<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-223/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0223</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:356">EU:C:2020:356</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>24</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>24</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑223/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">YS (Професионални пенсии на ръководен персонал)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200507">7 май 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑223/19</HT></P><P>YS</P><P>срещу</P><P>NK</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Wiener Neustadt, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране на мъжете и жените в сферата на заплащането и социалното осигуряване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/54/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Професионална пенсионна схема</KEYWORD><KEYWORD>Специални пенсии</KEYWORD><KEYWORD>Професионални пенсии под формата на директно определено обезщетение, плащано от работодателя</KEYWORD><KEYWORD>Удържане на вноска за пенсионно осигуряване</KEYWORD><KEYWORD>Неувеличаване на специални пенсии</KEYWORD><KEYWORD>Непряка дискриминация на мъжете</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/78/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на възраст</KEYWORD><KEYWORD>Харта на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 20</KEYWORD><KEYWORD>Член 21</KEYWORD><KEYWORD>Забрана за дискриминация, основана на пола, имотното състояние и възрастта</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Поражда ли непряка дискриминация на мъжете, като преобладаващи получатели на особено високи пенсии в сравнение с жените, които получават средно значително по-ниски пенсии, национална правна уредба, която в частност предвижда вноска за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>специални пенсии<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> в особено висок размер с цел осигуряване на пенсионния доход?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това е главният въпрос, предмет на настоящото преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>За да осигури дългосрочното финансиране на пенсиите, от края на 90-те години на XX век австрийският законодател провежда различни реформи. В тази насока наред със задължителното пенсионно осигуряване и пенсиите на държавните служители, косвено влияние върху публичните финанси могат да окажат и договорите за получаване на професионална пенсия под формата на т.нар. директно определено обезщетение от контролирани от държавата предприятия. Това е така, защото по този начин дадено предприятие се задължава всеки месец след пенсионирането директно да изплаща предварително определена сума на ползващото се лице. Ето защо задълженията в особено висок размер на публични предприятия също оказват влияние върху публичните приходи с по-ниския размер на сумите, подлежащи на разпределение между притежателите на дялове в тези предприятия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Ищецът в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>ищецът<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) получава такава професионална пенсия под формата на директно определено обезщетение, плащано от предприятие, в което държавата има мажоритарно участие. От една страна, от 2015 г. нататък бившият му работодател удържа т.нар. вноска за пенсионно осигуряване от неговата професионална пенсия. От друга, при адаптирането на пенсиите през 2018 г. на контролираните от държавата предприятия е забранено да извършват договореното годишно увеличение на тези професионални пенсии, ако общият пенсионен доход на лицата, които имат право да ги получават, надвишава определен размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Тъй като описаните правила засягат повече мъже, отколкото жени, и повече лица в напреднала, отколкото в млада възраст, ищецът счита, че те са дискриминационни и следователно противоречат на правото на Съюза. Поради това в настоящото производство Съдът ще трябва да изясни дали антидискриминационните директиви и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 20 и 21 от нея, не допускат такива национални разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2000/78/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Директива 2000/78<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.</P></NOTE> целта на същата е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от тази директива определя приложното ѝ поле, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с[ъс]:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане; […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/54/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 година</DATE> за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Директива 2006/54<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2006">ОВ L 204, 2006 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.</P></NOTE> същата съдържа по-конкретно разпоредби по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>условията на труда, включително заплащането<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>професионалните социално-осигурителни схеми<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>пряка дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>: когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>непряка дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>: когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно обоснована от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>: нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение или каквото и да е възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, което работникът/работничката получава пряко или косвено във връзка с неговата работа от своя работодател;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>професионални социално-осигурителни схеми<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>: схемите, които не са регулирани от Директива 79/7/ЕИО от <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 г.</DATE> относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване […] и, които имат за цел да предоставят на работници, независимо дали са заети или самостоятелно заети лица, в рамките на едно предприятие или група от предприятия, област на икономическа дейност или професионален сектор, или група професионални сектори, обезщетения, предназначени да допълнят или да заместят обезщетенията, предвидени в законно установените социално-осигурителни схеми, независимо дали участието в тези схеми е задължително или доброволно<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2006/54 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>За еднаква работа или работа, която е с равна стойност, се премахва всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението.</ALINEA><ALINEA>По-специално, когато за определяне на възнаграждението се използва система за класификация на професиите, то тази система трябва да се основава на еднакви критерии както за мъжете, така и за жените, и да бъде изградена по начин, който изключва всякаква дискриминация, основана на пола<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2006/54 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Без да се засяга член 4, не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социално-осигурителни схеми, по-специално по отношение на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>изчисляването на обезщетенията, включително допълнителните обезщетения, дължими по отношение на съпруг/а или зависими лица, както и условията, регулиращи продължителността и запазването на правото на обезщетения<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Betriebspensionengesetz (Закон за професионалната пенсия)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Професионалното пенсионно осигуряване в Австрия е уредено в Betriebspensionsgesetz (Закон за професионалната пенсия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>BPG<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>BGBl. № 282/1990.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от BPG този закон се прилага към ангажиментите за плащане, които работодателят поема към служителя в рамките на частноправно трудово правоотношение, в допълнение към задължителното пенсионно осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 2 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Видове ангажименти за плащане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) от BPG предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Ангажименти за плащане по смисъла на член 1, параграф 1 са задължения на работодателя, произтичащи от едностранни декларации, индивидуални споразумения или от колективен трудов договор,</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>за плащане на вноски към пенсионен фонд или орган по смисъла на член 5, точка 4 от Pensionskassengesetz (Закон за пенсионните фондове) […] в полза на работника или служителя и неговите наследници; […]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>за извършване на директни плащания на работника или служителя и неговите наследници (директно определено обезщетение);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>за плащане на премии по сключена в полза на работника или служителя и неговите наследници застраховка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/></TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби за удържането на вноски за пенсионно осигуряване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Удържането на вноски за пенсионно осигуряване се основава на Sonderpensionenbegrenzungsgesetz, Закон за ограниченията на специалните пенсии, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>SpBegrG<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201D" ID="QE0020"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>BGBl. I № 46/2014.</P></NOTE> от <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE> Като изменителен закон с широкообхватно действие, той изменя различни федерални закони, в това число Bundesverfassungsgesetz über die Begrenzung von Bezügen öffentlicher Funktionäre (Федерален конституционен закон за ограниченията на възнагражденията на държавните служители, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>BezBegrBVG<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>BGBl. I № 64/1997.