<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-06-202506T125202300960-00-TRA-DOC-BG-ARRET-T-0096-23-202505156-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="1" name="EP_Mention"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="23/07/2025 15:43:43" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="Publication intégrale au Rec ou RecFP, mention Rec" name="Mention"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="True" name="Document_de_travail"/>
    <meta content="nKO5xVWqvwiGc8l1GFkasSzLEhDjd+FnJbLK9rztBJA6Qn26NKVa86NAGvx41Jys818V50uBVAGo1Exk0gguyeWoMKds9eq4ydGMhgzJNeB8Ou3hFlNf1BUkWtGPjmt5GR5BP/K3YQ37wvkT2CZD6LgJjwlRVFutTlimA/1FUds=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GendocTemplateSubType"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0096" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_T" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 18-06-25 15:01:05" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="Normal" name="Version"/>
    <meta content="T" name="Juridiction"/>
    <meta content="4cbca960806942bf894e53a26b3567dc" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0096" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RD" name="NatureAff"/>
    <meta content="RD" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="T" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 25.6.2025 г. — Дело T‑96/23</div>
      <div id="rId21" style="default">Uniper Global Commodities/ACER</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      25 юни 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Енергетика — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2017/2195 — Решение на ACER за изменение на методиката за ценообразуване на балансиращата енергия — Налагане на временно ограничение на цената — Жалба, подадена пред апелативния съвет на ACER — Специфични условия и правила относно исковете и жалбите — Член 28, параграф 1 и член 29 от Регламент (ЕС) 2019/942 — Недопустимост поради липса на процесуална легитимация пред апелативния съвет — Възражение за незаконосъобразност — Равенство пред закона и ефективна съдебна защита — Липса на лично засягане — Непосочени качества и фактически положения — Срок за обжалване — Липса на извинима грешка“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело T‑96/23,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      Uniper Global Commodities SE, установено в Дюселдорф (Германия), представлявано от T. Richter, M. Schellberg, C. Sieberg и M. Schleifenbaum, адвокати,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-6" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), представлявана от P. Martinet, E. Tremmel и G. Bertrand, подпомагани от R. van der Hout, J. Wiemer и C. Wagner, адвокати,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-9" title="page-1">
      ответник,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      състоящ се от: M. van der Woude, председател, P. Škvařilová-Pelzl (докладчик), I. Nõmm, G. Steinfatt и D. Kukovec, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: M P. Cullen, administrateur,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      предвид изложеното в съдебното заседание от 9 септември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-16" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Uniper Global Commodities SE иска главно отмяна на Решение A-003‑2022 на апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 9 декември 2022 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се отхвърля като недопустима жалбата му срещу Решение № 03/2022 на ACER от 25 февруари 2022 г. за изменение на методиката за ценообразуване за балансиращата енергия и междузоновата преносна способност, използвани за обмена на балансираща енергия или извършването на процедурата по уравняване на дисбалансите (наричано по-нататък „първоначалното решение“), в частта, в която ACER определя за срок от 48 месеца, считано от 1 юли 2022 г., ограничение на цената, на която доставчиците на балансираща енергия, какъвто е самият жалбоподател, могат да обменят тази енергия на европейските платформи PICASSO и MARI, и при условията на евентуалност, отмяна на първоначалното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С Решение № 01/2020 от 24 януари 2020 г. по предложение на операторите на преносни системи (наричани по-нататък „ОПС“) ACER приема методиката за ценообразуване за балансиращата енергия и междузоновата преносна способност, използвани за обмена на балансираща енергия или извършването на процедурата по уравняване на дисбалансите (наричана по-нататък „спорната методика“), която предвижда по-специално, че цените за доставка на балансираща енергия не трябва да бъдат по-високи или по-ниски от техническо ограничение на цената с около 99 999 евро за мегаватчас (MWh).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 2 юни 2021 г. Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (наричана по-нататък „ЕМОПС за електроенергия“) изготвя от името на всички ОПС предложение за изменение на спорната методика с цел да се замени съществуващото техническо ограничение на цената с ограничение на цената в размер на около 15 000 евро/MWh (наричано по-нататък „предложението на ОПС“). Това предложение е придружено от обяснителна бележка от 28 май 2021 г. В рамките на консултацията с пазара, започната от ЕМОПС за електроенергия, на 20 юли 2021 г. жалбоподателят ѝ представя отрицателно становище по това предложение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като ЕМОПС за електроенергия ѝ изпраща за одобрение предложението на ОПС, на 13 октомври 2021 г. ACER провежда обществена консултация на своя уебсайт и приканва заинтересованите участници на пазара да представят становищата си по това предложение до 10 ноември 2021 г. В този контекст тя поставя по-специално въпроса дали следва да се одобри временно ограничение на цената на етапа на стартиране на европейските платформи за обмен на балансираща енергия PICASSO и MARI. Жалбоподателят участва в тази обществена консултация, като на 10 ноември 2021 г. представя бележки по всички повдигнати от ACER въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От 22 ноември до 6 декември 2021 г. ACER предоставя за консултация на ОПС, ЕМОПС за електроенергия и регулаторните органи на държавите членки (наричани по-нататък „НРО“) изменена от самата нея версия на предложението на ОПС, което предварително им е изпратила, заедно с обосновка на измененията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първоначалното решение, прието на 25 февруари 2022 г. и публикувано на уебсайта ѝ на 28 февруари 2022 г., ACER отхвърля предложението на ОПС, с мотива че то не отговаря на условията по член 30, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 година за установяване на насоки за електроенергийното балансиране (ОВ L 312, 2017 г., стр. 6), и разпорежда запазването в сила на съществуващото техническо ограничение на цената в размер на около от 99 999 EUR/MWh. С приложение I към първоначалното решение обаче ACER изменя спорната методика, като налага временно ограничение на цената в размер на около15 000 евро/MWh, което се прилага изключително за обмена на балансираща енергия на европейските платформи PICASSO и MARI за срок от 48 месеца, считано от 1 юли 2022 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 април 2022 г. жалбоподателят подава жалба срещу първоначалното решение пред апелативния съвет на ACER (наричан по-нататък „апелативният съвет“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното решение апелативният съвет отхвърля като недопустима жалбата на жалбоподателя срещу първоначалното решение с мотива, че жалбоподателят не е имал необходимата процесуална легитимация да подаде такава жалба съгласно член 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22), тъй като не е адресат на първоначалното решение и последното не го засяга лично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искания на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят моли Общия съд:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">като главно искане, да отмени обжалваното решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност, да отмени първоначалното решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди ACER да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество ACER моли Общия съд:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От правна страна</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По главното искане за отмяна на обжалваното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на главното искане за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят изтъква две основания, а именно, първо, неизпълнение на условието за прилагане на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, свързано с личното засягане на жалбоподателя, и второ, по същество, тълкуване на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, което не осигурява полезното действие на производството пред апелативния съвет и съответствието на тази разпоредба с принципа на ефективна съдебна защита, прогласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и с принципа на равенство пред закона, гарантиран от член 20 от Хартата, тъй като апелативният съвет е отказал да приеме, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ACER моли главното искане да бъде отхвърлено по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се разгледа второто основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание: тълкуване на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, което не гарантира полезното действие на производството пред апелативния съвет и съответствието на тази разпоредба с принципа на ефективна съдебна защита, прогласен в член 47 от Хартата, и с принципа на равенство пред закона, гарантиран от член 20 от Хартата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение апелативният съвет е нарушил член 263, четвърта алинея ДФЕС, като е приел, че не е имал необходимата процесуална легитимация да подаде жалба пред него, въпреки че първоначалното решение е подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение апелативният съвет правилно е констатирал с оглед на съдебната практика, че първоначалното решение представлява подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение и който следователно подлежи на обжалване пред съдилищата на Европейския съюз по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Това не било оспорено и от ACER в настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателя обаче апелативният съвет неправилно е приел в обжалваното решение, че той не е процесуално легитимиран да подаде жалба пред него срещу първоначалното решение с оглед на текста на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942. Въпреки това било възможно и необходимо посочената разпоредба да се тълкува и прилага в смисъл, че му предоставя процесуална легитимация да обжалва посоченото решение като подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение и който следователно подлежи на обжалване пред съдилищата на Съюза по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност всяко друго тълкуване на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 накърнявало полезното действие на производството пред апелативния съвет и не позволявало да се осигури съответствието на тази разпоредба с принципа на ефективна съдебна защита, прогласен в член 47 от Хартата, и с принципа на равенство пред закона, гарантиран от член 20 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, полезното действие на производството пред апелативния съвет, замислено като опростен механизъм за пълен административен самоконтрол в интерес на добрата администрация и на облекчаването на работата на съдилищата на Съюза, зависело от това до каква степен то е отворено за многобройните заинтересовани страни, които са действително претърпели вреди вследствие на приетите от ACER решения за регулиране на пазара, каквото е временното ограничение на цената, определено в първоначалното решение. Съгласно съдебната практика обаче разпоредбите на правото на Съюза трябвало да се тълкуват така, че да се запази полезното им действие. В случая стриктното тълкуване на правото на обжалване пред апелативния съвет би довело на практика до освобождаване на ACER от всякакъв самоконтрол при изпълнението на възложените ѝ основни и все по-многобройни и все по-важни задачи за регулиране на пазара. Ако физическите или юридическите лица можеха да обжалват пряко решенията на ACER пред Общия съд, когато те са подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение и ги засягат пряко, това би накърнило полезното действие на опростения механизъм за пълен административен самоконтрол, предвиден в член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, като би довело до опасност от паралелно обжалване пред различни инстанции (а именно апелативния съвет и Общия съд) с различни равнища на контрол (а именно пълен и ограничен контрол).