1

В жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Google LLC (по-рано Google Inc.) и Alphabet Inc., чието дъщерно дружество е Google LLC (наричани по-нататък заедно „Google“), искат главно отмяна на Решение С(2019) 2173 final на Комисията от 20 март 2019 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело АТ.40411 — Google Search (AdSense) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), или при условията на евентуалност, отмяна или намаляване на размера на глобата, наложена им с това решение.

2

Google е предприятие от сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в продукти и услуги, свързани с интернет, което извършва дейност в Европейското икономическо пространство (ЕИП). То е познато по-специално със своята обща търсачка, която позволява на интернет потребителите да намират и влизат с използвания от тях браузър и чрез хипертекстови връзки в уебсайтове, които отговарят на техните нужди.

3

Интернет търсачката на Google, която се намира на адрес www.google.com или на подобни адреси с разширение със съответния код на държавата, показва резултати от търсене, представени на страници, които се появяват на екраните на интернет потребителите. Тези резултати са подбрани от посочената търсачка по общи критерии и без уебсайтовете, към които препращат, да заплащат на Google възнаграждение за показването, или въз основа на логика, специфична за конкретния вид провеждано търсене; тези резултати може да не зависят и от плащания от страна на уебсайтовете, към които препращат.

4

Страниците с резултати на Google показват и резултати, свързани с плащания от уебсайтовете, към които препращат. Тези резултати, наричани обикновено „реклами“ (съкратено на английски език „ads“), също имат връзка с търсенето на интернет потребителя и се различават от естествените резултати от обикновено или специализирано търсене например по думите „реклама“ или „спонсорирано“. Тяхното показване е свързано със задължения за плащане от страна на рекламодателите, поети след наддаване, което се управлява посредством интернет платформата за наддаване на Google.

5

От 2003 г. Google управлява и платформа за посреднически услуги за реклама, наречена AdSense. В това отношение Google е разработило различни услуги, сред които по-специално посредническа услуга за онлайн реклама при търсене, наречена AdSense for Search (наричана по-нататък „AFS“). AFS дава възможност на издатели на уебсайтове на трети, независими от Google лица, чиито уебсайтове са с интегрирани търсачки, да разпространяват онлайн реклама при търсене от Google, когато ползвателите извършват търсене в техните уебсайтове.

6

Така доставчиците на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене (наричани по-нататък „посредниците“) дават възможност на издателите на уебсайтове да показват реклами при извършено от ползвателите онлайн търсене на уебсайтове с интегрирана търсачка. По този начин посредници и издатели могат да си разпределят приходите, генерирани от показването на тези реклами.

7

Що се отнася до AFS, рекламодателите трябва да свързват рекламите си с ключови думи, които потребителите на съответните уебсайтове е вероятно да използват при онлайн търсене. За да определи кои рекламодатели могат да показват своите реклами в отговор на онлайн търсене, Google взема предвид основно, от една страна, цената, която всеки от тях е посочил, че е готов да плати в рамките на предвидено за тази цел наддаване, и от друга страна, релевантността на тези реклами предвид посоченото търсене и следователно предвид вероятността потребителят да кликне върху тези реклами. Всъщност по принцип рекламодателят заплаща цената, която следва от показването на неговата реклама, само ако потребителят действително кликне върху нея, поради което приходите от реклама, генерирани от това показване, не зависят единствено от сумата на съответното наддаване.

8

Издателите сключват с Google по-специално два вида договори, за да използват AFS.

9

От една страна, издателите могат да сключват „онлайн договор“, а именно стандартен договор, който не подлежи на договаряне, за един или повече от своите уебсайтове. Google квалифицира издателите, които сключват такъв договор, като „онлайн партньори“.

10

От друга страна, издателите могат да сключват „споразумение за предоставяне на услугите на Google“ (наричано по-нататък „СПУ“) за един или повече от своите уебсайтове. За разлика от онлайн договорите, СПУ се договарят с всеки издател поотделно. Google квалифицира издателите, избрали да сключат СПУ, като „преки партньори“.

11

Google е изготвило образци на СПУ, въпреки че СПУ са договори, индивидуално договорени с преки партньори. Тези договорни образци са многократно изменяни, по-специално през март 2009 г. Освен това, за да сключат СПУ, преките партньори трябва да попълнят формуляр за поръчка, в който да уточнят дали искат да използват AFS или друга услуга от AdSense, както и списък с адреси на уебсайтове, за които искат да използват заявената услуга или заявените услуги.

12

До март 2009 г. образецът на СПУ съдържа по-специално две клаузи. Първата клауза (наричана по-нататък „клаузата за изключителни права“) предвижда прекият партньор да не използва на изброените в поръчката уебсайтове услуга, която е идентична или по същество сходна на услугите, предоставяни от Google съгласно СПУ, или услуга, която пряко се конкурира с тях. Втората клауза (наричана по-нататък „английската клауза“) предвижда, че при условията на клаузата за изключителни права прекият партньор и Google трябва да положат усилия да договорят нова поръчка, преди да се обърнат към друг доставчик на услуги за онлайн търсене или реклами. Освен това, в случай че прекият партньор и Google не постигнат съгласие за нова поръчка и прекият партньор реши да се обърне към такъв доставчик, клаузата предвижда, че Google може да направи оферта, съответстваща на условията, предлагани от този доставчик.

13

От март 2009 г. образецът на СПУ вече не съдържа нито клаузата за изключителни права, нито английската клауза. Вместо тях са въведени две нови клаузи. Първата (наричана по-нататък „клаузата за позициониране“) предвижда, че по отношение на уебсайтове, използващи AFS, прекият партньор трябва, от една страна, да показва минимален брой онлайн реклами при търсене от Google, и от друга страна, да не показва такива реклами от други посредници (наричани по-нататък „конкурентните реклами“) над или в непосредствена близост до рекламите от Google. Втората (наричана по-нататък „клаузата за предварително разрешение“) изисква прекият партньор да получи съгласието на Google, преди да промени показването на всички онлайн реклами при търсене, включително конкурентни реклами, които се появяват на страниците с резултати. Също така се уточнява, че Google може да откаже да даде съгласието си само на определени основания и ако не отговори в рамките на 15 работни дни, се счита, че е дало съгласието си.

14

Всички СПУ, съдържащи клаузата за предварително разрешение, съдържат и клаузата за позициониране. За сметка на това не всички СПУ, съдържащи клаузата за позициониране, съдържат непременно клаузата за предварително разрешение.

15

Накрая, формулярът за поръчка, съответстващ на образеца на СПУ от март 2009 г., предвижда включване на екранни снимки на страниците с резултати от уебсайтовете, посочени в този формуляр за поръчка, за целите на използването на AFS (наричани по-нататък „рекламните шаблони“). Рекламните шаблони трябва да отразяват броя, формàта и позиционирането на онлайн рекламата при търсене в Google на тези страници.

16

През януари 2010 г. Bundeskartellamt (Федерална служба за защита на конкуренцията, Германия) изпраща на Европейската комисия жалба, подадена от Ciao GmbH срещу Google.

17

На 30 ноември 2010 г. Комисията образува срещу Google производство на основание член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

18

На 31 март 2011 г., 30 март 2012 г. и 30 януари 2013 г. Microsoft Corporation, Expedia Inc. и Initiative for a Competitive Online Marketplace подават съответно жалби срещу Google.

19

На 13 март 2013 г. Комисията приема предварителна оценка на основание член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), която се отнася по-специално до договорните задължения, наложени от Google във връзка с рекламни кампании, свързани с онлайн търсене.

20

На 3 април 2013 г., 21 октомври 2013 г. и 31 януари 2014 г. Google предлага на Комисията да приеме ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена в предварителната ѝ оценка.

21

На 16 май 2014 г. и 2 юли 2015 г. Deutsche Telekom AG, както и [поверително] ( 1 ) и дъщерното му дружество [поверително] подават съответно жалби срещу Google.

22

На 21 април 2016 г. жалбите на Microsoft и на Ciao срещу Google са оттеглени.

23

На 14 юли 2016 г. Комисията решава да започне производство по член 2, параграф 1 от Регламент № 773/2004 по отношение на предвидените в СПУ клаузи за изключителни права, за позициониране и за предварително разрешение. Същия ден на основание член 10 от този регламент тя приема изложение на възраженията, с което уведомява Google, че тези клаузи могат да представляват злоупотреба с господстващо положение и в резултат на това да нарушават член 102 ДФЕС.

24

На 9 септември 2016 г. Google уведомява Комисията, че е изпратило писма на всички преки партньори с информация, че се отказва от прилагане на клаузите за изключителни права и предварително разрешение като цяло, както и от някои уговорки от клаузата за позициониране.

25

На 20 март 2019 г. Комисията приема обжалваното решение.

26

С обжалваното решение Комисията приема, че Google е извършило три отделни нарушения на член 102 ДФЕС, които, взети заедно, съставляват единно продължено нарушение на същата разпоредба. Вследствие на това тя налага на Google LLC глоба, част от която да заплати солидарно с Alphabet Inc.

27

Според Комисията националните пазари за онлайн реклама при търсене и пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при това търсене в ЕИП представляват отделни съответни пазари за целите на нейния анализ.

28

Комисията приема, че предоставянето на онлайн реклама при търсене, а именно на онлайн реклама, която се показва при търсене по ключова дума, извършено от ползвателите в уебсайтове с търсачка, представлява отделен продуктов пазар.

29

Комисията обяснява, че този пазар изисква извършените от ползвателите търсения да се съчетаят със съответните реклами при търсене чрез платформи за онлайн реклама при търсене. Тя отбелязва също, че на този пазар търсенето се формира от ползватели и рекламодатели, а предлагането е представено от оператори на платформи за онлайн реклама при търсене. Съгласно обясненията на Комисията тези платформи изискват услуга за общо търсене, технология за съчетаване на извършените от потребителите търсения със съответните реклами при търсене и достатъчно голяма база от рекламодатели, за да се конкурират с други платформи за онлайн реклама при търсене.

30

За да стигне до извода, че пазарът на онлайн реклама при търсене е отделен продуктов пазар, Комисията разграничава онлайн рекламата при търсене от три други вида реклама.

31

Първо, според Комисията офлайн рекламите, каквито са телевизионните реклами и радиорекламите или рекламите във вестниците, не са заместими с онлайн рекламата.

32

Второ, Комисията приема, че онлайн рекламата при търсене не е заместима с онлайн рекламата, несвързана с онлайн търсене, а именно рекламата, поместена директно на страница на уебсайт без връзка с търсене по ключови думи, извършено от ползвателите.

33

Трето, Комисията счита, че онлайн рекламата при търсене не е заместима със специализираните резултати от онлайн търсене, които предполагат платени специализирани продукти и услуги на рекламодатели, например при търсене в уебсайтове, извършено чрез обикновената търсачка на Google посредством услугите „Google Shopping“ и „Google Hotel Finder“.

34

От гледна точка на географския обхват Комисията приема, че пазарът на онлайн рекламата при търсене е национален пазар, като посочва национални пазари в ЕИП.

35

Комисията изтъква, че предоставянето на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, а именно услугите, които, като AFS, позволяват на издателите да „продават“ рекламно пространство на своите уебсайтове на рекламодателите, които искат да показват онлайн реклама при търсене, представлява отделен продуктов пазар.

36

Първо, Комисията приема, че е налице ограничена заместимост между — съгласно термините, използвани в обжалваното решение — „продажбата“ на онлайн реклама чрез посредник и директната продажба на онлайн реклама от издатели.

37

Второ, Комисията счита, че е налице ограничена заместимост на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене и на посредническите услуги за онлайн реклама, несвързана с търсене.

38

От гледна точка на географския пазар Комисията приема, че пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене обхваща цялото ЕИП.

39

Комисията отбелязва, че в различни периоди между 2006 г. и 2016 г. Google е заемало господстващо положение, от една страна, на 30 от 31 национални пазара за онлайн реклама при търсене в ЕИП и от друга страна, от 2006 г. до 2016 г. на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП.

40

Комисията приема, че в различни периоди между 2006 г. и 2016 г. Google е заемало господстващо положение на всички национални пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, с оглед на пазарните му дялове, пречките за навлизане на пазара и за разрастване и липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на рекламодателите.

41

Първо, Комисията изчислява пазарните дялове на Google, основавайки се едновременно на брутните му приходи и на нетните му приходи. Тя установява, че от 2006 г. до 2016 г. Google е притежавало повече от [поверително] % пазарни дяла на всички национални пазари в ЕИП, за които разполага с информация, с изключение на Чешката република, Португалия, Словения, Финландия, Швеция и Норвегия. Тя допълва, че през 2016 г. Google е било с пазарен дял над [поверително] %, основавайки се на брутните му приходи, и над [поверително] %, основавайки се на нетните му приходи на всички национални пазари в ЕИП, за които разполага с информация, включително Чешката република, Словения, Финландия и Швеция.

42

Второ, Комисията изчислява пазарните дялове на Google, основавайки се на обема на онлайн търсения. Тя установява, че между 2010 г. и 2013 г. Google е притежавало над [поверително] % пазарни дяла на всички национални пазари в ЕИП, за които разполага с информация.

43

Трето, Комисията приема, че от 2006 г. до 2016 г. Google е било изправено пред ограничена конкуренция от страна на други доставчици на онлайн реклама при търсене, сред които Microsoft и Yahoo!, въпреки че през 2003 г. последното е придобило Overture Services Inc., което тогава е пионер и лидер в тази област.

44

Комисията приема, че са налице многобройни пречки за навлизане и за разрастване на националните пазари за онлайн реклама при търсене.

45

Първо, Комисията отбелязва, че за да се установи на пазара доставчик на онлайн реклама при търсене, са необходими значителни инвестиции и че този извод се отнася и за доставчиците на онлайн реклама, несвързана с търсене.

46

Второ, според Комисията националните пазари за онлайн реклама при търсене се характеризират с мрежови ефекти.

47

От една страна, Комисията отбелязва, че колкото повече рекламодатели са използвали услугата на доставчик на онлайн реклама при търсене, толкова по-голяма възможност е имал доставчикът да избира от голям брой онлайн реклами при търсене, като по този начин увеличава релевантността на рекламите, които показва в отговор на онлайн търсене, извършено от потребител.

48

От друга страна, Комисията констатира, че колкото по-голям е броят на ползвателите на услуга за общо търсене, толкова по-голяма е вероятността онлайн реклама при търсене да съответства на търсенията на ползвателя, който се интересува от нея.

49

Трето, Комисията приема, че конкурентните доставчици на онлайн реклама при търсене не могат лесно да предложат „мощта“ на услугата за общо търсене на Google и „взаимодействието“ на тази услуга с онлайн рекламата при търсене. В това отношение тя отбелязва, че през 2016 г. услугата за общо търсене на Google е с пазарен дял над [поверително] % във всяка от държавите — членки на ЕИП, с изключение на Чешката република, където все пак е над [поверително] %.

50

Четвърто, Комисията констатира, че почти всички рекламодатели използват AdWords, платформата на Google, която работи на принципа на наддаване и е свързана с услуга за общо търсене на Google.

51

Пето, Комисията отбелязва, че след 2006 г. и от момента, в който Microsoft прави достъпна adCenter, не е имало значимо навлизане на нито един от националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП.

52

Шесто, Комисията посочва, че Google е засилило господстващото си положение, като през октомври 2015 г. е сключило споразумение с Yahoo! Inc. за предоставяне на онлайн реклама при търсене, услуги за общо търсене и специализирани услуги за търсене на изображения.

53

Комисията приема, че за националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП е характерна липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на рекламодателите.

54

Първо, Комисията констатира, от една страна, че всеки рекламодател представлява само малка част от общото търсене на националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП и от друга страна, че рекламодателите не могат да се ограничават до използване на конкурентните на Google рекламни платформи.

55

Второ, Комисията отбелязва, че рекламодателите не могат да договарят условията на своите споразумения с Google за предоставяне на услуги за онлайн реклама при търсене и че Google им определя високи цени.

56

Комисията приема, че от 2006 г. до 2016 г. Google е имало господстващо положение на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП с оглед на пазарните му дялове, пречките за навлизане на пазара и за разрастване, както и липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на издателите.

57

Първо, основавайки се на брутните приходи на Google, Комисията констатира, от една страна, въз основа на представени от него данни, че то е притежавало пазарни дялове, които между 2006 г. и 2016 г. винаги са били над [поверително] % и които през последната посочена година са достигнали [поверително] %, и от друга страна, въз основа на данни от Google, Microsoft и Yahoo!, че през 2006 г. Google е притежавало пазарни дялове над [поверително] %, които между 2007 г. и 2014 г. винаги са били над [поверително] %.

58

Второ, основавайки се на нетните приходи на Google, Комисията констатира, от една страна, въз основа на представени от него данни, че през 2006 г. то е притежавало пазарни дялове над [поверително] %, а през 2007 г. и 2016 г. — над [поверително] %, и от друга страна, въз основа на данни от Google и Yahoo!, че Google е притежавало пазарни дялове, които между 2006 г. и 2011 г. винаги са били над [поверително] % и които през последната посочена година са достигнали над [поверително] %.

59

Трето, от пазарните дялове на Google Комисията стига до извода, че то е било изправено пред ограничена конкуренция от страна на другите посредници.

60

Комисията приема, че са налице многобройни пречки за навлизане и за разрастване на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП.

61

Първо, тя отбелязва, че са необходими значителни инвестиции за създаване, поддържане и непрекъснато подобряване на „платформа за онлайн реклама при търсене“.

62

Второ, Комисията приема, че пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене се характеризира с мрежови ефекти. В това отношение тя отбелязва, че успехът на посредника зависи от броя на рекламодателите и издателите, които е в състояние да привлече, както и от мащаба на рекламния му портфейл за онлайн търсене. Тя уточнява, че тези различни аспекти са свързани, така че посредник, който не привлича достатъчно издатели, не би могъл да привлече и достатъчно рекламодатели. Освен това тя констатира, че колкото повече рекламодатели са използвали посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, толкова по-голяма възможност е имал посредникът да избира от голям брой онлайн реклами при търсене, като по този начин увеличава релевантността на рекламите, които показва в отговор на онлайн търсене, извършено от потребител.

63

Трето, Комисията отбелязва, че след декември 2009 г. и откакто започва партньорството с Microsoft и Yahoo!, не е имало значимо навлизане на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. Тя допълва, че след 2007 г. „редица“ конкурентни на Google посредници са били маргинализирани или са напуснали този пазар.

64

Според Комисията за пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП е характерна липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на издателите.

65

Първо, Комисията констатира, от една страна, че всеки издател представлява малък дял от търсенето на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП и от друга страна, че издателите не могат да се ограничат до използване на конкурентни посреднически услуги, след като AFS генерира най-високите приходи.

66

Второ, Комисията установява, че от 2013 г. Google, от една страна, е спряло да гарантира минимални приходи на издателите и от друга, между 2007 г. и 2016 г. средно е намалило дела от приходи, които им разпределя.

67

Комисията приема, че от 1 януари 2006 г. до 31 март 2016 г. клаузата за изключителни права представлява злоупотреба с господстващо положение, доколкото се съдържа в СПУ, в които преките партньори „обикновено“ включват всички свои уебсайтове, на които се показва онлайн реклама при търсене. Тя приема главно, че при тези условия клаузата въвежда задължение за доставка единствено към тези преки партньори, което само по себе си противоречи на член 102 ДФЕС. Алтернативно, тя приема, че доколкото въвежда такова задължение, тази клауза противоречи на посочената разпоредба, тъй като е способна да ограничи конкуренцията. Комисията квалифицира като „преки партньори за „всички уебсайтове“ преките партньори, които обикновено включват всички свои уебсайтове в поне едно от своите СПУ.

68

От една страна, Комисията припомня практиката на Съда, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36, т. 89), че „предприятие с господстващо положение на пазара, което обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, злоупотребява с господстващо положение по смисъла на член [102 ДФЕС]“.

69

От друга страна, Комисията констатира, че в случая клаузата за изключителни права представлява задължение за доставка към единствен купувач, доколкото задължава преките партньори за всички уебсайтове да осигуряват всички или значителна част от своите нужди от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене от Google. В това отношение тя отбелязва, най-напред, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с тези преки партньори, „обикновено“ се прилага към всички техни уебсайтове, на които се показват онлайн реклами при търсене, по-нататък, че тези преки партньори не могат да изключат прилагането на тази клауза, преди да изтече срокът на техните СПУ, и накрая, че със СПУ, сключени с два от тези преки партньори, а именно [поверително] и [поверително], същите се задължават да приложат тази клауза към всички свои уебсайтове, на които се показват такива реклами.

70

При тези условия Комисията главно приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички техни уебсайтове, противоречи на член 102 ДФЕС, без да е необходима проверка дали тази клауза е годна да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая.

71

При условията на евентуалност, Комисията приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, представлява задължение за доставка към единствен купувач, което е годно да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая.

72

Комисията отбелязва, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, първо, е възпирала тези преки партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, второ, е предотвратявала достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, трето, е могла да застраши иновациите, четвърто, е улеснила Google да запазва и укрепва своето господстващо положение на националните пазари на онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и пето, е могла да навреди на потребителите. Освен това Комисията констатира, че английската клауза е засилила годността на тази клауза да ограничи конкуренцията.

73

Комисията допълва, че при разглеждането на релевантните обстоятелства е взела предвид, първо, значимостта на господстващото положение на Google, от една страна, на националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и от друга страна, на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, второ, дела на последния пазар, обхванат от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, и трето, „продължителността на [тази] клауза“.

74

Комисията отхвърля обективните основания, изтъкнати от Google в хода на административното производство.

75

Първо, в хода на административното производство Google е посочило, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е необходима, за да му се осигурят достатъчни приходи, с които да се поддържат, от една страна, необходимите инвестиции за управление и подобряване на предлаганите от него посреднически услуги за онлайн реклама при търсене и от друга страна, направените инвестиции в полза на тези преки партньори.

76

Второ, Google е изтъкнало, че AFS е довела до положителни за конкуренцията последици, подобрявайки качеството на опита на потребителите и увеличавайки приходите от реклама, ползата от страниците за търсене за издателите и експозицията на рекламодателите пред потребителите, интересуващи се от техните продукти.

77

От една страна, Комисията приема, че Google не е доказало, че посочените от него инвестиции нямало да бъдат осъществени без клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове. В това отношение тя отбелязва по същество, че фактът, че Google е заменило посочената клауза с клаузите за позициониране и предварително разрешение, показва, че то е можело да осъществи тези инвестиции с по-малко ограничителни клаузи. От друга страна, тя констатира, че твърдените от Google положителни за конкуренцията последици не са релевантни, за да се определи дали клаузата за изключителни права е обективно обоснована.

78

Комисията приема, че от 31 март 2009 г. до 6 септември 2016 г. клаузата за позициониране представлява злоупотреба с господстващо положение, тъй като е била годна да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая, и че Google не е доказало, че посочената клауза е обективно обоснована.

79

На първо място, Комисията приема, че с клаузата за позициониране най-видимите места на уебсайтовете на партньорите, обхванати от тази клауза, се запазват за онлайн реклама при търсене в Google.

80

На второ място, Комисията счита, че клаузата за позициониране задължава преките партньори да показват на най-видимите места на уебсайтовете, обхванати от тази клауза, от една страна, „блок“ от три „широкоформатни“ онлайн реклами при търсене в Google, когато търсенето се извършва от компютър, и от друга страна, поне една онлайн реклама при търсене в Google, когато търсенето се извършва от мобилно устройство.

81

Комисията отбелязва, че клаузата за позициониране, първо, е възпирала преките партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, второ, е предотвратявала достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, трето, е могла да застраши иновациите, четвърто, е улеснила Google да запазва и да укрепва своето господстващо положение на националните пазари на онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и пето, е могла да навреди на потребителите. Освен това тя констатира, че задължителният характер на рекламните шаблони е увеличил годността на посочената клауза да ограничава конкуренцията.

82

Комисията допълва, че при разглеждането на релевантните обстоятелства е взела предвид, първо, значимостта на господстващото положение на Google, от една страна, на националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и от друга страна, на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, второ, дела на последния пазар, обхванат от клаузата за позициониране, и трето, „продължителността на [тази] клауза“.

83

Комисията отхвърля обективните основания, изтъкнати от Google в хода на административното производство.

84

Първо, в хода на административното производство Google е посочило, че клаузата за позициониране е необходима, за да се осигурят в известна степен достатъчни приходи, с които да се оправдаят направените инвестиции в полза на тези преки партньори, както и за да се увеличат максимално приходите им (вж. т. 75 по-горе).

85

Второ, Google е изтъкнало, че е необходима известна степен на стабилност при показване на онлайн рекламата при търсене, за да се запазва релевантността ѝ.

86

Комисията отбелязва, че Google не е доказало, че без клаузата за позициониране посочените от него инвестиции нямало да бъдат осъществени. Освен това тя констатира, че твърдяното от Google обстоятелство, че посочената клауза е довела до увеличаване на приходите от реклама на преките партньори, не е релевантно, за да се установи дали е налице нарушение на член 102 ДФЕС. Накрая, тя приема, че Google е можело да запази релевантността на онлайн рекламата при търсене, като използва по-малко ограничителни мерки, като например препоръки. В това отношение тя уточнява, че фактът, че през 2016 г. Google се е отказало от прилагане на някои уговорки от въпросната клауза (вж. т. 24 по-горе), потвърждава, че Google е можело да приложи по-малко ограничителни мерки.

87

Комисията приема, че от 31 март 2009 г. до 6 септември 2016 г. клаузата за предварително разрешение представлява злоупотреба с господстващо положение, тъй като е била годна да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая, и че Google не е доказало, че посочената клауза е обективно обоснована.

88

Комисията отбелязва, че клаузата за предварително разрешение, първо, е възпирала преките партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, второ, е предотвратявала достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, трето, е могла да застраши иновациите, четвърто, е улеснила Google да запазва и да укрепва своето господстващо положение на националните пазари за онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и пето, е могла да навреди на потребителите.

89

Комисията допълва, че при разглеждането на релевантните обстоятелства е взела предвид, първо, значимостта на господстващото положение на Google, от една страна, на националните пазари на онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и от друга страна, на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, второ, дела на последния пазар, обхванат от клаузата за предварително разрешение, и трето, „продължителността на [тази] клауза“.

90

Комисията отхвърля обективните основания, изтъкнати от Google в хода на административното производство.

91

В хода на административното производство Google е изтъкнало, че клаузата за предварително разрешение е необходима, за да се позволи на преките партньори да показват конкурентни реклами, които съответстват на изискванията му за качество, по-специално за да се предотврати показването на реклами, представяни за реклами на Google, които насърчавали неподходящо съдържание или биха довели до инсталиране на зловреден софтуер на компютъра на потребителя.

92

Според Комисията Google не е обяснило причините, поради които преките партньори трябвало да показват конкурентни реклами, които съответстват на изискванията му за качество, нито по какъв начин клаузата за предварително разрешение спомагала за избягването на измамни практики на съответните уебсайтове. Освен това тя счита, че Google е можело да постигне съобразяване с изискванията му за качество и за защита на неговата марка, като използва по-малко ограничителни мерки. В това отношение освен това тя уточнява, че фактът, че през 2016 г. Google се е отказало от прилагане на тази клауза (вж. т. 24 по-горе), потвърждава, че Google е можело да приложи по-малко ограничителни мерки.

93

Според Комисията трите случая на злоупотреба с господстващо положение, произтичащи съответно от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, клаузата за позициониране и клаузата за предварително разрешение, взети заедно, съставляват единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС, продължило от 1 януари 2006 г. до 6 септември 2016 г.

94

В това отношение, първо, Комисията приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, клаузата за позициониране и клаузата за предварително разрешение преследват една и съща цел, а именно отстраняване на конкурентни на Google посредници, за да се запазва и укрепва господстващото му положение на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене и на пазарите на онлайн реклама при търсене, а следователно и позицията му на пазара на обикновеното търсене.

95

Второ, Комисията приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, клаузата за позициониране и клаузата за предварително разрешение са допълващи се клаузи, тъй като са насочени към възпиране на преките партньори да се снабдяват с конкурентни реклами, и към предотвратяване на достъпа на конкурентни на Google посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. В това отношение Комисията уточнява по-специално, че самото Google е квалифицирало клаузата за позициониране като „клауза за „смекчени изключителни права“ и че всички СПУ, съдържащи клаузата за предварително разрешение, съдържат и клаузата за позициониране.

96

Комисията приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, клаузата за позициониране и клаузата за предварително разрешение — всяка поотделно и всички заедно — могат да засегнат значително търговията между държавите членки.

97

Комисията налага на Google LLC глоба в размер на 1494459000 евро, от които 130135475 евро солидарно с Alphabet Inc.

98

Google моли Общия съд:

99

Surfboard Holding BV (наричано по-нататък „Surfboard“) и Vinden.NL BV (наричано по-нататък „Vinden“), предвид становището на последното относно доклада от съдебното заседание, молят Общия съд:

100

Комисията моли Общия съд:

101

В подкрепа на жалбата си Google изтъква пет основания: първото — Комисията е определила неправилно пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, а следователно и не е доказала, че Google има господстващо положение на този пазар, второто — клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, не представлява злоупотреба с господстващо положение, третото и четвъртото — клаузите за позициониране и предварително разрешение не се считат за такава злоупотреба, и петото — Комисията неправилно му е наложила глоба.

102

Съгласно член 102 ДФЕС е забранена като несъвместима с вътрешния пазар всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

103

Съгласно постоянната практика на Съда този член има за цел да се избегне засягането на конкуренцията за сметка на общия интерес, на интересите на отделните предприятия и на потребителите, като не се допуска поведение на предприятията с господстващо положение, което ограничава основаната на качествата конкуренция и по този начин може да причини пряка вреда на последните или което възпрепятства или нарушава тази конкуренция и по този начин може да им причини непряка вреда (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 124; вж. също в този смисъл решение от 27 март 2012 г., Post Danmark, C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 20). Така понятието „злоупотреба“ по смисъла на тази разпоредба има за цел да санкционира поведението на предприятие с господстващо положение на пазар, на който равнището на конкуренция вече е отслабено именно поради присъствието на това предприятие, което поведение има за последица създаването на пречка за запазването на структура на ефективна конкуренция (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 36 и цитираната съдебна практика).

104

Така предприятията с господстващо положение, независимо от причините за това положение, носят особена отговорност да не засягат със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар (вж. решения от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 135, и от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 38).

105

За сметка на това член 102 ДФЕС няма за цел нито да попречи на дадено предприятие да завоюва господстващо положение на един или повече пазари въз основа на своите качества, нито да гарантира, че конкурентите, които са по-малко ефективни от заемащо такова положение предприятие, ще останат на пазара (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 126; вж. също в този смисъл решение от 27 март 2012 г., Post Danmark, C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 21). Всъщност не всеки отстраняващ ефект непременно нарушава конкуренцията, тъй като по дефиниция основаната на качествата конкуренция може да доведе до изчезването от пазара или изтласкването на конкурентите, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, избора, качеството или нововъведенията (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 37 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 133 и 134).

106

Ето защо злоупотреба с господстващо положение може по-специално да се установи, когато укоримото поведение поражда отстраняващ ефект спрямо също толкова ефективни конкуренти, колкото неговия извършител, що се отнася до структурата на разходите, иновационния капацитет или качеството, или още когато посоченото поведение се основава на използването на други средства освен характерните за „нормалната“, т.е. основаната на качествата, конкуренция (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 39 и цитираната съдебна практика).

107

В това отношение Комисията трябва да докаже, че дадено поведение има характер на злоупотреба с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства, свързани с въпросното поведение, сред които са изтъкнатите в доказателствата, представени от предприятието с господстващо положение в негова защита (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 40 и цитираната съдебна практика).

108

Наистина, за да установи, че дадено поведение има характер на злоупотреба, Комисията не трябва непременно да докаже, че това поведение действително е породило антиконкурентни последици. Всъщност член 102 ДФЕС има за цел да санкционира злоупотребата от едно или повече предприятия с господстващо положение на вътрешния пазар или на съществена част от него, независимо дали подобна злоупотреба се е оказала ползотворна, или не. При това положение Комисията може да констатира нарушение на член 102 ДФЕС, като докаже, че през периода, в който съответното поведение е било осъществено, при обстоятелствата в конкретния случай то е могло да ограничи основаната на качествата конкуренция, въпреки липсата на последици от него (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 41 и цитираната съдебна практика).

109

За тази цел обаче по принцип трябва да се представят конкретни доказателства, удостоверяващи, че въпросната практика действително, а не само хипотетично може да породи такива последици, като наличието на съмнения в това отношение трябва да е в полза на предприятието, прилагало тази практика (вж. решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 42 и цитираната съдебна практика).

110

Всъщност следва да се отбележи, че за разлика например от прогнозния анализ, какъвто се налага при разглеждането на проект за концентрация и който изисква да се предвидят събития, които в бъдеще ще настъпят с по-голяма или по-малка вероятност, в случай че не бъде прието решение, с което се забранява планираната концентрация или се уточняват условията за осъществяването ѝ, когато Комисията налага санкции за злоупотреба с господстващо положение, тя най-често трябва да разгледа събития от миналото, за които обикновено има много данни, позволяващи да се разберат причините за тях и да се оценят техните последици върху ефективната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 42).

