<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-492/22 PPU</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62022CC0492</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:845">EU:C:2022:845</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑492/22 (PPU)</HT></P><P><HT TYPE="SC">Openbaar Ministerie</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20221027">27 октомври 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑492/22 (PPU)</P><P>CJ</P><P>при участието на:</P><P>Openbaar Ministerie</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Спешно преюдициално производство</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Европейска заповед за арест</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2002/584/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Член 12</KEYWORD><KEYWORD>Член 24, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Отлагане на предаването на издирваното лице</KEYWORD><KEYWORD>Продължаване на задържането</KEYWORD><KEYWORD>Изискване за участие на изпълняващия съдебен орган</KEYWORD><KEYWORD>Прокурор</KEYWORD><KEYWORD>Наказателно преследване в изпълняващата държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Липса на отказ от правото на присъствие на съдебния процес</KEYWORD><KEYWORD>Право на справедлив съдебен процес</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) се отнася до тълкуването на член 6, параграф 2, член 12, и член 24 параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">ОВ L 81, 2009 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Рамково решение 2002/584<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и членове 6, 47, и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка с изпълнението в Нидерландия на европейска заповед за арест, издадена на <DATE ISO="20210831">31 август 2021 г.</DATE> от Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша), за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, наложено на CJ, който е полски гражданин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Преюдициалните въпроси се отнасят по същество до условията, при които може да бъде отложено предаването на лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, за да бъде проведено паралелно наказателно преследване в изпълняващата държава членка, като същевременно се продължава задържането на издирваното лице. В този контекст<?PAGE NO="2"?> следва да се уточни по-специално обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, както и последиците от актове на несъдебни органи, включително условията, при които нередностите на такъв акт могат да бъдат отстранени чрез ефективен съдебен контрол от независим съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правната уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 8 от Рамково решение 2002/584:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от това рамково решение съгласно законодателството на изпълняващата държава членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>когато лицето, обект на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка, предаване може да се извърши, при условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, в издаващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 2 от посоченото рамково решение предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 12 от същото рамково решение е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>[Продължаване на задържането] на лицето<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Когато лицето е задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган следва да вземе решение дали [задържането му следва да бъде продължено] съгласно правото на изпълняващата държава членка. Лицето може да бъде освободено временно по всяко време в съответствие с националното право на изпълняващата държава членка, при условие че неин компетентен орган вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 23 от Рамково решение 2002/584 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Срокове за предаване на лицето<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="023.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Издирваното лице трябва да бъде предадено възможно най-скоро на определената от съответните органи дата.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>То следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато предаването на издирваното лице не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, изпълняващият и издаващият съдебен орган трябва незабавно да осъществят връзка помежду си и да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице. Изпълнението на европейската заповед за арест трябва да се извърши възможно най-скоро след отпадане на тези основания. Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми издаващия съдебен орган и заедно да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>След изтичане на посочените в параграфи от 2 до 4 срокове, ако лицето продължава да е задържано, то следва да бъде освободено<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 24 от това рамково решение (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Отложено предаване или предаване под условие<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>След като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, [наложено за деяние,] което е различно от посоченото в европейската заповед за арест.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Вместо отлагане на предаването изпълняващият съдебен орган може временно да предаде издирваното лице на издаващата държава членка при съгласувани между тях условия. Споразумението в тази връзка трябва да е писмено, а условията — задължителни за всички органи на издаващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 26, параграф 1 от посоченото рамково решение предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Издаващата държава членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на европейската заповед за арест от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Рамково решение 2002/584 е транспонирано с wet tot implementatie van het kaderbesluit van de Raad van de Europese Unie betreffende het Europees aanhoudingsbevel en de procedures van overlevering tussen de lidstaten van de Europese Unie (Закон за транспониране на Рамково решение на Съвета на Европейския съюз относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки) от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> (Stb. 2004 г., № 195), с последващи изменения (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Закон за предаването<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, буква e) от Закона за предаването понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>officier van justitie (прокурор)<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>всеки officier van justitie (прокурор), а при липса на такъв — до officier van justitie bij het arrondissementsparket Amsterdam<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> (прокурор в районната прокуратура на Амстердам, Нидерландия)“.