ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 22.10.2026
COM(2026) 564 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Оценка на прилагането на Решение № 573/2014/ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта
{SWD(2026) 318 final}
1.ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Мрежата на ПСЗ през периода на оценяване
Публичните служби по заетостта (ПСЗ) са основните органи, които прилагат политиките по заетостта с цел улесняване на интеграцията на пазара на труда на лицата, търсещи работа, като помагат за по-доброто съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда. Качеството на техните услуги се отразява пряко на политиките по заетостта по места и на пригодността за заетост на лицата, които търсят или използват техните услуги. ПСЗ имат ключова роля за гарантиране на успешното прилагане на съответните инициативи на политиката на ЕС в областта на заетостта и в резултат на това за укрепване на конкурентоспособността на ЕС.
С Решение № 573/2014/ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ) („Решението за ПСЗ“) официално беше създадена Европейската мрежа на публичните служби по заетостта („мрежа на ПСЗ“). Мрежата на ПСЗ има за цел да насърчава ефективното и ефикасно сътрудничество между ПСЗ и да предоставя платформа за сравняване на техните резултати на равнището на ЕС, за определяне на добри практики и за улесняване на разработването на иновативни, основани на доказателства политики по заетостта в съответствие с приоритетите на равнището на ЕС.
През 2020 г. Решението за ПСЗ беше изменено с Решение (ЕС) 2020/1782, с което мандатът на мрежата на ПСЗ беше подновен до края на 2027 г. и бяха въведени следните ключови цели: по-голям акцент върху приобщаването и подкрепата за уязвимите групи; насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж; и засилване на сътрудничеството между мрежата на ПСЗ и по-широката общност от заинтересовани страни на пазара на труда. С измененото Решение № 573/2014/ЕС от Комисията се изисква до 30 септември 2026 г. да представи доклад за оценка за прилагането на Решението. През 2023 г. мрежата премина към многогодишна работна програма (актуализирана ежегодно) с цел рационализиране на дейностите и оптимизиране на планирането, което допринася за опростяването. Като част от текущите усилия за опростяване и рационализиране на процесите по събиране на данни мрежата също така подобри полезните взаимодействия между събирането на данни за целите на сравнителния анализ на ПСЗ и базата данни на Европейската комисия относно политиките на пазара на труда.
Мрежата обединява ПСЗ на държавите — членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и Европейската комисия. Структурите на ПСЗ варират според държавата, като съществуват разлики в правния статут, организационното устройство, степента на независимост от правителството и разпределението на задачите между различните административни равнища.
Комитетът по заетостта (EMCO) има статут на наблюдател в мрежата на ПСЗ. Дейностите на мрежата се финансират по линия на програмата на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI) — направление на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+); секретариатът ѝ е установен в рамките на Европейската комисия.
Въпреки че основните отговорности останаха почти непроменени в периода между 2021 г. и 2025 г., ПСЗ адаптираха своите услуги в отговор на напрежението на пазара на труда. Наред с другото ПСЗ се съсредоточиха все повече върху дългосрочните предизвикателства и структурните неравенства, като услугите бяха насочени към уязвими групи (напр. дълготрайно безработни лица, хора с увреждания, млади хора, работници на възраст над 55 години, разселени лица от Украйна и мигранти) или обхващаха тези групи в рамките на специфични цели
. Освен това, макар регистрираните лица, които търсят работа, да остават основните им целеви групи, ПСЗ засилиха усилията си за предоставяне на услуги на заети лица, изложени на риск от загуба на работата си,и за подкрепа на хора извън работната сила, включително чрез информационни дейности.
