<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.7-->
  <head>
    <title>2022-12-202212C108202204920-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0492-22-202209750-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/01/2023 11:05:16" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="hthPfubGgn02gLUEtjDUbwlE+utV5yEoTvN8iipRUBCh7gcVK3Q40eHpJz4dqtPUMnGYMSHkJUbnyJjtZuP5YRzRq0+jbeJCFSl4SFs/HEjitBGI0HlgbgYhp/LVOSMODog3DiCGNv1Jnh+F06/NBWsLD+7RjLh3p4jW2RAuPXg=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0492" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 18/10/2022 09:55:00" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="408e524716714008aa727e5658584432" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0492" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на J. Kokott — Дело C‑492/22 (PPU)</div>
      <div id="rId21" style="default">Openbaar Ministerie</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      J. KOKOTT
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 27 октомври 2022 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑492/22 (PPU)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      CJ
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Openbaar Ministerie
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 6, параграф 2 — Член 12 — Член 24, параграф 1 — Отлагане на предаването на издирваното лице — Продължаване на задържането — Изискване за участие на изпълняващия съдебен орган — Прокурор — Наказателно преследване в изпълняващата държава членка — Липса на отказ от правото на присъствие на съдебния процес — Право на справедлив съдебен процес“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) се отнася до тълкуването на член 6, параграф 2, член 12, и член 24 параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“), и членове 6, 47, и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено във връзка с изпълнението в Нидерландия на европейска заповед за арест, издадена на 31 август 2021 г. от Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша), за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, наложено на CJ, който е полски гражданин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалните въпроси се отнасят по същество до условията, при които може да бъде отложено предаването на лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, за да бъде проведено паралелно наказателно преследване в изпълняващата държава членка, като същевременно се продължава задържането на издирваното лице. В този контекст следва да се уточни по-специално обхватът на понятието „изпълняващ съдебен орган“, както и последиците от актове на несъдебни органи, включително условията, при които нередностите на такъв акт могат да бъдат отстранени чрез ефективен съдебен контрол от независим съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правната уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съображение 8 от Рамково решение 2002/584:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      „Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 5 от това рамково решение съгласно законодателството на изпълняващата държава членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      „[…]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-3">
      3. когато лицето, обект на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка, предаване може да се извърши, при условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, в издаващата държава членка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 2 от посоченото рамково решение предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      „Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от същото рамково решение е озаглавен „[Продължаване на задържането] на лицето“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-3">
      „Когато лицето е задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган следва да вземе решение дали [задържането му следва да бъде продължено] съгласно правото на изпълняващата държава членка. Лицето може да бъде освободено временно по всяко време в съответствие с националното право на изпълняващата държава членка, при условие че неин компетентен орган вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 23 от Рамково решение 2002/584 („Срокове за предаване на лицето“):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-3">
      „1. Издирваното лице трябва да бъде предадено възможно най-скоро на определената от съответните органи дата.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-3">
      2. То следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-3">
      3. Когато предаването на издирваното лице не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, изпълняващият и издаващият съдебен орган трябва незабавно да осъществят връзка помежду си и да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-3">
      4. По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице. Изпълнението на европейската заповед за арест трябва да се извърши възможно най-скоро след отпадане на тези основания. Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми издаващия съдебен орган и заедно да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-3">
      5. След изтичане на посочените в параграфи от 2 до 4 срокове, ако лицето продължава да е задържано, то следва да бъде освободено“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 24 от това рамково решение („Отложено предаване или предаване под условие“) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-3">
      „1. След като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, [наложено за деяние,] което е различно от посоченото в европейската заповед за арест.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-3">
      2. Вместо отлагане на предаването изпълняващият съдебен орган може временно да предаде издирваното лице на издаващата държава членка при съгласувани между тях условия. Споразумението в тази връзка трябва да е писмено, а условията — задължителни за всички органи на издаващата държава членка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 26, параграф 1 от посоченото рамково решение предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      „Издаващата държава членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на европейската заповед за арест от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нидерландското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Рамково решение 2002/584 е транспонирано с wet tot implementatie van het kaderbesluit van de Raad van de Europese Unie betreffende het Europees aanhoudingsbevel en de procedures van overlevering tussen de lidstaten van de Europese Unie (Закон за транспониране на Рамково решение на Съвета на Европейския съюз относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки) от 29 април 2004 г. (Stb. 2004 г., № 195), с последващи изменения (наричан по-нататък „Закон за предаването“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1, буква e) от Закона за предаването понятието „officier van justitie (прокурор)“ се отнася до „всеки officier van justitie (прокурор), а при липса на такъв — до officier van justitie bij het arrondissementsparket Amsterdam“ (прокурор в районната прокуратура на Амстердам, Нидерландия)“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 27, параграф 2 от Закона за предаването:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-3">
      „Преди приключването на съдебното следствие съдът се произнася служебно по продължаването на задържането на издирваното лице, ако то вече е било задържано или му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 33—36 от Закона за предаването предвиждат:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-3">
      „Член 33
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      Освен в случаите на продължаване на задържането по други причини лишаването от свобода, разпоредено в съответствие с член 27, се прекратява, щом като:
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-45" title="page-3">
      a. служебно или по искане на издирваното лице или неговия защитник бъде разпоредено от съда или от officier van justitie (прокурор);
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-46" title="page-3">
      b. са изтекли десет дни от датата на решението, освен ако съдът, като се произнася по обвинението на officier van justitie (прокурор), междувременно не е продължил задържането.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-3">
      Член 34
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-3">
      1. Лишаването от свобода, предвидено в член 33, буква b), може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от десет дни.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-3">
      2. Чрез дерогация от параграф 1 лишаването от свобода може да бъде продължено за срок, не по-дълъг от 30 дни, когато:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-51" title="page-3">
      b. предаването е разрешено, но действителното предаване не е могло да бъде осъществено в предвидения срок.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-3">
      Член 35
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-3">
      1. Действителното предаване на издирваното лице се извършва възможно най-бързо съгласно решението, с което предаването се разрешава напълно или частично, и не по-късно от десет дни след това решение. Officier van justitie (прокурор) определя мястото и времето [на действителното предаване] след консултация с издаващия съдебен орган.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-3">
      2. Когато поради особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в определения в параграф 1 срок, се определя нова дата по взаимно съгласие. В този случай действителното предаване следва да се състои в десетдневен срок от съгласуваната дата.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-3">
      3. По изключение действителното предаване може да бъде отложено толкова, колкото се налага поради сериозни причини от хуманитарно естество, и по-конкретно — дотогава, докато здравословното състояние на издирваното лице не му позволява да пътува. Издаващият съдебен орган се информира незабавно. Officier van justitie (прокурор) определя мястото и времето на възможното действително предаване след консултация с издаващия съдебен орган. В този случай действителното предаване се извършва в десетдневен срок от съгласуваната дата.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-3">
      4. Издирваното лице следва да бъде освободено при изтичането на сроковете по параграфи 1—3.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-3">
      Член 36
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-3">
      1. Може да не бъде постановено решението относно датата и място на действителното предаване, ако и докато срещу издирваното лице има протичащо в Нидерландия наказателно преследване или ако присъда, произнесена срещу него от нидерландски съд, все още подлежи на пълно или частично изпълнение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-3">
      2. В случаите по параграф 1 и след консултация с прокуратурата, министърът може реши, че издирваното лице може да бъде предадено временно на издаващия съдебен орган за целите на съдебния процес или на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с влязъл в сила съдебен акт и да предвиди условията на това временно предаване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-3">
      3. Предвидените от министъра условия включват в случай на:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-3">
      а. протичащо наказателно преследване като посоченото в параграф 1: при всички положения, че ще бъде спазено правото на издирваното лице да участва в наказателното производство в Нидерландия и че то ще изтърпи в Нидерландия наказанието, което му е наложено в Нидерландия.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 31 август 2021 г. Sąd Okręgowy w Krakowie Wydział III Karny (Окръжен съд Краков, трето наказателно отделение, Полша) издава европейска заповед за арест срещу полския гражданин CJ за задържането и предаването му за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено му в Полша за извършването на тринадесет престъпления, квалифицирани като „организиран или въоръжен грабеж“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Рамковото решение 2002/584. Съгласно преюдициалното запитване CJ все още трябва да изтърпи почти цялото наказание, наложено за тези престъпления.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целите на изпълнението на европейската заповед за арест запитващата юрисдикция му определя мярка за задържане с решение от 2 юни 2022 г. С влязло в сила решение от 16 юни 2022 г. тази юрисдикция разрешава предаването му на полските органи за посочените в тази заповед престъпления.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От преюдициалното запитване следва, че срещу CJ е образувано наказателно преследване в Нидерландия във връзка с престъпление, различно от това, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест. В този контекст на 15 декември 2021 г., Kantonrechter in de rechtbank Den Haag (районен съдия в Районен съд Хага, Нидерландия) осъжда заинтересованото лице за управление на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление на глоба в размер на 360 EUR или — като заместващо наказание — на лишаване от свобода за срок от седем дни. CJ подава въззивна жалба срещу тази присъда, като разглеждането на жалбата е предвидено за 4 октомври 2022 г., като CJ не се отказва от правото си да присъства на съдебния процес. Предстоящото решение на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства на 17 юни 2022 г. в съответствие с член 36, параграф 1 от Закона за предаването прокурорът в районната прокуратурата на Амстердам (наричан по-нататък „прокурорът“) решава да отложи предаването на заинтересованото лице и на основание член 34, параграф 2, буква b) във връзка с член 35, параграф 2 от този закон иска, поради наличието на „особени обстоятелства“, запитващата юрисдикция да продължи задържането му с 30 дни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 юни 2022 г. запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора и продължава задържането с 30 дни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 юли 2022 г. прокурорът иска ново продължаване на задържането на заинтересованото лице с 30 дни, тъй като „поради наличието на особени обстоятелства действителното предаване не може да се извърши в десетдневния срок“. Той обосновава искането си по същество с факта, че CJ не иска да се откаже от правото си да присъства в съдебното заседание в рамките на висящото наказателно производство. Прокурорът уточнява също, че възнамерява да разпореди отлагане на предаването и периодично да подава искания за продължаване на задържането докато трае наказателното производство. На същата дата запитващата юрисдикция уважава искането на прокурора и отново продължава задържането с тридесет дни, като отлага постановяването на решение по въпроса дали трябва да се произнесе служебно относно отмяната или преустановяването на задържането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства с решение от 22 юли 2022 г., постъпило в секретариата на Съда на същия ден, rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-3">
      „1. Не допускат ли член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от [Хартата] издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но отложено, за да може „срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка“ за престъпление, „което е различно от посоченото в европейската заповед за арест“, да бъде задържано докато трае това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест?
