Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 5 юни 2025 година (1)
Дело C-711/23 P
Виктор Филиппович Рашников
срещу
Съвет на Европейския съюз
(Жалба — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна — Замразяване на средства — Включване на името на жалбоподателя в списъците на засегнатите лица, образувания и органи — Член 2, параграф 1, буква ж) от Решение № 2014/145/ОВППС — Тълкуване — Понятие за виден бизнесмен — Конкретно лично поведение, изразяващо се в оказване на влияние върху правителството на Руската федерация — Понятие „икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ — Възражение за незаконосъобразност)
I. Въведение
1. Настоящото заключение се отнася до жалба, подадена от г-н Виктор Филиппович Рашников(2) за отмяна на решение от 13 септември 2023 г., Рашников/Съвет (T-305/22, EU:T:2023:530)(3). С това решение Общият съд отхвърля подадения от жалбоподателя иск на основание член 263 ДФЕС срещу:
– Решение (ОВППС) 2022/429 на Съвета от 15 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 87 I, 2022 г., стр. 44) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/427 от 15 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 87 I, 2022 г., стр. 1)(4),
– Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 239, 2022 г., стр. 149) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 239, 2022 г., стр. 1)(5), и
– Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 75 I, 2023 г., стр. 134) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 75 I, 2023 г., стр. 1)(6),
доколкото тези актове включват името на жалбоподателя в приложените към тях списъци. С тези актове Съветът на Европейския съюз забранява на жалбоподателя да влиза или да преминава транзитно през териториите на държавите членки и замразява всички негови средства и икономически ресурси на тези територии.
2. Настоящото дело има за предмет една от първите жалби, подадени до Съда относно ограничителните мерки, приети от Съвета през 2022 г. след нахлуването на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна(7). То предоставя на Съда, заседаващ в голям състав, възможността да даде тълкуване и да разгледа законосъобразността на критерия, предвиден в член 1, параграф 1, буква д) и член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145/ОВППС(8), изменено с Решение (ОВППС) 2022/329(9), и в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 269/2014(10), изменен с Регламент (ЕС) 2022/330(11). Този критерий, обикновено наричан „критерият по буква ж)“, предвижда включването в списъка на видни бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация
3. Жалбоподателят изтъква по-специално, че Общият съд е тълкувал неправилно член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145(12), като по същество заключава, че изпълнението на съдържащия се в него критерий не изисква Съветът да докаже конкретно поведение или принос на включеното в списъка лице, по-специално по отношение на влиянието върху правителството на Руската федерация, или да установи връзка с режима на тази държава. Освен това той твърди, че ако тълкуването на Общия съд на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 се приеме за правилно, Общият съд е трябвало да обяви тази разпоредба за незаконосъобразна въз основа на повдигнатото в първоинстанционното производство възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС.
4. Това дело е свързано с дела C-696/23 P, C-704/23 P, C-35/24 P и C-111/24 P, които са образувани по жалби, подадени съответно от г-н Дмитрий Александрович Пумпянский, г-н Тигран Худаведрян, г-н Дмитрий Аркадьевич Мазепин и г-н Герман Хан срещу решенията на Общия съд, с които се потвърждава включването на имената им в списъците на лицата, подлежащи на ограничителни мерки съгласно член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145. Заключенията по тези дела също са представени днес, като в тях се съсредоточавам върху конкретните въпроси, които Общият съд поиска от мен да разгледам относно тълкуването и валидността на критерия за включване в списъка, предвиден в тази разпоредба, по-специално с оглед на основни общи доводи, изтъкнати от жалбоподателите.
II. Факти и производство
А. Обстоятелствата по спора
5. Обстоятелствата, предхождащи спора, са описани в точки 2—25 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото заключение тези обстоятелства могат да бъдат обобщени чрез следните безспорни факти.
6. Жалбоподателят е бизнесмен с руско гражданство.
7. На 17 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2014/145. На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент № 269/2014. И двата акта се отнасят до ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
8. На 25 февруари 2022 г. Съветът приема както Решение 2022/329 за изменение на Решение 2014/145, така и Регламент 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014, с които се изменят по-специално критериите, съгласно които физически или юридически лица, образувания или органи могат да бъдат обект на въпросните ограничителни мерки.
9. Член 1, параграф 1, буква д) от Решение 2014/145 в редакцията, изменена с Решение 2022/329(13), забранява влизането или транзитното преминаване през териториите на държавите членки на физически лица, които отговарят на критерий, който е по същество идентичен с критерия, посочен в член 2, параграф 1, буква ж) от това решение. Последната разпоредба на свой ред предвижда замразяване на финансови средства и икономически ресурси по-специално на физическите лица, които отговарят на този критерий.
10. По-конкретно член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 гласи следното:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:
[...]
ж) видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна,
[...]“.
11. Регламент № 269/2014 в редакцията му, изменена с Регламент 2022/330(14), изисква да се приемат мерки за замразяване на финансови средства и определя подробни правила, уреждащи това замразяване на финансови средства, използвайки формулировки, които по същество са идентични с използваните в измененото Решение 2014/145. Член 3, параграф 1, буква ж) от изменения Регламент № 269/2014 по същество възпроизвежда член 2, параграф 1, буква ж) от това решение.
12. На 15 март 2022 г. с оглед на сериозността на положението в Украйна Съветът приема първоначалните актове. Името на жалбоподателя е добавено в списъка, приложен към измененото Решение 2014/145, и към списъка в Приложение I към изменения Регламент № 269/2014, на следните основания:
„[Жалбоподателят] е виден руски олигарх, който е собственик и председател на съвета на директорите на Магнитогорския металургичен комбинат (ММК). ММК е един от най-големите данъкоплатци в Русия. Данъчната тежест върху дружеството се е увеличила напоследък, което е довело до значително по-високи постъпления в руския държавен бюджет.
Следователно той е виден руски бизнесмен, осъществяващ дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна.“
13. На 16 март 2022 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в първоначалните актове (ОВ CI 121, 2022 г., стр. 1).
14. На 13 април 2022 г. жалбоподателят иска от Съвета да му предостави достъп до документите, въз основа на които са приети ограничителните мерки, които го засягат. Съветът удовлетворява това искане на 28 април 2022 г.
15. На 31 май 2022 г. жалбоподателят подава до Съвета искане за преразглеждане.
