свързано с авторското, а именно по силата на специалната защита, с която се ползват снимките. Този съд обаче приема, че тъй като снимката му е предоставена в рамките на съдебно производство, всеки може да поиска да му бъде разкрита в съответствие с приложимите разпоредби на шведското конституционно право за достъп до документи. Въпреки че Patent- och marknadsdomstolen (Съд по патентни и търговски дела) стига до извода, че CX е разпространил публично въпросната снимка по смисъла на Закона за авторското право, той приема, че не е доказано, че BY е претърпял вреди, и съответно отхвърля иска му.

18.

BY обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

19.

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали представянето пред съда на копие от разглежданата снимка като процесуално действие съставлява незаконно предоставяне на произведението по смисъла на приложимата национална правна уредба в областта на авторското право под формата на публично разпространяване или публично разгласяване.

20.

Не се оспорва фактът, че снимката е изпратена на сезирания със спора между страните съд по електронен път (по електронна поща) под формата на електронно копие. Националният съд иска също да се установи дали за тази цел представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“.

21.

Запитващата юрисдикция подчертава, че съществува несигурност относно тълкуването в правото на Съюза на понятията „публично разгласяване“ и „публично разпространяване“, в случай че защитено с авторско право произведение бъде представено пред съд в рамките на гражданско производство. Това повдига въпроса, първо, дали представянето на произведение пред съд може да се счита за „публично“ по смисъла на Директива 2001/29 и второ, дали понятието „публично“ трябва да има едно и също значение в контекста на прилагането на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

22.

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът е приел, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица. В допълнение към това Съдът е подчертал, че целта е да се даде възможност по всякакъв подходящ начин съответното произведение да бъде възприето от „лица по принцип“, а не от определени лица, спадащи към частна група ( 5 ).

23.

От практиката на Съда следва също, че понятието „разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 има същото значение като израза „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ДАП. От решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (C‑516/13, EU:C:2015:315), изглежда, обаче следва, че за да е налице „публично разпространяване“, е достатъчно защитеното произведение да е доставено до определен потребител.

24.

Освен това трябва да се определи дали е налице „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“, когато документ се представя в рамките на съдебно производство на физически (хартиен) носител или като приложение към електронно писмо, при положение че такова представяне води до един и същи ефект и преследва една и съща цел и в двата случая.

25.

Според запитващата юрисдикция нито съдилищата, нито техните служители могат да се възприемат като „общественост“ в общия смисъл на този термин. Те обаче не могат да се приемат и за спадащи към частна група.

26.

В допълнение запитващата юрисдикция счита, че макар броят лица, които имат достъп до произведението след представянето му, със сигурност да е ограничен до служителите на съда, този брой може да варира и по принцип трябва да се счита за значителен. На последно място, съгласно националното право всеки има право на достъп до документи, получени от съда.

27.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

IV.

Производство пред Съда

28.

Писмено становище представя Европейската комисия.

29.

Съдът отправя редица писмени въпроси до шведското правителство. Последното отговаря на тези въпроси на 6 май 2020 г.

V.

Анализ

1.

Първи въпрос

30.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „публично“, съдържащо се в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, има еднакво значение ( 6 ).

31.

В рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени, като извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които е необходимо да бъдат тълкувани предвид предмета на спора по главното производство ( 7 ).

32.

Според мен не е необходимо Съдът да отговаря на първия въпрос, поради което останалите въпроси трябва да бъдат преформулирани. В това отношение от точки 3 и 6 от преюдициалното запитване следва, че защитената снимка ( 8 ), която е предмет на производството пред запитващата юрисдикция, е изпратена с електронно писмо до гражданските съдилища като доказателство в производство пред тях.

33.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 авторите имат изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него. Освен това член 4, параграф 1 от тази директива предвижда, че по отношение на оригинала на техните произведения или на копия на същите авторите имат изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин. В допълнение към това съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 това право се изчерпва с първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза на оригинала на произведението или на негово копие от притежателя на правото или с неговото съгласие ( 9 ).

34.

По-специално от точки 39—45 и от точки 51 и 52 от решение от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers (C‑263/18, EU:C:2019:111) следва, че за да е налице „публично разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, произведението трябва да бъде пуснато в оборот като физически копия, материални изделия или материални предмети ( 10 ). Това особено изискване на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 не е изпълнено, когато произведението се представя в нематериална форма с електронно писмо ( 11 ).

35.

За сметка на това според мен предаването на произведение по електронна поща представлява акт на разгласяване на произведението по жичен или безжичен път, като получателят може да има достъп до него от място и във време, самостоятелно избрани от него, в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Основният въпрос в настоящото производство обаче е дали това предаване е „публично“ разгласяване, или предоставяне на „публично“ разположение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 ( 12 ).

36.

Поради това считам, че не е необходимо Съдът да тълкува член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 в рамките на настоящото производство.

