<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-07-202507T102202402890-00-TRA-DOC-BG-ARRET-T-0289-24-202507201-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="1" name="EP_Mention"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="6/10/2025 14:30:14" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="Publication intégrale au Rec ou RecFP, mention Rec" name="Mention"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="HwXdnO9d96X+G8TpR4eScuLc3rC75gkrQ9tnnvetoldUgh6wt3gbtalKjsIJKFWxBsdPBP02VRA37fAR8JmtRuFW1G1PeOa3mxgQAUdXz/vNotphdaXaXPShkGMVeand8LpuQK7WzbC/PHmryGDgOcn4C8UY7toBi9w0JfmpmbU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GendocTemplateSubType"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0289" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_T" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 01-10-25 16:29:59" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="Normal" name="Version"/>
    <meta content="T" name="Juridiction"/>
    <meta content="4af2bfab958646d98d6db52dfbeb7b0b" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0289" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="true" name="TOC_Vademecum"/>
    <meta content="RD" name="NatureAff"/>
    <meta content="RD" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="T" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 2.7.2025 г. — Дело T-289/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Brasserie Nationale и Munhowen/Комисия</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      2 юли 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Конкуренция — Концентрации — Пазар за дистрибуция на едро на напитки — Член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — Искане за препращане, отправено до Комисията от орган по конкуренцията на държава членка, който съгласно националното законодателство не е компетентен да разгледа концентрацията — Решение на Комисията да оцени концентрацията — Срок за отправяне на искането за препращане — Понятие „станала известна“ — Информиране на засегнатите предприятия за искането за препращане — Езиков режим — Срок за нотифициране на решението на Комисията да оцени концентрацията — Засягане на търговията между държави членки — Заплаха за сериозно застрашаване на конкуренцията — Подходящ характер на препращането“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело T‑289/24,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      Brasserie Nationale (по-рано Brasseries Funck-Bricher и Bofferding), установено в Башараж (Люксембург),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Munhowen SA, установено в Елеранж (Люксембург),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      представлявани от G. Parleani, avocat,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-8" title="page-1">
      жалбоподатели,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от P. Berghe и N. Cambien,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-11" title="page-1">
      ответник,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      подкрепяна от
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      Autorité de concurrence du Grand-Duché de Luxembourg, установен в Люксембург (Люксембург), представляван от P. Kinsch и V. Richard, avocats,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      и от
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      Anheuser-Busch InBev, установено в Брюксел (Белгия), представлявано от K. Veranneman и J.‑P. Roemen, avocats,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-16" title="page-1">
      встъпили страни,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-17" title="page-1">
      ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева, U. Öberg, P. Zilgalvis и E. Tichy-Fisslberger (докладчик), съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      секретар: H. Eriksson, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">решението на Общия съд от 24 юни 2024 г. да уважи искането на жалбоподателите за провеждане на бързо производство,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">писмения въпрос на Общия съд до страните и отговорите им на този въпрос, подадени в секретариата на Общия съд на 25 и 27 септември 2024 г.,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">исканията на жалбоподателите и на Комисията за поверително третиране, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 25 октомври и 4 ноември 2024 г.,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      предвид изложеното в съдебното заседание от 6 март 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-26" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Brasserie Nationale (по-рано Brasseries Funck-Bricher и Bofferding) и Munhowen SA искат отмяната на Решение C(2024)°1788 final на Европейската Комисия от 14 март 2024 година, прието на основание член 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) и на член 57 от Споразумението за ЕИП (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което Комисията уважава искането на Autorité de concurrence du Grand-Duché de Luxembourg (Орган за защита на конкуренцията на Великото херцогство Люксембург, наричан по-нататък „ACL“) да разгледа придобиването от Brasserie Nationale на изключителен контрол върху Boissons Heintz Sàrl (дело M.11485 — Brasserie Nationale/Boissons Heintz).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По разглежданите предприятия</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Brasserie Nationale е люксембургско дружество, което извършва дейност по производство на бира и на минерална вода.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дъщерното дружество Munhowen, 100 % от което се притежават от Brasserie Nationale, е люксембургско предприятие, извършващо дистрибуция на едро на напитки в Люксембург и в съседните региони на Франция и Белгия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Boissons Heintz, чието седалище е в Люксембург, извършва дистрибуция на едро на напитки в Люксембург.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По разглежданата концентрация</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С прессъобщение от 31 януари 2024 г. Brasserie Nationale обявява финализирането на операцията по концентрация, състояща се в придобиването от негова страна на самостоятелен контрол върху Boissons Heintz чрез придобиването на всички дружествени дялове на последното от Munhowen (наричана по-нататък „разглежданата концентрация“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради липсата на релевантни обороти разглежданата концентрация няма европейско измерение по смисъла на член 1 от Регламент № 139/2004 и следователно не е трябвало да бъде нотифицирана на Комисията в съответствие с член 4, параграф 1 от посочения регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради липсата на система за контрол върху концентрациите в Люксембург, не е било налице задължение за нотифициране за концентрациите в тази държава членка. Разглежданата концентрация не е изисквала и нотификация в друга държава — членка на Европейския съюз, или в някоя от държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането за препращане до Комисията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 декември 2023 г. Brasserie Nationale се свързва с ACL, за да го уведоми, че дъщерното му дружество Munhowen възнамерява да придобие Boissons Heintz.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 10 януари 2024 г. се провежда среща между жалбоподателите и ACL.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От 17 януари 2024 г. нататък трети лица предоставят на ACL информация относно разглежданата концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 януари 2024 г. едно от тези трети лица официално иска от ACL да отправи искане за препращане на посочената концентрация до Комисията на основание член 22, параграф 1 от Регламент № 139/2004, като същевременно предоставя на посочения орган допълнителна информация относно тази концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 февруари 2024 г. на основание член 22, параграф 1 от Регламент № 139/2004 ACL иска от Комисията да оцени въпросната концентрация (наричано по-нататък „искането за препращане“). Комисията получава искането на същата дата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 февруари 2024 г. на основание член 22, параграф 2 от Регламент № 139/2004 и член 6, параграф 3 от Протокол № 24 към Споразумението за ЕИП Комисията информира органите по конкуренция на другите държави членки и Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) за искането за препращане. С писмо от същия ден Комисията информира Brasserie Nationale за искането за препращане и го приканва да представи становището си (наричано по-нататък „уведомителното писмо“). На 9 февруари 2024 г. Комисията изпраща посоченото писмо на законните представители на жалбоподателите по електронна поща, след като е получила данните им за контакт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 12 февруари 2024 г. между Комисията и жалбоподателите е организиран видеоконферентен разговор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 февруари 2024 г. Комисията изпраща на жалбоподателите превод на френски език на уведомителното писмо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 февруари 2024 г. Brasserie Nationale представя становището си. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По време на телефонен конферентен разговор с Комисията, проведен на 26 февруари 2024 г., Brasserie Nationale претендира за достъп до искането за препращане. На същата дата Комисията му изпраща неповерителния вариант на това искане и на приложенията към него. След като е приканено от Комисията, на 29 февруари 2024 г. Brasserie Nationale представя допълнително становище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">До изтичането на крайния срок на 29 февруари 2024 г. нито една държава членка или държава — страна по Споразумението за ЕИП, не е поискала да се присъедини към искането за препращане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 март 2024 г. с обжалваното решение Комисията уважава искането за препращане. На същата дата тя уведомява Brasserie Nationale за това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обжалваното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Комисията приема, че искането за препращане от 7 февруари 2024 г. е подадено в срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. В това отношение Комисията отбелязва, че разглежданата концентрация е била съобщена на ACL най-рано на 17 януари 2024 г., а именно на датата, на която ACL за първи път е получил релевантна информация за тази концентрация и нейните последици, позволяващи му да прецени предварително дали са изпълнени условията за отправянето на искане за препращане на основание член 22, параграф 1, първа алинея от посочения регламент (т. 20 и 28—30 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до определянето на съответните пазари, в съответствие с предходната си практика при вземане на решения Комисията установява, от една страна, пазара на производството и доставката на бира чрез канала за продажба за пряка консумация (наричан по-нататък „каналът CHR/on-trade“) в Люксембург и от друга страна, пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург. Освен това Комисията отбелязва, че не може да се изключи възможността дистрибуцията на едро на бира в Люксембург чрез канала CHR/on-trade да представлява отделен пазар (т. 43, 52 и 56 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, Комисията приема, че разглежданата концентрация може да засегне търговията между държавите членки, тъй като би лишила установените в другите държави членки производители на бира и напитки, които не разполагат с дистрибуторска мрежа чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, от достъп до люксембургския пазар (т. 63 и 69 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, що се отнася до заплахата от сериозно засягане на конкуренцията на територията на Люксембург, Комисията приема, че разглежданата концентрация заплашва да породи некоординирани последици, произтичащи от хоризонтални припокривания на люксембургските пазари, от една страна, на дистрибуцията на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade (т. 73 от обжалваното решение) и от друга страна, на дистрибуцията на едро на бира чрез същия този канал (т. 80 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Комисията приема, че разглежданата концентрация заплашва да породи риск от ограничаване на достъпа до клиенти в резултат на нехоризонтални припокривания между, от една страна, люксембургския пазар на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade и от друга страна, люксембургските пазари за дистрибуция на едро на напитки (включително бира) чрез този канал, както и по-ограничения пазар, лимитиран до дистрибуцията на едро на бира в Люксембург чрез посочения канал (т. 84 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това Комисията заключава, че разглежданата концентрация заплашва да застраши сериозно конкуренцията на пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, както и на пазарите надолу по веригата за дистрибуция на едро на всички напитки чрез същия този канал в Люксембург (т. 88 и 89 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, като подчертава, че има право на преценка относно уважаването на искане за препращане, Комисията приема, че разглежданата концентрация е подходящо да бъде препратена. Всъщност, първо, посочената концентрация рискувала да засегне търговията между държавите членки и заплашвала да застраши сериозно конкуренцията на люксембургска територия (т. 91 от обжалваното решение), второ, Люксембург не разполагал със система за контрол върху концентрациите и тази концентрация и последиците от нея не били обхванати от никоя друга система за контрол върху концентрациите (т. 92 от обжалваното решение), трето, именно Комисията била тази, която може да оцени разглежданите пазари с оглед на инструментите и опита, с които разполага в секторите на производството и доставката на напитки (т. 93 от обжалваното решение), и четвърто, искането за препращане било отправено само няколко дни след осъществяването на същата концентрация (т. 94 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искания на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите по същество искат Общият съд да отмени обжалваното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от Anheuser-Busch InBev (наричано по-нататък „AB InBev“) и ACL, иска Общият съд:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От правна страна</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват осем основания: първото е нарушение на езиковия режим, приложим по силата на Регламент № 1 от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), второто е неспазване на срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, третото е неспазване на срока, предвиден в член 22, параграф 2, първа алинея от посочения регламент, четвъртото е несвоевременно информиране за обжалваното решение, петото е нарушение на правото на защита, както и на принципите на равни процесуални възможности, на справедлив процес и на оправдани правни очаквания, шестото е липса на засягане на търговията между държавите членки, седмото е липса на заплаха за значително засягане на конкуренцията на територията на Люксембург и осмото е ирелевантност на съображенията относно подходящия характер на препращането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По представителството на жалбоподателите от независим адвокат</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Важно е да се припомни, че въпросът за представителството на жалбоподателя е абсолютна процесуална предпоставка и може на това основание да бъде разгледан служебно от Общия съд във всеки момент (вж. определение от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет, C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564, т. 20, и от 30 май 2018 г., PJ/EUIPO — Erdmann &amp; Rossi (Erdmann &amp; Rossi), T‑664/16, EU:T:2018:517, т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53 от този статут, предвижда, че страните, които не са посочени в първите две алинеи от този член, трябва да бъдат представлявани от адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на представителството от адвокат на непосочените в първите две алинеи от член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз страни е, от една страна, да се попречи на частноправните субекти да предприемат сами действия пред съд, без да прибягват до посредник, и от друга страна, да се гарантира, че юридическите лица се защитават от представител, който е достатъчно отдалечен от представляваното от него юридическо лице (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 61, от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 63, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 46).