<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-379/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0379</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:548">EU:C:2019:548</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑379/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Deutsche Lufthansa</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190627">27 юни 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑379/18</HT></P><P>Deutsche Lufthansa AG</P><P>срещу</P><P>Land Berlin</P><P>встъпили страни:</P><P>Berliner Flughafen Gesellschaft mbH</P><P>Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Въздушен транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Летищни такси</KEYWORD><KEYWORD>Защита на правата на ползвателите на летище</KEYWORD><KEYWORD>Възможност за договаряне на такси, различни от одобрените от независимия надзорен орган</KEYWORD><KEYWORD>Средства за правна защита</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на гражданските съдилища</KEYWORD><KEYWORD>Съвместимост с Директива 2009/12/ЕО</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директива 2009/12/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090311">11 март 2009 година</DATE> относно летищните такси (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="070" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 70, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Директивата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE> предвижда, че управляващите летищата органи събират такси от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>ползвателите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (разбирани в смисъл на отговарящите за превоза по въздух на пътници, поща или товари)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Ще използвам понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>ползвател<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> в този смисъл, ето защо то не обхваща пътниците, използващи летищните съоръжения и услуги (на които впоследствие въздушните превозвачи начисляват таксата).</P></NOTE> за използването на предоставяните им от тези органи съоръжения и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят накратко до одобрението на тези летищни такси от независимия надзорен орган (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>надзорният орган<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) или от управляващия летището орган. Освен това тя иска да се установи как и пред кого ползвателят може да ги оспорва.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза. Директива 2009/12</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 2 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>летище<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава всяко земно пространство, специално пригодено за приземяване, излитане и маневриране на въздухоплавателни средства, включително помощните инсталации, които тези операции може да включват за нуждите на въздушния трафик и услуги, включително инсталациите, необходими за подпомагане на търговските въздухоплавателни услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>управляващ летището орган<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всеки орган, който, в зависимост от случая, в съчетание или не с други дейности, има за цел съгласно националните законови и подзаконови актове или договори администрирането и управлението на инфраструктурите на летището или на летищната мрежа, и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, действащи на съответните летища или мрежи от летища;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>ползвател на летище<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>летищна такса<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава налог, който се събира в полза на управляващия летището орган и се заплаща от ползвателите на летището за използването на съоръженията и услугите, които се предоставят изключително от управляващия летището орган и които са свързани с кацане, излитане, светотехническо осигуряване и паркиране на въздухоплавателните средства, както и с обработката на пътници и товари;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Недискриминация<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Държавите членки гарантират, че летищните такси не дискриминират ползвателите на летището в съответствие с общностното право. Това не е пречка за модулирането на летищните такси по въпроси от общ и обществен интерес, включително и екологични въпроси. Такава модулация се извършва въз основа на валидни, обективни и прозрачни критерии<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 5 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Обща система за летищни такси<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>След информиране на Комисията и в съответствие със законодателството на Общността държавите членки може да разрешат на управляващ летището орган да прилага обща и прозрачна система за летищни такси за летищата, обслужващи един и същ град или агломерация, при условие че всяко летище отговаря изцяло на изискванията за прозрачност, установени в член 7<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 6 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Консултации и средства за правна защита<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират установяването на задължителна процедура за редовни консултации между управляващия летището орган и ползвателите на летището или представителите или асоциациите на ползвателите на летището по отношение на функционирането на системата на летищните такси, нивото на летищните такси и където е подходящо, качеството на предоставяните услуги. Такива консултации се организират поне веднъж годишно, освен ако на последната консултация не е договорено друго. Държавите членки си запазват правото да искат по-чести консултации.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, когато е възможно, че промените в системата или в нивото на летищните такси се извършват при съгласие между управляващия летището орган и ползвателите на летището. За тази цел управляващият летището орган представя на ползвателите на летището предложение за изменение на системата или нивото на летищните такси заедно с обосновка на предложените промени не по-късно от четири месеца преди влизането им в сила, освен при наличието на извънредни обстоятелства, които се обоснова[ва]т пред ползвателите на летището. Управляващият летището орган провежда консултации с ползвателите на летището по предложените промени и взема предвид техните становища преди да вземе окончателното решение. Управляващият летището орган обикновено публикува своето решение или препоръка не по-късно от два месеца преди влизането му в сила. Ако между управляващия летището орган и ползвателите на летището не бъде постигнато съгласие по предложените промени, управляващият летището орган обосновава решението си, отчитайки становището на ползвателите на летището.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че в случай на несъгласие по дадено решение за летищните такси, взето от управляващия летището орган, всяка от страните може да поиска намесата на независимия надзорен орган, посочен в член 11, който да разгледа основанията за изменението на системата или на нивото на летищните такси.