    </p>
    <p class="C29Marge0doubleretrait" id="para-73" title="page-3">
      2. а) Решението да се упражни правомощието за отлагане на предаването, предвидено в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, представлява ли решение за изпълнение на европейската заповед за арест, което съгласно член 6, параграф 2 във връзка със съображение 8 от Рамковото решение е от компетентността на изпълняващия съдебен орган?
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-74" title="page-3">
      б) При положителен отговор: фактът, че това решение е взето без участието на изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от посоченото рамково решение означава ли, че издирваното лице повече не може да бъде задържано за изпълнението на издадената за него европейска заповед за арест?
    </p>
    <p class="C29Marge0doubleretrait" id="para-75" title="page-3">
      3. а) Не допуска ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584] във връзка с членове 47 и 48 от [Хартата] да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка единствено на основание, че при запитване издирваното лице заявява, че в рамките на това наказателно преследване не желае да се откаже от правото си на присъствие?
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-76" title="page-3">
      б) При утвърдителен отговор: какви фактори трябва да вземе предвид в този случай изпълняващият съдебен орган, когато решава дали да отложи фактическото предаване?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция иска от Съда да приложи спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда. Това искане е уважено на 3 август 2022 г. Нидерландското правителство, Оpenbaar ministerie (Прокуратура, Нидерландия), CJ и Европейската комисия представят писмени становища в рамките на писмената фаза на производството пред Съда. На 21 септември 2022 г. се провежда съдебно заседание при участието на CJ, прокуратурата, правителствата на Нидерландия, на Франция и на Полша и Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преценка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася по същество до два правни въпроса, първият от които е организационен и процесуален, докато вторият се отнася до материалните условия за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, запитващата юрисдикция иска да установи дали решението за отлагане на предаването на издирвано лице по член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“, т.е. от независим съдебен орган, както и какви са последиците от евентуалното несъобразяване на това условие, и по-специално дали то изисква да бъде освободено заинтересованото лице (втори преюдициален въпрос). В основата на този въпрос е фактът, че в настоящия случай решението за отлагане на предаването на заинтересованото лице е взето само от прокурора, по отношение на когото запитващата юрисдикция има съмнения, че представлява такъв независим съдебен орган. Именно въз основа на постановения от него акт прокурорът е поискал от посочената юрисдикция продължаване на задържането на заинтересованото лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, запитващата юрисдикция иска главно да се уточнят както условията за приемане на решение за отлагане на предаването на заинтересованото лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (трети преюдициален въпрос), така и последиците от такова решение, по-специално евентуалната необходимост от освобождаването на това лице (първи преюдициален въпрос). В това отношение запитващата юрисдикция предполага, че това решение за отлагане на предаването е законосъобразно, което обаче в настоящия случай може да зависи от отговора, който трябва да се даде на втория преюдициален въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо от съображения за процесуална икономия и както предлага Комисията, изглежда целесъобразно да се отговори първо на втория преюдициален въпрос, а след това на първия и третия преюдициален въпрос — заедно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 не допуска практика, основана на разпоредбите на Закона за предаването, които предоставят на прокурора правомощието да вземе решение относно отлагането на предаването на издирвано лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По компетентността на изпълняващия съдебен орган по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (първа част)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението за отлагане на предаването на издирваното лице за целите на паралелно наказателно преследване срещу него в изпълняващата държава членка трябва да бъде взето — съгласно ясната формулировка на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 — от „изпълняващия съдебен орган“. Това се потвърждава от съображение 8 от това рамково решение и не се оспорва от нито една от страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, противно на съмненията, изразени от запитващата юрисдикция и както посочва Комисията, фактът, че в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 като орган, компетентен да приеме решение за отлагане на предаването, се посочва „изпълняващият съдебен орган“, показва, че това приемане е неразделна част от „изпълнението“ на европейската заповед за арест по смисъла на член 6, параграф 2 от това рамково решение, тълкуван, макар и във връзка с прилагането на член 23, параграф 3 от това рамково решение, в решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). В това решение Съдът постановява, че преценката на наличието на обстоятелства извън контрола на държавите членки по смисъла на последната разпоредба и евентуално насрочване на нова дата на предаване представляват решения за изпълнение на европейска заповед за арест, които следва да се вземат от изпълняващия съдебен орган в този смисъл и които надхвърлят рамките на обикновеното „практическо и административно съдействие“ по смисъла на член 7 във връзка със съображение 9 от същото рамково решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както поддържа Комисията, като се има предвид, че положенията, посочени в член 23, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, водят съответно до отлагане на предаването на издирваното лице в рамките на изпълнението на европейската заповед за арест, нито една убедителна причина не обосновава различно тълкуване на обхвата на