16. На 14 септември 2022 г. Съветът приема първите актове за оставяне в списъците, с които срокът на действие на мерките срещу жалбоподателя е удължен до 15 март 2023 г., без да изменя основанията за включване на името му в разглежданите списъци.
17. На 31 октомври 2022 г. жалбоподателят иска преразглеждане на първите актове за оставяне в списъците.
18. На 13 март 2023 г. Съветът приема вторите актове за оставяне в списъците, с които срокът на действие на мерките срещу жалбоподателя е удължен до 15 септември 2023 г., без да изменя основанията за включване на името му в разглежданите списъци в сравнение със съдържащите се в първите актове за оставяне в списъците.
Б. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
19. С искова молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 24 май 2022 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение.
20. В подкрепа на иска си жалбоподателят изтъква пет основания, изведени по същество, първо, от нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране, второ, от явна грешка в преценката и неизпълнение на задълженията по отношение на тежестта на доказване, трето, от неспазване на принципа на пропорционалност и нарушение на основните права и четвърто, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Освен това в двете си изявления за изменение на исковата си молба жалбоподателят изтъква пето основание, насочено срещу първите и вторите актове за оставяне в списъците, изведено от нарушение на правото на изслушване и на задължението на Съвета да преразгледа решението си. В хода на производството жалбоподателят повдига и възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС срещу член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145.
21. С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля иска на жалбоподателя.
22. Първо, що се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, Общият съд счита, че съдържащият се в него критерий включва понятието за влияние във връзка с упражняването на дейност в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, без да се поставя допълнително условие за наличие на връзка с режима на това правителство. Според Общия съд с този критерий Съветът е искал да се възползва от влиянието, което съответната категория лица може да упражни върху руския режим, като ги подтикне да окажат натиск върху него да промени политиката си. Поради това понятието „виден бизнесмен“ трябва да се разбира като визиращо значимостта на съответните бизнесмени от гледна точка, по-специално на професионалния им статут, значимостта на икономическите им дейности, мащаба на капиталовите им участия или функциите им в едно или повече предприятия, в които осъществяват тези дейности(15).
23. Според Общия съд това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че целта на разглежданите ограничителни мерки е да се плати по-висока цена за действията за подкопаване на териториалната цялост на Украйна. Тази цел също така предполага, че изразът „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ се отнася до икономическите сектори, а не до бизнесмените(16).
24. Второ, що се отнася до основателността на мотивите за включване на жалбоподателя в списъка, посочен в спорните актове, Общият съд счита, че Съветът е имал пълно право да заключи, че жалбоподателят е виден бизнесмен, което той не оспорва и което също може да се изведе от икономическото значение на дружеството Магнитогорския металургичен комбинат (ММК), на което той е собственик и председател на съвета на директорите(17). Освен това Общият съд уточнява, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани доказателства, които могат да докажат, че жалбоподателят е активен в икономически сектор, а именно в металургичния сектор, който представлява значителен източник на приходи за правителството на Руската федерация(18).
25. Трето, Общият съд отхвърля възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на критерия, предвиден в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145(19). В това отношение Общият съд посочва, че този критерий не установява презумпция за връзка между статута на виден бизнесмен и правителството на Руската федерация(20). Освен това той уточнява, че този критерий отговаря на желанието на Съвета да упражни натиск върху руските власти, за да прекратят действията и политиката си, дестабилизиращи Украйна(21). От това Общият съд прави извод, че е налице рационална връзка между i) насочването на мерките срещу видни бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни приходи на правителството, с оглед на значението на тези сектори за руската икономика, и ii) целта на ограничителните мерки в настоящия случай, която е да се увеличи натискът върху Руската федерация и тя да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна(22).
III. Исканията и производството пред Съда
26. С жалбата си, подадена в Съда на 22 ноември 2023 г., жалбоподателят моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорните актове,
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
27. В писмения си отговор, подаден на 15 февруари 2024 г., Съветът иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
28. На 11 февруари 2025 г. е проведено съдебно заседание, на което жалбоподателят и Съветът отговорят на поставените от Съда въпроси за устен отговор по-конкретно относно тълкуването на израза „видни бизнесмени“ в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145.
IV. Анализ
29. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания, с които по същество твърди:
– първо, че Общият съд е надхвърлил обхвата на своя съдебен контрол като е допуснал няколко грешки при прилагане на правото и е изопачил фактите,
– второ, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145,
– трето, че Общият съд неправилно е отхвърлил възражението за незаконосъобразност, повдигнато на основание член 277 ДФЕС срещу член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, и
– четвърто, че Общият съд неправилно е приложил спрямо жалбоподателя член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 и е нарушил съществени процесуални изисквания и задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС.
30. Съдът поиска да бъдат разгледани конкретните доводи относно тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, които по същество се отнасят до второто основание за обжалване и първата част от третото основание за обжалване. Освен това Съдът поиска да се анализират доводите на жалбоподателя, свързани с отхвърлянето на повдигнатото в първоинстанционното производство възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС. Тези доводи се съдържат във втората част на третото основание за обжалване. Моят анализ ще се съсредоточи върху тези основни въпроси, върху които са се съсредоточили страните по време на устните състезания в съдебното заседание, както бе поискано от Съда.
А. По второто основание за обжалване и първата част на третото основание за обжалване
31. С второто основание за обжалване и първата част на третото основание за обжалване, които могат да бъдат разгледани заедно, жалбоподателят твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно критерия, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145. По същество той оспорва констатацията на Общия съд, че тази разпоредба не изисква от Съвета да докаже конкретно поведение на включеното в списъка лице по-специално по отношение на влиянието му върху правителството на Руската федерация, нито да установи каквато и да било връзка с режима на тази държава.
32. Както става ясно от точка 10 от настоящото заключение, в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 се предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от „видни бизнесмени [...], активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
33. Жалбоподателят разделя основното си оплакване на две групи доводи, с които оспорва възприетото от Общия съд тълкуване на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 по отношение, първо, на израза „видни бизнесмени“ и второ, на израза „активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.
1. По тълкуването на израза „видни бизнесмени“
34. На първо място, що се отнася до понятието „видни бизнесмени“, жалбоподателят изтъква, че този израз трябва да се разбира в смисъл, че изисква съответното лице да упражнява влияние върху правителството на Руската федерация. Според него от текста на някои езици на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 — както е в случая с текста на френски език, който използва израза „femmes et hommes d'affaires influents“ — следва, че прилагането на тази разпоредба изисква наличието на поведение за оказване на влияние върху това правителство или наличието на връзка с него, за да се упражни това влияние.
