<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-521/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0521</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:420">EU:C:2017:420</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>28</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>28</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>Заключение на J. Kokott — Дело C‑521/15</P><P>Испания/Съвет</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170601">1 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑521/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Испания</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Жалба срещу Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1289 на Съвета за налагане на глоба на Испания поради манипулирането на данните за дефицита в автономна област Валенсия</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на Съда</KEYWORD><KEYWORD>Изпълнително правомощие по член 291, параграф 2 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1173/2011</KEYWORD><KEYWORD>Делегирано решение 2012/678/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 479/2009</KEYWORD><KEYWORD>Право на защита</KEYWORD><KEYWORD>Право на добра администрация</KEYWORD><KEYWORD>Погрешно представяне на данни</KEYWORD><KEYWORD>Груба небрежност</KEYWORD><KEYWORD>Изчисление на глоба</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на недопускане на прилагане с обратна сила</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><IE/></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящата жалба за отмяна Испания оспорва решение на Съвета, с което той налага на Испания глоба заради погрешно представяне на данни за дефицита в автономната област Валенсия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1289 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за налагане на глоба на Испания поради манипулирането на данните за дефицита в автономна област Валенсия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2015">ОВ L 198, 2015 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>). Думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> са добавени допълнително в заглавието (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="291" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2015">ОВ L 291, 2015 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Правомощието на Съвета да налага такива глоби следва от член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1173/2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 306, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Посоченият по-горе регламент е част от т.н. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>пакет от шест законодателни акта<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на вторичното право (т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>six-pack<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), чиято цел на първо място е да се отстранят слабостите на Пакта за стабилност и растеж, които се разкриха при кризата с държавния дълг. Регламентът предоставя на Съвета различни пълномощия за налагане на санкции с цел да се укрепи доверието в регулаторната рамка на Съюза относно бюджетното наблюдение. Правно основание на тази уредба в първичното право са член 126 ДФЕС и член 136 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Предмет на бюджетното наблюдение е спазването на референтните стойности за дефицита и държавния дълг, които са определени в член 1 от Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Протокол относно ППД<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Протокол № 12 към ДЕС и ДФЕС.</P></NOTE>. Съгласно член 3 от Протокола относно ППД държавите членки са длъжни да докладват бюджетния си дефицит и размера на техния дълг редовно на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>С оглед на ефективното прилагане на бюджетното наблюдение е задължително отчетените от държавите членки данни да са представителни. Това по-специално предполага държавите членки да спазват счетоводните правила на Европейската система от интегрирани икономически сметки (ЕSA)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от <DATE ISO="19960625">25 юни 1996 година</DATE> относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="310" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1996">ОВ L 310, 1996 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 2, стр. 3) (ESA 1995). Отменящият този регламент Регламент (ЕС) № 549/2013 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="174" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 174, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (EСС 2010) все още не е приложим към настоящия случай.</P></NOTE>. Член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 има за цел да възпира от нарушаване на тези счетоводни правила, извършено умишлено или поради груба небрежност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Настоящият случай е от особена важност поради обстоятелството, че Съветът за първи път<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Комисията наскоро публикува в рамките на производство срещу Австрия доклад относно разследване (COM(2017) 94 окончателен), в който съобщава, че ще направи препоръка към Съвета.</P></NOTE> се възползва от правомощието си да налага глоба поради манипулиране на данни за дефицита и дълга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Това обяснява широкия спектър на повдигнатите въпроси. Те засягат, наред с компетентността на Съда относно настоящата жалба, зачитането на процесуалните права, конкретните условия за налагането на глоба, както и нейното изчисление. Отговорите на въпросите, които са свързани със спецификата на производството, може да се основат на досегашната практика на Съда. По отношение на другите въпроси се навлиза в неразработена досега тематика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Статутът на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 51 от Статута на Съда урежда компетентността на Съда и на Общия съд:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Чрез дерогация от правилото по член 256, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съдът запазва правомощието да разглежда исковете, посочени в членове 263 и 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато са заведени от държава членка срещу:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>акт или бездействие на Европейския парламент или Съвета, или на двете институции, действащи съвместно, освен за:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>[…]</P></ITEM><ITEM><P>[…]</P></ITEM><ITEM><P>актове на Съвета, чрез които Съветът упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с член 291, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;</P></ITEM></LIST></P><P>б) […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Тази разпоредба е въведена за първи път с едно решение на Съвета от <DATE ISO="20040426">26 април 2004 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение 2004/407/ЕО, Евратом на Съвета за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="132" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="2004">ОВ L 132, 2004 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 30).</P></NOTE>. Съгласно четвъртото съображение от него <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>прехвърлянето на правомощия на Първоинстанционния съд като първа инстанция трябва да бъде съществено, а критериите за предоставяне на правомощията — достатъчно ясни, за да бъдат недвусмислено разбрани от институциите и държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Компетентността на Общия съд за искове срещу изпълнителни мерки е пояснена в петото съображение:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Искове, заведени от държавите членки срещу актове на Съвета, чрез които той упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с правилата, посочени в член 202, трето тире от Договора за ЕО [(след изменение понастоящем член 291, параграф 2 ДФЕС)], следва да бъдат подсъдни на Първоинстанционния съд. Става въпрос за случаи, в които Съветът е запазил правото сам да упражнява изпълнителни правомощия, или е придобил отново правото да упражнява такива правомощия в рамките на „комитологична процедура<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 479/2009</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Задължението на държавите членки да предоставят данни за държавния дефицит и държавния дълг е конкретизирано в член 3 от Регламент (ЕО) № 479/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20090525">25 май 2009 година</DATE> за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към договора за създаване на Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 145, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), понастоящем приложим в изменената чрез Регламент (ЕС) № 679/2010 на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> редакция (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 198, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки отчитат пред Комисията (Евростат) на два пъти планирания и актуалния държавен дефицит и нивата на държавен дълг, като първото отчитане е преди 1 април на текущата година (година <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>n<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), а второто преди 1 октомври на годината <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>n<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Преди 1 април на годината <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>n<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> държавите членки:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>отчитат пред Комисията (Евростат) планирания държавен дефицит за годината <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>n<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, данните за актуалния държавен дефицит за годината <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>n-1<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и актуалните държавни дефицити за годините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>n-2<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>n-3<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>n-4<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>б) […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Регламент № 479/2009 се отнася до преразглеждането на вече отчетени данни:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки информират Комисията (Евростат) за всяко основно преразглеждане на вече отчетените данни за техния актуален и планиран държавен дефицит и дълг веднага щом преразгледаните данни станат налични<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 8, параграф 1, първо изречение от Регламент № 479/2009 Комисията (Евростат) периодично оценява качеството както на актуалните данни, отчетени от държавите членки, така и на основните сметки по институционални сектори, събрани в съответствие с ESA 1995. За тази цел член 11, параграф 1 дава на Комисията (Евростат) правомощия да извършва разследвания:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията (Евростат) осигурява постоянен диалог със статистическите органи на държавите членки. За тази цел Комисията (Евростат) осъществява във всички държави членки редовни посещения за водене на разговори, както и евентуални методологически посещения<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 11a от Регламент № 479/2009 прецизира целта на посещенията за водене на разговори:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Посещенията за водене на разговори са предназначени за преглед на отчетените актуални данни съгласно член 8, проверка на методологически въпроси, обсъждане на статистическите процедури и източниците, описани в списъците, както и за оценка на съблюдаването на счетоводните правила. Посещенията за водене на разговори се използват за идентифициране на рискове или потенциални проблеми във връзка с качеството на отчетените данни<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 11б, параграфи 1 и 2 от Регламент № 479/2009 описва предназначението на методологическите посещения и кога те се предприемат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Методологическите посещения са предназначени за наблюдаване на процедурите и проверка на сметките, които потвърждават отчетените данни, и за извеждането на подробни заключения за качеството на отчетените данни, както е определено в член 8, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Методологически посещения се предприемат само в изключителни случаи, когато ясно са установени значителни рискове или проблеми по отношение на качеството на данните<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1173/2011</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съображение 25 от Регламент № 1173/2011 пояснява защо предвидените в Регламента правомощия за налагане на санкции следва да бъдат дадени на Съвета:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Правомощията за приемане на конкретни решения за налагане на санкциите, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат дадени на Съвета. Като част от координацията на икономическите политики на държавите членки, извършвана от Съвета, както е предвидено в член 121, параграф 1 ДФЕС, тези конкретни решения са неразделна част от последващия контрол на мерките, приети от Съвета в съответствие с членове 121 и 126 ДФЕС и регламенти (ЕО) № 1466/97 и (ЕО) № 1467/97<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Правомощията на Съвета да налага глоби заради манипулиране на статистически данни и правомощията на Комисията и на Съда на Европейския съюз в тази връзка са уредени в член 8, параграфи 1, 3 и 5 от Регламент № 1173/2011:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>По препоръка на Комисията Съветът може да реши да наложи глоба на държава членка, която умишлено или поради груба небрежност представя погрешно данни за дефицита и дълга, които са от значение за прилагането на членове 121 или 126 ДФЕС, или за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията може да извършва всички необходими разследвания за установяване на наличието на погрешното представяне, посочено в параграф 1. Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват такова погрешно представяне. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>В хода на разследването Комисията съблюдава изцяло правото на защита на съответната държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения на Съвета за налагане на глоби съгласно параграф 1. Той може да отменя, намалява или увеличава наложената глоба<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 8, параграф 4 от Регламент № 1173/2011 предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове по отношение на процедурите за разследванията (включително правото на защита на съответната държава членка) и определянето на размера на глобата. С постановяването на делегирано решение 2012/678/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Делегирано решение на Комисията от <DATE ISO="20120629">29 юни 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2012">ОВ L 306, 2012 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> Комисията се е възползвала от това свое правомощие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 14 от Регламент № 1173/2011 той влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>. Той е публикуван на <DATE ISO="20111123">23 ноември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Делегираното решение 2012/678</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Делегираното решение 2012/678 относно разследванията и глобите във връзка с манипулиране на статистическите данни, посочени в Регламент № 1173/2011, съдържа в съображение 8 опорни точки за това как Комисията следва да се увери в наличието на сериозни данни за манипулиране на статистическите данни:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>При наличие на сериозни данни за погрешно представяне на съответните данни за дефицита и дълга, за да бъде потвърдено съмнението в тази насока, Комисията (Евростат) следва да извърши методологическо посещение — обикновено преди да бъде започнато разследване — в съответствие с член 11б от Регламент № 479/2009 […]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съображение 9 от Делегирано решение 2012/678 конкретизира кои случаи не следва да се считат да погрешно представяне на данни:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>В хода на преценката на това какво съставлява погрешно представяне на данни за дефицита и дълга по смисъла на Регламент (ЕС) № 1173/2011 не следва да се счита за погрешно представяне неправилното прилагане на счетоводните правила на ESA 1995, което не се дължи на умисъл или груба небрежност. Освен това настоящото решение не следва да се прилага по отношение на ревизии на данни, в това число съществени ревизии, дължащи се на промени в методологията, за всички изминали години, които са обяснени по ясен и целесъобразен начин, както и незначителни грешки […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Второто изречение от съображение 10 от Делегирано решение 2012/678 описва понятието за груба небрежност:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Неумишленото действие или бездействие следва да се счита за проява на груба небрежност, ако лицето, което отговаря за изготвянето на данните за дефицита и дълга на сектор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, е извършило явно нарушение на своето задължение да полага дължимата грижа<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съображение 15 от Делегирано решение 2012/678 пояснява:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>С настоящото решение не се засяга възможността Комисията (Евростат) да изпълнява своите правомощия съгласно Регламент (ЕО) № 479/2009<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678 посочва каква информация следва да предостави Комисията в началото на разследването на държава членка, която тя подозира в манипулиране на статистическите данни:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Комисията съобщава на съответната държава членка своето решение да започне разследване, в това число информацията относно установените сериозни данни за наличието на обстоятелства, които могат да съставляват погрешно представяне на данни за дефицита и дълга на сектор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, предизвикано от дължащо се на умисъл или груба небрежност манипулиране на такива данни<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 3 от Делегирано решение 2012/678 възприема съображение 8:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Комисията може да реши да не провежда разследване, докато не се извърши методологическо посещение съобразно прието от Комисията (Евростат) решение в съответствие с Регламент (ЕС) № 479/2009<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Членове 6, 10 и 11 от Делегирано решение 2012/678 дават на съответната държава членка право на изслушване, на достъп до документи, както и на процесуално представителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Член 14 от Делегирано решение 2012/678 е посветен на определянето на глобата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията гарантира, че глобата, която ще бъде препоръчана, е ефективна, пропорционална и има възпиращ ефект. Глобата се определя въз основа на референтен размер, който може да бъде увеличен или намален, като се имат предвид конкретните обстоятелства по параграф 3.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Референтният размер се равнява на 5 % от по-голямото от следните две въздействия на погрешното представяне — по отношение на дефицита или по отношение на дълга на сектор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> на държавата членка за съответните години, посочени в съобщението в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Като се има предвид установеният в член 13 максимален размер, във всеки отделен случай Комисията взема предвид следните обстоятелства, когато те са относими:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>сериозността и по-широките последици от погрешното представяне; по-специално въздействието на погрешното представяне върху функционирането на засиленото икономическо управление на Съюза;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="7"?><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>повторното, честото или продължаваното погрешно представяне от страна на съответната държава членка; в такива случаи референтният размер е максимално установеният и той се умножава по броя на годините, през които е извършено съответното погрешно представяне, в рамките на последните четири години от последното съобщение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>степента, в която съответната държава членка е положила грижа и е сътрудничила — или степента, в която е възпрепятствала — при установяването на погрешното представяне и в хода на разследванията<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Съгласно член 16 от Делегирано решение 2012/678 то влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. То е публикувано на <DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора и обжалваното решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120330">30 март 2012 г.</DATE> Испания докладва на Комисията в рамките на процедура при прекомерен дефицит (ППД) размера на своя актуален и планиран държавен дефицит за годините от 2008 до 2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120517">17 май 2012 г.</DATE> Испания коригира съобщените през март 2012 г. данни за дефицита, тъй като през годините от 2008 до 2011 някои автономни области са направили по-големи разходи от тези, които те са съобщили на компетентния национален орган. Разликата възлиза на общо 4,5 милиарда евро (около 0,4 % от брутния национален продукт), от тях 1,9 милиарда евро се падат само на автономната област Валенсия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Впоследствие Комисията посещава Испания четири пъти: през май, юни и септември 2012 г., както и през септември 2013 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>С Решение от <DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE> Комисията започва разследване във връзка с евентуално манипулиране на статистическите данни в автономната област Валенсия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В доклада си за разследването от <DATE ISO="20150507">7 май 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Доклад на Комисията относно разследването във връзка с манипулиране на статистически данни в Испания, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (Решение на Комисията от <DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE>) (COM(2015) 211 окончателен).</P></NOTE> Комисията установява, че в автономната област Валенсия разходите за здравеопазване в продължение на много години не са осчетоводявани правилно. В годишните си доклади Регионалната сметна палата многократно обръщала внимание, че има неотразени разходи. Независимо от това компетентният регионален орган е останал бездеен. От това Комисията прави заключение, че съобщените от Испания през март 2012 г. данни за държавния дефицит са неточни и във връзка с това Испания следва да бъде упрекната в груба небрежност. Поради това Комисията препоръчва на Съвета да наложи на Испания глоба съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Съветът следва препоръката и с обжалваното решение налага глоба в размер на 18,93 милиона евро</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Решението е съобщено на Испания на <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> и е публикувано в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> на <DATE ISO="20150728">28 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150929">29 септември 2015 г.</DATE> Испания подава настоящата жалба. През ноември 2015 г. Съветът коригира заглавието на обжалваното решение: от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>решение за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по-горе бележка под линия 2.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Испания моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1289 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE>;</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да намали съответно размера на глобата, като ограничи релевантния за изчисляването ѝ период до датата след влизането в сила на Регламент 1173/2011, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съветът иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да установи, че по отношение на жалбата е компетентен Общият съд и да изпрати делото на него,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност да отхвърли жалбата, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Испания да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Комисията е встъпила в производството в подкрепа на Съвета. Страните са представили писмени становища и са изслушани в съдебното заседание, състояло се на <DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В подкрепа на настоящата жалба са повдигнати четири основания. Първо, Испания смята, че в рамките на разследването Комисията не е зачела правото на защита на Испания (по този въпрос вж. раздел Б). Второ, Испания твърди, че е нарушено правото на добра администрация (по този въпрос вж. раздел В). Трето, Испания е на мнение, че не са налице материалните условия за налагане на глоба (по този въпрос вж. раздел Г). И четвърто, Испания оспорва изчислението на наложената глоба (по този въпрос вж. раздел Д).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Преди обаче тези основания на жалбата да бъдат анализирани по същество, следва да се разгледа въпросът дали Съдът е компетентен по отношение на настоящата жалба (по този въпрос вж. раздел А).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Съветът и Комисията считат, че настоящото производство попада в компетентността на Общия съд, а не на Съда. Когато Съдът установи, че разглеждането на дадена жалба е от компетентността на Общия съд, съгласно член 54, параграф 2, втората част от изречението от Статута на Съда той изпраща делото на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Компетентността на Съда не произтича от член 8, параграф 5, първо изречение от Регламент № 1173/2011. Съгласно тази разпоредба Съдът на Европейския съюз действително разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения на Съвета за налагане на глоби съгласно параграф 1. Понятието за Съда на Европейския съюз тук обаче се използва, както в член 19, параграф 1, първо изречение ДЕС, като обобщаващо понятие, т.е. не се<?PAGE NO="9"?> уточнява дали контролът попада в компетентността на Съда или на Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050317">17 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/AMI Semiconductor Belgium и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑294/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:172">EU:C:2005:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швейцария/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑70/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:468">EU:C:2005:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Регламент № 1173/2011 също така не би могъл да установява компетентност, която се отклонява от договорите и от Статута на Съда. Ето защо от значение са общите правила за компетентността.