European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2024/6817

29.11.2024

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 21 октомври 2024 година

относно икономическата, бюджетната, трудовата и структурната политика на Франция

(C/2024/6817)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (1), и по-специално член 3, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (2), и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („Механизмът“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По линия на Механизма се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър за координация на икономическите политики Механизмът спомага за постигането на икономическо и социално възстановяване и за изпълнението на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално реформи и инвестиции за насърчаването на екологичния и цифровия преход и за укрепването на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на Съюза и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.

(2)

Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще спомогне за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Франция добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.

(3)

На 16 март 2023 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, за да осигури информация за политическите решения и да се създадат рамкови условия за увеличаване на растежа. Съобщението е структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили в областта на конкурентоспособността. Сред тези движещи сили достъпът до частен капитал, научните изследвания и иновациите, образованието и уменията и функциониращият единен пазар се открояват като основни приоритети на политиката за реформи и инвестиции с цел справяне с настоящите предизвикателства, свързани с производителността, както и за изграждане на дългосрочна конкурентоспособност на Съюза и неговите държави членки. На 14 февруари 2024 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Годишен доклад от 2024 г. за единния пазар и конкурентоспособността“. В съобщението се описват подробно конкурентните предимства на европейския единен пазар и предизвикателствата пред него, като се проследява годишното развитие в съответствие с установените девет движещи сили на конкурентоспособността.

(4)

На 21 ноември 2023 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г., с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2024 г. На 22 март 2024 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора на устойчивия растеж за 2024 г. във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 21 ноември 2023 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2024 г., в който посочи Франция като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие становище относно проекта на бюджетен план на Франция за 2024 г. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2024 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (5) („Препоръка от 2024 г. относно еврозоната“) на 12 април 2024 г. и съвместния доклад за заетостта на 11 март 2024 г.

(5)

На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка на Съюза за икономическо управление. Рамката включва новия Регламент (ЕС) 2024/1263 за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение, изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (6) за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета (7) относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Целите на новата рамка за икономическо управление са насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. С новата рамка за икономическо управление се насърчава също националната ангажираност и се поставя по-силен акцент в средносрочен план, наред с по-ефективно и по-съгласувано прилагане. Всяка държава членка трябва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план. Националният средносрочен фискално-структурен план съдържа фискалните ангажименти, ангажиментите за реформи и ангажиментите за инвестиции на държавата членка, които обхващат период на планиране от 4 или 5 години в зависимост от редовната продължителност на мандата на законодателния орган в съответната държава. Планът за нетните разходи (8) в националните средносрочни фискално-структурни планове трябва да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години. За да подпомогне изготвянето на тези национални средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията публикува насоки относно информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки в техните национални средносрочни фискално-структурни планове и в техните годишни доклади за напредъка. В съответствие с членове 5 и 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията предаде на държавите членки референтни траектории и техническа информация по целесъобразност. Държавите членки трябва да представят своите национални средносрочни фискално-структурни планове до 20 септември 2024 г., освен ако държавата членка и Комисията не се споразумеят да удължат този срок в разумни граници. В съответствие с националните си правни рамки държавите членки могат да обсъждат своите проекти на средносрочни планове с националните си парламенти, да поискат от независимите фискални институции да издадат становище и да проведат консултации със социалните партньори и други заинтересовани страни на национално равнище.

(6)

През 2024 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. продължават да бъдат еднакво актуални за плановете за възстановяване и устойчивост, които бяха преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(7)

На 28 април 2021 г. Франция представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Франция (9), който бе изменен на 14 юли 2023 г. съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 за актуализиране на максималното финансово участие за безвъзмездна финансова подкрепа, както и за да бъде включена главата за REPowerEU (10). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, в което се посочва, че Франция е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.

(8)

На 2 май 2024 г. Франция представи националната си програма за реформи за 2024 г. и програмата си за стабилност за 2024 г. в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (11). В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2024 г. отразява също шестмесечното докладване на Франция относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.

(9)

На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклада за Франция за 2024 г. В него беше оценен напредъкът на Франция в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2023 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Франция на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Франция при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.

