Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 15 май 2025 година(1)
Дело C‑541/23 P
Polwax S.A.
срещу
Европейска комисия
„ Обжалване — Конкуренция — Концентрации — Пазар на суров парафин и пазар на парафинов восък — Придобиване на контрол върху Grupa Lotos от PKN Orlen — Решение за обявяване на концентрацията за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП — Жалба за отмяна, подадена от трето лице — Определяне на съответните пазари — Тежест и степен на доказване — Критерий за съдебен контрол от страна на Общия съд по дела за концентрации“
1. С жалбата си Polwax S.A. иска да бъде отменено решението на Общия съд от 14 юни 2023 г., Polwax/Комисия (T‑585/20, EU:T:2023:332, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“). С това съдебно решение е отхвърлена неговата жалба за отмяна на решение на Комисията от 14 юли 2020 г. (наричано по-нататък „спорното решение“)(2), с което Европейската комисия обявява за съвместима с вътрешния пазар и с член 57 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) концентрация между Polski Koncern Naftowy Orlen S.A. (наричано по-нататък „Orlen“) и Grupa Lotos S.A. (наричано по-нататък „Lotos“) при условие Orlen да изпълни определени ангажименти.
2. Polwax изтъква девет основания в подкрепа на жалбата. В съответствие с изискването на Съда обаче в настоящото заключение се разглежда само първото основание за обжалване.
3. В това първо основание за обжалване Polwax твърди в частност, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката и е изопачил застъпената от Polwax позиция, i) като е приел, че в качеството на заинтересована страна то е било длъжно да представи „сериозни улики“ за евентуален проблем с конкуренцията в хипотеза, в която този критерий не е трябвало да бъде прилаган, и ii) като е изискал от Polwax да представи „сериозни улики“, сочещи, че продуктите, които Комисията е взела предвид във връзка с пазара нагоре по веригата (пазара на суров парафин(3)), не са заместими от гледна точка на търсенето или на предлагането, при положение че от Регламент № 139/2004 не произтича такова задължение за третите лица, и iii) като е посочил, че информацията, предоставена от Polwax в хода на производството, не представлява такива „сериозни улики“. Освен това Polwax изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да анализира динамиката на различните сегменти на пазара нагоре по веригата и фактическата липса на мотиви на Комисията за извода, че пазарът нагоре по веригата не е нито раздробен, нито сегментиран.
I. Обстоятелствата, предхождащи спора, и производството пред Общия съд
4. Обстоятелствата, предхождащи спора, са подробно описани в точки 2—23 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото заключение е достатъчно да се обобщят, както следва.
5. Жалбоподателят Polwax е полско дружество, което произвежда и продава парафинови восъци и продукти на основата на парафин. Orlen е вертикално интегрирано предприятие, което се занимава главно с рафиниране и продажба (включително на дребно) на горива и свързани с тях продукти в Чешката република, Германия, Литва и Полша, а Lotos е вертикално интегрирано предприятие, което се занимава главно с рафиниране и продажба (включително на дребно) на горива и свързани с тях продукти, основно в Полша. Orlen участва на пазара на нефтохимически продукти, а и двете дружества извършват дейности нагоре по веригата в областта на проучването, разработването и производството на суров нефт и природен газ.
6. В контекста на настоящата сделка Orlen придобива пълен контрол над Lotos. На 15 май 2020 г. Polwax представя становището си по изложението на възраженията и изтъква, че трябва да се предвидят ангажименти, за да се гарантира, че концентрацията няма да засегне достъпа му до някои от използваните от него производствени ресурси. На 14 юли 2020 г. Комисията приема спорното решение.
7. Комисията заявява наред с останалото, че „съчетанието от прехвърляния и други ангажименти ще позволи на купувачите на прехвърляните предприятия, както и на други конкуренти, да подложат създаденото с концентрацията предприятие на ефективна конкуренция на съответните пазари в бъдеще“, и че „[п]о отношение в частност на пазарите на едро на дизелово гориво и бензин купувачът на дяловото участие в рафинерията ще бъде в състояние да внася значителни количества благодарение на по-широк достъп до инфраструктурата“, и че „[б]лагодарение на въпросното съчетание от нефтопреработвателен капацитет и вносен потенциал купувачът ще упражнява конкурентен натиск, сходен с този на Lotos преди концентрацията“. Комисията съответно стига до извода, че „концентрацията, така както е изменена с ангажиментите, вече не би представлявала проблем за конкуренцията“, и уточнява, че „[т]ова решение е обусловено от пълното спазване на поетите ангажименти“(4).
8. Що се отнася до ефекта на планираната концентрация върху конкуренцията, в съображение 2003 от спорното решение Комисията разглежда изтъкнатата от Polwax възможност концентрацията да доведе до ограничаване на достъпа до производствени ресурси. Polwax твърди, че „създаденото със сливането предприятие няма повече да му доставя суров парафин, освен на много по-висока цена, попречвайки му съответно да се конкурира с парафиновия бизнес на създаденото със сливането предприятие надолу по веригата“.
9. В това отношение Комисията приема в съображение 2004 от спорното решение, че ако пазарът на суров парафин нагоре по веригата беше определен на национална основа, Lotos щеше да има между 30 % и 40 % пазарен дял в Полша през 2017 г. и 2018 г. Като признава, че такъв пазарен дял предполага наличието на вертикален ефект, Комисията същевременно подчертава, че между 60 % и 70 % от източниците на суров парафин все още са на разположение и че самото Orlen използва външни доставчици. От това тя прави извода, че не личи създаденото ново предприятие да има капацитета да ограничи достъпа до суров парафин за действащите на пазара на парафинов восък клиенти на Lotos.
10. В съображение 2005 от спорното решение Комисията добавя, че Orlen разполага само с много малък дял от пазара надолу по веригата, и въз основа на това тя стига до извода, че и създаденото със сливането предприятие няма да има интерес да ограничава достъпа на действащите на този пазар клиенти на Lotos до производствени ресурси. Отбелязва, че самото Polwax подчертава, че конкуренцията на посочения пазар е силна, тъй като същият в някои случаи е със световно измерение и под натиска на китайските производители.
11. От това Комисията заключава в съображение 2006 от спорното решение, че разследването ѝ не разкрива очевидни доказателства за съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция (наричано по-нататък „СВЕК“), що се отнася до вертикалната връзка между пазара на суров парафин в Полша и този на парафинов восък в ЕИП.
12. Пред Общия съд Polwax изтъква главно две правни основания. С първото си основание то твърди, че Комисията е нарушила член 2, параграфи 1—3 от Регламент № 139/2004, който се отнася до концентрациите. Допуснатата от Комисията грешка се състояла в неправилно определяне на съответните пазари, първо, по отношение на пазара на парафинов восък надолу по веригата и второ, по отношение на пазара на суров парафин нагоре по веригата. Освен това Polwax критикува Комисията за това, че оценила неправилно ефекта на концентрацията както върху пазара на суров парафин, така и върху пазара на парафинов восък. Второто основание е изведено от нарушение на член 9, параграф 1 от Регламент № 139/2004 (но впоследствие е оттеглено в съдебното заседание). В репликата си Polwax излага и ново основание, като твърди, че спорното решение не е достатъчно мотивирано, що се отнася до определянето на съответните пазари. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло жалбата(5).
II. Анализ
13. Първото основание за обжалване на Polwax е изведено от грешки при прилагане на правото, явни грешки в преценката и изопачаване на застъпената от Polwax позиция, тъй като в точки 45 и 57—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд не извършил ефективен контрол на определянето на съответния пазар, извършено от Комисията в спорното решение, и наложил на жалбоподателя неправилна степен на доказване. Първото основание за обжалване е разделено на три части.