111

За тази цел в съответствие с член 18 от Регламент № 1/2003 Комисията може по-специално да поиска от предприятията да предоставят всички необходими сведения за целите на нейното разследване. Както изтъква тя, следва да се придаде голяма доказателствена стойност на изчерпателния отговор на пряк въпрос, даден на основание на тази разпоредба, доколкото на предприятията, които предоставят неточна или подвеждаща информация в отговор на такъв въпрос, може да бъде наложена глоба на основание член 23, параграф 1, буква а) от този регламент (вж. в този смисъл решения от 16 септември 2013 г., Galp Energía España и др./Комисия, T‑462/07, непубликувано, EU:T:2013:459, т. 123, и от 26 януари 2022 г., Intel Corporation/Комисия, T‑286/09 RENV, обжалвано, EU:T:2022:19, т. 376).

112

Освен това следва да се припомни, че в хода на административното производство засегнатото предприятие може да поддържа, със съответните доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 138). В тази хипотеза Общият съд трябва да прецени всички доводи на жалбоподателя против правилността на констатациите на Комисията за присъщата годност на разглежданата практика да отстрани конкуренти, които са поне също толкова ефективни (решение от 15 юни 2022 г., Qualcomm/Комисия (Qualcomm — плащания за изключителни права), T‑235/18, EU:T:2022:358, т. 356; вж. също в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 141).

113

Що се отнася до контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, Съдът припомня, че обхватът му обхваща всички елементи от решенията на Комисията относно производства по прилагане на член 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя основания и предвид всички представени от него доказателства, независимо дали предхождат, или следват по време приетото решение и дали са предоставени предварително в рамките на административното производство, или за първи път в рамките на съдебното производство пред Общия съд, доколкото тези доказателства са релевантни за контрола за законосъобразност на решението на Комисията (вж. решения от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72, и от 25 юли 2018 г., Orange Polska/Комисия, C‑123/16 P, EU:C:2018:590, т. 105 и цитираната съдебна практика).

114

С първото основание Google, подкрепяно от Surfboard и Vinden, твърди, че Комисията неправилно е определила пазарите на онлайн реклама при търсене и на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене. Тази грешка означавала, че Комисията не е доказала господстващото положение на Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, поради което бил неправилен изводът ѝ в обжалваното решение за злоупотреба на този пазар по смисъла на член 102 ДФЕС.

115

Доводите на Google са в две части.

116

В първото си основание, в първата му част, Google твърди, че при определянето на националните пазари за онлайн реклама при търсене Комисията неправилно е стигнала до извода, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, не е заместима с онлайн рекламата при търсене.

117

В първото си основание, във втората му част, Google твърди, че при определянето на европейския пазар на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене Комисията неправилно е стигнала до извода, че не е налице заместимост на продажбата на онлайн реклама чрез посредник и на продажбата на онлайн реклама пряко чрез издатели.

118

Както бе посочено в точка 27 по-горе, в обжалваното решение Комисията е определила два съответни пазара. Първият от тях е пазарът на онлайн реклама при търсене, описан в точки 28 и 29 по-горе. Въпреки че злоупотребата с господстващо положение, установена в обжалваното решение, е извършена на втория съответен пазар, определен в това решение, а именно пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, в хода на съдебното заседание Комисията обяснява, че определянето на първия пазар е необходим етап, за да се определи вторият пазар, който не може да бъде определен като отделен пазар, без предварително да бъде определен първият пазар.

119

В обжалваното решение Комисията по-специално е приела, че онлайн рекламата при търсене не е заместима с онлайн рекламата, несвързана с търсене, описани в точка 32 по-горе.

120

В съображения 135—169 от обжалваното решение Комисията основава анализа си, в който е направила разграничение между онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене (наричани по-нататък „разглежданите два вида реклама“), първо, на задействането и позиционирането на въпросните реклами, второ, на техния формат, трето, на способността им да отговарят на непосредствения интерес на потребителя, четвърто, на способността им да стимулират потребителите да направят покупка, пето, на честотата на кликвания и на процента на реализация, шесто, на способността им да измерват възвръщаемостта на инвестицията на рекламодателите, седмо, на становище на сдружение, представляващо рекламодателите (World Federation of Advertisers), осмо, на отговорите на рекламодатели, издатели и медийни агенции на исканията на Комисията за предоставяне на информация относно ефекта от увеличение на цената на онлайн реклама при търсене, девето, на секторен доклад от оператор на онлайн база данни, съдържащ данни и статистически изследвания (Statista), и десето, на необходимите инвестиции за предоставяне на услуги за онлайн реклама при търсене.

121

Според Google в обжалваното решение Комисията неправилно е стигнала до извода, че разглежданите два вида реклама не са част от един и същи пазар.

122

Доводите на Google в това отношение може да бъдат обобщени по следния начин. Първо, Google твърди, че Комисията неправилно се е съсредоточила върху заместимостта на разглежданите два вида реклама от гледна точка на рекламодателите, а не от гледна точка на издателите. Второ, Комисията не взела предвид всички релевантни фактори, като се фокусирала върху предполагаеми разлики в характеристиките на разглежданите два вида реклама. Трето, Комисията не направила адекватен анализ на цените, например чрез критерий, с който се анализира въздействието на значително и трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене (наричан по-нататък „критерият SSNIP“), и изтълкувала неправилно отговорите на издателите, рекламодателите и медийните агенции в рамките на направения от нея анализ. Четвърто, тези предполагаеми разлики в характеристиките на разглежданите два вида реклама не били доказани и освен това не били достатъчни за извода, че липсва заместимост. Пето, Комисията не взела предвид примери за издатели, които редуват или са редували разглежданите два вида реклама. Шесто, Комисията неправилно изтълкувала изявленията на някои представители на Google. Седмо, анализът в обжалваното решение на заместимостта на разглежданите два вида реклама по същество бил в противоречие с предходни решения на Комисията.

123

Surfboard и Vinden подкрепят доводите на Google и също твърдят, че Комисията не е взела надлежно предвид гледната точка на издателите.

124

В самото начало следва да се припомни, че определянето на съответния пазар съгласно член 102 ДФЕС по принцип съставлява предварително условие, за да се прецени дали съответното предприятие евентуално е в господстващо положение, и целта му е да очертае периметъра, в който трябва да бъде преценен въпросът дали това предприятие може в значителна степен да действа независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите (вж. решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 127 и цитираната съдебна практика).

125

От съдебната практика следва, че понятието за съответен пазар предполага, че между спадащите към него стоки или услуги може да съществува действителна конкуренция, което изисква достатъчна степен на взаимозаменяемост на всички стоки или услуги, които спадат към един и същи пазар, с оглед на еднаквата им употреба. Взаимозаменяемостта или заместимостта не се преценява само с оглед на обективните характеристики на съответните продукти и услуги. Следва също така да се вземат предвид условията на конкуренция и структурата на търсенето и предлагането на пазара (вж. решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 51 и цитираната съдебна практика).

126

От Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ C 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60, наричано по-нататък „Известието относно определянето на пазара“) следва още, че „[с]ъответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които с[е] считат за взаимозаменяеми или [заместими] от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба“. От икономическа гледна точка за определянето на съответния пазар заместимостта при търсенето е най-непосредственият и ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукт, по-специално във връзка с техните ценови решения. Освен това заместимостта при предлагането може също да бъде взета предвид при определянето на съответния пазар в случаите, при които последиците от нея са еквивалентни на тези от заместимостта при търсенето по отношение на ефективността и непосредствеността им. Това означава, че доставчиците са в състояние да преориентират производството си към съответните продукти и да ги продават в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но трайни промени в съответните цени (решение от 29 март 2012 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, T‑336/07, EU:T:2012:172, т. 113).

127

Освен това следва да се подчертае, че както е видно от точка 25 от Известието относно определянето на пазара и от съдебната практика, определянето на релевантния пазар не изисква Комисията да прилага стриктна йерархия по отношение на различните видове информация или видове доказателства (решение от 11 януари 2017 г., Topps Europe/Комисия, T‑699/14, непубликувано, EU:T:2017:2, т. 82), тъй като на въпроса за заместимостта на продуктите може да се даде отговор въз основа на съвкупност от индиции, включващи различни, често емпирични елементи на преценка, като Комисията трябва да вземе предвид цялата релевантна информация, с която разполага (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 85).

128

Google твърди, че в обжалваното решение Комисията не е доказала, че разглежданите два вида реклама са част от различни пазари от гледна точка на издателите. Според Google Комисията трябвало задълбочено да разгледа заместимостта при търсенето на последните, тъй като твърдяната от нея в обжалваното решение злоупотреба се отнасяла до ограничаването на възможността за издателите да избират алтернативи на посредническата услуга на Google, а именно AFS. Следователно в обжалваното решение Комисията неправилно се фокусирала върху заместимостта от гледна точка на рекламодателите, а не от тази на издателите.

129

Surfboard и Vinden поддържат тези доводи.

130

Комисията оспорва доводите на Google.

131

На първо място, следва да се констатира, че заместимостта трябва по принцип да се разглежда от гледна точка на търсенето (вж. т. 126 по-горе).

132

В съдебното заседание обаче Google признава, че търсенето за разглежданите два вида реклама не се формира от издателите. Освен това Google не оспорва твърдението на Комисията в съображение 121 от обжалваното решение, че търсенето на пазара на онлайн рекламата при търсене се формира от потребители и рекламодатели, а предлагането се формира от оператори на рекламни платформи. Следователно Google не е доказало, че гледната точка на издателите, които не са част от търсенето, трябва да се вземе предвид при анализа на заместимостта при търсенето.

133

При тези условия Google, Surfboard и Vinden не могат да упрекват Комисията, че в анализа си на определянето на съответния пазар е включила повече обстоятелства, свързани със заместимостта на разглежданите два вида реклама от гледна точка на рекламодателите, отколкото от гледна точка на издателите, само с оглед на факта, че констатираната в обжалваното решение злоупотреба ограничава избора на издателите на пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене, който впрочем е отделен пазар.

134

На второ място и при всички положения, важно е да се подчертае, че в обжалваното решение Комисията е взела предвид гледната точка на издателите при анализа си на заместимостта на разглежданите два вида реклама.

135

Така при преценката си относно определянето на съответния пазар Комисията се е основала на отговорите на издателите на исканията ѝ за предоставяне на информация, за да подкрепи изводите си относно разликите в характеристиките и използването на разглежданите два вида реклама. Това е видно от доводите на Комисията относно позиционирането и формàта на онлайн рекламата при търсене (вж. съображения 136 и 137 от обжалваното решение), присъщата на тази реклама способност да отговори на непосредствен интерес на потребителите (вж. съображения 138 и 139 от обжалваното решение), и нейната по-добра възможност да превръща търсенето в дадения момент в покупка (вж. по-специално съображения 142 и 143 от обжалваното решение). Този извод показва, че анализът на характеристиките и начините на използване на посочени реклами се отнася както за издателите, така и за рекламодателите. Освен това Комисията се позовава на мнения на издатели, за да заключи, че в случай на намаляване с 5—10 % на приходите от онлайн реклама при търсене е малко вероятно тези издатели да заместят цялата или част от онлайн рекламата при търсене, която показват на своите уебсайтове, с онлайн реклама, несвързана с търсене (вж. в това отношение съображение 148 от обжалваното решение). В съображения 156—158, 160, 162 и 164 от обжалваното решение са посочени също виждания и поведение на издатели, които показват на своите уебсайтове онлайн реклама при търсене.

136

Следователно Google не доказва, че Комисията не е разгледала достатъчно заместимостта на разглежданите два вида реклама от гледна точка на издателите.

137

Google твърди, че Комисията неправилно се е фокусирала върху предполагаеми разлики в характеристиките на разглежданите два вида реклама, като не е отчела всички фактори, които са от значение за издателите съобразно изискванията на Известието относно определянето на пазара. По-специално, като се позовава на точки 38—43 от това известие, Google упреква Комисията, че в обжалваното решение не се е основала на действителни примери за заместимост на продукти, количествени тестове за измерване на ценовата еластичност, обосновани мнения на клиенти и конкуренти, както и на пречките пред издателите и техните разходи, свързани с промяна на даден продукт.

138

Комисията оспорва доводите на Google.

139

Както се установява от съдебната практика, припомнена в точки 125 и 126 по-горе, заместимостта не се преценява само с оглед на обективните характеристики на съответните продукти и услуги. Всъщност, макар характеристиките на съответните продукти и услуги да са релевантни за тази преценка, следва също така да се вземат предвид условията на конкуренция и структурата на търсенето и предлагането на пазара (вж. решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 51 и цитираната съдебна практика). В точка 36 от Известието относно определянето на пазара, на което се позовава Google, по същество се повтаря този принцип, като се посочва, че „[н]езависимо от това, продуктовите характеристики и предназначението, са недостатъчни, за да се установи дали два продукта са [заместими] по отношение на търсенето“.

140

За сметка на това, противно на онова, което, изглежда, твърди Google в писмените си изявления, когато определя продуктов пазар, Комисията не е длъжна да разглежда всички критерии за преценка, изброени в Известието относно определянето на пазара, нито да прилага стриктна доказателствена йерархия, както е видно от точка 25 от самото Известие и от цитираната в точка 127 по-горе съдебна практика.

141

Във всеки случай, макар в обжалваното решение Комисията действително да е посветила голяма част от анализа си на характеристиките и начините на използване на разглежданите два вида реклама и на разликите между тях, трябва да се приеме, че за да установи липсата на заместимост на тези реклами, тя не изтъква само тези елементи, а при цялостната преценка е взела предвид редица други фактори, включително посочените от Google и изложени в точка 137 по-горе.

142

Така, в обжалваното решение Комисията е разгледала и фактори като цената на съответните реклами (съображения 148 и 149) и инвестициите, необходими за предоставяне на услуги за онлайн реклама при търсене (съображения 150—154), а в отговора си на изтъкнатите от Google доводи в хода на административното производство — поведението на издателите, които биха намалили използването на онлайн реклама при търсене (съображения 162, 164 и 165), както и виждането на представителите на Google за пазара (съображения 156 и 169). Освен това, както изтъква Комисията в писмените си изявления, въпросът за пречките пред издателите и рекламодателите да заместят онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, също е разгледан имплицитно в обжалваното решение. Всъщност в съображение 148 Комисията отбелязва, че в отговор на исканията ѝ за предоставяне на информация всички издатели и повечето рекламодатели са посочили, че е малко вероятно да заместят онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно намаляване с 5—10 % на приходите от онлайн реклама при търсене, що се отнася до издателите, или на еквивалентно увеличаване на цената на тези реклами, що се отнася до рекламодателите.

143

Освен това, противно на онова, което, изглежда, твърди Google, Комисията действително е получила обосновани мнения от участници на пазара, по-специално след искания за информация, изпратени до издателите, рекламодателите и медийните агенции, които организират рекламни кампании за предприятия. Тя се е основала на тези мнения при определянето на съответния пазар, както е видно от бележки под линия 105, 109, 110, 112—115, 119, 120, 122—125, 128, 132—138, 140, 141, 145, 169, 171, 172 и 176 от обжалваното решение.

144

Следователно Google не доказва, че Комисията не е взела предвид някои релевантни фактори при цялостната си преценка на заместимостта на разглежданите два вида реклама, нито че е допуснала грешка при прилагане на правото, като е посветила голяма част от анализа си на разликите в характеристиките и начините на използване на тези реклами.

145

Google твърди, че е особено важно Комисията да провери, например чрез критерия SSNIP, дали в случай на съществена промяна в цената на онлайн рекламата при търсене издателите и рекламодателите биха избрали да използват онлайн реклама, несвързана с търсене. В такъв случай разглежданите два вида реклама взаимно биха си оказвали конкурентен натиск, така че биха формирали единен пазар. Според Google анализът на цените, направен от Комисията и описан в съображение 148 от обжалваното решение, не представлява истински критерий SSNIP и освен това Комисията направила погрешни изводи от този анализ.

146

На първо място, следва да се разгледат доводите на Google, с които се оспорва адекватността на направения от Комисията анализ на цените, и на второ място, доводите му относно изводите, изведени от Комисията от този анализ.

147

В съображение 148 от обжалваното решение Комисията отбелязва, първо, че „повечето рекламодатели, всички издатели и половината от медийните агенции посочват, че е малко вероятно да пренасочат всички или част от онлайн рекламата при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене“. Второ, в същото съображение Комисията добавя, че някои издатели са посочили също, че това е така, тъй като приходите от онлайн реклама при търсене са значително по-високи от приходите от онлайн реклама, несвързана с търсене.

148

Google твърди, че Комисията не е приложила истински критерий SSNIP. В това отношение, от една страна, Google твърди, че Комисията не е проверила дали за предприятие в хипотетично монополно положение би било рентабилно да увеличи с 5 до 10 % цената на онлайн рекламата при търсене. С други думи, Комисията трябвало да проучи дали достатъчен брой маргинални клиенти биха пренасочили в достатъчна степен търсенето си, за да направят нерентабилно увеличението на цената. От друга страна, Google твърди, че Комисията не е можела да се основава единствено на отговорите на издателите, рекламодателите и медийните агенции на въпрос, отправен им в исканията за предоставяне на информация, още повече че не се посочват факти в подкрепа на тези отговори.

149

Комисията оспорва доводите на Google.

150

В самото начало следва да се отбележи, че от съображение 148 от обжалваното решение по същество следва, че Комисията е поставила на рекламодателите, издателите и медийните агенции въпроса за реакцията им в случай на увеличение на цената на онлайн рекламата при търсене, или в случая на издателите — при намаляване на приходите от тези реклами. Това, изглежда, се потвърждава от бележки под линия 135—138, в които са изброени отговорите на някои предприятия на въпрос 2.2 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. относно AdWords, на въпрос 2 от искането на Комисията за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г., отправено до издателите, както и на въпрос 12 от искането за информация от 11 януари 2016 г., отправено до рекламодателите, и на въпрос 9 от искането за информация от същата дата, отправено до медийните агенции.

151

В това отношение най-напред следва да се разгледа съдържанието на тези въпроси в исканията на Комисията за предоставяне на информация (наричани по-нататък заедно „въпросът относно цените“).

152

Така, що се отнася до рекламодателите, от въпрос 2.2 от искането за предоставяне на информация за AdWords от 22 декември 2010 г. и от въпрос 12 от искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г., отправено до рекламодателите — като някои от отговорите на тези въпроси са посочени в приложения B.3 и B.4 към писмената защита — се установява, че Комисията е поискала от рекламодателите да обяснят дали, в случай че използват онлайн реклама при търсене, биха заменили част от или цялата реклама с онлайн реклама, несвързана с търсене, ако цената на онлайн рекламата при търсене се увеличи с от 5 до 10 % — в резултат на действащия ценови механизъм, а не въз основа на разлика в процента на реализация на реклама — докато цената на онлайн рекламата, несвързана с търсене, остава стабилна, и да уточнят дали, за да вземат това решение, биха отчели други фактори, различни от цената.

153

Що се отнася до медийните агенции, от въпрос 9 от искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г., отправено до медийните агенции, някои от отговорите на които се съдържат в приложения B.3 и B.4 към писмената защита, се установява, че Комисията е поискала от медийните агенции да обяснят дали, в случай че показват за своите клиенти онлайн реклама при търсене, биха заменили част от или цялата тази реклама с реклама, несвързана с търсене, ако цената на онлайн рекламата при търсене се увеличи с от 5 до 10 % — в резултат на действащия ценови механизъм, а не въз основа на разлика в коефициента на конверсия — докато цената на рекламата, която не е свързана с онлайн търсене, остава стабилна, и да уточнят дали при вземането на това решение биха взели предвид други фактори, различни от цената.

154

Що се отнася до издателите, от въпрос 2, второ изречение от отправеното до тях искане за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г., някои от отговорите на които са представени в приложение B.6 към писмената защита, се установява, че Комисията е поискала издателите да обяснят дали биха заменили част от или цялата онлайн реклама при търсене, показвана на техните уебсайтове, с онлайн реклама, несвързана с търсене, ако приходите, генерирани от показването на онлайн реклама при търсене, намалеят с 5 до 10 %, докато приходите, генерирани от показването на онлайн реклама, несвързана с търсене, останат стабилни.

155

На първо място, що се отнася до доводите на Google в това отношение, следва да се припомни, че съгласно точка 17 от Известието относно определянето на пазара критерият SSNIP се изразява в проверка дали клиентите на съответните предприятия биха преминали към наличните заместители или доставчици, намиращи се на друго място, в отговор на хипотетично малкото (в границите от 5 % до 10 %), но постоянно относително увеличение на съответните цени на продуктите и в пространствата, които се изследват. Ако заместимостта е такава, че увеличените цени не носят печалба поради спад в продажбите, това означава, че съответният пазар включва допълнителни заместители и територии.

156

В разглеждания случай Общият съд констатира, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията не е приложила критерия SSNIP по смисъла на точка 17 от Известието относно определянето на пазара, тъй като не е проверила дали за дадено предприятие би било рентабилно да увеличи цената на онлайн рекламата при търсене с 5 до 10 %. Тя обаче е извършила анализа на цените, описан в точки 150—154 по-горе.

157

В това отношение следва да се припомни, че Комисията не е длъжна систематично да използва критерия SSNIP при определяне на пазара в решение, което прилага правилата на конкурентното право, въпреки че в Известието за определяне на пазара този критерий е признат инструмент за тази цел.

158

Всъщност Общият съд вече е приел, че Комисията не е длъжна да приложи критерия SSNIP, като е установил, че макар наистина да е признат метод за определяне на съответния пазар, този икономически критерий не е единственият метод, с който тя разполага. В това отношение Общият съд е постановил, че Комисията е можела също да вземе предвид други инструменти, за да определи съответния пазар, като например пазарни проучвания или оценка на мнението на клиентите и конкурентите (решение от 11 януари 2017 г., Topps Europe/Комисия, T‑699/14, непубликувано, EU:T:2017:2, т. 82).

159

Този принцип е отразен в точка 15 от Известието относно определянето на пазара, която гласи, че критерият SSNIP е само „един от начините“ да се прецени заместимостта между продукти. В точка 25 от това известие също така се посочва, че „[с]ъществува широк спектър от доказателства, даващи възможност за оценка на степента, в която заместимостта е налице“, и че в това отношение „Комисията прилага отворен подход по отношение на емпиричните доказателства, с което цели да използва ефективно цялата налична информация, която може да е релевантна за отделни случаи […] [и] не прилага стриктна йерархия по отношение на различните видове информация или видове доказателства“.

160

Освен това съгласно съдебната практика има случаи, в които критерият SSNIP може дори да се окаже неподходящ, например при наличието на т.нар. явление „cellophane fallacy“, положение, при което въпросното предприятие вече се намира в квазимонополно положение и пазарните цени са вече на равнище над конкурентните цени, или при наличие на безплатни продукти или разходите за които не се поемат от субектите, които определят търсенето (решение от 11 януари 2017 г., Topps Europe/Комисия, T‑699/14, непубликувано, EU:T:2017:2, т. 82).

161

От това следва, че макар критерият SSNIP несъмнено да е признат инструмент, чиито резултати могат да бъдат взети предвид наред с други обстоятелства при цялостна оценка на определянето на пазара, системното използване на такъв критерий не е задължително за целите на определянето на пазара.

162

Поради това доводът на Google, че по същество направеният от Комисията в точка 148 от обжалваното решение анализ на цените не бил подходящ, тъй като не представлявал „истински“ критерий SSNIP, следва да се отхвърли.

163

На второ място, следва да се провери дали направеният от Комисията анализ на цените все пак представлява подходящо средство за целите на определянето на съответния пазар, както тя твърди.

164

В това отношение следва да се отбележи, че според Комисията отговорите на рекламодателите, медийните агенции и издателите на въпроса относно цените не показват, че самото увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене, за рекламодателите и за медийните агенции, или самото намаляване с 5 до 10 % на приходите от такива реклами, за издателите, вероятно ще накара тези оператори да заместят изцяло или дори частично онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене. В писмените си изявления Комисията обяснява, че отговорите, получени на въпроса относно цените, показват, че сама по себе си такава промяна в цената или приходите не е решаващ фактор при избора на тези оператори между съответните два вида реклама. Според Комисията отговорилите предприятия считат други фактори, различни от цената, като също толкова или дори по-важни при избора на реклама, като например честотата на кликвания, коефициента на конверсия, общата възвръщаемост на инвестиции от рекламни кампании или релевантността на рекламата за потребителя.

165

Дори да се предположи обаче, че тълкуването на Комисията на съдържанието на отговорите на въпроса относно цените е правилно, въпрос, който ще бъде разгледан в точка 168 и сл. по-долу, следва да се отбележи, както прави Комисията и противно на твърдяното от Google, че направеният анализ на цените е полезно средство, за да се разбере как рекламодателите, медийните агенции и издателите биха реагирали в случай на увеличение на цените на онлайн рекламата при търсене, или в случая на издателите — при намаляване на приходите от тези реклами, и следователно да се прецени дали разглежданите два вида реклама потенциално могат да бъдат възприети от тези участници като заместими. Всъщност такива отговори от участниците на пазара, заедно с основните причини за отговорите им, както е в случая, са сред обстоятелствата, които изрично се считат за релевантни за определянето на пазара, тъй като позволяват да се направи оценка на мненията на клиентите и конкурентите и следователно в съответствие с цитираната в точка 158 по-горе съдебна практика и точка 40 от Известието относно определянето на пазара представляват инструмент, който може да се вземе предвид при определянето на съответния пазар.

166

Следователно такива изводи по принцип могат да са полезни за преценката на заместимостта на разглежданите два вида реклама от гледна точка на рекламодателите, медийните агенции и издателите, по-специално когато, какъвто е настоящият случай, отразяват гледната точка на значителен брой от тези рекламодатели, издатели и медийни агенции. Така според Комисията при цялостна оценка на определянето на пазара тези изводи могат да бъдат показател, наред с други, за липсата на заместимост на тези реклами.

167

Ето защо следва да се провери дали са обосновани изводите, до които Комисията е стигнала в своя анализ на цените, с оглед на изложените от Google доводи.

168

На първо място, Google твърди, че изводите на Комисията, направени в съображение 148 от обжалваното решение от извършения от нея анализ на цените, се основават на неправилно тълкуване на отговорите на предприятията на въпроса относно цените. Всъщност Комисията изтълкувала неправилно някои от отговорите, посочени във включените към това съображение бележки под линия, и пренебрегнала отговорите на други предприятия, които дали мнение в обратен смисъл на изводите на Комисията, изложени в това съображение, и които не били посочени в обжалваното решение.

169

На второ място, Google твърди, че въпросните изводи на Комисията по същество се основават на представяне в невярна светлина на отговорите на предприятията на въпроса относно цените.

170

Комисията оспорва доводите на Google.

171

В това отношение следва да се припомни, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че „повечето“ рекламодатели, „всички“ издатели и „половината“ от медийните агенции са посочили, че е малко вероятно да заместят цялата или част от онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене.

172

В подкрепа на тази констатация, що се отнася до издателите, в бележка под линия 136 от обжалваното решение Комисията е посочила отговорите на шест издателя на въпрос 2 от исканията за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г. Що се отнася до рекламодателите, в бележка под линия 135 от обжалваното решение се посочват отговорите на пет рекламодателя на въпрос 12 от искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г. и отговорите на десет други рекламодателя на въпрос 2.2 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. относно AdWords. Що се отнася до медийните агенции, в бележка под линия 137 от това решение се посочват отговорите на четири медийни агенции на въпрос 9 от искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г. и отговорите на шест други медийни агенции на въпрос 2.2 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. относно AdWords.

173

На първо място, следва да се разгледат доводите на Google относно твърдяното неправилно тълкуване на Комисията на отговорите, дадени от предприятията, като се анализират доводите му във връзка, първо, с издателите, второ, с рекламодателите и трето, с медийните агенции. На второ място, Общият съд ще разгледа доводите на Google относно представянето в невярна светлина на тези отговори в съображение 148 от обжалваното решение.

174

На първо място, трябва да се констатира, че сред отговорите, посочени в бележка под линия 136 от обжалваното решение в подкрепа на констатацията на Комисията в съображение 148 от това решение, в писмените си изявления Google оспорва само тълкуването на отговора на [поверително] (наричан по-нататък „[поверително]“). Следователно Google не критикува тълкуването на пет други посочени отговора на издателите, а именно на [поверително], [поверително], [поверително], групата [поверително] (на която принадлежат уебсайтовете на [поверително]) и [поверително], нито надеждността на тези отговори, а само отбелязва, че два от тях са на лица, подали жалби в производството. Само този факт обаче няма никакво значение, за да се докаже, че Комисията е тълкувала неправилно тези отговори. Google не обяснява защо въпросните два отговора са по-малко надеждни или по-малко достоверни само защото са дадени от лица, подали жалби, по-специално с оглед на цитираната съдебна практика в точка 111 по-горе.

175

Що се отнася до отговора на [поверително], чийто пълен текст е представен в доказателство № 4 от приложение B.6 към писмената защита, видно е, че въпросният издател е обяснил, че разглежданите два вида реклама са различни в редица отношения, че в своите уебсайтове той показва само онлайн реклама при търсене, тъй като тя имала много по-голяма стойност за него (дейността му се състои в управляване на интернет търсачка), и той не знае дали един „по-типичен“ издател би прехвърлил рекламно пространство към онлайн реклама, несвързана с търсене, при намаляване на приходите от 5 до 10 % от онлайн реклама при търсене. С оглед на съдържанието на този отговор Комисията е имала основание да заключи, че вероятно въпросното предприятие не би променило вида на рекламите при намаляване от 5 до 10 % на приходите от онлайн реклама при търсене.

176

На второ място, що се отнася до довода на Google, че Комисията е пренебрегнала дадените от [поверително] и от [поверително] отговори, следва да се констатира, че и тези отговори не опровергават нейния извод в съображение 148 от обжалваното решение и припомнено в точка 171 по-горе, що се отнася до реакцията на издателите при намаляване от 5 до 10 % на приходите от онлайн реклама при търсене.

177

Всъщност мненията на [поверително] и [поверително], откъси от които са представени съответно в приложение A.13 и в доказателство № 24 от приложение A.12 към жалбата, са формулирани в отговор на исканията за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. относно AdWords. Следователно тези оператори не са отговорили на искането за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г., отправено до издателите, за разлика от всички отговори, посочени в бележка под линия 136 от обжалваното решение. Така тези оператори са отговорили на въпрос относно реакцията си в случай на увеличение на цената на онлайн рекламата при търсене, което би засегнало рекламодателите, а не в случай на намаляване на приходите, което би засегнало издателите. Освен това, що се отнася до [поверително], следва да се отбележи, че макар това предприятие да е включило в отговора си и конкретни съображения относно дъщерно дружество, сключило като издател СПУ с Google, съгласно съображения 348 и 355 от обжалваното решение, този отговор все пак разкрива гледната точка на рекламодател и освен това сочи, че увеличение на цената от 5 до 10 % не би довело непременно до прехвърляне на бюджета за реклама към онлайн реклама, несвързана с търсене.

178

От гореизложеното следва, че Google не представя доказателства, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията е тълкувала неправилно отговорите на издатели на въпроса относно цените.

179

На първо място, следва да се отбележи, че Google оспорва само тълкуването на четири от 15-те отговора, посочени от Комисията в бележка под линия 135 от обжалваното решение в подкрепа на констатацията ѝ в съображение 148 от това решение, а именно отговорите на [поверително], „[поверително]“ и на [поверително], както и на [поверително]. Следователно Google не критикува нито даденото от Комисията тълкуване на отговорите на единадесет други изброени там предприятия, по-конкретно на [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително], нито надеждността на тези отговори.

180

Що се отнася до четирите отговора, които се оспорват от Google, първо, следва да се констатира, че макар [поверително] и „[поверително]“ да са посочили, че евентуално биха обмислили прехвърляне на част от бюджета си към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене, тези рекламодатели не са посочили, че такова преминаване към друг вид реклама би било вероятно. Всъщност в отговора си, чийто пълен текст се съдържа в доказателство № 2 от приложение B.3 към писмената защита, [поверително] е уточнило, че разглежданите два вида реклама не са били „изцяло заместими“ и че щяло да оцени възвръщаемостта на инвестициите от онлайн рекламата при търсене, преди да прекрати инвестициите за последния вид реклама. От своя страна „[поверително]“ е припомнило в началото на отговора си на въпроса относно цените, представен в доказателство № 3 от приложение A.12 към жалбата, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, не отговаря на интереса на потребителя по същия начин като онлайн рекламата при търсене, което предполага, че такова преминаване към друг вид реклама не би било вероятно в случай на увеличение на цената. Второ, макар [поверително] да е посочило в отговора си на въпроса относно цените, представен в доказателство № 4 от приложение A.12 към жалбата, че вероятно би намалило инвестициите си в онлайн рекламата при търсене, то също така е уточнило, че не би увеличило „непременно“ използването на онлайн реклама, несвързана с търсене, което навежда на мисълта, че такова преминаване към друг вид реклама от това предприятие също не е вероятно. Трето, в отговора си, чийто пълен текст се съдържа в доказателство № 1 от приложение B.3 към писмената защита, [поверително] ясно е изразило мнение, че дори да преразглежда стратегията си при всяка промяна в цената, увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене не би било достатъчно значително, за да го накара до промени вида на рекламата.

181

От това следва, че тези отговори не обезсилват извода на Комисията, че тези предприятия са посочили като малко вероятно да пренасочат цялата или част от онлайн рекламата при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене, тъй като никой от тези рекламодатели не заявява, че такова преминаване към друг вид реклама би било вероятно.

182

На второ място, Google отбелязва, че известен брой рекламодатели, отговорили на въпроса относно цените, чиито отговори не са посочени в обжалваното решение, са дали мнение, обратно на извода на Комисията в съображение 148 от обжалваното решение, и че Комисията просто пренебрегнала тези отговори.