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че промяната в системата или нивото на летищните такси, за която управляващият летището орган е взел решение, бъде оспорена пред независимия надзорен орган, тя не поражда действие, преди надзорният орган да разгледа въпроса. В четириседмичен срок от отнасянето на въпроса до независимия надзорен орган той взема временно решение за влизането в сила на промяната на летищните такси, освен ако окончателното решение може да бъде взето в същия срок.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P>Дадена държава членка може да реши да не прилага параграфи 3 и 4 относно промените в нивото на таксите или структурата на летищните такси за онези летища, за които:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>съществува задължителна процедура съгласно националното право, по силата на която летищните такси или максималното им ниво се определят или одобряват от независимия надзорен орган […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 7 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Прозрачност<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че всеки път, когато трябва да се проведат консултациите, посочени в член 6, параграф 1, управляващият летището орган предоставя на всеки ползвател на летището или представители или асоциации на ползвателите на летища информация за компонентите, които служат за основа при определяне на системата или нивото на всички такси, събирани на всяко летище от съответния управляващ летището орган. Информацията включва най-малко:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>списък на различните услуги и инфраструктура, предоставяни срещу събираните летищни такси;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>методиката, използвана за определяне на летищните такси;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>цялостната структура на разходите по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят летищните такси;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>приходите от различните такси и общите разходи за включените в тях услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>данни за всяко финансиране от публични органи за съоръженията и услугите, за които се отнасят летищните такси;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>прогнози за състоянието на летището по отношение на таксите, увеличаването на трафика и предлаганите инвестиции;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>реалното използване на инфраструктурата и оборудването на летището за определен период от време; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>прогнозираният резултат от предложените значителни инвестиции с оглед на тяхното въздействие върху капацитета на летището.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 11 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Независим надзорен орган<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки определят или създават независим орган като техен национален независим надзорен орган, който да гарантира правилното прилагане на мерките, взети за съобразяване с настоящата директива, и да изпълнява най-малко задачите, възложени му по член 6. Този орган може да бъде същият като образуванието, натоварено от дадена държава членка с прилагането на допълнителните регулаторни мерки, посочени в член 1, параграф 5, включително с одобрението на системата за таксуване и/или с нивото на летищните такси, при условие че изпълнява изискванията на параграф 3 от настоящия член.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Когато предприеме разследване на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси съгласно член 6, независимият надзорен орган има достъп до необходимата информация от засегнатите страни и от него се изисква да се консултира с тях, за да вземе решението си. Без да се засяга член 6, параграф 4, той взема окончателно решение възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от четири месеца от отнасянето на въпроса до него. Този срок може да бъде удължен с два месеца в изключителни и надлежно обосновани случаи. Решенията на независимия надзорен орган са обвързващи, без да се засяга възможността за парламентарен или съдебен контрол, доколкото е приложим в държавите членки.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Verwaltungsgerichtsordnung (Административнопроцесуален кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>VwGO<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 42, параграф 2, освен ако законът не предвижда друго, жалбата е допустима само ако жалбоподателят твърди, че административният акт, отказът или бездействието да се издаде такъв акт, нарушава неговите права.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Luftverkehrsgesetz (Закон за въздухоплаването)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 19b, параграф 1 урежда системата за летищни такси. Управляващият летището орган я представя на компетентния за издаването на разрешения орган за одобрение, който я одобрява, ако са изпълнени определени изисквания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Таксите следва да отговарят на подходящи, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии; облагаемите услуги и съоръжения следва да бъдат ясно определени; таксите следва да се изчисляват съобразно разходите и да се определят предварително; всички ползватели трябва да имат еднакъв достъп до услугите и съоръженията; не могат да се начисляват такси с различни размери, освен ако не е налице обективно основание.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В член 19b, параграф 3 е уредена процедурата за издаване на разрешение за системата за летищни такси със следните етапи:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Най-малко шест месеца преди влизането ѝ в сила управляващият летището орган представя на ползвателите на летището проекта за система за летищни такси или всяко изменение заедно с обосновка.</P></ITEM><ITEM><P>Молбата за издаване на разрешение се подава до компетентния за издаването на разрешенията орган най-малко пет месеца преди влизането в сила на системата за летищни такси. Тя трябва да е мотивирана и да са взети предвид възраженията на ползвателите.</P></ITEM><ITEM><P>Разрешението се издава, ако размерът на определените такси е разумен с оглед на размера на прогнозните оперативни разходи и таксите имат за цел да гарантират ефективното предоставяне на услугите. Тази проверка може да не се извършва, ако управляващият летището орган и ползвателите са постигнали съгласие по системата за летищни такси.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>BGB<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 315 от BGB относно договорите:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Ако престацията следва да се определи от една от страните по договора, в случай на съмнение определянето трябва да се направи след преценка по справедливост.</P></ITEM><ITEM><P>Определянето се счита за извършено с уведомяването на другата страна по договора.