А. Първа част от първото основание за обжалване
14. С първата част от първото основание за обжалване Polwax по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил член 2 от Регламент № 139/2004, като в точка 45 от обжалваното съдебно решение е изискал от него да представи „сериозни улики“, сочещи наличието на проблем с конкуренцията, в подкрепа на твърдяното от него основание, изведено от неправилно определяне на пазара на суров парафин нагоре по веригата.
1. По допустимостта
15. Комисията изтъква, че първата част от първото основание за обжалване е недопустима, тъй като Polwax оспорва пред Общия съд липсата на разделяне на пазара нагоре по веригата за доставка на суров парафин на други отделни подпазари. Следователно то твърдяло, че Комисията е допуснала грешка, като не е разделила или сегментирала допълнително пазара на суров парафин на пазари за доставка на лек, среден и тежък суров парафин. Така Polwax си противоречало, като твърдяло пред Съда, първо, че оплакването му не се отнася до пазари, „различни“ от тези, които Комисията е взела предвид в анализа си, и второ, че за целите на анализа на бъдещите последици от концентрацията в спорното решение Комисията е трябвало да раздели пазара на суров парафин на по-малки подпазари (или поне на сегменти).
16. Обратно на твърденията на Комисията, първата част от първото основание за обжалване е допустима, доколкото от практиката на Съда е ясно, че твърдяното неспазване на правилата, приложими в областта на доказването, представлява правен въпрос, който е допустим на етапа на обжалването(6).
2. По същество
17. В обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на степента на доказване при оспорване на законосъобразността на решение за концентрация от трети лица, както е установена в практиката му, която все още не е разглеждана от Съда(7). Следователно е уместно, първо, да се анализира общо подходящата степен на доказване в светлината на практиката на Съда и дали практиката на Общия съд е съвместима с подходящата степен на доказване, и второ, да се провери конкретно дали Общият съд е приложил правилно тази степен в настоящия случай във връзка с определянето на съответния пазар.
а) Предварителни бележки относно тежестта и степента на доказване, както и относно критерия за съдебен контрол
18. Както ще покажа в следващия анализ, понятията за тежест и степен на доказване, както и понятието за критерий за (съдебен) контрол са взаимносвързани, особено в делата за концентрации, и следователно трябва да бъдат разглеждани заедно(8).
1) Комисията трябва да докаже, че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно концентрацията да възпрепятства (или да не възпрепятства) съществено конкуренцията
19. Съгласно член 2 от Регламент № 139/2004 Комисията е длъжна да проучи въздействието на концентрацията върху конкуренцията на пазарите, на които съществува риск от действително СВЕК, по-специално в резултат на създаването или укрепването на господстващо положение.
20. От практиката на Съда следва, че „решенията на Комисията по съвместимостта на концентрациите с вътрешния пазар трябва да бъдат подкрепени с достатъчно значими и непротиворечиви доказателства“(9). Тези доказателства трябва да са точни и достоверни и да са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения(10). По-нататък, както Общият съд уточнява допълнително, Комисията трябва не само да докаже тезата си въз основа на убедителни доказателства, но и да докаже „с достатъчна степен на вероятност“(11), че концентрацията ще има (или няма да има) съществено въздействие върху ефективната конкуренция.
21. В това отношение Съдът приема, че Комисията разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси при прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, доколкото тя извършва прогнозни икономически анализи, които имат за цел да определят вероятността от определено развитие на съответния пазар в бъдеще(12). Въз основа на разбирането, че в делата за концентрации анализът на Комисията не може да бъде толкова сигурен, колкото нейните ex post анализи (по членове 101 и 102 ДФЕС) и има прогнозен характер, Съдът постановява, че Комисията трябва да представи доказателства, че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно разглежданата концентрация да възпрепятства съществено или да не възпрепятства конкуренцията(13).
22. Както пояснява Общият съд, „обстоятелството, че дадена концентрация би имала антиконкурентни последици, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тази концентрация е несъвместима с вътрешния пазар, когато тя не възпрепятства съществено ефективната конкуренция в рамките на вътрешния пазар или на значителна част от него“(14).
2) Жалбоподателят трябва да докаже, че е налице явна грешка в преценката
23. Свободата на преценка, с която Комисията разполага, „обосновава защо контролът на съда на Съюза върху решение на Комисията в областта на концентрациите се свежда до проверка дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката(15).
24. За да се осигури достъп до такъв контрол от страна на съдилищата на Съюза, правото на Съюза предоставя по принцип на страните, засегнати от решенията на Комисията в областта на концентрациите (включително на трети лица, като например конкуренти или клиенти), правото да оспорят законосъобразността на това решение пред Общия съд на основание член 263 ДФЕС, в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
25. Това право обаче е съпроводено със задължение на жалбоподателя да определи правните основания, които изтъква, и да представи доказателства в подкрепа на тези основания.
26. Когато жалбоподателят подава такава жалба, съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, „за да бъде жалбата допустима, е необходимо основните правни и фактически обстоятелства, на които се позовава, да бъдат посочени, поне в обобщен вид, последователно и разбираемо в самата жалба, за да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване“(16). В това отношение практиката на Съда изяснява, че жалбоподателят има важна роля, като припомня, че „жалбоподателят е този, който трябва да посочи правните основания срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези правни основания“(17).
27. По-конкретно, когато става въпрос за области от правото на Съюза, с които е свързан контролът върху концентрациите в Съюза, като например конкурентното право по член 101 или 102 ДФЕС, „от жалбоподателя [се иска] да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания във връзка с това и да представи доказателства, които могат да бъдат [преки или косвени][(18)], чрез които да се докаже, че оплакванията му са основателни“(19).
28. В решение EFIM/Комисия(20) Съдът отхвърля поддържаното от жалбоподателя правно основание, с което той иска да се постанови, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата на основните права, като е поискал от него да представи доказателства за твърдяното нарушение. Съдът подчертава, че в производството по жалба за отмяна на решение на Комисията жалбоподателят е длъжен да представи пред съдилищата на Съюза доводи и доказателства, и следователно Общият съд не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят носи тежестта на доказване(21). Това решение е особено важно, тъй като i) третите лица по дела за контрол върху концентрациите и ii) третите лица — жалбоподатели в производствата по членове 101 и 102 ДФЕС, имат сходни характеристики, включително обстоятелството, че и двете категории лица имат само ограничено право на достъп до административната преписка на Комисията(22).
29. Подобни наблюдения могат да се направят и по практиката на Съда в други свързани области на правото на Съюза. Първо, в правото на Съюза в областта на държавните помощи, съгласно постоянната практика на Съда фактът, че Общият съд очаква от страната, подала жалба за отмяна, да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, не противоречи на правилното разпределение на тежестта на доказване. Напротив, „по принцип лицето, което твърди дадени факти в подкрепа на искане или довод, трябва да докаже наличието на тези факти(23). Второ, Съдът прилага същата формула и в съдебна практика по антидъмпингови дела(24).
3) Степен на доказване: информацията трябва да доказва наличието на явна грешка в преценката, която лишава от правдоподобност преценката на Комисията, нарушавайки по този начин баланса
30. На следващо място, ще разгледам въпроса за подходящата степен на доказване, която се изисква от жалбоподателя в делата за концентрации.
31. Във връзка с осъществявания съдебен контрол върху сложни икономически оценки Съдът е постановил, че за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която да обоснове отмяната на разглежданото решение, представените от жалбоподателя факти и доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценката на фактите, възприета в решението(25).