</P></NOTE>. Той предвижда въвеждането на максимални лимити за възнагражденията на определени федерални и публични служители. Освен това той оправомощава федералния законодател да въвежда вноски за пенсионно осигуряване от пенсиите за осигурителен стаж и възраст на тези лица, както и от директно определените обезщетения на бивши работници и служители на правни субекти, които подлежат на контрол от Сметната палата, когато тези възнаграждения или вземания надвишават определен лимит. Член 10, параграф 6 от BezBegrBVG оправомощава законодателя на федералните провинции да въведе такава вноска за пенсионно осигуряване на ниво федерална провинция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Въз основа на това оправомощаване провинция Долна Австрия приема член 24а от Niederösterreichisches Landes- und Gemeindebezügegesetz (Закон на провинция Долна Австрия за възнагражденията в органите на провинцията и общините, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>NÖ Landes- und GemeindebezügeG<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201D" ID="QE0022"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>LGBl. 0032‑14.</P></NOTE>. Тази разпоредба гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Лицата, които имат право да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на ангажименти за плащане, поети от:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>създадени съгласно законодателството на провинцията правни субекти,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>правни субекти, които подлежат на контрол от Сметната палата поради мажоритарно участие или фактически контрол, притежавани от провинция Долна Австрия въз основа на финансови, икономически или организационни мерки на провинция Долна Австрия, на една или повече общини в Долна Австрия или сдружение на общини,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>трябва да плащат вноска за пенсионно осигуряване за тази част, която надвишава размера на максималната месечна осигурителна основа съгласно член 45 [от ASGV]. Това се отнася и за специалните плащания.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024A.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Вноската за пенсионно осигуряване се удържа от организацията, която извършва плащането, и се заплаща на създадения съгласно законодателството на провинцията правен субект или предприятието, от което се получава пенсията за осигурителен стаж и възраст.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024A.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA><P>Вноската за пенсионно осигуряване e в размер на:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>5 % за частта, която надвишава 100 % от максималната месечна осигурителна основа, но не надвишава 150 %,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>10 % за частта, която надвишава 150 % от максималната месечна осигурителна основа, но не надвишава 200 %,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>20 % за частта, която надвишава 200 % от максималната месечна осигурителна основа, но не надвишава 300 %, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>25 % за частта, която надвишава 300 % от максималната месечна осигурителна основа<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>ангажимент за плащане<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> в член 24a, параграф 1 от NÖ Landes- und GemeindebezügeG включва само директно определеното обезщетение по смисъла на член 2, точка 2 от BPG. Това е така, защото само тези директно определени обезщетения са обхванати от член 1 от SpBegrG и следователно от основанието за оправомощаване на член 10, параграф 6 от BezBegrBVG.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. мотивите към законопроекта на правителството: ErlRV 140 BlgNR 25. GP, стр. 2.</P></NOTE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби за ограничаването на увеличението на пенсиите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно членове 108f и 108h от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалното осигуряване, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>ASVG<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201D" ID="QE0025"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>BGBl. № 189/1955.</P></NOTE>, законово установените пенсии се коригират всяка година с т.нар. корекционен коефициент съобразно промяната на потребителските цени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Pensionsanpassungsgesetz 2018 (Законът от 2018 г. за коригиране на пенсиите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>PAG 2018<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>BGBl.I № 151/2017.</P></NOTE> променя този механизъм за корекция за календарната 2018 г. По-конкретно, с PAG 2018 се въвежда член 711 от ASVG, който предвижда следното поетапно увеличение на пенсиите:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="711.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>В отклонение от член 108h, параграф 1, първо изречение и параграф 2, пенсиите за календарната 2018 г. не се увеличават с корекционния коефициент, а както следва:</P><P>Общият пенсионен доход (параграф 2) се увеличава,</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>ако не надвишава <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> EUR на месец, с 2,2 %;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>ако е от <FT TYPE="NUMBER">1500</FT> EUR до <FT TYPE="NUMBER">2000</FT> EUR на месец, с 33 EUR;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>ако е от <FT TYPE="NUMBER">2000</FT> EUR до <FT TYPE="NUMBER">3355</FT> EUR на месец, с 1,6 %;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>ако е от <FT TYPE="NUMBER">3355</FT> EUR до <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR на месец, той се увеличава с процент, линейно намаляващ между посочените стойности от 1,6 % до 0 %.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Ако общият пенсионен доход е над <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR на месец, няма увеличение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="711.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Общият пенсионен доход на лицето е сборът от всичките му пенсии от задължителното пенсионно осигуряване, на които то има право съгласно действащите към <DATE ISO="20171231">31 декември 2017 г.</DATE> разпоредби […]. За част от общия пенсионен доход се считат и всички обезщетения, обхванати от [SpBegrG], ако към <DATE ISO="20171231">31 декември 2017 г.</DATE> получателят на пенсията има право на такива.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="711.006"><NO.PARAG>(6)</NO.PARAG><ALINEA>[…] (Конституционна разпоредба) Корекцията за календарната 2018 г. на обезщетенията, които са обхванати от [SpBegrG], не може да надвишава увеличението съгласно параграф 1 в зависимост от общия пенсионен доход<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и производството по преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Ищецът е бивш служител на NK, който е ответник в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>). Ответникът е листвано на фондовата борса акционерно дружество, в което провинция Долна Австрия притежава мажоритарен дял от около 51 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19920302">2 март 1992 г.</DATE> по време на действащото си трудово правоотношение ищецът сключва пенсионен договор с ответника, който включва директно определено обезщетение. Това следва да се разбира като едностранно задължение на работодателя след края на трудовото правоотношение да изплаща директно на служителя професионална пенсия в определен размер, финансирана от резерви на предприятието. Освен това договорът на ищеца съдържа и клауза за индексация, съгласно която подлежащите на плащане суми се увеличават всяка година със същия процент, с който се увеличават заплатите на съответната най-висока длъжностна категория съгласно приложимия за служителите на ответника колективен трудов договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100401">1 април 2010 г.</DATE> ищецът се е пенсионирал и на това основание получава различни пенсионни обезщетения. По-конкретно, въз основа на предвиденото в договора от <DATE ISO="19920302">2 март 1992 г.</DATE> директно определено обезщетение, от <DATE ISO="20101217">17 декември 2010 г.</DATE> ответникът му плаща професионална пенсия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE> NK нататък ответникът удържа част от нея като вноска за пенсионно осигуряване съгласно член 24а от NÖ Landes- und GemeindebezügeG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Също така, през 2018 г. ответникът не е увеличил подлежащата на плащане сума в съответствие с клаузата за индексация, тъй като тази сума е засегната от разпоредбите на PAG 2018, и по-специално от новия член 711, параграф 6 от ASVG, съгласно който някои пенсии не следва да бъдат увеличавани, когато общият пенсионен доход на съответното лице е над <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В главното производство ищецът оспорва удържането на вноските за пенсионно осигуряване и неизвършването на корекцията на неговата професионална пенсия през 2018 г. Той по същество твърди, че националните разпоредби, на които се основават двете мерки, го дискриминират въз основа на неговите пол, възраст и имотно състояние и нарушават директивите за равно третиране, както и Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, тъй като тези разпоредби според него водят преди всичко до намаляване на особено високите пенсии по стари договори и засягат много повече мъже, отколкото жени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Landesgericht Wiener Neustadt (Окръжен съд Винер Нойщад, Австрия), който е сезиран със спора, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1.</NO.P><TXT>Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 година</DATE> относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6/24 1979 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 193, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Директива 79/7<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>).</P></NOTE>] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>директно определено обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>директно определено обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>директно определено обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившия работодател и длъжник по пенсионния договор)?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В производството пред Съда писмени становища представят ищецът, Република Австрия и Европейската комисия. В съдебното заседание на <DATE ISO="20200122">22 януари 2020 г.</DATE> се явяват тези страни, както и ответникът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В центъра на настоящото производство по преюдициално запитване са две национални разпоредби, засягащи размера на професионалната пенсия, която ищецът получава от своя работодател, контролирано от държавата предприятие, въз основа на т.