</P></ITEM><ITEM><P>Ако престацията се определя по справедливост, определянето ѝ обвързва другата страна само когато отговаря на критериите за справедливост. Ако не отговаря на критериите за справедливост, тя се определя от съда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20180608">8 юни 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили Deutsche Lufthansa, Berliner Flughafen Gesellschaft, Land Berlin, германското и полското правителство, както и Комисията. С изключение на полското правителство, всички те се явяват в проведеното на <DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE> съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по делото и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Факти</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140625">25 юни 2014 г.</DATE> управляващото летище Берлин-Тегел дружество (Berliner Flughafen Gesellschaft mbH) подава молба до Land Berlin, на която надзорният орган е подведомствен, да издаде разрешение за предложената от него система за летищни такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141013">13 октомври 2014 г.</DATE> надзорният орган издава поисканото разрешение в съответствие с член 19b от Закона за въздухоплаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Deutsche Lufthansa подава жалба пред Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Областен административен съд Берлин-Бранденбург, Германия), с която иска разрешението да бъде отменено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE> посоченият съд отхвърля жалбата, като приема, че Deutsche Lufthansa няма процесуална легитимация (съгласно член 42, параграф 2 от VwGO), тъй като разрешението не можело да наруши правата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Deutsche Lufthansa подава ревизионна жалба пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия), който отправя до Съда следните два преюдициални въпроса:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1)</NO.P><TXT>Съвместима ли е с Директива 2009/12/ЕО […], и по-специално с член 3, член 6, параграфи 3—5 и член 11, параграфи 1 и 7 от тази директива, национална разпоредба, съгласно която системата за летищни такси, определена от управляващия летището орган, трябва да се представи на независимия надзорен орган за одобрение, без на управляващия летището орган и на ползвателя на летището да се забранява да установяват такси, различни от одобрените от надзорния орган?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Съвместимо ли е с посочената директива тълкуване на националното право, съгласно което е изключена възможността ползвателят на летище да оспори одобрението от независимия надзорен орган на системата за летищни такси, но този ползвател може да предяви иск срещу управляващия летището орган и да твърди в иска, че таксата, установена в системата на таксите, не е справедлива?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приема, че съгласно собствената ѝ практика с разрешението таксите не се определяли по правнозадължителен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Позовава се на съдебното решение от <DATE ISO="19770708">8 юли 1977 г.</DATE>, постановено във връзка с член 43 от предходната Наредба за условията за издаване на разрешение за извършването на въздушни превози.</P></NOTE>. Член 19b от Закона за въздухоплаването създавал публично правоотношение само между надзорния орган и управляващия летището орган в качеството му на адресат на разрешението. Тъй като правоотношението, в което се намират управляващият орган и ползвателите на летище, е частноправно, договореното между страните пораждало действие, включително при липса на разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция твърди, че съгласно съдебната практика по граждански дела контролът върху размера на таксите се упражнявал от гражданския съд, който извършва проверка съгласно критериите за справедливостта в съответствие с член 315 от BGB.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Все пак било възможно административният съд да е компетентен (и следователно жалбоподателят да има процесуална легитимация) да разглежда пряка жалба срещу разрешението в следните случаи:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Ако се приеме, че в разрешението са предвидени общи договорни условия, които страните не могат да променят, така че те да не могат да договорят такси, различни от посочените от надзорния орган.</P></ITEM><ITEM><P>Ако член 19b от Закона за въздухоплаването предоставя на ползвателите на летище индивидуална защита, като така им предоставя по-голям пряк правен интерес в сравнение с този на масовия потребител.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция добавя, че съгласно решение CTL Logistics<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE> (C‑489/15, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CTL Logistics<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:834">EU:C:2017:834</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> следва да се постави под съмнение дали правилото по член 315 от BGB може да отговаря на изискванията на Директивата. Ако бъде изключена защитата на правата на ползвателите на летище по реда на гражданското производство, те не биха имали алтернатива за защита на интересите си, което би било в противоречие с принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в германския основен закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според посочената юрисдикция решението член 19b от Закона за въздухоплаването да се тълкува в съответствие с Конституцията, би довело до признаване на процесуална легитимация на ползвателите на основание член 42, параграф 2 от VwGO.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>От съдържащите се данни в акта за преюдициално запитване следва, че в Германия разрешенията за летищните такси се издават от надзорния орган. Ползвателят може да оспорва това разрешение само <HT TYPE="ITALIC">непряко</HT> с граждански иск, като само той може да се ползва от евентуалното му уважаване. Управляващият летището орган обаче може да го оспорва <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> по административен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В този контекст съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят до възможността административният съд да е компетентен да разглежда <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> предявената от ползвател (въздушен превозвач) жалба срещу одобрената от надзорния орган система за летищни такси. Това би било така, ако страните не могат да договарят различни от установените от посочения орган цени и когато съдебната защита на правата на ползвателите, поверена на гражданските съдилища, бъде счетена за несъвместима с Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Съдът не може да извършва тълкуване на норми на вътрешното право, нито да се произнася по компетентността на националните съдилища или по начина на уреждане на процесуалната легитимация на жалбоподателите по съответните граждански или административни дела. Той обаче може да предостави насоки за тълкуване на правото на Съюза, които дават възможност на запитващата юрисдикция да изведе необходимите последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към анализа на двата преюдициални въпроса, считам за уместно да се разгледа дали Директивата предоставя на ползвателите на летище законен интерес да оспорват определянето на таксите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Законен интерес на ползвателите да оспорват летищните такси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>При изготвянето на Директивата относно летищните такси Комисията включва предложението си в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>една по-широка инициатива, която се фокусира върху летищата и цели да насърчава ефективните летищни операции и оптимално използване на ограничения капацитет<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета относно летищните такси (представен[о] от Комисията) SEC(2006) 1688; SEC(2006) 1689. COM(2006) 820 окончателен.