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, която произтича от общите правни традиции на държавите членки и на която се основава член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, е на сътрудник на правосъдието, призван да предостави напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда (вж. определение от 3 юни 2024 г., Trasta Komercbanka/ЕЦБ, C‑103/23 P, непубликувано, EU:C:2024:483, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая адв. Jean-Louis Schiltz, който е подписал жалбата, потвърждава в съдебното заседание в отговор на поставен от Общия съд устен въпрос, че председателства управителния съвет на Brasserie Nationale, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание. Подобна длъжност обаче не е съвместима с представителството на това дружество пред юрисдикциите на Съюза (определение от 4 декември 2014 г., ADR Center/Комисия, C‑259/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2417, т. 27; вж. също в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 65). Същото се отнася и за представителството на Munhowen, което е 100 % дъщерно дружество на Brasserie Nationale (вж. т. 3 по-горе), чиито интереси следователно до голяма степен се припокриват с тези на последното. Всъщност е налице опасност професионалното становище на този адвокат да бъде повлияно поне отчасти от функциите му на председател на управителния съвет на Brasserie Nationale (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, тъй като не отговаря на условията, предвидени в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз съгласно тълкуването на този член в съдебната практика, адв. Schiltz не може да представлява жалбоподателите пред Общия съд. Това обстоятелство обаче не оказва влияние върху настоящия спор, тъй като в хода на цялото производство жалбоподателите са представлявани и от друг адвокат, който отговаря на посочените условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание: нарушение на езиковия режим, приложим по силата на Регламент № 1</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите изтъкват, че уведомителното писмо относно искането за препращане е изготвено на английски език, което противоречало на Регламент № 1 и опорочавало процедурата ab initio. Те считат, че фактът, че от определен момент Комисията е приела производството да се провежда на френски език и че е представила неофициален превод на посоченото уведомително писмо, не може да отстрани тази нередовност, а напротив, я подсилва. Това важало в още по-голяма степен, тъй като на 14 май 2024 г. Комисията отново използвала английски език, за да потвърди получаването на изменено пълномощно от адвокат. Освен това Съдът подчертал в решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 209), значението на въпроса за езика, който следва да се използва.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията възразява, че тъй като ACL е приел английския като език на производството, първите контакти с жалбоподателите са били осъществени на този език. След проведения на 12 февруари 2024 г. видеоконферентен разговор, в рамките на който жалбоподателите уведомили Комисията за желанието си кореспонденцията да се осъществява на френски език, процедурата по препращане била проведена изцяло на френски език. Така на 14 февруари 2024 г. Комисията изпратила на жалбоподателите превод на френски език на уведомителното писмо. Тази институция подчертава, че обжалваното решение е съставено на френски език. Тя счита, че дори да може да се установи нарушение на член 3 от Регламент № 1, то не може да доведе до опорочаване на процедурата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че член 3 от Регламент № 1 предвижда, че „[т]екстовете, адресирани от институциите до държава членка или до лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят на езика на тази държава“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 Комисията е длъжна да информира компетентните органи на държавите членки и засегнатите предприятия за всички искания за препращане, получени в съответствие с параграф 1 от този член. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такава информация в писмена форма представлява „текст“ по смисъла на член 3 от Регламент № 1. Следователно тази информация трябва да бъде адресирана до засегнатите предприятия на езика на държавата членка, под чиято юрисдикция попадат, дори ако органът за защита на конкуренцията на тази държава членка се е отказал от правото си да получава документите по производството на посочения език.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче уведомителното писмо, с което Комисията уведомява Brasserie Nationale за искането за препращане (вж. т. 13 по-горе), е съставено на английски език, който не е официален език на Великото херцогство Люксембург, където е седалището на дружеството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията е нарушила член 3 от Регламент № 1, като е изпратила на Brasserie Nationale уведомителното писмо на английски език.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда обаче следва, че използването на езика, предвиден в член 3 от Регламент № 1, не представлява съществено процесуално изискване по смисъла на член 263 ДФЕС, чието нарушение да засяга по необходимост редовността на всеки документ, отправен до лице на друг език. Съгласно тази съдебна практика, ако институция отправи до лице, което е под юрисдикцията на държава членка, текст, които не е изготвен на езика на тази държава, този подход опорочава процедурата само ако от него произтичат вредоносни последици за това лице в рамките на административното производство (решение от 9 юни 2016 г., CEPSA/Комисия, C‑608/13 P, EU:C:2016:414, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, противно на твърдението на жалбоподателите, само когато използването на английски език в уведомителното писмо е довело до вредоносни последици за тях, може да се постави под съмнение редовността на това писмо и оттук — редовността на административното производство (решение от 9 юни 2016 г., CEPSA/Комисия, C‑608/13 P, EU:C:2016:414, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до тези вредоносни последици, в съдебното заседание жалбоподателите само посочват, че вредата за тях се състои в това, че като малки и средни предприятия (МСП), които не работят на английски език, те са били изправени пред провеждащо се на този език производство, което довело до неспазване на сроковете, предвидени в член 22 от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това, от момента, в който жалбоподателите уведомяват Комисията за желанието си кореспонденцията да се осъществява на френски език, това желание е било удовлетворено в хода почти на цялото административно производство, довело до приемането на обжалваното решение. По-специално, видеоконферентният разговор на 12 февруари 2024 г., чиято цел е жалбоподателите да бъдат информирани за искането за препращане, е проведен на френски език. На 14 февруари 2024 г., тоест по-малко от седмица след изпращането на уведомителното писмо и 15 дни преди изтичането на срока, предвиден в член 22, параграф 3, първа алинея от Регламент № 139/2004, Комисията изпраща на жалбоподателите превод на това писмо на френски език (вж. т. 15 по-горе). Освен това на 22 и 29 февруари 2024 г. Brasserie Nationale представя становището си на френски език, което му позволява да изложи надлежно и ефективно становището си в хода на посоченото административно производство. Единственото изключение в това отношение е обратната разписка от 14 май 2024 г., която е съставена на английски език, но по естеството си тя не съдържа никаква съществена информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства жалбоподателите не са доказали, че в случая използването от Комисията в хода на административното производство на език, различен от този на държавата членка, под чиято юрисдикция попадат те, им е причинило вреда по смисъла на цитираната в точки 43 и 44 по-горе съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно фактът, че уведомителното писмо и обратната разписка от 14 май 2024 г. са съставени на английски език, не обосновава отмяната на обжалваното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вследствие на това първото основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание: неспазване на срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите изтъкват, че искането за препращане не е направено в срока от 15 работни дни, считано от датата, на която е станала известна разглежданата концентрация, в нарушение на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. По същество те поддържат, първо, че понятието „станала известна“ се тълкува твърде широко от Комисията и ACL, второ, че този орган е бил информиран в достатъчна степен за разглежданата концентрация преди посочената в обжалваното решение дата, трето, че Комисията не е положила необходимата грижа да провери дали посоченият орган е спазил този срок, и четвърто, че уважаването на искането за препращане накърнява принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност и противоречи на волята на законодателя на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, AB InBev и ACL оспорват тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 „[т]акова искане [за препращане] се отправя най-много в срок 15 работни дни от датата на постъпване на нотификацията за концентрация или, в случай че не се изисква нотифициране, от датата, на която т[я] е станал[а] известн[а] по друг начин на съответната държава членка“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 определя като начален момент на срока от 15 работни дни датата на постъпване на нотификацията за концентрация, предмет на искането за препращане, или, в случай че не се изисква нотифициране, датата, на която тази концентрация е „станала известна“ по друг начин на съответната държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че при липсата на система за контрол върху концентрациите в Люксембург, не се изисква нотифициране за разглежданата концентрация в тази държава членка. При това положение началният момент, от който започва да тече срокът от 15 работни дни, в случая е датата, на която разглежданата концентрация е станала известна на съответната държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По тълкуването на понятието „станала известна“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите изтъкват, че когато не е необходимо нотифициране, текстът на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 изисква само концентрацията да е „станала известна“, а не да е отправена „нотификация“, нито да е представена допълнителна или спомагателна информация. Широкото тълкуване от страна на Комисията и на ACL на понятието „станала известна“ означавало по същество, че националният орган за защита на конкуренцията има право да не проявява активност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, жалбоподателите оспорват тълкуването, че за да е „станала известна“ дадена концентрация по смисъла на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, е необходимо активно представяне на релевантна информация, за да може националният орган за защита на конкуренцията предварително да прецени дали са изпълнени условията за искане за препращане. Според тях подобно тълкуване означава, че макар във въпросната държава членка да не се изисква нотифициране, засегнатите предприятия трябва, от съображения за предпазливост, във всички случаи да предприемат активни действия, за да позволят на националния орган да извърши този предварителен анализ. Жалбоподателите считат, че това е равнозначно на задължение за нотифициране, което надхвърля изискванията на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. Посоченият орган трябвало да извърши предварителната оценка. Когато разполага с информация за дадена концентрация, този орган не можел да остане пасивен и да чака страните да му изпратят всички необходими и полезни сведения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, AB InBev и ACL оспорват тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика, за да се тълкува понятието „станала известна“ по смисъла на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, следва да се пристъпи към буквално, контекстуално, телеологично и историческо тълкуване на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 (вж. решение от 25 юни 2020 г., A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), C‑24/19, EU:C:2020:503, т. 37 и цитираната съдебна практика). В този контекст трябва да се има предвид фактът, че разпоредбите на правото на Съюза се изготвят на множество езици и че текстовете на всички езици са еднакво автентични, което може да наложи да бъдат сравнени тези текстове (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk, C‑422/19 и C‑423/19, EU:C:2021:63, т. 65, и от 14 юли 2016 г., Латвия/Комисия, T‑661/14, EU:T:2016:412, т. 39 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до буквалното тълкуване, текстовете на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 на различните езици не съвпадат. Всъщност, докато от термините, използвани по-специално в текстовете на тази разпоредба на немски, английски, хърватски, испански, френски, унгарски, италиански, нидерландски и португалски език се установява, че „узнаването“ трябва да се състои в „действие“, по-конкретно в „предаване“, текстът на български език създава впечатлението, че е достатъчно узнаване за съответната концентрация по какъвто и да е начин. Това различие между текстовете на отделните езици изисква член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 г. да се тълкува с оглед на контекста и целта на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решения от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 90, и от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk, C‑422/19 и C‑423/19, EU:C:2021:63, т. 65 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до историческото тълкуване, следва да се припомни, че употребата на израза „е станала известна“ в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 е била необходима, за да позволи на държавите членки, които не разполагат с национална правна уредба за контрол върху концентрациите, да поискат от Комисията да контролира концентрациите, които могат да имат отрицателни последици на тяхната територия, когато тези концентрации засягат и търговията между държавите членки (решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 164).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен че предлага тази историческа перспектива, посоченото тълкуване не позволява да се изясни текстът на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. Всъщност, от една страна, изразът „е станала известна на държавата членка“, използван в член 22, параграф 4 от първоначалната редакция на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, 1989 г., стр. 1), съответства на израза „е станала известна“, който се съдържа в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. От друга страна, съдържащият се в член 22, параграф 4 от Регламент № 4064/89 израз „доведен до знанието на държава членка“, въведен с Регламент (ЕО) № 1310/97 на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Регламент № 4064/89 (ОВ L 180, 1997 г., стр. 1), е също толкова неточен и двусмислен, както и изразът „станала известна по друг начин на съответната държава членка“, използван в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004. Освен това Известието на Комисията относно препращането при концентрации (ОВ C 56, 2005 г., стр. 2, наричано по-нататък „Известието относно препращането“), чиято бележка под линия 43 съдържа тълкуване на понятието „станала известна“, което се оспорва от жалбоподателите, не е относимо за историческото тълкуване, тъй като това известие е прието след приемането на Регламент № 139/2004 и следователно не може да бъде взето предвид от законодателя на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 144).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до контекстуалното тълкуване, следва да се отбележи, че в първата част от изречението на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 се споменава „искането [за препращане]“. Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004, който определя условията, при които може да бъде отправено такова искане. Това означава, че „известяването“ за дадена концентрация трябва да позволи на съответната държава членка да извърши предварителна оценка на посочените условия и да прецени дали е уместно да отправи искане за препращане. Обстоятелството, че нотифицирането и „известяването“ на концентрацията представляват алтернативи, които съгласно член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 пораждат едни и същи правни последици, а именно началото на срока от 15 работни дни (вж. т. 53 по-горе), подкрепя това тълкуване. Същото се отнася и за другите механизми за препращане, съдържащи се в член 4, параграфи 4 и 5, както и в член 9 от Регламент № 139/2004, които предвиждат за начало на съответните им срокове датата на представяне на копие от нотификацията или на мотивирано искане и по този начин активно предаване на информация, позволяваща да се оценят условията за прилагането им. Посоченото тълкуване се потвърждава и от факта, че от една страна, началният момент на срока от 15 работни дни за подаване на искане за присъединяване също зависи от активното предаване на информация на компетентните органи на държавите членки в съответствие с член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 139/2004 и от друга страна, че системата на Съюза за контрол върху концентрациите обикновено се основава на принципа на активно предаване на релевантна информация, както следва по-специално от член 4, параграфи 1 и 2 и от член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства, за да се счита, че концентрацията „е станала известна“ по смисъла на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, трябва да е налице активно предаване на компетентния орган на съответната държава членка на информация, която да му позволи да извърши предварителна оценка на условията, предвидени в първа алинея от този параграф.