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Компетентността по отношение на жалби срещу мерки за изпълнение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съгласно член 256, параграф 1, първо изречение ДФЕС Общият съд е компетентен да разглежда и да се произнася като първа инстанция по исковете, посочени в член 263. Дерогация от това правило е уредена в член 51, параграф 1, буква а) от Статута на Съда: Съдът запазва правомощието да разглежда жалби за отмяна, заведени от държава членка срещу акт, наред с други, на Съвета. От това на свой ред, съгласно член 51, параграф 1, буква а), трето тире, са изключени искове срещу актове на Съвета, чрез които той упражнява изпълнителни правомощия в съответствие с член 291, параграф 2 ДФЕС; за тяхното разглеждане е компетентен Общият съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В настоящия случай държава членка — Испания — оспорва акт на Съвета — решението за санкциониране от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 г.</DATE> Съветът и Комисията застъпват становището, че правомощието на Съюза съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 да наложи глоба на държава членка, която представя погрешно статистически данни, представлявало изпълнително правомощие по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС. Ако това е вярно, действа дерогацията от изключението, уредена в член 51, параграф 1, буква а), трето тире от Статута на Съда, така че относно жалбата на Испания би бил компетентен Общият съд и Съдът би следвало да изпрати делото на него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Правното квалифициране на дадено решение на Съвета не би могло да зависи от това как Съветът формално нарича решението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Относно процесуалната легитимация на лицата вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770505">5 май 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koninklijke Scholten Honig/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>101/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:70">EU:C:1977:70</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 5/7—8/11) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Planet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:823">EU:C:2012:823</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно пропуска решение за изпълнение да се обозначи като такова вж. заключенията ми по дела Borealis Polyolefine, OMV Refining &amp; Marketing, DOW Benelux и др., както и по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Esso Italiana и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14 и C‑389/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:754">EU:C:2015:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0177">177</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова от обстоятелството, че той е добавил допълнително думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> към заглавието на спорното решение, за да отговори на условията на член 291, параграф 4 ДФЕС, не е задължително да се заключи, че става дума за акт за изпълнение по смисъла на тази разпоредба или по смисъла на член 51, параграф 1, трето тире от Статута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Обратното, обстоятелството, че в Регламент № 1173/2011 никъде не е споменат член 291 ДФЕС, не изключва предвиденото в член 8, параграф 1 от посочения регламент правомощие за решение да доведе до постановяване на изпълнителен акт, ако това е залегнало в други части на Регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160301">1 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Iranian Oil Company/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:128">EU:C:2016:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Индикация за това има в обстоятелството, че съображение 25 изрично обосновава компетентността на Съвета, както е необходимо съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС. Решаващо е обаче дали правомощието на Съвета да налага санкции може да се класифицира <HT TYPE="ITALIC">материално</HT> като изпълнително правомощие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> включва както изготвянето на правила за прилагане, така и прилагането на правила (от вторичното право) към конкретни случаи чрез индивидуални актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160301">1 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Iranian Oil Company/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:128">EU:C:2016:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), преди това още решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891024">24 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>16/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:397">EU:C:1989:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) по член 145, трето тире ДЕО и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060223">23 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:134">EU:C:2006:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по член 202, трето тире от ДЕО, като двете разпоредби са предшестващи член 291, параграф 2 ДФЕС.</P></NOTE>. Така че налагането на глоба се явява изпълнителна мярка, а съответното правомощие — изпълнително правомощие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>На това не противоречи и обстоятелството, че настоящият индивидуален акт не е насочен към отделно лице или предприятие, а към държава членка. Тъй като такива индивидуални решения спрямо държави членки не се вземат рядко, следва да се изходи от положението, че те са били взети предвид при съставянето на член 291, параграф 2 ДФЕС и член 51, параграф 1, буква а), трето тире от Статута. Именно предвид разпоредбата в Статута изглежда логично те да са включени, както и поради факта, че неин предмет са жалби на държави членки срещу решения на Съвета. Такива жалби са особено вероятни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Следва да се отбележи, че компетентността на Общия съд на основание на дерогациите от изключенията на член 51, параграф 1, буква а) от Статута досега никога не е прилагана.</P></NOTE>, когато Съветът наложи индивидуална изпълнителна мярка срещу държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По причисляването към координацията на икономическите политики</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Съображение 25 от Регламент № 1173/2011 поставя обаче спорното пълномощие за налагане на санкции в контекст с координацията на икономическите политики на държавите членки, извършвана от Съвета, както е предвидено в член 121, параграф 1 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба решенията за санкциониране са неразделна част от последващия контрол на мерките, приети от Съвета в съответствие с членове 121 ДФЕС и 126 ДФЕС и регламенти № 1466/97 и № 1467/97.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Правомощията на Съвета по членове 121 ДФЕС и 126 ДФЕС не са изпълнителни правомощия по смисъла на член 291, параграф 2, тъй като те са предоставени на Съвета непосредствено от Договора. Ето защо следва да се приеме<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040713">13 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:436">EU:C:2004:436</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) все пак не е доказателство за компетентността на Съда, тъй като днешното разграничаване между компетентностите тогава още не е било приложимо и компетентността на Съда, в случай на нейната приложимост, би следвала от член 51, параграф 2 от Статута.</P></NOTE>, че относно жалбите на държавите членки във връзка с тяхното упражняване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Статута е компетентен Съдът, а не Общият съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно възниква въпросът дали мерки, които са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>неразделна част от последващия контрол<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> на мерките, които могат да се обжалват само пред Съда, също следва да попадат в неговата компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Такова разбиране се подкрепя освен от материалноправната близост на посочените компетентности също и от обстоятелството, че член 291 ДФЕС не урежда изчерпателно предоставянето на изпълнителни правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова е възможно да се приеме, че спорните санкции представляват специфичен вид изпълнителни мерки, които не попадат в приложното поле на тази разпоредба и съответно не са обхванати от член 51, параграф 1, буква а), трето тире от Статута.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Структурни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Друг аргумент в подкрепа на компетентността на Съда на пръв поглед изглежда близостта на производството по налагане на санкции с производството при неизпълнение на задължения по членове 258—260 ДФЕС, което продължава да е изключително в компетентността на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:3">EU:C:2014:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Но и в това производство Комисията в тесни граници може да взема решения, които съответната държава членка може да оспорва пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑292/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:3">EU:C:2014:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От това става ясно, че критериите за разграничаването на компетентностите между Общия съд и Съда не се открояват на основата на общи съображения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Срещу тезата за компетентност на Съда освен това говори обстоятелството, че неговата компетентност съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Статута е изключение от общия принцип за компетентност на Общия съд съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и следователно трябва да се тълкува стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beuttenmüller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑102/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:264">EU:C:2004:264</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infopaq International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:465">EU:C:2009:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Euro Park Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:177">EU:C:2017:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изключения от такива изключения, т.е. компетентност на Общия съд по член 51, параграф 1, буква а) първо до трето тире от Статута, напротив, не следва да се тълкуват стриктно, тъй като те задействат връщане към общия принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161123">23 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑442/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:890">EU:C:2016:890</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Тази преценка се подкрепя от целите на разпоредбата относно компетентностите в член 51 от Статута. Съгласно съображение 4 от Решение 2004/407 прехвърлянето на правомощия на Общия съд като първа инстанция трябва да бъде съществено, а критериите за предоставяне на пълномощията — достатъчно ясни, за да бъдат недвусмислено разбрани от институциите и държавите членки. Обосноваването на компетентност на Съда на основата на близък характер на дадени мерки с други мерки, чието обжалване вероятно би попадало в компетентността на Съда, не би било съвместимо с това изискване за яснота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Допълнителен аргумент в подкрепа на зачитането на основния принцип за компетентност на Общия съд е обстоятелството, че съответната държава членка по този начин получава допълнителна съдебна инстанция, която при това е създадена, за да подобри съдебната защита по отношение на искове, изискващи внимателно разглеждане на сложни факти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Трето съображение от Решение 88/591/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от <DATE ISO="19881024">24 октомври 1988 година</DATE> за създаването на Първоинстанционен съд на европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1988">ОВ L 319, 1988 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 67).