35. Съветът оспорва тези доводи.
36. Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се отчита не само нейният текст, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част. Това е така по-специално, когато текстът на съответната разпоредба от правото на Съюза не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, какъвто е настоящият случай във връзка с член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145(23).
37. Първо, що се отнася до буквалното тълкуване на израза „видни бизнесмени“, общоизвестно е, че думата „бизнесмен“ се отнася до лице, което работи в сферата на бизнеса обикновено на ръководно ниво в дадено дружество. Освен това думата „бизнес“ се отнася до упражняването на икономическа или търговска дейност. Следователно понятието „бизнесмени“ в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, се отнася до лица, които упражняват икономическа или търговска дейност в рамките на дадено дружество, което те притежават или в което заемат отговорна длъжност(24).
38. От своя страна, думата „виден“ е прилагателно, което на английски език означава „много важен или най-важен“(25). Доколкото в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 след израза „видни бизнесмени“ следва изразът „активни в икономически сектори“, понятието „виден“ трябва да се разбира като отнасящо се до значимостта на съответния бизнесмен в сектора, в който извършва дейност, и влиянието, което това лице е способно да упражнява в рамките на този сектор, което по същество е констатацията, направена от Общия съд в точка 67 от обжалваното съдебно решение. Освен това, както е отбелязано в същата тази точка, „видният“ характер на даден бизнесмен може да бъде установен по-специално с оглед на професионалния му статут, значимостта на икономическите му дейности, мащаба на капиталовите му участия или функциите му в едно или повече предприятия, в които осъществява тези дейности. Тази констатация не се оспорва изрично от жалбоподателя в жалбата му.
39. От това следва, че от буквална гледна точка Общият съд не е допуснал никаква грешка като в точка 70 от обжалваното съдебно решение по същество е заключил, че единственото, което Съветът е длъжен да докаже, за да установи, че дадено лице е „виден бизнесмен“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, е, че съответното лице извършва икономическа или търговска дейност и че в съответствие с обстоятелствата, описани в точка 54 от обжалваното съдебно решение, това лице се счита за много важен или за най-важния бизнесмен в икономическия сектор, в който извършва дейност, така че да може да упражнява влияние в този сектор.
40. Вярно е, че в текста на някои езици на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145/ЕО, съществителното „бизнесмени“ се квалифицира с дума, еквивалентна на „влиятелни“ на английски език, вместо с „видни“. Жалбоподателят се позовава на това обстоятелство, за да твърди, че визираните в тази разпоредба бизнесмени трябва да могат да упражняват влияние не само в рамките на икономическия сектор, в който извършват дейност, но и конкретно върху самото правителство на Руската федерация.
41. В това отношение обаче припомням, че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един или на няколко от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата. Разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза(26).
42. В настоящия случай в съответствие с обясненията, представени от Съвета в съдебното заседание, отбелязвам, че в текста на 12 езика на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, съществителното „бизнесмени“ се квалифицира по същество с дума, която е еквивалентна на думата „leading“ на английски език(27). В допълнение към тези текстове, в текста на някои други езици се използва дума, която може да се преведе като „prominent“ („изтъкнат“) или „principal“ („главен“) на английски език, която от семантична гледна точка е огледална на думата „leading“ („виден“)(28). Следователно съображенията, изложени в точка 38 от настоящото заключение, относно тълкуването на израза „leading businesspersons“ („видни бизнесмени“) на английски език, са напълно приложими към текста на всички тези езици.
43. За разлика от тях само текстът на френски, латвийски и литовски език квалифицира съществителното „бизнесмени“ в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, с прилагателно, което на английски език би било преведено като „influential“ („влиятелен“). При все това дори на тези езици едно от основните значения на „influential“ е качеството „важен“ („important“)(29). Следователно, за да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, както се изисква от съдебната практика, цитирана в точка 41 по-горе, изразът „видни бизнесмени“ в текста на френски, латвийски и литовски език следва да се тълкува по същия начин, както в текста на тази разпоредба на повечето езици, а именно като отнасящ се до значимостта на съответния бизнесмен в икономическия сектор, в който той е активен и в който може да упражнява влияние.
44. От изложените по-горе съображения следва, че от буквална гледна точка доводът на жалбоподателя, че изразът „видни бизнесмени“, както е употребен в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, изисква Съветът да докаже конкретно поведение на включеното в списъка лице, по-специално по отношение на влиянието му върху правителството на Руската федерация, или да установи връзка с режима на тази държава, е неоснователен.
45. Второ, що се отнася до контекстуалното тълкуване, бих искала да припомня в самото начало, че критерият за включване в списъка, визиращ „видни бизнесмени“, както е предвидено в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, е въведен за първи път с Решение 2022/329. Последното решение е прието на 25 февруари 2022 г., т.е. в деня след като президентът на Руската федерация обяви военна операция в Украйна и руските въоръжени сили започнаха нападение срещу тази страна(30).
46. Освен това е важно да се отбележи, че преди да бъде изменен с Решение 2022/329, член 2, параграф 1 от Решение 2014/145 вече съдържа критерий за включване в списъка, който по същество дава възможност да се насочи към лица, способни да оказват индивидуално влияние върху правителството на Руската федерация. Такъв е по-специално случаят с член 2, параграф 1, буква г) от Решение 2014/145, който по същество се отнася до физически лица, които активно осигуряват материална или финансова подкрепа на вземащите решения лица в Русия, отговорни за подкопаване или застрашаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, или които извличат ползи от тези вземащи решения лица. Този критерий е запазен и в измененото Решение 2014/145, което ми подсказва, че тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от него като изискващо доказване на поведение, оказващо влияние, върху правителството на Руската федерация и наличие на връзка с режима, управляващ тази държава, както твърди жалбоподателят, би било просто излишно и следователно непоследователно от контекстуална гледна точка.
47. Ето защо, без да се засягат допълнителните съображения, които ще изложа по-нататък в настоящото заключение, не считам, че контекстуалното тълкуване на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 подкрепя довода на жалбоподателя.
