Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Т. ĆAPETA

представено на 10 септември 2026 година(1)

Дела C‑38/25 P, C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P

Европейска комисия

срещу

Aloe Vera of Europe BV (C‑38/25 P)

Aboca SpA Soc. agr.,

Coswell SpA,

Associação portuguesa de suplementos alimentares (Apard) (C‑48/25 P)

Ortis SA (C‑54/25 P)

Syndicat national des compléments alimentaires (Synadiet),

Asociación Española de Fabricantes de Preparados alimenticios especiales, dietéticos y plantas medicinales (Afepadi),

Be-Sup Asbl,

Fitoform SAS,

Laboratoires Diététique et Santé SASU,

Laboratoires Forte Pharma S.A.M,

Laboratoires Ilapharm SAS,

Laboratoires Ineldea SAS,

Laboratoires Juva Santé SASU,

Laboratoire Pionneau SAS,

Laboratoires Super Diet SASU,

Laboratoires Vitarmonyl SARL,

La Source SARLU,

Les Trois Chênes SA,

Naturenvie SAS,

Noria Distribution SAS,

Pharmanager Ingrédients SAS,

Plantex SASU,

Santé Verte SAS,

Thera-Sana SASU,

Vitamins SAS,

V.S. Vecteur Santé Laboratoires (C‑55/25 P)

„ Обжалване — Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1925/2006 — Член 8 — Вещества, чиято употреба в храни е забранена, ограничена или е в процес на оценка от страна на Съюза — Регламент (ЕС) 2021/468 — Забрана на „препарати“, получени от части на растителни видове, съдържащи производни на хидроксиантрацена — Условия, уреждащи процедурата за забрана на вещества, ограничаване на тяхното използване или поставянето им под контрол от страна на Съюза “






I.      Въведение

1.        Ако една съставка създава повече опасения, отколкото кулинарна стойност, е време да се преосмисли рецептата.

2.        Съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 (наричан по-нататък „Регламентът относно влагането“)(2) Комисията по същество има задачата да установи причините за тези опасения и да прецени дали и в каква степен е необходимо да се уреди и при необходимост да се забрани влагането на определени вещества и съставки в храните с оглед на съображения, свързани с общественото здраве.

3.        Настоящите жалби се отнасят до четири решения на Общия съд(3). С тях този съд отменя Регламент (ЕС) 2021/468 (наричан по-нататък „спорният регламент“)(4) в частта, в която на основания, свързани с общественото здраве, той забранява или подлага на контрол влагането в храните на редица вещества и „препарати“, получени от растителни видове, включително от видове алое, съдържащи производни на хидроксиантрацена (наричани по-нататък „ПХА“).

4.        Европейската комисия обжалва тези решения, като по същество твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно изискванията и процедурата, залегнали в член 8 от Регламента относно влагането.

II.    Правни и фактически обстоятелства относно настоящите жалби

А.      Регламентът относно влагането

5.        Една от основните функции на храните е да осигуряват хранителни вещества за растеж, развитие и поддържане на здравословен живот. За тази цел храните трябва да бъдат безопасни. Съответно законодателят на Съюза е въвел цялостен набор от регламенти на Съюза относно хранителната и здравната стойност на храните, както и относно тяхното представяне и реклама(5).

6.        Част от тази правна рамка е Регламентът относно влагането. В този регламент се пояснява, че влагането на хранителни вещества и други съставки в храните или използването им при производството на храни се извършват както доброволно, така и задължително, и за различни цели(6). Поради това и с оглед улесняване на свободното движение на такива храни в рамките на вътрешния пазар този регламент има за цел да хармонизира различаващите се национални правила относно влагането на витамини, минерали и други вещества(7).

7.        Регламентът относно влагането обаче се стреми и към високо равнище на защита на здравето на потребителите(8). С оглед на това той има за цел да гарантира, че веществата, които се влагат в храните, са безопасни(9).

8.        В мотивите към Регламента относно влагането се поставя специален акцент върху този аспект на безопасността, когато „вещества или съставки, различни от витамини и минерали“, се влагат по „иновативен“ начин. Тяхната употреба „буди все повече загриженост […] главно поради липсата на научни данни, които да доказват, че употребата им в големи количества — често далеч надвишаващи количествата, в които тези вещества биха били приети при нормален хранителен режим — не представлява никакъв риск за здравето“(10).

9.        На този фон Регламентът относно влагането обяснява, че макар че „[е]дин нормален и разнообразен хранителен режим съдържа много съставки, които на свой ред съдържат много вещества […][, чийто прием] не би следвало да буди загриженост и не следва да бъде регламентиран“(11), „съществува голям набор от хранителни вещества и други съставки, които могат да бъдат използвани при производството на храни, включително, но не само витамини, минерали, в това число микроелементи, аминокиселини, етерични мастни киселини, влакнини, различни растителни и билкови екстракти“(12). Въпреки това „[н]якои вещества, различни от витамини и минерали или от съставките, в които те се съдържат, се влагат в храните под формата на екстракти или концентрати и могат да доведат до приеми, които значително превишават количествата, които обикновено се приемат чрез подходящ и разнообразен хранителен режим. В някои случаи безопасността на такива практики може да бъде сериозно оспорена, а ползите остават неясни […][, поради което е подходящо] в подобни случаи ръководителите на хранителни предприятия, отговорни за безопасността на храните, които пускат на пазара, да бъдат задължени да предоставят доказателства по отношение на безопасността на тези храни“(13).

10.      За тази цел Регламентът предвижда две отделни рамки.

11.      Първата рамка урежда изискванията, ограниченията и условията за влагане на витамини и минерали в храните. Тя се съдържа в членове 3—7 от Регламента относно влагането. Тези разпоредби установяват положителен списък на видовете витамини и минерали, които могат да се влагат в храните, и формите, които тези витамини и минерали могат да приемат(14), както и някои ограничения(15) и изисквания(16), свързани с влагането им в храни.

12.      Втората рамка се отнася до влагането на вещества, различни от витамините и минералите. Именно тази рамка, предвидена в член 8 от Регламента относно влагането, е от значение за настоящите жалби.