183

В това отношение следва да се припомни, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията констатира, че „повечето“ от рекламодателите са посочили, че е малко вероятно да пренасочат цялата или част от онлайн рекламата при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене. Това означава, че самата Комисия признава имплицитно, че някои отговори не са изключили напълно възможността за преминаване към друг вид реклама в случай на увеличение на цената.

184

Освен това трябва да се констатира, че отговорите, посочени от Google в таблица № 4 от приложение A.12 към жалбата, които се отнасят както до рекламодателите, така и до медийните агенции и имат за цел да докажат, че в контекста на направения от Комисията анализ мненията на операторите се различават, не позволяват да се приеме, че далите тези отговори оператори вероятно биха пренасочили цялата или част от своята онлайн реклама при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай че цената на първия вид реклама се увеличи с от 5 до 10 %.

185

Първо, съдържанието на отговорите на предприятията, цитирани от Google, показва, че нито едно от тези предприятия не е посочило ясно, че би заменило онлайн рекламата при търсене с реклама, която не е свързана с такова търсене, само поради повишаване на цената на онлайн рекламата при търсене с от 5 до 10 %.

186

Второ, макар повечето от сочените предприятия да са заявили — в някои случаи само имплицитно — че в такъв случай на увеличение на цената те биха преценили дали е уместна промяна на използвания вид реклама, тези предприятия все пак ясно отбелязват, че това решение ще зависи от други фактори, различни от цена, като например ефективността на рекламите, целите на въпросните рекламни кампании, коефициента на конверсия и възвръщаемостта на инвестицията. Този извод се илюстрира от отговорите на [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и на [поверително], откъси от които са представени в приложение A.12 към жалбата.

187

Трето, макар [поверително] и [поверително], пълният текст на чиито отговори се съдържа съответно в доказателство № 6 от приложение B.3 и в доказателство № 1 от приложение B.4 към писмената защита, да са посочили, че вероятно биха променили вида на рекламата, тези две предприятия също така са нюансирали изявленията си, като са обяснили, че такава евентуална промяна ще зависи и от други фактори. Освен това следва да се отбележи, че [поверително] е уточнило, че понеже към момента на отговора си не е използвало онлайн реклама при търсене, увеличението на цената ѝ не би се отразило на разходите му за реклама, което ограничава значението на отговора му.

188

Четвърто, макар [поверително] и [поверително], откъси от чиито отговори се съдържат съответно в доказателства № 24 и № 27 от приложение A.12 към жалбата, да са изтъкнали взаимозаменяемостта на разглежданите два вида реклама, те не са отговорили изрично на въпроса за ефекта от увеличение на цената на онлайн рекламата при търсене. Освен това [поверително] е посочило, че цената на онлайн рекламата при търсене не се отразява на заместимостта ѝ с онлайн рекламата, несвързана с търсене.

189

От гореизложеното следва, че цитираните от Google отговори потвърждават, че увеличението на цената на онлайн рекламата при търсене само по себе си вероятно няма да накара рекламодателите да заместят цялата или част от тази реклама с онлайн реклама, несвързани с търсене. Ето защо тези доказателства не могат да обезсилят съдържанието на отговорите на рекламодателите, посочени от Комисията в бележка под линия 135 от обжалваното решение.

190

Следователно Google не представя доказателства, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията е тълкувала неправилно отговорите на рекламодателите на въпроса относно цените.

191

Що се отнася до тълкуването на отговорите на медийните агенции, на първо място, Google критикува тълкуването, дадено от Комисията на седем от десетте отговора, посочени в бележка под линия 137 от обжалваното решение, в подкрепа на констатацията ѝ в съображение 148, а именно отговорите на [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и „[поверително]“. Следователно то не оспорва нито тълкуването на отговорите на три други посочени там медийни агенции, а именно [поверително], [поверително] и [поверително], нито надеждността на тези отговори.

192

Що се отнася до седемте отговора, чието тълкуване Google оспорва, първо, от пет от тези седем отговора е видно, че съответните медийни агенции не са изключили категорично възможността за преминаване към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене. От една страна, въпреки че са отговорили отрицателно на въпроса дали биха извършили такова преминаване към друг вид реклама, [поверително] и [поверително] също така са заявили в отговорите си на въпроса относно цените, включени съответно в доказателства № 8 и № 10 от приложение A.12 към жалбата, че би било възможно да прехвърлят ограничена част от онлайн рекламата при търсене към други видове онлайн реклама. От друга страна, [поверително], „[поверително]“ и [поверително] са посочили в отговорите си на въпроса относно цените, които се съдържат съответно в доказателства № 6, № 7 и №10 от приложение A.12 към жалбата, че преминаване към друг вид реклама би било възможно, ако други фактори, като възвръщаемост на инвестициите, ги насърчават да го направят, но от отговорите им не става ясно дали на практика такова преминаване е вероятно.

193

По този начин, макар тези пет отговора да са нюансирани по отношение на евентуалната им реакция в случай на увеличение на цената на онлайн рекламата при търсене, това не променя факта, че тези предприятия не са посочили, че само по себе си увеличение на цената от 5 до 10 % вероятно би ги накарало да пренасочат част от или цялата тази реклама към онлайн реклама, несвързана с търсене.

194

Второ, що се отнася до отговорите на [поверително] и [поверително], макар Google да отбелязва, че [поверително] е копирало дословно друг отговор, даден в рамките на искането за предоставяне на информация (доказателство № 9 от приложение A.12 към жалбата), и че [поверително] е уточнило, че не използва онлайн реклама при търсене (доказателство № 11 от приложение A.12 към жалбата), това не променя факта, че тези две медийни агенции все пак са отговорили отрицателно на въпроса дали биха заместили онлайн реклама при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на увеличение на цената на първия вид реклама от 5 до 10 %. Така Комисията е имала право да използва тези отговори в подкрепа на извода си относно медийните агенции в съображение 148 от обжалваното решение.

195

На второ място, Google изтъква, че множество медийни агенции, отговорили на въпроса относно цените, са дали мнение, обратно на извода на Комисията в съображение 148 от обжалваното решение, и че тя е пренебрегнала тези отговори.

196

В това отношение следва да се припомни, че Комисията констатира, че половината от медийните агенции са посочили, че е малко вероятно да пренасочат цялата или част от онлайн рекламата при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене. Подобно на отбелязаното по отношение на рекламодателите в точка 183 по-горе, Комисията признава имплицитно, че другата половина от медийните агенции не са подкрепили това твърдение и че следователно сред медийните агенции съществуват различни мнения.

197

Що се отнася до тълкуването на цитираните от Google отговори, за които се твърди, че са били пренебрегнати от Комисията, следва да се препрати към анализа в точки 184—189 по-горе, който се отнася както до рекламодателите, така и до медийните агенции. Както е обяснено в споменатите по-горе точки, сочените от Google отговори показват, че такова увеличение на цената само по себе си не би могло да накара рекламодателите и медийните агенции да преминат от онлайн реклама при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене. Така тези отговори не могат да оборят извода на Комисията, че половината от медийните агенции вероятно не биха заместили цялата или част от онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене.

198

От гореизложеното следва, че Google не представя доказателства, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията е тълкувала неправилно отговорите на медийните агенции на въпроса относно цените.

199

От направения по-горе анализ на отговорите на издателите, рекламодателите и медийните агенции на въпроса относно цените следва, при това, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на доводите на Google в приложения A.12 към жалбата и C.3 към писмената реплика, оспорена от Комисията, че Google не е доказало, че Комисията е тълкувала неправилно тези отговори. Следователно доводите му няма как да поставят под въпрос изводите, които Комисията е извела от тях в съображение 148 от обжалваното решение.

200

Google твърди също, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията неправилно е описала съдържанието на отговорите на предприятията на въпроса относно цените, тъй като изводите ѝ се основавали на отговорите на само 15 рекламодателя, шест издателя и десет медийни агенции, които са посочени в бележки под линия 135—137 от посоченото решение. Следователно изводите на Комисията по същество били неточни или подвеждащи, тъй като били основани на отговори на по-малко от 10 % от посочените в обжалваното решение рекламодатели и на по-малко от 20 % от рекламодателите, както и на една трета от медийните агенции, получили искания за предоставяне на информация в хода административното производство.

201

Комисията оспорва доводите на Google.

202

На първо място, следва да се отбележи, че в писмените си изявления Комисията обяснява, че отговорите, изброени в бележки под линия 135—137 в подкрепа на изводите в съображение 148 от обжалваното решение, не са изчерпателен списък на предприятията, дали отговори. Всъщност, освен отговорите на предприятията, посочени в тези бележки под линия, тя отбелязва, първо, че шест други издателя са отговорили на въпроса относно цените в искането за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г., второ, че седем други издателя са отговорили на въпроса относно цените в друго искане за предоставяне на информация от 18 март 2016 г., трето, че 43 други рекламодателя са отговорили отрицателно на въпроса в исканията за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. и 11 януари 2016 г. дали биха пренасочили част от или цялата онлайн реклама при търсене към онлайн реклама, несвързана с търсене, в случай на трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на онлайн рекламата при търсене, и четвърто, че седем други медийни агенции също са отговорили в този смисъл. Освен това Комисията уточнява в писмените си изявления, че е получила отговори на въпроса относно цените от общо 19 издателя, 87 рекламодателя и 34 медийни агенции.

203

Тази информация обаче липсва в обжалваното решение. Всъщност в посоченото решение Комисията не уточнява, че отговорите, посочени в бележки под линия 135—137 в подкрепа на изводите ѝ в съображение 148 от това решение, са неизчерпателни.

204

Самото обстоятелство обаче, че посочените отговори не са всички получени от Комисията отговори, само по себе си не означава, че изведените в съображение 148 от обжалваното решение изводи са неправилни.

205

Всъщност при получения достъп до преписката Google е имало възможност да се запознае с всички отговори на исканията за предоставяне на информация, получени от Комисията, включително с тези, на които Комисията е основала изводите си в съображение 148 от обжалваното решение. По този повод Google е имало възможност да се запознае с отговорите на предприятията, и възможност да отбележи, че Комисията е разполагала с по-голям брой отговори на оператори, отколкото са посочените в бележките под линия в съображение 148 от обжалваното решение. Това впрочем се доказва от факта, че в рамките на настоящото основание то оспорва тълкуването на някои отговори, които не са посочени в това решение. С изключение обаче на цитираните от Google отговори и оспорени от него в рамките на настоящото основание (в точки 168—199 по-горе), то не извежда никакъв конкретен довод от другите отговори, което идва да потвърди, че те също не могат да оборят изводите на Комисията в съображение 148 от обжалваното решение.

206

Поради същите причини трябва да се отхвърли доводът на Google, че броят на отговорите, посочени в обжалваното решение, бил ограничен, тъй като то било наясно, че броят на предприятията, отговорили на въпроса относно цените, е по-голям.

207

Следователно Комисията правилно е основала изводите си в съображение 148 от обжалваното решение на отговорите на въпроса относно цените, дори да не е цитирала всички отговори на предприятия, на които се е основала.

208

От горното следва, че Google не доказва нито че анализът на цените, направен от Комисията в обжалваното решение, е ирелевантен за определянето на пазара, нито че изводите, направени от този анализ, са неточни или подвеждащи.

209

Google твърди, че Комисията е анализирала неправилно характеристиките на разглежданите два вида реклама и че разликите в техните характеристики не били достатъчни за извода, че те не са заместими нито от гледна точка на рекламодателите, нито от тази на издателите.

210

Най-напред следва да се разгледат доводите, с които Google оспорва наличието на всяка от разликите в характеристиките, посочени в обжалваното решение, и след това да се определи релевантността им за определянето на пазара.

211

Що се отнася до показването на разглежданите два вида реклама, в съображение 136 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че онлайн рекламата при търсене се появява само след търсене по ключова дума и се намира точно над, под или до резултатите от онлайн търсене. От друга страна, тя констатира, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, може да се показва на който и да е уебсайт и да бъде контекстна (т.е. да има връзка със съдържанието на интернет страницата) или да не бъде контекстна (т.е. рекламни публикации).

212

Google оспорва значението на тези разлики, като изтъква, че разглежданите два вида реклама могат да бъдат показвани на същите страници като тези на резултатите от търсене във взаимозаменяеми позиции, което означава, че не става дума за различни рекламни пространства.

213

Комисията оспорва доводите на Google.

214

На първо място, следва да се отбележи, че констатациите на Комисията в съображение 136 от обжалваното решение се основават на отговорите на осем издателя на исканията за предоставяне на информация и на откъс от обясненията, дадени през май 2012 г. от представител на Google, [поверително], пред Federal Trade Commission (Федерална агенция за конкуренцията, Съединени щати, наричана по-долу „FTC“). Освен това от съображение 147 от обжалваното решение следва още, че World Federation of Advertisers също посочва, че тази разлика в позиционирането на разглежданите два вида реклама и фактът, че онлайн рекламата при търсене се генерира при търсене от потребител, представляват важно разграничение между разглежданите два вида реклама. Google обаче не оспорва нито точността, нито надеждността, нито пък съгласуваността на тези критерии за преценка.

215

На второ място, дори ако онлайн рекламата, несвързана с търсене, действително може да се появява на същите интернет страници като тези, на които се появява онлайн рекламата при търсене, Google не оспорва, че потребителят може лесно да разграничи рекламата, която е свързана с търсенето му, от тази, която не е свързана с него, в зависимост от позиционирането и съдържанието ѝ. Всъщност, от една страна, онлайн рекламата при търсене обикновено е разположена непосредствено под (а понякога и до) лентата за търсене под формата на списък, ако представлява текстови реклами, и изрично е посочено, че става въпрос за реклама. От друга страна, съдържанието ѝ е в пряка връзка с извършеното от потребителя търсене по ключова дума. За сметка на това онлайн рекламата, несвързана с търсене, може да се появява на различни места на интернет страницата и рекламираните в нея продукти или услуги не са повлияни от търсенето на потребителя.

216

Следователно Google не доказва, че констатацията на Комисията в съображение 136 от обжалваното решение, която се отнася до разликите между разглежданите два вида реклама по отношение на задействане и позициониране, е неправилна.

217

Що се отнася до форматите на разглежданите два вида реклама, в съображение 137 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че онлайн рекламата при търсене „обикновено е само“ текстова, докато онлайн рекламата, несвързана с търсене, може да приема различни формати — текстов, графичен и видео формат.

218

Google оспорва тази констатация, като твърди, че на практика онлайн рекламата при търсене може също да се появява в обогатен формат или да включва изображения и че онлайн рекламата, несвързана с търсене, често съдържа текстов елемент.

219

Комисията оспорва доводите на Google.

220

В това отношение следва да се констатира, че Google не отрича, че разглежданите два вида реклама обикновено са в различни формати. Google не оспорва и че тринадесетте рекламодателя и медийни агенции, както и [поверително], на които се позовава Комисията в съображение 137 от обжалваното решение (вж. бележка под линия 110), действително са подчертали тази разлика в отговорите си на исканията на Комисията за предоставяне на информация, нито че World Federation of Advertisers също е посочила тази разлика в становище от 18 февруари 2011 г., както това е изложено в съображение 147 от обжалваното решение.

221

Освен това екранната снимка, представена от Google в точка 54 (пример 3) от жалбата в подкрепа на твърдението, че онлайн рекламата при търсене често съдържа графични елементи, е ирелевантна в това отношение, тъй като показва друг вид онлайн реклама, а именно специализирани резултати от търсене, описани в точка 33 по-горе. Всъщност единственият въпрос, който Google иска Общият съд да разгледа в рамките на първото основание в първата му част е дали Комисията е имала основание за извода, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, не е заместима с онлайн рекламата при търсене. Това е единственият въпрос, посочен както в заглавието на първото основание на жалбата в първата му част, която се отнася изключително до анализа на конкуренцията между разглежданите два вида реклама, така и в съдържанието му, което визира действително само преценката на Комисията в съображения 135—169 от обжалваното решение, в които се разглежда същият въпрос. Така, противно на поддържаното от Google в съдебното заседание, то не е формулирало нито един довод в тази част от първото основание, който да оспори преценката на Комисията в съображения 170—183 от обжалваното решение, в която се прави разграничение между онлайн рекламата при търсене и специализираните резултати от търсене.

222

От гореизложеното следва, че Google не представя доказателства, които могат да оборят констатацията в съображение 137 от обжалваното решение, че онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене, обикновено се показват в различни формати.

223

В съображение 137 от обжалваното решение Комисията е допълнила, че посочената по-горе разлика във формàта между разглежданите два вида реклама показва, че рекламодателите нямат никакви или почти никакви разходи за създаване на онлайн реклама при търсене в сравнение с разходите за създаване на онлайн реклама, несвързана с търсене, по-специално тази, която съдържа графични елементи и обогатени формати.

224

Google оспорва точността на тази констатация. То твърди, че разходите за създаване на онлайн реклама, несвързана с търсене, не са непременно високи, като посочва, че тези реклами могат да се показват в текстов или друг формат, който също е много прост.

225

Комисията оспорва доводите на Google.

226

Както бе констатирано в точки 220—222 по-горе, Google не е представило доказателства, които могат да оборят констатацията в обжалваното решение, че онлайн рекламата при търсене обикновено е изключително текстова, докато онлайн рекламата, несвързана с търсене, често е представена с по-сложно, в това число с графични елементи или видеоклипове, макар понякога да е в по-опростена форма. При тези условия Комисията е можела да приеме, че разходите по създаване на онлайн реклама при търсене обикновено са по-ниски от тези за онлайн реклама, несвързана с търсене.

227

Освен това Google не оспорва точността, надеждността или последователността на отговорите на четири предприятия, посочени в бележка под линия 112 от обжалваното решение, на исканията за предоставяне на информация, на които Комисията се основава в подкрепа на констатацията си, направена в съображение 137 от обжалваното решение.

228

Следователно Google не доказва, че в съображение 137 от обжалваното решение Комисията неправилно е констатирала, че разходите за създаване на онлайн реклама при търсене обикновено са ниски в сравнение с разходите за онлайн реклама, несвързана с търсене.

229

В съображения 138—141 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че онлайн рекламата при търсене, която се показва в резултат от търсене по ключова дума от потребител, по своята същност е по-вероятно да отговаря на непосредствения му интерес, отколкото онлайн рекламата, несвързана с търсене. Макар в обжалваното решение да признава наличието на възможности за насочване на някои онлайн реклами, несвързани с търсене, като например контекстните реклами (които се адаптират към разглежданата от потребителя интернет страница), целевите реклами, свързани с поведението (които се адаптират към историята на посетените от потребителя интернет страници), и рекламите, поместени в социалните мрежи (които се адаптират към профила на потребителя в мрежата), Комисията приема, че тези форми на насочване не постигат същата степен на релевантност за потребителя в сравнение с онлайн рекламата при търсене.

230

Google оспорва този анализ, твърдейки, че между разглежданите два вида реклама няма значителна разлика във възможността за насочване. То изтъква наличието на други продукти на пазара, които позволяват насочване на реклами към потребителя, като например предлаганите от социалните мрежи, и технологията на пренасочване на целевите реклами, която позволява насочване на реклами към потребители, вече посетили даден уебсайт. Тези доказателства били пренебрегнати от Комисията, и то независимо от факта, че някои рекламодатели са заявили в отговорите си на исканията за предоставяне на информация, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, предлага по-сложно насочване на реклами.

231

Комисията оспорва доводите на Google.

232

На първо място, що се отнася до довода на Google, че Комисията не е взела предвид някои релевантни фактически обстоятелства в анализа си за възможностите за насочване на разглежданите два вида реклама, следва да се припомни, че в съображения 138—141 от обжалваното решение Комисията основава извода си за по-големите възможности за насочване на онлайн рекламата при търсене на съвкупност от различни данни. Така тя се позовава на отговорите на исканията за предоставяне на информация, получени от 14 предприятия, които включват рекламодатели, медийни агенции и издатели, но също и на [поверително] (бележки под линия 113—115, 119 и 120), както и на информацията, предоставена от представител на Google пред FTC (вж. съображение 139), на раздел „AdWords Help“ от уебсайта на Google през 2012 г. (вж. съображение 140) и на доклад от 2010 г. на Autorité de la concurrence française (френски орган по конкуренция) за онлайн рекламата (вж. съображение 141). Освен това в съображение 147 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че World Federation of Advertisers е изяснила разликата във възможностите за насочване между разглежданите два вида реклама.

233

Google не изтъква обаче никакви обосновани доводи, за да оспори точността, надеждността и съгласуваността на информацията, посочена по-горе. Google не твърди и че тези данни са ирелевантни при анализа на възможностите за насочване на разглежданите два вида реклама.

234

На второ място, Google не доказва, че Комисията не е разгледала други релевантни доказателства, които биха могли да променят извода в нейния анализ.

235

Първо, що се отнася до възможностите за насочване, предлагани от операторите на посочените от Google социални мрежи, като Facebook, LinkedIn и Snap, следва да се подчертае, че Google не оспорва, че съгласно доводите на Комисията новите услуги, предлагани от тези оператори, са пуснати на пазара към края на периода на установената в обжалваното решение злоупотреба, като например Facebook Audience Network през 2014 г., или след този период, като например LinkedIn Audience Network и Snap Audience Network. Следователно значението на първата посочена услуга за определянето на съответния пазар е ограничено, а другите две са ирелевантни в това отношение. Освен това Google не оспорва правилността на констатацията на Комисията в съображение 163 от обжалваното решение, че възможността за насочване на реклами, предлагана от Facebook Audience Network, не позволява да се показват реклами, които отговарят на интереса на потребителя, толкова често, колкото онлайн рекламата при търсене.

236

Освен това Google не доказва, че продуктите, посочени в точка 235 по-горе, и другите продукти, посочени от него в точка 10 от приложение C.3 към писмената реплика, а именно Criteo, ValueClick и Millennial Media, предлагат на рекламодателите възможността да показват реклами, отговарящи непосредствено на интереса на потребителя по същия начин, какъвто е случаят с онлайн рекламата при търсене. Препращането в таблица 7 от приложение C.3 към писмената реплика към информационен бюлетин от 2017 г. на Федералната служба за защита на конкуренцията относно разследване на Facebook, в който се констатира, че това дружество „има капацитет да подобри дейността си в областта на предлагане на целева реклама“, без допълнителни подробности, не може да установи, че през периода на твърдяното нарушение това дружество е разполагало с продукт или услуга, които са в състояние да насочват реклами към непосредствения интерес на интернет потребителя по същия начин, както онлайн рекламата при търсене.

237

Второ, що се отнася до възможностите за пренасочване на някои онлайн реклами, несвързани с търсене, които позволяват на рекламодателите да насочват рекламите към потребители въз основа на предишно използване на интернет, следва да се отбележи, че противно на твърдяното от Google, Комисията не е пренебрегнала това обстоятелство. Всъщност в съображение 141, точка 2 от обжалваното решение тя посочва възможностите на рекламодателите да насочват реклами към потребител, посетил в миналото определени уебсайтове. Като посочва в бележка под линия 120 отговорите на шест рекламодателя на искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г., чието тълкуване Google не оспорва, тя обаче приема, че този вид реклами, квалифицирани като „поведенчески реклами“, могат в по-малка степен да отговорят на интереса на потребителя към момента на показването си и следователно е по-малко вероятно да доведат до покупка или друго негово действие, което да е благоприятно за рекламодателя.

238

Трето, що се отнася до Решение C(2008) 927 окончателен на Комисията от 11 март 2008 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.4731 — Google/DoubleClick) (наричано по-нататък „решението Google/DoubleClick“), от една страна, следва да се припомни, че Комисията не е обвързана от извършените от нея в предходните ѝ решения преценки относно съответните пазари (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2005 г., General Electric/Комисия, T‑210/01, EU:T:2005:456, т. 118—120, и от 11 януари 2017 г., Topps Europe/Комисия, T‑699/14, непубликувано, EU:T:2017:2, т. 93). Всъщност тя е длъжна да направи отделен анализ на конкретните обстоятелства по всяко дело, без да е обвързана от по-ранните решения, които се отнасят до други икономически оператори, до други пазари на стоки и услуги или до други географски пазари в различни моменти. В този смисъл жалбоподателите нямат основание да поставят под въпрос констатации на Комисията с мотива, че се различават от констатации, направени по-рано по друг случай, дори да се допусне, че разглежданите пазари в двата случая са сходни и дори идентични (вж. решение от 25 март 2015 г., Slovenská pošta/Комисия, T‑556/08, непубликувано, EU:T:2015:189, т. 197 и цитираната съдебна практика). От друга страна и при всички положения, макар действително в съображение 52 от решение Google/DoubleClick Комисията да посочва, че съгласно отговорите на рекламодателите в хода на пазарното ѝ проучване възможностите за насочване на онлайн рекламата, несвързана с търсене, се подобряват, и в съображение 12 от това решение да отбелязва, че посредством „поведенческото насочване“ (behavioural targeting) те се доближават до възможностите, предоставяни от онлайн рекламата при търсене, в посоченото решение тя не е стигнала до извода, че от това следва, че разглежданите два вида реклама имат еквивалентни възможности на насочване.

239

Четвърто, що се отнася до отговорите на четири рекламодателя на искането за предоставяне на информация от 11 януари 2016 г., откъси от които са представени в таблица 7 от приложение C.3 към писмената реплика, които според Google илюстрират възможностите за насочване на онлайн реклама, несвързана с търсене, несъмнено е вярно, че отговорите на три от тях, а именно [поверително], [поверително] и [поверително], извеждат на преден план ползата от възможностите за насочване на онлайн реклама, несвързана с търсене. Тези отговори обаче не показват, че възможностите за насочване на онлайн реклама, несвързана с търсене, позволяват да се отговори на непосредствения интерес на интернет потребителя и така да го насърчат да направи покупка по същия начин, както онлайн рекламата при търсене. Следователно тези отговори не са в противовес на фактите, съдържащи се в обжалваното решение, обобщени в точка 232 по-горе, относно разликите във възможностите за насочване между разглежданите два вида реклама.

240

Следователно, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на доводите на Google в приложение C.3 към писмената реплика, следва да се заключи, че то не представя доказателства, които да оспорят констатацията на Комисията в съображения 138—141 от обжалваното решение, че онлайн рекламата при търсене има по-голяма вероятност да отговори на непосредствения интерес на потребителя.

241

В съображения 142—144 от обжалваното решение Комисията приема, що се отнася до целите на разглежданите два вида реклама, че онлайн рекламата при търсене е по-подходяща да доведе до покупка, а онлайн рекламата, несвързана с търсене, е по-ефикасна за популяризиране на марка.

242

Според Google Комисията не е доказала, че е налице значителна разлика между целите на разглежданите два вида реклама и че по същество тези реклами в крайна сметка имат една и съща цел.

243

Комисията оспорва доводите на Google.

244

На първо място, следва да се приеме, че Комисията основава преценката си в съображения 142—144 от обжалваното решение на редица обстоятелства. Така тя се позовава, първо, на отговорите на издателите и рекламодателите на исканията ѝ за предоставяне на информация, като в бележки под линия 122—124 се основава по-специално на шест получени от нея отговора, второ, на проучване на пазара от 2010 г., проведено от консултантската фирма Econsultancy и сдружението SEMPO и основано на допитване до рекламодатели и медийни агенции, и трето, на електронно писмо от септември 2008 г. на [поверително] от Google.

245

Google не изтъква обаче никакви доводи, за да оспори достоверността, надеждността или непротиворечивостта на тези доказателства, с изключение на предполагаемия селективен характер на цитирания откъс от електронното писмо на [поверително]. Последният довод обаче е неубедителен, тъй като Google само обяснява, че електронното писмо е в отговор на публикувана във вестник Wall Street Journal статия, в която се установявало, че разглежданите два вида реклама са надеждни средства за достигане до клиентите. Следователно то не обяснява нито как, цитирайки го, Комисията е използвала електронното писмо извън неговия контекст, нито защо цитираното изявление не е надеждно.

246

На второ място, що се отнася до довода на Google, че изготвеният за Google доклад от ноември 2016 г. на икономическите експерти от RBB относно конкуренцията на Facebook в областта на онлайн рекламата, представен в приложение A.3 към жалбата, доказвал, че разглежданите два вида реклама в крайна сметка имат за цел да превърнат търсенето в сделка, в раздел 3.3 от този доклад наистина се посочва, че Facebook позволява на рекламодателите да избират критерии, за да насърчат интернет потребителя, който гледа реклами, да предприеме желаното действие (например като кликне върху реклама към уебсайта на рекламодателя). Този доклад обаче не доказва, че основната цел на рекламите в социалната мрежа Facebook, за разлика от онлайн рекламата при търсене, е да се насочи потребителят директно към покупка, като отговорят на неговия интерес в даден момент към определен продукт или услуга.

247

Следователно, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на доводите на Google, изложени в писмената реплика, трябва да се заключи, че доводите на Google не позволяват да се приеме, че в съображения 142—144 от обжалваното решение Комисията неправилно е счела, че разглежданите два вида реклама преследват различни цели.

248

В съображение 145 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че онлайн рекламата при търсене има по-висока честота на кликвания и коефициент на конверсия от онлайн рекламата, несвързана с търсене. С други думи, според Комисията вероятността потребителят да кликне върху реклама и да направи покупка или да извърши друго действие, което е от полза за рекламодателя, е по-голяма, когато гледа реклама, свързана с онлайн търсене, отколкото, когато гледа реклама, която не е свързана с онлайн търсене.

249

Google твърди, че Комисията е трябвало да провери дали установеният от нея по-висок коефициент на конверсия на онлайн рекламата при търсене е съпътстван от разлика в цената. В този случай онлайн рекламата, несвързана с търсене, все пак би могла да окаже конкурентен натиск върху онлайн рекламата при търсене, поради което разглежданите два вида реклама били част от един и същ пазар.

250

Комисията оспорва доводите на Google.

251

На първо място, следва да се отбележи, че Google не оспорва, че онлайн рекламата при търсене има по-висока честота на кликвания и коефициент на конверсия, отколкото онлайн рекламата, несвързана с търсене. Следователно Google не поставя под съмнение констатацията на Комисията в съображение 145 от обжалваното решение за различията между разглежданите два вида реклама в това отношение.

252

На второ място, що се отнася до довода на Google, че Комисията е следвало да провери дали тези различия се компенсират пряко от разлика в цената, поради което разглежданите два вида реклама все още можели да са част от един и същ пазар, вярно е, че в обжалваното решение Комисията не е разгледала конкретно този въпрос, при това въпреки твърдения от Google факт, че в съображение 149 от посоченото решение тя е упоменала доклада на Statista, в който се отбелязва именно значителна разлика в цената на разглежданите два вида реклама. В обжалваното решение Комисията обаче е извършила анализ на цените на разглежданите два вида реклама. Всъщност, както е описано в точки 145—208 по-горе, тя е преценила дали от гледна точка на издателите, рекламодателите и медийните агенции разглежданите два вида реклама може да са заместими в случай на постоянно увеличение от 5 до 10 % на цената, заплащана от рекламодателите на онлайн реклама при търсене, или при съответно намаляване на приходите, получавани от издателите за тази реклама. Както обаче е отбелязано в съображение 148 от обжалваното решение, повечето рекламодатели, половината от медийните агенции и всички издатели са посочили, че е малко вероятно такава промяна да ги накара да преминат към онлайн реклама, несвързана с търсене. Както изтъква Комисията в съдебното заседание, този анализ доказва също, че цената за рекламодателите и медийните агенции или приходите, генерирани от разглежданите реклами за издателите, не са определящ фактор за избора на операторите в това отношение, тъй като те разглеждат общата стойност, която рекламите могат да им донесат и която се определя от редица фактори, а не само от цената или приходите от реклами.

253

Следователно Google не доказва, че в съображение 145 от обжалваното решение Комисията погрешно е констатирала, че е налице разлика в честотата на кликвания и в коефициента на конверсия между разглежданите два вида реклама.

254

В съображение 146 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че онлайн рекламата при търсене позволява на рекламодателите по-лесно да оценят възвръщаемостта на инвестицията. В това отношение Комисията обяснява, че е възможно да се проследи броят на кликвания върху такива реклами, както и покупките, направени от потребителите в резултат от тези кликвания, което не е възможно за онлайн рекламата, несвързана с търсене, при която по принцип няма пряка връзка между гледането на рекламата и покупката на съответния продукт.

255

Google оспорва тази преценка, като твърди, че има много начини рекламодателите да проследяват ефективността на онлайн рекламата, несвързана с търсене, по отношение на конверсията (conversion tracking) и да измерят възвръщаемостта на инвестицията, включително с въведени от него инструменти, които са достъпни на пазара. Освен това Комисията неправилно се позовала на проучване, проведено от консултантската фирма Econsultancy в сътрудничество с ExactTarget.

256

Комисията оспорва доводите на Google.

257

На първо място, следва да се припомни, че Комисията основава извода си в съображение 146 от обжалваното решение, отнасящ се до по-големите възможности на онлайн рекламата при търсене да измерва възвръщаемостта на инвестицията, на отговорите на исканията за предоставяне на информация на пет рекламодателя и три медийни агенции, както и на [поверително], които са посочени в бележка под линия 132 от това решение. Google обаче не изтъква никакви доводи във връзка с тези отговори и следователно не оспорва нито точността, нито надеждността, нито пък съгласуваността на тези данни.