(10)

Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Франция. Основните констатации от извършената от службите на Комисията оценка на макроикономическите уязвимости за Франция за целите на посочения регламент бяха публикувани през април 2024 г. На 19 юни 2024 г. Комисията стигна до заключението, че във Франция повече не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално мерките на политиката спомогнаха за намаляване на уязвимостите, които имаха трансгранично значение и бяха свързани с конкурентоспособността в условия на нисък растеж на производителността, но усилията трябва да продължат, докато все още съществуват уязвимости, свързани с високия държавен дълг. Ценовата конкурентоспособност се развива благоприятно от 2021 г. насам, отчасти поради по-ниската инфлация в сравнение с тази при търговските партньори. Резултатите по отношение на разходната конкурентоспособност обаче не са толкова еднозначни, тъй като производителността на труда беше ограничена от временни фактори след кризата с COVID-19, включително трайното изкуствено поддържане на трудови ресурси в някои ключови сектори, и от политики, насочени към увеличаване на заетостта. Всичко това доведе до стабилен растеж на заетостта през последните години. Очаква се производителността на труда и конкурентоспособността да се подобрят в бъдеще, подпомогнати от планираните инвестиции и реформи, които следва да спомогнат за намаляването на задлъжнялостта. Дългът на частния сектор нарасна значително по време на кризата с COVID-19, но това беше съпроводено с повишаване на нормата на спестявания на домакинствата, както и с увеличаване на собствения капитал и натрупване на ликвидни буфери в предприятията, които сега влизат в употреба. Кредитирането на корпоративните инвестиции остава динамично въпреки по-строгите финансови условия. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП донякъде се сви след възстановяването на БВП от 2021 г. насам и беше малко над 110 % през 2023 г. Прогнозите са, че през 2024 г. то ще остане като цяло стабилно, но през 2025 г. отново ще се увеличи на фона на все така голям бюджетен дефицит, при условие че политиката остане непроменена. Мерките на политиката в отговор на установените уязвимости, свързани с конкурентоспособността в условия на слаб растеж на производителността, като цяло бяха подходящи и би следвало да подпомогнат повишението на производителността през следващите години, но усилията трябва да продължат. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост ще спомогне за по-нататъшно преодоляване на предизвикателствата пред конкурентоспособността, като същевременно ще допринесе за подобряване на растежа на производителността. Въпреки че са предприети мерки на политиката за укрепване на публичните финанси, несъмнено са необходими повече усилия за намаляване на високия държавен дълг. Реформираният Пакт за стабилност и растеж, включително прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, предлага подходящ и надежден механизъм за наблюдение с цел предотвратяване на рисковете за фискалната устойчивост.

(11)

В съответствие с данните, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Франция се е увеличил от 4,8 % от БВП през 2022 г. на 5,5 % през 2023 г. (12), докато консолидираният държавен дълг е намалял от 111,9 % от БВП в края на 2022 г. на 110,6 % в края на 2023 г. Както бе обявено в съобщението на Комисията от 8 март 2023 г., озаглавено „Насоки за фискалната политика за 2024 г.“, Комисията предприема първата стъпка за откриване на основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби. На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора. В този доклад се прави оценка на състоянието на бюджета на Франция, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се заключава, че с оглед на тази оценка и след като разгледа становището на Икономическия и финансов комитет, изготвено съгласно член 126, параграф 4 от Договора, Комисията възнамерява да предложи през юли 2024 г. откриване на процедура при прекомерен дефицит за Франция, като предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 от Договора за установяване на наличието на прекомерен дефицит във Франция.

(12)

На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча (13) на Франция да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството (14), като вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Същевременно на Франция бе препоръчано да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Франция беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма и други фондове на Съюза. Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция (15) е била рестриктивна — с 0,5 % от БВП, в условията на висока инфлация. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигури рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 % от БВП и беше в съответствие с препоръката на Съвета от 12 юли 2022 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма и други фондове на Съюза, възлязоха на 0,4 % от БВП през 2023 г. Финансираните на национално равнище инвестиции възлязоха на 4,1 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Франция финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма и други фондове на Съюза. Тя финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например за разработване и промишлено внедряване на решения за водород от възобновяеми източници и с малък въглероден отпечатък, проекти за иновации в областта на устойчивите селскостопански системи, рециклираните материали, иновативните сгради, цифровизацията и декарбонизацията на мобилността, както и инвестиции за топлинно обновяване на сгради. Тези публични инвестиции са частично финансирани от Механизма и други фондове на Съюза.

(13)

В програмата за стабилност за 2024 г. макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2024 г. и с 1,4 % през 2025 г., като същевременно предвижда инфлацията (измерена с индекса на потребителските цени) да бъде 2,5 % през 2024 г. и 1,7 % през 2025 г. Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 5,1 % от БВП през 2024 г. и до 4,1 % от БВП през 2025 г., докато съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се увеличи до 112,3 % до края на 2024 г. и до 113,1 % до края на 2025 г. След 2025 г. се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 3,6 % от БВП през 2026 г. и до 2,9 % през 2027 г. Поради това се планира през 2027 г. салдото по консолидирания държавен бюджет да спадне под референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП съгласно Договора. На свой ред, след 2025 г. се предвижда съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП постепенно да намалее до 112,9 % през 2026 г и до 112,0 % през 2027 г.