самостоятелното понятие „изпълняващ съдебен орган“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) при прилагането на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от това рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 изпълняващият съдебен орган, отговорен за приемането на решение за отлагане на предаването по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, се определя съгласно правото на изпълняващата държава членка при спазване на общите принципи на Съюза, по-специално на принципа на независимост на този орган. За тази цел освен съдия или съд държавите членки по принцип са свободни да определят всеки орган, участващ в наказателното правораздаване, включително прокуратурите. Този орган обаче трябва да действа въз основа на собствени устройствени и организационни правила, които да гарантират, че той не е изложен на какъвто и да било риск по-специално да му бъдат дадени конкретни указания от страна на изпълнителната власт. Освен това в такъв случай тези държави трябва да гарантират, че решенията на посочения орган подлежат на обжалване по съдебен ред, което отговаря на условията за ефективната съдебна защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай обаче е безспорно, че решението за отлагане на предаването е прието от прокурора, при това самостоятелно и без участието на съд. В това отношение Съдът е постановил, че с оглед на действащите национални правила за съдебната организация и съдопроизводството в Нидерландия, прокурор от окръжната прокуратура на Амстердам не може да бъде квалифициран като „изпълняващ съдебен орган“ по смисъла на изискванията на член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 поради въздействието, което изпълнителната власт може да упражнява върху този орган, по-специално чрез конкретни указания, и следователно поради липсата на независимост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем именно за да се вземе предвид тази съдебна практика и необходимостта да се предостави компетентност за приемането на решение за отлагане на предаването на „изпълняващ съдебен орган“, Кралство Нидерландия и прокуратурата посочват, по-специално в съдебното заседание, че се подготвя изменение на Закона за предаването, с което като компетентен орган в това отношение да се определи съдът.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно на първата част от втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от Рамково решение 2002/584 представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По последиците от нарушение на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 (втора част)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до последиците от нарушение на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 в резултат на приемането на решението за отлагане на предаването от несъдебен орган, а именно в настоящия случай от прокурора, становищата на страните са коренно различни. Както Комисията, така и CJ считат, че нарушението на такова формално изискване, подобно на предвидените в член 23, параграфи 2—4 от това рамково решение, изисква освобождаването на заинтересованото лице. За сметка на това, както нидерландското правителство, така и прокуратурата, макар да признават наличието на такова нарушение, считат, че то е без значение за отделното решение на съда по смисъла на член 12 от посоченото рамково решение да продължи задържането на това заинтересовано лице. В съдебното заседание, макар и само в отговор на първия преюдициален въпрос, френското и полското правителство посочват, че независимо от това дали в настоящия случай са изпълнени условията по член 24, параграф 1 от същото рамково решение, член 12 от него е достатъчно правно основание за продължаване на задържането на посоченото заинтересовано лице по време на периода на отлагане на предаването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както отбелязват CJ и Комисията, изискването съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се предостави правомощие за вземане на решения на „изпълняващ съдебен орган“, който е независим или подлежи на ефективен съдебен контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), представлява правило за съдебна компетентност, което държавите членки по принцип не могат да дерогират. Това се потвърждава от съдебната практика, в която се изтъква тази независимост, както и наличието на възможност за съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, когато този съдебен орган сам по себе си не е съд, а отлагането на предаването води до задържането или продължаване на задържането на издирваното лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това в настоящия случай се налага изводът, от една страна, че въпросният прокурор не е независим съдебен орган в този смисъл, и от друга страна, че с оглед по-специално на различните и неясни становища на нидерландското правителство и прокуратурата, изложени в съдебното заседание, изглежда, че неговото решение да отложи предаването на издирваното лице не подлежи на ефективен съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както посочва самата запитваща юрисдикция, съгласно постоянната практика решението на прокурора за отлагане на самото предаване не подлежи на контрол от съда, когато той се произнася по искането на този прокурор да бъде продължено задържането на издирваното лице съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 34, параграф 2, буква b) от Закона за предаването. Тази преценка се потвърждава от писмените становища на нидерландското правителство и на прокуратурата, които подчертават различния характер на решението за отлагане на предаването, взето от прокурора, от една страна, и това за продължаване на задържането, взето от съда по искане на същия прокурор, от друга страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че съгласно тази практика съдът е компетентен да се произнася само по продължаването на задържането на издирваното лице за максимален срок от 30 дни съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 34, параграф 2, точка b) от Закона за предаването. За сметка на това, решение за отлагане на предаването, прието от прокурора съгласно член 36, параграф 1 от този закон, което е правното основание на неговото искане за продължаване на задържането на това лице, изглежда, подлежи ipso facto на изпълнение, без