(1)

Директива 2003/87/ЕО беше изменена с Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета (2) с цел да бъде хармонизирана с Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който се поставя цел за най-малко 55 % нетно намаление на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

(2)

Следва да се установят необходимите критерии и изисквания, при които да се счита, че парниковите газове са трайно химически свързани в даден продукт.

(3)

Сегашните процеси на улавяне и използване с цел постоянно съхранение се прилагат само за емисиите на CO2, тъй като другите парникови газове, като CH4 или N2O, например, не изискват постоянно съхранение за намаляването на такива емисии. Тъй като химичните реакции в процеса на използване могат да доведат до химично преобразуване на молекулата на CO2, следва също така да се вземат предвид въглеродните атоми, които са станали химически свързани.

(4)

Необходимо е да се гарантира, че емисиите на CO2, които са трайно химически свързани в даден продукт, осигуряват сходни ползи за климата като съхранението в геоложки формации, като същевременно се отчита различното естество на тези различни подходи. Поради това този CO2 следва да остава трайно химически свързан в даден продукт най-малко в продължение на няколко века или по-дълъг период в зависимост от вида на химическата връзка и на нормалната употреба и вероятното третиране в края на жизнения цикъл на съответния продукт.

(5)

Различната нормална употреба и различното третиране в края на жизнения цикъл на продуктите, състоящи се от уловен CO2, ще доведат до различна вероятност от освобождаване на съхранявания въглерод, влизащ в състава на даден продукт. Освобождаването може да бъде в резултат на процес на горене като неразделна част от използването на продукта, както е в случая със синтетичните горива, или при обезвреждане, каквото е например изгарянето на отпадъци. За да се гарантира, че въглеродът, съхраняван в даден продукт, остава трайно химически свързан и не постъпва в атмосферата в продължение най-малко на няколко века, CO2 следва да бъде в свързано състояние в продукти, които са дълготрайни при всякаква нормална употреба и при всякаква нормална дейност в края на жизнения цикъл, и се обезвреждат по начин, различен от изгаряне, което би освободило съхранявания въглерод в атмосферата.

(6)

Химичните свойства на минералните карбонати, като калциев карбонат или магнезиев карбонат, осигуряват силни химични връзки, които, освен ако не са изложени на повишени температури или силни киселини, дават възможност въглеродът да се счита за трайно химически свързан. Поради това минералната карбонизация би довела до задържане в карбонатни скали на въглерод за изключително дълго време, който при нормални условия няма да бъде изпуснат в атмосферата (4).

(7)

Условията на функциониране на инсталациите за изгаряне на отпадъци са достатъчни, за да може да започне реакцията по освобождаване на въглерода. Поради това въглеродът, който е уловен и използван в продукти, от които значителен дял се третират в края на жизнения им цикъл чрез изгаряне, не следва да се счита за трайно химически свързан.

(8)

Продуктите на основата на минерални карбонати, които се използват за строителни продукти, като инертни материали, цимент, бетон, тухли или керемиди, са дълготрайни и могат да останат в употреба в продължение на десетилетия или векове. В края на жизнения си цикъл тези продукти попадат в категорията на отпадъците от строителство и разрушаване в съответствие със списъка на отпадъците (5). Според последната оценка на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (6) средното за Съюза третиране в края на жизнения цикъл на минералната фракция на отпадъците от строителство и разрушаване представлява рециклиране (79 %), използване за обратен насип (10 %) и депониране на депо за отпадъци (11 %). Поради това уловеният CO2, който се използва при производството на минерални карбонати и в строителни продукти, следва да се счита за трайно химически свързан в съответния продукт.

(9)

Списъкът на продуктите, за които се счита, че отговарят на критериите, определени в член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО, следва да бъде прегледан и, ако е необходимо, актуализиран въз основа на съответното технологично развитие и иновации в областта на трайното съхранение на въглерод в продукти, подобренията в практиките за мониторинг, докладване и проверка, с които може да се удостовери трайността на съхранението, както и въз основа на опита от изпълнението на настоящия регламент,

(1)

„улавяне“ означава всеки технологичен процес или процедура, които са необходими за улавяне и, ако е необходимо, за обработване или пречистване преди използване, на CO2, получен в резултат на дейности, попадащи в обхвата на Директива 2003/87/ЕО;

(2)

„използване“ означава всеки технологичен процес или практика, при които уловеният CO2 се използва като изходна суровина за производството на продукти;

(3)

„химически свързан“ означава, че CO2 се преобразува химически, така че въглеродният атом се фиксира химично чрез силни връзки по начин, който предотвратява неговото въздействие върху глобалното затопляне;

(4)

„продукт“ означава стоки или материали, включително техни междинни продукти и производни, които използват, посредством химическо свързване, CO2 или въглеродни атоми, извлечени от CO2;

(5)

„строителен продукт“ означава всяко оформено или безформено физическо изделие, пуснато на пазара за трайно влагане в строежи или в части от тях;

(6)

„нормална употреба“ означава всеки начин на очаквана обичайна употреба на даден продукт от крайния ползвател въз основа на характеристиките на продукта;

(7)

„нормални дейности, извършвани след края на жизнения цикъл на продукта“ означава всяко обичайно третиране на даден продукт, след изхвърлянето му от крайния ползвател, въз основа на съответните практики за управление на отпадъците и действащото законодателство.