РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

11 септември 2024 година ( *1 )

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Освобождаване от изпълнение на задължения — Договор, сключен за определен срок — Неподновяване — Статут на подало сигнал лице — Членове 22а—22в от Правилника за длъжностните лица — Мерки за защита — Поверителност — Неимуществени вреди“

По дело T‑793/22,

TU, представляван от N. de Montigny, avocate,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват C. González Argüelles, I. Lázaro Betancor и L. Darie, в качеството на представители

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, S. Gervasoni, N. Półtorak, I. Reine и T. Pynnä (докладчик), съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:

–

представянето от жалбоподателя на ново доказателство, подадено в секретариата на Общия съд на 5 декември 2023 г.,

–

становището на Парламента от 21 декември 2023 г. по това ново доказателство,

–

отговорите на страните на писмените въпроси на Общия съд от 27 ноември 2023 г., подадени в секретариата на Общия съд на 19 декември 2023 г.,

предвид съдебното заседание от 18 януари 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят TU иска, от една страна, отмяна на решението на Европейския парламент от 22 февруари 2022 г. да не поднови договора му като акредитиран парламентарен сътрудник (наричан по-нататък „АПС“) (наричано по-нататък „решението от 22 февруари 2022 г.“) и на мълчаливия отказ на подаденото на 10 януари 2022 г. искане на жалбоподателя да му бъде признат статут на подало сигнал лице и да получи защита на основание членове 22а—22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), като му бъде признат статут на подало сигнал лице и бъдат приети други мерки за защита в допълнение към мярката освобождаване от изпълнение на задълженията (наричан по-нататък „мълчаливият отказ“), и от друга страна, обезщетение за вреди, оценени на 200000 евро, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на неспазването на членове 22а—22в от Правилника и на вътрешните правила за прилагане на член 22в от Правилника (наричани по-нататък „вътрешните правила“).

Обстоятелствата по спора

2

Жалбоподателят е назначен като АПС към обединението на членове на ЕП [поверително] ( 1 ) (наричано по-нататък „обединението“) за сътрудник на члена на Парламента [поверително] (наричана по-нататък „съответният член на Парламента“) за срок от 26 август 2019 г. до 28 февруари 2022 г.

3

Въпреки че на жалбоподателя е възложено да подпомага съответния член на в рамките на обединението, прекият ръководител на жалбоподателя и референтен член на Парламента в рамките на обединението е била г‑жа A (наричана по-нататък „референтният член на Парламента“), избрана за представител от членовете на обединението съгласно член 1, т. 5 от Мерките по прилагане на дял VII от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, приети с решение на Бюрото на Парламента от 14 април 2014 г. и изменени с решения на Бюрото на Парламента от 2 октомври 2017 г. и 5 юли 2021 г. (наричани по-нататък „Мерките по прилагане на дял VII от УРДС“).

4

С електронно писмо от 12 юли 2021 г. жалбоподателят подава искане за съдействие и защита на основание член 24 от Правилника във връзка с деяния, съставляващи тормоз, които той твърди, че е претърпял от страна на съответния член на Парламента. В електронното писмо жалбоподателят посочва също, че е искал да защити финансовите интереси на Съюза, като в рамките на това искане е предоставил информация за финансови нередности, за които твърди, че са извършени от съответния член на Парламента.

5

На 20 юли 2021 г. генералният директор на генерална дирекция „Персонал“ (наричан по-нататък „генералният директор“) — органът, който е компетентен в рамките на Парламента да разглежда исканията за съдействие, подадени на основание член 24 от Правилника — приема мярка за временна защита, предвиждаща поставянето на жалбоподателя под ръководството на председателя на делегацията [поверително] и член на обединението M. B (наричани по-нататък съответно „делегацията“ и „председателят на делегацията“), считано от 22 юли 2021 г. (наричана по-нататък „мярката преназначаване“).

6

На 23 август 2021 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява Парламента, че е получила определена информация във връзка с подадено от жалбоподателя искане за съдействие на основание член 24 от Правилника, че се предвижда започването на разследване и че това разследване има поверителен характер.

7

С електронно писмо от 3 септември 2021 г. OLAF уведомява Парламента, че e получила сигнали от жалбоподателя за финансови нередности.

8

На 4 ноември 2021 г. жалбоподателят представя допълненото си искане за съдействие, като на 8 ноември 2021 г. добавя към него нов списък с приложения със съответните доказателства. Тези документи включват и актуализиране на сигналите за твърдените финансови нередности, извършени от съответния член на ЕП, и на доказателствата в тяхна подкрепа.

9

На 10 януари 2022 г. жалбоподателят съобщава на генералния директор за ответни действия, предприети от ръководството на делегацията, които твърди, че е претърпял вследствие на подадените от него сигнали за финансови нередности и за тормоз, и иска да получи защита на основание статута си на подало сигнал лице. В това писмо жалбоподателят иска да бъде освободен от изпълнение на задълженията си в делегацията и да бъде преназначен на всяка друга длъжност в Парламента. Той също така съобщава, че не са му възлагани никакви задачи и че бил заменен от нов служител докато подготвял молбата си за подновяване на договора, и иска от Парламента да предвиди удължаване на срока на договора му, за да му позволи да сътрудничи с тази институция и с OLAF във връзка със започналите разследвания, като същевременно се ползва от пълна защита.

10

На 13 януари 2022 г. генералният директор уведомява жалбоподателя с електронно писмо, че го освобождава от изпълнение на задълженията му до изтичането на срока на неговия договор (наричана по-нататък „мярката освобождаване от изпълнение на задълженията“). Копие от това електронно писмо е изпратено на председателя на делегацията.

11

На 24 януари 2022 г. жалбоподателят изпраща молба за подновяване на своя договор до референтния член на ЕП, който на 4 февруари 2022 г. му отговаря, че съответният член на Парламента не е направил искане за подобно подновяване и че никой друг член на Парламента от въпросното обединение не е изразил намерение да назначи жалбоподателя като АПС.

12

На 27 януари 2022 г. жалбоподателят отправя повторно молба за подновяване на своя договор до ръководителя на един от отделите на генерална дирекция „Персонал“, компетентният орган за назначаване на АПС, като му разяснява особеното си положение.

13

На 3 февруари 2022 г. органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа от името на Парламента (наричан по-нататък „ООСД“) изслушва жалбоподателя, който на 17 февруари 2022 г. представя пред посочения орган допълнително писмено становище.

14

На 22 февруари 2022 г. ООСД приема решение да не поднови договора на жалбоподателя с мотива, че членове 22а—22в от Правилника не допускат дерогиране на разпоредбите на Правилника или на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) посредством удължаване на договора на АПС след изтичане на неговия срок или посредством сключването на нов договор от друг характер в рамките на Парламента.

15

На 28 февруари 2022 г. жалбоподателят съобщава на OLAF за ответните действия, които твърди, че е претърпял. На същата дата той иска от генералния секретар и от M. C, отговарящ за неговата преписка в рамките на генералния секретариат, да възобновят контакта с него във връзка с искането му от 10 януари 2022 г. да му бъде признат статут на подало сигнал лице и да получи защита на основание членове 22а—22в от Правилника, както и обезщетение за вредите, причинени в резултат на разкриването на статута му на подало сигнал лице.

16

На 13 април 2022 г. OLAF приключва своето разследване относно финансовите нередности, като преценява, че то е от компетентността на Европейската прокуратура. На 4 юни 2022 г. последната започва разследване в това отношение, което продължава и към датата на подаването на настоящата жалба и към датата на провеждане на съдебното заседание.

17

С електронно писмо от 20 май 2022 г. адвокатът на жалбоподателя подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, с която претендира отмяна на решението от 22 февруари 2022 г. и на мълчаливия отказ, както и обезщетение в размер на 200000 евро.

18

С решение от 13 септември 2022 г. генералният секретар отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя. Що се отнася до искането на жалбоподателя от 10 януари 2022 г., генералният секретар разяснява, че статутът на подало сигнал лице се придобива, когато са изпълнени условията, съдържащи се в член 22а, параграф 1 от Правилника, без администрацията да е длъжна да приеме изрично решение в този смисъл. Той подчертава, че жалбоподателят е получил съдействие от M. C и че генералният директор е приел мярка за защита под формата на мярката освобождаване от изпълнение на задълженията. Що се отнася до решението от 22 февруари 2022 г., генералният секретар потвърждава позицията на ООСД, съгласно която нито защитата, предоставяна на подалите сигнал лица по силата на членове 22а—22в от Правилника, нито задължението за полагане на грижа „могат да наложат на ООСД да действа в нарушение на приложимите норми“, които в случая са разпоредбите, уреждащи назначаването на АПС. Вследствие на това генералният секретар счита, че ООСД основателно е посочил на жалбоподателя, че защитата, предоставяна от тези членове, не поражда в полза на последния право на „подновяване на договора му или на заемане на каквато и да е длъжност в рамките на Парламента“.

19

Що се отнася до исканията на жалбоподателя за обезщетение, Парламентът счита, че те трябва да се отхвърлят като неоснователни, по-конкретно поради липсата на противоправно поведение, що се отнася както до решението от 22 февруари 2022 г., така и до мярката освобождаване от изпълнение на задълженията и твърдяното нарушение на задължението за поверителност. Освен това Парламентът оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между последното и вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Искания на страните

20

Жалбоподателят моли Общия съд:

–

да отмени решението от 22 февруари 2022 г.,

–

да отмени мълчаливия отказ,

–

ако е необходимо, да отмени решението от 13 септември 2022 г. за отхвърляне на жалбата, подадена от него по административен ред,

–

да приеме за установено, че Парламентът е нарушил приложимите правила относно статута на подало сигнал лице и предоставяната във връзка с този статут защита,

–

да осъди Парламента да му заплати сума в размер от 200000 евро като обезщетение за вредите, претърпени вследствие на неспазването на членове 22а—22в от Правилника и на вътрешните правила,

–

да осъди Парламента да заплати съдебните разноски, или, при условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде отхвърлена, да го осъди да понесе направените от него съдебни разноски.

21

Жалбоподателят моли също така Общия съд при необходимост да отправи запитване до OLAF на основание член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, относно начина на прилагане на разпоредбите, приложими по отношение на подалите сигнали лица.

22

Парламентът моли Общия съд:

–

да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна и във всички случаи като неоснователна,

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По установителните искания

23

В рамките на петото си искане жалбоподателят претендира Общият съд да приеме за установено, че Парламентът е нарушил приложимите правила относно статута на подало сигнал лице и защитата, предоставяна на този статут. Видно от постоянната съдебна практика, в рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност обаче Общият съд не може да прави правни изявления (определения от 9 ноември 2011 г., ClientEarth и др./Комисия, T‑449/10, непубликувано, EU:T:2011:647, т. 26, и от 5 юли 2017 г., EEB/Комисия, T‑448/15, непубликувано, EU:T:2017:503, т. 40). От това следва, че установителните искания трябва да бъдат отхвърлени.

По исканията за отмяна

По предмета на исканията за отмяна

24

В жалбата си, първо, жалбоподателят изтъква самостоятелно основание, което се отнася до досъдебната процедура и неспазването на член 22в от Правилника.

25

Второ, жалбоподателят изтъква няколко отделни основания, насочени срещу мълчаливия отказ.

26

Трето, жалбоподателят изтъква две отделни основания срещу решението от 22 февруари 2022 г.

27

От това следва, че искането за отмяна се отнася, първо, до мълчаливия отказ, второ, до решението от 22 февруари 2022 г. и трето, доколкото е необходимо, до решението от 13 септември 2022 г., с което се отхвърля подадената от него жалба по административен ред. С последната посочена жалба жалбоподателят иска отмяна на мълчаливия отказ и на решението от 22 февруари 2022 г., както и заплащането на обезщетение.

28

Съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, водят до сезирането на Общия съд с жалба срещу акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание (решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 63 и цитираната съдебна практика). Всъщност решението, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, независимо дали е мълчаливо, или изрично, ако не съдържа особености, само потвърждава акта или липсата на такъв, от който/която се оплаква жалбоподателят, и само по себе си не представлява обжалваем акт (вж. решение от 12 септември 2019 г., XI/Комисия, T‑528/18, непубликувано, EU:T:2019:594, т. 20 и цитираната съдебна практика).

29

В замяна на това, като се има предвид, че досъдебното производство търпи развитие, мотивите, съдържащи се в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, трябва да се вземат предвид при проверката на законосъобразността на решението с неблагоприятни последици (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 55—59).

30

В случая, като се има предвид, че решението от 13 септември 2022 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя, само потвърждава мълчаливия отказ и решението от 22 февруари 2022 г., като посочва мотивите в подкрепа на последните, следва да се приеме за установено, че искането за отмяна на решението от 13 септември 2022 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред, няма самостоятелно съдържание и следователно не е необходимо произнасяне конкретно по това искане. При проверката обаче на законосъобразността на мълчаливия отказ и на решението от 22 февруари 2022 г. следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.

