<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-308/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0308</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:528">EU:C:2018:528</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Y. Bot — Дело C‑308/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Kuhn</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180704">4 юли 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑308/17</HT></P><P>Hellenische Republik</P><P>срещу</P><P>Leo Kuhn</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Облигации, емитирани от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Участие в преструктурирането на публичния дълг</KEYWORD><KEYWORD>Едностранно ретроактивно изменение на условията по заема</KEYWORD><KEYWORD>Клаузи за колективно действие</KEYWORD><KEYWORD>Иск срещу държавата, предявен от частни кредитори, които държат тези облигации като физически лица</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност на държавата за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>acta iure imperii<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Специална компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 1, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност по дела, свързани с договор —Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>задължение, поето доброволно от една страна към друга<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>място на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/></KEYWORD><KEYWORD>Условия за записване на държавен облигационен заем</KEYWORD><KEYWORD>Последователни прехвърляния на вземане</KEYWORD><KEYWORD>Реално място на изпълнение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>главното задължение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/></KEYWORD><KEYWORD>Плащане на лихви</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Увод</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Hellenische Republik (Република Гърция) и г‑н Leo Kuhn във връзка с искане за изпълнение на условията по облигационен заем, свързани с емитирани от тази държава членка облигации, на които същият е бил приносител, респ. за изплащане на обезщетение за вреди поради неизпълнението на тези условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>За да се измерят пълното значение и цялостният обхват на това искане, се налага то да бъде поставено в по-широк контекст.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>От една страна, това производство, което се отнася до преструктурирането на гръцкия публичен дълг, осъществено през март 2012 г. с участието на частния сектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><HT TYPE="ITALIC">Private sector involvement</HT> (PSI). За преглед на някои образувани след това германски производства вж. <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. The legal consequences of sovereign insolvency – a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring. — Maastricht Journal of European and Comparative Law, Sage Publishing, New York, 2017, Vol. 24, No 3, 399—423, и по-специално 408—413.</P></NOTE>, не е изолиран случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>От друга страна, значението на поставените от запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) въпроси относно компетентността далеч надхвърля традиционно считаните за трудни при разглеждането на поставената за тълкуване разпоредба технически аспекти. Това се дължи преди всичко на развитието на заемните техники на държавите, както и на икономическите и политическите предизвикателства, които са причина разглеждането на споровете, свързани с държавен дълг, по съдебен ред да се счита за изключително чувствителна тема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Всъщност изборът за финансирането на пазарите да се използват облигационни заеми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Тази промяна настъпва през 80-те години на миналия век. Преди това дълговете са основно от банков характер.</P></NOTE> довежда до усложняване на управлението на държавния дълг, тъй като договорните механизми не са пригодени към разнообразието от кредитори — които могат да бъдат публични, частни, институционални или физически лица — и преди всичко поради липсата на координация между тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Затова при настъпване на криза с държавния дълг съдбата на процедурата по преструктуриране се решава в съда, тъй като общо и организирано производство по несъстоятелност на държавите липсва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Споровете се разглеждат от различни ъгли. Някои приносители искат да не бъдат третирани по-неблагоприятно от приносителите, които не са приели намаляването на стойността (<HT TYPE="ITALIC">haircut</HT>) и се опитват да наложат по съдебен ред изпълнението на вземането си, което държавата вече не е в състояние да удовлетвори. Други правят опити да се възползват от това положение, като се впускат в спекулативни инвестиции.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Ето защо сложните правни проблеми, възникващи вследствие на умножаването на производствата и тяхното интернационализиране, не могат да се разглеждат изолирано от икономическия контекст, в който трябва да бъдат разрешавани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Аржентинският дълг е пример за това какви могат да са икономическите последици от излагането на държавата заемател на съдебната стратегия на инвеститорите. Не може да се пренебрегне фактът, че това има своята финансова цена, че тази цена се пресмята, има значение за избора на приложимото право и обуславя бъдещата способност на държавата да получава нови заеми.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Когато през 2012 г. се извършва преструктуриране на гръцкия дълг в нечуван дотогава размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Или 205 милиарда евро вземания на частни кредитори, за сравнение аржентинският дълг е в размер на около 90 милиарда щатски долара (USD) (около 76,22 милиарда евро).</P></NOTE>, традиционно срещаните до онзи момент трудности се представят в нова светлина, тъй като ценните книжа са емитирани в евро и съществува риск от възникване на системна криза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Обстоятелството, че съществена част от държавните облигации се държат от банки, засилва този риск.</P></NOTE>. Това оправдава използването на финансови и правни решения, чиято изключителност обяснява остротата на поставените за разрешаване проблеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз вече имаше повод да разгледа деликатния въпрос относно последиците от това преструктуриране за правата на приносителите на гръцки облигации през призмата на връчването на съдебните актове, т.е. в напреднал етап на съдебния спор преди разглеждането по същество, в решение от <DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, Fahnenbrock и др. (C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fahnenbrock и др.<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:383">EU:C:2015:383</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Оттогава са постановени и още решения на европейски съдилища, сезирани от голям брой други приносители на гръцки облигации, които преследват същата цел, а именно да наложат спазването на своите договорни права, респ. да получат обезщетение за твърдените вреди.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Така с решение от <DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE>, Accorinti и др./ЕЦБ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Общият съд на Европейския съюз отхвърля предявения на <DATE ISO="20130211">11 февруари 2013 г.</DATE> от над 200 частни държатели на гръцки ценни книжа, повечето от които с италианско гражданство, иск за обезщетение за вредите, претърпени от ищците вследствие по-конкретно на приемането от Европейската централна банка (ЕЦБ) на Решение от <DATE ISO="20120305">5 март 2012 година</DATE> относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2012">ОВ L 77, 2012 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, както и на други мерки на ЕЦБ, свързани с преструктурирането на гръцкия публичен дълг. Впоследствие, с решение от <DATE ISO="20170124">24 януари 2017 г.</DATE>, Nausicaa Anadyomène и Banque d’escompte/ЕЦБ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑749/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:21">EU:T:2017:21</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Общият съд отхвърля искането за обезщетение, предявено на <DATE ISO="20151221">21 декември 2015 г.</DATE> от търговски банки, като изключва всякаква отговорност на ЕЦБ в потвърждение на собственото ѝ решение по отношение на физическите лица — държатели на гръцки дългови инструменти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Освен това Европейският съд по правата на човека разглежда жалбите, подадени през септември и октомври 2014 г. от <FT TYPE="NUMBER">6320</FT> лица с гръцко гражданство, които в качеството си на физически лица са приносители на гръцки държавни облигации на стойност между <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> и <FT TYPE="NUMBER">1510000</FT> EUR, и свързани с принудителното им участие в намаляването на гръцкия публичен дълг чрез замяна на облигациите им с други с по-ниска стойност. С решение от <DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>ЕСПЧ, решение по дело Mamatas и др. с/у Гърция от <DATE ISO="20160721">21 юли 2016 г.</DATE>, CE:ECHR:2016:0721JUD006306614, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>решение Mamatas<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NOTE> този съд единодушно постановява, че не е налице нарушение нито на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> и наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. В съобщението си за медиите секретарят на Европейския съд по правата на човека обяснява следното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>следователно Съдът постановява, че ищците не са понесли специфична прекомерна тежест, по-специално предвид широката свобода на преценка на държавите в тази област и с оглед на понижаването на пазарната стойност на ценните книжа, без друго вече засегната от намалената платежоспособност на държавата, която вероятно нямаше да е в състояние да изпълни задълженията си по предвидените в старите ценни книжа клаузи преди влизането в сила на новия закон. Съдът счита също така, че клаузите за колективно действие и преструктурирането на публичния дълг са подходяща и необходима мярка за намаляването на публичния дълг и за предотвратяването на спирането на плащанията от страна на държавата; че инвестициите в облигации не са безрискови и че ищците е трябвало да съзнават несигурността и рисковете от евентуална загуба на стойност на своите ценни книжа с оглед на големия дефицит и високата задлъжнялост на Гърция дори преди кризата от 2009 г.<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></NOTE>, нито на член 14 от ЕКПЧ във връзка с член 1 от този протокол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>В съобщението си за медиите секретарят на Европейския съд по правата на човека добавя следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[с]ъдът постановява също така, че процедурата по замяна не е дискриминационна, по-специално предвид трудността да се установи местоположението на приносителите на облигации на този нестабилен пазар и да се определят точни критерии за разграничаване между тях, както и предвид риска от излагане на опасност на цялата операция с катастрофални последици за икономиката и необходимостта да се действа бързо за преструктурирането на дълга<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Понастоящем Съдът е приканен да допълни анализа си, като се произнесе по правилата, приложими за определянето на компетентността на сезирания съд, в продължение на решение Fahnenbrock и др. и на решение от <DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, Kolassa (C‑375/13, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kolassa<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), що се отнася до естеството на правоотношенията между емитента на държавна ценна книга и нейния приобретател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Във връзка с поставените от запитващата юрисдикция въпроси, както и със становищата на страните, Съдът трябва най-напред да провери дали спорът в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, който съгласно член 1, параграф 1 се прилага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>по граждански […] дела<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, с изключение по-специално на отговорността на държавата за действия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii). Ако спорът попада в приложното поле на този регламент, по-нататък ще трябва да се установи дали той може да бъде квалифициран като спор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>по дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от този регламент, както е тълкуван от Съда, в който се предвижда правило за специална<?PAGE NO="4"?> компетентност, дерогиращо общото правило за компетентност на съдилищата на държавата членка по местоживеене на ответника. Накрая, ако случаят е такъв, е уместно да се определи кое е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, на което се основава искането, по смисъла на член 7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В края на своя анализ предлагам — само при условията на евентуалност — отговори на двата последни въпроса, отнасящи се до условията за прилагане на правилото за специална компетентност, предвидено в член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Всъщност поддържам основно, че спорът не попада в приложното поле на този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съображения 4, 15 и 16 от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Който съгласно член 66 от този регламент се прилага само по отношение на съдебните производства, образувани след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE></P></NOTE> гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>(4)</NO.P><TXT>Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент, който попада във включващия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>общите разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> раздел 1 от глава II (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, който е включен в раздел 2 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) пак от глава II, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В текста на този регламент на немски език се прави разлика между две възможности, като се визира буквално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>мястото, където задължението е изпълнено<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>[мястото, където задължението] следва да бъде изпълнено<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Текстът на гръцки език гласи следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>os pros diaforés ek symváseos, enópion tou dikastiríou tou tópou ópou ekpliróthike í ofeílei na ekplirotheí i parochí<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, което означава: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото, където задължението е изпълнено или трябва да бъде изпълнено<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Гръцкото право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно акта за преюдициално запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Тъй като запитващата юрисдикция само е обобщила приложимите разпоредби, цитатите от разпоредбите на гръцкия закон по-долу са взети от писмените становища на гръцкото правителство.</P></NOTE> Република Гърция емитира държавни облигации в Гърция под формата на безналични ценни книжа (вземания, записани в регистъра на публичния дълг), спрямо които се прилага гръцкото право и които се търгуват на атинската борса. Тези безналични ценни книжа са регистрирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съгласно член 5, параграф 2 от Nómos 2198/1994 — Áfxisi apodochón dimosíon ypallílon en génei, sýnapsi daneíon ypó tou Ellinikoú Dimosíou kai dimiourgía stin Trápeza tis Elládos Systímatos Parakoloúthisis Synallagón epí Títlon me Logistikí Morfí (Ávloi Títloi) kai álles diatáxeis (Закон № 2198/1994 за увеличаването на възнагражденията на държавните служители като цяло, тегленето на облигационни заеми от страна на гръцката държава; създаването в Централната банка на Гърция на система за проследяване на сделките със записани по сметка ценни книжа (безналични ценни книжа), и други разпоредби) от <DATE ISO="19940322">22 март 1994 г.</DATE> (FEK Α’ 43/<DATE ISO="19940322">22.3.1994</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Закон № 2198/1994<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), „заемите и техните подвидове (ценни книжа) се проследяват посредством записване в безналичната система […], управлявана от гръцката централна банка. Лихвите по ценните книжа също се проследяват чрез записване в безналична форма, когато са предмет на самостоятелна трансакция, като останалите разпоредби на настоящата глава се прилагат mutatis mutandis. Записите, засягащи срока до падежа, обслужването и погасяването на заемите от името на Република Гърция, се извършват от гръцката централна банка.</P></NOTE> в безналичната система на гръцката централна банка, съдържаща сметките, открити на името на всеки, който е допуснат до участие в нея от управителя на централната банка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Съгласно член 6, параграф 1 от този закон <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[о]свен гръцката държава и гръцката централна банка в качеството ѝ на администратор в системата участват юридически или физически лица (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>участниците<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), обозначени по категории или номинално с решение на управителя на гръцката централна банка. […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 2 от посочения закон участниците в безналичната система на гръцката централна банка могат да предоставят права по дадена облигация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>От текста на този член, цитиран в становището на гръцкото правителство или на Република Гърция в качеството ѝ на ответник, е видно, че в случая става дума за цесия или прехвърляне на произтичащото от ценната книга право на собственост.</P></NOTE> на трети лица (инвеститори), но такава правна сделка поражда правно действие само в правоотношението между засегнатите страни по сделката и категорично не поражда правно действие в полза или в ущърб на Република Гърция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 4 от Закон № 2198/1994 предвижда, че облигацията се прехвърля с кредитирането с нея на сметката на участника.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 5—7 от този закон улеснява разбирането на описаната от запитващата юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>система<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Той гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.005"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>5.</NO.PARAG><ALINEA>Сметките на участниците се поддържат в системата. Сметките на инвеститорите се поддържат по партидите на участниците.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Сметките в системата, както и тези по партидите на участниците, са разделени по категории ценни книжа с общи характеристики.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>За всеки участник в системата се поддържат отделни сметки, от една страна, за ценните книжа в собствения му портфейл, и от друга страна, за тези в портфейла на неговите клиенти — инвеститори. В портфейлната сметка за инвеститорите, която се поддържа за всеки участник, са обединени всички инвеститори на участника<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Член 8 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Вземания на инвеститорите<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>) от посочения закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Вземането на инвеститора, което произтича от държана от него ценна книга, е само срещу участника, по чиято партида се поддържа сметката му. Ако държавата не изпълни задълженията си по параграф 6 от този член, вземането на инвеститора, произтичащо от държаната от него ценна книга, е само срещу държавата.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="008.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>С превеждането на главницата и на дължимите лихви от държавата в гръцката централна банка задълженията на държавата се погасяват. На датата на падежа на заема гръцката централна банка разпределя на всеки участник главницата и лихвите, дължими по ценните книжа. Посоченият по-горе превод води до погасяване на задълженията на гръцката централна банка.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Освен това в Nómos 4050/2012 — Kanónes tropopoiíseos títlon ekdóseos í engyíseos tou Ellinikoú Dimosíou me symfonía ton Omologioúchon (Закон № 4050/2012, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Правила за изменение на ценни книжа, емитирани или гарантирани от гръцката държава, със съгласието на държателите на облигации<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>FEK A’ 36/<DATE ISO="20120223">23.2.2012</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Закон № 4050/2012<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></NOTE> от <DATE ISO="20120223">23 февруари 2012 г.</DATE> се предвижда, че до държателите на някои гръцки държавни облигации се отправя предложение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>преструктуриране<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Този термин, използван от запитващата юрисдикция, присъства и в решение Fahnenbrock и др. (точка 8). Според мен е уместно да се направи разграничение между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>преструктурирането на публичния дълг<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и предложението за участие в него, състоящо се в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>изменение на допустимите ценни книжа<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 1, параграф 2 от Закон № 4050/2012, който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Министерският съвет по предложение на Ypourgoú Oikonomikón (министър на финансите, Гърция) взема решение за започване на процедурата по изменение на допустимите ценни книжа от държателите на облигации, определя допустимите ценни книжа и в случай на замяна определя номиналния капитал или размер, лихвения процент или доходността, срока до<?PAGE NO="7"?> падежа, правото (на Обединеното кралство или друго), което ще се прилага спрямо новите ценни книжа, емитирани от гръцката държава, и упълномощава Organismós Diacheírisis Dimósiou Chréous (Агенция за управление на публичния дълг, Гърция) да отправи една или повече покани от името на гръцката държава.</ALINEA><ALINEA>С тази покана посочените в нея държатели на допустими ценни книжа се приканват да решат в рамките на определен срок дали да приемат предложеното от гръцката държава изменение на допустимите ценни книжа в съответствие с предвидената в този член процедура<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Закон 4050/2012 предвижда въвеждането на клауза за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>преструктуриране<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Термин, използван от запитващата юрисдикция, който фигурира и в точка 8 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>клауза за колективно действие<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>ККД<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>), която позволява първоначалните условия по облигационния заем да се изменят с решения, приети с квалифицирано мнозинство от все още дължимия капитал, и която важи и по отношение на малцинството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В точка 9 от решение Fahnenbrock и др. се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[с]ъгласно член 1, параграф 4 от посочения закон изменението на съответните ценни книжа изисква кворум, представляващ 50 % от общия брой [на] съответните неизплатени облигации, и квалифицирано мнозинство, съответстващо на две трети от капиталовото участие<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>За да се допълни обобщението в точка 10 от посоченото решение, е уместно да се възпроизведе цитираният от гръцкото правителство член 1, параграф 9 от този закон, който предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Считано от датата на публикуване на постановлението на Министерски съвет за неговото одобрение в <HT TYPE="ITALIC">Държавен вестник на Република Гърция</HT>, решението на държателите на облигации, заверено от администратора на процедурата, поражда действие erga omnes, има обвързваща сила за всички държатели на облигации и инвеститори в допустими ценни книжа и има предимство спрямо евентуалните общи или специални разпоредби на който и да е законов, подзаконов акт или споразумение, които му противоречат. При замяна на допустими ценни книжа чрез регистриране на нови ценни книжа в системата допустимите ценни книжа, които са заменени с нови, автоматично се отменят, което води до погасяването на всяко произтичащо от тях право или задължение, включително на всички права и задължения, които в някакъв момент са били част от тях<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 11 от Закон № 4050/2012, цитиран и в решение Mamatas (§ 48), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Разпоредбите на този член целят да защитят първостепенния обществен интерес, те са императивни и пряко приложими, имат предимство спрямо евентуалните общи или специални разпоредби на който и да е законов, подзаконов акт или споразумение, които им противоречат, […] и тяхното прилагане не поражда и не задейства договорни или законови права в полза на държателя на облигациите или на инвеститора, нито договорно или правно задължение в ущърб на емитента или гаранта на ценните книжа […], с изключение на изрично предвидените в този член<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактическата обстановка и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Г‑н Kuhn, с местоживеене във Виена (Австрия), придобива чрез установена в Австрия банка депозитар, действаща като комисионер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Както уточнява португалското правителство в своето писмено становище, този термин означава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>[в] качеството си на финансов посредник банката получава, прехвърля и изпълнява нареждането за записване, направено от заявителя, като осъществява операция за чужда сметка<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></NOTE>, облигации с номинална стойност <FT TYPE="NUMBER">35000</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Това е размерът на записания облигационен заем съгласно документа, представен в приложение 1 към писменото становище на Република Гърция. Там също така се уточнява, че кодът <HT TYPE="ITALIC">International Securities Identification Number</HT> (ISIN) на облигациите съответства на фигуриращия в <HT TYPE="ITALIC">offering circular</HT> (проспект за емисия облигации) от <DATE ISO="20090216">16 февруари 2009 г.</DATE> Съгласно този документ датата на матуритета или на падежа, т.е. датата, на която облигациите трябва да бъдат възстановени на приносителя в съответствие с номиналната им стойност, е определена на <DATE ISO="20120320">20 март 2012 г.</DATE> Преди датата на падежа в замяна на заетия капитал приносителят трябва да получи лихви или купон. В разглеждания случай лихвеният процент е определен на 4,3 % годишно и г‑н Kuhn твърди, че тези лихви са му били изплатени.</P></NOTE>, които са емитирани от Република Гърция и спрямо които се прилага гръцкото право. Тези държавни облигации се записват с кредитирането с тях на управляваната от банката депозитар сметка за ценни книжа, чийто титуляр е г‑н Kuhn<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Според запитващата юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[и]щецът в първоинстанционното производство твърди, че се явява титуляр на местна сметка за ценни книжа, открита в банката депозитар, както и собственик на държавни облигации, записани в тази сметка за ценни книжа<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</P></NOTE>. Става дума за ценни книжа на приносител, които в съответствие с условията по облигационния заем предоставят право на погасяване на стойността на главницата на падежа и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>точно плащане<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Т.е. на плащане на лихви.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че тези облигации, спрямо които се прилага гръцкото право и които са търгувани на атинската борса, са емитирани от гръцката държава в Гърция под формата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>безналични ценни книжа<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, т.е. вземания, вписани в регистъра на публичния дълг. Те са регистрирани в безналичната система на гръцката централна банка, в която допуснатите от управителя на централната банка участници в тази система имат открити сметки на свое име.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция и от разпоредбите на Закон № 2198/1994, и от условията по разглеждания държавен облигационен заем следва, че участниците в посочената система най-напред са държатели на и кредитори по тези облигации, прехвърлени с кредитирането с тях на собствените им сметки, преди да предоставят свързаните с тези облигации права на трети лица инвеститори, като този правен акт поражда действие само по отношение на засегнатите лица, но не и по отношение на Република Гърция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>След приемането на Закон № 4050/2012 Република Гърция конвертира придобитите от г‑н Kuhn облигации, като ги заменя с нови държавни облигации с по-ниска номинална стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно твърденията на г‑н Kuhn до датата на конвертирането Република Гърция е изплащала лихвите по сметка, открита на негово име в установена в Австрия банка. Същата уточнява, че г‑н Kuhn продава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В съдебното заседание представителят на г‑н Kuhn потвърди продажбата на тези ценни книжа.</P></NOTE> конвертираните облигации за <FT TYPE="DECIMAL">7831,58</FT> EUR, вследствие от което понася вреди в размер на <FT TYPE="DECIMAL">28673,42</FT> UR, сума, съответстваща на номиналната стойност на облигациите при настъпването на падежа на <DATE ISO="20120220">20 февруари 2012 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Тази дата, фигурираща в акта за преюдициално запитване, не съответства нито на датата в преписката по делото, от която личи, че падежът на придобитите от г‑н Kuhn облигации е определен на <DATE ISO="20120320">20 март 2012 г.</DATE>, нито на датата съгласно Закон № 4050/2012, нито на уточнението, че г‑н Kuhn е продал конвертираните облигации.</P></NOTE>, ведно с лихвите и разноските.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства г‑н Kuhn предявява иск пред Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Безспорно е, че искът е предявен след <DATE ISO="20150109">9 януари 2015 г.</DATE></P></NOTE>, с който иска изпълнение на условията по разглеждания облигационен заем, респ. обезщетение за вреди поради тяхното неизпълнение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20160108">8 януари 2016 г.</DATE> тази юрисдикция приема, че няма международна компетентност да разгледа делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE> сезираният с въззивна жалба срещу това определение Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия) отхвърля възражението за липса на компетентност на австрийските съдилища с мотива, че г‑н Kuhn черпи претенцията си не от гръцки законодателен акт, а от първоначалните условия по разглеждания държавен облигационен заем, и че компетентният съд се определя от приложимото според страните гръцко право, като в конкретния случай това е съдът по местоживеенето на кредитора, което е мястото на изпълнение на паричното задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Република Гърция обжалва това определение с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>извънредна ревизионна жалба<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според последната, доколкото г‑н Kuhn иска Република Гърция да изпълни условията по разглеждания държавен облигационен заем, той правилно се позовава на твърдяното правоотношение между него в качеството му на приобретател на държавните облигации и Република Гърция в качеството ѝ на емитент на тези облигации, така че е налице свързано с договор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>(вторично)<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> право на иск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Този текст е възпроизведен дословно от преюдициалното запитване.</P></NOTE> на основание член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Освен това тя приема, от една страна, че г‑н Kuhn предявява право да търси изпълнение на условията по облигационния заем, произтичащо от обещанието на Република Гърция за плащане в качеството ѝ на длъжник по вземането от облигацията, и от друга страна, че емитиранетo на облигациите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>(дългови ценни книжа на приносител)<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Този текст е възпроизведен дословно от преюдициалното запитване.</P></NOTE> не може да бъде приравнено на действие iure imperii. Оттук тя стига до извода, че спорът може да бъде отнесен към гражданските и търговските дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент […] № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?</P></ITEM><ITEM><P>в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Или иначе казано, по сметка на приносителя на ценни книжа.</P></NOTE>]?</P></ITEM><ITEM><P>обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>С трите си преюдициални въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в случай като разглеждания по главното производство, в който дадено лице е придобило чрез банка депозитар облигации, емитирани от държава членка, и предявява вземане срещу последната, позовавайки се на условията по облигационния заем, член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> се определя от условията по заема при емитирането на тези облигации, независимо от последващите им прехвърляния, или от мястото на ефективното изпълнение на условията по заема, като например плащането на лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следва да се уточни, че Република Гърция, както и гръцкото и италианското правителство поддържат, че спорът по главното производство не попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, доколкото същият като цяло се основава на суверенното право на всяка държава членка да приема закони за преструктурирането на публичния си дълг, и не може да бъде отнесен към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) с мотива, че между държавата членка и приносителя на държавни ценни книжа не е налице договорно правоотношение. Ето защо Съдът трябва най-напред да определи дали искът може да се квалифицира като свързан с гражданско и търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. като примери за случаи, в които въпросът не е поставен от запитващата юрисдикция, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021001">1 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Henkel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:555">EU:C:2002:555</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090428">28 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Apostolides</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:271">EU:C:2009:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siemens Aktiengesellschaft Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑102/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:607">EU:C:2016:607</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Само при положителен отговор на този въпрос Съдът ще трябва да се произнесе по изложения по-горе втори преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Попада ли спорът в приложното поле на Регламент № 1215/2012?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>За да приеме, че спорът може да се отнесе към гражданските и търговските дела, запитващата юрисдикция се позовава на решение Fahnenbrock и др., след като констатира, че ищецът търси изпълнение на условията по облигационен заем, респ. обезщетение за вреди поради тяхното неизпълнение от държавата ответник, емитирала държавните облигации, изхождайки от обещанието на последната да плати в качеството ѝ на длъжник по вземането от облигацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. The legal consequences of sovereign insolvency – a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring. Op. cit., и по-специално р. 413, където изборът на това основание от ищците е обяснен с решение Fahnenbrock и др. (т. 57).</P></NOTE>. Макар че донякъде това сближаване изглежда уместно, мнението ми за изводите, които трябва да бъдат направени от него, е фундаментално различно, тъй като считам, че анализът на компетентността трябва да стъпи на друга основа, както ще разгледам по-нататък.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обхвата на решение Fahnenbrock и др.</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до първата точка на сближаване, може да се отбележи, че предметът на спора, който възниква в почти аналогична фактическа обстановка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>За разлика от ищците в предходните дела, г‑н Kuhn е продал конвертираните облигации и се позовава на намаляването на стойността им спрямо определената в първоначалните условия по облигационния заем, вследствие на прилагането на Закон № 4050/2012.</P></NOTE>, е сходен, доколкото в едното от делата (Kickler и др., C‑578/13), въз основа на които Съдът постановява решение Fahnenbrock и др., освен изплащането на обезщетение за вреди държателите на гръцки облигации искат от Република Гърция изпълнение на договорните задължения по първоначалните облигации с настъпил падеж. Причината за искането във всички случаи е нарушение на правата и задълженията по договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Следователно не става дума за съдебен спор, с който се цели извършването на контрол за законосъобразност. В това отношение Закон № 4050/2012 е бил предмет на контрол за съответствие с конституцията (вж. решение на Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) от <DATE ISO="20140321">21 март 2014 г.</DATE>, № 1116/2014 и № 1117/2014) и на контрол за съответствие с международните договори (вж. решение Mamatas).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства особено важна е втората точка на сближаване, доколкото Съдът се е произнесъл по тълкуването на член 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071113">13 ноември 2007 година</DATE> относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="324" PAGE.FIRST="79" DATE.PUB="2007">ОВ L 324, 2007 г., стр. 79</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, чиято формулировка е идентична на тази на член 1 от Регламент № 1215/2012. Нейното приложно поле се ограничава до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> и по-специално не включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Това уточнение не присъства в еквивалентните предходни разпоредби, а именно в член 1, първа алинея, първо изречение от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="027" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1998">ОВ С 27, 1998 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Брюкселската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>), и в член 1, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). Така законодателят на Съюза кодифицира практиката на Съда, поставила началото си в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761014">14 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>LTU</NAME.CASE> (<NO.CASE>29/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:137">EU:C:1976:137</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19801216">16 декември 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rüffer</NAME.CASE> (<NO.CASE>814/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:291">EU:C:1980:291</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в които като критерий за разграничаване между делата от частноправен и публичноправен характер се приема намесата на публичен орган, действащ при упражняването на държавна власт. За подробно припомняне на съдебната практика във връзка с предмета на спора в главното производство вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fahnenbrock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/13, C‑245/13, C‑247/13 и C‑578/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2424">EU:C:2014:2424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Съвсем наскоро Съдът се произнесе по тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица, което задължение няма никакъв наказателен характер, а представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В решение Fahnenbrock и др. Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>[ч]лен 1, параграф 1 от Регламент [№ 1393/2007] […] трябва да се тълкува в смисъл, че делата по съдебни искове за обезщетение за нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения и за обезщетение за вреди, като разглежданите в главните производства, които са предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент, попадат в приложното поле на този регламент, доколкото не е очевидно, че те не представляват граждански или търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. диспозитива на това решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Според мен обаче решение Fahnenbrock и др. няма обхвата, който запитващата юрисдикция му приписва. Уместно е всъщност да се обърне особено внимание на поставените от Съда ограничения при тълкуването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В това отношение особено важно е най-напред да се отбележи, че Съдът се разграничава от предходните разрешения за хармонизирано тълкуване на това понятие, предвид специфичните цели, които трябва да бъдат постигнати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. точки 39—40 от решение Fahnenbrock и др. Това разрешение се приема добре от германската доктрина, и по-специално <HT TYPE="ITALIC">Mankowski</HT>, P. Zustellung der von Privatpersonen erhobenen Klagen wegen des Zwangsumtauschs von griechischen Staatsanleihen an Griechenland nach EuZustVO (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Fahnenbrock<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>). Entscheidungen zum Wirtschaftsrecht, RWS Verlag, Кьолн, 2015, p. 495 et 496, и <HT TYPE="ITALIC">Knöfel</HT>, O. L. Griechischer Schuldenschnitt. — Zustellung deutscher Klagen gegen den griechischen Staat — Recht der internationalen Wirtschaft, Deutscher Fachverlag, Франкфурт на Майн, No 8, 2015, 499—504, и по-специално p. 503 et 504, както и от френската доктрина, и по-специално <HT TYPE="ITALIC">Laazouzi</HT>, M. Cour de justice, 1ère ch., <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 juin 2015</DATE>, <NAME.CASE>Stefan Fahnenbrock</NAME.CASE>, affaire jointes <NO.CASE>C‑226/13, C‑245/13, C‑247/13 и C‑578/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:383">ECLI:EU:C:2015:383</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> — Jurisprudence de la CJUE, Bruxelles, Bruylant, 2016, 858—869, и по-специално p. 869, и <HT TYPE="ITALIC">D’Avout</HT>, L., <HT TYPE="ITALIC">Kinsch</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Quéguiner</HT>, J.‑S., <HT TYPE="ITALIC">Sánchez</HT> <HT TYPE="ITALIC">Lorenzo</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Weller</HT>, M.‑P., <HT TYPE="ITALIC">Wilderspin</HT>, M. Le droit international privé de l’Union européenne en 2015. — Journal du droit international (Clunet), LexisNexis, Paris, 11.2016, chronique No 4, 1441— 1517, и по-специално 1449 et 1450.</P></NOTE>. Така от методическите мотиви в основата на това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точки 39—48 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE> се вижда, че Съдът отдава съвсем ясно предимство на механизма, установен с Регламент № 1393/2007, с цел да се осигури неговата пълна ефективност, за да се гарантира бърз достъп до съда по същество, както и правото на справедлив процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>В съдебното заседание гръцкото правителство припомни, че в производствата, висящи пред германските съдилища и касаещи международното връчване на документи, ответникът нито присъства, нито е представляван. За особеностите на това производство и разминаванията в квалификацията вж. <HT TYPE="ITALIC">D’Avout</HT>, L., <HT TYPE="ITALIC">Kinsch</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Quéguiner</HT>, J.‑S., <HT TYPE="ITALIC">Sánchez</HT> <HT TYPE="ITALIC">Lorenzo</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Weller</HT>, M.‑P., <HT TYPE="ITALIC">Wilderspin</HT>, M. Op. cit., и по-специално 1446—1447.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>По-нататък Съдът приема, че проверката, която съдът извършва на етапа на молбата за връчване, има особено естество, като счита, че сезираният съд трябва да вземе решение по спора относно компетентността на следващ етап от състезателно производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точка 46 от решение Fahnenbrock и др. във връзка с точка 43 от него.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В това отношение той счита, че случаите на връщане на молба за връчване от получаващия орган следва да се ограничат до споровете, които очевидно не представляват граждански или търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. точки 48—49 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Накрая, Съдът предлага две полезни насоки за целите на извършването на проверка prima facie, или иначе казано на контрол, чиято интензивност да е подходяща за постигането на преследваната цел за бързина, които в конкретния случай могат a priori да породят съмнение относно гражданскоправния характер на иска, доколкото той е насочен срещу държава и се отнася до емитирането на държавни облигации от същата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Първо, Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>емитирането на облигации […] не предполага по необходимост упражняването на власт, която надхвърля приложното поле на правните норми, приложими към правоотношенията между частните лица<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 53 от решение Fahnenbrock и др. В доктрината се очертава консенсус по този въпрос, вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">D’Avout</HT>, L., <HT TYPE="ITALIC">Kinsch</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Quéguiner</HT>, J.‑S., <HT TYPE="ITALIC">Sánchez Lorenzo</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Weller</HT>, M.‑P., <HT TYPE="ITALIC">Wilderspin</HT>, M. Op. cit., и по-специално р. 1449, и Laazouzi, M. Op. cit., и по-специално р. 869; тези автори се позовават на проучванията на проф. Pierre Mayer, както и на <HT TYPE="ITALIC">Knöfel</HT>, O. L. Op. cit., и <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. The legal consequences of sovereign insolvency — a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring. Op. cit., и по-специалнотр. 419 и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 148. За по-общо представяне на развитието на концепцията за държавен суверенитет в тази област и на връзките с действителното функциониране на финансовите системи, вж. <HT TYPE="ITALIC">Audit</HT>, M. La dette souveraine: la dette souveraine appelle-t-elle un statut juridique particulier?, Insolvabilité des États et dettes souveraines, Librairie générale de droit et de jurisprudence, collection <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>Droit des affaires<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, Paris, 2011, 67—88, и по-специално 82—84. А що се отнася до произтичащите от това трудности при третирането на дълга, вж. <HT TYPE="ITALIC">Forteau</HT>, M. Le défaut souverain en droit international public: les instruments de droit international public pour remédier à l’insolvabilité des états, Insolvabilité des États et dettes souveraines, Librairie générale de droit et de jurisprudence, collection <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Droit des affaires<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, Paris, 2011, 209—232, и по-специално p. 215.</P></NOTE>. Второ, той посочва някои елементи, обосноваващи извършването на задълбочено проучване на естеството на правоотношението между държавата и приносителя. Става дума за финансовите условия по разглежданите ценни книжа, които може да са определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>въз основа на пазарните условия, които определят<?PAGE NO="13"?> търговията и рентабилността на тези финансови инструменти<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 54 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE>, и за измененията на тези финансови условия, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>е трябвало да се направят след решение на мнозинството на притежателите на облигации<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> въз основата на договорна клауза, включена в емисионните договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 57 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>След като отбелязва сложността на въпросите, които имат значение за държавния имунитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. точка 42 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE>, Съдът стига до извода, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>не може да се заключи, че делата по главните производства очевидно не представляват граждански или търговски дела по смисъла на Регламент № 1393/2007, поради което посоченият регламент е приложим към тях<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. точка 58 от решение Fahnenbrock и др.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ето защо, след като сезираният съд е този, който трябва да извърши проверката относно собствената си компетентност, съгласно припомненото от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. точка 46 от решение Fahnenbrock и др. Вж. в същия смисъл и противно на становището, изразено от Комисията в съдебното заседание, по-специално <HT TYPE="ITALIC">Beraudo</HT>, J.‑P., et <HT TYPE="ITALIC">Beraudo</HT>, M.‑J. Convention de Bruxelles, conventions de Lugano, règlement (CE) No 44/2001, règlement (UE) N0 2015/2012, Généralités et champ d’application — JurisClasseur Europe, LexisNexis, Paris, 2016, fascicule 3000, <HT TYPE="ITALIC">Laazouzi</HT>, M. Op. cit., и по-специално p. 869, както и <HT TYPE="ITALIC">D’Avout</HT>, L., <HT TYPE="ITALIC">Kinsch</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Quéguiner</HT>, J.‑S., <HT TYPE="ITALIC">Sánchez Lorenzo</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Weller</HT>, M.‑P., <HT TYPE="ITALIC">Wilderspin</HT>, M. Op. cit., и по-специално р. 1451.</P></NOTE>, уместно е квалификацията на спора да се анализира наново, като обсъждането се пренасочи към елементите, които Съдът изтъква в решение Fahnenbrock и др., за да обоснове резервите си относно очевидността на упражняването на държавна власт.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По квалификацията на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Най-напред ми се струва уместно да припомня, че наложилите се до момента методи на тълкуване на предходните актове, с които се урежда компетентността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. решение Fahnenbrock и др. (т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, важат и за Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Така съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на автономното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> налага да се определи приложното поле на актовете, с които се урежда съдебната компетентност, с оглед на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>характера на правоотношенията между страните по спора или предвид предмета на същия<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070215">15 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lechouritou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:102">EU:C:2007:102</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Ето защо трябва да се установи какво е съществуващото правоотношение между страните по спора и да се изследват основанието и условията за упражняване на предявения иск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070215">15 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lechouritou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:102">EU:C:2007:102</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В настоящия случай трябва да се провери дали искът за обезщетение, предявен от физическо лице срещу държава — емитент на дългова облигация, черпи материалното си основание от акт на публична власт, или по-конкретно, дали правоотношението между гръцката държава и г‑н Kuhn, произтичащо от условията по облигационния заем, се характеризира с проявление на публична власт от страна на държавата длъжник, доколкото то съответства на упражняването на власт, надхвърляща приложното поле на общите правни норми, приложими към правоотношенията между частни лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Да се разгледа във връзка с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030515">15 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Préservatrice foncière TIARD</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:282">EU:C:2003:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според мен и в това, и в предходните дела, които се отнасят до преструктурирането на гръцкия дълг, това проявление произтича както от естеството и условията около изменението на договорното правоотношение между гръцката държава и притежателите на ценни книжа, така и от контекста, в който се осъществява това изменение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Всъщност общите термини като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>изменение<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>конвертиране<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> на ценни книжа, които обикновено се използват, до голяма степен смекчават същността на извършената замяна на ценни книжа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. L’émergence d’un <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>ordre public de la dette souveraine<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> pour et par le contrat d’emprunt souverain? Quelques réflexions inspirées par une actualité très mouvementée. — Annuaire français de droit international, Vol. 58, Persée, Paris, 2012, 489—513, и по-специално p. 510, където е използван изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>пренаписване на първоначалните договори<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</P></NOTE>: първоначалните ценни книжа се отменят и се заменят с нови такива с по-ниска номинална стойност, което води до загуба на капитал в размер на 53,5 % и дори повече, ако се вземе предвид промяната на датата, на която е трябвало да настъпи падежът по старите ценни книжа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение Mamatas (§ 110). Тази стойност достига 59 % според <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. Restructuring Government Debt Under Local Law: the Greek Case and Implications for Investor Protection. — Capital Markets Law journal, Oxford University Press, Oxford, 2017, Vol. 12, No. 2, 253—273, и по-специално p. 254.</P></NOTE>, доколкото при част от тях това ще се случи в периода между 2023 г. и 2042 г. Годишните лихвени проценти по плащането на купоните се преразглеждат. Накрая, спрямо ценните книжа вече се прилага не гръцкото право, а правото на Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Подробностите, свързани с тези изменения, са предоставени в § 16 и § 17 от решение Mamatas, както и в следните точки:</P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>49. В акта на Министерски съвет от <DATE ISO="20120224">24 февруари 2012 г.</DATE> за начало на процедурата се определя <DATE ISO="20120224">24 февруари 2012 г.</DATE> В приложението към него се изброяват избраните с акта ценни книжа. В същия се уточнява, че изменението на тези ценни книжа се осъществява чрез замяната им с нови такива, емитирани от държавата, но също така и от Европейския инструмент за финансова стабилност. Новите ценни книжа, емитирани от държавата, са съставени както от нови държавни облигации, така и от ценни книжа, чиято доходност е обвързана с БВП (брутен вътрешен продукт).</P><P>50. Годишният лихвен процент по новите държавни облигации е 2 % за плащането на купонните в периода 2013—2015 г.; 3 % за това на купоните в периода 2016—2020 г.; 3,65 % за това на купоните през 2021 г.; 4,3 % за това на купоните между 2022 и 2042 г. Те се уреждат от правото на Обединеното кралство.</P><P>51. Падежът на ценните книжа, чиято доходност е обвързана с БВП, настъпва през 2042 г., те се уреждат от правото на Обединеното кралство и доходността им се изчислява в зависимост от номиналния капитал на облигациите, който в периода 2024—2042 г. е регресивен<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</P></QUOT.S></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Предвид значимия си характер тази замяна на ценни книжа не може да бъде приравнена на промените — принципно разглеждани като несигурност, присъща на този тип инвестиции и попадаща изцяло под контрола на държавата членка — заемател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. Audit, M., цит. съч., и по-специално стр. 73.</P></NOTE> — които един достатъчно съобразителен приобретател на облигации може да очаква<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Accorinti и др./ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и относно нестабилността на пазара, т. 121). Вж. и <HT TYPE="ITALIC">Synvet</HT>, H., <HT TYPE="ITALIC">Lagarde</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Carreau</HT>, D. Dettes d’État — Répertoire de droit international, Encyclopédie juridique Dalloz, Dalloz, Paris, 1998, актуализиран през септември 2014 г., Vol. 1 относно това, което авторите наричат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>суверенен риск<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> (т. 17), както и <HT TYPE="ITALIC">Lemaire</HT>, S. La rétroactivité en droit des investissements internationaux — La Semaine Juridique – Entreprise et affaires, 2013, No 38, 47—50.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Условията по тази замяна също трябва да бъдат подчертани, доколкото те не са предвидени нито в условията по облигационния заем, нито в гръцкото право, което ги урежда към момента на емитирането на ценните книжа. Те са наложени от гръцкия законодател по силата на Закон № 4050/2012 чрез въвеждане на ККД с обратно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Благодарение на тези клаузи споразумението, сключено между държавата и приносителите на облигации, решили да приемат с квалифицирано мнозинство предложените от гръцката държава договорни изменения, позволява последните да бъдат наложени на малцинството на приносителите, включително на тези, които биха желали да ги откажат.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Прибягването до този механизъм не оставя никакво съмнение, че измененията на условията по облигационния заем имат непосредствено и пряко действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Да се разгледа във връзка с точка 57 от решение Fahnenbrock и др., която дава повод за извършването на задълбочена преценка.</P></NOTE> по отношение на малцинството приносители, още повече че Закон № 4050/2012 цели да постигне именно такъв резултат, за да се предотврати неплатежоспособност на Гърция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">De Vauplane</HT>, H. Le rôle du juge pendant la crise: entre ombre et lumière. — Revue des affaires européennes – Law &amp; European Affairs, Larcier, Bruxelles, 2012, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 4, 773—778, и по-специално p. 775, и <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. Restructuring Government Debt Under Local Law: the Greek Case and Implications for Investor Protection. Op. cit., и по-специално р. 255.</P></NOTE>. Впрочем, изхождайки от механизма за ККД, Европейският съд по правата на човека стига до извода, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>условията, при които е осъществена замяната, ясно показват недоброволния характер на участието [на ищците] в процеса по намаляване на стойността<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решение Mamatas (§ 93). Европейският съд по правата на човека постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>принудителното участие на ищците в този процес представлява намеса в тяхното право мирно да се ползват от своите притежания [по смисъла на член 1, първо изречение от протокол № 1 към ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Разглежданият въпрос за приложимостта на Регламент № 1215/2012 не може да бъде разрешен и изхождайки от довода за включването — посредством ККД — на съгласието на приносителите в договорна рамка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Формулирано в решение Fahnenbrock и др., както следва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>тези изменения е трябвало да се направят след решение на мнозинството на притежателите на облигации въз основата на клаузата за замяна, включена с този закон в емисионните договори, което впрочем потвърждава намерението на Hellenische Republik управлението на дълговите ценни книжа да продължава да бъде в обхвата на уредба с гражданскоправно естество<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> (т. 57).</P></NOTE>. Всъщност последното не може да бъде разглеждано изолирано от обстоятелствата, при които се приема тези клаузи да бъдат включени с обратно действие в условията по облигационния заем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Закон № 4050/2012 прилага споразумението, договорено между Република Гърция и частните инвеститори (PSI), за чието участие се счита, че има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>жизненоважна роля за свеждане на задлъжнялостта на [Република Гърция] до поносимо ниво<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Декларация на държавните или правителствени ръководители на държавите — членки на еврозоната, от <DATE ISO="20111026">26 октомври 2011 г.</DATE> (точка 12 във връзка с точка 15), достъпна на следния интернет адрес: http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/fr/ec/125663.pdf. Става дума за основен елемент от втория план за подпомагане на Гърция, вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE> <NAME.CASE>Accorinti и др./ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и Mamatas (§ 10 и § 11).</P></NOTE>, но е безспорно, че физическите лица, формиращи малцинството на приносителите на гръцки държавни облигации и представляващи около 1 % от общия публичен дълг на Гърция, не участват в тези преговори, които се провеждат с институционалните инвеститори, и по-специално с банките и кредитните институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. решение Mamatas (§ 12).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Освен това трябва да се вземат предвид и други аспекти на изключителния контекст, в който е обнародван Закон № 4050/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Първо, наложената с този закон задължителна процедура е резултатът от търсенето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>извънредно и уникално решение<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Декларация на държавните или правителствени ръководители на държавите — членки на еврозоната, от <DATE ISO="20111026">26 октомври 2011 г.</DATE> (т. 15).</P></NOTE> за положението на Република Гърция. Тя е неразривно свързана с паричната политика на Съюза, тъй като има за цел да се осигури запазване на финансовата организация на държава членка, и в по-общ план, да се съхрани финансовата стабилност на еврозоната като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Accorinti и др./ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В решение Mamatas Европейският съд по правата на човека постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>с [и]нкриминираната намеса се преследва […] общественополезна цел<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> (§ 105).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Второ, целта на безпрецедентното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. Op. cit., и по-специално бележка под линия 126 (р. 510), в която са цитирани някои автори, нарекли този закон <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>закон за почистването<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/><HT TYPE="ITALIC">mopping up law</HT><QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>), както и <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. The legal consequences of sovereign insolvency — a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring, цит. съч., и по-специално стр. 420, където е обобщено становището на A. Witte (бележка под линия 153): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>He put forward that the Greek haircut — in contrast to other (domestic) mechanisms for debt restructuring – was imposed retroactively, tailor-made for one particular case and which lacked the sufficient safeguards for creditors<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, както и <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. Restructuring Government Debt Under Local Law: the Greek Case and Implications for Investor Protection. Op. cit., и по-специално p. 254: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>To implement a haircut, the Greek government modified the bulk of its local law debt by resorting to an unconventional, yet pratical and politically expedient technique<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> и p. 256.</P></NOTE> за включване на ККД с обратно действие е да се предотврати рискът от провал на плана за преструктуриране на дълга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. по този въпрос становището на Европейския съд по правата на човека в решение Mamatas (§ 115 in fine) и разясненията на <HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. Op. cit., и по-специално р. 510.</P></NOTE>, който би могъл да възникне по-специално при липса на ККД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>За причините, поради които практиката на международните капиталови пазари е различна, вж. <HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. Op. cit., и по-специално р. 509, и за приноса на ККД за регулирането на кризите, свързани с платежоспособността, p. 506. Вж. и <HT TYPE="ITALIC">Synvet</HT>, H., <HT TYPE="ITALIC">Lagarde</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Carreau</HT>, D. Op. cit., т. 101 sq.</P></NOTE> в емисиите на ценните книжа, пуснати от Република Гърция на националния пазар. Тъй като преследваната цел е да се гарантира участието на всички частни кредитори, гръцките власти се възползват от обстоятелството, че в над 90 % от случаите облигационният дълг е подчинен на гръцкия закон, за да го променят, налагайки тези клаузи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P><HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. Op. cit., и по-специално стр. 510.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Трето, прилагането на такава процедура от държавата, действаща едновременно като договаряща страна и като законодател, е ограничено във времето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Bismuth</HT>, R. Op. cit., и по-специално p. 511 et 512, както и <HT TYPE="ITALIC">Grund</HT>, S. The legal consequences of sovereign insolvency — a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring. Op. cit., и по-специално р. 422.</P></NOTE>. Всъщност, от една страна, спрямо новите ценни книжа, емитирани след конвертирането, се прилага правото на Обединеното кралство, което предвижда ККД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Grund, S., <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>The legal consequences of sovereign insolvency – a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, цит. съч., и по-специално стр. 422, и бележки под линия 173 и 175.</P></NOTE>. От друга страна, след решението механизмът за ККД да стане задължителен, взето от министрите на финансите на държавите — членки на еврозоната, през ноември 2010 г. и потвърдено в заключенията на Европейския съвет от <DATE ISO="20110324">24</DATE> и <DATE ISO="20110325">25 март 2011 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>EUCO 10/11.</P></NOTE>, в приложение на член 12, параграф 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), сключен в Брюксел на <DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Съгласно точка 96 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pringle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:756">EU:C:2012:756</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), целта на този механизъм е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>удовлетворяването на потребностите от финансиране на членовете на [този механизъм], т.е. държавите членки, чиято парична единица е еврото, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>.</P></NOTE>, от <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE> ККД присъстват във всички ценни книжа със срок над една година, които са свързани с публични дългове на държавите — членки на еврозоната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. Bismuth, R., цит. съч., и по-специално стр. 512.</P></NOTE>. Понастоящем те са едно от средствата, които позволяват да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната, и така участват в постигането на целта да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>осигури управление на кризите, свързани с платежоспособността, с които се сблъскват държавите<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>По израза на Bismuth, R., цит. съч., и по-специално стр. 508.</P></NOTE> и да се успокоят инвеститорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Всички тези елементи извеждат на преден план преследването на цел от общ интерес, която не се свежда до Гърция, а засяга цялата еврозона. Считам, че при подобни обстоятелства да се приеме, че спорът не остава в строго договорната сфера<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Да се разгледа във връзка с решение № 11260/05 на Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия), обединени граждански отделения, от <DATE ISO="20050527">27 май 2005 г.</DATE>, цитирано от <HT TYPE="ITALIC">O’Keefe</HT>, R., <HT TYPE="ITALIC">Tams</HT>, C., J. et Tzanakopoulos, A. The United Nations Convention on Jurisdictional Immunities of States and Their Property: A Commentary, Oxford University Press, Oxford, 2013, бележка под линия 87 (p. 65), както и от Grund, S. The legal consequences of sovereign insolvency – a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring, цит. съч., и по-специално бележки под линия 142 (стр. 418) и 149 (стр. 419).</P></NOTE>, не означава да се улеснят държавите заематели да използват закона, за да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>имунизират<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>По израза на Grund S. The legal consequences of sovereign insolvency – a review of creditor litigation in Germany following the Greek debt restructuring, цит. съч., и по-специално стр. 411—418.</P></NOTE> договорите за държавни заеми, като изменят условията по тях, по-специално с обратно действие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Оттук според мен следва, че спорът по главното производство черпи материалния си източник в акт на публична власт, който при изключителни условия и обстоятелства налага конвертирането на ценните книжа и изменението с обратно действие на първоначалните условия по облигационните заеми, за да се предотврати неплатежоспособност на гръцката държава и да се гарантира стабилността на еврозоната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси в смисъл, че искът, предявен от физическо лице, което е придобило емитирани от държава членка облигации, срещу тази държава, с който се търси изпълнение на първоначалните условия по облигационния заем, респ. обезщетение за вреди на основание тяхното неизпълнение поради замяната на тези облигации с такива с по-ниска стойност, наложена на това физическо лице по силата на приет от националния законодател при изключителни обстоятелства закон, с който едностранно и ретроактивно се променят условията по облигациите чрез включването на ККД, позволяваща на мнозинството на държателите на тези облигации да наложи подобна замяна на малцинството, не се отнася към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>гражданските или търговските дела<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Ако обаче Съдът приеме, че разглежданият иск се ограничава до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>упражняването на съдебен контрол върху частноправни отношения<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021001">1 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Henkel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:555">EU:C:2002:555</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> между приобретателя на държавна облигация и държавата, извършила акт jure gestionis, трябва да се определи дали спорът може да се отнесе към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Може ли спорът да се отнесе към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Най-напред ще поставя основите на разсъжденията си и ще уточня, че решение Kolassa не може да служи като отправна точка, след което ще изложа становището си за квалификацията на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Припомняне на принципите на тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Най-напред ще припомня основите, на които стъпва всяко тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Както при тълкуването на член 1 от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, така и тук, е уместно да се вземе предвид направеното от Съда тълкуване на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001, доколкото то важи и за член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, който го заменя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което може да се допълни с бележката, че различната формулировка, използвана в текста на френски език, според мен не засяга констатацията за еквивалентност на разпоредбите. Всъщност съгласно член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 компетентен е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>tribunal du lieu où l’obligation qui sert de base à la demande a été ou doit être exécutée<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> [съдът по мястото, където задължението, основание на иска, е било или трябва да бъде изпълнено], докато в член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 се предвижда, че ищецът може да предяви иска си <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>devant la juridiction du lieu d’exécution de l’obligation qui sert de base à la demande<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> [пред юрисдикцията по мястото, където задължението, основание на иска, е било или трябва да бъде изпълнено]. Следователно от това не трябва да произтича никаква последица по същество.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Оттук следва, първо, че член 7 трябва да се тълкува стеснително, понеже предоставя на ищеца опция по отношение на компетентността и съответно възможност да ползва изключение от компетентността по правило на съда в държавата по местоживеене на ответника. Така съгласно постоянната съдебна практика правилата за специална компетентност не допускат тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Второ, важно е да се намерят разрешения, които да съответстват на преследваната обща цел, посочена в съображение 16 от Регламент № 1215/2012. Става дума да се улесни доброто правораздаване, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>е налице тясна връзка между спора и съда, призован да го разгледа<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Израз от доклада на M. P. Jenard относно [Брюкселската] конвенция[…] (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="059" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1979">ОВ C 59, 1979 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, т. 22), цитиран в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020219">19 февруари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Besix</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:99">EU:C:2002:99</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът по мястото на изпълнение на установеното в договора задължение, на което се основава съдебният иск, по принцип е най-подходящият да се произнесе, по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020219">19 февруари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Besix</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:99">EU:C:2002:99</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Осигуряването на бързо изпълнение на съдебното решение също може да бъде взето предвид<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑E., <HT TYPE="ITALIC">Deumier</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Laazouzi</HT>, M. Droit des contrats internationaux, Sirey, Paris, 2016, p. 105.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Трето, пак съгласно постоянната съдебна практика относно автономното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> и съответно относно изключването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>препращането към вътрешното право на една или друга засегната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830322">22 март 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peters Bauunternehmung</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:87">EU:C:1983:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в този смисъл и решение Kolassa (т. 37 и цитираната съдебна практика) във връзка с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, прилагането на правилата за специална компетентност, предвидени в тази област в член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, предпоставя определянето на правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, независимо от липсата на сключен договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Вж. по-специално решение Kolassa (т. 39 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> или от обстоятелството, че договорът се урежда с императивни разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Вж. решение Kolassa (т. 40) във връзка със заключенията на генералния адвокат Szpunar по това дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>(Kolassa</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2135">EU:C:2014:2135</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, бележка под линия 10).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът уточнява, че даден иск за отговорност може да се отнесе към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>ако укоримото поведение може да се счита за неизпълнение на задължения, които могат да бъдат определени като договорни предвид предмета на договора<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>[т]акъв ще е a priori случаят, ако тълкуването на договора, който обвързва ответника с ищеца, изглежда абсолютно необходимо за установяване на законосъобразния или, напротив, незаконосъобразен характер на поведението, за което първият упреква втория<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brogsitter</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑548/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:148">EU:C:2014:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Към понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>дела относно деликтна отговорност<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> се прибягва само когато искът не е тясно свързан с договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880927">27 септември 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kalfelis</NAME.CASE> (<NO.CASE>189/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:459">EU:C:1988:459</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑519/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:674">EU:C:2013:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и Kolassa (т. 44).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>По отношение на иск като разглеждания в главното производство Република Гърция счита, че е достатъчно да се приложи съдебната практика, установена с решение Kolassa. Не споделям това мнение поради причините, които ще изложа по-долу.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обхватът на решение Kolassa</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В това решение, което се отнася до придобиването на ценни книжа на вторичния пазар с участието на множество посредници, при обстоятелства като тези по спора в главното производство, Съдът постановява по-специално, че член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ищецът, който е придобил облигация на приносител от трето лице, без емитентът ѝ доброволно да е поел задължение към този ищец — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери — не може да се позове на<?PAGE NO="19"?> предвидената в цитираната разпоредба компетентност за целите на иска, който е предявен срещу посочения емитент и е основан на условията по облигационния заем, на неизпълнението на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, както и на отговорността за проспекта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. точка 41 от решение Kolassa.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Съдът приема, че от краткото представяне на фактите от запитващата юрисдикция следва, че липсва правно задължение, доброволно поето от банката емитент на облигационния заем спрямо ищеца, който е придобил облигация на приносител от трето лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Вж. точка 40 от решение Kolassa.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Считам, че спорът в главното производство се различава от положението, довело до постановяването на това решение, поради редица причини. Първо, задълженията, на които инвеститорът се основава, са от преддоговорно естество. Той се позовава на отговорността на емитента на ценните книжа, които е придобил въз основа на проспекта, и на неизпълнението на други правни задължения за предоставяне на информация, възложени на този емитент, за да докаже, че ако е бил по-добре информиран, не би направил подобна инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Второ, емитирането на държавните облигации, описано от запитващата юрисдикция и съответстващо на обичайните практики на посредничество в областта на държавните дългове, е подчинено на условия, които съществено се различават от условията по сертификатите, в които е инвестирал г‑н Harald Kolassa. Тези спорни сертификати са емитирани от частна банка под формата на облигации на приносител, като тяхната стойност се определя по индекс, базиран на портфейл, чието управление е поверено на определено дружество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Вж. подробните разяснения относно специфичния за този продукт правен режим, основани на констатациите на Съда, в <HT TYPE="ITALIC">Cotiga</HT>, A. I.A. Régulation européenne. C.J.U.E., 28 janvier 2015, Harald Kolassa c. Barclays Bank PLC, Aff. C‑375/13 — Revue internationale des services financiers, Larcier, Bruxelles, 2015, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 2, p. 40—49, и по-специално p. 41, където се уточнява, че това е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>секюритизиран кредитен дериват<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>вид деривативен инструмент, свързан с кредитно събитие, включено в прехвърлима ценна книга<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Трето, Съдът приема, че жалбоподателят не е приносителят на тези облигации<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Вж. точка 26 от решение Kolassa.</P></NOTE>, след като установява, че последните са били поръчани и придобити от банката, с която ищецът е имал пряко правоотношение, от дружеството майка, като тези две дружества са изпълнили поръчката от свое име, както и че облигациите са държани от банката посредник като покриващи активи от нейно име и за сметка на ищеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Вж. точка 15 от решение Kolassa.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В делото по главното производство случаят не е такъв. Всъщност според запитващата юрисдикция ищецът е притежател на ценни книжа, придобити от негово име от банката депозитар, действала като комисионер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Така възниква въпросът за специалната квалификация на тези отношения. С оглед на избора понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> да се тълкува автономно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Ето защо предлагам Съдът да се отклони от разрешението, възприето наскоро в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160420">20 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Profit Investment SIM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:282">EU:C:2016:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), при специфичните обстоятелства по това дело, с оглед на принципа, припомнен в точка 83 от настоящото заключение (и в цитираната съдебна практика), както и на разграничението, което може да се направи между, от една страна, квалификацията, определяща компетентността, и от друга, правния интерес, основан на националното законодателство.</P></NOTE>, по този въпрос трябва да се произнесе Съдът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Специалната квалификация при дела, свързани с емитиране на държавни ценни книжа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Въпросът за квалификацията при делата, свързани с емитиране на държавни ценни книжа, е нов и сложен предвид двояката му цел, а именно особеното естество на държавната облигация и прехвърлянето на правата или цесията на свързани с нея вземания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Следва също така да се има предвид, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>правата върху ценни книжа вече се държат, прехвърлят или залагат основно чрез записването им по сметки за ценни книжа<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Cotiga, A., цит. съч., и по-специално стр. 42, втори параграф и бележка под линия 9, в които се цитира обяснителният доклад относно Хагската конвенция от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 г.</DATE> за правото, приложимо към някои права по отношение на ценни книжа, държани при посредник.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Макар редица автори да поддържат, че между емитента и инвеститора на вторичния пазар няма договорно отношение, според други този подход може да бъде релативизиран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Cotiga, A., цит. съч., и по-специално бележка под линия 27 (стр. 44), както и <HT TYPE="ITALIC">Fyon</HT>, M. Regards croisés sur l’arrêt Kolassa et sur diverses questions liées aux actions en responsabilité à l’encontre des émetteurs d’instruments financiers — Revue pratique des sociétés – Tijdschrift voor Rechtspersoon en Vennootschap, De Gruyter, Berlin, 2016, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 4, p. 405—429, и по-специално точка 15, където се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>[г]‑н Lehman обаче правилно подчертава, че този извод [относно несъществуването на договорни отношения] е свързан колкото с правната квалификация [на тези] отношения […], толкова и с естеството на твърденията за нарушение (често от деликтен характер), на които се позовава [физическото лице]<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>.</P></NOTE>. Също като последните считам, че в тази област може да се приеме, че пряко договорно отношение вече не е налице предвид липсата на ценна книга, подписана от емитента и приносителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. за диверсифицирането на режимите на държане на ценни книжа, Cotiga, A., цит. съч., и по-специално стр. 42.</P></NOTE>, но че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>като цяло не може да се счита, че правоотношенията между емитента на финансов инструмент и инвеститора, който го придобива (макар и на вторичния пазар), нямат договорно естество. Този въпрос може да бъде анализиран само за всеки конкретен случай, в зависимост от специфичното естество на финансовите инструменти, от документите, които ги уреждат, както и от правата и задълженията, произтичащи от тях за емитента и инвеститора<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Препращам към становището на Fyon, M., цит. съч., и по-специално т. 34, което споделям. Вж. в същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">Azi</HT>, A. La solidarité financière dans la zone euro — Revue Droit administratif, LexisNexis, Paris, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 8—9, 2012, p. 9—18, и по-специално т. 5 и 6.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Стимул да продължа по този път на тълкуване според мен може да се извлече от прочита на точка 41 от решение Kolassa, в която не се изключва възможността спорът да бъде отнесен към делата, свързани с договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно условията, при които държава предлага облигациите, както са описани от запитващата юрисдикция, според мен не могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>верига от договори<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> по смисъла на практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920617">17 юни 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Handte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:268">EU:C:1992:268</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Всъщност, както е видно от документите по преписката, и по-специално от <HT TYPE="ITALIC">subscription agreement</HT> (условията по облигационния заем), гръцката държава е договаряла с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/><HT TYPE="ITALIC">managers</HT><QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> или с участници в системата на първичния пазар, които могат в качеството си на първи държатели на ценните книжа да ги продадат на вторичния пазар. С други думи, ролята им по отношение на инвеститорите на вторичния пазар, където се осъществяват сделките с тези облигации, може да се определи като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>дистрибуторска<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Освен това гръцката държава, подобно на всяка друга държава — емитент на ценни книжа, изготвя документ (<HT TYPE="ITALIC">offering circular</HT> или проспект за емисия облигации), който възпроизвежда основните условия по облигационния заем и който от правна гледна точка представлява договор с кредиторите ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Вж. в този смисъл De Vauplane, H., цит. съч., и по-специално стр. 775.</P></NOTE>. Така в рамките на това правоотношение държавата поема ангажимент към всеки приносител на ценни книжа да плаща купони и да погаси заема си към него на датата на падежа, разбира се, не пряко, а чрез посредниците, придобили ценните книжа за негова сметка. При това правоотношение може да се приеме също и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>с предаването на ценната книга на приносителя се осъществява прехвърляне на включените в нея права: тъй като записалото ценните книжа лице поема ангажимент ab initio към всеки приносител на ценната книга, последният е титуляр на собствено право по отношение на емитента<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P><HT TYPE="ITALIC">Haftel</HT>, B. Circulation internationale des titres financiers, action en responsabilité et compétence juridictionnelle: questions de qualification — Revue des contrats, Lextenso Éditions, Issy-les-Moulineaux, 2015, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, p. 547—551, и по-специално p. 548, както и в същия смисъл, Fyon, M., цит. съч., и по-специално т. 36.</P></NOTE>.<?PAGE NO="21"?> Подобен е и анализът, възприет в точка 91 от решение от <DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE>, Accorinti и др./ЕЦБ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Отбелязвам, че това решение е цитирано и в решение Mamatas (§ 54).</P></NOTE>. Там се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>по силата на приложимото частно право […] централни[те] банки са придобили при покупката на държавни дългови инструменти, по подобие на частните инвеститори, статута на кредитор на държавата емитент и длъжник<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Освен това може да се посочи, че членове 6 и 8 от Закон № 2198/1994 изглежда потвърждават този общ анализ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>От намесата на държавата в качеството ѝ на законодател в изменението на условията по облигационния заем на държавата в качеството ѝ на договаряща страна могат да се изведат два допълнителни довода. От една страна, разглежданият закон цели да породи пряко и незабавно действие върху ценните книжа, притежавани от частни институционални инвеститори или от физически лица, без посредничеството на финансови институции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>От друга страна, тази законодателна инициатива разкрива, че държавата в качеството си на договаряща страна отлично е познавала обхвата на ангажиментите си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Което позволява случаят в главното производство да се разграничи от този, по който е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920617">17 юни 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Handte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:268">EU:C:1992:268</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> към притежателите на ценни книжа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Което позволява случаят в главното производство да се разграничи от този, по който е постановено решение Kolassa.</P></NOTE>, при положение че е променила съдържанието им, преди да изпадне в неплатежоспособност и съответно да трябва да се справя с искания за предсрочно погасяване на вземането, които биха били насочени пряко срещу нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Изхождайки от всички тези фактори, стигам до извода, че искът, с който приобретателят на емитирани в държава членка облигации възнамерява да предяви спрямо тази държава права, произтичащи от тези ценни книжа, по-специално вследствие на едностранното ретроактивно изменение на условията по облигационния заем от нейна страна, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се уточни как може да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция относно определянето на мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По определянето на мястото на изпълнение на спорното задължение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Необходимо е да се определи дали в случай като разглеждания по главното производство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 е това, което следва от условията по разглеждания облигационен заем, или това място може да се променя в зависимост от цесиите на свързаните с тези облигации вземания, и още дали може това да е мястото на събиране на лихвите от кредитора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrie Tessili Italiana Como</NAME.CASE> (<NO.CASE>12/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:133">EU:C:1976:133</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, когато страните не са посочили мястото на изпълнение на спорното задължение, то трябва да се определи съгласно законодателството, уреждащо това задължение в съответствие със стълкновителните правила на сезирания съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Както вече посочих, емитирането за облигациите, спрямо което се прилага гръцкото право, се урежда от разпоредбите на <HT TYPE="ITALIC">offering circular</HT> (проспект за емисия облигации). В този документ гръцката централна банка е посочена като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/><HT TYPE="ITALIC">paying agent</HT><QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> в съответствие с член 8, параграф 6 от Закон № 2198/1994, приложим по отношение на държавните дългове, избраното приложимо право е гръцкото право и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/><HT TYPE="ITALIC">bond holders</HT><QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/><HT TYPE="ITALIC">relevant participants of the Bank of Greece Book entry system</HT><QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>. Оттук стигам до извода, че съгласно Закон № 2198/1994 мястото на изпълнение на<?PAGE NO="22"?> задължението, на плащане на купоните и на възстановяване на капитала, се намира в Гърция. Операцията по конвертиране на ценните книжа, които се уреждат от гръцкото право, осъществена вследствие на приемането на Закон № 4050/2012, също показва, че това е мястото, където се вземат решенията относно условията по инвестициите и тяхното изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства и предвид анализа ми за квалификацията на прехвърлянето на ценните книжа на приносител, доколкото с него се извършва цесия на включените в тях права, т.е. цесия на вземания, според мен предходни цесии не могат да станат причина за промяна на определянето на мястото на изпълнение по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Вж. по аналогия, що се отнася до спорове относно вземания по дела за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>деликтна или квазиделиктна отговорност<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hydrogen Peroxide</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:335">EU:C:2015:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Това тълкуване е съобразено с изискването за предвидимост и правна сигурност, произтичащо от съображение 15 от Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofsoe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:50">EU:C:2018:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, понеже така се избягва възможността срещу ответника да бъде предявен иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди, ако определянето ѝ трябва да зависи от избора на мястото на сметката за ценната книга, и допринася за доброто правораздаване, както е посочено в съображение 16 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Тези цели не биха могли да бъдат постигнати и ако мястото на изпълнение трябва да се определя в зависимост от мястото на събиране на лихвите, дължими на държателя на държавна облигация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ÖFAB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:490">EU:C:2013:490</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да постанови, че член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че мястото на изпълнение на държавна облигация се определя от условията по облигационния заем към момента на емитирането на тази ценна книга, независимо от последващите ѝ прехвърляния или от реалното изпълнение на друго място на условията по облигационния заем, свързани с плащането на лихвите или връщането на капитала.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>По изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) въпроси, както следва:</TXT><P>À titre principal :</P><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Искът, предявен от физическо лице, което е придобило емитирани от държава членка облигации, срещу тази държава, с който се търси изпълнение на първоначалните условия по облигационния заем, респ. обезщетение за вреди на основание тяхното неизпълнение поради замяната на тези облигации с такива с по-ниска стойност, наложена на това физическо лице по силата на приет от националния законодател при изключителни обстоятелства закон, с който едностранно и ретроактивно се променят условията по облигациите чрез включването на клауза за колективно действие, позволяваща на мнозинството на държателите на тези облигации да наложи подобна замяна на малцинството, не се отнася към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>гражданските или търговските дела<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.</P></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="23"?><P>При условията на евентуалност, ако Съдът постанови, че спорът се отнася към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>гражданските или търговските дела<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>искът, с който приобретателят на емитирани в държава членка облигации възнамерява да предяви спрямо тази държава права, произтичащи от тези ценни книжа, по-специално вследствие на едностранното ретроактивно изменение на условията по облигационния заем от нейна страна, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>дела, свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.</P></ITEM><ITEM><P>член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че мястото на изпълнение на държавна облигация се определя от условията по облигационния заем към момента на емитирането на тази ценна книга, независимо от последващите ѝ прехвърляния или от реалното изпълнение на друго място на условията по облигационния заем, свързани с плащането на лихвите или връщането на капитала<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>