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 27, параграф 2 от Закона за предаването:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Преди приключването на съдебното следствие съдът се произнася служебно по продължаването на задържането на издирваното лице, ако то вече е било задържано или му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Членове 33—36 от Закона за предаването предвиждат:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="033"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Член 33</TI.ART><ALINEA><P>Освен в случаите на продължаване на задържането по други причини лишаването от свобода, разпоредено в съответствие с член 27, се прекратява, щом като:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a.</NO.P><TXT>служебно или по искане на издирваното лице или неговия защитник бъде разпоредено от съда или от officier van justitie (прокурор);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>са изтекли десет дни от датата на решението, освен ако съдът, като се произнася по обвинението на officier van justitie (прокурор), междувременно не е продължил задържането.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="034"><TI.ART>Член 34</TI.ART><ALINEA><PARAG IDENTIFIER="034.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лишаването от свобода, предвидено в член 33, буква b), може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от десет дни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Чрез дерогация от параграф 1 лишаването от свобода може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от 30 дни, когато:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>b.</NO.P><TXT>предаването е разрешено, но действителното предаване не е могло да бъде осъществено в предвидения срок.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="035"><TI.ART>Член 35</TI.ART><ALINEA><PARAG IDENTIFIER="035.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Действителното предаване на издирваното лице се извършва възможно най-бързо съгласно решението, с което предаването се разрешава напълно или частично, и не по-късно от десет дни след това решение. Officier van justitie (прокурор) определя мястото и времето [на действителното предаване] след консултация с издаващия съдебен орган.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="035.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато поради особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в определения в параграф 1 срок, се определя нова дата по взаимно съгласие. В този случай действителното предаване следва да се състои в десетдневен срок от съгласуваната дата.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="035.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>По изключение действителното предаване може да бъде отложено толкова, колкото се налага поради сериозни причини от хуманитарно естество, и по-конкретно — дотогава, докато здравословното състояние на издирваното лице не му позволява да пътува. Издаващият съдебен орган се информира незабавно. Officier van justitie (прокурор) определя мястото и времето на възможното действително предаване след консултация с издаващия съдебен орган. В този случай действителното предаване се извършва в десетдневен срок от съгласуваната дата.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="035.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Издирваното лице следва да бъде освободено при изтичането на сроковете по параграфи 1—3.</ALINEA></PARAG></ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="036"><TI.ART>Член 36</TI.ART><ALINEA><PARAG IDENTIFIER="036.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Може да не бъде постановено решението относно датата и място на действителното предаване, ако и докато срещу издирваното лице има протичащо в Нидерландия наказателно преследване или ако присъда, произнесена срещу него от нидерландски съд, все още подлежи на пълно или частично изпълнение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите по параграф 1 и след консултация с прокуратурата, министърът може реши, че издирваното лице може да бъде предадено временно на издаващия съдебен орган за целите на съдебния процес или на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с влязъл в сила съдебен акт и да предвиди условията на това временно предаване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Предвидените от министъра условия включват в случай на:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а.</NO.P><TXT>протичащо наказателно преследване като посоченото в параграф 1: при всички положения, че ще бъде спазено правото на издирваното лице да участва в наказателното производство в Нидерландия и че то ще изтърпи в Нидерландия наказанието, което му е наложено в Нидерландия.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20210831">31 август 2021 г.</DATE> Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша) издава европейска заповед за арест срещу полския гражданин CJ за задържането и предаването му за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено му в Полша за извършването на тринадесет престъпления, квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>организиран или въоръжен грабеж<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 2, параграф 2 от Рамковото решение 2002/584. Съгласно преюдициалното запитване CJ все още трябва да изтърпи почти цялото наказание, наложено за тези престъпления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>За целите на изпълнението на европейската заповед за арест запитващата юрисдикция му определя мярка за задържане с решение от <DATE ISO="20220602">2 юни 2022 г.</DATE> С влязло в сила решение от <DATE ISO="20220616">16 юни 2022 г.</DATE> тази юрисдикция разрешава предаването му на полските органи за посочените в тази заповед престъпления.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>От преюдициалното запитване следва, че срещу CJ е образувано наказателно преследване в Нидерландия във връзка с престъпление, различно от това, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест. В този контекст на <DATE ISO="20211215">15 декември 2021 г.</DATE>, Kantonrechter in de rechtbank Den Haag (районен съдия в Районен съд Хага, Нидерландия) осъжда заинтересованото лице за управление на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление на глоба в размер на 360 EUR или — като заместващо наказание — на лишаване от свобода за срок от седем дни. CJ подава въззивна жалба срещу тази присъда, като разглеждането на жалбата е предвидено за <DATE ISO="20221004">4 октомври 2022 г.</DATE>, като CJ не се отказва от правото си да присъства на съдебния процес. Предстоящото решение на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства на <DATE ISO="20220617">17 юни 2022 г.