<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑598/14 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CJ0598</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:265">EU:C:2017:265</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>tzacjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170405">5.4.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑598/14 P</P><P>EUIPO/SZAJNER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20170405">5 април 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Марка на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Производство за обявяване на недействителност</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 207/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 4</KEYWORD><KEYWORD>Член 65, параграфи 1 и 2</KEYWORD><KEYWORD>Словна марка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно право, придобито по силата на националното право</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане на националното право от EUIPO</KEYWORD><KEYWORD>Роля на съдилищата на Съюза</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑598/14 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20141222">22 декември 2014 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)</HT>, за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Gilbert Szajner</HT>, с местожителство в Сен Мор де Фосе (Франция), за който се явява A. Sam-Simenot, адвокат,</P><PARTY.STATUS>ищец в първоинстанционното производство</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Forge de Laguiole SARL</HT>, установено в Лагиол (Франция), за което се явява F. Fajgenbaum, адвокат,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal (докладчик), A. Rosas, C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Kokott,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161201">1 декември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска отмяна на решение от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 г.</DATE>, Szajner/СХВП — Forge de Laguiole (LAGUIOLE) (T‑453/11, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:901">EU:T:2014:901</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд на Европейския съюз частично отменя решението на първи апелативен състав на EUIPO от <DATE ISO="20110601">1 юни 2011 г.</DATE> (преписка R 181/2007‑1), постановено в производство за обявяване на недействителност между Forge de Laguiole SARL и г‑н Gilbert Szajner (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 207/2009</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от <DATE ISO="19931220">20 декември 1993 година</DATE> относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="011" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">ОВ L 11, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е кодифициран с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката [на Европейския съюз] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 78, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Членове 8, 52 и 63 от Регламент № 40/94 са възпроизведени, без съществена промяна, в членове 8, 53 и 65 от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на [Съюза] или законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на [ЕС] или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на [ЕС];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Марката на [ЕС] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4 и са изпълнени условията, посочени в същия параграф<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="065.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="065.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора [за функционирането на ЕС], на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане[,] или злоупотреба с власт<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Регламентът за прилагане</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Правило 37, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от <DATE ISO="19951213">13 декември 1995 година</DATE> за прилагане на Регламент № 40/94 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1995">ОВ L 303, 1995 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Регламентът за прилагане<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Искането до Службата за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на [ЕС] […] съдържа следните данни:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по отношение на основанията, на които се позовава искането:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>в случай на искане по силата на член [53] от [Регламент № 207/2009], описание на правото, на което се основава ис[ка]нето за обявяване на недействителност, и доказателства, че [лицето, което прави това искане] е притежател на по-ранно право, както е посочено в член [53] от [Регламент № 207/2009] или че е упълномощен[о] по силата на приложимото национално законодателство да отстоява това право<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Френското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член L. 711‑4 от Code de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>CPI<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>За марка не може да се приеме знак, който накърнява по-ранни права, и по-конкретно:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>фирмено наименование, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член L. 714‑3 от CPI предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Регистрирана марка, която не съответства на разпоредбите на членове L. 711‑1—L. 711‑4, се обявява за недействителна по съдебен ред.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Единствено притежателят на по-ранно право може да иска обявяване на недействителността на основание член L. 711‑4. Искането му обаче не е допустимо, ако заявката за регистрация на марката е била подадена добросъвестно и той е търпял използването ѝ в продължение на пет години.</ALINEA><ALINEA>Решението за обявяване на недействителността има действие по отношение на всички<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Предхождащите спора обстоятелства и спорното решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Общият съд обобщава предхождащите спора обстоятелства по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1</NO.P><TXT>[…] [Г‑н Szajner] е притежател на словната марка на [ЕС] <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, заявена на <DATE ISO="20011120">20 ноември 2001 г.