(14)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,7 % през 2024 г. и с 1,3 % през 2025 г., а инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да бъде 2,5 % през 2024 г. и 2,0 % през 2025 г.

(15)

В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 5,3 % от БВП през 2024 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 112,4 % до края на 2024 г. Намаляването на дефицита през 2024 г. отразява главно отмяната на повечето извънредни мерки, свързани с енергията, и икономиите на разходи в размер на 0,3 % от БВП, приети през февруари 2024 г., които отчасти се неутрализират от прогнозираното рязко увеличение на лихвените плащания по държавния дълг до около 2,0 % от БВП, предизвикано от по-високите лихвени проценти по новите емисии. Освен това в прогнозата е включено и въздействието в размер на 0,1 % от БВП на извънреден данък за енергийните производители и върху свързаните с енергетиката извънредни финансови печалби. Увеличението на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП през 2024 г. отразява главно въздействието на големия първичен дефицит и нарастващите лихвени плащания, докато ефектът на намаляване на дълга вследствие на номиналния растеж ще бъде по-умерен, отколкото през последните години. Според оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна — с 1,1 % от БВП през 2024 г.

(16)

Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на 0,2 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма през 2024 г. в сравнение с 0,2 % от БВП през 2023 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма, ще продължат да дават възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото или дълга по консолидирания държавен бюджет на Франция.

(17)

На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча (16) на Франция да гарантира разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи (17) през 2024 г. до не повече от 2,3 %. Когато изпълняваха своите бюджети за 2023 г. и изготвяха своите проекти на бюджетни планове за 2024 г., държавите членки бяха приканени да вземат предвид факта, че Комисията ще предложи на Съвета да бъдат открити основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Франция, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 1,8 % през 2024 г. (18), което е под препоръчания максимален темп на растеж. Това е в съответствие с препоръките на Съвета.

(18)

Освен това Съветът препоръча на Франция да предприеме действия за постепенно прекратяване на действащите извънредни мерки за енергийна подкрепа, като използва съответните икономии, за да намали бюджетния дефицит възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Съветът препоръча също така, ако нови увеличения на цените на енергията налагат нови или запазване на съществуващи мерки за подкрепа, Франция да гарантира, че такива мерки за подкрепа са насочени към защитата на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално поносими и запазват стимулите за икономии на енергия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи (19) за извънредни мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,9 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,2 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. По-конкретно допускането е, че таванът на регулираните цени на електроенергията, прилаган чрез намаляване на националния данък върху крайното потребление на електроенергия (TICFE) и преки субсидии за компенсиране на доставчиците на електроенергия, ще остане в сила през 2024 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,6 % от БВП през 2024 г., докато финансираните на национално равнище нетни първични разходи (20) имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 1,0 % от БВП през същата година. Извънредните мерки за енергийна подкрепа бяха постепенно прекратени през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. При това се очаква съответните икономии да бъдат изцяло използвани за намаляване на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Това също е в съответствие с препоръката на Съвета.

(19)

Съветът препоръча на Франция също така да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства от Механизма и други фондове на Съюза се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да останат стабилни и да възлизат на 4,1 % от БВП през 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред, публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на Съюза, включително безвъзмездни средства по Механизма, се очаква да останат стабилни и да възлизат на 0,4 % от БВП през 2024 г.

(20)

Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, и при условие че политиката остане непроменена, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 5,0 % от БВП през 2025 г. Намаляването на дефицита през 2025 г. при непроменени политики отразява главно очакваното възстановяване на растежа. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 113,8 % до края на 2025 г. Увеличението на консолидирания държавен дълг към БВП се дължи главно на големия първичен дефицит и нарастващите лихвени плащания.

(21)