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, тази преценка се потвърждава и от телеологичното тълкуване на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност от съображения 11 и 14 от този регламент следва, че препращането на концентрациите трябва да се извърши ефективно, което изключва тълкуване на член 22, параграф 1, втора алинея от посочения регламент в смисъл, че компетентните органи на държавите членки са длъжни активно да търсят информация относно концентрации, които могат да бъдат разгледани съгласно тази система. Тази цел за ефективност би била накърнена и ако, за да спазят срока от 15 работни дни, посочените органи биха били принудени да отправят искане за препращане като предпазна мярка, макар да не е сигурно, че са изпълнени условията по член 22, параграф 1, първа алинея от същия регламент. В този смисъл възприетото в точка 63 по-горе тълкуване отчита факта, че волята на законодателя на Съюза е да осигури контрол върху концентрациите в срокове, съвместими както с изискванията за добра администрация, така и с тези на търговската дейност (вж. решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 204 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, възприетото в точка 63 по-горе тълкуване се налага и с оглед на принципа на правна сигурност, на който се позовават жалбоподателите, изискващ дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 127 и 128 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност това тълкуване гарантира, че началният момент на срока, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, е ясно определен. Като предоставят на компетентните органи информация, която им позволява да направят предварителна оценка на условията, предвидени в първа алинея от посочения параграф, страните по концентрацията могат да бъдат сигурни, че този срок е започнал да тече и че след изтичането му вече не е възможно подаването на искане за препращане. Така се гарантира, че посоченият срок не зависи от непредвидими и несигурни обстоятелства, като например публично достъпна информация за дадена концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на поддържаното от жалбоподателите, националните органи, които не са автори, а адресати на известяването, предвидено в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, нямат контрол върху предвидения в тази разпоредба срок. За сметка на това страните по концентрацията могат чрез известяване, отговарящо на посочените в точка 63 по-горе изисквания, да задействат този срок. В случай на неспазване на въпросния срок от страна на съответните органи, страните могат да се позоват на това обстоятелство в рамките на становищата си по искането за препращане пред Комисията, а ако последната приеме посоченото искане — пред съда на Съюза в рамките на производството по жалба за отмяна на решението, с което се уважава това искане. При това положение посочените органи не могат да определят началото на срока по свое усмотрение, а са подчинени на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с възприетото в точка 63 по-горе тълкуване следва, че за да може концентрация да „е станала известна“ по смисъла на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, известяването трябва да бъде под формата на активно предаване на релевантна информация на компетентния орган на заинтересованата държава членка и по съдържание да включва достатъчно информация, за да може този орган да извърши предварителна оценка на предвидените в първа алинея от този параграф условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както правилно поддържа Комисията, срокът от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, започва да тече от момента, в който е била предадена цялата тази информация. В този контекст е ирелевантно обстоятелството, че посочената информация е била предадена от засегнатите предприятия, от трети лица или от какъвто и да е друг източник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, противно на твърденията на жалбоподателите, информацията, отнасяща се само до наличието на концентрация, не може да задейства посочения срок, тъй като самото узнаване за дадена концентрация не позволява на компетентния орган да извърши предварителна оценка на условията за прилагане на член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото жалбоподателите, оспорвайки твърдяното право на съответните компетентни органи да не проявяват активност, изискват действия от страна на тези органи от момента, в който са били информирани за наличието на концентрацията, те се позовават, както е видно от точка 62 по-горе, на обстоятелство, което не е свързано със системата на Съюза за контрол върху концентрациите като цяло и с нейните механизми за препращане в частност, в рамките на които нито Комисията, нито националните органи са принудени активно да търсят информация относно концентрации, които могат да бъдат разгледани съгласно тази система. Поради значителната си административна тежест подобно тълкуване би противоречало и на целта за ефективност, посочена в точка 65 по-горе, и би лишило механизма за препращане, посочен в член 22 от Регламент № 139/2004, от неговото полезно действие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че възприетото в точка 63 по-горе тълкуване на член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 е равностойно на задължение за нотифициране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, противно на предвиденото по отношение на пропуска да се направи нотификация в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 139/2004, липсата на известяване не се санкционира. Освен това, както отбелязва Комисията, не съществува никакво изискване относно формата, в която трябва да бъде такова известяване. То може например да се състои само в съобщение и да се ограничи до кратко посочване на елементите, които дават възможност да се анализират условията, предвидени в член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004, като например съответната концентрация, страните по нея, засегнатите пазари, въздействието върху търговията между държавите членки и конкурентното въздействие на територията на съответната държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно известяването не е равностойно нито по своята форма, нито по съдържанието си, нито по предмета си на задължителното нотифициране, което съгласно член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/914 на Комисията от 20 април 2023 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията (ОВ L 119, 2023 г., стр. 22) изисква предоставянето на пълната информация, предвидена във формуляр CO и в кратък формуляр СО, съдържащи се в приложения I и II към посочения регламент, за да може Комисията да извърши окончателна преценка на съвместимостта на концентрацията с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това понятието „станала известна“, предвидено в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, се отнася по принцип за концентрация, която може да има отрицателни последици на територията на държава членка, която не разполага с национална правна уредба за контрол върху концентрациите (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 164), какъвто понастоящем е само случаят с Великото херцогство Люксембург. Ето защо следва да се констатира, че приложното поле на това понятие остава ограничено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По началния момент на срока от 15 работни дни в настоящия случай</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите считат, че ACL е бил информиран в достатъчна степен за разглежданата концентрация преди 17 януари 2024 г. — датата, посочена в обжалваното решение. Те поддържат, че в действителност ACL е бил информиран за посочената концентрация на 10 януари 2024 г. и е бил в състояние да извърши предварителна преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, първо, тази концентрация изобщо не била сложна. Второ, от една страна, ACL разследвал от 2015 г. насам сектора на търговията на дребно в Люксембург, от 2017 г. — сектора на пивоварните и на заведенията за консумация на напитки, и от 2019 г. — отношенията между пивоварните и търговците от сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга (наричан по-нататък „Horeca“), обхващащ конкретно жалбоподателите и дъщерно дружество на AB InBev, и от друга страна, ACL получил множество полезни сведения от жалбоподателите и от други участници в рамките на провежданите от 2015 г. насам разследвания. Тази информация позволила на въпросния орган да направи предварителна преценка на разглежданата концентрация в началото на 2024 г. Трето, ACL признавал, че е бил информиран за посочената концентрация още на 22 декември 2023 г. Четвърто, още на 9 януари 2024 г. били публикувани статии в пресата. Пето, по време на среща, организирана с ACL на 10 януари 2024 г., този орган бил уведомен от Brasserie Nationale, че Munhowen, което е дъщерно дружество на Brasserie Nationale, възнамерява да придобие Boissons Heintz.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите уточняват, че на тази среща ACL е бил информиран, че разглежданата концентрация ще приключи в края на януари 2024 г. Те упрекват този орган, че изобщо не е поставил въпроси относно посочената концентрация и не е обявил никакви конкретни последващи действия, а само е отговорил, че „ще поддържа контакт“ с адвокатите на Munhowen. При липсата на реакция от страна на посочения орган три седмици по-късно, а именно на 31 януари 2024 г., страните по разглежданата концентрация са планирали да осъществят въпросната концентрация с прехвърляне на дяловете и заплащане на цената. Жалбоподателите считат, че било просто, разумно и в съответствие с принципите на правна сигурност и на ефективност ACL да осъществи контакт с адвокатите на Munhowen между 10 и 30 януари 2024 г., за да продължи обмена на информация или да обясни, че е срещнал затруднение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ACL останал пасивен и не предприел никакви действия, нито отправил искане за информация, която е допълнителна по отношение на тази, с която вече разполагал, а изчакал да се появят трети лица. Според жалбоподателите от сведенията, предоставени от ACL, следва, че инициативата на предприятие, конкурентно на Brasserie Nationale, е била определяща за искането за препращане. Следователно ACL оставил да изтече срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, без да предприеме действия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, AB InBev и ACL оспорват тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, от точка 22 от обжалваното решение и от точка 16 от искането за препращане е видно, че Brasserie Nationale е уведомило ACL първо на 22 декември 2023 г., а след това на 10 януари 2024 г., че Munhowen, което е дъщерно дружество на Brasserie Nationale, възнамерява да придобие Boissons Heintz. Жалбоподателите обаче не доказват, че към тези дати информацията относно наличието на разглежданата концентрация, предоставена от Brasserie Nationale на ACL, е съдържала, в съответствие с възприетото в точка 69 по-горе тълкуване, достатъчно данни, които дават възможност за предварителна преценка дали са изпълнени условията да се отправи искане за препращане на основание член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004. Напротив, от протокола от срещата от 10 януари 2024 г., представен в приложение B.8 към писмената защита на Комисията, е видно, че представителят на жалбоподателите не е изложил никакви подробности за разглежданата концентрация и че ACL го е уведомил, че не разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по искане за препращане на основание член 22 от Регламент № 139/2004, нито по прилагането на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, жалбоподателите не доказват също така, че преди 17 януари 2024 г. ACL е получил от трети лица или от всякакви други източници информация, която дава възможност за предварителна оценка на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се отправи искане за препращане на основание член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004. Доводите на жалбоподателите се основават по-скоро на погрешната предпоставка, че ACL е трябвало да направи проучвания, за да разполага с необходимата информация за такава предварителна оценка. Както обаче бе посочено в точки 71 и 72 по-горе, случаят не е такъв.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като ACL е бил информиран единствено за наличието на концентрацията и тъй като не е бил длъжен да търси активно информация за разглежданата концентрация и за засегнатите предприятия, жалбоподателите не могат да упрекват този орган, че не е предприел „действия“. При тези условия изтъкнатите от жалбоподателите статии в пресата и твърдяната липса на сложност на посочената концентрация са ирелевантни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар докладите от секторните проучвания на ACL в сектора на търговията на дребно и в секторите на пивоварните и на заведенията за консумация на напитки наистина да могат да бъдат полезни за преценката на някои потенциални последици от разглежданата концентрация за конкуренцията в Люксембург, следва да се отбележи, че тези доклади, от една страна, са от 2019 г. и следователно са актуални само в ограничена степен, и от друга страна, не обхващат всички съответни пазари, както е посочено в точка 21 по-горе, сред които по-специално е пазарът на дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург. Последният пазар обаче е бил особено релевантен за предварителния анализ на посочената концентрация, като се има предвид, че както Munhowen, така и Boissons Heintz осъществяват дейност по дистрибуция на едро на напитки в Люксембург (вж. т. 3 и 4 по-горе). Също така информацията, получена от ACL в рамките на други разследвания, проведени след 2015 г., като например свързаната с отношенията между пивоварните и обектите Horeca в Люксембург, не е била напълно актуална и се е отнасяла само в ограничена степен до този пазар. При всички положения, доколкото посочените секторни проучвания и разследвания не са се отнасяли до тази концентрация, те не са били достатъчни, без да бъде потърсена допълнителна информация, за предварителен анализ на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се отправи искане за препращане на основание член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, при липса на доказателства за активното предаване на ACL преди 17 януари 2024 г. на цялата релевантна информация за предварителна оценка на условията по член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004, Комисията не може да бъде упрекната, че в точка 28 от обжалваното решение е приела тази дата за начален момент на срока от 15 работни дни, предвиден във втората алинея от посочения параграф.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По проверката от страна на Комисията на спазването на срока от 15 работни дни </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че Комисията е уважила искането за препращане, без да извърши надлежна проверка за спазването от ACL на срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че в точки 20—30 от обжалваното решение Комисията е разгледала въпроса дали искането за препращане е направено в предвидения в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 срок от 15 работни дни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, Комисията е взела предвид становището на Brasserie Nationale (т. 23 от обжалваното решение) и е проверила дали доказателствата сочат, че на 10 януари 2024 г. последното е предоставило на ACL релевантна и достатъчна информация, позволяваща на този орган да направи предварителна преценка на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се отправи искане за препращане съгласно член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004 (т. 24 от обжалваното решение). Комисията също така е обсъдила с този орган информацията, предоставена от страните по разглежданата концентрация. Тя е констатирала, че жалбоподателите не са предоставили конкретна информация, позволяваща да се преценят разглежданата концентрация и нейните последици на територията на Люксембург (т. 25 и бележка под линия 23 от обжалваното решение). Комисията отбелязва, че тази информация е била предоставена от трети лица на 17 и 25 януари 2024 г. (т. 27 от обжалваното решение). От това тя заключава, че концентрацията е станала известна на ACL най-рано на 17 януари 2024 г. (т. 28 от обжалваното решение), така че искането за препращане от 7 февруари 2024 г. е било подадено в предвидения в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 срок от 15 работни дни (т. 29 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно при всички положения, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията действително е проверила дали ACL е отправил искането за препращане в срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, като не е необходимо да се определя точната дата, на която срокът е започнал да тече.