<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-608/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0608</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:865">EU:C:2020:865</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201028">28.10.2020 г.</DATE> — Дело C‑608/19</HT></P><P>INAIL</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20201028">28 октомври 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1407/2013</KEYWORD><KEYWORD>Член 3</KEYWORD><KEYWORD>Помощ de minimis</KEYWORD><KEYWORD>Член 6</KEYWORD><KEYWORD>Контрол</KEYWORD><KEYWORD>Предприятия, които надхвърлят тавана de minimis поради кумулирането с получени по-рано помощи</KEYWORD><KEYWORD>Възможност да се избира между намаляването на предходна помощ или отказа от нея, за да се спази таванът de minimis</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑608/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190812">12 август 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli inaccini sul lavoro (INAIL)</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Zennaro Giuseppe Legnami Sas di Zennaro Mauro &amp; C.</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: N. Wahl (докладчик), председател на състава, F. Biltgen и L. S. Rossi, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200625">25 юни 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Zennaro Giuseppe Legnami Sas di Zennaro Mauro &amp; C., от A. Santoro и A. Cevese, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. M. De Socio и F. Severi, avvocati dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за гръцкото правителство, от K. Boskovits и V. Karra, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за латвийското правителство, от V. Soņeca и K. Pommere, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от F. Tomat и G. Braga da Cruz, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от <DATE ISO="20131218">18 декември 2013 година</DATE> относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="352" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 352, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Istituto nazionale per l’assicurazione contro gli infortuni sul lavoro (Национален институт за застраховане срещу злополуки на работното място, Италия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>INAIL<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Zennaro Giuseppe Legnami Sas di Zennaro Mauro &amp; C. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>дружество Zennaro<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) относно отказа на INAIL да изплати сума, предоставена на дружество Zennaro, по съображение че с тази сума би се надхвърлил предвиденият в член 3, параграф 2 от Регламент № 1407/2013 таван от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR за период от три бюджетни години (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>таванът de minimis<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 3, 10, 21 и 22 от Регламент № 1407/2013 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><GR.CONSID><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(3)</NO.P><TXT>Целесъобразно е да се запази таванът от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR като размер на помощта de minimis, която едно и също предприятие може да получи от една държава членка за всеки период от три години. Този таван е все още необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията.</TXT><P>[…]</P></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Референтният тригодишен период, приложим за целите на настоящия регламент, следва да се оценява текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна година, както и през двете предшестващи бюджетни години.</TXT><P>[…]</P></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(21)</NO.P><TXT>Задължение на Комисията е да осигури спазването на правилата за държавните помощи и в съответствие с принципа за сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, държавите членки следва да улесняват изпълнението на тази задача, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван. За тази цел при предоставяне на помощ de minimis държавите членки следва да уведомяват съответното предприятие за размера на отпуснатата помощ de minimis и за нейния характер на помощ de minimis, като се позовават изрично на настоящия регламент. Следва да се изисква от държавите членки да осъществяват наблюдение по отношение на отпуснатата помощ, така че да гарантират, че съответните тавани не са превишени и че правилата за кумулиране са спазени. За да изпълни това задължение, преди да предостави такава помощ, съответната държава<?PAGE NO="3"?> членка следва да получи от предприятието декларация относно наличието на друга помощ de minimis, обхваната от настоящия регламент или от други регламенти за помощ de minimis, получена през съответната бюджетна година и през двете предходни бюджетни години. Като алтернатива за държавите членки следва да бъде възможно да създават централен регистър с пълна информация относно отпусканата помощ de minimis и да проверяват дали отпусната нова помощ не превишава съответния таван.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>Преди да отпусне каквато и да е нова помощ de minimis, всяка държава членка следва да се увери, че с нея няма да бъдат надхвърлени таванът на помощите de minimis в тази държава членка […]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></GR.CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Помощ de minimis<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Приема се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно са освободени от изискването за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако изпълняват условията, посочени в настоящия регламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR за период от три бюджетни години.