<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-349/21</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62021CC0349</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:779">EU:C:2022:779</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на А. Collins — Дело C‑349/21</HT></P><P><HT TYPE="SC">ХЯ и др. (Основания за разрешение за подслушване на телефонни разговори)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">A. Collins</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20221013">13 октомври 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑349/21</P><P>ХЯ,</P><P>ИП,</P><P>ДД,</P><P>ЗИ,</P><P>СС</P><P>Другата страна в производството:</P><P>Специализирана прокуратура</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Специализиран наказателен съд, България)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обработка на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2002/58/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 1 и член 15, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Поверителност на електронните съобщения</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно решение, с което се разрешава подслушване на телефонни разговори на лица, заподозрени в извършването на тежко престъпление</KEYWORD><KEYWORD>Бланков или стандартен текст</KEYWORD><KEYWORD>Мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Незаконосъобразно наблюдение</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост на незаконосъобразно събрани доказателства</KEYWORD><KEYWORD>Харта на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 7 и член 47</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящото преюдициално запитване Специализираният наказателен съд (България), иска да установи дали практиката, при която разрешенията за използване на мерки за тайно наблюдение с цел подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори между заподозрени (по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>подслушването на телефонни разговори<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) се издават под формата на общ бланков текст, който не съдържа индивидуализирани мотиви, е съвместима с член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020712">12 юли 2002 година</DATE> относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2002">ОВ L 201, 2002 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).</P></NOTE>. Той иска също така да установи дали липсата на индивидуализирани мотиви в такова разрешение може да бъде отстранена чрез преценка de novo от съда по делото, която е с обратно действие, и ако това не е така, дали доказателствата, за които е установено, че са получени в нарушение на тези разпоредби, могат да бъдат приети като допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съображение 2 от Директива 2002/58 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Настоящата директива се стреми да зачита основните права и да спазва признатите принципи, по-специално от Хартата за основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)]. По-специално настоящата директива се стреми да осигури пълно зачитане на правата, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображение 11 от Директива 2002/58 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Както Директива 95/46/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">OВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание <HT TYPE="ITALIC">на български език, 2007 г., глава 13 том 17, стр. 10</HT>), отменена и заменена с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">OВ L 119, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен.</P></NOTE>, настоящата директива не се отнася до въпросите за защита на основните права и свободи свързани с дейности, които не се управляват от законодателството на Общността. Затова тя не променя съществуващия баланс между правото на индивида на неприкосновеност на личния живот и възможността на държавите членки да предприемат мерки, съгласно член 15, параграф 1 от настоящата директива, необходими за защита на обществената сигурност, отбраната, сигурността на държавата (включително икономическото благополучие на държавата, когато дейностите се отнасят до въпроси по сигурността на държавата) и прилагане в изпълнение на наказателното право. Следователно, настоящата директива не засяга възможността на държавите членки да провеждат законно прихващане на електронни комуникации или да предприемат други мерки, ако е необходимо за някои от тези цели и в съответствие с Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи [(наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>)], съгласно тълкуването на решенията на Европейския съд за човешките права [(наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>)]. Такива мерки трябва да бъдат уместни, строго пропорционални на предвидената цел и необходими в едно демократично общество, и следва да бъдат предмет на съответна защита в съответствие с [ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Конфиденциалност на комуникациите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, член 5, параграф 1 от Директива 2002/58 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Държавите членки гарантират конфиденциалност на съобщенията и свързания трафик на данни през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15 параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф 1 и 2 от Договора за Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Българското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 121, алинея 4 от Конституцията на Република България предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[а]ктовете на правораздаването се мотивират<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 34 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>НПК<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>ДВ, бр. 86 от <DATE ISO="20051028">28 октомври 2005 г.</DATE> (последна редакция в ДВ, бр. 16 от <DATE ISO="20210223">23 февруари 2021 г.</DATE>).</P></NOTE>), предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>всеки акт на съда трябва да съдържа […] мотиви […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 172 от НПК гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="172.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства - електронни и механични съоръжения […], които служат за документиране на дейността на контролираните лица […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="172.