<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-66/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0066</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:670">EU:C:2021:670</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210902">2.9.2021 г.</DATE> — Дело C‑66/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Finanzamt für Steuerstrafsachen und Steuerfahndung Münster</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20210902">2 септември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 267 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за национална юрисдикция</KEYWORD><KEYWORD>Критерии</KEYWORD><KEYWORD>Procura della Repubblica di Trento (районна прокуратура Тренто, Италия)</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост на преюдициалното запитване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑66/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Procura della Repubblica di Trento (районна прокуратура Тренто, Италия) с акт от <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200124">24 януари 2020 г.</DATE>, в рамките на производство за признаване и изпълнение на европейска заповед за разследване по отношение на</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">XK,</HT></P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Finanzamt für Steuerstrafsachen und Steuerfahndung Münster,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, N. Piçarra, D. Šváby, S. Rodin и K. Jürimäe (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Aiello и E. Figliolia, avvocati dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и F. Halabi, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, A. Pimenta, D. Capinha, P. Barros da Costa и L. Medeiros, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Cattabriga и M. Wasmeier, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210311">11 март 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква в), подточка ii) от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140403">3 април 2014 година</DATE> относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="130" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 130, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка с искане за изпълнение в Италия на европейска заповед за разследване, издадена по отношение на XK от Finanzamt für Steuerstrafsachen und Steuerfahndung Münster (Служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Данъчно-наказателни дела и данъчни разследвания<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, Мюнстер, Германия) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> в Мюнстер<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 34 от Директива 2014/41 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Поради обхвата си настоящата директива урежда само временни мерки с цел събиране на доказателства. В това отношение следва да се подчертае, че всяка вещ, включително финансови активи, може да бъде обект на различни временни мерки в хода на наказателното производство, не само с цел събиране на доказателства, но и с цел конфискация. Разграничаването между двата вида цели на временните мерки невинаги е очевидно и целта на дадена временна мярка може да се промени в хода на производството. Поради тази причина от решаващо значение е да се поддържа безпроблемна връзка между различните инструменти, приложими в тази област. Освен това по същата причина преценката дали дадена вещ ще се използва като доказателство и съответно ще бъде обект на ЕЗР следва да се остав[я] на издаващия орган<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Европейска заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Европейска заповед за разследване (ЕЗР) е съдебно решение, което е било издадено или потвърдено от съдебен орган на държава членка (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>издаващата държава<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), за извършване на едно или няколко конкретно(и) процесуално-следствено(и) действие(я) в друга държава членка (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>изпълняващата държава<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) с оглед получаване на доказателства в съответствие с настоящата директива.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки изпълняват ЕЗР въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>издаващ орган<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право. Освен това, преди да бъде предадена на изпълняващия орган, ЕЗР се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на ЕЗР по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава. Когато ЕЗР е потвърдена от съдебен орган, този орган може също да бъде разглеждан като издаващ орган за целите на предаването на ЕЗР;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>изпълняващ орган<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава орган, който е компетентен да признае ЕЗР и да осигури нейното изпълнение в съответствие с настоящата директива и с процедурите, приложими при сходен национален случай. Такива процедури може да изискват съдебно разрешение в изпълняващата държава, когато това е предвидено в националното ѝ право<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 5 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Съдържание и форма на ЕЗР<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и параграф 1 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>ЕЗР, съдържаща се във формуляра, предвиден в приложение А, се попълва и подписва, а съдържанието ѝ се заверява като вярно и точно от издаващия орган.</P><P>ЕЗР съдържа по-конкретно следната информация:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>данни за издаващия орган и, ако е приложимо, за потвърждаващия орган;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2014/41 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Условия за издаване и предаване на ЕЗР<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Издаващият орган може да издаде ЕЗР само, ако са изпълнени следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>издаването на ЕЗР е необходимо и пропорционално на целта на производствата, посочени в член 4, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>процесуално-следственото(ите) действие(я), посочено(и) в ЕЗР, би(ха) могло(ли) да бъде(ат) разпоредено(и) при същите условия в сходен национален случай.