</DATE> и регистрирана на <DATE ISO="20050117">17 януари 2005 г.</DATE> от [EUIPO] въз основа на Регламент [№ 40/94, кодифициран с Регламент № 207/2009].</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Стоките и услугите, за които е регистрирана марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, спадат по-специално […] към класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28, 34 и 38 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от <DATE ISO="19570615">15 юни 1957 г.</DATE></TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20050722">22 юли 2005 г.</DATE> […] [Forge de Laguiole SARL] представя искане за обявяване на частична недействителност на марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на основание член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент (понастоящем член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Искането за обявяване на недействителност се основава на фирменото наименование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Forge de Laguiole<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, използвано от [това дружество] за дейностите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици, подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Според [Forge de Laguiole SARL] съгласно френското право това фирмено наименование, чийто обхват не е само местен, [му] дава право да забрани използването на по-скорошна марка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Искането за обявяване на частична недействителност е насочено срещу всички стоки и услуги, посочени в точка 2 по-горе.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20061127">27 ноември 2006 г.</DATE> отделът по отмяна на [EUIPO] отхвърля искането за обявяване на недействителност.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE> [Forge de Laguiole SARL] подава до [EUIPO] жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>С[ъс спорното решение] първи апелативен състав на [EUIPO] уважава частично жалбата и обявява марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> за недействителна за стоките от класове 8, 14, 16, 18, 20, 21, 28 и 34. Той отхвърля жалбата по отношение на услугите от клас 38.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>По-специално апелативният състав приема, че съгласно френската съдебна практика фирменото наименование по принцип е защитено за всички дейности, включени в предмета на дейност на дружеството, като обаче защитата е ограничена до действително и конкретно осъществяваните дейности, когато предметът на дейност е неясен или упражняваните дейности не се покриват от него. В случая обаче предметът на дейност на [Forge de Laguiole SARL] бил достатъчно ясен, що се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>производство и продажба на всякакви ножарски изделия, ножици<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Апелативният състав допълва, че дори да се приеме, че формулировката на предмета на дейност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>производство и продажба на всякакви подаръци и сувенири — всякакви домакински съдове и прибори за маса<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е неясна, фирменото наименование на жалбоподателя в производството пред него заслужава защита поне в секторите, в които той действително е осъществявал дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>В това отношение апелативният състав приема, че [Forge de Laguiole SARL] е доказало упражняването на търговска дейност преди подаването на заявката за регистрация на марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, що се отнася до търговията със стоки, представляващи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>домакински съдове и прибори за маса<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>принадлежности за дома<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, със стоките, свързани с виното, ножиците, с принадлежностите за пушачи, за играчи на голф, за ловци, за свободното време, както и с други аксесоари. За сметка на това [Forge de Laguiole SARL] не било доказало търговска дейност, що се отнася до луксозните стоки и принадлежностите за пътуване, които освен това не са включени в предмета [му] на дейност. Накрая, апелативният състав приема, че с изключение на телекомуникационните услуги, включени в клас 38, всички обозначавани с посочената марка стоки попадат в секторите на дейност на [Forge de Laguiole SARL] или в свързани с тях сектори на дейност.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110808">8 август 2011 г.</DATE> г‑н Szajner подава в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение, като сочи едно-единствено основание за отмяната му, а именно нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, във връзка с член 8, параграф 4 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Общият съд приема, че това единствено основание е налице, и отменя спорното решение в частта, в която апелативният състав на EUIPO е констатирал вероятност от объркване между фирменото наименование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Forge de Laguiole<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> за стоки, различни от тези, които съответстват на дейностите, действително осъществявани под въпросното фирмено наименование към датата на заявката за регистрация на оспорваната марка. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>По-конкретно, в точки 23—25 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че е допустимо г‑н Szajner да посочи като доказателство за първи път в устното производство решение на френския касационен съд (Cour de cassation) от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> (№ 08‑12.010, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), тъй като Общият съд може да провери как EUIPO е приложила член L. 711‑4 от CPI в светлината на решение на национален съд, което е постановено, след като тази служба е приела решението си, и на което се позовава страна в производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В това отношение Общият съд приема в точки 43—50 от обжалваното съдебно решение, че фирменото наименование се ползва със защита само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, както е постановил в решението си от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> френският касационен съд. Според Общия съд това решение е приложимо при спорове относно прилагането на член L. 711‑4 от CPI, макар да е постановено в различен контекст. Според Общия съд е без значение, че това решение е прието след спорното решение, тъй като само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>разяснява спорен правен въпрос<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и при всички положения промените в съдебната практика се прилагат с обратна сила спрямо съществуващите правоотношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че защитата на фирменото наименование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Forge de Laguiole<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> обхваща единствено дейностите, действително осъществявани под това наименование към датата на заявката за регистрация на оспорваната марка, тоест към <DATE ISO="20011120">20 ноември 2001 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В точка 78 от това решение Общият съд отбелязва, че съгласно практиката на френските съдилища преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, сред които степента на сходство (визуално, фонетично и концептуално) между разглежданите знаци, степента на сходство между свързаните с тези знаци икономически сектори и повече или по-малко отличителния характер на по-ранния знак.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Предвид степента на сходство на конфликтните знаци, от една страна, и на стоките и секторите на дейност на страните, от друга, в точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава наличието на вероятност от объркване за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>ръчните, ръчно задвижвани инструменти и сечива; лъжиците; трионите, бръсначите, ножчетата за самобръсначки; кутиите за бръснарски принадлежности; пиличките и малките клещи за нокти, нокторезачките; комплектите за маникюр<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> от клас 8, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>резачките за хартия<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> от клас 16, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>тирбушоните; отварачките за бутилки<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>четките за бръснене, тоалетните чанти<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> от клас 21 и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>ножчетата за пури<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>кюретите за почистване на лули<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> от клас 34. Той отменя решението на апелативния състав на EUIPO в частта, в която се констатира наличие на такава вероятност по отношение на други стоки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>EUIPO моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и г‑н Szajner да бъде осъден да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Forge de Laguiole SARL (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Forge de Laguiole<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>) моли Съда да уважи всички направени в жалбата на EUIPO искания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Г‑н Szajner моли:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>всички искания и твърдения на EUIPO и Forge de Laguiole да бъдат обявени за недопустими,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност същите да бъдат обявени за неоснователни,</P></ITEM><ITEM><P>жалбата да бъде отхвърлена,</P></ITEM><ITEM><P>да бъде признато за установено, че няма основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, и</P></ITEM><ITEM><P>EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>EUIPO сочи две основания за обжалване: първото — нарушение на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, а второто — нарушение на член 8, параграф 4 от този регламент, във връзка с член L. 711‑4 от CPI.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Г‑н Szajner смята, че жалбата на EUIPO и исканията на Forge de Laguiole са недопустими. При условията на евентуалност той поддържа, че твърденията по посочените основания за обжалване трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Г‑н Szajner твърди, че жалбата е недопустима, поради това че EUIPO няма процесуална легитимация. В частност двойното качество на съд и на жалбоподател било в явно противоречие с принципа на независимост, безпристрастност и неутралност на правораздавателните органи, с принципа на оправданите правни очаквания и оттам с правото на справедлив съдебен процес. При всички положения жалбата била недопустима, тъй като, от една страна, обжалваното съдебно решение не засягало пряко интересите на EUIPO и от друга страна, посочените от тази служба във връзка с решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> основания за обжалване изменяли предмета на спора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 172 от Процедурния правилник на Общия съд жалбата до Общия съд против решение на апелативен състав на EUIPO се подава срещу EUIPO в качеството ѝ на ответник. Освен това съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени, а встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, могат да обжалват само ако решението на Общия съд пряко ги засяга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>След като в първоинстанционното производство EUIPO е имала качеството на ответник, а не на встъпила страна и исканията ѝ частично са били отхвърлени, процесуалната легитимация и правният ѝ интерес в настоящото производство са неоспорими и тя не трябва изобщо да доказва, че решението на Общия съд я засяга пряко.