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По твърдяното нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателите уважаването на искането за препращане накърнява принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност и противоречи на волята на законодателя на Съюза да се осигури бързина, като е предвидил кратък срок за отправяне на искане за препращане. Препращането поставяло под въпрос a posteriori валидността на разглежданата концентрация. Съгласно решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 206 и 207), всяко тълкуване на член 22 от Регламент № 139/2004 трябвало да е в съответствие с принципите на ефективност, предвидимост и правна сигурност, а неспазването на предвидените в тази разпоредба срокове нарушавало принципите на ефективност и правна сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се отбележи, че член 22 от Регламент № 139/2004 допуска, както следва от параграф 4, първа алинея от него, концентрацията да бъде препратена на Комисията след извършването ѝ. Така, при липсата на възражение за незаконосъобразност на посочената разпоредба, жалбоподателите не могат да упрекват Комисията за прилагането ѝ по отношение на разглежданата концентрация, с мотива, че последната вече е била осъществена и вече не може да бъде оспорена по силата на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото жалбоподателите се позовават на принципа на правна сигурност и на волята на законодателя на Съюза, от точки 65—68 и 72 по-горе следва, че се налага тълкуването, възприето в обжалваното решение и в точка 69 по-горе, от една страна, с оглед на посочения принцип, както и на целта за ефективност и на полезното действие на член 22 от Регламент № 139/2004, и от друга страна, с оглед на осъществяването на контрол върху концентрациите в срокове, съответстващи както на изискванията за добра администрация, така и на тези на търговската дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до защитата на оправданите правни очаквания, достатъчно е да се припомни, че за да се установи нарушение на този принцип, дадена институция на Съюза трябва, като предоставя на даден правен субект конкретни уверения, да е породила у него основателни надежди. Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения (вж. решение от 16 септември 2021 г., FVE Holýšov I и др./Комисия, C‑850/19 P, непубликувано, EU:C:2021:740, т. 34 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателите обаче не са доказали наличието на каквото и да било уверение, което да им е било предоставено от Комисията. Следователно уважаването с обжалваното решение на искането за препращане не може да наруши посочения принцип.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се отхвърлят доводите относно нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, както и относно волята на законодателя на Съюза и последващия контрол за законосъобразност на разглежданата концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения второто основание следва да се отхвърли изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото основание: нарушение на срока, предвиден в член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателите фактът, че засегнатите предприятия са били информирани на френски език за искането за препращане едва на 14 февруари 2024 г. и че това искане им е било изпратено едва на 26 февруари 2024 г., представлява нарушение на член 22, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Те считат, че информацията относно посоченото искане е трябвало да бъде предоставена още на 7 февруари 2024 г. или на следващия ден. Единствено информацията на френски език относно искането за препращане представлявала надлежно и валидно изпращане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че съгласно член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 „Комисията незабавно информира компетентните органи на съответните държави членки и засегнатите предприятия за всички искания [за препращане], получени съгласно параграф 1 [от посочения член]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се разбере точният обхват на това задължение, следва да се постави въпросът за съдържанието и формата на информацията, която Комисията трябва да изпрати на компетентните органи на държавите членки и на засегнатите предприятия, както и за изискването тази информация да се предостави „незабавно“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, що се отнася до съдържанието на информацията, следва да се вземе предвид контекстът, в който се вписва посоченото задължение, като се анализира връзката между първа и втора алинея на член 22, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Разглежданата втора алинея предвижда, че „[в]сяка друга държава членка има право да се присъедини към първоначалното искане в срок 15 работни дни от момента, в който е информирана от Комисията за първоначалното искане“. Следователно целта на информацията, предвидена в първата алинея на посочения параграф, е да се даде възможност на компетентните органи на другите държави членки да отправят искане за присъединяване. За целите на такова искане тези органи, подобно на органите на държавата членка, отправила искането за препращане, трябва посредством уведомяване на основание член 22, параграф 1, втора алинея от този регламент (вж. т. 69 по-горе) да са в състояние да извършат предварителна оценка на условията за прилагане на член 22, параграф 1, първа алинея от посочения регламент, за която те, подобно на органите на отправилата искането за присъединяване държава членка, разполагат със срок от 15 работни дни. От това следва, че информацията, посочена в член 22, параграф 2, първа алинея от разглеждания регламент, трябва да съдържа всички съществени елементи на искането за препращане, за да позволи на компетентните органи на другите държави членки да преценят дали е уместно да отправят искане за присъединяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 поставя „засегнатите предприятия“ на същата плоскост като „компетентните органи на [другите] съответни[…] държави членки“, Комисията трябва да предостави същата информация на тези предприятия, за да им даде възможност да представят своите становища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до формата на информацията във връзка с искане за препращане, следва да се отбележи, че член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 не предвижда никакво изискване за специална форма, под която да се предоставя такава информация. В този смисъл, както изтъква Комисията, разглежданата разпоредба не изисква от Комисията да изпрати копие от искането за препращане на националните органи или на засегнатите предприятия, макар подобно изпращане да може да ѝ позволи да изпълни задължението си за предоставяне на информация съгласно посочената разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до времевото изискване, предвидено в член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004, изразът „незабавно“ означава „без забавяне“, „бързо“ и „без отлагане“ (решение от 28 септември 2022 г., Grieger/Комисия, T‑517/21, непубликувано, EU:T:2022:588, т. 39).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай Комисията изпраща уведомителното писмо на Brasserie Nationale на 8 февруари 2024 г., тоест на следващия ден след получаването на искането за препращане от 7 февруари 2024 г. (вж. т. 12 и 13 по-горе). Това писмо, представено като приложение A.6 към жалбата, съдържа резюме на мотивите, с които ACL приема, че разглежданата концентрация засяга търговията между държавите членки и заплашва да застраши сериозно конкуренцията на територията на Люксембург и следователно отговаря на условията за прилагане на член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Става въпрос за незабавно изпратена информация относно искането за препращане, която по своята форма и съдържание отговаря на изискванията на член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004, изложени в точки 103—106 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както твърди Комисията, е ирелевантно обстоятелството, че искането за препращане, чието предаване не е необходимо, за да се изпълнят споменатите изисквания (вж. т. 105 по-горе), е изпратено на Brasserie Nationale едва на 26 февруари 2024 г. Не е необходимо да се разглежда и въпросът дали видеоконферентният разговор от 12 февруари 2024 г. (вж. т. 14 по-горе), заедно с осъществените на 8 и 9 февруари 2024 г. контакти (вж. т. 13 по-горе), позволява да бъдат изпълнени посочените изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително, уведомителното писмо е било изготвено на английски език, което представлява нарушение на член 3 от Регламент № 1 (вж. т. 39—42 по-горе). Съгласно цитираната в точки 43 и 44 по-горе съдебна практика обаче само когато използването на английски език в уведомителното писмо е довело до вредоносни последици за жалбоподателите, може да се постави под съмнение редовността на изпращането на това писмо и оттук — редовността на административното производство. Както обаче следва от точки 45—47 по-горе, жалбоподателите не са доказали, че използването на английски език им е причинило вреда в рамките на административното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно третото основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртото основание: забава при уведомяването за обжалваното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите поддържат, че е налице забава при извършеното на 12 април 2024 г. уведомяване на Brasserie Nationale за обжалваното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, това не отговаряло на целта за постигане на бързина, произтичаща от член 22 от Регламент № 139/2004, съгласно която информирането трябвало да бъде надлежно, за да се даде възможност на засегнатите предприятия да формират становище и да предприемат действия. От друга страна, това уведомяване, почти един месец след последната възможна дата за приемане на обжалваното решение, нарушавало посочената разпоредба, и по-специално параграф 3 от нея, който предвиждал срокове съответно от 15 и 10 работни дни. Според жалбоподателите Комисията не може посредством забавено уведомяване за обжалваното решение да удължи тези срокове с още 20 работни дни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията не е съгласна с този довод.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се отбележи, че член 22, параграф 3, втора алинея от Регламент № 139/2004 предвижда, че „Комисията информира всички държави членки и засегнати предприятия за решението си [относно искането за препращане]“. Съгласно посочената разпоредба „[т]я може да изиска представянето на нотификация съгласно член 4 [от въпросния регламент]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тази разпоредба Комисията е била длъжна, както основателно поддържа тя, единствено да информира страните по разглежданата концентрация за приемането на обжалваното решение. Съгласно точка 79 от Известието относно препращането, с което Комисията се самоограничава при упражняването на правото си на преценка (вж. решение от 16 февруари 2017 г., H&amp;R ChemPharm/Комисия, C‑95/15 P, непубликувано, EU:C:2017:125, т. 57), това информиране „се извършва чрез изпращане на писмо до съответните предприятия“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Комисията е информирала жалбоподателите за обжалваното решение с писмо от 14 март 2024 г., тоест в самия ден на приемането му (вж. т. 19 по-горе). С оглед на това незабавно информиране Комисията е изпълнила задължението си по член 22, параграф 3, втора алинея от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се отбележи, че обжалваното решение е адресирано до ACL и че жалбоподателите не са адресати на въпросното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това се обяснява с факта, че процедурата за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004 е процедура между държавите членки и Комисията. Всъщност, за разлика от предвидените в член 4, параграфи 4 и 5 от разглеждания регламент механизми за препращане, с отправянето на искане за препращане на основание член 22, параграф 1 от този регламент именно държавите членки, а не засегнатите предприятия, поставят началото на посоченото производство, което — ако искането бъде уважено — приключва с решение по параграф 3 от този член, в резултат на което на Комисията се прехвърля компетентността да разгледа концентрацията, предмет на посоченото искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се уточни, че понятието за искане на „държава членка“ по смисъла на член 22, параграф 1 от Регламент № 139/2004 не се ограничава до исканията, отправени от правителство или министерство, а обхваща и исканията, отправени от национален орган за защита на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 86).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС решенията, които посочват адресат, се нотифицират до онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на нотифициране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно предвид факта, че обжалваното решение е адресирано изключително до ACL, а не до участниците в разглежданата концентрация, Комисията не е била длъжна да нотифицира обжалваното решение до тези участници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, тъй като жалбоподателите са били информирани незабавно за приемането на обжалваното решение и не са негови адресати, те не могат да твърдят, че Комисията е била длъжна да им изпрати посоченото решение преди 12 април 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това четвъртото основание следва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание: нарушение на правото на защита, както и на принципите на равни процесуални възможности, на справедлив процес и на оправдани правни очаквания</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите считат, че обстоятелствата, изтъкнати в рамките на първото и четвъртото основание, са съставомерни и на нарушение на правото на защита, както и на принципите на равни процесуални възможности, на справедлив процес и на оправдани правни очаквания. По-специално, като се позовават на заключението на генерален адвокат Emiliou по съединени дела Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:264, т. 210), те поддържат, че от 10 януари 2024 г. ACL е имал възможност и е трябвало да ги изслуша отново, по-специално след като на срещата на същия ден е заявил, че е на разположение за бъдещ обмен на информация. Освен това между 10 и 31 януари 2024 г. ACL е можел да попречи на осъществяването на разглежданата концентрация или да предупреди Brasserie Nationale.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се отбележи, че твърденията за нарушения, в рамките на които жалбоподателите изтъкват срещу ACL, че не се е свързал с тях и не ги е изслушал отново, а също така, че не е попречил на осъществяването на разглежданата концентрация преди подаването на искането за препращане, са насочени срещу действията на ACL при приемането на това искане, а не срещу действията на Комисията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 263 ДФЕС обаче съдът на Съюза не е компетентен да се произнася по законосъобразността на акт, приет от национален орган (решения от 3 декември 1992 г., Oleificio Borelli/Комисия, C‑97/91, EU:C:1992:491, т. 9, и от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 83).