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Условията, посочени в параграф 1, се преценяват от издаващия орган за всеки отделен случай.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато изпълняващият орган има основания да счита, че условията, посочени в параграф 1 не са изпълнени, той може да се консултира с издаващия орган за важността на изпълнението на ЕЗР. След тази консултация издаващият орган може да реши да оттегли ЕЗР<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 9 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Признаване и изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и параграфи 1—3 от него предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Изпълняващият орган признава ЕЗР, предадена в съответствие с настоящата директива, без да изисква допълнителни формалности и прави необходимото за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросното процесуално-следствено действие е било разпоредено от орган на изпълняващата държава, освен ако този орган реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение или на някое от основанията за отлагане, предвидени в настоящата директива.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изпълняващият орган спазва формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго и ако тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на правото на изпълняващата държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато изпълняващ орган получи ЕЗР, която не е била издадена от издаващ орган съгласно посоченото в член 2, буква в), изпълняващият орган връща тази ЕЗР на издаващата държава<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 11 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Основания за непризнаване или изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и в параграф 1 от него са изброени основанията за непризнаване или неизпълнение на европейска заповед за разследване в изпълняващата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Формулярът на европейска заповед за разследване, включен в приложение A към Директивата, съдържа в частност раздел Л, в който при необходимост трябва да се посочат данните за съдебния орган, който е потвърдил европейската заповед за разследване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 386 от Abgabenordnung (Данъчен кодекс), в приложимата му към фактите в главното производство редакция, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="386.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>При съмнение за извършено данъчно престъпление данъчният орган започва разследване на съответното деяние. За целите на настоящия раздел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>данъчен орган<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> са Hauptzollamt [Главна митническа служба], Finanzamt [данъчна служба], Bundeszentralamt für Steuern [Федерална данъчна служба] и Familienkasse [Каса за семейни обезщетения].</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="386.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Данъчният орган провежда самостоятелно разследването при спазване на ограниченията по член 399, параграф 1 и членове 400 и 401, когато деянието:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>съставлява изцяло данъчно престъпление; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>съставлява и нарушение на други наказателни закони и нарушението е свързано с църковните данъци или други публични вземания, които имат отношение към елементите на данъчната основа, облагаемата основа за данъците върху недвижимите имоти или размера на данъка.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="386.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 2 не се прилага, ако обвиняемият е с мярка за неотклонение задържане под стража или принудително настаняване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="386.004"><NO.PARAG>(4)</NO.PARAG><ALINEA>Данъчният орган може във всеки момент да изпрати наказателното дело на прокуратурата. Прокуратурата може във всеки момент да изземе наказателното дело. И в двата случая прокуратурата може със съгласието на данъчния орган отново да върне наказателното дело на данъчния орган<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 399, параграф 1 от този кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Когато води самостоятелно разследването на основание член 386, параграф 2, данъчният орган упражнява правата и задълженията, които има прокуратурата в досъдебното производство<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 400 от Данъчния кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Когато в хода на разследването се съберат достатъчно данни за повдигане на обвинение, данъчният орган внася искане в съда за постановяване на определение в опростено наказателно производство, ако делото отговаря на условията за това; ако не отговаря, данъчният орган изпраща делото на прокуратурата<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Наказателно-процесуалният кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 257, параграф 1 от Codice di procedura penale (Наказателно-процесуален кодекс) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Обвиняемият, лицето, чието имущество се иззема, и лицето, което би имало право на връщане на имуществото, могат да обжалват акта за изземане на имущество, включително от гледна точка на материалната му законосъобразност, по реда на член 324<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 108/17</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Директива 2014/41 е транспонирана в италианското право с Decreto legislativo n. 108 — Norme di attuazione della direttiva 2014/41/UE del Parlamento europeo e del Consiglio, del 3 aprile 2014, relativa all’ordine europeo di indagine penale (Законодателен декрет № 108 за транспониране на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140403">3 април 2014 година</DATE> относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси) от <DATE ISO="20170621">21 юни 2017 г.