<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-09-202609C108202402930-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0293-24-202607097-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="15/10/2026 17:38:14" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="3+Q9GAMcGz5x1A/NxV8KPYUuywFzrX0L1FcWntt9I1S16leZzAWrzvERDU1pHODxbx6SW3LSvjnw1pLVQh1qmu+UqvCXFS0qynIIEO3g2Lnz5utJ42Aw3/1Uzb+4wla2BzLD4pxBLQh32kHeyUyzpTWBQ50wV0zGnYeNJssli7s=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0293" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06-09-26 22:08:59" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="96c9670fc86c4587bce5bc4d9e0ee38c" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0293" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 8.9.2026 г. — Дело C-293/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Ferreira da Silva e Brito и др.</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      8 септември 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Директиви 77/187/ЕИО и 2001/23/ЕО — Прехвърляне на предприятия — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1 — Задължение за отправяне на преюдициално запитване на основание член 267, трета алинея ДФЕС — Отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които държавата отговаря — Нарушения, за които отговаря национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право — Вземане предвид на практиката на Съда, съществуваща към датата на постановяване на решението на този национален съд, за който се твърди, че е причинил такива вреди“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑293/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) с акт от 13 март 2024 г., постъпил в Съда на 23 април 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      João Filipe Ferreira da Silva e Brito и др.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Estado português,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (голям състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe, L. Arastey Sahún, J. Passer и F. Schalin, председатели на състави, S. Rodin, E. Regan, D. Gratsias, M. Gavalec (докладчик), Z. Csehi, S. Gervasoni, N. Fenger и R. Frendo, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: T. Ćapeta,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 юни 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Ferreira da Silva e Brito и др., от J. L. da Cruz Vilaça, I. Domingues Alves, M. Martins Pereira и T. Santos Silva, advogados,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за португалското правителство, от P. Barros da Costa, J. Castello-Branco, C. Freire, S. Leite и A. Pimenta, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от M. Afonso, S. Delaude и P. Van Nuffel, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 октомври 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-22" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 61, 1977 г., стр. 26), на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16), както и на член 267, трета алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между João Filipe Ferreira da Silva e Brito и други бивши служители на авиокомпания Air Atlantis S. A. (наричана по-нататък „AIA“) и Estado português (португалската държава) с искане за обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели вследствие на нарушение на правото на Съюза, извършено от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) в решението му от 25 февруари 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 25 февруари 2009 г.“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Договорът за функционирането на ЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 267 ДФЕС:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-2">
      „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-2">
      а) тълкуването на настоящия договор;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 77/187</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 2 от Директива 77/187 гласи: „[н]еобходимо е да се осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност за да се гарантират техните права“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от посочената директива гласи в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-2">
      „Настоящата директива се прилага към прехвърлянията на предприятия, стопански дейности или части от стопански дейности на друг работодател в резултат на договорно прехвърляне или сливане“ [неофициален превод].
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочената директива предвижда в параграф 1, първа алинея:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-3">
      „Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения по смисъла на член 1, параграф 1 се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 4, параграф 1, първа алинея от същата директива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-3">
      „Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2001/23</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считано от 11 април 2001 г., Директива 2001/23 кодифицира Директива 77/187, изменена с Директива 98/50/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. (ОВ L 201, 1998 г., стр. 88).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 3 и 8 от Директива 2001/23 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-3">
      „(3) Необходимо е да се осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност за да се гарантират техните права. 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      (8) Съображенията във връзка с правната сигурност и прозрачността наложиха изясняване на правната концепция за прехвърляне в светлината на практиката на Съда на Европейските общности. Това изясняване не променя приложното поле на Директива 77/187/ЕИО, както тя беше разтълкувана от Съда“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1, параграф 1, букви а) и б) от тази директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-3">
      „а) Настоящата директива се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-51" title="page-3">
      б) [При спазване на] буква а) и следващите разпоредби на настоящия член по смисъла на настоящата директива прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива има следното съдържание:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-4">
      „Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, параграф 1, първа алинея от същата директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-4">
      „Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Португалското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 23, параграф 3 от Regime jurídico da cessação do contrato individual de trabalho (Правна рамка за прекратяване на индивидуалните трудови договори), одобрен с Decreto-Lei n. 64-A/89 (Декрет-закон № 64-A/89) от 27 февруари 1989 г. (Diário da República, серия I, бр. 48, втора притурка от 27 февруари 1989 г., наричан по-нататък „LCCT“), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-4">
      „Получаването на обезщетение от работника или служителя представлява приемане на уволнението“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите в главното производство са бивши служители на авиокомпания AIA. Те са уволнени колективно, считано от 30 април 1993 г., поради прекратяването на това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считано от 1 май 1993 г. Transportes Aéreos Portugueses S. A. (наричано по-нататък „TAP“) извършва част от чартърните полети, които AIA, в което е основен акционер, се е задължило да извърши за летния сезон на 1993 г. на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), а именно за периода от 1 май до 31 октомври 1993 г. За да извърши тези полети, TAP, което до този момент не е осъществявало дейност на пазара на чартърни полети, използва основно четири от осемте самолета, експлоатирани от AIA, както и офис оборудване и част от бордовата посуда на последното. В определени случаи TAP прибягва и до собствените си самолети, както и до собствените си екипажи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно акта за преюдициално запитване решението на TAP да осигури тези полети има за цел, поне отчасти, да се избегне плащането на големи неустойки, предвидени в случай на неизпълнение на договорите, сключени между AIA и туроператорите. Също така, тъй като трябва да плаща лизинга за четирите самолета, взети на лизинг от AIA, TAP сключва споразумение със съответните лизингодатели за използването на тези самолети.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите в главното производство твърдят, че са приели обезщетението за уволнение поради неизбежния според тях характер на прекратяването на AIA предвид либерализацията на международния въздушен трафик и общата криза, предизвикана от първата война в Залива. Към момента на уволнението им обаче те не знаели, че след прекратяването на трудовите им договори TAP ще получи част от оборудването на AIA и ще продължи дейността по осъществяване на чартърни полети на това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази гледна точка след прекратяването на AIA TAP възстановило в собствения си търговски отдел двама служители, командировани дотогава в търговския отдел на AIA, като им възложило функции в областта на чартърните полети за летния сезон на 1993 г. на IATA.