Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. BIONDI
представено на 2 юли 2026 година(1)
Дело C‑530/25 P
Герман Хан
срещу
Съвет на Европейския съюз
„ Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Критерий за включване в списъците — Видни бизнесмени, извършващи дейност в Русия — Бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за правителството на Руската федерация — Понятие за видност — Понятие за икономически сектор, който осигурява значителни източници на приходи — Правно основание — Член 29 ДЕС — Член 215, параграф 2 ДФЕС — Задължение за мотивиране — Продължаване на действието на мерките — Условия — Тежест на доказване “
Съдържание
I. Въведение
II. Фактите, предхождащи спора, обжалваното съдебно решение, производството пред Съда и исканията на страните
III. По жалбата
А. По седмото основание за обжалване, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на изменения критерий по буква ж)
1. Резюме на доводите на страните
2. Преценка
а) По понятието за видност по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)
б) По буквалното, контекстуалното, историческото и телеологичното тълкуване на понятието за водещия характер по смисъла на първата част от изменения критерий по буква ж)
в) Заключение от анализа относно понятието за водещия характер по смисъла на изменения критерий по буква ж)
г) По оплакването, изведено от липса на правно основание на изменения критерий по буква ж)
Б. По шестото основание за обжалване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, от изопачаване на доказателствата и от нарушение на първоначалния критерий по буква ж), доколкото Общият съд приел за доказано в достатъчна степен твърдението, че гн Хан осъществява дейност в сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация
1. Резюме на доводите на страните
2. Преценка
а) По допустимостта на шестото основание като цяло и в частност на оплакването, изведено от изопачаване
б) По същество
1) По квалифицирането на „Альфа-банк“ като един от най-големите руски данъкоплатци и условието за „икономически сектор, който осигурява значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)
2) По твърдението за нарушение на задължението за мотивиране на Общия съд
3) По значителния характер на приходите, осигурени на правителството на Руската федерация от банковия сектор
4) По оплакването, изведено от неактуалния характер на данните за годишните приходи на банковия сектор
В. По десетото основание за обжалване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и от грешка при прилагане на правото, изведена от нарушение на изменения критерий по буква ж)
1. Резюме на доводите на страните
2. Припомняне на развитието на мотивите по отношение на гн Хан и на правния режим на актовете за оставяне в списъците
3. Преценка
а) По актовете от септември 2023 г. и оплакването, изведено от недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение по въпроса дали Съветът е доказал, че гн Хан продължава да управлява намиращите се в Русия активи на две дружества
1) По твърдението за нарушение на задължението за мотивиране stricto sensu
2) По разширения прочит на твърдението за недостатъчно мотивирания характер на обжалваното съдебно решение
б) По актовете от март 2024 г. и оплакването, изведено от липса на мотиви в обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не е проверил дали мотивът, че гн Хан продължава да управлява активи в Русия, е подкрепен с доказателства
1) По допустимостта
2) По същество
в) По актовете от септември 2024 г. и оплакването, изведено от липса на мотиви, доколкото Общият съд не проверил дали мотивът, според който гн Хан е продължил да управлява активите на „Альфа-Групп“, е подкрепен с доказателства
1) По допустимостта
2) По същество
4. Заключение по десетото основание
IV. Заключение
I. Въведение
1. В стремежа си да постигне оптимална ефективност на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз, Съветът на Европейския съюз непрекъснато прецизира критериите, които могат да обосноват приемането на такива мерки срещу лицата, които отговарят на условията за това. В добре познатия контекст на режима на ограничителни мерки, въведени в отговор на руската агресия в Украйна, Съветът за първи път въведе критерия относно видните бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, обикновено наричан „критерият по буква ж)“. Съдът имаше повод да се произнесе по този критерий в решение Пумпянски и др./Съвет(2), постановено през март тази година.
2. Жалбоподателят, г‑н Хан, е сред включените въз основа на критерия по буква ж) видни бизнесмени, участвали в производството, приключило с решение Пумпянски и др./Съвет.
3. Настоящата жалба е насочена срещу решение от 4 юни 2025 г. по дело Хан/Съвет(3), с което Общият съд се произнася по законосъобразността на актове, с които името му е оставено в списъците въз основа на първоначалния критерий по буква ж)(4) и на изменения критерий по буква ж)(5). Всъщност през юни 2023 г. Съветът изменя критерия по буква ж)(6), от което по същество следва, че той вече се отнася до три a priori различни категории, а именно, първо, водещите бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, второ, членовете на семействата на тези водещи бизнесмени и трето, бизнесмените, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация.
4. В рамките на контрола, който Съдът следва да упражни върху това решение на Общия съд, той ще може по-специално надлежно да уточни тълкуването на изменения критерий по буква ж), както и евентуалната му връзка с първоначалния критерий по буква ж) (седмо основание за обжалване), изискванията към Съвета при установяването, че даден икономически сектор осигурява значителни източници на приходи на руското правителство (шесто основание), както и очакваната интензивност на съдебния контрол върху решенията за оставяне в списъците, що се отнася до разглеждането на доказателствата в подкрепа на основанията за включване в списъците, и по-специално до релевантността им във времето (десето основание за обжалване).
5. Така с настоящата жалба жалбоподателят г‑н Хан иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на следните актове, в частта, в която се отнасят до него:
– Решение (ОВППС) 2023/572(7) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571(8) (наричани по-нататък „актовете от март 2023 г.“),
– Решение (ОВППС) 2023/1767(9) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1765(10) (наричани по-нататък „актовете от септември 2023 г.“),
– Решение (ОВППС) 2024/847(11) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/849(12) (наричани по-нататък „актовете от март 2024 г.“),
– Решение (ОВППС) 2024/2456(13) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2455(14) (наричани по-нататък „актовете от септември 2024 г.“).
II. Фактите, предхождащи спора, обжалваното съдебно решение, производството пред Съда и исканията на страните
6. Относно релевантните факти, предхождащи спора, и релевантната правна уредба препращам към точки 1—35 от обжалваното съдебно решение.
7. За целите на настоящото заключение ще се огранича до припомняне на следното.
8. На 15 март 2022 г. срещу г‑н Хан са наложени за първи път ограничителни мерки, приети от Съюза в контекста на руската агресия в Украйна. Срокът на действие на тези мерки е удължен до 15 март 2023 г. Актовете, въз основа на които са приети и впоследствие оставени в сила посочените мерки, са обжалвани пред Общия съд, а след това и пред Съда, който отхвърля жалбата(15).
9. На 13 март 2023 година Съветът приема актовете от март 2023 г., с които действието на мерките е продължено до 15 септември 2023 г. Мотивите за включването му в списъка, основани по-специално на член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145/ОВППС(16), изменено с Решение 2022/329(17)(18), гласят следното:
„[Жалбоподателят] е руски бизнесмен, който поддържа тесни връзки с президента Владимир Путин, подобно на бизнес партньорите си Михаил Фридман и Пьотр Авен. От много години той е сред основните акционери на ABH Financial Limited, което включва голяма руска банка — „Альфа-банк“. Бил е и акционер в инвестиционното дружество LetterOne. През 2022 г., изправен пред наложените от Запада санкции срещу него, прехвърля собствеността върху акциите си в ABH Financial Limited и LetterOne на дългогодишния си бизнес партньор Андрей Косогов. Продължава да управлява намиращите се в Русия активи на тези дружества. Смята се, че е една от най-влиятелните личности в Русия. С президента на Руската федерация Владимир Путин си разменят облаги в замяна на политическа подкрепа за стопанската му дейност и финансови печалби. Най-голямата дъщеря на Владимир Путин Мария е ръководила благотворителен проект „Альфа-Ендо“, който е бил финансиран от „Альфа-банк“. Владимир Путин награждава лоялността на консорциума „Альфа-Групп“ към руските власти, като предоставя политическа помощ за чуждестранните инвестиционни планове на консорциума „Альфа-Групп“.
Следователно той активно осигурява материална или финансова подкрепа на вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, и извлича ползи от тези вземащи решения лица. Наред с това той е един от видните руски бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
10. Считано от 5 юни 2023 г., член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145 е заменен по следния начин(19):
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:
[…]
ж) водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, и най-близките членове на техните семейства или други физически лица, които се облагодетелстват от тях, или бизнесмени, юридически лица, образувания или органи, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна […]“.
11. На 13 септември 2023 г. Съветът приема актовете от септември 2023 г., по силата на които действието на мерките срещу г‑н Хан се продължава до 15 март 2024 г. Мотивите за включването на името на жалбоподателя в спорните списъци са изменени, както следва:
„[Жалбоподателят] е руски бизнесмен, който поддържа тесни връзки с президента на Руската федерация Владимир Путин, подобно на бизнес партньорите си Михаил Фридман и Пьотр Авен. От много години той е сред основните акционери на ABH Financial Limited, което включва голяма руска банка — „Альфа-банк“. Бил е и акционер в инвестиционното дружество LetterOne. През 2022 г., изправен пред наложените от Запада санкции срещу него, прехвърля собствеността върху акциите си в ABH Financial Limited и LetterOne на дългогодишния си бизнес партньор Андрей Косогов. Продължава да управлява намиращите се в Русия активи на тези дружества. Смята се, че е една от най-влиятелните личности в Русия. С президента на Руската федерация Владимир Путин си разменят облаги в замяна на политическа подкрепа за стопанската му дейност и финансови печалби. Владимир Путин награждава лоялността на консорциума „Альфа-Групп“ към руските власти, като предоставя политическа помощ за чуждестранните инвестиционни планове на консорциума „Альфа-Групп“. Той е и сред видните руски бизнесмени, участвали в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през март 2023 г., на който президентът на Руската федерация Владимир Путин произнася реч и настоятелно призовава милиардерите да поставят „патриотизма пред печалбата“.
Застрахователното дружество „АльфаСтрахование“, дъщерно дружество на консорциума „Альфа-Групп“, предоставя застраховки на превозните средства на Федералната служба на Националната гвардия на Руската федерация (Росгвардия), чиито подразделения са разположени в окупираните региони на Украйна под руски контрол, както и на превозните средства на личната охрана на президента на Руската федерация Владимир Путин. От друга страна, X5 Retail Group — друго дъщерно дружество на консорциума „Альфа-Групп“, си сътрудничи с АО „Военторг“ — образувание, обект на ограничителни мерки, предоставящо ресторантьорски и перални услуги и осигуряващо военни униформи за въоръжените сили на Руската федерация, и чието дъщерно дружество продава тениски с военния символ Z, използван от руските пропагандисти за популяризиране на руската агресивна война срещу Украйна. Следователно [жалбоподателят] активно осигурява материална или финансова подкрепа на вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, и извлича облаги от тези лица. Той е и виден бизнесмен, осъществяващ стопанска дейност в Русия, активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
12. На 12 март 2024 г. Съветът приема актовете от март 2024 г., вследствие на които действието на мерките срещу жалбоподателя е продължено до 15 септември 2024 г. поради същите мотиви като посочените в актовете от септември 2023 г.