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления […], ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 173, алинея 1 от НПК:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>За използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 174 от НПК предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="174.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, се дава предварително от неговия председател […].</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="174.004"><NO.PARAG>(4)</NO.PARAG><ALINEA>Органът по ал. 1—3 се произнася с писмено мотивирано разпореждане […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 3, алинея 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>ЗСРС<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>ДВ, бр. 95 от <DATE ISO="19971021">21 октомври 1997 г.</DATE> (последна редакция ДВ, бр. 69 от 2020 г.).</P></NOTE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления […], когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 12, алинея 1, точка 1 от ЗСРС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на: лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В член 13, алинея 1 от ЗСРС се посочват органите и службите, които имат право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 14, алинея 1, точка 7 от ЗСРС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния административен ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 или от наблюдаващия прокурор, съответно от органа по чл. 13, ал. 3, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 — от нейния директор, съдържащо:[…] мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 15, алинея 1 от ЗСРС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор, а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 — председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, предоставят искането до председателите на Софийския градски съд [(България)], съответните окръжни или военни съдилища, на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 48 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Специализираната прокуратура (България) е образувала наказателно производство срещу пет лица за предполагаемото им участие в организирана престъпна група, която подпомагала граждани на трети държави да влизат незаконно на българска територия; същите лица са обвинени също в получаване и даване на подкупи във връзка с тази дейност. Тези деяния представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>тежки престъпления<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на българското право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170410">10 април 2017 г.</DATE> в досъдебната фаза прокурорът е направил искане за ползване на специални разузнавателни средства, включително подслушване на телефонни разговори, относно едно от обвиняемите лица — ИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Искането е над осем страници. На първата страница и в долния колонтитул на всяка от страници от втора до осма е посочен регистрационен номер. Искането започва с описание на планираните оперативни способи. В него субектът на мерките е идентифициран чрез име, единен граждански номер, адрес, длъжност и място на работа. Посочени са номерът на мобилния телефон и други данни за предплатената карта, използвана от лицето, което ще бъде поставено под наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Искането съдържа мотивите за прибягване до мерките за наблюдение. В първия абзац от този раздел досъдебното производство и разследваното престъпление са идентифицирани както чрез съответните членове от българския НПК, така и чрез описание на естеството на престъплението. Във втория абзац се споменават свидетелските показания, които наблюдаващата Специализирана прокуратура е събрала относно престъпната дейност, нейната структура и ролята на участниците в нея. Третият абзац съдържа допълнителни свидетелски показания, в които подробно се описва как е действала престъпната група и участието на субекта. Описва се по какъв начин субектът е общувал с другите членове на престъпната група, посочен е номерът на използвания мобилен телефон, който съответства на номера от първия абзац в началото на искането. Този раздел завършва с констатацията, че свидетелските показания обосновават извода, че в България действа престъпна група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В искането се обяснява защо търсените мерки се считат за необходими и се посочват действията, които вече са били предприети, за да се идентифицират лицата, участващи в престъпната група. По-нататък подробно се описва защо деянията на субекта нарушават различни разпоредби на националното право и правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В следващия абзац на искането се излагат причините, поради които уличаващите доказателства не могат да бъдат събрани по друг начин. В него се твърди по-специално, че въпросните лица образуват затворена група и че е трудно да се получат доказателства за техните срещи. В последния абзац на искането се посочват подробности за упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомено за получените резултати от предложеното наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В същия ден председателят на Специализирания наказателен съд дава разрешение за подслушване на телефонни разговори, записването им и съхраняването на този запис за нуждите на наказателното производство. В разпореждането са записани името и длъжността на лицето, което е разрешило мерките. В него се посочва, че искането на органа е изготвено в кръга на неговата компетентност и че са налице достатъчно данни за престъпление от изброените в член 172, алинея 2 от НПК, респективно в член 3, алинея 1 от ЗСРС и то е подсъдно на Специализирания наказателен съд. Посочва се, че са налице предпоставките на член 4, член 12 и член 21 от ЗСРС, респективно член 175, алинея 2 от НПК. Той разрешава изброените методи за наблюдение по отношение на лицето, посочено в искането с регистрационен номер, съответстващ на посочения на първата страница и в долния колонтитул на всяка от страниците на искането, номерирани от 2 до 8. Разрешението е подписано и подпечатано с дата <DATE ISO="20170410">10 април 2017 г.