31

На първо място следва да се разгледат основанията, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на третото му искане, насочено към отмяна на мълчаливия отказ.

По законосъобразността на мълчаливия отказ

32

В искането си, подадено на 10 януари 2022 г., жалбоподателят претендира, от една страна, да му бъде признат статут на подало сигнал лице, и от друга страна, да получи свързаните с това защита и съдействие.

33

В подкрепа на това искане жалбоподателят излага три основания. В рамките на първото си основание той изтъква нарушение на защитните разпоредби във връзка с неговия статут на подало сигнал лице. В рамките на второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на вътрешните правила, незаконосъобразно тълкуване на тези правила от страна на Парламента и липса на адекватност и пълнота на посочените правила, ако се предположи, че те следва да се тълкуват по предлагания от Парламента начин, който възпрепятствал АПС да се ползват от посочената защита. И накрая, в рамките на третото си основание жалбоподателят изтъква нарушение на поверителността и на защитата на неговата самоличност в качеството му на подало сигнал лице.

–  По първото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на правилата за защита във връзка със статута на жалбоподателя на подало сигнал лице

34

Това основание има две части, като първата е свързана с подаването на искане на основание член 22а от Правилника с цел на жалбоподателя да бъде признат статут на подало сигнал лице и той да получи защита на това основание, а втората е ненадлежно провеждане на процедурата, предвидена в членове 22а—22в от Правилника относно защитата на подалото сигнал лице, и нарушение на член 3 от вътрешните правила.

1) По доводите на страните относно първата част на първото основание, свързана с подаването от жалбоподателя на искане на основание член 22а от Правилника с цел да му бъде признат статут на подало сигнал лице и да получи защита на това основание

35

Жалбоподателят изтъква, че на 10 януари 2022 г. е подал до генералния директор искане на основание член 22а от Правилника с цел да му бъде признат статут на подало сигнал лице и да се ползва от произтичащата от това защита. Жалбоподателят се оплакал, че срещу него са предприети ответни действия от страна на ръководството на делегацията за това, че е подал искане за съдействие и защита срещу съответния член на ЕП. Освен това в процедурата за подновяване на договора си жалбоподателят поискал съдействие от Парламента.

36

На същата дата е било съобщено на жалбоподателя, че компетентното лице за разглеждане на неговото искане е M. C, член на кабинета на генералния секретар. На жалбоподателя е било предложено да бъде освободен от изпълнение на задълженията си — мярка, на която той не се противопоставил. След това, на 17 февруари 2022 г., той имал среща с M. C, без обаче да било взето каквото и да било решение относно неговото искане. Жалбоподателят не получил каквото и да е съобщение от ООСД относно статута си на подало сигнал лице, нито относно започването на разследване във връзка с твърденията му за ответни действия. Всичко това подкрепяло становището му, че Парламентът не е отговорил своевременно на искането му, подадено на основание член 22а от Правилника.

37

В писмената си реплика жалбоподателят посочва, че мярката освобождаване от изпълнение на задълженията не е мярка по смисъла на член 4 от вътрешните правила и че тя му е причинила вреди във връзка с молбата му за подновяване на договора му. Той не оспорил тази мярка, тъй като, ако тя е била придружена от ефективна защита, той нямало да има никакъв интерес да я оспорва. Така в жалбата си по административен ред той посочва, че това е единствената мярка, приета след подаването на искането му за съдействие на 10 януари 2022 г., че тя е оправдана в контекста на разглеждането на неговата жалба за тормоз и не изчерпва задълженията за предоставяне на защита, произтичащи от неговия статут на подало сигнал лице. Обстоятелството, че на 28 февруари 2022 г. се е оплакал, че не е получил защита във връзка с основното ответно действие, предприето срещу него от обединението, а именно неподновяване на договора му, доказвало, че неговият статут на подало сигнал лице не е бил надлежно взет предвид.

38

Парламентът счита, че направеното от жалбоподателя разграничение между, от една страна, предоставянето на защита срещу ответни действия на основание член 24 от Правилника, и от друга страна, предоставянето на защита поради неговия статут на подало сигнал лице съгласно член 22а от Правилника, не може да бъде уважено.

39

Парламентът счита, че искането, подадено от жалбоподателя на 10 януари 2022 г., трябва да се разглежда като ново искане за съдействие във връзка с ответните действия, за които твърди, че са предприети от ръководството на делегацията. Приемането на мерките за защита на подалите сигнали лица, посочени в член 4 от вътрешните правила, попадало в приложното поле на член 24 от Правилника, който установява общото задължение на институцията за оказване на съдействие и е от компетентността на генералния директор на генерална дирекция „Персонал“.

40

Затова, след като генералният директор бил сезиран с искане за съдействие поради предполагаеми ответни действия вследствие на сигналите, подадени на основание член 22а от Правилника, с оглед на мерките, посочени в член 4 от вътрешните правила, той взел мярката освобождаване от изпълнение на задълженията на жалбоподателя с негово съгласие, за да го защити на основание статута му на подало сигнал лице.

41

И накрая, компетентен да отговори на искането за защита на жалбоподателя бил генералният директор, а не членът на кабинета на генералния секретар, който отговарял за отношенията с OLAF и който съгласно член 3 от вътрешните правила имал само правомощието да предоставя съвети и съдействие в областта на сигналите за сериозни нередности. От друга страна, посоченият член на кабинета си сътрудничил със съветниците на генералния директор, за да намери най-добрия начин за защита на жалбоподателя поради неговия статут на подало сигнал лице.

42

Вследствие на това Парламентът счита, че искането на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. за защита на основание статута му на подало сигнал лице е получило отговор от компетентния орган, така че не бил налице мълчалив отказ.

43

В писмената си дуплика Парламентът уточнява, че мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е насочена към защита на жалбоподателя срещу твърдените ответни действия на ръководството на делегацията, както поради подадените от него сигнали за финансови нередности на основание член 22а от Правилника, така и поради сигналите за тормоз.

44

Според Парламента жалбоподателят не може да твърди, че не е знаел, че мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е единствената мярка, приета на основание неговия статут на подало сигнал лице. Всъщност той бил уведомен, че на това основание не се предвижда никаква друга мярка за неговата защита и че не е възможно подновяване на неговия договор по инициатива на ООСД. Освен това, дори се предположи, че е разбрал за вредоносния характер на мярката освобождаване от изпълнение на задълженията едва когато му било връчено решението за неподновяване на неговия договор, той все още е можел да оспори тази мярка в предвидения в член 90, параграф 2 от Правилника срок.

2) По доводите на страните относно втората част на първото основание, в рамките на която се изтъкват нередности при провеждането на процедурата, предвидена в членове 22а—22в от Правилника, и нарушение на член 3 от вътрешните правила

45

В посочената втора част жалбоподателят изтъква липсата на правилно протичане на процедурата по членове 22а—22в от Правилника, отнасяща се до защитата, предоставена на подалото сигнала лице, и нарушение на член 3 от вътрешните правила.

46

Първо, жалбоподателят изтъква липсата на реакция от страна на Парламента в съответствие с член 22а, параграф 3 от Правилника, който предвижда, че подалото сигнала лице не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията. Жалбоподателят счита, че е изложил причинно-следствената връзка между неподновяването на неговия договор и обстоятелството, че е съобщил за финансови злоупотреби и за деяния, съставляващи тормоз.

47

Той упреква Парламента, че не е признал официално неговия статут на подало сигнал лице, не е подновил договора му и е разкрил неговата самоличност на повече лица, отколкото е било необходимо. Единствените мерки за защита на основание неговата жалба за тормоз били да го отстранят от неговата длъжност, а след това да го освободят от изпълнение на задълженията му. Парламентът обаче никога не му признал статута на подало сигнал лице и не реагирал адекватно и с дължимата грижа след разглеждането на неговата жалба, подадена на основание член 22а от Правилника.

48

Разследващите лица от OLAF, от друга страна, посочили, че Парламентът все още не се е свързал с тях по този въпрос. Едва на 4 юли 2022 г. жалбоподателят получил за първи път отговор от лицето, за което се предполага, че е компетентно да разгледа неговото искане на това основание. Следвало обаче ООСД да докаже, че е изпълнил задължението си за предоставяне на защита на подалото сигнала лице и за уведомяване на заинтересованото лице за срока за разглеждане на неговото искане съгласно член 22б, параграф 1, буква б) от Правилника, което в случая не било извършено.

49

Второ, жалбоподателят изтъква, че не е получил никакъв съвет, нито съдействие, за да се противопостави на ответните действия, предприети по отношение на него, противно на предвиденото в член 3 от вътрешните правила. Освен това обстоятелството, че бил назначен нов АПС преди изтичането на срока на договора на жалбоподателя, довело неизбежно до неподновяването на неговия договор. До деня на подаването на настоящата жалба не бил даден никакъв отговор на искането му за съдействие. От това произтичало нарушение на задълженията, предвидени в член 3 от вътрешните правила и в Правилника.

50

В писмената си реплика жалбоподателят изтъква, че дори статутът на подало сигнал лице да се признава автоматично след като предвидените в Правилника условия са изпълнени, Парламентът следвало най-малкото да потвърди този статут на подало сигнал лице още през юли 2021 г. и да го уведоми дали и по какъв начин възнамерява да даде ход на неговата жалба и да му окаже съдействие на това основание.

51

На първо място, Парламентът оспорва оплакването за липса на реакция в съответствие с член 22а, параграф 3 от Правилника.

52

В това отношение, първо, той оспорва всякакво неправомерно бездействие при приемането на мерките за защита, свързани със статута на жалбоподателя на подало сигнал лице. Парламентът уточнява, че докато мярката преместване била приета за защита на жалбоподателя в рамките на неговото искане за съдействие във връзка с деяния, съставляващи тормоз, мярката освобождаване от изпълнение на задълженията била приета за защитата му на основание неговия статут на подало сигнал лице. Жалбоподателят обаче не оспорил тази мярка в срока по член 90, параграф 2 от Правилника. Следователно оплакването, свързано с вредоносния характер на мярката освобождаване от изпълнение на задълженията, било недопустимо.

53

Във всички случаи тази мярка, освобождаване от изпълнение на задълженията, била взета със съгласието на жалбоподателя. Последният не можел да претендира, че тя е възпрепятствала подновяването на неговия договор, като се има предвид, че евентуално подновяване може да бъде искано само от членовете от неговото обединение, с които той посочил, че вече не желае да работи.

54

Второ, що се отнася до твърдяната липса на признаване на статута на жалбоподателя на подало сигнал лице, Парламентът изтъква най-напред, че не може да се изисква този статут да бъде официално признат от администрацията, а той се придобива от заинтересованото лице, след като са изпълнени условията, предвидени в член 22а, параграф 1 от Правилника.

55

Според Парламента в случая жалбоподателят придобил статута на подало сигнал лице в момента, в който администрацията на Парламента или OLAF са установили получаването на информация, предвидена в член 22а от Правилника. Всъщност жалбоподателят бил третиран от администрацията на Парламента като подало сигнал лице и действително получил защита на това основание.

56

Трето, Парламентът изтъква, че жалбоподателят се свързал с OLAF през месец август 2021 г., докато съветниците на генералния директор вече разглеждали представените документи в искането му от 12 юли 2021 г., съдържащо сигнали за финансови нередности. При тези условия Парламентът счита, че е станал неприложим член 22б, параграф 1, буква б) от Правилника, който предвижда, че институцията, пред която подалото сигнал лице е съобщило за твърдени противозаконни дейности, трябва да определи срок за предприемане на подходящите действия, и да съобщи този срок на подалото сигнала лице в рамките на 60 дни.

57

На второ място, Парламентът оспорва, че е нарушил член 3 от вътрешните правила относно задължението за даване на съвет и предоставяне на съдействие. Всъщност именно на това основание членът на кабинета на генералния секретар отговорил на жалбоподателя на 11 януари 2022 г. и след това обсъдил с него евентуалните възможности да му бъде предоставена защита на основание статута му на подало сигнал лице. Впоследствие на 17 февруари 2022 г. посоченият член на кабинета му съобщил, че не се предвижда никаква друга мярка за защита освен освобождаването от изпълнение на задълженията и че подновяването на неговия договор не съставлява възможна мярка за защита, приложима на основание на този статут.

58

В писмената си дуплика Парламентът посочва, че видно от член 6, параграф 2 от вътрешните правила администрацията трябва да уведоми подалите сигнали лица в двумесечен срок за хода, който възнамерява да даде на техните искания за съдействие. Той отбелязва обаче, че администрацията е дала ход на искането за съдействие от 10 януари 2022 г. посредством приемането на мярката освобождаване от изпълнение на задълженията.

59

С настоящото основание, двете части на което следва да се разгледат заедно, жалбоподателят изтъква по същество три отделни оплаквания, първото от които е липса на официално признаване на неговия статут на подало сигнал лице, второто е неуведомяването му за действията, предприети в следствие от неговите сигнали, и третото е недостатъчни мерки за защита, приети от Парламента на това основание.