13.      Член 8, параграф 1 от посочения регламент пояснява, че процедурата, предвидена в този член, „се прилага, когато вещество, различно от витамините или минералите, или съставка, съдържаща вещество, различно от витамините или минералите, е вложено в храни или се използва при производството на храни при условия, които биха довели до приемането на количества […], значително надвишаващи количествата, които се предполага, че могат да бъдат приети при нормални условия на консумация при балансиран и разнообразен хранителен режим, и/или които по някакъв друг начин биха представлявали потенциален риск за потребителите“(17).

14.      С други думи, член 8, параграф 1 предвижда, че посочената в него процедура се прилага в три хипотези: i) когато храни, обогатени с вещества, различни от витамини и минерали, се приемат в количества, които „значително надвишават“ количествата при нормални условия на консумация; ii) когато е налице такъв прием и когато е налице възможността приетите количества да представляват потенциален риск за безопасността на храните за потребителите; или iii) когато, независимо от приетото количество, е налице възможност приемането на това вещество да представлява потенциален риск за безопасността на храните за потребителите.

15.      Когато е налице някоя от тези хипотези, член 8, параграф 2 от Регламента относно влагането оправомощава Комисията да поиска от Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „ЕОБХ“) да извърши оценка „на наличната информация“, свързана с влагането на тези други вещества в храни или тяхното използване при производството на храни, и ако е необходимо, да включи веществото в приложение III към същия регламент. Това приложение се състои от част А („Забранени вещества“), част Б („Ограничени вещества“) и част В („Вещества, които се контролират от [Съюза]“). Изискванията за включване на веществото или съставката в приложение III са описани в член 8, параграф 2, букви а) и б) от Регламента, както следва:

„а)      ако е установено вредно въздействие върху здравето, веществото и/или съставката, съдържаща веществото:

i)      се включва в приложение III, част А и се забранява влагането му/ѝ в храни или използването му/ѝ при производството на храни; или

ii)      се включва в приложение III, част Б, като влагането му/ѝ в храни или използването му/ѝ при производството на храни се разрешава само при условията, определени в посоченото приложение;

б)      ако е установена възможност за вредно въздействие върху здравето, но продължава да съществува научна несигурност по въпроса, веществото се включва в приложение III, част В“.

16.      Комисията може да започне посочената по-горе процедура по своя инициатива или въз основа на информация, предоставена от държавите членки(18).

Б.      Фактите, довели до спорния регламент

17.      ПХА образуват категория химически вещества с хетерогенна и разнообразна структура(19). Те се използват широко в хранителните добавки и растителните лекарствени продукти поради слабителното си действие(20).

18.      Според Общия съд ПХА се съдържат естествено в различни растителни видове, включително в някои видове Aloe, както и някои плодове и зеленчуци(21).

19.      При видовете Aloe(22) ПХА „се срещат предимно в латекса на Aloe — ексудата, намиращ се между вътрешната част на листа, т.е. прозрачните централни паренхимни тъкани на листа на Aloe, и кората“(23).

20.      На 29 юни 2016 г., действайки по собствена инициатива вследствие на изразените от държавите членки опасения, Комисията започва процедурата, предвидена в член 8 от Регламента относно влагането, като отправя искане към ЕОБХ да направи оценка на наличната информация относно безопасността на употребата на ПХА от всички хранителни източници. Тя също така го приканва да препоръча дневен прием на ПХА, който не поражда опасения от евентуално вредно въздействие върху здравето на населението като цяло и евентуално на уязвимите подгрупи от населението(24).

21.      На 22 ноември 2017 г. ЕОБХ приема Становището на ЕОБХ от 2017 г., озаглавено „Safety of [HADs] for use in food“ („Безопасност на [ПХА] за употреба в храни“). Въз основа на всички налични данни ЕОБХ стига до заключението, че ПХА „следва да се считат за генотоксични и канцерогенни“ по своята същност(25) и че „не е в състояние да даде препоръка относно дневен прием на [ПХА], който не поражда опасения за вредното въздействие върху здравето“(26).

22.      Всъщност съгласно преписката по делото ЕОБХ заема позицията, че не е в състояние да определи безопасен дневен прием на ПХА, тъй като, след като съществува опасение за генотоксичност, няма ниво, под което експозицията на генотоксични вещества може да се счита за безопасна, след като дори най-ниската експозиция представлява риск(27). Съответно „установяването на ориентировъчни стойности, основани на здравните рискове, не се счита за целесъобразно“(28).

23.      С оглед на становището на ЕОБХ Комисията приема спорния регламент на 18 март 2021 г.

24.      В него Комисията в релевантната част обяснява, че ЕОБХ „установи, че [ПХА] алое-емодин и емодин, както и структурно свързаното вещество дантрон, са доказано генотоксични in vitro. Екстрактите от алое също са доказано генотоксични in vitro, по всяка вероятност поради [ПХА], налични в екстракта. Освен това е доказано, че алое-емодин е генотоксичен in vivo. Доказано е, че екстрактът от цели листа на алое и структурният аналог дантрон са канцерогенни“(29). Така Комисията стига до заключението, че с оглед на „сериозните вредни последици за здравето, свързани с употребата в храните на алое-емодин, емодин, дантрон и екстракти от алое, съдържащи [ПХА], както и на факта, че не е определен дневен прием на [ПХА], който да не поражда опасения за здравето на човека, тези вещества следва да бъдат забранени“(30). Освен това, „[т]ъй като съществува възможност за вредно въздействие върху здравето, свързана с употребата в храни на Rheum, Cassia и Rhamnus и препарати от тях, но все още е налице научна несигурност относно това дали тези препарати съдържат веществата, изброени в част А от приложение III към [Регламента относно влагането], посочените вещества следва да бъдат контролирани от Съюза, поради което следва да бъдат включени в част В от приложение III“ към този регламент(31).

