<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑38/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0038</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:163">EU:C:2017:163</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ivanosvcjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA — ДЕЛО C‑38/16</P><P>COMPASS CONTRACT SERVICES</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P>M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA</P><P>представено на <DATE ISO="20170302">2 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑38/16</P><P>Compass Contract Services Limited</P><P>срещу</P><P>Commissioners for Her Majesty’s Revenue &amp; Customs</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), Обединено кралство)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>ДДС</KEYWORD><KEYWORD>Недължимо платен данък</KEYWORD><KEYWORD>Условия за възстановяване</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, която въвежда давностен срок</KEYWORD><KEYWORD>Разлика спрямо срока, предвиден за възстановяване при неправилно отказано право на приспадане</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на равно третиране, данъчен неутралитет и ефективност</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Допуска ли правото на Съюза давностните срокове, приложими към исканията за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност (ДДС), да се различават — що се отнася до датата, от която започват да текат — от давностните срокове, предвидени за исканията за приспадане на същия данък? Това най-общо е въпросът, който британският съд поставя в рамките на спор между дружеството Compass Contract Services (UK) Ltd. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Compass<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и националните данъчни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В решение от <DATE ISO="20020711">11 юли 2002 г.</DATE>, Marks &amp; Spencer<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>С‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>M&amp;S I<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></NOTE> Съдът постановява, че принципите на ефективност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат национална правна уредба [като Finance Act 1997 (Закон за бюджета от 1997 г.)], която намалява с обратно действие от шест на три години срока за подаване на искания за възстановяване на ДДС, събран в противоречие с Директива 77/388/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Шеста директива на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>); наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Впоследствие, с оглед на посоченото решение, британският законодател приема, че това намаляване на срока няма да се прилага спрямо исканията за възстановяване на ДДС за данъчни периоди, предхождащи датата, считано от която намаленият срок започва да се прилага. По-късно същото правило се въвежда за исканията (подадени извън срока) за приспадане на начислен и внесен ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Практиката на административните органи и последващата законодателна намеса обаче водят до различно третиране в Обединеното кралство, що се отнася до датата, от която започва да се прилага срокът за едните искания (тези за възстановяване на ДДС) и за другите искания (за приспадане на ДДС). Запитващата юрисдикция поставя на Съда въпроса дали това различно третиране е съвместимо с принципите на правото на Съюза, по-конкретно, с принципа на равенство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><P>Шеста директива:</P><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 17, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Възникване и обхват на правото на приспадане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговите облагаеми сделки, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дължимия или платен [ДДС] за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>дължимия или платен [ДДС] за внос на стоки;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>дължимия [ДДС] съгласно член 5, параграф 7, буква а) и член 6, параграф 3.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. [неофициален превод]</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 18, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Правила, регулиращи правото на приспадане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква а) да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на член 22, параграф 3;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква б) да притежава документ за внос, в който данъчнозадълженото лице е посочено като получател или вносител и който посочва или дава възможност за изчисляване сумата на дължимия данък;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква в), да спази формалностите, установени от всяка държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>когато е длъжно да внесе данъка в качеството си на получател на доставка или купувач в случаите, за които се прилага разпоредбата на член 21, параграф 1 да спази формалностите, действащи във всяка държава членка.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="018.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия данък за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с параграф 1.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="018.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки определят условията и реда, при които на данъчнозадължено лице може да бъде разрешено да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="018.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато за даден данъчен период сумата на разрешените приспадания надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. [неофициален превод]</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Национално право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Законодателното развитие в разглежданата област до приемането на Finance Act 1997 (Закон за бюджета от 1997 г.) е описано по следния начин в решение M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>В точки 8—15 от настоящото заключение са възпроизведени почти изцяло точки 4—11 от решение M&amp;S I.</P></NOTE>:</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива е неправилно транспониран във вътрешното право до изменението с Finance (No. 2) Act 1992 (Втори закон за бюджета от 1992 г.), в сила от <DATE ISO="19920801">1 август 1992 г.</DATE>, на член 10, параграф 3 от Value Added Tax Act 1983 (Закон за данък върху добавената стойност от 1983 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Оттогава посочената разпоредба е със следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Ако насрещната престация за доставена стока или предоставена услуга не представлява изцяло или отчасти парична сума, за нейна стойност се счита паричната сума, която, след увеличаването ѝ с приложимия данък, е равностойна на насрещната престация<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Що се отнася до разпоредбите относно възстановяването на недължимо платени като ДДС суми, считано от <DATE ISO="19900101">1 януари 1990 г.