</DATE> Първата страница на искането за разрешение носи същия подпис, печат и дата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Подобни искания са подадени и по отношение на други лица, разследвани във връзка с участието им в същата престъпна група. Мотивите, които председателят на Специализирания наказателен съд излага за тези разрешения, изглеждат идентични, с изключение на това, че във всеки случай разрешението препраща към различно искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция общият бланков текст на разрешенията обхваща различните хипотези, при които тайното наблюдение може да бъде разрешено законосъобразно. Стандартна практика било разрешението да не включва индивидуализирано изложение на мотивите за издаването му. Поради това запитващата юрисдикция има съмнения дали разрешенията са надлежно мотивирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В резултат на разрешените мерки за наблюдение някои от телефонните разговори на заподозрените са записани и съхранени. Запитващата юрисдикция приема, че тези разговори са от значение, за да се докажат обвиненията за извършени престъпления срещу обвиняемите, но иска да се установи дали е допустимо да бъдат използвани като доказателства, ако разрешенията бъдат счетени за незаконосъобразни. Поради това тя спира производството и отправя към Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1)</NO.P><TXT>Съответна ли е на чл. 15 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 вр. съобр. 11 от Директива 2002/58 национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>ИП, ДД, Чешката република, Ирландия и Европейската комисия подават писмени становища. По време на заседанието на <DATE ISO="20220706">6 юли 2022 г.</DATE> Ирландия и Комисията излагат устни становища и отговарят на въпросите на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>По отношение на първия въпрос ИП и ДД считат, че разрешенията са незаконосъобразни, тъй като не съдържат индивидуализирани мотиви. В резултат на това правото им на личен живот не било достатъчно защитено от произволна намеса. Освен това те твърдят, че не могат да оспорят ефективно разрешенията, което нарушава правата им по член 47 от Хартата. Чешката република, Ирландия и Комисията са на мнение, че ако искането и разрешението бъдат прочетени едно до друго, това може да е достатъчно, за да позволи на обвиняемите да оспорят ефективно разрешенията с цел изключване на доказателствата, получени въз основа на тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, ИП и ДД смятат, че незаконосъобразно събраните доказателства са недопустими. ДД също така застъпва становището, че не е възможно съдът, решаващ въпросите по същество, да прецени законосъобразността на разрешенията ретроспективно. Ирландия счита, че допустимостта на доказателствата е процесуален въпрос, който не е уреден от правото на Съюза и е от изключителната компетентност на държавите членки. Комисията е съгласна с Ирландия с уговорката, че съгласно практиката на Съда доказателствата от техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма и които могат да повлияят съществено на преценката на фактите, трябва да бъдат изключени при всички обстоятелства.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По поставените въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да установи дали съдебно разрешение за подслушване на телефонни разговори под формата на общ бланков текст, в който се посочва, че нормите на закона относно наблюдението са спазени, но който не съдържа индивидуализирани мотиви, съответства на член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане на Директива 2002/58</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2002/58, както е тълкуван в практиката на Съда, всички дейности по обработване на лични данни, извършвани от доставчиците на електронни съобщителни услуги, попадат в приложното поле на тази директива, включително дейностите по обработване, произтичащи от задължения, които публичните органи налагат на тези доставчици. Само когато държавите членки пряко прилагат мерки, които въвеждат изключение от правилото за поверителност на електронните съобщения, без да налагат на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължения, защитата на данните се урежда не от Директива 2002/58, а от националното право при спазване на Директива (ЕС) 2016/680<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="89" DATE.PUB="2016">ОВ L 119, 2016 г., стр. 89</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, така че тези национални мерки трябва да зачитат по-специално националното право с конституционен ранг и изискванията на ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване не е посочено, а страните, които участваха в заседанието, не можаха да потвърдят дали разглежданите тук мерки за наблюдение са прилагани от доставчиците на електронни съобщителни услуги. Задача на националния съд е да установи коя организация е осъществила мерките за наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>За целите на отговора на въпросите ще приема, че те са осъществени от доставчици на електронни съобщителни услуги и следователно мерките попадат в приложното поле на Директива 2002/58<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tele2 Sverige и Watson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑203/15 и C‑698/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:970">EU:C:2016:970</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181002">2 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio Fiscal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑207/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:788">EU:C:2018:788</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratuur (Условия за достъп до данни, свързани с електронни съобщения)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑746/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:152">EU:C:2021:152</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Вторият въпрос произтича от факта, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 позволява на държавите членки да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и здълженията, предвидени в член 5 […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Съмненията на запитващата юрисдикция не са толкова относно националните законодателни мерки, които транспонират член 15, параграф 1, а по-скоро относно начина, по който съдебната власт ги привежда в действие. Поставят ли тези съмнения първия въпрос извън обхвата на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58? Не смятам, че това е така. Националното законодателство предвижда, че разрешенията трябва да бъдат под формата на мотивирано разпореждане. Видно от материалите, с които разполага Съдът, разрешенията съдържат<?PAGE NO="8"?