25.      Съответно съгласно член 1, точка 1 от спорния регламент Комисията изменя приложение III към Регламента относно влагането, както следва: в част А се добавят „алое-емодин и всички препарати, в които присъства това вещество“, „емодин и всички препарати, в които присъства това вещество“, „препарати от листа на видовете Aloe, съдържащи [ПХА]“, и „дантрон и всички препарати, в които присъства това вещество“.

26.      По същия начин съгласно член 1, точка 2 от спорния регламент Комисията добавя в част В от Регламента относно влагането „препарати от корени или коренища на Rheum palmatum L., Rheum officinale Baillon“ и техните хибриди, съдържащи [ПХА]“, „препарати от листа или плодове на Cassia senna L., съдържащи [ПХА]“, и „препарати от кората на Rhamnus frangula L., Rhamnus purshiana DC., съдържащи [ПХА]“.

В.      Производството пред Общия съд

27.      Между 10 април и 27 май 2021 г. Aloe Vera of Europe BV (по дело T‑189/21), Ortis (по дело T‑271/21), Syndicat national des compléments alimentaires (Synadiet) и др. (по дело T‑274/21) и Aboca, Coswell и Apard (по дело T‑302/21), всички — производители или представители на производители, които пускат на пазара продукти, съдържащи вещества, получени от растителни видове, съдържащи ПХА, подават жалби за отмяна на спорния регламент.

28.      На 13 ноември 2024 г. Общият съд постановява обжалваните решения, с които той уважава изтъкнатите от жалбоподателите в първоинстанционното производство основания в частта, в която те твърдят, че са нарушени изискванията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането. Той не разглежда нито едно друго правно основание, изтъкнато от тези страни.

29.      Що се отнася до решенията му по дела T‑302/21, T‑271/21 и T‑274/21, Общият съд приема, че член 8 от Регламента относно влагането не позволява включването на „препарати“ в списъците в части А и В от приложение III към него(32). Освен тази констатация, що се отнася до решенията му по дела T‑189/21, T‑302/21, T‑271/21 и T‑274/21, Общият съд приема също, че Комисията неправилно не е установила праг на риска, при който да се забрани влагането в храни или употребата при производството на храни на вещества, съдържащи ПХА, в съответствие с член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането(33).

30.      Вследствие на това Общият съд отменя спорния регламент в съответните му части.

Г.      Производството пред Съда

31.      С четирите си жалби Комисията моли Съда да отмени обжалваните решения, да се произнесе с окончателно решение по всяко от делата, като отхвърли жалбите съгласно член 61 от Устава на Съда на Европейския съюз, или при условията на евентуалност да върне делата на Общия съд за произнасяне по все още неразгледаните основания, както и да осъди ответниците в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски, или да не се произнася по съдебните разноски, в случай че делото бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане.

32.      Комисията е подкрепена в това производство от ЕОБХ, на който е разрешено да встъпи като страна в производството по всяка от жалбите(34).

33.      Не е проведено съдебно заседание.

III. Анализ

34.      Моето заключение е структурирано по следния начин. Ще започна с довода, че Общият съд неправилно е приел, че член 8 от Регламента относно влагането не позволява включването на „препарати“ от вещества, различни от витамини и минерали, в списъците по приложение III към този регламент (раздел А). След това ще разгледам довода, че условията, залегнали в член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, не следва да се тълкуват кумулативно, така че Комисията е трябвало да определи праг на риска за влагането на вещества, съдържащи ПХА, в храни или за използването им при производството на храни (раздел Б). Накрая, в моя анализ ще се спра на твърдението за липса на мотиви и за превишаване на правомощията за контрол от страна на Общия съд (раздел В).

А.      Основание за обжалване, свързано с включването на „препарати“, съдържащи вещества, различни от витамини и минерали, в приложение III към Регламента относно влагането

35.      С първото си основание за обжалване по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P Комисията оспорва заключението на Общия съд, че понятието „препарати“ не попада в обхвата на член 8 от Регламента относно влагането. В решенията си по дела T‑302/21, T‑271/21 и T‑274/21 Общият съд приема, че член 8 от Регламента относно влагането се отнася единствено до понятията „вещества“, „съставки“ и „съставка, съдържаща [това] вещество“. Така той отбелязва, че съгласно член 8, параграф 2, буква а), точка i) от Регламента относно влагането, чрез включване в част А на приложение III към Регламента може да бъде забранено само влагането в храни или използването при производството на храни на „вещество“ или „съставката, съдържаща [това] вещество[…]“. Общият съд обаче приема, че понятието „препарати“ излиза извън обхвата на всяко от тези понятия. Също така Общият съд отбелязва, че тъй като член 8, параграф 2, буква б) от посочения регламент се отнася само до „вещества“, а не до „съставки“, обхватът му трябва да бъде по-ограничен от този на член 8, параграф 2, буква а), точка i) от същия регламент. Съответно в част В от приложение III могат да бъдат добавени само „вещества“, за които е установена възможност за вредно въздействие върху здравето, но за които съществува несигурност. Въз основа на тези тълкувания Общият съд констатира, че понятието „препарати“ не попада нито в обхвата на понятието „вещества“, нито в обхвата на понятието „съставки“, че то не може да замести нито едно от тези понятия и че съответно Комисията не е могла да се позове на тези разпоредби, за да приеме измененията в части А и В от посочения регламент чрез член 1, параграф 1 и член 1, параграф 2 от спорния регламент.

36.      Комисията, подкрепена от ЕОБХ, оспорва това заключение. Тези страни твърдят, че като е стигнал до заключението, че понятието „препарати“ е по-широко от обхвата на член 8, параграф 2 от Регламента относно влагането, т.е. че то не попада в обхвата на понятията „вещества“ или „съставки“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Мотивите на съда не били в съответствие с текста, контекста и целта на процедурата, предвидена в член 8 от посочения регламент, нито били в състояние да гарантират ефективността на Регламента като цяло.

37.      Ответниците оспорват тези доводи и подкрепят мотивите на Общия съд.

38.      Споделям мнението на Комисията и ЕОБХ.

39.      Формулировката на член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането подчертава, че той има за цел да обхване тези обстоятелства, при които „вещество, различно от витамините или минералите, или съставка, съдържаща вещество, различно от витамините или минералите, е вложено в храни или се използва при [тяхното] производството“.