Данъчните разходи във Франция са многобройни и представляват голяма тежест за бюджета. В Закона за бюджета за 2023 г. прогнозираният бюджетен дял на 465-те изброени данъчни разхода през 2022 г. възлиза на 88 млрд. евро (3,3 % от БВП), като се изключи ефектът от данъчния кредит за заетост и конкурентоспособност (crédit d'impôt pour la compétitivité et l'emploi, CICE), който беше отменен през 2019 г. По-специално данъчният кредит за научноизследователска дейност (crédit d'impôt recherche, около 7 млрд. евро), данъчният кредит за надомно наети лица (crédit d'impôt pour l'emploi d'un salarié à domicile, 5,7 млрд. евро), 10-процентното облекчение за пенсии и пенсионни схеми (abattement de 10 % sur les pensions et retraites, 4,4 млрд. евро) и ставката от 10 % за дейности по подобряване, преобразуване, оборудване и поддръжка (taux de 10 % pour les travaux d'amélioration, de transformation, d'aménagement et d'entretien, 4,3 млрд. евро) са с най-голям дял в Закона за бюджета за 2023 г. От 2013 г. насам, въпреки многобройните опити да бъдат контролирани, делът и броят на данъчните разходи са се увеличили с над 16 % в реално изражение. Макар че данъчните разходи могат да бъдат мотивирани от цели на икономическата или социалната политика, те невинаги са най-ефективният инструмент от финансова гледна точка и в някои случаи могат да доведат до сериозни нарушения на икономическата среда. Както отбелязва Сметната палата на Франция, данъчните разходи намаляват ефективността и прозрачността на френската данъчна система, внасят значителна степен на сложност и в по-широк план предизвикват загуби на разпределителна ефективност поради изкривяването на индивидуалните решения. С приетия през ноември 2023 г. Закон за многогодишното планиране на публичните финанси за периода 2023—2027 г. се въвеждат специални разпоредби за ограничаване на въздействието на данъчните разходи върху бюджета, за контролиране на техния брой и за повишаване на тяхната ефективност, като същевременно се цели да се подобри прозрачността на комуникацията с Парламента в контекста на годишния бюджетен процес. Досегашните опити обаче доведоха до ограничен успех в намаляването на сложността на данъчното облагане и на бюджетния дял на данъчните разходи. Тъй като данъчните разходи по дефиниция попадат извън обхвата на установения бюджетен контрол върху разходите, за тяхното ограничаване ще е необходимо подобно равнище на мониторинг в допълнение към прегледа на разходите, започнат от правителството в рамките на плана за възстановяване и устойчивост.

(22)

Публичните разходи на Франция, които през 2023 г. възлизат на 57,3 % от БВП, остават значително над средното равнище за Съюза. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда подобна разлика през 2024 и 2025 г. Ето защо за консолидиране на публичните финанси във Франция са необходими решителни действия по отношение на публичните разходи. Новият механизъм за преглед на разходите, приет със закона за бюджета за 2023 г. в контекста на плана за възстановяване и устойчивост, има потенциала да подпомогне тази консолидация и намаляването на държавния дълг. Основната цел на този нов механизъм е да се извършват редовни оценки на публичните разходи с цел да се определят най-ефективните разходи, които благоприятстват растежа, социалното приобщаване и екологичния и цифровия преход, като същевременно се постигат икономии на разходи, когато се установи неефективност. Първият доклад с конкретни предложения беше представен на парламента през юли 2023 г. Превръщането им в конкретни и количествено изразени мерки за икономии в Закона за бюджета за 2024 г. обаче изглежда ограничено. Занапред с оглед на консолидирането на публичните финанси би било от полза в бъдещото годишно и многогодишно бюджетно планиране редовно да се включват количествено изразени цели за икономии на разходи въз основа на прегледите на разходите.

(23)

В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се тези реформи и инвестиции да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок бързото и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително на главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Франция по време на екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да бъдат изпълнени ангажиментите по плана за възстановяване и устойчивост до август 2026 г., от съществено значение е Франция да продължи изпълнението на реформите и инвестициите. Систематичното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.

(24)