> констатация, че изискванията на закона са спазени. Въпросът е дали тези мотиви са достатъчни, като се има предвид, че разпорежданията са под формата на бланков текст, който не съдържа индивидуализирани мотиви. Така съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят до тълкуването на правото на Съюза в светлината на приложимите национални норми и съдебна практика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Разгледани заедно, член 5, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 по същество изискват от държавите членки да забранят слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения, за които съответните потребители не са дали съгласието си, освен ако това е необходимо, подходящо и пропорционално за превенцията, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления. Тези мерки трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, включително принципа на пропорционалност, както и принципите, упоменати в член 6, параграфи 1 и 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В съответствие с член 6, параграф 1 ДЕС Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Разрешенията за подслушване на телефонни разговори представляват намеса в правата на обвиняемите, гарантирани от член 7 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Дзивев и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:30">EU:C:2019:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата подобна намеса може да бъде допусната само ако е предвидена в закон и ако при зачитане на основното съдържание на тези права и на принципа на пропорционалност е необходима и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Принципът на ефективност е общ принцип на правото на Съюза, според който прилагането на правото на Съюза не трябва да бъде невъзможно или прекомерно трудно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Schijndel и van Veen</NAME.CASE>, (<NO.CASE>C‑430/93 и C‑431/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:441">EU:C:1995:441</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той включва правото на ефективен съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Взаимодействието между принципа на ефективност и член 47 от Хартата е обсъдено например в заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Banger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:225">EU:C:2018:225</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това член 47, първа алинея от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. Когато издаването на разрешението не е включвало изслушване на лицето, обект на мерките за наблюдение, както е в настоящия случай, релевантна е именно първата алинея на член 47 от Хартата, свързана с ефективния съдебен контрол, а не втората алинея относно правото на справедлив съдебен процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика, за да бъде ефективно правото на ефективен съдебен контрол, гарантирано от член 47 от Хартата, засегнатото лице трябва да може да се запознае с основанията на взетото спрямо него решение посредством прочита на решението, или чрез съобщаване на тези основания по негово искане, за да може да<?PAGE NO="9"?> защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да сезира съд, компетентен да провери законосъобразността на това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trade Agency</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:531">EU:C:2012:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130604">4 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZZ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:363">EU:C:2013:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141023">23 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑302/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2319">EU:C:2014:2319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister van Buitenlandse Zaken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/19 и C‑226/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:951">EU:C:2020:951</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Обемът на задължението за мотивиране може да варира в зависимост от естеството на обжалваното решение. Това задължение следва да се преценява с оглед на производството, разглеждано в неговата цялост, и на съвкупността от релевантни обстоятелства, за да се провери дали съответните лица могат да използват надлежно и ефективно възможността за обжалване на посоченото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trade Agency</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:531">EU:C:2012:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141023">23 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>flyLAL-Lithuanian Airlines</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑302/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2319">EU:C:2014:2319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В настоящия случай разрешенията се състоят от общ бланков текст, в който са индивидуализирани само някои обстоятелства като регистрационни номера, дати и предмет, обхват и продължителност на мерките за наблюдение. Поради това обвиняемите не могат да установят само въз основа на този документ защо издалият разрешението съд е счел, че са изпълнени законовите изисквания, за да бъде разрешено подслушването на телефонни разговори. Поради това те не могат да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да сезират съд, компетентен да провери законосъобразността на тези разрешения с крайната цел тези доказателства да бъдат обявени за недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Правото на ефективен съдебен контрол обаче не изисква непременно издалият разрешението съд да посочи със свои думи в този документ защо смята, че условията за издаване на разрешението са изпълнени. Достатъчно е мотивите за издаване на разрешението да могат да бъдат надеждно установени. Ако искането за разрешение съдържа ясно обяснение на причините, поради които молещият орган или служител е счел, че мерките за наблюдение трябва да бъдат разрешени, може да се приеме, че именно изложените в искането мотиви са убедили съда да го разреши<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Trade Agency</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:247">EU:C:2012:247</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това важи с още по-голяма степен, тъй като при този вид процедура искането и всички придружаващи документи са единственото основание, на което разрешението може да бъде предоставено или отказано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В точки 18—22 от настоящото заключение се отбелязва, че регистрационните номера и единните граждански номера, посочени на лицевата страна на разрешенията, показват, че всяко разрешение се отнася до определено искане за конкретно лице и телефонен номер. Исканията са структурирани и подробни. Правните критерии, които съдията трябва да приложи, за да даде разрешение, са сравнително ясни. При условие че обвиняемото лице е в състояние да получи своевременно копие от искането, довело до издаването на разрешението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Като се премахне например информация, представляваща търговска тайна, и лична или чувствителна информация.