(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета (2) на Италия беше дадено разрешение да въведе специална мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО (наричана по-нататък „специалната мярка“) до 31 декември 2021 г., за да въведе задължително електронно фактуриране за всички данъчно задължени лица, установени на територията на Италия, с изключение на данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от същата директива.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2251 на Съвета (3) на Италия беше дадено разрешение да продължи да прилага специалната мярка до 31 декември 2024 г. и обхватът на специалната мярка беше разширен, така че да обхване и данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 11 април 2024 г., Италия поиска разрешение в съответствие с член 395, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да продължи да прилага специалната мярка (наричано по-нататък „искането“).

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 12 септември 2024 г. Комисията препрати искането до останалите държави членки. С писмо от 13 септември 2024 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата информация, която е необходима за разглеждане на искането.

(5)

Италия твърди, че въведената система за задължително електронно фактуриране, която канализира всички издадени фактури чрез системата „Sistema di Interscambio“, управлявана от Италианската агенция по приходите, е постигнала изцяло своите цели, а именно борба с данъчните измами и с отклоняването от данъчно облагане, опростяване на спазването на данъчното законодателство и повишаване на ефективността на събирането на данъци, намалявайки по този начин административните разходи за дружествата.

(6)

Поради това на Италия следва да се разреши да продължи да прилага специалната мярка до 31 декември 2027 г. В случай, че Италия сметне, че е необходимо срокът на действие на специалната мярка да бъде удължен след 2027 г., тя следва да представи искане за удължаване пред Комисията. Това искане следва да бъде придружено от доклад за прилагането на специалната мярка, включително оценка за ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка. Освен това, този доклад следва да оцени въздействието на мярката върху данъчно задължените лица, по-специално върху тези, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО.

(7)

Специалната мярка следва обаче да престане да се прилага от датата на прилагане на обща система за електронното фактуриране, приета от Съвета на основание член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз или на основание всяка друга приложима разпоредба от същия договор, в случай че тази обща система стане приложима преди 31 декември 2027 г.

(8)

Специалната мярка следва да не засяга правото на клиентите да получават фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(9)

В съответствие с информацията, предоставена от Италия, специалната мярка ще има незначително отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани от Италия на етапа на крайното потребление и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(10)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 следва да бъде съответно изменено,