13. На 12 септември 2024 г. Съветът приема актовете от септември 2024 г., в които мотивите за включването на г‑н Хан в списъците са следните:
„[Жалбоподателят] е руски бизнесмен, който поддържа тесни връзки с президента на Руската федерация Владимир Путин, подобно на бизнес партньорите си Михаил Фридман, Пьотр Авен и Алексей Кузмичов. През март 2022 г. прехвърля акциите си в ABH Holdings, които контролират една от най-големите руски банки — „Альфа-Банк“, на дългогодишния си бизнеспартньор Андрей Косогов. Националната банка на Украйна обявява това прехвърляне за недействително.
Освен това прехвърлянето на акциите му в А1 — част от „Альфа-Групп“, може да се счита за фиктивно.
Бил е акционер и в инвестиционното дружество LetterOne.
Продължава да управлява намиращите се в Русия активи на „Альфа-Групп“. Смята се, че е една от най-влиятелните личности в Русия. С президента на Руската федерация Владимир Путин си разменят облаги в замяна на политическа подкрепа за стопанската му дейност и финансови печалби. Владимир Путин се отплаща за лоялността на консорциума „Альфа-Групп“ към руските власти, като осигурява политическа помощ за чуждестранни инвестиционни планове на консорциума. Освен това той е сред видните руски бизнесмени, участвали в конгреса на Руския съюз на промишлениците и предприемачите през март 2023 г., на който президентът на Руската федерация Владимир Путин произнася реч и настоятелно призовава милиардерите да поставят „патриотизма пред печалбата“.
Застрахователното дружество „АльфаСтрахование“, дъщерно дружество на консорциума „Альфа-Групп“, предоставя застраховки на превозните средства на Федералната служба на Националната гвардия на Руската федерация (Росгвардия), чиито части извършват операции в окупираните региони на Украйна под руски контрол, както и на превозните средства на личната охрана на президента на Руската федерация Владимир Путин. От друга страна, X5 Retail Group — друго дъщерно дружество на консорциума „Альфа-Групп“, си сътрудничи с АО „Военторг“ — образувание, обект на ограничителни мерки, предоставящо услуги за столово хранене и пране и осигуряващо военни униформи за въоръжените сили на Руската федерация, и чието дъщерно дружество продава тениски с военния символ Z, използван от руските пропагандисти за популяризиране на руската агресивна война срещу Украйна. Следователно [жалбоподателят] активно осигурява материална или финансова подкрепа на висшите ръководни кадри на Русия, отговорни за анексирането на Крим или дестабилизирането на Украйна, и се облагодетелства чрез тях.
[Жалбоподателят] е също така важен акционер в „Росводоканал“ — друго дружество от „Альфа-Групп“ и един от водещите частни оператори на водоснабдителни услуги в Русия.
Той е и виден бизнесмен, осъществяващ стопанска дейност в Русия, активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
14. На 24 май 2023 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорните актове в частта, в която се отнасят до него. В подкрепа на жалбата си той изтъква пет основания, които е допълнил с дванадесет основания в изявлението си за изменение на жалбата относно актовете от септември 2023 г., с друго допълнително основание в изявлението си за изменение на жалбата относно актовете от март 2024 г. и накрая, с още пет допълнителни основания в изявлението си за изменение на жалбата относно актовете от септември 2024 г., като по този начин всички изтъкнати основания са 24.
15. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло подадената от г‑н Хан жалба и го осъжда да заплати съдебните разноски.
16. С жалбата си от 3 август 2025 г. г‑н Хан иска от Съда: да отмени обжалваното съдебно решение; да разгледа делото по същество и да отмени спорните актове; при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и във всички случаи да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
17. Съветът иска от Съда: да отхвърли жалбата; при условията на евентуалност, в случай че Съдът отмени обжалваното съдебно решение, да разгледа делото по същество и да отхвърли първоинстанционната жалба, както и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
III. По жалбата
18. С настоящата жалба г‑н Хан изтъква десет основания.
19. По същество първото е изведено от нарушение на правото на защита, от нарушение на правото на достъп до преписката, от съществено процесуално нарушение и от изопачаване на доказателствата, което произтичало от отказа на Общия съд да разпореди на Съвета да представи исканите от г‑н Хан документи.
20. Второто е изведено от нарушение на задължението за периодично преразглеждане, произтичащо от член 3, параграф 3 от Решение 2014/145 и от член 14, параграф 2 от Регламент № 269/2014.
21. Третото е изведено от нарушение на член 3, параграф 3 от Решение 2014/145 и на член 14, параграф 2 от Регламент № 269/2014 и от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд приел, че Съветът е изпълнил задължението си да изготви оценка на въздействието на мерките срещу г‑н Хан.
22. Четвъртото е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, произтичащо от отказа на Общия съд да вземе предвид признанието на Съвета за липса на въздействие на ограничителните мерки срещу г‑н Хан.
23. Петото основание е изведено от нарушение на член 29 ДЕС и на член 215, параграф 2 ДФЕС, тъй като Общият съд приел, че първоначалният критерий по буква ж) е законосъобразен, въпреки че той позволява санкционирането на лица без достатъчна връзка с режима или събитията, върху които Европейският съюз иска да окаже натиск.
24. Шестото е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, изопачаване на доказателствата и нарушение на първоначалния критерий по буква ж) поради условията, при които Общият съд е приел за установено, че през 2023 г. руският банков сектор е осигурил значителни приходи на руското правителство.
25. Седмото основание е изведено от нарушение на първата част от изменения критерий по буква ж)(20) и при условията на евентуалност, от нарушение на член 29 ДЕС и на член 215, параграф 2 ДФЕС, както и от липса на правно основание, доколкото Общият съд приел, че измененият критерий по буква ж) трябва да се тълкува, що се отнася до понятието „водещи бизнесмени“, по същия начин като първоначалния критерий по буква ж).
26. Осмото основание е изведено от съществено процесуално нарушение и от изопачаване на дванадесетото основание, изтъкнато пред Общия съд.
27. Деветото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на първоначалния критерий по буква ж) и на изменения критерий по буква ж) и на понятието „бизнесмени“, както и от незачитане на обхвата на съдебния контрол, възложен на Общия съд.
28. Десетото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, и при условията на евентуалност, от нарушение на изменения критерий по буква ж), тъй като Общият съд не проверил дали твърдението, че г‑н Хан продължава да управлява намиращи се в Русия активи към момента на оставянето му в списъците през септември 2023 г., март и септември 2024 г., е подкрепено с доказателства.
29. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху шестото, седмото и десетото основание за обжалване.
30. Тъй като разглеждането на седмото основание, повдигнато от г‑н Хан, приканва Съда да се произнесе по законосъобразността на изменения критерий по буква ж), ще започна анализа с това основание, преди да разгледам съответно шестото и десетото основание, които се отнасят до основателността на мерките, приети срещу г‑н Хан.
А. По седмото основание за обжалване, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на изменения критерий по буква ж)
31. За по-нататъшния анализ е необходимо да се уточни какво означава всяка от трите части на изменения критерий по буква ж). Така, най-напред, измененият критерий по буква ж) се отнася до водещите бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия (първа част). По-нататък, той се отнася до най-близките членове на техните семейства или други физически лица, които се облагодетелстват от тях (втора част). Накрая и алтернативно(21), той се отнася до бизнесмени, осъществяващи дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация (трета част)(22).
1. Резюме на доводите на страните
32. Г‑н Хан оспорва тълкуването на Общия съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, съгласно което терминът „водещ“ в първата част от изменения критерий по буква ж) трябва да се разбира по същия начин, както в рамките на първоначалния критерий по буква ж).
33. Г‑н Хан поддържа, че тъй като критерият по буква ж) е изменен, това изменение трябва да се вземе предвид при тълкуването на този критерий. Промяната в текста на критерия по буква ж) изменяла смисъла и обхвата на понятието „водещи бизнесмени“.
34. Първо, измененият критерий по буква ж) прекъсвал връзката между водещия характер на тези бизнесмени и икономическите сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на руското правителство. По този начин понятието за водещия характер било изолирано.
35. Второ, втората част от изменения критерий по буква ж) се прилагала само за близки на водещите бизнесмени, което подсилвало заключението, че водещите бизнесмени представляват отделна категория лица, върху които Съветът възнамерява да упражни особен натиск.
36. Трето, новият смисъл на изменения критерий по буква ж), и по-специално на първата му част, бил изяснен от съображение 4 от Решение 2023/1094. Впрочем Общият съд вече се позовал на това съображение, за да установи намерението на законодателя на Съюза(23).
37. При условията на евентуалност, ако тълкуването на първата част от изменения критерий по буква ж) трябва да бъде същото като това на първоначалния критерий по буква ж), г‑н Хан препраща към доводите си по петото основание за обжалване, като твърди, че такова тълкуване нарушава член 29 ДЕС и член 215, параграф 2 ДФЕС и лишава посочения критерий от правно основание.
38. Съветът иска седмото основание да бъде отхвърлено.
2. Преценка
39. Пред Общия съд г‑н Хан поддържа, че измененият критерий по буква ж) е незаконосъобразен поради липса на правно основание, нарушение на принципа на правна сигурност и нарушение на правото на собственост и на свободата на стопанска инициатива. Настоящото основание е насочено срещу частта от анализа на Общия съд, посветена на твърдяното нарушение на принципа на правна сигурност.
40. Тъй като в рамките на настоящото основание г‑н Хан упреква Общия съд, че за целите на тълкуването на понятието за водещия характер по смисъла на първата част от изменения критерий по буква ж) не е взел предвид промяната в текста на посочения критерий, настоящото основание е насочено единствено срещу възприетото от Общия съд тълкуване на първата част от изменения критерий по буква ж).
41. За да се отговори на това основание, след като се припомни обхватът на първоначалния критерий по буква ж), следва да се извърши анализ на първата част, за да се провери дали изводът, до който е стигнал Общият съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, е правилен.
а) По понятието за видност по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)
42. По отношение на първоначалния критерий по буква ж), произтичащ от Решение 2022/329 и Регламент 2023/1089, следва да се отбележи следното.
43. Първоначалният критерий по буква ж) се отнася до една-единствена категория физически лица, които трябва да отговарят на две кумулативни условия. Първо, трябва да става въпрос за видни бизнесмени. Второ, тези видни бизнесмени трябва да бъдат активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството.
44. Неотдавна Съдът се произнесе по тълкуването на този критерий в решение Пумпянски и др./Съвет.