само по себе си да подлежи нито на предварителен, нито на последващ ефективен съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това не променя факта, че нито член 36, параграф 1 от Закона за предаването, на който се основава решението на прокурора за отлагане на предаването в настоящия случай, нито член 1, буква е) от този закон уточняват изрично органа, който е компетентен да приеме решение за отлагане на предаването на издирваното лице по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, още по-малко условията или начина на упражняване на ефективен съдебен контрол над това решение. В тези разпоредби не се посочва и дали, а ако това е така — доколко, сезираният с искане за продължаване на задържането съд е компетентен да контролира законосъобразността на решение на прокурора за отлагане на предаването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в съдебното заседание нидерландското правителство пояснява, че член 36, параграф 1 от Закона за предаването може да се тълкува в съответствие с член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, така че съдът може да замести прокурора и да отстрани посочения в точка 37 по-горе порок. Следователно не може да се изключи, че съгласно член 27, параграф 2 във връзка с член 33, буква а) от Закона за предаването този съд може да провери, най-малкото в тази връзка, законосъобразността на решението на прокурора за отлагане на предаването с цел или да го обезсили, за да постанови след това освобождаването на издирваното лице, или да замести прокурора, за да продължи отлагането на предаването и задържането на това лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изискването решението за отлагане на предаването на издирваното лице да е взето от независим „изпълняващ съдебен орган“ или да подлежи на ефективен съдебен контрол всъщност предполага най-късно при разглеждането на въпроса дали са изпълнени условията, допускащи продължаването на задържането на това лице, компетентният съд да е в състояние да упражни такъв контрол върху законосъобразността на това решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). Така на този съд би могло евентуално да се наложи да обезсили посоченото решение в случай на неспазване на условията за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и да разпореди освобождаването на посоченото лице, без да се засягат други мерки, които компетентният съдебен орган има право да вземе, за да предотврати укриването му съгласно член 12 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция трябва да провери дали в настоящия случай е възможен такъв подход, отговарящ на изискванията на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, както твърдят в съдебното заседание нидерландското правителство и прокуратурата. За тази цел тази юрисдикция трябва все пак да се увери, че евентуален последващ контрол от нейна страна, като описания в точка 42 по-горе, ще бъде достатъчно ефективен и ще е в състояние напълно да отстрани нарушението на правилото за съдебна компетентност, в резултат на обстоятелството, че решението за отлагане на предаването е взето само от прокурора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, като се има предвид фактът, че в настоящия случай въз основа на решението на прокурора за отлагане на предаването е продължено задържането на заинтересованото лице в Нидерландия, запитващата юрисдикция трябва да гарантира, че това решение няма да остане временно в сила до приемането от нея на ново решение, както обаче отбелязват нидерландското правителство и прокуратурата в съдебното заседание. По същия начин посочената юрисдикция следва да провери дали може да замести с обратно действие прокурора, за да приеме ново решение за отлагане на предаването на издирваното лице и евентуално да разреши продължаването на задържането му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно с оглед на тези критерии запитващата юрисдикция трябва да разгледа въпроса дали е възможно тълкуване на член 27, параграф 2 във връзка с членове 33 и 34 от Закона за предаването, което да е в съответствие с изискванията по член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584. За сметка това, ако случаят не е такъв, при липса на правно основание в националното право, което да обоснове продължаването на задържането по други причини в съответствие с член 12 от това рамково решение, заинтересованото лице трябва да бъде освободено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това предлагам на втората част от втория преюдициален въпрос да се отговори, че нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия и третия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителна бележка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият и третият преюдициален въпрос се основават на хипотезата на запитващата юрисдикция, че решението за отлагане на предаването на заинтересованото лице е прието от „изпълняващ съдебен орган“ и подлежи на ефективен съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на третия преюдициален въпрос критериите за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в светлината на членове 47 и 48 от Хартата, т.е. на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, на които се позовава CJ в рамките на протичащото в Нидерландия наказателно преследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По критериите за прилагане на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, тълкувани в светлината на членове 47 и 48 от Хартата (трети преюдициален въпрос)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата част от третия преюдициален въпрос се отнася по същество до обстоятелството дали член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не допуска решение за отлагане на предаването на издирваното лице единствено защото то настоява да упражни основните си права, защитени от членове 47 и 48 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както отбелязва Комисията, съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, след като вземе решение за изпълнението на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган разполага с право на преценка („може“) относно приемането на решение за отлагане на предаването на издирваното лице с цел неговото преследване („срещу него да бъде възбудено наказателно преследване“) в изпълняващата държава