32. В делата за концентрации доказателствата рядко са еднотипни и в резултат на това Комисията трябва да определи тежестта на (или да приоритизира) различните доказателства и улики. За да отговори на тази специфична ситуация, Общият съд в съществуващата си практика правилно е постановил, че жалбата ще бъде уважена само ако се докаже, че определянето на тежестта на различните доказателства в преписката е дотолкова необосновано и неправдоподобно, че не може да подкрепи преценката на Комисията(26).
33. Във връзка с това следва да се отбележи, че Съдът и Общият съд не очакват от жалбоподателя да докаже по несъмнен начин(27), че Комисията е допуснала явна грешка при преценката на концентрацията. Приложимият критерий е претеглянето на вероятностите(28), който се съчетава с особени изисквания към качеството на доказателствата, които по принцип не оказват влияние върху изискваната степен на доказване(29).
34. От гореизложените съображения следва, че в делата за концентрации от жалбоподателя се изисква да предостави последователна и достатъчна информация (т.е. основания и доказателства или улики). Например в ситуация като тази по настоящото дело (която се отнася до определянето на съответния пазар) качеството на информацията трябва да съответства по своя обхват и степен на подробност на изискванията на раздел 6 от формуляра „CO“(30) в приложение I към Регламент № 802/2004(31), озаглавен „Определяне на пазара“. Както посочва Съдът, съществената функция на доказването е да убеждава в основателността на дадена теза(32) и следователно качеството на доказателствата трябва във всички случаи да е годно да позволи на Общия съд да установи наличието на твърдяната явна грешка в преценката(33).
35. От това следва, че жалбоподателят трябва да предостави последователна и достатъчна информация, за да докаже твърдяната явна грешка, която на свой ред лишава от правдоподобност преценката на Комисията, като по този начин накланя везните в подкрепа на извода на жалбоподателя и против извода на Комисията (дали да одобри, или не въпросната концентрация). При това положение изискваната от жалбоподателя степен на доказване следва да е ограничена, като се имат предвид специфичните аспекти на контрола върху концентрациите в Съюза и свързаната с него процедура. На първо място, от Комисията се изисква да представи доказателства, които да установят, че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно съответната концентрация съществено да възпрепятства (или да не възпрепятства) ефективната конкуренция. Следователно от жалбоподателя не може да се изисква повече от това да докаже наличието на явна грешка в преценката, която би могла да наклони везните в посочената по-горе посока.
36. При преценката на качеството на доказателствата в рамките на наложената на жалбоподателя степен на доказване, трябва да се имат предвид още два аспекта. Първо, жалбоподателят също се сблъсква с трудности, когато извършва своя прогнозен анализ за целите на обжалването на решение относно планирана концентрация. Доказателствата, които трябва да се представят, за да се докаже явната грешка в преценката на Комисията, също са обусловени от несигурността и прогнозния характер на анализа, на който се основава това решение относно концентрация(34). На второ място и в допълнение, за целите на събирането на доказателства жалбоподателят не разполага със същите правомощия за разследване, с които разполага Комисията(35). Поради това изискването жалбоподателят да обоснове в достатъчна степен своите твърдения, не може да бъде поставено по напълно еднакъв начин с изискванията, наложени на тази институция. Във всеки случай, изискванията към жалбоподателя се ограничават до задължението да предостави последователна и достатъчна информация, обосноваваща твърдяната явна грешка в преценката, допусната от Комисията, която в резултат на това лишава от правдоподобност преценката на последната(36).
37. Становища като споменатите в точка 31 от настоящото заключение са изразени и в академичната правна литература(37), в която се изтъква, че решение на Съда Bertelsmann и Sony следва да се тълкува в смисъл, че жалбоподателят трябва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, но не е длъжен да представи доказателства, които доказват собствената му преценка по същество (и не е длъжен например да докаже защо концентрацията ще доведе до нарушаване на конкуренцията). След като жалбоподателят успее да обоснове в достатъчна степен наличието на явна грешка в преценката, Комисията е длъжна да защити фактическите си констатации и своята правна и икономическа преценка, като следователно тя носи окончателната тежест на доказване(38).
38. Поради това считам, че по принцип жалбоподателят е длъжен да докаже въз основа на своите основания и доказателства или улики в подкрепа на тези основания, че преценката на Комисията и изводите, направени въз основа на тази преценка, не са основателни. За да направи това, доказателствата трябва да могат да обосноват последователно и в достатъчна степен, че преценката на Комисията е лишена от правдоподобност, което е равнозначно на явна грешка в тази преценка.
4) Изискването да се представят сериозни улики, сочещи ясно наличието на проблем с конкуренцията, който Комисията е трябвало да разгледа
39. Обжалваното съдебно решение се мотивира с изискванията, които до момента са развити от Общия съд (в решения easyJet и Niki Luftfahrt), но все още не са били разгледани от Съда. Затова, преди да пристъпя към анализ по същество на първото основание за обжалване, ще анализирам дали степента на доказване, установена в тази съдебна практика, съответства на изискванията, установени в анализираната по-горе практика на Съда(39).
40. В решение easyJet Общият съд обяснява по-специално, че Комисията е длъжна, дори при липса на изрично искане от страна на трети лица, но когато са налице сериозни улики за това, да анализира проблемите с конкуренцията, породени от концентрацията, на всички пазари, които могат да бъдат засегнати от нея(40).
41. Когато третото лице жалбоподател твърди, че Комисията не е взела предвид евентуален проблем с конкуренцията, Общият съд определя степента на доказване, както следва: „жалбоподателят трябва да представи сериозни доказателства за наличието на реален проблем с конкуренцията, който поради това въздействие е трябвало да бъде разгледан от Комисията“(41).
42. Когато обяснява вида и качеството на доказателствата, Общият съд посочва, че „за да изпълни тази тежест [и степен] на доказване, жалбоподателят следва да идентифицира съответните пазари, да опише конкурентната ситуация в отсъствие на концентрация и да посочи какви биха били възможните резултати от една концентрация по отношение на конкурентната ситуация върху тези пазари“(42).
43. Както правилно посочва Комисията, изискването за доказване на наличието на проблеми с конкуренцията позволява на Общия съд да се произнесе по жалбата в съответствие с принципа на състезателност, предвиден в член 64 от Процедурния правилник, без да изисква допълнителна информация, за да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване(43).
44. В подкрепа на този извод Общият съд посочва в решение easyJet, че не е достатъчно жалбоподателят „само да твърди“ теоретичното наличие на вреда(44), без обаче „да представя доказателства в подкрепа на доводите си“(45), и заключава, че твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат теоретични, абстрактни или да представляват общи твърдения(46). Вместо това те трябва да са достатъчно ясно формулирани(47) и трябва да бъдат представени конкретни доказателства, които да установяват, че констатациите на Комисията са опорочени от явна грешка в преценката(48).
45. Според мен направените уточнения относно вида и качеството на изискваните доказателства са в съответствие с изискването за предоставяне на последователни и достатъчни данни в подкрепа на правните основания.
46. В решение Niki Luftfahrt Общият съд отново потвърждава принципите от решение easyJet и дава допълнителни насоки за жалбоподателите.
47. По-конкретно, в решение Niki Luftfahrt Общият съд постановява, че жалбоподателят трябва „да идентифицира съответните пазари, да опише конкурентната ситуация в отсъствие на концентрация и да посочи какви биха били възможните резултати от една концентрация по отношение на конкурентната ситуация върху тези пазари“(49). Жалбоподател пред Общия съд може да изпълни това изискване, като предостави информация, която по обем и характер е сравнима с информацията, изисквана съгласно раздел 6 от формуляр „CO“ от приложение I към Регламент № 802/2004, която се предоставя на Комисията от участниците в концентрацията в рамките на уведомяването за концентрация(50).