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Помощта de minimis се смята за отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Таваните, посочени в параграф 2, се прилагат независимо от формата на помощта de minimis или от преследваната цел […]. Периодът от три бюджетни години се определя според бюджетните години, използвани от предприятието в съответната държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на таваните, посочени в параграф 2, помощта се изразява като парични безвъзмездни средства. Всички използвани стойности са в брутно изражение, т.е. преди облагане с данъци или други такси. В случаите, в които помощта се отпуска под форма, различна от безвъзмездна помощ, размерът на помощта е брутният еквивалент на безвъзмездна помощ.</ALINEA><ALINEA>Помощ, изплащана на траншове, се сконтира към стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е сконтовият процент, приложим към момента на отпускане на помощта.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен съответния таван, определен в параграф 2, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на настоящия регламент.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.Я</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 6 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Контрол<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато държава членка възнамерява да предостави помощ de minimis съгласно настоящия регламент на дадено предприятие, тя уведомява писмено предприятието за предвиждания размер на помощта, изразен като брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, и за нейния характер на помощ de minimis […]. Преди предоставяне на помощта държавата членка получава от съответното предприятие декларация в писмен или електронен формат относно всяка друга<?PAGE NO="4"?> получена помощ de minimis, спрямо която се прилагат настоящият регламент или други регламенти за помощ de minimis, през двете предходни бюджетни години и през текущата бюджетна година.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато дадена държава членка е създала централен регистър на помощите de minimis, съдържащ пълна информация за всички помощи de minimis, отпуснати от всеки един орган в тази държава членка, параграф 1 спира да се прилага от момента, в който регистърът обхване период от три бюджетни години.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предоставят нова помощ de minimis в съответствие с настоящия регламент само след като са проверили, че с нея общият размер на помощта de minimis, отпусната на съответното предприятие, няма да достигне равнище, надхвърлящо съответния таван, определен в член 3, параграф 2, и че са спазени всички условия, установени в настоящия регламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки документират и събират цялата информация относно прилагането на настоящия регламент. Така съставените документи съдържат цялата информация, която е необходима, за да се докаже, че са спазени условията по настоящия регламент. Документацията относно индивидуалните помощи de minimis се съхранява за период от 10 бюджетни години, считано от датата на тяхното предоставяне. Документацията относно схемите за помощ de minimis се съхранява за период от 10 бюджетни години от датата, на която е предоставена последната индивидуална помощ по такава схема.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>По писмено искане съответната държава членка предоставя на Комисията […] цялата информация, която Комисията счита за необходима, за да прецени дали са спазени условията по настоящия регламент, и по-специално относно общия размер на помощта de minimis […], получена от всяко предприятие<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Дружество Zennaro извършва дейност в сектора на дървесината и производните ѝ продукти. На <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> то подава заявление за финансиране до INAIL с оглед отпускането на безвъзмездна помощ, предвидена в рамковото публично обявление на INAIL от 2013 г., предмет на което са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>стимули за предприятията с оглед предприемането на действия в сферата на здравето и на безопасността на работа<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>публичното обявление<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Уредената в това публично обявление процедура относно поканата за представяне на проекти предвижда четири етапа, а именно — първо, електронно подаване на заявленията, второ, изпращане на документацията, с която подаването на заявлението приключва, трето, проверка от страна на INAIL на представените данни и приемане на заявлението и накрая, четвърто, проучване и изготвяне на доклад, който прави възможно практическото изплащане на безвъзмездната помощ. През последния етап предприятието трябва да представи т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>декларация de minimis<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, която удостоверява, че то отговаря на условията за отпускане на безвъзмездната помощ в заявения размер. Ако то не отговаря на условията, отпуснатите му помощи трябва да бъдат оттеглени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20141030">30 октомври 2014 г.