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Важно е също да се припомни, че когато Комисията е сезирана с искане за препращане на основание член 22, параграф 1 от Регламент № 139/2004, тя може да провери само дали това искане на пръв поглед е искане за препращане по смисъла на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 84). Следователно Комисията трябва да се придържа към искането за препращане, отправено от държава членка, и не следва да проверява дали това искане е направено в съответствие с приложимите процесуални права, чието нарушение трябва да се оспори пред националните юрисдикции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства евентуална незаконосъобразност, допусната от ACL в производството, довело до приемането на искането за препращане, не би могла да засегне законосъобразността на обжалваното решение. Следователно доводите на жалбоподателите са неотносими, доколкото се отнасят до подобна незаконосъобразност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се отбележи, както е направила Комисията, че член 22 от Регламент № 139/2004 не задължава ACL нито да изслуша, нито да информира жалбоподателите преди подаването на искането за препращане, и че такова задължение не се извежда и от заключението на генерален адвокат Emiliou по съединени дела Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:264, т. 210), на което се позовават жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, тъй като засегнатите предприятия трябва да бъдат уведомени в съответствие с член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 за искане за препращане на основание параграф 1 от този член, те разполагат с правото да бъдат изслушани в хода на административното производство, което води до приемането на решение по посоченото искане съгласно член 22, параграф 3, първа алинея от разглеждания регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая е безспорно, че Brasserie Nationale е уведомено за искането за препращане на 8 февруари 2024 г. (вж. т. 13 по-горе) и представя становището си на 22 и 29 февруари 2024 г. (вж. т. 16 и 17 по-горе). Следователно Brasserie Nationale е било уведомено за това искане преди приемането на обжалваното решение на 14 март 2024 г. и многократно е имало възможност да изложи становището си в хода на административното производство, довело до приемането на посоченото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението за нарушение, в рамките на което се твърди, че ACL е можел да попречи на осъществяването на разглежданата концентрация, следва да се припомни, че това оплакване е неотносимо (вж. т. 127—129 по-горе). Ако все пак трябва да се разбира в смисъл, че с него жалбоподателите изтъкват, че ACL е трябвало да подаде искането за препращане по-рано, за да задейства в съответствие с член 22, параграф 4 от Регламент № 139/2004 задължението за прекратяване, предвидено в член 7 от посочения регламент, достатъчно е да се отбележи, че срокът от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004, е започнал да тече най-рано на 17 януари 2024 г. и следователно ACL е имал право да отправи това искане на 7 февруари 2024 г. (вж. т. 86 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до принципа на оправданите правни очаквания, от точка 96 по-горе следва, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията им е предоставила конкретни уверения, пораждащи у тях основателни надежди. Що се отнася до изявленията на ACL, във всички случаи те не могат да засегнат законосъобразността на обжалваното решение (вж. т. 129 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до другите твърдения за нарушения, жалбоподателите не обясняват защо доводите, изтъкнати в рамките на първото, второто, третото и четвъртото основание, са релевантни във връзка с петото основание. Следователно, като се има предвид, че тези твърдения са неясни и неподкрепени с доказателства, посочените твърдения за нарушения трябва да се отхвърлят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В резултат от това жалбоподателите не са доказали нарушение на правото на защита, нито на принципите на равни процесуални възможности, на справедлив процес или на оправдани правни очаквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно петото основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По шестото основание: липса на засягане на търговията между държавите членки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е проверила дали от разглежданата концентрация може да произтече засягане на търговията между държавите членки. Комисията се основала единствено на положението на конкуренция „ex ante“, а не на потенциално вредните последици от тази концентрация. Съгласно съдебната практика анализът на тези последици трябвало да бъде правдоподобен и да се основава на най-вероятното развитие на икономическото положение в резултат от концентрацията. Анализът на тази причинно-следствена връзка бил необходим и съгласно Насоките на Комисията относно прилагането на механизма за препращане, предвиден в член 22 от Регламент [№ 139/2004] за определени категории случаи (ОВ C 113, 2021 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките относно член 22“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, що се отнася до точки 58—61 от обжалваното решение, жалбоподателите отправят критика, че не може да се изисква концентрацията да доведе до подобряване на незадоволително положение на конкуренция. Точка 60 от обжалваното решение била ирелевантна, тъй като в нея само се описвала актуална статистика, без от статистиката да се извеждат последици. Що се отнася до точка 62 от обжалваното решение, жалбоподателите считат, от една страна, че делът на вноса означава единствено, че географският пазар, който следва да се разглежда, е „Големият регион“, и от друга страна, че Комисията не е мотивирала твърдението си относно твърде големия пазарен дял на новото образувание, създадено с разглежданата концентрация. Те упрекват Комисията, че в обжалваното решение не е направила разграничение между миналото и бъдещето. В точки 64—66 от обжалваното решение било повторено, че е налице висок дял на вноса, без от това да се правят изводи. Не било точно твърдението в точка 67 от обжалваното решение, че международните производители силно зависят от мрежата и от местните активи на дистрибуторите на едро, за да достигнат всеки пункт за продажба на канала CHR/in-trade в Люксембург, и това твърдение било оспорено. Комисията не отговорила на довода на Brasserie Nationale, че не е имало никаква пречка за навлизането на международните производители на местния пазар на Horeca в Люксембург. Според жалбоподателите това се потвърждава от факта, че след осъществяването на посочената концентрация AB InBev е успяло да прекрати търговските споразумения, които го обвързват с Boissons Heintz, за да намери без затруднения ефективен достъп до този пазар. Комисията, която отдавна се занимавала с въпросите на дистрибуцията на напитки и бира, била длъжна да отговори на доводите, изтъкнати от засегнатите предприятия. Накрая, жалбоподателите посочват, че точки 68 и 69 от обжалваното решение се отнасят единствено до съществуващото конкурентно положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на въпроса на Общия съд от 6 септември 2024 г. жалбоподателите поддържат, че решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677), сочи, че за да попадне в приложното поле на член 22 от Регламент № 139/2004, концентрацията трябва да има европейско измерение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията и AB InBev оспорват доводите на жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се отбележи, че за да могат една или повече държави членки да препратят дадена концентрация на Комисията и последната да се съгласи да я разгледа, трябва да бъдат изпълнени две материалноправни условия. Всъщност съгласно член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 139/2004 съответната концентрация трябва, от една страна, да „засяга търговията между държавите членки“ и от друга страна, да „заплашва да застраши сериозно конкуренцията на територията на държавата членка или държавите членки, които са отправили искането [за препращане]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, противно на твърденията на жалбоподателите, за да попадне в приложното поле на тази разпоредба, концентрацията не трябва да има европейско измерение. Всъщност съгласно член 22, параграф 1, първа алинея от Регламент № 139/2004 може да бъде отправено искане за препращане за „всяка концентрация по член 3 [от този регламент], която няма [европейско] измерение по смисъла на член 1 [от посочения регламент]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото материалноправно условие, посочено в точка 143 по-горе, чието прилагане от страна на Комисията в обжалваното решение е предмет на настоящото основание, на това условие следва да се даде тълкуване в съответствие с даденото му в рамките на членове 101 и 102 ДФЕС (решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 106).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, както се посочва в точка 43 от Известието относно препращането и в точка 14 от Насоките относно член 22, оттеглени със Съобщение на Комисията от 2 декември 2024 г. (ОВ C, C/2024/7190, стр. 1) след постановяването на решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия (C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677), дадена концентрация отговаря на условието за засягане на търговията между държавите членки, когато може да окаже осезаемо влияние върху търговските потоци между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съдебната практика, предвид естеството на въведения с Регламент № 139/2004 контрол върху концентрациите, Комисията е длъжна да направи прогнозен анализ на последиците от съответната концентрация и следователно, в рамките на член 22 от посочения регламент, на бъдещите последици за търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 107).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, за да може да засегне търговията между държавите членки, дадена концентрация трябва да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства, че би могла да упражни пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки по начин, който може да възпрепятства осъществяването на целите на единния пазар между държавите (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 103 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съдебната практика дадена концентрация засяга по-специално търговията между държавите членки, когато затруднява дейността или навлизането на националния пазар на производители или продавачи от други държави членки или възпрепятства навлизането на конкуренти от други държави членки на съответния пазар. Всъщност, когато предприятие с господстващо положение затвори достъпа до пазара на конкурентите, е ирелевантно обстоятелството, че това поведение се свежда до територията на една-единствена държава членка, тъй като то може да има отражение върху търговските потоци и върху конкуренцията на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1999 г., Kesko/Комисия, T‑22/97, EU:T:1999:327, т. 104 и 105 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При упражняването на този контрол ex ante върху концентрациите Комисията разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси при прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, доколкото тя извършва прогнозни икономически анализи, които имат за цел да определят вероятността от определено развитие на съответния пазар в предвидим период от време (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 82 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този необходим прогнозен анализ при контрола върху концентрациите попада в обхвата на свободата на преценка на Комисията по икономически въпроси при прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, което обосновава защо контролът се свежда до проверка дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 84 и цитираната съдебна практика). По-специално, Общият съд не може да замени със своята икономическа преценка направената от Комисията (вж. решение от 23 май 2019 г., KPN/Комисия, T‑370/17, EU:T:2019:354, т. 107 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до анализа на материалноправните условия, предвидени в член 22, параграф 3 от Регламент № 139/2004, следва да се отбележи, че съдържащият се в тази разпоредба израз „ако счита“, който не се е съдържал в член 22, параграф 3 от Регламент № 4064/89, също сочи, че Комисията разполага със свобода на преценка в рамките на посочения анализ, който тя трябва да извърши в ограничен срок от 10 работни дни въз основа на наличната информация. На първо място, член 22, параграф 3 от Регламент № 139/2004 предвижда, че при липса на становище в този срок се счита, че Комисията е приела решение за уважаване на искането за препращане. От друга страна, тъй като не е необходимо активно да търси информация относно съответната концентрация (вж. т. 72 по-горе), Комисията трябва да основе анализа си главно на наличните данни, а именно на информацията, предоставена в искането за препращане, която от своя страна се основава на предварителна оценка, извършена от отправилата искането за препращане държава членка (вж. т. 69 по-горе), и евентуално в исканията за присъединяване на други държави членки на основание член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 139/2004, както и в евентуалните становища, представени от засегнатите предприятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателите доводи и да се провери дали те доказват явна грешка в преценката, допусната от Комисията при анализа на условието за засягане на търговията между държавите членки, предвидено в член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 139/2004.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до доводите относно твърдяната липса на прогнозен анализ на бъдещите последици от разглежданата концентрация за търговията между държавите членки, следва да се отбележи, че след като в точки 57—62 от обжалваното решение Комисията е изложила констатациите на ACL и становището на Brasserie Nationale относно условието за засягане на търговията между държавите членки, предвидено в член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 139/2004, в точки 63—69 от обжалваното решение тази институция е извършила собствена проверка на това условие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред Комисията е разгледала структурата и характеристиките на съответните пазари. От една страна, в точка 64 от обжалваното решение, след като е взела предвид предоставената от ACL информация, Комисията приема, че вносът от други държави членки представлява значителна част от дистрибуцията на едро на напитки, продавани в Люксембург, по-специално чрез канала CHR/on-trade, включително на бира. От друга страна, в точки 65 и 66 от обжалваното решение тя приема, че значението на вноса чрез този канал, поне за бирата, произтича и от факта, че страните по разглежданата концентрация разпространяват международни и европейски марки бира в Люксембург. След това Комисията анализира пазарната мощ на посочените страни. В точка 67 от обжалваното решение тя отбелязва, че общият пазарен дял на тези страни на пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез посочения канал възлиза на около 80 %, а що се отнася конкретно до дистрибуцията на едро на бира чрез същия канал, надхвърля 70 %. В същата точка 67 от обжалваното решение Комисията добавя също, че Brasserie Nationale е дружество, вертикално интегрирано нагоре по веригата в производството и доставката на бира до степен, че притежава пазарен дял от около 40—50 %. Въз основа на това, отново в точка 67 от обжалваното решение, Комисията стига до извода, че произтичащата от това пазарна мощ на вертикално свързания пазар би могла да породи проблеми, свързани с ограничаване, по-специално що се отнася до достъпа на установените извън Люксембург производители на напитки, които нямат капацитет за дистрибуция в тази държава членка и зависят от мрежата и от местните активи на дистрибуторите на едро. Накрая в точки 63 и 69 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданата концентрация може да засегне търговията между държавите членки, тъй като би лишила от достъп до люксембургския пазар производителите на напитки, по-специално на бира, които са установени в другите държави членки и не разполагат с дистрибуторска мрежа чрез канала CHR/on-trade в Люксембург.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Комисията е извършила прогнозен анализ на потенциалните бъдещи последици от разглежданата концентрация за търговията между държавите членки в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 147 и 148 по-горе. Тези последици са подчертани от израза „би могла да породи“ и думата „може“, както са използвани в точки 67 и 69 от обжалваното решение. Както е изложено в посочените точки, те се отнасят до проблеми, свързани с ограничаването, по-специално що се отнася до достъпа до люксембургския пазар, характеризиращ се със значимостта на вноса от производители на напитки от други държави членки, които нямат капацитет за дистрибуция чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, и са резултат от значителната обща пазарна мощ на страните по разглежданата концентрация на пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез този канал, както и от вертикалната им интеграция в производството и доставката на бира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се разгледат доводите, с които жалбоподателите се опитват да поставят под въпрос основателността на изложения в точка 155 по-горе анализ на Комисията относно засягането на търговията между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, следва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателите, в точки 58—61 от обжалваното решение Комисията не изисква разглежданата концентрация да подобрява състоянието на конкурентния пазар „ex ante“, а само излага констатациите на ACL относно структурата и характеристиките на съответните пазари.