40.      Преди всичко, като се позовава на буквалното тълкуване на тази разпоредба, Общият съд приема, че предвидената в нея процедура не се прилага за влагането на „препарати“ от вещества, съдържащи ПХА.

41.      Мога да разбера недоволството на Общия съд от тази терминология. Думата „препарати“ не фигурира в член 8 от Регламента относно влагането, нито се използва в останалата част от този регламент. В зависимост от това как се тълкува тази дума, нейното използване може да се разглежда като излизащо извън обхвата на този регламент. В преписката по делото не са обяснени причините, поради които Комисията все пак е счела за необходимо да използва тази терминология в постановителната част на регламент за изпълнение и по този начин да рискува да бъде погрешно разбрана по отношение на обхвата на предвидения от нея регламент.

42.      Комисията и ЕОБХ не са предоставили убедително обяснение в това отношение. Например фактът, че в насоки от 2009 г.(35), които не са свързани с настоящото производство, ЕОБХ използва понятието „препарати“ вместо „вещества“ или „съставки“, за да придаде допълнителни нюанси на своите анализи (за което има пълното право), със сигурност е полезен за разбирането на контекста, в който се използва това понятие. Той обаче по никакъв начин не може да повлияе на обхвата или на терминологията, използвана в нормативен акт от по-висш ранг в правото на Съюза.

43.      В същото време не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че всички актове на институциите на Съюза се ползват с обща презумпция за валидност(36). Това означава, че тези актове трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, по начин, който зачита тази презумпция. Според мен това също така предполага, че самото използване на дума в постановителната част на акт за изпълнение, която не се използва по друг начин в основния акт, само по себе си не е в състояние да обори тази презумпция.

44.      Това важи особено в случаи като разглеждания в настоящото производство, в който Комисията и ЕОБХ са изтъкнали както пред Общия съд, така и пред Съда, че понятието „препарати“, както е използвано в спорния регламент, следва да се разбира като обхващащо всички тези продукти, използвани като суровини в производствения процес, които съдържат веществото, за което е установено наличието на вредно въздействие.

45.      С други думи, както Комисията, така и ЕОБХ настояват, че чрез понятието „препарати“ спорният регламент цели да обхване непрякото влагане на забранено вещество в храни или при производството им.

46.      Според тези страни подобно тълкуване не се изключва от обхвата или целта на член 8 от Регламента относно влагането. Те подчертават, че буквалното тълкуване на тази разпоредба от Общия съд не взема предвид не само другите елементи от нейния текст, като например изразите „вложено в храни“ и „се използва при производството на храни“, но и факта, че в зависимост от това как се тълкува понятието „съставки“, то може да обхване различните форми на непряко влагане в храни или използване при производството на храни на вещества, за които е установено наличие на вредно въздействие.

47.      Според мен тълкуване, съгласно което понятието „съставки“ се разбира като различните форми и начини за непряко влагане на вредно вещество в храните, би запазило най-добре функцията на член 8 от Регламента относно влагането.

48.      Както обясних, целта на този регламент е да се създаде рамка за контрол на „[големия] набор от хранителни вещества и други съставки, които могат да бъдат използвани при производството на храни“(37), доброволното влагане на които би могло да породи опасения за здравето на потребителите(38).

49.      Член 8 от Регламента относно влагането прави това по отношение на вещества, различни от витамини и минерали(39).

50.      За да се постигне тази цел, не би трябвало да има значение дали посоченото вещество е в чиста форма, или е получено чрез предшестващи процеси, за да бъде включено, пряко или непряко, като „препарат“, смес или съставка, при условие че се влага доброволно в храните или се използва при производството на храни.

51.      Всъщност, както обяснява ЕОБХ, от значение е фактът, че се влага вредно вещество, независимо от начина, по който се извършва това влагане. В крайна сметка успехът и неуспехът на рамката, предвидена в член 8 от посочения регламент, зависят от способността на Комисията да регулира това влагане по отношение на потенциално вредните вещества.

52.      Следователно член 8 от Регламента относно влагането трябва да може да обхваща различните форми, които едно такова вещество може да приеме, както и разнообразните начини, по които това вещество може да бъде вложено в храни или използвано при производството на храни.

53.      Възприемането на различно тълкуване, като например това, прието от Общия съд, би могло да доведе до ситуация, при която на практика Комисията може да регулира прякото влагане, например на алое-емодин, емодин или дантрон, в храните, но не и тяхното непряко влагане чрез предварителното им включване в препарат преди влагането им в храните или използването им при тяхното производство. Не виждам как това би било логично или в съответствие с целта за защита на потребителя от вредни добавки в храните.

54.      Освен това подобно тълкуване би лишило думата „съставка“, както е използвана в член 8 от Регламента относно влагането, от практическо значение в рамките на тази разпоредба.

55.      Следователно, независимо дали дадено вещество се влага директно в храните или се използва при производството им, или първо се смесва с други вещества, преди да бъде вложено в храните или използвано при производството им, процедурата, предвидена в член 8 от Регламента, трябва да може да го обхване.

56.      Същата логика трябва по необходимост да се приложи и към член 8, параграф 2, буква б) от Регламента относно влагането.

57.      Вярно е, както се подчертава от ответниците и в обжалваните решения, че тази разпоредба се отнася само до понятието „вещества“, а не и до понятието „съставки“. Въз основа на това се твърди, че член 8, параграф 2, буква б) от Регламента относно влагането позволява поставянето под контрол от страна на Съюза единствено на вещества, които директно се влагат в храните или се използват при тяхното производство. Въпреки това, както обясних, предвид целта, преследвана от правната рамка на член 8 от Регламента относно влагането като цяло, би било нелогично този процес да се ограничи съответно и да се изключи възможността за поставяне под контрол на непрякото влагане на вещества, за които е установено наличието на възможно вредно въздействие върху здравето, но при които продължава да съществува научна несигурност.