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това през летния сезон на 1994 г. на IATA TAP осъществявало чартърни полети, които никога не е извършвало преди това и които съответстват на маршрутите, традиционно експлоатирани от AIA.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 1993 г. и 1994 г. жалбоподателите в главното производство сезират Tribunal do Trabalho de Lisboa (Съд по трудови спорове Лисабон, Португалия) по-специално с цел да оспорят колективното им уволнение и да поискат възстановяването им на работа в TAP. Те поддържат, че действителното намерение на последното дружество е било да поеме на по-ниска цена дейността на AIA на пазара на чартърни полети, което представлява прехвърляне на стопанска дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 6 февруари 2007 г. посочената юрисдикция осъжда TAP да възстанови на работа жалбоподателите в главното производство и да им изплати обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 16 януари 2008 г. Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия) изменя това решение, като приема, че прекратяването на AIA е резултат по-специално от лошите му резултати и че производството по ликвидация е довело до разпиляване на активите на предприятието, така че вече не съществува подлежаща на прехвърляне на стопанска дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази юрисдикция приема също, че прехвърлянето на TAP на някои от активите на AIA не може да се квалифицира като прехвърляне на част от стопанска дейност. Според него TAP е придобило само изолирани елементи, произтичащи от ликвидацията на AIA, лишени от характерната организация на стопанска единица, способна да функционира самостоятелно на пазара. Освен това нито един от тези елементи не бил определящ или съществен за подпомагане на извършваната от TAP дейност, свързана с чартърни полети. Впрочем през летния сезон на 1993 г. на IATA TAP използвало собствените си самолети за изпълнение на някои полети, които AIA се е ангажирало да извърши. Бившите самолети на AIA били използвани и за извършване на редовни полети, обслужвани от TAP до връщането им на лизингодателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар на пръв поглед да изглежда, че TAP продължава упражняваната от AIA дейност, Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон) отхвърля това тълкуване. Първо, неизпълнението на сключените от AIA договори довело до големи неустойки за TAP. Второ, TAP било в състояние самостоятелно да осигури спазването на сключените от AIA договори. Трето, тъй като TAP е използвало собственото си предприятие за намеса на пазара на чартърни полети, не може да се установи прехвърляне на стопанска дейност. Четвърто, експлоатирайки чартърни полети през 1994 г., TAP се опитвало да завземе пазарен дял, освободен от прекратяването на AIA, което не можело да се определи като прехвърляне на клиентела от AIA към TAP, още повече че такава клиентела е много нестабилна на пазара на чартърните полети. Пето, предприятието, притежавано от AIA, било свързано с непрехвърляем лиценз за извършване на полети, което правело невъзможно прехвърлянето на стопанската дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 25 февруари 2009 г. Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) отхвърля ревизионната жалба, подадена от жалбоподателите в главното производство срещу решението на Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон) от 16 януари 2008 г., като приема, от една страна, че не е налице прехвърляне на стопанска дейност по смисъла на Директива 77/187, и от друга страна, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, тази юрисдикция възприема съображенията на Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон), с изключение на значението, което се придава на факта, че AIA притежава стопанска дейност, свързана с непрехвърляем лиценз. Всъщност, доколкото самото TAP притежава лиценз, който му позволява да извършва редовни и нередовни търговски полети, фактът, че лицензът за извършване на чартърни полети, с който разполага AIA, е непрехвърляем, не би било пречка за TAP да извършва тази дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение според запитващата юрисдикция след ликвидацията на активите на AIA в TAP не останал „никакъв стопански субект, пряко посветен самостоятелно на продължаването на дейността по чартърни полети, експлоатирана преди това от AIA“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, в качеството си на основен кредитор на AIA, в интерес на TAP е било да изпълнява сключените от AIA договори, за да не трябва да плаща предвидените в тях големи неустойки в случай на отмяна на полетите. Освен това споразумението, сключено с ликвидационната комисия на AIA и с лизингополучателите за прехвърлянето на четири самолета, взети на лизинг, имало за цел да смекчи загубите, причинени от прекратяването му, тъй като TAP преотдава на лизинг един от тези самолети и е гарант на лизинга на останалите три самолета. Освен това посочените самолети били използвани без разлика за редовни и нередовни търговски полети, преди да бъдат върнати на лизингодателите след изтичането на договорите между 1998 г. и 2000 г. Следователно тези обстоятелства не разкривали никакво намерение да се възобнови „чартърната“ дейност на AIA и не били достатъчни да се твърди, че тази дейност е развивана самостоятелно в TAP.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решението си от 25 февруари 2009 г. запитващата юрисдикция потвърждава, че що се отнася до полетите, извършени през 1994 г., TAP просто се е опитало да завземе свободен пазарен дял от ликвидацията на AIA, а това съгласно практиката на Съда не позволява да се направи извод за прехвърляне на стопански субект между тези две дружества.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това предаването на TAP на бордовата посуда и офис оборудването на AIA не било релевантно не само защото било взето предвид в рамките на ликвидацията, но и защото не било доказано, че тази посуда и оборудване са били предназначени за „чартърната“ дейност. Следователно не било възможно да се твърди, че те са част от организирано групиране на хора и средства, специално посветени на дейността на нередовни търговски полети.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, след прекратяването на AIA TAP възстановило на работа само двама служители, които дотогава командировало в търговския отдел на AIA, и им възложило равностойни функции в своята организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в решението си от 25 февруари 2009 г. Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) приема, че предвид съдържанието на Директиви 77/187 и 2001/23, тяхното тълкуване от Съда и особеностите на спора в главното производство не е необходимо Съдът да бъде сезиран с преюдициално запитване. Според тази юрисдикция задължението за отправяне на преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС, „не е абсолютно“ и не може да се наложи само поради това че страните в главното производство са поискали да бъде сезиран Съдът, тъй като в противен случай преюдициалното производство „би се превърнало в средство за правна защита на тяхно разположение“. Впрочем „самият Съд изрично е признал, че „надлежното прилагане на общностното право е възможно да бъде толкова очевидно, че да не оставя никакво място за съмнение относно начина, по който повдигнатият въпрос следва да бъде разрешен“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция добавя, че в случая, „като се имат предвид съдържанието на правилата на Директиви [77/187 и 2001/23], тълкуването на тези правила от Съда и характеристиките на разглежданото дело в рамките на настоящото решение, тълкуването не поражда никакво релевантно съмнение, което може да направи необходимо преюдициално запитване, като се има предвид, че липсата на строга идентичност между въпросите, повдигнати в настоящото производство, и положенията, които са били отнесени до Съда, е без значение“. В това отношение той уточнява, че „Съдът е изготвил богата и трайно установена съдебна практика по въпроса за тълкуването на общностните правила относно „прехвърлянето на стопанска дейност“ и че „[Директива 2001/23] вече отразява консолидирането по силата на тази съдебна практика на понятията, които са изложени в нея и които вече са представени с яснота при тълкуването в съдебната практика (общностна и дори национална), така че в конкретния случай тя позволява да се избегне предварително допитване до Съда“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като по същество считат, че решението от 25 февруари 2009 г. се основава на явно неправилно тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на Директива 2001/23 и че в него запитващата юрисдикция не е изпълнила