<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑398/12</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62012CJ0398</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1057">EU:C:2014:1057</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20140605">5.6.2014</DATE> г. — ДЕЛО C‑398/12</P><P>M</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген</KEYWORD><KEYWORD>Член 54</KEYWORD><KEYWORD>Принцип <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ne bis in idem<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Постановено от съд на договаряща държава определение за прекратяване на наказателното производство и за непредаване на съд поради липса на доказателства</KEYWORD><KEYWORD>Възможност за възобновяване на разследването при откриване на нови факти и/или доказателства</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за лице, за което наказателното производство окончателно е приключило</KEYWORD><KEYWORD>Наказателно производство в друга договаряща държава срещу същото лице и за същите деяния</KEYWORD><KEYWORD>Изчерпване на възможностите за наказателно преследване и прилагане на принципа ne bis in idem</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑398/12</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 35 ЕС от Tribunale di Fermo (Италия) с акт от <DATE ISO="20120711">11 юли 2012 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20120829">29 август 2012 г.</DATE>, в наказателното производство срещу</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">M,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състав, K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в четвърти състав, M. Safjan, J. Malenovský и A. Prechal, съдии,</P><P>генерален адвокат: E. Sharpston,</P><P>секретар: A. Impellizzeri, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Q и R, от C. Taormina и L. V. Mascioli, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от T. Materne и C. Pochet, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за нидерландското правителство, от C. Schillemans, M. de Ree, C. Wissels и B. Koopman, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, M. Arciszewski, M. Szpunar и M. Szwarc, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за швейцарското правителство, от D. Klingele, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от F. Moro и R. Troosters, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20140206">6 февруари 2014 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="239" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 239, 2000 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>КПСШ<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу M, образувано в Италия за същите деяния като тези, за които е проведено паралелно разследване в Белгия, а именно за това, че между май 2001 г. и февруари 2004 г. на територията на последната държава членка е упражнил сексуално насилие върху малолетно лице.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>Към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), е приложен Протокол № 7, подписан в Страсбург на <DATE ISO="19841122">22 ноември 1984 г.</DATE> и ратифициран от 25 държави — членки на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Протокол № 7 към ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), като член 4 от него, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Право на невъзможност за повторно осъждане или наказание<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на предходната точка не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия ход.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този Протокол на основание член 15 от [ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Харта на основните права на Европейския съюз</P></TI></TITLE><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Протокол (№ 19) относно достиженията на правото от Шенген</P></TI></TITLE><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно членове 1 и 2 от приложения към Договора от Лисабон Протокол (№ 19) относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="290" DATE.PUB="2010">ОВ C 83, 2010 г., стр. 290</REF.DOC.OJ>), Кралство Белгия и Италианската република са сред държавите членки, за които са приложими достиженията на правото от Шенген.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби</P></TI></TITLE><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграфи 1 и 3 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби, приложен към Договора за функционирането на ЕС, правомощията на Съда на Европейския съюз съгласно дял VI от Договора за ЕС във версията му, която е в сила преди влизането в сила на Договора от Лисабон, остават същите през първите пет години след датата на влизане в сила на последния договор по отношение на актовете на Съюза, приети преди влизането в сила на посочения договор, включително когато правомощията са били приети на основание член 35, параграф 2 ЕС.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Декларация по член 35, параграф 2 ЕС</P></TI></TITLE><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Видно от информацията относно датата на влизане в сила на Договора от Амстердам, публикувана в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейските общности</HT> на <DATE ISO="19990501">1 май 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="56" DATE.PUB="1999">ОВ L 114, стр. 56</REF.DOC.OJ>), Италианската република е направила декларация по член 35, параграф 2 ЕС, с която приема компетентността на Съда да се произнася по преюдициални запитвания при условията, предвидени в член 35, параграф 3, буква б) ЕС.