48. Трето, що се отнася до телеологичното тълкуване, член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 е част от правна уредба, която въвежда безпрецедентен набор от ограничителни мерки, целящи, както правилно припомня Общият съд в точки 68 и 106 от обжалваното съдебно решение(31), да упражнят максимален натиск върху Руската федерация да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
49. Действително това са целите на приетите срещу Русия ограничителни мерки, както те са формулирани по същество в решение на Съда от 25 юни 2020 г., VTB Bank/Съвет (C-729/18 P, EU:C:2020:499, т. 59)(32), в което се цитира и решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C-72/15, EU:C:2017:236, т. 123)(33). И двете решения се отнасят до тълкуването на секторни ограничителни мерки, приети с оглед на действията, дестабилизиращи положението в Украйна, които предшестват нападението на тази държава от руските въоръжени сили на 24 февруари 2022 г.(34). Въпреки това, противно на доводите на жалбоподателя, целите, определени от Съда в тези решения, остават валидни за тълкуването на индивидуалните ограничителни мерки, разглеждани по настоящото дело, като се има предвид, че както секторните, така и индивидуалните ограничителни мерки са приети в рамките на общ отговор на положението, което се е влошило още повече след руското нападение, както изрично се посочва в съображения 10 и 11 от Решение 2022/329, с което се изменя Решение 2014/145(35).
50. В този контекст в съответствие с констатациите на Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение, считам, че приемането на ограничителни мерки по отношение на видните бизнесмени, визирани с член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, може разумно да се очаква, че ще увеличи максимално натиска върху правителството на Руската федерация да преустанови военната си агресия на украинска територия. В крайна сметка тези видни бизнесмени имат основна роля за поддържане на рентабилността на икономическите сектори, в които участват и които в крайна сметка увеличават финансовите ресурси, с които разполага правителството на Руската федерация, за да провежда своите действия и политики. Следователно, като се намесват в дейността на съответните видни бизнесмени, ограничителните мерки, разглеждани в настоящото дело, могат да намалят приходите, които правителството на Руската федерация получава от съответните сектори на икономиката си, като по този начин увеличат разходите за военните му действия и ограничат способността му да подкопава териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
51. От това следва, че, както отбелязва Общият съд в точка 108 от обжалваното съдебно решение, съществува разумна връзка между, от една страна, насочването на мерките срещу видни бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, и, от друга страна, целта на ограничителните мерки в настоящия случай. Противно на доводите на жалбоподателя, тази връзка съществува дори при липса на конкретно поведение на включеното в списъка лице, по-специално по отношение на влиянието му върху правителството на Руската федерация, или при липса на връзка между това лице и режима на управление на тази държава.
52. Следователно телеологичното тълкуване на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 не налага преразглеждане на буквалното и контекстуалното тълкуване на тази разпоредба, както е посочено в точки 39 и 44 от настоящото заключение. Всъщност то подкрепя становището, че съдържащият се в тази разпоредба израз „видни бизнесмени“ изисква от Съвета да докаже единствено, че съответното лице извършва икономическа или търговска дейност и че това лице се счита най-малкото за много важен бизнесмен в сектора, в който е активен, като по този начин може да упражнява влияние в него.
53. С оглед на гореизложените съображения нито един от определените в практиката на Съда методи за тълкуване на значението на разпоредба от правото на Съюза не изисква, както твърди жалбоподателят, наличието на поведение за оказване влияние на лицето, срещу което е насочена мярката, по отношение на правителството на Руската федерация или наличието на връзка с него, за да може да се определи дадено лице като „виден бизнесмен“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145.
54. Поради това според мен не може да се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на израза „видни бизнесмени“, посочен в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145.
55. Първата група доводи на жалбоподателя следва да се отхвърли.
2. По тълкуването на израза „активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи“
56. На второ място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че изразът „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до израза „активни в икономически сектори“ в тази разпоредба, а не до израза „видни бизнесмени“. Той твърди, че тълкуването на Общия съд противоречи не само на текста на различните езици на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, но и на съображение 11 от Решение 2022/329, от което ставало ясно, че този критерий е приет, за да се насочи към лицата, които сами по себе си осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация. Според жалбоподателя всяко друго тълкуване би означавало, че личното поведение на съответния бизнесмен по отношение на правителството на Руската федерация или приносът му към него са абсолютно без значение за включването му в списъка по член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145.
57. Съветът оспорва тези доводи.
58. Като предварителна бележка следва да припомня, че в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изразът „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, се отнася до икономическите сектори, в които са активни видните бизнесмени, а не до самите бизнесмени. Това означава, че за да приложи тази разпоредба, Съветът трябва само да докаже, че тези икономически сектори осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация; няма допълнително изискване да се доказва наличието на поведение на съответното лице или на връзка между това лице и руския режим. Според Общия съд това тълкуване е в съответствие с целите, преследвани от разглежданите в случая ограничителни мерки.
59. В светлината на съдебната практика, цитирана в точка 41 по-горе, следва да започна с уточнението, че формулировката на текста на повечето езици на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 не подкрепя изложения от жалбоподателя довод.
60. Такъв е случаят с текста на английски език, в който редът на различните компоненти на текста на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 сочи, че Общият съд е тълкувал правилно израза „които осигуряват значителни източници на приходи“ като отнасящ се до израза „активни в икономически сектори“, който се намира непосредствено преди него. Ако Съветът е искал да предвиди, че източникът на тези приходи трябва да са самите видни бизнесмени, той е можел разумно да промени реда на тези два израза, за да стане това очевидно, тъй като няма езикова причина, която да му пречи да направи това.
61. Освен това в текста на повечето езици на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 е поставено относително местоимение между изразите „активни в икономически сектори“ и „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“(36). В тези случаи връзката между двата елемента е още по-очевидна, тъй като изразът „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“ по необходимост се превръща в подчинена част на главната част „икономически сектори“.
62. Във всеки случай, що се отнася до текстовете на езиците, за които жалбоподателят твърди, че са двусмислени, от контекстуална гледна точка е важно да се отбележи, че доколкото член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 свързва думата „приходи“ с националното правителство като техен получател, най-точното тълкуване на тези изрази е, че източникът на тези приходи трябва да бъде икономически сектор, а не отделен бизнесмен(37). Това е обичайното разбиране от макроикономическа гледна точка по отношение на финансите на държавите. Освен това е очевидно, че ако Съветът е искал значителните източници на приходи да произхождат от виден бизнесмен, изразът „активни в икономически сектори“ би бил излишен и не би бил включен в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, тъй като по дефиниция всички бизнесмени са активни пряко или косвено в даден икономически сектор.