</P></NOTE>. По-конкретно, тя подчертава значението на таксите за ефективността на дейността на въздушните превозвачи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Въздушните превозвачи в ЕС работят в едно силно циклично икономическо обкръжение с растяща международна конкуренция […]. Цялата авиационна верига за доставки трябва да стане възможно най-конкурентоспособна с цел да гарантира устойчивата конкурентоспособност на цялата икономика на ЕС. Летищните такси са важно звено от веригата за доставки, тъй като те представляват между 4 % и 8 % от основните оперативни разходи на въздушните превозвачи в ЕС<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></QUOT.S></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Следователно конкурентоспособността на въздушните превозвачи на Съюза заема централно място в замисъла на системата за летищни такси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Германското правителство е наясно с това, когато в писменото си становище (т. 54) признава значението на размера на таксите за летищата и за въздушните превозвачи като фактор за извършвания от послединте избор на дестинации.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Комисията е разполагала по-специално със следните варианти:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Предоставяне на държавите членки на правомощието да уредят въпроса.</P></ITEM><ITEM><P>Предвиждане на уредба с максимален обхват, т.е. регулаторна система, която да се прилага в целия Съюз по един и същ начин, на базата на която летищните такси биха се определяли и събирали по единен метод на изчисляване.</P></ITEM><ITEM><P>Установяване, като междинен вариант, на обща уредба, съдържаща общи принципи, при която националните регулиращи органи биха могли по-лесно да адаптират Директивата спрямо националните условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Документ за оценка на въздействието на Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета относно летищните такси (представен[о] от Комисията) SEC(2006) 1688, точка 6.2.2. (http://www.europarl.europa.eu/registre/docs_autres_institutions/commission_europeenne/sec/2006/1688/COM_SEC(2006)1688_EN.pdf).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Надделява третият вариант, изложен във второ съображение от Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Необходимо е да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно да не бъдат изпълнени основните изисквания в отношенията между управляващите летища органи и ползвателите на летище<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></QUOT.S></NOTE>. От това следва, че в отношенията между управляващите летищата органи и ползвателите на летище, що се отнася до таксите, следва да се спазват някои основни принципи, определени в текста на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По-конкретно, това са принципите на недопускане на дискриминация, прозрачност и участие на заинтересованите лица в процедурата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">недопускането на дискриминация</HT>, член 3 от Директивата предвижда, че таксите могат да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>дискриминират ползвателите на летището<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. Става въпрос за разпоредба, чиято цел е да осигури равни условия на конкуренция между въздушните превозвачи, които използват летището, като се попречи някои от тях да бъдат поставени в по-благоприятно положение в сравнение с други, поради което да могат да превъзхождат конкурентите си с предлагането на по-атрактивни услуги на пазара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>В хода на законодателния процес това правило е предвидено, за да се обърне внимание на обстоятелството, че принципът на недискриминация не е пречка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>за въвеждането на модулации на таксите поради обективни и прозрачни причини от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (Законодателна резолюция на Европейския парламент от <DATE ISO="20080115">15 януари 2008 г.</DATE> относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно летищните такси (COM(2006) 0820 — C6‑0056/2007 — 2007/0013(COD). В член 3 от Директивата е посочено, че тази модулация се извършва въз основа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>валидни, обективни и прозрачни<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> критерии. В подобен смисъл Директивата допуска размерът на таксите да се диференцира в случай на различни инфраструктури или нива на предоставяне на услугата. Те обаче не могат да се предлагат дискриминационно (съображение 15 и член 10 от Директивата). Достъпът следва да се предоставя по обективни критерии, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>управляващият летището орган ще разработи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">участието на ползвателите</HT> в процедурата за определяне на таксите, в член 6 от Директивата е предвидено задължително провеждане на редовни консултации между тях и управляващите летища органи — поне веднъж годишно — (параграф 1), както и при всяко изменение на системата за летищни такси или нивото им (параграф 2)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Ако не бъде постигнато съгласие, управляващият летището орган обосновава решението си, отчитайки становището на ползвателите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В член 6 от Директивата са предвидени две възможности за окончателното решение в зависимост от това дали:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>таксите се договарят от управляващия летището орган (параграф 2); в този случай решението може да бъде оспорено със суспензивно действие пред надзорния орган,</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>летищните такси или максималното им ниво се определят или одобряват<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> от независимия надзорен орган (параграф 5, буква a); в този случай процедурата за консултации по член 6, параграфи 1 и 2<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Консултациите не свършват с предвидените в член 6: съгласно член 11, параграф 7 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>[к]огато предприеме разследване на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси съгласно член 6, независимият надзорен орган има достъп до необходимата информация от засегнатите страни и от него се изисква да се консултира с тях, за да вземе решението си<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Следователно надзорният орган следва да вземе предвид становището на ползвателите на летище или при оспорването на решението на управляващия летището орган, или в самия процес на вземане на решение.