<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-526/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0526</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:244">EU:C:2019:244</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на E. Sharpston — Дело C‑526/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Италия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190321">21 март 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‐526/17</HT></P><P>Европейска комисия</P><P>срещу</P><P>Италианска република</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги</KEYWORD><KEYWORD>Концесия за строителство</KEYWORD><KEYWORD>Удължаване на съществуваща концесия за строителство и управление на автомагистрала без публикуване на обявление за обществена поръчка</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>През 1969 г. е сключен договор за концесия за строителство без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка за автомагистрала, която да бъде изградена между Ливорно и Чивитавекия на западния бряг на Италия. Договорът впоследствие е изменен с други договори през 1987 г., 1999 г. и 2009 г. Нито един от тези последващи договори не е предшестван от процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Европейската комисия понастоящем е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС срещу Италианската република. Тя счита, че сключеният през 2009 г. договор представлява съществена промяна на първоначалния договор и че поради това е следвало да бъде проведена процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с Директива 2004/18/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, 2004 г., стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="282" DATE.PUB="2008">ОВ L 182, 2008 г., стр. 282</REF.DOC.OJ>), отменена с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Италианската република оспорва това твърдение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на ЕС</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от Директива 2004/18 определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обществените поръчки за строителство<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обществени поръчки с обект изпълнение или проектиране и изпълнение на строителни работи, свързани с една от дейностите по смисъла на приложение I[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Приложение I включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>строителни и монтажни работи на магистрали<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE>], или строеж, или извършване, независимо с какви средства, на строеж, отговарящ на изискванията на възлагащия орган<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>. По-нататък член 1, параграф 2 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[с]троеж<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> е резултатът от строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция“.<?PAGE NO="2"?> Член 1, параграф 3 определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>концесията за строителство<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>договор от същия вид като обществените поръчки за строителство с изключение на факта, че насрещната престация за строителството, което трябва да се извърши, се състои или единствено в право да се експлоатира строеж[ът], или в това право заедно с плащане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2004/18 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>[в]ъзлагащите органи третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 56 предвижда, че правилата за предоставяне на концесии за строителство се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>прилага[т] за концесионни договори за строителство, сключени от възлагащите органи, когато стойността на договорите е равна или по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">5150000</FT> EUR<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно изменението с Регламент (EО) № 1422/2007 на Комисията от <DATE ISO="20071204">4 декември 2007 година</DATE> за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилаганите от тях прагове за процедурите за възлагане на обществени поръчки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="317" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2007">ОВ L 317, 2007 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 58 предвижда, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="058.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Възлагащите органи, които желаят да предоставят концесия за строителство, известяват за своето намерение посредством обявление.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="058.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Обявленията за концесии за строителство съдържат информацията, посочена в приложение VII В и, когато е приложимо, всяка друга информация, която се счита за полезна от възлагащия орган в съответствие със стандартните формуляри, приети от Комисията съгласно процедурата в член 77, параграф 2.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="058.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Обявленията се публикуват в съответствие с член 36, параграфи 2—8.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="058.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Член 37 относно публикуването на обявления се прилага и при концесиите за строителство<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 61 предвижда, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Настоящата директива не се прилага за допълнително строителство, което не е включено в първоначално разглеждания концесионен проект или в първоначалния договор, но което, поради непредвидени обстоятелства, е станало необходимо за изпълнение на строителството, описано там, което възлагащият орган е възложил на концесионера, при условие че възлагането е в полза на икономическия оператор, извършващ строежа: — когато това допълнително строителство не може технически или икономически да бъде отделено от първоначалния договор, без това да предизвика големи неудобства на възлагащите органи, или — когато това строителство, макар и отделимо от първоначалния договор, е абсолютно необходимо за неговото завършване. Въпреки това, сумарната стойност на договорите, възложени за допълнително строителство, не може да надвишава 50 % от сумата на първоначалния строеж, обект на концесията<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 80, параграф 1 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[д]ържавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до <DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактическа и процесуална страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Договорът от 1969 г.</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19691023">23 октомври 1969 г.</DATE> между възлагащия орган Azienda Nazionale Autonoma delle Strade (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>ANAS<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) и икономическия оператор Società Autostrada Tirrenica (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>SAT<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Строго погледнато, Тиренско море (il mar Tirreno), откъдето произлиза името на икономическия оператор, е част от средиземноморското западно крайбрежие на Италия, граничещо на юг със Сицилия, на запад — със Сардиния и Корсика, и на Север — с остров Елба, включващо Golfo di Follonica. Водите оттам до самия град Ливорно са част от Лигурско море. Вж. уебсайта на Istituto idrografico della Marina (http://www.marina.difesa.it).</P></NOTE> е сключен концесионен договор за строителство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>договорът от 1969 г.