48. Действително раздел 6 от формуляр „CO“ може да бъде полезен показател за количеството и естеството на изискваните доказателства в ситуация като тази по настоящото дело, която се отнася до определянето на съответния пазар, доколкото позволява на трети лица жалбоподатели като Polwax да разберат по-добре вида на доказателствата и уликите, които трябва да представят пред Общия съд, когато оспорват определянето на пазара, направено от Комисията в решение за концентрация.
49. От гореизложените съображения следва, че когато жалбоподател оспорва законосъобразността на решение на Комисията, с което се одобрява концентрация, той трябва да докаже наличието на явна грешка в преценката на Комисията, като представи сериозни улики, че е налице реален проблем с конкуренцията, който Комисията поради въздействието му е трябвало да разгледа. За да изпълни тази тежест [на доказване], жалбоподателят трябва да предостави последователни и достатъчни по обем данни, които убедително обосновават доводите по същество и позволяват на Общия съд да прецени дали е налице твърдяната явна грешка. В това отношение жалбоподателят трябва да докаже въз основа на предоставените от него данни (а именно основания и доказателства или улики в тяхна подкрепа), че преценката на Комисията и изводите, направени въз основа на тази преценка, не са основателни и неправдоподобни, като по този начин балансът на вероятностите се накланя в полза на извода на жалбоподателя и срещу извода, направен от Комисията в решението ѝ. Съдебният контрол обаче трябва да отчита ограниченията, наложени от предварителния характер на контрола върху концентрацията.
5) Заключителни бележки относно терминологията, използвана в практиката на Общия съд
50. В заключителните си бележки относно практиката на Общия съд, на която се основава обжалваното съдебно решение, ще се спра накратко на някои терминологични несъответствия. Същевременно, както ще обясня, те произтичат главно от различията между текстовете на различните езици, но не правят тази съдебна практика противоречива по същество, и по-специално по отношение на степента на доказване.
51. В решение Niki Luftfahrt понятието „serious indicia“, използвано в текста на английски език, е „zuverlässige Indizien“ в текста на немски език — който съгласно член 49 от Процедурния правилник на Общия съд е автентичният текст — а понятието, използвано в текста на френски език, е „indices sérieux“. В текста на полски език на това решение Общият съд уточнява, че за да оспори определянето на съответния пазар, жалбоподателят трябва да представи „wiarygodne przesłanki“, което се превежда на английски език като „reliable evidence“ [надеждни доказателства].
52. За разлика от това в текста на полски език на обжалваното съдебно решение (т. 59 и 60), който е автентичният език, по отношение на твърдяното погрешно определяне на съответния пазар Общият съд подчертава необходимостта от представяне на „poważne poszlaki“ („serious indicia“)(51). Това е понятие, различно от използваното в решение Niki Luftfahrt. По същия начин в текста на английски език на обжалваното съдебно решение трябва да се представят „compelling evidence“ (т. 57—61) или „compelling indications“ (т. 45), докато в текста на английски език на решение Niki Luftfahrt, както беше посочено по-горе, се изисква да се представят „serious indicia“. В текста на френски език на обжалваното съдебно решение обаче Общият съд използва понятието „indices sérieux“ (както за „compelling evidence“, така и за „compelling indications“ [„сериозни улики“], т.е. същото понятие като в решение Niki Luftfahrt.
53. Както обаче Комисията правилно отбелязва, тези терминологични различия нямат влияние върху степента на доказване и качеството на доказателствата, изисквани от Общия съд. Това се дължи на факта, че както беше посочено по-горе, във всички въпросни решения на същия той е изисквал от жалбоподателя да докаже наличието на явна грешка в преценката, като предостави сравнима информация, която в основни линии отговаря на изискванията, съдържащи се в раздел 6 от формуляр „СО“.
б) Първата част от първото основание за обжалване: прилагане на съдебната практика (решения easyJet и Niki Luftfahrt) в обжалваното съдебно решение
54. В съображение 1997 от спорното решение пазарът нагоре по веригата е определен като пазара за доставка на суров парафин, което се основава главно на предишните решения на Комисията (т. 52 и 53 от обжалваното съдебно решение).
55. Общият съд (т. 56 от обжалваното съдебно решение) отбелязва, че в писмените си изявления Polwax на доста места споменава различните видове суров парафин, а именно лек, среден и тежък, както и техните различни свойства и употреби, но и че доколкото тези споменавания трябва да се разбират като оплакване, свързано с това, че Комисията неправилно определила пазара нагоре по веригата, тъй като трябвало да констатира наличието на три различни пазара според тези три вида суров парафин, това оплакване не може да се приеме(52). Общият съд отхвърля това основание в точки 57—62 от обжалваното съдебно решение.
56. В точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на приложимата степен на доказване, при която жалбоподателят е бил длъжен в частност да „представи сериозни улики, сочещи ясно наличието на проблем с конкуренцията, който поради въздействието му Комисията е трябвало да разгледа“(53).
57. В точки 57—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество постановява, че Polwax е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че „тежкият“, „лекият“ и „средният“ суров парафин не са в достатъчна степен взаимозаменяеми, за да спадат към един и същ пазар, и по-конкретно, че жалбоподателят е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че от гледна точка на търсенето и на предлагането различните видове суров парафин не са достатъчно заместими, за да спадат към един и същ пазар, което жалбоподателят не е направил.
58. В производството по обжалване Polwax по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил член 2 от Регламент № 139/2004, като в точки 45 и 57—60 от обжалваното съдебно решение го е задължил да представи в подкрепа на основанието си, изведено от неправилното определяне на пазара нагоре по веригата, „compelling indications“ („сериозни улики“), позволяващи определянето на съответни пазари, които са по-тесни по обхват от пазара, определен от Комисията. Polwax твърди, че в съответствие с решения easyJet и Niki Luftfahrt в настоящия случай не се прилага такова изискване за представяне на „compelling indications“ („serious indicia“) („сериозни улики“), доказващи наличието на проблеми с конкуренцията. Според Polwax това доказателствено изискване се отнася само до проблеми „на пазари, различни от тези, които са обхванати от извършения от Комисията анализ на конкуренцията“, което не е така за твърдените по-ограничени съответни пазари, които се отнасят до стоки, разгледани от Комисията в спорното решение.
59. Комисията твърди, че първата част от първото основание за обжалване на Polwax е безпредметна и следователно недопустима. Освен това Комисията и Orlen твърдят по същество, че доводите на Polwax са противоречиви и че тази част във всеки случай е неоснователна.
60. Считам за неоснователен основния довод на Polwax, че обжалваното съдебно решение съдържа погрешно прилагане на решения easyJet и Niki Luftfahrt, доколкото тази съдебна практика се отнася само до проблеми на пазари, различни от тези, обхванати от анализа на конкуренцията, извършен от Комисията.
61. Тежестта да се представят сериозни улики, по принцип е възложена на жалбоподателя във връзка с всеки конкретен пазар, доколкото той възнамерява да обоснове по същество оплакванията, които прави пред Общия съд във връзка с определянето от Комисията на съответния пазар.
62. Считам, че в точки 45 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд просто е припомнил, че предвид ограничения обхват на съдебния му контрол по въпроси, свързани със сложна икономическа оценка, не е достатъчно жалбоподателят само да твърди пред него, че определянето на пазара е неправилно.
63. В точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че „по-конкретно, с оглед на метода, посочен в Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на правото [на Съюза] на конкуренция [(54)]), жалбоподателят е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че от гледна точка на търсенето и на предлагането различните видове суров парафин не са достатъчно взаимозаместими, за да спадат към един и същ пазар“.