</P></NOTE>, то вероятно ще бъде в състояние да се запознае с мотивите, поради които е издадено разрешението, и да вземе информирано решение дали да го обжалва. След това националният съд е този, който трябва да прецени, за всеки отделен случай и като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, дали правото на ефективни правни средства за защита, с което се ползват обвиняемите съгласно член 47, първа алинея от Хартата, е било гарантирано.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да осигури съгласуваност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, без да се засяга автономията на правото на Съюза. Именно в този контекст по време на заседанието бе обсъден въпросът дали подходът, описан в предходната точка от това заключение, не противоречи на неотдавнашното решение на ЕСПЧ по дело Екимджиев<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20220111">11 януари 2022 г.</DATE>, Екимджиев с/у България (CE:ECHR:2022:0111JUD007007812).</P></NOTE>, в което този съд оценява правните гаранции срещу произвол и злоупотреба при използване на специални разузнавателни средства, запазване и достъп до трафични данни в контекста на практиката на Специализирания наказателен съд в периода 2015—2019 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>ЕСПЧ установява, че огромното мнозинство от издадените разрешения за наблюдение не съдържат надлежно изложени мотиви. Въпреки това той отбеляза, че липсата на мотиви сама по себе си не води автоматично до заключението, че съдиите не са разгледали надлежно исканията да бъде разрешено наблюдение, въпреки че редица фактори го карат да има сериозни опасения в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20220111">11 януари 2022 г.</DATE>, Екимджиев с/у България (CE:ECHR:2022:0111JUD007007812, § 313—321).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>За настоящите цели е достатъчно да се отбележи, че макар решението на ЕСПЧ по делото Екимджиев да поражда значителни опасения относно някои аспекти на съдебното разрешаване на тайно наблюдение в България, то оставя отворена възможността такова наблюдение да бъде разрешено при обстоятелства, при които разрешаващият го съд надлежно е преценил, че то наистина е необходимо, подходящо и пропорционално. Във всеки случай обвиняемият, който е обект на наблюдение, извършено въз основа на разрешение, трябва да може да се запознае с мотивите, поради които е дадено това разрешение, и да вземе информирано решение дали да го обжалва. Националният съд е този, който трябва да прецени във всеки конкретен случай дали една такава жалба е основателна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, както следва:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Член 47 от Хартата и член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58 допускат практика, съобразно която подслушването, записването и съхраняването на телефонни разговори на заподозрени лица се разрешава чрез общ бланков текст, в който се твърди, че законовите разпоредби са спазени, но който не съдържа индивидуализирани мотиви в това отношение, стига обвиняемият, който е бил обект на наблюдение, като прочете едно до друго разрешението и искането за разрешение, да може надеждно да установи и ефективно да обжалва мотивите за разрешението<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тъй като компетентна да прецени законосъобразността на разрешението е запитващата юрисдикция, вторият въпрос изисква отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Вторият въпрос се основава на две предположения. Първото е, че уличаващите доказателства са събрани чрез тайно наблюдение, извършено въз основа на разрешение, което е незаконосъобразно, тъй като е ненадлежно мотивирано. Второто е, че обвиняемият, който е бил обект на това наблюдение, не може ефективно да обжалва правното основание, на което то е било разрешено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване се поставя въпросът дали съдът по делото може да отстрани произтичащата от липса на надлежни мотиви незаконосъобразност на разрешението. Макар че механизмът и последиците от подобна преценка, която има обратно действие, не са напълно ясни и съществуват съмнения дали съдът по делото е компетентен да коригира такава незаконосъобразност, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, изглежда, че е целесъобразно да се разгледа този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Комисията отбеляза, че вторият въпрос изисква да се прецени как незаконосъобразно събраните доказателства могат да повлияят на цялостната справедливост на наказателния процес. В акта за преюдициално запитване този въпрос не е разгледан. Запитващата юрисдикция не предоставя и информация за приложимите национални процесуални правила, а именно как ще бъдат третирани такива доказателства в производството пред нея. Така повдигнатият от Комисията въпрос изглежда изцяло хипотетичен, поради което Съдът не следва да го разглежда в рамките на настоящото преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Може ли нередност в мотивите на разрешението да бъде отстранена чрез преценка de novo, която има обратно действие?