Като част от междинния преглед на програмите по линия на политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (21) от Франция се изисква да направи преглед на всяка програма по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за справедлив преход (ФСП) до март 2025 г., като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г., както и своя национален план в областта на енергетиката и климата. Този преглед представлява основата за окончателното разпределение на финансирането от Съюза, включено във всяка програма. Франция постигна напредък в прилагането на програмите по линия на политиката на сближаване и Европейския стълб на социалните права, но продължават да съществуват предизвикателства. През 2023 г. е отбелязан умерен растеж навсякъде във Франция, макар и с все още значителни различия между регионите, в някои от които растежът дългосрочно е слаб. Съществуват значителни неравенства в развитието на най-отдалечените и метрополните региони, както и на градските и извънградските райони. Ускоряването на изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване е от решаващо значение. Договорените в програмите приоритети остават уместни. Особено важно е да продължи да се предоставя подкрепа за дейностите в областта на научните изследвания, развитието и иновациите на регионално равнище, по-специално чрез стимулиране на регионалните иновационни екосистеми, укрепване на стратегическите умения и привличане на таланти. Необходимостта от повишаване на капацитета за цифровизация и иновации на предприятията, особено в регионите, които са в „капан на развитието“, също заслужава специално внимание. Приоритетите, които допринасят за екологичния преход, остават ключови, особено по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници, разработването на интелигентни енергийни системи и мерки за енергийна ефективност, както и на адаптирането към изменението на климата. В най-отдалечените региони снабдяването с питейна вода, пречистването на отпадъчните води и събирането и управлението на битовите отпадъци остават от основно значение. Активното приобщаване на групите в неравностойно положение, като например хората с мигрантски произход и хората с увреждания, остава важно, както и целенасочените инвестиции в повишаване на квалификацията и преквалификация в съответствие с нуждите на пазара на труда и с особено внимание към групите в неравностойно положение. От ключово значение е също така мерките за борба с бедността и за социално приобщаване да продължат, като се обърне специално внимание на децата, достъпа до жилища и предотвратяването на принудителното извеждане от жилища. Франция би могла също така да използва платформата за стратегически технологии за Европа, създадена с Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета (22) за подкрепа на промишлената трансформация. Франция би могла по-специално да продължи да развива необходимите умения, технологии и инфраструктура и да стимулира участието в нови стратегически вериги за създаване на стойност (промишленост с нулеви нетни емисии, суровини от критично значение, декарбонизация на енергоемките отрасли).

(25)

Освен икономическите и социалните предизвикателства, чието преодоляване е залегнало в плана за възстановяване и устойчивост и в други фондове на Съюза, Франция е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с недостига на висококвалифицирани работници, неравенството в образователната система и влошаването на образователните резултати, условията на труд и подготовката на учителите, както и с предизвикателства, свързани със стопанската среда, научните изследвания, развитието и иновациите и екологичния преход. Справянето с тези предизвикателства ще спомогне за повишаване на уменията на работниците и на резултатите от ученето и за увеличаване на производителността на труда. Това би могло също така да подобри ефективността на френските предприятия, което на свой ред ще повиши конкурентоспособността на френската икономика. По-нататъшното подобряване на конкурентоспособността и производителността на труда ще допринесе и за укрепване на устойчивостта на публичните финанси.

(26)

Недостигът на квалифицирани работници е сред основните пречки при набирането на персонал. През 2022 г. това се отнасяше с особена сила за промишлеността, секторите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и здравеопазването, както и за професиите, за които се изискват умения, свързани с екологичния преход. Освен това 45 % от френските малки и средни предприятия (МСП) споделят, че им е много трудно да наемат персонал с подходящи умения, докато в Съюза този дял е 38 %. 83 % от френските предприятия посочват недостига на работна ръка и умения като една от основните пречки пред инвестициите, докато в Съюза този дял е 81 %. Липсата на подходящи умения възпрепятства и инвестициите в декарбонизацията на промишлеността. Въпреки инвестициите в повишаване на квалификацията и преквалификацията на работниците, подкрепяни и по линия на Механизма, продължават да съществуват трудности, по-специално при достигането до нискоквалифицираните работници (23) и целенасоченото привличане на хора, които да се обучават за приоритетни сектори. От оценката на инвестиции в близкото и по-далечното минало, като например Плана за инвестиции в умения (Plan d'investissement dans les compétences), става ясно, че едва 25 % от обучението засяга приоритетни сектори, а 20 % от обучението е насочено към професии, в които е налице недостиг на висококвалифицирани работници. Освен това през 2022 г. само около 25 % от възрастните с ниска квалификация са участвали в обучение. Ефективността на мерките, с които се подпомагат повишаването на квалификацията и преквалификацията, може да бъде компрометирана от все по-ниските резултати в образователната система, тъй като участието в продължаващо професионално образование и обучение зависи от придобиването на основни умения. Макар че действието на Плана за инвестиции в умения беше удължено до 2027 г., определените за него средства намаляха.

(27)