258

На второ място, що се отнася до критиката на Google, че в съображение 146 от обжалваното решение Комисията се е позовала на проучването на Econsultancy, трябва да се посочи, че от това проучване, проведено през февруари 2010 г. и основано на допитване сред 1123 рекламодателя и медийни агенции, следва, че видно от техните отговори, онлайн рекламата при търсене представлява най-добрият „канал“ за измерване на възвръщаемостта на инвестицията в онлайн реклама. Всъщност, в раздел 4.3.3 (стр. 42 и 43) от това проучване, представено в приложение B.1 към писмената защита, се посочва, че 54 % от рекламодателите и 35 % от медийните агенции, отговорили на допитването, са посочили, че този вид реклама е „добър“ за измерване на възвръщаемостта на инвестицията, а само 37 % от рекламодателите и 23 % от медийните агенции са посочили, че рекламните публикации са „добри“ в това отношение. Макар с поставения в допитването въпрос от операторите да не се изисква да сравняват разглежданите два вида реклама в това отношение, от това следва, че отговорите все пак подкрепят констатацията на Комисията, че онлайн рекламата при търсене позволява на рекламодателите да измерват възвръщаемостта на инвестицията по-лесно, отколкото онлайн рекламата, несвързана с търсене. Последният извод в никакъв случай не се поставя под въпрос с довода на Google, че 46 % от рекламодателите и 65 % от медийните агенции считат, че „каналът за цифров маркетинг“, в който те най-добре могат да измерват възвръщаемостта на инвестицията, „е различен от“ този на онлайн рекламата при търсене, тъй като не е доказано, че тези други канали включват онлайн реклама, несвързана с търсене. Следователно доводът на Google е ирелевантен по въпроса за заместимостта на разглежданите два вида реклама.

259

На трето място, що се отнася до довода на Google, че през периода на нарушението били налични инструменти за измерване на възвръщаемостта на инвестицията на онлайн рекламата, несвързана с търсене, следва да се отбележи, че предоставената от Google информация показва, че тези инструменти дават възможност за измерване на възвръщаемостта на инвестицията, но не могат да доведат до извода, че в това отношение предлагат възможности, еквивалентни на тези на онлайн рекламата при търсене.

260

Първо, що се отнася до Google Ads, от откъси от публикация в блога на Google Inside AdWords е видно, че инструментите на Google позволяват на рекламодателите, освен да изчисляват броя на кликвания върху онлайн реклама, несвързана с търсене, да измерват увеличението на посещенията на даден уебсайт и на търсенето в резултат на кампания въз основа на рекламни публикации. Не е посочено обаче дали тези функции позволяват на рекламодателите да свържат разходите си за реклама с осъществените продажби, какъвто е случаят с онлайн рекламата при търсене, за която в обжалваното решение Комисията посочва, без да бъде опровергана от Google, че е възможно да се сравняват разходите, свързани с ключова дума, с покупките, направени в резултат на кликвания.

261

Второ, що се отнася до социалните мрежи LinkedIn, Twitter и Pinterest и аналитичните инструменти Adobe и Salesforce, които също предлагат възможности за проследяване за онлайн рекламата, несвързана с търсене, трябва да се констатира, че съгласно посоченото от Комисията в писмените ѝ изявления Google не уточнява дали тези инструменти са били на разположение през периода на нарушението, нито обяснява как възможностите им за проследяване се конкурират с тези, които предлага онлайн рекламата при търсене с цел измерване на възвръщаемостта на инвестицията.

262

Трето, що се отнася до социалната мрежа Facebook, в раздел 3.5 от доклада на RBB, представен в приложение A.3 към жалбата (вж. точка 246 по-горе), се описват инструменти, които позволяват проследяване на потребители до различни видове конверсия, включително покупките, свързани с рекламите на посочената социална мрежа, които не са свързани с онлайн търсене. При все това, независимо от въпроса дали през периода на нарушението тези функции са били на разположение на рекламодателите (вж. точка 235 по-горе относно Facebook Audience Network), Google не доказва, че този инструмент на Facebook е също толкова ефективен, колкото онлайн рекламата при търсене, за да се измери възвръщаемостта на инвестицията, тъй като то не се позовава на нито един от отговорите на рекламодателите и медийните агенции на исканията на Комисията за предоставяне на информация в това отношение.

263

Следователно, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на доводите на Google в приложение C.3 към писмената реплика, следва да се заключи, че доводите на Google не доказват, че в съображение 146 от обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че онлайн рекламата при търсене позволява на рекламодателите да измерват възвръщаемостта на инвестицията по-лесно, отколкото онлайн рекламата, несвързана с търсене.

264

От точки 211—263 по-горе следва, че Google не успява да оспори тезата, че е обоснован анализът на Комисията в обжалваното решение, в който се изясняват разликите между разглежданите два вида реклама по отношение на задействането и позиционирането, форматите, разходите за създаване, възможностите за насочване, целите, честотата на кликвания и коефициента на конверсия, както и възможностите за измерване на възвръщаемостта на инвестицията. Тези констатации се основават на различни доказателства, чиято точност, надеждност и непротиворечивост Google не успява да постави под съмнение със своите доводи.

265

В това отношение следва да се констатира, че при цялостната преценка на определянето на пазара, извършена от Комисията, тези разлики представляват релевантни косвени доказателства, че разглежданите два вида реклама не са заместими.

266

Всъщност съгласно съдебната практика и Известието относно определянето на пазара, посочени в точки 125 и 126 по-горе, характеристиките и начините на използване на продуктите са релевантни при определянето на пазара, тъй като съответният продуктов пазар обхваща всички продукти, считани за взаимозаменяеми или заместими поради своите характеристики, цена или предназначение.

267

Освен това, противно на доводите на Google, Комисията изтъква, че разглежданите два вида реклама действително преследват различни цели, както личи от точки 241—247 по-горе.

268

Google обаче твърди, че тези разлики не са достатъчни за извода, че разглежданите два вида реклама не са заместими, при положение че липсва анализ на заместимостта въз основа на цените на разглежданите реклами.

269

В това отношение следва да се припомни, както бе посочено в точки 155—161 по-горе, че основан на цените анализ на заместимостта, какъвто е критерият SSNIP, не е задължителен при извършеното от Комисията определяне на пазара. Такъв анализ не се изисква нито от съдебната практика, нито от Комисията в Известието относно определянето на пазара.

270

Освен това и във всички случаи, в обжалваното решение Комисията анализира дали от гледна точка на издателите, рекламодателите и медийните агенции е възможно да има заместимост на разглежданите два вида реклама в случай на постоянно увеличение от 5 до 10 % на цената, заплащана от рекламодателите на онлайн реклама при търсене, или при съответно намаляване на приходите, получавани от издателите за тези реклами.

271

Този анализ е позволил на Комисията да изведе полезни насоки за определянето на съответния пазар, които са обобщени в съображение 148 от обжалваното решение и потвърдени в точки 145—208 по-горе.

272

Освен това, както вече бе посочено в точки 141—144 по-горе, следва да се припомни, че в анализа си на заместимостта на разглежданите два вида реклама Комисията се е позовала и на други фактори, като например инвестициите, необходими за предоставяне на услуги за онлайн реклама при търсене (съображения 150—154 от обжалваното решение), и поведението на някои издатели на пазара (съображения 162, 164 и 165 от посоченото решение). Следователно Google не може да упреква Комисията, че е основала анализа си за определянето на пазара единствено на твърдените характеристики на разглежданите два вида реклама.

273

От горното следва, че разликите в характеристиките и в начините на използване на онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене, които са релевантни за определянето на съответния пазар, са част от съвкупност от доказателства, която Комисията е взела предвид при цялостната си преценка на определянето на пазара.

274

В съображения 162 и 164 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че посочените от Google примери за издатели, като например [поверително], [поверително] и [поверително], за които се твърди, че са заменили онлайн рекламата при търсене с онлайн реклама, несвързана с търсене, не доказват, че тези два вида реклама са заместими.

275

Google изтъква, че в обжалваното решение Комисията неправилно е стигнала до извода, че примерите за реално поведение на издатели като [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително], които са използвали или използват взаимозаменяемо разглежданите два вида реклама, не доказват заместимостта на тези два вида реклама. Тази заместимост се потвърждавала дори от факта, че между 2012 и 2016 г. приходите от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене са намалели значително, а общите разходи за онлайн реклама на рекламодателите са се увеличили значително.

276

Според Surfboard Комисията пренебрегнала представените от Google доказателства, показващи извършеното от издателите заместване на онлайн рекламата при търсене с други формати на онлайн реклама.

277

Комисията оспорва доводите на Google и на Surfboard.

278

На първо място, що се отнася до примерите за [поверително] и [поверително], в съображение 162 от обжалваното решение се обяснява, че съответно през януари 2014 г. и през януари 2015 г. тези оператори са намалили използването на AFS за своите уебсайтове при мобилните устройства, а следователно и на онлайн рекламата при търсене на своите уебсайтове поради намаляване от Google на дела от приходи, предназначен за тези издатели за показването на съответните реклами. От обжалваното решение е видно също, че на по-късен етап тези издатели са избрали отново да увеличат използването на онлайн рекламата при търсене, когато са получили от Google увеличение на процента на своите приходи.

279

Както обаче отбелязва Комисията в писмените си изявления, с тези примери не може да се докаже заместимост на разглежданите два вида реклама. От една страна, не е установено, че поради намаляване на процента на предназначените за тях приходи [поверително] и [поверително] са използвали онлайн реклама, несвързана с търсене, вместо онлайн реклама при търсене. От друга страна, намаленото използване на AFS е настъпило след рязко намаляване на процента на приходите, получавани от [поверително] и [поверително]. Всъщност делът от тези приходи, изплащан на издателите, е намалял на [поверително] %, докато съгласно обясненията на Комисията в писмените ѝ изявления, без да бъде опровергана от Google, преди тази промяна този дял е бил от [поверително] до [поверително] % за [поверително] и [поверително] % за [поверително]. Тези числа показват съществено намаляване на приходите на издателите. Такова намаляване е много по-съществено от предвиденото, що се отнася до хипотетично увеличение на цената в контекста на прилагане на критерия SSNIP, описан в точки 17 и 18 от Известието относно определянето на пазара.

280

На второ място, що се отнася до примерите за [поверително] и [поверително], изложени в приложение A.16 към жалбата, които не са посочени в обжалваното решение, представените от Google екранни снимки показват, че в резултат от търсене и в зависимост от използваните ключови думи, на техните уебсайтове може да се показва онлайн реклама при търсене или онлайн реклама, несвързана с търсене. Следователно според Google съответните издатели избират между двата вида реклама в зависимост от извършеното от потребителя търсене по ключова дума.

281

Самият факт обаче, че [поверително] и [поверително] са показвали разглежданите два вида реклама на своите уебсайтове, сам по себе си не означава, че тези реклами са заместими. Всъщност, както твърди Комисията в писмените си изявления, изборът на тези два издателя може да се обясни просто с различните възможности за извличане на печалба от търсене чрез реклама. Въпреки че някои ключови думи биха могли да насърчат рекламодателите да показват онлайн реклама при търсене, и по този начин да генерират приходи за тези два издателя, възможно е да се окаже, че други ключови думи създават по-малко или изобщо не създават интерес от страна на рекламодателите, така че издателите реализират по-високи приходи, запазвайки рекламно пространство за онлайн рекламата, несвързана с търсене.

282

На трето място, що се отнася до разгледания в съображение 164 от обжалваното решение пример за [поверително], представената от Google в приложение A.16 към жалбата екранна снимка показва, че този издател използва графична онлайн реклама, несвързана с търсене. Google не е доказало, че в миналото този издател е използвал онлайн реклама при търсене за същото рекламно пространство и е решил да я замести с онлайн реклама, несвързана с търсене. Дори да се предположи, че това е така, Google не е предоставило нито едно доказателство, което да обясни избора на този оператор в съответствие с посоченото от Комисията в съображение 164 от обжалваното решение. Съответно екранната снимка не може да се разглежда като показваща заместимост на двата вида реклама.

283

На четвърто място, що се отнася до екранните снимки на уебсайта „[поверително]“ и на уебсайта на [поверително], представени съответно в приложение A.16 към жалбата и в приложение C.3 към писмената реплика, следва да се отбележи, че тези примери показват онлайн реклама при търсене на същата интернет страница като тази със специализираните резултати от търсене. Следователно тези примери са без значение, що се отнася до въпроса дали онлайн рекламата, несвързана с търсене, е заместима с онлайн рекламата при търсене. Това обаче е единственият въпрос, който Google иска от Общия съд да разгледа в рамките на първото основание в първата му част, както бе посочено в точка 221 по-горе.

284

На пето място, що се отнася до спада на приходи от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене между 2012 г. и 2016 г., достатъчно е да се констатира, че Google не доказва, че през този период е налице съответно увеличение на приходите от онлайн реклама, несвързана с търсене, поради което да е имало преминаване към последния вид реклама. Освен това, дори ако такова преминаване е установено, Google не обяснява и защо това би означавало заместимост на разглежданите два вида реклама.

285

Следователно, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на съдържащите се в приложение C.3 към писмената реплика доводи на Google, следва да се приеме, че Google не доказва, че в обжалваното решение Комисията неправилно е преценила примерите, дадени от Google за някои издатели, които са използвали или ще използват взаимозаменяемо разглежданите два вида реклама. Google не доказва и че Комисията не е взела предвид релевантни по този въпрос елементи в анализа си за заместимостта.

286

В съображения 139, 144 и 156 от обжалваното решение Комисията цитира изявления на някои представители на Google, в които се посочват разлики между разглежданите два вида реклама. В съображение 139, в своя анализ на възможностите за насочване на рекламите, тя се позовава на обяснения пред FTC през юни 2012 г. на [поверително], към онзи момент — [поверително] на Google. В съображение 144, в анализа си на целите на рекламите, Комисията цитира вътрешно електронно писмо на [поверително] от септември 2008 г. (вж. в това отношение т. 245 по-горе). В съображение 156, в отговор на довод на Google относно конкурентните отношения между разглежданите два вида реклама, Комисията упоменава обясненията пред FTC през май 2012 г. на [поверително], към онзи момент — [поверително] на Google.

287

Google твърди, че Комисията е извадила тези изявления от техния контекст и че те не се отнасят до въпроса за маргиналната заместимост на разглежданите два вида реклама.

288

Комисията оспорва доводите на Google.

289

На първо място, що се отнася до обясненията на [поверително], посочени в съображение 139 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че то ясно е посочило в обясненията си, откъс от които е представен в приложение A.29 към жалбата, че онлайн рекламата при търсене е най-добрата онлайн реклама за генериране на покупки с най-добра възвръщаемост на инвестицията, защото тя отговаря директно на интерес на потребителя. Нещо повече, то е твърдяло, че рекламодателите освен това отдават предпочитание на онлайн рекламата при търсене. То обаче е посочило, че някои субекти не са съгласни с тази констатация, а именно тези, които са искали да се повиши разпознаваемостта на дадена марка — цел, за постигането на която онлайн рекламата, несвързана с търсене, е по-ефективна.

290

От това следва, че упоменаването от Комисията на тези обяснения в съображение 139 от обжалваното решение, в частта от нейния анализ, който се отнася за възможностите за насочване на разглежданите два вида реклама, не е нито селективно, нито подвеждащо.

291

На второ място, що се отнася до посочването в съображение 144 от обжалваното решение на вътрешно електронно писмо на [поверително], представено в приложение A.31 към жалбата, следва да се отбележи, че то е било написано в отговор на статия, публикувана във вестник Wall Street Journal, в която се посочва, че е по-вероятно потребител да купи продукт по реклама, свързана с онлайн търсене, ако вече е видял рекламни публикации (онлайн реклама, несвързана с търсене) за същия продукт. Следователно в статията се е подчертавало, че разглежданите два вида реклама се допълват, а не се заместват. В посоченото електронно писмо [поверително] е изразило по същество съгласието си с този анализ, като е посочило, както бе констатирано в съображение 144 от обжалваното решение, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, създава интерес към даден продукт, но онлайн рекламата при търсене насърчава неговата покупка.

292

Следователно Комисията правилно се е позовала на изявленията на [поверително] в анализа си на целите на разглежданите два вида реклама, когато е установила, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, е по-ефективна от онлайн рекламата при търсене за повишаване на разпознаваемостта на марката. Посоченият от Google факт, че електронното писмо на [поверително] е изпратено в отговор на статия, в която се отбелязва, че онлайн рекламата, несвързана с търсене, също представлява средство за рекламодателите да достигат до потребителите, по никакъв начин не намалява доказателствената стойност на изразеното в него мнение, на което Комисията се е основала в съображение 144 от обжалваното решение.

293

На трето място, що се отнася до упоменаването на изявленията на [поверително] в съображение 156 от обжалваното решение, следва да се припомни, че Комисията се е позовала на тях в подкрепа на твърдението си, че самото Google признава разликите между разглежданите два вида реклама, по-специално по въпроса за възможностите им за насочване. От тези обяснения, чийто пълен текст е представен в приложение B.5 към писмената защита, действително е видно, че [поверително] е изложило редица бележки относно някои разлики между онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене, показвана от Google посредством неговата услуга AdSense For Content, като например това, че първите реклами отговарят на извършените от потребителите търсения, както и различното показване на рекламите (стр. 70, 77 и 81). Google посочва също, че за целите на прилагането на клаузите за изключителни права, които са в сила за използване на AFS, тези два вида реклама не били счетени за „сходни по същество“ (стр. 155 и 156).

294

Следователно, макар несъмнено да е вярно, че съгласно доводите на Google в обясненията си [поверително] също е посочило, че двата вида реклама, показвани чрез AFS и AdSense For Content, се използват взаимозаменяемо на уебсайтовете на издателите (вж. стр. 64 от посочените обяснения), това не променя факта, че този представител на Google е посочил наличието на разлики между тези два вида реклама, по-специално по въпроса за възможностите за насочване. Следователно посоченото от Комисията в съображение 156 от обжалваното решение, за да приеме, че самото Google признава разликите между разглежданите два вида реклама, не е подвеждащо. Освен това следва да се отбележи, че това признаване се потвърждава и от изявленията на [поверително], разгледани по-горе и посочени в съображения 139 и 144 от обжалваното решение.

295

Освен това фактът, че в откъсите от изявленията на [поверително] и [поверително] не се повдига въпросът за маргиналната заместимост на продуктите от гледна точка на рекламодателите и издателите, както твърди Google, е без значение, тъй като тези откъси са използвани от Комисията само за да илюстрира други елементи от цялостната си преценка на определянето на съответния пазар, а именно възможностите за насочване на разглежданите два вида реклама, целите им и разликите в характеристиките и начините на използването им в редица отношения.

296

От горното следва, че Google не доказва, че Комисията е дала неправилен прочит на изявленията на неговите представители, цитирани в съображения 139, 144 и 156 от обжалваното решение.

297

В съображения 158 и 159 от обжалваното решение, в отговор на доводите на Google, Комисията изрично отрича да е установявала заместимостта на разглежданите два вида реклама в приетите от нея решения в областта на контрола върху концентрациите, включително в решение Google/DoubleClick.

298

Google отбелязва, че в предходни решения Комисията е признала, че разглежданите два вида реклама са се доближили и се конкурират. В това отношение Google се позовава на решение Google/DoubleClick, както и на Решение C(2010) 1077 окончателен на Комисията от 18 февруари 2010 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.5727 — Microsoft/Yahoo! Search Business) (наричано по-нататък „решение Microsoft/Yahoo!“) и на Решение C(2010) 5272 окончателен на Комисията от 27 юли 2010 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.5676 — SevenOne Media/G+J Electronic Media Service/Tomorrow Focus Portal/IP Deutschland/JV) (наричано по-нататък „решение SevenOne Media JV“). Google отбелязва, че след приемането на тези решения сближаването на разглежданите два вида реклама се е увеличило.

299

Комисията оспорва доводите на Google.

300

На първо място, следва да се припомни, че съгласно цитираната съдебна практика в точка 238 по-горе Комисията не е обвързана от извършените от нея в предходните ѝ решения преценки относно съответните пазари.

301

На второ място и при всички положения, Комисията не е допуснала грешка, като е приела в съображения 158 и 159 от обжалваното решение, че предходните ѝ решения не съдържат изводи, които противоречат на определянето на пазара на онлайн рекламата при търсене.

302

Всъщност в това отношение е важно да се подчертае, че Комисията изрично е решила да остави отворен въпроса за определянето на пазара в трите посочени от Google решения. Така, макар в решение Google/DoubleClick тя да е посочила, че разглежданите два вида реклама могат „в известна степен“ да бъдат заместими от гледна точка на рекламодателите (т. 53 от това решение), тя не само не е направила окончателен извод за такава заместимост, но изрично е отбелязала, че тези два вида реклама са „напълно различни“ от гледна точка на издателите (т. 54—56 от посоченото решение). В решение Microsoft/Yahoo! Комисията наистина е отбелязала, че в хода на проучването на пазара е получила редица отговори, в които се посочва сближаване в някои отношения на разглежданите два вида реклама (т. 74 от това решение), но е установила още, че в „значителен брой“ отговори се подчертава, че тези реклами формират отделни пазари (т. 71 и 72 от същото решение). Накрая, в решение SevenOne Media JV Комисията само е посочила, че нотифициращите страни са изразили мнение, че разглежданите два вида реклама се доближават с оглед на възможности за насочване (т. 30 от посоченото решение) и че в проучването на пазара се отбелязвало, че би могло да има сближаване между тези два вида реклама (т. 31 от това решение).

303

В това отношение следва да се добави, че фактът, че в някои решения Комисията е отбелязала, че предприятия са посочили сближаване между разглежданите два вида реклама, в никакъв случай не означава, че самата тя е стигнала до извода за заместимостта на тези реклами, за разлика от онова, което Google намеква. Освен това следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията действително е анализирала въпроса за възможните точки на сближаване между разглежданите два вида реклама, повдигнат в тези предходни решения, като например въпроса за възможностите им за насочване, за да стигне все пак до извода, че те не са част от един и същ пазар.

304

От горното следва, че Google не може да оспори обосноваността на анализа на Комисията относно заместимостта на разглежданите два вида реклама въз основа на предходните ѝ решения в областта на контрола върху концентрациите, на които то се позовава.

305

От изложените по-горе съображения следва, че доводите на Google не успяват да поставят под въпрос достоверността, надеждността и непротиворечивостта на доказателствата, на които Комисията се е основала в цялостната си преценка на заместимостта на онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене, нито да докажат, че тя не е взела предвид релевантни за тази цел обстоятелства. Следователно Google не доказва, че Комисията неправилно е приела, че разглежданите два вида реклама не са заместими.

306

С оглед на всичко изложено по-горе първото основание в първата си част следва да се отхвърли.

307

Както бе посочено в точка 27 по-горе, в съображения 184—200 от обжалваното решение Комисията е определила втори съответен продуктов пазар, а именно пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, описан в точка 35 по-горе.

308

В анализа си, на който се основава определянето на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, на първо място, в съображения 186—193 от обжалваното решение Комисията е заключила, че е налице ограничена заместимост на продажбата на онлайн реклама чрез посредник и на продажбата на онлайн реклама, извършвана пряко от издателите (наричани по-нататък „двата разглеждани канала за продажба“). Първо, Комисията е обосновала този извод, като е обяснила, че продажбата чрез посредник не води до значителни разходи за издателите, за разлика от случаите, когато тези издатели извършват пряка продажба. Второ, продажбата чрез посредник позволявала по-лесно да се събере голям брой рекламодатели, който бил абсолютно необходим за онлайн реклама, поради което всички издатели, които извършват пряка продажба на реклами, използвали и продажбата чрез посредник. Трето, след това Комисията е разгледала доводите на Google относно поведението на някои преки партньори, сред които [поверително] и [поверително], и на други издатели, сред които [поверително], както и относно предходно решение в областта на контрола върху концентрациите, и е приела, че с тези доводи не може да се постави под въпрос направеното разграничение между двата разглеждани канала за продажба (съображения 189—193 от обжалваното решение). На второ място, в съображения 194—200 от посоченото решение Комисията е заключила, че е налице ограничена заместимост между посредническите услуги за онлайн реклама при търсене и тези за онлайн реклама, несвързана с търсене.

309

Google оспорва само първата част от това определяне на пазара, като твърди, че в обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че двата разглеждани канала за продажба не са заместими.

310

На първо място, според Google твърдяната липса на заместимост на двата разглеждани канала за продажба не е доказана от гледна точка на издателите. Първо, Google твърди, че Комисията не е подкрепила в достатъчна степен изводите си, че от една страна, преките продажби предполагат по-високи разходи по сделките за издателите, отколкото продажбите чрез посредник, и че от друга страна, продажбите чрез посредник позволяват по-лесно да се събере голяма база от рекламодатели. Второ, тези две предполагаеми разлики в характеристиките между двата разглеждани канала за продажба не били достатъчни за извода за липса на заместимост, без да е проведен „истински“ анализ на заместимостта. Трето, Комисията неправилно приела, че доказателствата за това, че издателите използват двата разглеждани канала за продажба, не са достатъчни, за да се докаже липса на заместимост.

311

На второ място, Google отбелязва, че Комисията неправилно е отхвърлила доказателствата относно заместимостта на двата разглеждани канала за продажба от гледна точка на рекламодателите.

312

На трето място, според Google Комисията неправилно е приела за ирелевантно решение C(2012) 6063 final на Комисията от 4 септември 2012 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.6314 — Telefónica UK/Vodafone UK/Everything Everywhere/JV) (наричано по-нататък „решение Telefónica UK“).

313

Surfboard твърди, че Комисията не е взела предвид представени от Google доказателства, че двата разглеждани канала за продажба са заместими.

314

В съображение 187 от обжалваното решение Комисията е заключила, че разходите по сделките за издатели, извършващи пряка продажба на онлайн реклама, са по-високи от тези за продажба чрез посредник. Всъщност, за да продават пряко онлайн реклама, издателите трябвало да направят значителни инвестиции с оглед на време, пари и персонал, докато за тях продажбите чрез посредник генерирали незначителни или дори несъществуващи разходи по сделките.

315

Google оспорва обосноваността на този анализ. Първо, Google твърди, че становищата на предприятията, на които Комисията се е основала в съображение 187 от обжалваното решение, не са нито убедителни, нито надеждни. Второ, Комисията пренебрегнала доказателствената сила на други доказателствени средства, сочещи, че разходите по сделките за преки продажби били по-ниски от тези за продажби чрез посредник. Трето, Google отбелязва, че възнаграждението, заплащано на посредниците от издателите под формата на подялба на приходите от рекламодателите, неутрализирало всякаква разлика в цените за издателите.

316

Комисията оспорва доводите на Google.

317

На първо място, що се отнася до довода на Google, с който се поставя под въпрос доказателствената стойност на отговорите на издателите, посочени в бележка под линия 193, съдържаща се в съображение 187 от обжалваното решение, поради обстоятелството, че с отправените им въпроси от тях не се изисква да сравняват „надлежно“ разходите, следва да се припомни, че в посочената бележка под линия Комисията се е позовала на отговорите на пет издателя на въпроси в исканията ѝ за предоставяне на информация.

318

Google не изтъква никакъв довод, с който се поставя под въпрос направеното от Комисията тълкуване на тези пет отговора, а оспорва съдържанието на въпросите, отправени в искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. до три от пет издателя, по-конкретно до [поверително], [поверително] и [поверително]. Според Google тези въпроси не позволяват да се сравняват надлежно разходите, дължащи се на преките продажби, и разходите, дължащи се на продажбите чрез посредник, тъй като целта на въпросите била само издателите да представят поотделно средната стойност на своите разходи, от една страна, за преките продажби и от друга страна, за продажбите чрез посредник, без да се сравняват тези разходи.

319

Що се отнася до въпросите, поставени от Комисията на трите посочени по-горе издателя, следва да се констатира, както Google отбелязва в точка 63 от жалбата, че от посочените издатели се иска да уточнят средните разходи, направени от тях на годишна база през последните шест години (от 2005 г. до 2010 г.), от една страна, за преките продажби на рекламни пространства и от друга страна, за продажбите на рекламни пространства чрез посредник. Следователно това са статистически въпроси относно средните разходи за двата разглеждани канала за продажба през същия период. Поради това по принцип Комисията е можела да сравни средните разходи, представени от тези издатели. Google обаче не излага никакви обосновани доводи, да за обясни защо поставените въпроси не са подходящи за получаване на информация, която може да подкрепи констатацията в съображение 187 от обжалваното решение, че преките продажби на онлайн реклама водят до по-високи разходи за издателите от тези за продажбите чрез посредник. Освен това то не твърди, че друг въпрос би довел до извод, различен от изведения от Комисията за разходите по сделките.

320

От това следва, че точността, надеждността и последователността на отговорите, посочени в бележка под линия 193, не са под въпрос.

321

На второ място, що се отнася до довода на Google, че възнаграждението, заплащано на посредниците, неутрализира всякаква разлика в цените за издателите, нищо не показва, че въпросното възнаграждение не е част от разходите им, както трябвало да бъде, и следователно не е включено в средните стойности на разходите, изчислени от издателите в отговорите им на исканията на Комисията за предоставяне на информация, посочени в точки 318—320 по-горе.

322

На трето място, що се отнася до довода на Google, че Комисията е пренебрегнала доказателства за това, че разходите на издателите за преки продажби не са по-високи от разходите за продажби чрез посредник, в писмените си изявления Google се позовава само на отговора на [поверително] на искането за предоставяне на информация от декември 2010 г. В този отговор, откъс от който се намира в приложение A.32 към жалбата, се посочва, че разходите по сделките на [поверително] за преки продажби са по-ниски от тези за продажбите чрез посредник. Макар в писмените си изявления Комисията да е обяснила, че [поверително] не е типичен издател, тъй като е разработил собствени услуги за онлайн реклама при търсене ([поверително]) и е продължил да използва AFS за онлайн реклама при търсене, все пак става дума за пример за издател, който счита, че преките продажби предполагат по-ниски разходи от тези за продажбите чрез посредник.

323

Само по себе си това обстоятелство обаче не може да постави под въпрос направената от Комисията в съображение 187 от обжалваното решение констатация относно разходите по сделките за издателите. В подкрепа на тази констатация са отговорите на пет издателя на исканията за предоставяне на информация, които не са били надлежно оспорени от Google, и съгласно доводите на Комисията тя е в съответствие и с обясненията в съображения 150—154 и 195—197 от обжалваното решение — които не се оспорват от Google — относно значителните инвестиции, които са необходими за предоставяне на услуги за онлайн реклама при търсене.

324

От горното следва, че Google не доказва, че в съображение 187 от обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че разходите по сделките за продажба на рекламни пространства са по-ниски за издателите, използващи посредник, за разлика от издателите, които извършват преки продажби.

325

В съображение 188 от обжалваното решение Комисията е установила, че онлайн рекламата изисква голяма база от рекламодатели и че продажбите чрез посредник позволяват по-лесен достъп на издателите до такава база в сравнение с пряката продажба на онлайн реклама.

326

Според Google Комисията не е доказала, че самите издатели не могат да съберат достатъчна база от рекламодатели, за да им продават пряко онлайн реклама. За тази цел Google критикува тълкуването на отговора на [поверително] по искането за предоставяне на информация от 16 септември 2011 г. и твърди, че някои издатели може да имат достатъчно голяма база от рекламодатели, за да извършват пряка продажба на реклами, както се вижда от случаите на издатели като [поверително] и [поверително].

327

Комисията оспорва доводите на Google.

328

На първо място, следва да се констатира, че сред посочените в съображение 188 от обжалваното решение доказателства Google критикува единствено даденото от Комисията тълкуване на отговора на [поверително]. Следователно Google не изтъква никакъв довод, оспорващ точността, надеждността или последователността на отговорите на деветте издателя на исканията за предоставяне на информация, на които Комисията се позовава в бележка под линия 195, за да подкрепи извода си относно базата от рекламодатели, достъпна чрез продажбата на реклами чрез посредник.

329

На второ място, що се отнася до информацията, дадена от [поверително], представена в приложение B.8 към писмената защита, следва да се отбележи, че в отговор на въпрос 3 то е уточнило, че повечето издатели, отговорили на допитването му, са използвали посредник за продажбата на рекламни пространства и че всички отговорили издатели, с изключение на един, които показват онлайн реклама, несвързана с търсене, са посочили, че не им е било възможно да продават пряко рекламни пространства на рекламодателите, по-специално поради нерентабилност, нисък обем на страници за търсене и разходите за необходимите инвестиции. Следователно съгласно допитването до [поверително] този отговор свидетелства за силното предпочитание на издателите на продажба на реклами чрез посредник, вместо за преки продажби.

330

На трето място, що се отнася до довода на Google, изведен от примерите за [поверително] и [поверително], извършвали преки продажби, следва да се отбележи, че тези два примера не позволяват да се приеме, че преките продажби поначало предоставят на издателите толкова широка база от рекламодатели, колкото продажбите чрез посредник. Както обаче изтъква Комисията в писмените си изявления, този фактор е от особено значение за онлайн рекламата при търсене, тъй като честотата на кликвания, а следователно и ставките на заплащане на издателите зависят от релевантността на рекламите, които имат връзка с търсенето на потребителя. Колкото по-голям е броят на рекламодателите, толкова по-вероятно е рекламите да отговарят на интереса, който потребителят е изразил чрез търсенето. Освен това тези два примера за издатели, които извършват преки продажби, не могат да обезсилят отговорите на деветте издателя, посочени от Комисията в бележка под линия 195 от обжалваното решение, в които се посочва, че базата от рекламодатели, до която посредничеството дава достъп, е по-голяма от предоставената от преките продажби и че това е важен фактор за издателите.

331

От изложеното по-горе следва, че Google не доказва, че в съображение 188 от обжалваното решение Комисията неправилно е приела, че издателите могат по-лесно да получат достатъчно голяма база от рекламодатели, като използват продажба чрез посредник за онлайн реклама, отколкото чрез преки продажби.