37.

При всички положения, независимо от приложимостта на член 3, параграф 1 или дори на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 към фактите по главното производство, както е видно от решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 34), Директива 2001/29 трябва да получи тълкуване, което да гарантира ефикасна и строга защита на притежателя на авторското право.

38.

Това стриктно изискване се подчертава допълнително от член 17, параграф 2 от Хартата, който предвижда, че интелектуалната собственост „е защитена“ ( 13 ).

39.

Предлагам по-нататък останалите въпроси, поставени от запитващата юрисдикция, да бъдат разгледани именно в светлината на тези изисквания и с необходимото преформулиране.

2.

Втори, трети и четвърти въпрос

40.

Макар поставените от запитващата юрисдикция втори, трети и четвърти въпрос да се припокриват, чрез тях тя по същество иска да се установи дали и евентуално при какви условия разкриването по електронна поща пред съд на защитени с авторско право материали като доказателства в рамките на дадено производство би могло да представлява публично разгласяване за целите на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Най-напред ще разгледам тези общи въпроси и след това ще завърша, като отговоря на поставените конкретни въпроси.

41.

В центъра на закрилата, предоставена с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, е идеята, че притежателят на авторското право има право на закрила срещу „публично“ разгласяване или предоставяне на „публично“ разположение на защитени с авторско право материали ( 14 ). Така, при спазване на предвидените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения, всеки акт на публично разгласяване на произведение от трета страна изисква предварителното съгласие на неговия автор.

42.

Макар че разгласяването на защитените материали пред трети страни, които изпълняват административни или съдебни функции, определено може да надхвърли „определен праг de minimis“ предвид броя на евентуално засегнатите лица ( 15 ), според мен то обикновено не би представлявало „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 именно защото тези лица, макар като такива да не са частна група ( 16 ), все пак са ограничени от естеството на своите официални функции. По-специално те не биха имали право да третират защитените с авторско право материали като непопадащи под закрилата на авторското право.

43.

Например, ако в рамките на съдебно производство една от страните по спора разгласи такива материали пред съдебни служители или лица, изпълняващи съдебни функции, извън обстоятелството, че няма никакво самостоятелно стопанско значение ( 17 ), това разгласяване не би позволило на получателите на въпросните материали да правят с тях каквото пожелаят. В крайна сметка в този пример материалите ще бъдат разгласени пред тези лица при изпълнение на техните административни или евентуално съдебни функции и последващото възпроизвеждане, разгласяване или разпространение на тези материали от тях би било подчинено на определени изрични или имплицитни законови и етични ограничения, включително на националната правната уредба в областта на авторското право.

44.

Следователно въпреки потенциално големия брой засегнати съдебни служители разгласяването не би било насочено към неопределен брой потенциални адресати, както изисква Съдът в точка 37 от решението си от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764). Вместо това разгласяването би било насочено към ясно определена и ограничена или затворена група лица, които изпълняват своите функции в обществен интерес и които — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — са обвързани от правни и етични норми, отнасящи се по-специално до използването и разкриването на получените в рамките на съдебни производства сведения и доказателства.

45.

Според мен разгласяването на защитени с авторско право материали пред съд като доказателство в контекста на съдебно производство по принцип не накърнява изключителните права, с които разполага притежателят на авторското право по отношение на въпросните материали, например като го лишава от възможността да поиска съответно възнаграждение за използването на неговото произведение. Възможността за представяне на защитени с авторско право материали като доказателства в рамките на гражданско производство служи по-скоро за гарантиране на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 47 от Хартата. Правото на защита на страна по спор би било сериозно накърнено, ако тя не е в състояние да представи доказателства пред съд, в случай че друга страна в това производство или дори трета страна се позове на закрилата на авторското право по отношение на тези доказателства ( 18 ).

46.

В това отношение следва да се изтъкне, че правата на интелектуална собственост, закрепени в член 17, параграф 2 от Хартата, не са абсолютни права, а трябва да бъдат балансирани и съизмерени спрямо други гарантирани от Хартата права ( 19 ).

47.

Същността на тези права не се нарушава поради национална правна уредба или практика, която позволява на страните по съдебен спор да използват или да се позовават на защитени с авторско право материали в рамките на съдебното производство, като се има предвид не на последно място, че закрилата на авторското право не се губи по този начин само защото е направено позоваване на въпросния материал в рамките на производството.

48.

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали тази преценка се променя от факта, че шведското законодателство установява общ принцип за достъп до публични документи, по силата на който всеки, който подаде молба, може да получи достъп до представените пред съд документи, освен ако не съдържат поверителна информация ( 20 ). Според мен и както посочват и Комисията ( 21 ), и шведското правителство ( 22 ), разгласяването при такива обстоятелства пред съда от страна по съдебен спор на защитени с авторско право материали не представлява публично разгласяване от страната по спора, предвид факта че в крайна сметка именно съдът (или съдебните служители) е този, който евентуално може да предостави достъп до материалите по силата на националните правила за свободата на информация или за прозрачността ( 23 ).