</DATE>, член 24 от Finance Act 1989 (Закон за бюджета от 1989 г.) предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>(1)</NO.P><TXT>Когато на Commissioners<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Данъчен орган, отговорен за събирането на ДДС в Обединеното кралство.</P></NOTE> бъде платена като данък върху добавената стойност сума, която не им се дължи, последните са длъжни да възстановят недължимо събраната сума.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(2)</NO.P><TXT>Commissioners са длъжни да възстановят сумата по този член само при подадено за целта искане.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(4)</NO.P><TXT>Искане за възстановяване по настоящия член не може да бъде подадено, ако са изтекли шест години, считано от датата на извършеното плащане, освен ако са налице основания за прилагане на предвиденото в следващия параграф.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>Когато на Commissioners е извършено плащане поради грешка, искане за възстановяване в съответствие с настоящия член може да бъде предявено по всяко време до изтичане на шест години, считано от датата, на която заявителят е узнал за грешката или при полагане на дължимата грижа е можел да узнае за нея.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Освен в случаите, предвидени в настоящия член, Commissioners нямат задължение да възстановяват суми, събрани като данък върху добавената стойност поради обстоятелството, че не съществува данъчно задължение в тяхна полза.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 24 от Finance Act 1989 (Закон за бюджета от 1989 г.) е отменен и заменен с член 80 от Value Added Tax Act 1994 (Закона за ДДС от 1994 г.), в сила от <DATE ISO="19940901">1 септември 1994 г.</DATE> На практика релевантните разпоредби на член 80 са със същото съдържание като тези на член 24.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19960718">18 юли 1996 г.</DATE> член на британското правителството, Paymaster General (главният ковчежник), уведомява парламента, че с оглед на увеличаващия се риск за държавната хазна в резултат на исканията за възстановяване на суми, погрешно събрани като данък, правителството възнамерява да промени с Finance Bill 1997 (Проектозакон за бюджета от 1997 г.) давностния срок за предявяване на искания за възстановяване на ДДС и други косвени данъци, като го намали на три години. Прилагането на новия давностен срок следвало да започне незабавно спрямо вече предявени към датата на това обявление искания, за да не се допусне предложената законодателна промяна да загуби своята ефективност поради времето, необходимо за приключване на парламентарната процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> Камарата на общините одобрява предложения от правителството законопроект за бюджета, заедно с оповестеното на <DATE ISO="19960718">18 юли 1996 г.</DATE> предложение, което бива включено в член 47 от Проектозакона за бюджета от 1997 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Законът за бюджета от 1997 г. е окончателно приет на <DATE ISO="19970319">19 март 1997 г.</DATE> Член 47, параграф 1 от него изменя член 80 от Value Added Tax 1994 (Закон за ДДС от 1994 г.), като отменя параграф 5 и изменя параграф 4, който придобива следната редакция:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Commissioners нямат задължение да възстановяват суми по предявено искане съгласно настоящия член, ако към датата на подаване на искането са изтекли повече от три години от получаването на тези суми<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 47, параграф 2 от Закона за бюджета от 1997 г. предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[…] за дата на влизане в сила на параграф 1 се счита <DATE ISO="19960718">18 юли 1996 г.</DATE>; за целите на всяко връщане на суми на тази или на по-късна дата посочената разпоредба ще се прилага за всяко искане, направено в съответствие с член 80 от Закона за данък върху добавената стойност от 1994 г., включително за исканията, направени преди тази дата и исканията във връзка с плащания, извършени преди нея<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 25, параграф 6 от Закона за ДДС от 1994 г. приспадането на начислен и внесен данък по получени доставки по параграф 2 на същата разпоредба и предоставянето на ДДС кредит са допустими само при искане, предявено в срока и по начина, определени в подзаконовите нормативни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 29, параграф 1А от Value Added Tax Regulations 1995 (Правилник за данъка върху добавената стойност от 1995 г.), в редакцията му в сила между <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE> и <DATE ISO="20090331">31 март 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Период, в рамките на който е подадено искането на Compass за възстановяване.</P></NOTE>, предвижда, че данъчните органи не трябва да уважават искане за приспадане на данък по получени доставки, ако същото е направено след изтичането на повече от 3 години, считано от датата, на която е трябвало да бъде подадена декларацията за съответния данъчен период.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 121, параграф 1 от Finance Act 2008 (Закон за бюджета от 2008 г.) правилото по член 80, параграф 4 от Закона за ДДС от 1994 г. не се прилага за исканията, подадени преди <DATE ISO="20090401">1 април 2009 г.</DATE>, във връзка със суми, начислени или внесени за данъчен период, приключил преди <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно член 121, параграф 2 от Закона за бюджета от 2008 г. член 25, параграф 6 от Закона за ДДС от 1994 г. не се прилага за искания за приспадане на данък по получени доставки, който е бил начислен за данъчен период, приключил преди <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE>, ако тези искания са подадени преди <DATE ISO="20090401">1 април 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 121, параграф 4 от Закона за бюджета от 2008 г. тази разпоредба влиза в сила на <DATE ISO="20080319">19 март 2008 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Compass е компания за доставка на студени ястия, на която през юни 2006 г. по съдебен ред е признато, че определени доставки, за които е начислявала и декларирала ДДС през предходни данъчни периоди, всъщност са били освободени от този данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>По-конкретно, британските съдилища приемат, че посочените доставки се ползват от освобождаването по член 28, параграф 2 от Шеста директива. Вследствие на това Commissioners признават факта, че Compass е надвнесло ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>През януари 2008 г. Compass подава искане за възстановяване на начисления и надвнесен ДДС за периода от <DATE ISO="19730401">1 април 1973 г.