</P></NOTE> се предшества от предложение, което в Германия се представя от управляващия летището на независимия орган.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Накрая, член 7 от Директивата прогласява <HT TYPE="ITALIC">прозрачността</HT>. Въпреки че тази разпоредба се отнася единствено до консултациите по член 6, параграф 1, принципът на прозрачност засяга и предвидената в параграф 2 процедура за изменение на системата или нивото на летищните такси. Поради това от управляващия летището орган се изисква да представи на ползвателите предложението за изменение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>заедно с обосновка на предложените промени<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В Директивата е предвидено, че таксите трябва да отговарят на посочените по-горе принципи и същевременно в член 6 от нея са посочени <HT TYPE="ITALIC">средствата за правна защита</HT> на ползвателите на летище срещу решенията на управляващия орган, които според тях не съответстват на тези принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Тези средства за правна защита са взаимносвързани с предоставените на ползвателите права. Като прогласява, че следва да им се гарантира информирано участие в процеса за вземане на решение (до такава степен, че ако управляващият орган не е съгласен с доводите им, той следва да обоснове решението си), Директивата им предоставя едновременно с това <HT TYPE="ITALIC">право</HT>, което следва да бъде зачитано. Законодателят на Съюза е искал позицията на ползвателите да е задължителен елемент при приемането на окончателното решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Същото важи и за принципите на прозрачност и недискриминация: ползвателите могат да се позоват на нарушаването им, като евентуално се стигне до отмяната на решението, с което таксите са одобрени. Ако например то противоречи на принципа на равенство между въздушните превозвачи, засегнатият от тази дискриминация въздушен превозвач несъмнено следва да разполага със средство за правна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>С тази евентуална жалба може да се оспорват и други компоненти от въведената система за летищни такси. Икономическите отношения между управляващия летището орган и ползвателите следва да се основават на баланса между таксите и разходите, за чието финансиране се събират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално съображение 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>разходите за които обикновено се възстановяват чрез летищните такси<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>) и съображение 10 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>летищната такса [е] налог, предназначен и използван конкретно за покриване на разходите за предоставяне на съоръжения и услуги на гражданското въздухоплаване<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) от Директивата. Особено показателно е съображение 15: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Управляващите летищата органи следва да имат възможност да прилагат летищни такси, съответстващи на инфраструктурата и/или на нивото на предоставяне на услуги, тъй като въздушните превозвачи имат законен интерес да изискват от управляващите летищата органи услуги, отговарящи на съотношението цена/качество<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></NOTE>. Следователно ползвателят трябва да разполага със средство за оспорване на таксите, чийто размер нарушава този баланс, т.е. води до явно несъразмерна тежест спрямо разходите за услугата или използването на съоръжението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Член 6 от Директивата предвижда, че в случаите, когато управляващият орган е компетентен да одобрява таксите, неговите решения следва да се оспорват пред надзорния орган. Разпоредбата не предвижда обаче възможност произнесеното по тези жалби решение на посочения орган на свой ред да се оспори по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Необходимо да се разгледа член 11, параграф 7 in fine от Директивата, за да се открие позоваване на съдебния контрол на произнесените от надзорния орган актове. Съгласно посочената разпоредба решенията на този орган <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>са обвързващи, без да се засяга възможността за парламентарен или съдебен контрол, доколкото е приложим в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Текстът на член 11, параграф 7, последна алинея от Директивата поражда най-малко два проблема:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Първо, параграф 7 се отнася по принцип до конкретен вид, а не до всички видове актове на надзорния орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В Предложението за Директива на Комисията са включени всички актове на надзорния орган.</P></NOTE>. По-конкретно, той ограничава до издадените след <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>разследване на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси […]<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></ITEM><ITEM><P>Второ, от текста на разпоредбата следва, че изглежда се допуска държавите членки да подлагат решенията на надзорния орган само на парламентарен, но не и на съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вторият проблем не съществува в Германия, където е установен режим за съдебен контрол върху решенията на надзорния орган. Както запитващата юрисдикция подчертава, трудността се прехвърля към изясняване на въпроса дали способите за упражняване на този контрол са в съответствие с Директивата. В съдебното заседание Комисията признава, че парламентарният контрол не е алтернативен на съдебния контрол способ, като последният винаги трябва да е на разположение на ползвателите.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Считам, че тези два проблема могат да се разрешат чрез норми от по-висок ранг, като се прибегне до разпоредбите от първичното право на Съюза. Като цяло член 19, параграф 1 in fine ДЕС задължава държавите членки да предвидят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. В съответствие с това член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>След като Директивата признае на ползвателите на летище както законен интерес, така и същински субективни права, прилагането на посочените две разпоредби от по-висок ранг задължава държавите членки да въведат процесуални средства, които да гарантират ефективните правни средства за защита пред съд на посочените ползватели в тази конкретна област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съмнението на запитващата юрисдикция е именно дали предвиденото в германското право средство е достатъчно, за да се постигнат ефективните правни средства за защита пред съд на правата и интересите, които Директивата признава на ползвателите на летище.