58.      Обратното тълкуване също няма смисъл, ако се разгледа в контекста на самия член 8: съгласно процедурата по спешност по параграф 5 от него Комисията може да прехвърли „вещество“ от част В на приложение III към част А или Б. Съответно, за да бъде възможно такова прехвърляне за „съставки“ по наложителни причини за спешност, част В трябва да може да включва и „съставки“. Това означава, че член 8, параграф 2, буква б) от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща включването на „съставки“ в част В от приложение III към този регламент. Следователно, и независимо от обстоятелството, че доводите на ответника не са нови(40), те във всеки случай не могат да попречат на Комисията да регулира влагането в храни на вещества, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.

59.      Приложено към разглежданите в настоящото производство обстоятелства, това означава, че нищо в Регламента относно влагането не противоречи на тълкуването на понятията „вещества“ и „съставки“, както са използвани в член 8 от него, като отнасящи се до непрякото влагане на вещества, различни от витамините и минералите, в храните или използване на тези вещества при производството на храни като „препарати“. Следователно Общият съд е допуснал грешка, като е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че тя не обхваща такава хипотеза, и като е отменил съответните части от спорния регламент по-специално на това основание.

60.      Въз основа на гореизложеното предлагам на Съда да уважи първото основание за обжалване на Комисията по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P.

Б.      Основания за обжалване, свързани с условията, залегнали в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането

61.      В обжалваните решения Общият съд тълкува член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането в смисъл, че установява две кумулативни условия, при които Комисията може да забрани влагането в храни или използването при производството на храни на дадено вещество или съставка: първо, влагането им да води до приемането на количества от въпросното вещество, значително надвишаващи количествата, които се предполага, че могат да бъдат приети при нормални условия на консумация при балансиран и разнообразен хранителен режим, и/или които по някакъв друг начин биха представлявали потенциален риск за потребителите (член 8, параграф 1), и второ, да е установено вредно въздействие върху здравето (член 8, параграф 2). Въз основа на това и като се има предвид, че Комисията не е определила прагова стойност за количествата на ПХА при балансиран и разнообразен хранителен режим, както би било необходимо да направи съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент, Общият съд отменя съответните части от спорния регламент(41).

62.      С първото си основание за обжалване по дело C‑38/25 P и с второто си основание за обжалване по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P Комисията оспорва тези констатации. Подкрепена от ЕОБХ, тя твърди по същество, че за да се забрани влагането на дадено вещество в храни или използването му при производството им — пряко или чрез съставки, които го съдържат — трябва да бъде изпълнено единствено условието, свързано с установяването на вредно въздействие върху здравето, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от посочения регламент(42).

63.      Ответниците оспорват тези доводи и подкрепят мотивите на Общия съд.

64.      Споделям мнението на Комисията и ЕОБХ.

65.      Както е обяснено в точка 14 от настоящото заключение, член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането предвижда три хипотези на риск, при които Комисията е оправомощена да започне процедурата по включване на определени вещества и/или съставки в приложение III: първо, когато е налице приемане на количества, надвишаващи количествата при балансиран и разнообразен хранителен режим; второ, когато е налице приемане на такива количества и съществува потенциален риск за потребителите; или, трето, когато, независимо от приеманите количества, влагането на посочените вещества или съставки представлява потенциален риск за потребителите.

66.      Тези условия ясно предшестват и са отделни от процеса на вземане на решения, който се осъществява съгласно член 8, параграф 2 от Регламента относно влагането с цел регулиране на така установения риск. Този процес на вземане на решения започва едва след като въз основа на опасения, изразени от държавите членки, или по своя собствена инициатива Комисията установи, че могат да съществуват един или повече от рисковете, предвидени в член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането.

67.      Всъщност според мен е ясно, че член 8 от Регламента относно влагането е структуриран в два отделни етапа: етапа на установяване на риска (съгласно член 8, параграф 1 от този регламент) и етапа на вземане на решение как да се управлява този риск (съгласно член 8, параграф 2 от него).

68.      За този втори етап — етапа на управление на риска — Комисията трябва да избере между вариантите на политика, определени от законодателя на Съюза, относно начина на действие по отношение на въпросното вещество или съставка.

69.      Към този момент хипотезите за установяване на риска, предвидени в член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането, са без значение.

70.      Всъщност, както се посочва в член 8, параграф 2 от същия регламент, към този момент в зависимост от оценката, изготвена от ЕОБХ, Комисията може, ако бъде установено вредно въздействие, да включи веществото или съставката в част А и по този начин да забрани изцяло тяхната употреба (съгласно член 8, параграф 2, буква а), точка i); или да ги включи в част Б и да разреши влагането им при определени условия (съгласно член 8, параграф 2, буква а), точка ii); или, ако бъде установено вредно въздействие, но продължава да съществува научна несигурност, да включи веществото или съставката в част В, да разреши използването им и да ги подложи на контрол (съгласно член 8, параграф 2, буква б). С други думи, Комисията трябва да вземе решение относно конкретните мерки, които да предприеме въз основа на научно установената възможност за вредно въздействие.

71.      В контекста на настоящото производство разбирам, че Комисията е започнала процедурата, предвидена в член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането, единствено въз основа на риска от приемане на вещества, съдържащи ПХА, които представляват риск за здравето на потребителите. Предвид оценката, предоставена от ЕОБХ, в която се установява, че такива рискове съществуват за определени вещества(43), Комисията е следвала политическия избор, предвиден в член 8, параграф 2, буква а), точка i) от Регламента относно влагането.

72.      Както става ясно от текста на тази разпоредба, ако Комисията вземе решение съгласно член 8, параграф 2, буква а), точка i), тя трябва да забрани веществото или съставката изцяло и следователно не разполага с право на преценка да определи праг на консумация за този конкретен вид вещество (дори ако това беше възможно за генотоксични вещества)(44). Ако бе предоставено такова право на преценка, законодателят на Съюза щеше да го посочи, както е направил в член 8, параграф 2, буква а), точка ii) от същия регламент(45).