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, единствено възможността за образуване на производство пред апелативния съвет позволявала да се избегне липсата на ефективна съдебна защита, която била в противоречие с първичното право на Съюза и която Договорът от Лисабон целял именно да поправи. Според жалбоподателя, макар с оглед на съображение 34 от Регламент 2019/942 и на съдебната практика изчерпването на процедурата по обжалване, посочена в член 28, параграф 1 от този регламент, да е необходима предпоставка за обжалване пред съда на Съюза, липсата на възможност за физическите или юридическите лица съгласно тази разпоредба да подадат жалба пред апелативния съвет срещу подзаконови актове на ACER, които не включват мерки за изпълнение и ги засягат пряко, но не и лично, ги лишава впоследствие от правото им на обжалване пред Общия съд по член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според доктрината и съдебната практика обаче специфичните правила за вътрешно обжалване на органи, служби или агенции на Съюза, установени на основание член 263, пета алинея ДФЕС, не можели да поставят под въпрос правораздавателната компетентност на Общия съд. Всъщност подобни условия биха накърнили принципа на ефективна съдебна защита, прогласен в член 47 от Хартата, който съгласно съдебната практика изисквал ефективна съдебна защита срещу всички актове на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Освен това, ако трябва да се приеме, че физическите или юридическите лица трябва да обжалват решенията на ACER пряко пред Общия съд, когато възнамеряват да оспорят подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение и ги засягат пряко, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, това не би било в съответствие с волята на законодателя на Съюза да отдаде предимство на механизма за отнасяне на спора до „апелативен орган“ в рамките на агенциите на Съюза, за да даде възможност за пълен контрол върху сложните им преценки от техническа или научна гледна точка, тъй като съгласно съдебната практика контролът, упражняван впоследствие от съда на Съюза, е ограничен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това не било в съответствие и с принципа на равенство пред закона, гарантиран от член 20 от Хартата и приложен в съдебната практика, доколкото физическите или юридическите лица, които са най-неблагоприятно засегнати от решенията на ACER, биха били третирани, без това да е обективно обосновано, по-неблагоприятно от други, що се отнася до процесуалната им легитимация, каквото е в случая положението на доставчиците на балансираща енергия в сравнение с ОПС. Предвид ограничения брой индивидуални решения с нормативен обхват, приети от ACER, както и възможността различните паралелни жалби да се разглеждат заедно или да бъдат свързвани помежду им, апелативният съвет не бил изложен в действителност на опасност от претоварване и можел да изпълни възложената му от законодателя задача, а именно да облекчи работата на съдилищата на Съюза и да осигури пълен контрол върху решенията на ACER.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателя в обжалваното решение апелативният съвет не е трябвало да се придържа само към текста на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942. Всъщност от съдебната практика следвало, че текстът на разпоредба от вторичното право може и трябва да бъде предмет на разширително тълкуване, което дори надхвърля предвиденото в текста ѝ, тъй като, както е в случая, съответствието ѝ с първичното право налага това. Би било в противоречие с първичното право обаче да се възприеме по-ограничително тълкуване на процесуалната легитимация на физическите или юридическите лица в рамките на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, отколкото в рамките на член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ACER оспорва доводите на жалбоподателя и иска второто основание да бъде отхвърлено по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред е необходимо да се припомни, че съдът на Съюза вече е приел, че е достатъчно представянето на основанията по същество, а не чрез правната им квалификация, при условие че тези основания могат достатъчно ясно да се изведат от жалбата (вж. решения от 23 септември 2004 г., Италия/Комисия, C‑297/02, непубликувано, EU:C:2004:550, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 24 септември 2015 г., Италия и Испания/Комисия, T‑124/13 и T‑191/13, EU:T:2015:690, т. 33 и цитираната съдебна практика; решение от 19 януари 2017 г., Комисия/Frieberger и Vallin, T‑232/16 P, непубликувано, EU:T:2017:15, т. 33).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно съдебната практика може да се приеме, че е направено мълчаливо възражение за незаконосъобразност, ако от исковата молба или жалбата относително ясно следва, че ищецът или жалбоподателят фактически повдига такова оплакване (вж. в този смисъл решения от 6 юни 1996 г., Baiwir/Комисия, T‑262/94, EU:T:1996:75, т. 37, от 27 ноември 2018 г., Mouvement pour une Europe des nations et des libertés/Парламент, T‑829/16, EU:T:2018:840, т. 66, и от 21 декември 2022 г., Falke/Комисия, T‑306/21, EU:T:2022:834, т. 30).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съдържанието на второто основание, изложено в точки 138—151 и 159 от жалбата и в точки 56—60 от репликата, обаче е видно, че жалбоподателят поддържа по същество, че за да бъде в съответствие с принципа на ефективна съдебна защита и с член 47 от Хартата, както е приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС, който му предоставя процесуална легитимация да подаде пред съда на Съюза жалба за отмяна на всеки акт като първоначалното решение, който е подзаконов акт, засяга го пряко и не включва мерки за изпълнение, както и с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата, член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 е трябвало да бъде тълкуван от апелативния съвет в обжалваното решение в смисъл, че му позволява да подаде жалба пред него срещу посоченото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображенията, изложени в точка 23 по-горе, трябва да се разбират в смисъл, че по същество обхващат двойно оплакване, а именно или за тълкуване на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 от апелативния съвет в обжалваното решение, което не съответства на принципа на ефективна съдебна защита и на член 47 от Хартата, приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, както и на принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата (първо оплакване), или за имплицитно възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 поради несъответствие със същите принципи и с членове от Хартата (второ оплакване).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на процесуално-организационно действие, предприето на основание членове 89 и 90 от Процедурния правилник на Общия съд, жалбоподателят потвърждава, че жалбата имплицитно съдържа такова възражение за незаконосъобразност на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото в отговор на друго процесуално-организационно действие ACER възразява, че възражението за незаконосъобразност на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 е направено със закъснение в отговора на жалбоподателя на процесуално-организационното действие, постановено от Общия съд спрямо него, и следователно в съответствие със съдебната практика, установена с точка 23 от решение от 15 май 2008 г., Испания/Съвет (C‑442/04, EU:C:2008:276), в точки 38 и 39 от решение от 26 юни 2008 г., Alferink и др./Комисия (T‑94/98, EU:T:2008:226) и в точки 64—66 от решение от 24 септември 2008 г., Reliance Industries/Съвет и Комисия (T‑45/06, EU:T:2008:398), трябва да се отхвърли като недопустимо, необходимо е да се отбележи, че двете оплаквания, посочени в точка 26 по-горе, следват достатъчно ясно от точки 138—151 от жалбата. Ето защо следва повдигнатото от ACER възражение да се отхвърли и тези две оплаквания да се разгледат по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се отбележи, че както признават страните в писмените си изявления и апелативният съвет в точки 42 и 52 от обжалваното решение, първоначалното решение, макар и прието под формата на решение, адресирано индивидуално до ОПС в региона, обхващащ Белгия, Чешката република, Германия, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричан по-нататък „регион CORE“), е подзаконов акт, който засяга пряко жалбоподателя, без да включва мерки за изпълнение по смисъла на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, така че с оглед на това решение жалбоподателят попада в категорията на физическите или юридическите лица, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това уточнение следва да се провери дали, както поддържа жалбоподателят в рамките на първото оплакване, апелативният съвет е трябвало да тълкува в обжалваното решение член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 в смисъл, че му предоставя процесуална легитимация да обжалва първоначалното решение, за да се гарантира съответствието на тази разпоредба с принципа на ефективна съдебна защита и с член 47 от Хартата, приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, както и с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съдебната практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие. Поради това, след като смисълът на такава разпоредба следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът на Съюза не може да се отклонява от това тълкуване (вж. решение от 23 ноември 2023 г., Ministarstvo financija (C‑682/22, EU:C:2023:920, т. 31 и цитираната съдебна практика). Съгласно постоянната практика за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, след като нейният текст не очертава изрично обхвата ѝ, следва да се вземат предвид контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно текста на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, който се отнася до „[р]ешения, които подлежат на обжалване“, „[в]сяко физическо или юридическо лице, включително [НРО], може да обжалва решение [на ACER], посочено в член 2, буква г) [от този регламент], на което то е адресат, както и всяко решение, което, макар и под формата на адресирано към друго лице решение, го засяга пряко и лично“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая е безспорно, че първоначалното решение, с което ACER се е произнесла по измененията на спорната методика, предложени от ОПС от регион CORE в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) от Регламент 2019/942, е решение на ACER сред посочените в член 2, буква г) от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От ясния и точен текст на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 следва, че в качеството си на юридическо лице, което не е адресат на първоначалното решение, адресирано до ОПС от регион CORE в съответствие с член 2 от същия регламент, жалбоподателят може да обжалва посоченото решение само ако то го засяга не само пряко, но и лично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да е вярно, че така прогласеното в член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 условие за лично засягане трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото на Съюза, гарантирани от Хартата, такова тълкуване не може да доведе до неприлагане на посоченото условие, което е предвидено изрично в текста, като в противен случай би се стигнало до тълкуване contra legem.