332

Google твърди, че Комисията не е можела да се основава на доказателствата относно разходите по сделките и на достъпната база от рекламодатели, за да заключи, че двата разглеждани канала за продажба не са заместими от гледна точка на издателите, без да направи „истински“ анализ на заместимостта. В съдебното заседание Google уточнява, че според него Комисията е трябвало да приложи критерия SSNIP.

333

Комисията оспорва доводите на Google.

334

Най-напред следва да се разгледа доводът на Комисията, изложен в писмената ѝ защита, че е направила анализ на цените. В това отношение тя се позовава на факта, че в исканията за предоставяне на информация от 26 юли 2013 г. и 18 март 2016 г. е поставила на издателите въпроса дали биха заместили всички или част от продажбите на онлайн реклама при търсене чрез посредничество с преки продажби на такива реклами в случай на значително и трайно увеличение от 5 до 10 % на цената на посредническите услуги. В приложения B.6 и B.7 към писмената защита действително се съдържат отговорите на 12 издателя на този въпрос. Комисията добавя, като се позовава на съображения 187 и 188 и на бележки под линия 193 и 195 от обжалваното решение, че всички отговорили на този въпрос издатели са посочили, че е малко вероятно да осъществят подобно преминаване.

335

В това отношение обаче се налага изводът, че в обжалваното решение изобщо не се споменава този анализ.

336

Всъщност, макар в бележки под линия 193 и 195 Комисията да е упоменала някои отговори на издатели на посочения в точка 334 по-горе въпрос, поставен в исканията за предоставяне на информация, тези отговори не са изложени в обжалваното решение, за да се опише резултатът от анализ на цените, а единствено в подкрепа на изводите на Комисията относно разходите по сделките (отговори, посочени в бележка под линия 193, включена в съображение 187) и относно базата от рекламодатели, до която има достъп (отговори, посочени в бележка под линия 195, включена в съображение 188).

337

От съдебната практика обаче следва, че Комисията не може да допълни мотивите на обжалваното решение в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2021 г., Oltchim/Комисия, T‑565/19, EU:T:2021:904, т. 275 и цитираната съдебна практика).

338

При все това липсата на такъв анализ в обжалваното решение не може да обезсили извършеното от Комисията определяне на съответния пазар, по-специално що се отнася до заместимостта на двата разглеждани канала за продажба от гледна точка на издателите.

339

Първо, следва да се подчертае, че прилагането на критерия SSNIP не е задължително за целите на определянето на пазара, както бе посочено в точки 155—161 по-горе.

340

Второ, в писмените си изявления Google не изтъква никакви доводи, че такъв критерий би довел до извод, различен от изведения от Комисията в обжалваното решение. В това отношение е важно да се подчертае, че за да определи съответния пазар, Комисията се е основала на съвкупност от доказателства за разходите по сделките за издателите и за достъпната за издателите база от рекламодатели, чиято обоснованост и релевантност с оглед на анализа на заместимостта не се поставят под въпрос от доводите на Google, както следва от извода в точки 314—331 по-горе. Освен това нейният анализ, въз основа на който е определен пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, се основава и на съображения, които не са оспорени от Google, като например липсата на заместимост между посредническите услуги за онлайн реклама при търсене и посредническите услуги за онлайн реклама, несвързана с търсене. При наличието на тези релевантни и съответстващи си обстоятелства сам по себе си фактът, че Комисията не е приложила критерия SSNIP за целите на определянето на съответния пазар, не доказва, че цялостната ѝ преценка в това отношение е неправилна.

341

Ето защо Google не доказва, че преценката на Комисията относно определянето на пазара е била неправилна само защото не е приложила критерия SSNIP.

342

В съображение 191 от обжалваното решение Комисията е стигнала до извода, че екранните снимки на уебсайта на [поверително] и отговорите на [поверително] и [поверително], що се отнася до твърдяното заместване между двата разглеждани канала за продажба от тези издатели, не са показателни за заместимостта на тези канали.

343

Google, подкрепяно от Surfboard, изтъква, че Комисията неправилно е пренебрегнала доказателства, че издателите показват онлайн реклама както в пряка връзка с рекламодателите, така и чрез посредник. В това отношение Google цитира примерите за [поверително] и [поверително], които доказвали заместимостта на двата разглеждани канала за продажба.

344

Комисията оспорва доводите на Google.

345

На първо място, следва да се отбележи, че Google не оспорва анализа на Комисията в съображение 191, точка 2 от обжалваното решение на отговорите на [поверително] и [поверително], че тези отговори не доказват заместимост на двата разглеждани канала за продажба.

346

На второ място, що се отнася до примера за [поверително], в приложение A.16 към жалбата, с илюстрации 6 и 7 Google представя две екранни снимки на интернет страници, които се показват при търсене на уебсайта на [поверително], които са разгледани в съображение 191, точка 1 от обжалваното решение. Google обяснява, че илюстрация 6 показва онлайн реклама при търсене, генерирана от посреднически услуги на Google, а илюстрация 7 представя реклама на [поверително] (house ad), продавана пряко от него.

347

В това отношение следва да се отбележи, че фактът, че [поверително] използва двата разглеждани канала за продажба, за да продава рекламни пространства, не доказва непременно, че тези канали са заместими. Безспорно това доказва, че един и същ издател може да избере да показва собствените си реклами на страница на своя уебсайт, а на друга страница да показва онлайн реклама при търсене, продавана чрез посредник. Съгласно обяснението на Комисията в съображение 191, точка 1, параграф 1 от обжалваното решение обаче, този избор би могъл да се направи в зависимост от възможностите за извличане на печалба от ключови думи, използвани при заявките за търсене. В този случай сам по себе си фактът, че издател продава както пряко, така и чрез посредник реклами, не доказва, че двата разглеждани канала за продажба са взаимозаменяеми или заместими поради своите характеристики, цени и използване съобразно своето предназначение, по смисъла на съдебната практика и на Известието относно определянето на пазара, посочени в точки 125 и 126 по-горе.

348

На трето място, що се отнася до примера за [поверително], в приложение A.22 към жалбата Google представя екранна снимка след заявка за търсене на уебсайта [поверително], от която личи показването на реклами, продавани пряко от [поверително], над резултатите от търсене, и онлайн реклама при търсене, генерирана от посредническите услуги на Google, под тези резултати.

349

Следва обаче да се отбележи, че тази екранна снимка не е разгледана при анализа на извършеното в обжалваното решение определяне на съответния пазар и че в преписката няма данни, сочещи, че Google я е представило на Комисията в хода на административното производство. Следователно Google не може да упреква Комисията, че е пренебрегнала този пример, противно на твърдението му в жалбата. Освен това в съответствие с изложените от Комисията доводи в писмените ѝ изявления тази екранна снимка, показваща реклами, продавани чрез различни канали за продажба на същата интернет страница, цели по-скоро да докаже, че двата разглеждани канала за продажба са допълващи се, а не заместими. В този смисъл примерът за [поверително] е в съответствие с поведението на издателите, описано в съображения 188, 190, 191 и в съображение 192, точка 2 от обжалваното решение. В тези съображения Комисията е отбелязала, че няколко издателя, като например членове на [поверително] и някои преки партньори на Google, [поверително], [поверително], и [поверително], са продавали пряко рекламни пространства, но също така системно са използвали продажби чрез посредник, по същество с оглед на предимствата, предоставяни от този канал за продажба. Подобно поведение би могло да показва допълване между двата разглеждани канала за продажба, а не заместимостта им.

350

Във всички случаи, дори да се предположи, че примерите за [поверително] и [поверително] са признак, че е налице заместимост на продажбата на онлайн реклама чрез посредник и на пряката продажба от издатели, което не е доказано, следва да се констатира, че тези обстоятелства не са достатъчни, за да обезсилят доказателствата, представени в съображения 187 и 188 от обжалваното решение, сочещи, че като цяло издателите не считат двата разглеждани канала за продажба за заместими поради значително по-ниските разходи по сделките на продажби чрез посредник и по-лесния достъп до голяма база от рекламодатели, който предоставя посредничеството в сравнение с преките продажби.

351

От горното следва, че Google не доказва, че в съображение 191 от обжалваното решение Комисията неправилно е отказала да разгледа примери за издатели, използващи двата разглеждани канала за продажба, в анализа си на заместимостта на тези канали за продажба.

352

В съображение 192 от обжалваното решение Комисията е счела по същество, че в посочените от Google примери за издатели, разработили усъвършенствани възможности за насочване на потребителя, а именно [поверително], [поверително] и [поверително], не се посочва нищо за заместимост на двата разглеждани канала за продажба.

353

Google твърди, че Комисията неправилно е отхвърлила тези доказателства, които според него показват заместимостта на двата разглеждани канала за продажба от гледна точка на рекламодателите. Всъщност издателите биха могли да показват пряко продавани реклами много ефективно с оглед на факта, че някои от тях могат да събират данни за потребителите (като [поверително]), по-специално посредством регистрация на потребители и използване на бисквитки (като [поверително]), и да насочват реклами към потребители, посетили вече даден уебсайт (като [поверително]).

354

Комисията оспорва доводите на Google.

355

В това отношение следва да се констатира, че примерите, дадени от Google, поставят акцент върху възможностите за насочване към потребителя, предлагани на уебсайтовете на някои издатели от онлайн рекламата, несвързана с търсене. Въпреки че със споменатите обстоятелства би могло да се докаже, че тези издатели могат да продават пряко на рекламодателите атрактивни рекламни пространства, Google не обяснява как сам по себе си този факт показва, че рекламодателите считат разполагането на онлайн реклама пряко при издателите за заместимо с разполагането на такива реклами от посредник, например Google и неговата услуга AFS, що се отнася до онлайн рекламата при търсене.

356

Освен това Google не формулира никакви оплаквания във връзка със забележката на Комисията в съображение 192, параграф 2 от обжалваното решение, че [поверително] и [поверително] са продължили да използват посредническите услуги на Google за онлайн реклама при търсене, въпреки че са разработили собствени инструменти, за да насочват по-добре рекламите, популяризиращи собствените им продукти. Тази констатация сочи, че според [поверително] и [поверително] инструментите им не могат да заместят продажбите чрез посредник.

357

От горното следва, че Google не доказва, че в съображение 192 от обжалваното решение Комисията неправилно е отхвърлила примерите му.

358

В съображение 193 от обжалваното решение Комисията посочва, че решение Telefónica UK не е в подкрепа на доводите на Google, тъй като в него тя е оставила без отговор въпроса дали натискът, оказван от преките продажби на мобилна реклама, върху продажбите чрез посредник на тези реклами оправдава разширяване на съответния пазар.

359

Google твърди, че Комисията неправилно е отхвърлила извода си в решение Telefónica UK, че преките продажби на мобилна реклама в значителна степен ограничават продажбата на мобилна реклама чрез посредник.

360

Комисията оспорва доводите на Google.

361

В това отношение следва да се припомни, както вече бе посочено в точки 238 и 300 по-горе, че Комисията не е обвързана от извършените от нея в предходните ѝ решения преценки относно съответните пазари.

362

Освен това и във всички случаи, следва да се отбележи, че в решение Telefónica UK Комисията е оставила без отговор въпроса за сегментирането на пазара за продажба на мобилни рекламни пространства между пряка продажба и продажба чрез посредник, в съответствие с констатацията в съображение 193 от обжалваното решение. Тя изрично е посочила, че нейното проучване на пазара не позволява да се направи ясен извод по този въпрос.

363

Освен това в писмените си изявления Google не обяснява защо забележките на Комисията в решение Telefónica UK относно евентуалната заместимост на каналите за продажба на мобилни рекламни пространства се оказват релевантни в рамките на анализа в обжалваното решение на заместимостта на двата разглеждани канала за продажба, които се отнасят до онлайн реклама.

364

От горното следва, че Google не доказва, че Комисията е допуснала грешка в съображение 193 от обжалваното решение, като е приела, че решение Telefónica UK не е в подкрепа на неговите доводи.

365

От изложените по-горе съображения следва, че доводите на Google не успяват да поставят под въпрос достоверността, надеждността и непротиворечивостта на доказателствата, на които Комисията се е основала в цялостната си преценка на заместимостта на продажбата на онлайн реклама чрез посредник и на продажбата на онлайн реклама, извършвана пряко от издатели, нито да докаже, че тя не е взела предвид релевантни за тази цел обстоятелства. Следователно Google не доказва, че Комисията неправилно е приела, че има ограничена степен на заместимост между двата разглеждани канала за продажба.

366

С оглед на всичко изложено по-горе първото основание на Google следва да се отхвърли във втората си част.

367

От изложените по-горе съображения следва, че Google не е доказало, че извършеното от Комисията определяне на съответните пазари е неправилно.

368

Следователно доводът на Google, че Комисията не е доказала, че Google има господстващо положение на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, също е неоснователен, доколкото този довод се опира само на твърдяното неправилно определяне на този пазар. Следователно доводите на Google не могат да опровергаят извода на Комисията в съображение 274 от обжалваното решение, че от 2006 г. до 2016 г. Google е заемало господстващо положение на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП.

369

Следователно първото основание на Google трябва да се отхвърли по същество.

370

С второто си основание Google критикува констатацията на Комисията, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС. Това основание се състои от три части, а именно, първо, посочената клауза не представлявала задължение за доставка към единствен купувач по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), второ, Комисията била длъжна да анализира последиците от тази клауза и трето, обжалваното решение не установявало, че въпросната клауза е била годна да ограничи конкуренцията.

371

В самото начало следва да се припомни, че преди март 2009 г. в образеца на СПУ клаузата за изключителни права гласи следното:

„За всяко споразумение Клиентът се съгласява, че през съответния период на предоставяне на услугите няма да извършва на съответния уебсайт или да дава достъп чрез съответното приложение на клиента (ако има такова) [до] услуги, които са идентични или по същество сходни на някоя от услугите, предоставяни от Google съгласно споразумението, или които по друг начин пряко се конкурират с такива услуги“.

372

От една страна, в обжалваното решение Комисията припомня съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), че „предприятие с господстващо положение на пазара, което обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, злоупотребява с господстващо положение по смисъла на член [102 ДФЕС]“ (вж. т. 89 от посоченото решение).

373

От друга страна, Комисията констатира, че в конкретния случай клаузата за изключителни права представлява задължение за доставка към единствен купувач, доколкото задължава преките партньори за всички уебсайтове да покриват от Google всички или значителна част от нуждите си от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. В това отношение тя отбелязва, най-напред, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с тези преки партньори, „обикновено“ се прилага към всички техни уебсайтове, на които се показва онлайн реклама при търсене, по-нататък, че тези преки партньори не могат да се отклонят от тази клауза, преди да изтече срокът на техните СПУ, и накрая, че със СПУ, сключени с два от тези преки партньора, а именно [поверително] и [поверително], същите се задължават да приложат тази клауза към всички свои уебсайтове, на които се показва такава реклама.

374

Комисията главно приема, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, противоречи на член 102 ДФЕС, без да е необходима проверка дали тази клауза е годна да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая.

375

Google упреква Комисията за констатацията ѝ, че не е необходима проверка дали клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е била годна да ограничи конкуренцията. В това отношение Google изтъква, че Комисията не е доказала, че тези преки партньори са обвързани със задължение за доставка към единствен купувач, което е в противоречие с член 102 ДФЕС съгласно съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36). Освен това Google твърди, че принципите, установени от Съда в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), задължават Комисията да разгледа последиците от посочената клауза, за да установи дали тя съставлява нарушение на тази разпоредба.

376

Surfboard критикува Комисията, че е приела, че то е обвързано със задължение за доставка към единствен купувач.

377

Комисията изтъква, че след сключването на СПУ съдържащата се в него клауза за изключителни права се прилага през целия срок на действие на съответното СПУ. Следователно пряк партньор, включил всички свои уебсайтове в своето СПУ, след влизането в сила на СПУ се задължавал да се снабдява изключително от Google за всички свои нужди от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, което представлявало злоупотреба с господстващо положение съгласно съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36).

378

Освен това Комисията изтъква, че в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), е изяснена съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), само що се отнася до налаганите от предприятие с господстващо положение задължения за изключителни права при снабдяването в замяна на отстъпки или плащания, какъвто не е настоящият случай.

379

На първо място, в решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36, т. 89), Съдът действително е постановил, че клаузите, с които насрещните страни по договора са се задължили да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от предприятие с господстващо положение, дори да не са придружени от отстъпки, по естеството си представляват злоупотреба с господстващо положение, и че същото важи и за предоставените от такова предприятие отстъпки за лоялност (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 46).

380

В решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 138), Съдът обаче, на първо място, прецизира припомнената по-горе съдебна практика, за случаите, в които в хода на административното производство предприятие с господстващо положение поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 47).

381

В тази насока Съдът посочва, че в такива случаи Комисията не само е длъжна да анализира, от една страна, значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар и от друга, степента на пазарно покритие на спорната практика, както и условията и правилата за предоставяне на разглежданите отстъпки, продължителността и размера им, но е и длъжна да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, колкото предприятието с господстващо положение (решения от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 139, и от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 48).

382

На второ място, Съдът добавя, че анализът на годността за отстраняване е релевантен и за преценката на въпроса дали схема за отстъпки, която по принцип попада под забраната на член 102 ДФЕС, може да бъде обективно обоснована. Освен това неблагоприятният за конкуренцията отстраняващ ефект на схемата за отстъпки може да бъде неутрализиран и дори преодолян чрез предимства от гледна точка на ефективността, които са от полза и за потребителите. Благоприятните и неблагоприятните за конкуренцията последици от спорната практика може да се претеглят по този начин само след анализ на присъщата годност на разглежданата практика да отстрани конкуренти, които са поне също толкова ефективни, колкото предприятието с господстващо положение (решения от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 140, и от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 49).

383

Наистина в рамките на това второ уточнение Съдът споменава само схемите за отстъпки. Тъй като обаче както практиките на отстъпки, така и клаузите за изключителни права могат да бъдат обективно обосновани или поражданите от тях неблагоприятни последици да бъдат неутрализирани и дори преодолени с предимства от гледна точка на ефективността, които са от полза и за потребителя, това уточнение трябва да се разбира в смисъл, че важи както за едната, така и за другата от тези практики (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 50).

384

Освен това, наред с обстоятелството, че такова тълкуване изглежда в съответствие с първото уточнение, направено от Съда в посоченото решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 139), следва да се констатира, че макар поради естеството си клаузите за изключителни права да пораждат основателни опасения в областта на конкуренцията, способността им да отстраняват конкурентите, не е автоматична, както впрочем е видно от съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член [102 ДФЕС] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение“ (ОВ C 45, 2009 г., стр. 7) (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 51).

385

Така, от една страна, когато Комисията подозира, че дадено предприятие е нарушило член 102 ДФЕС, прилагайки клаузи за изключителни права, и в хода на производството, представяйки подкрепящи доказателства, това предприятие оспорва, че посочените клаузи конкретно могат да отстранят от пазара също толкова ефективни конкуренти, на етапа на квалифицирането на нарушението Комисията трябва да се увери, че при обстоятелствата в конкретния случай тези клаузи могат реално да отстранят от пазара също толкова ефективни конкуренти като това предприятие (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 52).

386

От друга страна, Комисията е длъжна да прецени и конкретно дали тези клаузи са годни да ограничат конкуренцията, когато в хода на административното производство заподозряното предприятие, без формално да оспорва, че поведението му е могло да ограничи конкуренцията, поддържа, че поведението му е обосновано (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 53).

387

В случая, от една страна, е безспорно, че в хода на административното производство Google е оспорило, със съответни доказателства, годността на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, да ограничи конкуренцията. От друга страна, безспорно е също, че Google е поддържало, че тази клауза е обективно обоснована.

388

При тези условия Комисията е трябвало да докаже, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е била годна да ограничи конкуренцията, и за тази цел е следвало да вземе предвид всички релевантни по случая обстоятелства.

389

Следователно трябва да се отбележи, че противно на това, което Комисията твърди в обжалваното решение, за да установи нарушение на член 102 ДФЕС, тя не е можела просто да установи, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, задължава тези партньори да се снабдяват изключително от Google за всички или за значителна част от нуждите си от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Всъщност тя е трябвало освен това да докаже, че посочената клауза е била годна да ограничи конкуренцията, като вземе предвид всички релевантни по случая обстоятелства, което впрочем алтернативно тя е направила в обжалваното решение.

390

Така, без да е необходимо произнасяне по повдигнатия от Google въпрос дали клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, действително представлява задължение за доставка към единствен купувач като посоченото в съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), налага се изводът, че Комисията неправилно е приела, главно, че не е била длъжна да проверява дали тази клауза е била годна да ограничи конкуренцията предвид всички обстоятелства по случая.

391

Следователно второто основание в първата и втората си част следва да се уважи.

392

В съображение 362 от обжалваното решение Комисията алтернативно е приела, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е била годна да ограничи конкуренцията с оглед на всички обстоятелства по случая. В това отношение тя е отбелязала, че тази клауза, първо, е възпирала преките партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, второ, е предотвратявала достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, трето, е могла да застраши иновациите, четвърто, е улеснила Google да запазва и да укрепва своето господстващо положение на националните пазари на онлайн реклама при търсене в ЕИП, с изключение на Португалия, и пето, е могла да навреди на потребителите. Освен това Комисията е установила, че английската клауза е засилила годността на клаузата за изключителни права да ограничава конкуренцията.

393

По-конкретно, следва да се отбележи, че по същество Комисията е приела, че клаузата за изключителни права е била годна да породи отстраняващ ефект, тъй като е констатирала, че в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, от една страна, тази клауза е попречила на преките партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, и от друга страна, е предотвратявала достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене.

394

Освен това следва да се отбележи, че от отстраняващия ефект на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, Комисията стига до извода, че тази клауза, първо, е могла да застраши иновациите, второ, е улеснила Google да запази и да укрепи своето господстващо положение на съответните национални пазари на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, и накрая, е могла да навреди на потребителите.

395

Всъщност, най-напред, от съображения 404—406 от обжалваното решение е видно, че отстраняващият ефект на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е попречила на конкурентни на Google посредници да доставят или създават различни онлайн реклами при търсене, поради което тази клауза ги е лишила от стимул да инвестират в иновации. По-нататък, от съображение 408 от това решение е видно, че този ефект е лишил посредниците от приходи и от данни, които са могли да бъдат използвани за предлагане на онлайн реклама при търсене. Накрая, от съображение 417 от същото решение е видно, че този ефект е позволил на Google да определя по-високи цени, заплащани от рекламодателите, с което е повишило заплащаните от потребителите цени на стоките, за които е публикувана онлайн рекламата при търсене. В съображение 418 от същото решение Комисията допълва, че възможността посочената клауза да е застрашила иновациите, също така е лишила потребителите от по-голям избор на онлайн реклама при търсене.

396

Според Google Комисията не е доказала, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, първо, е могла да породи констатирания в обжалваното решение отстраняващ ефект, второ, е улеснила Google да запази или да укрепи своето господстващо положение на съответните национални пазари на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене, и трето, е застрашила иновациите или е нанесла вреди на потребителите. Освен това Google упреква Комисията, че не е доказала, че английската клауза може да ограничи конкуренцията.

397

Surfboard изтъква, че сключените от него с Google СПУ не са му попречили да се снабдява от конкурентни на Google посредници, и оспорва констатацията, че онлайн договорите не позволяват да се удовлетворят нуждите на издателите поне за някои от техните уебсайтове. Surfboard допълва, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в неговите СПУ, във всички случаи е обективно обоснована.

398

Най-напред следва да се разгледа констатираният в обжалваното решение отстраняващ ефект, произтичащ от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове. Ето защо следва да се провери дали, от една страна, тази клауза е могла да възпре тези преки партньори да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, и от друга страна, да предотврати достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене.

399

В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 364 от обжалваното решение Комисията е уточнила, че за целите на своя анализ, с който се стреми да докаже, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е била годна да ограничи конкуренцията, тя е взела предвид всички релевантни обстоятелства, сред които по-специално, от една страна, значимостта на господстващото положение на Google както на съответните национални пазари на онлайн реклама при търсене, така и на пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене, и от друга страна, степента на покритие на посочената клауза на последния пазар, както и „продължителността на [тази] клауза“. В това отношение тя препраща съответно към раздел 7 от това решение, отнасящ се до господстващото положение на Google, чието съдържание е обобщено в точки 39—66 по-горе, както и към целия раздел 8.3.4.2 от посоченото решение относно липсата на възможност за конкурентни на Google посредници да получат достъп до значителен дял от този пазар.

400

Следва да се отбележи, че възприетият от Комисията подход е в съответствие със съдебната практика, съгласно която случаите, в които в хода на административното производство дадено предприятие поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект, Комисията е длъжна да анализира по-специално значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар, степента на пазарно покритие на спорната практика, както и условията на съответната клауза и продължителността им (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 139).

401

В това отношение следва да се отбележи, че в раздел 7 от обжалваното решение Комисията е приела, че от 2006 г. до 2016 г. Google заема господстващо положение по-специално на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, предвид пазарните си дялове, пречките за навлизане на пазара и за разрастване и липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на издателите.

402

Първо, що се отнася до пазарните дялове на Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, като се основава на брутните приходи на Google, Комисията констатира, от една страна, въз основа на предоставените от Google данни, че то е притежавало пазарни дялове, които между 2006 г. и 2016 г. винаги са били над [поверително] % и които през последната година са достигнали [поверително] %, и от друга страна, въз основа на данните от Google, Microsoft и Yahoo!, че през 2006 г. Google е притежавало пазарни дялове над [поверително] %, които между 2007 г. и 2014 г. винаги са били над [поверително] %. Като се основава на нетните приходи на Google, Комисията констатира, от една страна, въз основа на представените от Google данни, че през 2006 г. Google е притежавало пазарни дялове над [поверително] % и между 2007 г. и 2016 г. над [поверително] %, и от друга страна, въз основа на данните от Google и Yahoo!, че между 2006 г. и 2011 г. Google е притежавало пазарни дялове, които винаги са били над [поверително] % и които през последната година са достигнали над [поверително] %. От това Комисията заключава, че Google е било изправено пред ограничена конкуренция от страна на други посредници.

403

Второ, Комисията е приела, че на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП са налице множество пречки за навлизане на пазара и за разрастване. В това отношение тя е уточнила по-специално, че са необходими значителни инвестиции за създаване, функциониране и непрекъснато подобряване на „платформа за онлайн реклама при търсене“ и че пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене се характеризира с мрежови ефекти. Всъщност успехът на посредника зависи от броя на рекламодателите и издателите, които е в състояние да привлече, както и от мащаба на рекламния му портфейл за онлайн търсене. Така, колкото повече рекламодатели използват посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, толкова повече онлайн реклами при търсене може да избира посредникът и по този начин да увеличи релевантността на рекламите, показвани в отговор на онлайн търсенето, извършено от потребител.

404

Трето, Комисията е приела, че за пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП е характерна липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на издателите.

405

Google оспорва съдържанието на раздел 7 от обжалваното решение, като само в рамките на първото основание твърди, че в раздел 6 от това решение Комисията неправилно е определила съответните пазари.

406

Освен това, макар годността на клаузите за изключителни права да отстраняват конкурентите, да не е автоматична, както впрочем е видно от точка 36 от съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член [102 ДФЕС] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение“, това не променя факта, че поради естеството си тези клаузи пораждат основателни опасения в областта на конкуренцията (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 51).

407

В случая е безспорно, че както следва от формулировката ѝ в образеца на СПУ преди март 2009 г., клаузата за изключителни права забранява на преките партньори да показват конкурентни реклами на уебсайтовете, включени в СПУ през срока му на действие. Не се предвижда никакво изключение от тази забрана.

408

С оглед на тези съображения следва да се разгледа, на първо място, дали клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е била годна да ги възпре да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, и на второ място, дали посочената клауза е била годна да предотврати достъпа на тези посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене.

409

В обжалваното решение Комисията е приела, че клаузата за изключителни права е възпирала преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от други посредници, за да показват конкурентни реклами на своите уебсайтове или на някои от техните страници.

410

Google изтъква по същество, че изборът на преките партньори за всички уебсайтове обикновено да включват всички свои уебсайтове в своите СПУ, е резултат от основаната на качествата конкуренция, така че те не биха се снабдявали от други посредници дори ако я нямаше клаузата за изключителни права, съдържаща се в тези СПУ. В това отношение Google се позовава, първо, на факта, че тези преки партньори по принцип са свободни да избират кои уебсайтове да включат в своите СПУ, второ, на отговорите на тези преки партньори на исканията на Комисията за предоставяне на информация, трето, на избора и размера на направените от Yahoo! инвестиции и четвърто, на проучване, представено от него в хода на административното производство.

411

В самото начало следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 108 по-горе съдебна практика, за да установи, че клаузата за изключителни права има характер на злоупотреба по отношение на преките партньори за всички уебсайтове, Комисията не е трябвало непременно да докаже, че тази клауза действително е породила последици за конкуренцията. Всъщност, за да се констатира нарушение на член 102 ДФЕС, достатъчно е Комисията да докаже, че през периода, през който посочената клауза е била прилагана, тя е била годна да ограничи конкуренцията. Следователно в обжалваното решение Комисията не е била длъжна да докаже, че клаузата за изключителни права действително е възпряла всички и всеки от преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от конкурентни на Google посредници.

412

Google твърди, че преките партньори могат да избират кои уебсайтове да бъдат включени в техните СПУ. Така според него клаузата за изключителни права не е могла да възпре преките партньори да се снабдяват от друг посредник, доколкото по принцип те не са длъжни да включат всички свои уебсайтове в своите СПУ. В това отношение то припомня, че преките партньори могат да използват AFS чрез онлайн договори и че по всяко време могат да изберат конкурентна посредническа услуга за онлайн реклама при търсене на уебсайтовете, които не са включени в техните СПУ.

413

Комисията оспорва доводите на Google.

414

В това отношение е безспорно, че съгласно клаузата за изключителни права по принцип пряк партньор не може да показва конкурентни реклами на уебсайтове, включени в СПУ. От това произтича, че след като пряк партньор е избрал да включи един от своите уебсайтове в своето СПУ, по отношение на този уебсайт той непременно трябва да се снабдява изключително от Google за нуждите си от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене.

415

При тези условия следва да се констатира, че Комисията правилно е приела, че клаузата за изключителни права може да възпира преките партньори да показват конкурентни реклами на уебсайтовете, включени в техните СПУ, независимо от факта, че могат да сключват онлайн договори и да избират уебсайтовете, включени в тези СПУ.

416

На първо място, в съображение 348 от обжалваното решение Комисията е посочила отделните правни субекти, които заедно представляват преки партньори за всички уебсайтове. Така тя е установила 34 преки партньора за всички уебсайтове.

417

На второ място, от една страна, в съображение 367 от обжалваното решение Комисията е цитирала отговорите на седем преки партньора на искане за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., за да приеме, че ако я нямаше клаузата за изключителни права, преките партньори за всички уебсайтове биха се снабдявали поне за част от нуждите си от други посредници.

418

Седемте преки партньора, посочени от Комисията в съображение 367 от обжалваното решение, са [поверително] (едно от дъщерните дружества на което от октомври 2010 г. е [поверително], което е един от преките партньори за всички уебсайтове, посочени в съображение 348 от това решение), групата [поверително] (към която принадлежи [поверително]), [поверително] (чиято група притежава [поверително] и [поверително], които заедно са един от преките партньори за всички уебсайтове по смисъла на същото съображение 348), групата [поверително] (към която принадлежат [поверително] и [поверително] (които представляват, всяко поотделно, преки партньори по смисъла на посоченото съображение 348), групата [поверително] (към която принадлежат [поверително] и [поверително], които представляват, всяко поотделно, отделни преки партньори по смисъла на съображение 348 от обжалваното решение), групата [поверително] (към която принадлежат [поверително]) и [поверително].

419

От друга страна, в съображение 368 от обжалваното решение Комисията е цитирала отговорите на два преки партньора, за да приеме, че клаузата за изключителни права е попречила на преките партньори за всички уебсайтове да преценят дали евентуално имат търговски интерес да се снабдяват от конкурентни посредници.

420

Двата преки партньора, посочени от Комисията в съображение 368 от обжалваното решение, са групата [поверително], вече упомената в съображение 367 от това решение, и групата [поверително].

421

Тъй като групата [поверително] е упомената едновременно в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че в тези съображения Комисията е посочила общо отговорите на осем отделни преки партньора. От съображение 348 от обжалваното решение е видно, че тези осем преки партньора в действителност са десет от посочените от Комисията 34 преки партньора за всички уебсайтове.

422

Google отбелязва, че в обжалваното решение Комисията е приела, че клаузата за изключителни права е възпряла всички преки партньори за всички уебсайтове, посочени в това решение, да се снабдяват от други посредници. Google обаче твърди, че това решение се позовава единствено на изявленията на само някои от тези преки партньори. Освен това Google изтъква, че взети заедно, изявленията на преките партньори показват, от една страна, че те не са били засегнати от клаузата за изключителни права, и от друга страна, че изборът им да използват AFS, е резултат от основана на качествата конкуренция, а именно че са избрали AFS, тъй като е по-добра от конкурентните услуги.

423

Surfboard допълва, че клаузата за изключителни права не му е пречела да се снабдява за част от нуждите си от конкурент на Google.