членка. Дори обаче при липсата на допълнителни или по-точни критерии, уреждащи упражняването на това право на преценка, то трябва да се извършва по-специално в съответствие с основните права по Хартата, които националните органи трябва да спазват при изпълнението на европейската заповед за арест (вж. член 1, параграф 3 от това рамково решение) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че изпълняващият съдебен орган трябва да взема предвид основните процесуални гаранции, от които се ползва заинтересованото лице съгласно членове 47 и 48 от Хартата, сред които са правото на справедлив съдебен процес и правото на защита, както са тълкувани от Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Това задължение се прилага не само към процедурата за изпълнение на самата европейска заповед за арест, но и mutatis mutandis към всяко паралелно наказателно производство, посочено като основание за отлагане на предаването по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, с което следователно то е неразривно свързано. Това се потвърждава от член 8 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>), който предвижда правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разглежданото в настоящия случай право на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата, както и от правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от нея (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). По същия начин съгласно член 8 от Директива 2016/343 държавите членки трябва да позволят по-специално на обвиняемите да присъстват на водения срещу тях съдебен процес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Макар член 8, параграф 2 във връзка със съображение 35 от тази директива да разрешава на държавите членки при определени условия да предвидят възможност съдебният процес да се проведе в отсъствието на обвиняемия, по-специално когато последният се откаже от правото си да присъства на този процес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>), това не е така, когато, какъвто е настоящият случай, лицето настоява да упражни това право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид неотменимият характер на основното право на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), наказателното преследване на CJ в Нидерландия за управление на превозно средство без валидно свидетелство за управление, за което се предвижда глоба в размер на 360 EUR или като заместващо наказание — лишаване от свобода за срок от седем дни, по принцип е достатъчно, за да може заинтересованото лице да се позове на правото си на справедлив съдебен процес и на правото си на защита, при това независимо от по-тежкия характер на престъплението, за което това лице е било осъдено в Полша и за което се отнася тази заповед.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, правото на преценка на изпълняващия съдебен орган съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се произнесе по отлагането на предаването на издирваното лице не може да се трансформира в обвързана компетентност само поради факта че това лице се позовава на основните си процесуални гаранции в наказателно производство, проведено в изпълняващата държава членка. Следователно в настоящия случай, както отбелязват запитващата юрисдикция и Комисията, решение за отлагане на предаването не може да бъде наложено едностранно от заинтересованото лице, което настоява за незабавно упражняване и спазване на правото му на справедлив съдебен процес и правото му на защита в рамките на висящото наказателно производство в Нидерландия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се провери дали целите от общ интерес, преследвани с член 24 от Рамково решение 2002/584, обосновават ограничаване по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на упражняването от заинтересованото лице на правото му на справедлив съдебен процес и на правото му на защита. Всъщност, както се приема в постоянната съдебна практика, тези права не са абсолютни и спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно при упражняването на правото си на преценка относно прилагането на възможностите, предвидени в член 24 от Рамково решение 2002/584, изпълняващият съдебен орган следва да вземе предвид както интереса на изпълняващата държава членка да доведе до успешен край висящото наказателно производство срещу издирваното лице, така и интереса на издаващата държава членка — предаването на това лице да се извърши в най-кратък срок, като претегли тези интереси, за да определи дали и доколко е възможно ограничаване на упражняването на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Това изискване произтича и от задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, което е водещо в диалога между изпълняващите и издаващите съдебни органи, за да се гарантира правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки, един от същностните компоненти на която е европейската заповед за арест (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид законния интерес на изпълняващата държава членка, защитен с член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, да доведе до успешен край висящото наказателно производство, преди да предаде издирваното лице на издаващата държава членка. Този интерес има по-малка тежест, когато, както в настоящия случай, тежестта на преследваното престъпление и размерът на предвиденото наказание са значително по-малки от тези, довели до приемането на европейската заповед за арест. Следователно във връзка с неговото задължение за лоялно сътрудничество на изпълняващия съдебен орган може да се наложи да спре наказателното производство и да предаде издирваното лице временно или „под условие“ по смисъла на член 24, параграф 2 от това рамково решение, като същевременно договори с издаващия съдебен орган връщането на това лице след изтърпяването на наказанието в издаващата държава членка с цел продължаване на наказателното производство в изпълняващата държава членка. Това би довело до ограничаване на правото на справедлив съдебен процес и правото на защита на посоченото лице вследствие на отлагането на тяхното упражняване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай запитващата юрисдикция следва да прецени, от една страна, дали такъв подход е възможен, което обстоятелство страните поставят под съмнение в