нар. директно определено обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>До въвеждането на професионалния пенсионен фонд на <DATE ISO="19900701">1 юли 1990 г.</DATE> такива директно определени обезщетения са били обичайната форма на професионално пенсионно осигуряване в Австрия. В тази насока работодателят се задължава да плаща на работника или служителя определена сума на месец след пенсиониране. Така работниците или служителите на ръководни длъжности често са успявали да постигнат особено изгодни условия по договора за професионална пенсия. Междувременно повечето работодатели са започнали по време на трудовото правоотношение да плащат месечни вноски в професионален пенсионен фонд или за животозастраховане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От една страна, от 2015 г. досега от професионални пенсии, като тази на ищеца, чийто размер надвишава определен лимит, се удържа т.нар. вноска за пенсионно осигуряване. От друга, професионалната пенсия на ищеца за 2018 г. не е увеличена, в разрез с договорената клауза за индексация, тъй като общата му пенсия — която включва, наред със законоустановената пенсия, и директно определено обезщетение от контролирани от държавата предприятия — надхвърля лимита от <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>По данни на запитващата юрисдикция статистически тези разпоредби засягат повече мъжете, отколкото жените, повече лицата в напреднала, отколкото в млада възраст, и повече лицата с добро, отколкото с недобро имотно състояние. Следователно тя повдига въпроса дали разпоредбите са съвместими със съдържащите се в Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54 забрани за (непряка) дискриминация въз основа на пол и възраст. Освен това запитващата юрисдикция визира нарушения на членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>По-конкретно с първите си два въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали цитираните директиви са приложими (вж. по този въпрос буква А) по-долу) и дали националните разпоредби пораждат непряка дискриминация, основана на пол (вж. по този въпрос буква Б) по-долу) или на възраст (вж. по този въпрос буква В) по-долу). Освен това тя поставя въпроса за приложимостта на Хартата в главното производство, както и — при положителен отговор — за тълкуването на посочените основни права с оглед на спорните разпоредби (вж. по този въпрос буква Г) по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложното поле на Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54 (първа част съответно на първия и на втория преюдициален въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>С първата част на всеки от първите два въпроса, които следва предварително да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали разпоредби като тези в главното производство попадат в приложното поле на Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Що се отнася до Директива 79/7, от член 3, параграф 1, буква а) от същата следва, че тя се прилага само към <HT TYPE="ITALIC">законно установените схеми</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. всъщност по-специално по въпроса за задължителното пенсионно осигуряване решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elbal Moreno</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нормите на член 24a от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG, които са предмет на спора по главното производство, обаче се отнасят до директно определени обезщетения, които според нормативното определение в член 1, параграф 1 от BPG имат договорно естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Такива професионални пенсии попадат в приложното поле на Директиви 2000/78 и 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Това е така, защото като договорни задължения, чиято цел е в частност да осигурят на заетите лица в рамките на едно предприятие допълнителни права наред със задължителното пенсионно осигуряване, те представляват професионална социалноосигурителна схема по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54. В допълнение, съгласно постоянната практика на Съда професионалните пенсии са обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 и член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2006/54<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900517">17 май 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:209">EU:C:1990:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑117/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:7">EU:C:2004:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080401">1 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maruko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:179">EU:C:2008:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>C</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:391">EU:C:2016:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. по този въпрос и съображение 13 от Директива 2006/54.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Според австрийското правителство обаче спорните норми не трябва да попадат в приложното поле на тези директиви, тъй като предвиждат един вид специален данък върху особено високите пенсии. В това отношение то се обосновава с решение на Съда C, в което Съдът постановява, че въвеждането на допълнителен данък върху доходите от пенсии над определен размер, поради липсата на връзка с трудовия договор, не попада в приложното поле на директивите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>С</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:391">EU:C:2016:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>На първо място, следва обаче да се възрази, че в решение С Съдът отчита факта, че начисляването на данък не се отнася до въпроса относно реда или условията за определяне на размера на обезщетенията, които работникът получава на основание на неговото предишно трудово правоотношение. Ето защо то няма връзка с определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>заплащането<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на Директива 2000/78<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>С</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:391">EU:C:2016:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>За разлика от посоченото, член 24а от Landes-und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG пряко засягат размера на професионалната пенсия, която работодателят дължи на съответните бивши служители въз основа на съответните допълнителни споразумения към трудовия договор. Това е така, защото с удържането на вноската за пенсионно осигуряване и забраната на увеличението в съответствие с клаузата за индексация, работодателят следва да плати на своя бивш служител по-малко от уговореното в договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На второ място, за да изключи приложимостта на директивите, Съдът възприема формално понятие за данък и изхожда от факта, че данъчното облагане на доходите от пенсия е от изключителната компетентност на държавите членки в областта на данъчното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>С</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:391">EU:C:2016:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Сама по себе си целта на спорните разпоредби, която е насочена към увеличаване на публичните приходи и оттук към осигуряване на трайното финансиране на пенсиите, обаче все още не ги превръща в данъчноправни норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От горните съображения следва, че Директиви 2006/54 и 2000/78 са приложими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По непряката дискриминация, основана на пола (първи преюдициален въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С втората част на първия си въпрос запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали член 4, параграф 2 и член 5, буква в) от Директива 2006/54 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда за получателите на определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>специални пенсии<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, а именно на директно определени обезщетения, които се изплащат от контролирани от държавата предприятия и надвишават законоустановен размер, удържането на вноска за пенсионно осигуряване, ако вземанията на повече мъже, отколкото жени, надвишават този лимит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4, параграф 2 и член 5, буква в) от Директива 2006/54 не допускат разпоредба, която през 2018 г. при общ пенсионен доход над <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR води до пълното изключване на договореното увеличение на директно определено обезщетение, изплащано от контролирано от държавата предприятие, ако с вземане в такъв размер разполагат повече мъже, отколкото жени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 и член 5, буква в) от Директива 2006/54 забраняват всякаква пряка или непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на аспекти на възнаграждението и в професионалните социалноосигурителни схеми, по-специално що се отнася до изчисляването на обезщетенията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В настоящия случай наличието на пряка дискриминация, основана на пола, е изключено, тъй като нито член 24а от NÖ Landes- und GemeindebezügeG, нито член 711, параграф 6 от ASVG обвързва задължението за плащането на вноска за пенсионно осигуряване, респ. неувеличаването на професионалната пенсия, с пола на получателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54 обаче може да е налице непряка дискриминация, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981027">27 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boyle и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:506">EU:C:1998:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Ето защо установяването на непряка дискриминация протича на два етапа. На първо място, въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>неутрален<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> разграничителен критерий трябва да се провери дали е налице разлика в третирането (вж. по този въпрос точка 1 по-долу)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040527">27 май 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elsner-Lakeberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:320">EU:C:2004:320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:757">EU:C:2007:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170713">13 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kleinsteuber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:539">EU:C:2017:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Escribano