European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/1989

2.4.2025

Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в спецификацията на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(C/2025/1989)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Saint-Mont“

PDO-FR-A0711-AM02

Дата на съобщението: 8.1.2025 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1.   Сортов състав

Късният сорт, въведен в сортовия състав, като сорт, който е от интерес за адаптиране през 2020 г., става допълнителен сорт. Следователно Manseng N остава единственият сорт, който е от интерес за адаптиране.

Следователно сортовият състав на наименованието е следният:

Червени вина:

—

основен сорт: tannat N

—

допълващи сортове: cabernet-sauvignon N, fer N

—

допълнителни сортове: cabernet franc N, merlot N, tardif N

—

сортове, които са от интерес за адаптиране: manseng N

Вина розе:

—

основни сортове: tannat N, cabernet-sauvignon N, fer N

—

допълнителни сортове: cabernet franc N, merlot N, tardif N, manseng B, arrufiac B, petit courbu B, courbu B, petit manseng B

—

сортове, които са от интерес за адаптиране: manseng N

Целта на това изменение е да се увеличи делът на сорта Tardif в сортовия състав на наименованието. Този сорт е адаптиран към предизвикателствата на изменението на климата и намаляването на фитосанитарните материали. Той също така представлява интерес за лозаро-винарството, тъй като подкрепя, като същевременно зачита неговата идентичност, развитието на комплексността на ароматите, качеството и уникалността на вината, обхванати от наименованието. Това също така дава възможност за валоризиране на лозарското наследство на региона.

Тези изменения засягат единния документ.

2.   Прибиране на реколтата

Съдържание на захари в гроздето

След въвеждането на сорта Tardif като допълнителен сорт, за този сорт се уточнява съдържанието на захар в гроздето.

Това изменение не засяга единния документ.

3.   Географски район

Продуктовата спецификация се изменя, за да се включи препратката към официалния географски кодекс, който признава и изброява общините по департаменти на национално равнище. С това редакционно изменение се дава възможност да се посочи географският район с позоваване на действащата до момента редакция на официалния географски кодекс, издаван от Института по статистика и икономически изследвания (INSEE), и да се постигне правна сигурност при определянето на географския район.

Единният документ се допълва с това позоваване в точка „Географски район“.

4.   Обособен парцелиран район

Продуктовата спецификация се изменя, за да се въведе новата дата, на която е одобрено обособяването на парцелите на наименованието.

С изменението се цели да се добави датата, на която компетентният национален орган е одобрил изменение на обособения парцелиран район в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Географският район не се изменя.

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование/наименования

Saint-Mont

2.   Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

3.1.   Код от Комбинираната номенклатура

—

22 — БЕЗАЛКОХОЛНИ И АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ, ДРУГИ АЛКОХОЛСЪДЪРЖАЩИ ТЕЧНОСТИ И ВИДОВЕ ОЦЕТ

2204 — Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от № 2009

4.   Описание на виното или вината

1.   Червени вина

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Червените вина са с наситен цвят. Вкусът им като цяло се характеризира с приятен концентриран аромат, в който често се усещат нотки на червени и черни плодове. Таниновата структура осигурява на тези вина добър потенциал за съхранение, което им дава възможност да придобият комплексни аромати на захаросани плодове и на подправки, често съчетани с дървесни нотки, които се дължат на отлежаването в дървени бъчви.

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за червените вина е 12 %.

Всяка партида готово за предлагане на пазара вино в наливно състояние или опаковано е с:

—

общо алкохолно съдържание, което след обогатяване не надвишава за червените вина 13,5 %

—

съдържание на ябълчна киселина, което за червените вина е по-малко или равно на 0,4 g/l

—

съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) по-малко или равно на:

—

3 g/l за червените вина, чието естествено алкохолно съдържание в обемни проценти е по-малко или равно на 14 %;

—

4 g/l за червените вина, чието естествено алкохолно съдържание в обемни проценти е по-голямо от 14 %.

Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики

—

Максимално общо алкохолно съдържание (% об.): —

—

Минимално действително алкохолно съдържание (% об.): 12

—

Минимална обща киселинност: —

—

Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l): —

—

Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l): —

2.   Бели вина и вина розе

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Вината „розе“ понякога са с добре изразен цвят, а ароматът им като цяло се характеризира с нотки на червени плодове. Отчетливият послевкус в устата ги прави хармонични, с добър баланс между масленост и киселинност. Белите вина са много ароматни, плътни и балансирани, благодарение на присъствието на сорта gros manseng B.

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за белите вина и вината „розе“ е 11,50 %.

Всяка партида готово за предлагане на пазара вино в наливно състояние или опаковано е с:

—

общо алкохолно съдържание, което след обогатяване не надвишава за белите вина и вината „розе“ 12,5 %;

—

съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) по-малко или равно на 4 g/l за белите вина и вината „розe“.

Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в нормативната уредба на ЕС.

Общи аналитични характеристики

—

Максимално общо алкохолно съдържание (% об.): —

—

Минимално действително алкохолно съдържание (% об.): 11,5

—

Минимална обща киселинност: —

—

Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l): —

—

Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l): —

5.   Винопроизводствени практики

5.1.   Специфични енологични практики

1.

 

Специфична енологична практика

—

вината „розе“ се произвеждат чрез директно пресоване.

—

за приготвянето на вината розе използването на активен въглен за енологична употреба е разрешено за мъстта, в границите на 20 % от обема на вината розе, произведени от съответния винопроизводител, за съответната реколта.

—

за червените вина са разрешени техники за обогатяване чрез извличане, като максималният дял на частична концентрация спрямо използваните обеми е определен на 10 %.

—

общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината след обогатяване не надвишава 13,5 % за червените вина и 12,5 % за белите вина и за вината „розе“.

Освен разпоредбите, посочени по-горе, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени на равнището на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

2.

 

Агротехническа практика

—

Гъстота на засаждане

Лозовите насаждения са с минимална гъстота от 4 000 растения на хектар.

Междуредието е по-малко или равно на 2,50 метра, а разстоянието между растенията в реда е между 0,80 и 1,10 метра.

Тези разпоредби не се прилагат за лозята, засадени на тераси.

За засадените на тераси лозови насаждения разстоянието между растенията в реда е между 0,90 и 1,10 m.

—

Правила за резитба

Лозите се подрязват било по метода единичен или двоен Гюйо (Guyot), било с къса резитба (формировка „кордон Роая“ (Royat), като на едно растение има максимум:

—

12 пъпки — за сорта tannat N;

—

18 пъпки — за сортовете petit courbu B и petit manseng B;

—

16 пъпки — за другите сортове.

Независимо от използваната техника за резитба, броят на плодните пръчки на едно растение на етапа на „зреене“ не може да превишава:

—

10 за сорта tannat N;

—

16 за сортовете petit courbu B и petit manseng B;

—

12 за другите сортове.

—

Напояването може да бъде разрешено.

—

Сортът tannat N и предназначените за производството на червени вина сортове се берат ръчно.

5.2.   Максимални добиви

1.

Червени вина

63 хектолитра от хектар

2.

Вина розе

68 хектолитра от хектар

3.

Бели вина

69 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Географски район:

Беритбата на гроздето, винификацията, производството и отлежаването на вината се извършват в географския район, чийто периметър включва — към датата на одобрение на настоящата продуктова спецификация от компетентния национален комитет — територията или част от територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2024 г.:

Общини, чиято територия е включена изцяло в определения географски район: Aignan, Arblade-le-Bas, Armous et Cau, Aurensan, Beaumarchès, Bernède, Bouzon-Gellenave, Castelnavet, Caumont, Corneillan, Couloumé-Mondebat, Courties, Fusterouau, Gazax et Baccarisse, Ju-Belloc, Labarthète, Ladevèze-Ville, Ladevèze-Rivière, Lannux, Lasserrade, Lelin-Lapujolle, Louslitges, Loussous-Débat, Lupiac, Margouët-Meymes, Maulichères, Peyrusse-Grande, Peyrusse-Vieille, Plaisance, Pouydraguin, Projan, Riscle (ancienne commune de Riscle), Sabazan, Saint-Aunix-Lengros, Saint-Mont, Saint-Pierre-d’Aubézies, Sarragachies, Tasque, Termes-d’Armagnac, Tieste-Uragnoux, Tourdun, Verlus. Общини, част от чиято територия е включена в определения географски район: Averon-Bergelle, Dému, Marciac, Seailles.

7.   Винени сортове грозде

Arrufiac B — Arrufiat

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Courbu B — Gros Courbu

Fer N - Fer Servadou, Braucol, Mansois, Pinenc

Gros Manseng B

Manseng noir N

Merlot N

Petit Courbu B

Petit Manseng B

Tannat N

Tardif N

8.   Описание на връзката или връзките

Географският район се намира на еднакво разстояние от около 100 km от Пиренеите, на юг, и от Атлантическия океан, на запад. Той се простира върху участък с хълмове, разположени от двете страни на долината на река Adour и нейния приток Arros.

Парцелите с лозови насаждения са пръснати по склоновете в сърцето на земеделски район, в който са развити отглеждането на различни култури и животновъдството, като отглеждането на царевица заема значително място.

Той обхваща територията на 46 общини.

Меките като цяло температури са доста еднородни в целия географски район. От запад на изток количеството на валежите се променя чувствително — от 1 000 до 800 mm годишно.

Лятото и началото на есента са топли и често сухи, по-специално под действието на южния вятър от тип „фьон“, който духа често в този период.

Геоложкият субстрат е разнороден. На запад той се представлява основно от т.нар. „Sables Fauves“ — морско образувание от терциера, чиято южна граница съвпада с границата на географския район. Той е покрит със стари алувиални пластове, чиито дребни камъчета се отлагат по склоновете.

Пò на изток образуванието „Sables Fauves“ изчезва и се заменя от глинести пясъчници, чиито бели варовици се открояват в пейзажа.

Формираните върху този субстрат почви са:

—

или глинесто-варовикови почви, формирани върху глинести пясъчници;

—

или излужени кисели почви, формирани върху образуванието „Sables Fauves“ и наносите от малки камъчета.

Те са бедни на минерални елементи.

Оттичането на излишната вода се осигурява от наклона, а в западната част на района — от песъчливата структура и каменистия състав на почвата.

Комплексната структура на релефа, който върви по основните оси (Adour/Arros), често ориентирани от тектониката, а впоследствие разчупването на вторични хребети, образува мозайка от места с много разнообразна ориентация.

Морфологията на долините е изразено асиметрична. Западният склон често е стръмен, за разлика от източния, който е със слаб наклон.

От края на Средновековието, освен червените вина и така наречените „clairets“ (вина „розе“ с тъмен цвят), произвеждани в голяма част от басейна на река Adour и предназначени за планинските жители на Пиренеите, в западната част на географския район се произвеждат и бели вина, които още от XVII век се изнасят към Северна Европа.

Последователната поява на ойдиум, мана и филоксера, както и голямото търсене на вина за дестилацията им в „арманяк“, са довели до значително намаляване на площите с лозови насаждения, предназначени за производството на качествени вина, пред които са предпочетени т.нар. „Piquepoules“ — ниски лози, чието грозде се използва за производството на вина за дестилация.

И накрая, механизацията на земеделието в средата на XX век води до разширяване на площите, на които се отглежда царевица, и намаляване на тези с лозови насаждения.

Първият синдикат за защита на вината „Saint-Mont“ е създаден през 1957 г. По негова инициатива от 1970 г. започва възобновяване на лозята, чийто сортов състав се основава на местни сортове като черните tannat N, cabernet franc N, cabernet-sauvignon N и fer N или белите arrufiac B, courbu B, gros manseng B и petit manseng B.

Контролираното наименование за произход „Saint-Mont“ е признато през 2011 г.

Червените вина са с наситен цвят. Вкусът им като цяло се характеризира с приятен концентриран аромат, в който често се усещат нотки на червени и черни плодове. Таниновата структура осигурява на тези вина добър потенциал за съхранение, което им дава възможност да придобият комплексни аромати на захаросани плодове и на подправки, често съчетани с дървесни нотки, които се дължат на отлежаването в дървени бъчви.

Вината „розе“ понякога са с добре изразен цвят, а ароматът им като цяло се характеризира с нотки на червени плодове. Отчетливият послевкус в устата ги прави хармонични, с добър баланс между масленост и киселинност.

Белите вина са много ароматни, плътни и балансирани, благодарение на присъствието на сорта gros manseng B.

За лозовите насаждения се използват най-подходящите парцели, групирани в малки острови, разпределени по склонове с добро изложение и с бедни на минерални елементи почви с добра пропускливост.

Географският район попада във водосборния район на река Adour, като основен дял в сортовия състав заемат сортът tannat N и сортовете gros manseng B и petit manseng B, които са особено добре пригодени към по-скоро влажния климат на географския район и към дълбоките почви. Местоположението му на кръстопът между няколко лозаро-винарски района обаче е обогатило лозовите насаждения с принос и от съседните райони, и по-специално по отношение на растителното му богатство, с трите сорта от водосборния район на река Гарона — cabernet franc N, cabernet-sauvignon N, merlot N, чието засаждане се благоприятства и от влиянието на океанския климат.

Използваните от операторите практики на отглеждане са довели до задължителното ръчно бране на предназначените за производството на червени вина сортове грозде.

Наложил се е период на отлежаване на виното в бъчва след ферментация, за да се получи червено вино с комплексни аромати, но най-вече, за да може танините да придобият плътност и финес. Така отлежаването на вината се извършва най-малко до 1 март на годината след събирането на реколтата.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Към КНП „Saint-Mont“ може да се добавя допълнително наименование, уточняващо по-голямата географска единица „Sud-Ouest“ („Югозапад“), съгласно определените в продуктовата спецификация разпоредби.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/boagri/document_administratif-8564051e-3037-488d-8a6f-a5c55a999fe1


(1)   ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/1989/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)