задължението за отправяне на преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС, жалбоподателите в главното производство сезират Varas Cíveis de Lisboa (Гражданско отделение, Лисабон, Португалия) с иск за ангажиране на отговорността на португалската държава, за да получат обезщетение за вредите, които им е причинило това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази юрисдикция решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др. (C‑160/14, наричано по-нататък „решение Ferreira da Silva e Brito I“, EU:C:2015:565), в отговор на това преюдициално запитване Съдът по-специално постановява, от една страна, че обстоятелствата по спора в главното производство позволяват да се приеме, че е налице „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23. От друга страна, той приема, че в съответствие с член 267, трета алинея ДФЕС Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е длъжен да сезира Съда с преюдициално запитване относно тълкуването на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ при обстоятелства, характеризиращи се както с противоречащи решения на по-долни съдебни инстанции относно тълкуването на посоченото понятие, така и с повтарящи се трудности при тълкуването му в различните държави членки, така че голям брой национални юрисдикции са били принудени да сезират Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решението си, постановено след постановяването на решение Ferreira da Silva e Brito I, Varas Cíveis de Lisboa (Гражданско отделение, Лисабон) отхвърлят иска на жалбоподателите в главното производство с мотива, че последните не са доказали наличието на явно нарушение на правото на Съюза от страна на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд). След като също са отхвърлени от Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд, Лисабон) с решение от 16 март 2023 г., те подават извънредна ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като в решението си от 16 март 2023 г. Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд, Лисабон) критикува решение Ferreira da Silva e Brito I, по-специално с мотива, че в него Съдът е преценил понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ в светлината на решения, приети след 25 февруари 2009 г., запитващата юрисдикция приканва Съда да уточни дали тази преценка може да се основава единствено на съдебната практика преди 25 февруари 2009 г. Тази юрисдикция иска от Съда да прецени конкретно и дали в случая постановяването на решението от 25 февруари 2009 г. може да се квалифицира като достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Накрая, ако Съдът стигне до извода, че разглежданите в главното производство факти представляват „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23, възниква въпросът дали член 23, параграф 3 от LCCT, който предвижда, че получаването на посоченото в този член обезщетение от работника е равносилно на приемане на уволнението, е съвместим с действащото към онзи момент право на Съюза, и по-специално с член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 77/187.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Върховният съд на Португалия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-86" title="page-9">
      „(1) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., трябвало ли е към тази дата Директива [77/187] и Директива [2001/23], и по-специално член 1, параграф 1 от тази директива […], който е уточнил понятието „прехвърляне“, да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ е обхващало положение, при което дружество, действащо на пазара на чартърните полети, е прекратено по решение на мажоритарния си акционер, който от своя страна също бил дружество, действащо в авиационния сектор, и който в рамките на ликвидацията е извършило действията, описани по-подробно в изложената по-горе установена фактическа обстановка?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-87" title="page-9">
      2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че горепосочените директиви, и по-специално член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23] трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ не обхваща описаното в предходния въпрос положение?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-88" title="page-10">
      3) Като се има предвид гореизложената установена фактическа обстановка и практиката на Съда към 25 февруари 2009 г., съставлява ли достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз решението, съдържащо се в постановеното на същата дата решение на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), който, произнасяйки се като последна инстанция и с оглед на фактите, с които е разполагал, постановява, че член 234 ДЕО (понастоящем член 267 ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че предвид посочената в първия въпрос фактическа обстановка и обстоятелството, че долустоящите национални юрисдикции, разгледали делото, са приели противоречиви решения, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда относно правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Директива 2001/23]?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-89" title="page-10">
      4) При утвърдителен отговор на първия въпрос и при утвърдителен отговор на някой от двата предходни въпроса или на и на двата предходни въпроса в смисъл, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз — в случай като разглеждания по настоящото дело, в който е доказано, че работниците са се съгласили да получат обезщетението за колективно уволнение, тъй като са били убедени, че прекратяването на техния работодател Air Atlantis е било неизбежно, но не са знаели, че след прекратяването на трудовите им договори TAP ще извършва поне част от чартърните полети, извършвани до този момент от Air Atlantis, както и че част от оборудването на Air Atlantis, включително самолетите, ще се прехвърли на TAP — трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 77/187] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 23, параграф 3 от Правна рамка за прекратяване на индивидуалните трудови договори [LCCT], междувременно отменен, но който е бил приложим към фактите по главното производство, съгласно който „получаването на обезщетението по настоящия член от работника се счита за приемане на уволнението“?“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция се позовава както на Директива 77/187, така и на Директива 2001/23, която кодифицира Директива 77/187, изменена с Директива 98/50. Доколкото колективното уволнение на ищците в главното производство влиза в сила на 30 април 1993 г., се прилага първата от тези директиви. Текстът на релевантните разпоредби от тези директиви обаче е до голяма степен сходен, така че отговорите на тези въпроси не могат да се различават в зависимост от това дали се отнасят до едната или другата от посочените директиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По въпроси от първи до трети</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия, втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали отговорността на държава членка може да бъде ангажирана поради достатъчно съществено нарушение на член 1, параграф 1 от Директива 77/187 или член 1, параграф 1 от Директива 2001/23, извършено от една от нейните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване, съгласно тълкуването, възприето от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) в решението ѝ от 25 февруари 2009 г., поради съчетаването на грешки в тълкуването на релевантната разпоредба и неизпълнението от тази юрисдикция на задължението ѝ да отправи преюдициално запитване по силата на член 267, трета алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като предварително уточнение следва да се припомни, че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, които се считат за извършени от държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др., C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428, т. 35). Този принцип важи за всяка хипотеза на нарушение на правото на Съюза от страна на държава членка, независимо от публичния орган, който е извършил нарушението (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 31 и 32, и от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха), C‑61/21, EU:C:2022:1015, т. 43).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно посоченият принцип е приложим и когато разглежданото нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция. Всъщност Съдът вече е констатирал, че съдебната власт играе основна роля в защитата на правата, които частноправните субекти черпят от нормите на правото на Съюза, и че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми. Въз основа на това Съдът стига до извода, че пълното прилагане на нормите на правото на Съюза би било поставено под въпрос, а защитата на тези права — отслабена, ако бъде изключена възможността при определени условия частноправните субекти да получат обезщетение за вредите, които са им причинени от нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на юрисдикция на държава членка, която се произнася като последна инстанция (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 32—36 и 59, от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C‑173/03, EU:C:2006:391, т. 31, и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 20).