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика широко тълкуване е възможно само ако е съвместимо с текста на разглежданата разпоредба, и дори принципът за тълкуване в съответствие с норма от по-горен ранг не може да служи за основа на тълкуване contra legem (вж. определение от 15 декември 2023 г. Stan/Европейска прокуратура, T‑103/23, EU:T:2023:871, т. 30 и цитираната съдебна практика; вж. и по аналогия решения от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом, C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 61, и от 5 октомври 2020 г., Brown/Комисия, T‑18/19, EU:T:2020:465, т. 111).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че в обжалваното решение апелативният съвет е имал основание да не тълкува член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 в смисъл, че разрешава на жалбоподателя в качеството му на юридическо лице по смисъла на тази разпоредба да подаде жалба пред него срещу първоначалното решение, без да е необходимо да доказва, че е не само пряко, но и лично засегнат от посоченото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък следва да се разгледа по същество второто оплакване относно посоченото в точка 26 по-горе имплицитно възражение за незаконосъобразност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно един от общите принципи на тълкуването актът на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение неговата валидност (решения от 4 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑403/99, EU:C:2001:507, т. 37, и от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 47). Освен това, когато разпоредба от правото на Съюза подлежи на различни тълкувания, предимство трябва да се отдаде на това, което може да запази нейното полезно действие (решение от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 47; вж. в този смисъл и решение от 22 септември 1988 г., Land de Sarre и др., 187/87, EU:C:1988:439, т. 19 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се отбележи, че в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия, постановени от Общия съд спрямо тях, ACER при условията на евентуалност, както и Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия с главното си искане твърдят, че член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 не противоречи на принципа на ефективна съдебна защита, нито на член 47 от Хартата, приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС, както и на принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата, тъй като не е пречка в случаи като настоящия физическите или юридическите лица, които не са адресати на акт на ACER с общо приложение, който не включва мерки за изпълнение, и които лица са пряко, но не лично засегнати от този акт, а именно категорията физически или юридически лица, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, да подадат пряко жалба пред Общия съд за отмяна на посочения акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като спрямо него първоначалното решение е подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон (вж. т. 29 по-горе) жалбоподателят е от категорията на физическите или юридическите лица, за които се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, които, както и другите две категории физически или юридически лица, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, а именно физическите или юридическите лица, които са адресати на акта или са пряко и лично засегнати от него, могат да подадат жалба срещу него пред съда на Съюза при условията, предвидени в член 263, първа и втора алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 263, пета алинея ДФЕС обаче предвижда, че актовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По предложение на Комисията законодателят на Съюза е предвидил в членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 във връзка със съображение 34 от посочения регламент, че физическите или юридическите лица, адресати на актовете на ACER или засегнати пряко и лично от тях, трябва по съображения за опростяване на процедурата да имат право на обжалване пред апелативния съвет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст и както е видно от отговорите им в рамките на процесуално-организационните действия, постановени от Общия съд спрямо тях, Парламентът, Съветът и Комисията считат, че сред физическите или юридическите лица, които съгласно член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 могат да подадат жалба срещу решение на ACER по член 2, буква г) от посочения регламент, не следва да се включват физическите или юридическите лица, попадащи в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, доколкото по принцип ACER приема „индивидуални решения“ на основание член 2, буква г) от този регламент, за които е имало възможност да бъдат обжалвани пред апелативния съвет. Ако ACER е приела подзаконов акт, както е в настоящия случай (вж. т. 29 по-горе), предвидената в член 263, четвърта алинея ДФЕС възможност за обжалване би била пряко достъпна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото в това отношение жалбоподателят поддържа, че в приложение на член 29 от Регламент 2019/942 не може да подаде пряко пред Общия съд жалба за отмяна на първоначалното решение въз основа на третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се отбележи, че несъмнено член 29 от Регламент 2019/942 предвижда, че „[жалби] за отмяна на решение, издадено от ACER в съответствие с [посочения] регламент […] може да се предявяват пред Съда [на Европейския съюз] само след изчерпване на предвидената в член 28 [от този регламент предварителна] процедура по обжалване“ и че тази разпоредба задължава непривилегированите жалбоподатели да искат от Общия съд отмяната на решенията, приети от апелативния съвет (вж. в този смисъл решение от 16 март 2022 г., MEKH и FGSZ/ACER, T‑684/19 и T‑704/19, EU:T:2022:138, т. 35—42).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се отбележи, че решение от 16 март 2022 г., MEKH и FGSZ/ACER (T‑684/19 и T‑704/19, EU:T:2022:138), трябва да се тълкува с оглед на неговия контекст, и по-специално на факта, че жалбоподателите по това дело безспорно са имали процесуална легитимация пред апелативния съвет, но не е било допустимо да оспорват пред Общия съд законосъобразността на първоначалните решения на ACER с оглед на членове 28 и 29 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, доколкото по изложените в точка 45 по-горе причини законодателят на Съюза не е предвидил предварителната процедура по обжалване по член 28 от Регламент 2019/942 да се отнася за категорията физически или юридически лица, към която спада жалбоподателят, изчерпването на посочената процедура, изисквано от член 29 от този регламент, не може да се тълкува в смисъл, че се прилага към тази категория. От това следва, че физическите или юридическите лица от категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, не попадат в приложното поле на задължителната предварителна процедура по обжалване, въведена с членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, и за разлика от жалбите, попадащи в другите две категории, посочени в член 28, параграф 1 от този регламент, тези лица трябва да подадат пряко пред Общия съд жалбите си срещу разглежданите актове на ACER в съответствие с третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както поддържат Парламентът, Съветът и Комисията в отговорите си рамките на процесуално-организационните действия, Регламент 2019/942 не може да се тълкува в смисъл, че законодателят на Съюза е искал да подложи на контрол от апелативния съвет всички приети от ACER актове, доколкото материалният обхват на член 28 от посочения регламент се свежда до индивидуалните решения, посочени в член 2, буква г) от този регламент. Освен това законодателят на Съюза е следвал и този „хибриден“ подход при създаването на органите по обжалване на няколко други органи и агенции, както е видно от регламентите за създаване на органите по обжалване на Европейската агенция по химикалите (ECHA), Европейския банков орган (ЕБО), Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). В това отношение следва да се отбележи, че в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия Парламентът, Съветът и Комисията подчертават, че липсата на изрично посочване в Регламент 2019/942 на възможността за пряко сезиране на съда на Съюза в случаите, в които условията за допустимост по член 28 от този регламент не са изпълнени, е без значение, тъй като такова посочване би било чисто декларативно, защото не е необходимо член 263 ДФЕС да бъде транспониран във вторичното право на Съюза, за да бъде приложим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това предложеното в точка 48 по-горе тълкуване не противоречи на точка 57 от решение от 9 март 2023 г., ACER/Aquind (C‑46/21 P, EU:C:2023:182), в което Съдът постановява, че „органи[те] по обжалване [на агенциите на Съюза] са подходящо средство за защита на правата на засегнатите страни“, тъй като тази констатация не означава, че контролът, упражняван от апелативния съвет на ACER, е единственото подходящо средство за защита спрямо решенията на ACER на правата на физическите или юридическите лица, които не могат да сезират този съвет на основание член 28 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това тълкуване не противоречи и на съображение 34 от Регламент 2019/942, в което се посочва, че „[с] цел съкращаване на процедурата, когато ACER има правомощия да взема решения, на заинтересованите страни следва да се предостави право на обжалване пред [а]пелативен съвет“. Всъщност това съображение трябва да се разглежда във връзка с текста на членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 и цитираната в точка 50 по-горе съдебна практика, от които следва, че апелативният съвет е подходящо средство за защита на правата на страните, засегнати от актовете на ACER, доколкото отговарят на условията за допустимост, посочени в този регламент. При все това нито съображение 34 от Регламент 2019/942, нито посочената по-горе съдебна практика могат да се тълкуват в смисъл, че прякото сезиране на съда на Съюза на основание член 263 ДФЕС от физически или юридически лица, които не могат да сезират апелативния съвет на основание член 28 от посочения регламент, не е подходящо средство за първоинстанционен контрол на законосъобразността на актовете на ACER.