Vindel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:106">EU:C:2019:106</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Едва когато това е установено, на второ място трябва да се провери дали създаденото с разпоредбата неблагоприятно положение засяга повече представителите на единия, отколкото на другия пол (вж. по този въпрос точки 2 и 3 по-долу)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allonby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:18">EU:C:2004:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040527">27 май 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elsner-Lakeberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:320">EU:C:2004:320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:757">EU:C:2007:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gómez-Limón Sánchez-Camacho</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:462">EU:C:2009:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Накрая може да възникне въпросът дали това положение евентуално е оправдано (вж. по този въпрос точка 4 по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По наличието на разлика в третирането въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>неутрална разпоредба, критерий или практика<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Член 24a от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG обвързват задължението за плащане на вноска за пенсионно осигуряване, респ. изключването на увеличението на професионалната пенсия с три (неутрални) условия: първо, съответното лице да има вземане за директно определено обезщетение, второ, това обезщетение да е от контролирано от държавата предприятие, и трето, вземането да е в размер над <FT TYPE="NUMBER">5370</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Лимитът по член 45 от ASVG за 2020 г. се определя от тази сума, на която се основава член 24a, параграф 1 от NÖ Landes- und GemeindebezügeG.</P></NOTE>, респ. <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Съгласно член 711, параграф 6 във връзка с параграф 1 от ASVG това е определящият максимален лимит на общия пенсионен доход.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция вследствие на това спорните разпоредби водят до разлика в третирането на пенсионери, основана на <HT TYPE="ITALIC">вида на определеното обезщетение</HT> за тях, на <HT TYPE="ITALIC">вида на правния субект</HT>, който трябва да изплаща обезщетението, и на <HT TYPE="ITALIC">размера на тяхното вземане</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Това е така, понеже съгласно член 24a от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG нито лицата с право да получават други професионални пенсии, надвишаващи съответните лимити, по-конкретно от поет ангажимент на пенсионен фонд или от животозастраховане (разграничение според вида на определеното обезщетение), нито лицата с право да получават пенсии – директно определени обезщетения в съответен размер от частни предприятия (разграничение според вида на правния субект), нито получателите на пенсии – директно определени обезщетения, изплащани от контролирани от държавата предприятия, чийто размер е под съответния лимит (разграничение според размера на вземането), са длъжни да плащат вноска за пенсионно осигуряване, респ. са засегнати от изключването на увеличението на пенсията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Що се отнася до първите две разграничения, наличието на разлика в третирането е под съмнение. Това е така, тъй като съгласно постоянната практика на Съда разлика в третирането е налице само при прилагането на различни правила към сходни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981027">27 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boyle и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:506">EU:C:1998:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gómez-Limón Sánchez-Camacho</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:462">EU:C:2009:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При преценката на сходството пък следва да се изходи от целите на конкретната мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180626">26 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:492">EU:C:2018:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В тази насока трябва да се припомни, че според австрийското правителство спорните разпоредби имат за цел по-специално да увеличат публичните приходи. Това е така, защото, въпреки че директно определените обезщетения се изплащат не пряко от държавата, а от резерви на съответните предприятия, особено високите задължения намаляват печалбата на предприятията, а оттук и сумите, подлежащи на разпределяне към публичния сектор. Ето защо удържането на вноска за пенсионно осигуряване, както и неувеличаването на професионалните пенсии на особено високоплатени бивши работници или служители на контролирани от държавата предприятия, косвено също биха облагодетелствали публичния сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>По тази причина приложното поле на разпоредбите е сведено до директно определените обезщетения, изплащани от контролирани от държавата предприятия. Това е така, защото професионалните пенсии, които се изплащат от пенсионен фонд или чрез застраховка, вече не са задължения на работодателя. Следователно тези видове професионални пенсии, дори при контролирани от държавата предприятия, нямат никакво косвено отражение върху публичните финанси. Това така или иначе се отнася за частните предприятия, които имат задължения във връзка с професионалните пенсии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на целите на мерките положението на получателите на други видове професионални пенсии и на бившите служители на частни предприятия изглежда не е сходно с това на получателите на пенсии – директно определени обезщетения, изплащани от публично контролирани предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Във всеки случай според запитващата юрисдикция именно обвързването с размера на пенсионното вземане е решаващият критерий, който води до непряка дискриминация на мъжете, защото такова високо по размер вземане имат повече мъже, отколкото жени. Колкото до различното третиране на лица с пенсионни вземания над и под съответните лимити наистина би могъл да се постави и въпросът дали тяхното равно третиране от гледна точка на вноската за осигуряване на пенсионния доход изобщо е необходимо, предвид техните различни финансови възможности. Според мен обаче този въпрос ще е релевантен само в рамките на евентуална проверка дали това положение е оправдано. По-нататък първо трябва да се разгледа въпросът дали условието, свързано с размера на пенсионното обезщетение, действително води до непряка дискриминация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По поставянето на мъжете в особено по-неблагоприятно положение с обвързването с привидно неутралния критерий</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>При установяването на непряка дискриминация преценката дали чрез обвързването с привидно неутрален критерий представителите на единия пол се поставят в особено по-неблагоприятно положение обикновено създава проблеми.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда за целта могат да бъдат използвани и статистически данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schuch-Ghannadan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:828">EU:C:2019:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В тази насока трябва да се оформят две съотношения, т.е. да се определят проценти, за да се установи дали спорният критерий поставя в по-неблагоприятно положение повече мъже, отколкото жени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>За разлика от посоченото, разглеждането на абсолютни стойности не е достатъчно, понеже те зависят от това колко работници общо се трудят в дадена държава членка, както и от това колко от тях са мъже и колко — жени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В този аспект трябва първо да се отбележи, че запитващата юрисдикция изглежда се е ограничила да разгледа само абсолютни стойности. Тя просто е установила — без да посочва точни стойности — че повече мъже, отколкото жени са направили вноска за пенсионно осигуряване, респ. не са получили увеличение на професионалната си пенсия съгласно член 711, параграф 6 от ASVE.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция изглежда е сравнила броя на мъжете, които са длъжни да плащат вноска за пенсионно осигуряване, респ. са засегнати от неувеличаването на професионалните им пенсии, с броя на засегнатите жени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Запитващата юрисдикция е искала да подходи по същия начин и по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:757">EU:C:2007:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът обаче е отхвърлил този подход в точка 40 от решението си.</P></NOTE>. С други думи, тя е разгледала само групата лица, които отговарят на спорния критерий, т.е. чиито обезщетения са над определените лимити. Ако обаче по отношение на тези групи се формират необходимите съотношения, 100 % от мъжете и 100 % от жените неминуемо са засегнати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това простото сравнение на тези абсолютни стойности може да бъде изкривено от конюнктурни, специфични за отрасъла, или други фактори. В настоящия случай например тези стойности зависят от това колко жени и колко мъже са работили на ръководни позиции в контролирани от държавата предприятия до края на 90-те години. Това е така, понеже е много вероятно само тези лица да са успели на практика да договорят суми, които са над лимита от <FT TYPE="NUMBER">5730</FT> EUR или <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. по този въпрос по-горе точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ето защо Съдът вече е постановил, от една страна, че запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид всички работещи, спрямо които се прилага националната правна уредба, от която произтича различното третиране, и от друга, че най-добрият метод за сравняване се състои в сравняването на съотношението на работещите, засегнати от разглежданото неблагоприятно положение, от една страна, сред мъжете, които са част от работната сила, а от друга страна — сред жените, които са част от работната сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allonby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:18">EU:C:2004:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:757">EU:C:2007:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schuch-Ghannadan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:828">EU:C:2019:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, степента, в която<?PAGE NO="14"?