424

Комисията изтъква, че се е основала на отговорите на осем от установените от нея 34 преки партньора за всички уебсайтове, а в жалбата Google посочва единствено отговорите на само два от тези преки партньори. Освен това Комисията е отбелязала, че отговорът на единия от тези два преки партньора потвърждава факта, че без клаузата за изключителни права преките партньори за всички уебсайтове биха се снабдявали поне за част от нуждите си от други посредници. Що се отнася до другите отговори, дадени от другите преки партньори, посочени от Google в приложение C.1 към писмената реплика, те или са ирелевантни, тъй като са били дадени от преки партньори, които не са такива за всички уебсайтове, или не потвърждават факта, че тези преки партньори са избрали AFS, тъй като е по-добра от конкурентните услуги. Освен това Комисията отбелязва, че 24 от 35‑те отговора, цитирани в посоченото приложение C.1, се отнасят до въпрос 5.2.d от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. Този въпрос обаче се отнасял до смяната на посредници като цяло, а не конкретно до качеството на AFS в сравнение с това на услугите на тези посредници.

425

Накрая, Комисията изтъква, че Surfboard не доказва, че не е искало да се снабдява от друг посредник.

426

В подкрепа на доводите си, припомнени в точка 422 по-горе, Google се позовава на отговорите на преки партньори на въпрос 5.2.d от искането за информация от 22 декември 2010 г.

427

В това отношение следва да се отбележи, че въпрос 5.2.d от искането за информация от 22 декември 2010 г. е формулиран по следния начин: „При какви обстоятелства бихте обмислили да смените посредник за част от или за цялото си рекламно пространство?“.

428

Така както твърди Комисията, въпрос 5.2.d се отнася до смяната на посредник като цяло, а не конкретно до качеството на СПУ в сравнение с това на конкурентните услуги.

429

Въпреки това не е изключено в отговора на въпрос 5.2.d преките партньори да са посочили релевантни обстоятелства, свързани с решението им да използват AFS, и евентуално каква роля е изиграла за това решение клаузата за изключителни права. Впрочем, от една страна, следва да се констатира, че в точка 142 от писмената защита самата Комисия се е позовала на отговор на същия въпрос, за да отхвърли довод на Google. От друга страна, трябва да се отбележи, че в съображения 367 и 368 от обжалваното решение Комисията се е позовала на отговори на групата [поверително] на въпроси 5.2.c и 5.2.e, които, подобно на въпрос 5.2.d, се отнасят общо до съображенията относно избора да се снабдява от определен посредник, а не конкретно до качеството на AFS в сравнение с това на конкурентните услуги.

430

При тези условия следва да се приеме, че противно на твърденията на Комисията, не е възможно да се направи извод, че отговорите на преките партньори на въпрос 5.2.d са ирелевантни, преди да бъдат разгледани поотделно.

431

В подкрепа на доводите си, припомнени в точка 422 по-горе, Google се позовава на отговори на отделни искания на Комисията за предоставяне на информация от преки партньори, които в обжалваното решение не са били квалифицирани като преки партньори за всички уебсайтове.

432

Комисията оспорва доводите на Google.

433

В това отношение, както бе посочено в точка 67 по-горе и както по същество следва по-специално от съображения 341, 362, 366, 380, 403, 407, 416, 422, 627 и 630 от обжалваното решение, Комисията е приела, че клаузата за изключителни права представлява злоупотреба с господстващо положение само по отношение на преките партньори за всички уебсайтове, които според нея обикновено са включвали всички свои уебсайтове, показващи онлайн реклама при търсене в своите СПУ. Така член 1, точка 1, буква a) и точка 3 от разпоредителната част на обжалваното решение се отнася само до преките партньори, които по силата на тази клауза са задължени да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от Google. В замяна на това Комисията не е приела, че клаузата за изключителни права представлява злоупотреба с господстващо положение, що се отнася до преките партньори, които не са счетени за преки партньори за всички уебсайтове.

434

При тези условия в раздел 8.3.4.1 от обжалваното решение Комисията само е установила, че клаузата за изключителни права е възпирала преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от конкурентни на Google посредници. Следователно въпросът дали други преки партньори, които не са такива за всички уебсайтове, са били възпирани да се снабдяват от конкурентни на Google посредници, е ирелевантен.

435

Следователно, както правилно е посочила Комисията, отговорите на преки партньори, които не са преки партньори за всички уебсайтове, са ирелевантни.

436

Според Google Комисията не е доказала, че посочените в обжалваното решение преки партньори за всички уебсайтове са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ и че по този начин са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google.

437

По-конкретно, Google отбелязва, че в обжалваното решение Комисията е констатирала, че в отговор на искане за предоставяне на информация от 24 февруари 2017 г. преките партньори за всички уебсайтове са посочили, че обикновено включват всички свои уебсайтове в своите СПУ, за да се докаже, че са обвързани със задължение за доставка към единствен купувач. От една страна обаче, думата „обикновено“ означавала, че тези преки партньори са могли да изключат някои от своите уебсайтове от посочените СПУ. От това следвало, че отговорът им на това искане за предоставяне на информация не е достатъчно точен за извода на Комисията, че те са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google. От друга страна, клаузите за изключителни права в СПУ, сключени с [поверително] и [поверително], са допускали показването на конкурентни реклами на уебсайтове, включени в тези СПУ. Освен това било установено, че осем други от посочените в обжалваното решение 34 преки партньора за всички уебсайтове не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ.

438

Surfboard твърди също, че Комисията неправилно е приела, че то е включило всичките си уебсайтове в своето СПУ. В това отношение Surfboard я упреква, че не е взела предвид писмо от генералния му директор, предоставено от Google като приложение към отговора на изложението на възраженията, в което последният посочва, че може да използва конкурентни посреднически услуги за онлайн реклама при търсене на някои от своите уебсайтове.

439

Според Комисията Google не е доказало, че преките партньори за всички уебсайтове не са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google.

440

По-конкретно, Комисията твърди, че Google не е доказало, че думата „обикновено“ е разбирана по различен начин от преките партньори. Впрочем от доводите, съдържащи се в жалбата, следвало, че само пет от преките партньори за всички уебсайтове може да не са тълкували правилно посочената дума. В това отношение Комисията е уточнила, че доводите, развити в писмената реплика и отнасящи се до други преки партньори, били несвоевременно представени, а следователно и недопустими. Накрая, Комисията е счела, че във всички случаи, подходът ѝ за установяване на преките партньори за всички уебсайтове е „консервативен и благоприятен за Google“, тъй като клаузата за изключителни права се прилага и за 69 други преки партньора, които не са могли да потвърдят дали обикновено са включвали всички свои уебсайтове в своите СПУ. Що се отнася до Surfboard, Комисията отбелязва, че последното е посочило само един уебсайт, който не бил включен в неговото СПУ, без обаче да представя доказателства в това отношение.

441

В самото начало следва да се припомни, че Общият съд не може в никакъв случай да замества със свои мотивите на издателя на обжалвания акт (решение от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 115). Освен това издателят на този акт не може да допълни мотивите на обжалваното решение в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2021 г., Oltchim/Комисия, T‑565/19, EU:T:2021:904, т. 275). В случая обаче от обжалваното решение, и по-специално от съображения 341, 362, 366, 380, 403, 407, 416, 422, 627 и от съображение 630, точка 1, както и от член 1, точка 1, буква a) и точка 3 от разпоредителната част, посочени в точка 433 по-горе, е видно, че според Комисията клаузата за изключителни права представлява злоупотреба с господстващо положение само доколкото е включена в някои СПУ, посочени в съображение 348 от това решение, в които съответните преки партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове, така че посочената клауза задължавала тези преки партньори да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от Google.

442

Следователно по същество с твърдяното от Комисията в писмените ѝ изявления обстоятелство, че тя е можела да приеме, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в други СПУ, представлява злоупотреба с господстващо положение, в това число когато съответните преки партньори обикновено не са включвали всички свои уебсайтове в своите СПУ, не може да се отхвърлят доводите на Google и на Surfboard, с които те упрекват Комисията, че не е доказала, че преките партньори за всички уебсайтове, посочени в обжалваното решение, са включвали всички свои уебсайтове в своите СПУ и че са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google. Впрочем следва да се припомни, че в писмените си изявления Комисията поддържа, че само отговорите на преките партньори за всички уебсайтове са релевантни, за да се прецени възпиращият характер на клаузата за изключителни права (вж. т. 435 по-горе), като по този начин потвърждава относимостта на доводите на Google и на Surfboard.

443

Следва да се отбележи, че когато пряк партньор е включил в своето СПУ всички свои уебсайтове, показващи онлайн реклама при търсене, за предвидения в това СПУ срок, той непременно е трябвало да се снабдява изключително от Google за всички свои нужди от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене.

444

Когато обаче пряк партньор не е включил всичките си уебсайтове в своето СПУ, съгласно формулировката в обжалваното решение Комисията е трябвало да докаже, че включените в СПУ уебсайтове представляват поне една значителна част от нуждите на този пряк партньор от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. По-конкретно, от съображения 386, 389 и 390 от обжалваното решение следва, че обемът на онлайн търсенията, трафикът и приходите, генерирани от уебсайтовете, са фактори, които са релевантни, за да се прецени значимостта на обхванатите от едно СПУ нужди.

445

В това отношение следва да се отбележи, че Комисията се е обосновала главно с отговорите на въпрос, съдържащ се в искане за информация от 24 февруари 2017 г., за да установи преките партньори, които са се снабдявали изключително от Google за всички или за значителна част от нуждите си от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Текстът на въпроса е следният: „Включва ли обикновено Вашето дружество всички свои уебсайтове, на които се показват текстови реклами, свързани с търсене, в сключени с Google СПУ за предоставяне на услугата AFS?“. Преките партньори са приканени да отговорят на въпроса с „да“ или с „не“. Освен това се уточнява, че отговорът е следвало да държи сметка за цялото предприятие, към което принадлежи това дружество, включително евентуални холдингови или дъщерни дружества.

446

На първо място, следва да се констатира, както посочва Google, че думата „обикновено“ означава, че преките партньори могат да отговорят с „да“ на въпроса на Комисията, включително когато някои от техните уебсайтове не са включени в техните СПУ. Поради това този въпрос наистина не позволява на Комисията да установи преките партньори, които са се снабдявали изключително от Google за всички свои нужди от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Същевременно е важно да се припомни, че Комисията само е искала да установи преките партньори, които са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си от услугите на Google. От това следва, че Комисията не е трябвало да доказва, че преките партньори за всички уебсайтове във всички случаи са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ. Впрочем Google не обяснява причината, поради която счита, че Комисията трябвало да докаже, че всички уебсайтове на всеки от тези преки партньори трябва да бъдат включени в техните СПУ.

447

На второ място, действително Google твърди, че в искането за предоставяне на информация от 24 февруари 2017 г. Комисията не е определила значението на думата „обикновено“. Оттук Google стига до извода, че тази дума е могла да бъде разбрана по различен начин от преките партньори.

448

Първо, макар действително думата „обикновено“ да може да се разбира двусмислено, това не е попречило на Комисията да се основе на отговорите на преки партньори, за да установи тези, които са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google.

449

Всъщност думата „обикновено“ може да се разбира от преките партньори като отнасяща се не само до броя на уебсайтовете, включени в СПУ (в сравнение с броя на уебсайтовете, които са изключени от тях), но и до относителната „важност“ на тези уебсайтове с оглед на трафик, обем на онлайн търсения и реализиран оборот. Така обстоятелството, че пряк партньор отговаря с „да“ на въпроса дали обикновено е включвал всички свои уебсайтове в едно от своите СПУ, означава или че всички уебсайтове на този пряк партньор са включени в това СПУ, или че евентуални уебсайтове, които не са включени в него, генерират само ограничен или дори незначителен трафик, обем на онлайн търсения и реализиран оборот.

450

Второ, следва да се отбележи, че действително Google и Surfboard твърдят, че 11 от посочените в обжалваното решение 34 преки партньора за всички уебсайтове не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ и че не са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google. По-конкретно, това са Surfboard, [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително].

451

При все това, от една страна, следва да се отбележи, че както е видно от приложение A.37 към жалбата и от приложение B.11 към писмената защита, групата [поверително] (към която принадлежат [поверително] и [поверително]), групата [поверително] (към която принадлежи [поверително]) и групата [поверително] са отговорили с „не“ на въпроса дали предприятието, към което принадлежат, обикновено включва всички свои уебсайтове в своите СПУ. Следователно, дори да се приеме за установено, че съответните преки партньори не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ, това обстоятелство не е показателно за това, че посоченият въпрос не позволява да се установят преките партньори, които са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google.

452

От друга страна, следва да се отбележи, че макар Google да упреква Комисията, че не е доказала, че [поверително], [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително] са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google, то не посочва, че тези преки партньори или групите, към които принадлежат, са отговорили с „да“ на въпроса дали обикновено включват всички свои уебсайтове в своите СПУ.

453

При тези условия следва да се приеме, че Google и Surfboard само изтъкват, че едва два от посочените в обжалваното решение 34 преки партньора за всички уебсайтове, а именно Surfboard и [поверително], или групите, към които принадлежат, са отговорили с „да“ на въпроса дали обикновено включват всички свои уебсайтове в своите СПУ, при положение че тези преки партньори не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ. Дори да се приеме обаче, че тези преки партньори не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ и че поради това Комисията е трябвало да установи значимостта на нуждите на посочените преки партньори от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, обхванати от тези СПУ, следва да се приеме, че тези два примера при всички положения не са достатъчни, за да се докаже, че от самата дума „обикновено“ произтичат трудности при разбирането, които не позволяват да се установи задължение за доставка към единствен купувач по отношение на който и да е от тези преки партньори за всички уебсайтове.

454

Следователно, без да е необходимо произнасяне по оспорената от Комисията допустимост на доводите на Google, изложени в писмената реплика, следва да се констатира, че Google няма основание да твърди, че само по себе си използването на думата „обикновено“ в искането за предоставяне на информация от 24 февруари 2017 г. е могло да накара Комисията неправилно да приеме, че преките партньори за всички уебсайтове са обвързани със задължение за доставка към единствен купувач за всички или за значителна част от нуждите си.

455

При тези условия, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали 11-те преки партньора, изброени в точка 450 по-горе, са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google, следва да се констатира, че посочените в съображение 348 от обжалваното решение други 23 преки партньора трябва да се считат за преки партньори за всички уебсайтове, които са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google.

456

Както е видно от точка 421 по-горе, в съображения 367 и 368 от обжалваното решение Комисията се е позовала на осем отговора, отразяващи позицията на десет от посочените от нея 34 преки партньора за всички уебсайтове. Това са отговорите на [поверително], на групата [поверително], на [поверително], на групата [поверително], на групата [поверително], групата [поверително], на [поверително] и на групата [поверително].

457

Google възразява срещу съдържанието на пет от осемте отговора, посочени в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, а именно отговорите на [поверително], на групата [поверително], на [поверително], групата [поверително] и на групата [поверително], но не и срещу съдържанието на отговорите на групата [поверително], на [поверително] и на групата [поверително].

458

В самото начало следва да се подчертае, че както личи от текста на съображения 367 и 368 от обжалваното решение, Комисията не е възнамерявала да съставя изчерпателен списък на всички отговори, получени от нея в хода на административното производство, а само е посочила примерни отговори, потвърждаващи факта, че от една страна, поради наличието на клаузата за изключителни права преките партньори за всички уебсайтове може да бъдат възпирани да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници, и от друга страна, че тази клауза е могла да попречи на посочените преки партньори да преценят дали евентуално имат търговски интерес да се снабдяват от конкурентни посредници.

459

В съображение 367 от обжалваното решение Комисията цитира следния откъс от отговор на [поверително] на искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г.: „[к]лаузите за изключителни права са пречка [поверително] да използва доставчици на спонсорирани връзки“. От съображение 348 от това решение следва, че [поверително] е един от преките партньори за всички уебсайтове, посочени от Комисията.

460

Google изтъква, че в отговор на въпрос 14 от искането за предоставяне на информация от 18 март 2016 г., който по същество съответства на въпрос 5.2 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., що се отнася за периода 2011—2015 г., [поверително] е посочило следното: „С изключение на няколко опита, ние си сътрудничим само с Google, тъй като няма реални алтернативи, които да ни позволят да генерираме същото равнище на приходи като генерираното с Google“.

461

При все това фактът, че както следва от точка 460 по-горе, [поверително] е посочило, че през 2016 г. си е сътрудничило само с Google поради липса на реални алтернативи, които да му позволят да генерира същото равнище на приходи като генерираното с услугите на Google, не е достатъчен, за да постави под съмнение твърдението на [поверително] от 2010 г., посочено в съображение 367, точка 1 от обжалваното решение, че клаузата за изключителни права му е пречела да използва други „доставчици на спонсорирани връзки“.

462

Всъщност, от една страна, отговорът, на който се позовава Google, изглежда, се отнася за периода 2011—2015 г., докато отговорът, на който се е основала Комисията, се отнася за период преди 2011 г. Както обаче по същество бе припомнено в точка 402 по-горе, в съображение 276 от обжалваното решение Комисията е приела, че между 2006 г. и 2016 г. пазарните дялове на Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене постоянно са се увеличавали, поради което през 2016 г. на този пазар вече почти няма конкуренти на Google, като освен това се уточнява, че ефектите от мащаба и мрежовите ефекти затруднявали появата на нови конкуренти на пазара. Съответно фактът, че през 2016 г. [поверително] е установило, че няма „реални алтернативи“, които да му позволят да генерира същото равнище на приходи като генерираното с услугите на Google между 2011 г. и 2015 г., в действителност отразява промените в пазарния дял на Google, от което всъщност следва, че през този период на пазара почти не съществуват реални алтернативи. За сметка на това посоченият отговор не означава, че между 2006 г. и 2010 г. клаузата за изключителни права не го е възпряла да се снабдява от конкурент, както изрично е видно от отговора му на искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., цитиран в съображение 367 от обжалваното решение.

463

От друга страна, дори да се приеме, че услугите на Google са с по-високо качество и позволяват на [поверително] да генерира по-високо равнище на приходи от генерираното с услугите на други конкурентни на Google посредници, това обстоятелство не означава непременно, че [поверително] не е имало търговски интерес да се снабдява поне за част от нуждите си от конкурентни посредници.

464

В това отношение, първо, както отбелязва Комисията в съображение 377 от обжалваното решение, фактът, че Google е сключвало СПУ, съдържащи клауза за изключителни права, е показателен за това, че въпреки твърдяното по-високо качество на услугите си, според Google тези партньори са имали търговски интерес да се снабдяват с онлайн реклама от други посредници. Всъщност, ако Google считаше, както твърди пред Общия съд, че и без клаузата за изключителни права преките партньори за всички уебсайтове при всички случаи биха избрали AFS поради предполагаемото ѝ по-високо качество, нямаше да има нужда да включва такава клауза в СПУ.

465

Второ и при всички положения, качеството на дадена услуга е само един от факторите, които икономически оператор взема предвид, когато избира източника си на снабдяване. Други важни фактори са например цената на услугата или — в случая на пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене — делът от приходите, предназначен за издателя на посочената услуга. Следователно само по себе си обстоятелството, че дадена услуга е с предполагаемо по-високо качество от предлаганото от конкурент, не е непременно достатъчно, за да лиши клауза за изключителни права като разглежданата в главното производство от възпиращ характер за тези икономически оператори.

466

Освен това най-добрата възможност за извличане на печалба от онлайн реклама при търсене, която AFS позволява, макар и само частично, е последица, присъща на мрежовите ефекти, описани в точка 403 по-горе, които характеризират господстващото положение на Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене и са позволили на AFS да увеличи експоненциално релевантността на рекламите, показвани в отговор на онлайн търсения, извършени от потребители. Съответно тази най-добра възможност за извличане на печалба поне отчасти е резултат от посочените мрежови ефекти, а не непременно от твърдяното по-високо качество на предлаганите от Google услуги.

467

При тези условия трябва да се отбележи, че Комисията правилно е приела, че отговорът на [поверително] потвърждава факта, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници.

468

В съображения 367 и 368 от обжалваното решение Комисията е цитирала следните откъси от отговорите на групата [поверително] на въпроси 5.2.c и 5.2.e от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., които се отнасят съответно до причините, поради които тази група е избрала да си сътрудничи само с един посредник, и до разходите, необходими за смяна на посредници: „Използваме посредник за синдикирани реклами, свързани с търсене, тъй като до неотдавна договорът ни с Google не позволяваше да използваме друг доставчик, и следователно бяхме възпрепятствани да си сътрудничим с друг доставчик“, и [поверително].

469

В това отношение Google изтъква, че в отговор на въпрос 5.2.d от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. групата [поверително] е посочила, че е предвиждала да смени рекламния посредник, ако открие друг рекламен посредник, който предлага „по-добри финансови резултати“, или пряко (например чрез по-високи приходи на кликване), или непряко (например, като се позволи по-голяма гъвкавост за оптимизиране на резултатите по начин, който генерира повече приходи на кликване, както и чрез предоставяне на прогнозни приходи въз основа на ключови думи).

470

Комисията оспорва доводите на Google.

471

Следва да се отбележи, че от откъсите от отговорите на групата [поверително], цитирани в точка 468 по-горе, ясно е видно, че [поверително] е избрало да се снабдява само от един посредник поради клаузата за изключителни права. Този извод не се опровергава от твърдението в точка 469 по-горе, което се отнася до хипотетична бъдеща възможност.

472

При тези условия и както впрочем признава Google в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание, следва да се отбележи, че Комисията правилно е приела, че отговорите на групата [поверително] потвърждават факта, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентен на Google посредник.

473

В съображение 367 от обжалваното решение Комисията е цитирала следния откъс от отговора на [поверително] на въпрос 8.5 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. дали клаузата за изключителни права е оказала влияние върху рекламната му стратегия: „Въпросните клаузи за изключителни права оказаха значително влияние върху рекламната ни стратегия, по-специално когато в началото предвиждахме да добавим текстови реклами на трети страни на нашите уебсайтове […]. Тъй като Google не позволяваше да си сътрудничим с двете дружества, увеличихме в максимална степен приходите си, като сключихме с Google споразумение за изключителни права и се отказахме от всякаква възможност да си сътрудничим с Yahoo или с друга услуга за текстови реклами“.

474

В това отношение Google изтъква, че [поверително] е отговорило и на въпрос 8.5 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. по следния начин: „Google традиционно има по-висока [цена за кликване] от конкуренти като Yahoo. Въпреки готовността на Yahoo да разпределя по-голям процент от приходите [цена за кликване] с [поверително], общата възвръщаемост на продукта Google все пак е по-висока от тази на Yahoo“.

475

Както бе посочено в точка 473 по-горе, от отговора на [поверително] на въпрос 8.5 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. е видно, че клаузата за изключителни права е оказала „значително въздействие“ върху рекламната му стратегия, тъй като тази клауза му е попречила да се снабдява едновременно от Google и от един или повече конкуренти на Google с посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Ето защо оттук може да се заключи, че по-специално в началото, когато е определяло рекламната си стратегия, [поверително] е искало да се снабдява поне за част от нуждите си от конкурент на Google. Действително от този отговор също така следва, че [поверително] е считало, че AFS генерира повече приходи от услугите на Yahoo!. Въпреки това, както бе посочено в точки 464—466 по-горе, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че [поверително] не е имало търговски интерес да се снабдява поне за част от нуждите си от Yahoo! или от друг конкурент на Google.

476

Следователно трябва да се отбележи, че Комисията правилно е приела, че отговорът на [поверително] потвърждава факта, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от други конкурентни на Google посредници.

477

В съображение 367 от обжалваното решение Комисията е цитирала следния откъс от отговора на групата [поверително] на въпрос 8.5 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г.: „[О]бмисляме показване на конкурентни реклами, свързани с търсене на нашите интернет страници и […] и за целта бихме обмислили сътрудничество с Yahoo, Bing и/или други доставчици на реклами, свързани с търсене за тази цел“.

478

В това отношение Google твърди, от една страна, че в отговор на въпроса въз основа на какво групата [поверително] е избрала вида реклами, които трябва да бъдат поместени в отделните рекламни пространства на неговите интернет страници, както и на въпрос 5.2.d групата [поверително] е посочила, че взема предвид, първо, максимизирането на приходите, второ, поведението на потребителите, трето, договорните задължения и четвърто, естеството на икономическата дейност, а именно факта, че групата [поверително] показва главно онлайн реклама при търсене, тъй като управлява интернет търсачка.

479

От друга страна, Google посочва, че в отговор на въпрос 8.6 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., който се отнася до причините, поради които групата [поверително] се е съгласила с клаузата за изключителни права, тя е посочила, че Google е привлякъл повече рекламодатели, отколкото всичките си конкуренти, и че следователно онлайн рекламата му при търсене като цяло генерира по-високи приходи в сравнение с рекламите на неговите конкуренти.

480

Комисията оспорва доводите на Google.

481

Както бе посочено в точка 477 по-горе, от отговора на групата [поверително] на въпрос 8.5 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. е видно, че групата [поверително] „[би] обмисли[ла]“ да встъпи в партньорство с конкурент на Google, ако я нямаше клаузата за изключителни права. В това отношение следва да се отбележи, че този отговор е в съответствие с отговора на същата група на въпрос 5.2.d, в който тя е посочила, че взема предвид по-специално договорните си задължения при избора дали да смени посредници. Действително в отговора си на въпрос 8.6 групата [поверително], изглежда, е считала, че Google предлага по-добра услуга от услугата на конкурентите си. Въпреки това, както бе посочено в точки 464—466 по-горе, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че групата [поверително] не е имала търговски интерес да се снабдява поне за част от нуждите си от друг посредник.

482

При тези условия следва да се отбележи, че Комисията правилно е приела, че отговорът на групата [поверително] потвърждава факта, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от други конкурентни на Google посредници.

483

В съображение 367 от обжалваното решение Комисията е цитирала следния откъс от отговора на групата [поверително] на въпрос 8.9 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., който се отнася до евентуалните инвестиции от страна на тази група или от Google, които нямаше да се осъществят, ако я нямаше клаузата за изключителни права: „[Тази клауза] означава, че развитията и партньорството с други участници на пазара трябва да бъдат внимателно обмислени и евентуално дори отложени или отхвърлени“.

484

В това отношение Google изтъква, че в отговор на въпрос 8.6 от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., който се отнася до причините, поради които групата [поверително] се е съгласила с клаузата за изключителни права, групата [поверително] е посочила най-напред, че във Финландия „е [п]редимство, че рекламите на Google предлагат добри приходи за рекламно пространство на определен уебсайт“, по-нататък, че в Нидерландия „Google предлага усъвършенствана технология и изгодни рекламни решения, които са се оказали успешни“, и че след 2005 г. „[б]рутните приходи [са се увеличили] значително, тъй като Google е оптимизирало услугата AdSense“, и накрая, че в Унгария „[а]нализът [е показал], че услугата на Google [е била] единствената по рода си услуга на унгарския пазар, що се отнася до доходност и технология“.

485

Комисията твърди, че доводите на Google относно Финландия и Унгария са ирелевантни, тъй като само предприятията в групата [поверително], установени в Нидерландия, а именно [поверително] и [поверително], са преки партньори за всички уебсайтове. Що се отнася до доводите на Google относно Нидерландия, Комисията изтъква, както е посочила в съображение 367, точка 5 от обжалваното решение, че групата [поверително] също така е отбелязала, че клаузата за изключителни права „означава, че развитията и партньорството с други участници на пазара трябва да бъдат внимателно обмислени и евентуално дори да се отлагат или отхвърлят“.

486

Следва да се отбележи, че в съображение 355, точка 6 от обжалваното решение, както се уточнява в отговор на процесуално-организационно действие, Комисията е приела, че само [поверително] и [поверително] са сред преките партньори за всички уебсайтове. От това следва, че другите предприятия в групата [поверително], сред които тези във Финландия и Унгария, не са сред тези преки партньори.

487

Въпреки това, от една страна, следва да се припомни, че както бе посочено в точка 67 по-горе и както е видно по-специално от съображения 338, 341 и 347—349 от обжалваното решение, Комисията е приела, че преките партньори за всички уебсайтове са тези, които в даден момент обикновено са включвали в поне едно от своите СПУ всички свои уебсайтове, показващи онлайн реклама при търсене. Следователно тези преки партньори са купувачи по смисъла на решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), които са обвързани със задължение да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от Google. Следва обаче да се констатира, че понятието „купувач“ по смисъла на тази съдебна практика съответства на предприятие като цяло, а именно, в случая, групата [поверително], а не само едно от дъщерните ѝ дружества. Всъщност в контекста на правото в областта на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут (решения от 23 април 1991 г., Höfner и Elser, C‑41/90, EU:C:1991:161, т. 21, и от 11 юни 2020 г., Комисия и Словашка република/Dôvera zdravotná poist’ovňa, C‑262/18 P и C‑271/18 P, EU:C:2020:450, т. 28). Следователно съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), на която се основава обжалваното решение, не може да оправдае факта, че не са отчетени отговорите на другите правни субекти, принадлежащи на същата група като преките партньори за всички уебсайтове.

488

Впрочем в искането за предоставяне на информация от 24 февруари 2017 г., с което Комисията е идентифицирала преките партньори за всички уебсайтове, като е поискала от тях да отговорят дали в своите СПУ обикновено са включвали всички свои уебсайтове, конкретно се уточнява, че в очаквания отговор трябва да се вземе предвид цялото съответно предприятие, независимо дали става дума за дружество майка, или за дъщерни дружества.

489

Второ, в съображения 218—221 от обжалваното решение Комисията е определила, че пазарът на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене обхваща цялото ЕИП. Следователно Комисията не е можела просто да вземе предвид отговорите на групата [поверително] относно някои от правните ѝ субекти, установени в Нидерландия, с изключение на установените в други държави членки.

490

Трето, от съображения 367 и 368 от обжалваното решение, както и от въпросите, посочени в бележки под линия 493—502 от това решение, е видно, че Комисията е преценила възпиращия характер на клаузата за изключителни права въз основа на отговорите на групите, към които принадлежат преките партньори за всички уебсайтове, а не въз основа на конкретните отговори на преките партньори, посочени в съображение 348 от това решение. Следователно Комисията не е можела да приеме по отношение по-конкретно на групата [поверително], че отговорите на някои от правните ѝ субекти не са релевантни.

491

При тези условия следва да се приеме, че Комисията е трябвало да вземе предвид всички отговори на групите, в които поне един от свързаните субекти е сред преките партньори за всички уебсайтове.

492

Следователно, противно на поддържаното от Комисията, следва да се констатира, че не е възможно да се приеме, че отговорите на групата [поверително] относно Финландия и Унгария не са релевантни.

493

Следва обаче да се отбележи, че групата [поверително] изрично е посочила, че клаузата за изключителни права е можела да забави сътрудничеството с конкурент на Google или да я накара да откаже такова сътрудничество. Следователно, макар групата [поверително] да е посочила, че се е съгласила с тази клауза, тъй като предлаганите от Google услуги са по-добри от услугите на неговите конкуренти, и по-конкретно, що се отнася до Унгария, следва да се отбележи, както бе констатирано в точки 464—466 по-горе, че подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че посочената група не е имала търговски интерес да се снабдява поне за част от нуждите си от друг посредник.

494

Ето защо трябва да се констатира, че Комисията правилно е приела, че отговорът на групата [поверително] потвърждава факта, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от други конкурентни на Google посредници.

495

От съображение 367 от обжалваното решение е видно, че според [поверително], ако я нямаше клаузата за изключителни права, то е щяло да опита с други конкурентни на Google посредници, като Yahoo! и Microsoft. Освен това според [поверително], ако я нямаше посочената клауза, то е щяло да обмисли да се снабдява от конкурентни на Google посредници, при условие че това би довело до ръст на неговите приходи. Видно от съображение 368 от обжалваното решение, според групата [поверително] клаузата за изключителни права ѝ е пречела да „започне да тества други доставчици“ и да „надгради системата си“, за да може да си сътрудничи с тях.

496

Както бе посочено в точка 457 по-горе, Google не възразява срещу съдържанието на тези отговори.

497

Google посочва отговорите на преки партньори за всички уебсайтове или на групи, към които принадлежат тези преки партньори, сред които по-специално [поверително], [поверително] (които съставляват заедно един от преките партньори за всички уебсайтове, посочени от Комисията), [поверително], [поверително], [поверително], групата [поверително], към която принадлежат [поверително] (които съставляват заедно един от преките партньори за всички уебсайтове, посочени от Комисията), групата [поверително], към която принадлежи по-конкретно [поверително], и групата [поверително], към която принадлежат [поверително] и [поверително] (които съставляват отделни преки партньори за всички уебсайтове, идентифицирани от Комисията). От тези отговори следвало, че преките партньори са избрали AFS поради изключително високото ѝ качество, така че клаузата за изключителни права не ги е възпряла да се снабдяват от други конкурентни на Google посредници.

498

Най-напред, Google твърди, че в отговор на въпрос 5.2.d от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително] поотделно са заявили пред Комисията, че изборът им на посредник зависи от генерираните от него приходи. Google отбелязва също, че освен това [поверително] и [поверително] са уточнили, че биха обмислили смяна на посредника, ако друг посредник им позволи да генерират повече приходи, отколкото Google.

499

По-нататък, Google отбелязва, че в рамките на искането за предоставяне на информация от 18 март 2016 г. групата [поверително] е посочила, от една страна, в отговор на въпрос защо е избрала Google за посредник, че то „е [било] избрано за единствен посредник, тъй като е лидер на пазара на реклама, свързана с търсене, [и е имало] най-добър потенциал за извличане на печалба и най-добри перспективи с оглед на приходи“, и от друга страна, в отговор на въпрос какви са „съществените разлики“ между услугите, предлагани от различните посредници, че групата [поверително] „не вижда[ла] друг потенциален партньор, [освен Google], който може да [ѝ] предостави по-добър продукт за търсене и да генерира повече приходи от реклама, свързана с търсене“. Тя е уточнила също, че ако има друга услуга, която да предлага същия потенциал за извличане на печалба, разходите за смяна на посредник са ниски или дори нулеви.