45. Така, след като разгледа текстовете на различните езици, Съдът постанови, че понятията, използвани за определяне на изменения критерий по буква ж), не предполагат сами по себе си и извън всякакъв контекст връзка с която и да е област, като областта на икономиката или политиката, или с определени лица или образувания(24). Следователно понятието „водещ“ следва да се разбира като отнасящо се до „значимостта, която съответният бизнесмен трябва да има в сектора, в който е активен, независимо от връзките, които този бизнесмен може впрочем евентуално да има с [правителството на Руската федерация]“(25). Макар първоначалният критерий по буква ж) да установява връзка с това правителство, тя не се отнася до видните бизнесмени, а до икономическия сектор, в който те са активни, тъй като този сектор трябва да осигурява значителни източници на приходи на посоченото правителство(26). Следователно, първоначалният критерий по буква ж) „предполага единствено да се докаже, че бизнесмените имат особена значимост в печеливш икономически сектор за правителството на Руската федерация, независимо от връзките, които тези бизнесмени могат да имат с посоченото правителство, от конкретната им значимост за него или от действителната им способност да упражняват влияние върху него“(27).
46. От това следва, че според Съда понятието за видност по смисъла на първоначалния критерий по буква ж) се отнася до икономическия сектор, в който са активни тези бизнесмени, и следователно трябва да се разбира „с оглед на икономическия контекст, в който осъществяват своята дейност, според критерии като професионалния им статут или функциите им, значимостта на икономическите им дейности, мащаба на капиталовите им участия или инвестициите им, функциите им в предприятието, в което упражняват тези длъжности, или пък всеки друг релевантен икономически критерий“(28).
47. Следователно под видни бизнесмени по смисъла на първоначалния критерий по буква ж) се разбират тези, които имат особена значимост в печеливши икономически сектори за правителството на Руската федерация, така че могат непряко да благоприятстват финансирането на действията за дестабилизация в Украйна, като допринасят за поддържането на рентабилността на посочените сектори и дори за техния просперитет(29).
48. Накрая, понятието за видност не се ограничава само до бизнесмени, които поради функциите си в дадено дружество или чрез акциите, с които разполагат, упражняват действителен и ефективен контрол върху това дружество, тъй като особената значимост в съответния икономически сектор може да бъде установена с оглед на други обективни фактори, различни от контрола(30).
49. Съдът се е уверил, че това тълкуване се потвърждава от преследваните цели, които се състоят в оказване на допълнителен натиск върху Руската федерация и в плащането на по-висока цена от последната за действията ѝ за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, за да прекрати тя военната си агресия, и по-общо действията и политиките си, дестабилизиращи Украйна(31). Всъщност Съдът е постановил, че „[к]ато възпрепятства функционирането на съответните икономически сектори, налагането на ограничителни мерки по отношение на [видни бизнесмени], независимо от връзките, които те евентуално могат да имат с [правителството на Руската федерация], може да доведе до по-висока цена на тези действия и да окаже натиск върху правителството да преустанови посочените действия“(32).
б) По буквалното, контекстуалното, историческото и телеологичното тълкуване на понятието за водещия характер по смисъла на първата част от изменения критерий по буква ж)
50. При тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза, съдържаща се в акт, с който се въвеждат ограничителни мерки, е необходимо да се отчитат не само нейният текст, но и контекстът, включително историческият, и целите преследвани от правната уредба, от която тя е част(33).
51. На първо място, в текста на изменения критерий по буква ж) се наблюдават две особености, състоящи се, от една страна, в разделяне на първоначалния критерий по буква ж) (първа и трета част), и от друга страна, във вмъкването на допълнителна част към този критерий (втора част). Така първата част на изменения критерий по буква ж) вече не изисква, за разлика от предвиденото в първоначалния критерий по буква ж), водещият бизнесмен да осъществява дейност в един от икономическите сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството(34).
52. Отново от буквална гледна точка прилагателното „водещи“ се отнася до „бизнесмени“, тоест до лицата, които осъществяват дейност в областта на бизнеса(35). Следователно характерът на „водещи“ по необходимост е свързан с качеството на бизнесмени и със значимостта им в тази област. Струва ми се, че водещият характер, който се приписва на това качество, е неразривно свързан с техния успех и икономическа мощ(36).
53. На второ място, това буквално тълкуване на първата част от изменения критерий по буква ж) се потвърждава от анализа на контекста. Така съображение 4 от Решение 2023/1094 изяснява смисъла на изменения критерий по буква ж). От него следва, че при упражняване на широкото си право на преценка(37) Съветът е констатирал наличието на отношения на взаимна изгода и подкрепа между руското правителство и водещите бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия. Всъщност според преценката на Съвета натрупването на богатство от тези бизнесмени не може да се осъществи без съгласието на руското правителство и тяхната значимост в съответния икономически сектор е проява на съществуващата взаимозависимост между бизнесмените и руското правителство. Именно поради тази причина Съветът е приел първата част от изменения критерий по буква ж)(38).
54. На трето място, предложеното тълкуване се потвърждава от историческия и телеологичен анализ на критерия по буква ж).
55. Режимите на ограничителни мерки, приети в отговор на руските действия в Украйна, се характеризират с постепенно увеличаване на интензитета им в зависимост от тяхната ефективност, за да се упражни максимален натиск върху Руската федерация и тя да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и приемането от Съвета на първоначалния критерий по буква ж) е пример за това увеличаване на интензитета(39).
56. Като не изисква вече връзка с даден икономически сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство, разширяването на критерия за включване в списъците, което се извършва в първата част от изменения критерий по буква ж) се вписва в логиката на това постоянно търсене на максимална ефективност на ограничителните мерки, докато продължава грубото нарушение на международното право и на Устава на Организацията на обединените нации, каквото е нахлуването на Руската федерация в Украйна.
в) Заключение от анализа относно понятието за водещия характер по смисъла на изменения критерий по буква ж)
57. От гореизложеното следва, че доводите на г‑н Хан в рамките на седмото основание не могат да бъдат приети.
58. Моето заключение е, че макар в текста на критерия по буква ж) да е настъпило изменение, нищо в текста, контекста или целта на това изменение не сочи, че Съветът е възнамерявал да придаде на понятието „водещ“ смисъл, различен от придадения му преди това в рамките на първоначалния критерий по буква ж). Освен това доводите на жалбоподателя не позволяват да се установи алтернативно тълкуване, което да може да обоснове такова различие в смисъла.
59. Първата част от изменения критерий по буква ж) се отнася до „водещи“ от икономическа гледна точка бизнесмени, тъй като икономическият им успех е изведен от отношението на взаимозависимост, поддържано с руското правителство.
60. От това следва, че понятието за видност по смисъла на първоначалния критерий по буква ж), както и понятието за водещия характер по смисъла на изменения критерий по буква ж) трябва задължително да се преценява с оглед на икономическия сектор, в който съответните бизнесмени осъществяват дейност, без обаче да се изисква този сектор да има особено икономическо значение за правителството на Руската федерация, и следователно трябва да се разбира с оглед на икономическия контекст, в който те оперират, съгласно критерии като посочените в точка 46 от настоящото заключение.
61. Така по аналогия с постановеното във връзка с първоначалния критерий по буква ж), от първата част от изменения критерий по буква ж) следва, че понятието „водещи“ трябва да се разбира като отнасящо се до значимостта, която съответният бизнесмен трябва да има в своя сектор на дейност, независимо както от връзките, които този бизнесмен може евентуално да поддържа с правителството на Руската федерация, така и от това дали секторът, в който той или тя осъществява дейност, осигурява значителни източници на приходи на това правителство.
62. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 89 от обжалваното съдебно решение, че терминът „водещи“ трябва да се тълкува по един и същ начин в рамките на първата част от първоначалния критерий по буква ж) и в рамките на изменения критерий по буква ж), тъй като той се отнася до значимостта на бизнесмените с оглед на критерии като професионалния им статут или функциите им, значимостта на икономическите им дейности, мащаба на капиталовите им участия или инвестициите им, функциите им в предприятието, в което упражняват тези длъжности(40).
63. Във всеки случай, дори да се установи грешка при прилагане на правото по този въпрос, съмнявам се, че г‑н Хан би могъл да извлече някаква полза от това на етапа на обжалването(41).
г) По оплакването, изведено от липса на правно основание на изменения критерий по буква ж)
64. В случай че Съдът все пак трябва да отговори на доводите на г‑н Хан, изложени при условията на евентуалност(42), ще отбележа само следното.
65. Жалбоподателят цели да оспори направения от Общия съд анализ на оплакването, изведено от липсата на правно основание на изменения критерий по буква ж), като препраща към доводите си в петото основание за обжалване, което от своя страна цели да оспори анализа в първоинстанционното производство на оплакването, изведено от липсата на правно основание на първоначалния критерий по буква ж)(43). По същество г‑н Хан оспорва, че член 215 ДФЕС, който предвижда условията за приемане на мерки, целящи прекъсването или ограничаването на икономическите и финансовите отношения с трета страна, може да обоснове приемането на мерки, без да съществува достатъчна връзка между засегнатите лица и третата страна, към която са насочени тези мерки, и без такива мерки да зависят от личното поведение на физическите лица, спрямо които могат да се прилагат. За да докаже това, той се позовава по-специално на решение Tay Za/Съвет(44).
66. По този начин констатирам, че г‑н Хан отправя същата критика като формулираната пред Съда срещу законосъобразността на първоначалния критерий по буква ж) в рамките на дело C‑111/24 P(45).
67. От постановеното от Съда решение по това дело(46) обаче по същество следва, че член 215, параграф 2 ДФЕС изисква, що се отнася до разрешените от него мерки, да е налице обективна връзка между лицата, засегнати от ограничителните мерки, и съответната трета страна, за да може да се приеме, че посочените мерки могат да постигнат по начин, който не е явно неподходящ, целта за оказване на натиск, който Съюзът възнамерява да упражни върху тази държава(47).
68. За сравнение, формулировката на точка 70, второ изречение от обжалваното съдебно решение, съгласно която „член 215, параграф 2 ДФЕС оправомощава Съвета да приема чрез акт, предвиден в член 288 ДФЕС, ограничителни мерки срещу всяко „физическо или юридическо лице“, „недържавно образувание“ или всяка „недържавна група“, само при условие че решение, прието съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, предвижда такива мерки“(48), не е напълно недвусмислена, тъй като позволява да се приеме, че не се изисква никаква връзка.
69. Макар по отношение на еквивалентна формулировка Съдът да е приел, че Общият съд с тези думи „по същество правилно [е припомнил], че приемането на такива ограничителни мерки е възможно само ако е налице решение, прието на основание член 29 ДЕС“(49), Общият съд се е произнесъл по наличието на връзка, при условие че това бъде потвърдено впоследствие от Съда.
70. Всъщност Съдът припомня, че Общият съд е подчертал, че „що се отнася до [първоначалния критерий] по буква ж), съществува най-малкото непряка връзка между посочените в този критерий бизнесмени и съответната трета страна […], тъй като посоченият критерий се отнася по-специално до категория физически лица, активни в някои икономически сектори, които осигуряват за правителството на Руската федерация значителни източници на приходи, позволяващи му да провежда политиката си на дестабилизиране и агресия срещу Украйна“(50).
71. Съображенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение обаче, изглежда, не само не се позовават на изискваната обективна или най-малкото непряка връзка между ограничителните мерки и съответната държава, но и не съдържат каквато и да било проверка за наличието ѝ в настоящия случай.
72. Според мен този пропуск представлява грешка при прилагане на правото.
73. Тъй като тази грешка при прилагане на правото засяга частта от мотивите на Общия съд, посветена на проверката на законосъобразността на първоначалния критерий по буква ж), тя засяга косвено извода, до който стига Общият съд в точка 86 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до твърдението за липса на правно основание на изменения критерий по буква ж), тъй като тази точка препраща към тази част.
74. От постоянната съдебна практика обаче следва, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите(51). При това положение е важно да се провери дали отхвърлянето на основанието за обжалване, изведено от липсата на правно основание на първоначалния критерий по буква ж), изглежда обосновано по правни съображения, различни от опорочените от грешката, която току-що установих, за да се потвърди, че отхвърлянето на оплакването, изведено от липса на правно основание на изменения критерий по буква ж), може да се основава на други правни съображения.
75. В това отношение отново отговор може да бъде намерен в решение Пумпянски и др./Съвет, тъй като в него Съдът приема, че видно от първоначалния критерий по буква ж), Съветът е формулирал критерий, отнасящ се до лица, които имат обективна връзка със съответната трета страна(52), и че този извод се отнася mutatis mutandis за изменения критерий по буква ж), във връзка с който г‑н Хан излага същите доводи(53).
76. При тези обстоятелства, независимо от грешката при прилагане на правото, установена в точка 71 от настоящото заключение, тя е без значение за извода, до който стига Общият съд в точка 72 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до първоначалния критерий по буква ж). Следователно тя е без значение и за извода, до който стига Общият съд в точка 86 от обжалваното съдебно решение, този път що се отнася до твърдението за липса на правно основание на изменения критерий по буква ж) поради недостатъчна връзка между съответните лица и съответната трета страна.
Б. По шестото основание за обжалване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, от изопачаване на доказателствата и от нарушение на първоначалния критерий по буква ж), доколкото Общият съд приел за доказано в достатъчна степен твърдението, че г‑н Хан осъществява дейност в сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация
1. Резюме на доводите на страните
77. Жалбоподателят припомня постоянната практика на Съда, съгласно която Съветът трябва да докаже, че лицето, включено в списъка, отговаря на критерия, въз основа на който е включено, и съгласно която Съветът не може да се основава на презумпция, ако това не е предвидено в релевантната правна уредба.
78. Що се отнася до включването в списъците съгласно първоначалния критерий по буква ж), г‑н Хан твърди, че Съветът е трябвало да докаже, че е бил активен в икономически сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация. Понятието „значителни източници на приходи“ било относително понятие, което изисквало анализ на източниците на бюджета на руското правителство.
79. В точки 189 и 190 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд се задоволил, от една страна, с твърдението, че „Альфа-банк“ е била част от двадесет и четирите най-големи данъкоплатци в Русия през 2020 г., и от друга страна, с твърдението, че годишните приходи от банковия сектор в Русия през 2021 г. били достигнали 2,3 трилиона руски рубли (RUB) (или около 25,8 милиарда евро).
80. Тези доказателства не били достатъчни. Г‑н Хан твърди, че от обстоятелството, че дадено предприятие е значим данъкоплатец в Русия, не може да се направи никакъв релевантен извод за това дали е изпълнен първоначалният критерий по буква ж), тъй като от него не може да се заключи, че секторът на дейност като цяло осигурява значителни приходи на руското правителство. Първоначалният критерий по буква ж) изисквал да се докаже, че даден икономически сектор представлява значителен източник на приходи за това правителство(54). Тези приходи трябвало да се свържат и с данъчната политика на руското правителство, което Общият съд не направил, въпреки че жалбоподателят изтъкнал пред него, че руското правителство извличало незначителни приходи от преките и непреките данъци, генерирани от руския банков сектор(55). Това засягало мотивите на съдебното решение. Г‑н Хан упреква Общия съд, че не е проверил дали предполагаемите приходи, генерирани от руския банков сектор, представляват значителен източник на приходи на руското правителство. Накрая, дори да се предположело, че приходите от руския банков сектор са релевантни, за да се установи, че условията, определени от първоначалния критерий по буква ж), са изпълнени, г‑н Хан упреква Общия съд, че се е основал на неактуални доказателства, за да обоснове включването в списъка през 2023 г.
81. Съветът иска това шесто основание да бъде отхвърлено като недопустимо и във всички случаи като неоснователно.
2. Преценка
82. Шестото основание се отнася до частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд разглежда основателността на ограничителните мерки срещу г‑н Хан, приети въз основа на първоначалния критерий по буква ж). По-специално във връзка с актовете от март 2023 г. г‑н Хан поддържа, че Съветът не е доказал, че банковият сектор осигурява значителни източници на приходи на руското правителство(56).
83. От своя страна Общият съд приема, че от мотивите на актовете от март 2023 г. следва, че г‑н Хан осъществява дейност в банковия сектор поради качеството си на акционер в конгломерата „Альфа-Групп“, който включва по-специално „Альфа-банк“(57). Като се позовава на точки 106—108 от решение Хан/Съвет(58), Общият съд приема, че този сектор осигурява значителни източници на приходи на руското правителство. Той също така припомня, че вече е постановил, че „Альфа-банк“е сред най-големите данъкоплатци в Русия(59). По-нататък Общият съд приема, че значимостта на банковия сектор в Русия се потвърждава от документ № 28 от втората преписка с доказателства, в който са посочени годишните приходи от този сектор от 2014 г. до 2021 г. и от който е видно, че през 2021 г. тези приходи са достигнали 2,3 трилиона RUB (или около 25,8 милиарда евро)(60). С оглед на тези обстоятелства Общият съд стига до извода, че в съответствие с изискванията на практиката на Съда(61) Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, от които може да се установи, че към датата на актовете от март 2023 г. г‑н Хан е бил виден бизнесмен, активен в икономически сектор, който осигурява значителни източници на приходи на руското правителство по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)(62).
а) По допустимостта на шестото основание като цяло и в частност на оплакването, изведено от изопачаване
84. Първо, що се отнася до допустимостта на шестото основание, считам, противно на поддържаното от Съвета, че г‑н Хан не иска от Съда да извърши нова преценка на фактите, която традиционно е от компетентността единствено на Общия съд(63). Всъщност доводите на жалбоподателя, развити в рамките на шестото основание, приканват Съда да упражни контрол върху правната квалификация на фактите, посочени по-специално в мотивите на актовете от 2023 г., за да определи дали е изпълнено условието относно икономическия сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство, по смисъла на първоначалния критерий по буква ж). С тези доводи по същество се твърди, че Общият съд не е трябвало да приема, че Съветът може да се основе на качеството на „Альфа-банк“ на най-голям данъкоплатец в Русия в съчетание с данните за годишните приходи, генерирани от банковия сектор, за да установи, че г‑н Хан осъществява дейност в икономически сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство по смисъла на първоначалния критерий по буква ж). Следователно шестото основание е допустимо.
85. Второ, що се отнася до оплакването за изопачаване на доказателствата, бих искал да отбележа, че такова изопачаване се споменава единствено в заглавието на шестото основание, без г‑н Хан да излага конкретни съображения в него. Практиката на Съда обаче обичайно изисква, когато жалбоподателят твърди изопачаване на факти или доказателства от Общия съд, той да посочи точно фактите и доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които са довели Общия съд до това изопачаване(64). Тъй като г‑н Хан не е спазил този стандарт, оплакването, изведено от изопачаване на доказателствата, се явява недопустимо.
б) По същество
1) По квалифицирането на „ Альфа-банк“ като един от най-големите руски данъкоплатци и условието за „икономически сектор, който осигурява значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)
86. По същество г‑н Хан упреква Общия съд, че се е основал на качеството на „Альфа-банк“ на един от най-големите руски данъкоплатци, за да приеме, че е изпълнено условието относно икономическия сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство, както се изисква от първоначалния критерий по буква ж).
87. Безспорно е, че релевантният за г‑н Хан сектор е банковият. Освен това от мотивите на актовете от март 2023 г.(65) може да се заключи, че именно в качеството му на бивш акционер в конгломерата „Альфа-Групп“, който включва „Альфа-банк“, на г‑н Хан са наложени ограничителни мерки въз основа на първоначалния критерий по буква ж). В мотивите се посочва, че „Альфа-банк“ е „един от най-големите данъкоплатци в Русия“.
88. Г‑н Хан твърди, че фактът, че „Альфа-банк“ е един от най-големите руски данъкоплатци, не позволява самият банков сектор да бъде квалифициран като икономически сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство.
89. Трябва обаче да се припомни, че Съдът неотдавна постанови, че „е възможно при определени обстоятелства да се приеме, че икономически сектор на дадена държава осигурява значителни източници на приходи за нейното правителство, когато е налице съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които показват, че едно от най-значимите дружества в този сектор само по себе си вече осигурява значителни приходи на това правителство“(66).
90. Така, макар от текста на първоначалния критерий по буква ж) да следва, че по принцип икономическият сектор, а не конкретно физическо лице или предприятие, трябва да осигурява значителни източници на приходи за правителството на Руската федерация(67), при определени обстоятелства Съветът има право да се съсредоточи върху значителните приходи, осигурявани на руското правителство от едно-единствено дружество сред най-значимите дружества в този сектор.
91. Следователно Общият съд е трябвало да се увери, че Съветът е обосновал включването на г‑н Хан в списъка, като е използвал съвкупност от конкретни, точни и съгласувани улики, от които може да се установи, че „Альфа-банк“ сама по себе си е осигурявала значителни приходи на руското правителство, за да може да се приеме, че косвено икономическият сектор, в който е активен г‑н Хан, предоставя значителни източници на приходи на руското правителство и че следователно второто кумулативно условие на първоначалния критерий по буква ж) е изпълнено(68).
92. Противно на поддържаното от г‑н Хан, подобна съвкупност не изисква Съветът да докаже от счетоводна гледна точка значителния характер на приходите, осигурени на руското правителство по-специално от „Альфа-банк“ или от банковия сектор като цяло.
93. При всички положения припомням, че в точка 189 от обжалваното съдебно решение, след като припомня, че „Альфа-банк“ е една от най-големите руски частни търговски банки(69), за да установи значителния характер на приходите, осигурени от „Альфа-банк“ на посоченото правителство, Общият съд се е основал на квалификацията на последната като „един от най-големите данъкоплатци“ в Русия, подкрепена от доказателство № 2 от първата преписка с доказателства. Г‑н Хан не оспорва тази квалификация.