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки че, както поддържат ACER, Парламентът, Съветът и Комисията в отговорите си на устните въпроси на Общия съд в съдебното заседание или в рамките на процесуално-организационните действия, постановени от Общия съд спрямо тях, член 263, пета алинея ДФЕС предоставя на законодателя на Съюза право на преценка при определянето на специфични условия и правила, които да бъдат въведени, що се отнася до жалбите, подадени от физически или юридически лица срещу актове на орган, служба или агенция на Съюза, предназначени да произведат правно действие спрямо тях, такова правомощие може да се упражнява единствено при спазване на първичното право, и по-специално на общите принципи на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение следва да се постави, на първо място, въпросът дали, както поддържа жалбоподателят, въведената с член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 разлика в третирането между категорията физически или юридически лица, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, и другите категории физически или юридически лица, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, що се отнася до възможността за сезиране на апелативния съвет, е несъвместима с принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда равенството пред закона, прогласено в член 20 от Хартата, е общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако разграничаването им не е обективно обосновано (вж. решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие), C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 57 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изискването положенията да са сходни, за да може да се определи дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се преценява с оглед на всички характерни за тези положения обстоятелства, и по-специално с оглед на предмета на установяващия разглежданото различие акт и на преследваната от него цел, като в това отношение трябва да се вземат предвид принципите и целите в областта, към която се отнася този акт. Когато разглежданите положения не са сходни, различното им третиране не нарушава предвиденото в член 20 от Хартата равенство пред закона (вж. решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие), C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 58 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се прецени дали с оглед на предмета и целта на системата за вътрешно обжалване на ACER, въведена с членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, положението на физическо или юридическо лице, попадащо в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, което желае да подаде жалба за отмяна на решение на ACER въз основа на този регламент, е сходно с това на физическо или юридическо лице, попадащо в другите категории, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, което също желае да подаде такава жалба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се припомни, че, както съдът на Съюза вече е имал възможност да потвърди, доколкото законодателят на Съюза е възнамерявал да снабди апелативния съвет с необходимата експертиза, за да може самият той да извършва преценки на свързани с енергетиката сложни фактически обстоятелства от техническо и икономическо естество, последният не може да се ограничава до упражняването на ограничен контрол върху решенията на ACER. Напротив, въз основа на научната компетентност на своите членове, той трябва да провери дали с изтъкнатите от жалбоподателя доводи може да се докаже, че в съображенията, на които се основава решението на ACER, са допуснати грешки (вж. в този смисъл решения от 9 март 2023 г., ACER/Aquind, C‑46/21 P, EU:C:2023:182, т. 53—72, и от 18 ноември 2020 г., Aquind/ACER, T‑735/18, EU:T:2020:542, т. 45—71).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст съдът на Съюза е уточнил, че създаването на апелативния съвет се вписва в общ подход, възприет от законодателя на Съюза, целящ да снабди агенциите на Съюза с органи по обжалване, когато са им предоставени правомощия да вземат решения по сложни технически или научни въпроси, които могат да засегнат пряко правното положение на съответните страни. Тези органи по обжалване са подходящо средство за защита на правата на засегнатите страни в контекст, в който съгласно постоянната съдебна практика, след като органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално що се отнася до много сложни фактически обстоятелства от научен и технически характер, за да определят естеството и обхвата на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се ограничава до проверката дали упражняването на това право е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или още дали тези органи не са надхвърлили явно пределите на правото си на преценка (решение от 9 март 2023 г., ACER/Aquind, C‑46/21 P, EU:C:2023:182, т. 56 и 57; вж. също решение от 7 март 2013 г., Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑93/10, EU:T:2013:106, т. 76 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че като не позволява на физическите или юридическите лица, които подобно на жалбоподателя попадат в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, да сезират апелативния съвет, член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 установява разлика в третирането, доколкото тези лица ще могат да се ползват единствено от ограничен контрол върху решенията на ACER, упражняван от Общия съд по отношение на свързаните с енергетиката сложни научни, технически или икономически преценки, докато физическите или юридическите лица, попадащи в категориите, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да се ползват от пълен контрол, упражняван от апелативния съвет по отношение на посочените научни, технически или икономически преценки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както ACER, Парламентът, Съветът и Комисията изтъкват по същество в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия, постановени от Общия съд спрямо тях, тази разлика в третирането, що се отнася до достъпа до пълния контрол, извършван от апелативния съвет, все пак се обосновава от повече или по-малко интензивната връзка между различните категории физически или юридически лица, засегнати от решенията на ACER. Всъщност, докато физическите или юридическите лица, попадащи в категориите, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, са индивидуализирани с посочените решения, доколкото са техни адресати или тези решения ги засягат по аналогичен начин, по който би бил засегнат техен адресат, поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223, и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 93), не е такъв случаят с физическите или юридическите лица, попадащи в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така тази разлика в третирането, основана на обективните критерии, установени в член 28 от Регламент 2019/942, е обоснована, тъй като е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и е съразмерна на целта на съответното третиране (вж. в този смисъл решения от 5 юли 1977 г., Bela-Mühle Bergmann, 114/76, EU:C:1977:116, т. 7, и от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност използването на обективните критерии, определени от законодателя на Съюза в член 28 от Регламент 2019/942, е свързано с преследваната с тази разпоредба цел, а именно да се създаде система от способи за защита по административен ред, отнасящи се до конкретни категории актове на ACER и до физически или юридически лица, които имат интензивна връзка с тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид по-малко интензивната им връзка с „индивидуалните решения“ на ACER в сравнение с физическите или юридическите лица, попадащи в категориите, за които се отнасят първата и втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, е обосновано и подходящо физическите или юридическите лица, които като жалбоподателя попадат в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, да разполагат само с възможността да се ползват от ограничен контрол пред Общия съд върху посочените решения, като се има предвид, че за разлика от попадащите в другите две категории, посочените лица не са обвързани нито със задължението, наложено с член 29 от Регламент 2019/942, да изчерпят предварителната процедура по обжалване по член 28 от този регламент (вж. т. 47 по-горе), нито с процедурата за предварително допускане на обжалване, предвидена в член 58а от Статута на Съда на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно съдебната практика, за да може да се твърди, че законодателят на Съюза е нарушил принципа на равно третиране, той трябва да е третирал по различен начин сходни положения, с което да е поставил някои лица в по-неблагоприятно положение по отношение на други (решения от 13 юли 1962 г., Klöckner-Werke и Hoesch/Върховен орган, 17/61 и 20/61, EU:C:1962:30, стр. 652, и от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 39).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение извършваният от Общия съд пряк контрол не може да се счита за неблагоприятен за физически или юридически лица, които от гледна точка на акт на ACER не се намират в някоя от хипотезите, посочени в член 28 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност фактът, че разглеждането от апелативния съвет на акт на ACER е било счетено за подходящо средство за защита на правата на физическите или юридическите лица, които имат интензивна връзка с този акт в контекст, в който органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално що се отнася до много сложните фактически обстоятелства от научно и техническо естество, при определянето на естеството и обхвата на приеманите от тях мерки (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., ACER/Aquind, C‑46/21 P, EU:C:2023:182, т. 57), не може да се тълкува в смисъл, че това означава, че пряко обжалване пред Общия съд на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС съответно не може да се счита за подходящо средство за защита на правата на физическите или юридическите лица, които имат по-малко интензивна връзка със същия акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че в член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 законодателят на Съюза е въвел обоснована разлика в третирането на физически или юридически лица, които не са в идентично или сходно положение с оглед на решенията на ACER и поради това не следва да бъдат обвързани с едни и същи специфични условия или правила, що се отнася до подадените от тях жалби срещу посочените решения, така че не може да се счита, че тази разлика в третирането нарушава принципа на равенство пред закона, закрепен в член 20 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се постави въпросът дали, както поддържа жалбоподателят, невъзможността за физическите или юридическите лица, които като него попадат в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, да сезират апелативния съвет, нарушава принципа на ефективна съдебна защита и член 47 от Хартата, приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 47 от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в същия член условия. От практиката на Съда и от тази на Европейския съд по правата на човека следва, че правото на достъп до съд не е абсолютно право и поради това то може да съдържа пропорционални ограничения, които преследват легитимна цел и не накърняват самата същност на това право (вж. определение от 6 април 2017 г., PITEE/Комисия, C‑464/16 P, непубликувано, EU:C:2017:291, т. 31 и цитираната съдебна практика). В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата ограничаването на право на ефективни правни средства за защита е обосновано само ако е предвидено в закон, ако зачита основното съдържание на същото право и, при спазване на принципа на пропорционалност, ако е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други лица (решения от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 160, и от 15 септември 2016 г., Star Storage и др., C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай, както вече бе отбелязано (вж. т. 47 и 67 по-горе), от член 263, четвърта алинея ДФЕС във връзка с членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, тълкувани с оглед на припомнения в точка 40 по-горе общ принцип на тълкуване, следва, че физическите или юридическите лица, които като жалбоподателя попадат в категорията, за която се отнася третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон, могат да обжалват пряко пред Общия съд решенията на ACER.