73.      Следователно е ясно, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че член 8, параграф 2 от Регламента относно влагането трябва да се тълкува във връзка с член 8, параграф 1 от него, така че Комисията трябва да изпълни две условия, преди да включи дадено вещество в списъка по приложение III към този регламент.

74.      Противно на твърденията на ответниците, горното тълкуване не лишава от функцията му член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането. Според мен тези страни смесват две различни понятия — за оценка на риска и за управление на риска.

75.      Оценката на риска, от една страна, е научнообоснован процес, състоящ се от четири етапа: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска(46). Този процес включва сложна научна оценка на безопасността на дадено вещество или биологичен агент въз основа на всички релевантни научни и технически данни с цел установяване и предотвратяване на нововъзникващи рискове. На равнището на Съюза и за целите на Регламента относно влагането тази задача се изпълнява от ЕОБХ. Управлението на риска, от друга страна, е „отделен от оценката на риска процес на претегляне на алтернативни политики в консултации със заинтересованите страни, обсъждане на оценката на риска и други основателни фактори, а при необходимост и избор на подходящи възможности за превенция и контрол“(47). Едва след приключването на анализа на риска съответните органи ще бъдат в състояние да вземат решение относно подходящите мерки за постигане на желаното ниво на защита(48).

76.      Както вече обясних, докато член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането може да се разглежда като елемент от оценката на риска, член 8, параграф 2 от него ясно определя различните варианти за управление на риск, който вече е установен, оценен и охарактеризиран от ЕОБХ(49). В настоящия случай Комисията управлява установения от ЕОБХ риск чрез мярката, предвидена в член 8, параграф 2, буква а), точка i) от Регламента относно влагането: включване на въпросното вещество в списък А от приложение III към този регламент и забрана на влагането му в храни или на използването му при производството на храни. Преразглеждането на това решение на Комисията е възможно само при установяване на явна грешка в преценката.

77.      Въз основа на гореизложеното предлагам на Съда да уважи първото основание за обжалване на Комисията по дело C‑38/25 P и второто основание за обжалване на Комисията по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P.

В.      Основания за обжалване, свързани със задължението на Общия съд за мотивиране и с правомощията му за упражняване на съдебен контрол

78.      С второто си основание за обжалване по дело C‑38/25 P и третото си основание за обжалване по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P Комисията, подкрепена от ЕОБХ, твърди, че Общият съд не е изложил мотиви(50) и е превишил правомощията си за упражняване на съдебен контрол(51).

79.      Ответниците считат, че доводите на Комисията са недопустими и че във всеки случай Общият съд нито е нарушил задължението си да мотивира решенията си, нито е упражнил контрол с интензитет, надхвърлящ пределите на правомощията му.

80.      Споделям мнението на ответниците.

81.      Що се отнася до твърдението, че Общият съд не е изложил мотиви, следва да се припомни, че трябва да се прави разграничение между наличието на мотиви, както се изисква по член 296 ДФЕС, и въпроса дали тези мотиви са обосновани. Само довод, отнасящ се до наличието на мотиви, може да бъде подведен под разпоредбата на член 296 ДФЕС(52). Ясно е обаче, че Комисията не твърди, че липсват мотиви в обжалваните решения. Напротив, тя критикува съдържанието на тези мотиви в обжалваните решения. Тъй като този вид доводи не могат да бъдат подведени под разпоредбата на член 296 ДФЕС, доводите на Комисията трябва да бъдат отхвърлени като недопустими в това отношение.

82.      Що се отнася до твърдението, че Общият съд е превишил правомощията си за упражняване на съдебен контрол, първо, и противно на твърденията на Комисията, Общият съд не е осъществил пълен контрол върху фактическите констатации на Комисията във връзка с член 8 от Регламента относно влагането и следователно не е превишил правомощията си за упражняване на съдебен контрол по отношение на научните оценки(53). Напротив, този съд е упражнил контрол върху тълкуването на Комисията на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането, във връзка с което, както бе обяснено, той неправилно е приел, че тези разпоредби предвиждат кумулативни условия. Тъй като съдилищата на ЕС притежават пълна компетентност да тълкуват правото, доводът на Комисията трябва да бъде отхвърлен като неоснователен в това отношение. Второ, доколкото Комисията счита, че Общият съд е заменил мотивите на ЕОБХ със свои собствени, като е заключил, че „нито от научното становище от 2017 г., нито от материалите по делото е видно, че разпоредбите на спорния регламент са били приети, тъй като разглежданите вещества и препарати по друг начин са представлявали потенциален риск за потребителите“(54), е ясно, че това заключение представлява фактическа констатация, която се ограничава до това, което Общият съд е счел, че се съдържа в материалите по делото. Това твърдение не представлява научна оценка. Следователно, тъй като се прави опит да се оспори фактическа констатация на Общия съд, без да се повдига въпросът за евентуалното ѝ изопачаване, и този довод трябва да се счете за недопустим.

83.      Въз основа на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли второто основание за обжалване на Комисията по дело C‑38/25 P и третото ѝ основание за обжалване по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P като частично недопустими и частично неоснователни.

IV.    Последици

84.      Първото основание за обжалване по дело C‑38/25 P и първото и второто основание за обжалване по дела C‑48/25 P, C‑54/25 P и C‑55/25 P са основателни. Следователно обжалваните решения следва да бъдат отменени. Тъй като обаче Общият съд не е разгледал всички правни основания, изтъкнати в първоинстанционното производство, Съдът не е в състояние да постанови окончателно решение, и трябва да върне делата на Общия съд(55).

V.      Заключение

85.      Предлагам на Съда на Европейския съюз:

–        да отмени решения от 13 ноември 2024 г., Aloe Vera of Europe/Комисия (T‑189/21, EU:T:2024:802), от 13 ноември 2024 г., Aboca и др./Комисия (T‑302/21, EU:T:2024:808), от 13 ноември 2024 г., Ortis/Комисия (T‑271/21, EU:T:2024:804), и от 13 ноември 2024 г., Synadiet и др./Комисия (T‑274/21, EU:T:2024:806),

–        да върне делата на Общия съд за произнасяне по останалите правни основания, и

–        да не се произнася по съдебните разноски.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ L 404, 2006 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 59, стр. 102).