</P></NOTE>. Нарушенията, които следва да се санкционират по член 8 от Регламент № 1173/2011, обаче често ще са с голяма сложност, особено когато, за разлика от настоящия случай, държавата членка оспорва фактите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Накрая, правомощието за налагане на санкции по член 8 от Регламент № 1173/2011 действително е част от контекста на мерките по членове 121 ДФЕС и 126 ДФЕС, но евентуални санкции по Регламента се определят в процедури, които са съвсем различни от процедурите, в които се определят мерките въз основа на Договора. Ето защо е изключено в едно и също дело да се разглеждат санкции, наложени по Регламента, и посочените мерки въз основа на Договора. Ето защо материалноправната близост на тези компетентности не изисква единна компетентност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Това означава, че в жалбата си Испания оспорва акт на Съвета, с който той е упражнил изпълнителните си правомощия съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС. Следователно съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 51, параграф 1, буква а), трето тире от Статута е компетентен Общият съд и съгласно член 54, параграф 2, втората част от изречението от Статута Съдът следва да изпрати делото на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В случай че Съдът не се съгласи с това виждане, по-долу все пак ще разгледам при условията на евентуалност основанията на Испания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По зачитането на правото на защита на Испания (първо основание)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В първото си основание Испания твърди, че спорното решение се основава на информации, които Комисията е получила при посещенията си в годините 2012 и 2013, като не е зачела правото на защита на Испания. Още тогава Комисията била разследвала дали Испания е представила погрешно данни за дефицита. Тези разследвания, които са извършени преди започналата официално през юли 2014 г. процедура по разследване, не били съобразени с установените в член 8, параграф 3 от Регламент № 1173/2011 и в член 2, параграф 3 от Делегирано решение 2012/678 правила. По този начин те били проведени извън предвидената за това рамка, чиято цел била именно да се гарантира зачитането на правото на защита на съответната държава членка. По-специално Комисията не била спазила изискването на член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678 да информира Испания, че я упреква в погрешно представяне на статистически данни и въз основа на какви опорни точки прави това. По този начин тя всъщност била разследвала тайно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>На първо място следва да се провери към кой момент от процедурата, която предхожда решението за налагане на санкции, се отнася това основание (по този въпрос в точка 1), преди да се разгледа правото на защита на Испания като такова (по този въпрос в точка 2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По процедурата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Нормативното съдържание на Регламент № 1173/2011 и на Делегирано решение 2012/678</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Първо следва да се отбележи, че Испания не тълкува правилно нормативното съдържание на Регламент № 1173/2011 и на Делегирано решение 2012/678.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Съгласно член 8, параграф 3, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1173/2011 Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни данни за манипулиране на данните за дефицита и дълга. Правилата за тази официална процедура по разследване са уредени с член 8, параграф 3 от този регламент и най-вече с членове 2—12 от Делегирано решение 2012/678.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Тъй като съгласно Регламента не е достатъчно да е налице само съмнение, а е необходимо да съществуват <HT TYPE="ITALIC">сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват […] погрешно представянe</HT>, той не само допуска разследване преди започването на официална процедура по разследване, а дори го налага, и то в интерес на защитата на съответната държава членка. Публичното ѝ обвинение в погрешно представяне на данни за дефицита трябва да стане едва след като са установени факти за това.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Значението на Регламент № 479/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Необходимото правомощие на Комисията да разследва, преди да започне официална процедура по разследване, произлиза от член 11 и сл. от Регламент № 479/2009, както сочи връзката между съдържанието на този регламент и съдържанието на Регламент № 1173/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Данните, чието погрешно представяне се санкционира от член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011, всъщност са онези данни за дефицита и дълга, които държавите членки следва да отчитат пред Комисията съгласно член 3 от Регламент № 479/2009. В случай че съществуват съмнения в качеството на отчетените данни, съгласно член 11, параграф 1, второ изречение от първо споменатия регламент Комисията е упълномощена да осъществява посещения за водене<?PAGE NO="13"?> на разговори, както и в изключителни случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по този въпрос член 11б, параграф 2 от Регламент № 479/2009.</P></NOTE> — методологически посещения. Те са предназначени за преглед на евентуални грешки в събраните и отчетени данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Член 11a, първо изречение и член 11б, параграф 1 от Регламент № 479/2009.</P></NOTE> и се предприемат, за да се окаже съдействие на съответната държава членка при отстраняването на тези грешки. За тази цел Комисията може да направи препоръки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Това положение се доразвива с нормите на член 2, параграф 3 и в съображение 8 от Делегирано решение 2012/678, които подчертават възможността преди започването на официална процедура по разследване да се извърши методологическо посещение. Следователно те не ограничават разследващите правомощия на Комисията преди започването на официалната процедура по разследване, а напротив, приканват Комисията да използва в пълен обем предвидения в Регламент № 479/2009 инструментариум. Съображение 15 от Делегираното решение потвърждава тази констатация, тъй като то гласи, че решението не засяга възможността на Комисията да изпълнява своите правомощия съгласно Регламент № 479/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следователно след влизането в сила на Регламент № 1173/2011 процедурата по член 11 и сл. от Регламент № 479/2009 служи и за установяването дали са налице условията за започване на официална процедура по разследване съгласно член 8, параграф 3, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1173/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Действително Испания се оплаква също, че Комисията е осъществила посещения, които не са предвидени в Регламент № 479/2009, а именно технически посещения, едно посещение за водене на разговор нагоре по веригата и едно посещение ad hoc<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Доклад на Комисията (посочен в бележка под линия 10, стр. 8).</P></NOTE>. Въпреки тези наименования обаче не е видно при тези посещения Комисията да е упражнила правомощия за разследване, излизащи извън рамката на нормираните в членове 11а и 11б посещения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Препратката на Испания към един документ на Евростат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Note to the ESSC/EFC — implementation of ESA 2010 and changes needed in regulation 479 (приложение F.1 към отговора на Испания на писменото становище на Комисията като встъпила страна).</P></NOTE> също не води до друго заключение. В него Евростат действително предлага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>посещения за водене на разговори нагоре по веригата<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> изрично да бъдат включени в Регламент № 479/2009, но в същото време там се констатира, че става въпрос само за специфична форма на вече предвидените посещения за водене на разговори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно, противно на виждането на Испания, тези посещения не представляват разследване без правно основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение: разделяне на процедурата по разследването на две части</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В обобщение, може да се констатира, че процедурата по разследването за манипулиране на статистически данни се състои от два етапа, между които трябва да се прави разлика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Първият етап от процедурата започва, когато Комисията, въз основа на съмнение за погрешно представяне на данни за дефицита и дълга, предприема мерки за изясняване и в неблагоприятния за съответната държава членка случай завършва с решение за започване на официална процедура по разследване. Още процедурата по предварително разследване цели да бъде установено дали са налице сериозни данни за погрешно представяне на дефицитите. Правното основание на тези разследвания е член 11 и сл. от Регламент № 479/2009.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Вторият етап от процедурата е от решението за започване на официална процедура по разследване до решението за препоръка към Съвета за налагане на глоба. Цел на официалното разследване е да се установи дали действително е налице погрешно представяне на дефицита по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011. Този етап от процедурата е уреден в член 8, параграф 3 от посочения регламент и в членове 2—12 от Делегирано решение 2012/678.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В този контекст е без значение, че към момента на посещенията през май, юни и септември 2012 г. Делегирано решение 2012/678 още не е било влязло в сила. Това е така, защото за процедурата по предварителното разследване са приложими член 11 и сл. от Регламент № 479/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правото на защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>При все това същността на доводите на Испания обаче не се отнася до тези обстоятелства. Тя се състои по-скоро в упрека, че Комисията не е съобщила на Испания още по повод посещенията си през 2012 г. и 2013 г., че подозира Испания в погрешно представяне на статистически данни и въз основа на каква информация, а е направила това едва при започването на официалната процедура по разследване през юли 2014 г. По този начин Комисията нарушила член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678 и накърнила правото на защита на Испания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Испания обаче греши за нормативното съдържание на член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678. Разпоредбата задължава Комисията да съобщи на съответната държава членка започването на официално разследване, като в същото време посочи с каква информация относно манипулирането на статистическите данни разполага. Не се оспорва, че тези изисквания са спазени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Всъщност Испания не твърди, че е налице нарушение на член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678, а че е накърнено правото да бъде информирана още на етапа на предварителното разследване относно съмнението за манипулиране и относно фактите, на които Комисията се основава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Но съществува ли въобще такова право?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В релевантния по отношение на предварителното разследване Регламент № 479/2009 се съдържа само индикация за право на изслушване. Съгласно член 13, първа част от изречението Комисията отчита пред Икономическия и финансов комитет констатациите си от посещенията за водене на разговори и методологическите посещения, включително всички коментари по тези констатации, направени от съответната държава членка. В тази разпоредба не се открива обаче задължение на Комисията да съобщи на държавата членка за съмнение относно погрешно представяне на данни за дефицита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда зачитането на правото на защита във всяко производство срещу лице, които може да завърши с увреждащ го акт, представлява обаче основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде гарантиран дори когато липсва правна уредба за съответното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000921">21 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mediocurso/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:480">EU:C:2000:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050609">9 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑287/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:368">EU:C:2005:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160317">17 март 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Bensada Benallal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:175">EU:C:2016:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В разглежданата процедура на засегнатата държава членка действително са предоставени съществени права на защита, но едва във втория етап от процедурата — официалното разследване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>При това положение би могло да се предположи, че предоставянето на съществени права на защита в официалната процедура по разследване компенсира липсата на право на информация на етапа на предварителното разследване. Това обаче би означавало да не се вземе под внимание обстоятелството, че видът и начинът на провеждане на предварителното разследване могат да се отразят на възможностите за защита в официалната процедура по разследване. За производства в областта на картелното право Съдът е приел, че подобно отражение е възможно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Процедурата по разследване на нарушение по член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС се състои, както настоящата процедура, от два етапа: предварителна процедура по разследване и официална процедура за проверка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0181">181</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0183">183</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060921">21 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:592">EU:C:2006:592</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Последната започва с изложение на възраженията срещу съответното предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0183">183</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение е налице сходство с член 8, параграф 3 от Регламент № 1173/2011 и член 2, параграф 1 от Делегирано решение 2012/678.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>За производството в областта на правото на конкуренцията Съдът по-специално е подчертал, че в интерес на закрилата на правата на защита на предприятията информацията, получена в предварителното разследване по време на проверки, т.е. по-специално при претърсвания и разпити, може да бъде използвана само за посочените в заповедта за проверка или решението за проверка цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891017">17 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dow Benelux/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>85/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:379">EU:C:1989:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0298">298</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0299">299</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021022">22 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roquette Frères</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:603">EU:C:2002:603</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това би могло да се разбира в смисъл, че и при предварителни разследвания с оглед на санкцията заради погрешно представяне на бюджетни данни тези цели следва да се съобщят на засегнатите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От друга страна, Съдът е приел също, че Комисията може да започне нова процедура по разследване, за да провери точността или да допълни информацията, с която се е запознала случайно в хода на предходна проверка, тогава когато тази информация сочи, че е налице поведение, което противоречи на предвидените в Договора правила на конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891017">17 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dow Benelux/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>85/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:379">EU:C:1989:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0301">301</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>На пръв поглед изглежда логично тези съображения да се приложат по аналогия в настоящия случай, предвид структурното сходство. И в този аспект действително би могъл да съществува проблем. Това е така, защото тук страните спорят дали Комисията е съобщила за съмненията си още през септември 2013 г. или едва през юли 2014 г. Не се оспорва, че по време на посещенията през 2012 г. още не е ставало дума за процедура по налагане на санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Всъщност обаче на равнището на предварителното разследване има съществени разлики спрямо правото в областта на конкуренцията, които ограничават възможните аналогии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Докато в правото в областта на конкуренцията е необходимо още за предварителните разследвания да е налице повод, който при това може да бъде съобщен на съответните предприятия, в областта на бюджетното наблюдение държавите членки и Комисията са в непрекъснат диалог съгласно Регламент № 479/2009. Целта на този диалог включва в неговата<?PAGE NO="16"?> рамка да бъдат установени евентуални индикации за каквото и да било погрешно представяне на данни по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по-горе точка 65 и сл.</P></NOTE>. Държавите членки също така принципно следва да очакват това. В настоящия случай това важи конкретно за Испания, тъй като тази държава членка е открила проблемите и ги е съобщила на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>От нищо обаче не следва, че Комисията е длъжна непрекъснато да проверява дали евентуални индикации са се потвърдили до такава степен, че да се налага към държавата членка да бъде отправено допълнително предупреждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Впрочем, както изтъкват Съветът и Комисията, без това да е оспорено, в официалната процедура по разследването Комисията е проверила и потвърдила всички установени в диалога информации, които са били от значение за налагането на санкция, преди Съветът да обоснове санкцията с тези информации. В този смисъл фактическото положение е сходно със случайните разкрития в правото в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Дори да се приеме, че Комисията има задължението да отправя предупреждение, Испания не изтъква достатъчно обосновани доводи за това, доколко моментът, в който съмненията са ѝ били съобщени, е накърнило възможностите ѝ за защита. Тя по-скоро само твърди, че е налице такова накърняване, без да предостави някаква обосновка за това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060921">21 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:592">EU:C:2006:592</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Доколкото Испания намеква, че испанските органи били предоставили на Комисията обременяваща информация само защото не са знаели нищо за съмненията за манипулиране, то този довод свидетелства за неразбиране на функцията на правото на защита. Всъщност то не обхваща правото на ранно информиране относно съмнението, за да може целенасочено да бъде укрита информация от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. относно правото в областта на конкуренцията решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dalmine/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:53">EU:C:2007:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това се отнася в особена степен за държавите членки. Действително предприятията не могат да бъдат задължавани да дават отговори, чрез които са принудени да признаят неправомерно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891018">18 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orkem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>374/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:387">EU:C:1989:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040107">7 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aalborg Portland и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:6">EU:C:2004:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За разлика от това, когато държава членка бъде заподозряна, че е манипулирала данни за дефицита и дълга, тя е длъжна да оказва съдействие дори когато чрез това се самоуличава. Това следва от установеното в член 4, параграф 3 ДЕС задължение за лоялност на държавите членки към Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Относно процедурата за нарушение срещу държави членки вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19851211">11 декември 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>192/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:497">EU:C:1985:497</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991109">9 ноември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:544">EU:C:1999:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040713">13 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑82/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:433">EU:C:2004:433</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050426">26 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:250">EU:C:2005:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0197">197</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0198">198</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:641">EU:C:2006:641</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Поради това първото основание следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По зачитането на правото на добра администрация (второ основание)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>С второто основание Испания твърди, че е нарушено правото на добра администрация, залегнало в член 41 от Хартата на основните права. Тя се съмнява в безпристрастността на разследващия екип, тъй като в него са участвали и лица, които са участвали и в разследването преди започването на официалната процедура.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на член 41 от Хартата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Съветът оспорва приложимостта на член 41 от Хартата в полза на държави членки, макар да приема, че те могат да се позоват на изискването за безпристрастност. Комисията отива дори една крачка по-далеч, като по отношение на държавите членки подлага на съмнение приложимостта дори на това изискване или най-малкото неговото нормативно съдържание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Независимо от това дали дадена държава членка може да се позове на член 41 от Хартата, обаче е ясно, че изискването за безпристрастност е проявление на общия правен принцип на правото на добра администрация в полза на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081106">6 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Нидерландия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑405/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:613">EU:C:2008:613</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130416">16 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания и Италия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/11 и C‑295/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:240">EU:C:2013:240</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По ограничението на принципа на безпристрастност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Изискването за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл, че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да проявява пристрастие или лична предубеденост, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл, че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ziegler/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:513">EU:C:2013:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0155">155</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090219">19 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:103">EU:C:2009:103</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Испания се оплаква, че трима от четиримата служители, които са провели официалното разследване, са участвали в посещенията през 2012 г. и 2013 г. Възражението на Съвета, че Испания следва да изложи и да докаже, че членовете на разследващия екип действително са били предубедени, на пръв поглед изглежда основателно, доколкото този довод не изтъква субективна предубеденост. Испания се оплаква обаче само от нарушаване на изискването за обективна безпристрастност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Доколкото Испания възразява, че дадено нарушение не може да се разследва и санкционира от същата служба, която търпи и последиците от това нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ziegler/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:800">EU:C:2012:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, трябва да се признае: Евростат, от една страна, е адресат на съобщенията относно данните за дефицита и дълга, а от друга страна, Евростат проверява качеството на съобщените данни и провежда разследване, когато е налице съмнение за манипулиране на статистическите данни. Въпреки това е трудно Евростат да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>жертва<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> на евентуално нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>И все пак относно този довод трябва да се признае, че начинът на действие на Комисията не е осигурил максимални гаранции за безпристрастност. Действително има много основания да се приеме, че лица, които са участвали още в предварителни разследвания и са предложили на Комисията да започне официална процедура по разследване, вече не биха действали напълно непредубедено в последно споменатата процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В проведеното съдебно заседание Комисията също така предизвика нови съмнения относно непредубедеността, като на въпрос на Съда отговори, че целта на официалното разследване e била да се постигне възпиращ ефект. Това изказване буди опасения, че най-малкото тази част от процедурата вече не е била проведена без предразсъдъци по отношение на резултатите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Действително биха били възможни редица мерки, които биха могли да осигурят значително по-безпристрастно разследване. Да се предотврати лица, които са участвали в предварителните разследвания, да участват и в официалното разследване, би бил само най-лесният вариант. Възможно би било също официалното разследване да бъде възложено на<?PAGE NO="18"?> друга служба на Комисията, било то в рамките на Евростат или извън тази генерална дирекция, например на служба в рамките на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Икономически и финансови въпроси<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> или на ОЛАФ. Независимостта на разследването би била още по-изразена, ако друга институция, например Сметната палата или ЕЦБ, бяха поели тази задача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Повод за такова засилване на безпристрастността на разследването би могъл да е респектът към юрисдикцията на държавите членки по отношение на бюджета. Тя вече е значително ограничена чрез контрола от страна на Съюза и още повече от налагането на санкции за погрешно представяне на съобщаваните бюджетни данни. От това ограничение се обяснява и специалната процедура по разследване за погрешно представяне на данни, както и обстоятелството, че на Съвета е възложено правомощие за налагане на санкции. Ето защо би било само проява на последователност при тази специфична процедура да се очакват и специфични мерки за осигуряване на независимо разследване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обосноваването на отказа от осигуряване на максимална безпристрастност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Въпреки тези съществени интереси отказът от осигуряване на максимална безпристрастност може обаче да бъде обоснован. По аналогия с член 52, параграф 1 от Хартата тук става въпрос за случая, когато той е предвиден в закон и зачита същността на принципа за безпристрастност. Освен това при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Що се отнася до законовата основа, компетентността на Комисията за официалното разследване произлиза от член 8, параграф 3 от Регламент № 1173/2011. Съгласно член 2, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678 разследването се провежда от Евростат, тоест от генералната дирекция, която провежда и предварителното разследване съгласно Регламент № 479/2009. Не е изразено съмнение в обстоятелството, че служителите, които са участвали в разследванията, съгласно вътрешните правила на Евростат са били компетентни за дейността си. Ето защо следва да се приеме, че накърняването на изискването за безпристрастност почива на достатъчна законова основа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В разглеждания случай основното съдържание на изискването за безпристрастност не е накърнено и поради факта, че решението за налагане на санкция е взето от друга институция, а именно от Съвета. Освен това той е взел решението си по препоръка на Комисията, за която в крайна сметка решение са взели не въпросните служители на Евростат, а колегията на членовете на Комисията. Съветът съвсем основателно изтъква това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Следователно от решаващо значение е пропорционалността на начина на действие на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Принципът на пропорционалност изисква дадена мярка да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>годна да осъществи преследваната от нея цел, необходима и пропорционална<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pillbox 38</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑477/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:324">EU:C:2016:324</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Относно формулировката вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>G4S Secure Solutions</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:382">EU:C:2016:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), опираща се на тази на френския Conseil constitutionnel, решения № 2015‑527 QPC от <DATE ISO="20151222">22 декември 2015 г.</DATE> (FR:CC:2015:2015.527.QPC, т. 4 и 12) и № 2016‑536 QPC от <DATE ISO="20160219">19 февруари 2016 г.</DATE> (FR:CC:2016:2016.536.QPC, т. 3 и 10); подобна е формулировката на френския Conseil d’État, решение № 317827 от <DATE ISO="20111026">26 октомври 2011 г.</DATE> (FR:CEASS:2011:317827.<DATE ISO="20111026">20111026</DATE>); вж. също германския Bundesverfassungsgericht, BVerfGE 120, 274, 318 и сл. (DE:BVerfG:2008:rs20080227.1bvr037007, т. 218).</P></NOTE>. Тази цел трябва да е призната от Съюза и да е от общ интерес или да е необходима, за да се защитят правата и свободите на други хора.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Що се отнася до легитимната цел на отказа от допълнителни мерки за засилване на безпристрастността, Съветът изтъква ограничените ресурси на Комисията и необходимостта от специализиране. Следователно става въпрос за легитимната цел да се ограничат разходите за разследването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. относно натоварването на администрацията при защитата на личните данни решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090507">7 май 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rijkeboer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑553/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:293">EU:C:2009:293</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), както съответно относно достъпа до документи — решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011206">6 декември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Hautala</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑353/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:661">EU:C:2001:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141002">2 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Strack/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2250">EU:C:2014:2250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като същевременно се осигури неговото качество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Начинът на действие на Комисията е бил годен и необходим за постигането на тези цели. С оглед на сложността на материята дори е в голяма степен разумно в предварителните разследвания и в официалното разследване да участват същите лица. На практика това вероятно ускорява и проверката и по този начин се постига още една цел на правото на добра администрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Накрая, смятам, че начинът на действие на Комисията е и подходящ, съотнесен към накърняването на изискването за безпристрастност. Всъщност включването на лица, които вече са участвали в предварителните разследвания, служи не само на интересите на Комисията те да са ефективни, но и на интереса на Испания като засегната от разследването държава членка. С познанието си за обстоятелствата тези лица всъщност могат да допринесат за това по време на разследването да бъдат избегнати грешки — включително такива, които са в тежест на Испания — и да се ускори ходът на проверката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>В крайна сметка в настоящия случай претеглянето на предимствата на участието на същите лица срещу свързаното с него отслабване на безпристрастността може обаче да бъде пренебрегнато, тъй като оправданият интерес на Испания от безпристрастно разглеждане на случая е осигурен в повече от достатъчна степен чрез това, че първо колегията на членовете на Комисията решава дали да отправи препоръка към Съвета и едва Съветът може да реши дали да бъде наложено наказание. И двете институции не участват пряко в разследванията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Интересът от безпристрастност е допълнително осигурен чрез възможността да се потърси правна защита от също така безпристрастни съдилища на Съюза, от която Испания понастоящем се и възползва. Както правилно изтъкват Съветът и Комисията, естеството на тази правна защита е особено широко, тъй като съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 1173/2011 Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решенията на Съвета да налага глоби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Следователно Комисията не е нарушила изискването за безпристрастност и това основание следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По наличието на условията за налагане на глоба (трето основание)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>С третото основание Испания отрича наличието на установените в член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 условия за налагане на глоба. В тази връзка Испания отрича, на първо място, че е налице погрешно представяне на данни, тъй като то е било преразгледано в кратък срок, и на второ място, застъпва виждането, че съобщените данни не са били от значение за прилагането на член 121 ДФЕС или член 126 ДФЕС или на Протокола относно ППД, тъй като поради бързото им коригиране те не са взети предвид от Комисията при упражняването на контрола, и на трето място смята, че евентуалното нарушeние не е породено от груба небрежност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Погрешно представяне на данни (първа част от третото основание)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>На първо място Испания изтъква, че не е представяла погрешно данни. Съобщените през март 2012 г. данни не били нито грешни, нито верни, а предварителни. С корекцията им през май 2012 г. Испания актуализирала тези данни. Ставало въпрос за преразглеждане в рамките на обичайното. Такова действие не попадало в обхвата на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011, както ставало ясно от член 6 от Регламент № 479/2009 и от съображение 9 на Делегирано решение 2012/678.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Този аргумент не може да бъде възприет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Корекции, които стават необходими поради неправилно прилагане на счетоводните правила, действително представляват преразглеждания по смисъла на член 6 от Регламент № 479/2009, но не изключват погрешното представяне на данни по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Член 6 от Регламент № 479/2009 урежда задължението на държавите членки да информират Комисията за всяко основно преразглеждане на вече отчетените данни. Корекции са не само допустими, но и се изискват. За ефективността на контрола на бюджета е от съществено значение Комисията да разполага с верни числа. В този контекст причината за необходимостта от корекция не може да играе някаква роля. Следователно обстоятелството, че Комисията сама е определила действието като преразглеждане и е публикувала коригираните данни без резерви, е в съответствие с условията на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>И все пак преразглеждания на данни може да доказват погрешно представяне на данни по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011. В това отношение е показателно второто изречение от съображение 9 на Делегирано решение 2012/678, където са изброени случаи, при които вече отчетени данни действително трябва да се ревизират, като те обаче не следва да се разглеждат като погрешно представяне на данни, което следва да се санкционира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Действително Делегирано решение 2012/678 не може да е меродавно по отношение на нормативното съдържание на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011. Това е така, защото правомощието на Комисията да приема нормативни мерки по член 8, параграф 4 не обхваща правилата в областта на налагането на санкции. Да ѝ се делегират такива правомощия впрочем, би изглеждало несъвместимо и с член 290, параграф 1, втора алинея ДФЕС, според който съществените елементи от една област не могат да бъдат предмет на делегиране на правомощие на Комисията. Делегираното решение може обаче да изясни разбирането на Комисията относно съдържанието на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Във второто изречение от съображение 9 от Делегирано решение 2012/678 Комисията изхожда от това, че ревизии, които са обяснени по ясен и целесъобразен начин, не следва да се разглеждат като погрешно представяне. Противно на разбирането на Испания, това не означава, че погрешно представяне, което е съобщено и обяснено, не може да бъде наказано. Комисията по-скоро се съобразява с обстоятелството, че окончателните данни за дефицита и дълга често пъти са на разположение след известен период и поради това съобщенията в рамките на процедурата по ППД винаги съдържат и прогнозни данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Относно необходимостта от наказания по тази причина https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/mwikis/gfs/index.php/Revisions_of_EDP_data.</P></NOTE>. Измененията на подобни прогнози трябва да са допустими, ако са обяснени по съответен начин. Освен това Комисията изрично приема промени в методологията за събирането на данни за изминали години като друга причина за ревизии.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Корекцията на данните, които са били съобщени на Комисията през март 2012 г., не се е дължала обаче нито на предварителния характер на данните, нито на промени в методологията. По-скоро тя е била необходима, тъй като автономната област Валенсия е нарушила счетоводните правила на ESA 1995. Нарушението се състои в това, че данни от областта на здравеопазването години наред отчасти изобщо не са били счетоводно отчитани, а отчасти това е ставало със закъснение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Това означава не към момента, в който те са се породили — в нарушение на принципа на начисляване (точка 1.57 от ESA 1995).</P></NOTE>. Това означава, че на регионално равнище са направени повече разходи, отколкото са били отчетени пред националния орган. Вследствие на това при изчислението на общите държавни дефицити за годините 2008 до 2011 националният орган е изходил от неточни числа и през март 2012 г. е отчел в съобщение в рамките на ППД занижени данни за дефицита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Испания не оспорва, че причината за корекцията през май 2012 г. е неправилното прилагане на счетоводните правила в автономната област Валенсия. На фона на това същевременното позоваване на предварителния характер на отчетените пред Комисията данни като оправдание за тяхната корекция е противоречиво. Действителният размер на извършените в автономната област Валенсия разходи е бил установен, най-малкото на регионално равнище, той само не е бил надлежно осчетоводен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Следователно може да се констатира, че като през март 2012 г. е съобщила числа, които произтичат от нарушение на счетоводните правила и поради това са неверни, Испания е представила погрешно данни. Обстоятелството, че през май 2012 г. тя сама е коригирала отчетените данни, не променя този факт, тъй като действието не може да се класифицира като ревизия, дължаща се на причини, поради които деянието не е наказуемо. Ето защо по отношение на констатирането на нарушение на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 не е от значение дали Испания е обяснила по ясен и целесъобразен начин корекцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Само между другото ще посоча, че за преценката на поведението на Испания не е от значение какво правят други държави членки. Според установената практика на Съда държава членка не може да обосновава неизпълнението на своите задължения, наложени от Договора, с обстоятелството, че други държави членки също не били изпълнили задълженията си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760226">26 февруари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:29">EU:C:1976:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010329">29 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Португалия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:189">EU:C:2001:189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091119">19 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Финландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑118/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:715">EU:C:2009:715</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Ето защо първата част на третото основание на Испания не следва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Данни, които са от значение за прилагането на член 121 ДФЕС или член 126 ДФЕС или на протокола относно ППД (втора част от третото основание)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, в случай че Съдът установи погрешно представяне на данни, Испания твърди, че те не са били годни да засегнат бюджетното наблюдение. Това било така, защото, от една страна, Испания коригирала данните толкова скоро след отчитането им, че в докладите си Комисията е могла да вземе предвид правилните числа. От друга страна, корекцията за 2011 г. (по мнението на Испания единствено меродавната) била само 0,9 милиарда евро (0,08 % от брутния вътрешен продукт) и не водела до надвишаване на прага от 3 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Този довод също не e основателен. Той е изведен от неправилно тълкуване на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Действително — за разлика от виждането на Съвета — за тълкуването на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 е без значение, че съгласно член 14, параграф 3 от Делегирано решение 2012/678 последиците от погрешното представяне са от значение при определянето на размера на санкциите. Както вече беше посочено, Комисията няма пълномощие да урежда правилата в областта на налагането на санкции, включително и косвено чрез определяне на критерии за изчислението на санкцията, които по мнение на Съвета вече не са от значение по отношение на изпълнението на фактически състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>В допълнение ще отбележа, че и генезисът на Регламент № 1173/2011 не дава други насоки за тълкуването на фактическия състав. Фактическият състав, който води до санкция, не се съдържа в първоначалното предложение на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>СOM (2010) 524 окончателен.</P></NOTE>, а се появява за първи път — вече с окончателния текст, но без по-нататъшни пояснения — в проекта на Съвета от <DATE ISO="20110616">16 юни 2011 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Документ на Съвета № 11480/11, член 6a и съображение 3 от него.</P></NOTE>. В този вид той е приет без коментар и в становището на Парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Изменения, приети от Европейския парламент на <DATE ISO="20110623">23 юни 2011 г.</DATE> към предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (P7_TA(2011)0290).</P></NOTE>, макар че проектът на докладчика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Документ A7‑0180/2011.</P></NOTE> още не е съдържал нищо по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Но още от текста на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 става ясно, че за налагането на глоба не са от значение евентуалните последици от погрешното представяне по отношение на бюджетното наблюдение. Съгласно тази разпоредба погрешно представените данни трябва да са данни за дефицита или дълга, които са от значение за прилагането на член 121 ДФЕС или член 126 ДФЕС или за прилагането на Протокола относно ППД. Ето защо е достатъчно данните да са предназначени да направят възможно бюджетното наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Тълкуването, изведено от текста, съответства и на залегналите в съображение 13 от Регламент № 1173/2011 цели. Съгласно първото изречение прилагането на бюджетното наблюдение в еврозоната следва да стане по-ефективно посредством санкции. Второто изречение предвижда санкциите да повишат доверието в рамката за фискалното наблюдение на Съюза. Действително и двете цели не изискват задължително предвиденото санкциониране, но постигането им става по-ефективно, когато се санкционира още погрешното представяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се отбележи, че още при погрешното представяне на данни, които за от значение за прилагането на член 121 ДФЕС или член 126 ДФЕС или за прилагането на Протокола относно ППД, е изпълнен фактическият състав за налагане на санкция, ако то е станало умишлено или поради груба небрежност. Разглежданите данни са такива данни, тъй като съгласно член 3 от Регламент № 479/2009 държавите членки следва да ги отчетат пред Комисията, за да могат те да изпълнят предназначението си да послужат за бюджетното наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Противно на виждането на Испания, сумите, за които става въпрос, също са достатъчно големи, за да оправдаят прилагането на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011. Погрешно представяне на данни за дефицита в размер на 1,9 милиарда евро, което води до референтен размер за санкционирането от почти 100 милиона евро, не е пренебрежимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Поради това и втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Груба небрежност (трета част от третото основание)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Следователно от решаващо значение е дали Испания е представила погрешно данните поради груба небрежност. Испания отрича това, по-специално защото само една област е засегната от проблема.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По отправната точка за упрека в груба небрежност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Отправната точка за упрека в груба небрежност е санкционираното от член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 поведение. То се състои в погрешното представяне на данни в съобщение в рамките на ППД до Комисията. Заглавието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Санкции при манипулиране на статистически данни<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> действително прави връзка с нарушението на счетоводните правила в правото на Съюза. Това нарушение е причината за невярното съобщение в рамките на ППД и може да се формулира по ясен начин. Заглавието обаче не променя факта, че глобата е наложена не заради неправилното прилагане на счетоводните правила, а заради отчитането на неверни данни пред Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Това става особено ясно в текста на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1173/2011 на френски език: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>… État membre qui a … fait des déclarations erronées au sujet des données relatives au …<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> В текста на немски и английски език формулировката за погрешно представяне не е толкова ясна. За разлика от това текстът на испански език набляга изрично на фалшифицирането: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>… Estado miembro que … tergiverse datos relativos al …<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/></P></NOTE>. Това произлиза от целта на санкцията. Тя следва да направи по-ефективно бюджетното наблюдение от страна на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Съображение 13 от Регламент (EС) № 1173/2011.</P></NOTE>. Опасност за бюджетното наблюдение възниква обаче едва в момента, в който неверните данни бъдат съобщени на Комисията. Преди това става въпрос за чисто национален проблем, който държавата членка може и трябва да отстрани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>И все пак неправилното прилагане на счетоводните правила е релевантно като привръзка за субективния елемент по член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011. Това е така, защото, който вследствие на груба небрежност нарушава счетоводните правила и не коригира тази грешка до следващото подадено до Комисията съобщение в рамките на ППД, отчита пред Комисията неверни данни поради груба небрежност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Следва да се провери дали Испания е нарушила счетоводните правила поради груба небрежност, преди да подаде до Комисията съобщението в рамките на ППД през март 2012 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Възможност поведението да бъде приписано както на националните, така и на регионалните органи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Във второто изречение от съображение 10 от Делегирано решение 2012/678 Комисията посочва, че за проява на груба небрежност следва да се счита, ако лицето, което отговаря за изготвянето на данните за дефицита и дълга на сектор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, е извършило явно нарушение на своето задължение да полага дължимата грижа. По този начин Комисията правилно прави привръзка към задачата да се изготвят данни за дълга или дефицита, без да се ограничава до изготвянето на общонационални данни или да прави друга връзка с вътрешния ред на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>В текстовете на немски, испански и френски това е видно много ясно. За разлика от това текстът на английски език не е еднозначен: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>An unintentional act or omission should be considered a case of serious negligence if a person responsible for the production of general government deficit and debt data is in patent breach of his duty of care<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Друго заключение би противоречало на принципа, съгласно който държава членка не може да се позове на обстоятелства от своя вътрешен правов ред, включително такива, произтичащи от конституционната уредба на тази държава, за да оправдае неизпълнението на задълженията, произтичащи от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911213">13 декември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑33/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:476">EU:C:1991:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080401">1 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gouvernement de la Communauté française и Gouvernement wallon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:178">EU:C:2008:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По отношение на задълженията в рамките на бюджетното наблюдение този принцип изрично е залегнал в член 2 и член 3 от Протокола относно ППД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Член 3 от Протокола относно ППД гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>С цел да се осигури ефективността на процедурата при прекомерен дефицит, правителствата на държавите членки са отговорни, в съответствие с тази процедура, за дефицита на секторите на държавно управление, в съответствие с определеното в член 2, първо тире. Държавите членки гарантират, че националните процедури в бюджетната област им позволяват да изпълняват задълженията си в тази област, произтичащи от Договорите. Държавите членки са длъжни да докладват планирания и фактическия бюджетен дефицит и размера на техния дълг незабавно и редовно на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. В член 2, първо тире се определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>бюджетен<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, като се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>бюджетен<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> се отнася до секторите на държавно управление, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>централно държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>регионално или местно държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>фондове за социална сигурност<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</P></NOTE>. Конкретно разглежданото задължение се състои в това на Комисията да се докладват верни данни за дефицита и дълга. Ако дадена регионална служба подава на националния орган неверни данни, това не оневинява съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Следователно Испания следва да поеме отговорност както за компетентния национален орган, така и за компетентната служба в автономната област Валенсия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Наличие на груба небрежност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Участниците спорят дали националният орган е знаел или е трябвало да знае за нередностите преди май 2012 г. Всъщност не е необходимо да се задълбава в този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Това е така, защото Испания не отрича, че компетентният <HT TYPE="ITALIC">регионален</HT> орган явно не е изпълнил задължението си да полага дължимата грижа, като изобщо не е осчетоводявал или е осчетоводявал със закъснение разходи за здравеопазване в значителен размер и е докладвал на националния орган неверни данни, макар че регионалната сметна палата още на ранен етап му е обърнала внимание за грешката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>За да бъде констатирана груба небрежност на регионалния орган, също така не е от значение дали поведението е с дата от преди влизането в сила на Регламент № 173/2011 на <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 г.</DATE> По-скоро може да се направи привръзка с обстоятелството, че регионалният орган не е коригирал своевременно грешката си преди доклада през март 2012 г. Следователно не е налице проблематиката за прилагане с обратна сила, за която Испания намеква.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Като не е извършил корекция, регионалният орган е нарушил задължението си да полага дължимата грижа също така явно, както и с неправилното прилагане на счетоводните правила. Обстоятелството, че упрекът относно неизвършването на корекция се отнася до по-кратък период, не обосновава друга преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Възражението на Испания, че Комисията и Съветът не били взели под внимание, че Испания е открила нередностите през май 2012 г., информирала е за тях Комисията и във възможно най-висока степен ѝ е сътрудничела грижливо и лоялно, е ирелевантно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Меродавният момент за наличието на субективните условия на член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 е моментът на извършването на деянието, тоест на изпращането на данните до Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. точка 129 по-горе.</P></NOTE>. Поведението след този момент не е от значение по отношение на въпроса <HT TYPE="ITALIC">дали</HT> следва да се наложи глоба. То може да бъде взето предвид само при определянето на размера на глобата съгласно член 14, параграф 3, буква д) от Делегирано решение 2012/678, както е и станало.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение по третата част от третото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>След всичко посочено по-горе може да се констатира: компетентният орган в автономната област Валенсия поради груба небрежност не е уведомил компетентния национален орган за неправилното прилагане на счетоводните правила в миналото и за произтичащото от това положение обстоятелство, че докладваните данни са неверни. Испания следва да приеме, че това поведение се приписва на нея, което означава, че в съобщението в рамките на ППД, което е направила до Комисията през март 2012 г., поради груба небрежност тя е представила погрешно данни за дефицита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Следователно третата част от третото основание също е неоснователна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение по третото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Поради това третото основание следва да бъде отхвърлено изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По правилното изчисление на наложената глоба (четвърто основание)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>С четвъртото основание Испания упреква Съвета, че при изчислението на наложената глобата е изходил от твърде висок референтен размер. Поради това Испания иска, в случай че Съдът прецени, че налагането на глоба е основателно, глобата да бъде намалена от 18,93 милиона евро на 8,62 милиона евро. За обосновка Испания се позовава на член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678 и на обстоятелството, че санкционирането на погрешното представяне на данни за дефицита е предвидено едва през 2011 г. В писмената си реплика Испания уточнява, че се позовава на принципа на недопускане на прилагане с обратна сила. Преди да могат бъдат разгледани тези доводи, първо следва да се изложи как Съветът стига до референтния размер, на базата на който е определил глобата, и какви изчисления иска Испания.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По изчисляването на референтния размер</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Съгласно член 14, параграф 1, второ изречение от Делегирано решение 2012/678 глобата се определя въз основа на референтен размер, който може да бъде увеличен или намален, като се имат предвид конкретните обстоятелства по параграф 3. Испания не подлага на съмнение обстоятелството, че Съветът е намалил референтния размер до една пета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Съгласно член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678 референтният размер се равнява на 5 % от по-голямото от следните две въздействия на погрешното представяне — по отношение на дефицита или по отношение на дълга на сектор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Държавно управление<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> на държавата членка за съответните години, посочени в съобщението в рамките на процедурата по прекомерен дефицит.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Подаденото през март 2012 г. съобщение се отнася, в съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 479/2009, за годините 2008—2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Неотразените разходи се равняват съответно на 29 милиона евро за 2008 г., 378 милиона евро за 2009 г., 624 милиона евро за 2010 г. и 862 милиона евро за 2011 г., или общо на 1,893 милиарда евро.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Въз основа на общия размер на неосчетоводените разходи Съветът е изчислил референтен размер от 94,65 милиона евро и е определил глоба, равняваща се на една пета от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Испания твърди, че Съветът е следвало да вземе предвид само неосчетоводените разходи за 2011 г. Тогава референтният размер би бил 43,1 милиона евро, а изчислената на тази основа глоба — 8,62 милиона евро.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Доколкото доводът на Испания се основава на член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678, това разбиране се основава на обстоятелството, че съгласно тази разпоредба е меродавно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>по-голямото<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> въздействие. Оттук Испания извежда, че следва да се вземе предвид само годината, в която отчетените данни са се различавали най-много от действителните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Това разбиране не може да се приеме, тъй като използваното в член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678 понятие за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>по-голямо въздействие<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> не се отнася за разликата на годишна основа, а за въздействието на погрешното представяне по отношение на дефицита или по отношение на дълга. Всъщност референтният размер се равнява на 5 % от по-голямото от следните две въздействия на погрешното представяне — по отношение на дефицита или по отношение на държавния дълг за съответните години, посочени в съобщението в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>В текстовете на повечето езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Само в текста на датски, естонски и шведски език изглежда се използва превъзходната, а не сравнителната степен.</P></NOTE> меродавна е не <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>най-голямата<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/><HT TYPE="ITALIC">по-голямата</HT><QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> стойност. Тъй като всяко съобщение се отнася за няколко години, при сравнението на годишните отклонения би могло да се очаква, че има няколко по-високи стойности. Така в настоящия случай размерът на отклонението за всяка година е по-висок от размера на отклонението за предишната година. Условие за приложимостта на член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678 е обаче меродавната стойност да може да бъде определена еднозначно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Освен това мястото на този елемент в текстовете на разпоредбата на повечето езици показва, че той се отнася до евентуални разлики в данните за дефицита или за дълга, а не за разликите между стойностите по години. За да стане ясно това, в текста на немски език дори е избран по-скоро необичайният стилов похват тази част от изречението да бъде обособена с тирета. В текстовете на други езици, по-конкретно на испански език и на езиците, които използват превъзходната степен, това значение произлиза без проблем от структурата на изречението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Заложеното в текста тълкуване съответства впрочем и на целта да се определи подходяща санкция. Ако погрешното представяне се отнася само за една година, нарушението явно е по-незначително, отколкото ако са засегнати няколко години. Следователно не би било подходящо двата случая да се третират по еднакъв начин, като санкцията се определи само въз основата на една конкретна година.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>Тъй като в настоящия случай става въпрос за едно-единствено неправилно съобщение, не е необходимо да се изяснява по-нататък как би следвало да се изчисли референтният размер по член 14, параграф 3, буква г) от Делегирано решение 2012/678 при повторно погрешно представяне.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По принципа на недопускане на прилагане с обратна сила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Като друг довод Испания косвено изтъква принципа на недопускане на прилагане с обратна сила. Тъй като Регламент № 1173/2011 е влязъл в сила едва на <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 г.</DATE>, поведението на Испания през годините 2008—2010 не следвало да се взема предвид.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Този довод също не може да бъде възприет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Независимо от това дали държавите членки могат да се позоват на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата, където е уредено недопускането на прилагане с обратна сила на наказания, те съвсем не следва да приемат разпоредби, уреждащи санкции с обратна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑610/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:781">EU:C:2012:781</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Друго поведение би било неприемливо в един Съюз, основан на правни принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче упрекът, че е нарушен принципът на недопускане на прилагане с обратна сила, е неоснователен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Както беше изложено по-горе, глобата по член 8, параграф 1 от Регламент № 1173/2011 се налага за погрешно представяне на данни, които са съобщени на Комисията, а не за погрешно представяне, преди да бъде изпратено съобщението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Испания е изпратила съобщението в рамките на ППД през март 2012 г., тоест след влизането в сила на Регламент № 1173/2011. Посочените в него данни за дефицита през годините 2008—2011 към момента на изпращането на съобщението са били неверни. Обстоятелството, че неправилното прилагане на счетоводните правила, което е довело до невярно съобщение в рамките на ППД, е започнало далеч преди <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 г.</DATE>, не променя това положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Нарушение на принципа на недопускане на прилагане с обратна сила би било налице само ако Съветът въз основа на член 14, параграф 3, буква г) от Делегирано решение 2012/678 при определянето на глобата бе отчел, че съобщенията в рамките на ППД за годините 2008—2011 също са били неверни. Това е така, защото в такъв случай той би санкционирал косвено и тези съобщения, макар че Регламент № 1173/2011 е влязъл в сила едва след изпращането им. Съгласно съображение 11 от спорното решение Съветът обаче не е взел предвид именно погрешното представяне в съобщенията за годините 2008—2011.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>Следователно Съветът е изчислил правилно референтния размер. Той нито е пренебрегнал условията на член 14, параграф 2 от Делегирано решение 2012/678, нито е нарушил принципа на недопускане на прилагане с обратна сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Следователно и четвъртото основание е необосновано.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="28"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">6.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Обобщение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Предвид обстоятелството, че никое от основанията на Испания не би могло да постигне успех, жалбата би следвало да се отхвърли изцяло като неоснователна, ако Съдът не изпрати делото на Общия съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Ако Съдът се съгласи с виждането ми и изпрати делото на Общия съд, на този етап не се налага той да се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>Ако Съдът обаче се произнесе с решение по това дело, то съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като според предложеното от мен решение Съветът би спечелил, би следвало Испания да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник обаче държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>1)</NO.P><TXT>Изпраща дело Испания/Съвет (C‑521/15) на Общия съд на Европейския съюз.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Не се произнася по съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>В случай че Съдът не приеме това предложение, при условията на евентуалност предлагам да отхвърли жалбата и да възложи на Испания съдебните разноски, но с изключение на разноските на Комисията, тъй като тя следва да ги поеме сама.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>