> представителите на единия пол са засегнати в сравнение с представителите на другия пол, трябва да бъде определена по отношение на кръга от лица, дефиниран от приложното поле на спорната разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allonby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:18">EU:C:2004:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:757">EU:C:2007:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той не съответства непременно на всички работници и служители или на всички пенсионери в съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schuch-Ghannadan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:828">EU:C:2019:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е отчел всички пенсионери от съответната държава членка, тъй като спорната разпоредба се отнася до размера на вземането от задължителното пенсионно осигуряване и следователно всички пенсионери са попадали в приложното поле на разпоредбата. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) като референтна стойност се разглеждат всички работници, тъй като спорното процесуално изискване се прилага за всички работници.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Само с такова ограничаване на разглеждания кръг от лица може да се определи дали съответната разпоредба и включеният в нея спорен критерий действително водят до непряка дискриминация и същeвременно може да се изключи, че резултатите са повлияни от други фактори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Това може да се илюстрира особено добре от положението в основата на главното производство. Ако се сравни съответно броят на мъжете и на жените, които имат спорните задължения, с всички настоящи пенсионери от мъжки пол, от една страна, и с всички пенсионери от женски пол, от друга, би се получил изкривен резултат. По-конкретно няма да се вземе предвид обстоятелството, че сред лицата, успели да подпишат договор за получаване на професионална пенсия до 90-те години, вероятно има значително повече мъже. Също така жените, които реално са работили по това време, но например поради вида или обхвата на тяхната заетост, не са получили предложение за договор за получаване на професионална пенсия в допълнение към задължителното пенсионно осигуряване, също биха били включени в съотношението. Тоест резултатът от сравнението би отразявал само обществените и социални обстоятелства на въпросния период, но не и евентуалната непряка дискриминация, до която водят спорните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Поради това, от една страна, запитващата юрисдикция трябва да сравни броя на мъжете, стойността на чието право на обезщетение е над съответния лимит, с общия брой мъже, които получават директно определено обезщетение, изплащано от контролирано от държавата предприятие. Така изчисленият процент трябва да се сравни с процента на жените, стойността на чието право на обезщетение е над съответния лимит, с общия брой на жените, които получават директно определено обезщетение от контролирано от държавата предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Ако така полученият резултат показва, че процентът на засегнатите жени от евентуално сравнително малък общ брой жени, които изобщо попадат в приложното поле на разпоредбите, не е много по-малък от процента на засегнатите мъже от вероятно много по-голяма група мъже, не може автоматично да се заключи, че спорните разпоредби водят до непряка дискриминация въз основа на пола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Компетентна да извърши окончателната преценка дали така определените стойности са валидни е единствено запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enderby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:859">EU:C:1993:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В настоящия случай могат да възникнат съмнения за валидността на стойностите, например ако разпределението на мъжете и жените в приложното поле на разпоредбите е анормално, т.е. неочаквано. В акта за преюдициално запитване обаче няма информация по този въпрос. По-специално запитващата юрисдикция изглежда не се основава на стойности, които показват, че в сравнение с разпределението на половете сред пенсионерите като цяло, сред бившите работници и служители на контролирани от държавата предприятия има много повече мъже.<?PAGE NO="15"?> Изглежда тя не разполага и със стойности, според които в групата на получателите на професионални пенсии процентно има повече мъже, отколкото жени, които получават пенсия – директно определено обезщетение. Точно обратното, от акта за преюдициално запитване следва, че до 90-те години на XX век директно определените обезщетения са представлявали обичайният модел на професионалните пенсии, т.е. че 100 % от мъжете и 100 % от жените, на които е предложена професионална пенсия по това време, са получавали пенсия – директно определено обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>От тези съображения следва също, че ограничаването на приложното поле на спорните разпоредби до пенсии – директно определени обезщетения, изплащани от контролирани от държавата предприятия (с изключение на други видове професионални пенсии и частни работодатели), като такива очевидно не води до непряка дискриминация въз основа на пола<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В това отношение така или иначе вече не е налице различно третиране, вж. по този въпрос по-горе, точки 52—54 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По установяването на поставянето в конкретния случай на мъжете в особено по-неблагоприятно положение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В съдебното заседание ответникът посочи, че е възможно необходимите статистически данни да не са налице. Това е така, защото правата на обезщетение произтичали от индивидуални договори, поради което не можело да се обобщи колко мъже и колко жени получават пенсии – директно определени обезщетения, изплащани от контролирани от държавата предприятия, и колко от тях имат вземания над определените в член 24a от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG лимити.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В най добрия случай биха могли да бъдат предоставени данни за това колко мъже и жени получават пенсия – директно определено обезщетение, изплащано <HT TYPE="ITALIC">от</HT> <HT TYPE="ITALIC">ответника</HT>, и съответно колко от тях са засегнати от задължението да плащат вноска за пенсионно осигуряване, респ. от изключването на увеличението на техните вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В този аспект трябва да се припомни, че статистическите данни в никакъв случай не са единственото средство за доказване на непряка дискриминация. Съгласно практиката на Съда те са само индиция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Основните опасения, които са свързани с използването на статистически данни в това отношение, вече бяха разгледани на друго място<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>По-специално в заключението на генералния адвокат Cosmas по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:359">EU:C:1998:359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.). Във връзка с доказването на непряка дискриминация в областта на основните свободи вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Tesco-Global Áruházak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑323/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:567">EU:C:2019:567</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл. и т. 66 и сл.).</P></NOTE>. По тази причина националното право е възможно да предвижда, че непряката дискриминация може да се доказва с всички средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120419">19 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meister</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:217">EU:C:2012:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Освен това Съдът вече е постановил, че при доказването на дискриминация недостъпността на релевантни статистически данни не бива да води до застрашаване на постигането на преследваната с тази директива цел и до лишаването ѝ от полезно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kelly</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:506">EU:C:2011:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schuch-Ghannadan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:828">EU:C:2019:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст в решение Schuch-Ghannadan Съдът е постановил, че при определени обстоятелства може да прибегне до други, налични данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schuch-Ghannadan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:828">EU:C:2019:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В крайна сметка определящо е дали запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да извърши анализ на фактите, при преценката на такива алтернативни данни стига до извода, че те са валидни, представителни и значими и не са израз на съвсем случайни или конюнктурни събития<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enderby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:859">EU:C:1993:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Seymour-Smith и Perez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:60">EU:C:1999:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно, ако използва данните на ответника, тя следва да прецени дали разпределението на мъжете и жените в групата на лицата, които получават директно определено обезщетение от ответника, приблизително съответства на разпределението на мъжете и жените в групата на лицата, които попадат в приложното поле на член 24а от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По оправдаването на евентуална дискриминация, основана на пола</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ако запитващата юрисдикция заключи, че спорната намеса в пенсионните права представлява непряка дискриминация, основана на пола, накрая тя трябва да провери дали тази намеса е обективно оправдана от законосъобразна цел и избраните средства за постигане на тази цел са подходящи и необходими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enderby</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:859">EU:C:1993:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960208">8 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laperre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:36">EU:C:1996:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elbal Moreno</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В това отношение предварително следва да се отбележи, че ако запитващата юрисдикция може да установи, че разпоредбите водят до непряка дискриминация, то това обстоятелство най-вероятно е обвързано с вече налично състояние на неравенство. Това е така, защото има голяма вероятност преимущественото засягане на мъжете да се дължи единствено на обстоятелството, че средно мъжете продължават да печелят повече от жените и са по-широко представени на ръководни позиции. Следователно за разлика от досегашните дела, по които има постановени решения, в настоящия случай съществуващото икономическо неравенство между половете не се изостря<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>По делото със сходна фактическа обстановка, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), получателите на минимални пенсии — мнозинството от които са жени — които така или иначе се намират вече в икономически по-слаба позиция, получават по-малко увеличение при адаптирането на пенсиите, отколкото получателите на по-високи по размер пенсии.