<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-03-202503C127202400570-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0057-24-202502974-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="2/05/2025 16:26:29" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="vbC1dNVi3oid6lRN3gpDn8bafDFdsDmbT4IipuzKKfHU60/LvRz82UTqALmWsvK1AZR19bJAOIEKwOKTek+SQgXLyvaeda0dVOCLcxnBAEENfq/BUs+6KFuuSZm3kR9j1VvXiffi0qvct+d47FbvJacIoON1PkaG7BCY8WIBFhE=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0057" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 17-03-25 10:23:52" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="19ba11d62c1644f09dfd37dbcc8e126f" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0057" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Решение от 27.3.2025 г. — Дело C-57/24</div>
      <div id="rId22" style="default">Ławida</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      27 март 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Мерки в областта на наследственото право — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 13 — Компетентност на съда по обичайното местопребиваване на наследника — Късно направено от наследничка, обичайно пребиваваща в една държава членка, изявление за отказ от наследството на починал, обичайно пребивавал в друга държава членка“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑57/24 [Ławida] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">i</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Gliwicach (Окръжен съд Гливице, Полша) с акт от 24 октомври 2023 г., постъпил в Съда на 26 януари 2024 г., в рамките на производство по молбата на
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      BA със законен представител BR
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      EQ със законен представител XK,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      CJ със законен представител XK,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      LF,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      AA със законен представител TB
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-12" title="page-1">
      СЪДЪТ (девети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      състоящ се от: N. Jääskinen (докладчик), председател на състава, Aл. Арабаджиев и R. Frendo, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за чешкото правителство, от A. Pagáčová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от J. Hottiaux и W. Wils, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-23" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на производство по молбата на ненавършилата пълнолетие и обичайно пребиваваща в Полша BA, която чрез законния си представител BR иска освобождаването си от правните последици от непредставянето в определения срок на изявление за отказ от наследството на ZJ, починал родственик, обичайно пребивавал в Германия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 7 и 32 от Регламент № 650/2012 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-2">
      „(7) Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      (32) За да се улеснят наследниците и заветниците, обичайно пребиваващи в държава членка, различна от тази, в която се урежда или ще се урежда наследяването, с настоящия регламент следва да се позволи на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, да направи тези изявления във формата, предвидена в законодателството на държавата членка по обичайното му местопребиваване, пред съдилищата на тази държава членка. Това не следва да изключва такова изявление да може да бъде направено пред други органи в същата държава членка, които са компетентни да получават изявления съгласно националното право. Лицата, които решат да се възползват от възможността да направят изявление в държавата членка по обичайното си местопребиваване, следва сами да уведомят съда или органа, който урежда или ще урежда наследяването, за съществуването на такива изявления в рамките на срока, определен съгласно приложимото към наследяването право“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 („Обща компетентност“) от този регламент гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      „Съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Глава II от посочения регламент, озаглавена „Компетентност“, съдържа членове 4—19. Член 13 („Приемане или отказ от наследство, завет или запазена част“) от същия регламент предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-3">
      „Освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно настоящия регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред правораздавателен орган“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 15 („Проверка на компетентността“) от Регламент № 650/2012:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-3">
      „Когато съд на държава членка бъде сезиран относно наследствен въпрос, който не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той се обявява служебно за некомпетентен“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 21 („Обща норма“), параграф 1 от този регламент гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      „Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 23 („Обхват на приложимото право“), параграф 1 и параграф 2, буква д) от посочения регламент предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-3">
      „1. Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-3">
      2. Това право урежда по-специално:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-3">
      д) прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Глава III от Регламент № 650/2012, озаглавена „Приложимо право“, съдържа членове 20—38. Член 28 („Действителност на формата на изявлението относно приемането на наследство или отказа от наследство“) от същия регламент гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-3">