60

Най-напред следва да се разгледа допустимостта на някои от приложенията, доколкото тя се оспорва от Парламента.

3) Относно допустимостта на някои от приложенията

i) Относно допустимостта на приложения C.6 и C.7

61

Жалбоподателят представя в приложение C.7 към писмената си реплика запис на разговора с генералния директор от 15 февруари 2023 г., от който се установявало, първо, че не е започнало никакво разследване във връзка с разглеждането на неговите сигнали в качеството му на подало сигнал лице, второ, че мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е приета в допълнение към мярката по преместването, което не било достатъчно за защитата на жалбоподателя, и трето, че в нито един момент генералният директор не е считал, че има правомощия по отношение на защитата, която следвало да се предостави на жалбоподателя вследствие на твърдeните ответни действия.

62

Писменият протокол от тази среща е представен в приложение C.6 от писмената реплика.

63

Парламентът поддържа, че приложения C.6 и C.7 са получени незаконно. Вследствие на това той иска те да бъдат изключени от преписката.

64

Следва да се посочи, че съгласно съдебната практика няма разпоредба, която изрично да предвижда забраната да се вземат предвид доказателства, получени незаконно. В тези случаи следва при претегляне на интересите, които изискват защита, да се прецени дали особени обстоятелства, например това, че представянето на документа е от решаващо значение за целите на контрола върху редовността на процедурата по приемане на оспорвания акт, дават основание съответният документ да не се изключва от доказателствата по делото (вж. в този смисъл решение от 12 май 2015 г., Dalli/Комисия, T‑562/12, EU:T:2015:270, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

65

Приложения C.6 и C.7 са свързани със среща, състояла се през февруари 2023 г., т.е. след подаването на 22 декември 2022 г. на жалбата. Не е необходимо те да се оставят в преписката, тъй като, от една страна, жалбоподателят не изтъква особени обстоятелства по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 64 по-горе, и от друга страна, тяхното съдържание, отнасящо се до обстоятелства, настъпили след подаването на жалбата, не е от решаващо значение за разглеждането на изложените от него оплаквания.

ii) По допустимостта на приложение E.1 и на придружаващото го писмо

66

На 5 декември 2023 г. жалбоподателят представя в приложение E.1 откъси от доклада от административното разследване, приет на 17 юни 2022 г. от Консултативния комитет, отговарящ за разглеждането на жалби за тормоз, отнасящи се до членовете на Парламента, които откъси са придружени от писмо, в което той излага своето становище.

67

Парламентът поддържа, че приложение E.1 е недопустимо поради това, че е представено несвоевременно. Той изтъква също така, че това приложение е получено незаконно.

68

Първо, следва да се припомни, че съгласно член 85, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник:

„1.   Доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления.

2.   Главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано“.

69

В случая жалбоподателят не може да бъде упрекнат за несвоевременното представяне на приложение E.1, тъй като, както става ясно в съдебното заседание, то представлява документ, получен по алтернативен начин, след като жалбоподателят безуспешно го е поискал от Парламента. Второ, видно от припомнената в точка 64 по-горе съдебна практика, нито евентуалният поверителен характер на документа, нито обстоятелството, че може да е бил получен незаконно, налагат неговото изключване от преписката.

70

При все това не е необходимо в преписката да бъде запазено приложение E.1 и придружаващото го писмо, тъй като съдържанието им не е от решаващо значение за разглеждането на изложените от жалбоподателя оплаквания. Всъщност докладът от административното разследване от 17 юни 2022 г. се отнася до разглеждането на жалбата за тормоз на жалбоподателя, докато настоящата жалба се отнася до разглеждането на неговия статут на подало сигнал лице.

iii) По допустимостта на приложения F.1 и F.2

71

В приложение F.1 към своя отговор от 19 декември 2023 г. на въпросите на Общия съд от 27 ноември 2023 г. жалбоподателят представя кореспонденция от ноември и декември 2023 г. между генерална дирекция „Персонал“ и други АПС, подали искания за съдействие. В приложение F.2 той представя вътрешните правила за прилагане на член 22б от Правилника, приети от Парламента на 20 ноември 2023 г.

72

В съдебното заседание Парламентът поддържа, че приложения F.1 и F.2 са недопустими, доколкото те са представени в отговор на процесуално-организационно действие на Общия съд, отнасящо се до друг въпрос.

73

Съгласно член 89, параграф 1 от Процедурния правилник целта на процесуално-организационните действия е при възможно най-добри условия да се осигури подготвянето на делата за разглеждане, развитието на производствата и решаването на споровете.

74

Видно от самия текст на член 88 от Процедурния правилник, решението да зададе въпроси на страните се определя от свободната преценка на Общия съд и той може сам да преценява каква стойност трябва да бъде дадена на различните елементи от фактически и от правен характер, които са му били представени (вж. в този смисъл определение от 31 януари 2017 г., Universal Protein Supplements/EUIPO, C‑485/16 P, непубликувано, EU:C:2017:72, т. 15 и цитираната съдебна практика).

75

В случая, въпреки че тяхното представяне не е поискано официално от Общия съд, приложения F.1 и F.2 илюстрират отговора на жалбоподателя на въпрос № 3 на Общия съд, поставен в рамките на процесуално-организационните действия, с който той приканва страните да представят становищата си, ако има такива, относно изводите, които следва да се направят за настоящото дело от решение от 15 ноември 2023 г., PL/Комисия (T‑790/21, EU:T:2023:724). Вследствие на това подаването на приложения F.1 и F.2 в допълнение към отговорите на процесуално-организационните действия, може да се приеме за оправдано, така че тези приложения следва да се считат за допустими.

4) Относно липсата на официално признаване на жалбоподателя на статут на подало сигнал лице

76

Жалбоподателят упреква Парламента, че не е признал официално статута му на подало сигнал лице.

77

Следва да се припомни, че съгласно член 22а, параграфи 1—3 от Правилника, които се прилагат по аналогия по отношение на АПС по силата на член 127 от УРДС:

„1.   Всяко длъжностно лице, което при или по повод на изпълнението на служебните си задължения узнае факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, по-специално измама или корупция, увреждаща интересите на Съюза, или за поведение във връзка с изпълнението на функциите му, което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза, незабавно уведомява прекия си ръководител или своя генерален директор или, ако намери за необходимо — генералния секретар или лицата на равностойна длъжност, или директно Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Информацията по първа алинея се подава писмено.

Настоящият параграф се прилага също в случай на сериозно неизпълнение на подобно задължение от страна на член на институция или на всяко друго лице на служба или лице, на което дадена институция е възложила извършването на определена работа.

2.   Всяко длъжностно лице, което получи информацията по параграф 1, незабавно предава на ОЛАФ всички известни му доказателствена, от които може да се предположи наличието на нередностите по параграф 1.

3.   Длъжностното лице не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията поради това, че е съобщило информацията по параграфи 1 и 2, при условие че е действало добросъвестно“.

78

Затова, видно от член 22а, параграф 1, първа алинея от Правилника, приложим по аналогия за АПС съгласно член 127 от УРДС, посоченият параграф се прилага по отношение на длъжностното лице, което узнае факти, „които водят до предположение“ за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица.

79

Това условие е изпълнено когато съответното длъжностно лице съобщи факти, които са действителни или най-малкото вероятни, и първоначалната преценка за които може да го е довела до разумно предположение за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задължения (вж. решение от 20 октомври 2021 г., ZU/Комисия, T‑671/18 и T‑140/19, непубликувано, EU:T:2021:715, т. 267 и цитираната съдебна практика).

80

От това следва, че разкритията трябва да се отнасят до конкретни факти. Освен това използването на израза „водят до предположение“ и условието, поставено в член 22а, параграф 3 от Правилника, за подаващото сигнал длъжностно лице да действа „добросъвестно“, т.е. според испанския, английския, нидерландския и португалския текст на тази разпоредба, да може да прецени „честно и разумно“, че подадените от него сигнали са „основателни по същество“, предполага задължение за него преди всяко разкриване на информация да направи минимална преценка, която може разумно да го убеди в относимостта на разглежданите фактически обстоятелства с оглед на евентуални нередности или сериозни нарушения на задължения (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2011 г., Nijs/Сметна палата, F‑77/09, EU:F:2011:2, т. 65).

81

От това произтича, че Парламентът не е бил задължен да приеме решение, с което да признае, че жалбоподателят се ползва със статут на подало сигнал лице. Всъщност предвидената в член 22а, параграф 3 от Правилника защита се осигурява без никакви формалности на длъжностните лица, предали информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, и то въз основа само на факта, че са предали тази информация (решение от 12 декември 2014 г., AN/Комисия, T‑512/13 P, EU:T:2014:1073, т. 31).

82

В случая, както признава Парламентът в съдебното заседание, жалбоподателят е придобил статута на подало сигнал лице от момента, в който администрацията е узнала писмено за фактите по член 22а от Правилника, които жалбоподателят е предал и на OLAF на 23 август 2021 г. (вж. т. 6 по-горе), или най-късно на 3 септември 2021 г., когато OLAF съобщава на Парламента, че жалбоподателят я е уведомил за нередности, посочени в член 22а, параграф 1 от Правилника.

83

От изложеното по-горе следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че му е противопоставен мълчалив отказ на неговото искане от 10 януари 2022 г., в частта му, насочена към това да му бъде признат статут на подало сигнал лице, щом като Парламентът не е бил длъжен да приема правен акт, с който да предостави или да откаже да предостави посочения статут на жалбоподателя. Поради това, доколкото се отнася до акт, който не е бил приет, искането за отмяна на мълчаливия отказ по искането на жалбоподателя от 10 март 2022 г. да му бъде признат статут на подало сигнал лице, трябва да се отхвърли като недопустимо.

84

Тази констатация не засяга необходимостта Парламентът да зачита правата, произтичащи от статута на подало сигнал лице на жалбоподателя, които се разглеждат по-нататък.

5) По липсата на уведомяване на жалбоподателя за хода, който се дава на неговите сигнали

85

Жалбоподателят изтъква, че следва ООСД да докаже, че му е бил съобщен срок за разглеждане на неговото искане в съответствие с член 22б, параграф 1, буква б) от Правилника, като това не се случило. Той изтъква също, че Парламентът не e реагирал адекватно и с дължима грижа след разглеждането на неговата жалба, подадена на основание член 22а от Правилника. В писмената реплика, основавайки се на член 5, параграф 3 от вътрешните правила, той изтъква, че Парламентът следвало да го уведоми дали възнамерява да даде ход на неговата жалба и по какъв начин.

86

По силата на член 22б, параграф 1 от Правилника, който на основание член 127 от УРДС се прилага по аналогия към АПС:

„Длъжностно лице, което освен това разкрие информация по член 22а пред председателя на Комисията или на Сметната палата, или пред Съвета или Европейския парламент, или Европейския омбудсман, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, към която принадлежи, при условие че са изпълнени следните две условия:

a)

длъжностното лице добросъвестно предполага, че разкритата информация и всяко твърдение, съдържащо се в нея, е основателно по същество; и

б)

срок за предприемане на подходящите действия и трябва съобщи този срок на подалото сигнала лице в рамките на 60 дни длъжностното лице предварително е разкрило същата информация пред Европейската служба за борба с измамите или пред собствената си институция, и е оставило на ОЛАФ или на тази институция да определи срока, определен от ОЛАФ или от институцията с оглед сложността на случая, за предприемане на подходящите действия. Този срок трябва да бъде надлежно съобщен на длъжностното лице в рамките на 60 дни“.

87

Съгласно текста на член 22а, параграф 1, първа и втора алинея от Правилника всяко длъжностно лице, което „узнае факти, които водят до предположение“ за наличието на евентуална противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза, или за поведение във връзка с изпълнението на функциите му, което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица, незабавно и писмено уведомява „прекия си ръководител или своя генерален директор или, ако намери за необходимо — генералния секретар или лицата на равностойна длъжност, или директно [ОЛАФ]“. В случай на пасивност от страна на институцията или на OLAF, след изтичането на определен срок длъжностното лице може, съгласно член 22б, параграф 1 от Правилника, да предаде информацията на председателя на Комисията, на Сметната палата, на Съвета или на Парламента или на Омбудсмана (решение от 5 декември 2012 г., Z/Съд на Европейския съюз, F‑88/09 и F‑48/10, EU:F:2012:171, т. 250).

88

Член 22в от Правилника, който също се прилага по аналогия към АПС по силата на член 127 от УРДС, предвижда, от друга страна, следното:

„В съответствие с членове 24 и 90 всяка институция установява процедура за разглеждане на жалбите, подадени от длъжностни лица, относно начина, по който са третирани след или вследствие на изпълнението от тях на съответните им задължения съобразно член 22а или член 22б. Съответната институция гарантира, че такива жалби се разглеждат поверително и когато обстоятелствата налагат това — преди изтичането на сроковете, определени в член 90.