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условията за ангажиране на тази отговорност, Съдът многократно е постановявал, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при кумулативното наличие на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от тези частноправни субекти вреда (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51, от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха), C‑61/21, EU:C:2022:1015, т. 44, и от 18 декември 2025 г., Hamoudi/Frontex, C‑136/24 P, EU:C:2025:977, т. 68)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези три условия са необходими и достатъчни, за да се ангажира отговорността на държава членка за нарушаване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 66, и от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 57).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно правото на Съюза не допуска националното право да налага допълнителни или по-строги условия от посочените в точка 44 от настоящото решение. За сметка на това то по никакъв начин не изключва възможността отговорността на държавата за нарушение на това право да бъде ангажирана на основание на националното право при по-малко ограничителни условия (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 66, от 13 март 2007 г., Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C‑524/04, EU:C:2007:161, т. 115, и от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 65 и 66).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до отговорността на държава членка за вреди, причинени от решение на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, и което нарушава норма от правото на Съюза, от практиката на Съда следва, че тази отговорност се урежда от трите условия, посочени в точка 44 от настоящото решение (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 52, и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 23).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая първото условие за ангажиране на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза е изпълнено, тъй като е очевидно, че член 1, параграф 1 от Директива 77/187 и член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 имат за цел да предоставят права на работниците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност тези директиви преследват цел за закрила на работниците и служителите. Съгласно второ съображение от Директива 77/187 и съображение 3 от Директива 2001/23 и съгласно самото заглавие на тези директиви тяхната цел е да защитят работниците и служителите при смяна на работодателя, по-специално за да се гарантират техните права, като Съдът многократно е подчертавал това (вж. в този смисъл решения от 19 май 1992 г., Redmond Stichting, C‑29/91, EU:C:1992:220, т. 11, от 12 ноември 1992 г., Watson Rask и Christensen, C‑209/91, EU:C:1992:436, т. 26, от 14 април 1994 г., Schmidt, C‑392/92, EU:C:1994:134, т. 15, и от 15 декември 2005 г., Güney-Görres и Demir, C‑232/04 и C‑233/04, EU:C:2005:778, т. 40).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така член 3, параграф 1, първа алинея и член 4, параграф 1, първа алинея от тези директиви имат за цел, в интерес на работниците и служителите, да гарантират правата на последните в случай на промяна на работодателя, като им позволят да останат на работа при приобретателя при същите условия като уговорените с прехвърлителя. Тези разпоредби целят да осигурят, доколкото е възможно, продължаването на трудовото правоотношение с приобретателя без изменение, по-специално като го задължат да запази условията на труд, договорени с колективен трудов договор, и като закриля работниците от уволнения поради самия факт на прехвърлянето (вж. в този смисъл решения от 7 февруари 1985 г., Wendelboe и др., 19/83, EU:C:1985:54, т. 15, от 11 юли 1985 г., Foreningen af Arbejdsledere i Danmark, 105/84, EU:C:1985:331, т. 15, от 25 юли 1991 г., d’Urso и др., C‑362/89, EU:C:1991:326, т. 9, и от 27 ноември 2008 г., Juuri, C‑396/07, EU:C:2008:656, т. 28).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто условие за ангажиране на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза, а именно изискването за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, следва да се вземат предвид спецификата на правораздавателната функция, както и оправданите изисквания за правна сигурност. Следователно отговорността на държавата за нарушение на правото на Съюза поради решение на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може да бъде ангажирана само в изключителния случай, когато съдът явно е нарушил приложимото право (решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 53).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да определи дали това условие е изпълнено, националният съд, сезиран с иск за обезщетение, трябва да вземе предвид всички обстоятелства, характеризиращи разглежданото положение, по-специално степента на яснота и точност на нарушената норма, обхвата на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи или на органите на Съюза, умишления или неумишления характер на извършеното нарушение или на причинената вреда, извинимия или неизвинимия характер на евентуална грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че поведението на институция на Съюза е могло да допринесе за пропускането, приемането или запазването в сила на национални мерки или практики, които противоречат на правото на Съюза, както и за неизпълнението от страна на въпросната юрисдикция на задължението ѝ да отправи преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 54 и 55, и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 25 и 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се уточни, че не е необходимо всички посочени в предходната точка критерии да са изпълнени, за да може да се ангажира отговорността на държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, като се има предвид, че в рамките на споровете относно отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза „достатъчно същественото нарушение“ на това право трябва да се преценява към момента на приемане на съответното незаконосъобразно решение (вж. по аналогия решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 39 и 55), релевантната за тази цел съдебна практика е тази, която съществува към момента, в който националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, е приела спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до неизпълнението от страна на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, на задължението ѝ да отправи преюдициално запитване, то е елемент, чието значение е различно в зависимост от конкретните обстоятелства по случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, макар нарушението на това задължение да навежда на констатацията, че нарушение на правото на Съюза, извършено от такава юрисдикция, е явно, само по себе си то не е достатъчно, за да се установи достатъчно съществено нарушение на норма от правото на Съюза, която цели предоставяне на права на частноправните субекти, и следователно за да се ангажира отговорността на държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посоченото задължение се вписва в рамките на съдебното сътрудничество, въведено между Съда и юрисдикциите на държавите членки посредством диалог между съдии, за да се гарантира, от една страна, съгласуваността, пълното действие и присъщият характер на правото на Съюза, както и автономията на правната система на Съюза, за чието спазване следи Съдът, и от друга страна, правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на Съюза. Това сътрудничество позволява по-специално да се избегне установяването в държава членка на национална съдебна практика, която не е в съответствие с нормите на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 1 декември 1965 г., Schwarze, 16/65, EU:C:1965:117, стр. 1094, от 24 май 1977 г., Hoffmann-La Roche, 107/76, EU:C:1977:89, т. 5, от 15 октомври 2024 г., KUBERA, C‑144/23, EU:C:2024:881, т. 33 и 35, и от 24 март 2026 г., Remling, C‑767/23, EU:C:2026:243, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). Това сътрудничество предполага и обща отговорност на националните юрисдикции, по-специално на тези, чиито решения не подлежат на обжалване, и на Съда, за да се осигури еднакво и последователно тълкуване на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни и, че система на пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, въведена с член 267 ДФЕС, не съставлява средство за защита, което е на разположение на страните по висящ пред национален съд спор. Ето защо не е достатъчно дадена страна да твърди, че в спора се поставя въпрос за тълкуване на правото на Съюза, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да приеме, че такъв въпрос е повдигнат по смисъла на