От правна страна

По основателността на жалбата

31

Жалбоподателят поддържа, че редица документи, предоставени в рамките на процедурите за признаване на професионалния характер на разглежданите заболявания, не са били сведени до знанието на лекарската комисия на заседанието ѝ от 10 април 2018 г. Той добавя, че на 12 април 2018 г. доктор Б е изпратил тези документи на доктор В, но последният е отказал да ги предостави на лекарската комисия в съответствие с получените от Парламента „указания“ да не взема предвид предоставените след 30 март 2017 г. документи. Според жалбоподателя обаче единствено лекарската комисия, а не ОН трябва да преценява релевантността на документите, които могат да ѝ бъдат полезни.

32

При тези обстоятелства, тъй като при сезирането лекарската комисия не била получила пълно досие, което обединява всички документи, предоставени от жалбоподателя след започването през юли 2016 г. на процедурите за признаване на професионалния характер на разглежданите заболявания, тя не разполагала с цялата налична информация, която е от полза за изготвяне на оценката ѝ, в нарушение на член 22, параграф 3, първа алинея от правилата относно осигурителното покритие.

44

Най-напред трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика целта, която се преследва с разпоредбите от Правилника относно сезираната в рамките на член 73 лекарска комисия, е да се повери на медицински експерти окончателната преценка по всички въпроси от медицински характер (вж. решения от 4 октомври 1991 г., Комисия/Gill, C‑185/90 P, EU:C:1991:380, т. 24 и цитираната съдебна практика и от 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, EU:T:2000:156, т. 43 и цитираната съдебна практика). Задачата на лекарската комисия да извърши обективна и независима преценка по медицински въпроси изисква тя да разполага с пълна свобода на преценка. Самите медицински преценки, изразени от лекарската комисия, трябва да бъдат считани за окончателни, когато са били направени по надлежен начин. Съдът на Съюза е оправомощен да провери единствено, от една страна, дали посочената комисия е била учредена и е действала законно, и от друга страна, дали нейното становище е законосъобразно (вж. решение от 25 октомври 2017 г., Lucaccioni/Комисия, T‑551/16, непубликувано, EU:T:2017:751, т. 78 и цитираната съдебна практика).

45

От член 22, параграф 3, първо изречение от правилата относно осигурителното покритие следва, че за да може лекарската комисия да издаде законосъобразно медицинско становище, тя трябва да може да се запознае с цялата налична документация, която е от полза за изготвяне на оценката ѝ (вж. в този смисъл решения от 15 юли 1997 г., R/Комисия, T‑187/95, EU:T:1997:119, т. 49 и от 3 март 2004 г., Vainker/Парламент, T‑48/01, EU:T:2004:61, т. 132).

46

В това отношение, макар за всички документи, представени в рамките на процедурата за признаване на професионално заболяване, да се прилага режимът, предвиден в правилата относно осигурителното покритие (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 1991 г., Vidrányi/Комисия, C‑283/90 P, EU:C:1991:361, т. 25), нито член 73 от Правилника, нито приетата въз основа на него общата правна уредба съдържат разпоредби, уточняващи естеството на документите, които трябва да се съдържат в досието на лекарската комисия, посочено в член 22, параграф 3, първа алинея от тази правна уредба.

47

От самия текст на последния член обаче следва, че досието трябва да съдържа цялата налична документация, която може да е от полза на лекарската комисия, за да ѝ позволи да направи необходимите за изготвянето на нейния доклад преценки.

48

В случая е безспорно, че Парламентът не е предоставил на лекарската комисия някои документи, първоначално предоставени от жалбоподателя в подкрепа на искането му за признаване на професионалния характер на разглежданите заболявания.

49

От преписката е видно и страните не спорят, че документите, които не са предоставени на лекарската комисия, са изброените на страница 45 от приложение A 9, що се отнася до искането за признаване на професионалния произход на рахиалгията, и на страница 176 от приложение A 10, що се отнася до искането за признаване на професионалния произход на уртикарията, предизвикана от стрес (наричани по-нататък „спорните документи“). Що се отнася до искането за признаване на професионалния произход на рахиалгията, спорните документи са 15 на брой, а що се отнася до искането за признаване на професионалния произход на уртикарията, предизвикана от стрес — 19. Те включват по-специално медицински доклади, в които се стига до извода, че тези заболявания имат професионален характер, както и различни споразумения на общата здравноосигурителна система на институциите на Европейските общности (ОЗОС) относно провежданото от жалбоподателя лечение.

50

Парламентът посочва, че е отхвърлил тези документи, след като е преценил, че се припокриват с по-рано предоставени документи.

51

В отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия Парламентът уточнява, че някои от спорните документи са идентични с тези, с които той вече разполага, други нямат връзка с поставените медицински въпроси, а трети съдържат сходна информация, тоест, без да са идентични, възпроизвеждат същата информация и изводи като тези в документите, с които той вече разполага.