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че доколкото жалбата за отмяна пред Общия съд остава достъпна, не може да се приеме, че законодателят на Съюза е нарушил правото на ефективна съдебна защита при приемането на членове 28 и 29 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено, както отбелязват апелативният съвет в точка 57 от обжалваното решение и жалбоподателят в съдебното заседание, специфичните условия и правила за обжалване пред апелативния съвет, въведени от законодателя на Съюза в членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, водят до незадоволителни процедурни усложнения. От една страна, те биха могли да предполагат успоредно подаване на жалби срещу едни и същи решения на ACER пред апелативния съвет и Общия съд или от едни и същи физически или юридически лица в случай на съмнения относно категорията, посочена в член 263, четвърта алинея ДФЕС, към която принадлежат, или от физически или юридически лица от различни категории, посочени в същата разпоредба, с всички усложнения, присъщи на разглеждането на такива жалби (спиране, липса на основание за произнасяне и т.н.). От друга страна, като поставя съответната компетентност на апелативния съвет и на Общия съд да разгледат жалба, подадена от физическо или юридическо лице, което не е адресат на акт на ACER, но по отношение на която този акт поражда правни последици, а следователно и процедурата, която той трябва да следва, за да оспори посочения акт, в зависимост от сложния правен въпрос дали това лице е „лично засегнато“ от посочения акт, прилагането на тези специфични условия и правила би могло да подхранва редица съдебни спорове пред апелативния съвет, Общия съд и Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това, от една страна, рискът от паралелно обжалване на един и същ акт на ACER съществува независимо от членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, тъй като, както е видно по-специално от точка 31 от решение от 16 март 2022 г., MEKH и FGSZ/ACER (T‑684/19 и T‑704/19, EU:T:2022:138), привилегированите жалбоподатели имат право да сезират пряко Общия съд с жалба за отмяна на решение на ACER. От друга страна, сложността на понятието „лично засягане“ не произтича конкретно от въведената с членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 система за обжалване по административен ред.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всяко положение е вярно, че подобни процесуални усложнения не са достатъчни, за да се констатира, че въведената система за обжалване сама по себе си противоречи на принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран от член 47 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно не може да се приеме и че член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 нарушава принципа на ефективна съдебна защита и член 47 от Хартата, приложен с член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо възражението за незаконосъобразност трябва да се отхвърли като неоснователно, така че второто основание следва да се отхвърли в своята цялост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение по-нататък следва да се разгледа по същество първото основание, а именно нарушение на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание: нарушение на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение апелативният съвет е нарушил член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, като е приел, че не е имал необходимата процесуална легитимация да подаде жалба пред него срещу първоначалното решение, въпреки че е бил пряко и лично засегнат от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят отбелязва, че в точка 41 и сл. от обжалваното решение апелативният съвет правилно е констатирал с оглед на съдебната практика, че е пряко засегнат от първоначалното решение, което пряко засяга правното му положение, като временно го възпрепятства да определя свободно цените на офертите си на пазара на балансираща енергия, тъй като офертите, които надхвърлят временното ограничение на цената, определено в първоначалното решение, вече не могат да бъдат приемани от ОПС от регион CORE, преминаващи през европейските платформи PICASSO и MARI.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това според жалбоподателя апелативният съвет неправилно е отказал да приеме в обжалваното решение, че той е лично засегнат от първоначалното решение в съответствие с принципите, изведени от съдебната практика при прилагането на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така както са адаптирани към целта на процедурата пред апелативния съвет, която съгласно съображение 34 от Регламент 2019/942 е замислена като опростен механизъм за пълен административен самоконтрол в интерес на добрата администрация, на разположение на редица лица, заинтересовани от приетите от ACER решения за регулиране на пазара, каквото е временното ограничение на цената, определено в първоначалното решение. Този механизъм бил отговор на изразените от Съда опасения що се отнася до делегирането на органи или агенции на приемането на индивидуални решения, предполагащи упражняване на широко право на преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче някои участници на пазара, а именно ОПС, били особено интегрирани в процеса на вземане на решения и били определени като единствените адресати на актове, които несъмнено били приети под формата на индивидуални решения по смисъла на член 288, четвърта алинея, второ изречение ДФЕС, но на практика имали нормативен обхват, което предполагало на другите засегнати от тях участници на пазара да се предостави възможност да се ползват от пълен контрол, за да могат да защитят своите интереси, които биха могли да бъдат противоположни на интересите на ОПС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на това положение жалбоподателят твърди, че член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 трябва да се тълкува в съответствие с член 5, параграф 8 от Регламент 2017/2195, който признава на всяка страна, включително участниците на пазара, право да обжалва пред НРО решенията на ОПС. Предлаганото от ACER тълкуване на член 28 от Регламент 2019/942 не само било „незадоволително“, както констатирал апелативният съвет в точка 57 от обжалваното решение, но и не било в съответствие с принципите на ефективна съдебна защита и на недопускане на дискриминация и противоречало на целта на въведения от този член механизъм за облекчаване на работата съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, жалбоподателят посочва, че е участвал активно в процедурата, довела до приемането на първоначалното решение, което съгласно съдебната практика е релевантно обстоятелство наред с други, за да се установи личното засягане на жалбоподателя. В случая той участвал активно в обществената консултация, започната от ЕМОПС за електроенергия на основание член 10 от Регламент 2017/2195, преди предложението на ОПС да бъде представено на ACER, като изпратил на последната становището си от 30 юли 2021 г. Освен това участвал активно и в проведената от ACER обществена консултация по посоченото предложение, като ѝ представил становището си от 10 ноември 2021 г. В съответствие с член 10, параграф 6 от Регламент 2017/2195 ОПС и накрая ACER е трябвало да се съобразят със становището му от 30 юли 2021 г. или да обяснят в предложението си точните причини, поради които се отклоняват от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, жалбоподателят отбелязва, че е лично засегнат от първоначалното решение по аналогичен начин като ОПС, които са неговите адресати, ако не и в по-голяма степен от тях, доколкото съгласно съдебната практика това решение засяга съществено и неблагоприятно конкурентното му положение на пазара за доставка на балансираща енергия, като изкуствено понижава цената, на която може да продава тази електроенергия на ОПС, които са единствените ѝ заявители, така че временно е възпрепятстван да се ползва от пазарна цена, която би трябвало да бъде по-висока (за да се покрият значителните пропуснати ползи от офертите), или да се конкурира с цените за посочената електроенергия. Жалбоподателят счита, че подобно на няколко други доставчици на балансираща енергия, които преминали процедура по предварително оценяване на инсталации при високи променливи пределни разходи, първоначалното решение главно е насочено към него и го засяга, докато е поставило в благоприятно положение ОПС, които са негови адресати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от материалноправна гледна точка жалбоподателят бил един от основните адресати на първоначалното решение, което накърнявало свободата му на стопанска инициатива, като го възпрепятствало да продава балансираща енергия на цена, покриваща не само променливите разходи на неговите електроцентрали, но и големите инвестиции, направени за поддържане на експлоатационната им наличност на пазара на балансираща енергия, въпреки малката вероятност да бъдат задействани, вследствие на високите им променливи пределни разходи и оттук поради позицията им в долната част на списъка за подредба на офертите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е предвидено в съдебната практика, същественото засягане в случая на положението на жалбоподателя на пазара било резултат от пропуснати ползи, произтичащи за него от първоначалното решение, без да се отчита фактът, че други конкуренти биха могли да бъдат засегнати по аналогичен начин. В това отношение жалбоподателят се позовава по-специално на положението на две централи в Аудорф и Итцехое, които стопанисва в Германия и в които е направил големи инвестиции, за да поддържа годността им за функциониране и оперативната им наличност на пазара на балансираща енергия. Освен това според жалбоподателя първоначалното решение го засяга особено в качеството му на доставчик на балансираща енергия, който извършва дейност в Германия, а именно в една от малкото контролни зони, която вече е свързана с европейските платформи PICASSO и MARI, успешно е преминал продължителна и скъпоструваща процедура по предварително оценяване на инсталации за доставката на балансираща енергия и е възпрепятстван да подава оферти на цени, които в голяма степен могат да надхвърлят 15 000 евро/MWh, обосновани от високите променливи разходи за разглежданите инсталации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение апелативният съвет неправилно се е основал на принципа, че е трябвало да докаже, че е засегнат по начин, качествено различен от всички останали участници на пазара на балансираща енергия. Такова условие обаче не произтичало от принципите, изведени от съдебната практика при прилагането на член 263, четвърта алинея ДФЕС, нито било обосновано от целта на производството пред апелативния съвет, припомнена в точка 80 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, жалбоподателят твърди, че е индивидуализиран с първоначалното решение по същия начин както ОПС, които са негови адресати, доколкото това решение нарушава процедурните гаранции, които правото на Съюза му предоставя при приемането му по смисъла на съдебната практика. Всъщност от момента, в който е заместила ОПС от регион CORE, изменяйки предложението им, ACER е трябвало да зачете и правото на консултиране, предвидено в член 10 от Регламент 2017/2195. В случая, като участвал в обществената консултация, започната от ЕМОПС за електроенергия въз основа на този член преди предложението на ОПС да бъде представено на ACER, а след това в започнатата от ACER процедура по консултиране, той изразил намерението си да защити интересите и правата си в рамките на изменението на спорната методика. Освен това на етапа на репликата жалбоподателят упреква ACER, че не е зачела правото му да бъде предварително изслушан, гарантирано от член 14, параграф 6 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ACER оспорва доводите на жалбоподателя и иска първото основание да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се припомни, че „[с]пецифичните условия и правила“ по смисъла на член 263, пета алинея ДФЕС трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че сочат установяването от орган, служба или агенция на Съюза на чисто вътрешни условия и правила, които предхождат съдебното обжалване и уреждат по-специално функционирането на механизъм за самоконтрол или развитието на производство за доброволно решаване на спора, за да се избегне съдебен спор пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл определение от 12 септември 2013 г., European Dynamics Luxembourg и др./СХВП, T‑556/11, EU:T:2013:514, т. 60, и решение от 25 октомври 2018 г., KF/SATCEN, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 107). Следователно тези специфични условия и правила трябва да останат изцяло съвместими с общия режим, предвиден в член 263 ДФЕС по отношение на компетентността на съда на Съюза да разглежда възложените му жалби (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2016 г., Italian International Film/EACEA, T‑676/13, EU:T:2016:62, т. 27, от 8 юни 2016 г., Monster Energy/EUIPO (Изображение на символ на мир), T‑583/15, EU:T:2016:338, т. 43, и от 8 юни 2016 г., Monster Energy/EUIPO (GREEN BEANS), T‑585/15, непубликувано, EU:T:2016:339, т. 41).