64. На следващо място, в точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че „що се отнася до търсенето, жалбоподателят е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че клиентите на даден вид суров парафин не биха се пренасочили към друг вид суров парафин в случай на леко увеличение на цената и че съответно двата вида не могат да се считат за взаимозаместими [(55)]“.
65. В точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че „що се отнася до предлагането, жалбоподателят е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че доставчиците на даден вид суров парафин не могат да пренасочат производството си към друг вид суров парафин и да продават същия в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но постоянни промени в съответните цени (вж. в този смисъл т. 20—24 от Известието относно определянето на съответния пазар)“.
66. Изискването жалбоподателят да представи „compelling indications“ („сериозни улики“) (или „compelling evidence“ („сериозни доказателства“), не следва да се тълкува като изискване за извършване на пълен и систематичен анализ (което е задължение на Комисията). Вместо това, в съответствие с изискването за предоставяне на последователна и достатъчна информация, която убедително доказва основателността на доводите, от жалбоподателя се изисква най-малкото да представи надеждни, проверими и обективни улики, които могат да докажат, че несъмнено е необходимо по-ограничено определяне на пазара, a fortiori при липсата на припокриване между страните по концентрацията на съответните пазари.
67. Логиката на изискванията, установени в практиката на Общия съд (решения easyJet и Niki Luftfahrt), не изисква жалбоподателят в производството пред Общия съд — за разлика от Комисията — да докаже наличието на СВЕК, а по-скоро изисква той да докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на съответния пазар и при анализа на конкуренцията. Такава явна грешка би могла да бъде допусната, ако Комисията напълно е пренебрегнала съществуването на някои други пазари, които поради това не е взела предвид в анализа на конкуренцията. Въпреки това, за да се установи такава явна грешка, не е достатъчно само да се твърди, че Комисията е допуснала грешка; необходимо е също така да се идентифицират и други пазари, които не се припокриват с дейностите на страните, и да се предостави последователна и достатъчна информация, доказваща, че на тези пазари е налице проблем с конкуренцията в резултат на концентрацията(56).
68. С други думи, според мен изискването за представяне на „сериозни улики“ от страна на жалбоподателя означава, че представените улики трябва да са достатъчно убедителни и конкретни, за да обосноват отмяната на сложната оценка, извършена от Комисията в нейното решение за контрол на концентрация. Тези улики трябва да доказват, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и че нейната преценка вече не е в подкрепа на извода, че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно концентрацията „да не възпрепятства“ (или „да възпрепятства“, според случая) съществено ефективната конкуренция.
69. Ако летвата за степен на доказване бъде поставена толкова ниско, че да позволи на трети лица да успеят да отменят решения на Комисията без сериозни улики — само чрез позоваване на теоретични доводи или голословни твърдения — това би възпрепятствало неоправдано ефективното прилагане на контрола върху концентрациите в Съюза(57).
70. От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка, като е задължил Polwax да „представи сериозни улики, сочещи ясно наличието на проблем с конкуренцията, който поради въздействието му Комисията е трябвало да разгледа“ (т. 45 от обжалваното съдебно решение). Това е позволило на Общия съд в точка 61 от обжалваното решение да постанови по същество, че Polwax не е обосновало твърденията си със сериозни улики, че степента на взаимозаменяемост между тези различни видове суров парафин не е достатъчна, за да бъдат те заместими от гледна точка на търсенето или на предлагането.
71. За пълнота на изложението ще направя следните бележки.
72. Polwax оспорва пред Общия съд липсата на разделяне на пазара нагоре по веригата за суров парафин на отделни пазари за доставка на лек, среден и тежък суров парафин.
73. Както посочва Комисията, може да се твърди, че Polwax не може, без да си противоречи, от една страна, да се оплаква в жалбата си от липсата на анализ на конкуренцията на това, което смята за отделни съответни пазари, а от друга страна, да твърди, за да изключи прилагането на практиката на Общия съд(58), че тези пазари все пак са били предмет на анализ на конкуренцията. Независимо от това потенциално противоречие Polwax е било длъжно да обоснове твърдението си с последователна и достатъчна информация.
74. Освен това, както по същество отбеляза Orlen, от документите, с които разполага Съдът, е видно, че Polwax не е в състояние да определи точно контурите на другите предложени определения на пазара или най-вече да обоснове по някакъв правдоподобен начин идеята, че е необходимо различно определяне на пазара.
75. От това следва, че Общият съд е разгледал правилно доводите на Polwax, изтъкнати в първоинстанционното производство, и според мен съдебната практика на Общия съд (решения easyJet и Niki Luftfahrt) е била приложима и е приложена правилно в обжалваното съдебно решение.
76. Поради това първата част от първото основание за обжалване следва да бъде отхвърлена по същество.
Б. Втората част от първото основание за обжалване
77. Констатациите на Общия съд в точки 57—60 от обжалваното съдебно решение, които са релевантни и за целите на втората част от първото основание за обжалване, са цитирани в точки 62—65 от настоящото заключение. Точка 61 от обжалваното съдебно решение е обобщена в точка 70 от настоящото заключение.
78. Във втората част от първото си основание за обжалване Polwax по същество твърди, че дори ако изискването за „представяне на сериозни доказателства за наличието на реален проблем с конкуренцията, който поради това въздействие е трябвало да бъде разгледан от Комисията“(59), се прилага в настоящия случай, това не би означавало, че Polwax има задължение(60) да представи сериозни улики по отношение на всеки от различните фактори, взети предвид при определянето на съответния пазар. Тоест предвид факта, че е само „трето заинтересовано лице“ в административното производство, Polwax не би трябвало да е длъжно да представя сериозни доказателства, че различните категории суров парафин (лек, среден и тежък) не са заместими нито от гледна точка на търсенето, нито от гледна точка на предлагането.
79. Polwax твърди, че изискванията на Общия съд надхвърлят доказването на това, че е налице проблем с конкуренцията на съответния пазар и че от него de facto се изисква в качеството му на трето заинтересовано лице да определи подробно съответния пазар. Polwax твърди, че вместо това Комисията е трябвало подробно да определи съответния пазар. Нито Регламент № 139/2004, нито Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията налагат толкова широки задължения на трети засегнати страни. В репликата си Polwax твърди, че Комисията е допуснала грешка, като е посочила — за първи път на етапа на обжалване пред Съда, което следователно е недопустимо — че жалбоподателят трябва да представи относими и последователни доказателства, които отговарят на критерия за СВЕК.
80. Комисията и Orlen отговарят по същество, че доводите, свързани с грешка при прилагане на правото, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и че всички доводи, свързани с твърдяна грешка в преценката, са недопустими. Комисията припомня в частност, че Общият съд е уточнил, че именно в контекста на тази проверка на точното установяване на фактите и на липсата на явна грешка в преценката жалбоподателят трябва да „представи сериозни доказателства за наличието на реален проблем с конкуренцията, който поради това въздействие е трябвало да бъде разгледан от Комисията“(61). Тя обаче посочва, че това задължение трябва да се разграничава от задължението, което Polwax има като трето заинтересовано лице в административното производство пред Комисията, докато Polwax, изглежда, не прави такова разграничение(62). В дупликата си Комисията отхвърля твърденията на Polwax. Тя също така отбелязва, че извършеното от Polwax сравнение с решение easyJet всъщност е равносилно на поддържане на доводите на Комисията, защото в това решение, както и в настоящото дело оплакванията на жалбоподателя се отнасят до отделни пазари без никакво припокриване между дейностите на страните.