член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че за да се установи достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което ангажира отговорността на държава членка, неизпълнението на задължението за отправяне на преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС, трябва да се съпровожда от нарушение на друга норма от правото на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както следва от точки 1 и 2 от диспозитива на решение Ferreira da Silva e Brito I, решението от 25 февруари 2009 г. не е съобразено както с член 1, параграф 1 от Директива 2001/23, така и със задължението за отправяне на преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС. При тези обстоятелства следва да се провери дали тълкуването на правото на Съюза, възприето от запитващата юрисдикция в последното решение, може да се квалифицира като достатъчно съществено нарушение на това право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че при всички положения нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато съответното решение е постановено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 56, и от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение прилагането на критериите, позволяващи да се установи отговорността на държавите членки за вреди, претърпени от частноправни субекти вследствие на нарушаване на правото на Съюза, по принцип трябва да се извършва от националните юрисдикции съгласно предоставените от Съда за тази цел насоки (решения от 1 юни 1999 г., Konle, C‑302/97, EU:C:1999:271, т. 59, от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 100; вж. в този смисъл и решения от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602, т. 21, и от 10 декември 2020 г., Euromin Holdings (Cyprus), C‑735/19, EU:C:2020:1014, т. 70).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да е полезен на запитващата юрисдикция със своя отговор, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да ѝ предостави всички указания, които счита за необходими (вж. решения от 21 март 1985 г., Celestri &amp; C., 172/84, EU:C:1985:137, т. 12, от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 30, и от 19 март 2026 г., Oblastní nemocnice Kolín, C‑513/24, EU:C:2026:214, т. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение три обстоятелства, характеризиращи приемането на решението от 25 февруари 2009 г. от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд), са определящи, за да се установи дали това решение представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По грешките при тълкуването на правото на Съюза с оглед на практиката на Съда, която Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е трябвало да вземе предвид, когато е постановил решението от 25 февруари 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се припомни, че в точка 1 от диспозитива на решение Ferreira da Silva e Brito I, Съдът е постановил, че „член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ обхваща положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и при което впоследствие последното предприятие встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в подлежащи на изпълнение договори за чартърни полети, развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество, възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за посоченото дружество, и им възлага идентични функции на изпълняваните преди това и получава дребно оборудване от същото дружество“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, че за да стигне до това тълкуване, в точки 24, 25 и 27 от решение Ferreira da Silva e Brito I Съдът се позовава на две решения, постановени след решението от 25 февруари 2009 г., а именно решения от 29 юли 2010 г., UGT-FSP (C‑151/09, EU:C:2010:452), и от 6 март 2014 г., Amatori и др. (C‑458/12, EU:C:2014:124). Също така в точки 33 и 34 от решение Ferreira da Silva e Brito I той споменава решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85). Като се има предвид обаче съвпадението му във времето с решението от 25 февруари 2009 г., не е сигурно, че Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е могъл да се запознае с него, преди да постанови последното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се изложи практиката на Съда, предхождаща решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85), за да се определи дали тълкуването на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23, възприето в решение Ferreira da Silva e Brito I, вече може лесно да се изведе от нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение изглежда, че към момента на постановяване на решението от 25 февруари 2009 г. в практиката си Съдът вече е разработил обща методология за преценка за различните хипотези на прехвърляне на предприятие или стопанска дейност. Всъщност още в решение от 18 март 1986 г., Spijkers (24/85, EU:C:1986:127), Съдът изяснява фактическите обстоятелства, които трябва да характеризират разглежданата сделка, за да може да се приеме квалификацията „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“, които впоследствие са систематизирани по-специално в решения от 19 май 1992 г., Redmond Stichting (C‑29/91, EU:C:1992:220), и от 11 март 1997 г., Süzen (C‑13/95, EU:C:1997:141).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от съдебната практика вече е видно, от една страна, че за да се установи запазването на идентичността на съответния стопански субект след промяната на лицето, отговорно за управлението на предприятието или на обекта, този субект трябва да бъде организиран трайно, тъй като дейността му не може да се ограничи до изпълнението на определена поръчка. Понятието за стопански субект следователно се свързва с организирано групиране на хора и средства, което позволява извършването на стопанска дейност с определена цел (вж. в този смисъл решения от 19 септември 1995 г., Rygaard, C‑48/94, EU:C:1995:290, т. 20, и от 11 март 1997 г., Süzen, C‑13/95, EU:C:1997:141, т. 13).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, основният критерий за определяне на наличие на прехвърляне по смисъла на Директива 77/187, както и на Директива 2001/23, е запазването на идентичността на въпросния стопански субект, който факт се определя от действителното продължаване на управлението или от поемането му (решения от 18 март 1986 г., Spijkers, 24/85, EU:C:1986:127, т. 11; от 19 май 1992 г., Redmond Stichting, C‑29/91, EU:C:1992:220, т. 23 и от 11 март 1997 г., Süzen, C‑13/95, EU:C:1997:141, т. 10).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, тъй като от самия текст на член 1 от Директива 77/187 и на член 1 от Директива 2001/23 следва, че приложното поле на тези директиви обхваща всички случаи на промяна, в рамките на договорни отношения, на физическото или юридическото лице, отговорно за управлението на предприятието или организацията, което поради това поема задълженията на работодател спрямо заетите в предприятието лица, няма значение дали се прехвърля собствеността върху материалните активи (вж. в този смисъл решения от 17 декември 1987 г., Ny Mølle Kro, 287/91, EU:C:1992:573, т. 12, от 12 ноември 1992 г., Watson Rask и Christensen, C‑209/91, EU:C:1992:436, т. 15, от 20 ноември 2003 г., Abler и др., C‑340/01, EU:C:2003:629, т. 41, и от 15 декември 2005 г., Güney-Görres и Demir, C‑232/04 и C‑233/04, EU:C:2005:778, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се определи дали, позволяващи да се констатира запазването на идентичност на съответния субект са изпълнени, следва да се вземат предвид съвкупността от фактически обстоятелства, характеризиращи съответната сделка, сред които фигурират по-специално видът на съответното предприятие или стопанска дейност, наличието на прехвърляне на материални активи като сгради и движимо имущество, стойността на нематериалните активи към момента на прехвърлянето, преминаването на съществена част от заетите лица към новия ръководител на предприятието, наличието на прехвърляне на клиенти, както и степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето и продължителността на евентуалното преустановяване на неговата дейност. Тези елементи обаче са само отделни аспекти от задължителната цялостна оценка и поради това не могат да се преценяват поотделно (вж. в този смисъл решения от 18 март 1986 г., Spijkers, 24/85, EU:C:1986:127, т. 13, от 19 май 1992 г., Redmond Stichting, C‑29/91, EU:C:1992:220, т. 24, и от 11 март 1997 г., Süzen, C‑13/95, EU:C:1997:141, т. 14).