      „Изявление относно приемането на наследство или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление, предназначено да ограничи отговорността на лицето, направило изявлението, е действително по отношение на формата, ако тя отговаря на изискванията:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      а) на приложимото към наследяването право съгласно член 21 или 22; или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      б) на правото на държавата, в която лицето, направило изявлението, обичайно пребивава“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Гражданският кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1012 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон за Гражданския кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U. бр. 16, позиция 93), в приложимата му към спора по главното производство редакция (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), предвижда, че наследникът може да приеме наследството при неограничена отговорност за задълженията (просто приемане) или да приеме наследството при ограничаване на тази отговорност (приемане на наследството по опис), а може и да направи отказ от наследство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1015 от този кодекс изявлението за приемане на наследството или за отказ от наследство може да се направи до шест месеца от деня, в който наследникът е узнал за основанието да бъде призован към наследяване. Ако наследникът не направи изявление в този срок, смята се, че е приел наследството по опис.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1018, параграф 1 от Гражданския кодекс изявлението за приемане на наследството или за отказ от наследство, направено под условие или за срок, е недействително. Параграфи 2 и 3 от този член предвиждат съответно, че такова изявление не може да се оспорва и че се прави пред съд или нотариус.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1019, параграф 1 от този кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-4">
      „Ако изявлението за приемане на наследството или за отказ от наследство е направено поради грешка или заплашване, се прилагат правилата за пороците на волята със следните изменения:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-56" title="page-4">
      1) освобождаването от правните последици на изявлението се извършва пред съда;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-4">
      2) наследникът трябва едновременно с това да направи изявление дали и как приема наследството, или се отказва от него“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1019, параграф 2 от Гражданския кодекс наследникът, който поради грешка или заплашване не е направил в срок изявление приемане на наследството или за отказ от наследство, може при условията по параграф 1 да се освободи от правните последици от неспазването на срока.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1019, параграф 3 от Гражданския кодекс освобождаването от правните последици на изявлението за приемане на наследството или за отказ от него трябва да бъде одобрено от съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Гражданският процесуален кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 628 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за Гражданския процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U. от 1964 г., бр. 43, позиция 296), в приложимата му към спора по главното производство редакция, предвижда, че компетентният във връзка с наследяването съд е съдът по последното обичайно местопребиваване на наследодателя, а ако не може да се установи къде е било обичайното му местопребиваване в Полша — съдът по местонахождението на наследственото имущество или част от него. Ако нито едно от тези основания не е налице, компетентен е Sąd rejonowy dla m.st. Warszawy (Районен съд Варшава-столица, Полша).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 640 от този кодекс гласи, че изявление за просто приемане на наследство или за приемане на наследство по опис или за отказ от наследство може да се направи пред нотариуса или пред Sąd Rejonowy (районен съд, Полша), в чийто район е постоянният адрес или местопребиваването на лицето, което прави изявлението. В случаите, когато са компетентни полските съдилища, въпросният нотариус или съд незабавно изпраща изявлението заедно с приложенията към него на компетентния наследствен съд. Такива изявления могат да се правят и пред компетентния наследствен съд в хода на производство за установяване на наследствените права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">BA, молителката в главното производство, е ненавършило пълнолетие лице, което пребивава в Полша. Тя е роднина на наследодателя ZJ, който умира в Германия, където е било обичайното му местопребиваване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като нейният законен представител BR не е направил изявлението за отказ от наследството на ZJ поради неправилно изчисляване на определения за това срок, BA чрез BR моли Sąd Rejonowy w Gliwicach (Районен съд Гливице, Полша) да я освободи от правните последици от това бездействие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като посоченият съд отказва да одобри поисканото освобождаване, BA обжалва този отказ пред Sąd Okręgowy w Gliwicach (Окръжен съд Гливице, Полша), който е запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали предвидената в член 13 от Регламент № 650/2012 компетентност на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на съответното лице да приемат негово изявление относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част, или изявление за ограничаване на отговорността му по отношение на задълженията на наследственото имущество, обхваща и случаите, в които от националния съд се иска да одобри освобождаването на това лице от правните последици от непредставянето на такова изявление в определения срок.