<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-343/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0343</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:534">EU:C:2020:534</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200709">9.7.2020 г.</DATE> — Дело C‑343/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Verein für Konsumenteninformation</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, точка 2</KEYWORD><KEYWORD>Съдебна компетентност при деликти или квазиделикти</KEYWORD><KEYWORD>Място на настъпване на вредоносното събитие</KEYWORD><KEYWORD>Място на настъпване на вредата</KEYWORD><KEYWORD>Манипулиране на данните за емисията на отработените газове от двигатели, произведени от производител на автомобили</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑343/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) с акт от <DATE ISO="20190417">17 април 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Verein für Konsumenteninformation</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Volkswagen AG,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, M. Safjan (докладчик), L. Bay Larsen, C. Toader и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Verein für Konsumenteninformation, от M. Poduschka и A. Klauser, Rechtsanwälte,</P></ITEM><ITEM><P>за Volkswagen AG, от T. Kustor и S. Prossinger, Rechtsanwälte,</P></ITEM><ITEM><P>за правителството на Обединеното кралство, от F. Shibli и Z. Lavery, в качеството на представители, подпомагани от B. Lask, barrister,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Verein für Konsumenteninformation, сдружение за информиране на потребителите със седалище във Виена (Австрия) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>VKI<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), и учреденото по германското право акционерно дружество Volkswagen AG, производител на автомобили, със седалище във Волфсбург (Германия) относно отговорността на последното за щетите, нанесени с монтирането в превозните средства, купени от австрийски потребители, на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1215/2012</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 са формулирани по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Глава II от Регламент № 1215/2012, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, по-специално съдържа раздел 1, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, и раздел 2, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Член 4, параграф 1 от този регламент, включен в посочения раздел 1, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 7 от Регламент № 1215/2012, включен в раздел 2 от глава II, е формулиран по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент Рим II</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 6, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Нелоялна конкуренция и действия, ограничаващи свободната конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 година</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2007">ОВ L 199, 2007 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Регламент Рим II<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от действие на нелоялна конкуренция, е правото на държавата, в която са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE> VKI — чийто предмет на дейност съгласно устава му включва отстояване пред съдилищата на правата, прехвърлени му от потребители с цел предприемане на действия по съдебен ред — предявява иск пред Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) с цел Volkswagen да бъде осъдено да му заплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">3611806</FT> EUR заедно с лихвите и съдебните разноски, както и да бъде установена отговорността му за всички вреди, който все още не подлежат на количествено измерение и/или ще настъпят в бъдеще.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>В подкрепа на искането си VKI твърди, че Volkswagen носи деликтна и квазиделиктна отговорност, посочвайки че 574-те потребители, които са му прехвърлили правата си за предявяването на иска в главното производство, са придобили в Австрия нови или употребявани превозни средства, оборудвани с двигател EA 189, преди на <DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE> публично да бъде разкрито извършеното от Volkswagen манипулиране на данните за емисиите на отработените газове от тези превозни средства. Според VKI тези двигатели са снабдени с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>измервателно-коригиращо устройство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, което е незаконно с оглед на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070620">20 юни 2007 година</DATE> за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="171" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 171, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Това бил софтуер, който по време на изпитванията и измерванията позволявал емисиите на отработените газове да изглеждат като отговарящи на изискваните максимални стойности, при положение че в реални условия, тоест при използването на съответните превозни средства на пътя, действително изхвърлените замърсяващи вещества достигат равнища, надхвърлящи многократно предписаните максимални стойности. Само благодарение на този софтуер, манипулиращ данните за посочените емисии, Volkswagen успяло да получи за превозните средства, оборудвани с двигател EA 189, типовото одобрение, предвидено в правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Според VKI щетата за собствениците на тези превозни средства се дължи на това, че ако са знаели за въпросното манипулиране, те са щели или да не купят такова превозно средство, или да получат отстъпка върху цената от поне 30 %. Тъй като разглежданите превозни средства от самото начало били с недостатък, пазарната им цена и съответно покупната им такава били значително по-ниски от действително платената цена. Разликата съставлявала щета, пораждаща право да се иска поправянето ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>За да обоснове международната компетентност на запитващата юрисдикция, VKI се позовава на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. Както сключването на договора за продажба, така и заплащането на цената за придобиване и предоставянето или доставката на разглежданите превозни средства били реализирани на територията, на която е компетентна тази юрисдикция. Това била не просто вреда, която е последваща спрямо покупката на превозните средства, а първоначална вреда, обосноваваща компетентността на посочената юрисдикция. Тя се изразявала в намаляване на имуществото на всеки засегнат потребител, настъпило най-рано към датата на покупката и на предаването на въпросните превозните средства на мястото за доставка и съответно на територията, на която е компетентна запитващата юрисдикция. Именно на това място машинациите на Volkswagen, които могат да ангажират неговата деликтна отговорност, за пръв път породили своите последици и нанесли пряко щета на засегнатите потребители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Volkswagen счита, че искът на VKI трябва да се отхвърли, и оспорва международната компетентност на запитващата юрисдикция с оглед на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция има съмнения дали в разглеждания случай самата покупка на разглежданите превозни средства от установени в Австрия продавачи на автомобили и самата доставка на тези превозни средства в Австрия са достатъчни, за да обосноват компетентността на австрийските юрисдикции с оглед на тази разпоредба. От практиката на Съда, и по-специално от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950919">19 септември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marinari</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:289">EU:C:1995:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), тя заключава, че пряко пострадалите лица могат да се позоват на съдебната компетентност при деликтите и квазиделиктите само доколкото претендират първоначална вреда, а не само последващи вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Всъщност според посочената юрисдикция софтуерът, позволяващ да се манипулират данните за емисиите на отработените газове на разглежданите превозни средства, е причинил първоначална вреда, докато претендираната от VKI вреда, изразяваща се в намаляване на стойността на тези превозни средства, представлява последваща вреда, която произтича от обременяването на посочените превозни средства с материален недостатък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция освен това се пита дали чисто имуществените щети, произтичащи от деяния, които могат да ангажират деликтната отговорност, могат да обосноват компетентността с оглед на член 7, точка 2) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Тази юрисдикция посочва, че предвид решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universal Music International Holding</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:449">EU:C:2016:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), някои аспекти от делото в главното производство сочат, че Германия следва да се счете за мястото на настъпване на разглежданата вреда. Дори ако вредата е настъпила — както твърди VKI — с покупката и доставката в Австрия на превозните средства, оборудвани със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, предвид фактите всички искания за обезщетение засягали едно и също нещо, а именно неправомерните машинации, за които се търси отговорност от Volkswagen и които са извършени в седалището на това дружество, тоест в Германия. С оглед на надлежното организиране на производството, и по-специално поради близостта с предмета на спора и улесняването на събирането на доказателствата, германските юрисдикции съответно били обективно в по-добро положение, за да определят каква е отговорността за твърдените щети.<?PAGE NO="5"?> Освен това компетентността на юрисдикциите по мястото на покупката на разглежданите превозни средства и на тяхната доставка на крайните потребители, сред които са и приобретателите на употребявани превозни средства, не отговаряла непременно на изискването за предвидимост на съдебната компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На последно място, запитващата юрисдикция се пита дали признаването на международната компетентност на австрийските юрисдикции е съвместимо с изискваното в практиката на Съда стриктно тълкуване на специалните правила за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>При това положение Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>място, където е настъпило вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В писменото си становище VKI твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като поставеният въпрос бил както неотносим, така и хипотетичен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Същевременно, съгласно постоянната съдебна практика, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200507">7 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rina</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑641/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:349">EU:C:2020:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В случая преюдициалното запитване трябва да се обяви за допустимо, тъй като съгласно акта за преюдициално запитване исканото тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 е необходимо, за да се установи дали запитващата юрисдикция е компетентна по силата на тази разпоредба да се произнесе по спора в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се припомни, че тъй като съгласно съображение 34 от Регламент № 1215/2012 с последния се отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни<?PAGE NO="6"?> решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който от своя страна заменя Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции във връзка с присъединяването на нови държави членки към нея (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Брюкселската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от последните правни актове се отнася и за разпоредбите от Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>еквивалентни<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Такъв впрочем е случаят с член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция и от Регламент № 44/2001, от една страна, и член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, от друга (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nothartová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:360">EU:C:2018:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Както Съдът нееднократно е посочвал в практиката си по тези разпоредби, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>място, където е настъпило вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zuid-Chemie</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:475">EU:C:2009:475</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В разглеждания случай, от една страна, от материалите, с които разполага Съдът, е видно, че мястото на събитието, причинило вредата, се намира в държавата членка, на чиято територия разглежданите автомобилни превозни средства са били оборудвани със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, а именно в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до мястото на настъпване на вредата, трябва да се определи къде се намира това място при обстоятелства като тези в спора в главното производство, тоест когато вредоносните последици са се проявили едва след придобиването на разглежданите превозни средства, при това в друга държава членка — в разглеждания случай в Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция правилно припомня, че съгласно постоянната практика понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>място, където е настъпило вредоносното събитие<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> не може да се тълкува разширително, така че да обхване всяко място, на което могат да бъдат усетени неблагоприятните последици от събитие, което вече е причинило вреда, действително настъпила на друго място. Следователно това понятие не може да бъде тълкувано като включващо мястото, където пострадалото лице твърди, че е понесло имуществена вреда, до която е довела първоначална вреда, настъпила и понесена от него в друга държава (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950919">19 септември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marinari</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑364/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:289">EU:C:1995:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Във връзка с член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция Съдът също така постановява, че вреда, която е само непряка последица от щетата, нанесена първоначално на други лица, които пряко са пострадали от настъпилата вреда на различно място от това, където на непряко пострадалото лице впоследствие е нанесена щетата, не може да обоснове съдебната компетентност съгласно тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900111">11 януари 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dumez France и Tracoba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑220/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:8">EU:C:1990:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Съдът приема също, че последващи неблагоприятни последици не могат да обосноват предоставяне на компетентност въз основа на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>При това положение от материалите, с които разполага Съдът, следва — в зависимост обаче от преценката на фактите, която запитващата юрисдикция трябва да извърши — че в главното производство твърдяната от VKI вреда се изразява в загуба на стойност от разглежданите превозни средства, произтичаща от разликата между цената, платена от приобретателя за такова превозно средство, и реалната му стойност предвид инсталирането на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Поради това, макар тези превозни средства да са били засегнати от недостатък още от инсталирането на въпросния софтуер, се налага изводът, че твърдяната вреда е настъпила едва в момента на покупката на посочените превозни средства чрез придобиването им на цена, надхвърляща тяхната реална стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Такава щета, която не е била налице преди покупката на превозното средство от крайния приобретател, който се счита ощетен, съставлява първоначална вреда по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 26 от настоящото решение, а не непряка последица от щетата, нанесена първоначално на други лица, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 27 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Освен това, противно на виждането на запитващата юрисдикция, тази вреда не представлява и чисто имуществена щета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С разглеждания в главното производство иск за обезщетение действително се цели да се получи компенсация за намаляването на стойността на разглежданите превозни средства, оценено на 30 % от покупната им цена, тоест количествено измерима финансова компенсация. Както посочва Европейската комисия в писменото си становище, изразяването на искането за обезщетение в евро обаче не означава, че става въпрос за чисто имуществена щета. Всъщност, за разлика от делата, по които са постановени решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040610">10 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kronhofer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:364">EU:C:2004:364</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180912">12 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Löber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑304/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:701">EU:C:2018:701</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) — където финансови инвестиции водят до намаляване на финансовите активи на съответните лица без никаква връзка с материално благо — по делото в главното производство се разглежда недостатък, засягащ превозни средства, които са материални блага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В разглеждания случай съответно става въпрос не за чисто имуществена щета, а за материална вреда, изразяваща се в загуба на стойност от всяко засегнато превозно средство и произтичаща от факта, че поради разкриването на инсталирането на софтуера, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, срещу плащането, извършено за придобиването на такова превозно средство, се оказва предоставено превозно средство, което е засегнато от недостатък и съответно има по-малка стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Налага се съответно изводът, че при предлагане на пазара на превозни средства, оборудвани от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, нанесената щета на крайния приобретател не е нито непряка, нито чисто имуществена и настъпва при придобиването на такова превозно средство от трето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При обстоятелства като посочените в точки 34 и 35 от настоящото решение такова тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 съответства на целта за предвидимост на правилата за компетентност, посочена в съображение 15 от този регламент, тъй като установен в дадена държава членка производител на автомобили, извършващ незаконосъобразни манипулации в превозни средства, предлагани на пазара в други държави членки, може разумно да очаква срещу него да бъде предявен иск пред юрисдикциите на тези държави (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180912">12 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Löber</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑304/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:701">EU:C:2018:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Всъщност, нарушавайки съзнателно правните изисквания, които трябва да спазва, такъв производител трябва да очаква вредата да настъпи в мястото, където съответното превозно средство е придобито от лице, което основателно е могло да очаква, че превозното средство съответства на тези изисквания, и което впоследствие установи, че разполага с вещ, която е дефектна и с по-малка стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Това тълкуване съответства и на целите за близост и за добро правораздаване, посочени в съображение 16 от Регламент № 1215/2012, тъй като, за да определи размера на нанесената щета, на националната юрисдикция може да се наложи да прецени пазарните условия в държавата членка, на чиято територия е купено превозното средство. Юрисдикциите на последната държава членка впрочем могат най-лесно да получат достъп до доказателствените средства, които са необходими за извършването на тези преценки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Накрая, посоченото тълкуване съответства на изискванията за последователност, предвидени в съображение 7 от Регламент Рим II, тъй като съгласно член 6, параграф 1 от него мястото на настъпване на вредата в случай, свързан с акт на нелоялна конкуренция, е мястото, където <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Акт като разглеждания в главното производство, който представлява акт на нелоялна конкуренция, тъй като може да засегне колективните интереси на потребителите като група (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:612">EU:C:2016:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), може да засегне тези интереси във всяка държава членка, на чиято територия дефектната стока е купена от потребителите. Следователно съгласно Регламент Рим II мястото на настъпване на вредата е мястото, където такава стока е била купена (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tibor-Trans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑451/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:635">EU:C:2019:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>