1.2. Общ преглед на методиката за оценка
В оценката се разглежда прилагането на Решението за ПСЗ през периода 2021—2025 г. във всички 27 държави — членки на ЕС (ЕС-27), както и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Това включваше поредица от проучвателни задачи за събиране на солидни доказателства, в това число:
·преглед на документи (включващ над 650 документа на равнището на ЕС);
·интервюта на равнището на ЕС с 38 заинтересовани страни, включително социални партньори, НПО, съответни мрежи и международни организации, агенции на ЕС и представители на Комисията;
·две проучвания сред съветниците по европейските въпроси на ПСЗ (AFEPA) (31 отговора), представители на Комитета по заетостта (EMCO) и националните министерства на заетостта (22 отговора);
·два семинара и шест проучвания на конкретни случаи по държави (BG, DE, ES, FI, LT, SI)
.
Покана за предоставяне на данни
, публикувана през ноември 2025 г., продължи до края на декември 2025 г.
2.ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
В периода 2021—2025 г. мрежата на ПСЗ осъществи широк спектър от дейности и изготви голям обем от резултати в подкрепа на ПСЗ в условията на променящ се пазар на труда.
Те включваха: i) дейности по управление (с активното участие на висшето ръководство на ПСЗ, подпомагано от съветници по европейските въпроси на ПСЗ); ii) взаимно обучение (събития, аналитични и комуникационни дейности); iii) „възприемане на добрия опит“ (benchlearning) — процес, предназначен да помага на ПСЗ в цяла Европа да подобряват резултатите от своята работа като се сравняват с други ПСЗ въз основа на качествени и количествени оценки; iv) и принос към ключови политики на ЕС.
В този раздел се обобщават констатациите и заключенията от оценката относно изпълнението на Решението за ПСЗ в съответствие с петте критерия, посочени в насоките на Комисията за по-добро регулиране: ефективност, ефикасност, съгласуваност, европейска добавена стойност и уместност.
2.1. Ефективност
Надграждайки успеха от периода 2014—2020 г., прилагането на измененото Решение за ПСЗ продължи да укрепва сътрудничеството и взаимното обучение, да подкрепя модернизацията на ПСЗ и по-голямата прозрачност в начина им на работа, като същевременно допринася за определянето на политиките на равнището на ЕС чрез предоставяне на колективния експертен опит на европейските ПСЗ.
Като цяло процесът на възприемане на добрия опит допринесе успешно за повишаване на прозрачността на резултатите на ПСЗ и за насърчаване на организационната промяна благодарение на своя хоризонтален подход и подход на партньорска проверка, насърчавайки култура на саморефлексия в рамките на ПСЗ. Оценките чрез възприемане на добрия опит все по-често служат като стимул за последващи действия чрез дейности за взаимно обучение, като укрепват връзката между диагностиката и изпълнението. Понастоящем ограниченото разпространение на резултатите от оценките чрез възприемане на добрия опит, макар и да засилва доверието между участващите ПСЗ, частично се е отразило на видимостта на резултатите от работата на ПСЗ сред заинтересованите страни извън мрежата.
Мрежата на ПСЗ действа като общност за партньорски практики, насърчаваща обмена на знания и оперативното сътрудничество по общи предизвикателства, което води до възприемане на добри практики. Наличието на различни формати за участие и включването на тематични експерти са ключови фактори за успех, като тематичните диалози за учене, работните групи и тематичните семинари за преглед се открояват като особено благоприятни за партньорското обучение. Проектите за взаимна помощ също донесоха осезаеми ползи, като помогнаха на ПСЗ пряко да се справят с областите за подобрение, които бяха установени чрез възприемането на добрия опит и процеса на европейския семестър.
Участието в дейностите на мрежата доведе до подобрения в ПСЗ в няколко основни области, включително по-добро управление на резултатите, качеството и промените, както и по-стратегически подходи към човешките ресурси. Предоставянето на услуги също се подобри, по-специално по отношение на цифровизацията, подкрепата за уязвимите групи (включително лицата с увреждания) и персонализираните услуги за работодателите. Множество примери за учене от дейностите на мрежата на ПСЗ доведоха до конкретни действия в отделните ПСЗ, независимо от техния размер или ниво на зрялост. Ограниченията в капацитета и финансовите ограничения (напр. при по-малките ПСЗ), различните структури (напр. централизирани спрямо децентрализирани ПСЗ) и противоречащите си национални политически приоритети обаче продължават да влияят на скоростта и мащаба на прилагането на добрите практики, разпространявани чрез мрежата.