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тя счита, че тясното тълкуване на съдържащото се в посочения член понятие „приемане“ на изявлението води до извода, че компетентността на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на лицето, направило изявлението за отказ от наследство, се свежда само до това да приемат такива изявления. Член 13 от посочения регламент съответно не се отнасял до хипотезите, в които наследник иска от такъв съд да одобри освобождаването му от правните последици от това, че не е направил в определения срок изявление за отказ от наследство. Запитващата юрисдикция посочва, че от това тясно тълкуване на член 13 от Регламент № 650/2012 следва, че в случая не е компетентна да одобри освобождаването на BA от правните последици от процесното бездействие и че само съдилищата, посочени в член 4 от този регламент, тоест в случая германските съдилища, са компетентни да направят това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция този възглед е застъпен от генералния адвокат Szpunar, който в заключението си от 20 януари 2022 г. по дело C‑617/20 приел, че член 13 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага, когато, за да породят изявленията по този член определени правни последици, предвидени в приложимото към наследяването право, са необходими действия на съда извън самото приемане на такива изявления, като издаването на съдебен акт или започването на друго производство, различно от производството във връзка с наследяването (заключение на генералния адвокат Szpunar по дело T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:49, т. 38 и 39).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Позовавайки се обаче на решение от 21 юни 2018 г., Oberle (C‑20/17, EU:C:2018:485, т. 42), запитващата юрисдикция посочва, че този член 13, разглеждан в контекста на съображение 32 от Регламент № 650/2012, цели да опрости формалностите за наследниците и заветниците, като дерогира правилата за компетентност, предвидени в членове 4—11 от същия. Освен това с цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Европейския съюз наследниците следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си. Запитващата юрисдикция съответно си задава въпроса дали компетентността на съда по член 13 от Регламент № 650/2012 би могла да обхваща не само действията по приемане на изявлението, за което става дума в този член, но и други действия на този съд в производство във връзка с наследяване, включително съдебното одобряване на освобождаването на даден наследник от правните последици от това, че не е направил изявление за отказ от наследство в определения срок. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това тълкуване се потвърждавало и от целта на Регламент № 650/2012, която съгласно съображение 7 от него е да се улесни правилното функциониране на вътрешния пазар, като се отстранят пречките пред свободното движение на лицата, които искат да упражнят правата си, произтичащи от трансгранично наследяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Гливице) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-7">
      „Трябва ли член 13 от Регламент [№ 650/2012] да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случаите, в които, за да е действително, изявлението за отказ от наследство не само трябва да е прието, но и съгласно правото на държавата членка по обичайното местопребиваване на лицето, направило изявлението, трябва освен това да е одобрено от съда, както например когато е направено след изтичането на предвидения за това срок?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С единствения си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която обичайно пребивава лицето, което иска да бъде освободено от правните последици от това, че не е направило в определения срок изявление за отказ от наследство, са компетентни да одобрят такова освобождаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало е уместно да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на първо място, до текста на член 13 от Регламент № 650/2012, този член гласи, че освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно посочения регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността си по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно този член 13 предвижда алтернативна съдебна компетентност, с която се цели да се позволи на наследниците, които не пребивават обичайно в държавата членка, чиито съдилища са компетентни да се произнесат по наследяването в съответствие с общите правила в членове 4—11 от Регламент № 650/2012, да направят пред съд на държавата членка по обичайното си местопребиваване изявление за приемане на наследството или за отказ от него (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От текста на член 13 от Регламент № 650/2012 е видно също, че съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника са компетентни единствено да „приемат“ такива изявления (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2018 г., Oberle, C‑20/17, EU:C:2018:485, т. 41).