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от съдебната практика, която може разумно да се очаква да бъде известна на Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) към момента на постановяване на решението от 25 февруари 2009 г., вече е видно, че при тази преценка трябва да се вземе предвид по-специално видът на съответното предприятие или стопанска дейност. Всъщност съответното значение, което следва да се придаде на различните критерии за определяне на „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“ по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23, неминуемо ще варира в зависимост от извършваната дейност и дори от производствените или организационните методи, прилагани във въпросното предприятие, стопанска дейност или част от стопанска дейност (вж. в този смисъл решения от 11 март 1997 г., Süzen, C‑13/95, EU:C:1997:141, т. 18, т. 18, от 10 декември 1998 г., Hidalgo и др., C‑173/96 и C‑247/96, EU:C:1998:595, т. 31, от 2 декември 1999 г., Allen и др., C‑234/98, EU:C:1999:594, т. 28, и от 15 декември 2005 г., Güney-Görres и Demir, C‑232/04 и C‑233/04, EU:C:2005:778, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в секторите, в които дейността се основава главно на работната сила и където общност на работници, която трайно обединява една обща дейност, може да съответства на един стопански субект, акцентът трябва да се постави върху възстановяването на персонала на работа. Всъщност такова образувание може да запази идентичността си след прехвърлянето си, когато новият работодател не се задоволява с продължаване на разглежданата дейност, а поема и съществена част, що се отнася до броя и уменията, от персонала, който неговият предшественик е назначил специално за тази задача. В тази хипотеза новият ръководител на предприятието всъщност поема организирана съвкупност от активи, което му позволява да продължи трайно дейността или определени дейности на предприятието прехвърлител (решения от 11 март 1997 г., Süzen, C‑13/95, EU:C:1997:141, т. 21, от 10 декември 1998 г., Hidalgo и др., C‑173/96 и C‑247/96, EU:C:1998:595, т. 32, и от 2 декември 1999 г., Allen и др., C‑234/98, EU:C:1999:594, т. 29).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това в сектор, в който материалните активи допринасят значително за упражняването на дейността, като например редовния обществен автобусен транспорт, липсата на прехвърляне на значително равнище от предишния към новия изпълнител на такива активи, които са абсолютно необходими за доброто функциониране на предприятието, трябва да доведе до извода, че последното не запазва своята идентичност (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2001 г., Liikenne, C‑149/99, EU:C:2001:59, т. 42).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Няколко години преди постановяването на решение от 25 февруари 2009 г. Съдът уточнява в този смисъл, че когато дейността не се основава главно на работната сила, тъй като изисква значително оборудване, поемането на материалните активи, необходими за упражняването на дейността, може да се окаже решаващо за определянето на прехвърлянето на стопански субект (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2003 г., Abler и др., C‑340/01, EU:C:2003:629, т. 36), дори това придобиване да не е придружено от прехвърляне на собствеността върху тези материални активи (вж. в този смисъл решение от 2 декември 1999 г., Allen и др., C‑234/98, EU:C:1999:594, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно, в подобен сектор на дейност непоемането от новото предприятие на съществена като брой и компетентност част от персонала, който неговият предшественик използва за изпълнението на същата дейност, не е достатъчно, за да се изключи наличието на прехвърляне на субект, запазващ своята идентичност по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23. Съображения в обратен смисъл биха влезли в противоречие с основната цел на тези директиви, а именно запазване на трудовите договори на работниците на прехвърлителя дори и против желанието на приобретателя (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2003 г., Abler и др., C‑340/01, EU:C:2003:629, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, от точки 68—77 от настоящото решение следва, че много преди постановяването на решението от 25 февруари 2009 г. Съдът е извел методология за преценка на понятието „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“, която предполага да се прави разграничение според това дали в съответния сектор дейността се основава главно на работната сила, или обратно, на значително оборудване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това решение обаче не съдържа изрично позоваване на тази методология, нито данни, които биха позволили да се приеме, че Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) я е приложил имплицитно в посоченото решение. След като разглежданият в спора по главното производство сектор на гражданския въздушен транспорт очевидно спада към секторите, които не се основават главно на работната сила, тъй като изискват значително оборудване, това противоречи на практиката на Съда, припомнена по-специално в точки 75—77 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това посочената методология не е изменена с решения от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85), от 29 юли 2010 г., UGT-FSP (C‑151/09, EU:C:2010:452), и от 6 март 2014 г., Amatori и др. (458/12, EU:C:2014:124), на които Съдът се позовава в решение Ferreira da Silva e Brito I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в точка 24 от решение Ferreira da Silva e Brito I Съдът посочва, че вече „е постановил, че Директива 77/187, кодифицирана с Директива 2001/23, е приложима във всички случаи на промяна, в рамките на договорни отношения, на физическото или юридическото лице, отговорно за управлението на предприятието, което поема задълженията на работодател спрямо заетите в предприятието лица (вж. решения [от 7 март 1996 г.,] Merckx и Neuhuys, C‑171/94 и C‑172/94, EU:C:1996:87, т. 28, [от 10 декември 1998 г.,] Hernández Vidal и др., C‑127/96, C‑229/96 и C‑74/97, EU:C:1998:594, т. 23, и [от 6 март 2014 г.,] Amatori и др., C‑458/12, EU:C:2014:124, т. 29 и цитираната съдебна практика). Точка 29 от решение от 6 март 2014 г., Amatori и др. (C‑458/12, EU:C:2014:124), обаче възпроизвежда буквално точка 28 от решение от 7 март 1996 г., Merckx и Neuhuys (C‑171/94 и C‑172/94, EU:C:1996:87).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин в точка 24 от решение Ferreira da Silva e Brito I Съдът само потвърждава доста стара формулировка, която произтича от решение от 17 декември 1987 г., Ny Mølle Kro (287/86, EU:C:1987:573, т. 12), и многократно е потвърждавал впоследствие, по-специално в решения от 15 юни 1988 г., Bork International и др. (101/87, EU:C:1988:308, т. 13), и от 19 май 1992 г., Redmond Stichting (C‑29/91, EU:C:1992:220, т. 11).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това точка 25 от решение Ferreira da Silva e Brito се позовава по-специално на точка 30 от решение от 6 март 2014 г., Amatori и др. (C‑458/12, EU:C:2014:124), за да се посочи, че основният критерий за определяне на наличие на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, се състои в това, че въпросният субект запазва своята идентичност, което следва по-специално от действителното продължаване на управлението или от поемането му. Тази точка 30 обаче се основава в голяма степен на точки 11 и 12 от решение от 18 март 1986 г., Spijkers (24/85, EU:C:1986:127), които също са цитирани в точка 25 от решение Ferreira da Silva e Brito I.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, точка 28 от решение от 29 юли 2010 г., UGT-FSP (C‑151/09, EU:C:2010:452), към която препраща точка 27 от решение Ferreira da Silva e Brito I, от своя страна потвърждава постоянната съдебна практика, съгласно която, както бе подчертано в точка 73 от настоящото решение, съответното значение, което следва да се отдаде на различните критерии за наличие на прехвърляне по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23, неминуемо варира в зависимост от извършваната дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, в точки 33 и 34 от решение Ferreira da Silva e Brito I Съдът действително посочва, че от точки 46—48 от решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85), постановено само няколко дни преди решението от 25 февруари 2009 г., следва, че „не запазването на специфичната организационна структура, наложена от прехвърлителя върху различните производствени елементи, които се прехвърлят, а на функционалната връзка на взаимозависимост и допълване между тези фактори, която е необходима за запазване на идентичността на прехвърления субект“, и следователно „запазването на такава функционална връзка между различните прехвърлени фактори позволява на приобретателя да използва последните дори ако след прехвърлянето те са включени в различна, нова организационна структура, за да извършва еднаква или аналогична икономическа дейност“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това в точка 44 от решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85), като се позовава на по-стари решения, Съдът посочва, че макар преди това да е постановил, че факторът, свързан с организацията на работата, способства за определянето на идентичността на стопанския субект, той е приел и че промяната в организационната структура на прехвърления субект не представлява пречка за прилагането на Директива 2001/23.