63. Нещо повече, според мен телеологичното тълкуване на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 подкрепя това контекстуално тълкуване. В крайна сметка, доколкото приемането на ограничителните мерки има за цел, както вече беше обяснено(38), да ограничи финансовите средства, с които разполага правителството на Руската федерация, за да прекрати политиката си на дестабилизация и агресия спрямо Украйна, тази цел може да бъде постигната по-ефективно чрез намаляване на приходите, произхождащи от цял икономически сектор, а не от индивидуалния принос на даден виден бизнесмен.
64. Следователно Общият съд не е допуснал никаква грешка по-специално в точка 70 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че с оглед на целта на разглежданите в настоящия случай ограничителни мерки значителните източници на приходи на правителството на Руската федерация трябва да идват от секторите, в които са активни включените в списъка видни бизнесмени, а не от самите тези бизнесмени.
65. Освен това жалбоподателят твърди, че горното тълкуване противоречи на съображение 11 от Решение 2022/329, с което, както вече беше отбелязано, се изменя Решение 2014/145, за да се включи нов критерий по член 2, параграф 1, буква ж) от него.
66. В това отношение отбелязвам, че в съображение 11 от Решение 2022/329 се посочва, че „[п]редвид сериозната обстановка Съветът счита, че критериите за включване в списъка следва да бъдат изменени, за да обхванат […] лица и образувания, които […] осигуряват значителни източници на приходи [на правителството на Руската федерация]“. Според мен самият факт, че това съображение се отнася не само до лица, но и до образувания, ясно показва, че то не може да се разбира като отнасящо се единствено до „видни бизнесмени“, а трябва да се тълкува като отнасящо се до по-широко понятие, а именно цял икономически сектор, включително всички лица и образувания, които извършват дейност в него.
67. Освен това е важно да се припомни, че съгласно практиката на Съда, въпреки че съображенията на даден акт на Съюза представляват важни насоки за тълкуване, които могат да изяснят волята на автора на този акт, тези съображения нямат задължителна правна сила и не могат да бъдат изтъкнати нито като основание за дерогиране на самите разпоредби на съответния акт, нито за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който е явно противоречи на техния текст(39).
68. В настоящия случай, тъй като методите на тълкуване, определени в практиката на Съда за установяване на смисъла на разпоредба от правото на Съюза, водят до заключението, че изразът „значителни източници на приходи“ трябва да се свърже с израза „активни в икономически сектори“, а не с израза „видни бизнесмени“, съдържанието на съображение 11 от Решение 2022/329 само по себе си не може да постави под въпрос това тълкуване.
69. Накрая, жалбоподателят твърди, че тълкуването на Общия съд на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 и по-специално относно израза „значителни източници на приходи“ означава, че личното поведение или принос на съответния бизнесмен са абсолютно без значение. В това отношение обаче е достатъчно да се повтори, че тълкуването на различните елементи на тази разпоредба не подкрепя тезата, че Съветът е длъжен да докаже нещо повече от това, че включеното в списъка лице извършва икономическа или търговска дейност и че това лице се счита най-малкото за много важен бизнесмен в сектора, в който е активен, като по този начин може да упражнява влияние в него.
70. С оглед на изложените съображения считам, че не може да се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал израза „които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“, съдържащ в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, в твърдения от жалбоподателя смисъл.
71. Поради това втората група от доводи на жалбоподателя следва да се отхвърли.
72. С оглед на изводите, направени в точки 55 и 71 от настоящото заключение, второто основание за обжалване и първата част на третото основание за обжалване следва да се отхвърлят.
Б. По втората част на третото основание за обжалване
73. С втората част на третото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд, че е отхвърлил възражението за незаконосъобразност, повдигнато на основание член 277 ДФЕС срещу член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145. По същество той твърди, че ако съдържащият се в тази разпоредба критерий се тълкува в смисъл, че е насочен към всеки важен бизнесмен в значим за руската икономика сектор, без никакво задължение да се доказва конкретно негово поведение спрямо правителството на Руската федерация, то този критерий би бил незаконосъобразен, тъй като не цели да предизвика каквато и да било промяна в поведението на това лице, както изисква постоянната практика на Съда. Жалбоподателят поддържа, че тълкуването от страна на Общия съд на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 води до положение, при което лицата се санкционират за това, което са, а не с оглед на това, което правят или трябва да правят. Накрая, що се отнася до настоящия случай, той поставя въпроса как прилагането на критерия, съдържащ се в тази разпоредба, би могло да засегне по какъвто и да било начин руската държава.
74. Съветът оспорва тези доводи.
75. Съгласно член 277 ДФЕС всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция на Европейския съюз, да се позове на средствата, предвидени в член 263, за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт.
76. В настоящия случай от точки 100—109 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е отхвърлил възражението за незаконосъобразност, повдигнато срещу член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, като по същество е приел, че е налице пряка връзка между насочването на мерките срещу съответните видни бизнесмени по силата на тази разпоредба и целта на разглежданите в случая ограничителни мерки. По-конкретно Общият съд посочва, че критерият, предвиден в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, съдържа условия, свързани с личното поведение на засегнатите лица, а именно тяхното влияние поради икономическата им дейност в определени сектори, което позволява да се установи достатъчна връзка между тези лица и правителството на Руската федерация.
77. Съгласно постоянната практика на Съда при упражняване на съдебен контрол по отношение на ограничителни мерки съдилищата на Съюза трябва да признаят на Съвета широка свобода на преценка за определяне на общите критерии, чрез които се очертава кръгът от лица, които могат да подлежат на ограничителни мерки.(40) Това обикновено се обяснява с факта, че макар член 24, параграф 1 ДЕС и член 275, втора алинея ДФЕС да предоставят чрез дерогация компетентност на съдилищата на Съюза в тази специфична област на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), тези съдилища не могат да заменят политическия или стратегическия избор, направен от Съвета при приемането на ограничителни мерки(41). Поради това степента на контрол, която съдилищата на Съюза могат да прилагат при осъществяване на съдебния си контрол, е ограничена(42).
78. Това обаче не означава, че Съветът има право да действа по произволен начин. В противен случай дерогацията, предвидена в член 24, параграф 1 ДЕС и член 275, втора алинея ДФЕС, би била лишена от своето полезно действие(43). Съгласно постоянната практика на Съда законосъобразността на дадена мярка трябва да се проверява в светлината на принципа на пропорционалност(44), което по същество означава, че единствено явно неподходящият характер на мярката с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността ѝ(45).