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Практиката на Съда относно общото съхранение на данни и достъпа до тях дава отговор на този въпрос. Националното право трябва да определи условията, при които доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да предоставят на компетентните национални органи достъп до данните. То трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на приетите за тази цел мерки и да налагат минимални изисквания, така че лицата, чиито лични данни са засегнати, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на тези данни срещу рискове от злоупотреби. Намесата трябва да бъде ограничена до строго необходимото. Във връзка с целта за борба с престъпността достъп може да се предостави само до данните на лица, които са заподозрени, че подготвят, извършват или са извършили тежко престъпление или още че по някакъв начин са участвали в такова престъпление. За да се гарантира пълното спазване на тези условия, от съществено значение е този достъп да се предоставя след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, и решението на тази юрисдикция или на тази структура да се постановява след мотивирана молба от съответните органи, подадена в рамките на национални производства за превенция, разкриване или наказателно преследване на престъпления. Тази проверка винаги трябва да бъде предварителна освен в надлежно обосновани спешни случаи, в които контролът трябва да бъде осъществен в кратки срокове след това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tele2 Sverige and Watson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑203/15 и C‑698/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:970">EU:C:2016:970</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0189">189</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения)</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑746/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:152">EU:C:2021:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220405">5 април 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commissioner of the Garda Síochána и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑140/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:258">EU:C:2022:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В противен случай към момента, в който с обратно действие се преценява законосъобразността на мерките за наблюдение, би имало сериозна намеса в правата на обвиняемия и на косвено засегнатите лица. Следователно липсата на преценка от независим орган не може да бъде коригирана чрез преценка de novo, която има обратно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Ето защо само предварителната преценка може да гарантира, че на доставчиците на електронни съобщителни услуги не се налагат ненужни задължения, че намесата в основните права, залегнали в Хартата, не е произволна и че са изпълнени условията по<?PAGE NO="12"?> член 15, параграф 1 от Директива 2002/58. Това е в съзвучие с подхода, който ЕСПЧ възприема в решението си по дело Dragojević<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE>, Dragojević с/у Хърватия (CE:ECHR:2015:0115JUD006895511, § 127 и 128 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, в което той не приема практиката на хърватските съдилища да преценяват с обратно действие дали актовете за наблюдение са били законосъобразни към момента на издаването им.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допустимост на незаконосъобразно събрани доказателства</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P><HT TYPE="SUP">53</HT>.</NO.P><TXT>Член 6 от ЕКПЧ гарантира правото на справедлив съдебен процес, но не установява никакви правила относно допустимостта на доказателствата като такива, което решава основно националното право. ЕСПЧ също така не счита, че неговата роля е да определя допустимостта на незаконосъобразно събраните доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20000512">12 май 2000 г.</DATE>, Khan с/у Обединеното кралство (CE:ECHR:2000:0512JUD003539497, § 34 и цитираната съдебна практика), и ЕСПЧ, <DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, Bykov с/у Русия (CE:ECHR:2009:0310JUD000437802, § 88 и 89 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика при липсата на правила на Съюза в тази област, вътрешният правен ред на всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, при условие обаче те да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения, подчинени на вътрешното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Courage и Crehan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:465">EU:C:2001:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020924">24 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grundig Italiana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑255/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:525">EU:C:2002:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0223">223</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тези правила трябва също така да зачитат основните права, принципа на законност и принципите на правовата държава, които са сред фундаменталните ценности на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030410">10 април 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Steffensen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:228">EU:C:2003:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>решението Steffensen<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Дзивев и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:30">EU:C:2019:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В съответствие с принципа на равностойност националният съд, пред който е образувано наказателно производство, основано на информация или доказателства, получени в нарушение на произтичащите от Директива 2002/58 изисквания, трябва да провери дали националното право или практика предвиждат по-неблагоприятни правила относно допустимостта и използването на такива данни и доказателства от правилата относно данните и доказателствата, получени в нарушение на вътрешното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на ефективност, националните правила относно допустимостта и използването на данните и доказателствата имат за цел съгласно избора, направен от националното право, да се избегне възможността неправомерно придобити данни и доказателства да нанесат неоснователно вреди на лице, заподозряно в извършване на престъпления. Тази цел може да бъде постигната в националното право не само със забрана за използване на такива данни и доказателства в производството, но и с национални правила и практики, регламентиращи преценката и претеглянето на данните и доказателствата, дори чрез отчитане на техния неправомерен характер, при определяне на наказанието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0225">225</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratuur (Условия за достъп до данни, свързани с електронни съобщения)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑746/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:152">EU:C:2021:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Въпреки това принципът на ефективност е накарал Съда да формулира правило, което изисква задължително изключване на доказателства при определени<?PAGE NO="13"?