<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-653/19 PPU</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0653</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:983">EU:C:2019:983</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑653/19 (PPU)</HT></P><P><HT TYPE="SC">Специализирана прокуратура</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑653/19 (PPU)</HT></P><P>Наказателно производство срещу</P><P>DK</P><P>в присъствието на</P><P>Специализирана прокуратура</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Директива (ЕС) 2016/343</KEYWORD><KEYWORD>Презумпция за невиновност</KEYWORD><KEYWORD>Тежест на доказване</KEYWORD><KEYWORD>Решение относно вината</KEYWORD><KEYWORD>Съдебен контрол върху продължаването на задържането под стража</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Наказателноправните системи на държавите членки са до голяма степен белязани от едно трудно преодолимо противоречие. Всъщност те придават сакрално значение на презумпцията за невиновност — самата основа на идентичността на европейското наказателно правосъдие — и същевременно широко използват предварителното задържане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>За сравнително изследване вж. <HT TYPE="ITALIC">Van Kalmthout</HT>, A.M., Knapen, M.M., Morgenstern, C. (eds.). Pre-trial Detention in the European Union. Wolf Legal Publishers 2009, p. 994.</P></NOTE>. Въпросът, който се поставя пред Съда в рамките на настоящото производство по преюдициално запитване, е дали и доколко Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 65, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, е успяла, що се отнася до правния режим на предварителното задържане, да направи пространството на Европейския съюз на наказателно правораздаване по-малко непълно и небалансирано<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно формулировката, използвана от Европейския парламент в точка 5 от Резолюция от <DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест (P7_TA(2014)0174).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2016/343</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 16 от Директива 2016/343 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>[п]резумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения, различни от решенията относно вината, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде установена в съответствие със закона. […] Това […] не следва да засяга предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебни или други компетентни органи и се основават на подозрения или елементи на уличаващи доказателства, като например решения за предварително задържане, при условие че тези решения не<?PAGE NO="2"?> представят заподозрения или обвиняемия като виновен. Преди да бъде взето предварително решение от процесуално естество, компетентният орган трябва първо да се увери, че съществуват достатъчно елементи на уличаващи доказателства срещу заподозрения или обвиняемия, за да бъде обосновано съответното решение, а решението би могло да съдържа позоваване на тези елементи<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображение 22 от Директива 2016/343 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>[т]ежестта на доказване на вината на заподозрения или обвиняемия се носи от обвинението и всяко съмнение следва да е в полза на заподозрения или обвиняемия. Презумпцията за невиновност би била нарушена, ако тежестта на доказване бъде прехвърлена от обвинението към защитата, без да се засягат правомощията на съда за служебно установяване на факти и независимостта на съдебната власт при извършването на преценка за вината на заподозрения или обвиняемия, както и използването на фактически или юридически презумпции по отношение на наказателната отговорност на заподозрения или обвиняемия. Тези презумпции следва да бъдат в разумни граници, като се има предвид важността на въпроса и като се зачита правото на защита, а използваните средства следва да бъдат разумно пропорционални на преследваната законосъобразна цел. Презумпциите следва да бъдат оборими и във всички случаи следва да се използват единствено при условие че е спазено правото на защита<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>С настоящата директива се установяват общи минимални правила относно:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>някои аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2016/343 предвижда, че същата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>се прилага по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство. Тя се прилага на всички етапи на наказателното производство от момента, в който лицето е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 6 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Тежест на доказване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) от Директива 2016/343:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че обвинението носи тежестта на доказване на вината на заподозрените или обвиняемите. Това не засяга евентуалното задължение на съдията или на компетентния съд да търси както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, както и правото на защитата да представя доказателства в съответствие с приложимото национално право.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че всяко съмнение относно вината е в полза на заподозрения или обвиняемия, включително когато съдът преценява дали въпросното лице следва да бъде оправдано<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Българското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 270 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="270.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="270.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Съдът се произнася с определение в открито заседание<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>DK се е намирал на мястото на престрелка, при която един човек е убит, а друг е тежко ранен. След престрелката DK остава на местопроизшествието и се предава на полицията. Поради тези деяния, спрямо него са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група и за убийство и той е бил задържан под стража на <DATE ISO="20160611">11 юни 2016 г.</DATE> Прокуратурата твърди, че DK е отговорен за смъртта на пострадалия. DK поддържа, че е действал при неизбежна отбрана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съдебната фаза от наказателното производство срещу DK започва на <DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE> На <DATE ISO="20180205">5 февруари 2018 г.