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно възможността управляващият орган и ползвателите да договорят такси, различни от одобрените от надзорния орган (първи преюдициален въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Както вече бе посочено, съгласно германската система управляващият летището орган представя предложение и надзорният орган одобрява летищните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следователно германският законодател е избрал възможността, предложена в член 6, параграф 5, буква а) от Директивата. В съответствие с тази възможност той следва да признае задължителна сила на решенията на надзорния орган, тъй като тази последица обосновава организационната структура на Директивата и ѝ придава полза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Не би имало голям смисъл в член 5 от Директивата да се предвижда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>обща и прозрачна система за летищни такси<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> за летищата в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>един и същ град или агломерация<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, ако се допускат отделни споразумения, които заобикалят прилагането му по отношение на един или няколко ползватели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Тези отделни споразумения биха засегнали, от една страна, общия характер на системата за летищни такси и от друга страна, що се отнася до прозрачността, биха въвели непреодолими фактори за нарушения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Всъщност ползвателите следва да разполагат с информация за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>компонентите, които служат за основа при определяне на системата или нивото на всички такси, събирани на всяко летище от съответния управляващ летището орган<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> (член 7, параграф 1)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В член 6, параграф 2 по отношение на промените е предвидена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>обосновка на предложените промени<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</P></NOTE>. Сред тези компоненти са например свързаните със съотношението разходи/такси. Не би имало смисъл например информирането за приходите от различните такси и разходите за включените в тях услуги (член 7, параграф 1, буква г), ако след одобрението на системата за летищни такси този параметър може да се изключи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Дори в случаите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>диференциране на услугите<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, предвидени в член 10 от Директивата, тя прибягва до общи категории, без да допуска предпочитания спрямо определени ползватели. Съгласно тази разпоредба управляващият летището орган може да предоставя персонализирани услуги, като в този случай нивото на таксите може да се диференцира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>в зависимост от качеството и обхвата на тези услуги и тяхната себестойност или всякакви други <HT TYPE="ITALIC">обективни и прозрачни фактори</HT><QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. Тези <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>диференцирани летищни такси<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> са включени обаче в самата одобрена от надзорния орган обща система (в Германия), който определя предварително съдържанието ѝ, без да се договарят индивидуално нейните компоненти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В съдебното заседание бе обсъдена възможността управляващият летището орган и ползвателите да договарят таксите, когато надзорният орган одобрява <HT TYPE="ITALIC">максималното им ниво</HT> (член 6, параграф 5, буква а) in fine от Директивата). Става въпрос да се прецени дали в този случай е възможно договарянето да е индивидуално, или би трябвало да е съвместно с всички ползватели на летището<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Не считам, че обсъждането е от значение за решението по това дело, тъй като съгласно акта за преюдициално запитване надзорният орган е одобрил предложението на управляващия летището орган, така че не става въпрос за определянето на максимално ниво. В съдебното заседание беше отбелязано, че тарифата с летищни такси се състои от различни компоненти, всеки от които подлежи на отделна парична оценка и чиято сума представлява крайният резултат. Таксите, които са под максималното ниво, следва да са задължително съобразени с тези параметри.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Изложените по-горе доводи са в подкрепа на положителен отговор, доколкото i) определеният максимум е спазен, ii) договарянето при всички случаи следва да е колективно, iii) всеки от въздушните превозвачи може да се ползва от същата призната на друг или други такса под одобреното максимално ниво и iv) споразуменията между управляващия летището орган и ползвателите подлежат на последващ контрол от страна на надзорния орган. Само по този начин се спазват принципите, които са в основата на Директивата, и по-специално принципът на недискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Германското правителство изглежда приема това за естествено, когато в писменото си становище (т. 35) посочва, че е възможно отклонение от тарифата с таксите, при условие че е спазено определеното от него максимално равнище и са взети предвид принципите на прозрачност, обективност и недискриминация.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно германската система за съдебна защита и съответствието ѝ с Директивата (втори преюдициален въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Основните положения в германската система съгласно акта за преюдициално запитване могат да се обобщят по следния начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Основно точки 22 и 38.</P></NOTE>:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Гражданскоправните норми уреждат договорното правоотношение между ползвателите и управляващия летището орган.</P></ITEM><ITEM><P>Споровете относно таксите между двете страни следва да се разглеждат от граждански съд. Той се произнася <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>по справедливост<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, като търси баланс между обективните стопански интереси на всяка страна по договора в зависимост от неговия предмет и значението на престацията, за която се иска да се заплати цена (такса), която трябва да представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>разумната насрещна престация<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></ITEM><ITEM><P>Управляващият летището орган разполага със свобода на преценка при определянето на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>разумната насрещна престация<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>. Гражданският съд се опитва да постигне договорна справедливост: ако приеме, че таксите са твърде високи, може да определи справедливия им размер с действие ex tunc.</P></ITEM><ITEM><P>Решението на гражданския съд поражда последици само inter partes<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Без обаче да се засяга възможността други ползватели, запознати с решението на гражданския съд, да подадат собствени жалби, за да се ползват от същото решение.