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в нарушение на широкото тълкуване на понятието „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“, произтичащо от тази съдебна практика преди решение от 12 февруари 2009 г., Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2009:85), в решение от 25 февруари 2009 г., запитващата юрисдикция е приела, че е необходимо да се провери дали дейността на „чартърните дейности“ на AIA е развита самостоятелно в рамките на TAP, за да се прецени дали прехвърлянето на субекта, прехвърлен на последната авиокомпания, трябва да се разглежда като „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“ по смисъла на Директива 77/187.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, като поставя установяването на такова прехвърляне в зависимост от условието прехвърленото образувание да запази организационната си самостоятелност в рамките на поглъщащия субект — каквото условие Съдът никога не е възприемал в практиката си — Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е поставил изискване, което не намира основание в тези директиви и което се отклонява от методологията, възприета в свързаната с тях практика на Съда и която разумно може да се очаква да бъде взета предвид от запитващата юрисдикция при постановяване на решението от 25 февруари 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем следва да се подчертае, че в решение от 25 февруари 2009 г. запитващата юрисдикция приема, че „поведението на TAP [е] икономически последователно“, доколкото се изразява в „предлаг[ане] на прекратяването [на] AIA, тъй като икономическото му управление не е жизнеспособно, и в рамките на ликвидацията [във] възобнов[ане] на полетите, които преди това AIA се е задължило да [извърши], за да избегне големи неустойки“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин, за да обоснове тълкуването си на понятието „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“, запитващата юрисдикция възприема субективен подход към такава сделка, като го поставя систематично в контекста на ликвидацията на AIA и на целта на TAP да намали загубите, причинени от тази ликвидация. От практиката на Съда, която Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) разумно е трябвало да вземе предвид, когато е приел решението от 25 февруари 2009 г. обаче ясно следва, че това понятие се основава на обективни критерии. Както бе подчертано в точка 69 от настоящото решение, решаващият критерий, за да се установи наличието на прехвърляне на предприятие, стопанска дейност или част от стопанска дейност по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23, е дали въпросният субект запазва своята идентичност, което следва по-специално от действителното продължаване на управлението или от поемането му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че запитващата юрисдикция е трябвало да пренебрегне както контекста на ликвидацията на AIA, така и целта на TAP да намали загубите, причинени от тази ликвидация, и да вземе предвид многобройните обективни показатели, свидетелстващи за действителното продължаване от страна на TAP на дейността по чартърни полети, осъществявана дотогава от AIA. В това отношение най-важният показател е експлоатацията от TAP за значителен период от време, тъй като e продължил от 1993 г. до връщането на четири от осемте самолета, взети на лизинг от AIA, при изтичането на договорите за лизинг в периода между 1998 г. и 2000 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на съдебната практика, която Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е трябвало да вземе предвид, съчетаването на грешките при тълкуването на правото на Съюза, допуснати от него в решението от 25 февруари 2009 г., посочени в точки 79, 87, 88 и 90 от настоящото решение, изглежда опорочава това решение с достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По неизпълнението от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) на задължението за отправяне на преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, показателно в този смисъл е и неизпълнението от страна на запитващата юрисдикция на задължението ѝ да отправи преюдициално запитване в нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС. Всъщност, както следва от точка 2 от диспозитива на решение Ferreira da Silva e Brito I, Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е изпълнил това задължение в решението си от 25 февруари 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено в точка 33 от настоящото решение, в решението си от 25 февруари 2009 г. запитващата юрисдикция обяснява, че не следва да отправя преюдициално запитване. В това отношение тя приема, че „като се имат предвид съдържанието на правилата на Директиви [77/187 и 2001/23], тълкуването на тези правила от Съда и характеристиките на [главното производство] […], тълкуването не поражда никакво релевантно съмнение, което може да направи необходимо преюдициално запитване, като се има предвид, че липсата на строга идентичност между въпросите, повдигнати в настоящото производство, и положенията, които са били отнесени до Съда, е без значение“. Тя добавя че „Съдът е изготвил богата и трайно установена съдебна практика по въпроса за тълкуването на общностните правила относно „прехвърлянето на стопанска дейност“ и че „[Директива 2001/23] вече отразява консолидирането по силата на тази съдебна практика на понятията, които са изложени в нея и които вече са представени с яснота при тълкуването в съдебната практика (общностна и дори национална), така че в конкретния случай тя позволява да се избегне предварително допитване до Съда“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се позовава най-напред на тълкуването на Директиви 77/187 и 2001/23 от Съда, на следващо място, на факта, че „липсата на строга идентичност между въпросите, повдигнати в настоящото производство, и положенията, които са били отнесени до Съда, е без значение“, и накрая, на представянето от Съда на „богата и трайно установена съдебна практика по въпроса за тълкуването на общностните правила относно „прехвърлянето на стопанска дейност“, запитващата юрисдикция очевидно приема, че в случая е освободена от задължението си да отправи преюдициално запитване, предвидено в член 267, трета алинея ДФЕС, тъй като отговорът на поставения въпрос произтича от установена практика на Съда, която разрешава разглеждания правен въпрос, дори при липсата на стриктна идентичност на спорните въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато в националното право обаче не съществува никаква възможност за обжалване по съдебен ред на решението на дадена национална юрисдикция, последната по принцип е длъжна да сезира Съда на основание член 267, трета алинея ДФЕС, щом пред нея бъде повдигнат въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт от вторичното право (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit, 283/81, EU:C:1982:335, т. 11, от 4 ноември 1997 г., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 26, от 18 юли 2013 г., Consiglio Nazionale dei Geologi, C‑136/12, EU:C:2013:489, т. 25, и от 24 март 2026 г., Remling, C‑767/23, EU:C:2026:243, т. 20).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно такава национална юрисдикция може да се освободи от това задължение само когато се намира в ситуация, която попада в обхвата на някое от трите изключения, посочени от Съда в решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit (283/81, EU:C:1982:335, т. 21), с други думи, ако повдигнатият пред нея въпрос от правото на Съюза е ирелевантен, разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда или правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе припомнено в точка 57 от настоящото решение, националните юрисдикции, a fortiori тези, чиито решения не подлежат на обжалване, и Съдът са призвани в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, което предполага обща отговорност и при зачитане на съответните им правомощия, да допринасят пряко и взаимно за изготвянето на решение, за да се осигури еднаквото прилагане на правото на Съюза във всички държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази отговорност, съчетана с принципното задължение на юрисдикциите, чиито решения не подлежат на обжалване, да сезират Съда с преюдициално запитване, означава, че когато счита, че отговорът на повдигнатия пред нея въпрос от правото на Съюза следва от практиката на Съда, такава национална юрисдикция разполага само с ограничена свобода на преценка, която се свежда до алтернативата да последва предварително даденото от Съда тълкуване или да сезира Съда с преюдициално запитване, за да поиска допълнителни уточнения или да предложи промяна в съдебната практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, освен ако се постави под въпрос както задължителният характер на решенията по преюдициални запитвания по отношение на националните юрисдикции, що се отнася до тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, до които се отнасят (вж. в този смисъл решения от 3 февруари 1977 г., Benedetti, 52/76, EU:C:1977:16, т. 26, от 11 юни 1987 г., X, 14/86, EU:C:1987:275, т. 12, и от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 74), така и присъщата на преюдициалното