81. Считам, че обратно на очевидните твърдения на Polwax в този смисъл, не става въпрос за правата на жалбоподателя като трето лице в производството за контрол на концентрациите, както е предвидено в член 18, параграф 4, второ изречение от Регламент № 139/2004 и член 11 от Регламент № 802/2004. Въпросът, който Съдът трябва да разгледа, е по-скоро дали в контекста на контрола за законосъобразност Общият съд е приложил подходяща степен на доказване, за да определи дали е налице твърдяната явна грешка.
82. Второ, според мен точка 45 от обжалваното съдебно решение трябва да се чете във връзка с точки 57—60 от него. Както обясних в контекста на първата част от първото основание за обжалване, Комисията разполага със свобода на преценка във връзка с контрола върху концентрациите, което оправдава контролът от страна на съдилищата на Съюза да се ограничи по-специално до установяване, че не е налице явна грешка в преценката. Отбелязвам също така, че в горепосочените точки Общият съд правилно е постановил, че предвид ограничения обхват на контрола му по въпроси, свързани със сложна икономическа оценка, не е достатъчно жалбоподателят само да твърди пред него, че определянето на пазара е неправилно. Вместо това жалбоподателят трябва да представи сериозни улики, за да обоснове правните си основания.
83. Най-напред следва да се отбележи, че Съдът е изяснил, че „правилното определяне на съответния пазар е необходимо предварително условие за всяка оценка на въздействието на концентрацията върху конкуренцията“(63). Именно поради тези причини в обжалваното съдебно решение Общият съд, позовавайки се на решения easyJet и Niki Luftfahrt, изрично постановява, че за да изпълни изискването за представяне на сериозни улики, жалбоподателят трябва да „идентифицира съответните пазари, да опише конкурентната ситуация в отсъствие на концентрация, и да посочи какви биха били възможните резултати от една концентрация по отношение на конкурентната ситуация върху тези пазари(64).
84. Следователно, както обясних при разглеждането на първата част от първото основание за обжалване(65), в точки 45 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд е имал право да изисква от Polwax да представи „сериозни улики“ [„compelling indications“ или „compelling evidence“ съответно], доказващи недостатъчна взаимозаменяемост между твърдените различни видове суров парафин, в подкрепа на основанията си, с които Polwax се стреми да докаже наличието на явна грешка в преценката при определянето на съответния пазар от Комисията и да докаже, че разглежданият в случая продуктов пазар е по-тесен, което прави определянето на пазара неправилно. Всъщност Общият съд просто припомня, че предвид ограничения контрол по въпроси, свързани със сложна икономическа оценка, не е достатъчно жалбоподателят само да твърди пред този съд, че определянето на съответния пазар е било неправилно. Правейки това, Общият съд не изисква от Polwax да отговори на степен на доказване, по-висока от изискваната от жалбоподатели в ситуации като тази по настоящото дело, за да докажат основателността на твърденията си(66).
85. С други думи, Общият съд правилно е приел, че за да се установи възможна явна грешка в преценката, допусната от Комисията — изразяваща се в неотчитане на последиците от концентрацията върху пазари, които са по-тесни от пазара на суров парафин, разгледан от Комисията в нейния анализ на конкуренцията — в производството пред Общия съд Polwax е трябвало да представи сериозни улики, идентифициращи тези по-тесни пазари(67).
86. От това следва, че в настоящия случай Общият съд не е възприел неправилна степен на доказване. Поради това втората част от първото основание за обжалване следва да се отхвърли като неоснователна.
В. Третата част от първото основание за обжалване
87. Констатациите на Общия съд в точки 57—60 от обжалваното съдебно решение, до които се отнася и третата част от първото основание за обжалване, са цитирани в точки 62—65 от настоящото заключение. Както беше споменато по-горе, точка 61 от обжалваното съдебно решение е обобщена в точка 70 от настоящото заключение.
88. С третата част от първото основание за обжалване Polwax твърди, че в горепосочените точки от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество е приел, че Polwax не е представило сериозни доказателства за липсата на заместимост между различните категории суров парафин от гледна точка на търсенето и на предлагането. Според Polwax изводът относно липсата на доказателства за заместимост е явно погрешен, защото твърденията и доказателствата, които самото то представя, водят до обратния извод. В допълнение то твърди, че като е отхвърлил искането му за допускане на експертиза, Общият съд му е попречил да докаже, че твърденията му са точни.
89. По-нататък, Polwax е на мнение, че Общият съд е приел факта, че в спорното решение няма реална обосновка или анализ на продуктовия пазар, и се оплаква, че Комисията е основала анализа си единствено на две предходни решения, без да извърши свой собствен анализ.
90. Накрая, Polwax твърди, че дори да се приеме извършеното от Комисията определяне на съответния пазар, Общият съд е нарушил закона, като не е анализирал динамиката на различните пазарни сегменти и като е приел липсата на мотиви на тази институция за нейния извод в спорното решение.
91. Комисията твърди, че третата част от първото основание за обжалване е недопустима, доколкото се отнася до извършената от Общия съд преценка на фактите, и във всеки случай е неоснователна.
92. В репликата си Polwax настоява, че тази част от основанието за обжалване е допустима, като се позовава на съдебната практика, според която, въпреки че Общият съд има изключителна компетентност да установява и преценява фактите, Съдът може да осъществява съдебен контрол върху правната квалификация на тези факти от Общия съд и правните изводи, които последният е направил въз основа на тях. Това било така по отношение на третата част от първото основание за обжалване, тъй като тя се отнасяла до отказа на Общия съд да квалифицира като „убедително доказателство“ за липсата на заместимост от гледна точка на търсенето i) факта, че суровият парафин от даден вид (например лек суров парафин) не може да бъде заменен с друг вид суров парафин (например среден суров парафин), и ii) факта, че всеки вид суров парафин се използва за производството на специфични продукти. Според Polwax гореизложеното не само представлява „сериозна улика“, но дори е „доказателство“ за липсата на заместимост от гледна точка на търсенето. В допълнение то изтъква, че определянето на съответния пазар представлява правна квалификация на фактите и като такава е било предмет на преюдициални въпроси(68). То критикува Комисията и за това, че не е посочила по какъв начин е проверила заместимостта от гледна точка на търсенето и на предлагането на суров парафин.
93. Според мен третата част от първото основание за обжалване на Polwax се свежда до изтъкване на редица доводи, свързани с преценката на фактите, с критика към Общият съд за явна грешка в преценката, тъй като е приел, че Polwax не е представило сериозни доказателства, установяващи, i) че „лекият, средният и тежкият суров парафин и суровият парафин тип „Bright Stock“ не са заместими помежду си (липса на заместимост от гледна точка на търсенето)“ и ii) че тези видове суров парафин не са заместими от гледна точка на предлагането.
94. По-специално в точка 61 от обжалваното съдебно решение(69) Общият съд прави ясни фактически констатации.
95. Поради това е достатъчно да се посочи, че преценката на Общия съд на представените пред него доказателства не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на съдебен контрол от Съда, освен в случай на изопачаване на тези доказателства(70). Тъй като Polwax оспорва извършената от Общия съд преценка на изложените пред него доводи, които сега повтаря пред Съда, но без да твърди или доказва, че Общият съд е изопачил тези доказателства, третата част от първото основание за обжалване следва да се обяви за недопустима.
96. Във всеки случай, доводите на Polwax са неоснователни, тъй като Общият съд правилно е посочил критериите за преценка дали съществуват потенциално по-тесни пазари на суров парафин, и е заключил, че Polwax не е представило сериозни доказателства относно липсата на заместимост между различните видове суров парафин както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането.