Мрежата на ПСЗ засили своя принос към разработването, мониторинга и изпълнението на политиките на ЕС. В сравнение с периода преди 2020 г. мрежата на ПСЗ разшири честотата и обхвата на своя принос към разработването и мониторинга на политиките на ЕС чрез официални роли, определени в препоръки на Съвета (напр. относно гаранцията за младежта, дълготрайната безработица, минималния доход) и ad hoc приноси (напр. целеви консултации, становища). Приносът към осъществяването на политиките също се разшири чрез обмен на знания и по-тясно сътрудничество с институциите на ЕС. Въпреки че приносите на мрежата на ПСЗ остават до голяма степен съсредоточени върху политиките по заетостта, бяха установени няколко примера за принос по аспектите на заетостта в по-широки области на политиката (напр. трудова миграция, екологичен и цифров преход, образование и умения). Въпреки това видимостта на мрежата в контекста на политиката на ЕС остава област с потенциал за подобрение, за да се гарантира, че нейният експертен опит може да бъде използван в по-голяма степен.
В съответствие с по-силния акцент върху сътрудничеството със заинтересованите страни на пазара на труда в измененото Решение за ПСЗ сътрудничеството между мрежата и ключовите участници се засили (напр. институции на равнището на ЕС и международни институции, социални партньори, мрежи и комитети). Заинтересованите страни извън мрежата разглеждат сътрудничеството като област, която трябва да бъде доразвита през идните години.
2.2. Ефикасност
Изпълнението на дейностите по Решението за ПСЗ е икономически ефективно. Общите годишни разходи за подкрепа на мрежата на ПСЗ и нейната програма от дейности се оценяват на 2,2 милиона евро — по-ниски от годишните разходи за предходния период (3,12 милиона евро или 3,99 милиона евро по цени от 2024 г.), което се дължи основно на по-голямото разчитане на цифрови инструменти, включително увеличения брой онлайн събития, което позволява дейностите да се провеждат по-ефикасно, като същевременно се поддържат ниски разходи.
Повечето ПСЗ не наблюдават системно количеството време или финансови ресурси, които отделят за участието си в мрежата. Когато са налични, оценките показват значителни разлики между държавите — от 10—30 работни дни, еквивалентни на пълно работно време, до 500—1 000 дни годишно. Допълнителните разходи (напр. пътни, за превод) бяха като цяло ниски, като само малък брой ПСЗ отчитат по-високо ниво на разходи. Тези инвестиции на време и средства се считат като цяло за разумни и съразмерни на постигнатите ползи, тъй като мрежата действа като катализатор за модернизацията на ПСЗ, спестяването на ресурси и институционалната устойчивост.
По-специално дейностите по възприемане на добрия опит и взаимно обучение, макар и да изискват първоначални разходи под формата на време на персонала, осигуряват особено висока ефективност на разходите чрез ускоряване на процесите на реформи, намаляване на дублирането на усилията и подкрепа за по-ефективно използване на националните ресурси. Тези дейности водят до значително повишаване на ефикасността на отделните ПСЗ, като им позволяват да се възползват от информация за международните тенденции, съвети относно модернизацията и оценка на резултатите.
2.3. Съгласуваност
Измененото Решение за ПСЗ е в съответствие с политиките на Съюза в областта на заетостта и свързаните с тях инструменти за финансиране и ги допълва (напр. Европейския стълб на социалните права, ЕСФ+, европейския семестър). Няколко инициативи (напр. гаранцията за младежта, Европейската гаранция за уменията) изрично посочват мрежата или ключовата роля на ПСЗ при техния мониторинг и изпълнение.