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, макар жалбоподателите да упрекват Комисията, че не е направила изводи от високия дял на вноса, посочен в точки 64—66 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че това обстоятелство, което се отнася до структурата и характеристиките на пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, е взето предвид имплицитно, но несъмнено, а също така са взети предвид и общата пазарна мощ на страните по разглежданата концентрация на този пазар и тяхната вертикална интеграция, когато в точка 67 от обжалваното решение са били установени проблемите със затварянето на достъпа до посочения пазар за производителите на напитки от други държави членки, които нямат капацитет за дистрибуция чрез този канал. Освен това посоченото обстоятелство е взето предвид в рамките на цялостната преценка на Комисията в точка 69 от обжалваното решение, което се потвърждава от първата част от изречението в посочената точка, която гласи: „Предвид изложеното по-горе“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, противно на поддържаното от жалбоподателите, Комисията ясно е разграничила положението на конкуренция „ex ante“ от бъдещото положение, тъй като използваните в точки 67 и 69 от обжалваното решение израз „би могла да породи“ и дума „може“ описват потенциалните бъдещи последици, които според Комисията произтичат от разглежданата концентрация (вж. също т. 156 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, макар жалбоподателите да твърдят, че съдържащата се в точка 67 от обжалваното решение констатация, че международните производители силно зависят от мрежата и от местните активи на дистрибуторите на едро, за да достигнат всеки пункт за продажба на канала CHR/in-trade в Люксембург, е погрешна и е била оспорена, това е само твърдение, неподкрепено с доказателства. Що се отнася до писмото от 22 февруари 2024 г., изпратено от Brasserie Nationale до Комисията, на което жалбоподателите се позовават, в точка III.1 от това писмо само се оспорва „всяка възможност, макар и непряка, за затваряне на пазара [за] Munhowen или [групата Brasserie Nationale]“, без обаче да се уточняват конкретните причини, поради които Brasserie Nationale счита, че не съществува риск от затваряне на пазара. Следователно жалбоподателите не могат да упрекнат Комисията, че не е отговорила на всички доводи на Brasserie Nationale. Във всеки случай, Комисията не е била длъжна да отговаря на всеки довод, изтъкнат от жалбоподателите в това писмо, тъй като общият отговор може да бъде достатъчен, за да се изпълни задължението ѝ за мотивиране по член 296 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2022 г., Feralpi/Комисия, T‑657/19, EU:T:2022:691, т. 533 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пето, доводът, че след осъществяването на разглежданата концентрация AB InBev е успяло да намери заместител на търговските си отношения с Boissons Heintz, не дава никакво обяснение за трудностите, които посочената концентрация може да причини на други производители, желаещи да навлязат на пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, по-специално на бира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Шесто, доколкото в точка 67 от обжалваното решение Комисията посочва, че общият пазарен дял на страните по разглежданата концентрация в Люксембург възлиза на около 80 % на пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade и надхвърля 70 % при дистрибуцията на едро на бира чрез същия този канал, жалбоподателите не могат да я упрекват, че не е мотивирала изводите си относно пазарната мощ на предприятието, създадено посредством тази концентрация. Освен това следва да се отбележи, както е направила Комисията, че тя не твърди, че посоченото предприятие разполага с „твърде голям“ пазарен дял.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Седмо, що се отнася до довода, че високият дял на вноса сочи, че географският пазар, който трябва да се разглежда, е „Големият регион“, а именно Люксембург и съседните германски, белгийски и френски региони, в точка 42 от Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар за целите на правото на Съюза в областта на конкуренцията от 22 февруари 2024 г. (ОВ C, C/2024/1645, стр. 1), на което се позовава Комисията, се посочва, че „самото съществуване на внос или възможността за прехвърляне към внос в даден географски район не води непременно до разширяване на географския пазар, така че да включва и района, от който са били или биха могли да бъдат изнесени стоките. Клиентите, намиращи се в района, от който са били или биха могли да бъдат изнесени стоките, могат да се сблъскат с различни условия на конкуренция в сравнение с клиентите, намиращи се в района, където се доставя вносът. При тези обстоятелства, ако географските пазари са определени широко, така че да включват районите на износ и доставка на внасяните стоки, това може погрешно да включва в съответния пазар райони, в които клиентите вероятно са засегнати по различен начин от съответното поведение или концентрация“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията установява наличието на различни условия на конкуренция, доколкото в точка 68 от обжалваното решение констатира, че структурата на предлагането в Люксембург е различна от съседните държави и че търсенето има различни характеристики в Люксембург в сравнение със съседните държави. Жалбоподателите не могат да поставят под въпрос тази констатация, като само твърдят, че тя не отговаря на действителността, но не представят доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото доводите на жалбоподателите трябва да се разбират в смисъл, че с тях се цели да се оспори възможното засягане на търговията между държавите членки в хипотезата, в която съответният географски пазар е с национален обхват, както бе констатирано в настоящия случай, достатъчно е да се припомни, че съгласно цитираната в точка 149 по-горе съдебна практика дадена концентрация може да засегне търговията между държавите членки дори когато затруднява дейността или навлизането на такъв национален пазар на производители или продавачи от други държави членки или възпрепятства навлизането на конкуренти от други държави членки на такъв пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това самото Brasserie Nationale признава в точка III.2. от писмото си до Комисията от 22 февруари 2024 г., че „търговията между държавите членки може да бъде засегната [от разглежданата концентрация]“ поради факта, че съответният географски пазар е този на „Големия регион“. Следователно, както е видно от точка III.1 от посоченото писмо, Brasserie Nationale счита единствено, че засягането на търговията между държавите членки се основава на мотиви, различни от изложените от ACL в искането му за препращане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи не могат да докажат явна грешка в преценката в анализа на Комисията относно засягането на търговията между държавите членки, както е посочено в точка 155 по-горе. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, жалбоподателите не успяват да оспорят констатациите, от една страна, че вносът представлява значителна част от дистрибуцията на едро на напитки, продавани в Люксембург, по-специално чрез канала CHR/on-trade, и по-конкретно, що се отнася до бирата (т. 64—66 от обжалваното решение), и от друга страна, че общият пазарен дял в Люксембург на страните по разглежданата концентрация на пазара на дистрибуция на едро на напитки чрез този канал възлиза на около 80 %, а що се отнася конкретно до дистрибуцията на едро на бира чрез посочения канал, той надхвърля 70 %. Освен това жалбоподателите не оспорват, че Brasserie Nationale е вертикално интегрирано нагоре по веригата в производството и доставката на бира, където притежава пазарен дял от около 40—50 % (т. 67 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства, и по-специално на значителната обща пазарна мощ на страните по разглежданата концентрация, както и на вертикалната им интеграция в производството и доставката на бира, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точка 67 от обжалваното решение, че разглежданата концентрация би могла да затрудни достъпа до пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, по-конкретно що се отнася до бирата, за производителите от други държави членки, които не разполагат с дистрибуторска мрежа чрез този канал в Люксембург. Следователно с оглед на посочената в точка 149 по-горе съдебна практика Комисията не е допуснала явна грешка в преценката и като е заключила в точка 69 от обжалваното решение, че посочената концентрация може да засегне търговията между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това шестото основание следва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По седмото основание: липса на заплаха за сериозно застрашаване на конкуренцията на територията на Люксембург</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите изтъкват, че анализът на Комисията относно заплахата за сериозно застрашаване на конкуренцията на територията на Люксембург не е правдоподобен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, що се отнася до хоризонталните последици за пазара на дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, жалбоподателите, признавайки очевидния значителен пазарен дял на новото предприятие, създадено посредством разглежданата концентрация, поддържат, че важният въпрос е дали този пазарен дял може да има некоординирани последици. Тъй като международните дистрибутори на едро не били активни в Люксембург, разглежданата концентрация не променяла това положение, тъй като не създавала никаква нова бариера за навлизане на пазара. Макар наистина да съществуват изключителни права, които обвързват Horeca и производителите на бира, според жалбоподателите след осъществяването на посочената концентрация AB InBev е успяло без затруднения да заобиколи това ново предприятие. Припокриването на портфейла от марки на страните по разглежданата концентрация било без значение, тъй като, за да съществува на пазара, всеки друг дистрибутор трябва да е в състояние да разпространява същите тези марки. Що се отнася до липсата на балансираща покупателна сила на Horeca, жалбоподателите считат, че разглежданата концентрация не утежнява съществуващото положение. Те поддържат, че Комисията не е доказала, че цената от 500 000 щатски долара (USD) (около 435 248 евро) за склад представлява бариера за навлизане на пазара за дистрибутор на едро на напитки. Тази институция нито извършила анализ на рентабилността, нито взела предвид възможността за доставка от складове, намиращи се в Белгия или във Франция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до хоризонталните последици за пазара на дистрибуция на бира чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, Brasserie Nationale оспорва определянето на посочения пазар, като същевременно приема, че Комисията a priori има право да възприеме това определяне в рамките на своя предварителен анализ. Като продължение на предходните си критики жалбоподателите изтъкват, че в рамките на контрола върху концентрациите важният въпрос е не дали състоянието на конкурентния пазар би могло да се подобри, а дали разглежданата концентрация засяга неблагоприятно конкуренцията в Люксембург. Следователно посоченият контрол не можел да поправи състоянието на конкурентния пазар, което е съществувало преди тази концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до нехоризонталните последици, жалбоподателите оспорват констатацията на Комисията, че разглежданата концентрация създава риск от затваряне на важен пазар за производителите и доставчиците. Комисията не взела предвид съществуващите алтернативи, възможността нов дистрибутор да се установи в Люксембург, и способността на дистрибуторите от „Големия регион“ да доставят директно в Люксембург от складове в близост до границата. Това се потвърждавало от факта, че AB InBev е успяло да намери заместващ канал след прекратяването на търговските му договори с Boissons Heintz. Жалбоподателите твърдят, че именно AB InBev притежава пазарната мощ и поведението му може да повлияе сериозно върху конкуренцията, а не хипотетичното увеличаване на производството от страна на Brasserie Nationale, което е МСП. Според тях не е правдоподобно последното посочено дружество да може да увеличи цените си без оглед на конкурентите нагоре по веригата на пазара за доставка на бира, а именно международни групи като AB InBev, Heineken и Carlsberg Group. Освен това жалбоподателите изтъкват, че AB InBev не може да се оплаква от трудностите, свързани с достъпа до дистрибуторите, тъй като благодарение на правото си на предпочтително изкупуване това дружество е могло да придобие 100 % от дяловете на Boissons Heintz, на което е притежавало 10 % от капитала до 7 февруари 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията и AB InBev оспорват доводите на жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото основание се отнася до второто материалноправно условие, предвидено в член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 139/2004, съгласно което концентрацията трябва да „заплашва да застраши сериозно конкуренцията на територията на държавата членка или държавите членки, които са отправили искането [за препращане]“ (вж. т. 143 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че по формулировката си това материалноправно условие се различава от критерия, който е от значение за обявяването на дадена концентрация за несъвместима с вътрешния пазар, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 139/2004. По-конкретно, за разлика от последната разпоредба, посоченото материалноправно условие не се основава на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, а само на „заплаха“ за сериозно застрашаване на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разлика се обяснява с факта, че решението по член 22 от Регламент № 139/2004 има за предмет единствено произнасяне, въз основа на наличната информация и в рамките на ограничен срок от 10 работни дни, относно препращането на концентрация на Комисията (вж. т. 152 по-горе). Следователно това решение не е сходно с решение, постановено на основание член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004, относно съвместимостта на дадена концентрация с вътрешния пазар, нито предопределя това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това, както следва от точка 44 от Известието относно препращането, дадена концентрация отговаря на второто материалноправно условие по член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 139/2004, когато предварителният анализ сочи, че съществува реален риск тази концентрация да окаже значително неблагоприятно въздействие върху конкуренцията на територията на държавата членка или държавите членки, които отправят искането за препращане, и следователно заслужава задълбочена проверка. Както е посочено и в споменатата точка 44, тези предварителни индикации могат да се състоят от първоначални доказателства за такова въздействие, но не предопределят резултата от задълбочената проверка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие със съдебната практика, посочена в точки 150 и 151 по-горе, Комисията разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси при прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, доколкото тя извършва прогнозни икономически анализи, които имат за цел да определят вероятността от определено развитие на съответния пазар в предвидим период от време. Следователно контролът от страна на съда на Съюза се свежда до проверка дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката. Общият съд не може да замени със своята икономическа преценка направената от Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено в точка 152 по-горе, Комисията разполага със свобода на преценка в рамките на анализа на материалноправните условия, предвидени в член 22, параграф 3 от Регламент № 139/2004, тъй като трябва да извърши този анализ в ограничен срок от 10 работни дни въз основа на наличната информация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат доводите, с които жалбоподателите се опитват да оспорят анализа на Комисията относно условието, свързано със заплахата за сериозно застрашаване на конкуренцията, и да се провери дали те доказват наличието на явна грешка в преценката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По анализа на хоризонталните последици</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, както следва от точка 12 от Насоките относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 31, 2004 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 56, наричани по-нататък „Насоките относно хоризонталните сливания“), които обвързват Комисията, доколкото не се отклоняват от нормите на Договора и на Регламент № 139/2004 (вж. решение от 7 юни 2013 г., Spar Österreichische Warenhandels/Комисия, T‑405/08, непубликувано, EU:T:2013:306, т. 58 и цитираната съдебна практика), с цел да оцени предвидимите последици от дадено сливане по отношение на съответните пазари, Комисията анализира неговите възможни антиконкурентни последици, като координираните или некоординираните последици и релевантните компенсиращи фактори, като покупателна сила, разпростиране на препятствия за навлизане на пазара и вероятната производителност, която е била посочена от страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до пазара за дистрибуция на едро на напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, в точка 73 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданата концентрация заплашва да предизвика некоординирани последици, произтичащи от хоризонтални припокривания на този пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в точка 74 от обжалваното решение Комисията посочва, че разглежданата концентрация, изглежда, води до висок общ пазарен дял на страните по тази концентрация, който е между 70 и 80 %. Макар жалбоподателите да признават, че предприятието, създадено посредством посочената концентрация, очевидно притежава