<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В член 1, параграф 1 от този договор целите му са описани като строителството и управлението на автомагистрала A12 от Ливорно (Чечина) до Чивитавекия (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>автомагистралата<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>автомагистрала<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, използвано в настоящото заключение, е определено в член 1, параграф 2 от договора от 1969 г. като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>двойно пътно платно, всяка страна от което е с ширина от 7,5 м и е обособена с разделителна ивица и подсигурена от аварийна лента<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></NOTE>. В член 1, параграф 2 се посочва, че общата дължина на автомагистралата е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>приблизително 237 км<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 7 предвижда, че<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>концесията ще приключи в края на тридесетата година от момента, в който започне експлоатацията на цялата автомагистрала; при всички положения, без да се засягат разпоредбите на член 5, параграфи 5 и 6, периодът не трябва да надвишава тридесет години от датата, на която приключат строителните работи, описани в общия план за изпълнение на строителството, посочен в член 5, параграфи 1 и 2<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Договорът от 1987 г.</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19871014">14 октомври 1987 г.</DATE> между същите страни е сключен още един договор (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>договорът от 1987 г.<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). Според италианското правителство този договор заменя член 7 от договора от 1969 г. със следната разпоредба: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Срокът на настоящата концесия се определя на тридесет години, считано от датата, на която цялата автомагистрала е пусната в движение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="BOLD">Договорът от 1999 г.</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19991007">7 октомври 1999 г.</DATE> между същите страни е сключен още един договор (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>договорът от 1999 г.<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>). Член 2, параграф 1 от него предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>настоящото споразумение урежда между възлагащия концесията орган и концесионера експлоатацията на отсечка от 36,6 км между Ливорно и Чечина, пусната в движение на <DATE ISO="19930703">3 юли 1993 г.</DATE> и съставляваща неразделна част от автомагистрала A12 Ливорно—Чивитавекия, чиято концесия за строителство и експлоатация се предоставя на S.A.T<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 3 по-нататък предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>когато са изпълнени правните и фактическите условия за продължаване на програмата за строителство, по отношение на която е предоставена концесия, се сключва допълнително споразумение с цел установяване на договорна рамка за строителството и експлоатацията на още две отсечки: Чечина—Гросето и Гросето—Чивитавекия<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 23 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Срок на концесията<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Той предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>концесията изтича на <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="BOLD">Договорът от 2009 г.</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090311">11 март 2009 г.</DATE> между същите страни е сключен още един договор (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>договорът от 2009 г.<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>). В уводната част на този договор се предвижда, inter alia, че на <DATE ISO="19991007">7 октомври 1999 г.</DATE> между ANAS и SAT е сключено новото споразумение, одобрено с Декрет от <DATE ISO="19991221">21 декември 1999 г.</DATE>, вписано в Сметната палата на <DATE ISO="20000411">11 април 2000 г.</DATE>, което заменя предходното споразумение от <DATE ISO="19691023">23 октомври 1969 г.</DATE> и свързаното с него допълнително споразумение от <DATE ISO="19871014">14 октомври 1987 г.</DATE> и което, inter alia, предвижда, че концесията следва да приключи на <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно предвиденото в член 1.4 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>страните се договарят, че нямат право, интерес или претенция, настоящи или бъдещи, във връзка със споразумението от <DATE ISO="19991007">7 октомври 1999 г.</DATE> или който и да е акт или мярка, приети преди сключването на настоящото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 2.1 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>настоящото единно споразумение урежда изцяло и изключително правоотношенията между възлагащия концесията орган и концесионера по отношение на проектирането, строителството и извършването на всички преди това възложени строителни работи съгласно концесионното споразумение, сключено с ANAS на <DATE ISO="19991007">7 октомври 1999 г.</DATE>: а) A12 Ливорно—Чечина (Розиняно) 36,6 км (пусната в движение на <DATE ISO="19930703">3 юли 1993 г.</DATE>); б) Чечина (Розиняно)—Гросето, 110,5 км; в) Гросето—Чивитавекия, 95,5 км, общо 242,6 км<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Първата част от член 4.1 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>предвид периодите, през които изпълнението на строителните работи е било спряно, както е посочено в преамбюла и член 143 от Законодателен декрет № 163/2006, концесията за завършване на автомагистралата Чечина (Розиняно)—Чивитавекия приключва на <DATE ISO="20461231">31 декември 2046 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Втората част от член 4.1 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>ако възлагащият концесията орган не е одобрил окончателния проект и свързания икономически и финансов план (ИФП) за изпълнението на отсечката Чечина—Чивитавекия до <DATE ISO="20121231">31 декември 2012 г.</DATE>, страните следва да определят икономическите и финансовите последици от това, включително направените инвестиционни разходи в зависимост от приключването на концесията на първоначално определената дата, а именно <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Напредък на строителните работи</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В уводната част на договора от 2009 г. се посочва, че строителните работи по автомагистралата са спрени в резултат на член 11 от Закон № 287 от <DATE ISO="19710428">28 април 1971 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Legge n. 287, Modifiche ed integrazioni all’attuale legislazione autostradale (Закон № 287 за изменение и допълнение на законодателството относно автомагистралите), GURI № 137 от <DATE ISO="19710601">1 юни 1971 г.</DATE></P></NOTE> и на член 18a от Декрет-закон № 376 от <DATE ISO="19750813">13 август 1975 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Decreto-legge n. 376, Provvedimenti per il rilancio dell’economia riguardanti le esportazioni, l’edilizia e le opere pubbliche (Декрет-закон № 376 за въвеждане на мерки за икономическо възстановяване за износа, строителството и обществените поръчки), GURI № 218 от <DATE ISO="19750818">18 август 1975 г.