79. В това отношение бих искала да припомня, първо, че в своята съдебна практика Съдът вече е имал възможност да потвърди критерий, формулиран по начин, подобен на разглеждания в настоящия случай. Имам предвид решение от 9 юли 2020 г., Haswani/Съвет (C-241/19 P, EU:C:2020:545)(46), което се отнася до критериите, предвидени в член 27, параграф 2, буква а) и член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255/ОВППС(47), изменено с Решение (ОВППС) 2015/1836(48). С тези разпоредби Съветът забранява влизането на териториите на държавите членки и замразява всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, в контекста на жестоките репресии, на които е подложено цивилното население на тази държава.
80. Важно е да се отбележи, че в своето решение Съдът посочва в светлината на съображение 5 от измененото Решение 2013/255(49), че сирийската икономика е тясно контролирана от сирийския режим, като деловите среди и този режим са създали отношение на взаимозависимост. В тези рамки единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки със сирийския режим. Следователно обстоятелството, че дадено лице принадлежи към тази категория, само по себе си е достатъчно, за да се вземат необходимите мерки, без за целта да е необходимо да се доказва връзка между качеството на влиятелен бизнесмен и сирийския режим(50).
81. Все пак отбелязвам, че въпреки сходната формулировка, има съществена разлика между прилагането на критерия, предвиден в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, и критерия, съдържащ се в измененото Решение 2013/255. Всъщност в случая с ограничителните мерки, приети след нападението на руските въоръжени сили срещу Украйна, включването в списъка на видни бизнесмени не се позовава на съществуващи отношения на взаимозависимост между деловите среди в Руската федерация и режима на тази държава. Тези бизнесмени всъщност не са обект на мерките поради тесните им връзки с политическото ръководство на Русия, а по-скоро поради тяхната стопанска дейност в икономически сектор, който осигурява значителен източник на приходи на правителството на Руската федерация(51).
82. Ето защо Съдът ще трябва да реши дали критерият, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, може да бъде потвърден при тези обстоятелства. По-конкретно Съдът ще трябва да провери дали този критерий може да се счита за законосъобразен при липсата на задължение за Съвета да докаже, първо, пряка или косвена връзка между лицето, срещу което е насочена мярката, и действията и политиките на правителството на Руската федерация спрямо Украйна, и второ, конкретно поведение на съответния виден бизнесмен, надхвърлящо обикновеното влияние, което професионалната му дейност може да окаже върху икономиката на Руската федерация и по този начин върху приходите, получавани от правителството на Руската федерация.
83. Що се отнася до първия от тези въпроси, бих искала да привлека вниманието на Съда върху неговото решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C-440/14 P, EU:C:2016:128), в което той потвърждава критерий за включване в списъка, насочен към лица или образувания, който не изисква доказване на пряка или косвена връзка с разпространението на ядрено оръжие, както е посочено в този набор от ограничителни мерки. В решението си Съдът по същество приема, че дори при липса на такава връзка тези лица и образувания могат да бъдат включени в списъка, тъй като могат да благоприятстват разпространението на ядрено оръжие, като осигуряват на правителството на Иран материални, финансови или логистични ресурси или средства(52).
84. Според мен има сериозни основания за прилагане на предходните съображения на Съда към настоящия случай. Всъщност, както твърдя в заключението си по дело Тимченко/Съвет (C-703/23 P, EU:C:2025:274, т. 52), ratio decidendi на тази съдебна практика е да се сложи край на действията, към които са насочени тези мерки, като се намалят наличните за тази цел финансови средства, независимо от техния произход и по-специално независимо от наличието на връзка между лицето, към което са насочени мерките, и действията и политиките на съответното правителство. В настоящия случай икономическите дейности на видните бизнесмени, към които са насочени разглежданите ограничителни мерки, са от съществено значение за финансирането на бюджета на правителството на Руската федерация. Следователно е без значение дали тези бизнесмени са пряко или косвено свързани с това правителство или с действията и политиките на последното спрямо Украйна.
85. Що се отнася до втория въпрос, доводът на жалбоподателя се основава на предположението, че досегашната практика на Съда се отнася до случаи, в които личното поведение на лицето, срещу което е насочена мярката, е довело до включването му в списъците на лицата или образуванията, подлежащи на ограничителни мерки, като това поведение е предпоставка да му се вмени отговорност за положението, към чието отстраняване се стремят тези мерки. Жалбоподателят уточнява, че Съдът никога не е потвърждавал критерий за включване в списъка, основан единствено на професионалния статус на съответното лице, а именно бизнесмени в печеливши икономически сектори.
86. Трябва да отбележа, че дори да се приеме, че съображенията на жалбоподателя са правилни, това само по себе си не означава, че критерий за включване в списъка, който не изисква лично поведение от страна на лицата, срещу които е насочена мярката за целите на включването им в списъка, трябва да се счита за незаконосъобразен сам по себе си. Всъщност, както бе припомнено в точка 77 от настоящото заключение, Съветът разполага с широка свобода на преценка по отношение на общото и абстрактно определяне на правните критерии и процедурите за приемане на ограничителни мерки, което означава, че следва да се отмени само мярка, която е очевидно неподходяща по отношение на целта, която Съветът се стреми да постигне.
87. В това отношение следва да се отбележи като предварителна бележка, че жалбоподателят не оспорва легитимността на целта, която преследва критерият, предвиден в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 — цел, която Общият съд определя в точка 106 от обжалваното съдебно решение като увеличаване на натиска върху Руската федерация и плащането от последната на по-висока цена за действията ѝ за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна(53). Жалбоподателят не оспорва и констатацията на Общия съд, че тази цел е съвместима с целта за поддържане на мира и международната сигурност в съответствие с целите на външната дейност на Съюза, посочени в член 21 ДЕС. Той обаче оспорва подходящия характер на включването в списъка на видните бизнесмени, посочени в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, като средство за постигане на тези цели.
88. Въпреки това считам, че доводът на жалбоподателя следва да се отхвърли поради следните причини.
89. На първо място, както вече обясних в първата част от настоящото заключение, видни бизнесмени могат да бъдат обект на мерки поради професионалната им дейност в ключови сектори на руската икономика, доколкото резултатите от тази дейност са тясно свързани с финансирането на бюджета на правителството на Руската федерация. По същество налагането на ограничителни мерки затруднява извършването на тяхната дейност, което е в състояние да навреди на руската икономика(54) и следователно допринася за увеличаване на разходите за военната агресия срещу Украйна. Ето защо в точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че е налице рационална връзка между насочването на мерките срещу видни бизнесмени, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, и целта на разглежданите ограничителни мерки, а именно да се окаже натиск върху правителството на Руската федерация да прекрати тази агресия.