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че когато в общия режим, предвиден в член 263 ДФЕС, съществуват едни и същи условия за допустимост и при специфичните условия и правила, приети на основание член 263, пета алинея ДФЕС, те по принцип трябва да се тълкуват еднакво. Ето защо, за да се прецени дали жалбоподателят е лично засегнат от оспорения акт, а именно първоначалното решение на основание член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, следва да се вземе предвид съдебната практика по втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условието за лично засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се припомни, че физическо или юридическо лице, различно от адресата на даден акт, може да твърди, че е лично засегнато от този акт, само ако последният се отнася до това лице поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресата на акта (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от съдебната практика по член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва принцип, съгласно който жалбоподателят, физическо или юридическо лице, което не е адресат на оспорвания от него акт, трябва да посочи и да докаже в подкрепа на жалбата си, че притежава присъщи за него качества или че фактическото му положение го разграничава от всички останали лица и го индивидуализира по аналогичен начин, както адресата на акта (вж. в този смисъл определения от 28 септември 2011 г., UCAPT/Съвет, T‑96/09, непубликувано, EU:T:2011:542, т. 47, и от 6 май 2020 г., Sabo и др./Парламент и Съвет, T‑141/19, непубликувано, EU:T:2020:179, т. 32). В този смисъл член 15, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на апелативния съвет припомня, че жалбоподателят трябва да докаже, че е пряко и лично засегнат от решението на ACER в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както е видно от описанието на доводите му в точка 45 от обжалваното решение, което описание не е оспорено в рамките на настоящото производство по обжалване, във връзка с точки 99—110 от писменото му изложение на основанията за обжалването пред апелативния съвет от 28 април 2022 г., жалбоподателят е поддържал пред апелативния съвет, че е лично засегнат от първоначалното решение, тъй като то засягало съществено конкурентното му положение на германския пазар на балансираща енергия, на който извършва дейност като един от най-големите доставчици. Той защитавал активно интересите си на посочения пазар и по-специално взел участие в процедурата по консултиране по предложението на ОПС и отговорил на въпросите на ACER. Той бил особено засегнат от първоначалното решение, тъй като много от неговите инсталации, за които преминал процедура по предварително оценяване, имали високи променливи пределни разходи. Това решение засягало предварително определена група от икономически оператори, от която той бил част и която се състояла от доставчици на балансираща енергия, които успешно за преминали процедура по предварително оценяване на инсталации за доставката на балансираща енергия или чиито инсталации били в процес на предварително оценяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 46—50 от обжалваното решение апелативният съвет е разгледал така посочените от жалбоподателя „качества“ или „фактически положения“ и е констатирал, че те не са достатъчни, за да го индивидуализират по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на настоящото производство по обжалване жалбоподателят по същество упреква апелативния съвет, че в обжалваното решение не е констатирал, че той е лично засегнат от първоначалното решение поради присъщи за него качества, които го разграничават от всички останали лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, жалбоподателят се позовава на активното си участие в обществената консултация, започната от ЕМОПС за електроенергия въз основа на член 10 от Регламент 2017/2195, преди предложението на ОПС да бъде представено на ACER, с представянето на становището си от 30 юли 2021 г., и в обществената консултация по посоченото предложение, проведена от ACER с представянето на становището си от 10 ноември 2021 г., и на факта, че в съответствие с член 10, параграф 6 от Регламент 2017/2195 ОПС и накрая ACER е трябвало да се съобразят със становището му от 30 юли 2021 г. или да обяснят в предложението си точните причини, поради които се отклоняват от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, жалбоподателят твърди, че първоначалното решение засяга съществено и неблагоприятно положението му на германския пазар за доставка на балансираща енергия. Първоначалното решение представлявало намеса на този пазар, като възпрепятствало свободното формиране на цените, намалявало възможностите за ценова конкуренция, и възпрепятствало няколкото доставчици на балансираща енергия, извършващи дейност в една от малкото контролни зони, която вече е свързана с европейските платформи PICASSO и MARI, и преминали процедура по предварително оценяване на инсталации с високи променливи пределни разходи, в които инсталации са направили големи инвестиции, поради което са били изложени на опасност от значителни пропуснати ползи поради позицията им в долната част на списъка за подредба на офертите с оглед на възстановяването на разходите си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, жалбоподателят се позовава на нарушение на процесуалните гаранции, които правото на Съюза му предоставя при приемането на първоначалното решение по смисъла на съдебната практика, тъй като ACER не зачела правото му да изисква консултиране с него на основание член 10, параграф 1 от Регламент 2017/2195, нито правото му да бъде предварително изслушан, гарантирано от член 14, параграф 6 от Регламент 2019/942.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писмените си изявления ACER поддържа позицията на апелативния съвет, че „качествата“ или „фактическите положения“, на които се позовава жалбоподателят пред Общия съд не са достатъчни, за да го индивидуализират по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223) (вж. т. 95 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до „качествата“ или „фактическите положения“, на които се позовава пред апелативния съвет и които са разгледани от последния в обжалваното решение, а именно факта, че осъществява дейност на германския пазар на балансираща енергия, и факта, че е един от най-големите доставчици на посочения пазар, и които след това развива в рамките на настоящото производство по обжалване, като изтъква, че положението му на този пазар е съществено засегнато от първоначалното решение (вж. т. 84—87, 94 и 98 по-горе), жалбоподателят препраща към практиката на съда на Съюза в областта на държавните помощи и концентрациите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение несъмнено следва да се констатира, че съгласно съдебната практика за лично засегнати от решението на Комисията, с което приключва официалната процедура по разследване в областта на държавните помощи, се признават по-специално, освен предприятието получател на помощта, предмет на обжалваното решение, също и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на обжалваното решение (вж. решение от 2 септември 2021 г., Ja zum Nürburgring/Комисия, C‑647/19 P, EU:C:2021:666, т. 33 и цитираната съдебна практика). В този контекст едно предприятие не може да се позовава само на своето качество на конкурент по отношение на предприятието получател на помощта, а трябва освен това да установи, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по аналогичен начин като адресата (решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 48).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от съдебната практика в областта на концентрациите следва, че в случай на решение, с което се установява съвместимостта на концентрация с вътрешния пазар, и когато става въпрос за предприятие, което е трето лице по отношение на концентрацията, дали то е лично засегнато, трябва да се определени именно според, от една страна, участието на това предприятие в административното производство и от друга страна, засягането на положението му на пазара. За да приеме в този контекст засягането на положението на пазара, съдът на Съюза взема предвид или че този жалбоподател е един от основните конкуренти на страните по концентрацията, които се ползват от решението за разрешаването ѝ (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., easyJet/Комисия, T‑177/04, EU:T:2006:187, т. 37, от 20 декември 2023 г., Mainova/Комисия, T‑64/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:843, т. 85, и от 20 декември 2023 г., enercity/Комисия, T‑65/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:844, т. 83), или че е обикновен конкурент на посочените страни, но концентрацията има конкретно определено потенциално отражение върху икономическото му положение, каквото е обезценяването на значителни инвестиции, направени и изчислени в дългосрочен план, като се вземе предвид съществуващата преди това структура на пазара (вж. в този смисъл решения от 17 май 2023 г., EVH/Комисия, T‑312/20, обжалвано, EU:T:2023:252, т. 42 и 46, от 17 май 2023 г., TEAG/Комисия, T‑315/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:259, т. 42 и 46, и от 17 май 2023 г., GGEW/Комисия, T‑319/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:263, т. 42 и 46), или че е потенциален конкурент на страните по концентрацията в случая на олигополни пазари, или, при определени обстоятелства, че същият жалбоподател участва на съседни пазари, нагоре или надолу по веригата спрямо тези, на които извършва дейност предприятие с монополно положение, чието положение се подсилва от концентрацията (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2003 г., ARD/Комисия, T‑158/00, EU:T:2003:246, т. 78).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Цитираната в точки 102 и 103 по-горе съдебна практика обаче се основава, поне отчасти, на наличието на настоящо или потенциално конкурентно отношение между получателите по оспорваното решение на засегнатия от него пазар и жалбоподателя, за чието положение на този пазар или на съседни пазари нагоре или надолу по веригата е конкретно установено, че е отрицателно и евентуално съществено засегнато от посоченото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая жалбоподателят не твърди, нито a fortiori доказва, че някои от неговите конкуренти на германския пазар на балансираща енергия, на който той извършва дейност и който е засегнат от първоначалното решение, се ползват от същото решение на този пазар. Напротив, от доводите му е видно, че само посочва общото въздействие на първоначалното решение върху германския пазар на балансираща енергия, което засяга неблагоприятно всички доставчици на балансираща енергия, които като него извършват дейност на този пазар, както и на чешкия и австрийския пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори да се приеме, че в качеството си на един от най-големите доставчици на германския пазар на балансираща енергия жалбоподателят е засегнат икономически в по-голяма степен от някои от конкурентите си на посочения пазар, това не би било достатъчно, за да го индивидуализира по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223). Всъщност съгласно постоянната съдебна практика не е достатъчно някои оператори да са засегнати икономически в по-голяма степен от даден акт, отколкото техните конкуренти, за да се приеме, че поради това обстоятелство те са лично засегнати от този акт. Така, дори да се приеме, че дадено решение има особено отражение върху икономическото положение на жалбоподателя, това обстоятелство не е достатъчно, за да го разграничи от всички останали лица (определения от 2 април 2004 г., Gonnelli и AIFO/Комисия, T‑231/02, EU:T:2004:105, т. 45, от 12 март 2007 г., Confcooperative, Unione regionale della Cooperazione Friuli-Venezia Giulia Federagricole и др./Комисия, T‑418/04, непубликувано, EU:T:2007:83, т. 57, и от 13 ноември 2008 г., Lemaître sécurité/Комисия, T‑301/06, непубликувано, EU:T:2008:495, т. 24).