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>От гореизложеното следва и че не може да се приеме твърдението на г‑н Szajner, че по някакъв начин EUIPO има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>двойно качество на съд и жалбоподател<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На второ място, следва да се припомни, че видно от точка 9 от настоящото решение, страните са спорили по тълкуването на френското право още в проведеното пред апелативния състав на EUIPO производство. Следователно с доводите на EUIPO във връзка с решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> не се разширява предметът на спора между страните по производството пред EUIPO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо направеното от г‑н Szajner възражение за недопустимост на жалбата на EUIPO следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на исканията на Forge de Laguiole</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Г‑н Szajner оспорва исканията на Forge de Laguiole като недопустими, тъй като с тях, противно на предвиденото в член 174 от Процедурния правилник на Съда, не се цели само пълното или частичното уважаване или отхвърляне на жалбата на EUIPO, а отмяна на обжалваното съдебно решение и поради това те всъщност представляват насрещна жалба, която съгласно член 176 от този правилник е трябвало да бъде подадена с отделен документ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От писмения отговор на Forge de Laguiole ясно личи обаче, че същият е представен в подкрепа на основанията за обжалване, изложени от EUIPO, и че следователно това дружество иска жалбата до Съда да бъде уважена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Ето защо възражението за недопустимост, направено от г‑н Szajner по отношение на исканията на Forge de Laguiole, трябва също да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание за обжалване, а именно нарушение на член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>По първото основание за обжалване EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, твърди, че като е взел предвид решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, въпреки че то е постановено след решението на апелативния състав, Общият съд е излязъл извън обхвата на контрола за законосъобразност, който упражнява по отношение на решенията на апелативния състав на EUIPO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение EUIPO поддържа, че към датата на постановяване на спорното решение практиката на френските съдилища е определена с решението на френския касационен съд от <DATE ISO="19960521">21 май 1996 г.</DATE> (№ 94‑16531, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>решението от <DATE ISO="19960521">21 май 1996 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>), в което, разглеждайки иск за забрана на използването на по-късно регистрирана марка, този съд взел предвид предмета на дейност на ищеца, а не действително осъществяваната от него дейност. Макар в точка 46 от обжалваното съдебно решение да заключава въз основа на решенията, които по-ниските по степен френски съдилища са постановили след решението от <DATE ISO="19960521">21 май 1996 г.</DATE>, че съдебната практика се е развила в обратен на възприетия от апелативния състав на EUIPO смисъл, Общият съд не посочил тези решения и поради това не изпълнил задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Тъй като в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>само по себе си представлява ново обстоятелство<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, законосъобразността на спорното решение не трябвало да бъде проверявана с оглед на решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, което апелативният състав не могъл да вземе предвид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Г‑н Szajner твърди, че Общият съд правилно е постановил в точки 21—25 от обжалваното съдебно решение, че решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> е трябвало да бъде взето предвид като доказателство, още повече след като това решение е било обсъдено в състезателното производство пред Общия съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Съображения на Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, във връзка с разпределението на ролите между лицето, което иска обявяване на недействителност, компетентните органи на EUIPO и Общия съд, първо, че съгласно правило 37 от Регламента за прилагане това лице следва да представи доказателства, че е оправомощено по силата на приложимото национално законодателство да отстоява по-ранно право, защитено съгласно националната правна уредба. Това правило създава за него задължение да представи на EUIPO не само доказателства, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, чието прилагане иска, за да може да забрани използването на марка на ЕС по силата на по-ранно право, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Второ, що се отнася в частност до задълженията на EUIPO, Съдът е постановил, че когато искането за обявяване на недействителност на марка на ЕС е основано на по-ранно право, защитено с норма на националното право, компетентните органи на EUIPO следва, на първо място, да преценят тежестта и значението на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на посочената норма (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това, тъй като<?PAGE NO="9"?> решението на компетентните органи на EUIPO може да лиши притежателя на марката от предоставено му право, предвид последиците на подобно решение е необходимо функциите на органа, който го взема, да не се свеждат просто до валидиране на националното право, така както е представено от лицето, което иска обявяване на недействителност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Трето, съгласно член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд е компетентен да упражнява пълен контрол за законосъобразност върху направената от EUIPO преценка на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на националното право, на чиято защита се позовава (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Освен това, доколкото в конкретния процесуален контекст прилагането на националното право може да лиши притежателя на марка на ЕС от неговото право, абсолютно наложително е Общият съд да може да осъществи ефективен контрол въпреки евентуалните непълноти в документите, представени като