</P></NOTE>. От това следва, че изискванията към оправдаването на евентуална непряка дискриминация са съответно по-ниски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Според австрийското правителство спорните разпоредби по същество имат две цели. От една страна, трябва да бъде намалена тежестта за публичния бюджет на пенсионните задължения с особено висок размер в публичния и полупубличния сектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. по този въпрос по-горе точка 52 от настоящото заключение.</P></NOTE>. От друга, разпоредбите имат за цел като цяло да изравнят нивото на пенсиите на фона на възприеманите като несправедливи ясни разлики в размера на пенсиите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Съдът по принцип признава поддържането на функционирането и гарантирането на финансовото равновесие на зависещата от вноски система за социално осигуряване като легитимна социалнополитическа цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hartlauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:141">EU:C:2009:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elbal Moreno</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това той предоставя на държавите членки широка свобода на преценка по отношение на целите, които искат да постигнат в областта на социалната политика и политиката по заетостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmitzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑530/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2359">EU:C:2014:2359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Specht и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2005">EU:C:2014:2005</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>HK Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:590">EU:C:2013:590</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно постоянната практика на Съда обаче при следването на тези цели те трябва да използват избраните средства съгласувано и систематично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hartlauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:141">EU:C:2009:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Георгиев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑250/09 и C‑268/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:699">EU:C:2010:699</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brachner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:675">EU:C:2011:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В тази насока с оглед на целта — да се облекчи публичният бюджет — на първо място, трябва да се отбележи, че SpBegrG съдържа и разпоредби относно общото ограничаване на възнагражденията на държавните и публичните служители, както и разпоредби относно удържането на вноски за пенсионно осигуряване от тези групи, чиито пенсии се финансират директно от публични средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 15 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Освен това, за 2018 г. член 711, параграф 1 от ASVG въвежда и изравняващо увеличение на пенсиите за лицата, които имат право да получават обезщетения от задължителното пенсионно осигуряване, което предвижда пълно изключване на увеличението над лимита от <FT TYPE="NUMBER">4980</FT> EUR. Следователно изглежда, че законодателят следва целта да се облекчи тежестта върху публичните финанси всеобхватно и систематично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>На второ място, в съдебното заседание наистина няколко пъти се подчерта, че спорните разпоредби не задължават контролираните от държавата предприятия да използват спестените суми за изграждане на пенсионни резерви. По тази причина не може да се твърди със сигурност, че разпоредбите въобще са допринесли за финансирането на пенсиите. В този аспект обаче трябва да се посочи, че при мажоритарен дял на държавата публичният орган във всички случаи може да наложи разпределение на печалбата. Така в случай на съмнение може да се гарантира, че публичните финанси не са застрашени от допълнителна тежест, ако дадено предприятие не използва спестяванията по съответния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>На трето място, трябва да се има предвид, че спорните разпоредби уреждат неувеличаването на вземанията, респективно задължението и обхвата на плащането на вноска за пенсионно осигуряване, като се отчитат финансовите възможности на съответните лица. Като цяло са засегнати само много високи по размер вземания, които според австрийското правителство са над 290 % над средното ниво на пенсиите, и размерът на вноската, която трябва да бъде платена, също е пропорционален на размера на вземането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Ето защо в този контекст и с оглед на вече споменатата широка свобода на преценка на националния законодател в областта на социалната политика, очевидно разпоредбите при всички случаи не могат да се считат за неподходящи или непоследователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че член 4, параграф 2 и член 5, буква в) от Директива 2006/54/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че действително по принцип е възможно да не допускат национални разпоредби, които предвиждат за получателите на професионални пенсии под формата на директно определено обезщетение, изплащано от контролирано от държавата предприятие, удържането на вноска за пенсионно осигуряване, респ. неизвършването на договореното увеличение на техните вземания, когато тези вземания надхвърлят определен, законоустановен размер. Това обаче изисква процентът представители на единия пол, чиито вземания надвишават този размер, от общия брой представители на този пол в групата на лицата, които имат право на съответния вид професионална пенсия, да е значително по-висок от съответния процент представители на другия пол, и това обстоятелство да не може да бъде оправдано с обективно основание, което няма нищо общо с дискриминация, основана на пола.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По непряката дискриминация, основана на възраст (втори преюдициален въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>С втората част от втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 не допуска национални разпоредби като тези, които предвиждат спорната намеса в пенсионни права, ако от предвиденото в тях задължение за плащане на вноска за пенсионно осигуряване, респ. от неувеличаването на професионалната пенсия са засегнати предимно лица на по-напреднала възраст, над 60 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Установяването на непряка дискриминация за целите на Директива 2000/78 се основава на същите принципи, прилагани за Директива 2006/54<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. по този въпрос по- горе точка 47 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че поначало трябва да се определи по отношение на съвкупността от всички лица, за които се прилага спорната национална правна уредба, дали разграничението, направено в рамките на тази разпоредба, поставя в особено неблагоприятно положение лицата в напреднала възраст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. mutatis mutandis точка 62 и сл. от настоящото заключение и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Escribano Vindel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:106">EU:C:2019:106</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В тази насока от акта за преюдициално запитване обаче не следва, че сред лицата, които според разглежданите разпоредби трябва да плащат вноска за пенсионно осигуряване, респ. чиито вземания не са увеличени, процентно има повече лица в по-напреднала възраст, над 60 години, отколкото сред тези, за които това не се отнася поради размера на вземанията им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>По-скоро запитващата юрисдикция е склонна да открие непряка дискриминация, основана на възраст, в обстоятелството, че спорната намеса в пенсионни права, независимо от конкретното неблагоприятно положение, до което води, изначално се прилага само към получателите на пенсии – директно определено обезщетение, които неминуемо са по-възрастни от получателите на други видове професионални пенсии, тъй като първите практически са договаряни само до края на 90-те години на XX век. След въвеждането на професионалните пенсионни фондове работодателите de facto преминават към предлагане на други видове професионални пенсии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В това отношение все пак следва да се посочи, че е съвсем естествено лицата, за които се прилага по-ново правно положение, да са на по-млада възраст от тези, които попадат в по-старото правно положение. Това обаче не представлява непряка дискриминация, основана на възраст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190214">14 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Horgan и Keegan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:113">EU:C:2019:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ето защо на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби, които предвиждат за получателите на професионални пенсии от определен вид, чийто размер надвишава законоустановен лимит, удържането на вноска за пенсионно осигуряване, респ. неизвършването на договореното увеличение на техните вземания, не представляват непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на тази разпоредба, ако след определен момент вече не се сключват споразумения за разглеждания вид професионална пенсия, и следователно лицата, които имат право на други видове професионални пенсии, за които са сключени споразумения в по-късен момент, не попадат в приложното поле на тeзи разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По основните права от Хартата (преюдициални