</DATE> (GURI, бр. 162 от <DATE ISO="20170713">13 юли 2017 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Законодателен декрет № 108/17<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 4, параграфи 1—4 от Законодателен декрет № 108/17 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Районният прокурор към съда, в чийто район трябва да се извършат исканите действия, признава заповедта за разследване с мотивирано постановление в срок от тридесет дни от получаването ѝ или в друг срок, посочен от издаващия орган, но при всички положения в срок от не повече от шестдесет дни. Районният прокурор уведомява Procuratore nazionale antimafia e antiterrorismo [прокурор към Националната дирекция за борба с мафията и тероризма] за получаването на заповедта за разследване с цел координиране на следствените действия, когато разследването се отнася до престъпленията, посочени в член 51, параграфи 3 bis и 3 quater от Наказателно-процесуалния кодекс. При всички случаи копие от заповедта за разследване се предава на министерството на правосъдието.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В срок от 90 дни след това се пристъпва към изпълнението, като се спазват процесуалните условия, изрично поискани от издаващия орган, освен ако те са в противоречие с принципите на правния ред в страната. Извършването на действията по членове 21 и 22 при всички случаи се урежда от италианското право.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В неотложни случаи или при необходимост заповедта се признава и изпълнява в най-краткия срок, указан от издаващия орган.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Постановлението за признаване се съобщава на защитника на заподозрения от секретариата на прокуратурата в срока за уведомяване, който се прилага за него съгласно италианското право, с оглед на извършването на съответното действие. Когато италианското право предвижда, че защитникът има право да присъства при извършването на съответното действие, но без право на предварително уведомяване, постановлението за признаване му се връчва в момента на извършване на действието или непосредствено след това<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 5, параграфи 1 и 2 от посочения законодателен декрет гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато издаващият орган иска действието да бъде извършено от съд или когато по силата на италианското право исканото действие трябва да бъде извършено от съд, районният прокурор признава заповедта за разследване и отправя искане за изпълнение до съдия-следователя.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При получаване на искането съдията разрешава изпълнението след проверка на условията за признаване на заповедта за разследване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 13 от Законодателния декрет гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В петдневен срок, считано от съобщаването по член 4, параграф 4, заподозреният и неговият защитник могат да обжалват постановлението за признаване пред съдия-следователя.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Съдия-следователят се произнася с определение след изслушване на районния прокурор. Определението се съобщава на районния прокурор и се връчва на заинтересованото лице.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Районният прокурор незабавно уведомява издаващия орган за този акт. При уважаване на жалбата постановлението за признаване се отменя.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><PARAG IDENTIFIER="013.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Подаването на жалбата не спира изпълнението на заповедта за разследване, нито процедурата по предаване на резултатите от извършените действия. При всички случаи районният прокурор може да не предаде резултатите от извършените действия, ако има опасност от тежка и непоправима вреда за заподозрения, обвиняемия или заинтересования, в частност като последица от извършването на съответното действие.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Когато са налице основанията за отказ по член 10, при сезирането му с искане за изпълнение на заповед за разследване по реда на член 5 съдия-следователят отменя издаденото от районния прокурор постановление за признаване, включително по искане на страните.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>При отмяна на постановлението за признаване заповедта за разследване не се изпълнява.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Заподозреният или обвиняемият, защитникът му, лицето, от което са иззети доказателства или имущество, и лицето, което би имало право на връщането им, могат също да обжалват постановлението за признаване на заповедта за разследване, с която е поискано изземането на доказателства. Съдът се произнася в закрито заседание по реда на член 127 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай актът на съда подлежи на касационен протест от прокуратурата и касационно обжалване от заинтересованите лица на основание противоречие със закона в десетдневен срок, считано от съобщаването или връчването му. Касационният съд се произнася в закрито заседание в 30‑дневен срок, считано от датата на протеста или жалбата. Подаването на протеста или жалбата няма суспензивно действие<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191114">14 ноември 2019 г.</DATE> Procura della Repubblica di Trento (районна прокуратура Тренто, Италия) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>прокуратурата в Тренто<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) получава европейска заповед за разследване, издадена същия ден от служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> в Мюнстер, която иска да се претърсят търговските помещения на XK като част от водено по реда на Данъчния кодекс разследване за избягване на данъци в областта на подоходното облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Раздел Л от тази европейска заповед за разследване, в който трябва при необходимост да се посочат данните за потвърдилия заповедта съдебен орган, не е попълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20191220">20 декември 2019 г.</DATE> прокуратурата в Тренто отправя искане до служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в Мюнстер да ѝ изпрати копие от европейската заповед за разследване, потвърдена от съдебен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С електронно писмо от <DATE ISO="20200108">8 януари 2020 г.