</DATE> до <DATE ISO="20020202">2 февруари 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Commissioners изплащат недължимо платените суми за периода от <DATE ISO="19730401">1 април 1973 г.</DATE> до <DATE ISO="19961031">31 октомври 1996 г.</DATE>, като посочват, че за останалия период правото на възстановяване е погасено по давност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Compass обжалва решението на Commissioners пред First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), Обединено кралство), като оспорва различното третиране на исканията за възстановяване на недължимо платен ДДС, от една страна, и исканията за приспадане на същия данък, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Това различно третиране се изразявало в обстоятелството, че първите искания можели да бъдат уважени само ако се отнасят за данъчни периоди, приключили преди <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE>, докато срокът за вторите се разпростирал до <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Следователно предмет на главното производство е само възстановяването на недължимо платен ДДС в периода от <DATE ISO="19961101">1 ноември 1996 г.</DATE> до <DATE ISO="19970430">30 април 1997 г.</DATE> (четвърто данъчно тримесечие на 1996 г. и първо данъчно тримесечие на 1997 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства сезираната със спора юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Преюдициалните въпроси, постъпили в Съда на <DATE ISO="20160125">25 януари 2016 г.</DATE>, имат следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1)</NO.P><TXT>Води ли различното третиране в Обединеното кралство на исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE>) и на исканията за възстановяване на данъчен кредит въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE>, тоест в по-късен момент спрямо исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming) до:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>нарушение на установения в правото на Съюза принцип на равно третиране, и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>нарушение на установения в правото на Съюза принцип на данъчен неутралитет, и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>нарушение на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>нарушение на друг релевантен принцип на правото на Съюза?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор по някоя от букви а)—г) от първия въпрос, как следва да се третират исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming за периода от <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> до <DATE ISO="19970430">30 април 1997 г.</DATE>?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В производството пред Съда участие взимат Compass, правителството на Обединеното кралство и Комисията, които представят писмени становища и се явяват на проведеното на <DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE> съдебно заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Compass счита, че на първия въпрос трябва да се отговори утвърдително. Спорното различно третиране не може да бъде обосновано с оглед на принципа на равенство, тъй като двете сходни положения се отнасят до възстановяването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>данъчен кредит по ДДС<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Според него логиката, залегнала в основата на националните разпоредби относно давността с обратно действие, показва, че намерението на Commissioners е било да я прилагат към всички искания за възстановяване на надвзет ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Във връзка с принципа на неутралитет Compass твърди, че то е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо евентуалните му конкуренти, на които е признато право на приспадане на ДДС за спорния период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По втория въпрос Compass твърди, че в съответствие с решение от <DATE ISO="20080410">10 април 2008 г.</DATE>, Mark &amp; Spencer<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>С‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>M&amp;S II<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></NOTE>, запитващата юрисдикция би трябвало да приложи спрямо него същия давностен срок, който е приложим към исканията за приспадане на ДДС, в качеството на по-благоприятно правило. Дружеството добавя, че ако тя не направи това, би било налице нарушение на принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Според правителството на Обединеното кралство единственият относим принцип по отношение на поставените въпроси е принципът на равенство. В разглеждания случай оспорваното от Compass различно третиране не противоречи на този принцип, тъй като неговото положение не е сходно с това на лице, което предявява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>просрочено<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> искане за приспадане на ДДС. Това правителство счита, че двете положения са различни както от фактическа, така и от правна страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до фактическата страна, британското правителство твърди, че разликата произтича от това, че съответните крайни срокове (и в двата случая — три години) са били въведени в различни моменти, след констатираното нарушение на правото на Съюза с решение M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. За отстраняване на това нарушение член 121 от Закона за бюджета за 2008 г. е въвел преходен период, възприемайки като референтни първите възможни дати, считано от които Обединеното кралство е можело да намали давностния срок с незабавен ефект, като това са датите, на които разпоредбите за намаляване на давностния срок от шест на три години са били приложени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Относно правната природа на двата вида искания правителството на Обединеното кралство твърди, че правото да се получи претендираната като недължимо платен ДДС сума по дефиниция не произтича от режима на ДДС, нито от директивите, които го регламентират, а от общото право на Съюза. Напротив, правото на приспадане произтича изключително от тези директиви, съгласно които данъчнозадължено лице, което е платило или е задължено да плати данъка на трето лице, също данъчнозадължено за плащането на този данък, има право да приспадне платения ДДС (или да получи съответния данъчен кредит). Доказателство за различния правен характер на двете положения е обстоятелството, че