Въпреки високите публични разходи за образование във френската образователна система напоследък се отбелязва осезаем спад в резултатите, върху който оказва значително влияние и социално-икономическият произход на учениците. Според проучването по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2022 г. 28,8 % от 15-годишните ученици във Франция са с ниски резултати по математика спрямо 29,5 % в Съюза, 26,9 % са с ниски резултати по четене спрямо 26,2 % в Съюза, а 23,8 % са с ниски резултати по природни науки спрямо 24,2 % в Съюза. Тези резултати са около средните за Съюза, които също са се влошили значително. Делът на учениците с ниски резултати се е увеличил съществено от 2018 г. насам и по трите предмета. В същото време се наблюдава значително намаляване на дела на учениците с най-високи резултати, особено по математика и четене. Все по-ниското равнище на усвояване на основни умения е още по-силно изразено сред 15-годишните ученици в неравностойно положение, включително тези с мигрантски произход, при които рискът от постигане на незадоволителни резултати е два пъти по-голям, отколкото при техните връстници, родени в страната, чиито родители също са родени в страната. Подобряването на резултатите на учениците в усвояването на основни умения е от решаващо значение още от най-ранна възраст. Общите разходи за начално образование във Франция са малко по-ниски от средните за държавите — членки на ОИСР. През последните години са приложени няколко мерки за преодоляване на неравенствата в училище, като например намаляването наполовина на броя на учениците в класовете в „приоритетни образователни зони“. Въпреки че първите оценки показват положителното въздействие на мярката върху образователните резултати на учениците, от нея не могат да се възползват 70 % от учениците в неравностойно положение, които живеят извън приоритетните зони. През 2023 г. Министерството на образованието насърчи социалното многообразие в училищата, като определи необвързваща цел за намаляване на социалната сегрегация в държавните училища с 20 % до 2027 г. и подписа меморандум за разбирателство с частните училища. Освен това мярката, приета през септември 2023 г., с която се въвежда седмичен час за диференцирано обучение по френски език и математика за всички ученици, има потенциал да доведе до подобряване на основните умения. Въздействието на тези мерки върху учебните резултати обаче все още предстои да бъде установено и ще са необходими допълнителни оценки. Адаптирането на ресурсите и методите към местните условия и потребностите на учениците би могло допълнително да допринесе за подобряване на резултатите и за равнопоставеността в образователната система.

(28)

Въпреки че заплатите на учителите бяха увеличени през 2023 г., непривлекателността на професията продължава да буди тревога, а недостигът на учители се отразява на образователните резултати. Във Франция съотношението между ученици и учители е едно от най-високите в Съюза. Освен това разчитането във все по-голяма степен на временни учители, които имат по-ниска квалификация и опит и по-малък достъп до обучение в сравнение с постоянните учители, може да се отрази на качеството на преподаването. Предприети са мерки за подобряване на условията на преподаването, включително засилване на обучението по френски език и математика за началните учители. Въпреки това има поле за по-нататъшно разширяване на тези мерки, по-специално чрез по-добро привеждане на първоначалното и продължаващото обучение в съответствие с променящите се потребности на всички ученици и предоставяне на по-голяма автономия на учителите и училищата. По-специално, макар от доклада на ОИСР да става ясно, че предоставянето на висока степен на автономия на училищата може да има положително въздействие върху резултатите на учениците (когато е съчетана с отчетност), Сметната палата на Франция обръща внимание, че на практика директорите на училища имат ограничени възможности да се адаптират към потребностите на учениците и местните условия.

(29)

Въпреки няколкото реформи за опростяване на административните процедури, предприятията във Франция все още смятат, че административната тежест е голяма, което се отразява негативно на иновациите и производителността. Според проучване от 2022 г. 49 % от предприятията считат сложността на административните процедури за „много сериозен проблем“ (един от най-високите проценти в Съюза и над средната стойност от 33 % за Съюза). По оценки на Франция разходите, свързани с прекомерния брой правила, възлизат поне на 3 % от БВП годишно. В съответствие с предложенията на заинтересованите страни за облекчаване на административната тежест може да се даде приоритет на ограничаването на броя на документите, които трябва да се подават (на принципа „кажи ни само веднъж“), и на повсеместното цифровизиране на процедурите, като същевременно се запази възможността за пряк контакт с администрацията. Може да се даде приоритет и на замяната на разрешителните режими с опростени декларации за съответствие с приложимите условия или, за по-чувствителните сектори, опростяване на процедурите за издаване на разрешение чрез намаляване на времето за вземане на решения и възприемане на принципа на мълчаливото съгласие там, където той все още не се прилага.

(30)