въпроси от трети до осми)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>С преюдициални въпроси от трети до осми, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как трябва да се тълкуват членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата по отношение на национални разпоредби като тези, които предвиждат спорната намеса в пенсионни права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>По-конкретно със своя четвърти и пети въпрос тя иска най-напред да се изясни дали изискванията за равно третиране по членове 20 и 21 от Хартата не допускат такива разпоредби, по-специално дали те пораждат дискриминация въз основа на имотно състояние по смисъла на член 21, параграф 1 от Хартата. На следващо място, със своя шести и седми въпрос тя иска да се установи дали договорната свобода и свободата на собственост могат да не допускат подобни разпоредби. На последно място, с осмия си въпрос тя иска да се установи дали в настоящия случай член 47 от Хартата може да не допуска липсата на преки правни средства за атакуване на член 24a от NÖ Landes- und GemeindebezügeG и член 711, параграф 6 от ASVG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Първо обаче трябва да се изясни доколко Хартата е въобще приложима в главното производство (вж. по този въпрос точка 1 по-долу). Действително, в това отношение с третия си въпрос запитващата юрисдикция просто иска да се изясни дали Хартата се прилага и ако спорните разпоредби не пораждат непряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78 и Директива 2006/54. В тази насока обаче трябва да се разгледат и възраженията на Комисията относно приложимите разпоредби на Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Едва след тази проверка трябва да се обсъди значението на отделните разпоредби на Хартата за разпоредби като тези, предмет на спора в главното производство (вж. по този въпрос точка 2 по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По приложното поле на Хартата (трети преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция Хартата е приложима в главното производство, независимо дали е установена непряка дискриминация по смисъла на Директива 2006/54 или Директива 2000/78, понеже спорната намеса в пенсионни права се отнася до професионални пенсии, които попадат в материалния обхват на тези директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. по този въпрос по-горе точка 35 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че за приложимостта на Хартата се изисква държавите членки да действат в приложното поле на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140306">6 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siragusa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑206/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:126">EU:C:2014:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този аспект обаче не е достатъчно националната мярка да попада в област, в която Съюзът има компетенции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Напротив, съгласно постоянната практика на Съда е необходимо правото на Съюза в съответната област да възлага определени задължения на държавите членки във връзка с разглежданото в главното производство положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140306">6 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siragusa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑206/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:126">EU:C:2014:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Ето защо само по себе си обстоятелството, че спорните национални разпоредби се отнасят до професионални пенсии, не е достатъчен за приложимостта на Хартата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Доколкото обаче при изчисляване на обезщетенията спорните разпоредби фактически пораждат непряка дискриминация, основана на пола, която е необходимо да бъде оправдана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. по този въпрос точки 56—69 от настоящото заключение.</P></NOTE>, тези разпоредби следва да отговарят на конкретни изисквания на правото на Съюза при уреждането на професионалните пенсии. Съгласно Директиви 2006/54 и 2000/78 при определянето и изчисляването на обезщетенията в професионалните социалноосигурителни схеми не се допуска дискриминация. Следователно в това отношение спорните разпоредби представляват прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. по този въпрос решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ymeraga и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑87/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:291">EU:C:2013:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Според Комисията обаче и в случай че спорните разпоредби водят до непряка дискриминация, основана на пола, приложим може да е единствено член 21, параграф 1 от Хартата, и то само доколкото същият забранява дискриминацията, основана на пола. Това е така, защото според нея в тази насока Директива 2006/54 е конкретен израз на член 21 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. за Директива 2000/78 решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100119">19 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kücükdeveci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:21">EU:C:2010:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>HK Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:590">EU:C:2013:590</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmitzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑530/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2359">EU:C:2014:2359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bowman</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:977">EU:C:2016:977</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и следователно държавата членка прилага законодателството на Съюза само в тази насока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>На първо място обаче, в съответствие със смисъла и целта на обвързаността на държавите членки с Хартата при прилагането на правото на Съюза е, че тази обвързаност е всеобхватна. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата институциите на Съюза по-конкретно са обвързани от Хартата при всички свои действия, и следователно без изключение. Обвързаността на държавите членки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>когато те прилагат правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> обаче трябва именно да гарантира, че тези държави по никакъв начин не нарушават основни права <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>като представител<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. по този въпрос и заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:971">EU:C:2018:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно тяхната обвързаност с Хартата трябва да съответства на тази на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>На второ място, практиката на Съда, съгласно която антидискриминационните директиви са конкретен израз на член 21 от Хартата, не означава, че те определят нормативното съдържание на това основно право, в резултат на което няма и защита на основните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Съдържащата се в член 21 от Хартата забрана за дискриминация не е необходимо да получи конкретен израз и сама по себе си е достатъчна, вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Напротив, съгласно тази практика на Съда директивите трябва да се тълкуват в светлината на член 21 от Хартата. Оттук следва, че ако бъде установено нарушение на директивите, вече не е необходимо да се разглежда отделно нарушение на член 21 от Хартата от същата гледна точка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120607">7 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tyrolean Airways Tiroler Luftfahrt Gesellschaft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑132/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:329">EU:C:2012:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmitzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑530/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2359">EU:C:2014:2359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141113">13 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vital Pérez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑416/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2371">EU:C:2014:2371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Разбира се, спазването на други основни права от Хартата също е задължително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съответно Съдът вече е постановил, че в приложното поле на Директива 2000/78 държавите членки са длъжни да спазват членове 28, 15 и 16 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hennigs и Mai</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑297/10 и C‑298/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:560">EU:C:2011:560</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170314">14 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>G4S Secure Solutions</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:203">EU:C:2017:203</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, например в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).