правото на Съюза признава на данъчната администрация възможността да се позове на неоснователно обогатяване в първия, но не и във втория случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Правителството на Обединеното кралство счита също, че изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>ДДС кредит<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, използван в решението M&amp;S II, в действителност не съответства на юридическо определение, а е по-скоро изразно средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Същото правителство изтъква още, че решение M&amp;S II не се отнася до изменените през 2005 г. и приложени спрямо Compass национални правила. След тази реформа двата вида искания се разглеждат еднакво, като Compass не е доказало друго лице, намиращо се в същото положение, да е получило по-благоприятно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В заключение правителството на Обединеното кралство посочва, че спорната национална правна уредба не противоречи на принципите на ефективност и на защита на оправданите правни очаквания, при положение че констатираната в решение M&amp;S I несъвместимост с правото на Съюза е била отстранена с въвеждането на преходен режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че данъчен режим (като разглеждания по делото) може да предвижда различни срокове, без да се нарушават принципът на неутралитет или общите принципи на правото на Съюза. Относно първия принцип Комисията посочва, че неговото нарушаване би могло да се констатира само при различно третиране на конкурентни оператори, какъвто е случаят в решение M&amp;S II, но не и по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Така както липсата на конкурентни оператори изключва нарушаването на принципа на неутралитет, евентуалното наличие на оператори, които се намират в сходно положение, би могло да доведе до нарушение на принципа на равенство. Според Комисията обаче в случая се съпоставят две положения, които не са сравними: между двата вида искания съществува съществено обективно различие, доколкото същите се отнасят до различни аспекти на икономическата дейност и освен това са уредени с различни норми. Според Комисията този извод произтича от съдебната практика, установена с решение Reemtsma Cigarettenfabrike<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070315">15 март 2007 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑35/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:167">EU:C:2007:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В крайна сметка според Комисията позоваването на принципа на ефективност е неуместно отново защото искания като това на Compass не са сравними с исканията за приспадане. Що се отнася до принципа на равностойност, задължение на запитващата юрисдикция е да провери неговото прилагане, като трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика този принцип не може да се тълкува в смисъл, че задължава дадена държава членка да разшири прилагането на най-благоприятния си вътрешноправен режим по отношение на всички предявени в дадена област на правото искове.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки. Исторически и нормативен контекст на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Точки 8—26 от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>, и както британското правителство подчертава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Точка 4 от писменото становище на правителството на Обединеното кралство.</P></NOTE>, за да се схване въведената с член 121 от Закона за бюджета от 2008 г. разлика в третирането на исканията за възстановяване на надвнесен ДДС, от една страна, и исканията за приспадане на ДДС, от друга страна, трябва да се разгледа генезисът на тригодишния давностен срок, както и хронологията на съдебното оспорване, на което същият е бил предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според данните, предоставени от запитващата юрисдикция и правителството на Обединеното кралство, член 121 от Закона за бюджета от 2008 г. е завършекът на серия от нормативни действия, започнали с оповестеното на <DATE ISO="19960718">18 юли 1996 г.</DATE> намерение на това правителство да измени член 80 от Закона за ДДС от 1994 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Както вече посочих в точка 12 от настоящото заключение, предложението е направено с оглед на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>увеличаващия се риск за държавната хазна в резултат на исканията за възстановяване на суми, събрани като данък поради грешка<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, като с цел този риск да бъде сведен до минимум срокът за претендиране на посочените суми е намален от шест на три години.</P></NOTE>. На <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> националният законодател одобрява предложението на правителството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Първоначално Commissioners приемат, че новият тригодишен срок не се прилага спрямо искания за приспадане на ДДС. Считано от <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE> обаче, Правилникът за ДДС от 1995 г. е изменен, така че този срок да обхване и посочените искания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В изпълнение на решение M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, с което се приема, че намаляването (от шест на три години) с обратно действие на срока за предявяване на искане за възстановяване на недължимо платен ДДС противоречи на правото на Съюза, британските съдилища постановяват (в така нареченото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>решение Fleming<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Съгласно предоставеното от запитващата юрисдикция обяснение в точка 4 от акта за преюдициално запитване понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>искане въз основа на решение Fleming<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> идва от решението на House of Lords по дело Fleming с/у HMRC. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Искане за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е искане по член 80 от Value Added Tax Act 1994 във връзка със сума, която е била начислена или внесена като данък по извършени доставки, но всъщност не е била дължима, за данъчен период, приключил преди <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>исканe за възстановяване на данъчен кредит въз основа на решение Fleming<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> означава искане за приспадане на данък по получени доставки, по което правото на приспадане е възникнало през данъчен период, приключил преди <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE></P></NOTE>, че за прилагането на това намаляване трябва да се предвиди преходен период и същото следва да обхване исканията за приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Въз основа на тази съдебна практика Commissioners решават:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да се уважават исканията във връзка с недължимо платен ДДС за данъчни периоди, приключили преди <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> (датата на изменение на член 80 от Закона за ДДС от 1994 г., която разпоредба първоначално се е отнасяла само за този вид искания), и</P></ITEM><ITEM><P>да се уважават и исканията за приспадане на ДДС за данъчни периоди, приключили преди <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE> (дата на изменение на Правилника за ДДС от 1995 г., с който тригодишният срок се разпростира спрямо този втори вид искания).