значителен пазарен дял, те считат, че следва да се постави въпросът дали този пазарен дял може да породи некоординирани последици. Както обаче следва от точки 26 и 27 от Насоките относно хоризонталните сливания, общият пазарен дял е важен фактор за установяване на вероятността дадена концентрация да доведе до такива последици. Освен това от точка 17 от тези насоки следва, че пазарен дял от 50 % или повече може сам по себе си да е доказателство за съществуването на господстващо пазарно положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, жалбоподателите не оспорват съдържащата се в точка 75 от обжалваното решение констатация, че конкурентите им, всеки от които притежава ограничени пазарни дялове под 5 %, не изглежда да са в състояние да упражняват конкурентен натиск върху предприятието, създадено посредством разглежданата концентрация, и вероятно биха напуснали пазара един по един. Жалбоподателите не оспорват и обстоятелството, че както отбелязва Комисията в посочената точка, международните участници не са извършвали дейност в Люксембург. Тези констатации сочат, че споменатото предприятие разполага със значително по-голям пазарен дял от този на непосредствения си конкурент и че съществува риск от отстраняване на конкурентните сили. Съгласно точка 25 от Насоките относно хоризонталните сливания това са факторите, които трябва да се вземат предвид и които не могат да бъдат поставени под въпрос от твърдението, че липсата на дейност от страна на международните участници в Люксембург представлява положение, което остава непроменено след извършването на концентрацията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, доколкото в точки 76 и 77 от обжалваното решение Комисията констатира, че страните по разглежданата концентрация са близки конкуренти, които имат значителна пазарна мощ и чиито портфейли от марки се припокриват значително, следва да се отбележи, че става въпрос за обстоятелство, което трябва да се вземе предвид съгласно точка 28 от Насоките относно хоризонталните сливания. Несъмнено, както следва и от посочената точка 28, по-малко вероятно е дадено сливане да възпрепятства значително конкуренцията, когато е налице голяма степен на заменяемост между продуктите на сливащите се предприятия и тези, доставяни от конкурентните производители. При все това неясното и недоказано твърдение на жалбоподателите, че всички дистрибутори са в състояние да разпространяват големите международни марки за напитки, не е достатъчно, за да се докаже такава висока степен на заменяемост, нито за да се постави под въпрос припокриването между портфейла на Boissons Heintz и портфейла на Munhowen, изложено в точка 76 от обжалваното решение, която се отнася до 31 марки, по-специално люксембургските марки бира и минерална вода.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, в точка 78 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че клиентите, които са около 2 700 бара, хотела и ресторанта, изглежда, не разполагат с достатъчна балансираща покупателна сила, за да противодействат на пазарната мощ на предприятието, създадено посредством разглежданата концентрация. Жалбоподателите не могат да поставят под въпрос тази констатация с твърдението, че това положение не е ново и няма да бъде утежнено от посочената концентрация. Всъщност съгласно точка 65 от Насоките относно хоризонталните сливания Комисията е била длъжна да провери до каква степен клиентите на това предприятие са в състояние да се противопоставят на увеличаването на пазарната мощ, до което тази концентрация може да доведе, което впрочем жалбоподателите не оспорват (вж. т. 186 по-горе). Съгласно тази точка 65 в една фрагментирана индустрия големите и комплицирани клиенти е по-вероятно да притежават този вид балансираща пазарна мощ в сравнение с по-малките предприятия. В точка 67 от споменатите насоки се уточнява, че сливане на два доставчика може да намали покупателната сила, ако то отстрани и надеждната алтернатива. Такъв би могъл да бъде настоящият случай, тъй като от обжалваното решение е видно, че същата концентрация съчетава пазарните дялове на двата най-големи дистрибутора на съответния пазар (т. 73 и 74 от обжалваното решение), които преди това са били близки конкуренти с припокриващи се портфейли от марки (т. 76 и 77 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пето, в точка 79 от обжалваното решение Комисията приема, че потенциалните нови участници на пазара, изглежда, са изправени пред значителни препятствия за навлизането на пазара за дистрибуция на едро в Люксембург поради необходимостта от значителни инвестиции, по-специално що се отнася, от една страна, до складовите пространства, които са много ограничени в Люксембург и чието изграждане може да струва до 500 000 USD (около 435 248 евро) годишно за капацитет от около 17 000 хектолитра, и от друга страна, до необходимия парк от товарни автомобили.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд отбелязва, че жалбоподателите признават, че реалистично разходите за складовите пространства възлизат на 500 000 USD (около 435 248 евро). Доколкото считат, че Комисията е трябвало да провери дали тази сума сама по себе си представлява бариера, достатъчно е да се отбележи, че те не оспорват необходимостта от други инвестиции, сред които и парк от товарни автомобили. С оглед на тези необходими разходи дистрибуторите, осъществяващи дейност в Люксембург, изглежда, разполагат с предимства в сравнение с потенциалните си конкуренти, които в съответствие с точка 70 от Насоките относно хоризонталните сливания могат да представляват препятствия за навлизане на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разбира се, както изтъкват жалбоподателите, складовете, разположени в „Големия регион“, могат потенциално да бъдат използвани за навлизане на пазара. Както обаче констатира Комисията в точка 79 от обжалваното решение, нито един нов конкурент не е навлязъл наскоро на пазара, което съгласно посочената точка 70 от тези насоки също може да докаже наличието на препятствия за навлизане на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, е важно да се припомни, че съгласно точка 68 от посочените насоки, за да се счита едно навлизане на пазара за значителен фактор в конкуренцията със сливащите се предприятия, трябва да бъде доказано, че е вероятно, навременно и достатъчно, за да възпре или да отблъсне всички антиконкурентни последици на концентрацията. Жалбоподателите обаче не са представили такива доказателства. Напротив, те дори признават, че съществуват изключителни права, които обвързват Horeca с производителите на бира, което може да затрудни навлизането на пазара на нов конкурент, както следва от точка 69 от същите насоки. Това не се поставя под въпрос от факта, че AB InBev е успяло да намери заместител на търговските си отношения, тъй като този факт не доказва нито навлизането на нови конкуренти, нито наличието на значителен фактор в конкуренцията със страните по разглежданата концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до пазара на дистрибуция на едро на бира чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, в точка 80 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданата концентрация заплашва да породи некоординирани последици, произтичащи от хоризонтални припокривания на този пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">195</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, тя приема, че разглежданата концентрация би могла да доведе до висок общ пазарен дял (т. 81 от обжалваното решение) и че съображенията относно дистрибуцията на едро на всички напитки чрез канала CHR/on-trade в Люксембург се прилагат mutatis mutandis към въпросния пазар, по-специално тези относно ограничения брой конкуренти, които разполагат само с несъществени пазарни дялове, относно факта, че страните по тази концентрация са близки конкуренти, относно липсата на балансираща покупателна сила на клиентелата и относно наличието на високи бариери за навлизане (т. 83 от обжалваното решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">196</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, жалбоподателите критикуват определянето на пазара за дистрибуция на бира посредством канала CHR/on-trade. В това отношение в точка 52 от обжалваното решение Комисията посочва, че на предварителния етап от процедурата не може да изключи възможността този пазар да представлява отделен пазар, като същевременно отбелязва, че нейният анализ не засяга резултата от задълбоченото разследване на съвместимостта на разглежданата концентрация с вътрешния пазар, което тя ще проведе след уважаването на искането за препращане. Доколкото самите жалбоподатели признават, че Комисията a priori има право да възприеме това определяне на съответния пазар в предварителен анализ, и като се има предвид, че те не се позовават на доказателства в полза на алтернативно определяне на посочения пазар, тяхната критика не може да се приеме.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">197</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, жалбоподателите считат, че обжалваното решение описва единствено положението, съществувало преди разглежданата концентрация, и не анализира дали последната засяга неблагоприятно конкуренцията в Люксембург. Наистина, дори една от страните по концентрацията да се намира в монополно положение на някой от съответните пазари още преди посочената концентрация, това положение може да се изплъзне от анализа на последиците за конкуренцията от концентрацията. Това обаче не важи, в случай че монополното или господстващото положение на даден съответен пазар произтича от концентрацията или е засилено от нея (вж. в този смисъл решение от 23 май 2019 г., KPN/Комисия, T‑370/17, EU:T:2019:354, т. 113 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай Комисията разглежда именно последната хипотеза. Бъдещите и потенциалните последици от посочената конкуренция са подчертани с използвания в точка 81 от обжалваното решение израз „би могла да доведе до висок общ пазарен дял на [с]траните“. Освен това, както бе посочено в точка 186 по-горе, общият пазарен дял представлява важен фактор за вероятността дадена концентрация да доведе до некоординирани последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">198</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи не могат да докажат наличието на явна грешка в преценката на Комисията при анализа на хоризонталните последици от разглежданата концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">199</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, не се оспорва, от една страна, че разглежданата концентрация води до висок общ пазарен дял на страните по тази концентрация на люксембургските пазари за дистрибуция на едро на напитки и бира чрез канала CHR/on-trade (вж. т. 186 и 195 по-горе) и от друга страна, че конкурентите на тези страни притежават много ограничени пазарни дялове (вж. т. 187 и 195 по-горе). Наличието на твърде големи пазарни дялове обаче е много показателно и съотношението между пазарните дялове, притежавани от страните по концентрацията и от техните конкуренти, по-специално тези, които ги следват непосредствено, е меродавен показател дали е налице господстващо положение или съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2023 г., Naturstrom/Комисия, T‑60/21, непубликувано, EU:T:2023:839, т. 342).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">200</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това страните по разглежданата концентрация са близки конкуренти, чиито портфейли от марки се припокриват значително (вж. т. 188 и 195 по-горе), и техните клиенти не разполагат с достатъчна балансираща покупателна сила (вж. т. 189 и 195 по-горе). Освен това не е доказано, че е вероятно навлизането на нови конкуренти на пазара (т. 190—193 и 195 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">201</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид тези обстоятелства Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точки 73 и 80 от обжалваното решение, че разглежданата концентрация заплашва да породи некоординирани последици, произтичащи от хоризонтални припокривания на люксембургските пазари за дистрибуция на едро на напитки и бира чрез канала CHR/on-trade.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По анализа на нехоризонталните последици </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">202</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 84 от обжалваното решение Комисията заключава, че разглежданата концентрация заплашва да породи риск от ограничаване на достъпа до потребители в резултат на нехоризонтални припокривания между, от една страна, пазара на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade и от друга страна, люксембургските пазари за дистрибуция на едро на напитки (включително на бира) и пазара, който е по-ограничен и е лимитиран единствено до дистрибуцията на едро на бира чрез същия този канал.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">203</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно точка 59 от Насоките за оценяването на нехоризонтални сливания, извършвано съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 265, 2008 г., стр. 6, наричани по-нататък „Насоките относно нехоризонталните сливания“), които са обвързващи за Комисията по силата на цитираната в точка 184 по-горе съдебна практика, при оценяването на вероятността за сценарий с антиконкурентно ограничаване на достъпа до потребители Комисията разглежда, първо, дали предприятието, създадено със сливането, е способно да ограничи достъпа до пазари надолу по веригата, второ, дали ще има стимул за това, и трето, дали една стратегия на ограничаване на достъпа наистина би била във вреда на потребителите на пазара надолу по веригата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">204</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 85—87 от обжалваното решение следва, че в случая Комисията е разгледала тези три кумулативни условия, без този подход да се оспорва от жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">205</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в точка 85 от обжалваното решение Комисията приема, че предприятието, създадено посредством разглежданата концентрация, било способно да ограничи достъпа на конкурентите си до пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade до достатъчно потребители в Люксембург. В това отношение жалбоподателите не оспорват факта, че общият пазарен дял на страните по тази концентрация е между 70 и 80 %, що се отнася до пазарите надолу по веригата, а именно люксембургските пазари за дистрибуция на едро на всички напитки и за дистрибуция на едро на бира чрез този канал. Те не поставят под въпрос и обстоятелството, че установените в Люксембург и в други държави членки производители и доставчици на бира разчитат на тези страни като канал за дистрибуция. Тези фактори показват, че посоченият субект разполага със значителна мощ на пазарите надолу по веригата, както е описано в точка 61 от Насоките относно нехоризонталните сливания, и представлява, както отбелязва Комисията в точка 85 от обжалваното решение, важен пазар за посочените производители и доставчици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">206</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че Комисията не е взела предвид съществуващите в Люксембург алтернативи, от точка 85 от обжалваното решение следва също, без това да се оспорва от жалбоподателите, че никой от конкурентните дистрибутори и търговци на едро не разполага с пазарен дял над 5 % и следователно те не представляват надеждна алтернатива поради относително ограничения си размер. Поради причините, посочени в точки 192 и 193 по-горе, дистрибуторите в „Големия регион“ не могат, противно на твърденията на жалбоподателите, да се считат за значителен фактор в конкуренцията. Следователно фактът, че AB InBev е успяло да намери заместител на търговските си отношения, е ирелевантен. Също така е без значение, че самото AB InBev не е придобило Boissons Heintz, упражнявайки правото си на предпочтително изкупуване, тъй като става въпрос за самостоятелно икономическо решение на това предприятие. Всъщност икономически оператор на пазара нагоре по веригата не може да бъде задължен сам да навлезе на пазара надолу по веригата, за да подобри условията за достъп до него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">207</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, в точка 86 от обжалваното решение Комисията приема, че предприятието, създадено посредством разглежданата концентрация, би могло да има стимул да ограничи достъпа на конкурентите си до пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade до достатъчно потребители в Люксембург. В посочената точка Комисията отбелязва, че Brasserie Nationale притежава пазарен дял между 40 и 50 % и че разполага с годишен производствен капацитет от 240 000 хектолитра, докато производството на бира през 2022 г. е било само 155 000 хектолитра. Жалбоподателите оспорват тази констатация, като поддържат, че увеличаването на тяхното производство със 100 % спрямо големите международни групи е нереалистично и че увеличаването на производството на Brasserie Nationale не е неблагоприятно за конкуренцията. Те добавят, че Brasserie Nationale е само МСП, а AB InBev притежава цялата пазарна мощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">208</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че Комисията не е приела, че Brasserie Nationale е могло да удвои производството си, тъй като в точка 86 от обжалваното решение е сравнила производството на това предприятие през 2022 г., възлизащо на 155 000 хектолитра, с потенциалния му годишен производствен капацитет от 240 000 хектолитра. Тъй като тези цифрови данни не са оспорени от жалбоподателите, Brasserie Nationale следователно е разполагало с допълнителен неизползван производствен капацитет от 85 000 хектолитра, който му е позволявал да увеличи производството си с това количество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">209</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се припомни, както е посочено в точка 68 от Насоките относно нехоризонталните сливания, че стимулите за ограничаване на достъпа до пазара зависят от това доколко подобно ограничаване би било рентабилно, тъй като слятото предприятие заменя евентуални разходи, свързани с ограничаването на достъпа до пазара за неговите конкуренти нагоре по веригата, от една страна, с евентуални печалби от тези действия, от друга страна. При все това другите доводи, с които жалбоподателите оспорват изводите на Комисията в точка 86 от обжалваното решение относно стимулите за ограничаване на достъпа до пазарите надолу по веригата, не се отнасят до рентабилността на такава стратегия за ограничаване на достъпа, а само до последиците от нея за конкуренцията. Следователно те ще бъдат разгледани в рамките на оценката на въздействието на стратегия за ограничаване на конкуренцията в точки 211 и 212 по-долу.