90. Освен това в отговор на оплакването на жалбоподателя, че член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2015/145 не определя конкретно кои са секторите, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, трябва да се посочи, че формулировката на този израз попада също в обхвата на широката свобода на преценка, с която разполага Съветът при определянето на общите критерии, приложими при режима на ограничителните мерки. Прилагането на понятието, съдържащо се в този израз, към конкретен случай може да се определя за всеки отделен случай, при условие че тази преценка подлежи на контрол от съдилищата на Съюза, какъвто е настоящият случай(55). Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателя, не считам, че липсата на определяне в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, на засегнатите от тази разпоредба икономически сектори нарушава принципа на правна сигурност. Всъщност, като използва израза „сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация“, член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, съдържа достатъчно конкретни елементи, за да се разпознаят случаите, в които този израз може да се прилага, в съответствие следователно с изискванията, установени в постоянната практика на Съда(56).
91. На второ място, както изисква практиката на Съда(57), преценката на подходящия характер на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 следва да отчита надлежно контекста, в който е прието това решение. В това отношение приканвам Съда да има предвид не само извънредните и променящи се обстоятелства, при които са приети разглежданите ограничителни мерки, но и кумулативните последици, които всички мерки, приети срещу Руската федерация след нейното нападение срещу Украйна, са имали за цел да породят в глобален план.
92. В това отношение трябва да се отбележи, първо, че разглежданите ограничителни мерки се вписват в извънреден и изключително спешен контекст, както е посочено в съображения 3-10 от Решение 2022/329. Тези мерки са неразделна част от пакет безпрецедентни по обхват мерки, приети от Съвета по бърз, единен, поетапен и координиран начин(58). Както Съветът правилно изтъква в съдебното заседание, Европейският съюз реагира решително на нарушението на задълженията, наложени erga omnes от международното право, за да противодейства на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна(59), с всички невключващи използването на сила средства, с които разполага.
93. Второ, в съображение 5 от Решение 2022/329 ясно се посочва, че според Съвета всяка военна агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна ще има огромни последици и висока цена, включително широк набор от секторни и индивидуални ограничителни мерки, които ще бъдат приети съгласувано с партньорите. Следователно е важно да се има предвид, че подходящия характер на разглежданите ограничителни мерки зависи не само от въздействието им върху отделна група лица като например видните бизнесмени, засегнати от член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, а от кумулативния ефект на всички мерки, приети от Съвета, за отслабване на икономическата база на Русия и за подкопаване на способността на Руската федерация да продължи да финансира и води войната.
94. От това следва, че критерият, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, в съчетание с контекста, в който са приети тези мерки, и особената сериозност на положението, както е подчертано от Съвета в Решение 2022/329, подкрепя констатацията, че ограничителните мерки, приети срещу видни бизнесмени, не са явно неподходящи с оглед на тяхната цел.
95. В съответствие с това считам, че критерият, съдържащ се в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, не следва да бъде обявен за незаконосъобразен.
96. Освен това според мен тази констатация е в съответствие с точка 109 от обжалваното съдебно решение, в която, както вече беше посочено, Общият съд приема, че член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 съдържа условия, свързани с личното поведение на съответните лица. Всъщност с това твърдение Общият съд се позовава на поведението на тези лица и тяхното влияние по отношение на икономическите сектори, в които те извършват дейност, а не на конкретно поведение или влияние върху правителството на Руската федерация или на връзка с режима на управление на тази държава.
97. Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че е трудно да се определи как трябва да действат включените в списъка лица, за да не бъдат включени в списъка или да бъдат заличени от него, важно е да се посочи, че видните бизнесмени могат да бъдат заличени от списъка, ако могат да докажат, че са напуснали позицията, която е била основание за включването им в списъка. И в този случай, въпреки че подобна позиция може да оправдае първоначалното включване в списъка, тя не може да доведе до фиксиране на положението на съответното лице във времето и до лишаване на периодичното преразглеждане от всякакво полезно действие, освен ако Съветът все още може да докаже, че съществува риск от заобикаляне, което е въпрос, който не е конкретно повдигнат по настоящото дело.
98. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да приеме, че нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да докаже, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че възражението за незаконосъобразност, повдигнато срещу член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, на основание член 277 ДФЕС, трябва да се отхвърли.
99. Поради това втората част на третото основание за обжалване следва да се отхвърли.
V. Заключение
100. С оглед на анализа, направен в настоящото заключение, предлагам на Съда да отхвърли жалбата по отношение на второто и третото основание за обжалване, доколкото се отнасят до тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 и до възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство на основание член 277 ДФЕС.
101. Не изразявам становище по останалите основания на жалбата, изтъкнати от жалбоподателя, нито по въпроса коя от страните следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на основание член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 Наричан по-нататък „жалбоподателят“.
3 Наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“.
4 Наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“.
5 Наричани по-нататък заедно „първите актове за оставяне в списъците“.
6 Наричани по-нататък заедно „вторите актове за оставяне в списъците“ и заедно с първоначалните актове и първите актове за оставяне в списъците — „спорните актове“.
7 Вж. и решение от 13 март 2025 г., Шувалов/Съвет (C-271/24 P, EU:C:2025:180), и моите заключения по дела Тимченко/Съвет (C-702/23 P, EU:C:2025:273) и Тимченко/Съвет (C-703/23 P, EU:C:2025:274).
8 Решение на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).
9 Решение на Съвета от 25 февруари 2022 г. за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1).
10 Регламент на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).
11 Регламент на Съвета от 25 февруари 2022 година за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1).
12 С оглед на краткост позоваванията на критерия, установен в член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, следва да се разбират като отнасящи се и до критерия, установен в член 1, параграф 1, буква д) от посоченото решение и в член 3, параграф 1, буква ж) от изменения Регламент № 269/2014. Вж. точки 9 и 11 от настоящото заключение.
13 Наричано по-нататък „измененото Решение 2014/145“.
14 Наричан по-нататък „изменения Регламент № 269/2014“.
15 Обжалваното съдебно решение, точки 66 и 67.
16 Обжалваното съдебно решение, точка 68.
17 Обжалваното съдебно решение, точки 71—78.
18 Обжалваното съдебно решение, точки 79—90.