</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>След потвърждаването на тази административна практика по съдебен ред Законът за бюджета от 2008 г. придава законов израз на възприетото разрешение, като предвижда, че същото трябва да се прилага за искания, предявени преди <DATE ISO="20090401">1 април 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Това е контекстът, в който запитващата юрисдикция отправя преюдициалните си въпроси. В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, с втория си въпрос тази юрисдикция иска да се установи как трябва да се третират исканията за възстановяване на надвнесен ДДС, които са били направени в периода между двете дати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Най-общо, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза допуска национална мярка, която, предвиждайки приложим спрямо намалените давностни срокове преходен период, третира различно исканията за възстановяване на надвнесен ДДС и тези за приспадане на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Както бе посочено, макар за двата вида искания да е установен еднакъв давностен срок, съществува разлика в датата, от която същият се прилага за всяко от тях.</P></NOTE>. Според нея е възможно това различно третиране да води до нарушение на различни принципи на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>По-конкретно, запитващата юрисдикция посочва принципите на равно третиране, на данъчен неутралитет и на ефективност, както и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>всеки друг релевантен принцип на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> — която формулировка позволява, евентуално, да се разгледат принципите на равностойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Точки 34—36 от писменото становище на Комисията.</P></NOTE> и на защита на оправданите правни очаквания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Точки 28—34 от писменото становище на Обединеното кралство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>При все това споделям становището на британското правителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Точка 8 от писменото становище на Обединеното кралство.</P></NOTE>, че спорът по главното производство се отнася основно (и считам, че същото трябва важи за отговора на преюдициалния въпрос) до разликата в режима, който се прилага съответно спрямо двата вида искания, тоест до евентуалното нарушение на принципа на равенство. Според мен останалите посочени от запитващата юрисдикция принципи в случая имат второстепенно значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Принципът на неутралитет, който е основен принцип на общата система на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001219">19 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не допуска сходни стоки или доставки на услуги — за които, именно поради това сходство, се приема, че са в конкуренция помежду си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111110">10 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>The Rank Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑259/10 и C‑260/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:719">EU:C:2011:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — да се третират по различен начин от гледна точка на този данък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В този смисъл, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:108">EU:C:2011:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Споделям становището на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Точка 20 от становището на Комисията.</P></NOTE> и на правителството на Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Точки 25—27 от становището на Обединеното кралство.</P></NOTE>, че в разглеждания случай подобна хипотеза не е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По-конкретно, не е доказано Commissioners да са третирали доставките на Compass по различен начин спрямо сходни доставки на негови конкуренти. По отношение на всички лица, включително Compass, правилата относно сроковете са прилагани по един и същ начин, в зависимост от вида на техните искания (били те за възстановяване или за приспадане).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Принципът на данъчен неутралитет представлява израз в областта на ДДС на принципа на равно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060608">8 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>L.u.P.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:380">EU:C:2006:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Последният действа не само между конкурентни икономически оператори, но и между такива, които, без задължително да са конкуренти, се намират в сравнимо положение в други аспекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>M&amp;S II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което отново насочва анализа към принципа на равенство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В крайна сметка трябва да се установи:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>дали положението на лице, което като Compass иска възстановяване на надвнесен ДДС, е сравнимо с положението на лице, което, без задължително да е негов конкурент, иска приспадане на същия данък, и</P></ITEM><ITEM><P>дали в случай че двете искания бъдат приети за равностойни, различното третиране е обосновано, при положение че законът предвижда за предявяването на всяко от тях давностен срок, който, макар да е еднакъв, започва да тече от различни дати.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Относно различното естество на правото на възстановяване и на правото на приспадане на ДДС</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Правителството на Обединеното кралство и Комисията твърдят, че по принцип искането за възстановяване на надвнесен ДДС не е сравнимо с искането за приспадане на този данък. Според мен те имат право, като на практика дори Compass не отрича, че съществуват различия между двете искания, доколкото те са толкова очевидни, че трудно могат да бъдат оспорени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В хода на съдебното заседание Compass се съгласява, че тези искания са различни по вид, макар според него да са от една категория.