> обстоятелства. Когато дадена страна не може да обсъди ефективно доказателства от техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и които могат да повлияят съществено на преценката на фактите и обстоятелствата, тези доказателства трябва да бъдат изключени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Правилото води началото си от практиката на ЕСПЧ относно правото на справедлив съдебен процес по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, и по-специално защитата на принципа на състезателност; вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="19970318">18 март 1997 г.</DATE>, Mantovanelli с/у Франция (CE:ECHR:1997:0318JUD002149793) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>решението Mantovanelli<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), посочено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030410">10 април 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Steffensen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:228">EU:C:2003:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и в съдебната практика, свързана с общото запазване на данни за трафика и данни за местонахождението (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>La Quadrature du Net и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:791">EU:C:2020:791</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0226">226</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0227">227</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratuur (Условия за достъп до данни, свързани с електронни съобщения)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑746/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:152">EU:C:2021:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция изглежда поставя под въпрос този подход. Ето защо е полезно да се разгледа съответната съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В решението Mantovanelli спорните доказателства се състоят от медицинска експертиза, основана на лабораторни анализи, разпити от вещото лице на свидетели и някои документи. На г‑н и г‑жа Mantovanelli не е било позволено да присъстват на разпитите, нито да се запознаят с документите, но им е било позволено да оспорят експертизата, след като тя е била представена на съда. ЕСПЧ не е убеден, че тази процедура е предоставила на г‑н и г‑жа Mantovanelli реална възможност да обсъдят ефективно заключението на експертизата. Въпросът, на който вещото лице е трябвало да отговори, е бил точно този, който съдът е трябвало да реши, а именно дали фактите сочат, че медицинският персонал на болницата е проявил небрежност при прилагането на определен фармацевтичен продукт на пациент. Следователно доказателствата се отнасят до техническа област, в която са необходими специални познания извън компетентността на съда. Въпреки че съдът не е правно обвързан от заключението на вещото лице, това заключение е можело да повлияе съществено на неговата преценка на фактите и обстоятелствата. Като се има предвид, че съдът е отхвърлил искането им за назначаване на нова експертиза както на първа, така и на въззивна инстанция, г‑н и г‑жа Mantovanelli са могли да изразят ефективно становището си преди вещото лице да представи експертизата си единствено като участват в разпитите на медицинския персонал и като обсъдят съответните документи. Поради това ЕСПЧ намира, че като цяло съдебното производство е било несправедливо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19970318">18 март 1997 г.</DATE>, Mantovanelli с/у Франция (CE:ECHR:1997:0318JUD002149793, § 36).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В решението Steffensen се разглежда случай, при който проби от хранителен продукт са взети за лабораторен анализ. Резултатът от този анализ послужил за основа на решението на административните органи, че продуктът не отговаря на необходимите правни изисквания. Съгласно съответната директива производителят е трябвало да има възможност да получи второ становище, за да оспори този първи анализ. Производителят не бил уведомен за вземането на проби и поради това не могъл да вземе проби от същия продукт. Като се позовава на решението Mantovanelli, Съдът отбелязва, че проверката на ЕСПЧ дали даден процес е справедлив съгласно член 6, параграф 1 от ЕКПЧ се отнася до производството, разглеждано като цяло, включително начина, по който са събрани доказателствата. Той приема, че националният съд трябва да провери дали разглежданите в това производство доказателства се отнасят до техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и които може да са оказали съществено влияние върху преценката на фактите и обстоятелствата. При наличие на тези два елемента, националният съд е трябвало да провери дали г‑н Steffensen е имал реална възможност да<?PAGE NO="14"?> се обсъди ефективно тези доказателства. В противен случай националният съд е бил длъжен да ги изключи, за да не наруши принципа на състезателност и правото на справедлив процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑276/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:228">EU:C:2003:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>. За да се избегне всякакво съмнение, следва се отбележи, че това правило съдържа три кумулативни условия. Когато и трите условия са изпълнени, доказателствата трябва да бъдат изключени. От това обаче не следва, че съдът трябва да приеме за допустими дадени доказателства, когато не са изпълнени и трите условия. И накрая, правилото се прилага независимо от това дали въпросното доказателство е било събрано законосъобразно, или незаконосъобразно.