Решението за ПСЗ също е съгласувано и взаимно се допълва с аспектите на заетостта в законодателните инструменти и инструментите на политиката, насочени към по-широки области на политиката (напр. миграция, екологичен и цифров преход и конкурентоспособност). В периода 2021—2025 г. се засилиха усилията за подобряване на полезните взаимодействия с процесите на политиката, свързани с разширяването на ЕС и трудовата мобилност, както и с агенциите на ЕС към Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (Cedefop, Eurofound, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, Европейската фондация за обучение и Европейския орган по труда), като съществуват допълнителни възможности за подобрение.
Решението за ПСЗ е съгласувано с националните политики по заетостта и ги допълва, като дейностите на мрежата често подпомагат националните мерки за справяне с общите предизвикателства на пазара на труда.
Решението за ПСЗ показва добра вътрешна съгласуваност, с подходящи дейности и ресурси за постигане на неговите цели. Централната координираща роля на секретариата на мрежата на ПСЗ е от съществено значение за осигуряване на последователност, полезни взаимодействия и ефективно изпълнение на нейните дейности.
2.4. Европейска добавена стойност
Измененото Решение за ПСЗ генерира европейска добавена стойност, което подчертава значението на удължаването на Решението след 2027 г. Сред ключовите примери за генерираната добавена стойност се нареждат: i) ускоряване на реформата на ПСЗ чрез сравнителни доказателства; ii) партньорско обучение и приложими препоръки за възприемане на добрия опит; iii) наличие на съпоставими данни относно резултатите на ПСЗ по различни въпроси на пазара на труда; iv) по-бързо и по-ефективно от гледна точка на разходите разпространение на добри практики; v) повишена устойчивост и капацитет за реагиране при кризи; vi) по-силен колективен глас на ПСЗ в процесите на политиката на ЕС; и vii) засилено сътрудничество в рамките на екосистемата на заетостта.
Прекратяването на Решението за ПСЗ би имало значителни отрицателни последици, включително загуба на структурирано сътрудничество на равнището на ЕС, по-бавни иновации и реформи, нарастващи различия между ПСЗ, намалена съгласуваност на политиките и отслабен колективен капацитет за реагиране на бъдещи сътресения на пазара на труда. Това би засегнало по-специално областите, в които дейностите на мрежата на ПСЗ са били основен ускорител на реформите — като цифровизацията, интегрирането на ИИ, услугите за работодатели и управлението на резултатите.
2.5. Уместност
Целите на измененото Решение за ПСЗ останаха актуални и гъвкави, за да се адаптират към новите нужди и предизвикателства през целия период 2021—2025 г. В този контекст мрежата на ПСЗ демонстрира силен капацитет за адаптиране към променящите се условия, като коригира дейностите си, за да отговори на нови предизвикателства, като пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна.
Освен това измененото Решение за ПСЗ продължи да отговаря на постоянните и възникващите предизвикателства на пазара на труда, включително недостига на работна ръка и умения, както и цифровизацията и екологичния преход. Продължаващата уместност на общите и специфичните цели на Решението, свързани със сътрудничеството и взаимното обучение, беше осигурена чрез: i) изпълнение на дейности, насочени пряко към тези предизвикателства; ii) интегриране на ключови въпроси в по-широки дейности; и iii) насърчаване на подходи на участие при разработването на работни програми и стратегически документи, които позволяват въвеждането на нови тематични приоритети, когато е целесъобразно.
3.ИЗВЛЕЧЕНИ ПОУКИ
Като цяло констатациите потвърждават висока степен на приемственост с резултатите от оценката от 2019 г., като същевременно сочат ясни подобрения в сътрудничеството, съгласуваността и зрелостта на мрежата. Мрежата на ПСЗ затвърди ролята си, повиши своята значимост и въздействие с течение на времето и е високо ценена както от членовете, така и от външните заинтересовани страни.
Оценката на дейностите на мрежата на ПСЗ предоставя няколко важни поуки, които могат да ориентират бъдещото ѝ стратегическо развитие.