</DATE></P></NOTE>, впоследствие преобразуван в Закон № 492 от <DATE ISO="19751016">16 октомври 1975 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Legge n. 492, Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge <DATE ISO="19750813">13 agosto 1975</DATE> г., n. 376, concernente provvedimenti per il rilancio dell’economia riguardanti le esportazioni, l’edilizia e le opere pubbliche (Преобразуване в закон, с измененията, на Закон-декрет № 376 от <DATE ISO="19750813">13 август 1975 г.</DATE> относно мерките за рестартиране на икономиката във връзка с износа, строителството и обществените поръчки), GURI № 276 от <DATE ISO="19751017">17 октомври 1975 г.</DATE></P></NOTE>. Това спиране впоследствие е отменено с членове 9 и 14 от Закон № 531/1982, приет на <DATE ISO="19820812">12 август 1982 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Legge n. 531, Piano decennale per la viabilità di grande comunicazione e misure di riassetto del settore autostradale (Закон № 531 за въвеждане на десетгодишен план за устойчивостта на основните пътища и мерки за преструктуриране в автомагистралния сектор), GURI № 223 от <DATE ISO="19820814">14 август 1982 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Безспорно е, че първата отсечка от автомагистралата, обхващаща 36,6 км от Ливорно до Чечина (Розиняно), е пусната в движение на <DATE ISO="19930703">3 юли 1993 г.</DATE> Втората и третата отсечка от автомагистралата, съответно от Чечина (Розиняно) до Гросето и от Гросето до Чивитавекия, не са били изградени към този момент. Впоследствие са били завършени само малки отсечки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. точка 36 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В уводната част на договора от 2009 г. по-нататък се посочва, че строителните работи по автомагистралата са спрени отново с член 55, параграф 12 от Закон № 449 от <DATE ISO="19971227">27 декември 1997 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Legge n. 449, Misure per la stabilizzazione della finanza pubblica (Закон № 449 за въвеждане на мерки за стабилизиране на публичните финанси), GURI № 302 от <DATE ISO="19971230">30 декември 1997 г.</DATE></P></NOTE> и че това спиране е отменено със Закон № 443 от <DATE ISO="20011221">21 декември 2001 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Legge n. 443, Delega al Governo in materia di infrastrutture ed insediamenti produttivi strategici ed altri interventi per il rilancio delle attività produttive (Закон № 443, предвиждащ делегиране към правителството на стратегическа инфраструктура и производствени съоръжения, както и други интервенции за съживяване на производствените дейности), GURI № 299 от <DATE ISO="20011227">27 декември 2001 г.</DATE></P></NOTE>. Според италианското правителство Закон № 286 от 24 ноември 2006 и Закон № 101 от <DATE ISO="20080606">6 юни 2008 г.</DATE> изискват още съществуващите концесионни договори да бъдат консолидирани. Именно на това основание е сключен договорът от 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Нито Комисията, нито италианското правителство са предоставили информация относно последващи промени на италианското законодателство, които може да засягат валидността на концесионния договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Изглежда, че маршрутът, предложен за строителството на тази конкретна автомагистрала, е породил противоречия и че са възникнали проблеми във връзка, inter alia, с отражението ѝ върху околната среда (вж. wikivisually.com). Няма да навлизам в този дебат в настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Досъдебна процедура</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>През 2009 г. в Комисията постъпва жалба относно удължаването (от <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE> на <DATE ISO="20461231">31 декември 2046 г.</DATE>) на срока на възложената на SAT концесия за строителство. Комисията разглежда тази жалба, която завежда под номер 2009/4154. В размяната на съобщения между Комисията и Италия се посочва, че Италия поема задължение да намали срока с три години до 2043 г. и да обяви обществена поръчка за всички строителни работи по автомагистралата. Въз основа на тези действия Комисията решава да преустанови разглеждането на жалба № 2009/4154.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Изглежда, че SAT възлага приблизително 30 % от стойността на строителните работи на дружества под свой контрол на два транша, съответно на обща стойност от <FT TYPE="NUMBER">34724661</FT> EUR и <FT TYPE="NUMBER">117323225</FT> EUR на <DATE ISO="20091215">15 декември 2009 г.</DATE> и на <DATE ISO="20120330">30 март 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140422">22 април 2014 г.</DATE> Комисията изпраща писмо на Италия с официалната си позиция, че посредством удължаването на срока на концесията чрез договора от 2009 г., без да е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, Италия е нарушила Директива 2004/18, по-специално членове 2 и 58 от нея, както и че член 61 от Директивата не е приложим по отношение на обстоятелствата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>През юни 2014 г. Италия предлага да подложи на обществена поръчка 70 % от строителните работи и потвърждава предложението си да намали срока на концесията с три години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141017">17 октомври 2014 г.</DATE> Комисията изпраща на Италия мотивирано становище. Тя отказва да приеме, че 30 % от строителните работи <HT TYPE="ITALIC">няма</HT> да бъдат обект на процедура за възлагане на обществена поръчка. Комисията счита, че удължаването на договора до 2046 г. е равностойно на възлагането на нов договор и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>тъй като ANAS е сключил споразумение със SAT, с което<?PAGE NO="6"?> крайната дата на концесията за автомагистрала A12 Чивитавекия—Ливорно е удължена от <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE> на <DATE ISO="20461231">31 декември 2046 г.</DATE> без предварително публикуване на обявление за обществената поръчка, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 58 от Директива 2004/18/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>След мотивираното становище Италия предлага различни ангажименти, с цел да разреши спора си с Комисията. Така:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>на <DATE ISO="20141027">27 октомври 2014 г.</DATE> Италия изпраща на Комисията проект за договор с тригодишно намаляване на срока и ангажимент да възложи с обществена поръчка 100 % от строителните работи на трети страни,</P></ITEM><ITEM><P>на <DATE ISO="20150626">26 юни 2015 г.</DATE> Италия изпраща на Комисията проект за договор с шестгодишно намаляване на срока и ангажимент да възложи с обществена поръчка 100 % от строителните работи,</P></ITEM><ITEM><P>на <DATE ISO="20150722">22 юли 2015 г.</DATE> Италия изпраща на Комисията проект за договор с предложение за намаляване на срока от 2046 г. на 2040 г. и възлагане на 100 % от строителните работи посредством процедура за възлагане на обществена поръчка. Освен това SAT щял да се лиши от договора си, ако не възложи тези строителни работи на трети страни, а крайният срок щял да бъде преместен до 2028 г., ако проектът на договора не бъде одобрен до <DATE ISO="20170228">28 февруари 2017 г.</DATE>,</P></ITEM><ITEM><P>на <DATE ISO="20150724">24 юли 2015 г.</DATE> Италия предоставя допълнителни разяснения защо е било необходимо удължаване на срока, като посочва, че забавянията в строителните работи са били причинени, inter alia, от липсата на публични средства и съображения за обществена сигурност.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160308">8 март 2016 г.</DATE> Комисията иска от Италия да предприеме всички мерки, необходими за приключване на концесионния договор за строителство до <DATE ISO="20281031">31 октомври 2028 г.