94. От този документ, който Общият съд несъмнено е разгледал(70), е видно, че именно самата руска данъчна администрация предоставя този статут на някои руски данъчнозадължени лица, които отговарят на определените от самата нея условия и критерии(71). Така този статут, изглежда, е запазен за предприятията, чиито годишни приходи са между 10 и 35 милиарда RUB (или между около 112 милиона евро и около 394 милиона евро). В този документ „Альфа-банк“ е посочена през 2020 г. като част от най-големите руски данъкоплатци, тоест като едно от предприятията с най-голям данъчен принос в държавния бюджет през съответната година(72). Значителният принос(73) на „Альфа-Банк“ към руския бюджет, макар и да не е посочен в числа, е изрично споменат в документа.
95. За целите на квалифицирането на даден източник на приходи като „значителен“ обаче Съдът вече е постановил, че това понятие обхваща всички приходи, генерирани от съответния икономически сектор, което предполага да се вземат предвид по-специално данъците, платени от дружествата, които осъществяват дейност в този сектор(74). Що се отнася до най-голямата частна търговска банка на Русия, „Альфа-банк“ заема централно място в банковия сектор. Освен това този сектор, традиционно описван като крайъгълен камък на всяка национална икономика, е особено стратегически, тъй като, както гласи максимата, „парите са двигателят на войната“.
96. От всичко изложено по-горе следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, от които е видно, че секторът, в който г‑н Хан осъществява дейност, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство.
2) По твърдението за нарушение на задължението за мотивиране на Общия съд
97. По-нататък г‑н Хан упреква Общия съд, че не е отговорил на доводите му, изведени от данъчната ставка в банковия сектор, към който принадлежи „Альфа-банк“, която била незначителна.
98. Освен че доводите на жалбоподателя отново водят до прекалено ограничително схващане на понятието „приходи“ по смисъла на първоначалния критерий по буква ж)(75), трябва да се припомни следното.
99. От постоянната практика на Съда следва, че мотивите на съдебното решение трябва да излагат ясно и недвусмислено съображенията на Общия съд, но задължението за мотивиране, което носи Общият съд съгласно член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, не изисква от него да следва в изложението си изчерпателно и поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат имплицитни, но трябва все пак да позволяват на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда да осигуряват достатъчно данни, за да упражни своя контрол при обжалване на акта на Общия съд(76).
100. От точка 189 от обжалваното съдебно решение обаче ясно следва, че установената от Общия съд връзка между г‑н Хан и осигурените на руското правителство значителни приходи се основава на особеното положение на „Альфа-банк“, признато от самата руска данъчна администрация, илюстрирано с документ № 2 от първата преписка с доказателства. Общият съд е бил длъжен да провери дали икономическият сектор, в който г‑н Хан осъществява дейност, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство, което той прави, като се основава на квалификацията на „Альфа-банк“ като един от най-големите данъкоплатци в Русия — квалификация, която по своята същност противоречи на довода на г‑н Хан.
101. Следователно трябва да се констатира, че на г‑н Хан е била предоставена възможност да разбере причините, поради които Общият съд не е уважил доводите му. Оплакването, изведено от нарушение от страна на Общия съд на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлено.
3) По значителния характер на приходите, осигурени на правителството на Руската федерация от банковия сектор
102. Настоящото оплакване е насочено срещу точка 190 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд разглежда дали може да се счита, че банковият сектор в Русия осигурява значителни източници на приходи на руското правителство.
103. Тъй като предлагам на Съда(77) да постанови, че съображенията на Общия съд в точка 189 от обжалваното съдебно решение не съдържат каквато и да било грешка при прилагане на правото и следователно може да се приеме, че второто кумулативно условие на първоначалния критерий по буква ж) е изпълнено с оглед на ролята и мястото на „Альфа-банк“ в руския банков сектор, илюстрирани от нейния статут на голям руски данъкоплатец, точка 190 от обжалваното съдебно решение, изглежда, съдържа съображения, изложени единствено за изчерпателност. Ето защо ще разгледам настоящото оплакване само при условията на евентуалност.
104. Така, що се отнася до довода на г‑н Хан, че фактът, че даден сектор генерира приходи, не позволявал да се установи, че този сектор осигурява значителни източници на приходи на руското правителство, тъй като това зависело от данъчната политика на посоченото правителство, припомням, от една страна, че г‑н Хан не оспорва, че тези приходи генерират данъци, и от друга страна, че Съдът е постановил, че „макар да е вярно, че значителният характер на дадено количество може да се преценява относително, тоест спрямо референтно количество, този характер може да се преценява и по абсолютен начин. Такъв може да е случаят с приходите, които правителството на дадена държава получава от определен сектор от нейната икономика. Всъщност възможно е да се приеме, че даден икономически сектор осигурява на такова правителство приходи в значителен размер, независимо от процентното съотношение, което те представляват спрямо общите приходи на това правителство“(78).
105. Освен това припомням, че понятието „приход“ по смисъла на второто кумулативно условие на първоначалния критерий по буква ж) обхваща всички финансови ресурси, които съответният икономически сектор предоставя на правителството на Руската федерация(79).
106. След като обаче при разглеждането на документ № 28 от втората преписка с доказателства Общият съд установява, че годишните приходи на руския банков сектор през 2021 г. възлизат на повече от 2,3 трилиона RUB (или около 25,8 милиарда евро), той имплицитно, но несъмнено установява взаимовръзка между тези годишни приходи и произтичащите от него приходи за руското правителство, за да направи въз основа на това легитимен извод, че този сектор осигурява значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, без да е длъжен да съотнася този годишен приход към общите приходи на това правителство.
107. Следователно, ако бъде разгледано, настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.
4) По оплакването, изведено от неактуалния характер на данните за годишните приходи на банковия сектор
108. Г‑н Хан поддържа по същество, че Общият съд не е изпълнил задължението си да се увери, че ограничителните мерки срещу него почиват на достатъчно солидна фактическа основа, тъй като е основал анализа си на старите и следователно неактуални данни, съдържащи се в документ № 28 от втората преписка с доказателства(80).
109. Констатирам, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали този документ е релевантен от времева гледна точка, за да обоснове факта, че секторът, в който г‑н Хан осъществява дейност, осигурява значителни източници на приходи на руското правителство по смисъла на второто кумулативно условие на първоначалния критерий по буква ж).
110. Това мълчание се обяснява с факта, че г‑н Хан не изглежда да е повдигнал това оплакване пред Общия съд(81).
111. Съгласно постоянната съдебна практика обаче страната не може да изтъква за първи път пред Съда основание и доводи, които не е изложила пред Общия съд, тъй като това би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия при обжалването на съдебни актове на Общия съд са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. Всъщност в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд правомощията на Съда се свеждат до преценка на приетото от правна страна по изложените в първоинстанционното производство основания и доводи(82).
112. Следователно настоящото оплакване е недопустимо.
113. Струва ми се, че то може да се счита за такова и на друго основание.
114. Всъщност, както отбелязва Съветът, щом като разгледаните от Общия съд доказателства са били редовно събрани и общите правила и принципи на правото относно доказателствената тежест, както и процесуалните правила относно събирането на доказателствата са били спазени, Съдът по принцип не е компетентен да разглежда доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на установените от него факти и чиято доказателствена стойност следва да преценява единствено той(83).
115. Доводите на г‑н Хан обаче не посочват правило или принцип от такова естество, които да са били нарушени от Общия съд при разглеждането на доказателство № 28 от втората преписка с доказателства.
116. Накрая, както вече беше посочено, г‑н Хан не е положил никакви усилия по доказването на твърдяното изопачаване(84).
117. Ето защо предлагам на Съда да установи недопустимостта на оплакването, изведено от неактуалния характер на данните за годишните приходи на банковия сектор, посочени в документ № 28 от втората преписка с доказателства.
118. Във всеки случай, ако Съдът следва да разгледа по-подробно документ № 28 от втората преписка с доказателства, би трябвало да се констатира следното.
119. Този документ(85), свален от интернет страница, изглежда, е публикуван през май 2022 г. и е консултиран от Съвета през ноември същата година, за да потвърди включването на г‑н Хан в актовете от март 2023 г. Той се състои от статистическа таблица, илюстрираща развитието на годишните приходи след облагане с данъци на банковия сектор в Русия от 2014 г. до 2021 г.
120. Вярно е, че най-актуалните данни от тази таблица се отнасят до 2021 г.
121. От практиката на Съда следва, че „Съветът [може] да вземе предвид данни или доказателства, отнасящи се до обстоятелства, предхождащи датата на приемане на акта, с който се налагат или оставят в сила ограничителни мерки, стига тези данни или доказателства да подкрепят мотивите на този акт и да допринасят за това да се докаже, че въпреки изтеклото време и предвид всички релевантни обстоятелства по всеки отделен случай, съответното лице отговаря на разглежданите критерии за включване в списъка […]. По-специално, не би могла да се изключи възможността такива данни и доказателства да бъдат взети предвид, за да се установи, с оглед на съответния критерий за включване, приемственост между предходното положение на съответното лице, от една страна, и настоящото му положение, от друга“(86).
122. Така, както вече имах повод да припомня при други обстоятелства, съвкупността от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи достатъчна връзка между лицето, срещу което са насочени мерките за замразяване на средства, и режима, срещу който се води борба, която Съветът може да изтъкне, може, разбира се, да се основава на минали обстоятелства, предхождащи датата на приемане на актовете за включване в списъка, при условие че при всички положения е установена и приемственост между тези обстоятелства и положението към датата на включването(87).
123. Следователно Общият съд е трябвало да се увери, че е налице приемственост между фактите, които се считат за установени с документ № 28 от втората преписка с доказателства, и положението на г‑н Хан през март 2023 г.
124. При това положение е важно да се припомни, че Общият съд е разгледал това доказателство в частта от съображенията, посветена на проверката на второто кумулативно условие по първоначалния критерий по буква ж). Следователно Съветът е трябвало да докаже, че банковият сектор осигурява значителни източници на приходи на руското правителство. Що се отнася до приноса на цял сектор към националната икономика в широк смисъл, може да се приеме, че отнасящите се до него доказателства се вписват в различна, по-дълга времева рамка от тези, които се отнасят по-пряко до самото лице, включено в списъците.
125. Във всеки случай, след като през 2022 г. е направена справка в съответната интернет страница, данните за годишните приходи на руския банков сектор за финансовата 2022 г. не са били на разположение, тъй като 2022 г. все още не е била изминала. Следователно от документ № 28 от втората преписка с доказателства е видно, че в актовете от март 2023 г. Съветът се е основал на най-актуалните налични релевантни данни, за да потвърди икономическата мощ на посочения сектор и въз основа на това да направи извод за значителния му принос към приходите на руското правителство. Ще добавя, че 2022 г., както е известно, е белязана от руското нахлуване в Украйна и от последвалото дълбоко сътресение на международния ред, така че данните за 2022 г. не биха били непременно най-представителни за реалната значимост на руския банков сектор през този размирен период.
126. Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
В. По десетото основание за обжалване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и от грешка при прилагане на правото, изведена от нарушение на изменения критерий по буква ж)
1. Резюме на доводите на страните
127. По същество г‑н Хан поддържа, че Общият съд е трябвало да се увери, че към момента на продължаване на действието на мерките през септември 2023 г., март и септември 2024 г. Съветът е доказал, че той е продължавал да бъде водещ бизнесмен по смисъла на изменения критерий по буква ж). Твърдението, че г‑н Хан управлява дружества в Русия, се основава на доказателства от 2022 г., а г‑н Хан твърди, че Съветът не е представил доказателства, установяващи актуалността на това твърдение към момента на посочените по-горе продължавания на действието на мерките.
128. Що се отнася до продължаването на действието на мерките през септември 2023 г., Общият съд основал съображенията си на участието на г‑н Хан в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през март 2023 г., от което Общият съд стигнал до извода, че жалбоподателят е свързан с „Альфа-Групп“, без да се увери в основателността на мотива, изведен от факта, че той продължава да управлява намиращи се в Русия активи. Дори Общият съд да е приел, че това участие е достатъчно, за да се установи основателността на този мотив, г‑н Хан поддържа, от една страна, че по този начин Общият съд е заменил мотивите на Съвета със свои собствени мотиви, и от друга страна, че при това положение е нарушил изменения критерий по буква ж), тъй като го е тълкувал като отнасящ се не само до бизнесмени, а до всяко лице, запазило връзки с дружества в Русия.
129. Що се отнася до продължаването на действието на мерките през март и септември 2024 г., г‑н Хан поддържа, че Общият съд не е проверил дали е доказано твърдението, че жалбоподателят продължава да управлява активи.
130. Съветът поддържа, че десетото основание е недопустимо. При условията на евентуалност Съветът иска това основание да се отхвърли по същество.
2. Припомняне на развитието на мотивите по отношение на г‑н Хан и на правния режим на актовете за оставяне в списъците
131. Що се отнася до актовете от септември 2023 г., припомням, че това са първите актове, основани на изменения критерий по буква ж), приети по отношение на г‑н Хан.
132. Мотивите на тези актове по същество възпроизвеждат мотивите на актовете от март 2023 г., и по-специално факта, че г‑н Хан е продължил да управлява активите на две установени в Русия дружества (ABH Financial Limited и LetterOne), посочени в първия параграф от тези мотиви(88). Освен това в тези мотиви се посочва, че г‑н Хан е участвал в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през март 2023 г.
133. Както констатира Общият съд(89), мотивите на актовете от март 2024 г. са идентични с тези от септември 2023 г.
134. Що се отнася до актовете от септември 2024 г., те възпроизвеждат по същество мотивите на актовете от септември 2023 г. и март 2024 г., включително споменаването на участието на г‑н Хан в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през март 2023 г. Добавено е, че прехвърлянето на акциите на г‑н Хан в ABH Holdings на неговия бизнеспартньор е обявено за недействително от Националната банка на Украйна и че прехвърлянето на акциите му в група A1 може да се счита за фиктивно. В мотивите на актовете от септември 2024 г. се посочва и фактът, че г‑н Хан е акционер в инвестиционното дружество LetterOne, че е продължил да управлява намиращите се в Русия активи на „Альфа-Групп“ и че е важен акционер в „Росводоканал“, описано като дружество от „Альфа-Групп“ и един от водещите частни оператори на водоснабдителни услуги в Русия.
135. Що се отнася до актовете за оставяне в списъците, следва да се припомнят задълженията на Съвета с оглед на и при приемането им.
136. Така оставянето в списъците винаги се предхожда от административна фаза, която позволява на засегнатото лице да изложи становището си относно намерението на Съвета, както и евентуално относно новите мотиви — и дори критерии — в подкрепа на оставянето в списъците. При наличието на непроменени мотиви тези актове предполагат да се провери дали след първоначалното включване или след последното преразглеждане фактическото положение се е променило по такъв начин, че вече да не е възможно да се направи същият извод, че съответното лице продължава да отговаря на критерия, обосновал включването му в списъка(90). Така валидността на актовете за оставяне в списъците зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, обосновали тяхното приемане, както и от необходимостта от запазването им с оглед на постигането на свързаната с тях цел(91). Когато са добавени нови основания, преценката на тяхната основателност трябва да се извърши, като се разгледат по съвсем класически начин доказателствата и данните, представени от Съвета, който ще изпълни възложената му тежест на доказване, ако представи съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между засегнатото лице и ситуациите, срещу които се води борба(92). Подобна връзка произтича по принцип от факта, че посоченото лице отговаря на условията, определени с критерия за включване в списъците, при условие че законосъобразността на този критерий не бъде поставена под съмнение.
137. Накрая, не може да се изключи, че за да прецени дали дадено лице отговаря на критерий за включване в списъците, Съветът може да вземе предвид данни или доказателства, отнасящи се до обстоятелства, предхождащи датата на приемане на акта, с който се налагат или оставят в сила ограничителни мерки, стига тези данни или доказателства да подкрепят мотивите на този акт и да допринасят за това да се докаже, че въпреки изтеклото време и предвид всички релевантни обстоятелства по всеки отделен случай, съответното лице отговаря на разглежданите критерии за включване в списъка(93). По-специално, не би могла да се изключи възможността такива данни и доказателства да бъдат взети предвид, за да се установи, с оглед на съответния критерий за включване, приемственост между предходното положение на съответното лице, от една страна, и настоящото му положение, от друга(94).
138. Доводите на г‑н Хан трябва да бъдат разгледани именно в светлината на тези изисквания на съдебната практика.
3. Преценка
а) По актовете от септември 2023 г. и оплакването, изведено от недостатъчни мотиви на обжалваното съдебно решение по въпроса дали Съветът е доказал, че г‑н Хан продължава да управлява намиращите се в Русия активи на две дружества
139. В точка 205 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда мотива, изведен от участието на г‑н Хан в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през 2023 г., както е установено с документ № 7 от третата преписка с доказателства. Този документ, в който са изброени участниците в този конгрес, според Общия съд установява продължаващата връзка между г‑н Хан и „Альфа-Групп“, дори след като е продал акциите си в ABH Financial Limited, и „потвърждава качеството му на водещ бизнесмен по смисъла на първата част от изменения критерий по буква ж)“(95).
140. Г‑н Хан поддържа, че обстоятелството, че даден документ може да докаже връзката между „Альфа-Групп“ и него, не подкрепя твърдението, че той продължава да управлява активите на ABH Financial Limited и на LetterOne(96). С други думи, отправната точка на доводите му е оспорването на направената от Общия съд фактическа преценка, от която, изглежда, следва, че от посочен в дадено доказателство факт той е извел друг факт, съдържащ се в изложението на мотивите.
141. При това положение, струва ми се, че под прикритието на оплакване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, г‑н Хан всъщност повдига въпроса дали Общият съд е извършил правилно контрола, който е длъжен да осъществява по отношение на актове за оставяне в списъците.
142. Така доводите на жалбоподателя, развити в рамките на това десето основание, могат да се тълкуват по два различни начина.
143. От една страна, на тях може да се отговори само от гледна точка на това дали обжалваното съдебно решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до въпроса дали Съветът е доказал, че към момента на приемане на актовете от септември 2023 г. г‑н Хан е водещ бизнесмен по смисъла на изменения критерий по буква ж).
144. От друга страна, възможно е да се възприеме донякъде разширен прочит на това основание, тъй като би могло да се приеме, че жалбоподателят всъщност упреква Общия съд, че не се е уверил дали мотивът, изведен от това, че продължава да управлява намиращите се в Русия активи на две дружества, е подкрепен с доказателства.
145. Струва ми се, че какъвто и да е избраният прочит за отговор на настоящото оплакване, то трябва да бъде отхвърлено.
1) По твърдението за нарушение на задължението за мотивиране stricto sensu
146. Допустимостта на такова твърдение не поражда съмнения(97).
147. Що се отнася до разглеждането му по същество, считам, че макар от фактическа гледна точка преценката на Общия съд в точка 205 от обжалваното съдебно решение да е неправилна, тъй като от едно доказателство той приема за установен друг факт, за който то не се отнася, сама по себе си тя не представлява нарушение на задължението за мотивиране.
148. В това отношение припомням, че съдебната практика(98) изисква мотивите на съдебното решение да излагат ясно и недвусмислено съображенията на Общия съд и да позволяват на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда да осигуряват достатъчно данни, за да упражни своя контрол при обжалване на акта на Общия съд(99).
149. На г‑н Хан е предоставена възможност да разбере причините, поради които Общият съд е заключил, че актовете от септември 2023 г. са достатъчно обосновани.
150. От прочита на точки 204—206 от обжалваното съдебно решение е видно, че според Общия съд фактът, подкрепен с посоченото в точка 205 от това решение доказателство, че г‑н Хан е участвал в конгреса на Руския съюз на индустриалците през март 2023 г., „потвърждава продължаващите му връзки с консорциума „Альфа-Групп“ […] и потвърждава качеството му на водещ бизнесмен“, и че той е запазил връзки с „Альфа-Групп“ в Русия дори след твърдяната продажба на акциите му в ABH Financial Limited. Освен това Общият съд обосновава позицията си, като препраща към извода, направен при разглеждането на актовете от март 2023 г., че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, от които може да се установи фактът, че към датата на актовете от март 2023 г. жалбоподателят е бил виден бизнесмен по смисъла на първоначалния критерий по буква ж). Освен това той се е произнесъл относно причините, поради които смята, че съществува известна приемственост с изменения критерий по буква ж)(100).
151. При тези обстоятелства обжалваното съдебно решение изглежда надлежно мотивирано, като се има предвид, че въпросът за пълнотата на мотивите трябва да се разграничава от въпроса за тяхната основателност.
2) По разширения прочит на твърдението за недостатъчно мотивирания характер на обжалваното съдебно решение
152. Ако Съдът трябва да направи разширен прочит на настоящото оплакване, той би следвало да разгледа въпроса дали, що се отнася до актовете от септември 2023 г., Общият съд надлежно се е уверил, че г‑н Хан продължава да отговаря на условията, за да попадне в обхвата на изменения критерий по буква ж).
153. За тази цел трябва да се върнем към актовете от март 2023 г.
154. Анализът на основателността на включването на г‑н Хан в списъците въз основа на първоначалния критерий по буква ж) показва, че Общият съд е проверил дали мотивите на актовете от март 2023 г. са от естество да установят, че г‑н Хан отговаря на критерия, въз основа на който е бил включен. Като констатира, че Съветът е възнамерявал да се основе на минали функции или дейности, Общият съд, използвайки припомнената в точка 137 от настоящото заключение съдебна практика, е проверил дали Съветът е представил сериозни и съгласувани улики, които дават основание да се приеме, че г‑н Хан е поддържал връзки с тези дружества дори след твърдяното прехвърляне на акциите му(101). Общият съд посочва, че мотивът, изведен от това, че г‑н Хан продължава да управлява активите, „се вписва в контекст на приемственост по отношение на неговия статут на акционер в посочените дружества и цели да докаже, че качеството му на водещ бизнесмен продължава да е налице, тъй като той е запазил връзки с тези дружества“(102).