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>При липса на хармонизация на националните средства за защита на правата на ползвателите на летище всяка държава членка има право да ги установи съгласно принципа на процесуална автономия, нюансиран с принципите на равностойност и ефективност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Следователно въведената от германския законодател система за съдебна защита на пръв поглед би могла да се счита за законосъобразна, ако член 315 от BGB предоставя подходяща процесуална уредба за защитата на правата на ползвателя както по отношение на процесуалноправните (информация, консултация и участие), така и на материалноправните им аспекти (недопускане на дискриминация и съответствие между таксите и разходите).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Според мен обаче това не е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От обобщеното по-горе описание следва, че въведената в германското право система за оспорване на летищните такси е еднаква на разглежданата по дело CTL Logistics, която поражда подобни проблеми, свързани в случая с германските железопътни такси. Общите характеристики на двете системи налагат този прецедент да бъде взет предвид като референтен, тъй като по посоченото дело също се разглежда прилагането на член 315 от BGB за разрешаване на съответните спорове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Като довод срещу прилагането на съдебната практика по дело CTL Logistics към настоящия спор беше изтъкнато, че уредбата на ползването на железопътната инфраструктура и структурата на таксите не са сравними с тези за летищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Вярно е, че има разлики в правните уредби на железопътния и въздухоплавателния сектор. Докато по отношение на първия Директива 2012/34/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121121">21 ноември 2012 година</DATE> за създаване на единно европейско железопътно пространство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2012">ОВ L 343, 2012 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>). Тя отменя Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010226">26 февруари 2001 година</DATE> за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="075" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="2001">ОВ L 75, 2001 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66).</P></NOTE> обхваща както разпределянето на железопътния инфраструктурен капацитет (и на обслужващите съоръжения) на железопътните предприятия, така и определянето на железопътните такси, правната уредба на въздухоплавателния сектор изглежда по-разпокъсана. Ако се разгледа обаче същността на двете уредби, приликите са повече отколкото разликите по отношение на железопътните или летищните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>И в двата случая съоръженията (железопътни или летищни) имат ограничен капацитет, който следва да се предоставя на ползвателите по недискриминационен начин. И в двата сектора се прави разграничение между, от една страна, инфраструктурата и услугите, които управляващият орган (управителят на железопътната инфраструктура или управляващият летището орган) следва да предоставя на разположение на ползвателя (железопътно предприятие или въздушен превозвач) и от друга страна, услугите, които може да предоставя трета страна (оператор на обслужващото железопътно съоръжение или доставчик на наземно обслужване).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Общите черти в уредбата на железопътните такси или летищните такси са безспорни, що се отнася до принципа за недопускане на дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Що се отнася до летищните такси, той е посочен в член 3 от Директива 2009/12. По отношение на железопътните такси той се подчертава в член 29, параграф 3 от Директива 2012/34: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>Управителите на инфраструктура гарантират, че прилагането на схемата за налагане на такси води до равностойни и недискриминационни такси за различните железопътни предприятия, които осъществяват услуги от един и същ характер в дадена сходна част от пазара<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</P></NOTE>. Последицата от задължителното равенство между предприятията ползватели е необходимостта решенията за железопътните или летищните такси да засягат еднакво всички заинтересовани лица. Гарантирането на единен критерий за определянето на железопътните и летищните такси налага наличието на надзорен орган, който да има последната дума.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Същите общи черти са налице и по отношение на функциите на този надзорен орган. В железопътния сектор неговите правомощия са аналогични на посочените по отношение на летищните такси. По-конкретно, членове 55—58 от Директива 2012/34 са посветени на регулаторния орган, пред когото предоставящите услугите предприятия могат да оспорват (член 56) схемата за налагане на такси или тяхното равнище или структура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че сравнението на правната уредба на железопътния сектор, що се отнася до железопътните такси, с правния режим на въздухоплавателния сектор, по отношение на летищните такси, показва степен на съвпадение, която позволява решение CTL Logistics да бъде приложено към летищните такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Въз основа на тази предпоставка ще уточня как отговорът на Съда в решение CTL Logistics може да се приложи към настоящия случай. В мотивите на това решение са изложени седем последователни съображения (т. 69—102), като по-специално ще се спра на четири от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>На първо място, Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>преценката по справедливост във всеки конкретен случай не е в съответствие с принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в член 4, параграф 5 и в съображение 11 от Директива 2001/14<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>. В подкрепа на това твърдение той добавя, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>като се набляга изключително на икономическата рационалност на индивидуалния договор, с прилагането на член 315 от BGB не се отчита фактът, че само определянето на таксите въз основа на единни критерии може да гарантира, че политиката в областта на таксите се прилага еднакво към всички железопътни предприятия<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение CTL Logistics, т. 70 и 74.