97. Първо, що се отнася до заместимостта от гледна точка на търсенето, в точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че „жалбоподателят е трябвало да представи сериозни улики, сочещи, че клиентите на даден вид суров парафин не биха се пренасочили към друг вид суров парафин в случай на леко увеличение на цената“.
98. Във връзка с този критерий в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че твърденията, че лекият, средният и тежкият суров парафин представляват различни суровинни съставки, не представляват сериозни улики, сочещи, че тези различни видове суров парафин не са в достатъчна степен взаимозаменяеми, за да бъдат заместими от гледна точка на търсенето.
99. Достатъчно е да се отбележи, че Polwax не посочва как Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото или в преценката, приемайки, че твърдения като тези на Polwax не представляват сериозни улики, сочещи, че различните видове суров парафин са заместими от гледна точка на търсенето.
100. Второ, що се отнася до заместимостта от гледна точка на предлагането, Polwax изтъква редица фактически доводи (които вече са били изтъкнати в първоинстанционното производство) относно суровия парафин и неговите характеристики, факта, че не всички рафинерии произвеждат суров парафин, някои ограничения на предлагането на суров парафин, зависимостта на производството на суров парафин от технологиите на рафинериите и използваните суровини, както и липсата на идеален заместител на суровия парафин, произвеждан от Lotos.
101. В точка 60 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд посочва, че за да се докаже липсата на заместимост от гледна точка на предлагането, е необходимо да се представят сериозни улики, „сочещи, че доставчиците на даден вид суров парафин не могат да пренасочат производството си към друг вид суров парафин и да продават същия в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но постоянни промени в съответните цени“.
102. Във връзка с този критерий в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Polwax не е засегнал въпроса за възможната заместимост от гледна точка на предлагането.
103. Както посочва Комисията, Polwax не уточнява как Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че подобни общи твърдения относно естеството на производството на суров восък не представляват сериозни улики, сочещи наличие на заместимост от гледна точка на предлагането.
104. Накрая, за пълнота, въпреки че Polwax сега твърди, че отхвърлянето на искането за допускане на експертиза му е попречило да докаже, че твърденията му относно заместимостта от гледна точка на търсенето и на предлагането са верни, това не променя факта, че искането му за допускане на експертиза всъщност не се отнася до заместимостта или по-общо до фактически въпроси, свързани с определянето на пазара.
105. От това следва, че третата част от първото основание за обжалване следва да бъде отхвърлена като недопустима и във всеки случай неоснователна.
III. Заключение
106. Без да се засягат останалите основания за обжалване, които са извън обхвата на настоящото заключение, предлагам на Съда да отхвърли първото основание за обжалване на Polwax като частично недопустимо и частично неоснователно.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 Решение за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (Дело M.9014 — PKN Orlen/Grupa Lotos) (нотифицирано под номер C(2020) 4651) (ОВ C 196, 2021 г., стр. 8). Това решение е прието на основание член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).
3 Това е суровина, необходима за производството на парафинови восъци, и страничен продукт от производството на базово масло от суров нефт в рафинериите.
4 Точка 13 от обжалваното съдебно решение.
5 Съответните пасажи от обжалваното съдебно решение са цитирани по-долу, в раздела „Анализ“ от настоящото заключение (вж. т. 62—65 и 70).
6 Решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 44, наричано по-нататък „решение Bertelsmann и Sony“).
7 Следните решения не са обжалвани: от 4 юли 2006 г., easyJet/Комисия (T‑177/04, EU:T:2006:187, наричано по-нататък „решение easyJet“), от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия (T‑162/10, EU:T:2015:283, наричано по-нататък „решение Niki Luftfahrt“), и от 20 октомври 2021 г., Polskie Linie Lotnicze „LOT“/Комисия (T‑240/18, EU:T:2021:723).
8 В миналото съдебната практика е била критикувана за това, че многократно е смесвала степента на доказване и критерия за съдебен контрол. Вж. Vesterdorf, B. Standard of proof in merger cases: Reflections in the light of recent case law of the Community courts. — European Competition Journal, vol. 1(1), 2005, 3—33.
9 Решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments (C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 75 и цитираната съдебна практика, наричано по-нататък „решение CK Telecoms“) (курсивът е мой).
10 Пак там, точка 125 и цитираната съдебна практика.
11 Вж. решение от 14 декември 2005 г., General Electric/Комисия (T‑210/01, EU:T:2005:456, т. 340) (необжалвано).
12 Решение CK Telecoms, точка 82.
13 Пак там, точка 87. С други думи, степента „по-скоро вероятно, отколкото не“ е степента на доказване на „баланс на вероятностите“, който се изисква, за да се установи съществуването на СВЕК.
14 Решение от 13 ноември 2024 г., Deutsche Telekom/Комисия (T‑64/20, EU:T:2024:815, т. 192). Вж. и решение от 20 октомври 2021 г., Polskie Linie Lotnicze „LOT“/Комисия (T‑296/18, EU:T:2021:724, т. 107).
15 Решение CK Telecoms, точка 84.
16 Вж. практиката на Общия съд по неговия процедурен правилник: решение от 27 януари 2021 г., KPN/Комисия (T‑691/18, EU:T:2021:43, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика) (курсивът е мой) (необжалвано).
17 Решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия (C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 64) (курсивът е мой).
18 „Преките доказателства“ обикновено са документи и устни и писмени изявления. Според мен за настоящите цели „косвените“, т.е. „непреките“, доказателства са аналогични на „уликите“. „Косвени доказателства“ са „доказателства, основани на умозаключения, а не на лични познания или наблюдения“. „Уликите“ се определят като „знаци; индикации [касовите бележки за покупка са индиции за собственост]“, Black’s Law Dictionary, 12. ed., 2024. Вж. и решение Bertelsmann и Sony, точки 127—129.
19 Решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия (C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 65) (курсивът е мой).
20 Решение от 19 септември 2013 г. (C‑56/12 P, EU:C:2013:575, т. 44 и 77).
21 Пак там, точка 73.
22 Известие на Комисията относно разглеждането на жалби от страна на Комисията, подадени на основание членове 81 и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 65, т. 69; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 133, т. 69).
23 Решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия (C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 72 и цитираната съдебна практика). Вж. и решение от 29 юли 2024 г., Ryanair и Laudamotion/Комисия (C‑591/21 P, EU:C:2024:635, т. 133): „Що се отнася до твърдението на [жалбоподателите], че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил, че […] те „не са представили конкретни и обосновани доказателства, които да установяват, че всички или някои от разглежданите мерки за помощ имат за цел да покрият същите допустими разходи като тези, включени във вредите, които разглежданата мярка цели да поправи“, като по този начин систематично е прехвърлил тежестта на доказване върху жалбоподателите, следва да се отбележи, че по принцип лицето, което твърди дадени факти в подкрепа на искане или довод, трябва да докаже наличието на тези факти“.
24 Определение на председателя на Съда от 25 януари 2008 г., Provincia di Ascoli Piceno и Comune di Monte Urano/Apache Footwear и др. (C‑464/07 P(I), EU:C:2008:49, т. 9 и цитираната съдебна практика).