Органът по назначаването на всяка институция определя вътрешни правила, наред с другото, относно:

–

предоставянето на длъжностните лица, посочени в член 22а, параграф 1 или член 22б, на информация относно предприетите мерки във връзка с въпросите, докладвани от тях,

–

защитата на законните интереси на тези длъжностни лица и тяхното право на неприкосновеност на личния живот, както и

–

процедурата за разглеждането на жалби, посочена в първа алинея от настоящия член“.

89

В приложение на член 22в от Правилника, член 5 от вътрешните правила, озаглавен „Правото на информиране“, предвижда следното:

„1.   Прекият ръководител потвърждава получаването на подадения от лицето сигнал в срок от 5 работни дни от получаването му.

2.   В съответствие с член 22б от Правилника лицето, подало сигнала, бива уведомено в срок от 60 дни за срока, необходим за предприемане на започване на действията, които се налагат. В случай на сезиране на OLAF то бива уведомено във възможно най-кратък срок.

3.   След изтичане на необходимия срок, определен от администрацията, подалото сигнал лице бива информирано, в подходяща степен и с оглед на обстоятелствата по случая и при зачитане на правата на трети лица, за действията, предприети от институцията в отговор на неговия сигнал, и по-специално за заключенията от проведените разследвания и/или естеството на предвидените и/или предприетите действия“.

90

В случая, както беше посочено в точка 82 по-горе, Парламентът преценява, че е получил информация за конкретни факти по смисъла на съдебната практика и на основание член 22а от Правилника на 23 август 2021 г. или най-късно на 3 септември 2021 г.

91

Във всеки случай, независимо коя дата се възприеме, нито от преписката, нито от съдебното заседание следва, че Парламентът е потвърдил получаването на подадените от жалбоподателя сигнали в срок от пет работни дни, че е съобщил на жалбоподателя в рамките на 60 дни срока, необходим за предприемане на подходящите действия, или че го е уведомил за хода, който институцията дава на неговите сигнали, както е предвидено в член 5, параграфи 1, 2 и 3 от вътрешните правила, цитиран в точка 89 по-горе.

92

Парламентът преценява, че тези правила „не пораждали действие“ след като жалбоподателят съобщил за финансовите нередности на OLAF, като сезирал директно последната.

93

От членове 22а—в от Правилника обаче, както и от член 5 от вътрешните правила не произтича, че задължението на Парламента за уведомяване престава да съществува, когато подало сигнал лице сезира успоредно и OLAF.

94

Напротив, член 22а, параграф 1 от Правилника предвижда, че длъжностно лице или служител, който узнае факти, които водят до предположение за наличието на противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза, незабавно уведомява прекия си ръководител или своя генерален директор или, ако намери за необходимо — генералния секретар или лицата на равностойна длъжност, или директно OLAF. Следователно лице, което подава сигнал, разполагащо с информацията, посочена в тази разпоредба, може да уведоми, ако намери за необходимо, директно OLAF, като това не води до по-слаба защита или до прилагането на различна правна уредба.

95

Това се подкрепя от обстоятелството, че видно от член 22а, параграф 2 от Правилника, ако самото лице, подало сигнала, не предаде информацията, за която е узнало, на OLAF, длъжностното лице, което получи информацията, незабавно предава на OLAF всички известни му доказателства, от които може да се предположи наличието на нередностите по параграф 1.

96

Освен това, видно от член 22б, параграф 1 от Правилника, за да може да се ползва от защитата срещу евентуални ответни действия, длъжностното лице или служителят, разполагащ с информацията по член 22а от Правилника, трябва предварително да е разкрил тази информация на OLAF или на своята институция. Член 22б, параграф 1, буква б) от Правилника предвижда, от друга страна, че срокът за предприемане на подходящите действия трябва да бъде надлежно съобщен на длъжностното лице или служителя.

97

Безспорно, както посочва Парламентът, от член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1), e видно следното:

„Докато генералният директор [на OLAF] обмисля решението дали да започне или не вътрешно разследване вследствие на искане, посочено в параграф 2, и/или докато [OLAF] провежда вътрешно разследване, засегнатите институции, органи, служби или агенции не започват успоредно разследване по същите факти, освен ако с […] с [OLAF] е договорено друго“.

98

Нещо повече, съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Регламент № 883/2013, когато длъжностно лице, друг служител, член на институция или орган, началник на служба или агенция, или член на персонала, действащ в съответствие с член 22а от Правилника, предоставя на OLAF информация, свързана с подозрения за измама или нередност, OLAF информира това лице за решението да започне или да не започва разследване по въпросните факти.

99

От това Парламентът прави извода, че след като е била сезирана OLAF, именно тази служба е следвало да уведоми жалбоподателя за срока, в който ще се предприемат подходящите действия.

100

Независимо обаче от задължението за уведомяване, което има OLAF по отношение на жалбоподателя, Парламентът като орган, компетентен да осигури защитата на служителите от институцията, които съгласно членове 22а и 22б от Правилника са съобщили за сериозни нередности, след като е бил сезиран с обстоятелствата, посочени в член 22а от Правилника, също e следвало да потвърди получаването на тези сигнали, след което, е трябвало да съобщи на жалбоподателя в рамките на 60 дни срока, необходим за предприемане на подходящите действия, както предвижда член 5, параграфи 1 и 2 от вътрешните правила.

101

Безспорно, съгласно Регламент № 883/2013, от момента, в който Парламентът е бил уведомен на 23 август 2021 г. или най-късно на 3 септември 2021 г., че жалбоподателят е отнесъл въпроса директно до OLAF (вж. т. 6 и 82 по-горе), той не е можел да проведе паралелно разследване относно същите факти. Парламентът обаче е трябвало да уведоми жалбоподателя за това, както в съответствие със задължението си за полагане на грижа, така и в съответствие с член 5, параграф 3 от вътрешните правила, от което следва, че Парламентът е длъжен да уведоми подалото сигнала лице за хода, който дава институцията в отговор на неговите сигнали.

102

С оглед на предходното, Парламентът е нарушил член 5 от своите вътрешни правила.

6) По липсата на достатъчно мерки за защита, приети на основание членове 22а—22в от Правилника

103

С това оплакване жалбоподателят упреква по същество Парламента, че като се ограничил с това да го освободи от изпълнение на задълженията, не е предприел достатъчно мерки за защита, произтичащи от статута му на подало сигнал лице.

i) По тежестта за доказване на непълнотата на мерките за защита

104

Жалбоподателят поддържа, че именно на Парламента се възлага тежестта за доказване на това, че по отношение на него, в качеството му на подало сигнал лице, са предприети необходимите мерки за защита.

105

Затова в самото начало следва да се определи на коя от страните се възлага тежестта за доказване на пълнотата на мерките за защита в случая.

106

Жалбоподателят се позовава на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 2019 г., стр. 17). Целта на тази директива е да подобри прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области, като се определят общи минимални стандарти, с които се осигурява високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.

107

Член 21 от Директива 2019/1937, озаглавен „Мерки за защита срещу ответни действия с цел отмъщение“ предвижда в параграф 5 следното:

„При производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, и при условие че това лице докаже, че е подало сигнал или е направило публично оповестяване и е претърпяло вреда, се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за сигнала или за публичното оповестяване. В тези случаи предприелото вредоносната мярка лице трябва да докаже, че тази мярка е била основана на надлежно обосновани причини“.

108

Съображение 93 от Директива 2019/1937 прогласява смисъла и целта на тази разпоредба, както следва:

„Съществува вероятност ответните действия с цел отмъщение да бъдат оправдани на основание, различно от подаването на сигнал, и за сигнализиращите лица може да бъде много трудно да докажат връзката между подаването на сигнала и ответните действия с цел отмъщение, докато извършителите на ответните действия с цел отмъщение могат да разполагат с по-големи правомощия и ресурси, за да документират предприетите действия и основанието. Поради това, след като сигнализиращото лице докаже prima facie, че е подало сигнал за нарушение или е направило публично оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива и в резултат на това е претърпяло вреда, тежестта на доказване трябва да се прехвърли към лицето, което е предприело увреждащото действие, като от него следва да се изиска да докаже, че предприетите действия не са свързани по какъвто и да е начин с подаването на сигнала или публичното оповестяване“.

109

Безспорно адресати на Директива 2019/1937 са държавите членки и тя не обвързва като такава институциите на Съюза.

110

Въпреки това съгласно съдебната практика обстоятелството, че дадена директива не обвързва като такава институциите, не може да изключи възможността в определени особени случаи тя да се наложи косвено на институциите в отношенията им с техните длъжностни лица и служители (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2012 г., Комисия/Strack, T‑268/11 P, EU:T:2012:588, т. 42 —44 и цитираната съдебна практика).

111

В положение като разглежданото в случая, в което Парламентът е длъжен да приложи разпоредбите, предвидени в членове 22а—22в от Правилника, които имат за цел по-конкретно да осигурят защита на подалите сигнали лица срещу евентуални ответни действия, Парламентът не може да предвиди правила, предполагащи по-слаба защита в сравнение с правилата, конкретно приети в това отношение от законодателя на Съюза по отношение на защитата на подалите сигнали лица от държавите членки.

112

В настоящия случай жалбоподателят описва състояние на изолация и чувство на подценяване в неговата работа, след като не е получил обратна връзка във връзка с възложена му задача и без да е бил оценен резултатът от неговия труд. Накрая, жалбоподателят представя електронно писмо от 7 януари 2022 г., от което е видно, че още преди приемането на мярката освобождаване от изпълнение на задълженията и дори преди изтичането на срока на неговия договор вече е било наето друго лице като АПС, за да изпълнява възлаганите му дотогава задачи.

113

Освен това, повече от две години след съобщените от жалбоподателя факти неговите сигнали относно твърдените ответни действия, предприети от ръководството на делегацията, все още са в процес на разглеждане, поради което Парламентът не можел да се произнесе по този въпрос в съдебното заседание.

114

Освен това от описанието на събитията, посочени от жалбоподателя в приложението към неговото искане за съдействие от 10 януари 2022 г., следва по-специално, че след като е бил поставен под ръководството на председателя на делегацията, последният изпраща на електронните му съобщения сухи отговори, без изобщо да си задава въпроси за състоянието му след преживения от него тормоз.

115

При тези обстоятелства жалбоподателят твърди правдоподобно, че е претърпял вреда не само от страна на съответния член на ЕП, но и на председателя на делегацията.

116

В положение като разглежданото в случая, когато жалбоподателят представя достоверни доказателства, че е претърпял вреда вследствие на приемането на мярката по преместването и когато освен това продължава разглеждането на неговите сигнали за предполагаемите ответни действия, предприети от ръководството на делегацията, Парламентът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си да защити подалото сигнал лице, като е приел достатъчно мерки за тази цел.

ii) По пълнотата на мерките за защита

117

Член 22а, параграф 3 от Правилника, текстът на който е припомнен в точка 77 по-горе, прогласява правилото, съгласно което доколкото е действало добросъвестно, длъжностното лице, което е уведомило своето ръководство за фактите, които е узнало при или по повод на изпълнението на служебните си задължения и които водят до предположение или за наличието на евентуална противозаконна дейност, или за поведение във връзка с изпълнението на функциите му, което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията.

– По мярката освобождаване от изпълнение на задълженията

118

В случая Парламентът е приел две мерки за защита. Първата мярка — а именно мярката по преместването — е приета директно в отговор на жалбата за тормоз на жалбоподателя, както и на придружаващото я искане за съдействие. Жалбоподателят всъщност изтъква в искането си от 12 юли 2021 г., че се нуждае от незабавна защита и че вече не може да работи за съответния член на ЕП. Втората мярка — а именно мярката освобождаване от изпълнение на задълженията — е приета в отговор на неговата жалба от 10 януари 2022 г., в която той съобщава за ответните действия, които били предприети по отношение на него от страна на ръководството на делегацията след неговите сигнали. В тази последна жалба жалбоподателят моли да преустанови работа за делегацията и да бъде преназначен на друга длъжност.

119

Следователно, противно на това, което изтъква жалбоподателят, Парламентът е приел мярка за защита в отговор на искането му от 10 януари 2022 г., като на 13 януари 2022 г. е приел мярката освобождаване от изпълнение на задълженията.

120

Следва обаче да се прецени дали тази мярка е била достатъчна за целите на защитата на жалбоподателя на основание неговия статут на подало сигнал лице.

121

Всъщност доводите на жалбоподателя трябва да се разбират именно в смисъл, че те не оспорват мярката освобождаване от изпълнение на задълженията като такава. Следователно доводите на Парламента, с които се изтъква, че тази мярка е придобила окончателен характер, щом като не е била предмет на жалба, подадена по административен ред в предвидените за целта срокове, трябва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни (вж. т. 52 по-горе).

122

За да се прецени дали мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е била достатъчна мярка за защита, следва да се припомни, че контекстът се характеризира със следните елементи.

