<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-264/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0264</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:261">EU:C:2020:261</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe – Дело C-264/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Constantin Film Verleih</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200402">2 април 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑264/19</HT></P><P>Constantin Film Verleih GmbH</P><P>срещу</P><P>YouTube LLC,</P><P>Google Inc.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права —Платформа за споделяне на видеоклипове в интернет</KEYWORD><KEYWORD>YouTube</KEYWORD><KEYWORD>Качване онлайн на филм без съгласието на притежателя на правата</KEYWORD><KEYWORD>Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/48/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 8</KEYWORD><KEYWORD>Право на притежателя на правата на информация</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 2, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Обхват</KEYWORD><KEYWORD>Електронен адрес, IP адрес и телефонен номер</KEYWORD><KEYWORD>Изключване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество, разпространител на филми, от една страна, и YouTube LLC и неговото дружество майка Google Inc., и двете установени в Съединените щати, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Спорът е относно отказа на YouTube и Google да предоставят определена информация, изисквана от Constantin Film Verleih, за потребители, качили онлайн няколко филма в нарушение на изключителните права на използване на Constantin Film Verleih. По-конкретно, последното иска от YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща, телефонните номера и IP адресите, използвани от тези потребители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по същество иска да установи дали тази информация попада в приложното поле на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="45" DATE.PUB="2004">ОВ L 157, 2004 г., стр. 45</REF.DOC.OJ>, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).</P></NOTE>, съгласно който компетентните съдебни органи могат да постановят съобщаването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>имената и адресите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на някои категории лица, свързани със стоки или услуги, нарушаващи право върху интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Поради причините, които ще изложа по-нататък в настоящото заключение, съм убеден, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, съдържащо се в член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, не включва никоя от споменатите по-горе данни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съображения 2, 10 и 32 от Директива 2004/48 гласят:</TXT><P><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(2)</NO.P><TXT>Защитата на интелектуалната собственост следва да позволи на откривателя или изобретателя да извлече законна печалба от своето откритие или изобретение. Тя също така следва да позволява възможно най-широко разпространение на произведения, идеи и ново ноу-хау. Същевременно тя следва да не възпрепятства свободата на словото, свободното движение на информацията или защитата на личните данни, включително и по Интернет.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(32)</NO.P><TXT>Настоящата директива спазва основните права и съблюдава принципите, установени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE>. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от [Х]артата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Обхват<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвижда следното в параграф 1 и параграф 3, буква а):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на [Съюза] или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на [Съюза] и/или в националното законодателство на съответната държава членка.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="002.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не засяга:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>разпоредбите на [Съюза], които регулират материалното право върху интелектуалната собственост, Директива 95/46/ЕО […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2004/48 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Право на информация<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>е установено, че в търговски мащаб оказва услугите, използвани за действията по извършване на нарушение;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>или</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>на притежателя на права се предоставят права да получи по-пълна информация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се урежда използването на информацията, съобщена по реда на настоящия член, в граждански и наказателни производства;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>се урежда отговорността за злоупотреба с правото на информация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>се дава възможност за отказ да се предостави информация, която би принудила лицето, посочено в параграф 1, да признае собственото си участие или това на негови близки роднини в нарушаване на право върху интелектуална собственост;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>или</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 101, параграф 1, първо изречение от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторските права, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>UrhG<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) всеки, който наруши в търговски мащаб авторското право или друго защитено от този закон право, по искане на увреденото лице може да бъде задължен да предостави незабавно информация за произхода и за канала за разпространение на копията, нарушаващи правата, или на други стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В случай на явно нарушение, без да се засяга член 101, параграф 1 от UrhG, това право на информация може да се упражни съгласно член 101, параграф 2, първо изречение, точка 3 от този закон и срещу онзи, който в търговски мащаб е предоставял услуги, използвани за извършване на нарушения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 101, параграф 3, точка 1 от UrhG лицето, длъжно да предостави информацията, трябва да посочи имената и адресите на производителите, на доставчиците и на други предишни държатели на копия или други стоки, на ползвателите на услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Parker<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Scary movie 5<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>YouTube<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> без съгласието на Constantin Film Verleih. На <DATE ISO="20130629">29 юни 2013 г.</DATE> филмът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Parker<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> е качен в цялост и на немски език под потребителското име <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Ν1<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. До блокирането му на <DATE ISO="20130814">14 август 2013 г.