доказателство за съответното приложимо национално право. Затова той трябва да може да провери, и то извън представените документи, съдържанието, условията за прилагане и обхвата на правните норми, на които се позовава искащият обявяване на недействителност. Следователно упражняваният от Общия съд съдебен контрол трябва да отговаря на изискванията на принципа на ефективната съдебна защита (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>По-нататък, важно е да се подчертае, че упражняваният от EUIPO и Общия съд контрол трябва да бъде осъществен с оглед на изискването да се осигури полезното действие на Регламент № 207/2009, което е да се обезпечи защитата на марката на ЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, ако Общият съд прилага националното право само така, както е било тълкувано от националните съдилища към датата, на която aпелативният състав на EUIPO е приел решението си, би могло да се стигне до отказ да се регистрира марка на ЕС или до обявяването на такава марка за недействителна, макар към момента, в който Общият съд постановява решението си, приложимата национална правна норма да не предлага основание за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Подобен резултат би бил в противоречие не само с изискването да се гарантира полезното действие на Регламент № 207/2009, припомнено в точка 39 от настоящото съдебно решение, но и — лишавайки Общия съд от реална възможност ефективно да осъществи споменатия в точки 37 и 38 от настоящото съдебно решение пълен контрол за законосъобразност — с принципа на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>От това следва, че за да прецени предоставената от националното право защита, Общият съд трябва да приложи дадена национална правна норма така, както тя се тълкува от националните съдилища към датата, на която постановява решението си. Следователно той трябва да може да вземе предвид и решение на национален съд, постановено, след като апелативният състав на EUIPO е приел своето решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Вярно е, че ако вземе предвид решение на национален съд, постановено, след като апелативният състав на EUIPO е приел своето решение, Общият съд може да стигне по отношение на норма от националното право до различна преценка от тази на апелативния състав. Същевременно, доколкото върху направената от въпросния апелативен състав преценка на националното право Общият съд упражнява пълен контрол за законосъобразност, обстоятелството — установено,<?PAGE NO="10"?> след като същият апелативен състав е постановил решението си — че това решение се основава на неправилно тълкуване на националното право, не може, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, да бъде пречка да се поправи допуснатата грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава от съдебната практика, съгласно която, първо, Общият съд трябва по принцип само да определи, изхождайки от данните, на които се основава решението на апелативния състав на EUIPO, какво решение е трябвало да вземе последният, второ, Общият съд може да отмени или измени оспореното решение само ако към момента на постановяването му е налице някое от основанията за отмяна или за изменение, посочени в член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и трето, този съд не може да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Westermann Lernspielverlage/EUIPO</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:805">EU:C:2016:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Този принцип има широк обхват и в частност забранява на Общия съд да отменя или изменя решението на апелативния състав на EUIPO, като взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, или прилага материалноправни разпоредби, които към датата на посоченото решение все още не са действащи, но за сметка на това не забранява на този съд в производства по спорове във връзка с прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 да взема предвид даденото от националните съдилища ново тълкувание на разгледаната от апелативния състав на EUIPO норма от националното право. Всъщност тази норма от националното право е била част от данните, които този апелативен състав е трябвало да прецени, и прилагането ѝ от последния подлежи съгласно член 65, параграф 2 от този регламент на пълен контрол за законосъобразност от страна на Общия съд (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>При все това, в съответствие с принципа на състезателност, който е свързан с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Общият съд може да вземе предвид решение на национален съд, постановено след приемането на решението на апелативния състав на EUIPO, ако, както в случая, страните са имали пред Общия съд възможност да представят становище по съответното национално решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/National Lottery Commission</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:186">EU:C:2014:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Накрая, във връзка с твърдението за неизпълнение на задължението за мотивиране следва да се констатира, че що се отнася до данните за френското право, взети предвид от Общия съд, в точка 44 от обжалваното съдебно решение този съд се основава, при преценката на решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, само на изложеното в това съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително констатира, че по-ранната практика на по-ниските по степен френски съдилища, макар да не е последователна, позволява, преди постановяването на решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, да се приеме, че защитата на фирменото наименование се ограничава до действително осъществяваните от въпросното дружество дейности, но от точки 43—45 от обжалваното съдебно решение е видно, че този съд основава преценката на законосъобразността на спорното решение не върху тази по-ранна съдебна практика, а преди всичко върху решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> и мотивира надлежно тази преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Поради това не може да се приеме, че Общият съд не е изпълнил задължението си да мотивира своите решения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че