123

Първо, Парламентът не оспорва, че към момента на подаването на молбата за подновяване на неговия договор на АПС жалбоподателят е съобщил информация на основание член 22а, параграфи 1 и 2 от Правилника, нито че той е действал добросъвестно, така че само поради това обстоятелство той се ползвал от статута на подало сигнал лице и от защита на това основание срещу евентуални ответни действия (вж. т. 55 и 82 по-горе).

124

Второ, в съдебното заседание Парламентът посочва, че сигналите на жалбоподателя за твърдените ответни действия, предприети от ръководството на делегацията, все още са в процес на разглеждане.

125

Трето, жалбоподателят заемал длъжността АПС, длъжност, която се характеризира със съществуването на специфични правила, ограничаващи срока на договорите, произтичащи от член 130, параграф 1 от УРДС, и със свобода на избора на членовете на Парламента и взаимно доверие, което следва да характеризира професионалното отношение между тях и техните АПС, правила, предвидени, съответно в член 21, параграф 1 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (ОВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28, наричано по-нататък „Уставът на членовете на ЕП“) и в член 127 от УРДС (вж. т. 129—132 по-долу).

126

Четвърто, договорът на жалбоподателя е трябвало да бъде прекратен и е бил прекратен на 22 февруари 2022 г. поради липсата на искане за подновяване на този договор от страна на един или няколко членове на Парламента от въпросното обединение.

127

И накрая, жалбоподателят изразил желание да продължи да работи в рамките на Парламента. Всъщност в жалбата си от 10 януари 2022 г. той поискал не само да бъде освободен от изпълнение на задълженията си към делегацията, но и да бъде преместен на всяка друга длъжност в Парламента (вж. т. 9 по-горе).

128

Видно от член 22а, параграф 3 от Правилника, Парламентът трябва да вземе всички необходими мерки, за да осигури на подалите сигнал лица балансирана и ефикасна защита срещу всяка форма на ответни действия, включително заплахи и опити за ответни действия. В случаите на сигнали, подадени от служителите на институцията за сериозни нередности съгласно членове 22а и 22б от Правилника, Парламентът следва да защити техните законни интереси.

– По възможността за подновяване на договора на АПС на жалбоподателя

129

Що се отнася до възможността за преместване на АПС при друг член на Парламента по инициатива на администрацията, за да може той да получи защита на основание статута си на подало сигнал лице, следва да се припомни, че съгласно член 130, параграф 1 от УРДС:

„Договорите на акредитираните парламентарни сътрудници се сключват за определен срок и в тях се посочва степента, в която е класиран сътрудникът. Договорът не се продължава повече от два пъти по време на парламентарен мандат. Ако в самия договор не е предвидено друго и без да се засяга член 139, параграф 1, буква в), договорът се прекратява в края на парламентарния мандат, по време на който е бил сключен“.

130

В това отношение член 18, параграф 3 от Мерките по прилагане на дял VII от УРДС предвижда, че исканията за продължаване на договорите на АПС се изпращат на ООДС не по-късно от един месец преди датата на изтичане на договора.

131

Член 21, параграф 1 от Устава на членовете на ЕП предвижда, от друга страна, че „[ч]леновете на Европейския парламент имат право на помощ от лични сътрудници, които те могат свободно да избират“.

132

Член 127 от УРДС гласи:

„Членове 11—26а от Правилника за длъжностните лица се прилагат по аналогия. Като се отчита строго по-специално спецификата на функциите и задачите на акредитираните парламентарни сътрудници и взаимното доверие, с което трябва да се характеризират професионалните отношения между тях и съответния член или членове на ЕП, на когото/на които те предоставят помощ, мерките за прилагане, свързани с тази област, които ще бъдат приети съгласно член 125, параграф 1, вземат предвид специфичния характер на професионалните отношения между членовете на ЕП и техните акредитирани парламентарни сътрудници“.

133

Така, видно от тези разпоредби, инициативата за подновяване на договора на АПС принадлежи единствено на един или няколко членове на Парламента, които не може да бъдат задължени да сътрудничат или да продължат сътрудничеството си с АПС, които не са били избрани свободно от тях. Всъщност между АПС и члена или членовете на ЕП, които подпомага, съществува трудово правоотношение, което се характеризира с връзка на доверие.

134

В случая, видно от тези разпоредби, както основателно изтъква Парламентът, след като не е било подадено изрично искане от един или няколко членове на Парламента от въпросното обединение, не е съществувала възможност за подновяване на договора на жалбоподателя като АПС.

135

Следователно Парламентът обосновава надлежно неподновяването на договора на жалбоподателя с липсата на искане в този смисъл от страна на член на Парламента, участващ в посоченото обединение. Тази констатация не нарушава задължението, което има Парламентът, да вземе всички необходими мерки, за да осигури на жалбоподателя балансирана и ефикасна защита срещу всяка форма на ответни действия.

– По възможността за преназначаване на жалбоподателя на друга длъжност в рамките на Парламента

136

Следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 2 от вътрешните правила:

„Администрацията приема разумни мерки, за да помогне на подалото сигнала лице да смени работното си място, ако то желае това[…]“.

137

В писмената си защита Парламентът посочва, че е уведомил жалбоподателя за това, че мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е единствената възможна мярка за защита. В съдебното заседание обаче Парламентът признава, че член 4, параграф 2 от вътрешните правила е приложим по отношение на АПС и че по принцип може да се приеме мярка за защита, състояща се в преместването на АПС със статут на подало сигнал лице в друга служба на Парламента, при условие че статутът на АПС бъде запазен и че датата на изтичане на договора бъде спазена. В това отношение кореспонденцията, разменена през ноември и декември 2023 г. между генерална дирекция „Персонал“ и други АПС, подали искания за съдействие, представени от жалбоподателя в приложение F.1 към неговия отговор от 19 декември 2023 г. на въпросите на Общия съд от 27 ноември 2023 г., илюстрират възможностите на АПС, подали жалби за тормоз, да бъдат преместени в други служби на Парламента.

138

С оглед на статута на жалбоподателя на подало сигнал лице и в изпълнение на член 22а, параграф 3 от Правилника Парламентът е следвало да му окаже подкрепа, като се опита да му помогне да намери решение, в допълнение към мярката освобождаване от изпълнение на задълженията.

– По задължението за предоставяне на съвети и съдействие

139

Жалбоподателят изтъква също, че не е получил никакъв съвет, нито съдействие, за да се противопостави на ответните действия, предприети по отношение на него, противно на предвиденото в член 3 от вътрешните правила (вж. т. 49 по-горе).

140

Член 3 от вътрешните правила, озаглавен „Съвети и съдействие“, предвижда следното:

„1.   Всяко лице, което подава сигнал за нередности, ако желае, може да получи при условията на поверителност съвети и съдействие във връзка с подаването на сигнали за сериозни нередности.

2.   Съветите и съдействието се предоставят от прекия ръководител и/или от члена на кабинета на генералния секретар, отговарящ за отношенията с OLAF“.

141

В това отношение Парламентът изтъква само че членът на кабинета на генералния секретар посочил на жалбоподателя, че не се предвижда никаква друга мярка за защита на основание неговия статут на подало сигнал лице освен освобождаването от изпълнение на задълженията, и че подновяването на неговия договор не съставлява мярка, която може да се предвиди на това основание (вж. т. 57 по-горе).

142

Ограничавайки се до съобщаването на такава информация, Парламентът не доказва, че е предоставил на жалбоподателя съветите и съдействието, предвидени в член 3 от вътрешните правила.

iii) Изводи от твърдението за нарушение, в рамките на което се изтъква непълнотата на мерките за защита, приети от Парламента

143

С оглед на предходното, Парламентът не доказва, че е предприел всички необходими мерки, за да се увери, че жалбоподателят няма да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията поради своя статут на подало сигнал лице съгласно член 22а, параграф 3 от Правилника.

144

В това отношение следва да се отбележи, че при обстоятелствата по настоящото дело не Общият съд, а Парламентът следва да определи какви конкретни мерки за защита е могло да бъдат приети.

145

С оглед на това в настоящия случай се установява нарушение на член 22а от Правилника, както и на член 4, параграф 2 и на член 3 от вътрешните правила.

146

Следователно твърдението за непълнота на мерките за защита, приети от Парламента на основание членове 22а—22в от Правилника, трябва да бъде частично уважено.

147

От това следва, че твърденията, съответно, за липса на уведомяване на жалбоподателя за действията, предприети във връзка с подадените от него сигнали (вж. т. 102 по-горе) и за непълнота на мерките за защита, приети на основание членове 22а—22в от Правилника, трябва да бъдат частично уважени. Първото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на правилата за защита, свързани с качеството на жалбоподателя на подало сигнал лице, трябва да се отхвърли в останалата си част.

–  По второто основание, в рамките на което по същество, от една страна, се изтъква нарушение на член 22в от Правилника и на вътрешните правила и от друга страна, липса на адекватност и на пълнота на тези правила

148

На първо място, жалбоподателят твърди, че след като е подал своята жалба по административен ред, бил уведомен, ще тя ще бъде разгледана от правната служба. Според него това било в противоречие с член 22в от Правилника, който предвижда конкретни правила за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред от подалите сигнали лица.

149

На второ място, жалбоподателят упреква Парламента, че е нарушил защитата, която трябва да се предоставя на подалите сигнал лица съгласно разпоредбата на член 4, параграф 2 от вътрешните правила, която предвижда, че Парламентът приема разумни мерки, за да подпомогне подалото сигнала лице да смени работното си място, ако то желае това. Парламентът неоснователно приел, че тази разпоредба не е приложима по отношение на АПС.

150

Изключвайки жалбоподателя от ползването на тази защита поради неговия статут на АПС, Парламентът признавал, че не е приел специална защита по отношение на жалбоподателя, в нарушение на член 22в от Правилника.

151

И накрая, според жалбоподателя, ако Парламентът е имал основание да се позове на невъзможността за защита на жалбоподателя в качеството му на подало сигнал лице поради неговия статут на АПС, това означавало, че не му е била предоставена никаква друга защита освен предвидената в член 24 от Правилника. Парламентът дори не предвидил обезщетение за жалбоподателя за това, че е претърпял неблагоприятни последици в резултат от задълженията, които има по силата на член 22а от Правилника. Парламентът изобщо не адаптирал вътрешните си правила, така че да спази своите задължения.

152

Парламентът счита, че член 4, параграф 2 от вътрешните правила трудно може да се приложи по отношение на АПС и че подобно прилагане трябва да се съвмести със спазването на действащите норми. Всъщност член 4 от вътрешните правила не позволявал на администрацията да преназначи АПС на длъжност в рамките на генералния секретариат, без да наруши приложимите правила за назначаване на служителите и длъжностните лица, установени в Правилника и в УРДС.

153

Също така преместването на АПС по инициатива на администрацията към друг член на Парламента било изключено. В това отношение Парламентът припомня особения характер на договорите, сключвани между АПС и член на Парламента или обединение на членове на Парламента, които обвързват лично АПС с члена на Парламента или с обединението на членове на Парламента, на които той сътрудничи. По силата на това доверително отношение между АПС и члена на Парламента и с оглед на свободата на избора на членовете на Парламента, визирана в член 21, параграф 1 от Устава на членовете на Европейския парламент, преместване било възможно само по инициатива на един или няколко членове на Парламента.

154

Що се отнася до положението на жалбоподателя, прилагането на член 4, параграф 2 от вътрешните правила се ограничавало от обстоятелството, че в рамките на обединението той бил поставен под ръководството на председателя на делегацията и че самият жалбоподател изразил желанието си вече да не работи за членовете на Парламента от неговото обединение и да бъде преназначен на друга длъжност. Именно затова, след като се е консултирал със жалбоподателя, генералният директор решил, че мярката, която позволява неговата защита на основание статута му на подало сигнал лице, е освобождаването му от изпълнение на неговите задължения.

155

Що се отнася до възможността за преназначаване на АПС в рамките на друга служба на Парламента, за да получи защита на основание неговия статут на подало сигнал лице, съгласно член 4, параграф 2 от вътрешните правила, това твърдение се припокрива по същество с третото твърдение за нарушение, разгледано в рамките на първото основание по-горе. Затова в това отношение следва да се направи позоваване на анализа, съдържащ се в точки 136—138 по-горе.

156

Що се отнася до възможността за преназначаване на АПС към друг член на Парламента по инициатива на администрацията, за да му бъде предоставена защита на основание неговия статут на подало сигнал лице, тази възможност беше разгледана в точки 129—135 по-горе.

157

Жалбоподателят изтъква също така липса на адекватност и на пълнота на вътрешните правила, приложими по отношение на АПС.