</DATE> той е гледан над <FT TYPE="NUMBER">45000</FT> пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Scary movie 5<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> под потребителското име <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Ν2<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. До блокирането му на <DATE ISO="20131029">29 октомври 2013 г.</DATE> филмът е гледан над 6000 пъти. На <DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE> е качено друго копие на второто произведение под потребителското име <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Ν3<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. До блокирането му на <DATE ISO="20140921">21 септември 2014 г.</DATE> то е гледано над 4700 пъти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>адреса на електронната поща на потребителя,</P></ITEM><ITEM><P>телефонния номер на потребителя,</P></ITEM><ITEM><P>IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и</P></ITEM><ITEM><P>IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Като се произнася като първа инстанция, Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>По жалба на ищеца Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) осъжда YouTube и Google да предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С ревизионната жалба, подадена пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до адресите на електронната поща на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>адреси<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.P><TXT>Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):</TXT><P>Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е заведено в секретариата на Съда на 29 март 2019 т.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Писмени становища предоставят Constantin Film Verleih, YouTube и Google, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В съдебното заседание от <DATE ISO="20200212">12 февруари 2020 г.</DATE> са изслушани становищата на представителите на Constantin Film Verleih, на YouTube и Google, както и на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съгласно член 8 от Директива 2004/48 държавите членки са длъжни да предвидят в правния си ред възможност за компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на определена информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Ето защо с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да предвидят възможност компетентните съдебни органи да постановят по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предоставянето на адреса на електронната поща, на телефонния номер, на IP адреса, използван за качването на тези файлове, както и на IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>YouTube и Google, както и Комисията, предлагат на тези въпроси да се отговори отрицателно, за разлика от Constantin Film Verleih.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В съответствие със становището, поддържано от YouTube и и Google, както и от Комисията, и поради изложените по-долу съображения считам, че тази разпоредба не се отнася до никоя от посочените в преюдициалните въпроси данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Най-напред ще отбележа, че член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 не препраща към правото на държавите членки. Следователно съгласно постоянната съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> е понятие на правото на Съюза, което трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>подходящо обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, използвано в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bayer Pharma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:722">EU:C:2019:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също, отново в областта на интелектуалната собственост, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikolajeva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:467">EU:C:2016:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170927">27 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nintendo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑24/16 и C‑25/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:724">EU:C:2017:724</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По-нататък отбелязвам, че дефиниция на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> няма и в Директива 2004/48. Отново съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, на които правото на Съюза не дава никаква дефиниция, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>McDonagh</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:43">EU:C:2013:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kreyenhop &amp; Kluge</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑471/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:681">EU:C:2018:681</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bayer Pharma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑688/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:722">EU:C:2019:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Така <HT TYPE="ITALIC">обичайното значение в общоупотребимия език</HT> трябва да е отправната точка в процеса на тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, използвано в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48. Няма никакво съмнение, че в общоупотребимия език понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> на лице, за което по-специално поставя въпроси запитващата юрисдикция, се отнася единствено до пощенския адрес, както правилно изтъкват YouTube и Google<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Не откривам никаква непоследователност в текста на тази разпоредба на различните езици, които се отнасят до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>: като пример вж. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>direcciones<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в текста на испански език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>adresse<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> в текста на датски език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Adressen<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> в текста на немски език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>addresses<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> в текста на английски език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>indirizzo<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в текста на италиански език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>adres<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> в текста на нидерландски език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>endereços<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> в текста на португалски език, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>adresele<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> в текста на румънски език и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>adress<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> в текста на шведски език“.