</DATE> INAIL уведомява дружество Zennaro за приемането на проекта за сума от <FT TYPE="NUMBER">130000</FT> EUR заедно с възможността то да получи авансово плащане, каквото реално е поискано, в размер на <FT TYPE="NUMBER">65000</FT> EUR, при условие че преди това бъде представена банкова гаранция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В хода на процедурата обаче се установява, че на <DATE ISO="20140801">1 август 2014 г.</DATE> Regione Veneto (Област Венето, Италия) е допуснала дружество Zennaro, като част от временно обединение с други предприятия, да ползва друга безвъзмездна помощ в размер общо на <FT TYPE="DECIMAL">64483,91</FT> EUR, която му е изплатена. Също така това дружество е получило и друго публично финансиране в размер на <FT TYPE="DECIMAL">18985,26</FT> EUR. Според запитващата юрисдикция, ако тези две суми се прибавят към сумата от <FT TYPE="NUMBER">130000</FT> EUR, допусната от INAIL, това би довело до сума от <FT TYPE="DECIMAL">213469,17</FT> EUR и така би бил надхвърлен таванът de minimis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150612">12 юни 2015 г.</DATE> дружество Zennaro отправя запитване до INAIL дали, за да се избегне подобно надхвърляне, би следвало или размерът на безвъзмездната помощ да се намали на етапа на изготвяне на доклада, или да се представи вариант на проекта с цел да се намали стойността на планирания проект, а оттук и на безвъзмездната помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Тъй като не получава отговор на това писмо, с имейл от <DATE ISO="20150812">12 август 2015 г.</DATE> дружество Zennaro избира второто разрешение, като представя на INAIL вариант на проекта, който свежда общата му стойност до <FT TYPE="DECIMAL">171386,40</FT> EUR, а оттук и намалява размера на безвъзмездната помощ до <FT TYPE="DECIMAL">111401,16</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С решения от <DATE ISO="20151005">5 октомври</DATE> и <DATE ISO="20151118">18 ноември 2015 г.</DATE> INAIL приема за допустим от техническа гледна точка варианта на проекта, но същевременно посочва, че не може да допусне дружество Zennaro да получи това финансиране, като изключва възможността да му предостави частично финансиране, освен ако това дружество се откаже изцяло от предходното финансиране. Така във второто решение INAIL посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>безвъзмездната помощ може да бъде изплатена само ако предприятието се откаже от предходната безвъзмездна помощ, отпусната от друг субект<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Тогава дружество Zennaro подава пред Tribunale amministrativo regionale per il Veneto (Областен административен съд Венето, Италия) жалба за отмяна на решението от <DATE ISO="20151118">18 ноември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 г.</DATE> с обратна разписка дружество Zennaro изпраща на INAIL документацията, която удостоверява, че то се е отказало от отпуснатата му от Област Венето безвъзмездна помощ от <FT TYPE="NUMBER">15000</FT> EUR, преразпределена на останалите участници във временното обединение, и така доказва, че получените държавни помощи не надхвърлят тавана de minimis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160606">6 юни 2016 г.</DATE> INAIL потвърждава, че поради размера на заявената безвъзмездна помощ не може да я изплати, защото сборът от трите публични финансирания тогава би надхвърлил тавана de minimis, и че частично изплащане на безвъзмездната помощ би било в разрез с член 3, параграф 7 от Регламент № 1407/2013. INAIL отчита информацията, която удостоверява отказа от предходната регионална безвъзмездна помощ и преразпределянето ѝ на другите членове на временното обединение, но същевременно отрича тяхната относимост, като уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>не следва, че това предприятие се е отказало и е възстановило получената по-рано безвъзмездна помощ на субекта, който я е изплатил, а преразпределянето ѝ между членовете на временното обединение е ирелевантно<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Ето защо INAIL иска вече изплатеният аванс от <FT TYPE="NUMBER">65000</FT> EUR да бъде възстановен, тъй като иначе ще поиска банковата гаранция да бъде активирана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160626">26 юни 2016 г.</DATE>, като излага допълнителни основания, дружество Zennaro иска отмяна и на решението на INAIL от <DATE ISO="20160606">6 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE> Tribunale amministrativo regionale per il Veneto (Областен административен съд Венето) уважава жалбата на дружество Zennaro в светлината на становището на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на Европейската комисия (ГД <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) в отговор на въпрос, отправен ѝ от дружество Zennaro за тълкуването на член 3, параграф 7 от Регламент № 1407/2013. В отговора си ГД <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> отбелязва, че безвъзмездната помощ може да бъде пропорционално намалена от публичноправния субект, на<?PAGE NO="6"?