158

Съгласно член 4, параграф 2 от вътрешните правила Парламентът приема разумни мерки, за да подпомогне подалото сигнал лице да смени работното си място, ако то желае това. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба не уточнява мерките, които трябва да бъдат приети, а в това отношение предоставя на Парламента определена свобода на преценката. Видно от точки 136—138 по-горе, от една страна, тази разпоредба е приложима по отношение на АПС и от друга страна, Парламентът не е приел достатъчно мерки, поради което в случая не е приложил правилно тази разпоредба. Затова липсата на пълнота на мерките за защита, приети от Парламента, не се дължи на вътрешните правила, а на прилагането им от Парламента в настоящия случай.

159

Що се отнася до твърдяното нарушение на член 22в от Правилника, тъй като жалбоподателят не се е ползвал при разглеждането на неговата жалба, подадена по административен ред, от специалната защита, приложима за подалите сигнали лица, както от гледна точка на поверителността, така и на срока за разглеждане, следва да се припомни, че съгласно посочената разпоредба съответната институция гарантира, че жалбите, подадени по административен ред от длъжностни лица, оспорващи начина, по който са третирани, след като са изпълнили съответните си задължения по член 22а или член 22б от Правилника, се разглеждат при условията на поверителност и когато обстоятелствата налагат това — преди изтичането на сроковете, определени в член 90 от Правилника.

160

В случая, първо, жалбоподателят не посочва защо разглеждането от правната служба на неговата жалба, подадена по административен ред, не позволява последната да бъде разгледана при условията на поверителност. От друга страна, противно на неговите твърдения, обстоятелството, че съгласно член 22в от Правилника всяка институция установява процедура за разглеждане на такива жалби, не изключва разглеждането им от същата служба, която разглежда останалите жалби, подадени по административен ред.

161

Второ, член 6, параграф 3 от вътрешните правила предвижда, че срокът за отговор на такива жалби „освен в надлежно обосновани случаи, е намален на два месеца“. В случая Парламентът е разгледал жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя, в срок от 3 месеца и 24 дни (вж. т. 17 и 18 по-горе). Това се оказва оправдано от сложността на преписката, характеризираща се с факта, че жалбоподателят е съобщил, от една страна, за финансови нередности на основание член 22а от Правилника и от друга страна, за деяния, съставляващи тормоз, и от големия обем на жалбата, подадена по административен ред, придружена с близо 120 страници приложения.

162

От това следва, че второто основание следва да се отхвърли в частта, която се отнася до нарушение на член 22в от Правилника и на вътрешните правила и до липса на адекватност и на пълнота на посочените правила.

–  По третото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на поверителността и на защитата на самоличността на жалбоподателя като подало сигнал лице

163

Жалбоподателят счита, че неговото искане за съдействие и подадените от него сигнали не са разгледани по начин, по който се гарантира поверителността на личните му данни и се защитава неговата самоличност.

164

В случая не било необходимо председателят на делегацията да бъде в течение на причините, поради които жалбоподателят е бил преназначен към него. Освен това ООСД не поискал съгласието на жалбоподателя, за да разкрие статута му на подало сигнал лице пред този член на Парламента. След посочване на самоличността на жалбоподателя вече никой член на Парламента нямало да поиска подновяването на неговия договор.

165

В писмената си реплика жалбоподателят поддържа, че Парламентът има задължението да докаже, че е осигурил поверителността, както и прилагането на необходимите правила за защита, за да може жалбоподателят да получи защита в качеството си на подало сигнал лице. Нещо повече, противно на това, което изтъква Парламентът, не било необходимо председателят на делегацията да узнае причините, поради които жалбоподателят е бил освободен от изпълнение на задълженията, още повече че председателят също бил визиран от сигналите на жалбоподателя във връзка с ответните действия срещу последния.

166

От друга страна, жалбоподателят изтъква, че Парламентът не може да твърди, че няма доказателства за ответните действия, последвали разкриването на неговия статут на подало сигнал лице, тъй като OLAF започнала разследване конкретно по този въпрос. Следователно на този етап причинно-следствената връзка най-малкото можело да се презумира и Парламентът следвало да докаже обратното.

167

И накрая, жалбоподателят счита, че трябва да се направи разграничение, от една страна, между обстоятелството, че той обърнал внимание на председателя на делегацията за нередностите и тормоза, извършен от съответния член на Парламента през май 2021 г., и от друга страна, обстоятелството, че посоченият председател е узнал от генералния директор, че жалбоподателят е подал сигнали извън рамките на обединението до посочения генерален директор и до OLAF на основание член 22а от Правилника. Следователно не можело Парламентът да твърди, че жалбоподателят сам е разкрил статута си на подало сигнал лице в рамките на делегацията.

168

Парламентът установява, първо, че жалбоподателят го упреква, че е посочил на председателя на делегацията причините, поради които е бил преназначен при него. От преписката обаче не било видно, че администрацията е съобщила на председателя на делегацията статута на жалбоподателя на подало сигнал лице.

169

На второ място, Парламентът отбелязва, че електронното писмо от 13 януари 2022 г. е изпратено на председателя на делегацията, за да го информира за положението, защото предстояло жалбоподателят да бъде освободен от изпълнение на задълженията си при него. Освен това, тъй като разглежданата мярка за защита била приета в рамките на член 6, параграф 1 от вътрешните правила, председателят на делегацията бил обвързан от задължението за поверителност, посочено в член 6, параграф 4 от същите правила.

170

Във всички случаи Парламентът оспорва твърдението на жалбоподателя, че след като бил разкрит статута му на подало сигнал лице, вече никой член на Парламента не желаел да направи искане за подновяване на договора му, което твърдение не било подкрепено с доказателства. Освен това Парламентът отбелязва, че на събрание от 31 май 2021 г. самият жалбоподател е уведомил някои членове на Парламента, включително председателя на делегацията, за твърдения тормоз и за финансовите нередности, извършени от съответния член на Парламента.

171

Парламентът оспорва, че може да се презумира причинно-следствена връзка между неподновяването на договора на жалбоподателя и разкриването от Парламента на неговия статут на подало сигнал лице пред председателя на делегацията.

172

Парламентът оспорва и обстоятелството, че председателят на делегацията е узнал от електронното писмо от 13 януари 2022 г. на генералния директор, че жалбоподателят е подал сигнали извън своето обединение. Всъщност от съдържанието на електронното писмо на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. се установявало изрично, че последният съобщава за ответните действия, които били предприети срещу него не само вследствие на сигналите, които подал в рамките на своето обединение, но и вследствие на сигналите, които подал до генерална дирекция „Персонал“ и до OLAF.

173

Член 4, параграф 1 от вътрешните правила предвижда следното:

„Подалото сигнал лице не може да действа анонимно. Поверителността на неговата самоличност е гарантирана. Подалото сигнал лице може да разреши разкриването на неговата самоличност на конкретни лица или органи“.

174

Първо, в подадената жалба пред Съда жалбоподателят изтъква, че председателят на делегацията не следвало да бъде уведомен за причините, поради които той бил преназначен при него. В писмената си реплика обаче той изтъква, че „поверителността на неговия статут на подало сигнал лице не е непосредствено нарушена с оглед на това, че като временна мярка през юли 2021 г. той бил преназначен „официално“ единствено поради своя статут на пострадал от деяния, съставляващи тормоз, от страна на [съответния член на Парламента]“.

175

В това отношение следва да се отбележи, че към момента на приемането на мярката преназначаване като реакция на оплакването за тормоз, жалбоподателят все още не е имал статут на подало сигнал лице. Следователно уведомяването на председателя на делегацията за причините, поради които жалбоподателят е бил преместен при него, не може да е нарушило вътрешните правила за защита на подалите сигнал лица. От това следва, че това твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

176

Второ, жалбоподателят се оплаква от обстоятелството, че с електронното писмо от 13 януари 2022 г. председателят на делегацията е бил уведомен за причините, поради които жалбоподателят бил освободен от изпълнение на задълженията, още повече че председателят на делегацията също бил визиран от сигналите на жалбоподателя за ответните действия, предприети по отношение на последния.

177

Следва да се припомни, че в това отношение в решението, с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя, генералният секретар счита следното:

„[…] относно имейла от 13 януари 2022 г. установявам, че той е бил изпратен, освен до администраторите от ГД „Персонал“, и до [председателя на делегацията], към когото Вашият клиент е бил временно преместен. Ако Вашите доводи се основават на член 4, параграф 1 от вътрешните правила, които гарантират поверителност на самоличността на Вашия клиент, посочвам, че е било важно [председателят на делегацията] да бъде уведомен за положението, доколкото Вашият клиент е следвало да бъде освободен от изпълнение на задълженията си към него. Това уведомяване се налагаше, още повече че [председателят на делегацията] не беше визиран в сигналите за нередности и че самият той е обвързан със задължението за поверителност, визирано в член 6, параграф 4 от същите тези правила […]“.

178

Парламентът обаче неоснователно поддържа, че председателят на делегацията не е бил визиран от сигналите, съдържащи се в електронното писмо на жалбоподателя от 10 януари 2022 г.

179

Всъщност, въпреки че първоначално сигналите на жалбоподателя са се отнасяли до съответния член на ЕП, мярката освобождаване от изпълнение на задълженията е приета вследствие на сигналите на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. за ответни действия, предприети срещу него от страна на ръководството на делегацията, включително от председателя на делегацията. Вярно е, че тези нови сигнали на жалбоподателя се отнасят до ответните действия, които той счита, че са предприети срещу него, и не засягат съобщените от него преди това финансови нередности. Въпреки това Парламентът не може да се ограничи до това да посочи в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, че председателят на делегацията не е бил визиран от сигналите на жалбоподателя за нередностите, тъй като въпросният председател е бил визиран от сигналите за ответните действия, изложени в електронното писмо на жалбоподателя от 10 януари 2022 г.

180

Следователно Парламентът е нарушил член 4, параграф 1 от вътрешните правила, като е уведомил председателя на делегацията с електронно писмо от 13 януари 2022 г., че жалбоподателят е бил освободен от изпълнение на задълженията си при него в отговор на искането му за съдействие, но също и поради качеството му на подало сигнал лице, без жалбоподателят да е разрешил оповестяването на този статут.

181

С оглед на изложеното по-горе третото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на поверителността и статута на жалбоподателя на подало сигнал лице, следва да бъде уважено.

182

От гореизложеното следва, че Парламентът е нарушил членове 22а—22в от Правилника, като се е ограничил до това да приеме само мярката освобождаване от изпълнение на задълженията, и не е предоставил достатъчна защита на жалбоподателя по силата на тези разпоредби.

183

От това следва, че трябва да бъде уважено искането за отмяна, насочено срещу мълчаливия отказ, доколкото с последния Парламентът е отказал да приеме в отговор на искането на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. защитни мерки по членове 22а—22в от Правилника в допълнение към мярката освобождаване от изпълнение на задълженията.

По законосъобразността на решението от 22 февруари 2022 г.

184

В рамките на първото основание, насочено срещу решението от 22 февруари 2022 г., жалбоподателят твърди „нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, незаконосъобразна позитивна дискриминация между АПС и незаконосъобразна негативна дискриминация спрямо останалите подали сигнали лица, нарушение на член[ове] 22а—[22]в от Правилника, нарушение на член 24 от Правилника и на задължението за полагане на грижа, нарушение на предоставяната на подалите сигнал лица защита и на правото да се ползват от процедура, която поне на вид е обективна“. В рамките на това основание жалбоподателят изтъква по същество оплаквания, съответно за нарушение на членове 22а—22в и 24 от Правилника, нарушение на принципа на равно третиране и нарушение на задължението за полагане на грижа.

185

В рамките на второто основание, насочено срещу решението от 22 февруари 2022 г., жалбоподателят изтъква „заобикаляне на процедурата от страна на администрацията с цел последната да не изпълни задълженията си“.

–  По първото основание, с което се твърди нарушение на принципа на равно третиране, на членове 22а—22в и 24 от Правилника и на задължението за полагане на грижа

186

Жалбоподателят изтъква, че не оспорва самата законосъобразност на правилата, уреждащи отношенията между всеки АПС и член на Парламента, но упреква тази институция, че не е приела правила, позволяващи на АПС да получат защита по същия начин както другите служители и длъжностни лица, работещи в Парламента, които подават сигнали за противозаконни деяния. Жалбоподателят критикува Парламента и за това, че го е третирал като други АПС, които не са подавали сигнали за нередности. Следователно било налице неравно третиране в противоречие с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Задача на Парламента било да докаже, че жалбоподателят не е бил обект на дискриминация или да я обоснове.

187

Във всички случаи Парламентът не можел да обоснове пълната липса на защита, произтичаща от статута на подало сигнал лице, който има жалбоподателят, и по-специално трябвало да предвиди прилагането на друг вид защита или най-малкото прилагането на компенсаторни механизми, тъй като в противен случай би била намалена ефикасността на предоставяната от Правилника защита на подалите сигнали лица. Той отбелязва, че единствената защитна мярка, приета срещу тормоза, на който бил подложен, само го е поставила в по-неблагоприятно положение, тъй като председателят на делегацията, към когото е бил преместен, не е сътрудничил активно с него.