</DATE> служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> в Мюнстер уведомява прокуратурата в Тренто, че европейската заповед за разследване не се нуждае от потвърждаване от съдебен орган. Службата пояснява, че съгласно член 399, параграф 1 от Данъчния кодекс тя изпълнява функциите на прокуратурата по наказателни дела за данъчни престъпления и затова трябва също да се счита за съдебен орган по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2014/41.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В акта си за преюдициално запитване прокуратурата в Тренто отбелязва, че европейската заповед за разследване трябва задължително да е съдебно решение, в смисъл че съгласно член 2, буква в) от Директива 2014/41 трябва или да е приета от съдебен орган, или да е приета от административен и потвърдена от съдебен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Всъщност според тази прокуратура от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Özçelik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:860">EU:C:2016:860</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което се отнася до европейската заповед за арест по Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), по аналогия следва, че високата степен на доверие между държавите членки предполага участието на съдебен орган в процедурата по приемане на европейска заповед за разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> в Мюнстер, която е административен орган, поддържа, че има право да издава европейска заповед за разследване, подписана от административния ѝ директор, без да е необходимо заповедта да е потвърдена от съдия или прокурор, тъй като член 399, параграф 1 от Данъчния кодекс овластява тази служба да упражнява същите права и задължения като германската прокуратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Във връзка с това прокуратурата в Тренто подчертава, че делото в главното производство повдига въпроса дали и в каква степен член 2, буква в) от Директива 2014/41 разрешава на съответната държава членка да изпрати европейска заповед за разследване, която е издадена от административен орган и не е потвърдена от съдебен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение прокуратурата в Тренто отбелязва, че съображенията на Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190527">27 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑508/18 и C‑82/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:456">EU:C:2019:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което става дума за Рамково решение 2002/584, са приложими и в контекста на Директива 2014/41, тъй като европейската заповед за разследване, макар и да не се отразява върху личната свобода, все пак е твърде инвазивна мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Освен това прокуратурата в Тренто смята, че е овластена да отправи това преюдициално запитване до Съда, въпреки че според текста на член 267 ДФЕС преюдициални запитвания може да се отправят само от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Тя посочва, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19961212">12 декември 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/95 и C‑129/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:491">EU:C:1996:491</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът наистина е приел, че италианската прокуратура не е компетентна да отправя преюдициални запитвания. Това решение обаче било ирелевантно за настоящия случай, тъй като делото, по което е постановено, се отнасяло до образувано от прокуратурата наказателно производство, в което задачата ѝ е не да реши при пълна независимост даден правен спор, а да отнесе евентуално делото за решаване от компетентния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Същевременно прокуратурата на Тренто отбелязва, че в случая тя не е страна по наказателното производство, водено в Германия от служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Данъчно-наказателни дела<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> в Мюнстер. Освен това тя не можела да повдигне обвинение в Италия за деянията, посочени в разглежданата в главното производство европейска заповед за разследване, нито можела да отнесе тази заповед за разглеждане от съд, тъй като съгласно италианското право не съдът, а прокуратурата е компетентна да се произнася по признаването на европейските<?PAGE NO="9"?> заповеди за разследване и съответно да ги изпълнява или да отказва признаването им. Ето защо нямало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, която да участва в производството по признаване на такава заповед.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В този смисъл в производството по изпълнение на европейската заповед за разследване италианската прокуратура трябвало да се окачестви като орган, който има за задача <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>да реши при пълна независимост даден правен спор<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, и съответно като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При тези условия прокуратурата в Тренто решава да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Трябва ли член 2, […] буква в), подточка ii) от Директива № 2014/41 […] — доколкото предвижда, че за издаващ орган може да се счита и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>друг компетентен орган, определен от издаващата държава, който в съответния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да разпорежда събирането на доказателства в съответствие с националното право<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, като уточнява обаче, че в този случай, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>преди да бъде предадена на изпълняващия орган, ЕЗР се потвърждава след проверка на съответствието ѝ с условията за издаване на ЕЗР по настоящата директива, по-специално условията, посочени в член 6, параграф 1 от настоящата директива, от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в издаващата държава<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> — да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да освободи административен орган от задължението да поиска потвърждаване на европейската заповед за разследване, като го квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 2 от Директивата?