> който е възложено изплащането ѝ, за да се спази таванът de minimis, и че националните власти трябва да определят предпочитания вариант, така че и двете разрешения — за пропорционално намаляване и за цялостен отказ от финансирането — абстрактно погледнато, били съвместими с този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Така, според тази юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>тълкуването от [INAIL] на член 3, параграф 7 от Регламент № 1407/2013 в смисъл, че е недопустимо финансирането да се сведе до дела от безвъзмездната помощ, който надхвърля определения в същия регламент таван от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR, макар теоретично да е в съответствие с правната уредба на Съюза относно помощите de minimis, е трябвало, за да може да бъде надлежно приложено в случая, да е изрично предвидено в [публичното обявление]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, по-специално за да се защитят оправданите правни очаквания на участниците. Така тя приема, че напротив, наложените от INAIL ограничения са непредвидими с оглед на посочените в публичното обявление критерии и могат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>да бъдат опровергани в светлината на тълкуване на правната уредба на Съюза, което е по-малко ограничително от формална гледна точка и е по-съгласувано с целта [на публичното обявление] „да се насърчат предприятията да изпълняват проекти за подобряване на равнището на здраве и безопасност на работното място<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>INAIL обжалва това решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Като изхожда по-специално от съвместен прочит на разпоредбите на член 3, параграфи 2, 4 и 7 от Регламент № 1407/2013, INAIL твърди, че помощите de minimis трябва да се считат за отпуснати в момента, в който на предприятието е дадено законовото право да ги получи, независимо дали същите реално са изплатени. Тези разпоредби съдържали императивни изисквания, пряко приложими в националния правен ред. Ето защо спазването на тавана de minimis трябвало да се провери към момента на предоставяне на безвъзмездната помощ, т.е. в конкретния случай — на етапа на приемане на заявлението. Следователно евентуалните корективни действия от страна на заявителя трябвало да бъдат предприети на този етап.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Дружество Zennaro оспорва застъпваното от INAIL тълкуване. Първо, според него единствено приложими са разпоредбите на публичното обявление, защото от член 3, параграф 4 от Регламент № 1407/2013 следва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>приложимият национален правен режим<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> трябва да определи момента, в който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Второ, то твърди, че член 6, параграф 5 от този регламент, предмет на който е задължението на всяка държава членка да съобщи на Комисията цялата информация, която последната счита за необходима, обхваща всички действително получени от предприятието помощи, а не само отпуснатите на основание на първия акт за отпускане. Накрая, трето, то счита, че правната уредба относно помощите de minimis е била приета не за да наказва предприятията, а за да намали административната тежест в случай на помощи с ограничен размер, и че предложеното от INAIL стеснително тълкуване би довело до неблагоприятно прилагане, което е в разрез с духа на тази правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че и двете тълкувания, застъпвани от страните в главното производство, са възможни. Според нея, от една страна, изложеното от INAIL тълкуване е по-благоприятно за гладкото протичане на процедурата, тъй като условията за достъп до безвъзмездната помощ биха се проверявали само към момента на приемане на заявлението. От друга, изложеното от дружество Zennaro тълкуване позволява широко отваряне на условията за достъп до безвъзмездната помощ, включително за конкуренти, които — доколкото все още нямат сигурността, че заявлението им ще бъде прието — не могат да изменят това заявление, за да не надхвърлят тавана. Според нея всъщност управлението на евентуалните изменения в заявлението за финансиране би било по-трудно за осъществяване, ако то се извършва на етапа на тяхното проучване, тъй като би бил засегнат установеният до момента ред на класиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Колкото до релевантните разпоредби на Регламент № 1407/2013, запитващата юрисдикция отбелязва най-напред, че член 3, параграф 4 от този регламент, съгласно който помощта се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието […], независимо от датата на плащане на помощта<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, от една страна, не изглежда несъвместим с процедурна схема, при която след първия етап на приемане се извършва по-задълбочено проучване, след приключването на което правото на безвъзмездната помощ в крайна сметка може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>предоставено<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. От друга страна, според нея същата разпоредба уточнява, че хипотезата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>отпусната<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> помощ е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>съгласно приложимия национален правен режим<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, което навежда на мисълта, че на този режим може да съответстват различни процедурни схеми, които не са предварително определени. По-нататък тя отбелязва, че съгласно член 6, параграф 3 от посочения регламент помощта се изплаща след проверка дали е спазен таванът, което също може да доведе до извода, че правото на получаване на безвъзмездната помощ е окончателно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>предоставено<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> едва след такава проверка. Накрая, според нея от текста на член 6, параграф 1, последно изречение от същия регламент, и по-специално от израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>друга получена помощ de minimis […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, следва, че в декларацията трябва да се посочат всички получени помощи. Тя смята, че е важно да се определи дали решението за отказ от предходна безвъзмездна помощ задължително трябва да предшества фактическото ѝ изплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли правилата относно отпускането на помощ, залегнали в членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013, да се тълкуват в смисъл, че за предприятието заявител, което надхвърля подлежащия на отпускане пределен размер поради кумулирането с предходно подпомагане, е възможно да избере — до фактическото изплащане на поисканото подпомагане — или намаляване на финансирането (чрез изменение или вариант на проекта), или отказ (цялостен или частичен) от предходно подпомагане, евентуално вече изплатено, за да се вмести в подлежащия на изплащане пределен размер?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че различните представени избори (вариант или отказ) са налице, дори да не са изрично предвидени от националната правна уредба и/или от публичното обявление относно отпускането на помощта?<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятието, държавата членка на установяване на което възнамерява да му отпусне помощ de minimis, с която поради наличието на предходни помощи общият размер на предоставените на това предприятие помощи би надхвърлил тавана de minimis, може да избере — до фактическото изплащане на тази помощ — или да намали заявеното финансиране, или да се откаже, изцяло или отчасти, от вече получени предходни помощи, за да не се надхвърли този таван.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, от една страна, че членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се поставят в общия контекст на този регламент, който има за цел да допусне дерогация — за държавните помощи с ограничен размер — на правилото, че Комисията трябва да бъде уведомявана за всяка помощ, преди същата да бъде приведена в действие (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZPT</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:126">EU:C:2018:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо както член 3 от този регламент, чиято цел е да се определят помощите de minimis, които дерогират установения от Договора принцип на забрана на помощите, така и член 6 от същия регламент, предмет на който е контролът, упражняван от държавите членки при отпускането на такава помощ, трябва да се тълкуват стеснително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>От друга страна, тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза изисква да се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191009">9 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>BGL BNP Paribas</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑548/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:848">EU:C:2019:848</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На първо място, по отношение на формулировката на разглежданите разпоредби от Регламент № 1407/2013 е важно да се подчертае, първо, че от една страна, съгласно член 3, параграф 7 от въпросния регламент, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>[к]огато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен [таванът] de minimis, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на [Регламент № 1407/2013]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. От текста на същата разпоредба следва, че моментът, към който следва да се прецени дали кумулирането с други помощи de minimis надхвърля тавана de minimis, е моментът на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>отпускане<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> на помощта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От друга страна, от текста на член 3, параграф 4 от Регламент № 1407/2013 също следва, че помощта de minimis се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В тази насока съгласно постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция следва да определи въз основа на приложимото национално право момента, от който посочената помощ трябва да се счита за отпусната (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Magdeburger Mühlenwerke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑129/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:200">EU:C:2013:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170706">6 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nerea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑245/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:521">EU:C:2017:521</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>За тази цел запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид всички условия, предвидени от националното право за получаването на разглежданата помощ (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Magdeburger Mühlenwerke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑129/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:200">EU:C:2013:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо в настоящия случай запитващата юрисдикция трябва да определи датата, на която е отпусната разглежданата в главното производство помощ, въз основа на разпоредбите на публичното обявление, и евентуално на приложимата към това обявление национална правна уредба (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Magdeburger Mühlenwerke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑129/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:200">EU:C:2013:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170706">6 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nerea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑245/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:521">EU:C:2017:521</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В тази насока следва да се уточни, че определянето на датата, на която е отпусната дадена помощ, действително може да варира в зависимост от характера на разглежданата помощ, но щом като съответната помощ не е предоставена съгласно многогодишна схема, в съответствие с практиката на Съда тя не може да се счита за отпусната към датата на нейното изплащане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>France Télécom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑81/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:811">EU:C:2011:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Второ, колкото до разпоредбите на член 6 от Регламент № 1407/2013 относно контрола, упражняван от държавите членки за спазване на правилата за кумулиране, следва да се отбележи, от една страна, че член 6, параграф 2 от този регламент — съгласно който, когато дадена държава членка е създала централен регистър на помощите de minimis, съдържащ информация за всички помощи de minimis, отпуснати от всеки един орган в тази държава членка, член 6, параграф 1 от посочения регламент спира да се прилага — е неприложим към<?PAGE NO="9"?> делото по главното производство. Всъщност централният регистър на помощите de minimis е създаден от Италианската република едва на <DATE ISO="20170812">12 август 2017 г.</DATE>, т.е. след датата на въпросното заявление за предоставяне на помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1407/2013, съгласно тези разпоредби <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>[п]реди предоставяне на помощта държавата членка получава от съответното предприятие декларация […], относно всяка друга получена помощ de minimis […] през двете предходни бюджетни години и през текущата бюджетна година<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и, на текстовете на всички езици освен италиански, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>[д]ържавите членки предоставят нова помощ de minimis […] само след като са проверили, че с нея общият размер на помощта de minimis, отпусната на съответното предприятие, няма да достигне равнище, надхвърлящо съответния таван [de minimis]<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Така от тези разпоредби ясно следва, че контролът, упражняван от държавите членки за спазване на правилата за кумулиране, трябва да се осъществява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>преди предоставянето на помощта<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Това тълкуване не се опровергава от факта, че само в текста на италиански език на член 6, параграф 3 се посочва, че държавата членка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>изплаща<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> (<HT TYPE="ITALIC">eroga</HT>) нова помощ, докато текстовете на всички останали езици използват глагол, който на италиански език съответства на глагола <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>предоставям<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (<HT TYPE="ITALIC">concedere</HT>). Всъщност съгласно постоянната съдебна практика в случай на несъответствие между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза съответната разпоредба трябва по-специално да се тълкува в зависимост от общия разум на правната уредба, от която тя е част (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190514">14 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M и др. (Отнемане на статута на бежанец)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/16, C‑77/17 и C‑78/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:403">EU:C:2019:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В съображения 21 и 22 от посочения регламент — които по същество препращат към член 6, параграфи 1 и 3 от него — в текста на италиански език обаче се използват съответно изразите <HT TYPE="ITALIC">aiuti concessi</HT> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>предоставени помощи<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) и <HT TYPE="ITALIC">prima di concedere</HT> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>преди предоставянето<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>). Ето защо несъгласуваността между текстовете на различните езици на член 6, параграф 3 от Регламент № 1407/2013 e следствие от грешка в превода на тази разпоредба на италиански език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На второ място, досежно контекста, в който се намират членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013, следва да се констатира, че последният не съдържа разпоредби, съгласно които предприятията заявители евентуално биха могли да изменят заявлението си за помощ, като намалят размера на помощта или като се откажат от предходни помощи, за да спазят тавана de minimis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Ето защо, доколкото съгласно член 3, параграф 4 от този регламент отпускането на помощта се урежда от приложимата национална правна уредба, държавите членки имат широко право на преценка при определянето на процедурата за предоставяне на такива помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В тази насока се налага изводът, че съгласно съображение 21 от цитирания регламент в съответствие с принципа на сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки следва да улесняват спазването на правилата, приложими към държавните помощи, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На трето място, по отношение на целите на Регламент № 1407/2013 следва да се отбележи, че правната уредба de minimis цели да опрости административната тежест за предприятията, Комисията и държавите членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020307">7 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑310/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:143">EU:C:2002:143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), като изхожда от припомнения в съображение 3 от този регламент принцип, че помощите в размер, който не надхвърля тавана de minimis, не оказват въздействие върху търговията между държавите членки и не могат да нарушат конкуренцията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Предвид на тези цели възможността, която държавите членки имат — да предоставят на предприятията заявители правото да изменят заявлението си за помощ до момента, в който тази помощ бъде предоставена, като намалят размера на заявеното финансиране или като се откажат от вече получени предходни помощи — не накърнява хода на процедурата по проучване на тяхното заявление, тъй като проверката на условията за получаване на помощта, свързани със спазването на тавана de minimis, се извършва единствено при предоставянето на помощта. При това положение, обратно на твърдяното от дружество Zennaro, италианското и гръцкото правителство, невъзможността тези предприятия да изменят заявлението си за помощ, след като е предоставена нова помощ, сама по себе си няма как да представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>наказване<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> на съответните предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятието, държавата членка на установяване на което възнамерява да му отпусне помощ de minimis, с която поради наличието на предходни помощи общият размер на предоставените на това предприятие помощи би надхвърлил тавана de minimis, може да избере — до момента на предоставяне на тази помощ — или да намали заявеното финансиране, или да се откаже, изцяло или отчасти, от вече получени предходни помощи, за да не се надхвърли този таван.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятието, което е поискало помощ, може да измени заявлението си за помощ, като намали поисканото финансиране или като се откаже, изцяло или отчасти, от вече получени предходни помощи, за да не се надхвърли таванът de minimis, при положение че правната уредба на държавата му членка на установяване не предвижда това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Този въпрос изисква отговор, който е неразривно свързан с отговора на първия въпрос. От една страна, както бе констатирано в точка 38 по-горе, Регламент № 1407/2013 не съдържа разпоредби, съгласно които предприятията заявители евентуално биха могли да изменят заявлението си за помощ, като намалят размера на помощта или като се откажат от предходни помощи, за да спазят тавана de minimis, и следователно не налага никакво задължение на държавите членки в този смисъл. От друга, както следва от точки 42 и 43 от настоящото решение, държавите членки могат да позволят на предприятията заявители да изменят заявлението си за помощ, за да не доведе предоставянето на нова помощ de minimis до това, общият размер на предоставените помощи да надхвърли тавана de minimis, когато такива изменения са направени, преди да се предостави помощта de minimis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не са длъжни да позволят на предприятията заявители да изменят заявлението си за помощ, преди да бъде предоставена тази помощ, за да не се надхвърли таванът de minimis. Запитващата юрисдикция следва да прецени правните последици от липсата на възможност за предприятията да направят такива изменения, като се уточнява, че тези изменения могат да бъдат извършени само на дата, преди да бъде предоставена помощта de minimis.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Членове 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от <DATE ISO="20131218">18 декември 2013 година</DATE> относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятието, държавата членка на установяване на което възнамерява да му отпусне помощ de minimis, с която поради наличието на предходни помощи общият размер на предоставените на това предприятие помощи би надхвърлил тавана от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR за период от три бюджетни години, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 1407/2013, може да избере — до момента на предоставяне на тази помощ — или да намали заявеното финансиране, или да се откаже, изцяло или отчасти, от вече получени предходни безвъзмездни помощи, за да не се надхвърли този таван.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не са длъжни да позволят на предприятията заявители да изменят заявлението си за помощ, преди да бъде предоставена тази помощ, за да не се надхвърли таванът от <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> EUR за период от три бюджетни години, предвиден в член 3, параграф 2 от Регламент № 1407/2013. Запитващата юрисдикция следва да прецени правните последици от липсата на възможност за предприятията да направят такива изменения, като се уточнява, че тези изменения могат да бъдат извършени само на дата, преди да бъде предоставена помощта de minimis.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>