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това обстоятелството, че първоначалното решение се отнася до относително ограничен и постоянен брой доставчици на балансираща енергия, които като жалбоподателя успешно за преминали процедура по предварително оценяване на инсталации за доставката на балансираща енергия и са извършвали дейност на германския пазар на балансираща енергия, както и на чешкия и австрийския пазар, също не е достатъчно, за да го индивидуализира по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223). Всъщност от постоянната съдебна практика следва и че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно фактическо или правно положение, определено в съответния акт (вж. решение от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 35 и цитираната съдебна практика, определения от 19 септември 2022 г., TDK Foil Italy/Комисия, T‑788/21, непубликувано, EU:T:2022:581, т. 18, и от 7 декември 2022 г., Sunrise Medical и Sunrise Medical Logistics/Комисия, T‑721/21, непубликувано, EU:T:2022:791, т. 53). В случая обаче, както апелативният съвет отбелязва по същество в точка 50 от обжалваното решение, първоначалното решение се отнася по един и същ начин до всички доставчици на балансираща енергия, доколкото се прилага за всички участници на пазара, които искат да обменят балансираща енергия в Германия, но също и в Чешката република и Австрия, на европейските платформи PICASSO и MARI.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това жалбоподателят не твърди, нито a fortiori доказва, че е в настоящо или потенциално конкурентно отношение с адресатите и, според него, действителните получатели по първоначалното решение на германския пазар на балансираща енергия, а именно ОПС, за които се отнася това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, що се отнася до инвестициите, направени от жалбоподателя в две централи в Аудорф и Итцехое, които стопанисва в Германия, за да поддържа годността им за функциониране и оперативната им наличност на пазара на балансираща енергия (вж. т. 86 по-горе) от съдебната практика несъмнено следва, че обезценяването на значителни инвестиции, направени и изчислени в дългосрочен план, като се отчита съществуващата структура на пазара, вече е било взето предвид, за да се определи дали жалбоподателят е лично засегнат от дадено решение (решения от 17 май 2023 г., EVH/Комисия, T‑312/20, обжалвано, EU:T:2023:252, т. 42 и 46, от 17 май 2023 г., TEAG/Комисия, T‑315/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:259, т. 42 и 46, и от 17 май 2023 г., GGEW/Комисия, T‑319/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:263, т. 42 и 46). В случая обаче, дори да се приеме, че посочените от жалбоподателя конкретни инвестиции са били „обезценени“ с първоначалното решение, тъй като последното е засегнало тяхната амортизация, той не е предоставил достатъчно данни, за да направи извод, че конкурентното му положение на пазара на балансираща енергия е било засегнато съществено. По-специално жалбоподателят не е предоставил данни, които да позволят да се оцени относителното значение на двете разглеждани централи в общото му производство, по стойност или обем, на балансираща енергия в Германия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства жалбоподателят, който не е доказал, че е в настоящо или потенциално конкурентно отношение с получателите по първоначалното решение на германския пазар на балансираща енергия, на който извършва дейност и за който се отнася първоначалното решение, не може надлежно да се позове на цитираната в точки 102 и 103 по-горе съдебна практика, за да твърди, както е направил в случая, че положението му на този пазар е съществено засегнато от посоченото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, що се отнася до „качествата“ или „фактическите положения“, на които жалбоподателят се позовава пред апелативния съвет, а именно факта, че извършва дейност на германския пазар на балансираща енергия, и факта, че е един от най-големите доставчици на този пазар, и които впоследствие развива в рамките на настоящото производство по обжалване, като изтъква, че положението му на този пазар е съществено засегнато от първоначалното решение по смисъла на цитираната в точки 102 и 103 по-горе съдебна практика, следва да се констатира, че в точки 46—50 от обжалваното решение апелативният съвет правилно е приел, че сами по себе си те не могат да индивидуализират жалбоподателя по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до „качествата“ или „фактическите положения“, за които не е посочено в обжалваното решение, че са изтъкнати от жалбоподателя пред апелативния съвет, които поради това не са били разгледани от последния в посоченото решение, но на които жалбоподателят се позовава в рамките на настоящото производство по обжалване (вж. т. 83, 88, 97 и 99 по-горе), Общият съд приканва страните в рамките на процесуално-организационно действие да вземат отношение по тяхната допустимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение жалбоподателят изтъква, че в точка 134 от писменото изложение на основанията за обжалването и в точка 31 и сл. от писмения му отговор на въпрос, поставен от апелативния съвет от 22 август 2022 г., се позовава на факта, че правото му да изисква консултиране с него на основание член 10, параграф 6 от Регламент 2017/2195 не е било зачетено в рамките на административното производство, довело до приемането на първоначалното решение. Последващото позоваване на незачитане на правото му на изслушване, гарантирано с член 14, параграф 6 от Регламент 2019/942, само допълва доводи, които вече са развити пред апелативния съвет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до личното засягане на жалбоподателя, ACER приема, че във връзка с този въпрос в точки 94—101 от писменото му становище, в което излага основанията за обжалването, той се основава главно на обстоятелството, че е един от най-големите доставчици, извършващи дейност на германския пазар на балансираща енергия, и че е недопустимо да изтъкне впоследствие и следователно със закъснение други „качества“ или „фактически положения“, които могат да го индивидуализират по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се констатира, че „качества“ или „фактически положения“, които не са посочени или доказани от жалбоподателя пред апелативния съвет, не могат да бъдат взети предвид от Общия съд при преценката на законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност съгласно член 29 от Регламент 2019/942 във връзка с член 263 ДФЕС Общият съд трябва да прецени законосъобразността на решението на апелативния съвет, като провери как е приложил правото на Съюза по-конкретно към изложените пред него факти, но в замяна на това не може да извърши такава проверка, като вземе предвид новопосочени или новопредставени пред него фактически обстоятелства (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 54, и от 15 април 2010 г., Schräder/СОСР, C‑38/09 P, EU:C:2010:196, т. 76).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от правилата, които уреждат производството пред съдилищата на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 76 и от член 84, параграф 1 от Процедурния правилник, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (вж. решение от 17 септември 2020 г., Alfamicro/Комисия, C‑623/19 P, непубликувано, EU:C:2020:734, т. 40 и цитираната съдебна практика), и от 22 декември 2022 г., Парламент/Moi, C‑246/21 P, непубликувано, EU:C:2022:1026, т. 55). Освен това съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 120, букви в) и г) от Процедурния правилник на Съда и член 76, параграф 1, букви г) и д) от Процедурния правилник при преките производства пред съдилищата на Съюза исковата молба или жалбата трябва да съдържа в частност посочване на предмета на спора, кратко изложение на посочените основания и исканията на ищеца или жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая в точки 94—101 от писменото си становище, в което се излагат основанията за обжалването, за да твърди, че е лично засегнат от първоначалното решение, което води до временно блокиране на продажната цена на балансиращата енергия на ОПС, жалбоподателят се основава главно на специфичното обстоятелство, че е един от най-големите действащи доставчици на германския пазар на посочената енергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие обаче със съдебната практика и с текста на член 15, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на апелативния съвет, посочени в точка 93 по-горе, в обжалваното решение този съвет е имал основание да вземе предвид само специфичното обстоятелство, за което жалбоподателят надлежно е изтъкнал пред него, че може да го индивидуализира по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223), без да е необходимо да се проверява дали от писменото изложение на основанията за обжалването, от приложенията към него, от допълнителните становища или по-общо от преписката по делото могат да бъдат изведени други „качества“ или други „фактически положения“, които могат да го индивидуализират.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори да се приеме, че апелативният съвет неправомерно не е взел предвид в обжалваното решение всички „качества“ или „фактически положения“, изтъкнати пред него от жалбоподателя, последният е трябвало да посочи това, като в този смисъл повдигне основание, което отговаря на условията за яснота и точност по член 76, буква г) от Процедурния правилник (вж. т. 116 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност непроизнасянето по искане може да доведе до отмяна, най-малкото частична, на решение, прието от независим апелативен състав на някой от органите, службите или агенциите на Съюза по член 58а от Статута на Съда на Европейския съюз. (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 юни 2016 г., GREEN BEANS, T‑585/15, непубликувано, EU:T:2016:339, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар обаче в точки 89—92 и 117—120 от жалбата жалбоподателят да изтъква като обстоятелства, които могат да го индивидуализират по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17, стр. 223), активното си участие в административното производство, предхождащо приемането на първоначалното решение, и накърняването на правото му да изисква консултиране с него преди приемането на това решение на основание член 10, параграф 1 от Регламент 2017/2195, в това отношение той не е повдигнал ясно и точно основание за отмяна на обжалваното решение, изведено от това, че в посоченото решение апелативният съвет неправомерно не се е произнесъл по тези „качества“ или „фактически положения“, които са били надлежно изтъкнати пред него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение не е допустимо в рамките на настоящото производство по обжалване жалбоподателят да се позовава на „качества“ или на „фактически положения“, за които не е посочено в обжалваното решение, че са изтъкнати от него пред апелативния съвет и които поради това не са били разгледани от последния в посоченото решение (вж. т. 83, 88, 97 и 99 по-горе).