Франция предоставя значително публично финансиране в подкрепа на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) и иновациите в стопанския сектор. Сред държавите членки тя отделя един от най-големите дялове от своя БВП за подкрепа на НИРД в стопанския сектор (0,45 % от БВП през 2021 г.) (24). Въпреки това НИРД в стопанския сектор е в застой и остава под средната стойност за Съюза (1,43 % от БВП през 2022 г.). Според инвестиционното проучване на ЕИБ за 2023 г. едва 30 % от френските предприятия (99,8 % от които са МСП) са инвестирали в разработването на нови продукти, процеси и услуги. Този дял е един от най-малките в Съюза. В условията на застой в показателите, свързани със сътрудничеството между академичните среди и стопанския сектор (25), и на намаляваща привлекателност на кариерното развитие в академичните среди се очаква Законът за планиране на научните изследвания и други обявени мерки, някои от които са включени в плана за възстановяване и устойчивост, да подобрят ефективността на научноизследователската система, като укрепят връзката между науката и икономиката и увеличат привлекателността на кариерното развитие в областта на научните изследвания. Въздействието на тези мерки обаче ще се прояви след време и едва тогава ще се отрази в показателите. Налице е скъпоструващ данъчен кредит за научни изследвания, въпреки че оценките разкриват сериозни слабости. Оценката, извършена от Националната комисия за оценка на иновационните политики (Commission nationale d’évaluation des politiques d’innovation) през 2021 г., показва, че схемата не е имала значителен ефект върху по-големите предприятия, въпреки че подкрепата е била съсредоточена върху тях. Следователно целенасочеността на тази схема за НИРД може още да се подобри, за да се увеличат резултатите от НИРД и същевременно да се ограничат разходите за нея. Другите мерки в подкрепа на иновациите са много по-малки, но достигат по-добре до МСП. Те включват по-конкретно данъчния кредит за иновации и статута „Млади иновативни предприятия“ (Jeunes entreprises innovantes), който осигурява социални и фискални ползи за новосъздадени предприятия, отговарящи на специфични критерии за интензитет на НИРД и растеж.

(31)

През 2022 г. делът на изкопаемите горива в енергийния микс на Франция леко се увеличи, докато делът на възобновяемите енергийни източници е нисък — 14,6 %. Освен това Франция остава далеч от целта на Съюза за 2020 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници. Въпреки увеличението на инсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници през 2022 г., дължащо се на значителен ръст в използването на слънчева енергия, Франция изостава във внедряването на енергия от възобновяеми източници, особено за производство на електроенергия, с оглед на постигане на целите за 2030 г. Като се има предвид, че изграждането на обявените допълнителни атомни електроцентрали ще отнеме време, а нуждите от електрификация се очаква да нараснат бързо, своевременното внедряване на възобновяеми енергийни източници ще допринесе за сигурността на доставката на електроенергия във Франция, като същевременно ще намали зависимостта ѝ от изкопаеми горива. През март 2023 г. Франция прие закон за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници, който предвижда обвързано със срокове определяне от общините на „зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ по места. Бързото му прилагане е оправдано. До средата на април 2024 г. обаче по-малко от 20 % от общините са започнали да определят тези зони. Освен това в един от актовете за изпълнение все още не са определени регионализираните цели на многогодишния енергиен план (programmation pluriannuelle de l'énergie), който още не е публикуван. Необходимо е също така да се опростят процедурите за свързване към разпределителната мрежа за собствено потребление. Необходими са допълнителни инвестиции в електроенергийните мрежи и гъвкави решения, например за съхранение, за да се интегрират увеличените количества енергия от възобновяеми източници и да се гарантира сигурността на енергийните доставки.

(32)

С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз през 2024 г. Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят Препоръката от 2024 г. относно еврозоната. За Франция препоръки 1, 2, 3 и 4 спомагат за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка, изложени в Препоръката от 2024 г. относно еврозоната,

ПРЕПОРЪЧВА на Франция да предприеме през 2024 г. и 2025 г. следните действия:

1.

Да представи своевременно средносрочния фискално-структурен план. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж да ограничи нарастването на нетните разходи през 2025 г. до равнище, при което, наред с другото, консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория в средносрочен план, а дефицитът по консолидирания държавен бюджет намалява до заложената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП. Да намали сложността на данъчната система чрез по-добро насочване на данъчните разходи, премахване на най-неефективните от тях и ограничаване на цялостното им въздействие върху бюджета. Да продължи усилията за подобряване на качеството на бюджетните мерки, включително чрез определяне на количествени цели за икономии на разходи при бюджетното планиране в съответствие с установената рамка за преглед на разходите.

2.

Да продължи бързото и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, като осигури приключването на реформите и инвестициите до август 2026 г. Да ускори изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване. В контекста на междинния преглед на тези програми да продължи да се съсредоточава върху договорените приоритети, като същевременно взема предвид възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ за подобряване на конкурентоспособността.

3.

Да продължи да работи за преодоляване на недостига на умения, включително в професиите, свързани с екологичния преход, и да насърчава участието в обучение, особено сред нискоквалифицираните работници. Да повиши резултатите и да увеличи справедливостта на образователната система. Да укрепи учителската професия, включително чрез подобряване на условията на труд и обучение.

4.

Да подобри стопанската среда чрез намаляване на административната тежест. Да стимулира интензитета на научноизследователска и развойна дейност в стопанския сектор, включително чрез по-добро насочване на схемите за публична подкрепа. Да ускори енергийния преход чрез по-бързо внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително чрез приемане на вторично законодателство, създаване на „зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ и насърчаване на технологиите за съхранение.