</DATE>, както е предвидено преди това с договора от 1999 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В отговор, на <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE> Италия изпраща на Комисията доказателства под формата на нотариален акт, че SAT е поел ангажимента да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за всички строителни работи. Италия изтъква и възможността да изтегли крайната дата на срока на концесията от 2046 г. на 2038 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съдебна процедура</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Комисията счита отговора на Италия за незадоволителен. Поради това на <DATE ISO="20170904">4 септември 2017 г.</DATE> тя започва производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, като иска да бъде установено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>като е продължила до <DATE ISO="20461231">31 декември 2046 г.</DATE> срока на концесията за строителство на автомагистрала A12 Чивитавекия—Ливорно, без да публикува каквото и да било обявление за обществена поръчка, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 58 от Директива 2004/18/ЕО […], изменена<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Комисията иска също Италианската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Комисията и италианското правителство правят писмени изявления, като последното представя писмен отговор на писмен въпрос на Съда, по който Комисията представя становище.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Този въпрос се отнася до вече направените от SAT инвестиции в строителството на автомагистралата и очакваните инвестиции до 2028 г., заедно с общия размер на инвестициите, за които се твърди, че SAT няма да получи адекватна възвращаемост, ако концесията приключи през 2028 г. В отговора си до Съда от <DATE ISO="20181003">3 октомври 2018 г.</DATE> италианското правителство посочва, че:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Между 2009 г. и 2017 г. SAT е инвестирал <FT TYPE="NUMBER">253136000</FT> EUR в две отсечки от автомагистралата от Чечина (Розиняно) до Сан Пиетро ин Палаци и от Тарквиния Суд до Чивитавекия, като и двете оттогава са пуснати в движение.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>В икономическия и финансов план от 2011 г., основан на поръчката от 2009 г., е планирано SAT да инвестира <FT TYPE="NUMBER">3411700000</FT> EUR за финализиране на автомагистралата до 2028 г., от които посочените по-горе <FT TYPE="NUMBER">253136000</FT> EUR покриват строителните работи, планирани за периода от 2009 г. до 2015 г. Ако договорът приключи през 2028 г., SAT нямало да спечели планирани <FT TYPE="NUMBER">1135700000</FT> EUR за периода от 2028 г. до 2046 г.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>Според икономическия и финансов план от 2016 г., основан на ангажиментите, предложени от Италия на Комисията по време на досъдебната процедура, общият размер на инвестицията, която SAT следва да направи до 2023 г., би бил <FT TYPE="NUMBER">1400000000</FT> EUR. Тъй като вече са били инвестирани <FT TYPE="NUMBER">253136000</FT> EUR, оставало да се инвестират още <FT TYPE="NUMBER">1146860000</FT> EUR. Ако договорът приключи през 2028 г., SAT нямало да реализира планирани <FT TYPE="NUMBER">505185000</FT> EUR между 2028 г. и 2038 г. (като това е едната от датите за край на концесията, предложени от Италия по време на досъдебната процедура)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 30 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В становището си от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE> относно този писмен отговор Комисията изтъква, че използваният от италианското правителство график на инвестициите не съвпада с графика, посочен във въпроса от Съда. Комисията отбелязва също, че съгласно собствения сайт на SAT отсечката от автомагистралата от Чечина (Розиняно) до Сан Пиетро ин Палаци е пусната в движение през 2012 г., а тази от Тарквиния Суд до Чивитавекия — през 2016 г. Комисията отбелязва, че съгласно посоченото, вече завършената обща отсечка от автомагистралата е 54,6 км. Това представлявало допълнителни 18 км освен завършените през 1993 г. 36,6 км. Накрая, Комисията изтъква, че съгласно известия от вестниците италианското правителство се е отказало от по-нататъшните строителни работи по планираната автомагистрала през 2017 г., като вместо това е предпочело да ремонтира съществуващи пътища<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Комисията се позовава на статия в Il Fato quotidiano от <DATE ISO="20170415">15 април 2017 г.</DATE>, която е включила като приложение към становището си.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181212">12 декември 2018 г.</DATE> е проведено съдебно заседание, в което Италия и Комисията представят допълнителни становища и отговарят на въпроси на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на Директива 2004/18</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Италия оспорва приложимостта на Директива 2004/18 по отношение на договор, сключен първоначално през 1969 г. преди развитието на каквато и да е съдебна практика или относимо вторично законодателство относно обществените поръчки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Не споделям съмненията на Италия. Макар че самият първоначален договор може да бъде извън обхвата на правилата за обществените поръчки, от това не следва, че всички изменения на договора трябва подобно на това да останат извън обхвата на тези правила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В решение Belgacom<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑221/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:736">EU:C:2013:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>принципът на правна сигурност, който е общ принцип на правото на Съюза, може да обоснове спазването на правните последици на договор, включително, доколкото този принцип изисква, в случай на договор, сключен преди Съдът да се е произнесъл относно последиците от действието на първичното право във връзка с такива договори и когато такъв договор впоследствие би се оказал в противоречие с някои от тези последици<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В съответствие с това, макар Съдът да е приел също така, че при определени обстоятелства основните принципи на обществените поръчки се прилагат по отношение на договори, формално изключени от обхвата на законодателството на ЕС относно обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Във връзка с принципа на недопускане на дискриминация, основана на националност, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001207">7 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telaustria и Telefonadress</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑324/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:669">EU:C:2000:669</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тези основни принципи (в случая по-специално принципите на равно третиране и прозрачност) не могат да се прилагат по отношение на договор, сключен преди въпросните принципи да са били установени от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Първият правен инструмент на ЕС, уреждащ възлагането на концесии за строителство, е Директива 89/440/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890718">18 юли 1989 година</DATE> за изменение на Директива 71/305/ЕИО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 210, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>. Директива 71/305 впоследствие е заменена с Директива 93/37/ЕИО на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="54" DATE.PUB="1993">ОВ L 199, 1993 г., стр. 54</REF.DOC.OJ>), която на свой ред е заменена с Директива 2004/18.