</P></NOTE>, той се позовава на задължението на държавите членки да спазват член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rendón Marín</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:675">EU:C:2016:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 51, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че при законодателното уреждане на професионални пенсии, които попадат в приложното поле на Директиви 2006/54 и 2000/78, е налице прилагане на правото на Съюза, ако така се въвежда дискриминация по смисъла на тези директиви, за която е необходимо да бъде изложена обосновка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на индивидуалните основни права</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По член 21, параграф 1 от Хартата (четвърти и пети преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>По-горе вече бе посочено, че дори запитващата юрисдикция да заключи, че спорните разпоредби пораждат непряка дискриминация, основана на пола, за която е необходимо да бъде изложена обосновка, член 21, параграф 1 от Хартата повече не следва да се разглежда от гледна точка на дискриминацията, основана на пол или възраст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. точка 101 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно не е необходимо да се отговаря на четвъртия въпрос в този аспект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Трябва обаче да се провери как следва да се тълкува член 21, параграф 1 от Хартата по отношение на спорните разпоредби от гледна точка на дискриминация, основана на имотно състояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Това не е в разрез с факта, че Директива 2000/78 не посочва имотното състояние като основание за дискриминация и член 21, параграф 1 от Хартата не може да разшири приложното поле на тази директива, за да включи основание за дискриминация, непредвидено в нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060711">11 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chacón Navas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑13/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:456">EU:C:2006:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>FOA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2463">EU:C:2014:2463</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCMD</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:336">EU:C:2015:336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е така, защото в настоящия контекст се касае не за разглеждане на нарушение на Директива 2000/78, а за спазване на разпоредби на Хартата при прилагането от държава членка на правото на Съюза, по-конкретно при дискриминация по смисъла на Директива 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Доколкото може да бъде установено, досега Съдът не е имал повод да се произнесе по въпроса за дискриминация, основана на имотно състояние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Според мен обаче в случая е възможно да се остави без отговор въпросът кои конкретни мерки може да не се допускат от посочената забрана, тъй като — що се отнася до оправдаването на евентуална дискриминация въз основа на имотно състояние — при всички случаи не могат да се прилагат по-различни критерии от тези, които се прилагат спрямо дискриминацията, основана на пола<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. по-горе, точки 77—82 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно евентуалната дискриминация, основана на имотно състояние, следва да се счита най-малкото за оправдана.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По членове 16 и 17 от Хартата (шести и седми преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Освен това според запитващата юрисдикция член 17, параграф 1 от Хартата може да не допуска спорните разпоредби, тъй като те представляват посегателство върху правото на собственост на съответните пенсионери, което се изразява в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Също така запитващата юрисдикция счита, че правото на собственост на бившите работодатели е засегнато, защото договорната им свобода е накърнена — противно на договорните условия не им е позволено да увеличат размера на професионалните пенсии.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда договорната свобода е част от свободата на стопанска инициатива, която е залегнала в член 16 от Хартата. Тя обхваща свободното определяне, респективно договаряне на цената за конкретна престация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120419">19 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>F-Tex</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:215">EU:C:2012:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, доколкото със спорната намеса в пенсионни права се регулира размерът на договорената професионална пенсия, която съгласно практиката на Съда следва да се разглежда като аспект на възнаграждението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. по този въпрос доказателствата в точка 13 от настоящото заключение.</P></NOTE>, тя ограничава свободата на стопанска инициатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>собственост<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> в член 17, параграф 1 от Хартата включва всички права с имуществена стойност, от които от гледна точка на правния ред възниква едно придобито правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и във полза на техния носител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От гледна точка на работника това по принцип включва и пенсионни права. Съгласно практиката на Съда обаче правото на собственост не може да се тълкува като право на пенсия в определен размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-специално, като конкретна собственост все още не могат да се разглеждат просто бъдещи и несигурни перспективи за увеличение на стойността, като например годишното адаптиране на професионалната пенсия. Удържането на част от вече придобити права на вземане обаче следва да се разглежда като ограничаване на ползването на имуществото по смисъла на член 17, параграф 1, трето изречение от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата подобно ограничаване на основното право на собственост и свободата на стопанска инициатива трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права. При спазване на принципа на пропорционалност такова ограничение може да бъде налагано само ако е необходимо и ако действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>По принцип и тук може да се направи позоваване на съображенията за оправдаване на евентуална непряка дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. по този въпрос по-горе точки 77—82 от настоящото заключение.</P></NOTE>. По-специално, Съдът е оставил на държавите членки широка свобода на преценка и във връзка с ограничение на права на собственост, чиято цел е да се намалят разходите за заплати в публичния сектор и да се реформира пенсионната система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай за зачитане на същността на правото на собственост и на пропорционалността на ограничението говори фактът, че от задължението за плащане на вноска за пенсионно осигуряване са засегнати само вземания над определен лимит и че от своя страна обхватът на това задължение зависи от размера на вземането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По член 47 от Хартата (осми преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Накрая, запитващата юрисдикция счита, че за нарушение на член 47 от Хартата следва да се счита обстоятелството, че засегнатите пенсионери не могат да предприемат действия директно срещу конституционните разпоредби на SpBegrG и основаните на тях разпоредби и да твърдят нарушение на правото на Съюза, а е необходимо да предявят иск срещу бившите си работодатели за обезщетение за вреди или връщане на удържаната сума.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>В тази насока е достатъчно да се отбележи, че съгласно практиката на Съда инцидентната възможност за преразглеждане дали е спазено основното право по член 47 от Хартата е достатъчна, ако в рамките на този правен способ за контрол може като предварителен въпрос да се изясни съответствието на националните разпоредби с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19810707">7 юли 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Handelsgesellschaft Nord и Rewe-Markt Steffen</NAME.CASE> (<NO.CASE>158/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:163">EU:C:1981:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070313">13 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unibet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:163">EU:C:2007:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай това очевидно е така.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Landesgericht Wiener Neustadt (Австрия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>1)</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 и член 5, буква б) от Директива 2006/54/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че действително по принцип е възможно да не допускат национални разпоредби, които предвиждат за получателите на професионални пенсии под формата на директно определено обезщетение, изплащано от контролирано от държавата предприятие, удържането на вноска за пенсионно осигуряване, респ. неизвършването на договореното увеличение на техните вземания, когато тези вземания надхвърлят определен, законоустановен размер. Това обаче изисква процентът представители на единия пол, чиито вземания надвишават този размер, от общия брой представители на този пол в групата на лицата, които имат право на съответния вид професионална пенсия, да е значително по-висок от съответния процент представители на другия пол, и това обстоятелство да не може да бъде оправдано с обективно основание, което няма нищо общо с дискриминация, основана на пола.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби, които предвиждат за получателите на професионални пенсии от определен вид, чийто размер надвишава законоустановен лимит, удържането на вноска за пенсионно осигуряване, респ. неизвършването на договореното увеличение на техните вземания, не представляват непряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на тази разпоредба, ако след определен момент вече не се сключват споразумения за разглеждания вид професионална пенсия, и следователно лицата, които имат право на други видове професионални пенсии, за които са сключени споразумения в по-късен момент, не попадат в приложното поле на тези разпоредби.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при законодателното уреждане на професионални пенсии, които попадат в приложното поле на Директиви 2006/54 и 2000/78, е налице прилагане на правото на Съюза, ако така се въвежда дискриминация по смисъла на тези директиви, за която е необходимо да бъде изложена обосновка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 16 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ограничението на свободата на работодателя да договаря заплащането на положения от работник труд следва да се счита за оправдано, ако при спазване на принципа на пропорционалността то е необходимо и действително отговаря на цели от общ интерес, като поддържането на финансирането на пенсионните системи. Същото важи за ограничаването на ползването на имуществото на работник по смисъла на член 17, параграф 1 от Хартата, което е резултат от удържането на част от вземане за професионална пенсия, когато това вземане е над определен праг и размерът на подлежащата на плащане вноска зависи от размера на вземането.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="24"?><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква в правния ред на държава членка да бъде предвидено самостоятелно средство за защита с основен предмет проверката дали националните разпоредби са в съответствие с правото на Съюза, когато други ефективни правни способи, които не са по-неблагоприятни от правните способи, уреждащи подобни национални искове или жалби, позволяват предварително да се прецени това съответствие<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>