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този член 13 съответно не се отнася до компетентността на тези съдилища да одобрят освобождаването на наследника от правните последици от това, че не е заявил в определения срок отказа си от наследство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на второ място, до контекста на член 13 от Регламент № 650/2012, следва да се припомни, че този член се съдържа в глава II, която урежда всички основания за съдебна компетентност в областта на наследяването (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Произтичащото от този член 13 и споменато в точка 30 от настоящото решение правило за съдебна компетентност е допълнено от стълкновителна норма в член 28 от Регламент № 650/2012, който е част от отнасящата се до приложимото право глава III и урежда по-конкретно действителността на изявленията за отказ от наследство по отношение на формата. Във връзка с това следва да се отбележи, че тези изявления са действителни по отношение на формата, ако отговарят на изискванията на приложимото към наследяването право (lex successionis) (буква а) от този член) или на изискванията на правото на държавата, в която лицето, направило изявлението, обичайно пребивава (буква б) от този член) (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 38).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от тълкуването на член 13 във връзка с член 28 от Регламент № 650/2012 тези две разпоредби са тясно свързани, така че компетентността на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника да приемат изявления за отказ от наследство е обвързана с условието действащото в тази държава наследствено право да предвижда възможност такова изявление да се направи пред съд (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 40).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до съдебен акт като искания от молителката в главното производство, одобряващ освобождаването на наследника от правните последици от това, че не е направил в определения срок изявление за отказ от наследство, така както изисква действащото наследствено право в държавата по обичайното местопребиваване на наследника, следва да се отбележи, от една страна, че член 28 от Регламент № 650/2012 е замислен така, че да се признае действителността на изявленията по този член, по-специално ако са изпълнени условията, предвидени в правото на държавата по обичайното местопребиваване на направилото изявлението лице, когато това право е приложимо (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 39). От друга страна, издаването от съда на такъв одобряващ акт очевидно не представлява действие по приемане на изявление по член 13 от този регламент и следователно не попада в приложното поле на този член.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, това тълкуване се потвърждава от целите, преследвани с Регламент № 650/2012. Всъщност съгласно съображение 7 от него този регламент цели да улесни правилното функциониране на вътрешния пазар, отстранявайки пречките пред свободното движение на лицата, които искат да упражнят правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В това съображение в частност се посочва, че в европейското пространство на правосъдие по ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на другите лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 42).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът вече е постановил, че член 13 от Регламент № 650/2012, разглеждан в контекста на съображение 32 от него, съгласно което предназначението на тази разпоредба е да се улеснят наследниците и заветниците, обичайно пребиваващи в държава членка, различна от тази, в която се урежда или ще се урежда наследяването, цели да опрости формалностите за наследниците и заветниците, като дерогира правилата за компетентност, предвидени в членове 4—11 от този регламент (решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 41 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено в точка 30 от настоящото решение, за постигането на тази цел законодателят на Съюза е предвидил в член 13 от Регламент № 650/2012 допълнителна, спрямо тази в хипотезите по членове 4—11, компетентност на съдилищата на държавите членки по обичайното местопребиваване на лицето, което прави в частност изявление за отказ от наследство, да приемат такова изявление.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда обаче следва, че съдебната компетентност по член 13 от Регламент № 650/2012 има ограничен обхват и следователно не може да обхваща хипотезата, при която, за да произведат изявленията по този член определени правни последици, предвидени в приложимото към наследяването право, са необходими действия на съда извън самото приемане на изявлението, като например издаването на съдебен акт или започването на друго производство, различно от производството във връзка с наследяването (вж. по аналогия решение от 2 юни 2022 г., T.N. и N.N. (Изявление за отказ от наследство), C‑617/20, EU:C:2022:426, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 13 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която обичайно пребивава лицето, което иска да бъде освободено от правните последици от това, че не е направило в определения срок изявление за отказ от наследство, не са компетентни да одобрят такова освобождаване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-92" title="page-10">
      По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-93" title="page-10">
      Член 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-94" title="page-10">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-95" title="page-10">
      съдилищата на държавата членка, в която обичайно пребивава лицето, което иска да бъде освободено от правните последици от това, че не е направило в определения срок изявление за отказ от наследство, не са компетентни да одобрят такова освобождаване.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-96" title="page-10">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: полски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">i</a>
</span>) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.</p>
</body>
</html>