</P></NOTE>. Тази директива е трябвало да бъде транспонирана до <DATE ISO="19900719">19 юли 1990 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. член 3 от Директива 89/440.</P></NOTE>. Следователно от само себе си е видно, че не е можела да се прилага по отношение на договора от 1969 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съдът при все това приема също, че при сключването на договор преди приемането на законодателството на ЕС относно обществените поръчки, поради което посоченият договор остава извън обхвата на това законодателство както ratione materiae, така и ratione temporis, всяко съществено изменение на договора следва да се разглежда в светлината на действащото към момента на изменението законодателство на ЕС. По-специално, когато намерението на страните е да предоговорят съществените условия на договора, прилагането на правилата на ЕС относно обществените поръчки може да бъде обосновано. В производства за установяване на неизпълнение на задължения (като настоящото) тежестта на доказване се поема от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001005">5 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:543">EU:C:2000:543</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Безспорно е, че разглежданият договор попада в рамките на определението за концесионен договор за строителство по член 1, параграф 3 от Директива 2004/18. Той също така отчетливо превишава праговата стойност по член 56 от Директивата след изменението. Следователно договорът от 2009 г. попада в приложното поле на Директива 2004/18 и ratione materiae, като е обхванат и ratione temporis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От това следва, че всяка наложена с договора от 2009 г. промяна следва да бъде преценявана съгласно Директива 2004/18. Както посочва Съдът в решение pressetext Nachrichtenagentur<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑454/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:351">EU:C:2008:351</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>); вж. още точка 66 и сл. по-долу.</P></NOTE>, решаващият въпрос е дали промяната може да се счете за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>съществена<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ще отбележа също, че макар да може да се поставя под въпрос това дали договорите от 1987 г. и 1999 г. са в съответствие със законодателството на ЕС относно обществените поръчки, няма основание Съдът да разглежда такива въпроси в настоящото дело. Комисията оспорва единствено съответствието на договора от 2009 г. с правото на ЕС. Следователно в настоящото заключение ще се позовавам и при необходимост, ще тълкувам предходните договори само в степента, в която те може да допринесат за разбирането дали договорът от 2009 г. е внесъл съществени промени в договорните правоотношения между ANAS и SAT.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводите на Комисията</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В настоящото производство Комисията е тази, която следва да докаже всяко направено от нея твърдение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж., inter alia, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820525">25 май 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>96/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:192">EU:C:1982:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑356/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:555">EU:C:2018:555</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо е важно да се изяснят доводите, които Комисията отправя срещу Италия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че Италия е нарушила членове 2 и 58 от Директива 2004/18, като не е провела процедура за възлагане на обществена поръчка, за да внесе съществено изменение в договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. точка 27 по-горе.</P></NOTE>. Фактическото основание за твърдението е относително кратко, а именно, че договорът от 2009 г. удължава срока на концесията за строителство от 2028 г., крайната дата, определена в договора от 1999 г., на 2046 г. Италианското правителство отправя критики към опростеността на това твърдение. Според него датата 2028 г., зададена в договора от 1999 г., е свързана само с една отсечка от автомагистралата, докато за останалите отсечки се е отнасял срок, който е следвало да бъде определен на по-късен етап. Италианското правителство при все това приема, че договорът от 2009 г. вече определя срока на цялата концесия за автомагистралата за 2046 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Не считам, че този довод на италианското правителство засяга допустимостта на доводите на Комисията. Позицията на Комисията е била ясно оповестена, което е дало възможност на италианското правителство да изгради защитата си във връзка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>действащото общностно законодателство към момента на изтичането на срока, който Комисията е определила за съответната държава членка, за да се съобрази с нейното мотивирано становище<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971109">9 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:544">EU:C:1999:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Съдът може да извърши своя правен анализ на твърденията за нарушения едва след като има яснота по установените договорености. Ето защо е необходимо да се анализира обхватът на първоначалния договор от 1969 г., и по-специално установената в него крайна дата, след което да се разгледат въведените с последващите договори изменения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Тълкуване на договорите</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Член 7 от договора от 1969 г. предвижда т.нар. плаващ срок от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>до 30 години<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> на концесията, започващ от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>завършване на цялата автомагистрала от Ливорно до Чивитавекия<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Срокът е изменен с договора от 1987 г., така че да бъде за период от точно 30 години, а не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>до 30 години<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Определянето на окончателна крайна дата (2028 г.) в договора от 1999 г. прилага ли се по отношение на цялата поръчка (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>широкото<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> тълкуване), или единствено по отношение на първата отсечка от автомагистралата от Ливорно до Чечина (Розиняно), пусната в движение през 1993 г., която обаче обхваща само 36,6 км от проектираните 240 км за цялата автомагистрала (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>тясното<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> тълкуване)? Макар обикновено да не следва да има съмнения по отношение на крайната дата на договора, в случая такива са налице за това какви аспекти от договора от 1969 г. са обхванати от тази нова крайна дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Италианското правителство дава предпочитание на тясното тълкуване, докато Комисията — на широкото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В подкрепа на тясното тълкуване е фактът, че в член 2, параграф 1 от договора от 1999 г. изрично се посочва, че този договор се прилага единствено за първата отсечка на автомагистралата от Ливорно до Чечина, докато член 2, параграф 3 гласи, че за останалите две отсечки от нея необходимите условия следва да се договорят, след като бъде прието законодателството, което да позволи продължаването на строителните работи по тези