3      Решения от 13 ноември 2024 г., Aloe Vera of Europe/Комисия (T‑189/21, EU:T:2024:802) (наричано по-нататък „решение Aloe Vera of Europe/Комисия“), от 13 ноември 2024 г., Aboca и др./Комисия (T‑302/21, EU:T:2024:808) (наричано по-нататък „решение Aboca и др./Комисия“), от 13 ноември 2024 г., Ortis/Комисия (T‑271/21, EU:T:2024:804) (наричано по-нататък „решение Ortis/Комисия“), и от 13 ноември 2024 г., Synadiet и др./Комисия (T‑274/21, EU:T:2024:806) (наричано по-нататък „решение Synadiet и др./Комисия“) (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“).


4      Регламент на Комисията от 18 март 2021 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ботаническите видове, съдържащи производни на хидроксиантрацена (ОВ L 96, 2021 г., стр. 6).


5      Вж. по-специално Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244) и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18).


6      Вж. съображения 3 и 4 от Регламента относно влагането. Вж. и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните, COM(2003) 671 окончателен (наричано по-нататък „Предложението за Регламент относно влагането“), стр. 3.


7      Вж. във връзка с това съображения 1, 2 и 22 от Регламента относно влагането, както и член 1, параграф 1 и член 10 от него. Виж и Предложението за Регламент относно влагането, стр. 1.


8      Вж. във връзка с това съображения 14 и 22 от Регламента относно влагането, както и член 1, параграф 1 от него.


9      Вж. съображение 12 от Регламента относно влагането.


10      Вж. Предложението за Регламент относно влагането, точка 21.


11      Вж. съображение 20 от Регламента относно влагането.


12      Вж. съображение 1 от Регламента относно влагането.


13      Вж. съображение 20 от Регламента относно влагането. Вж. и съображение 2 от същия регламент за подобна формулировка.


14      Вж. член 3, параграф 1 от Регламента относно влагането, в който се предвижда, че „[е]динствено витамините и/или минералите, изброени в приложение I, и във формите, посочени в приложение II, могат да бъдат влагани в храните в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент“.


15      Вж. член 4 от Регламента относно влагането, в който са предвидени категориите продукти, в които не могат да се влагат витамини и минерали.


16      Вж. член 6 от Регламента относно влагането, в който са предвидени условията, при които витамини и минерали могат да се влагат в храните.


17      Вж. член 8, параграф 1 от Регламента относно влагането (курсивът е мой). Подобна формулировка се съдържа и в съображение 2 от същия регламент.


18      Вж. член 8, параграф 2 от Регламента относно влагането.


19      Вж. в този смисъл решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 4, Aboca и др./Комисия, точка 5, Ortis/Комисия, точка 3, и Synadiet и др./Комисия, точка 3.


20      Вж. решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 4, Aboca и др./Комисия, точка 5, Ortis/Комисия, точка 3, и Synadiet и др./Комисия, точка 3.


21      Вж. решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 4, Aboca и др./Комисия, точка 5, Ortis/Комисия, точка 3, и Synadiet и др./Комисия, точка 3.


22      В своето решение Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 3, Общият съд обяснява, че „Aloe vera е вид Aloe, чийто лист има три слоя, като първият е дебела зелена външна кора, която защитава растението от лоши климатични условия, вторият — междинен слой от жълтеникав латекс, съдържащ [ПХА]; а третият — вътрешен влажен и прозрачен слой от желатинеста течност, която съдържа хранителните вещества на растението“.


23      Експертна група на ЕОБХ по добавки в храните и източници на хранителни вещества, добавени към храните, Safety of hydroxyanthracene derivatives for use in food. — EFSA Journal, vol. 16, issue 1, 5090, 2018. Достъпно на адрес: https://doi:10.2093/j.efsa.2018.5090 (наричано по-нататък „Становището на ЕОБХ от 2017 г.“), стр. 19.


24      Вж. в този смисъл решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 5, Aboca и др./Комисия, точка 6, Ortis/Комисия, точка 4, и Synadiet и др./Комисия, точка 4.


25      Вж. Становището на ЕОБХ от 2017 г., стр. 1.


26      Вж. Становището на ЕОБХ от 2017 г., стр. 69.


27      Вж. в този смисъл Научен комитет на ЕОБХ, Scientific opinion on genotoxicity testing strategies applicable to food and feed safety assessment. — EFSA Journal, vol. 9, issue 9, 2379, 2011. Достъпно на адрес: https://doi:10.2903/j.efsa.2011.2379. Вж. по-специално стр. 9, както и раздел 4.2 относно експозицията, стр. 23—25.


28      Научен комитет на ЕОБХ, Clarification of some aspects related to genotoxicity assessment. — EFSA Journal, vol. 15, issue 12, 5113, 2017, p. 1. Достъпно на адрес: https://doi.org/10.2903/j.efsa.2017.5113. Вж. и стр. 14 и 15 във връзка с установяването на ориентировъчни стойности, основани на здравните рискове, за генотоксични вещества.


29      Спорният регламент, съображение 7.


30      Спорният регламент, съображение 9.


31      Спорният регламент, съображение 11.


32      Вж. решения Aboca и др./Комисия, точка 61, Ortis/Комисия, точка 65, и Synadiet и др./Комисия, точка 57.


33      Вж. в този смисъл решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точки 66 и 67, Aboca и др./Комисия, точки 90 и 91, Ortis/Комисия, точки 95 и 96, и Synadiet и др./Комисия, точки 86 и 87.


34      Следва също така да се отбележи, че Италианската република подава молба за встъпване като страна в производството в подкрепа на исканията на ответниците по дело C‑48/25 P. Въпреки това, тъй като тази молба е подадена след изтичането на срока, посочен в член 190, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, но преди решението за започване на устната фаза на производството, с решение на председателя на Съда от 23 май 2025 г. на тази страна е било разрешено да представи своето становище в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, ако такова се проведе, съгласно член 194 от Процедурния правилник.