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>По същата логика, що се отнася до летищните такси, механизмът за разрешаване на спорове от гражданския съд по справедливост с действие само inter partes не е в съответствие с <HT TYPE="ITALIC">общата</HT> система и с принципа на недопускане на дискриминация, предвиден в член 3 от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>На второ място, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>съдебните актове на различни независими граждански съдилища, които евентуално не са хармонизирани чрез практиката на върховните съдилища, биха заместили единния контрол, упражняван от компетентния орган, с изключение на последващия контрол, когато случаят е такъв, осъществяван от юрисдикциите, произнасящи се по жалби срещу решенията на този орган, в случая административните съдилища […]. От това следва припокриване на два несъгласувани начина на вземане на решения, което е в явно противоречие с целта, преследвана с член 30 от Директива 2001/14<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там, т. 87. Основното положение е изложено по-ясно в заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CTL Logistics</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑489/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:901">EU:C:2016:901</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0001">1</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Във въздухоплавателния сектор се случва нещо подобно. Единният критерий за преценка от страна на надзорния орган — който или сам пряко одобрява системата за летищни такси, или в производство по обжалване упражнява надзор върху одобрената система от управляващия летището орган — е застрашен от система, която не позволява прякото обжалване на актовете му от ползвателите, а го заменя с отделни граждански искове, решенията по които имат действие inter partes<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>От акта за преюдициално запитване следва, че административното правоотношение съществува само между надзорния орган и управляващия летището орган, така че само той може да подаде административна жалба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>На трето място, при двойната система за оспорване на железопътните такси надзорният орган не трябва да приспособява схемата за таксуване към решението на гражданския съд съгласно член 315 от BGB, тъй като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>разпоредбите на Директива 2001/14, отнасящи се до регулиращия орган, изобщо не предвиждат задължение от такова естество<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение CTL Logistics, т. 91.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Това важи и за летищните такси. Предположението, че административният орган <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>трябва да се ограничи до предприемането на действия по отделните съдебни актове, които вече са постановени от гражданските съдилища на основание член 315 от BGB<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Пак там, т. 92.</P></NOTE>, и в този сектор е в противоречие с възложената на надзорния орган задача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>На четвърто място, Съдът посочва как в железопътния сектор с прилагането на механизма за двойна компетентност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>произтичащият от член 30, параграф 5, втора алинея от Директива 2001/14 обвързващ за всички заинтересовани страни характер на решенията, приети от регулиращия орган, няма да бъде зачетен. […] Ако съдебните актове, постановени от гражданските съдилища, евентуално въз основа на критериите, определени в правната уредба относно изчисляването на [таксите], пораждат последици, ограничени само до страните по отнесените до тези съдилища спорове, това би противоречало на посочения принцип<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Пак там, т. 94.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Това съображение също е приложимо към споровете по искове, които ползвателите могат да предявяват относно летищните такси, тъй като постановените по тях решения на гражданските съдилища нямат действие erga omnes.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Съгласно член 315 от BGB гражданският съд има за задача да измени по справедливост синалагматичните аспекти от договорното правоотношение. В този смисъл той би могъл дори да преценява пропорционалността между разходите за предоставената услуга и цената (таксата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Логично е обаче да се смята, че в рамките на производството пред граждански съд няма да се разглеждат други важни аспекти от процедурата за одобрение на таксата като въпросите относно формирането на волята на вземащия решението орган или евентуалните процесуални нарушения, които може да са били от значение за оформянето на съдържанието на административното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Както бе изтъкнато в съдебното заседание, контролът по член 315 от BGB се свежда до преценката на справедливия баланс между престациите на страните, без да се проверява разрешението, с което е одобрена системата за летищни такси.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В този контекст ползвателите, на които германските административни съдилища не признават процесуална легитимация за оспорване на решенията на надзорния орган пред тях, не биха могли да сезират никой друг съдебен орган, който да осъществи контрол върху тези компоненти с явно изразен административен характер, които са от решаващо значение за одобрението на таксите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Също така не се установява, че решението по отделно гражданско дело може да има действие по отношение на други ползватели. Създава се впечатлението, че единствената им възможност е да предявят нови граждански искове. Така ефективността на Директивата би била поставена в зависимост от индивидуалното решение да се предявят по-нататъшни искове, предпоставките за които не подлежат на контрол, като по този начин няма да се гарантира запазването на общата система за летищни такси, основана на недопускането на дискриминацията, прозрачността и участието на ползвателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че ползвателите трябва да разполагат със средство за правна защита, което да им дава възможност да оспорват без ограничения взетото от надзорния орган решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В съдебното заседание някои от страните възразиха, че ако се допусне възможността ползвателите да обжалват пред административния съд решенията на надзорния орган, събирането на летищните такси може да се парализира с оглед на процесуалните правила относно спирането на действието на обжалваните актове.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Това възражение не може да се приеме. От една страна, националният законодател следва да въведе както в този, така и в други сектори процесуални правила, с които да се избегне всеобщо парализиране на събирането на летищните такси. От друга страна, както една от посочените страни признава в съдебното заседание, съгласно действащите национални разпоредби надзорният орган има право във всички случаи принудително да постигне плащането на тези такси независимо от обжалването на решенията му по съдебен ред, ако са налице съображения от обществен интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>1)</NO.P><TXT>Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090311">11 март 2009 година</DATE> относно летищните такси не допуска управляващият летището орган и ползвателите на летище да договарят летищни такси, различни от одобрените от независимия надзорен орган.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Директива 2009/12 не допуска прилагането на национална разпоредба като разглежданата в настоящото дело, която съгласно преобладаващото тълкуване в съдебната практика предоставя на гражданските съдилища компетентността да се произнасят по справедливост във всеки отделен случай по исковете на ползвателите, свързани с одобрените от независимия надзорен орган летищни такси, и същевременно не допуска ползвателите на летище да оспорват пряко решенията на този орган<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>