</DATE> в съответствие с член 36, параграф 1 от Закона за предаването прокурорът в районната прокуратурата на Амстердам (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>прокурорът<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) решава да отложи предаването на заинтересованото лице и на основание член 34, параграф 2, буква b) във връзка с член 35, параграф 2 от този закон иска, поради наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>особени обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, запитващата юрисдикция да продължи задържането му с 30 дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20220622">22 юни 2022 г.</DATE> запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора и продължава задържането с 30 дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20220706">6 юли 2022 г.</DATE> прокурорът иска ново продължаване на задържането на заинтересованото лице с 30 дни, тъй като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>поради наличието на особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в десетдневния срок<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Той обосновава искането си по същество с факта, че CJ не иска да се откаже от правото си да присъства в съдебното заседание в рамките на висящото наказателно производство. Прокурорът уточнява също, че възнамерява да разпореди отлагане на предаването и периодично да подава искания за продължаване на задържането докато трае наказателното производство. На същата дата запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора и отново продължава задържането с тридесет дни, като отлага постановяването на решение по въпроса дали трябва да се произнесе служебно относно отмяната или преустановяването на задържането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с решение от <DATE ISO="20220722">22 юли 2022 г.</DATE>, постъпило в секретариата на Съда на същия ден, rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1.</NO.P><TXT>Не допускат ли член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от [Хартата] издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но отложено, за да може <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> за престъпление, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>което е различно от посоченото в европейската заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, да бъде задържано докато трае това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Решението да се упражни правомощието за отлагане на предаването, предвидено в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, представлява ли решение за изпълнение на европейската заповед за арест, което съгласно член 6, параграф 2 във връзка със съображение 8 от Рамковото решение е от компетентността на изпълняващия съдебен орган?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>При положителен отговор: фактът, че това решение е взето без участието на изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от посоченото рамково решение означава ли, че издирваното лице повече не може да бъде задържано за изпълнението на издадената за него европейска заповед за арест?</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Не допуска ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584] във връзка с членове 47 и 48 от [Хартата] да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка единствено на основание, че при запитване издирваното лице заявява, че в рамките на това наказателно преследване не желае да се откаже от правото си на присъствие?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор: какви фактори трябва да вземе предвид в този случай изпълняващият съдебен орган, когато решава дали да отложи фактическото предаване?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска от Съда да приложи спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда. Това искане е уважено на <DATE ISO="20220803">3 август 2022 г.</DATE> Нидерландското правителство, Оpenbaar ministerie (Прокуратура, Нидерландия), CJ и Европейската комисия представят писмени становища в рамките на писмената фаза на производството пред Съда. На <DATE ISO="20220921">21 септември 2022 г.</DATE> се провежда съдебно заседание при участието на CJ, прокуратурата, правителствата на Нидерландия, на Франция и на Полша и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преценка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася по същество до два правни въпроса, първият от които е организационен и процесуален, докато вторият се отнася до материалните условия за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>От една страна, запитващата юрисдикция иска да установи дали решението за отлагане на предаването на издирвано лице по член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 трябва да бъде взето от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>изпълняващия съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, т.е. от независим съдебен орган, както и какви са последиците от евентуалното несъобразяване на това условие, и по-специално дали то изисква да бъде освободено заинтересованото лице (втори преюдициален въпрос). В основата на този въпрос е фактът, че в настоящия случай решението за отлагане на предаването на заинтересованото лице е взето само от прокурора, по отношение на когото запитващата юрисдикция има съмнения, че представлява такъв независим съдебен орган. Именно въз основа на постановения от него акт прокурорът е поискал от посочената юрисдикция продължаване на задържането на заинтересованото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция иска главно да се уточнят както условията за приемане на решение за отлагане на предаването на заинтересованото лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (трети преюдициален въпрос), така и последиците от такова решение, по-специално евентуалната необходимост от освобождаването на това лице (първи преюдициален въпрос). В това отношение<?PAGE NO="8"?> запитващата юрисдикция предполага, че това решение за отлагане на предаването е законосъобразно, което обаче в настоящия случай може да зависи от отговора, който трябва да се даде на втория преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Ето защо от съображения за процесуална икономия и както предлага Комисията, изглежда целесъобразно да се отговори първо на втория преюдициален въпрос, а след това на първия и третия преюдициален въпрос — заедно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С първата част от втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 не допуска практика, основана на разпоредбите на Закона за предаването, които предоставят на прокурора правомощието да вземе решение относно отлагането на предаването на издирвано лице.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По компетентността на изпълняващия съдебен орган по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (първа част)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Решението за отлагане на предаването на издирваното лице за целите на паралелно наказателно преследване срещу него в изпълняващата държава членка трябва да бъде взето — съгласно ясната формулировка на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 — от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>изпълняващия съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. Това се потвърждава от съображение 8 от това рамково решение и не се оспорва от нито една от страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това, противно на съмненията, изразени от запитващата юрисдикция и както посочва Комисията, фактът, че в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 като орган, компетентен да приеме решение за отлагане на предаването, се посочва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>изпълняващият съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, показва, че това приемане е неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>изпълнението<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на европейската заповед за арест по смисъла на член 6, параграф 2 от това рамково решение, тълкуван, макар и във връзка с прилагането на член 23, параграф 3 от това рамково решение, в решение от <DATE ISO="20220428">28 април 2022 г.</DATE>, C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:307">EU:C:2022:307</NO.ECLI>, точка <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. В това решение Съдът постановява, че преценката на наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на последната разпоредба и евентуално насрочване на нова дата на предаване представляват решения за изпълнение на европейска заповед за арест, които следва да се вземат от изпълняващия съдебен орган в този смисъл и които надхвърлят рамките на обикновеното <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>практическо и административно съдействие<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 7 във връзка със съображение 9 от същото рамково решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:182">EU:C:2022:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Както поддържа Комисията, като се има предвид, че положенията, посочени в член 23, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, водят съответно до отлагане на предаването на издирваното лице в рамките на изпълнението на европейската заповед за<?PAGE NO="9"?> арест, нито една убедителна причина не обосновава различно тълкуване на обхвата на самостоятелното понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> при прилагането на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от това рамково решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 изпълняващият съдебен орган, отговорен за приемането на решение за отлагане на предаването по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, се определя съгласно правото на изпълняващата държава членка при спазване на общите принципи на Съюза, по-специално на принципа на независимост на този орган. За тази цел освен съдия или съд държавите членки по принцип са свободни да определят всеки орган, участващ в наказателното правораздаване, включително прокуратурите. Този орган обаче трябва да действа въз основа на собствени устройствени и организационни правила, които да гарантират, че той не е изложен на какъвто и да било риск по-специално да му бъдат дадени конкретни указания от страна на изпълнителната власт. Освен това в такъв случай тези държави трябва да гарантират, че решенията на посочения орган подлежат на обжалване по съдебен ред, което отговаря на условията за ефективната съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче е безспорно, че решението за отлагане на предаването е прието от прокурора, при това самостоятелно и без участието на съд. В това отношение Съдът е постановил, че с оглед на действащите национални правила за съдебната организация и съдопроизводството в Нидерландия, прокурор от окръжната прокуратура на Амстердам не може да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на изискванията на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 поради въздействието, което изпълнителната власт може да упражнява върху този орган, по-специално чрез конкретни указания, и следователно поради липсата на независимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220428">28 април 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:307">EU:C:2022:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също във връзка с полицейските служби моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:182">EU:C:2022:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Впрочем именно за да се вземе предвид тази съдебна практика и необходимостта да се предостави компетентност за приемането на решение за отлагане на предаването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, Кралство Нидерландия и прокуратурата посочват, по-специално в съдебното заседание, че се подготвя изменение на Закона за предаването, с което като компетентен орган в това отношение да се определи съдът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Следователно на първата част от втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от Рамково решение 2002/584 представлява мярка за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>изпълняващия съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По последиците от нарушение на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (втора част)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до последиците от нарушение на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 в резултат на приемането на решението за отлагане на предаването от несъдебен орган, а именно в настоящия случай от прокурора, становищата на страните са коренно различни. Както Комисията, така и CJ считат, че нарушението на такова формално изискване, подобно на предвидените в член 23, параграфи 2—4 от това рамково решение, изисква освобождаването на заинтересованото лице. За сметка на това, както нидерландското правителство, така и прокуратурата, макар да признават наличието на такова нарушение, считат, че то е без значение за отделното решение на съда по смисъла на член 12 от посоченото рамково решение да продължи задържането на това заинтересовано лице. В съдебното заседание, макар и само в отговор на първия преюдициален въпрос, френското и полското правителство посочват, че независимо от това дали в настоящия случай са изпълнени условията по член 24, параграф 1 от същото рамково решение, член 12 от него е достатъчно правно основание за продължаване на задържането на посоченото заинтересовано лице по време на периода на отлагане на предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Както отбелязват CJ и Комисията, изискването съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се предостави правомощие за вземане на решения на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, който е независим или подлежи на ефективен съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, представлява правило за съдебна компетентност, което държавите членки по принцип не могат да дерогират. Това се потвърждава от съдебната практика, в която се изтъква тази независимост, както и наличието на възможност за съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, когато този съдебен орган сам по себе си не е съд, а отлагането на предаването води до задържането или продължаване на задържането на издирваното лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>При все това в настоящия случай се налага изводът, от една страна, че въпросният прокурор не е независим съдебен орган в този смисъл, и от друга страна, че с оглед по-специално на различните и неясни становища на нидерландското правителство и прокуратурата, изложени в съдебното заседание, изглежда, че неговото решение да отложи предаването на издирваното лице не подлежи на ефективен съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Всъщност, както посочва самата запитваща юрисдикция, съгласно постоянната практика решението на прокурора за отлагане на самото предаване не подлежи на контрол от съда, когато той се произнася по искането на този прокурор да бъде продължено задържането на издирваното лице съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 34, параграф 2, буква b) от Закона за предаването. Тази преценка се потвърждава от писмените становища на нидерландското правителство и на прокуратурата, които подчертават различния характер на решението за отлагане на предаването, взето от прокурора, от една страна, и това за продължаване на задържането, взето от съда по искане на същия прокурор, от друга страна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>От това следва, че съгласно тази практика съдът е компетентен да се произнася само по <HT TYPE="ITALIC">продължаването на задържането</HT> на издирваното лице за максимален срок от 30 дни съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 34, параграф 2, точка b) от Закона за предаването. За сметка на това, решение за отлагане на предаването, прието от прокурора съгласно член 36, параграф 1 от този закон, което е правното основание на неговото искане за продължаване на задържането на това лице, изглежда, подлежи ipso facto на изпълнение, без само по себе си да подлежи нито на предварителен, нито на последващ ефективен съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Това не променя факта, че нито член 36, параграф 1 от Закона за предаването, на който се основава решението на прокурора за отлагане на предаването в настоящия случай, нито член 1, буква е) от този закон уточняват изрично органа, който е компетентен да приеме решение за отлагане на предаването на издирваното лице по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, още по-малко условията или начина на упражняване на ефективен съдебен контрол над това решение. В тези разпоредби не се посочва и дали, а ако това е така — доколко, сезираният с искане за продължаване на задържането съд е компетентен да контролира законосъобразността на решение на прокурора за отлагане на предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В това отношение в съдебното заседание нидерландското правителство пояснява, че член 36, параграф 1 от Закона за предаването може да се тълкува в съответствие с член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, така че съдът може да замести прокурора и да отстрани посочения в точка 37 по-горе порок. Следователно не може да се изключи, че съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 33, буква а) от Закона за предаването този съд може да провери, най-малкото в тази връзка, законосъобразността на решението на прокурора за отлагане на предаването с цел или да го обезсили, за да постанови след това освобождаването на издирваното лице, или да замести прокурора, за да продължи отлагането на предаването и задържането на това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Изискването решението за отлагане на предаването на издирваното лице да е взето от независим <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> или да подлежи на ефективен съдебен контрол всъщност предполага най-късно при разглеждането на въпроса дали са изпълнени условията, допускащи продължаването на задържането на това лице, компетентният съд да е в състояние да упражни такъв контрол върху законосъобразността на това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. съдебната практика, цитирана в точки 31 и 32 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Така на този съд би могло евентуално да се наложи да обезсили посоченото решение в случай на неспазване на условията за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и да разпореди освобождаването на посоченото лице, без да се засягат други мерки, които компетентният съдебен орган има право да вземе, за да предотврати укриването му съгласно член 12 от Рамково решение 2002/584.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция трябва да провери дали в настоящия случай е възможен такъв подход, отговарящ на изискванията на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, както твърдят в съдебното заседание нидерландското правителство и прокуратурата. За тази цел тази юрисдикция трябва все пак да се увери, че евентуален последващ контрол от нейна страна, като описания в точка 42 по-горе, ще бъде достатъчно ефективен и ще е в състояние напълно да отстрани нарушението на правилото за съдебна компетентност, в резултат на обстоятелството, че решението за отлагане на предаването е взето само от прокурора.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно, като се има предвид фактът, че в настоящия случай въз основа на решението на прокурора за отлагане на предаването е продължено задържането на заинтересованото лице в Нидерландия, запитващата юрисдикция трябва да гарантира, че това решение няма да остане временно в сила до приемането от нея на ново решение, както обаче отбелязват нидерландското правителство и прокуратурата в съдебното заседание. По същия начин посочената юрисдикция следва да провери дали може да замести с обратно действие прокурора, за да приеме ново решение за отлагане на предаването на издирваното лице и евентуално да разреши продължаването на задържането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези критерии запитващата юрисдикция трябва да разгледа въпроса дали е възможно тълкуване на член 27, параграф 2 във връзка с членове 33 и 34 от Закона за предаването, което да е в съответствие с изискванията по член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584. За сметка това, ако случаят не е такъв, при липса на правно основание в националното право, което да обоснове продължаването на задържането по други причини в съответствие с член 12 от това рамково решение, заинтересованото лице трябва да бъде освободено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на втората част от втория преюдициален въпрос да се отговори, че нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия и третия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителна бележка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Първият и третият преюдициален въпрос се основават на хипотезата на запитващата юрисдикция, че решението за отлагане на предаването на заинтересованото лице е прието от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> и подлежи на ефективен съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>С оглед на третия преюдициален въпрос критериите за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в светлината на членове 47 и 48 от Хартата, т.е. на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, на които се позовава CJ в рамките на протичащото в Нидерландия наказателно преследване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По критериите за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, тълкувани в светлината на членове 47 и 48 от Хартата (трети преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Първата част от третия преюдициален въпрос се отнася по същество до обстоятелството дали член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не допуска решение за отлагане на предаването на издирваното лице <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> защото то настоява да упражни основните си права, защитени от членове 47 и 48 от Хартата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Както отбелязва Комисията, съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, след като вземе решение за изпълнението на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган разполага с право на преценка (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>може<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>) относно приемането на решение за отлагане на предаването на издирваното лице с цел неговото преследване (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>срещу него да бъде възбудено наказателно преследване<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>) в изпълняващата държава членка. Дори обаче при липсата на допълнителни или по-точни критерии, уреждащи упражняването на това право на преценка, то трябва да се извършва по-специално в съответствие с основните права по Хартата, които националните органи трябва да спазват при изпълнението на европейската заповед за арест (вж. член 1, параграф 3 от това рамково решение)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:953">EU:C:2020:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че изпълняващият съдебен орган трябва да взема предвид основните процесуални гаранции, от които се ползва заинтересованото лице съгласно членове 47 и 48 от Хартата, сред които са правото на справедлив съдебен процес и правото на защита, както са тълкувани от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171222">22 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ardic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑571/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1026">EU:C:2017:1026</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това задължение се прилага не само към процедурата за изпълнение на самата европейска заповед за арест, но и mutatis mutandis към всяко паралелно наказателно производство, посочено като основание за отлагане на предаването по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, с което следователно то е неразривно свързано. Това се потвърждава от член 8 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 65, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, който предвижда правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Разглежданото в настоящия случай право на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата, както и от правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220915">15 септември 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:679">EU:C:2022:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По същия начин съгласно член 8 от Директива 2016/343 държавите членки трябва да позволят по-специално на обвиняемите да присъстват на водения срещу тях съдебен процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220915">15 септември 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:679">EU:C:2022:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар член 8, параграф 2 във връзка със съображение 35 от тази директива да разрешава на държавите членки при определени условия да предвидят възможност съдебният процес да се проведе в отсъствието на обвиняемия, по-специално когато последният се откаже от правото си да присъства на този процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220915">15 септември 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:679">EU:C:2022:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Що се отнася до условията за такъв отказ, който трябва да е по собствена воля и да е установен недвусмислено, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, това не е така, когато, какъвто е настоящият случай, лицето настоява да упражни това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Като се има предвид неотменимият характер на основното право на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220915">15 септември 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:679">EU:C:2022:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, наказателното преследване на CJ в Нидерландия за управление на превозно средство без валидно свидетелство за управление, за което се<?PAGE NO="14"?> предвижда глоба в размер на 360 EUR или като заместващо наказание — лишаване от свобода за срок от седем дни, по принцип е достатъчно, за да може заинтересованото лице да се позове на правото си на справедлив съдебен процес и на правото си на защита, при това независимо от по-тежкия характер на престъплението, за което това лице е било осъдено в Полша и за което се отнася тази заповед.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Въпреки това, правото на преценка на изпълняващия съдебен орган съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се произнесе по отлагането на предаването на издирваното лице не може да се трансформира в обвързана компетентност <HT TYPE="ITALIC">само</HT> поради факта че това лице се позовава на основните си процесуални гаранции в наказателно производство, проведено в изпълняващата държава членка. Следователно в настоящия случай, както отбелязват запитващата юрисдикция и Комисията, решение за отлагане на предаването не може да бъде наложено едностранно от заинтересованото лице, което настоява за незабавно упражняване и спазване на правото му на справедлив съдебен процес и правото му на защита в рамките на висящото наказателно производство в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се провери дали целите от общ интерес, преследвани с член 24 от Рамково решение 2002/584, обосновават ограничаване по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на упражняването от заинтересованото лице на правото му на справедлив съдебен процес и на правото му на защита. Всъщност, както се приема в постоянната съдебна практика, тези права не са абсолютни и спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prequ’ Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1010">EU:C:2017:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180913">13 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Europe и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑358/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:715">EU:C:2018:715</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Следователно при упражняването на правото си на преценка относно прилагането на възможностите, предвидени в член 24 от Рамково решение 2002/584, изпълняващият съдебен орган следва да вземе предвид както интереса на изпълняващата държава членка да доведе до успешен край висящото наказателно производство срещу издирваното лице, така и интереса на издаващата държава членка — предаването на това лице да се извърши в най-кратък срок, като претегли тези интереси, за да определи дали и доколко е възможно ограничаване на упражняването на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Това изискване произтича и от задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, което е водещо в диалога между изпълняващите и издаващите съдебни органи, за да се гарантира правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки, един от същностните компоненти на която е европейската заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211026">26 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Право на изслушване от изпълняващия съдебен орган)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/21 PPU и C‑429/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:876">EU:C:2021:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220222">22 февруари 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:100">EU:C:2022:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>На първо място, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид законния интерес на изпълняващата държава членка, защитен с член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, да доведе до успешен край висящото наказателно производство, преди да предаде издирваното лице на издаващата държава членка. Този интерес има по-малка<?PAGE NO="15"?> тежест, когато, както в настоящия случай, тежестта на преследваното престъпление и размерът на предвиденото наказание са значително по-малки от тези, довели до приемането на европейската заповед за арест. Следователно във връзка с неговото задължение за лоялно сътрудничество на изпълняващия съдебен орган може да се наложи да спре наказателното производство и да предаде издирваното лице временно или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>под условие<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 24, параграф 2 от това рамково решение, като същевременно договори с издаващия съдебен орган връщането на това лице след изтърпяването на наказанието в издаващата държава членка с цел продължаване на наказателното производство в изпълняващата държава членка. Това би довело до ограничаване на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита на посоченото лице вследствие на отлагането на тяхното упражняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В настоящия случай запитващата юрисдикция следва да прецени, от една страна, дали такъв подход е възможен, което обстоятелство страните поставят под съмнение в съдебното заседание, и от друга страна, дали при подновяването на производството след евентуалното връщане на заинтересованото лице в Нидерландия неговите процесуални права, включително правото на гледане на неговото дело в разумен срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gambino и Hyka</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑38/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:628">EU:C:2019:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, ще могат да бъдат изцяло спазени. Във всеки случай отлагането на самото упражняване на тези права в хипотезата на такова временно предаване на заинтересованото лице не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>непропорционална и нетърпима намеса<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, която би могла да накърни самата същност на посочените права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>На второ място, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид законния интерес на издаващата държава членка издирваното лице да ѝ бъде предадено и тя да го задържи възможно най-бързо на своята територия. Тежестта на този интерес обаче се намалява от предвидената в член 12 от Рамково решение 2002/584 възможност това лице да бъде задържано за целите на изпълнението на европейската заповед за арест. Равностойното значение на това задържане се признава имплицитно в член 26, параграф 1 от това рамково решение, съгласно който издаващата държава членка трябва да приспадне всеки срок на задържане от целия срок на задържане, който издирваното лице трябва да изтърпи в изпълняващата държава членка. По същия начин в случай като настоящия целта на социалната реинтеграция след изтърпяването на наказанията може да е в противоречие със задържане в издаващата държава членка, когато издирваното лице вече е пребивавало известно време или дори е добре социално интегрирано в изпълняващата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raugevicius</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑247/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:898">EU:C:2018:898</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Изпълняващият съдебен орган следва да определи при конкретните обстоятелства коя от двете възможности съответства по-добре на тази цел и дали законният интерес на издаващата държава членка, чието вземане предвид би могло да доведе до временно ограничаване на процесуалните права на заинтересованото лице, може да има предимство пред този на изпълняващата държава членка, описан в точка 57 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>При това положение предлагам на първата част от третия преюдициален въпрос да се отговори, че член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали<?PAGE NO="16"?> ограничаването на упражняването от посоченото лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Като се има предвид този по същество отрицателен отговор, на първата част от третия преюдициален въпрос не следва да се отговаря на втората част от този въпрос, който е отправен само в случай на утвърдителен отговор на първата част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По продължаването на задържането на издирваното лице след законосъобразно отлагане на неговото предаване (първи преюдициален въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали в случай на законосъобразно отлагане на предаването на издирваното лице по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 това лице може да бъде задържано през целия период на това отлагане и до неговото предаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Този въпрос не е уреден в член 24 от Рамково решение 2002/584. За сметка на това, съгласно общото правило, предвидено в член 12 от посоченото рамково решение, въпросът дали издирваното лице може да бъде задържано трябва да се разреши в съответствие с националното право. Съгласно член 34, параграф 2 от Закона за предаването продължаване на задържането за период до 30 дни е възможно и в настоящия случай вече е било постановявано два пъти от запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. точки 19 и 20 по-горе.</P></NOTE>. Следователно по принцип както член 12, така член 24 от същото рамково решение сами по себе си допускат такова продължаване на задържането за целите на изпълнението на европейската заповед за арест, като се има предвид, че предаването е неразделна част от това изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точка 29 по-горе.</P></NOTE>, дори това продължаване да надвишава определен период от време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от Комисията, тази преценка не се поставя под въпрос от общата структура на системата за съдебно сътрудничество, която има за цел изпълнението на европейската заповед за арест, нито от стриктните срокове за предаването на издирваното лице, посочени в член 23, параграфи 2—4 от Рамково решение 2002/584, нито пък от произтичащите от член 6 от Хартата изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Вярно е, че Съдът вече е постановил, че възможността за продължаване на тези срокове поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, предвидени в член 23, параграф 3, трябва да се тълкува стриктно като отклонение от правилото, установено в член 23, параграф 2 от Рамково решение 2002/584<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220428">28 април 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:307">EU:C:2022:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В това отношение Съдът уточнява, че правни пречки, произтичащи от предприетите от това лице действия по съдебен ред, не биха могли да представляват обстоятелства извън контрола на държавите членки в този смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220428">28 април 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑804/21 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:307">EU:C:2022:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 обаче е специално правило в сравнение с общите правила относно стриктните срокове за предаване, предвидени в член 23, параграфи 1 и 2 от това рамково решение, тъй като се отнася до особен случай на<?PAGE NO="17"?> предаване на издирваното лице, с който се цели да се защити законният интерес на изпълняващата държава членка да проведе успешно висящото наказателно преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. точки 55—57 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно този особен случай на отлагане трябва да бъде ясно разграничен от този на отлагането по изключение на предаването съгласно член 23, параграфи 3 и 4 в сравнение с общите правила, установени в член 23, параграфи 1 и 2 от посоченото рамково решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Тази преценка се потвърждава от факта, че в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 законодателят на Съюза се е отказал да включи точни срокове или най-малкото позоваване на сроковете, предвидени в член 23 от това рамково решение. От това следва a contrario, че съгласно принципа, посочен в член 12, първо изречение от посоченото рамково решение, с това решение на държавите членки е оставено право на преценка, за да уредят продължителността на продължаването на задържането на издирваното лице по време на отлагането на неговото предаване съгласно член 24, параграф 1 от същото рамково решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Освен това в настоящия случай заинтересованото лице набляга на незабавното упражняване на своите основни процесуални гаранции в Нидерландия, което е основната причина на отлагането на неговото предаване, разпоредено от прокурора съгласно член 36, параграф 1 от Закона за предаването. Това обстоятелство обаче не е съпоставимо с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>правна пречка<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на припомнената в точка 65 по-горе съдебна практика, тъй като последната се отнася само до прилагането на член 23 от Рамково решение 2002/584, а не както в настоящия случай — на член 24, параграф 1 от същото рамково решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Накрая, вярно е, че подобно на наложеното от издаващата държава членка наказание, решението, основано на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, за продължаване на задържането на издирваното лице в изпълняващата държава членка вместо предаването му в издаващата държава членка за изпълнението на европейската заповед за арест представлява мярка, която попада в приложното поле на член 6 от Хартата и която трябва да бъде ограничена във времето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170125">25 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vilkas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑640/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:39">EU:C:2017:39</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответното евентуално ограничаване на свободата на издирваното лице обаче се компенсира напълно от задължението на издаващата държава членка да приспадне срока на задържане в изпълняващата държава членка от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка. При това положение продължаването на задържането на това лице не може да се квалифицира като допълнително ограничаване на правото му на свобода, което то при всички положения трябва да изтърпи в издаващата държава членка, нито като непропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от Хартата допускат издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но е отложено, за да може <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> за престъпление, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>което е различно от посоченото в европейската заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, да бъде задържано за целия<?PAGE NO="18"?> период на това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>1)</NO.P><TXT>Член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE>, във връзка с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз допускат издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но е отложено, за да може <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> за престъпление, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>което е различно от посоченото в европейската заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, да бъде задържано за целия период на това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>изпълняващия съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</TXT><P>Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>