52

Що се отнася до последната категория документи, които според Парламента са от медицинско естество и имат връзка с повдигнатите пред лекарската комисия въпроси, тази институция посочва, че те са били изключени само доколкото не съдържат нови медицински данни в сравнение с вече съдържащите се в изготвеното от институцията досие.

53

От това следва, че Парламентът е направил преценка от медицинско естество на документите, представени от жалбоподателя в подкрепа на исканията му за признаване на професионалния характер на разглежданите заболявания, в резултат на която е приела, че съдържанието на някои от тези документи е сходно от медицинска гледна точка с това на други документи по досието. Медицинското естество на тази преценка се потвърждава от самия Парламент, който посочва, че е поискал от лекаря на институцията да потвърди направения от него избор.

54

В това отношение, противно на твърдяното от Парламента, задачата му да дефинира възложеното на лекарската комисия задание не му дава право да преценява медицинската релевантност на документите, предоставени от осигуреното лице в рамките на процедурата за признаване на професионално заболяване, когато то иска лекарската комисия да даде становище по проекторешението на ОН.

55

Всъщност, когато осигуреното лице или неговите правоприемници искат от лекарската комисия да даде становище, единствената задача на институцията е да дефинира възложеното на тази комисия задание. С това задание трябва да отнесат до лекарската комисия медицинските въпроси, поставени както в доклада на лекаря, който представлява осигуреното лице, така и евентуално в другите релевантни медицински доклади, предоставени от осигуреното лице съгласно член 22, параграф 2 от правилата относно осигурителното покритие на основание член 20, параграф 2 от тези правила. В предоставените на това основание медицински доклади, изготвени евентуално от лекари, различни от този, който представлява осигуреното лице в лекарската комисия, се уточняват медицински въпроси, които тези лекари повдигат, за да оспорят проекторешението на ОН, взето въз основа на заключенията на лекаря на институцията. Позоваването в член 22, параграф 2 от правилата относно осигурителното покритие на релевантните медицински доклади, предоставени на основание член 20, параграф 2 от същите правила, не може да се тълкува в смисъл, че предоставя на институцията, натоварена да изготви възложеното на лекарската комисия задание, правото да преценява кои от другите доклади са релевантни и да изпраща единствено тях на тази комисия, тъй като в противен случай член 22, параграф 3, първо изречение от правилата относно осигурителното покритие би бил лишен от полезно действие. Всъщност релевантни са медицинските доклади, предоставени съгласно член 22, параграф 2 от правилата относно осигурителното покритие на основание член 20, параграф 2 от тези правила, които осигуреното лице или неговите правоприемници са счели за полезно да предоставят на лекаря или лекарите, посочени от институцията за целите на прилагане на разпоредбите на правилата относно осигурителното покритие. Следователно само осигуреното лице или неговите правоприемници могат да преценяват релевантността на въпросните медицински доклади.

56

При това положение, като се е произнесъл по въпроси от медицинско естество при изготвянето на предоставеното на лекарската комисия досие, Парламентът е превишил пределите на своята компетентност и е засегнал законосъобразността на работата на лекарската комисия.

57

При тези обстоятелства не може да се счете, че лекарската комисия е могла да разгледа цялата налична документация, която е от полза за изготвяне на оценката ѝ по смисъла на член 22, параграф 3 от правилата относно осигурителното покритие, в съответствие с тълкуването му в съдебната практика, както бе припомнено в точка 45 по-горе.

58

От това следва, че условията, при които лекарската комисия е изпълнила заданието си, са незаконосъобразни, поради което докладите, които е изпратила на ОН след приключване на работата си, са опорочени.

59

В това отношение е безспорно, че онези от спорните документи, които според Парламента съдържат информация, сходна с вече предоставената на лекарската комисия, са били на разположение на тази комисия по време на нейната работа. Безспорно е, че тези документи са по-специално медицински доклади на различни лекари, стигнали до извода, че разглежданите заболявания имат професионален характер, както и различни споразумения на ОЗОС относно провежданото от жалбоподателя лечение. Тъй като е очевидно, че тези документи са свързани със заболяванията на жалбоподателя, не е изключено, ако бе имала възможност да разгледа тези документи и евентуално да ги вземе предвид, лекарската комисия да бе стигнала до различни изводи (вж. в този смисъл решение от 15 юли 1997 г., R/Комисия, T‑187/95, EU:T:1997:119, т. 57).

60

Тъй като са приети въз основа на докладите на лекарската комисия, обжалваните решения са опорочени от процесуално нарушение, което може да обоснове отмяната им.

61

С оглед на гореизложеното третата част от първото основание трябва да бъде уважена.

1)

Отменя решенията на Европейския парламент от 7 август 2018 г., с които се отхвърлят исканията на AW от 15 и 25 юли 2016 г. за признаване на професионалния характер на заболявания.

2)

Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.