съдебното заседание, и от друга страна, дали при подновяването на производството след евентуалното връщане на заинтересованото лице в Нидерландия неговите процесуални права, включително правото на гледане на неговото дело в разумен срок (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), ще могат да бъдат изцяло спазени. Във всеки случай отлагането на самото упражняване на тези права в хипотезата на такова временно предаване на заинтересованото лице не може да се квалифицира като „непропорционална и нетърпима намеса“, която би могла да накърни самата същност на посочените права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид законния интерес на издаващата държава членка издирваното лице да ѝ бъде предадено и тя да го задържи възможно най-бързо на своята територия. Тежестта на този интерес обаче се намалява от предвидената в член 12 от Рамково решение 2002/584 възможност това лице да бъде задържано за целите на изпълнението на европейската заповед за арест. Равностойното значение на това задържане се признава имплицитно в член 26, параграф 1 от това рамково решение, съгласно който издаващата държава членка трябва да приспадне всеки срок на задържане от целия срок на задържане, който издирваното лице трябва да изтърпи в изпълняващата държава членка. По същия начин в случай като настоящия целта на социалната реинтеграция след изтърпяването на наказанията може да е в противоречие със задържане в издаващата държава членка, когато издирваното лице вече е пребивавало известно време или дори е добре социално интегрирано в изпълняващата държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Изпълняващият съдебен орган следва да определи при конкретните обстоятелства коя от двете възможности съответства по-добре на тази цел и дали законният интерес на издаващата държава членка, чието вземане предвид би могло да доведе до временно ограничаване на процесуалните права на заинтересованото лице, може да има предимство пред този на изпълняващата държава членка, описан в точка 57 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение предлагам на първата част от третия преюдициален въпрос да се отговори, че член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от посоченото лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид този по същество отрицателен отговор, на първата част от третия преюдициален въпрос не следва да се отговаря на втората част от този въпрос, който е отправен само в случай на утвърдителен отговор на първата част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По продължаването на задържането на издирваното лице след законосъобразно отлагане на неговото предаване (първи преюдициален въпрос)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали в случай на законосъобразно отлагане на предаването на издирваното лице по смисъла на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 това лице може да бъде задържано през целия период на това отлагане и до неговото предаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този въпрос не е уреден в член 24 от Рамково решение 2002/584. За сметка на това, съгласно общото правило, предвидено в член 12 от посоченото рамково решение, въпросът дали издирваното лице може да бъде задържано трябва да се разреши в съответствие с националното право. Съгласно член 34, параграф 2 от Закона за предаването продължаване на задържането за период до 30 дни е възможно и в настоящия случай вече е било постановявано два пъти от запитващата юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Следователно по принцип както член 12, така член 24 от същото рамково решение сами по себе си допускат такова продължаване на задържането за целите на изпълнението на европейската заповед за арест, като се има предвид, че предаването е неразделна част от това изпълнение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>), дори това продължаване да надвишава определен период от време.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на поддържаното от Комисията, тази преценка не се поставя под въпрос от общата структура на системата за съдебно сътрудничество, която има за цел изпълнението на европейската заповед за арест, нито от стриктните срокове за предаването на издирваното лице, посочени в член 23, параграфи 2—4 от Рамково решение 2002/584, нито пък от произтичащите от член 6 от Хартата изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, че Съдът вече е постановил, че възможността за продължаване на тези срокове поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, предвидени в член 23, параграф 3, трябва да се тълкува стриктно като отклонение от правилото, установено в член 23, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). В това отношение Съдът уточнява, че правни пречки, произтичащи от предприетите от това лице действия по съдебен ред, не биха могли да представляват обстоятелства извън контрола на държавите членки в този смисъл (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 обаче е специално правило в сравнение с общите правила относно стриктните срокове за предаване, предвидени в член 23, параграфи 1 и 2 от това рамково решение, тъй като се отнася до особен случай на предаване на издирваното лице, с който се цели да се защити законният интерес на изпълняващата държава членка да проведе успешно висящото наказателно преследване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Следователно този особен случай на отлагане трябва да бъде ясно разграничен от този на отлагането по изключение на предаването съгласно член 23, параграфи 3 и 4 в сравнение с общите правила, установени в член 23, параграфи 1 и 2 от посоченото рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази преценка се потвърждава от факта, че в член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 законодателят на Съюза се е отказал да включи точни срокове или най-малкото позоваване на сроковете, предвидени в член 23 от това рамково решение. От това следва a contrario, че съгласно принципа, посочен в член 12, първо изречение от посоченото рамково решение, с това решение на държавите членки е оставено право на преценка, за да уредят продължителността на продължаването на задържането на издирваното лице по време на отлагането на неговото предаване съгласно член 24, параграф 1 от същото рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в