155. Общият съд е разгледал четири документа в подкрепа на тези твърдения в точка 178 от обжалваното съдебно решение, които датират от септември и ноември 2022 г. и се състоят от статии от издания, публикувани онлайн, или извлечения от интернет сайтове. Тези документи потвърждават факта, че г‑н Хан се е върнал да живее в Русия и управлява активите на „Альфа-Групп“. След като разглежда тези документи, Общият съд постановява, че „[о]бстоятелството, че няколко достоверни източника възпроизвеждат тази информация, че жалбоподателят управлява или контролира активите на „Альфа-Групп“, доказва, че той продължава да участва в консорциума „Альфа-Групп“ в Русия дори след твърдяната продажба на неговите акции, осигурявайки управлението на активите в Русия на посочената група“(103). От това той заключава, че Съветът е представил убедителни и съгласувани улики, от които може да се приеме, че г‑н Хан е запазил връзки с „Альфа-Групп“ поради управлението на активите на тази група(104).
156. Г‑н Хан, изглежда, не оспорва този извод(105).
157. След като Общият съд е приел при преценката на основателността на актовете от март 2023 г., че позоваването в мотивите на факта, че г‑н Хан продължава да управлява активи в Русия, цели да докаже, че той е запазил връзки с „Альфа-Групп“, Общият съд е проверил дали тази връзка продължава да съществува, що се отнася до мотивите на актовете от септември 2023 г., чиято основателност се вписва в приемствеността на преценката, припомнена в точка 154 от настоящото заключение. Тези връзки обаче според него са били потвърдени от новия документ, разгледан в точка 205 от обжалваното съдебно решение и отнасящ се, както бе припомнено по-горе, до участието на г‑н Хан в конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите през март 2023 г.
158. По този начин считам, че Общият съд се е уверил, както е следвало да направи(106), че фактическите и правните обстоятелства, довели до включването на г‑н Хан в списъка, продължават да са налице.
159. Следователно доводите на г‑н Хан не могат да бъдат приети.
б) По актовете от март 2024 г. и оплакването, изведено от липса на мотиви в обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не е проверил дали мотивът, че г‑н Хан продължава да управлява активи в Русия, е подкрепен с доказателства
1) По допустимостта
160. Г‑н Хан упреква Общия съд, че не е проверил дали фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които са оставени в сила приетите срещу него мерки, продължават да са налице, като според него този пропуск представлява нарушение на задължението за мотивиране. Подобно оплакване е от компетентността на Съда на етапа на обжалването(107), така че настоящото оплакване се явява допустимо.
2) По същество
161. Общият съд е разгледал основателността на актовете от март 2024 г. заедно с тази на актовете от септември 2023 г. Всъщност той констатира, че „тъй като мотивите за оставяне на името на жалбоподателя в спорните списъци остават непроменени, не следва да се прави разграничение между актовете от септември 2023 г., от една страна, и актовете от март 2024 г., от друга страна, тъй като проверката на твърдените данни в изложението на мотивите, както и в доказателствата […] се отнася по същество до едни и същи фактически обстоятелства“(108).
162. От формална гледна точка в обжалваното съдебно решение са изложени причините, поради които Общият съд е разгледал общо актовете от септември 2023 г. и от март 2024 г. Тъй като въпросът за обосноваността на мотивите е различен от въпроса за тяхното наличие или за пълнотата им, тази констатация е достатъчна, за да бъде отхвърлено настоящото оплакване.
163. И тук обаче е възможно доводите на г‑н Хан да се тълкуват в смисъл, че той упреква Общия съд, че не се е уверил във валидността на оставянето в сила на мерките с актовете от март 2024 г., с оглед на това дали фактическите и правните обстоятелства, довели до приемането им, продължават да съществуват(109).
164. В това отношение с оглед на близостта във времето между актовете от септември 2023 г. и актовете от март 2024 г. считам, че същите изводи, изведени от анализа на фактическите обстоятелства и на доказателствата във връзка с актовете от септември 2023 г., могат да се приложат и към актовете от март 2024 г., като се има предвид, че г‑н Хан е имал възможност да изрази становището си преди приемането на актовете от март 2024 г.(110) и следователно е бил в състояние да изтъкне всяка релевантна промяна в положението си, която може да постави под въпрос оставянето му в списъците. В това отношение констатирам, че макар в рамките на доводите си по настоящото оплакване г‑н Хан да оспорва, че управлява дружества в Русия, той не е доказал, че вече няма връзки с тях.
165. Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
в) По актовете от септември 2024 г. и оплакването, изведено от липса на мотиви, доколкото Общият съд не проверил дали мотивът, според който г‑н Хан е продължил да управлява активите на „Альфа-Групп“, е подкрепен с доказателства
1) По допустимостта
166. Г‑н Хан по същество упреква Общия съд, че не се е уверил, както е следвало да направи, че оставянето му в списъците към актовете от септември 2024 г. въз основа на първата част от изменения критерий по буква ж) почива на достатъчно актуална и солидна фактическа основа. По-конкретно, като не проверил дали към датата на посочените актове все още може да се счита, че той управлява активите на „Альфа-Групп“ в Русия, Общият съд нарушил задължението си за мотивиране. Следователно настоящото оплакване се явява допустимо.
2) По същество
167. Макар да е допустимо, според мен Съдът не трябва да отговаря по същество на настоящото оплакване, тъй като доводите на г‑н Хан във връзка с актовете от септември 2024 г. се явяват неотносими.
168. Всъщност г‑н Хан упреква Общия съд, че не е проверил дали Съветът е доказал, че към датата на приемане на актовете от септември 2024 г. той продължава да управлява активите на „Альфа-Групп“ в Русия.
169. Дори обаче Общият съд да не е направил това, трябва да се констатира, че той е проверил дали други мотиви, посочени в актовете от септември 2024 г., са достатъчно обосновани, за да подкрепят оставянето на г‑н Хан в списъка въз основа на изменения критерий по буква ж) към тази дата.
170. Всъщност от точка 217 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд е разгледал „на първо място“ твърдението, че г‑н Хан продължава да управлява активите на „Альфа-Групп“.
171. От това следва, че Общият съд е разгледал „на второ място“ твърдението, че г‑н Хан е важен акционер в „Росводоканал“, и е проверил дали тази част от мотивите на актовете от септември 2024 г., която Общият съд е приел за отнасяща се до първата част от изменения критерий по буква ж), е достатъчно обоснована(111).
172. След като констатира, че от седмата преписка с доказателства е видно, че г‑н Хан притежава 27,58 % от това дружество, което е най-големият частен оператор на системи за пречистване на отпадъчни води и за водоснабдяване в Русия, и чиято значимост и икономическа динамика също се подкрепят от доказателствата по тази преписка, Общият съд стига до извода, че Съветът е представил „съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, от които може да се установи, че към датата на актовете от септември 2024 г. жалбоподателят е бил водещ бизнесмен, осъществяващ дейност в Русия по смисъла на първата част на изменения критерий по буква ж)“(112).
173. На етапа на обжалването г‑н Хан не оспорва този извод.
174. От практиката на Съда обаче следва, че що се отнася до контрола за законосъобразност на решение на Съюза за приемане на ограничителни мерки, предвид превантивния характер на тези мерки, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение(113).
175. Следователно, след като Общият съд е приел, че актовете от септември 2024 г. надлежно установяват, че г‑н Хан отговаря на двете условия по първата част от изменения критерий по буква ж)(114), що се отнася до мотива, изведен от качеството му на важен акционер в „Росводоканал“, г‑н Хан не би имал никаква полза, ако Съдът установи, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране при разглеждането на мотива, изведен от това, че жалбоподателят продължава да управлява намиращите се в Русия активи на „Альфа-Групп“.
176. Тъй като оплакването, изведено от нарушение от страна на Общия съд на задължението за мотивиране при разглеждането на този мотив, е насочено срещу мотиви на обжалваното съдебно решение, изложени по съображения за изчерпателност, то не може да доведе до неговата отмяна и следователно трябва да се приеме за неотносимо(115).
4. Заключение по десетото основание
177. След анализа, който току-що извърших, десетото основание трябва да се отхвърли изцяло.
IV. Заключение
178. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли шестото, седмото и десетото основание на настоящата жалба.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Решение от 26 март 2026 г. (C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, наричано по-нататък „решение Пумпянски и др./Съвет“,).
3 Решение от 4 юни 2025 г., Хан/Съвет (T‑289/23, EU:T:2025:560, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).
4 Вж. точка 5 от настоящото заключение за позоваванията на така определените актове.
5 Относно позоваванията на актовете, с които г‑н Хан е включен в списъка въз основа на изменения критерий по буква ж) (а именно актовете от септември 2023 г., март и септември 2024 г.), вж. точка 5 от настоящото заключение.
6 Вж. точка 10 от настоящото заключение.
7 Решение на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 134).
8 Регламент за изпълнение на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 1).
9 Решение на Съвета от 13 септември 2023 година за изменение на Решение № 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 104).
10 Регламент за изпълнение на Съвета от 13 септември 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 3).
11 Решение на Съвета от 12 март 2024 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2024/847).
12 Регламент за изпълнение на Съвета от 12 март 2024 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L, 2024/849).
13 Решение на Съвета от 12 септември 2024 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2024/2456).
14 Регламент за изпълнение на Съвета от 12 септември 2024 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L, 2024/2455).
15 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет.
16 Решение на Съвета от 17 март 2014 г. относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).
17 Решение на Съвета от 25 февруари 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1).
18 За по-нататъшния анализ това, което следва да се определи като „първоначалния критерий по буква ж)“, гласи следното:
„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:
[…]
видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
19 Регламент (ЕС) 2023/1089 на Съвета от 5 юни 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 146, 2023 г., стр. 1) изменя по сходен начин Регламент № 269/2014. По-нататък в анализа ще се позовавам на „изменения критерий по буква ж)“.
20 Относно разделянето на изменения критерий по буква ж) на три отделни части вж. точка 31 от настоящото заключение.
21 Тъй като тази част е въведена със съюза „или“.
22 Въпреки че тълкуването на този трети аспект не се обсъжда в рамките на настоящото преюдициално запитване, задавам си въпроса за добавената му стойност. Всъщност, тълкувано буквално, липсата на прилагателното „водещ“ би довела до извода, че тази трета част трябва да се тълкува в смисъл, че ограничителни мерки могат да бъдат наложени спрямо всички бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия в сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство. Ако, напротив, тази трета част трябва да се разглежда в светлината на съображение 4 от Решение (ОВППС) 2023/1094 на Съвета от 5 юни 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 146, 2023 г., стр. 20), от което следва, че в действителност тя се отнася до водещите бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия в сектор, осигуряващ значителни източници на приходи за руското правителство, той би изглеждал излишен, тъй като тази категория вече е обхваната от широкия текст от първата част.