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>КПСШ</P></TI></TITLE><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Достиженията на правото от Шенген включват по-специално КПСШ. В дял III от КПСШ, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Полиция и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, се съдържа глава 3, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Прилагане на принципа ne bis in idem<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Член 54 от КПСШ, който се намира в посочената глава 3, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Лице, което е [с]ъдено в една договаряща страна [и наказателното производство срещу него окончателно е приключило], не може да бъде преследвано за същите деяния в друга договаряща страна, при условие че[,] когато лицето е осъдено, санкцията е изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да се изпълни по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Белгийско право</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 128 от белгийския Code d’instruction criminelle (Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>CIC<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) предвижда, че когато е направено искане за предаване на съд на обвиняем, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>ако съставът за предварително разглеждане на обвинението намира, че деянието не съставлява престъпление, правонарушение или простъпка или че няма уличаващи обвиняемия факти и/или доказателства, той обявява, че производството не трябва да бъде продължавано<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 246 от CIC гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Когато отделението по повдигане на обвинение реши, че няма основание за внасяне на делото в съда, обвиняемият не може да бъде съден след това за същите деяния, освен при откриване на нови факти и/или доказателства<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 247 от CIC предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Свидетелските показания, документите и протоколите, които не са могли да бъдат представени за разглеждане от отделението по повдигане на обвинение, но или могат да допълнят доказателствата, които според това отделение са недостатъчни, или да представят фактите по нов начин, който допринася за установяване на истината, се считат за нови факти и/или доказателства<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Видно от преписката, Cour de cassation (Касационен съд) на Белгия е постановил, че членове 246 и 247 от CIC се прилагат не само за определенията на отделението по повдигане на обвинение за прекратяване на наказателното производство, но и за всички случаи, в които съдебните органи с правомощия в досъдебното производство, включително съставът за предварително разглеждане на обвинението, са постановили акт за прекратяване на разследването.</TXT></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 248 от CIC предвижда, че при откриване на нови факти и/или доказателства съответният разследващ полицай или съдия-следовател изпраща копия от документите и доказателствата на апелативния прокурор. По предложение на последния председателят на отделението по повдигане на обвинение определя съдията, пред когото ще се проведе ново разследване по искане на прокуратурата.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Италианско право</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 604 от италианския Наказателен кодекс предвижда, че проявите на сексуално насилие, извършени от италиански граждани, могат да бъдат преследвани в Италия дори ако са били извършени в чужбина.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>M е италиански гражданин, пребиваващ в Белгия, където след поредица сигнали, подадени от неговата снаха Q, през 2004 г. за него се образува наказателно производство за прояви на сексуално насилие или за разврат, и по-специално за развратни действия спрямо малолетно лице.</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>Твърди се, че той е извършил тези деяния в Белгия между май 2001 г. и февруари 2004 г. спрямо внучката си N, родена на <DATE ISO="19990429">29 април 1999 г.</DATE>, в съучастие със сина си O, който е баща на N.</TXT></NP><?PAGE NO="5"?><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>След провеждане на разследване, по време на което са събрани и проверени различни доказателства, съставът за предварително разглеждане на обвинението на Tribunal de première instance de Mons (Първоинстанционен съд, Монс) (Белгия) приема на <DATE ISO="20081215">15 декември 2008 г.</DATE> определение за прекратяване на наказателното производство и за непредаване на съд поради липса на доказателства (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>определението за прекратяване на наказателното производство<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>Отделението по повдигане на обвинение на Cour d’appel de Mons (Апелативен съд, Монс) (Белгия) потвърждава това определение за прекратяване на наказателното производство с решение от <DATE ISO="20090421">21 април 2009 г.</DATE> Подадената срещу това решение жалба е отхвърлена от Cour de cassation (Касационен съд) (Белгия) с решение от <DATE ISO="20091202">2 декември 2009 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Успоредно с провежданото на територията на Белгия разследване, по сигнал, подаден от Q на <DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE> до италианските полицейски органи, Tribunale di Fermo образува срещу M наказателно производство за същите деяния като посочените в точки 15 и 16 от настоящото решение.</TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>След провеждането на разследване, по което в голяма степен са извършени същите действия както по разследването в Белгия, на <DATE ISO="20081219">19 декември 2008 г.</DATE> съдията докладчик в предварителното заседание към Tribunale di Fermo постановява предаването на M на колегиален състав от този съд.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>В проведеното на <DATE ISO="20091209">9 декември 2009 г.</DATE> пред Tribunale di Fermo заседание M се позовава на решението на Cour de cassation от <DATE ISO="20091202">2 декември 2009 г.</DATE> и на принципа ne bis in idem.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>Като признават, че в Белгия и Италия са проведени разследвания за едни и същи деяния, представителят на прокуратурата и адвокатите на Q твърдят, че не е налице влязъл в сила съдебен акт относно отговорността на лицето и в това отношение поддържат, че определението от <DATE ISO="20081215">15 декември 2008 г.