19 Обжалваното съдебно решение, точки 99—109.
20 Обжалваното съдебно решение, точка 104.
21 Обжалваното съдебно решение, точка 106.
22 Обжалваното съдебно решение, точка 108.
23 Решение от 20 март 2025 г., DL (C-61/24, EU:C:2025:197, т. 38 и цитираната съдебна практика).
24 Вж. в тази връзка определението, дадено от Cambridge Dictionary, достъпен на адрес: https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/businessperson.
25 Вж. по-специално определението, дадено от Cambridge Dictionary, достъпен на адрес: https://dictionary.cambridge.org/dictionary/learner-english/leading.
26 Вж. решение от 28 ноември 2024 г., Másdi (C-169/23, EU:C:2024:988, т. 42 и цитираната съдебна практика).
27 Вж. текста на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 на български, чешки, немски, естонски, хърватски, италиански, унгарски, полски, словашки, словенски, финландски и шведски език.
28 Вж. текста на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 на нидерландски, португалски, испански, ирландски и румънски език.
29 Вж. по-специално определението, дадено от Le Robert, достъпно на адрес: https://dictionnaire.lerobert.com/definition/influent.
30 Вж. съображение 9 от Решение 2022/329.
31 Накратко искам да отбележа, че констатациите на Общия съд, направени в точки 106-108 от обжалваното съдебно решение относно целите, преследвани от разглежданите в настоящото дело ограничителни мерки, са част от преценката на този съд на възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство на основание член 277 ДФЕС. Те обаче са в съответствие с констатацията, направена от Общия съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение в рамките на преценката му относно тълкуването на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145, което позволява всички тези констатации да бъдат разгледани заедно.
32 Вж. и решение от 17 септември 2020 г., Rosneft и др./Съвет (C-732/18 P, EU:C:2020:727, т. 85).
33 Вж. заключението ми по дело Тимченко/Съвет (C-703/23 P, EU:C:2025:274, т. 52).
34 Вж. измененото Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 13) и Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 1).
35 Трябва също така да насоча вниманието на Съда към съображения 2 и 4 от Решение 2022/329, цитирани от Общия съд в точка 106 от обжалваното съдебно решение, в които се заявява, че Европейския съюз остава „непоколебим в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, и се посочва необходимостта от приемане на допълнителни ограничителни мерки, имащи огромни и тежки последици за Русия поради нейната военна агресия. Освен това в съображение 10 от Решение 2022/329 се посочва, че отговорът на Европейския съюза „ще включва както секторни, така и индивидуални ограничителни мерки“ като ответна реакция на „непровокираното нахлуване в Украйна на въоръжени сили на Руската федерация“. От това изявление е видно, че тези два вида мерки са взаимосвързани елементи, преследващи една и съща цел.
36 Вж. по-специално текста на член 2, параграф 1, буква ж) от измененото Решение 2014/145 на италиански, немски, нидерландски, португалски, датски, испански, естонски, финландски, латвийски и словашки език.
37 Вж. определението на думата „приходи“, дадено в Cambridge Dictionary, което се отнася до доходите, които правителството получава редовно от данъци: достъпно на адрес: https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/revenue.
38 Вж. точки 50 и 51 от настоящото заключение.
39 Вж. по-специално решение от 7 март 2024 г., Roheline Kogukond и др. (C-234/22, EU:C:2024:211, т. 70 и цитираната съдебна практика).
40 Вж. по-специално решение от 7 април 2016 г., Akhras/Съвет (C-193/15 P, EU:C:2016:219, т. 51 и цитираната съдебна практика).
41 Вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., VTB Bank/Съвет (C-729/18 P, EU:C:2020:499, т. 61 и цитираната съдебна практика). Вж. в този смисъл и решение от 10 септември 2024 г., KS и др./Съвет (C-29/22 P и C-44/22 P, EU:C:2024:725, т. 115—118).
42 Вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119), от което е видно, че пълен съдебен контрол може да се извърши само по отношение на отделни критерии за включване в списъка.
43 Вж. по аналогия решение от 10 септември 2024 г., KS и др./Съвет и др. (C-29/22 P и C-44/22 P, EU:C:2024:725, т. 73).
44 Вж. в този смисъл решение от 13 март 2025 г., PKK/Съвет (C-44/23 P, EU:C:2025:181, т. 134).
45 Вж. по-специално решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C-440/14 P, EU:C:2016:128, т. 77).
46 Наричано по-нататък „решение Haswani“.
47 Решение на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14).
48 Решение на Съвета от 12 октомври 2015 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75).
49 Съдържанието на съображение 5 от измененото Решение 2013/255 отразява съдържанието на съображение 6 от Решение 2015/1836.
50 Решение Haswani, точки 66, 69 и 70.
51 Критерий за включване в списъка, основаващ се на отношения на взаимна изгода и подкрепа между видни бизнесмени и правителството на Руската федерация, е установен едва в резултат на изменението на Решение 2014/145 с Решение (ОВППС) 2023/1094 на Съвета от 5 юни 2023 г. (ОВ L 146, 2023 г., стр. 20). Естествено този критерий не се прилага в настоящия случай ratione temporis.
52 Решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C-440/14 P, EU:C:2016:128, т. 80 и 81).
53 Вж. и точка 50 от настоящото заключение.
54 Вж. в това отношение и по аналогия решение от 5 септември 2024 г., GM и ON (C-109/23, EU:C:2024:681, т. 54) и моето заключение по това дело (C-109/23, EU:C:2024:307, т. 76).
55 В това отношение трябва да отбележа, че с четвъртото си основание за обжалване жалбоподателят всъщност отрича, че икономическият сектор, в който той извършва дейност, представлява икономически сектор, който осигурява значителен източник на приходи на правителството на Руската федерация. Тази конкретна преценка обаче не попада в обхвата на искането, отправено от Съда във връзка с настоящото заключение, и следователно не е предмет на моя анализ.
56 Вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Литва и др./Парламент и Съвет (Пакет за мобилност) (C 541/20 — C 555/20, EU:C:2024:818, т. 159 и цитираната съдебна практика).
57 Вж. решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C-440/14 P, EU:C:2016:128, т. 78).
58 Вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет (T-125/22, EU:T:2022:483, т. 87), в което големият състав на Общия съд достига до подобен извод.
59 Що се отнася до наличието на такова нарушение, вж. Резолюция на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., озаглавена „Агресия срещу Украйна“ (A/ES-11/L.1).