500

Накрая, Google отбелязва, че в отговор на въпрос 9.7 от искането за предоставяне на информация от 31 юли 2015 г. относно причините, поради които се е съгласила с клаузата за изключителни права, групата [поверително] е посочила, че тази клауза ѝ е позволявала да сменя посредника за онлайн търсения, извършени от мобилно устройство, за които през 2014 г. във Франция е можело да се намерят алтернативи на Google, и че „тъй като Google е лидер в своята област, [посочената клауза ѝ] [е] позволява[ла] […] възможно най-доброто извличане на печалба, поне що се отнася до търсения, извършени през компютър“.

501

В това отношение от тези отговори по същество следва, че според тези преки партньори за всички уебсайтове Google е лидер на пазара и че AFS им предлага по-добра възможност за извличане на печалба от предлаганата от услугите на конкурентите на Google. Достатъчно е обаче да се констатира, че както бе посочено в точки 464—466 по-горе, подобно обстоятелство, което се обяснява, макар и само частично, с мрежовите ефекти, характеризиращи господстващото положение на Google, не е достатъчно, за да се докаже, че тези преки партньори не са имали търговски интерес да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни посредници.

502

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с тези отговори не може да се постави под въпрос изводът на Комисията, че клаузата за изключителни права е могла да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от други конкурентни на Google посредници.

503

На първо място, Google твърди, че в отговор на въпрос 5.2.а „защо избрахте […] посредника, с който понастоящем си сътрудничите“ от искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г., [поверително] е уточнило, че „Google първоначално [е било] избрано […] с оглед на неговото пазарно покритие и способност да генерира приходи“, че „Yahoo [е било] избрано за посредник през септември 2008 г., тъй като е предлагало възможност за групиране на своите спонсорирани връзки и продаваните от [поверително] спонсорирани връзки с тези на принадлежащи на трети лица сайтове за пътуване“, че „Yahoo е обещало също възможност за извличане на печалба, сходна на тази на Google, [и че] през януари 2009 г. [поверително] [се] върнало обратно към Google поради невъзможността Yahoo да извлича печалба на същото равнище като Google“. Освен това Google изтъква, че в отговор на въпрос 5.2.d от това искане за предоставяне на информация [поверително] е посочило, че „би избрало да смени или по-вероятно да добави друг посредник, ако може да бъде сигурно, че този посредник ще подобри продукта му или ще увеличи възможността му да извлича печалба“. Накрая, Google твърди, че в отговор на въпрос 8.5 от посоченото искане за предоставяне на информация [поверително] е посочило, че „рекламната му стратегия не е [била] засегната от клаузите за изключителни права“.

504

Комисията твърди, че отговорите на [поверително] потвърждават факта, че клаузата за изключителни права е възпряла преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от конкурентни на Google посредници. В това отношение, без да дава допълнителни обяснения, тя цитира отговора на [поверително] на въпрос 5.2.d, на който се позовава Google и който е посочен в точка 503 по-горе, както и на отговора на въпрос 8.6, че „[поверително] първоначално се [е] съгласи[ло] с клаузите за изключителни права, тъй като Google е изисквало тези клаузи да се прилагат като предварително условие за споразумението“.

505

В това отношение, видно от отговорите на [поверително], цитирани в точка 503 по-горе, за разлика от други преки партньори за всички уебсайтове, [поверително] ясно е посочило, че „рекламната му стратегия не е [била] засегната от клаузите за изключителни права“.

506

На второ място, следва да се отбележи, както посочва Google, че в отговор на искането за предоставяне на информация от 22 декември 2010 г. групата [поверително] е посочила, че „стратегията ѝ не е [била] засегната“ от клаузата за изключителни права и че тя „не би включила реклами от повече от един доставчик [при липсата на тази клауза] и [че не ѝ било попречено] да показва онлайн реклама, несвързана с търсене на нейните уебсайтове“.

507

При тези условия следва да се приеме, че отговорите на [поверително] и на групата [поверително] могат да подкрепят довода на Google, че клаузата за изключителни права не е възпряла тези преки партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от друг посредник — факт, който Комисията не поставя под въпрос.

508

Следва да се посочи, че в писмо, официално адресирано до Комисията, но предоставено ѝ от Google като приложение към отговора на изложението на възраженията, генералният директор на Surfboard е обяснил, че клаузата за изключителни права не е оказала въздействие върху поведението на Surfboard. В това отношение той е посочил, че съответното СПУ, съдържащо тази клауза, се е прилагало за „основните“ уебсайтове на Surfboard, тъй като приходите, генерирани от AFS, са „значително по-големи“ от генерираните от услугите на Yahoo! Той е уточнил обаче също, че в това СПУ не са били включени други уебсайтове, сред които уебсайтът „www.ixquick.eu“.

509

В съображение 370 от обжалваното решение Комисията е приела, че доказателствената стойност на писмото на генералния директор на Surfboard е ограничена по две причини. От една страна, в отговор на искане за предоставяне на информация Surfboard преди това е посочило, че обикновено включва всички свои уебсайтове в своите СПУ. От друга страна, Комисията не знаела как Google се е сдобило с това писмо.

510

Surfboard упреква Комисията, че не е взела предвид писмото на неговия генерален директор, което ѝ било предоставено като приложение към отговора на изложението на възраженията. Всъщност в това писмо се обяснява, че Surfboard е използвало услугите на Yahoo! на един от своите уебсайтове. Освен това Surfboard изтъква, че е избрало да ползва AFS за основните си уебсайтове въз основа на технически и финансови съображения.

511

Комисията твърди, че Surfboard сочи само един уебсайт, който не е бил включен в неговото СПУ. Освен това тя констатира, че писмото на генералния директор на Surfboard, предоставено ѝ от Google, е двусмислено. Освен това тя твърди, че доказателствената стойност на това писмо е по-ограничена от тази на отговора на Surfboard на искане за предоставяне на информация, в който това дружество я уведомява, че обикновено включва всичките си уебсайтове в съответното СПУ. Всъщност, от една страна, контекстът, в който Google се е сдобило с посоченото писмо, не е известен. От друга страна, в това писмо Surfboard може да предоставя неточна или подвеждаща информация, без да поема риск да му бъде наложена глоба на основание член 23, параграф 1, буква a) от Регламент № 1/2003.

512

В това отношение следва да се припомни, че сред предоставените от правото на Европейския съюз гаранции в административните производства е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, към който се отнася задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 170).

513

Първо, следва да се отбележи, че за разлика от Комисията, Google не разполага с правомощията за разследване и за налагане на санкции, въведени с Регламент № 1/2003, поради което то по необходимост трябва да разчита на доброволното съдействие на преките партньори, за да събира информация по-специално относно уебсайтовете, които те не са включили в техните СПУ, за да осигури своята защита в рамките на настоящото дело. От това обаче не може да се заключи, че информацията, събрана от Google, е непременно ирелевантна, защото доказателствената ѝ стойност е по-ограничена.

514

Впрочем следва да се отбележи, че Комисията само посочва, че тя не знае по какъв начин Google се е сдобило с адресираното до нея писмо на генералния директор на Surfboard, но че не поставя под съмнение автентичността на писмото, нито твърди, че то няма доказателствена стойност. Освен това трябва да се посочи, че Комисията е можела, по силата на член 18 от Регламент № 1/2003, да изиска директно от Surfboard допълнителна информация, ако е считала, че посоченото писмо противоречи на отговора на дружеството на предходно искане за предоставяне на информация.

515

Второ, следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от Комисията, писмото на генералния директор на Surfboard не е двусмислено. Всъщност от него ясно следва, че Surfboard не е включило поне един от своите уебсайтове в съответното СПУ.

516

Трето, следва да се отбележи, както посочва Surfboard, че фактът, че в отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация, това дружество е посочило, че обикновено включва всичките си уебсайтове в съответното СПУ, не изключва възможността някои от неговите уебсайтове да не са били включени в него. Съответно следва да се констатира, че писмото на генералния директор на Surfboard и отговорът на това дружество на искане на Комисията за предоставяне на информация не си противоречат.

517

При тези условия Комисията е трябвало да приеме, че писмото на Surfboard, в което това дружество е посочило, че клаузата за изключителни права не се е отразила на неговото поведение, може да постави под въпрос факта, че посочената клауза е възпряла преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват поне за част от нуждите си от друг посредник.

518

С оглед на изложеното следва да се отбележи, че Комисията правилно е взела предвид примерните отговори на преки партньори, съдържащи се в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, като елементи, които могат да потвърдят преценката ѝ, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в сключените с преките партньори за всички уебсайтове СПУ, е могла да ги възпре да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници. Както обаче бе посочено в точки 503—517 по-горе, отговорите на някои други преки партньори за всички уебсайтове или на групи, към които те принадлежат, както и писмото на Surfboard, не могат да подкрепят такъв извод.

519

Освен това следва да се отбележи, че макар Google да оспорва, че някои от отговорите, цитирани в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, а именно отговорите на групите [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително], отразяват становището на преки партньори, снабдявали се поне за значителна част от нуждите си изключително от Google по силата на клаузата за изключителни права, от точка 455 по-горе е видно, че отговорите на други преки партньори или на групите, към които те принадлежат, следва да се разглеждат като отговори от преки партньори за всички уебсайтове. По-конкретно, що се отнася до групата [поверително], следва да се отбележи, че Google оспорва само твърдението, че едно от дружествата от тази група, а именно [поверително], е пряк партньор за всички уебсайтове, но не оспорва, че друго от дружествата от същата група, а именно [поверително], се е снабдявало поне за значителна част от нуждите си изключително от Google. При тези условия, дори да се допусне, че е възможно доводите на Google да бъдат уважени, т.е. в най-благоприятната за Google хипотеза, това не би повлияло на възприетите от Комисията доказателства, припомнени в точка 457, що се отнася до [поверително] и групата [поверително], и в точки 459—467 и 473—482 по-горе, които потвърждават като един от релевантните елементи, че клаузата за изключителни права е била годна да възпре преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от конкурентни на Google посредници.

520

В обжалваното решение Комисията е приела, че между 2006 г. и 2015 г. Yahoo! е направило значителни капиталови инвестиции в услугата си за общо търсене. В съображение 402 от посоченото решение тя е установила, че „вътрешен документ на Google от 2006 г.“ потвърждава, че равнището на тези инвестиции е „сходно“ с това на Google.

521

Google твърди, както е доказало в хода на административното производство, че AFS е по-добра услуга от тези на неговите конкуренти, тъй като те не са инвестирали достатъчно в своите услуги. По-специално Yahoo! и Microsoft не са направили „ефективни инвестиции“ в технологичното развитие и в областта на локализирането. Освен това Комисията е отбелязала, че размерът на посочените в обжалваното решение инвестиции на Yahoo! отчита покупката и продажбата на недвижими имоти. Оттук Комисията е стигнала до извода, че този размер не позволява да се прецени значимостта на направените от Yahoo! инвестиции конкретно в услугата му за онлайн търсене.

522

Комисията е изтъкнала, че от съображения 401 и 402 от обжалваното решение, чието съдържание не е било оспорено, е видно, че между 2006 г. и 2015 г. Yahoo! е посочило значителни инвестиции в услугата си за общо онлайн търсене, които са сравними с тези на Google. Тя добавя, че изложеното в писмената реплика твърдение на Google, че тези инвестиции включват покупката и продажбата на недвижими имоти, е закъсняло, а следователно и недопустимо.

523

В това отношение следва да се отбележи, че в отговора си на изложението на възраженията Google е заявило пред Комисията причините, поради които според него издателите са счели AFS за по-добра услуга от тази на Yahoo! и Microsoft. Първо, Google е посочило, че прекурсорната технология, разработена от Overture и придобита от Yahoo! през 2003 г., не е проектирана, за да бъде широко използвана, и че е значително по-бавна от тази на Google, за да позволи ръчна проверка на всяка реклама, показвана на уебсайт. Второ, Google е посочило трудностите при интегрирането на екипите, участвали в разработването на придобитата от Yahoo! технология, довели до напускането на няколко „engineering chiefs“ (технически директори). Трето, Google е отбелязало, че едва от 2007 г. Yahoo! е започнало да взема под внимание честотата на кликвания, за да определя рекламите, които да се показват в отговор на онлайн търсене, а от доказателство № 36 от приложение C.1 към писмената реплика, към която препраща отговорът на изложението на възраженията, е видно, че Google е развило тази функция още през 2002 г. Освен това Google е посочило, че въпреки това развитие през 2008 г. Yahoo! публично е признало, че AFS все още предоставя по-добра възможност за извличане на печалба, тъй като според Yahoo! разликата между AFS и услугата на Yahoo! е била намалена само с 30 %. Четвърто, Google е отбелязало, че партньорството между Yahoo! и Microsoft се е осъществявало бавно. Всъщност Google е установило, че това партньорство е било сключено през 2009 г., но че [поверително]. Пето, то е посочило, че това партньорство не е постигнало целите си. В това отношение то е отбелязало, че през 2011 г. Yahoo! публично е посочило „технически ограничения“ на платформата на Microsoft, че екипите на Yahoo! и Microsoft, отговарящи за издателите в ЕИП, се състояли съответно от по-малко от двадесет души, докато тези на Google достигали около 300 души и че Yahoo! и Microsoft са се забавили с адаптирането на рекламните си услуги, свързани с онлайн търсене към всяка държава членка, предвид местонахождението на ползвателите.

524

Комисията не оспорва твърденията на Google. В съображения 401 и 402 от обжалваното решение, от една страна, тя само е установила годишния размер на капиталовите инвестиции на Yahoo! в неговата услуга за общо търсене между 2006 г. и 2016 г., и от друга страна, само е цитирала откъси от вътрешен документ на Google от 2006 г., за да приеме, че равнището на инвестициите на Yahoo! и Google е сравнимо.

525

Освен това, дори да се приеме, както поддържа Комисията, че годишният размер на капиталовите инвестиции на Yahoo! в неговата услуга за общо търсене между 2006 г. и 2016 г. бил релевантен, за да се прецени размерът на инвестициите, извършени от Yahoo! в неговите посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, следва да се отбележи, че само от вътрешния документ на Google от 2006 г., цитиран в обжалваното решение, не може да се заключи, че размерът на инвестициите на Google и Yahoo! е бил сходен за целия период от 1 януари 2006 г. до 31 март 2016 г. По-специално, макар от посочения документ да е видно „сливане“ между Microsoft и Yahoo! и възможното въздействие на това сливане върху инвестициите, следва да се отбележи, че авторът на посочения документ не е можел да предвиди последващите събития, споменати от Google и посочени в точка 523 по-горе.

526

Следователно, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на доводите, с които Google оспорва точния размер на направените от Yahoo! инвестиции, следва да се посочи, че не е установено тези инвестиции да са били сходни с направените от Google.

527

При това положение следва да се отбележи, че независимо от въпроса дали и доколко размерът на направените от Yahoo! инвестиции е сравним с размера на инвестициите, направени от Google, от съображение 401 от обжалваното решение следва, че във всички случаи размерът на инвестициите на Yahoo! е значителен. Ето защо в обжалваното решение Комисията правилно е отхвърлила довода на Google, че именно недостатъчните инвестиции на Yahoo!, а не клаузата за изключителни права са причината последното дружество да не получи достъп до значителен дял от пазара.

528

Освен това от таблица 8 от обжалваното решение е видно, че между 2006 г. и 2008 г. делът на Yahoo! на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене се е свил значително, т.е. през периода, през който клаузата за изключителни права била включена в образеца на СПУ.

529

Следователно, дори да се приеме за установено, обстоятелството, че инвестициите на Yahoo! не са му позволили да развие посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, които да са толкова ефективни, колкото услугите на AFS, не е достатъчно, за да се докаже, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, не е имала възпиращ ефект върху тях.

530

В обжалваното решение, от една страна, Комисията е обяснила, че за преките партньори за всички уебсайтове онлайн договорите не представляват алтернатива на СПУ. Всъщност, като се основава в това отношение на изслушванията на [поверително], по това време съответно [поверително] на Google, от 2 и 3 май 2012 г. пред FTC, както и на вътрешните насоки на Google, тя приема, че онлайн договорите са типови договори, които не позволяват да се отговори на „специфичните нужди“ на тези преки партньори.

531

От друга страна, Комисията е отбелязала, че анализът на поведението на онлайн партньорите не е релевантен, тъй като нуждите им и тези на преките партньори са различни. От това тя е стигнала до извода, че представеното от Google в хода на административното производство проучване, което показва, че онлайн партньорите използват почти изключително AFS на уебсайтовете, включени в техните онлайн договори, независимо от липсата в тези договори на клауза за изключителни права, е ирелевантно.

532

Google твърди, че клаузата за изключителни права не е могла да породи отстраняващ ефект, тъй като повечето от преките партньори са искали да се снабдяват само от един посредник. В това отношение, от една страна, то се позовава на проучването, посочено в точка 531 по-горе, от което е видно, че само [поверително] % от домейните, отговарящи на уебсайтовете на онлайн партньорите, които генерират приходи в ЕИП, използват едновременно AFS и услугите на Yahoo! или Microsoft. От друга страна, то твърди, че отговорите на преките партньори на отделни искания на Комисията за предоставяне на информация потвърждават факта, че без посочената клауза преките партньори са щели да изберат да се снабдяват само от един посредник.

533

По същество Google твърди, че преките партньори, включително преките партньори за всички уебсайтове, са имали възможност да сключват онлайн договори и че на практика са го правили, така че издатели могат да бъдат както преки партньори, така и онлайн партньори. То допълва, че „предполагаемите различия“ между нуждите на преките партньори и тези на онлайн партньорите, посочени в обжалваното решение, не са повлияли на решението на последните дали да се снабдяват само от един посредник или от няколко посредника едновременно. Съответно според него поведението на онлайн партньорите е релевантно за преценката на поведението, което биха възприели преките партньори за всички уебсайтове без клаузата за изключителни права, по отношение на периодите, през които тези преки партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове в своите СПУ.

534

Surfboard твърди, че издателите можели да сключват онлайн договори за уебсайтове, за които от Google не се изисква да отговаря на конкретни изисквания. То допълва, че договарянето на СПУ му е позволило да получи по-добри условия от тези, предлагани от онлайн договор.

535

Комисията оспорва доводите на Google и на Surfboard.

536

В това отношение от приложение A.42 към жалбата е видно, че големи издатели, някои от които са преки партньори за всички уебсайтове, посочени в обжалваното решение, са използвали СПУ за някои от своите уебсайтове и онлайн договори за други уебсайтове. Комисията не оспорва съдържанието на това приложение, както потвърждава в съдебното заседание.

537

От една страна обаче, следва да се констатира, че в обжалваното решение не е установена злоупотреба с господстващо положение, що се отнася до онлайн партньори.

538

Второ, следва да се отбележи, че макар в приложение A.42 към жалбата да се посочват уебсайтове на големи издатели, които са били включени в онлайн договори, то не съдържа никаква информация, от която да се установи съотношението между приходите от онлайн реклама при търсене, генерирани от тези уебсайтове, в сравнение с уебсайтовете на същите издатели, които са били включени в СПУ. Комисията не уточнява и колко дълго посочените уебсайтове са били включени в онлайн договори.

539

Трето, от съображение 76 и съображение 371, точки 1 и 2 от обжалваното решение, чието съдържание Google не оспорва, е видно, че СПУ се договарят поотделно от всеки издател и по принцип са запазени за най-големите издатели, които могат да генерират достатъчно висок оборот, за да оправдаят разходите на Google за персонал и услуги за предоставяне на съдействие за преките партньори. Освен това Google твърди, че СПУ предвиждали по-благоприятна за издателите подялба на приходи от предвидената с онлайн договорите, които са типови договори, неподлежащи на договаряне. Също така Surfboard твърди, че със сключването на СПУ е успяло да получи по-благоприятни условия от предоставяните с онлайн договор.

540

При тези условия, от една страна, макар че всички издатели, както твърди Google, могат да сключват онлайн договор, само то определя кои издатели могат да го правят. От друга страна, когато издателите имат избор дали да сключат СПУ или онлайн договор, по принцип е в техен интерес да сключат СПУ вместо онлайн договор.

541

От това следва, че при липсата на допълнителни обяснения от Google посочените в приложение A.42 към жалбата примери за преки партньори, които също са сключили в определен момент и за някои от своите уебсайтове онлайн договор, трябва да се разглеждат като изолирани примери, които не отразяват непременно поведението на преки партньори като цяло.

542

Следователно трябва да се приеме, че по принцип преките партньори и онлайн партньорите са две отделни категории издатели, поради което поведението на онлайн партньорите не e достатъчно надежден показател за това дали преките партньори за всички уебсайтове са щели да се снабдяват изключително от Google без клаузата за изключителни права.

543

Следователно Комисията правилно е приела, че проучването, представено от Google в хода на административното производство, е ирелевантно.

544

Google твърди, че в отговор на отделни искания на Комисията за предоставяне на информация много преки партньори са посочили, че не искат да използват едновременно конкурентни посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. В това отношение то пояснява, че Комисията не е твърдяла, че поведението на преките партньори за всички уебсайтове е било различно от поведението на други преки партньори.

545

Surfboard твърди, че не е имало търговски интерес от показване на реклами от различни посредници на една и съща страница и че то традиционно предпочита да си сътрудничи само с един посредник. В това отношение то е уточнило, че е необходимо тясно сътрудничество между посредника, от една страна, и редакционния отдел и продуктовия мениджър на Surfboard, от друга, и че едновременното използване на различни услуги може да увеличи риска от показване на излишни или некачествени реклами. Освен това то е добавило, че повечето посредници изискват изключителност по отношение на рекламните съобщения, които използват, за да отговорят на изискванията на рекламодателите. Съответно клаузата за изключителни права не произтичала от пазарната мощ на Google, а от желанието на рекламодателите да се ползват от качествени рекламни съобщения.

546

Комисията оспорва доводите на Google и на Surfboard.

547

На първо място, следва да се припомни, че Комисията е установила възпиращия ефект на клаузата за изключителни права само по отношение на преките партньори за всички уебсайтове. От това следва, че само отговорите на тези преки партньори са релевантни, за да се установи дали същите преки партньори са щели да се снабдяват от конкурентни на Google посредници в периода, през който обикновено са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ. Обстоятелството, изтъкнато от Google, че Комисията не е доказала, че поведението на тези преки партньори е било различно от това на други преки партньори е ирелевантно в това отношение.

548

На второ място, първо, следва да се отбележи, както посочва Google, че в отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация [поверително] е заявило, че „е решило да си сътрудничи с един доставчик за всеки вид реклами, тъй като не смята[ло], че добавянето на друг [посредник] [щяло да] подобри [неговия] продукт или [да] увеличи възможността за извличане на печалба“.

549

От това следва, че [поверително] не е искало да се снабдява едновременно от различни посредници. Тази констатация не намира опровержение във факта — вече посочен от Комисията и припомнен в точка 504 по-горе — че [поверително] се е съгласило с клаузата за изключителни права, тъй като Google е изисквало прилагането ѝ „като предварително условие“ за сключването на СПУ.

550

Действително Комисията твърди, че [поверително], което е дъщерно дружество на [поверително], е отговорило, че си сътрудничи с много посредници.

551

От една страна обаче, следва да се констатира, че в отговора си [поверително] изрично е уточнило, че посочените посредници са медийни агенции, а не доставчици на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. От друга страна, трябва да се приеме, че [поверително] е заявило пред Комисията, че се снабдява изключително от Google за текстови реклами, които, както е видно от съображение 137 от обжалваното решение, „обикновено“ съответстват на онлайн реклама при търсене.

552

От това следва, че противно на твърдяното от Комисията, отговорът на [поверително] не дава възможност да се докаже, че преките партньори за всички уебсайтове са искали да се снабдяват едновременно от няколко посредника.

553

Второ, следва да се отбележи, както посочва Google, че в отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация [поверително] е заявило, че „[п]о принцип изборът на един-единствен доставчик по вид устройство позволява да се постигнат по-добри финансови условия“ и че „[п]ри всяко положение от търговска гледна точка няма[ло] смисъл от няколко доставчика на услуги за посреднически услуги за онлайн реклама при търсене по едно и също време на една и съща страница/и вид устройство“.

554

Противно на твърдяното от Комисията, това че по същество [поверително] е заявило, че снабдяването за всеки уебсайт от един-единствен посредник е финансово по-изгодно, потвърждава факта, че преките партньори за всички уебсайтове, които обикновено са избрали да включат всички свои уебсайтове в своите СПУ, ако я нямаше клаузата за изключителни права, нямаше да се снабдяват от други посредници за част от нуждите си.

555

Трето, следва да се отбележи, че Surfboard твърди, че не е имало търговски интерес от показването на реклами от различни посредници на една и съща страница и че традиционно предпочита да си сътрудничи само с един посредник.

556

Противно на твърдяното от Комисията, фактът, че други преки партньори за всички уебсайтове, чиито отговори са цитирани в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, са били възпрепятствани от клаузата за изключителни права да се снабдяват от други посредници, не дава възможност да се докаже, че Surfboard е щяло да се снабдява от такива посредници, ако я нямаше тази клауза. Също така фактът, че Google е сключило с преки партньори за всички уебсайтове СПУ, съдържащи клаузата за изключителни права, и че този факт показва, че според Google тези преки партньори са имали търговски интерес да се снабдяват от други посредници, не позволява да се поставят под въпрос твърденията на Surfboard.

557

При тези условия трябва да се отбележи, че Google успява да докаже, че само [поверително], групата [поверително] и Surfboard са предпочитали да се снабдяват от един посредник. За сметка на това отговорите им не позволяват да се поставят под въпрос примерните отговори на преки партньори за всички уебсайтове, съдържащи се в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, които, както бе посочено в точки 518 и 519 по-горе, могат да потвърдят преценката на Комисията, че клаузата за изключителни права в сключените с такива преки партньори СПУ е могла да ги възпре да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници.

558

От всички изложени по-горе съображения следва, че без това да засяга разглеждането на всички други релевантни обстоятелства, и по-специално периода, през който клаузата за изключителни права се е прилагала (вж. т. 562 по-долу), Комисията правилно е приела, че тази клауза, която забранява преките партньори за всички уебсайтове да показват конкурентни реклами на уебсайтове, които са включени в техните СПУ, е могла да възпре някои от тях да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници.

559

Всъщност, първо, следва да се посочи, че както бе отбелязано в точка 518 по-горе, Комисията е имала основание да вземе предвид примерните отговори на преки партньори за всички уебсайтове, съдържащи се в съображения 367 и 368 от обжалваното решение, като доказателства, които да потвърдят преценката ѝ, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в сключените с такива преки партньори СПУ, е могла да възпре последните да се снабдяват поне за част от нуждите си от конкурентни на Google посредници.

560

Второ, следва да се отбележи, както посочва и Комисията в съображения 230, 276 и 364 от обжалваното решение, че между 2006 г. и 2016 г. пазарните дялове на Google са отбелязали ръст на повечето от разглежданите национални пазари за онлайн реклама при търсене, както и на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Така през 2016 г. на тези пазари вече почти няма конкуренти на Google. Освен това за тези пазари са характерни наличието на значителни бариери за навлизане и разрастване на пазара и липсата на компенсираща покупателна мощ от страна на рекламодатели и издатели. По-конкретно ефектите от мащаба и мрежовите ефекти са възпрепятствали появата на нови конкуренти.

561

При тези обстоятелства следва да се приеме, че противно на твърденията на Google, сам по себе си фактът, че клаузата за изключителни права в сключените с преките партньори за всички уебсайтове СПУ се е отразила само върху поведението на някои от тези преки партньори, не е достатъчен, за да се докаже, че тази клауза не е била годна да ограничи конкуренцията.

562

Следователно трябва да се приеме, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в сключените с преките партньори за всички уебсайтове СПУ, е годна да породи констатирания в обжалваното решение отстраняващ ефект. Както обаче бе припомнено в точки 389, 399 и 400 по-горе, въпросът дали тази клауза е могла да породи такъв ефект се преценява и в зависимост от всички други релевантни обстоятелства, и по-специално в зависимост от това колко дълго, предвид посочената клауза, тези преки партньори са били длъжни да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google, както впрочем правилно отбелязва Комисията в съображение 364 от обжалваното решение.

563

В обжалваното решение Комисията е приела, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е предотвратявала достъпа на конкурентите на Google до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. В това отношение, първо, тя е отбелязала, че брутните приходи, генерирани от тези СПУ, представляват значителен дял от този пазар. Второ, тя е установила, че Google системно включва клаузата за изключителни права в СПУ, които са му генерирали най-големи приходи. Трето, тя е посочила, че обемът на търсения, извършени на уебсайтове, включени в СПУ, сключени с тези преки партньори, е значителен с оглед на обема на търсения, извършени чрез конкурентни услуги за общо търсене. Четвърто, тя е счела, че периодът, през който клаузата за изключителни права налага на тези преки партньори задължение да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си от Google, е дълъг. Пето, Комисията е отбелязала, че фактът, че тази клауза възпрепятства достъпа на конкурентни посредници до значителен дял от този пазар, се отразява в развитието на пазарните дялове на Google. Шесто, тя е констатирала, че посочената клауза се прилага към някои от най-посещаваните уебсайтове в ЕИП. Седмо, Комисията е приела, че клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с 69 други преки партньора, които не са могли да потвърдят пред нея дали обикновено включват всички свои уебсайтове в тези СПУ, е попречила на конкурентни посредници да предоставят услугите си на уебсайтове, включени в тези СПУ.

564

Първо, Google твърди, че клаузата за изключителни права не се прилага за всички видове рекламни формати при онлайн търсене. Второ, то оспорва анализа на пазарното покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове. Трето, то упреква Комисията, че не е доказала, че тази клауза е годна да отстрани също толкова ефективен конкурент, колкото е то. Четвърто, то изтъква, че Комисията не е взела предвид възможността преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват от конкурентни посредници след края на всяко от техните СПУ и евентуалното продължаване на действието им, както и когато е било предвидено право на едностранното им прекратяване.

565

Всеки от доводите на Google следва да бъде разгледан поотделно.

566

Google изтъква, че клаузата за изключителни права не е пречела на преките партньори да показват други рекламни формати при онлайн търсене, като например „product listing ads“ (списъци с реклами за продукти, наричани по-нататък „СРП“), както и онлайн реклама, несвързана с търсене.

567

Комисията оспорва доводите на Google.

568

От една страна, видно от съображение 28 от обжалваното решение, чието съдържание Google не оспорва, СРП са свързани със специализирани резултати от търсене. Следва обаче да се отбележи, че Google не твърди, а още по-малко доказва, включително в рамките на първото основание, че специализираните резултати от търсене и онлайн рекламата при търсене спадат към един и същ пазар. Ето защо следва да се приеме, че Google не доказва и че посредническите услуги за онлайн реклама при търсене и услугите, свързани със специализираните резултати от търсене, спадат към един и същ пазар.

569

Освен това Google не обяснява кои други рекламни формати при онлайн търсене, освен СРП, могат да показват преките партньори и не е доказало, че тези формати спадат към същия пазар като този на онлайн рекламата при търсене.

570

От друга страна, следва също така да се посочи, че както е видно от точка 305 по-горе, Google не е доказало, че разглежданите два вида реклама, а именно онлайн рекламата при търсене и онлайн рекламата, несвързана с търсене, спадат към един и същ пазар, поради което не е доказало и че посредническите услуги за онлайн реклама при търсене и услугите, несвързани с онлайн търсене, спадат към един и същ пазар.

571

Следователно трябва да се констатира, че фактът, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, не се прилага за някои формати на онлайн реклама при търсене, сред които СРП, нито за онлайн реклама, несвързана с търсене, не позволява да се постави под въпрос фактът, че тази клауза предотвратява достъпа на конкурентите на Google до значителен дял от пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене.

572

В обжалваното решение, първо, най-напред, Комисията е приела, че между 2006 г. и 2009 г. брутните приходи, генерирани от СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, представляват между [поверително] и [поверително] % от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. В това отношение тя е уточнила, че СПУ, сключени с [поверително] (които принадлежат към групата [поверително] и които съставляват заедно един от преките партньори за всички уебсайтове, посочени от Комисията), [поверително], [поверително] и [поверително] сами по себе си представляват между [поверително] и [поверително] % от този пазар. По-нататък тя е установила, че между 2010 г. и 2012 г. брутните приходи, генерирани от СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, представляват между [поверително] и [поверително] % от посочения пазар и че от своя страна брутните приходи, генерирани от съдържащи клаузата за позициониране СПУ, се движат между [поверително] и [поверително] % на същия този пазар. Накрая тя е отбелязала, че между 2013 г. и 2015 г. брутните приходи, генерирани от СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, представляват поне [поверително] % от въпросния пазар, както потвърждава в съдебното заседание, и че брутните приходи, генерирани от съдържащи клаузата за позициониране СПУ, представляват поне [поверително] % от този пазар.

573

Второ, Комисията е приела, че Google системно е включвало клаузата за изключителни права в СПУ, които са му генерирали най-големи приходи. В това отношение тя е отбелязала, че между 2006 г. и 2009 г. и между 2010 г. и 2012 г. преките партньори за всички уебсайтове са представлявали съответно между [поверително] и [поверително] % и между [поверително] и [поверително] % от брутните приходи, генерирани от всички преки партньори.

574

Трето, Комисията е установила, че макар в ЕИП обемът на онлайн търсения, извършени на уебсайтове на преки партньори за всички уебсайтове да е значителен в сравнение с обема на онлайн търсения, извършени чрез услугата за общо търсене на конкурентите на Google, все пак този обем е пренебрежим в сравнение с обема на онлайн търсения, извършени чрез услугата за общо търсене на Google.