отсечки. Това тълкуване следователно води до извода, че договорът от 1999 г. се прилага единствено по отношение на тази първа отсечка от автомагистралата, а не на цялата ѝ дължина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В полза на по-широкото тълкуване е фактът, че съгласно член 23 от договора от 1999 г. концесията приключва през 2028 г., без видно да се прави някакво разграничение между различните отсечки от автомагистралата. Това изглежда се основава на съображенията на договора от 2009 г., в които се посочва, че договорите от 1969 г. и 1987 г., прилагали се по отношение на цялата автомагистрала без разграничение, е следвало да бъдат изменени с договора от 1999 г., така че концесията да приключи през 2028 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 16 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Във втората част на член 4.1 от договора от 2009 г. изрично се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>първоначалната<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> крайна дата през 2028 г. се прилага за останалите отсечки от Чечина (Розиняно) до Чивитавекия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точка 20 по-горе.</P></NOTE>. Първата част на член 4.1 от договора от 2009 г. също предвижда нова крайна дата през 2046 г. по същия начин, без да се прави каквото и да е разграничение между различните отсечки от автомагистралата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. точка 19 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Накрая, от отговора на италианското правителство на въпроса на Съда и становището на Комисията по този отговор ясно личи, че строителните работи по останалите отсечки от автомагистралата са били предприети преди сключването на договора от 2009 г. Този факт не е в подкрепа на тясното тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ето защо давам предпочитание на изтъкнатото от Комисията по-широко тълкуване на договора от 1999 г., като считам, че член 23 от договора от 2009 г. е променил крайната дата на концесията за цялата автомагистрала от 2028 г., както е установено с договора от 1999 г., на 2046 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>При все това, дори и ако следваше да се даде предпочитание на по-тясното тълкуване, ще отбележа, че договорът от 2009 г. променя крайната дата и за втората и третата отсечка от автомагистралата. Това изменение може да се изведе от член 2, параграф 3 от договора от 1999 г., който предвижда, че условията за втората и третата отсечка от автомагистралата следва да бъдат определени на по-късен етап.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>При тези условия след този момент посочените в договорите от 1969 г. и 1987 г. крайни дати вече не се прилагат за никоя част от автомагистралата. Определянето на крайна дата в договора от 2009 г. съответно представлява промяна и за втората и третата отсечка от автомагистралата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В случая ще припомня, че твърдението, съгласно което вече съществуващ договор не може да бъде оспорван съгласно последващо законодателство или съгласно установени впоследствие правни принципи, следва да се разглежда като изключение, което в съответствие с трайно установената практика на Съда трябва да се тълкува стеснително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050113">13 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:14">EU:C:2005:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така, след като договорът от 1969 г. е бил изменен с договора от 1999 г., той не може впоследствие да бъде променян обратно с по-благоприятни срокове в съответствие с първоначалния договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Затова считам, че след като с договора от 1999 г. е изменило договорите от 1969 г. и 1987 г., предвиждайки условията да бъдат договорени на по-късен етап, италианското правителство не може да твърди, че тези условия, определени с договора от 2009 г., съответстват в по-голяма или по-малка степен на първоначалните условия в договорите от 1969 г. и 1987 г., поради което следва да бъдат изключени от задълженията за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>При все това, дори и да се възприеме т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>съвсем тесен<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> подход, така че предвиденото договора от 2009 г. във връзка с втората и третата отсечка от автомагистралата да се сравнява единствено с определените в договорите от 1969 г. и 1987 г. условия, това не променя факта, че крайната дата е била променена от плаващ 30-годишен период на окончателен 37-годишен период. Така, дори и да се възприеме това съвсем тясно тълкуване, същността на твърдението на Комисията остава незасегнато. Условията на договора за били променени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Само ще прибавя, че доколкото са налице затруднения и съмнения относно правилната формулировка и значение на различните договори, ANAS и чрез него италианското правителство трябва да поемат отговорност за текстовете на договорите, по които е постигнато съгласие. При наличието на съмнения двусмисленият текст не следва автоматично да се възприема в тяхна полза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>По-нататък ще разгледам въпроса дали направените с договора от 2009 г. промени могат да се характеризират като съществени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съществени промени</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съдът е установил неизчерпателен списък с обстоятелства и условия, при които промяна следва да се разглежда като съществена. Така в решение pressetext Nachrichtenagentur Съдът е приел, че промяна може да се счита за съществена, когато:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>има съществено различни характеристики от тези на първоначалната обществена поръчка и следователно може да изразяват волята на страните да договорят отново съществените условия на тази обществена поръчка, или</P></ITEM><ITEM><P>ако е била въведена към момента на първоначалната процедура за възлагане, е щяла да позволи други оференти да бъдат допуснати или приети, или</P></ITEM><ITEM><P>значително разширява обхвата на обществената поръчка до услуги, които първоначално не са предвидени, или</P></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><P>променя икономическото равновесие на договора в полза на определения за изпълнител на обществената поръчка участник по начин, който не е предвиден в първоначалната обществена поръчка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑454/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:351">EU:C:2008:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това дело се отнася до прилагането на Директива 92/50/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19920618">18 юни 1992 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="209" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 209, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), като не виждам обаче основателна причина за прилагането на различна проверка по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>съществената промяна<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> в контекста на Директива 2004/18. Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001005">5 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:543">EU:C:2000:543</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑576/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:510">EU:C:2013:510</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Според мен два от критериите за съществена промяна, изложени от Съда в решение pressetext Nachrichtenagentur, са изпълнени в настоящия случай. Страните ясно са имали намерението да предоговорят съществени условия на договора. Направили са това по начин, променил икономическото равновесие в полза на избрания за изпълнител на обществената поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Ще започна с това дали крайната дата на договора може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>съществено условие на този договор<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и такова, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>променя икономическото равновесие<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. Разглежданите договори са за концесия за строителство. Колкото по-дълго концесионерът може да се ползва от тази концесия, толкова по-големи са очакванията му да генерира печалби след приключването на строителните работи и възстановяването на разходите за строителството посредством пътните такси, събирани за използването на автомагистралата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Дължината на договорения между страните срок според мен съвсем очевидно е съществен аспект на всеки договор, уреждащ такава концесия. Експлоатационният период от 29 години по договора от 1999 г. (до 2028 г.) е удължен с още 18 години по договора от 2009 г. (до 2046 г.). Това обстоятелство трябва да се разглежда като съставляващо промяна на съществени условия и същевременно промяна на икономическото равновесие на договора в полза на концесионера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Вярно е, че ако се възприеме съвсем тесният подход и 37-годишният фиксиран експлоатационен период по договора от 2009 г. така се сравни с плаващия 30-годишен експлоатационен период по договора от 1969 г., става по-трудно да се прецени кой от двата е икономически по-изгоден за концесионера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По-горе обаче изложих причините, поради които считам, че съвсем тясното тълкуване не намира пълна подкрепа в текстовете<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точки 63 и 64 по-горе.</P></NOTE>. Освен това, когато — както в случая — е налице промяна, която <HT TYPE="ITALIC">във всяко отношение</HT> основно изменя договора, считам, че италианското правителство следва да докаже, че при все това такава промяна следва да <HT TYPE="ITALIC">не</HT> се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>съществена промяна<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на решение pressetext Nachrichtenagentur<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑454/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:351">EU:C:2008:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не считам, че италианското правителство в случая е направило това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Освен това, ако Съдът приеме, че само първата отсечка от автомагистралата (около 36 км) е обект на съществена промяна, твърдението на Комисията пак би останало доказано за този дял.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Не считам за значимо, че първата отсечка от автомагистралата е представлявала само 15 % от по-широко договорно задължение за строителството на 240 км автомагистрала. Това не може да окаже влияние върху извода, че задълженията в областта на обществените поръчки не са спазени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Затова заключавам, че договорът от 2009 г. съставлява съществена промяна на съществуващите преди това договорни споразумения и че поради това за него е следвало да бъде проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>По-нататък ще разгледам въпроса дали италианското правителство може да се позовава на основания, освобождаващи го от това задължение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Основания за освобождаване от задължение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Италианското правителство се позовава на фактически и правни положения, настъпили след 1969 г., по-специално външни събития извън контрола на SAT, отразили се върху забавянето на изграждането на автомагистралата и следователно върху способността му да използва концесията. Италианското правителство твърди, че удължаването на експлоатационния период се е изисквало, за да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>гарантира равновесието на договора<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>. То твърди, че при липсата на удължаване на експлоатационния период това равновесие щяло да бъде нарушено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Отхвърлям този довод поради две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Първо, Съдът вече е пояснил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>нито фактът, че мотив за съществен[а промяна] на условията на обществена поръчка не е била съзнателната воля на възлагащия орган и на изпълнителя за предоговаряне на условията по тази поръчка, а волята им да уредят чрез споразумение спора относно обективните трудности, които са срещнали в рамките на изпълнението на посочената поръчка, нито пък произволният от обективна гледна точка характер на някои осъществени дейности може да обоснове факта, че решение за [тази промяна] е било взето, без да е спазен принципът на равно третиране, от който трябва да се ползват всички потенциално заинтересовани от обществената поръчка оператори<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finn Frogne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:634">EU:C:2016:634</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Второ, от обобщените от мен по-горе факти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точки 21 и 23 по-горе.</P></NOTE> ясно личи, че забавянията в строителството на автомагистралата се дължат главно на някои законодателни инициативи, предприети от самото италианско правителство. Независимо какви са били причините за въвеждане на въпросното законодателство, остава налице фактът, че италианското правителство е направило изричен избор, като е приело законодателство, което пряко е засегнало способността на SAT да построи и експлоатира автомагистралата съгласно първоначално предвидения график.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От трайно установената практика на Съда следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>държава членка не може да се позовава на практически или административни затруднения, за да обоснове неспазването на предписаните от директива задължения и срокове. Същото важи и за финансовите затруднения, които държавите членки трябва да преодолеят, като приемат подходящите мерки<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:633">EU:C:2012:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно, дори италианското правителство действително да е имало напълно основателни причини да предприеме мерки, засягащи преди това отдадената концесия за строителство, и дори то да е искало да смекчи въздействието на това законодателство по отношение на SAT чрез удължаване на експлоатационния период, то не е можело да направи това, без да вземе предвид правото на ЕС в областта на обществените поръчки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Италианското правителство твърди също, че липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка през 2009 г. (поради което се дерогира принципът на равно третиране) може да се обоснове чрез правото на SAT да се позове на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>С това си твърдение италианското правителство изглежда се позовава на довод a contrario, изведен от постановеното от Съда в решение Promoimpresa и др., в което той приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>разглежданите в главните производства концесии са били предоставени, при