25 Решения от 14 юни 2018 г., Lubrizol France/Съвет (C‑223/17 P, EU:C:2018:442, т. 39), и от 7 май 2020 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия (C‑148/19 P, EU:C:2020:354), т. 72: „явната грешка може да се установи с помощта на факти и доказателства, които лишават от правдоподобност преценката на фактите, възприета от Комисията в нейното решение. За сметка на това твърдението за явни грешки трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателите факти и доказателства оспорваната преценка не се оказва опорочена от подобна грешка“. Вж. и практиката на Общия съд: решения от 27 февруари 2013 г., Nitrogénművek Vegyipari/Комисия (T‑387/11, EU:T:2013:98, т. 25), и от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия (T‑356/15, EU:T:2018:439, т. 170) (жалбата е отхвърлена). Този подход е транспониран в областта на банковия съюз; вж. в този смисъл решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия (T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 102—109). Вж. Lenaerts, K., K. Gutman, J. T. Nowak. EU Procedural Law. 2. ed. Oxford: Oxford University Press, 2023, p. 401, footnote 769.
26 Решение от 18 май 2022 г., Wieland-Werke/Комисия (T‑251/19, EU:T:2022:296, т. 165, 611—618) (необжалвано). Вж. Castillo de la Torre, F. Predicting the future: Evidential basis for prospective assessments in EU Merger Control. — In: Prete, L., L. Rezki (eds.). Judging & (Re) Thinking European Union Law. Liber Amicorum in Honour of Nils Wahl. Springer 2025, p. 16, достъпно на <http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.5050949>,.
27 Това е по-високата степен, приложима в наказателните и квазинаказателните производства, и означава, че след като разгледа доказателствата, Съдът не може да има никакво разумно съмнение относно деянията, осъществяващи фактическия състав на твърдяното престъпление.
28 Това е по-ниският критерий, прилаган по граждански дела, който означава, че страната трябва да убеди съответния съд, че твърдяното действие е по-скоро вероятно, отколкото не е вероятно.
29 Решение CK Telecoms, точки 75 и 77 и цитираната съдебна практика.
30 Формулярът „CO“ е формуляр, в който се посочва информацията, която трябва да бъде представена на Комисията в контекста на уведомяване за планирана концентрация съгласно Регламент № 139/2004.
31 Регламент на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004 (OB L 133, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 3).
32 Решение CK Telecoms, точки 60 и 77 и цитираната съдебна практика.
33 Вж. в този смисъл решение Niki Luftfahrt, точки 174—176 и 187.
34 Решение CK Telecoms, точка 82.
35 Вж. по-специално членове 11 и 13 от Регламент № 139/2004.
36 Това означава, че за разлика от извода на Комисията (че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно концентрацията да възпрепятства съществено ефективната конкуренция) жалбоподателят трябва да докаже, че вече не може да се установи, че по-скоро е вероятно, отколкото не е вероятно концентрацията да възпрепятства съществено ефективната конкуренция (и обратно, когато Комисията е направила извода, че концентрацията няма да възпрепятства съществено ефективната конкуренция).
37 Hirsbrunner, S., C. von Köckritz. Rebalancing EC Merger Control: The ECJ’s Judgment in Case C‑413/06 P (Bertelsmann and Sony). Global Competition Policy, 2008, p. 17.
38 Bengtsson, C., J. M. Carpi, A. Subočs. The Substantive Assessment of Mergers. — In: Jones, C., L. Weinert (eds.). EU Competition Law. Vol. II. Cheltenham: Edward Elgar Publishing, 2021, par. 4.74 sq.
39 Вж. точки 20 и 23 от настоящото заключение.
40 Решение easyJet, точка 64.
41 Решение easyJet, точка 65.
42 Решение easyJet, точка 66.
43 Решение от 27 януари 2021 г., KPN/Комисия (T‑691/18, EU:T:2021:43, т. 60 и цитираната съдебна практика).
44 еаѕуЈет твърди, че Комисията неправилно е ограничила анализа си до въздействието върху конкуренцията на пазарите, на които дейностите на сливащите се страни се припокриват пряко или косвено.
45 Решение easyJet, точки 66 и 67.
46 Общият съд отбелязва, че няколкото числа, които easyJet предоставя, не са достатъчни, за да обосноват довода му по отношение на пазарите, които не се припокриват, тъй като той не е идентифицирал такива пазари.
47 В решение easyJet Общият съд заключава, че не може да се произнесе по съществото на основанието, тъй като жалбоподателят не е успял „ясно да идентифицира [неприпокриващите се пазари]“ (т. 68).
48 Решение easyJet, точки 71 и 73.
49 Решение easyJet, точка 66 (цитирано в решение Niki Luftfahrt, т. 175).
50 Вж. в този смисъл решение Niki Luftfahrt, точки 120—123 и 176.
51 С оглед на текста на френски език на обжалваното съдебно решение и като се има предвид използването на понятието „wiarygodne przesłanki“, за да се преведе на полски език „indices sérieux“ в двете цитирани от Общия съд решения easyJet и Niki Luftfahrt, както и в точка 45 от обжалваното съдебно решение, това е правилното понятие, което е трябвало да бъде използвано и в точка 59 от текста на полски език на обжалваното съдебно решение.
52 Може да се отбележи, че от становищата на Polwax пред Общия съд и пред Съда не става ясно дали според него тежкият суров парафин и суровият парафин тип „Bright Stock“ принадлежат към един и същ съответен пазар. Въпреки това, както посочва Комисията, макар че пред Общия съд Polwax по същество прави разграничение само между лек, среден и тежък суров парафин или дори само между лек и тежък суров парафин (вж. жалбата, т. 40), изразената от него позиция би могла също така да означава, че той счита тежкия суров парафин и суровия парафин тип „Bright Stock“ за съставляващи един пазар (вж. репликата, т. 120). Във всеки случай, всеки довод, който на етапа на обжалване цели да докаже наличието на такова разграничение или дори да внуши, че суровият парафин тип „Bright Stock“ представлява отделен пазар/сегмент, би бил недопустим, доколкото би поставил под въпрос фактическите констатации на Общия съд (т. 56—61 от обжалваното съдебно решение).
53 В обжалваното съдебно решение се препраща към решение easyJet, точки 65 и 66, както и към решение Niki Luftfahrt, точки 174 и 175, в които се използва понятието „serious indicia“, а не „compelling indications“.
54 ОВ C 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60, наричано по-нататък „Известието относно определянето на съответния пазар“.
55 В този смисъл Общият съд се позовава на точки 15—20 от Известието относно определянето на съответния пазар.
56 Вж. решение easyJet, точка 65.
57 Целта на контрола върху концентрациите в Съюза е да се разглеждат планираните сливания и придобивания, за да се предотвратят вредни въздействия върху конкуренцията. Поради това Регламент № 139/2004 забранява сливания и придобивания, които биха възпрепятствали съществено ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на значителна част от него.
58 Решения easyJet, точки 65 и 66, и Niki Luftfahrt, точки 174 и 175.
59 Вж. в този смисъл решение easyJet, точка 65.
60 Както Общият съд приема в точки 57—61 от обжалваното съдебно решение.
61 Решение easyJet, точка 65.
62 Комисията се позовава на точки 11, 13 и 14 от жалбата.
63 Решение от 31 март 1998 г., Франция и др./Комисия (C‑68/94 и C‑30/95, EU:C:1998:148, т. 143 и цитираната съдебна практика).
64 Решение easyJet, точка 66.
65 Вж. точки 60—70 от настоящото заключение.
66 Вж. по аналогия решение от 2 март 1994 г., Hilti/Комисия (C‑53/92 P, EU:C:1994:77, т. 38). Вж. точки 39—49 от настоящото заключение.
67 Вж. точки 56, 59 и 65—69 от обжалваното съдебно решение. Такива сериозни улики включват индиции за липса на заместимост на стоките от гледна точка на клиента.
68 Решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др. (C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 48—67).
69 Вж. точка 70 от настоящото заключение.
70 Вж. решение от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия (C‑328/05 P, EU:C:2007:277, т. 41 и цитираната съдебна практика).