първото основание за обжалване не е налице, тъй като, вземайки предвид решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, Общият съд не е нарушил член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто основание за обжалване, а именно нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от CPI</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Във връзка с второто основание за обжалване са изложени две твърдения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение, а именно че решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> е изопачено</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, твърди, че Общият съд е изопачил решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>По-конкретно, като отбелязал в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че в решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> френският касационен съд не е тълкувал член L. 711‑4 от CPI, и същевременно като приел, че пасажът от това решение, в който се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>фирменото наименование се ползва със защита само за действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, не съдържа никакво ограничение във формулировката си или във фактическия си или процесуален контекст, от което да може да се заключи, че е приложим само при специфичните обстоятелства на разгледаното дело, и че следователно може да се приложи по аналогия за целите на тълкуването на член L. 711‑4 от CPI, Общият съд придал на решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> обхват, какъвто същото очевидно няма. Всъщност според EUIPO в този пасаж от въпросното решение се разглежда дали съответното дружество е заявило марката с цел измама, а не се определя какъв е обхватът на защита на фирменото наименование на това дружество спрямо една по-късна марка. Член L. 711‑4, буква b) от CPI обаче изисквал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>прогнозна преценка<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на вероятността от объркване, при която било възможно да се пренебрегнат конкретните условия, при които са използвани конфликтните знаци, включително по-ранното фирмено наименование, тъй като ограничаването на обхвата на защита на фиpменото наименование до конкретно осъществяваните дейности не важало в случаите, когато конфликтът е само евентуален.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Forge de Laguiole допълва, че щом като с решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> е отхвърлена съответната жалба, тоест е потвърдено въззивното решение, то няма как да е принципно решение съгласно френското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Според г‑н Szajner гледището на EUIPO, че решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> се отнася само до случаите на заявяване на марка с цел измама, е в противоречие както с предхождащата това решение съдебна практика, така и с тълкуването, дадено му във френската доктрина, която била единодушна по въпроса за общата приложимост на въпросното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Съображения на Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Като начало следва да се припомни, че що се отнася до извършваната в производството по обжалване проверка на направените от Общия съд констатации по отношение на приложимото национално право, Съдът е компетентен да прецени, на първо място, дали предвид документите и другите материали, които са били представени на Общия съд, същият не е изопачил текста на съответните национални разпоредби или съдържанието на отнасящата се до тях национална съдебна практика, или още свързаните с тях становища в доктрината, на следващо място, дали с оглед на тези доказателства Общият съд не е направил констатации, които явно противоречат<?PAGE NO="12"?> на тяхното съдържание, и накрая, дали при разглеждането на съвкупността от доказателства Общият съд не е придал на някое от тях — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — значение, което то няма предвид останалите доказателства, стига това да следва явно от материалите по делото (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/OHMI</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Следователно Съдът трябва да провери дали доводите на EUIPO се отнасят до грешки, допуснати от Общия съд при неговите констатации във връзка с разглежданото национално законодателство, които подлежат на контрол от страна на Съда по посочените в предходната точка от настоящото решение съображения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В случая Общият съд констатира в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> е постановено не по иск на основание член L. 711‑4 от CPI, а по иск за обявяване на марка, заявена с цел измама, за недействителна и по искане, основано на твърдение за нелоялна конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Както Общият съд отбелязва също в споменатата точка, нищо в решението от 10 юли 2012 не сочи, че френският касационен съд е искал да ограничи валидността на изводите си относно обхвата на защитата на фирмено наименование, така че те да важат само за конкретните обстоятелства в основата на това решение. Обратно, френският касационен съд формулира тези изводи във връзка с отхвърлянето на първото основание за обжалване, а именно нарушение на член L. 711‑4, буква b) от CPI. Поради това не може да бъде приет доводът на EUIPO, че въпросните изводи не са от значение за прилагането на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Освен това EUIPO твърди, че френският касационен съд е взел предвид действително осъществяваните от притежателя на фирмено наименование дейности, за да се произнесе по второто основание за обжалване, изтъкнато пред него във връзка с нелоялната конкуренция, което предполагало наличието на реална конкуренция между съответните предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>От текста на решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> обаче ясно личи, от една страна, че констатацията, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>фирменото наименование се ползва със защита само за действително осъществяваните от дружеството дейности, а не за изброените