положение че вече е било прието, че договорите, представляващи сигурен трансграничен интерес, трябва да се обвързват със задължение за прозрачност, поради което принципът на правна сигурност не може да се изтъква, за да се обоснове различно третиране, което е забранено по силата на член 49 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑458/14 и C‑67/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:558">EU:C:2016:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Доколкото разбирам, италианското правителство в случая се позовава на (безспорния) факт, че договорът от 1969 г. е сключен преди да станат приложими правилата и принципите на ЕС относно обществените поръчки, поради което твърди, че договорът следва да остане извън контрола на правото на ЕС. Въпросът обаче не е дали договорът от 1969 г. отговаря на релевантните правила на ЕС. Той се отнася до това дали договорът от 2009 г. отговаря на тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. точка 46 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Освен това, както Комисията правилно отбелязва, принципът на правната сигурност не може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>да бъде изтъкван, за да се продължи действието на договор в разрез с принципите на равно третиране и недопускане на дискриминацията, както и на задължението за прозрачност, произтичащо от тях. В тази връзка е без значение възможността това продължаване да представлява разумно разрешение, което да може да сложи край на спор, възникнал поради причини, напълно независещи от волята на засегнатите страни по обвързващ ги договор, и отнасящ се до обхвата на този договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Belgacom</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:736">EU:C:2013:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. Според мен няма причина този извод да не се приложи по отношение на договора от 1969 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Самата същност на концесията се състои в това, че повечето рискове трябва да се поемат от концесионера<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:130">EU:C:2011:130</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така, за разлика от други видове поръчки, концесионерът (в случая SAT) е длъжен да приеме присъщия елемент на бъдещия риск при подписването на първоначалния договор. Обикновеното търговско благоразумие ще гарантира, че необходимостта от калкулиране на такъв риск ще окаже влияние върху отправената оферта и/или подробните преговори по самия договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че Съдът действително е приел, че разпоредби, съдържащи се в документите за първоначалната поръчка в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, може изрично да допускат извършването на съществени промени впоследствие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finn Frogne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:634">EU:C:2016:634</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства италианското правителство е могло да посочи, че член 2, параграф 3 от договора от 1999 г., съгласно който договорните условия, свързани с втората и третата отсечка от автомагистралата, е следвало да бъдат установени на по-късен етап, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>когато законовите и фактическите условия за продължаване на програмата за строителство, по отношение на която е предоставена концесия, са изпълнени<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, би следвало да се разглежда като резерва, аналогична на резерва в документите по договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Според мен случаят не е такъв поради две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Първо, <HT TYPE="ITALIC">не</HT> са били налице първоначални <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>документи по договора<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, произтичащи от процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като за никой от въпросните договори не е била провеждана такава процедура.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Второ, правото да се използва такава резерва като основание за по-късна съществена промяна, трябва да се разглежда като изключение от общия принцип, че всички необходими елементи, произтичащи от процедура за възлагане на обществена поръчка, следва да са отразени в свързаните с договора документи, съставени от възлагащия публичен орган. Съгласно трайно установената съдебна практика изключенията се тълкуват ограничително. Би било неприемливо, ако договор, който първоначално е изключен от задълженията за възлагане на обществена поръчка, на по-късен етап може да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>допълнен<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> чрез въвеждането на резерва, въвеждаща съществено изменение в момент, когато в противен случай за такъв договор трябва да бъде проведена процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно правото на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Така, дори ако договорът от 1999 г. се възприеме като съдържащ резерва за бъдещи изменения, тази резерва не може да служи като основание за освобождаване на договора от 2009 г. от изискванията да съответства на Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Накрая, не считам, че Италия може да се позове на член 61 от Директива 2004/18, позволяващ извършването на промени по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>допълнителното строителство<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. Същественото изменение между 1999 г. и 2009 г. не се е отнасяло за първоначалните строителни работи, които е следвало да бъдат извършени от концесионера, а за <HT TYPE="ITALIC">времето</HT>, предоставено на SAT да извлече печалби от тях след приключването им. Такава промяна не попада в обхвата на член 61 ratione materiae.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Според мен промяната на продължителността на концесията, въведена с член 4.1 от договора от 2009 г., представлява съществена промяна, както е определена в решение pressetext Nachrichtenagentur<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080619">19 юни 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑454/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:351">EU:C:2008:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, без оглед на това дали се разглежда във връзка с договора от 1999 г. (както твърди Комисията), или във връзка с договора от 1969 г. (според подхода, предложен от италианското правителство). Така сключването на договора от 2009 г. без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка представлява нарушение на задължението за равнопоставеност по член 2 от Директива 2004/18 и на задължението за публикуване на обявление за обществена поръчка, залегнало в член 58 от нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като според мен Съдът следва да уважи исканията на Европейската комисия, Италианската република трябва да заплати разноските.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>1)</NO.P><TXT>Постановява, че въведеното през 2009 г. удължаване на срока от 2028 г. на 2046 г. на концесията за строителство и управление на автомагистрала A12 представлява промяна на съществен аспект на договора от 1999 г. между възлагащия орган (Azienda Nazionale Autonoma delle Strade) и концесионера (Società Autostrada Tirrenica); и че като не е провела процедура за възлагане на обществена поръчка за това изменение, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 58 от Директива 2004/18/ЕО на<?PAGE NO="16"?> Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>