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от Съюза общата система на ДДС. Съдът е постановил, че режимът на приспадане <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. По този начин се гарантира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>пълен неутралитет по отношение на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж., освен много други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От своя страна целта на правото на възстановяване на надвнесен ДДС — което, за разлика от описаното по-горе, не произтича от директивите относно ДДС, а от общото право на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Това Съдът припомня в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alakor Gabonatermelő és Forgalmazó</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:315">EU:C:2013:315</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>правото да се получи възстановяване на данъци, платени в държава членка в нарушение на нормите на правото на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, както са тълкувани от Съда<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE> — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Пак там, т. 24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Логично е посочените принципни различия да намерят израз в отделни правни режими за всяко от разглежданите права, които да отразяват разликите между тях. Всеки от тези режими може да бъде предвиден по такъв начин, че както съдържанието на съответните права, така и условията за тяхното упражняване да са различни, с оглед на целта, поради която те са били предвидени в правния ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Същите тези различия обясняват например факта, че при определени условия правото на Съюза допуска национална правна система да откаже възстановяване на недължимо събрани данъци, ако това би довело до неоснователно обогатяване на правоимащите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>M&amp;S II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, който критерий не е приложим към приспадането на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>При сегашното състояние на правото на Съюза, предвид липсата на хармонизирана правна уредба в тази област, условията, при които могат да се упражняват исканията за възстановяване на данъци, следва да се предвидят от всяка държава членка, като тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Тоест, условията за упражняването им не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, засягащи подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право, нито организирани по начин, който прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред. Вж., освен други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070315">15 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reemtsma Cigarettenfabriken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑35/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:167">EU:C:2007:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обратно — Шеста директива определя в член 20 условията, които трябва да са налице, за да се извърши корекция на приспадането на надвзетия данък в полза на получателя на доставката на стоки или услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070315">15 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reemtsma Cigarettenfabriken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑35/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:167">EU:C:2007:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Вследствие на това, отчитайки посочените разлики, съответните положения на притежателите на всяко едно от тези права не са сходни и следователно не следва изискванията на принципа на равенство да се пренасят върху тях. Държавите членки имат право да въвеждат различни правила (по-конкретно относно сроковете за съответните искания и погасяването на правото да бъдат предявявани) за възстановяване на надвнесен ДДС, които могат да се различават от правилата за приспадане на начислен и внесен ДДС. Правото на Съюза, повтарям, не предвижда, че едните и другите национални правила трябва да бъдат еднакви.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Независимо от техните специфични особености трябва обаче да се съгласим, че двете положения могат да бъдат поставени под общ знаменател: и в двата случая става въпрос за права, реализацията на съдържанието на които техните титуляри могат да търсят от един и същ задължен субект — данъчната администрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Compass посочва това обстоятелство като елемент на сходство, служейки си с израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>ДДС кредит<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, използван в решение M&amp;S II<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Правителството на Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Точки 18 и 19 от писменото му становище.</P></NOTE> подчертава неуместността на този израз, който според него Съдът е употребил не като юридическо определение, а само като изразно средство с практическа насоченост, за да опише било положението на лицата, искащи възстановяване на надвнесен ДДС, било това на лицата, искащи приспадане на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>За което британското правителство се позовава, освен други, на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080508">8 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ecotrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑95/07 и C‑96/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:267">EU:C:2008:267</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но по никакъв начин сходното положение между тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Считам, че Обединеното кралство има право, като посочва контекста, в който трябва да се тълкуват смисълът и обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>ДДС кредит<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. В този контекст обаче има достатъчно основание да се приеме, че както лицето, което претендира надвнесен ДДС, така и лицето, които иска приспадане на ДДС, имат едно и също право на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>вземане<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (тоест парична сума, която кредиторът има право да претендира и да получи от длъжника) срещу данъчната администрация. Статутът на кредитори, който и двете лица имат спрямо държавната хазна, е елементът, позволяващ сравняване на тяхното положение, поради което