настоящия случай заинтересованото лице набляга на незабавното упражняване на своите основни процесуални гаранции в Нидерландия, което е основната причина на отлагането на неговото предаване, разпоредено от прокурора съгласно член 36, параграф 1 от Закона за предаването. Това обстоятелство обаче не е съпоставимо с „правна пречка“ по смисъла на припомнената в точка 65 по-горе съдебна практика, тъй като последната се отнася само до прилагането на член 23 от Рамково решение 2002/584, а не както в настоящия случай — на член 24, параграф 1 от същото рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, вярно е, че подобно на наложеното от издаващата държава членка наказание, решението, основано на член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, за продължаване на задържането на издирваното лице в изпълняващата държава членка вместо предаването му в издаващата държава членка за изпълнението на европейската заповед за арест представлява мярка, която попада в приложното поле на член 6 от Хартата и която трябва да бъде ограничена във времето (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Съответното евентуално ограничаване на свободата на издирваното лице обаче се компенсира напълно от задължението на издаващата държава членка да приспадне срока на задържане в изпълняващата държава членка от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка. При това положение продължаването на задържането на това лице не може да се квалифицира като допълнително ограничаване на правото му на свобода, което то при всички положения трябва да изтърпи в издаващата държава членка, нито като непропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 6 от Хартата допускат издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но е отложено, за да може „срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка“ за престъпление, „което е различно от посоченото в европейската заповед за арест“, да бъде задържано за целия период на това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), както следва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-137" title="page-3">
      „1) Член 12 и член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз допускат издирвано лице, чието предаване за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е окончателно разрешено, но е отложено, за да може „срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка“ за престъпление, „което е различно от посоченото в европейската заповед за арест“, да бъде задържано за целия период на това преследване, за да бъде изпълнена европейската заповед за арест, при условие че срокът на лишаване от свобода не надвишава този, който следва да бъде изтърпян в издаващата държава членка.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-138" title="page-3">
      2) Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-139" title="page-3">
      Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-140" title="page-3">
      3) Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, точка 66.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Вж. също моето заключение по дело C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:182, т. 73—76).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. в този смисъл и по аналогия решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 44—49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 54, 67 и 72), и от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 61). Вж. също във връзка с полицейските служби моето заключение по дело C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:182, т. 72 и 73).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 44—47 и 54 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 49—51 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. съдебната практика, цитирана в точки 31 и 32 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 52 и 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Решения от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 49—51), от 10 август 2017 г., Tupikas (C‑270/17 PPU, EU:C:2017:628, т. 58—60), и от 22 декември 2017 г., Ardic (C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1026, т. 73).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) ОВ L 65, 2016 г., стр. 1.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 49 и цитираната съдебна практика), и от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 35—37). Що се отнася до условията за такъв отказ, който трябва да е по собствена воля и да е установен недвусмислено, вж. решение от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Решения от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 49), и от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес срещу изведен от територията на страната обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 20 декември 2017 г., Prequ’ Italia (C‑276/16, EU:C:2017:1010, т. 50), от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др. (C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 62), и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary (C‑189/18, EU:C:2019:861, т. 43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2021 г., Openbaar Ministerie (Право на изслушване от изпълняващия съдебен орган) (C‑428/21 PPU и C‑429/21 PPU, EU:C:2021:876, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика), и от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. определение от 12 февруари 2019 г., RH (C‑8/19 PPU, EU:C:2019:110, т. 31 и сл.), и решение от 29 юли 2019 г., Gambino и Hyka (C‑38/18, EU:C:2019:628, т. 38 и сл.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2018 г., Raugevicius (C‑247/17, EU:C:2018:898, т. 36 и сл.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. точки 19 и 20 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. точка 29 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 45 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение от 28 април 2022 г., C и CD (Правни пречки за изпълнението на решение за предаване) (C‑804/21 PPU, EU:C:2022:307, т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. точки 55—57 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 16 юли 2015 г., Lanigan (C‑237/15 PPU, EU:C:2015:474, т. 58 и 59), и от 25 януари 2017 г., Vilkas (C‑640/15, EU:C:2017:39, т. 43).</p>
</body>
</html>