<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В писмените си становища пред Съда германското правителство и Комисията изразяват съмнения дали прокуратурата в Тренто има качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, за да прецени дали съответният запитващ орган притежава качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреждан единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Що се отнася до критериите, свързани с това дали запитващият орган е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали е независим и дали прилага правни норми, в преписката, с която разполага Съдът, няма данни, които да сочат, че прокуратурата в Тренто не отговаря на тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва обаче да се провери и дали в производството, в рамките на което е решила да сезира Съда, прокуратурата в Тренто действа при упражняване на правораздавателни функции по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че макар член 267 ДФЕС да не обуславя сезирането на Съда от състезателния характер на производството, в рамките на което националният съд отправя преюдициалния въпрос, националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gradbeništvo Korana</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:162">EU:C:2019:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Когато обаче действат като изпълняващ орган във връзка с европейска заповед за разследване по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2014/41, италианските прокуратури, каквато е прокуратурата в Тренто, не решават правен спор и съответно не може да се разглеждат като изпълняващи правораздавателни функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност член 1, параграф 1 от Директивата определя европейската заповед за разследване като съдебно решение, което е било издадено или потвърдено от съдебен орган на държава членка, за извършване на едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия в друга държава членка с оглед на получаване на доказателства в съответствие с тази директива, включително такива, които вече са на разположение на компетентните органи на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2014/41 държавите членки изпълняват европейската заповед за разследване въз основа на принципа на взаимно признаване и в съответствие с тази директива. Съгласно член 9, параграф 1 от Директивата изпълняващият орган признава европейската заповед за разследване, без да изисква допълнителни формалности, и прави необходимото за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросното процесуално-следствено действие е било разпоредено от орган на изпълняващата държава. Съгласно същата разпоредба този орган може да реши да не изпълни европейска заповед за разследване, като се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение или на някое от основанията за отлагане, предвидени в тази директива. Освен това член 9, параграф 3 от Директива 2014/41 предвижда, че когато изпълняващ орган получи европейска заповед за разследване, която не е била издадена от издаващ орган по смисъла на член 2, буква в) от Директивата, изпълняващият орган връща тази заповед на издаващата държава (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Staatsanwaltschaft Wien (Фалшифицирани нареждания за банков превод)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑584/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1002">EU:C:2020:1002</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Както следва от съображение 34 от Директива 2014/41, предвидените в европейската заповед за разследване процесуално-следствени действия имат по същността си временен характер. Единствената цел на извършването им е да се съберат доказателства, а ако са налице необходимите условия за това — и тези доказателства да бъдат предадени на издаващия орган по член 2, буква в) от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>При тези условия изпълняващият орган по смисъла на член 2, буква г) от Директивата, който признава и изпълнява европейската заповед за разследване, не може да се смята за натоварен със задачата да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>постанови решение<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по смисъла на член 267 ДФЕС. В това отношение единствено компетентните съдебни органи на издаващата държава членка са компетентни да се произнесат окончателно по тези доказателства в рамките на образуваното в тази държава наказателно производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Следователно, когато действат като изпълняващ орган по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2014/41, италианските прокуратури, каквато е прокуратурата в Тренто, не се произнасят в производство, което да приключва с правораздавателен акт по смисъла на практиката на Съда, припомнена в точка 37 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Тази констатация не намира опровержение в обстоятелството, изтъкнато от запитващия орган и от италианското правителство в становището и в отговорите му пред Съда, че Законодателен декрет № 108/17 не предвижда съдебен контрол над решението на прокуратурата да не признае дадена европейска заповед за разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Всъщност това обстоятелство, което извън всичко останало се и отнася само до хипотезата на непризнаване на съответната европейска заповед за разследване, е без значение за преценката дали италианските прокуратури, каквато е тази в Тренто, упражняват правораздавателна дейност по смисъла на член 267 ДФЕС, когато вземат решение относно признаването и изпълнението на такава европейска заповед за разследване. По-конкретно, това обстоятелство не се отразява на констатацията в точки 41 и 42 от настоящото решение, че предвидените в европейската заповед за разследване процесуално-следствени действия имат по същността си временен характер и поради това решенията относно признаването и изпълнението на европейските заповеди за разследване не могат да се оприличат на правораздавателни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>По всички изложени съображения следва да се констатира, че преюдициалното запитване, отправено от прокуратурата в Тренто, е недопустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващия орган, последният следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване, отправено от Procura della Repubblica di Trento (районна прокуратура Тренто, Италия) с акт от <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE>, е недопустимо.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>