от гледна точка на принципа на равенство може да бъде направена преценка на предвиденото във вътрешното право различно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>За събирането на всяко едно от тези <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>вземания<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на практика е необходимо да се изпълнят условията на съответния правен режим. Данъчната администрация ще изпълни задължението си, придържайки се към предвиденото в данъчната система за всяко от предявените права. Следователно тя ще трябва да спази условията за тяхното упражняване, установени в правилата, залегнали в съответните правни рамки. Тези правила не само не са задължително еднакви за отделните правни претенции, а напротив те могат да се различават, тъкмо защото се отнасят до различни права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Извън характерните и присъщи за съдържанието на всяко от претендираните права изисквания, ключовият въпрос е дали данъчната администрация може да налага различни времеви условия за тяхното упражняване. С други думи, позволяват ли разликите между правото на възстановяване на надвнесен ДДС, от една страна, и правото на приспадане на ДДС, от друга страна, да бъдат предвидени различни срокове за тяхното упражняване?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Относно обосноваността на различното третиране на двата вида права, що се отнася до началото на давностния срок, предвиден за тяхното упражняване</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Поставеният от запитващата юрисдикция проблем възниква в контекста на нормативна дейност, чиято цел е била спорните права да бъдат третирани еднакво: тя е била насочена към това намаляването на срока, който националният законодател първоначално е предвидил изключително за исканията във връзка с надвнесен ДДС, да се разпростре и върху исканията за приспадане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Както вече посочих, твърдяното еднакво времево третиране на двата вида претенции намира израз в решението, че въведеното през декември 1996 г. намаляване на срока (от шест на три години) за исканията за възстановяване на надвнесен ДДС, ще се прилага, считано от май 1997 г., спрямо исканията за приспадане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Ограничаването на обратното действие на намаляването на срока за всеки от тези два вида искания е можело да стане ефективно само ако искането на едното или другото основание е подадено преди една и съща, обща за двете права дата (<DATE ISO="20090401">1 април 2009 г.</DATE>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Волята да се предостави еднакво третиране на двата вида искания е открито заявена от правителството на Обединеното кралство. В становището си то потвърждава, че изменението, считано от <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE>, на член 29 от Правилника за ДДС от 1995 г., е имало за цел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>да поправи случайно допуснатото несъответствие<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, довело до различното третиране на исканията за възстановяване и за приспадане, както и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>да се гарантира, че по отношение на всички тях ще се прилага един и същ тригодишен срок<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Точка 4, буква б) от писменото становище на Обединеното кралство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>За да не допусне констатираното от Съда по дело M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> нарушение на правото на Съюза, националният законодател е предвидил новият тригодишен срок за предявяване на исканията да не се прилага с обратно действие, а да бъде изчисляван от момента на влизането му в сила, който настъпва на различни дати за всяко от двете искания. Освен тази разлика двете искания се третират еднакво, каквото всъщност е било намерението на националния законодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>При това положение разликата, която е предмет на делото по главното производство, е резултат от законодателни действия, имащи за цел уеднаквяване на режимите на двата вида искания. Поради това става въпрос за разлика, която се дължи на обективно обстоятелство, тоест различния момент на влизане в сила на намаляването на срока за предявяване на всяко от двете искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Според мен приетата мярка не се е отклонила от първоначалната си цел, тъй като срокът за двата вида искания е при всички случаи три години, а единствено датата, от която същият започва да се тече, е различна. Отново повтарям, че с тази мярка британският законодател е целял новият срок да се прилага изключително от датата на влизането му в сила, без да се допуска каквото и да било засягане с обратно действие на исканията, за които до този момент се е прилагал шестгодишният срок. Доколкото датата на влизане в сила на реформата е различна за двата вида искания, изглежда логично ограничението на обратното действие на новия срок (от три години) да се фиксира на датата, на която старият срок (от шест години) все още се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С възприетото от националния законодател разрешение се преустановява обратното действие in peius на изменението на давностния срок, което е било абсолютно необходимо, след като Съдът е постановил в решение M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, че противното би довело до нарушение на правото на Съюза. С оглед на разликата във влизането в сила на тригодишния срок премахването на обратното действие е съответствало, от гледна точка на принципа на равенство, на различното третиране на всяко от двете искания, тъй като е бил различен моментът, от който спрямо всяко от тях е можел да бъде приложен новият срок, без това да доведе до обратно действие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Независимо обаче от целта на реформата и от това доколко успешно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Питам се дали не е била възможна последваща законодателна намеса, която, след констатиране на резултата, до който са довели предходните нормативни актове, да поправи установеното времево несъответствие, така че да се постигне целта за уеднаквяване във всички аспекти (включително относно началото на давностния срок) на двата вида искания.