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество, поради което самото главно искане за отмяна на обжалваното решение, което е лишено от всякакво основание, трябва да се отхвърли по същество. Ето защо по-нататък следва да се разгледа искането, направено при условията на евентуалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането, направено при условията на евентуалност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на искането си, направено при условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква шест основания, а именно, първо, липса на компетентност на ACER да приеме първоначално решение, което се отклонява от предложението на ОПС, второ, неизпълнение от ACER на задължението по член 10 от Регламент 2017/2195 да се консултира със заинтересованите лица на пазара преди приемането на нова методика, трето, липса на правно основание за приемането на първоначалното решение, четвърто, липса на мотиви, пето, накърняване на целите, преследвани с Регламент 2017/2195, и шесто, нарушение на принципа на пропорционалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ACER твърди, че искането, направено при условията на евентуалност на 17 февруари 2023 г., е явно недопустимо поради неспазване на срока от два месеца и десет дни за подаване на жалба за отмяна на първоначалното решение, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС във връзка с член 60 от Процедурния правилник, който срок започнал да тече най-късно от датата, на която жалбоподателят е подал жалбата си пред апелативния съвет, а именно 28 април 2022 г. Жалбоподателят нямал основание да се позове на извинима грешка, като се отбелязва, че информацията относно правните средства за защита, съдържащи се в първоначалното решение, била изрично отправена до неговите адресати и че съответстващото тълкуване на текста на член 29 от Регламент 2019/942 предполага да се приеме, че той не засяга правото на жалбоподателя да подаде пряко пред Общия съд жалба за отмяна на това решение на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон. Във всички случаи искането, направено при условията на евентуалност, трябвало да се отхвърли като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят счита, че направеното при условията на евентуалност искане отговаря на условията за допустимост на жалба за отмяна на решение, взето от орган на Съюза, а именно ACER, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС. Според него това обжалване не е обвързано с изчерпването на правните средства за защита в съответствие с член 263, пета алинея ДФЕС и член 29 от Регламент 2019/942, тъй като първичното право изисква възможността за пряко обжалване от негова страна. Освен това жалбоподателят поддържа, че изтичането на двумесечния срок, считано от публикуването на първоначалното решение на 28 февруари 2022 г., също не трябва да е пречка за допустимостта на жалбата при условията на евентуалност, тъй като с оглед на квалификацията на първоначалното решение като индивидуално решение по смисъла на съображение 34, член 2, буква г) и членове 28 и 29 от Регламент 2019/942, на съдебната практика, на съдържащите се в първоначалното решение указания относно правните средства за защита, както и на недостига по отношение на съдебната защита и произтичащите от това потенциални конфликти, той не е можел да очаква, че трябва да обжалва пряко последното решение, без да бъде предварително постановено решение от апелативния съвет въз основа на твърдяна липса на процесуална легитимация. Съгласно съдебната практика обаче неспазването на срока за обжалване не било пречка за допустимостта на жалбата, когато тя произтича от извинима правна грешка на жалбоподателя, който бил въведен в заблуждение от автора на акта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до възражението за недопустимост на искането, направено от ACER при условията на евентуалност, необходимо е най-напред да се отбележи, че както следва от точка 47 по-горе, в случая жалбоподателят е можел да подаде жалба за отмяна на първоначалното решение направо пред съда на Съюза на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от член 263, шеста алинея ДФЕС следва, че жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отклонение от правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове е възможно само при съвсем изключителни обстоятелства, свързани със случайно събитие или непреодолима сила, в съответствие с член 45, втора алинея от Статута на Съда, като се има предвид, че стриктното прилагане на тези норми отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването (вж. решение от 14 декември 2016 г., SV Capital/ЕБО, C‑577/15 P, EU:C:2016:947, т. 56 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съдебната практика следва също, че в рамките на правната уредба на Съюза относно сроковете за обжалване, понятието „извинима грешка“, което позволява да се направи изключение от нейните правила, се отнася само за изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което може само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания (вж. решение от 14 декември 2016 г., SV Capital/ЕБО, C‑577/15 P, EU:C:2016:947, т. 59 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая първоначалното решение е публикувано на уебсайта на ACER на 28 февруари 2022 г., а жалбоподателят е сезирал апелативния съвет на 28 април 2022 г. Дори да се приеме, че жалбоподателят е узнал за първоначалното решение в същия ден, в който е сезирал апелативния съвет, като е приложил правилата за изчисляване на сроковете, предвидени в членове 58 и 60 от Процедурния правилник, които съответстват на членове 49 и 51 от Процедурния правилник на Съда, следва да се констатира, че към датата на подаване на настоящата жалба, а именно 17 февруари 2023 г., правото на жалбоподателя да оспори посоченото решение е било преклудирано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това при обстоятелствата в конкретния случай жалбоподателят няма основание да се позовава на извинима грешка по смисъла на цитираната в точка 130 по-горе съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, от една страна, ACER изобщо не е предоставила ясно уверение на жалбоподателя относно компетентността на апелативния съвет да разгледа подадена от него жалба срещу първоначалното решение, тъй като съдържащата се в края на първоначалното решение информация относно правните средства за защита е била изрично предназначена за „адресатите“ на това решение, а именно ОПС от регион CORE, по отношение на които тази информация впрочем е правилна (вж. т. 47 по-горе). За разлика от това първоначалното решение не предоставя никаква информация относно правни средства за защита, които физическите или юридическите лица, различни от тези адресати, е трябвало да приложат. Следователно посочването на тази информация не може да се квалифицира като поведение на ACER, което може да породи допустимо объркване в съзнанието на жалбоподателя относно компетентността на апелативния съвет да разгледа подадена от него жалба срещу първоначалното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, тълкуване на текста на член 29 от Регламент 2019/942 в съответствие с първичното право на Съюза предполага да се приеме, че той не е пречка физически или юридически лица, които като жалбоподателя са пряко, но не лично засегнати от акт на ACER с общо приложение, който не включва мерки за изпълнение, да подадат жалба за отмяна на този акт пряко пред съда на Съюза на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС в редакцията му съгласно Договора от Лисабон. Впрочем в точка 165 от жалбата самият жалбоподател поддържа, че в рамките на настоящото производство по обжалване „трябва да му се предостави […] правото на обжалване по съдебен ред на подзаконов акт на основание [третата част] на член 263, четвърта алинея […] ДФЕС“, „[т]ъй като това правно средство за защита е изрично предвидено в [третата част на] член 263, четвърта алинея […] ДФЕС“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в случая жалбоподателят не може да се позове надлежно на съдебната практика, която се основава на общата формулировка на някои разпоредби, уреждащи правните средства за защита, или на съществуващата практика, за да констатира извинима грешка относно късното подаване на жалба пред съда на Съюза след изчерпване на вътрешноправно средство за защита, което в този конкретен случай и съгласно съдебната практика не е приложимо (вж. в този смисъл решения от 14 юни 1972 г., Marcato/Комисия, 44/71, EU:C:1972:53, т. 5—9, и от 5 април 1979 г., Orlandi/Комисия, 117/78, EU:C:1979:109, т. 9—11).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че жалбоподателят изобщо не може да се позовава на извинима грешка, която да му позволи в случая да се отклони от задължението за спазване на определения срок за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на първоначалното решение също трябва да се отхвърли като недопустимо, поради което жалбата трябва да се отхвърли изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ACER.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-169" title="page-33">
      По изложените съображения
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-170" title="page-33">
      ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-171" title="page-33">
      реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осъжда Uniper Global Commodities SE да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-174" title="page-33">
<span class="signatory">van der Woude</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Škvařilová-Pelzl</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Nõmm</span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-175" title="page-33">
<span class="signatory">Steinfatt</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Kukovec</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-176" title="page-33">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2</span>
<span class="signatory">5 юни</span>
<span class="signatory"> 2025 година.</span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-177" title="page-33">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-178" title="page-34">
      
        <br/>
      
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C19Centre" id="para-179" title="page-34">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-180" title="page-34">
<span>Обстоятелствата по спора </span>
<span>2</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-181" title="page-34">
<span>Искания на страните </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-182" title="page-34">
<span>От правна страна </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-183" title="page-34">
<span>По главното искане за отмяна на обжалваното решение </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-184" title="page-34">
<span>По второто основание: тълкуване на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942, което не гарантира полезното действие на производството пред апелативния съвет и съответствието на тази разпоредба с принципа на ефективна съдебна защита, прогласен в член 47 от Хартата, и с принципа на равенство пред закона, гарантиран от член 20 от Хартата </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-185" title="page-34">
<span>По първото основание: нарушение на член 28, параграф 1 от Регламент 2019/942 </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-186" title="page-34">
<span>По искането, направено при условията на евентуалност </span>
<span>31</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-187" title="page-34">
<span>По съдебните разноски </span>
<span>34</span>
</p>
<p class="C19Centre" id="para-188" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: немски.</p>
</body>
</html>