49.

В това отношение в преписката по делото пред Съда няма данни, че съдилищата или съдебните служители в Швеция всъщност са предоставили достъп до защитените с авторско право материали или че такъв достъп изобщо е бил поискан.

50.

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва единствено, че националната правна уредба относно свободата на информация позволява на широката общественост да има достъп до тези материали по силата на закона ( 24 ). Това в крайна сметка е общата цел на законодателството относно свободата на информация както на национално равнище, така и на равнището на Съюза ( 25 ). Всъщност това понятие е основно за шведския Закон за свободата на пресата ( 26 ) — като самият той е вдъхновил правната уредба на свободата на информация в много други държави членки и на равнището на Съюза — доколкото съгласно глава 2, член 1 от този закон съдебните документи като цяло са публично достъпни по силата на закона ( 27 ). Шведското правителство посочва също, че авторското право е защитено от шведската конституция в съответствие с правилата, предвидени в Закона за авторското право. Член 26b, параграф 1 от Закона за авторското право обаче предвижда, че независимо от разпоредбите за авторското право публичните документи се разгласяват публично при условията, предвидени в глава 2 от Закона за свободата на пресата.

51.

Има обаче изключения от този общ принцип на прозрачност. Макар че в крайна сметка това трябва да се провери от националния съд, в отговор на поставен от Съда писмен въпрос Съдът е уведомен от шведското правителство, че глава 31, член 23 от OSL ( 28 ) съдържа разпоредба за закрила на защитените с авторско право материали. Следователно по силата на тази разпоредба за закрила изглежда — отново освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — че при определени условия информацията, съдържаща се в материали, предмет на авторско право, се счита за поверителна и не може да бъде разгласявана при липсата на конкретна разпоредба в обратен смисъл ( 29 ).

52.

Освен това и може би дори по-важно е, че според шведското правителство, макар член 26b, параграф 1 от Закона за авторското право да урежда разкриването на публични документи, той не предоставя право на използване на такива документи. Според шведското правителство „поради това всяко лице, което е получило копие от произведението съгласно тази разпоредба, не може да се разпорежда с него в нарушение на [Закона за авторското право]. Всяко последващо използване изисква получаване на разрешение от автора или трябва да се основава на някое от изключенията от закрилата на авторското право, предвидени в [Закона за авторското право]“.

53.

По този начин изглежда, че защитени с авторско право материали все пак не стават част от публичното пространство посредством разпоредбите за свободата на информация, предвидени в Закона за свободата на пресата, само защото са били разкрити, показани или предоставени на разположение по друг начин като доказателства в хода на съдебно производство.

54.

С други думи, разкриването на такива защитени с авторско право материали съгласно правилата за прозрачност не води до материалноправен ефект, състоящ се в изгубване на статута им на защитени с авторско право и съответно — в превръщането им в част от публичното пространство.

55.

Следователно е ясно — разбира се, освен ако националният съд в крайна сметка не установи друго — че шведското право нито предвижда, нито позволява изгубване на предоставената от авторско право закрила просто защото една от страните е показала въпросните материали в рамките на гражданско съдебно производство и впоследствие трета страна може да получи достъп до тях по силата на шведската правна уредба относно свободата на информация.

56.

В заключение би могло да се отбележи, че ако този закон действително беше различен и авторското право на практика можеше да бъде изгубено просто чрез представяне на защитения с авторско право документ в рамките на гражданско съдебно производство, според мен Кралство Швеция очевидно нямаше да е транспонирало правилно изискванията на Директива 2001/29, нито пък щеше да е спазило изискванията на член 17, параграф 2 от Хартата по отношение на ефективната защита на интелектуалната собственост. Подобно положение очевидно би засегнало същността на изискваното равнище на защита на авторското право, което се гарантира на притежателите на права от Директива 2001/29 (както и от член 17, параграф 2 от Хартата), тъй като те биха останали без ефективна защита, чрез която да избегнат изгубване на авторско право по този начин.

57.

Тъй като обаче това очевидно не е така — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — не е необходимо този въпрос да се разглежда по-подробно.

58.

Поради това считам, че представянето по електронен път пред съд като доказателство от страна или участник в съдебно производство на защитени с авторско право материали не представлява „публично разгласяване“ или „публично разпространяване“ съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29. Сам по себе си фактът, че такова доказателство се счита за публичен документ и че така в съответствие с националните правила за свободата на информация или за прозрачността съответните материали, защитени с авторско право, са по принцип публично достъпни, не означава, че то става част от публичното пространство и че попада под закрилата на авторското право.

VI.

Заключение

59.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Патентен и търговски апелативен съд, Стокхолм, Швеция) въпроси по следния начин: