<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑238/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0238</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:949">EU:C:2016:949</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>tzacjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161214">14.12.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑238/15</P><P>BRAGANÇA LINARES VERRUGA И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20161214">14 декември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на хора</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Социални предимства</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 492/2011</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Финансова помощ за висше образование</KEYWORD><KEYWORD>Условие за студентите, които не пребивават на територията на съответната държава членка, да са деца на наети или самостоятелно заети лица, упражнявали професионалната си дейност в тази държава членка през непрекъснат период от поне пет години</KEYWORD><KEYWORD>Непряка дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Обосноваване</KEYWORD><KEYWORD>Цел да се увеличи процентът на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование</KEYWORD><KEYWORD>Подходящ характер</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑238/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Тribunal administratif (Люксембург) с акт от <DATE ISO="20150520">20 май 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150522">22 май 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Maria do Céu Bragança Linares Verruga,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Jacinto Manuel Sousa Verruga,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">André Angelo Linares Verruga</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Ministre de l’Enseignement supérieur et de la Recherche,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: V. Tourrès, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160414">14 април 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Bragança Linares Verruga и др., от G. Thomas и L. Urbany, адвокати,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за люксембургското правителство, от D. Holderer, в качеството на представител, подпомагана от P. Kinsch, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за датското правителство, от М. Wolff и C. Thorning, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за норвежкото правителство, от I. Jansen, C. Anker и М. Schei, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от М. Van Hoof, M. Kellerbauer и D. Martin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">OВ L 141, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Maria do Céu Bragança Linares Verruga, г‑н Jacinto Manuel Sousa Verruga и г‑н André Angelo Linares Verruga, от една страна, и министъра на висшето образование и науката (Люксембург), от друга страна, по повод на отказа на последния да предостави на г‑н Linares Verruga държавната финансова помощ за висше образование.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от <DATE ISO="19681015">15 октомври 1968 година</DATE> относно свободното движение на работници в Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="257" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1968">ОВ L 257, 1968 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11), изменен с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Регламент № 1612/68<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), е отменен, считано от <DATE ISO="20110616">16 юни 2011 г.</DATE>, с Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 41, втора алинея от последния регламент позоваванията на Регламент № 1612/68 се считат за позовавания на Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 7 от последния регламент, който възпроизвежда текста на член 7 от Регламент № 1612/68, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>[г]раждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 24 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При спазване на конкретните разпоредби, изрично предвидени в Договора и вторичното законодателство, всички граждани на Съюза, които пребивават въз основа на настоящата директива на територията на приемащата държава членка, се ползват с третиране, еднакво с третирането на гражданите на тази държава членка в рамките на обхвата на приложение на Договора. Това право се разпростира и включва членовете на семейството, които не са граждани на държава членка и които имат право на пребиваване или постоянно пребиваване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от параграф 1 приемащата държава членка не се задължава да предостави право на социално подпомагане през първите три месеца на пребиваване или при необходимост, по-дългия срок, регламентиран в член 14, параграф 4, буква б), нито се задължава преди придобиването на право на постоянно пребиваване да отпуска финансова помощ за издръжка за обучение, включително и за професионално обучение, състояща се от безвъзмездна помощ или студентски заеми за лица, различни от работници или самостоятелно заети лица, лица, които запазват такъв статус и членове на техните семейства<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Люксембургското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Държавната финансова помощ за висше образование е уредена в Закона от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> за държавната финансова помощ за висше образование (Mémorial A 2000 г., стр. 1106, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Законът за държавната финансова помощ за висше образование<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), който претърпява няколко изменения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Тази финансова помощ е отпускана под формата на стипендия или заем и може да бъде поискана независимо от това в коя държава заявителят възнамерява да следва висшето си образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>След измененията, въведени с член 1, точка 2 от Закона от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> (Mémorial A 2010 г., стр. 2040), член 2 от Закона за държавната финансова помощ за висше образование определя лицата, които могат да се ползват от тази помощ, по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>От държавната финансова помощ за висше образование могат да се ползват студентите, които са приети да следват висше образование и отговарят на едно от следните условия:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>да имат люксембургско гражданство или да са членове на семейството на люксембургски гражданин и да имат местожителство във Великото херцогство Люксембург, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>да са граждани на друга държава — членка на Европейския съюз, или на някоя от другите държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 3)], или на Конфедерация Швейцария и да пребивават във Великото херцогство Люксембург, в съответствие с глава втора от изменения Закон от <DATE ISO="20080829">29 август 2008 г.</DATE> за свободното движение на хора и имиграцията, в качеството на наето или самостоятелно заето лице, на лице, което запазва такъв статус, или на член на семейството на лице от някоя от предходните категории, или на лице, придобило право на постоянно пребиваване […]</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Приложимата правна уредба към момента на настъпването на фактите в главното производство е уредбата, която произтича от изменението на Закона за държавната финансова помощ за висше образование със Закона от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE> (Mémorial A 2013 г., стр. 3214) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>измененият Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, въведен с член 1, точка 1 от Закона от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Студент, непребиваващ във Великото херцогство Люксембург, може също така да ползва финансова помощ за висше образование, при условие че е дете на наето или самостоятелно заето лице — гражданин на Люксембург или на Европейския съюз, или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцарската конфедерация, наето или упражняващо дейността си в Люксембург, и при условие това лице да е било наето или да е упражнявало дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата на студента за финансова помощ за висше образование. Заетостта в Люксембург трябва да се равнява поне на половината от нормалното работно време, прилагано в предприятието на основание на закона, или евентуално на колективния трудов договор, който е в сила. Самостоятелно заетото лице трябва да е задължително и постоянно осигурявано във Великото херцогство Люксембург съгласно член 1, точка 4) от Кодекса за социално осигуряване през последните пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ за висше образование<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Впоследствие измененият Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> е отменен със Закона от <DATE ISO="20140724">24 юли 2014 г.</DATE> за държавната финансова помощ за висше образование (Mémorial A 2014 г., стр. 2188), който не е бил в сила към момента на настъпването на фактите в главното производство. По-специално условието за заетост на родителя на непребиваващия студент през непрекъснат период от пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ е заменено с условието за заетост на родителя на непребиваващия студент за период от най-малко пет години през референтен период от седем години преди датата на подаване на молбата за получаване на финансовата помощ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Г‑н Linares Verruga, студент в университета в Лиеж (Белгия), живее с родителите си, г‑жа Bragança Linares Verruga и г‑н Sousa Verruga, в Лонгви (Франция). Г‑жа Bragança Linares Verruga работи в Люксембург като наето лице от <DATE ISO="20040515">15 май 2004 г.</DATE>, с едно-единствено прекъсване между <DATE ISO="20111101">1 ноември 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20120115">15 януари 2012 г.</DATE> Г‑н Sousa Verruga работи в тази държава членка като наето лице между <DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE> и <DATE ISO="20110930">30 септември 2011 г.</DATE>, както и между <DATE ISO="20131204">4 декември 2013 г.</DATE> и <DATE ISO="20140106">6 януари 2014 г.</DATE> След като на <DATE ISO="20140201">1 февруари 2014 г.</DATE> създава предприятие в Люксембург, считано от тази дата той работи там като самостоятелно заето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В качеството си на студент г‑н Linares Verruga подава молба да му бъде отпусната за зимния семестър на академичната 2013/2014 година финансова помощ от люксембургската държава за висше образование във връзка с получаване на съответен диплом.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE> министърът на висшето образование и науката отказва да уважи тази молба за финансова помощ, като се позовава на неспазване на условията по член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131223">23 декември 2013 г.</DATE> г‑н Linares Verruga и родителите му подават жалба по административен ред срещу това решение. С решение от <DATE ISO="20140114">14 януари 2014 г.</DATE> министърът на висшето образование и науката отхвърля тази жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Г‑н Linares Verruga подава молба да му бъде отпусната от люксембургската държава и финансова помощ за висше образование за летния семестър на академичната 2013/2014 година. С решение от <DATE ISO="20140324">24 март 2014 г.</DATE> министърът на висшето образование и науката отказва да уважи тази молба за финансова помощ поради същите основания като посочените в решението му от <DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тогава г‑н Linares Verruga и родителите му сезират Tribunal administratif (Люксембург) на <DATE ISO="20140415">15 април 2014 г.</DATE> с жалба за изменение или за отмяна на решенията на министъра на висшето образование и науката от <DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, от <DATE ISO="20140114">14 януари 2014 г.</DATE> и от <DATE ISO="20140324">24 март 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Пред този съд г‑н Linares Verruga и родителите му твърдят по същество, че държавната финансова помощ за висше образование представлява семейно обезщетение по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7 стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>), на което всеки работник има право. При условията на евентуалност те твърдят, че тази помощ представлява социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, поради което предоставянето ѝ се подчинява на принципа на равно третиране, прогласен в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Люксембургското правителство изтъква, че посочената помощ не представлява семейно обезщетение по смисъла на Регламент № 883/2004 и оспорва приложимостта на Регламент № 1612/68 към спора в главното производство. Това правителство посочва също, че качеството на работник на единия от родителите на непребиваващия в Люксембург студент само по себе си си не е достатъчно, за да се признае правото на последния на държавна финансова помощ за висше образование. Според това правителство решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), позволява на националния законодател да обвърже предоставянето на такава помощ със спазването на условието пограничният работник да е работил в съответната държава членка през значителен период от време. В главното производство обаче съпрузите Verruga не отговаряли на това условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На първо място Тribunal administratif отхвърля довода на г‑н Linares Verruga и родителите му, че държавната финансова помощ за висше образование представлява семейно обезщетение по смисъла на Регламент № 883/2004. В това отношение този съд отбелязва, че посоченият регламент се отнася до обезщетенията, свързани със заплащането на задължителни вноски от наетите и самостоятелно заетите лица, и че дадено обезщетение попада в приложното му поле само ако покрива социален риск. Тribunal administratif обаче счита, че държавната финансова помощ за висше образование няма за цел да покрива такъв риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Според този съд посочената финансова помощ не може да се разглежда като компенсация за премахването на семейните надбавки за студентите, навършили 18 години. Като определя студентите за получатели на държавната финансова помощ за висше образование, люксембургският законодател иска да утвърди концепцията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>независимост на студента<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, а именно правото му да може да следва висше образование по свой избор, независимо от финансовото състояние и желанието на неговите родители, като цели по-специално да насърчи увеличаването на дела на завършилите висше образование лица сред пребиваващото в Люксембург население. Тribunal administratif подчертава в това отношение, че държавната финансова помощ за висше образование зависи само от академични условия и се предоставя под формата на стипендия или заем, чиито размери варират само в зависимост от личното финансово и социално положение на студента, както и от таксите за записване в негова тежест.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до доводите на г‑н Linares Verruga и родителите му, изведени от несъвместимостта на изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> с Регламент № 1612/68, Тribunal administratif счита, че доколкото финансирането на образование, предоставено от държава членка за децата на работници, представлява за работника мигрант социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, тази разпоредба е приложима към спора, разглеждан в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Тази юрисдикция освен това отбелязва, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът постановява, че условието за пребиваване, предвидено в член 2, буква b) от Закона за държавната финансова помощ за висше образование, изменен със Закона от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE>, представлява непряка дискриминация въз основа на гражданство между пребиваващите в Люксембург лица и лицата, които, без да пребивават в тази държава членка, са деца на погранични работници, които упражняват дейност в тази държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Според Тribunal administratif, макар в посоченото съдебно решение Съдът да приема, че люксембургският законодател може да изисква за целите на предоставянето на въпросната помощ пограничният работник, родител на студента, да е работил в Люксембург в продължение на определен минимален период, все пак Съдът не постановява, че подобно изискване трябва да представлява изключително условие и че петгодишната продължителност на заетостта в тази държава членка трябва да бъде единственият допустим критерий. Напротив, в същото решение Съдът поставя акцента върху прекомерно ограничителния характер на правило, отдаващо предимство само на един критерий за целите на оценката на степента на свързаност на пограничния работник с люксембургското общество, както и върху релевантността и обосновката на критерии, които позволяват да се установи разумна вероятност студентът да се завърне в Люксембург след края на обучението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Тribunal administratif отбелязва по-нататък, че държавната финансова помощ за висше образование е отказана на г‑н Linares Verruga поради прекъсване от два месеца и половина в упражняваната от майка му дейност като наето лице в Люксембург, въпреки факта че тя е упражнявала такава дейност в продължение на общ период от близо осем години, докато помощта не би била отказана, при същите условия, на работник, пребиваващ в посочената държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези условия Тribunal administratif иска да се установи дали не е прекомерно условието, предвидено в член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> Той отбелязва, че непряката дискриминация по принцип е забранена, освен ако е обективно обоснована, тоест може да гарантира осъществяването на легитимна цел и не надхвърля това, което е необходимо за постигането на тази цел. В това отношение този съд отбелязва, че люксембургското правителство изтъква като обосновка необходимостта да се гарантира, че съществува връзка между пограничния работник и люксембургското общество, която позволява да се предположи, че след като е ползвал държавната помощ, за да финансира обучението си, студентът, дете на такъв работник, ще се завърне в Люксембург, за да използва придобитите познания в полза на развитието на икономиката на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според Тribunal administratif люксембургското правителство е наясно с прекомерния и дискриминационен характер на изискването, предвидено в член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, тъй като Законът от <DATE ISO="20140724">24 юли 2014 г.</DATE> за държавната финансова помощ за висше образование замества условието за непрекъснат петгодишен период на трудова заетост с условието за общ петгодишен период на трудова заетост през референтен период от седем години с цел да позволи отчитането на прекъсванията на работата по-специално от периоди на безработица. Този съд обаче счита, че въпреки тази промяна на условията за предоставяне на посочената помощ въпросът за съвместимостта на изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> с<?PAGE NO="7"?> Регламент № 1612/68 още може да бъде от значение за постановяването на решение по разглежданите в главното производство решения на министъра на висшето образование и науката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При тези условия Tribunal administratif решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Дали условието спрямо непребиваващите във Великото херцогство Люксембург студенти, [което е] предвидено с член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> и изключва вземането предвид на какъвто и да било друг критерий за привързване, а именно да са деца на наети или самостоятелно заети лица, упражнявали дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, е обосновано от изтъкнатите от люксембургската държава съображения за образователна и бюджетна политика и подходящо, съответно пропорционално с оглед на определената цел, а именно да се насърчи увеличаването на дела на завършилите висше образование, като същевременно се гарантира, че тези лица, след като са се ползвали от възможността, предоставена от разглежданата система за помощ, да финансират образованието си, включително в чужбина, ще се завърнат в Люксембург, за да прилагат така придобитите си знания в полза на развитието на икономиката на тази държава членка?<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на непребиваващите студенти в зависимост от условието поне единият от родителите им да е работил в тази държава членка през минимален и непрекъснат период от пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, но не предвижда такова условие по отношение на пребиваващите в посочената държава членка студенти, с цел да насърчи увеличаването на процента на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът вече е разгледал люксембургската правна уредба за държавната финансова помощ за висше образование, която в този случай е произтичала от Закона за държавната финансова помощ за висше образование, изменен със Закона от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Така до Съда е отправен въпрос за съвместимостта на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 на национална правна уредба, която поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование в зависимост от условие за пребиваване на студента и по този начин въвежда различно третиране между лицата, които пребивават в Люксембург, и тези, които, без да пребивават в тази държава членка, са деца на погранични работници, упражняващи дейност в посочената държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Съдът приема, че различното третиране, произтичащо от факта, че по отношение на студентите — деца на погранични работници, е предвидено условие за пребиваване, представлява непряка дискриминация въз основа на гражданство, която по принцип е забранена, освен ако е обективно обоснована (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение Съдът постановява, че условието за пребиваване, предвидено в Закона за държавната финансова помощ за висше образование, изменен със Закона от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE>, може да осъществи признатата на равнището на Съюза цел от общ интерес да се насърчи следването на висше образование и да се увеличи значително процентът на пребиваващите в Люксембург лица, които притежават диплом за висше образование (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>За сметка на това, в анализа си на необходимия характер на условието за пребиваване Съдът приема, че то надхвърля необходимото за постигане на целта за увеличаване на процента на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование, доколкото възпрепятства възможността да се вземат предвид други обстоятелства, потенциално показателни за реалната степен на свързаност на заявителя на разглежданата финансова помощ с обществото или с пазара на труда в съответната държава членка, като обстоятелството, че единият от родителите, който продължава да осигурява издръжката на студента, е пограничен работник, който е нает трайно на работа в тази държава членка и вече е работил в последната от дълго време (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>След постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Законът от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE> изменя Закона за държавната финансова помощ за висше образование по такъв начин, че правото на получаване на тази помощ да обхване и студента, който не пребивава в Люксембург, при условие той да е дете на наето или самостоятелно заето лице — гражданин на Люксембург или на Европейския съюз, наето или упражняващо дейността си в Люксембург, и при условие това лице да е било наето или да е упражнявало дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата на студента за финансова помощ за висше образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>За да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, следва да се провери дали правна уредба като произтичащата от това изменение представлява евентуална дискриминация, и ако е така, дали е обективно обоснована.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По наличието на дискриминация</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, чието съдържание е формулирано по същия начин като това на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, работникът, който е гражданин на държава членка, има право на територията на другите държави членки на същите социални и данъчни предимства както работниците — местни граждани. От тази разпоредба се ползват еднакво както работниците мигранти, пребиваващи в приемащата държава членка, така и пограничните работници, които упражняват дейността си като заети лица в тази държава членка, като същевременно пребивават в друга държава членка (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971127">27 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meints</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:564">EU:C:1997:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Видно от постоянната съдебна практика, помощта за издръжка и за университетско обучение, завършващо с придобиването на професионална квалификация, представлява за работника мигрант социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), на което самото дете на работника мигрант може да се позовава, ако съгласно националното право тази помощ се предоставя пряко на студента (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920226">26 февруари 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bernini</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:89">EU:C:1992:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Принципът на равно третиране, закрепен както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 1612/68, забранява не само преките дискриминационни практики, основани на гражданство, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100413">13 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bressol и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑73/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:181">EU:C:2010:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Разглежданото в главното производство национално законодателство поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието за пребиваване на студента на люксембургска територия или — за студентите, които не пребивават на тази територия, в зависимост от условието да са деца на работници, които са били наети на работа или са упражнявали професионалната си дейност в Люксембург през непрекъснат период от най-малко пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ. Въпреки че се прилага еднакво за люксембургските граждани и за гражданите на други държави членки, такова условие за минимален и непрекъснат период на трудова заетост не е предвидено за студентите, които пребивават на люксембургската територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Такова разграничение, основаващо се на пребиваването, може да бъде по-неблагоприятно за гражданите на други държави членки, доколкото лицата, които не пребивават в съответната държава, са най-често чужди граждани (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>То следователно представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована. За да може да бъде обоснована, тя трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По наличието на легитимна цел</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В писменото си становище люксембургското правителство поддържа, че целта, преследвана с изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, е идентична със социалната цел, посочена като обосновка за приложимата правна уредба по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Тази цел се състои в значително увеличаване в Люксембург на частта от пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Впрочем в точки 53 и 56 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът приема, че социалната цел, посочена от люксембургското правителство като обосновка за приложимата правна уредба по делото, по което е постановено това съдебно решение, и целяща насърчаването към следване на висше образование, е цел от общ интерес, призната на равнището на Съюза. Всъщност действията, предприети от държава членка, за да осигури високо равнище на образование на пребиваващото в нея население, преследват легитимна цел, която може да обоснове непряка дискриминация въз основа на гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Остава да се провери дали условието за непрекъснат петгодишен период на трудова заетост към момента на подаване на молбата за стипендия за обучение е подходящо и необходимо за постигане на посочената цел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По подходящия характер на условието за минимален и непрекъснат период на трудова заетост</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Според люксембургското правителство, към чието мнение по същество се присъединяват датското и норвежкото правителство, условието за минимален и непрекъснат петгодишен период на трудова заетост в Люксембург цели да гарантира финансовите помощи да бъдат<?PAGE NO="10"?> получавани само от студентите, които поддържат с люксембургското общество връзка до такава степен, че съществува голяма вероятност от установяване в Люксембург и интегриране в люксембургския пазар на труда след завършване на висшето образование. Тази цел щяла да бъде постигната, ако родителят, пограничен работник, е нает трайно на работа в Люксембург и вече е работил там от дълго време, защото това представлявало релевантно обстоятелство за реалната степен на свързаност с обществото или с люксембургския пазар на труда. Такива обстоятелства позволявали да се предположи, че родителският пример ще може да повлияе с достатъчна степен на вероятност върху избора на студента за професионално развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Необходимо е, на първо място, да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, що се отнася до работниците мигранти и пограничните работници, фактът, че имат достъп до пазара на труда на дадена държава членка, по принцип създава достатъчна връзка на интегриране с обществото на тази държава, която им позволява да се ползват от принципа на равно третиране по отношение на работниците — местни граждани, що се отнася до социалните предимства (вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Връзката на интегриране е резултат по-специално от факта, че работниците мигранти допринасят за финансирането на социалните политики на приемащата държава членка с данъците и социалноосигурителните вноски, които плащат в тази държава поради упражняваната от тях дейност като наети лица. Те следователно трябва да могат да се ползват от тях при същите условия като работниците — местни граждани (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Все пак Съдът вече е приел, че непряко дискриминационна национална правна уредба, която ограничава предоставянето на пограничните работници на социални предимства по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 при липсата на достатъчна връзка с обществото, в което извършват дейност, без да пребивават там, може да бъде обективно обоснована и пропорционална на преследваната цел (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hartmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑212/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:437">EU:C:2007:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Geven</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑213/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:438">EU:C:2007:438</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070911">11 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hendrix</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑287/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:494">EU:C:2007:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Така в точки 26 и 28—30 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Geven</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:438">EU:C:2007:438</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът постановява, че член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 допуска законодателство на държава членка, което предвижда възможността за получаване на социално предимство по смисъла на тази разпоредба само за работниците, които с избора на пребиваването си са създали реална връзка с обществото в тази държава членка, както и — що се отнася до пограничните работници, които упражняват професионална дейност в посочената държава членка, но същевременно пребивават в друга държава членка — за тези, които упражняват професионална дейност, надвишаваща прага на минимална трудова заетост, защото обективният принос за националния трудов пазар също е приет за валидно доказателство за интегриране в обществото на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В приложимата правна уредба по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), условието за предварително пребиваване на студента в Люксембург е прието за единственото условие, годно да установи връзката с тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Съдът постановява, че такова условие за пребиваване може да осъществи целта да се насърчи следването на висше образование и да се увеличи значително процентът на пребиваващите в Люксембург лица, които притежават диплом за висше образование, но че има прекомерно ограничителен характер (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).<?PAGE NO="11"?> Всъщност наличието на разумна вероятност ползващите се от помощта лица да се завърнат, за да се установят в Люксембург и да се включат в пазара на труда в тази държава членка, за да допринесат за икономическото ѝ развитие, може да се установи от обстоятелства, различни от такова условие (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Сред тези обстоятелства Съдът посочва, че наличието на трудова заетост на родителите на съответния студент с голяма продължителност в държавата членка, отпускаща исканата помощ, може да е подходящо за установяването на реалната степен на свързаност с обществото или с пазара на труда в тази държава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В настоящия случай, както в делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), първо, получателите на финансовата помощ не са самите работници, а техните непребиваващи в Люксембург деца, които възнамеряват да учат или в Люксембург, или в която и да е друга държава, и второ, връзката с люксембургското общество в това отношение може да не е толкова явна, що се отнася до децата на пограничните работници, отколкото що се отнася до децата на работниците мигранти, пребиваващи в Люксембург.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>При тези обстоятелства изглежда оправдано държавата, отпускаща помощта, да се стреми да гарантира, че пограничният работник действително има връзка на интегриране с люксембургското общество, като изисква свързаност, която е достатъчна за справяне с опасността от появата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>туризъм за получаване на стипендии за образование<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, изтъкната от правителствата, представили становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В това отношение следва да се приеме, че условието за минимален период на трудова заетост в Люксембург на родителя — пограничен работник, изисквано от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, за да могат децата на пограничните работници да поискат да им се предостави държавната финансова помощ за висше образование, е годно да установи такава свързаност на тези работници с люксембургското общество, както и разумна вероятност за завръщане на студента в Люксембург след завършване на обучението му.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По необходимия характер на условието за минимален и непрекъснат период на трудова заетост</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>За да съответства на правото на Съюза, условието за минимален и непрекъснат период на трудова заетост към момента на подаване на молбата за финансова помощ не трябва да надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В точка 76 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът приема, че като е предвидило условие за пребиваване като разглежданото в делото, по което е постановено това съдебно решение, Великото херцогство Люксембург е отдало предимство на обстоятелство, което не е било непременно единственото показателно за реалната степен на свързаност на заинтересованото лице с тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Съдът посочва в този смисъл, че достатъчната свързаност на студента с Великото херцогство Люксембург, позволяваща да се направи извод за разумна вероятност той да се завърне, за да се установи в тази държава членка и да се включи в нейния пазар на труда, може да произтича и от обстоятелството, че този студент пребивава сам или c родителите си в държава членка, граничеща с Великото херцогство Люксембург, и че от дълго време родителите му работят в Люксембург и живеят в близост до тази държава членка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Относно възможностите, с които разполага люксембургският законодател, Съдът отбелязва, че доколкото предоставяната помощ се състои например от заем, една система на финансиране, която поставя отпускането на този заем, дори изплащането му или неговото невръщане, в зависимост от условието студентът, който се ползва от финансирането, след като завърши образованието си в чужбина, да се завърне в Люксембург, за да работи и да пребивава в тази държава, би могла да позволи да се постигне преследваната цел, без да нанася вреда на децата на пограничните работници (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Освен това, за да се избегне опасността от появата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>туризъм за получаване на стипендии за образование<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и да се гарантира, че пограничният работник има достатъчна връзка с люксембургското общество, Съдът споменава в точка 80 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), възможността предоставянето на финансовата помощ да се постави в зависимост от условието пограничният работник, родител на студент, който не пребивава в Люксембург, да е работил в тази държава членка в продължение на определен минимален период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В това отношение люксембургското правителство изтъква, че националният законодател е използвал възможността, която му е предоставена от точка 80 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), основавайки се по аналогия на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, който препраща към условията за придобиване на право на постоянно пребиваване, посочени в член 16, параграф 1 от тази директива. Впрочем последната разпоредба предвижда изрично придобиването на правото на постоянно пребиваване от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>граждани[те] на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Все пак, както посочва генералният адвокат в точки 83—85 от заключението си, предложената от люксембургското правителство аналогия с член 16, параграф 1 и с член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 не е релевантна, за да обоснове изискването за непрекъснат срок на трудова заетост от пет години, наложено от разглежданата в главното производство национална правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Всъщност член 16 от Директива 2004/38, който предвижда условие за минимална продължителност на непрекъснато пребиваване, за да се гарантира предоставянето на правото на постоянно пребиваване на лицата, установени дългосрочно в приемащата държава членка, се вписва, както Съдът впрочем изрично е подчертал в точка 80 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в контекст, различен от този на равното третиране между работниците — местни граждани, и работниците мигранти. Освен това член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 изрично посочва, че предоставената с тази разпоредба възможност да се откаже отпускане преди придобиването на правото на постоянно пребиваване на финансова помощ за издръжка за обучение, включително и за професионално обучение, състояща се от безвъзмездна помощ или студентски заеми, се прилага единствено за лица, различни от работници или самостоятелно заети лица, лица, които запазват такъв статус и членовете на техните семейства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Следователно Съдът се е позовал в точка 80 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на член 16, параграф 1 и на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 единствено за да илюстрира по какъв начин правото на Съюза позволява, в контекста на икономически неактивните граждани на Съюза, да се избегне опасността от появата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>туризъм за получаване на стипендии за образование<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че в главното производство правото да получи държавната финансова помощ за висше образование е отказано на г‑н Linares Verruga, въпреки че неговите родители са работили в Люксембург за общ период над пет години само с няколко кратки прекъсвания през петте години, предхождащи подаването на молбата за финансова помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Норма като предвидената в разглежданото в главното производство национално законодателство, която поставя предоставянето на непребиваващите студенти на финансова помощ за висше образование в зависимост от условието да имат родител, който е работил в Люксембург непрекъснато за минимален период от пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, без да позволява на компетентните органи да предоставят тази помощ, когато, какъвто е случаят в главното производство, родителите с няколко кратки прекъсвания са работили в Люксембург от дълго време, в случая близо осем години, през периода, предхождащ подаването на тази молба, съдържа ограничение, което надхвърля необходимото за постигането на легитимната цел, насочена към увеличаване на броя на лицата с дипломи за висше образование сред пребиваващото население, тъй като такива прекъсвания не могат да нарушат връзката между заявителя на финансовата помощ и Великото херцогство Люксембург.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Предвид всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на непребиваващите студенти в зависимост от условието поне единият от родителите им да е работил в тази държава членка през минимален и непрекъснат период от пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, но не предвижда такова условие по отношение на пребиваващите в посочената държава членка студенти, с цел да насърчи увеличаването на процента на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на непребиваващите студенти в зависимост от условието поне единият от родителите им да е работил в тази държава членка през минимален и непрекъснат период от пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, но не предвижда такова условие по отношение на пребиваващите в посочената държава членка студенти, с цел да насърчи увеличаването на процента на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>