</P></NOTE>. Това тълкуване се потвърждава от определението на същото понятие, дадено в речника на Френската академия на науките, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>обозначаване на <HT TYPE="ITALIC">мястото</HT>, където може да се осъществи връзка с определено лице<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Що се отнася до телефонния номер, втората посочена в преюдициалните въпроси информационна единица, не считам за необходимо да обсъждам обстойно факта, че той не може да бъде включен в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> на лица по член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 нито в общоупотребимия език, нито в който и да е друг контекст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Изтъкнатото от Constantin Film Verleih обстоятелство, че телефонният номер може да служи като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>адрес за машрутизация<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> за предаването на данни, по-специално при телефонни повиквания или приложения като WhatsApp, използващи телефонния номер, не може да разколебае убеждението ми в това отношение. Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> на <HT TYPE="ITALIC">лица</HT>, посочено в член 8 от Директива 2004/48, очевидно няма никаква връзка с функционалното предназначение на потока от данни, независимо от обстоятелството, че последното би могло да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>адрес за машрутизация<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Статутът на другите две информационни единици, до които се отнасят тези въпроси, а именно адреса на електронната поща и IP адреса, заслужава малко по-задълбочено внимание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Както току-що уточних, в общоупотребимия език —отправна точка за тълкувателния процес, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> се отнася само до пощенския адрес. Така, когато се използва без други уточнения, този термин не се отнася до адреса на електронната поща или IP адреса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Това важи в още по-голяма степен в контекст, който квалифицирам като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>общ<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, т.е., който излиза извън строгата интернет рамка, какъвто е случаят с член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от анализа на други законодателни текстове на Съюза относно адреса на електронната поща или IP адреса. Всъщност, когато законодателят на Съюза иска да посочи адрес на електронна поща<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Що се отнася до адреса на електронната поща, или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>електронния<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> адрес, вж. по-специално член 88, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130521">21 май 2013 година</DATE> относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="165" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 165, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), член 54, параграф 2 от Директива № 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>), както и член 45, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 година</DATE> за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2015">ОВ L 337, 2015 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> или IP адрес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Що се отнася до IP адреса, вж. по-специално член 10, параграф 1, буква д) от Директива № 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140403">3 април 2014 година</DATE> относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="130" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 130, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), член 5, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE> за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="168" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 168, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), член 17, параграф 8, член 34, параграф 4, буква й) и член 52, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180912">12 септември 2018 година</DATE> за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="236" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2018">ОВ L 236, 2018 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, той прави това изрично, допълвайки термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, както подчертава YouTube и Google. Доколкото ми е известно, няма пример за законодателство на Съюза, в който изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, използван самостоятелно и в общ контекст, да се отнася до телефонен номер, IP адрес или адрес на електронна поща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Следователно от буквалното тълкуване на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 следва, че използваните от законодателя на Съюза термини, а именно термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, не включват нито една от посочените в преюдициалните въпроси данни, както твърдят YouTube и Google, а също и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от изложеното от Комисията историческо тълкуване. Всъщност в подготвителните работи, довели до приемането на Директива 2004/48<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по-специално Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките и процедурите, целящи да осигурят спазването на правата върху интелектуална собственост от <DATE ISO="20030130">30 януари 2003 година</DATE> (COM (2003) 46 окончателен), както и Становище на Европейския икономически и социален комитет от <DATE ISO="20031029">29 октомври 2003 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2004">ОВ C 32, 2004 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>) и Доклад на Европейския парламент от <DATE ISO="20031205">5 декември 2003 г.</DATE> (A5‑0468/2003) по това предложение. Предложението за директива не съдържа никакво обяснение за смисъла, който трябва да се придаде на термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. Освен това Парламентът не е предлагал изменение на текста на бъдещия член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.</P></NOTE>, няма дори косвени признаци, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, използван в член 8, параграф 2, буква а) от тази директива, трябва да се разбира в смисъл, че включва не само пощенския адрес, но и адреса на електронната поща или IP адреса на съответните лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В това отношение Комисията обяснява, че при приемането на Директива 2004/48 през 2004 г. законодателят на Съюза никога не е имал намерение да включи по-модерни форми на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>адрес<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, като например адрес на електронна поща или IP адрес.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Следователно от историческото тълкуване е видно, че Директива 2004/48 трябва да се тълкува с оглед единствено на класическото значение на този термин, а именно пощенския адрес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>От изложеното дотук следва, че съгласно комбинираното буквално и историческо тълкуване член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 не включва адреса на електронната поща, телефонния номер и IP адресите, използвани от лицата, за които се отнася тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Constantin Film Verleih възразява срещу това тълкуване, като се позовава на предмета на член 8 от Директива 2004/48, както и по-общо на преследваните от тази директива цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според Constantin Film Verleih целта на член 8 от Директива 2004/48 е да позволи на притежателя на права върху интелектуална собственост да идентифицира посочените в тази разпоредба лица. Така, и независимо от текста му, параграф 2 на този член трябвало да се тълкува в смисъл, че се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>всяка информация, от която могат да се установят<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> тези лица, като в зависимост от наличността на данните в тях могат да се включват телефонният номер, адресът на електронната поща, IP адресът или пък банковите данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според мен да се възприеме такова тълкуване, би означавало Съдът да пренапише тази разпоредба. Естествено, разбирам, че притежател на права като Constantin Film Verleih би желал Директива 2004/48 да бъде изменена по начин, който да му позволи по-лесно да установява наличието на възможни нарушения в специфичния контекст на интернет. Такова пренаписване обаче е от компетентността не на Съда, а на законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Ако бе имал такова намерение, законодателят е можел да включи в член 8, параграф 2 от Директива 2004/48 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>всяка информация, от която могат да се установят<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> съответните лица. В съдебното заседание за изслушване на устните състезания Комисията подчерта, че законодателят на Съюза изрично е избрал да извърши минимална хармонизация, ограничена до имената и адресите, без да включва други данни, от които може да се идентифицира дадено лице, като телефонния номер или социалноосигурителния номер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Уточнявам, че в такъв контекст трябва да се изключи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>динамично<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> или телеологично тълкуване на тази разпоредба, за каквото призовава Constantin Film Verleih. Всъщност формулировката, използвана в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, не дава достатъчна свобода на тълкуване, която да позволи подобно тълкуване, включващо данните, посочени в преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение съм напълно съгласен със съображенията на генералния адвокат Bobek в точки 33—35, 38 и 39 от заключението му по дело Комисия/Германия. В съответствие със забраната за тълкуване contra legem и с принципа на разделение на властите динамично или телеологично тълкуване е възможно само когато <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>текстът на разпоредбата […] <HT TYPE="ITALIC">подлежи</HT> на различни тълкувания, тъй като се отличава с известна степен на двусмисленост и неяснота<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Заключение на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:534">EU:C:2016:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Настоящият случай обаче не е такъв. Както обясних преди това, буквалното и историческото тълкуване изключват всякаква двусмисленост в обхвата на термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, използвани в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В по-общ план Constantin Film Verleih иска да се вземат предвид и преследваните с Директива 2004/48 цели. Според мен тези доводи не могат да поставят под въпрос тълкуването на посочената по-горе разпоредба, като се има предвид, че текстът ѝ не е двусмислен. От съображения за изчерпателност обаче ще разгледам тези доводи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Несъмнено е безспорно, че тази Директива 2004/48 цели да се гарантира висока степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар, както се уточнява в съображения 10 и 32 от нея и в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Безспорно е също така, че предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване би увеличило степента на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Същевременно обезателно трябва да се има предвид, че подобно на всяка правна уредба относно интелектуалната собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120216">16 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SABAM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:85">EU:C:2012:85</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Funke Medien NRW</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑469/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:623">EU:C:2019:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelham и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:624">EU:C:2019:624</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spiegel Online</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑516/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:625">EU:C:2019:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Директива 2004/48 установява <HT TYPE="ITALIC">равновесие</HT> между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, която е гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата, и от друга страна, защитата на основните интереси и права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Както Съдът многократно е уточнявал, нито от член 17, параграф 2 от Хартата, нито от практиката на Съда следва, че правото на интелектуална собственост, закрепено в тази разпоредба, е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080129">29 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promusicae</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:54">EU:C:2008:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120216">16 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SABAM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:85">EU:C:2012:85</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120419">19 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonnier Audio и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑461/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:219">EU:C:2012:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140903">3 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deckmyn и Vrijheidsfonds</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2132">EU:C:2014:2132</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Funke Medien NRW</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑469/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:623">EU:C:2019:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В този смисъл член 17, параграф 2 от Хартата не изисква да се използват всички налични технически средства, за да се помогне на притежателя на правата да идентифицира възможни нарушители, без да се взема предвид текстът на разпоредбите на Директива 2004/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до член 8 от Директива 2004/48, Съдът вече е имал възможност да уточни в решение Coty Germany, че разпоредбата има за цел да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑580/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:485">EU:C:2015:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В контекста на главното производство поисканите от Constantin Film Verleih данни по дефиниция представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10). Съгласно член 2, буква a) от тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>лични данни<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице.</P></NOTE>, понастоящем член 4, буква а) от Регламент 2016/679 (ЕС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 119, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, тъй като трябва да му позволят да идентифицира съответните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съдът вече е имал възможност да постанови, че IP адресът, дори разглеждан самостоятелно, може да представлява лични данни. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scarlet Extended</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑70/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:771">EU:C:2011:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161019">19 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Breyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑582/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:779">EU:C:2016:779</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Макар от съображение 32 от Директива 2004/48 да следва, че целта ѝ е да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата, същевременно от член 2, параграф 3, буква а), както и от съображения 2 и 15 от нея следва, че защитата на интелектуалната собственост не трябва да възпрепятства защитата на личните данни, гарантирана от член 8 от Хартата, така че посочената директива не може да засяга действието на Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение на <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coty Germany</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑580/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:485">EU:C:2015:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам голямото значение на член 8, параграф 3, букви б)—д) от Директива 2004/48, според който този член се прилага, без да се засягат разпоредбите, уреждащи и дори ограничаващи правото на информация на притежателя на правата, и по-специално на разпоредбите, уреждащи обработването на лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В този контекст считам, че Съдът не следва да изменя обхвата на термините, използвани от законодателя на Съюза в член 8, параграф 2 от Директива 2004/48, което би поставило под въпрос равновесието, търсено от последния при приемането на тази директива, което той е компетентен да установи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mc Fadden</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:689">EU:C:2016:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За да допълня изложеното в точка 40 от настоящото заключение, отбелязвам, че да се възприеме предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване, би означавало Съдът не само да пренапише член 8, параграф 2 от Директива 2004/48, но и да постави под въпрос равновесието, установено от законодателя на Съюза, в смисъл, благоприятен за интересите на притежателите на права върху интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Добавям, че предложеното от Constantin Film Verleih динамично тълкуване противоречи и на общата структура на Директива 2004/48, която се основава на желаната от законодателя на Съюза минимална хармонизация, както подчертава Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Всъщност тази институция правилно отбелязва, че в случая такова динамично тълкуване не е подходящо, тъй като по силата на член 8, параграф 3, буква а) от Директива 2004/48 законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността държавите членки да отговорят на необходимостта от динамичност в това отношение, като на притежателя на права предоставят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>права да получи по-пълна информация<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С други думи, не е необходимо съдът на Съюза да тълкува динамично Директива 2004/48, за да я адаптира към новото поведение в интернет, след като държавите членки имат правомощието да приемат допълнителни мерки срещу това поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>За изчерпателност накрая ще отбележа, че член 47 от Споразумението ТРИПС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост, приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на <DATE ISO="19940415">15 април 1994 г.</DATE> и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19941222">22 декември 1994 година</DATE> относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">ОВ L 336, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС). Съгласно член 47 от това споразумение, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>Право на информация<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>[с]траните членки могат да постановят, че съдебните власти са упълномощени, освен ако това не е в разрез със сериозността на нарушението, да накарат нарушителя да информира притежателя на правото за самоличността на трети лица, замесени в производството и разпространението на стоките или услугите, които са в нарушение, и техните канали на разпространение<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></NOTE>, който установява само възможност да се предвиди право на информация, не може да бъде изтъкван в подкрепа на предложеното от Constantin Film Verleih тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080129">29 януари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promusicae</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:54">EU:C:2008:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). При всички положения, макар разпоредбите на правото на Съюза, разбира се, да трябва да се тълкуват, <HT TYPE="ITALIC">доколкото е възможно</HT>, с оглед на международното право, особено когато подобни разпоредби целят да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061207">7 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), член 47 от Споразумението ТРИПС не дава право на Съда да се отклонява от ясния текст на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Поради всички тези съображения според мен член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> не включва адреса на електронната поща, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>имена и адреси<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> не включва адреса на електронната поща, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.</P><P>Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>