Съставено в Люксембург на 21 октомври 2024 година.

За Съвета

Председател

NAGY I.


(1)   ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj.

(2)   ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/1176/oj.

(3)  Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj).

(4)  Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 63, 28.2.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/435/oj).

(5)  Препоръка на Съвета от 12 април 2024 г. относно икономическата политика на еврозоната (OВ C, C/2024/2807, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2807/oj).

(6)  Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/1467/oj).

(7)  Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/85/oj).

(8)  Нетни разходи съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263: „нетни разходи“ означава публичните разходи след приспадане на i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица и vi) еднократните и други временни мерки.

(9)  ST 10162/21 INIT и ST 10162/21 ADD 1.

(10)  Решение за изпълнение на Съвета от 14 юли 2023 г. за изменение на Решение за изпълнение от 13 юли 2021 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Франция (ST 11150/23 INIT и ST 11150/23 ADD 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/1466/oj).

(12)  Увеличението на дефицита през 2023 г. се дължи главно на значителното неизпълнение на приходите и в по-малка степен на по-ниския от очакваното растеж.

(13)  Препоръка на Съвета от 12 юли 2022 г. относно националната програма за реформи на Франция за 2022 г. (ОВ C 334, 1.9.2022 г., стр. 79).

(14)  Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. средносрочният потенциален ръст на производството на Франция през 2023 г. се оценява на 6,4 % в номинално изражение въз основа на 10-годишния среден реален потенциален темп на растеж и дефлатора на БВП за 2023 г.

(15)  Фискалната позиция се определя като мярка за годишната промяна в основната бюджетна позиция на сектор „Държавно управление“. Нейната цел е да бъде оценен икономическият импулс, даден от фискалните политики – както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на Съюза. Фискалната позиция се измерва като разликата между i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите (и с изключение на свързаните с кризата с COVID-19 временни извънредни мерки), включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма и други фондове на Съюза. Отрицателният знак на показателя показва експанзионистична фискална политика, докато положителният знак на показателя показва рестриктивна фискална политика.

(16)  Препоръка на Съвета от 14 юли 2023 г. относно националната програма за реформи на Франция за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2023 г. (ОВ C 312, 1.9.2023 г., стр. 86).

(17)  Нетните първични разходи се определят като финансирани на национално равнище разходи след приспадане на i) дискреционните мерки по отношение на приходите, ii) разходите за лихви, iii) цикличните разходи за безработица и iv) еднократните и други временни мерки.

(18)  Тук се вземат предвид еднократните мерки в размер на 0,0 % от БВП през 2024 г., както и -0,1 % от БВП през 2023 г. във връзка със съдебни решения.

(19)  Стойността представлява равнището на годишните бюджетни разходи за тези мерки, включително приходите и разходите, и когато е приложимо, след приспадане на приходите от данъци върху извънредните печалби на доставчиците на енергия.

(20)  Този принос се измерва като промяната в първичните разходи на сектор „Държавно управление“, след приспадане на: i) допълнителното въздействие върху бюджета на дискреционните мерки по отношение на приходите, ii) еднократните разходи, iii) цикличните разходи за безработица, както и iv) разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма и други фондове на Съюза, спрямо средносрочния (10-годишен) среден темп на растеж на потенциалния БВП, изразен като съотношение към номиналния БВП.

(21)  Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1060/oj).

(22)  Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) и за изменение на Директива 2003/87/ЕО и на регламенти (ЕС) 2021/1058, (ЕС) 2021/1056, (ЕС) 2021/1057, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) 2021/1060, (ЕС) 2021/523, (ЕС) 2021/695, (ЕС) 2021/697 и (ЕС) 2021/241 (OВ L, 2024/795, 29.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/795/oj).

(23)  Лица, завършили най-много прогимназиален етап на средното образование (т.е. ISCED 0-2).

(24)  Според изчисленията на Комисията подкрепата се изразява в данъчни стимули, възлизащи на 0,28 % от БВП (по данни на ОИСР, последно актуализирани през април 2024 г.), и пряка подкрепа (чрез безвъзмездни средства и др.), възлизаща на 0,16 % от БВП (по данни на Евростат, последно актуализирани на 17 март 2024 г.).

(25)  По-конкретно публично-частните съвместни научни публикации като процент от общия брой публикации; публичните разходи за НИРД, финансирани от предприятията (национални), като % от БВП; и публичните разходи за НИРД, финансирани от предприятията (национални), като % от общите публични разходи за НИРД.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6817/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)