188

Според жалбоподателя подходящата защита трябвало да се състои в преместването му на друга длъжност, за да не бъде лишен от правото да поиска подновяване на своя договор както всеки друг АПС, или, при условията на евентуалност, да му се позволи да се ползва от специална процедура за подновяване, която да защити в по-голяма степен интересите, свързани със статута му на подало сигнал лице. Тази липса на подходяща правна рамка по отношение на АПС довела до това, че след като жалбоподателят не е бил достатъчно дълго време под надзора на нито един член на Парламента, никой от тях не е подал искане за подновяване на неговия договор.

189

В писмената си реплика жалбоподателят посочва, че не претендира, че има право на подновяване на договора си, нито че е поискал сключването на нов договор от друг вид в рамките на Парламента. Той просто счита, че трябвало да се приложи процедура, която да позволи разглеждане на неговото положение и на евентуалното подновяване на договора му.

190

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

191

Жалбоподателят изтъква по същество, че договорът му не е бил подновен именно поради ответните действия, предприети от ръководството на делегацията вследствие на жалбата за тормоз и сигналите за нередности, които жалбоподателят подал на основание член 22а от Правилника. Парламентът нарушил принципа на равно третиране, членове 22а—22в и член 24 от Правилника, както и задължението си за полагане на грижа, като възприел позицията, че договорът на жалбоподателя не може да бъде подновен при липса на подадено искане от един или повече членове на Парламента.

192

Най-напред следва да се припомни, че жалбоподателят е сключил с обединението договор в качеството си на АПС за срока от 26 август 2019 г. до 28 февруари 2022 г.

193

Всъщност съгласно член 2, параграф 1 от Мерките по прилагане на дял VII от УРДС „[ч]леновете на ЕП могат да учредят фактическо обединение с цел съвместно използване на услугите на един или повече сътрудници“. С оглед на изводите, направени в точки 133 и 134 по-горе, правото на Съюза не предвижда подновяване на договор като АПС при липса на направено искане от обединението или от негов член.

194

В случая, тъй като договорът на жалбоподателя като АПС е сключен по искане на обединението, а не само по искане на съответния член на Парламента, по принцип няма пречка този договор да бъде подновен по искане на обединението или на негов член и жалбоподателят да продължи да изпълнява задълженията си на АПС при друг член на обединението.

195

Както обаче изтъква Парламентът, ООСД не е бил сезиран с искане в този смисъл, подадено от обединението или от негов член, така че договорът на жалбоподателя не е могло да бъде подновен, без да се наруши член 21 от Устава на членовете на ЕП.

196

Тъй като нито един член на Парламента не е подал искане за подновяване на договора на жалбоподателя като АПС, ООСД основателно е приел, че не може да го поднови, без да наруши приложимите правила, и по-специално член 21, параграф 1 от Устава на членовете на ЕП (т. 129—134 по-горе).

197

Тази констатация не засяга задължението на Парламента да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че жалбоподателят няма да претърпи каквито и да било неблагоприятни последици от страна на институцията поради статута му на подало сигнал лице съгласно член 22а, параграф 3 от Правилника (вж. т. 143 по-горе).

198

Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на равно третиране, жалбоподателят упреква Парламента, че го е третирал като други АПС, които не са подавали сигнали за нередности.

199

Следва да се припомни, че принципът на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата, представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, а именно, когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и е съразмерна на целта на съответното третиране (вж. решение от 30 ноември 2023 г., MG/ЕИБ, C‑173/22 P, EU:C:2023:932, т. 45 и цитираната съдебна практика).

200

В това отношение е безспорно, че жалбоподателят и други АПС, които не са подали сигнали за финансови нередности, макар да се намират в различни положения, са третирани по еднакъв начин по отношение на подновяването на договорите им. Равното третиране на тези различни положения обаче е обосновано от доверителното правоотношение, което трябва да съществува между АПС и члена на Парламента, за когото той работи, както и от независимостта на политическите обединения по отношение на тяхната вътрешна организация (вж. т. 131—133, 153 и 193 по-горе).

201

Следователно това твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

202

Що се отнася до твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа, това задължение не предполага, че в нарушение на правилото, съдържащо се в член 21 от Устава на членовете на ЕП, съгласно което те могат свободно да избират личните си сътрудници, Парламентът следва да поднови договора на АПС независимо дали този АПС е придобил статута на подало сигнал лице.

203

Следователно първото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на принципа на равно третиране, на членове 22а—22в и член 24 от Правилника, както и на задължението за полагане на грижа, трябва да се отхвърли.

–  По второто основание, в рамките на което се изтъква заобикаляне на процедурата

204

Жалбоподателят счита, че когато Парламентът е приел, че той не е представил доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между ответните действия и решението да не бъде подновен договорът му, тази институция не се е произнесла по неговия довод, посочен в точка 118 от жалбата му, подадена по административен ред, съгласно който подалото сигнал лице не трябва да представя доказателства за заобикаляне на процедурата, а е задача на администрацията да докаже, че решението за неподновяване няма никаква връзка с този статут на подало сигнал лице. Парламентът предпочел да приложи по отношение на жалбоподателя обичайната процедура за подновяване.

205

В писмената реплика жалбоподателят посочва, че Парламентът не е представил доказателства, че е образувано вътрешно разследване по отношение на съобщените нередности и на ответните действия срещу жалбоподателя. Освен това Парламентът трябвало да докаже, че няма връзка между решението за неподновяване на договора му и статута му на подало сигнал лице, още повече че в случая жалбоподателят се позовал на достатъчно доказателства и ответните действия срещу него били предмет на разследване от OLAF.

206

Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя.

207

Доводите на жалбоподателя са насочени по същество срещу факта, че Парламентът не е доказал, че неподновяването на договора на жалбоподателя не е опорочено от заобикаляне на процедурата, образувана вследствие на сигналите, които подал в качеството си на подало сигнал лице съгласно членове 22а—22в от Правилника.

208

Това твърдение за нарушение обаче се припокрива по същество с твърдението за нарушение, което беше разгледано в рамките на първото основание, насочено срещу решението от 22 февруари 2022 г.

209

Ако се предположи, че жалбоподателят действително твърди, че е налице заобикаляне на процедурата, такова твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

210

Всъщност според постоянната съдебна практика понятието за злоупотреба с процесуални права е специфично проявление на понятието за злоупотреба с власт, което има точно определен обхват и се отнася до използване от административен орган на правомощията му за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени. Един акт е опорочен от злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Правилника, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. решение от 16 юни 2021 г., CE/Комитет на регионите, T‑355/19, EU:T:2021:369, т. 59 и цитираната съдебна практика).

211

В случая обаче жалбоподателят не уточнява как решението от 22 февруари 2022 г., прието в съответствие с член 21 от Устава на членовете на ЕП и при спазване на процедурата за подновяване на договора, е било прието с цел, различна от предвидената в тази процедура.

212

От това следва, че второто основание, в рамките на което се изтъква заобикаляне на процедурата, дори да може да се разглежда отделно от първото основание, насочено срещу решението от 22 февруари 2022 г., трябва да се отхвърли.

213

Следователно искането за отмяна, насочено срещу решението от 22 февруари 2022 г., трябва да се отхвърли.

По искането за обезщетение

214

Жалбоподателят твърди, че искането му за обезщетение се отнася до всички нередности, допуснати от Парламента в нарушение на членове 22а—22в от Правилника, произтичащи от липсата на достатъчно мерки за защита, от недостатъчните съпътстващи мерки и мерки за съдействие в рамките на процедурата за подновяване на договора му, както и от нарушение на поверителния характер на неговата жалба.

215

Първо, що се отнася до отхвърлянето на искането за обезщетение, доколкото то се отнася до мярката освобождаване от изпълнение на задълженията, жалбоподателят посочва, че не е оспорил тази мярка, тъй като не е имал интерес да бъде възстановен на длъжността си поради това, че лицето, към което бил назначен, било визирано в електронното му писмо от 10 януари 2022 г. От друга страна, той се оплакал на генералния директор и на генералния секретар, че мярката, приета съгласно член 24 от Правилника, е недостатъчна. Мярката освобождаване от изпълнение на задълженията не можело да се квалифицира с обратно действие като мярка за защита на подало сигнал лице, тъй като сериозността на твърденията му все още не била проверена (вж. т. 37 по-горе).

216

Второ, жалбоподателят препраща към доказателствата във връзка с искането за отмяна, що се отнася до нарушаването на поверителността, свързано със статута му на подало сигнал лице, което довело до неподновяване на договора му и навредило и на амбициите му за кариерно развитие в държавата му по произход.

217

В това отношение жалбоподателят иска обезщетение в размер на 200000 евро ex aequo et bono с оглед на необратимите последици за психичното му здраве, за професионалната му репутация, за отношенията в рамките на неговата двойка и за кариерата, към която се е стремял.

218

Трето, що се отнася до последиците от решението от 22 февруари 2022 г., в жалбата си, подадена по административен ред, жалбоподателят си запазил правото впоследствие да поиска поправяне на вредите, претърпени вследствие на незаконосъобразността на това решение, която не е отстранена в достатъчна степен с отмяната на това решение. В това отношение жалбоподателят подчертава, че не е поискал автоматично подновяване на договора си, а е изтъкнал, че е бил лишен от правото да поиска такова подновяване.

219

Парламентът препраща към съображенията относно искането за отмяна във връзка с неоснователния характер на твърденията на жалбоподателя за липса на ефективно изпълнение на задължението за защита и за нарушение на задължението за поверителност. Следователно първото условие за ангажиране на отговорността на Съюза, свързано с незаконосъобразността на действията на Парламента, не било налице.

220

Във всички случаи, от една страна, жалбоподателят не представял доказателства за вредите, които твърдял, че са причинени на психичното му здраве, на професионалната му репутация, на отношенията в рамките на неговата двойка и на кариерата му. Освен това, като препращал към съвкупността на изложените в жалбата му по административен ред вреди, жалбоподателят не спазвал изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник.

221

Парламентът добавя, че доказателствата, представени в това отношение от жалбоподателя в писмената му реплика, са недопустими, доколкото несвоевременното им представяне не било мотивирано, в противоречие с член 85, параграф 2 от Процедурния правилник.

222

От друга страна, жалбоподателят изобщо не посочвал причинно-следствена връзка между твърдените вреди и евентуално неправомерно поведение на администрацията. Що се отнася по-специално до твърдяното нарушение на задължението за поверителност, самият жалбоподател споделил с няколко лица информация, свързана с финансовите нередности. Освен това твърдяното нарушение било извършено след подаването на искането на жалбоподателя, в което се съобщава за твърдените ответни действия, които имали за цел да възпрепятстват подновяването на договора му.

223

Накрая, що се отнася до твърдяната от жалбоподателя вреда вследствие на неподновяването на договора му, Парламентът тълкува искането му за обезщетение в смисъл, че то не се отнася до това решение в рамките на настоящата жалба.

224

Следва да се припомни, че отговорността на институция, служба, орган или агенция на Европейския съюз може да се ангажира при наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в които те са упрекнати, реално наличие на твърдяната вреда и наличие на причинно-следствена връзка между укоримите действия и твърдяната вреда, като тези три условия са кумулативни (вж. решение от 3 октомври 2019 г., DQ и др./Парламент, T‑730/18, EU:T:2019:725, т. 47 и цитираната съдебна практика).

По допустимостта на искането за обезщетение

225

Парламентът изтъква, че искането на жалбоподателя за обезщетение, свързано с действия, които нямат характер на решение, за които се твърди, че са незаконосъобразни, е недопустимо, тъй като преди това жалбоподателят не е подал искане за обезщетение на основание член 90, параграф 1 от Правилника, последвано, в случай на отхвърляне на това искане, от евентуална жалба по административен ред.

226

Видно от съдебната практика, когато съществува пряка връзка между жалбата за отмяна и иска за обезщетение, последният е допустим като акцесорен към жалбата за отмяна, без да е задължително предварително да е отправена покана до администрацията да поправи твърдените нанесени вреди и да е подадена административна жалба, с която се оспорва основателността на мълчаливия или изричен отказ по направеното искане (вж. решение от 22 ноември 2018 г., Brahma/Съд на Европейския съюз, T‑603/16, EU:T:2018:820, т. 227 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

227

В случая жалбоподателят иска обезщетение за причинената му вреда поради причините, изложени в точка 214 по-горе. Неправомерното поведение на Парламента, на което се позовава жалбоподателят в подкрепа на искането си за обезщетение, обаче е пряко свързано с мълчаливия отказ и с решението от 22 февруари 2022 г. Освен това жалбоподателят е подал жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ и срещу решението от 22 февруари 2022 г. (вж. т. 17 по-горе).

228

Ето защо повдигнатото от Парламента възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

По незаконосъобразността на действията на Парламента

229

Що се отнася до първото условие, свързано с незаконосъобразността на действията на Парламента, жалбоподателят се позовава по същество на всички грешки, допуснати от Парламента в нарушение на членове 22а—22в от Правилника.

230

От разглеждането на искането за отмяна следва, че Парламентът е нарушил някои правила за защита, свързани със статута на жалбоподателя на подало сигнал лице, а именно член 5 от вътрешните правила относно задължението за уведомяване (вж. т. 85—102 по-горе), член 22а от Правилника, както и член 3 и член 4, параграф 2 от вътрешните правила, отнасящи се съответно до защитата срещу ответни действия, задължението за предоставяне на съвети и за оказване на съдействие и до правото да се иска промяна на работното място (вж. т. 103—145 по-горе), и накрая, член 4, параграф 1 от вътрешните правила относно правото на поверителност (вж. т. 173—181 по-горе).

231

Следователно първото условие, свързано с незаконосъобразност на действията на Парламента, е изпълнено.

По вредите

232

Жалбоподателят се позовава на вреди за психичното си здраве, професионалната си репутация, отношенията в рамките на неговата двойка и кариерата, към която се е стремял, чийто размер се оценява на 200000 евро ex aequo et bono.

233

Следва обаче да се отбележи, както изтъква Парламентът, че в жалбата си жалбоподателят не представя никакви доказателства, които позволяват да се определи наличието или размерът на имуществените вреди, на които той се позовава. По-специално тези имуществени вреди, както и твърдените от жалбоподателя вреди за кариерата му, не са достатъчно обосновани. Затова преценката на Общия съд ще се ограничи до неимуществените вреди. Освен това, като се е позовал на съвкупността на изложените в жалбата му по административен ред вреди, жалбоподателят не е спазил изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник.

234

В писмената си реплика жалбоподателят представя нови доказателства, за да установи наличието на вредите, на които се позовава. Както обаче изтъква Парламентът, той не излага никаква обосновка за късното представяне на тези доказателства в противоречие с член 85 от Процедурния правилник (вж. т. 68 по-горе). Следователно тези доказателства трябва да се отхвърлят като недопустими.

235

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика отмяната на незаконосъобразен акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2019 г., FV/Съвет, C‑188/19 P, непубликувано, EU:C:2019:690, т. 26, и решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 86).

236

При това, видно от съдебната практика, за да осигури полезно действие на решението за отмяна в интерес на жалбоподателя, съдът на Съюза може да упражни предоставеното му по спорове за парични суми правомощие за пълен съдебен контрол и да осъди дори служебно институцията ответник да заплати обезщетение за причинените по нейна вина вреди. В такъв случай, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, Обшият съд следва да оцени претърпяната от заинтересованото лице вреда ex aequo et bono (вж. решение от 28 май 2020 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑483/16 RENV, непубликувано, EU:T:2020:225, т. 447 и цитираната съдебна практика).

237

В това отношение съдебната практика приема, че чувството за несправедливост и тревогите, които предизвиква у дадено лице необходимостта да води съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може да представлява вреда, за която може да се направи извод от самия факт, че администрацията е допуснала нарушения. Тази вреда може да бъде поправена, когато не се компенсира от удовлетворението в резултат от отмяната на незаконосъобразния акт (вж. решение от 28 май 2020 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑483/16 RENV, непубликувано, EU:T:2020:225, т. 448 и цитираната съдебна практика).

238

В случая, що се отнася до претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, следва да се вземат предвид следните елементи.

239

Първо, Парламентът не оспорва, че жалбоподателят може да е изпитвал значително безпокойство поради подадените от него сигнали.

240

Второ, отмяната на мълчаливия отказ, доколкото с него Парламентът отказва да предостави на жалбоподателя в отговор на искането му от 10 януари 2022 г. друга защитна мярка, различна от мярката освобождаване от изпълнение на задълженията, сама по себе си не може да представлява достатъчно поправяне. Всъщност последиците от различните нередности, извършени от Парламента поради неприемането на достатъчно защитни мерки, произтичащи от качеството на жалбоподателя на подало сигнал лице, по-специално за неговото здраве, професионална репутация и професионално бъдеще в европейската политическа среда, не могат лесно да бъдат поправени (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 205 и цитираната съдебна практика).

241

Ето защо следва да се заключи, че са налице неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя, които не могат да бъдат поправени единствено чрез отмяна на мълчаливия отказ по искането му от 10 януари 2022 г., доколкото Парламентът е отказал да му предостави друга мярка за защита освен мярката освобождаване от изпълнение на задълженията.

По причинно-следствената връзка

242

Що се отнася до наличието на причинно-следствена връзка, в случая е безспорно, че различните неправомерни действия, извършени от Парламента, са основната причина за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Парламентът не оспорва, че жалбоподателят може да е изпитвал значително безпокойство поради подадените от него сигнали.

243

Що се отнася по-специално до нарушението на задължението за поверителност, произтичащо от електронното писмо от 13 януари 2022 г., Парламентът изтъква, че това нарушение не може да бъде в основата на причинените на жалбоподателя вреди, доколкото по-конкретно на срещата от 31 май 2021 г. той е споделил информация относно финансовите нередности с лица, за които не са приложими разпоредбите на член 22а от Правилника.

244

Следва обаче да се направи разграничение, както прави жалбоподателят, от една страна, между факта, че той е обърнал внимание на председателя на делегацията за нередностите и тормоза, извършен от съответния член на Парламента през май 2021 г., и от друга страна, факта, че посоченият председател е узнал от електронното писмо на генералния директор от 13 януари 2022 г., че жалбоподателят е подал сигнали извън обединението до този генерален директор и до OLAF (вж. т. 167 по-горе). Следователно Парламентът не може да твърди, че жалбоподателят е разкрил статута си на подало сигнал лице в рамките на обединението.

245

Действително, както изтъква Парламентът, от електронното писмо на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. е видно, че той е съобщил за ответните действия, предприети срещу него не само поради сигналите, които подал в рамките на своето обединение, но и поради сигналите, които подал до генерална дирекция „Персонал“ и до OLAF. От това може да се направи изводът, че ответните действия, за които жалбоподателят подава сигнал, са предхождали изпращането на електронното писмо от 13 януари 2022 г.

246

Това не променя факта, че както бе посочено в точка 180 по-горе, изпращането на електронното писмо от 13 януари 2022 г. до председателя на делегацията без съгласието на жалбоподателя противоречи на член 4, параграф 1 от вътрешните правила.

247

С оглед на гореизложеното причинно-следствената връзка между претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди и допуснатите от Парламента незаконосъобразности е доказана в достатъчна степен.

248

При обстоятелствата по настоящото дело неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на различните неправомерни действия, извършени от Парламента, следва да се оценят ex aequo et bono на 10000 евро.

249

С оглед на гореизложеното мълчаливият отказ следва да се отмени в частта, в която Парламентът отхвърля искането на жалбоподателя от 10 януари 2022 г. за приемане на мярка за защита, различна от мярката освобождаване от изпълнение на задълженията, като следва да се уважи частично в размер на 10000 евро искането за обезщетение и жалбата да се отхвърли в останалата си част.

По исканията за предприемане на процесуално-организационни действия или на действия за събиране на доказателства

250

Жалбоподателят иска от Общия съд, доколкото не е убеден в незаконосъобразността на възприетото от Парламента ограничително тълкуване на членове 22а—22в от Правилника, да прикани OLAF на основание член 89 от Процедурния правилник да уточни по какъв начин следва да се прилага тази уредба, по-специално що се отнася до потвърждението за получаването на искане, отправено на основание член 22а, контактите, които трябва да бъдат осъществени с OLAF, и до начина, по който следва да бъде защитен служителят, предоставил такава информация.

251

Жалбоподателят предлага освен това да се предприемат следните действия като действия за събиране на доказателства на основание член 88 и член 91, буква б) от Процедурния правилник, за да се приложат към делото:

–

отговорът на Парламента на искането за информация от OLAF и отговорът на известието на OLAF относно преписката за съобщените нередности, както и относно всяко друго разследване, което засяга жалбоподателя,

–

доказателството за твърдяното разглеждане от страна на съветниците на генералния директор на информацията, предоставена от жалбоподателя в качеството му на подало сигнал лице, в рамките на искането му от 12 юли 2021 г.,

–

доказателството за датата, на която протоколът от срещата на жалбоподателя с ООСД от 3 февруари 2022 г. е изготвен и въведен в електронната система за управление на административни документи на Парламента,

–

докладът от административното разследване, изготвен преди санкцията, наложена на съответния член на Парламента от председателя на Парламента.

252

Парламентът преценява, че искането на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

253

Следва да се припомни, че Общият съд следва да реши дали е необходимо да използва правомощието си да предприеме процесуално-организационни действия или действия за събиране на доказателства, за да допълни данните, с които разполага, като се има предвид, че наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите (вж. решение от 7 септември 2022 г., WT/Комисия, T‑91/20, непубликувано, EU:T:2022:510, т. 183 и цитираната съдебна практика).

254

Що се отнася до искането, изложено в точка 250 по-горе, не е необходимо то да бъде уважено, тъй като не OLAF, а Общият съд или Съдът трябва да уточни начина, по който следва да се прилага правната уредба за защита на подалите сигнали лица, чрез тълкуване на релевантните разпоредби от Правилника.

255

Освен това нито един от документите, посочени в точка 251 по-горе, не е необходим за решаването на настоящия спор.

256

Следователно исканията на жалбоподателя за процесуално-организационни действия и за събиране на доказателства трябва да се отхвърлят.

По съдебните разноски

257

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила съответно по едно или няколко от предявените основания, то всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. По силата на член 135, параграф 1 от същия правилник обаче, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

258

В случая, като се има предвид особения контекст на делото, и по-конкретно допуснатите от Парламента нарушения на правилата за защита на статута на подало сигнал лице, справедливото разрешаване на делото налага Парламентът да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

 

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

 

1)

Отменя мълчаливия отказ на Европейския парламент по подадената на 10 януари 2022 г. молба от TU за предоставяне на защита на основание членове 22а—22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и за приемане на други защитни мерки в допълнение към мярката за освобождаване от изпълнение на задълженията.

 

2)

Осъжда Парламента да заплати на TU сумата от 10000 евро.

 

3)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

 

4)

Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

 

da Silva Passos

Gervasoni

Półtorak

Reine

Pynnä

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 септември 2024 година.

Подписи

Съдържание

 

Обстоятелствата по спора

 

Искания на страните

 

От правна страна

 

По установителните искания

 

По исканията за отмяна

 

По предмета на исканията за отмяна

 

По законосъобразността на мълчаливия отказ

 

– По първото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на правилата за защита във връзка със статута на жалбоподателя на подало сигнал лице

 

1) По доводите на страните относно първата част на първото основание, свързана с подаването от жалбоподателя на искане на основание член 22а от Правилника с цел да му бъде признат статут на подало сигнал лице и да получи защита на това основание

 

2) По доводите на страните относно втората част на първото основание, в рамките на която се изтъкват нередности при провеждането на процедурата, предвидена в членове 22а—22в от Правилника, и нарушение на член 3 от вътрешните правила

 

3) Относно допустимостта на някои от приложенията

 

i) Относно допустимостта на приложения C.6 и C.7

 

ii) По допустимостта на приложение E.1 и на придружаващото го писмо

 

iii) По допустимостта на приложения F.1 и F.2

 

4) Относно липсата на официално признаване на жалбоподателя на статут на подало сигнал лице

 

5) По липсата на уведомяване на жалбоподателя за хода, който се дава на неговите сигнали

 

6) По липсата на достатъчно мерки за защита, приети на основание членове 22а — 22в от Правилника

 

i) По тежестта за доказване на непълнотата на мерките за защита

 

ii) По пълнотата на мерките за защита

 

– По мярката освобождаване от изпълнение на задълженията

 

– По възможността за подновяване на договора на АПС на жалбоподателя

 

– По възможността за преназначаване на жалбоподателя на друга длъжност в рамките на Парламента

 

– По задължението за предоставяне на съвети и съдействие

 

iii) Изводи от твърдението за нарушение, в рамките на което се изтъква непълнотата на мерките за защита, приети от Парламента

 

– По второто основание, в рамките на което по същество, от една страна, се изтъква нарушение на член 22в от Правилника и на вътрешните правила, и от друга страна, липса на адекватност и на пълнота на тези правила

 

– По третото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на поверителността и на защитата на самоличността на жалбоподателя като подало сигнал лице

 

По законосъобразността на решението от 22 февруари 2022 г.

 

– По първото основание, с което се твърди нарушение на принципа на равно третиране, на членове 22а—22в и 24 от Правилника и на задължението за полагане на грижа

 

– По второто основание, в рамките на което се изтъква заобикаляне на процедурата

 

По искането за обезщетение

 

По допустимостта на искането за обезщетение

 

По незаконосъобразността на действията на Парламента

 

По вредите

 

По причинно-следствената връзка

 

По исканията за предприемане на процесуално-организационни действия или на действия за събиране на доказателства

 

По съдебните разноски


( *1 ) Език на производството: френски.

( 1 ) Заличени поверителни данни.