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">210</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия, като се имат предвид допълнителният производствен капацитет, посочен в точка 208 по-горе, и пазарният дял на Brasserie Nationale, посочен в точка 207, който не е оспорен от жалбоподателите, последните не могат да упрекват Комисията, че в точка 86 от обжалваното решение е приела, че не може да се изключи възможността предприятието, създадено с разглежданата концентрация, да има стимул да насърчи дистрибуцията на собственото си производство на бира и да увеличи печалбите в резултат от увеличаването на пазарния си дял надолу по веригата за сметка на отстранените конкуренти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">211</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, в точка 87 от обжалваното решение Комисията приема, че има опасност всяка стратегия за ограничаване на достъпа до потребители да окаже значително въздействие върху пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade и върху сектора на бирата като цяло. По-специално, тя счита, че с оглед на значителната му позиция на този пазар не може да се изключи, че Brasserie Nationale може да завладее допълнителни дялове в резултат на отстраняването на конкурентите нагоре по веригата и че всяка стратегия за ограничаване на достъпа до потребители би могла да доведе до по-високи цени или до по-ограничен избор за крайните потребители, по-специално поради липсата на достъп на конкурентите нагоре по веригата до пазара надолу по веригата или увеличаване на разходите за конкурентите надолу по веригата. Жалбоподателите оспорват тези съображения, като изтъкват, че доколкото конкурентите на пазара нагоре по веригата са големи международни групи като AB InBev, Carlsberg Group или Heineken, не е правдоподобно Brasserie Nationale да може да увеличи цените си, без клиентите му да се обърнат към конкуренти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">212</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не се оспорва обаче, от една страна, че както отбелязва Комисията в точка 87 от обжалваното решение, Brasserie Nationale притежава пазарен дял, оценен между 40 и 50 % на пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, и от друга страна, че общият пазарен дял на страните по разглежданата концентрация е приблизително между 70 и 80 % на люксембургските пазари за дистрибуция на едро на всички напитки и за дистрибуция на едро на бира чрез този канал, както следва от точка 85 от обжалваното решение. С оглед на значителната позиция, която предприятието, създадено посредством тази концентрация, има на посочените пазари, не е възможно да се констатира без допълнителни доказателства, че конкуренцията, упражнявана от международните групи, може да представлява значителен конкурентен фактор за това предприятие. Както изтъква Комисията, дори да е изключена възможността увеличаването на производството от страна на Brasserie Nationale да има отрицателни последици за тези международни участници, това не е така за други по-малки конкуренти на пазара нагоре по веригата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">213</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи не могат да докажат наличието на явна грешка в преценката при анализа на нехоризонталните последици от разглежданата концентрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">214</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, предвид значителната мощ и важната роля на страните по разглежданата концентрация като дистрибуторски канал на пазарите надолу по веригата, от една страна (вж. т. 205 и 206 по-горе), и на високия пазарен дял на Brasserie Nationale на пазара нагоре по веригата, от друга страна (вж. т. 207 и 208 по-горе), Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точки 85 и 86 от обжалваното решение, че предприятието, създадено посредством разглежданата концентрация, е способно да ограничи достъпа на конкурентите си на пазара нагоре по веригата до достатъчно потребители в Люксембург и има интерес да направи това. Комисията също така не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точка 87 от обжалваното решение, че такава стратегия за ограничаване на достъпа до потребители би могла да застраши сериозно ефективната конкуренция на пазара нагоре по веригата и на пазара на бира като цяло, по-специално поради отрицателните последици, произтичащи от липсата на достъп на конкурентите нагоре по веригата до пазара надолу по веригата (вж. т. 211 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">215</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че жалбоподателите не са успели да оспорят предварителните анализи относно хоризонталните и нехоризонталните последици от разглежданата концентрация, и че Комисията е можела да приеме в точка 88 от обжалваното решение, без да допусне явна грешка в преценката, че тази концентрация заплашва „да застраши сериозно конкуренцията на пазара нагоре по веригата на производството и доставката на бира чрез канала CHR/on-trade в Люксембург, както и на пазарите надолу по веригата за дистрибуция на едро на всички напитки по този канал в Люксембург и за дистрибуция на едро на бира чрез посочения канал в Люксембург“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">216</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно седмото основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По осмото основание: ирелевантност на съображенията относно подходящия характер на препращането</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">217</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите оспорват съображението на Комисията, че при липсата на национална система за контрол върху концентрациите в Люксембург, уважаването на искането за препращане е подходящо и съответства на правото ѝ на преценка. Те подчертават, че член 22 от Регламент № 139/2004 представлява правен режим, условията за чието прилагане са предвидени в параграф 3 от този член. Съображения за целесъобразност нямали място в подобен режим, поради което не се поставял въпросът дали посоченото приемане е подходящо. Това важало в още по-голяма степен, доколкото този режим се прилагал по изключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">218</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите считат, че макар в исторически план посоченият член да е можел да компенсира липсата на контрол върху концентрациите в някои държави членки като Люксембург, това вече не е юридически допустимо 20 години след приемането на Регламент № 139/2004. Според тях, ако Съветът на Европейския съюз, Комисията и Европейският парламент са искали контролът върху концентрациите да стане задължителен във всяка държава членка, те са разполагали с 20 години, за да го направят. В отговор на устен въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, жалбоподателите уточняват, че с доводите си не целят да поставят под въпрос самата обща възможност на Великото херцогство Люксембург да отправи искане за препращане на основание член 22, параграф 1 от посочения регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">219</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията и AB InBev оспорват доводите на жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">220</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се припомни, че член 22 от Регламент № 139/2004 позволява на държавите членки, които не разполагат с национална правна уредба за контрол върху концентрациите, да поискат от Комисията да контролира концентрациите, които могат да имат отрицателни последици на тяхната територия, когато тези концентрации засягат и търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 147, 164 и 199).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">221</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така член 22 от Регламент № 139/2004 позволява на Великото херцогство Люксембург да препрати разглеждането на дадена концентрация на Комисията, при това независимо от факта, че тази държава членка не разполага с национална правна уредба в областта на контрола върху концентрациите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">222</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 22, параграф 3 от Регламент № 139/2004 Комисията „може“ да реши да оцени концентрация, за която е отправено такова искане за препращане, ако предвидените в тази разпоредба процесуални и материалноправни условия са изпълнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">223</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар от това да следва, че тези условия трябва да бъдат изпълнени, за да бъде уважено искането за препращане, думата „може“ сочи, че Комисията не е длъжна да уважи въпросното искане, а разполага със свобода на преценка в това отношение. Така, както е посочено в точка 7 от Известието относно препращането, Комисията си запазва значителна свобода на преценка да приеме да разгледа съгласно член 22 от Регламент № 139/2004 концентрациите, които не попадат в нейната първоначална компетентност по силата на посочения регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">224</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията е имала право да прецени дали препращането на разглежданата концентрация е подходящо, като вземе предвид обстоятелствата, характеризиращи положението в настоящия случай. По-конкретно, жалбоподателите не могат да упрекнат Комисията, че в точка 92 от обжалваното решение е взела предвид факта, че Великото херцогство Люксембург не разполага със система за контрол върху концентрациите и че ако искането за препращане не бъде уважено, разглежданата концентрация и нейните последици няма да бъдат обхванати от никоя друга система за контрол върху концентрациите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">225</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това осмото основание следва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">226</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да понесат, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията, съгласно направените от нея искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">227</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В приложение на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник AB InBev и ACL понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-279" title="page-47">
      По изложените съображения
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-280" title="page-47">
      ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-281" title="page-47">
      реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осъжда Brasserie Nationale (по-рано Brasseries Funck-Bricher и Bofferding) и Munhowen SA да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Anheuser-Busch InBev и Autorité de concurrence du Grand-Duché de Luxembourg понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-285" title="page-47">
<span class="signatory">Costeira</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Кънчева</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Öberg</span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-286" title="page-47">
<span class="signatory">Zilgalvis</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Tichy-Fisslberger</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-287" title="page-47">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 юли 2025</span>
<span class="signatory"> година</span>
<span class="signatory">.</span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-288" title="page-47">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-289" title="page-48">
      
        <br/>
      
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C19Centre" id="para-290" title="page-48">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-291" title="page-48">
<span>Обстоятелствата по спора </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-292" title="page-48">
<span>По разглежданите предприятия </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-293" title="page-48">
<span>По разглежданата концентрация </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-294" title="page-48">
<span>По искането за препращане до Комисията </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-295" title="page-48">
<span>По обжалваното решение </span>
<span>5</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-296" title="page-48">
<span>Искания на страните </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-297" title="page-48">
<span>От правна страна </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-298" title="page-48">
<span>По представителството на жалбоподателите от независим адвокат </span>
<span>7</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-299" title="page-48">
<span>По първото основание: нарушение на езиковия режим, приложим по силата на Регламент № 1 </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-300" title="page-48">
<span>По второто основание: неспазване на срока от 15 работни дни, предвиден в член 22, параграф 1, втора алинея от Регламент № 139/2004 </span>
<span>10</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-301" title="page-48">
<span>По тълкуването на понятието „станала известна“ </span>
<span>11</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-302" title="page-48">
<span>По началния момент на срока от 15 работни дни в настоящия случай </span>
<span>16</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-303" title="page-48">
<span>По проверката от страна на Комисията на спазването на срока от 15 работни дни </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-304" title="page-48">
<span>По твърдяното нарушение на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност </span>
<span>20</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-305" title="page-48">
<span>По третото основание: нарушение на срока, предвиден в член 22, параграф 2, първа алинея от Регламент № 139/2004 </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-306" title="page-48">
<span>По четвъртото основание: забава при уведомяването за обжалваното решение </span>
<span>23</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-307" title="page-48">
<span>По петото основание: нарушение на правото на защита, както и на принципите на равни процесуални възможности, на справедлив процес и на оправдани правни очаквания </span>
<span>25</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-308" title="page-48">
<span>По шестото основание: липса на засягане на търговията между държавите членки </span>
<span>27</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-309" title="page-48">
<span>По седмото основание: липса на заплаха за сериозно застрашаване на конкуренцията на територията на Люксембург </span>
<span>35</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-310" title="page-48">
<span>По анализа на хоризонталните последици </span>
<span>38</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-311" title="page-48">
<span>По анализа на нехоризонталните последици </span>
<span>42</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-312" title="page-48">
<span>По осмото основание: ирелевантност на съображенията относно подходящия характер на препращането </span>
<span>46</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-313" title="page-48">
<span>По съдебните разноски </span>
<span>47</span>
</p>
<p class="C19Centre" id="para-314" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
</body>
</html>