575

Четвърто, Комисията е посочила, че от развитието на пазарния дял на Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП е видно, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е възпрепятствала достъпа на конкурентни посредници до значителен дял от този пазар.

576

Пето, Комисията е отбелязала, че както е видно от проучване, представено през 2011 г. и актуализирано през 2013 г. от Microsoft (наричано по-нататък „проучването на Microsoft“), което е един от подалите жалба по настоящото дело, клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, се прилага към някои от най-посещаваните уебсайтове. По-конкретно тя е установила, че Google предоставяло посреднически услуги за онлайн реклама при търсене на между [поверително] и [поверително] % от най-посещаваните през 2010 г. домейни във Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство.

577

Шесто, Комисията е припомнила, че между 2006 г. и 2009 г. клаузата за изключителни права се съдържала и в СПУ, сключени с 69 други преки партньора, които не са могли да потвърдят дали обикновено включват всички свои уебсайтове в своите СПУ. От това тя е стигнала до извода, че тази клауза е възпрепятствала конкурентите на Google да предоставят посреднически услуги за онлайн реклама при търсене за уебсайтовете, включени в СПУ през този период.

578

Google твърди, че анализът на пазарното покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, основан на значимостта на приходите, генерирани от тези СПУ, бил ирелевантен, за да се установи, че посочената клауза за изключителни права поражда отстраняващ ефект. Освен това Google упреква Комисията, първо, за констатацията ѝ, че някои от тези преки партньори са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от него, второ, че е взела предвид приходи на преки партньори, които не са преки партньори за всички уебсайтове, трето, че е възприела подход по отношение на клаузата за изключителни права, който бил непоследователен с оглед на подхода, възприет по отношение на клаузите за позициониране и предварително разрешение, четвърто, че е комбинирала покритието на клаузата за изключителни права с покритието на клаузите за позициониране и предварително разрешение, и пето, че не е определила обхвата на СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове за 2016 г.

579

Google твърди, че преките партньори били свободни да избират уебсайтовете, които искат да включат в своите СПУ. Следователно последващ анализ на степента на покритие на тези СПУ илюстрирал резултата от основаната на качествата конкуренция, а не доказвал отстраняващия ефект на клаузата за изключителни права.

580

Комисията оспорва доводите на Google.

581

В това отношение следва да се припомни, както прави Комисията, че ангажиментите за изключително снабдяване целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване и да препречат достъпа на останалите производители до пазара (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, EU:C:1979:36, т. 90).

582

В случая следва да се отбележи, както бе посочено в точка 414 по-горе, че след като пряк партньор е избрал да включи свой уебсайт в своето СПУ, по отношение на този уебсайт той непременно трябва да се снабдява изключително от Google за нуждите си от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене. Следователно, когато издател е избрал да включи всичките си уебсайтове в своето СПУ, по силата на клаузата за изключителни права той непременно трябва да се снабдява за всички свои нужди от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене изключително от Google за срока на действие на това СПУ. Така конкурентите на Google са били лишени от възможността да предоставят услугите си на този издател през същия период.

583

При тези условия трябва да се отбележи, че противно на твърдяното от Google, фактът, че приходите, генерирани от СПУ, в които преките партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове, представляват значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, може да породи отстраняващ ефект в противоречие на член 102 ДФЕС по отношение на други конкурентни на Google посредници, дори ако самите преки партньори първоначално са избрали уебсайтовете, включени в своите СПУ.

584

Google твърди, че дори да се допусне, че преките партньори за всички уебсайтове, посочени в обжалваното решение, са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от него, Комисията неправилно е взела предвид не само приходите, генерирани от сключени с тези преки партньори СПУ, но и приходите от договори без клауза за изключителни права, сключени от други субекти от групите, към които последните принадлежали. Следователно Комисията изкуствено завишила покритието на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове.

585

Като пример Google посочва, че съгласно формулировката на обжалваното решение [поверително] и [поверително], макар да са част от групата [поверително], поотделно били преки партньори, които са сред преките партньори за всички уебсайтове. То обаче твърди, че други субекти от тази група, сред които [поверително] и [поверително], са сключили с него договори за използване на AFS, и че Комисията е взела предвид приходите, генерирани от тези договори, за да изчисли приходите, генерирани от СПУ, сключени от преките партньори за всички уебсайтове.

586

Комисията оспорва доводите на Google.

587

В това отношение следва да се отбележи, както прави Комисията, че Google не е представило доказателства в подкрепа на твърдението си, че в обжалваното решение са взети предвид приходи, генерирани от договори, сключени с [поверително] и [поверително], за да се изчислят приходите, генерирани от групата [поверително].

588

По-конкретно трябва да се отбележи, че в отговор на процесуално-организационно действие, с което от Google се иска да представи сключените с [поверително] и [поверително] договори за използване на AFS, Google само е посочило, че [поверително] и [поверително] нямат сключени СПУ с него. То обаче не е представило доказателство, че [поверително] и [поверително] действително са използвали AFS, например посредством онлайн договори. Съответно то не е доказало, че тези договори са генерирали приходи, които след това Комисията неправилно взела предвид, за да определи степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове.

589

При тези условия и тъй като Google не е посочило други примери, които да покажат, че Комисията е отчела данни относно приходи, генерирани от договори, сключени с издатели, които не са преки партньори за всички уебсайтове, следва да се приеме, че Google няма основание да я упреква, че e взела предвид приходи, генерирани от такива договори.

590

Google упреква Комисията, че при преценката на последиците от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е взела предвид приходи, генерирани от СПУ, съдържащи клаузи за позициониране и за предварително разрешение, в това число и когато преките партньори, сключили тези СПУ, не са включили в тях всички свои уебсайтове.

591

Видно от точка 572 по-горе, в обжалваното решение Комисията е взела предвид брутни приходи, генерирани от СПУ, съдържащи клаузата за позициониране, за да приеме, че брутните приходи, генерирани от СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, представляват значителен дял от пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене.

592

Google упреква Комисията, че за да квалифицира отстраняващия ефект на клаузата за изключителни права в СПУ, е взела предвид приходи, генерирани от СПУ, съдържащи клаузите за позициониране и за предварително разрешение. В това отношение то уточнява, че доколкото Комисията е посочила в обжалваното решение три отделни нарушения на член 102 ДФЕС, произтичащи от включването на трите клаузи, съответно за изключителни права, позициониране и предварително разрешение, Комисията е трябвало да вземе предвид конкретното покритие на всяка от тези клаузи.

593

Комисията оспорва доводите на Google.

594

Първо, следва да се уточни, че противно на твърдяното от Google, Комисията специално не е взела предвид приходите, генерирани от СПУ, съдържащи клаузата за предварително разрешение, макар да не се оспорва, че както е посочено в съображение 630, точка 4 от обжалваното решение, всички СПУ, съдържащи клаузата за предварително разрешение, съдържат и клаузата за позициониране.

595

Второ, следва да се констатира, че както личи от точки 107 и 390 по-горе, при преценката си на последиците от клаузата за изключителни права Комисията е следвало да вземе предвид всички обстоятелства по случая, и по-специално степента на пазарно покритие на клаузата за изключителни права (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 139).

596

Освен това затварянето на съществен дял от пазара от предприятие с господстващо положение не може да бъде оправдано с доказването на това, че възможният за овладяване пазарен дял продължава да бъде достатъчен, за да се отстъпи място на ограничен брой конкуренти. От една страна, клиентите, които попадат в затворения дял, би следвало да могат да се възползват от цялата възможна конкуренция на пазара и конкурентите би трябвало да могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него. От друга страна, предприятието в господстващо положение не следва да определя колко на брой рентабилни конкуренти е допустимо да го конкурират във все още възможния да бъде завладян дял от търсенето (решение от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 42).

597

В този контекст, за да установи дали при обстоятелствата по случая степента на покритие на клаузата за изключителни права е достатъчна, така че да породи отстраняващ ефект, Комисията е трябвало задължително да установи до какъв дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене конкурентите на Google са могли да имат достъп без посочената клауза.

598

От една страна обаче, както по същество бе посочено в точки 78—82 по-горе, Комисията е приела, че клаузата за позициониране е била годна да породи отстраняващ ефект, като ограничи, поне в известна степен, възможността на преките партньори да показват конкурентни реклами, свързани с онлайн търсене.

599

По-конкретно в съображение 630 от обжалваното решение Комисията е установила, че клаузите за изключителни права и за позициониране взаимно се допълват, в смисъл че целта им е да възпрат преките партньори да се снабдяват с конкурентни реклами и да предотвратят достъпа на конкурентни на Google посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. В съображения 335, 467, в съображение 630, точка 2 и в съображения 712 и 718 от обжалваното решение тя е припомнила и че самото Google е квалифицирало клаузата за позициониране като гъвкава клауза за изключителни права. Ето защо тя е счела, че тази клауза може да ограничи пазарния дял, на който Google и неговите конкуренти могат да се конкурират.

600

Следователно според Комисията клаузата за позициониране може да ограничи дяла от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, до който конкурентите на Google могат да имат достъп.

601

От друга страна, видно от съображения 89 и 335 от обжалваното решение, още от март 2009 г. Google постепенно е започнало да замества в своите СПУ клаузата за изключителни права по-специално с клаузата за позициониране, поради което е възможно тези клаузи да покриват едновременно различни дялове от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, и поне отчасти са се припокривали в периода от март 2009 г. до 31 март 2016 г.

602

Становището на Google, че по същество Комисията трябвало да разгледа изолирано едно от друго покритието на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, и това на клаузата за позициониране, би означавало изкуствено да се раздели проверката на пазарното покритие на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене в зависимост от практиките, вменени на Google, като се пренебрегне фактическият и правен контекст на тези практики, за който е характерно по-специално постепенното заместване на клаузата за изключителни права с клаузата за позициониране. Всъщност в резултат от такова разделяне логично би намаляла степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, през последните години, през които тази клауза се е прилагала, като същевременно няма да се отчете фактът, че през същите години клаузата за позициониране бързо е надхвърлила пазарния дял, обхванат от посочената клауза за изключителни права, считано от изменението на образеца на СПУ през март 2009 г. Следователно такова разделяне няма да отразява икономическата реалност на този пазар между 2009 г. и 2016 г.

603

При тези условия и без да се засяга повдигнатият с третото основание въпрос дали клаузата за позициониране действително е била в състояние да породи отстраняващ ефект в противоречие на член 102 ДФЕС, не може да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото само защото е взела предвид покритието на клаузата за позициониране, за да установи дали степента на покритие на клаузата за изключителни права е достатъчна, за да се предотврати достъпът на конкурентите на Google до значителен дял от пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене.

604

В съображения 523 и 593 от обжалваното решение Комисията е обяснила, че е намалила на 34 броя на преките партньори, за които е приела, че се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google, въпреки че 69 други преки партньора (посочени в точка 563 по-горе) са включили поне някои от своите уебсайтове, показващи онлайн реклама при търсене, в своите СПУ, съдържащи клаузата за изключителни права. От това тя е стигнала до извода, че Google не е имало основание да я критикува, че е взела предвид всички СПУ, съдържащи клаузи за позициониране и за предварително разрешение, а не само СПУ, в които преки партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове.

605

Google поддържа, че анализът на Комисията е непоследователен. Всъщност според него тя е приела, че клаузата за изключителни права противоречи на член 102 ДФЕС само ако се съдържа в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, макар клаузите за позициониране и предварително разрешение да били счетени за противоречащи на тази разпоредба, след като се съдържали в каквото и да е СПУ. Освен това Google упреква Комисията, че при преценката на пазарното покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е взела предвид приходите, генерирани от всички СПУ, които съдържат клаузи за позициониране и за предварително разрешение, включително тези, в които преки партньори обикновено не включвали всички свои уебсайтове.

606

Комисията оспорва доводите на Google.

607

Първо, следва да се отбележи, че видно от съображение 349 от обжалваното решение, 69‑те преки партньора, на които Комисията се позовава в съображения 523 и 593 от това решение, са тези, които не са могли да потвърдят дали обикновено включват в своите СПУ всички свои уебсайтове, показващи онлайн реклама при търсене. Следователно това са преки партньори, за които Комисията не е успяла да докаже съгласно установената с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36) съдебна практика, че се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google.

608

Следователно, макар в съображение 349 от обжалваното решение Комисията да е обяснила, че е възприела консервативен и благоприятен за Google подход, това е така само защото е възможно по-голям брой преки партньори да са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от него. Няма как обаче от това съображение да се заключи, че Комисията е можела да приеме, че клаузата за изключителни права в СПУ, в които преки партньори обикновено не са включвали всички свои уебсайтове, противоречи на член 102 ДФЕС съгласно съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36).

609

Следователно, независимо от това дали подходът на Комисията е бил „прекомерно консервативен и благоприятен за Google“, както посочва тя в точка 49 от писмената си защита, това не променя факта, че тя не е приела, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с 69‑те преки партньора, посочени в точка 607 по-горе, противоречи на член 102 ДФЕС.

610

Второ, трябва да се отбележи, както е направила Комисията в съображение 455 от обжалваното решение, че клаузите за позициониране и за предварително разрешение са по-малко ограничителни за преките партньори от клаузата за изключителни права, тъй като им дават право, поне в известна степен, да използват едновременно AFS и конкурентна посредническа услуга за онлайн реклама при търсене на уебсайтовете, включени в техните СПУ. Впрочем в съображения 335, 467, в съображение 630, точка 2 и в съображения 712 и 718 от посоченото решение Комисията е припомнила изявление на Google, в което клаузата за позициониране се квалифицира като гъвкава клауза за изключителни права.

611

При тези условия трябва да се отбележи, както прави Google, че действително в обжалваното решение има известна асиметрия, тъй като Комисията е приела, че клаузата за изключителни права противоречи на член 102 ДФЕС само ако се съдържа в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, макар да смята, че клаузите за позициониране и за предварително разрешение противоречат на същата разпоредба, доколкото се прилагат за всички преки партньори, чиито СПУ съдържат такива клаузи.

612

Следва обаче да се отбележи, че за да установи дали клаузата за изключителни права противоречи на член 102 ДФЕС, Комисията не е трябвало да доказва, че тази клауза действително задължава преките партньори за всички уебсайтове да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от Google по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36).

613

Всъщност съгласно съдебната практика, припомнена в точка 108 по-горе, достатъчно е било Комисията по-специално да докаже, че клаузата за изключителни права е могла да породи отстраняващ ефект.

614

За целта Комисията е трябвало да вземе предвид всички обстоятелства по случая в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 595 по-горе. За да установи обаче дали степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, е достатъчна, за да може тази клауза да ограничи конкуренцията, Комисията е можела да вземе предвид като релевантно обстоятелство факта, че делът от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, който не е обхванат от посочената клауза, е частично обхванат от клаузата за позициониране, което ограничава възможността за достъп до посочения пазар на конкурентните на Google посредници.

615

При тези условия трябва да се отбележи, че обстоятелството, че Комисията е приела само, че клаузата за изключителни права противоречи на член 102 ДФЕС само ако се съдържа в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, не е било пречка Комисията да приеме, че и клаузите за позициониране и за предварително разрешение противоречат на тази разпоредба, когато се прилагат за всички преки партньори, чиито СПУ съдържат такива клаузи.

616

От една страна, от това следва, че обжалваното решение не може да се разглежда като противоречиво решение само защото Комисията е приела, че клаузата за изключителни права противоречи на член 102 ДФЕС само ако се съдържа в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, макар да е смятала, че клаузите за позициониране и за предварително разрешение противоречат на тази разпоредба, когато се прилагат за всички преки партньори, чиито СПУ съдържат такива клаузи.

617

От друга страна, без да се засяга повдигнатият с третото основание въпрос дали клаузата за позициониране действително е била в състояние да породи отстраняващ ефект в противоречие на член 102 ДФЕС, трябва да се приеме, че Google няма основание да твърди, че Комисията неправилно е взела предвид СПУ, които съдържат клауза за позициониране, включително тези, в които преките партньори не са включили всички свои уебсайтове, за да прецени значението на степента на пазарно покритие на клаузата за изключителни права.

618

Google оспорва квалификацията „преки партньори за всички уебсайтове“, дадена от Комисията на някои оператори. То твърди, че Комисията не е доказала, че посочените в обжалваното решение преки партньори за всички уебсайтове са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ и че следователно са се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от него. От това то стига до извода, че Комисията е надценила приходите, генерирани от СПУ, сключени с преките партньори, които се снабдявали изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от него. Освен това то твърди, че дори въз основа на данните в обжалваното решение Комисията е трябвало да отчете факта, че значителна част от приходите в ЕИП от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене остава „на разположение“ на другите посредници.

619

Следва да се отбележи, че в съображение 395 от обжалваното решение Комисията е приела, че е неотносим въпросът дали „значителни“ приходи, генерирани в ЕИП от посреднически услуги за онлайн реклама при търсене остават „на разположение“ на конкуренти на Google. Всъщност според нея достатъчно е брутните приходи, генерирани от СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, да представляват значителен дял от пазара на тези услуги между 2006 г. и 2015 г.

620

Първо, следва да се отбележи, че противно на твърдяното от Google, делът от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, който не е обхванат от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, не остава непременно „на разположение“ на конкурентите на Google. Всъщност трябва да се посочи, че както Комисията е установила в обжалваното решение, от март 2009 г. нататък този пазарен дял е отчасти обхванат от клаузата за позициониране, която след тази дата постепенно замества клаузата за изключителни права. Както следва от точка 598 по-горе и от точка 767 по-долу обаче, клаузата за позициониране запазва най-видимите места на страниците с резултати от търсене за реклами на Google.

621

Второ, следва да се констатира, както бе припомнено в точка 596 по-горе, че затварянето на съществен дял от пазара от предприятие с господстващо положение не може да бъде оправдано с доказването на това, че възможният за овладяване пазарен дял продължава да бъде достатъчен, за да се отстъпи място на ограничен брой конкуренти.

622

Следователно, както твърди Комисията, обстоятелството, че значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене е обхванат от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, по принцип може да е достатъчно, за да породи отстраняващ ефект.

623

В това отношение в таблица 13 от обжалваното решение Комисията е установила, че степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с всички преки партньори за всички уебсайтове, посочени в това решение, е следната:

624

Както бе посочено в точка 450 по-горе, Google и Surfboard твърдят, че единадесет от посочените в обжалваното решение 34 преки партньора за всички уебсайтове не са се снабдявали поне за значителна част от нуждите си изключително от Google. Това са [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], [поверително], Surfboard, [поверително], [поверително], [поверително] и [поверително].

625

От съображения за процесуална икономия Общият съд констатира, че в най-благоприятната за Google хипотеза, а именно при която, ако се приеме, че от степента на покритие, установена в обжалваното решение, трябва да се приспадне съответстващата на СПУ, сключени с единадесетте преки партньора, посочени от Google и от Surfboard, от таблица 13 от обжалваното решение би била видна следната степен на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с други посочени в обжалваното решение преки партньори за всички уебсайтове:

626

В това отношение следва да се констатира, че в тази най-благоприятна за Google хипотеза относително ниската степен на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, по-специално считано от 2010 г. нататък, с оглед на съображенията в точка 601 по-горе се дължи по-специално на постепенното заместване в СПУ на клаузата за изключителни права с клаузата за позициониране след изменението на образеца на СПУ през март 2009 г.

627

Освен това безспорно брутните приходи, генерирани от СПУ, съдържащи клаузата за позициониране, въведена в тях едва през март 2009 г., представляват между [поверително] и [поверително] % от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП между 2009 г. и 2015 г.

628

В това отношение в обжалваното решение Комисията е установила в таблица 25 от посоченото решение, че комбинираната степен на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с всички посочени в това решение преки партньори за всички уебсайтове, от една страна, и на клаузата за позициониране, от друга страна, е следната:

629

Въз основа обаче на най-благоприятната за Google хипотеза, а именно тази, при която степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с тези преки партньори за всички уебсайтове, между 2006 г. и 2012 г. е била посочената в точка 625 по-горе и между 2013 г. и 2015 г. е била нулева, каквато обаче Google не твърди, от таблица 24 от обжалваното решение би произтекло, че степента на покритие на клаузата за позициониране, комбинирана с тази на клаузата за изключителни права, е следната:

630

Ето защо дори въз основа на най-благоприятните за Google данни, от една страна, в периода между 2006 г. и 2008 г., преди въвеждането на клаузата за позициониране в СПУ, степента на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, в които преки партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове, варира от [поверително] % през 2007 г. до [поверително] % през 2008 г. От друга страна, през периода на прилагане на клаузата за позициониране, т.е. между 2009 г. и 2015 г., комбинираната степен на покритие на тези две клаузи варира от [поверително] % през 2009 г. до [поверително] % през 2012 г.

631

При тези условия следва да се приеме, че дори в най-благоприятната за Google хипотеза комбинираната степен на покритие на клаузата за изключителни права в СПУ, в които преките партньори обикновено включват всички свои уебсайтове, от една страна, и на клаузата за позициониране, от друга страна, може да е била достатъчна, за да позволи годността на тези клаузи да породят отстраняващ ефект между 2006 г. и 2015 г.

632

От това следва, че Google няма основание да твърди, че клаузата за изключителни права в СПУ, в които преки партньори обикновено включват всички свои уебсайтове, не е била в състояние да породи отстраняващ ефект само защото между 2006 г. и 2015 г. значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене не е бил обхванат от тези клаузи.

633

Google упреква Комисията, че не е оценила покритието на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, както и покритието на клаузата за позициониране и на клаузата за предварително разрешение за 2016 г.

634

От една страна, Комисията твърди, че от съображения 388 и 457, както и от таблица 15 от обжалваното решение, следва, че до 31 март 2016 г. [поверително], един от трите най-големи преки партньора сред посочените в обжалваното решение 34 преки партньора за всички уебсайтове, е останал страна по СПУ, което съдържа клауза за изключителни права. От друга страна, тя отбелязва, че от съображения 99—106, 564 и 633 от това решение следва, че на 6 септември 2016 г. Google е уведомило последния пряк партньор за решението си да се откаже от прилагането на клаузата за позициониране. Тя допълва, че някои преки партньори, включително големи преки партньори, са били страни по СПУ, съдържащи тази клауза, до 3 юни 2016 г.

635

В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 594 по-горе, при преценката на покритието на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, Комисията специално не е взела предвид приходите, генерирани от СПУ, съдържащи клаузата за предварително разрешение, макар да не се оспорва, че както обяснява Google, всички СПУ, съдържащи клауза за предварително разрешение, са съдържали и клауза за позициониране.

636

За сметка на това следва да се отбележи, че както изтъква Google, в обжалваното решение не се посочва делът от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, обхванат от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, от една страна, и от друга, делът, обхванат от клаузата за позициониране за 2016 г., макар Комисията да е приела, че всяка от тези клаузи представлява злоупотреба с господстващо положение, съответно до 31 март 2016 г. и до 6 септември 2016 г.

637

Що се отнася до клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, следва да се отбележи, че Комисията само препраща към съображенията на обжалваното решение, от които е видно, че срокът на последното СПУ, съдържащо посочената клауза, в което един от тези преки партньори, а именно [поверително], обикновено е включвал всичките си уебсайтове, е изтекъл на 31 март 2016 г.

638

Макар обаче в писмената си защита Комисията да твърди, че [поверително] е „един от трите най-големи [преки партньора]“ сред преките партньори за всички уебсайтове, достатъчно е да се отбележи, че в обжалваното решение тя не е посочила обстоятелства, въз основа на които да се прецени значимостта на приходите, генерирани от съответното СПУ, сключено с този пряк партньор конкретно за 2016 г. По-конкретно, тя само е уточнила, че между 2006 г. и 2012 г. уебсайтовете на [поверително] представляват средно [поверително] % от брутните приходи, генерирани от Google на пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП, въпреки че също така е отбелязала, че между 15 май 2003 г. и 31 март 2016 г. клаузата за изключителни права се е прилагала за тези уебсайтове.

639

При тези условия, тъй като Комисията не е посочила други преки партньори, освен [поверително], обикновено включвали всичките си уебсайтове в СПУ, съдържащо клаузата за изключителни права за периода от 1 януари до 31 март 2016 г., следва да се приеме, че тя не е доказала и че поради покритието си тази клауза е била в състояние да породи отстраняващ ефект през този период независимо от въпроса дали — както твърди Google — въпросната клауза, както е формулирана в посочените в съображение 348 от обжалваното решение СПУ, е задължавала [поверително] да се снабдява изцяло или за значителна част от неговите нужди изключително от Google.

640

Що се отнася до клаузата за позициониране, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията само е констатирала, че на 28 май 2016 г. Google я е уведомило, от една страна, че възнамерява да измени посочената клауза, а от друга страна, на 9 септември 2016 г., че за целта е изпратило [поверително] писма до всички преки партньори. В това решение обаче Комисията не е посочила обстоятелства, от които може да се прецени значението на покритието на СПУ, съдържащи въпросната клауза за 2016 г. В това отношение следва да се приеме, че твърдението на Комисията, изложено в писмената защита, че девет преки партньора все още са били обвързани от такива СПУ до 3 юни 2016 г., не може да постави под въпрос този извод.

641

При тези условия следва да се приеме, че Комисията не е доказала, че през 2016 г. клаузите за изключителни права и за позициониране са могли да предотвратят достъпа на конкурентните на Google посредници до значителен дял от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП.

642

Google изтъква, че посоченото в точка 576 по-горе проучване на Microsoft не дава възможност да се направи преценка на последиците от клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, тъй като, от една страна, за някои споменати в това проучване уебсайтове тази клауза не е била прилагана, и тъй като, от друга страна, проучваният период и броят на държавите членки са ограничени. Освен това то твърди, че броят на посещенията на уебсайт не представлява непременно надеждна индикация за обема на извършените на този уебсайт онлайн търсения, нито следователно за приходите от онлайн реклама при търсене, генерирани от уебсайта. В това отношение то отбелязва, че последваща актуализация на това проучване показва, че уебсайтовете, които използват услугите на Microsoft, отчитат повече посещения, отколкото уебсайтовете, които използват услугите на Google.

643

Комисията оспорва доводите на Google.

644

В съображение 390 от обжалваното решение въз основа на проучването на Microsoft Комисията е констатирала, че „някои“ от най-посещаваните уебсайтове в ЕИП са обхванати от клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове.

645

В това отношение следва да се отбележи, че както личи от точка 623 по-горе, в обжалваното решение Комисията е определила точната степен на покритие на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, в които преки партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове, въз основа на брутните приходи, генерирани от тези СПУ.

646

В проучването на Microsoft, посочено в съображение 390 от обжалваното решение, се установява, че Google доставя посреднически услуги за онлайн при търсене на между [поверително] и [поверително] % от най-посещаваните през 2010 г. домейни в Германия, Испания, Франция, Италия и Обединеното кралство. Действително, както отбелязва Google, това проучване обхваща само една година от периода на нарушението и пет държави членки. Също така Google има основание да посочи, че това проучване не позволява да се установи трафикът, генериран конкретно от уебсайтовете, обхванати от клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове. Накрая, то правилно отбелязва, че броят на посещенията на уебсайта не представлява непременно надеждна индикация за приходи от онлайн реклама при търсене.

647

Това обаче не променя факта, че проучването на Microsoft представлява допълнителен признак, от който може да се прецени важността на доставяните от Google посреднически услуги за онлайн реклама при търсене, както и на пазарното покритие на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене от посочената клауза, тъй като, най-напред, става дума за пет от най-големите държави — членки на ЕИП, по-нататък, доколкото не се оспорва, че поне за някои от уебсайтовете, обхванати от това проучване, е била прилагана клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, и накрая, доколкото съществува известно съответствие между броя на посещенията на даден уебсайт и приходите от онлайн реклама при търсене.

648

При тези условия следва да се приеме, че Комисията е можела да се позове на проучването на Microsoft като косвено доказателство за анализа на степента на покритие, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на оспорваните от нея доводи на Google,.

649

При всички положения Комисията не е основала на проучването на Microsoft, за да изчисли степента на покритие на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преките партньори за всички уебсайтове, така че дори да се приеме, че доводите на Google в това отношение са основателни, те не могат да се отразят на направеното от Комисията изчисление на тази степен.

650

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че дори в най-благоприятната за Google хипотеза Комисията правилно е приела, че като се има предвид покритието на клаузата за позициониране с оглед на припомнените в точка 602 по-горе обстоятелства, покритието на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, в които преките партньори обикновено са включвали всички свои уебсайтове, е могло да бъде достатъчно, за да позволи годността на тази клауза да породи отстраняващ ефект между 1 януари 2006 г. и 31 декември 2015 г. За сметка на това трябва да се констатира, че Комисията не е доказала, че поради покритието си клаузата за изключителни права може да е породила такъв ефект между 1 януари и 31 март 2016 г.

651

В съображение 433 от обжалваното решение Комисията е отбелязала, че клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, е била в състояние да отстрани евентуален също толкова ефективен конкурент, колкото е Google. Всъщност, първо, приходите, генерирани от тези СПУ между 2006 г. и 2009 г., представлявали между [поверително] и [поверително] % от пазара на посреднически услуги за онлайн реклама при търсене в ЕИП. Второ, приходите, генерирани от посочените СПУ и тези, които съдържат клауза за позициониране между 2009 г. и 2015 г. представлявали между [поверително] и [поверително] % от този пазар. Трето, между 2006 г. и 2016 г. Google притежавало „много голям“ пазарен дял. Четвърто, този пазар бил предразположен към мрежови ефекти.

652

Освен това в съображение 434 от обжалваното решение Комисията е посочила, че е „малко вероятно“ един евентуален също толкова ефективен посредник, колкото Google, да е могъл да навлезе на пазара през периода на прилагане на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове. Накрая, тя е приела, че е ирелевантен въпросът дали Google е преследвало стратегия, чиято цел е да отстрани също толкова ефективни конкуренти, колкото е то.

653

Според Google Комисията не е доказала, че конкурент, който е също толкова ефективен, колкото е то, не би могъл да навлезе на пазара на посредническите услуги за онлайн реклама при търсене, нито че такъв конкурент може да бъде отстранен от този пазар. Surfboard добавя, че тази клауза не му е пречела да се снабдява с конкурентни реклами, когато счете, че услугите на конкурентен посредник са привлекателни. То посочва, че за един от своите уебсайтове се е снабдявало впрочем от Yahoo!

654

Google твърди, че неправилно Комисията само е приела, че било „малко вероятно“ един евентуален също толкова ефективен колкото него посредник да навлезе на пазара през периода на прилагане на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове. Всъщност според него Комисията трябвало да докаже, че ограничаването на конкуренцията е „вероятно“.

655

Комисията оспорва доводите на Google.

656

В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 433 от обжалваното решение Комисията е направила извод въз основа на четирите фактора, изброени в точка 651 по-горе, че клаузата за изключителни права е била „годна“ да отстрани един евентуален също толкова ефективен конкурент, колкото е Google, и че в съображение 434 от това решение тя е отбелязала въз основа на същите фактори, че е „малко вероятно“ един такъв конкурент да е могъл да навлезе на пазара през периода на прилагане на клаузата за изключителни права, съдържаща се в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове.

657

При тези условия следва да се приеме, че доводите на Google са от изцяло терминологично естество и Комисията не може да бъде упрекната, че е заявила, че поведение, „годно“ да отстрани също толкова ефективен конкурент, колкото е Google, означава, че е „малко вероятно“ на пазара да се появи такъв конкурент

658

Google твърди, че нито един от посочените в съображение 433 от обжалваното решение фактори не позволява да се установи, че за конкурент, който е също толкова ефективен, колкото е то, било „практически невъзможно“ да навлезе на пазара в случая или че е възможно да бъде отстранен. В това отношение, първо, то счита, че покритието на клаузата за изключителни права в СПУ, сключени с преки партньори за всички уебсайтове, само по себе си не позволява да се установи дали такъв конкурент бил в състояние да се конкурира с него „рентабилно“ и дали при всички положения този конкурент можел по всяко време да има достъп до значителен дял от съответния пазар. Второ, то твърди, че Комисията изкуствено раздула обхвата на това покритие, като взела предвид приходите на преките партньори, спрямо които е била прилагана клаузата за позициониране, които не са включили всички свои уебсайтове в своите СПУ. Трето, то упреква Комисията, от една страна, че е надценила пазарните му дялове, и от друга страна, че не е доказала наличието на причинно-следствена връзка между пазарните му дялове, „положението на също толкова ефективни конкуренти“ и посочената клауза за изключителни права. Четвърто, според него Комисията не е установила, че обстоятелството, че съответният пазар бил предразположен към мрежови ефекти, дава възможност да се докаже, че един също толкова ефективен конкурент не може да навлезе на този пазар.

659

Комисията оспорва доводите на Google.

660

В това отношение следва да се припомни, че критерият за също толкова ефективния конкурент се състои в проверка дали практиките на предприятие с господстващо положение създават опасност от отстраняване от пазара на конкурент, който е толкова ефективен, колкото и това предприятие (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Post Danmark, C‑23/14, EU:C:2015:651, т. 53). Така на практика това понятие се отнася до различни критерии, общото между които е, че имат за цел да се прецени дали дадена практика може да породи антиконкурентен отстраняващ ефект, като се вземе предвид способността на също толкова ефективен хипотетичен конкурент на предприятието с господстващо положение по отношение на структурата на разходите да предложи на клиентите достатъчно изгодни цени, за да ги насърчи да сменят доставчика въпреки създадените неблагоприятни последици, без това да има за последица претърпяването на загуби от страна на посочения конкурент. Тази способност обикновено се определя с оглед на структурата на разходите на самото предприятие с господстващо положение (решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 56).