</DATE> DK прави първо искане за освобождаване, което е оставено без уважение. DK прави поне още шест искания в същия смисъл. Всички те са оставени без уважение, било от първата, било от втората съдебна инстанция. Всички тези искания са разгледани през призмата на изискването на правната уредба да са налице нови обстоятелства, водещи до отпадане на законността на задържането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че прокуратурата не е направила нито едно искане за продължаване на задържането под стража. Посоченото задържане продължава, докато защитата не успее да представи доказателства за промяна на обстоятелства по смисъла на член 270 от българския Наказателно-процесуален кодекс. Запитващата юрисдикция може да постанови освобождаване само ако защитата успее да докаже по убедителен начин настъпването на промяна на обстоятелствата. Според запитващата юрисдикция член 270 от Кодекса прехвърля тежестта на доказване от обвинението на защитата и създава презумпция за законност на продължаването на задържането, оборването на която е в тежест на защитата. Тя изпитва съмнение дали подобен подход е в съответствие със съображение 22 и член 6 от Директива 2016/343. Запитващата юрисдикция се позовава и на решение на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) от <DATE ISO="20190827">27 август 2019 г.</DATE>, Магнитски и др. с/у Русия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>CE:ECHR:2019:0827JUD003263109.</P></NOTE>, в което ЕСПЧ е постановил, че презумпцията в полза на освобождаване е преобърната, ако според националния закон задържането следва да остане в сила при липса на нови обстоятелства, както и че при това положение тежестта на доказване се прехвърля на защитата. Тя счита, че следователно националното право би могло да е в противоречие и с член 5, точка 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва също че националното право не предвижда нито максимален срок на задържането под стража, нито периодичен служебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд (България) решава да спре производството и с определение, постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20190904">4 септември 2019 г.</DATE> и потвърдено на <DATE ISO="20190927">27 септември 2019 г.</DATE>, отправя до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Съответен ли е на член 6 и съображение 22 от Директива 2016/343 и на член 6 и член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>)] национален закон, който в съдебната фаза на наказателното производство предвижда промяната на обстоятелствата като условие да бъде уважено искането на защитата за отмяна на задържането под стража на обвиняемия?<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е подадено на <DATE ISO="20190904">4 септември 2019 г.</DATE> Поради съмнения, които е имал за положението във висящото пред запитващата юрисдикция производство, Съдът ѝ изпраща искане за информация, на което е отговорено на <DATE ISO="20190913">13 септември 2019 г.</DATE> На <DATE ISO="20190925">25 септември 2019 г.</DATE> запитващата юрисдикция уведомява Съда, че решението за освобождаване на DK е било отменено от второинстанционния съд. На <DATE ISO="20190927">27 септември 2019 г.</DATE> запитващата юрисдикция провежда извънредно заседание, на което DK прави ново искане за освобождаване. При тези обстоятелства с решение от <DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE> Съдът решава да разгледа преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство на основание член 107, параграф 1 от процедурния си правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Писмени становища представят DK и Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено пред Съда на <DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE>, е изслушана само Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>По същество запитващата юрисдикция поставя пред Съда въпроса за съвместимостта с член 6 от Директива 2016/343, и евентуално с Хартата, на национално наказателно законодателство, съгласно което решението за задържане под стража може да бъде отменено в хода на съдебната фаза на наказателното производство само при наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>нови обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Прочитът на преюдициалния въпрос обаче трябва да се допълни с останалите мотиви в акта за преюдициално запитване, от които малко по-детайлно става ясно, че въпросът е поставен във връзка с проблематиката на тежестта на доказване. С други думи, съвместимо ли е с член 6 от Директива 2016/343 законодателство, което изисква от обвиняемия, ако той възнамерява да поиска прекратяване на задържането му под стража, да докаже наличието на нови обстоятелства?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Простотата на отправения до Съда въпрос не отразява основните предизвикателства, които той поставя в рамките на пространството на европейското наказателно правосъдие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Всъщност този въпрос се поставя в особен контекст. Запитващият съд с доста загриженост описва състоянието на националното право, приложимо към задържането под стража. По-специално задържането под стража не е ограничено във времето след навлизането на наказателното производство в съдебната му фаза. Наистина, член 270 от българския Наказателно-процесуален кодекс предвижда, че обвиняемият може <HT TYPE="ITALIC">във всеки един момент</HT> да поиска отмяната на задържането си под стража, но изглежда, че на практика реалното освобождаване или изменението на мярката за неотклонение е особено трудно<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Както обаче отбеляза Комисията в съдебното заседание, текстът на член 270 от българския Наказателно-процесуален кодекс сам по себе си не нито определя съответните роли на защитата и на обвинението, нито изискуемата степен на доказване, нито обстоятелствата, които могат да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>нови<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по смисъла на тази разпоредба, което според мен би могло да остави определена свобода на преценка на националния съд при прилагането на тази разпоредба, освен ако други елементи на националното право, които не са били представени по това дело, не му позволяват това.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Ето защо не мога да не изразя опасенията си, свързани с подобно положение. Тези опасения са в две насоки: най-напред, на <HT TYPE="ITALIC">микро</HT>равнище, във връзка с личното положение на DK; след това, на <HT TYPE="ITALIC">макро</HT>равнище, във връзка с реалното състояние на пространството на европейското наказателно правосъдие, за което свидетелства това дело.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На първо място, DK е обвиняем: обвиняемият обаче е лице, което все още не може да се счита за виновно и което дори е потенциално невиновно. Можем ли с лекота да приемем идеята, че задържането му е неограничено във времето? Няма ли да е злоупотреба с езика, да продължим да говорим за задържането като за <HT TYPE="ITALIC">временна</HT> мярка за неотклонение? В този смисъл, макар наистина да не следва да се спирам на избраните от държавите членки режими, които широко използват предварителното задържане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Още повече, че никак не е трудно да призная, че този избор очевидно също е продиктуван от съображения, свързани със защитата на обществената сигурност и безопасност.</P></NOTE>, струва ми се, че при всеки анализ, свързан с тази тематика, не бива да се забравя, че това са потенциални <HT TYPE="ITALIC">не</HT>виновни <HT TYPE="ITALIC">лица</HT>, които като цяло при по-скоро лоши условия, очакват изхода на наказателния им процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На второ място, опасенията ми се оправдават от почти несъществуващата европейска хармонизация в тази област, както ще изложа малко по-нататък. Това дело изисква да бъдат установени пределите на правото на Съюза. Може само да се констатира със съжаление, че по толкова основен въпрос като този за продължителността на предварителното задържане и за условията, при които може да бъде оспорено пред съда решение за предварително задържане, правото на Съюза е слабо ефективно. Не всичко може да бъде извинено с претекста, че Съюзът няма компетентност да действа в тази област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Разбира се, в областта на наказателното право това, което не е гарантирано от Съюза, може да бъде гарантирано от ЕСПЧ. В такъв случай на това дело би могло да се погледне като на повод за Съда да упражни ролята си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>регулировчик<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на правомощията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Ако мога да си позволя да заимствам този израз на видния юрист Georges Vedel.</P></NOTE>. Очевидно е, че това, което не се урежда от правото на Съюза, не се намира непременно извън самото право. Ще се върна по-късно на този въпрос, но ЕСПЧ е разработил важни принципи, които очертават свободата на преценка на държавите — страни по ЕКПЧ, по отношение на решенията за предварително задържане. Колко време обаче трябва да продължи задържането под стража на DK, преди да бъде постановено решение от страна на съда в Страсбург? Дали ще може да си го позволи той, чиито представители, вероятно по икономически причини, не участваха в съдебното заседание пред Съда?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Наред с въпроса за отношенията между системите, е неотложно законодателят на Съюза да адресира и въпроса за макар и минималното хармонизиране на предварителното задържане, тъй като в крайна сметка е застрашено пространството на европейското наказателно правосъдие. Всъщност съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси може да има само ако се засили взаимното доверие между държавите членки, а това доверие не би могло да се установи безпроблемно, ако държавите членки прилагат толкова контрастни стандарти, по-специално в областта на предварителното задържане, което, припомням, е изключение, което трябва да остане възможно най-ограничено, от фундамента на нашата правна цивилизация — правото на свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>При все това, независимо от опасенията и съжалението ми относно настоящото състояние на правото на Съюза, в края на строго правен анализ ще констатирам просто че положението на DK не намира разрешение в Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2016/343 задължава ли държавите членки да предвидят, че тежестта на доказване се носи от обвинението, когато защитата изисква да се преустанови предварителното задържане, ако това задържане продължава след навлизането на наказателното производство в съдебната му фаза? За да отговоря на този въпрос, ще се постарая да докажа, на първо място, че Директива 2016/343 не съдържа никакво правило относно условията, при които може да се<?PAGE NO="6"?> оспори решение за продължаване на предварителното задържане. На второ място, това междинно заключение ще бъде изследвано през призмата на практиката на Съда по Директива 2016/343 и решенията за предварително задържане. На трето място, ще завърша анализа с припомняне на предписанията на ЕСПЧ.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Езиково, систематично, историческо и телеологично тълкуване на Директива 2016/343</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Като начало ще отбележа, че връзката между разглежданото в главното производство положение и член 6 от Директива 2016/343 не е очевидна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Наистина, Директива 2016/343 предвижда, че тя се прилага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Член 2 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Безспорно е, че DK попада в персоналния обхват на Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Впрочем тази директива се прилага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>на всички етапи на наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, т.е. от момента, в който лицето е заподозряно в извършването на престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. член 2 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Периодът, през който обвиняемият е задържан под стража, е изцяло част от това производство, така че положението в главното производство по принцип попада в приложното поле на Директива 2016/343<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ясно е обаче, че не всяка разпоредба от тази директива се прилага непременно към всички етапи на наказателното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-специално членове 8 и 9 от Директива 2016/343 които закрепват съответно правото на лицата да присъстват на съдебния процес и правото на нов съдебен процес.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Може ли все пак член 6 от Директива 2016/343 да урежда въпроса за тежестта на доказване в производствата по оспорване на продължаването на предварителното задържане? Не съм убеден в това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В тази насока следва да се отбележи, че посоченият член се намира в една глава с по-широк обхват, посветена на презумпцията за невиновност. В този смисъл Директива 2016/343 задължава държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. член 3 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. По-специално докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, заподозреният и обвиняемият не могат се представят като виновни в публични изявления на публичните органи, както и в съдебни решения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 4, параграф 1 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Това обаче <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/><HT TYPE="ITALIC">не засяга</HT> актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и <HT TYPE="ITALIC">предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства</HT><QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Член 4, параграф 1 от Директива 2016/343. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Във връзка с начина, по който презумпцията за невиновност трябва да бъде зачитана в публичните изявления и предварителните решения от процесуално естество, текстът на член 4 от Директива 2016/343 може да бъде изяснен от прочита на съображение 16 от тази директива, от което е видно, че не може да бъде критикуван обвинителен акт, който представя съответното лице като потенциално виновно. Зачитането на презумпцията за невиновност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>също така не следва да засяга предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебни или други компетентни органи […] като например <HT TYPE="ITALIC">решения за предварително задържане</HT>, при условие че тези решения не представят заподозрения или обвиняемия като виновен. Преди да бъде взето предварително решение от процесуално естество, компетентният орган трябва първо <HT TYPE="ITALIC">да се<?PAGE NO="7"?> увери, че съществуват достатъчно елементи на уличаващи доказателства срещу заподозрения или обвиняемия</HT>, за да бъде обосновано съответното решение, а решението <HT TYPE="ITALIC">би могло</HT> да съдържа позоваване на тези елементи<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Съображение 16 от Директива 2016/343. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Следователно ако тук се говори за решения за предварително задържане, то това е единствено във връзка с въпроса за изявленията на публичните и съдебните органи, на които в такъв случай Директивата забранява да представят заподозрения или обвиняемия като виновен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Колкото до тежестта на доказване в тесен смисъл, член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 — до който именно се отнася преюдициалният въпрос — задължава държавите членки да гарантират, че обвинението носи тежестта <HT TYPE="ITALIC">на доказване на вината</HT> на заподозрените или обвиняемите. Това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>не засяга евентуалното задължение на съдията или на компетентния съд да търси както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, както и правото на защитата да представя доказателства в съответствие с приложимото национално право<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 6, параграф 1 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Всяко съмнение трябва да е в полза на заподозрения или обвиняемия, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>включително когато съдът преценява дали въпросното лице следва да бъде оправдано<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Член 6, параграф 2 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Съображение 22 от Директива 2016/343 цели да изясни намерението на законодателя. От него следва, че става въпрос за тежестта на доказване на <HT TYPE="ITALIC">вината</HT> на заподозрения или обвиняемия, и че тя трябва да се носи от обвинението. Законодателят на Съюза изглежда е допуснал възможността да се използват фактически или юридически презумпции по отношение на наказателната отговорност на заподозрения или обвиняемия, без те да накърняват презумпцията за невиновност, при условие че са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>в разумни граници, като се има предвид важността на въпроса и като се зачита правото на защита, а използваните средства следва да бъдат разумно пропорционални на преследваната законосъобразна цел. Презумпциите следва да бъдат оборими и във всички случаи следва да се използват единствено при условие че е спазено правото на защита<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Съображение 22 от Директива 2016/343. Твърде подробният текст на това съображение контрастира с по-лаконичната формулировка на член 6 от Директива 2016/343, в който изобщо не се споменават посочените в преамбюла презумпции.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Така, макар в член 4 от Директива 2016/343 изрично да се говори за предварителни решения от процесуално естество, каквито са решенията за предварително задържане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Както става ясно от съображение 16 от Директива 2016/343.</P></NOTE>, трябва да се отбележи, че в член 6 от посочената директива няма такова позоваване. Същото се отнася за съображение 22 от тази директива. Според мен това се обяснява с факта, че тук законодателят на Съюза разглежда друг етап от наказателното производство, а именно етапа на установяване на вината<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Текстът на съображения 36 и 37, изглежда, потвърждава, че в духа на законодателя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>решението относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по принцип е решението, постановено в края на процеса.</P></NOTE>. Що се отнася до решенията за предварително задържане обаче, единствената цел на член 4 от Директива 2016/343 е да гарантира, че в тези решения обвиняемите не се представят като виновни. Тъй като решението за предварително задържане не е решение относно вината на посочените лица, както впрочем изрично е предвидено в Директивата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В този смисъл приложното поле на член 4 от Директива 2016/343, естествено, ясно се отличава от приложното поле на член 6 от тази директива. Член 4 от Директива 2016/343 се прилага по отношение на публичните изявления на публичните органи, както и на съдебните решения, различни от решенията относно вината, включително предварителните решения от процесуално естество, сред които решенията за предварително задържане. Член 6 от посочената директива пък се прилага само по отношение на решенията, които според мен се произнасят по същество по въпроса за вината. За друго онагледяване на тази отлика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>AH и др. (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑377/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:670">EU:C:2019:670</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен такова решение не попада в приложното поле на член 6 от Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>За мен подобно тълкуване не би могло да се опровергава от текста на член 6, параграф 2 от Директива 2016/343, който предвижда, че всяко съмнение трябва да бъде в полза на обвиняемия. Всъщност, тъй като предварителното задържане се решава преди произнасянето по вината на това лице — т.е. в момент от наказателното производство, в който не може да се<?PAGE NO="8"?> създава никакво убеждение досежно вината, и следователно в който все още съществуват съмнения — ако се приеме, че член 6, параграф 2 от Директива 2016/343 се прилага и към решенията за предварително задържане, хипотезите на предварително задържане, както правилно отбелязва Комисията, биха спаднали драстично<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>В такъв случай би ставало въпрос основно за случаите на флагрантни престъпления или неопровержими самопризнания, доколкото съществуват подобни самопризнания. ЕКПЧ обаче поставя самото наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>обосновано подозрение за извършване на престъпление<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> — а не безспорното установяване — като едно от условията за прилагане на изключението от правото на свобода и сигурност: вж. член 5, точка 1, буква с) от ЕКПЧ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Стеснително тълкуване на член 6 от Директива 2016/343 в смисъл, че той няма за цел да уреди въпроса за разпределянето на тежестта на доказване при приемането на решения за предварително задържане, за мен се потвърждава и от историческия анализ на тази директива. Точка 16 от изложението на мотивите към Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>COM(2013) 821 final.</P></NOTE> посочва, че според Комисията, след като в областта на предварителното задържане вече са били предприети други инициативи от Съюза, същото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>не се урежда с настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Ограниченият и до днес обхват на тези други законодателни инициативи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В този смисъл, доколкото ми е известно не са последвали никакви конкретни действия от Зелената книга от <DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Укрепване на взаимното доверие в европейското съдебно пространство — Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> (COM(2011) 327 окончателен). В точка 16 от изложението на мотивите към Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (COM(2013) 821 final) Комисията се позовава и на Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20091023">23 октомври 2009 година</DATE> за прилагане между държавите — членки на Европейския съюз, на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="294" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="2009">ОВ L 294, 2009 г., стр. 20</REF.DOC.OJ>). Целта на това рамково решение, както може да се предположи от заглавието му, е да се насърчи взаимното признаване на алтернативните на предварителното задържане мерки: следователно то не е предвидено да уреди самото предварително задържане. Освен това то приема, че правото за използване в хода на наказателно производство на мерки, невключващи лишаване от свобода, като алтернатива на лишаването от свобода, е въпрос <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>уреден от правото и процедурите на държавата членка, в която се води наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> (член 2, параграф 2 от Рамково решение 2009/829).</P></NOTE> няма как да обоснове тълкуване на Директива 2016/343, което да надхвърля това, което тя разрешава. В тази насока отбелязвам още, че предложението на Парламента да се включи изрично позоваване на предварителното задържане в текста само на член 4 не е било прието<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. изменение 41 от доклада по Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (doc. A8‑0133/2015).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Както припомних по-горе, целта на Директива 2016/343 е да засили <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> аспекти на презумпцията за невиновност с цел засилване на взаимното доверие между държавите членки в съответните им системи за наказателно правосъдие и на взаимното признаване на присъдите и другите съдебни решения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. съображения 2 и 4 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Директива 2016/343 обаче въвежда <HT TYPE="ITALIC">минимални</HT> правила, в съответствие с правното си основание<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Т.е. член 82 ДФЕС, параграф 2 от който предвижда приемането на минимални правила, когато това е необходимо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Освен това тези минимални правила трябва да отчитат различията между правните традиции и системи на държавите членки и не засягат възможността за запазване или въвеждане на по-високо ниво на закрила.</P></NOTE>, засягащи само <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. съображения 4 и 9 и член 1 от Директива 2016/343.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Досега практиката на Съда подчертава именно това минимално хармонизиране, за да се ограничи обхватът на Директива 2016/343 по отношение на националните режими на предварителното задържане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2016/343 и решенията за предварително задържане в практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В първото си решение Милев<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑439/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:818">EU:C:2016:818</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е бил приканен да се произнесе по съвместимостта с членове 3 и 6 от Директива 2016/343 на указания, издадени от върховното българско съдилище, с които на националните съдилища, компетентни да се произнасят по жалбите срещу определения за задържане под стража, се предоставя възможността да решават дали в рамките на осъществявания в съдебната фаза на наказателното производство съдебен контрол по отношение на продължаването на задържането под стража на подсъдимия трябва да се разгледа и въпросът дали продължава да е налице обосновано предположение, че той е извършил престъплението, за което е обвинен. Тъй като въпросът е поставен по време, по което макар Директива 2016/343 да е влязла в сила, срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, Съдът просто е припомнил задълженията, които обвързват държавите членки през този конкретен период<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:818">EU:C:2016:818</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, преди да констатира, че след като въпросните указания са оставили на посочените съдилища свободата да приложат разпоредбите на ЕКПЧ съгласно тълкуването им от ЕСПЧ или тези на националното наказателно-процесуално право, тези указания не могат да застрашат сериозно осъществяването на залегналите в Директива 2016/343 цели след изтичане на срока за нейното транспониране. Следователно по това дело отговорът на Съда се е съсредоточил върху въпроса относно задължението да не се застрашава сериозно резултатът от Директива 2016/343 в срока за транспониране на посочената директива, а основният, но различен въпрос<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Съгласно формулировката, използвана в точка 35 от заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:760">EU:C:2016:760</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> за съвместимостта на указанията на Върховния съд, и в по-широк смисъл — на българското законодателство — с тази директива, не е бил разгледан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Във второто решение Милев<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от Съда е било поискано да определи дали членове 3, 4 и 10 от Директива 2016/343, разглеждани в светлината на съображения 16 и 48 от посочената директива, както и на членове 47 и 48 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато проверява наличието на обосновано предположение по смисъла на националната правна уредба, да се приеме, че дадено лице е извършило престъпление, от което наличие зависи продължаването на задържането на това лице, националната юрисдикция може да се ограничи да установи само на пръв поглед възможността същото лице да е извършило деянието или тя трябва да провери дали съществува висока степен на вероятност посоченото лице да е извършило това деяние. Запитващата юрисдикция е поискала от Съда да установи също дали изложените разпоредби на правото на Съюза допускат национална юрисдикция, която се произнася по искане за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, да мотивира решението си, без да съпоставя обвинителните и оправдателните доказателства, или пък тази юрисдикция трябва да направи по-подробен коментар на доказателствата и да даде ясен отговор на доводите, представени от задържаното под стража лице<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>След като припомня текста на членове 2, 3, 4 и 10 от Директива 2016/343, Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>видно от член 1 и съображение 9, целта на Директива 2016/343 е установяването на общи минимални правила в наказателното производство във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези минимални правила имат за цел да се засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и по този начин да се улесни взаимното признаване на съдебните решения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Именно поради това че тези правила са минимални — обстоятелство, което е особено подчертано в това решение, Съдът е постановил, че Директива 2016/343 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>не би могла да се тълкува като пълен и изчерпателен инструмент,<?PAGE NO="10"?> който си поставя за цел да установи всички условия относно вземането на решение за задържане под стража<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След това Съдът е приел, че член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/><HT TYPE="ITALIC">не са пречка</HT> за приемането на предварителни решения от процесуално естество — каквото е решението за продължаване на мярка за неотклонение задържане под стража, взето от съдебен орган — които се основават на подозрения или обвинителни доказателства, при условие че тези решения не представят задържаното лице като виновно<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>тъй като […] запитващата юрисдикция иска да установи условията, при които може да се вземе решение за задържане под стража, като по-специално изпитва съмнения относно степента на категоричност във връзка с авторството на престъплението, начина на разглеждане на различните доказателства и обхвата на мотивите, които трябва да представи в отговор на приведените пред нея доводи, <HT TYPE="ITALIC">посочената директива не урежда подобни въпроси, които попадат под действието единствено на националното право</HT><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. С други, още по-ясни думи, Директива 2016/343 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>не урежда условията, при които могат да се вземат решенията за задържане под стража<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По-наскоро Съдът постанови определение на основание член 99 от процедурния си правилник<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По същество от Съда е поискано да установи дали член 4 от Директива 2016/343 във връзка със съображение 16 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че произтичащите от презумпцията за невиновност изисквания налагат — когато съответната юрисдикция разглежда обосновано предположение, че заподозреният или обвиняемият е извършил твърдяното престъпление, за да се произнесе по законността на решение за задържане под стража — тази юрисдикция да извърши претегляне на представените пред нея елементи на уличаващи и оневиняващи доказателства и да мотивира решението си, като не само посочи приетите елементи на доказателства, но и се произнесе по възраженията на защитата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След като отбелязва, че делото, изглежда, попада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>в рамките на по-широкото понятие[<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Спрямо решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>обосновано подозрение<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 5, точка 1, буква c) от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и след като в това отношение се придържа към текста на разпоредбите на Директива 2016/343, които могат да допринесат за отговора на въпросите по преюдициалното запитване, Съдът е решил да подсили тезата си, позовавайки се и на член 6 от тази директива, за да заключи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>ако след разглеждане на уличаващи и оневиняващи доказателства национална юрисдикция стигне до извода, че е налице обосновано предположение, че дадено лице е извършило твърдените деяния и вземе предварително решение в този смисъл, това не може да е равнозначно на това да представи заподозрения или обвиняемия като виновен за тези деяния по смисъла на член 4 от Директива 2016/343<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същевременно Съдът е припомнил делото Милев по отношение на минималното ниво на хармонизация, търсено с Директива 2016/343, която не би могла да се тълкува като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>пълен и изчерпателен инструмент<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, който си поставя за цел да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>установи всички условия относно вземането на решение за задържане под стража, независимо дали става въпрос за начина на разглеждане на различните доказателства, или за обхвата на мотивите на такова решение<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При това положение Съдът е приел, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>членове 4 <HT TYPE="ITALIC">и</HT> <HT TYPE="ITALIC">6</HT> от Директива 2016/343 […] <HT TYPE="ITALIC">не са пречка</HT>, когато компетентната юрисдикция разглежда обосновано предположение, че заподозреният или обвиняемият е извършил твърдяното престъпление, за да се произнесе по законността на решение за задържане под стража, тази юрисдикция да извърши претегляне на представените пред нея елементи на уличаващи и оневиняващи доказателства и да мотивира<?PAGE NO="11"?> решението си, като не само посочи приетите елементи на доказателства, но и се произнесе по възраженията на защитата, при условие че това решение не представя задържаното лице като виновно<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>RH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:110">EU:C:2019:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Тезата, че член 6 от Директива 2016/343 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>не е пречка<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, обаче е възможно да се разбира в смисъл, че в съответствие с постановеното по-рано от Съда, той просто не се прилага<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Обстоятелството, че Съдът е постановил това определение на основание член 99 от процедурния си правилник и в текста на посоченото определение е припомнил решение Милев (<REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑310/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:732">EU:C:2018:732</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което повдига подобен въпрос, подкрепя такова тълкуване.</P></NOTE>. Само така прочитът на диспозитива на определението придобива смисъл<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>На пръв поглед може да изглежда странно даденото тълкуване на член 4 от Директива 2016/343, който се отнася само до съдебните решения, различни от тези относно вината, да се допълва с позоваване на член 6 от същата директива, който обхваща решенията, с които се цели да се установи вината на заподозрените или обвиняемите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решенията за предварително задържане в практиката на ЕСПЧ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С Директива 2016/343 се привеждат в действие презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес, утвърдени в членове 47 и 48 от Хартата, на които тя изрично се позовава<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. съображение 1 от Директива 2016/343.</P></NOTE>. Целта на презумпцията за невиновност е да се гарантира, че никой няма да бъде нито посочен, нито третиран като виновен в извършването на престъпление, преди вината му да бъде установена от съд<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rubach</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑344/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:482">EU:C:2009:482</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това Директива 2016/343 съдържа клауза за запазване на нивото на закрила, съгласно която <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>нищо в [посочената] директива не се тълкува като ограничение или дерогация от което и да е от правата или процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Хартата, ЕКПЧ […] или правото на която и да е държава членка, което осигурява по-високо ниво на защита<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Член 13 от Директива 2016/343.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Членове 47 и 48 от Хартата утвърждават съответно правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес и, както посочих непосредствено по-горе, презумпцията за невиновност и правото на защита. От разясненията по член 48 по-специално следва, че той съвпада с член 6, точки 2 и 3 от ЕКПЧ и съгласно член 52, параграф 3 от Хартата е със същия смисъл и обхват като правото, гарантирано от ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Споменатата от запитващата юрисдикция практика на ЕСПЧ обаче се произнася по съвместимостта на положението, за което става въпрос, не с член 6 от ЕКПЧ, а с член 5, точка 3 от нея<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>[в]сяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Член 5 от ЕКПЧ съответства на член 6 от Хартата (вж. разясненията по член 6 от Хартата). За преценката на Съда по въпросите на предварителното задържане от гледна точка на член 6 от Хартата вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В решение Магнитски и др. с/у Русия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20190827">27 август 2019 г.</DATE> (CE:ECHR:2019:0827JUD003263109).</P></NOTE> ЕСПЧ припомня вече установените от него преди това принципи за целите на преценката дали е целесъобразно продължаването на предварителното задържане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Всъщност, макар предварителното задържане да може да бъде допустимо на основанията, посочени в член 5, точка 1, буква с) от ЕКПЧ, точка 3 от този член въвежда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>известен брой процесуални гаранции<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> и предвижда по-специално <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>че продължителността на предварителното задържане трябва да е разумна: следователно тя не е неограничена<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 86). ЕСПЧ обаче не е определил максимална продължителност за предварителното задържане: вж. доклада, изготвен от Pedro Agramunt за Комисията по правни въпроси и правата на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Злоупотребата с предварителното задържане в държавите — страни по [ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> (док. 13863 от <DATE ISO="20150907">7 септември 2015 г.</DATE>, точка 22). Вж. и ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20061003">3 октомври 2006 г.</DATE>, McKay с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2006:1003JUD000054303, § 45), в което ЕСПЧ обосновава липсата на точно определена граница за максималния срок на предварителното задържане със значението, което се придава при упражнявания върху него контрол, на особеностите на всеки отделен случай.</P></NOTE>. Продължаването да е налице обосновано предположение, че задържаното лице е извършило престъпление, е условие sine qua non за законосъобразността на продължаването на задържането<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160317">17 март 2016 г.</DATE>, Rasul Jafarov с/у Азербайджан (ECLI:CE:ECHR:2016:0317JUD006998114, § 119 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, но след <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>известно време<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> вече не е достатъчно. Тогава ЕСПЧ трябва да установи, първо, дали останалите приети от съдебните органи мотиви продължават да обосноват лишаването от свобода, и второ, ако тези мотиви се оказват относими и достатъчни, дали националните органи са положили особено усърдие при провеждането на производството<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 87).</P></NOTE>. Органите трябва убедително да докажат, че всеки период на задържане, колкото и кратък да е той, е бил обоснован<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 87).</P></NOTE>. Когато преценяват дали дадено лице трябва да бъде освободено или задържано, те трябва да проверят дали няма други средства да се осигури явяването му<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 87).</P></NOTE>. ЕСПЧ е приел, че това е обосновано, когато е налице опасност от укриване, от оказване на натиск върху свидетелите, от подправяне на доказателства, от тайно сговаряне, от повторно смущаване на обществения ред или в случай на необходимост да се защити лицето, на което е наложена мярката за лишаване от свобода<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 88).</P></NOTE>. Той е постановил също че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>презумпцията винаги е в полза на освобождаването на лицето […]. Докато не е осъден, обвиняемият трябва да се счита за невинен и [член 5, точка 3 от ЕКПЧ] по същество има за цел да наложи временното освобождаване, щом продължаването на задържането престане да е разумно. […] Законосъобразността на продължаването на задържането на обвиняемия трябва да се преценява във всеки отделен случай с оглед на особеностите на делото. Продължаването на лишаването от свобода в даден случай е оправдано само ако конкретни индиции показват наличието на реално изискване от обществен интерес, което независимо от презумпцията за невиновност има превес над правилото за зачитане на личната свобода<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 89 и 90).</P></NOTE>. За целта съдебните органи са длъжни, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>като отчитат надлежно презумпцията за невиновност, да разгледат всички обстоятелства, които биха могли да разкрият или да изключат съществуването на посоченото изискване за обществен интерес, което обосновава дерогиране на правилото по член 5 [от ЕКПЧ]. По същество именно с оглед на мотивите, съдържащи се в посочените решения, и въз основа на ясно установени факти от заинтересованото лице в изложените от него основания, Съдът трябва да определи дали е нарушен член 5, точка 3 [от ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, Buzadji с/у Република Молдова (CE:ECHR:2016:0705JUD002375507, § 91).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В решение Магнитски и др. с/у Русия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20190827">27 август 2019 г.</DATE> (CE:ECHR:2019:0827JUD003263109).</P></NOTE> ЕСПЧ също е отдал особено значение на факта, че националните власти са обърнали презумпцията в полза на освобождаването, като са предвидили, че при липсата на нови обстоятелства предварителното задържане следва да остане в сила. Той е припомнил, че член 5 от ЕКПЧ приема за изключително засягането на правото на свобода, което е допустимо само в изчерпателно изброени и строго определени случаи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20190827">27 август 2019 г.</DATE>, Магнитски и др. с/у Русия (CE:ECHR:2019:0827JUD003263109, § 222).</P></NOTE>. От практиката на ЕСПЧ обаче следва, че прехвърлянето на тежестта на доказване от<?PAGE NO="13"?> обвинението към защитата несъмнено дава повод за критика от страна на защитата, но не представлява самостоятелно, достатъчно и автоматично основание, за да се приеме, че е налице нарушение на член 5, точка 3 от ЕКПЧ, тъй като подобно нарушение винаги се констатира след конкретен анализ на всички обстоятелства във всеки отделен случай<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160324">24 март 2016 г.</DATE>, Жеребин c/у Русия (CE:ECHR:2016:0324JUD005144509, § 51, 60 и 62).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Установеното по въпроса за доказването в практиката на ЕСПЧ се изразява много по-прецизно, когато става въпрос за разглеждане на дадено положение в светлината на член 6, точка 2 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Следователно ЕСПЧ не е направил отстъпление с тезата, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>принципът на презумпцията за невиновност е нарушен, когато тежестта на доказване се прехвърля от обвинението към защитата<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> (ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20090331">31 март 2009 г.</DATE>, Natunen с/у Финландия (CE:ECHR:2009:0331JUD002102204, § 53), което се отдалечава от идеята, че подобно прехвърляне само по себе си не води до нарушение на член 5, точка 3 от ЕКПЧ.</P></NOTE>, като впрочем ЕСПЧ е постановил, че в областта на наказателното право въпросът за събирането на доказателствата трябва да се разглежда през призмата на тази разпоредба<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19881206">6 декември 1988 г.</DATE>, Barberà, Messegué и Jabardo с/у Испания (CE:ECHR:1988:1206JUD001059083, § 76).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Напротив, от практиката на ЕСПЧ по член 5, точка 3 от ЕКПЧ следва, че ЕСПЧ ще проучи — наред с определянето a priori на тежестта на доказване при производства за обжалване на решения за предварително задържане — и дали всички доводи за и против наличието на обществен интерес, който може да обоснове накърняване на залегналото в член 5 от ЕКПЧ правило, т.е. на свободата, са били разгледани от органа, на който е възложен контролът върху такива решения — разглеждане, което трябва да се отрази в решението на посочения орган<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. ЕСПЧ, решения от <DATE ISO="20010726">26 юли 2001 г.</DATE>, Илийков с/у България (CE:ECHR:2001:0726JUD003397796 § 86 и 87), и от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 г.</DATE>, Пастухов и Елагин с/у Русия (ECLI:CE:ECHR:2013:1219JUD005529907, § 40). В своето решение от <DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, Биков с/у Русия (CE:ECHR:2009:0310JUD000437802, § 64 и 65), след като припомня принципната си позиция по отношение на обръщането на тежестта на доказване, за да се установи изискването за освобождаване, ЕСПЧ е стигнал до извода, че е налице нарушение на член 5, точка 3 от ЕКПЧ, поради факта че 10 искания за освобождаване на едно и също заподозряно лице са били оставени без уважение, и че всяко от десетте решения за оставяне без уважение само изброява правните основания за продължаване на задържането, без да ги подкрепи с относими и достатъчни доводи, и без да държи сметка за развитието на положението (вж. § 64 и 65 от посоченото решение).</P></NOTE>. ЕСПЧ също така не изключва възможността да се прибегне до презумпция, що се отнася до изпълнението на правните условия за продължаване на предварителното задържане, при условие обаче, че органите убедително са доказали наличието на конкретни факти, които надделяват над правилото по член 5 от ЕКПЧ, за да могат да представляват достатъчни мотиви, обосноваващи продължаването на лишаването от свобода<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>За презумпция, приета за съвместима с член 5, точка 3 от ЕКПЧ, вж. решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="19980824">24 август 1998 г.</DATE>, Contrada с/у Италия (ECLI:CE:ECHR:1998:0824JUD002714395, § 58), за обратния случай вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20010726">26 юли 2001 г.</DATE>, Илийков с/у България (CE:ECHR:2001:0726JUD003397796, § 84 и сл.). В последното решение ЕСПЧ подчертава, че в мотивите на решението има пропуски (вж. по-специално § 86 от посоченото решение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение на анализа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Ето защо от изложеното дотук следва, че Директива 2016/343 е имала за цел не да приведе в действие правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата и в член 5 от ЕКПЧ, а само да хармонизира <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> аспекти на презумпцията за невиновност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Обобщената оценка на въздействието набляга на факта, че общата цел на Директива 2016/343 е да се гарантира правото на справедлив съдебен процес, и че когато презумпцията за невиновност не е спазена, няма и справедлив съдебен процес (вж. точка 1 от Обобщената оценка на въздействието, придружаваща документа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>Предложение за мерки относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> (doc. SWD(2013) 479 final от <DATE ISO="20131127">27 ноември 2013 г.</DATE>). Следователно въпросът за правото на свобода се явява неприсъщ за Директива 2016/343.</P></NOTE>. Следователно член 6 от Директива 2016/343 се отнася до въпроса за тежестта на доказване с оглед на установяването на вината на обвиняемия. Тъй като въпросът за определянето на тежестта на доказване с оглед на оспорването на решение за продължаване на задържането под стража е различен въпрос, той не се урежда от член 6 от Директива 2016/343.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>По изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Специализирания наказателен съд (България), по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Член 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство не урежда въпроса за тежестта на доказване по отношение на решенията за продължаване на задържането под стража<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>