-Увеличаване на участието чрез икономически ефективни решения. Мрежата на ПСЗ предоставя динамичен набор от стратегически взаимосвързани дейности, подкрепящи модернизацията на ПСЗ и адаптирането им към новите тенденции и предизвикателства. Новите технологии могат все повече да предоставят икономически ефективни решения за изпълнението на дейности (онлайн срещи) и разпространението на резултати (напр. чрез динамични функции за търсене в платформи за споделяне на знания или автоматичен превод).
-Повишаване на видимостта на резултатите от възприемане на добрия опит. Съществуват възможности за повишаване на видимостта на резултатите от възприемане на добрия опит чрез тяхното разпространение извън мрежата. По-големият достъп до резултатите от възприемането на добрия опит би могъл да увеличи полезните взаимодействия между работата на мрежата, тази на други заинтересовани страни на пазара на труда и политиките на ЕС. Усилията за разпространение обаче следва да отчитат необходимостта да се гарантира, че процесът на възприемане на добрия опит остава сигурно пространство за ПСЗ за споделяне на чувствителна информация.
-Засилване на оперативното сътрудничество по стратегически приоритети. Мрежата на ПСЗ извърши мащабна работа за насърчаване на възприемането на общи стратегически подходи и инструменти. Съществуват възможности за продължаване на подкрепата за по-нататъшно оперативно сътрудничество между ПСЗ по стратегически приоритети, като цифровизацията и рамките за измерване на резултатите. Това би могло да включва използването на доказани методи и обединяването на ресурси за пилотни проекти и иновации въз основа на примери за създаване на общи определения и подходи, например по отношение на зелени умения и работни места, както и по отношение на измерването на недостига на работна ръка
. Макар и да не е изрично споменат в Решението за ПСЗ, този вид сътрудничество е напълно в съответствие с целите на мрежата и би представлявал стъпка напред в десетилетните усилия на мрежата за засилване на сътрудничеството и взаимното обучение между ПСЗ.
-Укрепване и приоритизиране на приноса към изготвянето на политиките на ЕС. Мрежата на ПСЗ засили усилията си за принос към изготвянето на политиките на ЕС, като същевременно съществува възможност за по-нататъшно разширяване на обхвата на нейния принос. С мрежата се провеждат консултации относно няколко политики на ЕС в областта на заетостта или аспектите на заетостта в по-широки области на политиката, включително чрез сътрудничество със съществуващи структури (напр. Комитета по заетостта). Биха могли да се потърсят допълнителни възможности за принос към процесите на политиката и за засилване на видимостта на мрежата като участник в политиката със значителен опит в изпълнението, включително по отношение на нейния принос към европейския семестър и активизирането на лицата, които са изправени пред значителни пречки за навлизане на пазара на труда. Това обаче следва да бъде оценено с оглед на наличните ресурси, както и на приоритетите на политиката, и да бъде определено в консултация с ПСЗ.
-Насърчаване на по-нататъшни полезни взаимодействия с инициативите на ЕС в областта на трудовата мобилност. Мрежата на ПСЗ засили усилията си да допринесе за широк кръг от области на политиката, с възможност за по-нататъшно надграждане на ролята си на ключова точка за контакт и пространство за обмен на информация относно политиките на Съюза в областта на заетостта. С оглед на това, че мрежата се разви допълнително и възникнаха нови предизвикателства, съществуват възможности за по-нататъшни полезни взаимодействия в областта на трудовата мобилност — например с участниците в областта на трудовата мобилност в сфери от пряко значение за ПСЗ. Това се отнася например за подкрепата за мобилни работници чрез EURES, обмена на данни и информация в случай на прехвърляне на обезщетенията за безработица в контекста на Европейската система за обмен на данни за социалната сигурност (EESSI), както и за професионалното ориентиране и оценката на уменията, предоставяни чрез Европас.