в учредителните му документи<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, е направена при преценката на първото основание за обжалване, тоест във връзка с твърдението, че марката, предмет на делото, по което е постановено това решение, е заявена с цел измама, и от друга страна, че при преценката и на това първо основание за обжалване, и на второто основание за обжалване, отнасящо се до искане, основано на твърдение за нелоялна конкуренция, френският касационен съд взема предвид действително осъществяваните от съответното дружество дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения не е очевидно, че Общият съд е изопачил решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Доводът на Forge de Laguiole, че въпросното решение не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>принципно<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> решение, не опровергава този извод. Всъщност предвид припомнените в точки 56 и 57 от настоящото съдебно решение начала, от които се ръководи Съдът при проверката на констатациите, направени от Общия съд във връзка с приложимото национално право, и доколкото Съдът не следва да преценява дали решението от <DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE> представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>принципно<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> решение, достатъчно е да се констатира, че като го е взел предвид, Общият съд не се е произнесъл в явно противоречие с обхвата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Поради това първото твърдение по второто основание за обжалване следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>По второто твърдение, а именно че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като при определянето на секторите на дейност на Forge de Laguiole е взел предвид само естеството на стоките</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>EUIPO, подкрепена в това отношение от Forge de Laguiole, оспорва критериите, на които се е основал Общият съд, за да определи секторите на дейност на това дружество. В това отношение EUIPO поддържа, че макар в точка 32 от обжалваното съдебно решение да е приел, че отговорът на въпроса дали и евентуално доколко фирменото наименование на Forge de Laguiole му позволява да забрани на г‑н Szajner използването на марката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>LAGUIOLE<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, зависи само от френското право, Общият съд определил обхвата на защита на фирменото наименование, позовавайки се в точка 63 от обжалваното съдебно решение единствено на собствената си практика, а именно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070213">13 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑256/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:46">EU:T:2007:46</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), отнасяща се до използването на по-ранни марки, която приложил по аналогия за целите на тълкуването на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94, съответстващ на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Следователно Общият съд определил въпросните сектори на дейност единствено по критерия за естеството на стоките и така допуснал грешка при прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, тълкуван във връзка с член L. 711‑4 от CPI. Всъщност EUIPO поддържа, че при определянето на тези сектори на дейност по смисъла на френското право е трябвало да бъдат взети предвид също и предназначението и употребата на стоките, продавани от притежателя на по-ранното фирмено наименование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Г‑н Szajner изтъква, че Общият съд правилно е преценил сходството на разглежданите стоки, като се е основал на тяхното естество и едновременно с това на тяхното предназначение и употреба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Съображения на Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 78 от заключението си, че при анализа на осъществяваните от Forge de Laguiole дейности Общият съд изобщо не прилага практиката си общо и по аналогия. Така той цитира практиката си относно използването на по-ранни марки единствено в точка 63 от обжалваното съдебно решение, за да поясни констатацията си, че продажбата на вилици позволява да се установи дейност не в целия сектор на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>домакинските съдове и приборите за маса<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, а само в областта на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>приборите за хранене<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>По-нататък, следва да се отбележи, че Общият съд несъмнено не е посочил изрично и отнапред критериите, по които трябва да бъдат определяни действително осъществяваните от Forge de Laguiole дейности, и в точка 81 от обжалваното съдебно решение е цитирал практиката на френските съдилища, на която се позовават страните, само във връзка с преценката на вероятността от объркване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>От обжалваното съдебно решение ясно личи обаче, че когато в точки 54—74 от него преценява тези дейности, Общият съд изрично се позовава не само на естеството на съответните стоки, но и на тяхното предназначение, употреба, потребители и канали за разпространение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Следователно доводите на EUIPO и Forge de Laguiole почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Поради това второто твърдение, изложено във връзка с второто основание за обжалване, също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>От всички изложени по-горе съображения следва, че подадената жалба е неоснователна и поради това трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим по силата на член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като г‑н Szajner е направил искане за осъждането на EUIPO и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник Forge de Laguiole, встъпила страна в настоящото производство, следва да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Forge de Laguiole SARL понася направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>