</P></NOTE> е уеднаквен режимът на давностните срокове, със сигурност е допуснато времево несъответствие при третирането на исканията за възстановяване и на исканията за приспадане на ДДС в рамките на няколко месеца (от декември 1996 г. до май 1997 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Доколкото предмет на настоящото производство е искане за възстановяване на надвнесен от Compass ДДС, времевото несъответствие — плод на превратностите в националния законодателен процес — между режима на давността за този вид искания и режима за исканията за приспадане на начислен и внесен ДДС според мен не е в разрез с правото на Съюза, тъй като:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>от една страна, както вече посочих, правото на Съюза не предвижда уеднаквена и хармонизирана правна уредба, имаща превес над националните разпоредби относно упражняването на правото на възстановяване на недължимо платен ДДС, поради което е достатъчно тези разпоредби да зачитат принципите на равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точка 62 и бележка под линия 31 от настоящото заключение.</P></NOTE>, което в случая не се оспорва, и</P></ITEM><ITEM><P>от друга страна, нито Шеста директива, нито останалите приложими разпоредби относно общата система на ДДС предвиждат задължение за еднакво третиране на исканията за възстановяване на този данък (когато същият е внесен поради грешка или най-общо — без да се дължи) и тези за приспадане на начислен и внесен ДДС.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Като цяло считам, че наличието на две дати, считано от които се прилага тригодишният срок за отделните видове искания, не води до каквото и да било несъответствие с правото на Съюза. Британските органи несъмнено са можели да решат по друг начин прилагането на новия времеви режим спрямо исканията, но начинът, по който давностният срок за исканията за възстановяване на недължимо платен ДДС е регламентиран — с обратно действие — не противоречи на правото на Съюза, също както не противоречи това, че този режим е различен от режима на исканията за приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори в смисъл, че правото на Съюза допуска национална мярка като разглежданата в главното производство, която с установяването на преходен период за въвеждане на намалени давностни срокове, приложими както към исканията за възстановяване на надвнесен ДДС, така и към исканията за приспадане на начислен и внесен ДДС, предвижда, че за последните искания новият давностен срок започва да тече на по-късна дата от определената такава за първите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Вторият преюдициален въпрос е поставен при условията на евентуалност — в случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, тоест ако се приеме, че прилаганото в Обединеното кралство различното третиране на двата вида искания е в разрез с правото на Съюза. Тъй като предложеният от мен отговор е в обратния смисъл, считам, че Съдът не следва да се произнася по този втори въпрос. Въпреки това ще изложа становището си по него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи как следва да се разглеждат исканията за възстановяване на надвнесен ДДС във връзка с референтния период (от <DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE> до <DATE ISO="19970430">30 април 1997 г.</DATE>), тоест за времето между двете дати, от които е започнал да тече тригодишният давностен срок за всеки от двата вида искания (за възстановяване или за приспадане на ДДС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Както Съдът припомня в решение M&amp;S II<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>С‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 59.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>при липсата на общностна правна уредба, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция има задачата да определи възможните последици от евентуалното установено от Съда нарушение на принципа на равно третиране, като се основава на предоставените от него насоки относно някои критерии или принципи на правото на Съюза, които трябва да се спазват при извършването на тази преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>M&amp;S II</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 61).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>По-конкретно, запитващата юрисдикция би следвало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>да остави без приложение всяка дискриминационна национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват лицата от привилегированата категория<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>M&amp;S II</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑309/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:211">EU:C:2008:211</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 63).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Поначало съдебният орган, в съответствие с останалите разпоредби от националното си право, би трябвало да разпореди икономическият оператор, засегнат от дискриминацията, да получи стойността на надплатения ДДС, за да бъде отстранено нарушението на принципа на равно третиране, освен ако съгласно националното законодателство не съществуват други начини за поправяне на вредите от това нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Накрая, считам, че не би било допустимо разглежданото неравно третиране да бъде отстранено чрез прилагане спрямо исканията за приспадане на ДДС на срока, предвиден за исканията за възстановяване на ДДС, тоест, измествайки напред първоначално определената за първите дата (<DATE ISO="19970430">30 април 1997 г.</DATE>) и прилагайки за тях датата, определена за вторите (<DATE ISO="19961204">4 декември 1996 г.</DATE>). По този начин различното третиране между двата вида искания, разбира се, би било премахнато, но това би довело до прилагане с обратно действие спрямо исканията за приспадане на срок, който за тях е влязъл в сила едва на <DATE ISO="19970501">1 май 1997 г.</DATE> Това би било в разрез със съдебната практиката, установена в решение M&amp;S I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑62/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:435">EU:C:2002:435</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените въпроси от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), Обединено кралство) по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>1)</NO.P><TXT>Правото на Съюза допуска национална мярка, която с установяването на преходен период за въвеждане на намалени давностни срокове, приложими както към исканията за възстановяване на надвнесен ДДС, така и към исканията за приспадане на ДДС, предвижда, че за последните искания новият давностен срок започва да тече на по-късна дата от определената такава за първите.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос, запитващата юрисдикция има задачата да определи евентуалните последици от нарушението на принципа на равно третиране в съответствие с правилата на националното си законодателство относно действието във времето, така че постановените от нея мерки за поправяне на вредите да не противоречат на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>