-Разработване на систематична рамка за мониторинг и ключови показатели за изпълнение. До момента усилията за мониторинг бяха насочени основно към събиране на обратна връзка относно отделни дейности и събиране на данни за ангажираността и обхвата във връзка срезултатите от комуникацията. Мониторингът на въздействието от изпълнението на работната програма варира във времето. Понастоящем липсва по-систематичен вътрешен процес или рамка, основани на ключови показатели за изпълнение, за системен мониторинг на резултатите от дейността на самата мрежа. Такава рамка би могла да бъде разработена от мрежата и нейните членове за по-систематично измерване на резултатите от дейностите на мрежата на ПСЗ във времето, което би подпомогнало необходимите корекции за постигане на трайно въздействие и икономическа ефективност. Надграждайки разработените до момента дейности по мониторинг, това би осигурило по-последователен и консолидиран подход, като същевременно административната и отчетната тежест се свеждат до необходимия минимум.
-По-систематичен обмен на знания и съвместни инициативи с партньори. С течение на времето мрежата на ПСЗ засили сътрудничеството си с други заинтересовани страни на пазара на труда и дейностите си за достигане до тях, като съществува възможност за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството. Това би могло да включва определяне на общи приоритети, по-систематичен обмен на знания, разработване на съвместни инициативи и засилване на участието в съответните комитети и прояви в зависимост от наличието на човешки и финансови ресурси.
-Потенциал за допълнително повишаване на ефикасността. Мрежата на ПСЗ е икономически ефективна, като предоставя широк спектър от дейности за подкрепа на сравнително умерена цена. Съществуват обаче ограничени възможности за допълнително повишаване на ефикасността, например чрез по-широко използване на цифрови инструменти и разработване на единен център за знания (рационализиране на различните платформи, използвани за споделяне на документи, съвместно създаване и хранилища), засилване на оперативното сътрудничество или рационализиране на процесите на вземане на решения. Ефикасността би могла да бъде допълнително повишена чрез насърчаване на по-силни полезни взаимодействия със съответните агенции на ЕС (напр. Eurofound, Cedefop, Европейския орган по труда, Европейската фондация за обучение) и принос към тяхната работа, като по този начин се намали броят на проучванията и публикациите на мрежата на ПСЗ и се смекчи рискът от дублиране. Освен това адаптирането на честотата на докладване от страна на мрежата би опростило процесите на докладване и би намалило административната тежест, свързана с докладването.
-Изграждане на капацитет на ПСЗ и оптимално използване на финансирането от ЕС. Мрежата на ПСЗ насърчава полезните взаимодействия с механизмите за финансиране от ЕС (напр. Европейския социален фонд плюс, Инструмента за техническа подкрепа, Механизма за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход). Съществуват възможности за допълнителна подкрепа на ПСЗ при изграждането на техния капацитет и изпълнението на реформи в ПСЗ, по-специално чрез възможно най-добро използване на наличните средства от ЕС, включително в контекста на многогодишната финансова рамка след 2027 г.
-Осигуряване на непрекъснатост. Всички консултирани страни потвърдиха продължаващата необходимост от мрежата на ПСЗ. След две последователни положителни оценки прекратяването на Решението за ПСЗ би представлявало значителна загуба за сътрудничеството на равнището на ЕС, което би довело до по-бавни иновации и реформи, задълбочаване на различията между ПСЗ и намалена съгласуваност на политиките. Решението за ПСЗ предоставя стабилна и гъвкава рамка за подкрепа на ПСЗ при справянето с настоящите и бъдещите предизвикателства и трансформации на пазара на труда, в съответствие с по-широките и нововъзникващите приоритети на политиките на ЕС. Предвид ограничения бюджет на мрежата и утвърдената роля на ПСЗ като ключови участници на пазара на труда осигуряването на по-голяма дългосрочна стабилност на мрежата би допринесло за административно опростяване чрез премахване на необходимостта от периодично подновяване на установена и добре функционираща структура. Същевременно, както е обобщено по-горе, съществуват възможности за по-нататъшно подобряване на Решението чрез целенасочени изменения.