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Възможността на защитата да обсъди ефективно доказателствата е част от принципа на състезателност, който е ключов аспект на правото на справедлив процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080214">14 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Varec</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:91">EU:C:2008:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130604">4 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZZ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:363">EU:C:2013:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratuur (Условия за достъп до данни, свързани с електронни съобщения)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑746/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:152">EU:C:2021:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Разяснения относно Хартата на основните права (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. В решенията Mantovanelli и Steffensen и двете съдилища се стремят да не допуснат делата да бъдат решени въз основа на доказателства относно техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и които защитата не е била в състояние да оспори. Подобна процедура би предоставила несправедливо предимство на страната, която се позовава на тези доказателства, като по този начин би нарушила правото на другата страна на справедлив процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Доказателствата, разглеждани в производството пред запитващата юрисдикция, са различни от обсъдените в решенията Mantovanelli и Steffensen. Те се състоят от записи на телефонни разговори на обвиняемите лица, свързани с разследваните деяния. Дори да е възможно тези доказателства да повлияят съществено на преценката на съдията на фактите и обстоятелствата, трудно е да се разбере как те могат да се отнасят до техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма. Във всеки случай фактите по делата, по които са постановени решенията Mantovanelli и Steffensen, са само полезни примери за прилагането на принципите, които националните съдилища могат да вземат предвид, когато се произнасят в наказателни производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Следва също така да се отбележи, че в интерес на правораздаването правилният подход в делото Mantovanelli би бил да се даде възможност на г‑н и г‑жа Mantovanelli да участват в процеса, довел до изготвянето на експертизата, или да им се разреши да представят експертиза, която те сами са поръчали. По същия начин подходящото решение за лица в положението на г‑н Steffensen би било да им се даде възможност да представят второ мнение. Изключването на доказателствата се е наложило само защото не са били предоставени — неправилно — други по-подходящи процесуални механизми. Националният съд следва да прецени дали такива възможности могат да бъдат предложени на обвиняемите по време на съдебния процес срещу тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да даде следния отговор на втория въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Член 47 от Хартата и член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58 трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>който констатира, че определени доказателства са събрани незаконосъобразно въз основа на разрешение, което не е било надлежно мотивирано, не може да поправи тази<?PAGE NO="15"?> нередност, като позволи мотивите на това разрешение да бъдат представени с обратно действие, освен в надлежно обосновани спешни случаи,</P></ITEM><ITEM><P>трябва да провери съгласно националното си право допустимостта на събраните в нарушение на тези разпоредби доказателства, така че да спази i) общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципите на пропорционалност, равностойност и ефективност, и ii) правото на справедлив процес, залегнало в член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, което включва зачитане на принципа на състезателност,</P></ITEM><ITEM><P>трябва да изключи доказателствата, събрани в нарушение на тези разпоредби, когато страната в производството пред него не е могла ги да обсъди ефективно, когато доказателствата се отнасят до техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и когато тези доказателства могат да повлияят съществено на преценката на фактите и обстоятелствата в рамките на съответното наказателно производство<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам Съдът да отговори на въпросите, поставени от Специализирания наказателен съд (България), както следва.</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1)</NO.P><TXT>Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020712">12 юли 2002 година</DATE> относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)</TXT><P>трябва да се тълкуват в смисъл, че</P><P>допускат практика, съобразно която подслушването, записването и съхраняването на телефонни разговори на заподозрени лица се разрешава чрез общ бланков текст, в който се твърди, че законовите разпоредби са спазени, но който не съдържа индивидуализирани мотиви в това отношение, стига обвиняемият, който е бил обект на наблюдение, като прочете едно до друго разрешението и искането за разрешение, да може надеждно да установи и ефективно да обжалва мотивите за разрешението.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 47 от Хартата и член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и съображение 11 от Директива 2002/58</TXT><P>трябва да се тълкуват в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>националните съдилища, които констатират, че определени доказателства са събрани незаконосъобразно въз основа на разрешение, което не е било надлежно мотивирано, не могат впоследствие да поправят тази нередност, като позволят мотивите на това разрешение да бъдат представени с обратно действие, освен в надлежно обосновани спешни случаи;</P></ITEM><ITEM><P>националните съдилища трябва да проверят съгласно националното си право допустимостта на събраните в нарушение на тези разпоредби доказателствата, така<?PAGE NO="16"?> че да спазят i) общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципите на пропорционалност, равностойност и ефективност, и ii) правото на справедлив процес, залегнало в член 47 от Хартата на основните права и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи, което включва зачитане на принципа на състезателност;</P></ITEM><ITEM><P>националните съдилища трябва да изключат доказателствата, събрани в нарушение на тези разпоредби, когато страната в производството пред тях не е могла да ги обсъди ефективно, когато доказателствата се отнасят до техническа област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и когато тези доказателства могат да повлияят съществено на преценката на фактите и обстоятелствата в рамките на съответното наказателно производство<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>