</DATE> за прекратяване на наказателното производство не е пречка за последващо възобновяване на преследването при откриване на нови факти и/или доказателства.</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че посоченото определение за прекратяване на наказателното производство е пречка за предаването на обвиняемия на съд, освен ако не бъдат открити нови уличаващи го факти и/или доказателства като посочените в член 247 от CIC.</TXT></NP><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва също, че съгласно белгийското право при откриване на нови факти и/или доказателства разследването може да бъде възобновено само по предложение на прокуратурата.</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunale di Fermo решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Влязлото в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което е постановено от [съд на] държава — членка на Европейския съюз, страна по КПСШ, след обстойно разследване в рамките на производство, като преследването може да бъде възобновено при наличието на нови доказателства, пречка ли е да се образува или проведе производство за същите деяния и спрямо същото лице в друга договаряща държава?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 54 от КПСШ трябва да се тълкува в смисъл, че определение за прекратяване на наказателното производство и непредаване на съд, което в държавата, в която е постановено, е пречка за образуването на<?PAGE NO="6"?> ново производство за същите деяния и спрямо същото лице, освен ако не бъдат открити нови уличаващи го факти и/или обстоятелства, следва да се разглежда като съдебен акт, с който окончателно е приключило наказателното производство по смисъла на този член и който поради това възпрепятства образуването в друга договаряща държава на ново производство за същото лице и за същите деяния.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>Както следва от самия текст на член 54 от КПСШ, в договаряща държава никой не може да бъде преследван за същите деяния като тези, за които вече <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>наказателното производство окончателно е приключило<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> в друга договаряща държава.</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>За да се определи дали със съдебен акт наказателното производство за дадено лице окончателно е приключило по смисъла на този член, следва да се провери дали актът е приет след преценка на делото по същество (вж. в този смисъл решение Miraglia, C‑469/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:156">EU:C:2005:156</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 30).</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че акт на съдебните органи на договаряща държава, с който дадено лице окончателно е оправдано поради липса на доказателства, трябва да се разглежда като приет въз основа на такава преценка (вж. в този смисъл решение Van Straaten, C‑150/05, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:614">EU:C:2006:614</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 60).</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>Ето защо следва да се констатира, че определение за прекратяване на наказателното производство, постановено след разследване, при което са събрани и проверени различни доказателства, трябва да се разглежда като прието въз основа на преценка по същество по смисъла на решение Miraglia (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:156">EU:C:2005:156</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тъй като с него окончателно се постановява, че тези доказателства не са достатъчни, и се изключва всякаква възможност за повторно образуване на производството въз основа на същата съвкупност от улики.</TXT></NP><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че за да може да се приеме, че за дадено лице и за деянията, в чието извършване то е обвинено, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>наказателното производство окончателно е приключило<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 54 от КПСШ, възможностите за наказателно преследване трябва окончателно да са изчерпани, така че в държавата, в която е приет съответният акт, да се прилага защитата, предоставена от принципа ne bis in idem (вж. в този смисъл решение Turanský, C‑491/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:768">EU:C:2008:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 32 и 35 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>Действително акт, вследствие на който съгласно правото на една договаряща държава, в която е образувано наказателно производство за дадено лице, не са изчерпани окончателно възможностите за наказателно преследване на национално равнище, по принцип не би могъл да има за резултат създаване на процесуална пречка за евентуалното образуване или продължаване на наказателно производство за същото деяние и спрямо същото лице в друга договаряща държава (решение Turanský, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:768">EU:C:2008:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36).</TXT></NP><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>Както следва обаче от акта за преюдициално запитване, след постановяване на решението на Cour de cassation на <DATE ISO="20091202">2 декември 2009 г.</DATE> определението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Поради това възможностите за наказателно преследване трябва да се приемат за изчерпани, като по този начин се създава пречка за образуването на територията на Кралство Белгия на ново наказателно производство срещу M за същите деяния и въз основа на същите доказателства като проверените в производството, по което е постановено посоченото определение. Всъщност членове 246—248 от CIC предвиждат по същество, че преследването може да бъде възобновено само при откриване на нови факти и/или доказателства, а именно по-специално на доказателства, които все още не са били разгледани от отделението за повдигане на обвинение и въз основа на които то може да вземе решение, различно от това за прекратяване на производството.