23 Тук г‑н Хан цитира решение от 10 юли 2024 г., Рашевски/Съвет (T‑309/22 и T‑739/22, EU:T:2024:455, т. 82).
24 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 173 и 174).
25 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 175).
26 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 176).
27 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 177).
28 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 178).
29 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 181).
30 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 184).
31 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 179).
32 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 180).
33 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 99 и цитираната съдебна практика).
34 Едва в рамките на третата част от изменения критерий по буква ж) се изисква връзка между бизнесмените — за които вече не е изрично посочено, че трябва да бъдат водещи — и сектор, осигуряващ значителни източници на приходи на руското правителство.
35 Както вече бе посочено от генерален адвокат Medina (вж. заключението ѝ по делото Пумпянски/Съвет, C‑696/23 P, EU:C:2025:409, т. 31).
36 Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Medina по дело Пумпянски/Съвет (C‑696/23 P, EU:C:2025:409, т. 32).
37 Каквото традиционно се признава от Съда: вж. решение от 18 юни 2026 г., Belaruskali и др./Съвет (C‑816/24 P—C‑818/24 P, EU:C:2026:500, т. 158 и 159, както и цитираната съдебна практика).
38 Така „[п]редвид тези отношения на взаимозависимост между водещи бизнесмени и правителството на Руската федерация Съветът счита, че критериите за включване в списъка следва да обхващат водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в някой от икономическите сектори в Русия“ (вж. съображение 4 от Решение 2023/1094).
39 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 117—121).
40 Съдът добавя към този списък всеки друг релевантен икономически критерий: вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 178).
41 Всъщност припомням, че частта от обжалваното съдебно решение в рамките на настоящото основание се отнася до анализа на Общия съд на твърдяната незаконосъобразност на изменения критерий по буква ж) поради нарушение на принципа на правна сигурност. Всички доводи на г‑н Хан обаче целят да докажат грешка при тълкуването на първата част от изменения критерий по буква ж). Въпреки това, дори ако първата част от изменения критерий по буква ж) трябва да се тълкува по различен начин от възприетия от Общия съд, от това не следва непременно, че първата част от изменения критерий по буква ж) не отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност, припомнени от Съда в решение Пумпянски и др./Съвет (т. 188 и цитираната съдебна практика), тъй като принципът на правна сигурност не може да бъде накърнен само защото съдът на Съюза трябва да прибегне до методи за тълкуване, различни от буквалното тълкуване, за да разкрие смисъла на разпоредба от правото на Съюза с общо приложение (вж. в този смисъл решение Пумпянски и др./Съвет, т. 189).
42 Вж. точка 37 от настоящото заключение.
43 Вж. точки 66—72 от обжалваното съдебно решение.
44 Решение от 13 март 2012 г. (C‑376/10 P, EU:C:2012:138).
45 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 265 и сл.).
46 А именно решението Пумпянски и др./Съвет.
47 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 273 и 274).
48 Курсивът е мой.
49 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 275).
50 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 276). Курсивът е мой.
51 Вж., наред с другото, решения от 3 юли 2025 г., Glonatech/REA (C‑114/24 P, EU:C:2025:520, т. 48 и цитираната съдебна практика), както и Пумпянски и др./Съвет (т. 210 и цитираната съдебна практика).
52 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 289—292).
53 Като се има предвид, че разликата във формулировката между първоначалния критерий по буква ж) и изменения критерий по буква ж) не може да промени този извод и че следователно според мен трите части от изменения критерий по буква ж) имат такава връзка, каквато се изисква от член 215, параграф 2 ДФЕС.
54 Тук жалбоподателят цитира решение от 8 ноември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑282/22, EU:T:2023:701, т. 80).
55 Тук жалбоподателят се позовава съответно на точка 155 и сл. от жалбата си пред Общия съд и на точка 124 и сл. от писмената си реплика пред Общия съд.
56 Вж. точка 166 от обжалваното съдебно решение.
57 Вж. точка 189 от обжалваното съдебно решение.
58 Решение от 29 ноември 2023 г. (T‑333/22, EU:T:2023:758).
59 Вж. точка 189 от обжалваното съдебно решение, в която се споменава доказателство № 2 от първата преписка с доказателства, както и точка 97 от решение от 29 ноември 2023 г., Хан/Съвет (T‑333/22, EU:T:2023:758).
60 Вж. точка 190 от обжалваното съдебно решение.
61 Припомнена в точка 157 и сл. от обжалваното съдебно решение.
62 Вж. точка 190 от обжалваното съдебно решение.
63 Вж. сред изобилната съдебна практика решение Пумпянски и др./Съвет (т. 158 и цитираната съдебна практика).
64 Вж. сред изобилната съдебна практика решение Пумпянски и др./Съвет (т. 378 и цитираната съдебна практика), както и решение от 7 май 2026 г., Makhlouf/Съвет (C‑635/24 P, EU:C:2026:377, т. 80 и цитираната съдебна практика).
65 Възпроизведени в точка 9 от настоящото заключение.
66 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 382). Курсивът е мой.
67 Вж. също точка 80 от решение от 8 ноември 2023 г., Мазепин/Съвет (T‑282/22, EU:T:2023:701), цитирано от г‑н Хан в точка 38 от жалбата.
68 Вж. точка 43 от настоящото заключение.
69 Това следва от точка 106 от решение от 29 ноември 2023 г., Хан/Съвет (T‑333/22, EU:T:2023:758), към която препраща точка 189 от обжалваното съдебно решение.
70 Както изрично следва от точка 189 от обжалваното съдебно решение.
71 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 379).
72 На английски в текста: „The table shows a list of Russia’s largest taxpayers who made the largest tax contribution to the country’s budget over the past year“: вж. документ, озаглавен „Evidence 2“ от приложение А3 към жалбата по дело Т‑289/23, който възпроизвежда документ № 2 от първата преписка с доказателства.
73 Или немалки, или значителни: вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 135).
74 Решение Пумпянски и др./Съвет (т. 356). Вж. също точка 140 от това решение.
75 Вж. точка 95 от настоящото заключение.
76 Вж. сред изобилната съдебна практика решение от 26 юни 2025 г., Stadtwerke Hameln Weserbergland/Комисия (C‑466/23 P, EU:C:2025:480, т. 49 и цитираната съдебна практика).
77 Вж. точка 96 от настоящото заключение.
78 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 138).
79 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 140).
80 От жалбата е видно, че макар твърдението за липса на актуалност на доказателствата да изглежда най-напред общо, г‑н Хан впоследствие се позовава само на данните за годишните приходи на банковия сектор. Ето защо тълкувам това оплакване в смисъл, че то се отнася само до оспорването на достатъчно актуалния характер на документ № 28 от втората преписка с доказателства.
81 В писмените си изявления пред Общия съд г‑н Хан само твърди, че документ № 28 е „неотносим към предмета“ (вж. т. 146 от жалбата пред Общия съд).
82 Вж. решение от 16 април 2026 г., Colombani/ЕСВД (Пасивен или колективен тормоз) (C‑343/23 P, EU:C:2026:294, т. 85 и цитираната съдебна практика).
83 Вж. определение от 3 февруари 2009 г., Giannini/Комисия (C‑231/08 P, EU:C:2009:50, т. 63 и цитираната съдебна практика).
84 Вж. точка 85 от настоящото заключение.
85 Възпроизведено на стр. 111 и 112 от част 2 от приложенията към жалбата на г‑н Хан пред Общия съд.
86 Решение от 13 март 2025 г., Шувалов/Съвет (C‑271/24 P, EU:C:2025:180, т. 40 и цитираната съдебна практика).
87 Вж. заключението ми по съединени дела Латвия/Aven и Fridman (C‑440/24 P и C‑441/24 P, EU:C:2025:854, т. 114).
88 А именно ABH Financial Limited и чрез него „Альфа-банк“, както и LetterOne.
89 Вж. точка 196 от обжалваното съдебно решение.
90 Вж. в този смисъл решение от 13 март 2025 г., PKK/Съвет (C‑72/23 P, EU:C:2025:182, т. 106).
91 Вж. решение от 9 февруари 2023 г., Boshab/Съвет (C‑708/21 P, EU:C:2023:84, т. 56). Вж. също съдебната практика на Общия съд, припомнена в точка 162 от обжалваното съдебно решение.
92 Вж. съдебната практика, припомнена в точка 159 от обжалваното съдебно решение, произтичаща от съдебната практика на Съда (вж. решение от 11 юни 2026 г., NSD/Съвет (C‑801/24 P, EU:C:2026:472, т. 89).
93 Вж. решение от 13 март 2025 г., Шувалов/Съвет (C‑271/24 P, EU:C:2025:180, т. 40).
94 Вж. решение от 13 март 2025 г., Шувалов/Съвет (C‑271/24 P, EU:C:2025:180, т. 40).
95 Вж. също точка 206 от обжалваното съдебно решение.
96 Вж. точка 66 от жалбата.
97 Вж. решение от 6 октомври 2021 г., Sigma Alimentos Exterior/Комисия (C‑50/19 P, EU:C:2021:792, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).
98 Припомнена в точка 99 от настоящото заключение.
99 Вж. сред изобилната съдебна практика решение от 26 юни 2025 г., Stadtwerke Hameln Weserbergland/Комисия (C‑466/23 P, EU:C:2025:480, т. 49 и цитираната съдебна практика).
100 Вж. точка 204 от обжалваното съдебно решение.
101 Вж. точка 176 от обжалваното съдебно решение.
102 Вж. точка 177 от обжалваното съдебно решение.
103 Вж. точка 179 от обжалваното съдебно решение.
104 Вж. точка 180 от обжалваното съдебно решение. Вж. също точка 191 от това решение.
105 В рамките на деветото основание на настоящата жалба жалбоподателят, изглежда, оспорва само точка 177 от обжалваното съдебно решение.
106 Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 136 от настоящото заключение.
107 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 392 и цитираната съдебна практика).
108 Вж. точка 196 от обжалваното съдебно решение.
109 Вж. решение от 11 юни 2026 г., NSD/Съвет (C‑801/24 P, EU:C:2026:472, т. 93 и цитираната съдебна практика).
110 Както това следва от точка 26 и сл. от обжалваното съдебно решение.
111 Вж. точка 223 и сл. от обжалваното съдебно решение.
112 Вж. точка 228 от обжалваното съдебно решение. Вж. също т. 226 от това решение.
113 Вж. решение Пумпянски и др./Съвет (т. 430 и цитираната съдебна практика). Вж. също точка 192 от обжалваното съдебно решение.
114 Както са припомнени в точка 227 от обжалваното съдебно решение.
115 Вж. в този смисъл решение Пумпянски и др./Съвет (т. 240).