производство логика на съдебното сътрудничество национална юрисдикция не може, без да отправи преюдициално запитване до Съда, да се отклони по собствена инициатива от тълкуването, което Съдът предварително е извел от разпоредба от правото на Съюза, приложима към висящия пред тази национална юрисдикция спор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При обстоятелства като тези в главното производство, при които Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) тълкува понятието „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“, като се отклонява от методологията, възприета в релевантната практика на Съда в тази област, едностранното решение на тази национална юрисдикция оказва значително влияние върху преценката за наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По извинимия или неизвинимия характер на нарушението на правото на Съюза, допуснато от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, както бе припомнено в точка 52 от настоящото решение, Съдът посочва в точка 55 от решение от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), че извинимият или неизвинимият характер на евентуална грешка при прилагане на правото е сред релевантните обстоятелства, характеризиращи положението, отнесено до националния съд, сезиран с иск за обезщетение, за да прецени дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както бе подчертано в точка 88 от настоящото решение, решението от 25 февруари 2009 г. се основава на предпоставката, че констатацията за прехвърляне на предприятие или стопанска дейност по смисъла на Директиви 77/187 и 2001/23 зависи от условието прехвърленият субект да запази организационната си самостоятелност в рамките на придобиващия субект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се констатира, че към онзи момент Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е можел да не знае, че съответствието на такава предпоставка с понятието „прехвърляне на предприятие или стопанска дейност“ по смисъла на тези директиви е било предмет именно на производство за преюдициално запитване пред Съда, в което заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Klarenberg (C‑466/07, EU:C:2008:614) е било представено на 6 ноември 2008 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че когато разрешаването на висящия пред национална юрисдикция спор зависи от тълкуването на правото на Съюза, което е предмет на паралелно преюдициално производство пред Съда относно същите аспекти на това право, от задължението за лоялно сътрудничество, закрепено в член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, следва, че за да избегне приемането на решение, което евентуално противоречи на решението на Съда, националната юрисдикция следва да предприеме необходимите постъпки, за да гарантира, че ще бъде взето предвид постановеното в това преюдициално производство решение, в което заключението на генерален адвокат на Съда е било достъпно няколко месеца преди постановяването на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че в случая обстоятелствата, изложени в точка 104 от настоящото решение, е трябвало да послужат като предупреждение за Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) относно риска Съдът да отхвърли по същество предпоставката, припомнена в точка 103 от настоящото решение. При това положение те могат да намалят вероятността неправилното тълкуване на правото на Съюза, допуснато от тази юрисдикция в посоченото решение, да се счита за извинимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение по първите три въпроса</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно като надлежно вземе предвид преценките, съдържащи се в точки 65—106 от настоящото решение, запитващата юрисдикция следва да установи, въз основа на анализ на всички обстоятелства, характеризиращи положението, с което е сезирана, по смисъла на точки 54 и 55 от решение от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), дали в решението си от 25 февруари 2009 г. Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е нарушил достатъчно съществено правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция следва също така да провери дали, както е видно от представената на Съда преписка, съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на член 1, параграф 1 от Директива 77/187 и всички или част от вредите, претърпени от ищците в главното производство вследствие на процедурата за колективно уволнение, на която са били подложени (вж. в този смисъл решения от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 59, и от 4 октомври 2018 г., Кантарев, C‑571/16, EU:C:2018:807, т. 116).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения на първия, втория и третия въпрос следва да се отговори, че способства за констатацията, че в решението си от 25 февруари 2009 г. Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) е нарушил достатъчно съществено член 1, параграф 1 от Директива 77/187, първо, обстоятелството, че това решение е опорочено поради съчетаването на грешки в тълкуването на правото на Съюза, преценени с оглед на практиката на Съда, чието вземане предвид от този съд е могло разумно да се очаква от него, когато е приел това решение, второ, обстоятелството, че това решение от 25 февруари 2009 г. е постановено в нарушение на задължението на същата юрисдикция да отправи преюдициално запитване по силата на член 267, трета алинея ДФЕС, и трето, обстоятелството, че Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е можел да не знае, че съответствието с правото на Съюза на възприетия в посоченото решение методологичен подход е предмет на висящо пред Съда преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 77/187 и член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че получаването от работник на дължимото вследствие на колективно уволнение обезщетение е равносилно на приемане от негова страна на уволнението му, така че той губи възможността да оспори това уволнение и да иска запазване на правата си по тези директиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е достатъчно да се констатира, че закрилата, която Директиви 77/187 и 2001/23 имат за цел да осигурят на работниците и служителите, засегнати от прехвърляне на предприятие или стопанска дейност, има императивен характер и следователно не зависи от волята на страните по трудовия договор. Следователно правилата на тези директиви, и по-специално тези относно закрилата на работниците и служителите срещу уволнение поради прехвърляне, трябва да се считат за императивни, в смисъл че не е позволено да се дерогират в ущърб на работниците и служителите. От това следва, че съответните работници нямат възможност да се откажат от правата, които им предоставят посочените директиви, и че не се допуска намаляване на тези права дори с тяхно съгласие (решение от 10 февруари 1988 г., Foreningen af Arbejdsledere i Danmark, 324/86, EU:C:1988:72, т. 14 и 15).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 77/187 и член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че получаването от работник на дължимото вследствие на колективно уволнение обезщетение е равносилно на приемане от негова страна на уволнението му, така че той губи възможността да оспори това уволнение и да иска запазване на правата си по тези директиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-173" title="page-27">
      По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Способства за констатацията, че в решението си от 25 февруари 2009 г. Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) е нарушил достатъчно съществено член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности първо, обстоятелството, че това решение е опорочено поради съчетаването на грешки в тълкуването на правото на Съюза, преценени с оглед на практиката на Съда, чието вземане предвид от този съд е могло разумно да се очаква от него, когато е приел това решение, второ, обстоятелството, че това решение от 25 февруари 2009 г. е постановено в нарушение на задължението на същата юрисдикция да отправи преюдициално запитване по силата на член 267, трета алинея ДФЕС, и трето, обстоятелството, че Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) не е можел да не знае, че съответствието с правото на Съюза на възприетия в посоченото решение методологичен подход е предмет на висящо пред Съда преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1 от Директива 77/187 и член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-176" title="page-27">
      следва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-177" title="page-27">
      не допускат национална правна уредба, която предвижда, че получаването от работник на дължимото вследствие на колективно уволнение обезщетение е равносилно на приемане от негова страна на уволнението му, така че той губи възможността да оспори това уволнение и да иска запазване на правата си по тези директиви.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-178" title="page-27">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: португалски.</p>
</body>
</html>