</TXT></NP><?PAGE NO="7"?><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, както постановява Съдът в точка 40 от решение Bourquain (C‑297/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:708">EU:C:2008:708</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) относно задочна присъда, че единствено фактът, че това наказателно производство би могло по силата на уреждащото го национално право да бъде възобновено, не изключва сам по себе си възможността присъдата все пак да бъде квалифицирана като окончателна по смисъла на член 54 от КПСШ.</TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>В допълнение трябва да се отбележи, че след като правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление е уредено и в член 50 от Хартата, член 54 от КПСШ следва да се тълкува с оглед на посочената разпоредба.</TXT></NP><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи най-напред, че преценката дали постановеният в разглежданото наказателно производство акт е влязъл в сила, трябва да бъде извършена с оглед на правото на държавата членка, в която актът е постановен.</TXT></NP><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>На следващо място трябва да се отбележи, че съгласно разясненията по член 50 от Хартата, които следва да се вземат предвид при нейното тълкуване (решение Åkerberg Fransson, C‑617/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 20 и цитираната съдебна практика), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>що се отнася до ситуациите, посочени в член 4 от Протокол № 7, а именно прилагането на принципа на територията на една и съща държава членка, гарантираното право има същото съдържание и обхват, както съответстващото правило от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Всъщност тази част от разясненията е релевантна в настоящия случай, като се има предвид, че съгласно член 54 от КПСШ отговорът на въпроса дали е налице влязъл в сила съдебен акт за целите на прилагането на принципа ne bis in idem за евентуално наказателно производство в друга договаряща държава, зависи от това дали този акт е влязъл в сила в договарящата държава, в която е постановен.</TXT></NP><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>При все това от член 4, параграф 2 от Протокол № 7 към ЕКПЧ следва, че принципът ne bis in idem, уреден в параграф 1 от този член, допуска възможността за възобновяване на преследването, ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>нови факти или новооткрити обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> могат да повлияят на взетото решение.</TXT></NP><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение в Решение по дело Золотухин с/у Русия (№ 14939/03, § 83, <DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>) ЕСПЧ постановява, че гаранцията по член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>става релевантна, когато е образувано ново производство и предходното оправдаване или осъждане вече е влязло в сила<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. За сметка на това не могат да бъдат взети предвид извънредните способи за отмяна, когато трябва да се определи дали производството окончателно е било прекратено. Макар тези способи за отмяна да се явяват продължение на първото производство, влизането в сила на акта не може да зависи от използването им (ЕСПЧ, Решение по дело Золотухин с/у Русия, № 14939/03, § 108, <DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>).</TXT></NP><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>В случая възможността за възобновяване на разследването поради откриването на нови факти и/или доказателства, предвидена в членове 246—248 от CIC, не би могла да постави под съмнение факта, че разглежданото в главното производство определение за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Вярно е, че тази възможност не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>извънреден способ за отмяна<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на посочената практика на Европейския съд по правата на човека, но тя предполага извънредното образуване на отделно производство, при това въз основа на различни доказателства, а не представлява само продължение на прекратеното производство. Освен това, като се има предвид необходимостта да се провери дали изтъкнатите доказателства наистина са нови, за да се обоснове възобновяването, всяко ново производство, образувано в съответствие с тази възможност за възобновяване за същото лице и за същите деяния, може да бъде проведено само в договарящата държава, на чиято територия е постановено определението.</TXT></NP><?PAGE NO="8"?><NP><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 54 от КПСШ трябва да се тълкува в смисъл, че определение за прекратяване на наказателното производство и непредаване на съд, което в държавата, в която е постановено, е пречка за образуването на ново производство за същите деяния и спрямо същото лице, освен ако не бъдат открити нови уличаващи го факти и/или обстоятелства, следва да се разглежда като съдебен акт, с който окончателно е приключило наказателното производство по смисъла на този член и който поради това възпрепятства образуването в друга договаряща държава на ново производство за същото лице и за същите деяния.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че определение за прекратяване на наказателното производство и непредаване на съд, което в държавата, в която е постановено, е пречка за образуването на ново производство за същите деяния и спрямо същото лице, освен ако не бъдат открити нови уличаващи го факти и/или обстоятелства, следва да се разглежда като съдебен акт, с който окончателно е приключило наказателното производство по смисъла на този член и който поради това възпрепятства образуването в друга договаряща държава на ново производство за същото лице и за същите деяния.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>