35      Научен комитет на ЕОБХ, Guidance on safety assessment of botanicals and botanical preparations intended for use as ingredients in food supplements. — EFSA Journal 2009; vol. 7, issue 9, 1249, 2009, р. 2. Достъпно на адрес: https://doi:10.2093/j.efsa.2009.1249.


36      Вж., ex multis, решения от 13 февруари 1979 г., Granaria (101/78, EU:C:1979:38, т. 4), и от 27 януари 2026 г., Комисия/Унгария (Прекласифициране на канабиса) (C‑271/23, EU:C:2026:45, т. 124 и цитираната съдебна практика).


37      Вж. съображение 1 от Регламента относно влагането.


38      Вж. във връзка с това съображение 20 от Регламента относно влагането. Комисията счита, че „непреднамереното“ наличие на вредни вещества в храните се урежда от Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 година за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (ОВ L 37, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 189), съгласно който Комисията може да определя максимално допустимите количества на замърсителите в храните.


39      Както обясних в точка 11 от настоящото заключение, другата процедура е тази, свързана с влагането на витамини и минерали.


40      Вж. във връзка с това Предложението за регламент относно влагането, в чийто параграф 21 се отбелязва, че „понякога [използването на някои други вещества] и представянето им върху етикета може да породи въпроси дали те следва да се третират като съставки, използвани при производството на храни, или дали следва да се считат за „вложени“. Независимо от отговора на този въпрос, би било целесъобразно да се регулира безопасното използване на такива вещества или съставки и, когато е необходимо, да се забрани тяхното използване съгласно настоящия предложен регламент“.


41      Вж. в този смисъл решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точки 51 и 59, Aboca и др./Комисия, точки 75 и 83, Ortis/Комисия, точки 79 и 87, и Synadiet и др./Комисия, точки 70 и 78.


42      Макар ответниците по дела C‑54/25 P и C‑55/25 P да твърдят, че това основание за обжалване е недопустимо, тъй като Комисията го е повдигнала за първи път в производството по обжалване, е ясно, че Комисията просто изтъква линия от доводи, които произтичат от обжалваните решения и са свързани с естеството на условията, залегнали в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламента относно влагането. Следователно този довод не може да бъде приет; вж. по аналогия решения от 29 ноември 2007 г., Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия (C‑176/06 P, EU:C:2007:730, т. 17), и от 10 април 2014 г., Комисия/Siemens Österreich и др. и Siemens Transmission & Distribution и др./Комисия (C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 101 и 102).


43      С други думи, веществата, изброени в точка 25 от настоящото заключение.


44      Както обясних в точка 22 от настоящото заключение, ЕОБХ счита, че просто не съществува ниво, под което приемането на генотоксични вещества не представлява вредно въздействие и риск за човешкото здраве. Съответно той счита, че не може да установи праг за генотоксичните вещества.


45      Следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба Комисията трябва да включи въпросното вещество или съставката, съдържаща веществото, в част Б от приложение III и да посочи, че влагането им в храни или използването им при производството на храни е разрешено само при определени условия. Въпреки това дори тази разпоредба не предвижда праг на консумация, под който влагането на това вещество не би породило опасения за здравето на човека, дори ако „допълнителните изисквания“, свързани с вписванията в част Б от приложение III за изброените вещества, предвиждат такъв праг. Вж. например Регламент (ЕС) 2022/2340 на Комисията от 30 ноември 2022 година за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на екстракти от зелен чай, съдържащи (–)-епигалокатехин-3-галат (ОВ L 310, 2022 г., стр. 7).


46      Вж. във връзка с това член 3, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на [ЕОБХ] и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68), в който понятието „оценка на риска“ се определя като „научнообоснован процес, състоящ се от четири етапа: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска“. Вж. по аналогия и моето заключение по съединени дела Франция/Комисия и Комисия/CWS Powder Coatings и др. (C‑71/23 P и C‑82/23 P, EU:C:2025:65, т. 75 и 76).


47      Вж. член 3, параграф 12 от Регламент № 178/2002. Курсивът е мой.


48      Вж. по аналогия и Communication from the Commission on the precautionary principle (Съобщение на Комисията относно принципа на предпазните мерки), COM(2000) 1 окончателен от 2 февруари 2000 г., стр. 15, в което се посочва, че „когато лицата, вземащи решения, установят наличието на риск за околната среда или за здравето на хората, животните или растенията, който в случай на бездействие може да има сериозни последствия, възниква въпросът за подходящи защитни мерки. Лицата, вземащи решения, трябва чрез структуриран подход да получат възможно най-пълна научна оценка на риска за околната среда или здравето, за да изберат най-подходящия начин на действие“.


49      Както обясних по-рано в контекста на квалифицирането на дадено вещество като вредно за здравето на хората, при приемането на мерки за управление на риска Комисията разполага с ограничена свобода на действие извън мерките, предвидени от законодателя. Вж. моето заключение по съединени дела Франция/Комисия и Комисия/CWS Powder Coatings и др. (C‑71/23 P и C‑82/23 P, EU:C:2025:65, т. 78).


50      Комисията изтъква този довод във връзка с констатациите, съдържащи се в решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точки 58 и 60, Aboca и др./Комисия, точки 82 и 84, Ortis/Комисия, точки 86 и 88, и Synadiet и др./Комисия, точки 77 и 79.


51      Комисията изтъква този довод във връзка с констатацията, съдържаща се в решения Aloe Vera of Europe/Комисия, точка 60, Aboca и др./Комисия, точка 84, Ortis/Комисия, точка 88, и Synadiet и др./Комисия, точка 79.


52      Вж. в този смисъл решения от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет (C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37 и цитираната съдебна практика), и от 10 септември 2024 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑465/20 P, EU:C:2024:724, т. 390 и цитираната съдебна практика).


53      Вж. например решение от 1 август 2025 г., Франция и Комисия/CWS Powder Coatings и др. (C‑71/23 P и C‑82/23 P, EU:C:2025:601, т. 106 и цитираната съдебна практика).


54      Вж. точка 78 от настоящото заключение.


55      Вж. в този смисъл член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз.