1.

С настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция, Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Върховен съд, Галисия, Испания), иска насоки относно тълкуването на правилата за прехвърляне на тежестта на доказване върху ответника в случаи на твърдяно от жалбоподателя неприлагане на принципа на равно третиране по отношение на пола. Това прехвърляне на тежестта на доказване произтича от Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите ( 2 ). Спорът в главното производство се отнася до работничка, която твърди, че докато е кърмила детето си, е била подложена на условия на труд, които могат да окажат отрицателно въздействие върху здравето ѝ или върху здравето на нейното дете. Тя подава жалба съгласно националните разпоредби, с които е транспонирана Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки ( 3 ). С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска от Съда разяснения относно тълкуването на тази директива във връзка с разпоредбите на Директива 2006/54 относно тежестта на доказване.

2.

Член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 4 ) предвижда, че равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

3.

Съгласно Директива 89/391/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място ( 5 ) „превенция“ са „всички стъпки или мерки, които се предприемат или планират на всички етапи на работата в предприятието, за предотвратяване или намаляване на професионалните рискове“ ( 6 ). Тази директива предвижда, че особено чувствителните рискови групи трябва да бъдат защитени от опасностите, които могат конкретно да ги засегнат ( 7 ), и оправомощава законодателя на Съюза да приеме специални директиви за насърчаване подобряването на работната среда по отношение на здравето и безопасността на работниците ( 8 ).

4.

Сред целите на Директива 92/85 е въвеждането на минимални изисквания за насърчаване подобряването на работната среда, с цел да се защитят здравето и безопасността на работниците ( 9 ). Бременните работнички, работничките родилки или кърмачки се считат за особено рискова група ( 10 ). Тази закрила не следва да се отразява неблагоприятно на положението на жените на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените ( 11 ). Някои видове дейности могат да представляват специфичен риск, свързан с излагане на опасни агенти, процеси или условия на труд за работничките кърмачки. В релевантните случаи такива рискове трябва да бъдат оценени и резултатът от оценката да бъде съобщен на работничките ( 12 ). Ако оценката разкрие наличието на риск за безопасността или здравето на работничка, трябва да се приемат разпоредби за закрилата ѝ ( 13 ). Работничките кърмачки не трябва да извършват дейности, които са оценени като разкриващи риск от излагане на влиянието на някои особено опасни агенти, или да работят при условия, които застрашават здравето и безопасността им ( 14 ).

5.

Съгласно член 1, параграф 1 целта на Директива 92/85, „която е Десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива [89/391], е да се приложат мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки“.

6.

Съгласно определението в член 2, буква в) работничка кърмачка е „тази работничка, която по смисъла на националното законодателство и/или установената в страната практика е кърмачка и уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с това законодателство и/или практика“ ( 15 ).

7.

В съответствие с член 3, параграф 1 Комисията е разработила насоки за оценяването на химически, физически и биологични агенти и промишлени процеси, които се считат за вредни по отношение на безопасността и здравето на работничките по смисъла на член 2 ( 16 ).

8.

Съгласно член 4, параграф 1 за всички дейности, които могат да породят специфичен риск, свързан с излагане под въздействие на рискови фактори, процеси или условия на труд, чийто неизчерпателен списък се съдържа в приложение I ( 17 ), работодателят оценява характера, степента и продължителността на излагане в съответното предприятие и/или организация спрямо работничките по смисъла на член 2. Оценката се извършва с цел да се оцени всеки риск за безопасността или здравето и всеки възможен ефект по-специално върху кърменето на съответната работничка и да се реши какви мерки да се предприемат. В съответствие с член 4, параграф 2 съответната работничка се уведомява за резултатите от оценката и за всички мерки, които следва да се предприемат за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Оценката се основава на насоките.

9.

Член 5 е озаглавен „Действия, последващи резултатите от оценката“. Той гласи:

10.

Член 11, параграф 1 предвижда следното:

11.

В съображенията на Директива 2006/54 се посочва, първо, че Директива 97/80/ЕО ( 18 ) на Съвета съдържа разпоредби, които имат за цел по-специално прилагането на принципа на равно третиране на жените и мъжете ( 19 ). Второ, от решенията на Съда е видно, че неблагоприятното третиране на жена, свързано с бременност или майчинство, представлява пряка дискриминация, основана на пола. Поради това такова третиране следва да бъде изрично обхванато от Директива 2006/54 ( 20 ). Трето, що се отнася до принципа на равно третиране, в постоянната си практика Съдът признава законността на защитата на биологичното състояние на жената по време на бременност и майчинство и на въвеждането на мерки за защита на майчинството като средство за постигане на реално равенство. Поради това Директива 2006/54 не засяга Директива 92/85 ( 21 ). Следователно една от целите на Директива 2006/54 е защитата на трудовите права на жените, които са в отпуск по майчинство, за да не бъдат подложени на влошаване на техните условия в резултат от ползването на такъв отпуск, както и да се възползват от всяко подобрение в условията на труд, на което те биха имали право по време на тяхното отсъствие ( 22 ).

12.

Четвърто, в съображенията се посочва, че „[п]риемането на правила относно тежестта на доказване играе значителна роля при осигуряването на ефективно привеждане в изпълнение на принципа на равното третиране. Както Съдът е постановил, следва да бъде предвидена разпоредба за осигуряване на разместване на тежестта на доказване в prima facie случаи на дискриминация, с изключение на производства, при които съдът или друг компетентен национален орган е задължен да разследва фактите. Необходимо е обаче да бъде изяснено, че оценката на фактите, от които може да бъде предположено съществуването на пряка или непряка дискриминация, остава въпрос от компетенциите на съответния национален орган в съответствие с националното право или практика. Освен това държавите членки разполагат със свободата да въведат на всеки подходящ етап от производството доказателствени правила, които са по-благоприятни за ищеца“ ( 23 ).

13.

Съгласно член 1 целта на Директива 2006/54 е „да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите“.

14.

Съгласно определението в член 2, параграф 1, буква а) пряка дискриминация е налице, „когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация“. Непряка дискриминация е налице, „когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно обоснована от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими“ (член 2, параграф 1, буква б). За целите на член 2, параграф 2, буква в) дискриминацията включва „всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на [Директива 92/85]“.

15.

Дял II предвижда особени разпоредби, включително забрана за дискриминация по отношение на равното заплащане и равно третиране в професионалните социално-осигурителни схеми. В дял II, глава 3, член 14 се забранява дискриминацията по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и на условията за наемане на работа и на труд.

16.

Член 19, който е част от дял III („Хоризонтални разпоредби“), предвижда:

17.

Съгласно член 28 Директива 2006/54 не засяга разпоредбите (на равнището на Европейския съюз и на национално равнище), отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството. Изрично се посочва и че тя не засяга по-специално разпоредбите на Директива 92/85.

18.

Съгласно член 26, параграф 1 от Ley de Prevención de Riesgos Laborales (Закон за предотвратяване на професионалните рискове, наричан по-нататък „LPRL“) оценката на рисковете трябва да включва определяне на характера, степента и продължителността на излагане на бременните работнички или работничките родилки на фактори, процеси или условия на труд, които могат да се отразят отрицателно на здравето на работничките или на плода, за всяка дейност, която може да породи специфичен риск. Ако резултатите от оценката разкрият наличието на риск за безопасността или здравето или възможни последици за бременна или кърмеща жена, работодателят трябва да вземе необходимите мерки, с цел да не се допусне излагане на този риск, регулирайки условията на труд или работното време на съответната работничка. При необходимост посочените мерки включват освобождаването им от нощен труд или работа на смени.

19.

В съответствие с член 26, параграф 2 от този закон, ако регулирането на условията на труд или работното време е невъзможно или независимо от такова регулиране условията на труд може да се отразят отрицателно на здравето на бременната работничка или на плода, тя трябва да заеме различно и подходящо за състоянието ѝ работно място или длъжност. След като се консултира с представителите на работниците, работодателят трябва да изготви списък на работните места, които не са изложени на рискове. Когато е възможно, се осъществява тази смяна на работното място или длъжността. Съгласно член 26, параграф 3 обаче, ако осъществяването на посочената промяна на работно място е технически или обективно невъзможно или не е разумно да се изисква поради основателни причини, може да се спре действието на трудовия договор на засегнатата работничка поради наличие на риск в периода на бременност за периода, необходим за опазването на нейната безопасност или здраве, и докато е налице невъзможност тя да бъде възстановена на предходното си работно място или да заеме друго подходящо за състоянието ѝ работно място.

20.

Съгласно член 26, параграф 4 от посочения закон разпоредбите на член 26, параграфи 1 и 2 се прилагат за работничка, кърмеща детето си, ако условията на труд могат да се отразят отрицателно на здравето ѝ или на здравето на нейното дете и това бъде удостоверено по-специално от медицинските служби на Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален институт за социално осигуряване, наричан по-нататък „INSS“) и с доклада на лекаря от Servicio Nacional de Salud (Национална здравна служба), оказващ медицинска помощ на работничката или детето ѝ. Освен това действието на трудовия договор на засегнатата работничка съгласно член 26, параграф 3 поради наличие на риск в периода на естественото кърмене на деца под девет месеца може да бъде спряно, ако в нейния случай промяната на работното място е невъзможна.

21.

Съгласно член 135 bis от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалната сигурност) за целите на паричното обезщетение, изплащано на кърмеща майка, за която се счита, че е изложена на риск на работното си място (наричано по-нататък „паричното обезщетение“), за „осигурен риск“ се счита периодът на спиране на действието на трудовия договор в случаите, когато не е възможно жената да смени работното си място в съответствие с член 26, параграф 4 от LPRL.

22.

Запитващата юрисдикция допълва, че с Ley Orgánica 3/2007, de 22 de marzo, para la igualdad efectiva de mujeres y hombres (Устройствен закон 3/2007 от 22 март 2007 г. за действителното равенство между жените и мъжете) се въвеждат разпоредби, уреждащи положението на кърмещи майки, изложени на риск в периода на естественото кърмене на техните деца. Дотогава това положение не се урежда в испанското право; законодателството се въвежда, за да се транспонира Директива 92/85, и по-специално член 5, параграф 3 от нея.

23.

Гжа Elda Otero Ramos работи като медицинска сестра в Servicio de urgencias del Centro Hospitalario Universitario de A Coruña (Спешно отделение на Университетски болничен център, Ла Коруня, наричан по-нататък „болницата“), подчинен на Servicio Galego de Saúde (Здравна администрация, Галисия). На 22 декември 2011 г. тя ражда дъщеря, която кърми.

24.

На 8 май 2012 г. гжа Otero Ramos иска от INSS да ѝ бъде издадено медицинско удостоверение, че тя отговаря на определението за работничка кърмачка по смисъла на националните разпоредби и че изпълнението на задълженията ѝ като медицинска сестра в спешното отделение в болницата я поставя в риск ( 24 ).

25.

В производството по искането на гжа Otero Ramos е разгледана следната информация: първо, декларация от началника на служба „Човешки ресурси“ към болницата, в която се посочва, че: i) тя е медицинска сестра в спешното отделение; ii) условията ѝ на труд включват работа на смени сутрин, следобед, вечер и през нощта; iii) специфичният риск в периода на кърменето е посочен в доклад в областта на превантивната медицина, приложен към декларацията; и iv) длъжността ѝ „[…] e сред дейностите, изключени от риск в списъка на работните места, изготвен от предприятието след консултация с представителите на работниците“; второ, докладът относно професионалните рискове, изготвен от лекаря в службата по превантивна медицина (посочен в подточка iii) по-горе), който потвърждава, че е извършен преглед на гжа Otero Ramos и е разгледан представеният от нея медицински доклад; лекарят констатира, че тя е „годна“ „[…] за изпълнение на съответните задачи на работното ѝ място и риск за кърменето няма“ ( 25 ).

26.

Два дни по-късно, на 10 май 2012 г., INSS постановява решение, с което отхвърля искането на гжа Otero Ramos, тъй като не е установено, че условията на заеманото работно място оказват отрицателно въздействие върху здравето ѝ (или здравето на нейното дете). Поради това тя е уведомена, че няма да се даде ход на процедурата по отпускане на паричното обезщетение ( 26 ).

27.

На 11 юли 2012 г. гжа Otero Ramos подава жалба срещу решението на INSS до Juzgado de lo Social No 2, A Coruña (Съд по трудови спорове № 2, Ла Коруня) ( 27 ). Към жалбата е приложен документ, подписан от прекия ѝ ръководител, лекар и началник на спешното отделение в болницата (наричан по-нататък „докладът на прекия ръководител“). Съгласно този документ медицинска сестра, работеща в спешното отделение, която е кърмеща майка, е изложена на рискове от физическо, химическо, биологично и психосоциално естество за продължаването на кърменето. В доклада на прекия ръководител се посочват следните подробности във връзка с биологичните агенти. Медицинските сестри са изложени например на случаи на грип А, бактериални инфекции, мултирезистентни микроорганизми, СПИН и хепатит. Що се отнася до физическите агенти, в спешното отделение постъпват всякакви пациенти. По-голямата част от тях са със сериозно затруднени движения поради възрастта или остри или хронични заболявания. Това предполага голямо физическо и постурално натоварване за сестринския персонал. Физическото натоварване се увеличава, когато пациентът е в критично състояние (пациенти в кома, спиране на сърдечната и дихателната дейност, болни в терминален стадий). По отношение на химическите агенти, налице е излагане на всякакъв вид процедури, тъй като в спешното отделение се третират всякакъв вид заболявания. Съществуват психосоциални рискове, защото персоналът работи на сложен ротационен принцип (работа на смени и полагане на нощен труд). Освен това необходимостта от справяне с променлив брой пациенти, понякога доста голям, без да има установено съотношение медицинска сестра—брой пациенти, води до стрес и психическо натоварване. В моменти на голяма нужда от съдействие работникът трябва постоянно да се приспособява, за да изпълнява задачите си и да организира работата си. При работничките кърмачки работата на смени и полагането на нощен труд нарушават отделянето на пролактин, който е необходим за млякото. Работата при разнородно работно време или през нощта може да доведе до появата на мастит поради нарушен ритъм на извличане на млякото.

28.

На 24 октомври. 2013 г. жалбата на гжа Otero Ramos е отхвърлена. Първоинстанционният съд постановява, че съгласно националната съдебна практика при преценката на доказателствата относно наличието на риск във връзка с отпускането на паричното обезщетение се прилага строг критерий. Гжа Otero Ramos подава апелативна жалба до запитващата юрисдикция, която иска да се установи дали обстоятелствата по делото попадат в приложното поле на Директива 2006/54. Ако това е така, юрисдикцията иска насоки по-специално относно тълкуването на член 19 от тази директива във връзка с разпоредбите на Директива 92/85. С оглед на това запитващата юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси:

29.

Писмени становища представят гжа Otero Ramos, INSS, испанското правителство и Европейската комисия. В съдебното заседание от 19 октомври 2016 г. същите страни, с изключение на гжа Otero Ramos, представят устни становища.

30.

Целта на Директива 92/85, приета на основание член 118a от Договора за ЕИО (разпоредбата, предшестваща член 153 ДФЕС), е насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки ( 28 ). Тази директива е сред мерките, приети в рамките на Директива 89/391 ( 29 ). Директива 92/85 определя по-специално кърмещите майки като особено чувствителна рискова група работници, които трябва да бъдат защитени от специфичните за тях рискове и за които трябва да се предприемат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве ( 30 ). Тази закрила не следва да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените ( 31 ). Директива 2006/54 е пример за такива мерки.

31.

Безспорно е, че към момента на настъпване на обстоятелствата по делото гжа Otero Ramos отговаря на определението за работничка кърмачка по член 2, параграф 2, буква в) от Директива 92/85 и следователно работодателят ѝ е длъжен да извърши оценка на риска по член 4, параграф 1 от тази директива в съответствие с посочените в член 3, параграф 1 насоки.

32.

Четирите поставени от запитващата юрисдикция въпроса са свързани, доколкото се основават на предпоставката, че ако е правилно извършена и основана на всички релевантни доказателства, оценката по член 4, параграф 1 от Директива 92/85 би могла да разкрие риск за здравето или безопасността на гжа Otero Ramos или възможно отражение върху състоянието ѝ като кърмеща майка. От тази предпоставка следва, че условията за предприемане на по-нататъшни действия съгласно член 5 от Директива 92/85 са изпълнени.

33.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали случаят, по който трябва да се произнесе, попада в приложното поле на Директива 2006/54. Тя иска насоки по-специално относно това дали тежестта на доказване пада върху гжа Otero Ramos или се прехвърля върху ответниците.

34.

В рамките на преюдициалното производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на ЕС, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда ( 32 ). Поради това, макар в първия си въпрос запитващата юрисдикция да посочва изрично само член 5, параграф 3 от Директива 92/85, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички необходими насоки за тълкуване на правото на ЕС, включително и на други разпоредби от тази директива (в настоящия случай по-специално на член 4), които могат да бъдат полезни за решаване на спора по делата, с които тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да извлече от цялата представена от запитващата юрисдикция информация, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, въпросите от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора ( 33 ).

35.

От акта за преюдициално запитване е видно, че INSS решава „исканото от гжа Ramos удостоверение да не бъде издадено, тъй като не [било] установено, че условията на заеманото работно място оказват отрицателно въздействие върху здравето ѝ (или здравето на нейното дете) […]“. Същевременно първият преюдициален въпрос се основава на предпоставката, че са налице доказателства за съществуването на такъв риск ( 34 ).

36.

Директива 92/85 въвежда изискване за оценка на рисковете и съобщаване на резултатите. Когато резултатите от извършеното в съответствие с член 4, параграф 1 от тази директива оценяване на риска разкрият наличието на риск за безопасността или здравето, както и отражение върху бременността или кърменето на работничка, член 5, параграфи 1 и 2 предвижда, че работодателят следва да осъществи временни промени в условията на труд и/или работното време за съответната работничка ( 35 ). Ако при конкретните обстоятелства това е невъзможно, съответната работничка трябва да се премести на друга работа. Само когато такова преместване се окаже невъзможно, член 5, параграф 3 от тази директива предвижда, че на съответната работничка в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика се полага отпуск за целия период, необходим за защитата на нейната безопасност и здраве ( 36 ).

37.

Ако обаче оценката, извършена съгласно член 4, параграф 1 Директива 92/85, не разкрие риск, от същата разпоредба във връзка с член 5, параграф 1 следва, че работодателят не е длъжен да предприеме по-нататъшни действия. Видно от акта за преюдициално запитване, именно поради факта че заключението от оценката на риска на болницата по член 4 показва, че гжа Otero Ramos не е в риск, все още не е изпълнено условието по член 5, за да се прецени дали условията на труд на гжа Otero Ramos трябва да се регулират, дали тя трябва да бъде преместена на друга работа, или ѝ се полага отпуск.

38.

Видно е също, че гжа Otero Ramos оспорва оценката на болницата, както и решението на INSS, с което отхвърля искането ѝ за парично обезщетение. Според нея от изложените в акта за преюдициално запитване факти ясно личи, че задълженията ѝ като медицинска сестра в спешното отделение в болницата всъщност я поставят в риск и очевидно би било невъзможно способността ѝ да кърми детето си, да се съчетае с изискванията на длъжността ѝ.

39.

Първата стъпка съгласно предвидената в Директива 92/85 процедура е да се установи в съответствие с член 4 дали е налице риск за здравето или безопасността на работничка по смисъла на член 2. За да се определи дали оценката на положението на гжа Otero Ramos е правилна, трябва да се разгледат фактическите въпроси, което е задача на запитващата юрисдикция. Правилното тълкуване на изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 92/85 обаче е от компетентността на Съда.

40.

Следователно първият преюдициален въпрос трябва да се разбира в смисъл, че с него се искат насоки: i) относно тълкуването на член 4 от Директива 92/85; ii) (когато работничка оспорва решение въз основа на оценка съгласно тази разпоредба) дали тежестта на доказване се носи от ищеца, или от ответника по смисъла на член 19 от Директива 2006/54; и iii) (ако жалбата е уважена и се установи риск за засегнатата работничка) дали работодателят е длъжен да определи подходящите мерки в съответствие с член 5 от Директива 92/85.

41.

Страните не спорят по въпроса, че е необходимо да се определи дали решението на INSS — че няма риск за гжа Otero Ramos — се основава на правилна оценка на нейното положение.

42.

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 92/85 работодателят „оценява характера, степента и продължителността на излагане […] спрямо работничките по смисъла на член 2“ по отношение на „всички дейности, които могат да породят специфичен риск, свързан с излагане под въздействие на рискови фактори, процеси или условия на труд“, чийто неизчерпателен списък се съдържа в приложение I. Целта е „да се оцени всеки риск за безопасността или здравето и всеки възможен ефект върху бременността или кърменето […]“ и „да се реши какви мерки да се предприемат“ ( 37 ).

43.

Цитираният по-горе текст трябва да се тълкува във връзка с насоките по член 3, параграф 1 от Директива 92/85, чиято цел съгласно член 3, параграф 2 „е да послужат за основа на оценката, посочена в член 4, параграф 1“. От насоките ясно личи, че е малко вероятно общата, неспецифична оценка на работното място, на условията на конкретната длъжност и на общото здравословно състояние на работничката, която е бременна, родилка или желае да кърми, да отговори на изискванията на член 4, параграф 1.

44.

Така в насоките се подчертава, че „някои опасности на работното място могат да се отразят на здравето и безопасността на бременните работнички и работничките родилки, както и на техните деца“ [неофициален превод]. Отбелязва се, че най-деликатните стадии в процеса са „качествената и количествена оценка на риска, поради което оценяващият трябва да бъде компетентен и да вземе предвид релевантната информация, включително информация от самата бременна жена или нейните адвокати, за да приложи подходящи методи за достигане до заключение дали идентифицираната опасност поражда риск за работничката“ ( 38 ) [неофициален превод]. Оценката на риска „трябва да вземе предвид превантивните аспекти на [Директива 89/391]“ ( 39 ) [неофициален превод]. Оценката на риска „има специфичен характер поради постоянно променящото се състояние, което е различно за всяко лице. Освен това оценката не засяга единствено самата жена, но също така плода и кърмачето. […] Еднократната оценка може да не е достатъчна, тъй като бременността е динамичен процес, а не статично състояние. Освен това различни рискове могат да се отразят на жената, плода или новороденото в различна степен не само по време на отделните стадии на бременността, но и след раждането. […] Медицинските становища, доклади и удостоверения трябва да отразяват условията на труд. Те са особено значими за състоянието на лицето. […] Оценките на риска трябва да отчитат медицинското становище и опасенията на конкретната жена“ ( 40 ) [неофициален превод]. В насоките се подчертава, че работодателите са длъжни да наблюдават рисковете, тъй като „за родилките и кърмачките съществуват различни рискове [в сравнение с тези по време на самата бременност], които трябва да се вземат предвид за работнички, които са родили неотдавна или кърмят. Работодателите трябва да гарантират, че работничките кърмачки не са изложени на рискове, които биха могли да навредят на здравето или безопасността за периода на естественото кърмене“ ( 41 ). [неофициален превод]

45.

Насоките съдържат и две подробни таблици. Първата е озаглавена „Оценка на риска по отношение на общите опасности и свързаните с тях положения“ [неофициален превод], с които „има вероятност да се сблъскват повечето бременни жени, родилки и кърмещи майки“ ( 42 ) [неофициален превод]. Втората е озаглавена „Оценка на риска: специфични опасности (и начините за избягване на риска)“ [неофициален превод]. Във въведението ѝ се посочва, че „[т]ъй като бременността е динамично състояние, съпътствано от непрекъснати промени и развития, едни и същи условия на труд могат да породят различни проблеми за здравето и безопасността на различни жени в различни стадии на бременността и при завръщането на работа след раждането или по време на естественото кърмене. Някои от тези проблеми са предсказуеми и общовалидни. […] Други зависят от индивидуалното положение и медицинската история на лицето“ [неофициален превод]. След това в таблицата се разглеждат физическите, биологичните ( 43 ) и химическите агенти, както и условията на труд ( 44 ).

46.

Съгласно акта за преюдициално запитване работното място на гжа Otero Ramos е „сред изключените от риск“, а тя е описана като „годна“ за работа. Това според мен предполага, че е възможно подходът на работодателят ѝ да не е отчел изцяло нейното индивидуално положение. Първо, не е ясно дали обстоятелството, че работата ѝ като медицинска сестра в спешното отделение е „сред изключените от риск“, доказва, че тази длъжност не носи риск за бременните работнички или работничките родилки, нито дали е отчетено конкретно положението на кърмещите майки ( 45 ). Второ, нищо не показва дали са оценени рисковете, с които гжа Otero Ramos може да се сблъска при изпълнението на трудовите си задължения, докато е кърмеща майка, като възможните последици за лактацията или вероятността от мастит или инфекция. Трето, липсва информация за извършена оценка на риска тя да бъде изложена на физическите, биологичните и химическите агенти, посочени в приложение I към Директива 92/85.

47.

Четвърто, по същество оценката на болницата се състои от декларация, че гжа Otero Ramos е „годна“ за изпълнение на съответните задачи на работното ѝ място и риск за кърменето няма. Припомням обаче, че оценката е превантивна мярка и целта ѝ е да защитава кърмещата майка ( 46 ); както и че в доклада на прекия ръководител работата на медицинската сестра в спешното отделение е описана доста по-различно (става ясно например, че работниците могат да влязат в контакт с пациенти, заразени с хепатит) ( 47 ).

48.

Запитващата юрисдикция, която единствена може да се произнася по фактите, трябва да провери дали оценката на болницата отговаря на член 4, параграф 1 от Директива 92/85. Ако запитващата юрисдикция заключи, че това не е така, следващата стъпка е да се провери дали жалбата на гжа Otero Ramos попада в приложното поле на Директива 2006/54 и дали в такъв случай се прилага член 19 от тази директива. Освен това от акта за преюдициално запитване се подразбира, че запитващата юрисдикция иска да се установи и дали е било възможно гжа Otero Ramos да бъде защитена от мерки в съответствие с предвиденото в член 5 от Директива 92/85.

49.

INSS и Испания поддържат, че настоящото дело не попада в приложното поле на Директива 2006/54. Гжа Otero Ramos и Комисията са на обратното мнение.

50.

Аз също не съм съгласна с ограничителното тълкуване на Директива 2006/54, застъпвано от INSS и испанското правителство.

51.

Целта на Директива 2006/54 съгласно член 1 от нея е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

52.

Наистина работничките, които ползват отпуск по майчинство съгласно член 8 от Директива 92/85, „се намират в особено положение, което налага да им бъде осигурена специална закрила, но не може да бъде приравнено на това на мъж, нито на това на жена, които реално изпълняват трудовите си задължения“ ( 48 ). От това обаче не следва, че всички работнички по смисъла на член 2 от Директива 92/85 попадат извън приложното поле на Директива 2006/54, каквато е тезата на INSS и Испания.

53.

Понятията за пряка и непряка дискриминация се определят съответно в член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/54. Съгласно член 2, параграф 2, буква в) дискриминацията на основата на пола включва „всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО“.

54.

В член 2, буква в) от Директива 92/85 определението за работничка кърмачка препраща към националното законодателство и/или установената в страната практика. Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 26, параграф 1 от LPRL „[о]ценката на рисковете […] трябва да включва определяне на характера, степента и продължителността на излагане на бременните работнички или работничките родилки на фактори, процеси или условия на труд, които могат да се отразят отрицателно на здравето на работничките […], за всяка дейност, която може да породи специфичен риск“. По силата на член 26, параграф 4 от LPRL тази разпоредба се прилага „[…] и за периода на естественото кърмене, ако условията на труд могат да се отразят отрицателно на здравето на жената или детето и това бъде удостоверено […]“ от компетентните органи. В представените на Съда материали няма допълнителни уточнения по въпроса как се определя (самото понятие за) „период на естественото кърмене“ в националното право и/или установената в страната практика.

55.

Съдът многократно е постановявал, че що се отнася до закрилата по време на бременност и майчинство […], като се предоставя на държавите членки правото да оставят в сила или да предвидят разпоредби, осигуряващи тази закрила, с [разглежданата директива] се приема, че с оглед на принципа на равното третиране на половете е оправдано, от една страна, да се закриля биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ и след това, и от друга страна, да се закрилят особените отношения между жената и нейното дете през периода след раждането“ ( 49 ).

56.

Считам, че от гледна точка и на правото, и на природата ( 50 ) положението на кърмещата майка е свързано с бременност и майчинство. От член 5, параграф 3 от Директива 92/85 ясно следва, че на работничка по смисъла на член 2 се полага отпуск, ако преместването ѝ на друга работа не е възможно или аргументирано. Следователно положението на кърмещата майка е „свързано с бременност или отпуск по майчинство“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54 ( 51 ).

57.

Изразът „по-неблагоприятно третиране“ включва неправилно прилагане на изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 92/85 спрямо кърмачка. В такъв случай жената е лишена от закрилата, която трябва да получи по силата на тази разпоредба, и е изложена на рискове. Това е така по-специално защото работодателят няма да предприеме необходимите превантивни мерки съгласно член 5 от тази директива за защита на безопасността и здравето на жената. Такова неблагоприятно третиране представлява пряка дискриминация, основана на пола.

58.

Ще добавя, че съгласно член 28 (и съображение 24) от Директива 2006/54 тя „не засяга“ разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството. Обичайният смисъл на този израз показва, че Директива 92/85 съществува съвместно с мерките, установени с Директива 2006/54 за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Следователно Директива 2006/54 не ограничава, нито отменя правата във връзка с безопасността и здравето съгласно Директива 92/85.

59.

Изпълнени ли са условията за задействане на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 в настоящия случай?

60.

Според мен отговорът е утвърдителен.

61.

Ясно е, че гжа Otero Ramos се счита засегната по смисъла на тази разпоредба. Тя твърди, че е налице дискриминация, основана на пола, тъй като работодателят ѝ не е спазил Директива 92/85. В член 19, параграф 4, буква а) от Директива 2006/54 изрично се посочва, че правилата за прехвърляне на тежестта на доказване съгласно член 19, параграф 1 се прилагат в такива случаи.

62.

Липсата на оценка в съответствие с изискванията на член 4, параграф 1 от приложение I към Директива 92/85 и предвидените в член 3, параграф 1 от нея насоки представлява по-неблагоприятно третиране на работничка кърмачка ( 52 ). Такова третиране отговаря на определението за дискриминация по член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54, обхваща се от препратката към Директива 92/85 в член 19, параграф 4, буква а) от Директива 2006/54 и представлява дискриминация, основана на пола, по смисъла на тази разпоредба. Следователно член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 се прилага в такива случаи.

63.

Когато майката подава искане за издаване на медицинско удостоверение и нейният работодател извършва оценка на риска в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 92/85 (първия етап в процеса на предоставяне на закрила по тази директива), разпоредбите на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 все още не се прилагат. Това е така, защото процесът е в правомощията на работодателя. Тези разпоредби обаче стават релевантни, когато издаденото решение се оспорва пред съд или друг компетентен орган.

64.

Задължение на засегнатото лице — в случая гжа Otero Ramos — е да установи дали съществува prima facie случай на дискриминация ( 53 ). В главното производство жалбоподателката трябва да представи надлежни доказателства (като съдържащите се в документа от прекия ѝ ръководител) ( 54 ), сочещи погрешно тълкуване и/или неправилно прилагане на член 4, параграф 1 от Директива 92/85. Тогава тежестта на доказване се прехвърля върху ответника по делото пред националната юрисдикция.

65.

Целта на правилата относно тежестта на доказване е да се осигури ефективно привеждане в изпълнение на принципа на равното третиране ( 55 ). Както Съдът вече е посочил, целта, преследвана от правилата на правото на Съюза, уреждащи равенството между мъжете и жените в областта на правата на бременните жени или родилките, е да се осигури защита на работничките преди и след раждането ( 56 ). Постигането на тази цел, залегнала в основата както на Директива 92/85, така и на Директива 2006/54, не би било възможно, ако засегнатата жена, обжалвайки решение, с което ѝ е отказана тази закрила, трябва да докаже, че е изложена на риск.

66.

Когато работодателят на съответната жена извърши оценка съгласно член 4, параграф 1 от Директива 92/85 и установи, че тя не е изложена на риск, според мен не може да се изисква от жената да извърши собствена подробна оценка на риска, за да опровергае по безспорен начин оценката на работодателя. Малко вероятно е тя да има достъп до необходимите специалисти в областта на здравето при работа, които да оценят нейното работно място, условията ѝ на труд и рисковете, на които има вероятност тя и/или детето ѝ да бъдат изложени; или да разполага със средствата да финансира такава оценка. Подобен подход би изпразнил от съдържание закрилата, на която тя има право по силата на Директива 92/85. Според мен член 19 от Директива 2006/54 има за цел да уреди точно такива положения.

67.

Този извод се подкрепя и от принципа на равенството между мъжете и жените, закрепен в член 23 от Хартата, в съответствие с който равенството трябва да бъде гарантирано „във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“. Изразът „във всички области“ подкрепя тълкуване на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54, което гарантира ефективното прилагане на правата на лицата, закриляни от Директива 92/85.

68.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали от обстоятелството, че съгласно испанското право паричното обезщетение, изплащано в съответствие с член 11, параграф 1 от Директива 92/85 на кърмещата майка, когато тя ползва отпуск, се квалифицира като социално-осигурително обезщетение, следва, че това положение не попада в обхвата на забраната за дискриминация в член 14 от Директива 2006/54. Тази юрисдикция счита, че то би било обхванато от забраната, ако периодът на отпуска се финансираше от работодателя.

69.

Според мен квалифицирането на предоставяното от националните системи обезщетение не засяга приложимостта на правилата относно тежестта на доказване по член 19 от Директива 2006/54. Ако трябва да се направи разграничение въз основа на това дали отпускът се финансира от работодателя, или от държавна схема за социална сигурност, приложното поле на Директива 2006/54 би се различавало в зависимост от условията в отделните държави членки ( 57 ). Подобен извод би бил несъвместим с единното тълкуване на правото на ЕС. Поради тази причина той следва да се отхвърли ( 58 ). При обстоятелства като разглежданите в главното производство националният съд следва да прецени фактите и да приложи релевантните разпоредби от Директива 2006/54 ( 59 ).

70.

Ето защо според мен на първия въпрос следва да се отговори, че при извършването на оценка съгласно член 4, параграф 1 от Директива 92/85 трябва да се разгледа индивидуалното положение на работничката кърмачка, за да се установи дали е налице риск за нейната безопасност и здраве или тези на детето ѝ в съответствие с посочената разпоредба, приложение I и насоките, предвидени в член 3, параграф 1 от тази директива. Липсата на правилно извършена оценка е по-неблагоприятно третиране на работничката и представлява дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54. Такова третиране е дискриминация, основана на пола, по смисъла на член 19, параграф 4, буква а) от Директива 2006/54 и следователно попада в приложното поле на правилата, предвидени в член 19, параграф 1, съгласно които тежестта на доказване пада върху ответника. Запитващата юрисдикция е компетентна да установи дали фактите по спора показват наличие на дискриминационно третиране. Тъй като тя трябва да установи в рамките на националното производство дали е било необходимо да се предприемат по-нататъшни действия (и ако е така, какви) в съответствие с член 5 от Директива 92/85, за да се защити безопасността и здравето на засегнатата работничка, разпоредбите на член 19 от Директива 2006/54 се прилагат за тази оценка.

71.

Въпросите от втори до четвърти се основават на предпоставката, че отговорът на първия въпрос е утвърдителен. Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как се прилагат в такива случаи правилата за прехвърляне на тежестта на доказване.

72.

Испания поддържа, че вторият, третият и четвъртият въпрос са недопустими, тъй като запитващата юрисдикция всъщност иска да получи разяснения относно преценката на фактите по делото на гжа Otero Ramos.

73.

Не съм съгласна с това.

74.

Наистина, не Съдът, а националната юрисдикция трябва да установи дали обстоятелствата по делото на гжа Otero Ramos представляват дискриминация по смисъла на Директива 2006/54. С въпроси от втори до четвърти обаче запитващата юрисдикция не иска от Съда да се произнесе в това отношение. Тя иска да получи насоки относно тълкуването на член 19 от посочената директива, за да може да приложи надлежно релевантните правни норми към доказателствата, с които разполага.

75.

Ето защо вторият, третият и четвъртият преюдициален въпрос са допустими.

76.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита дали докладът на прекия ръководител на гжа Otero Ramos (началника на спешното отделение в болницата), който тя представя в подкрепа на жалбата си, е достатъчен за установяване на презумпция за дискриминация ( 60 ).

77.

INSS и Испания поддържат, че докладът на прекия ръководител няма голямо значение. Първо, според тях прекият ръководител безусловно ще има благосклонно отношение към работничката, която иска да получи разглежданото обезщетение. Второ, те изтъкват, че докладът не е изготвен от специалист в областта на здравето при работа.

78.

Не намирам тези доводи за убедителни.

79.

Сезираният съд е компетентен да установи релевантността и степента на важност на доклада на прекия ръководител. Що се отнася обаче до преценката дали прекият ръководител има благосклонно отношение към (или е настроен отрицателно спрямо) конкретна работничка, тя може да се направи само ако бъдат представени съответните доказателства. От положението на ръководителя и наличието на йерархични трудови отношения със засегнатото лице не може да се заключи, че е налице тенденциозно отношение. Що се отнася до втория довод, макар прекият ръководител да не е специалист в областта на здравето при работа, докладът е изготвен от лекар, който е лично запознат с индивидуалното положение на жалбоподателката и нейната работа. Прекият ръководител е в състояние да предостави релевантни доказателства по отношение на задълженията на жалбоподателката и общите и специфичните рискове, на които има вероятност тя да бъде изложена.

80.

Запитващата юрисдикция следва да разгледа доклада с оглед на споменатите в член 3, параграф 1 от Директива 92/85 насоки. Посочените в доклада на прекия ръководител биологични и физически рискове са отразени в насоките ( 61 ). Макар в крайна сметка запитващата юрисдикция да е компетентна да установи каква е важността на доклада на прекия ръководител съгласно националните процесуални правила, подобен документ не може да се отхвърли въз основа на предположението, че съдържанието му е опорочено поради наличие на пристрастно отношение и липса на професионален опит.

81.

Ето защо, когато запитващата юрисдикция преценява дали в разглеждания случай са изпълнени изискванията на член 4, параграф 1 от Директива 92/85, тя трябва да разгледа доклада на прекия ръководител относно работата на засегнатата работничка. Тази юрисдикция е компетентна да определи дали предоставената с доклада информация относно индивидуалното положение на работничката трябва да бъде взета предвид при оценката.

82.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали декларация от работодателя, че работното място е „сред изключените от риск“, заедно с удостоверение, че работничката е „годна“ за работа, доказват без възможност за оспорване, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на член 19 от Директива 2006/54.

83.

В акта за преюдициално запитване националната юрисдикция посочва, че съгласно някои решения на испанските съдилища „[…] постепенно се налага по-строг подход при преценката на доказателствата относно наличието на релевантен риск във връзка с отпускането на обезщетението“.

84.

Дали такъв подход по същество означава, че в подобни случаи се прилага необорима презумпция, така че подобни жалби (на практика) не могат да бъдат уважени, е въпрос на вътрешното право, който запитващата юрисдикция трябва да провери.

85.

Ако това е така, според мен подобен извод е несъвместим с член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 ( 62 ). Първо, той противоречи на целта за осигуряване на ефективно привеждане в изпълнение на принципа на равно третиране. Второ, той противоречи на член 23 от Хартата, тъй като не закриля особено уязвима група жени — които попадат в приложното поле на Директива 92/85 — от неблагоприятно третиране въз основа на пола. Трето, трудно може да се приеме, че подобен подход би могъл да представлява пропорционален начин за преценка на доказателствата в такива случаи. Четвърто, национални норми, които правят прекомерно трудно за жена, която се счита засегната поради неспазването на принципа на равно третиране, да оспори тези решения, застрашават постигането на целите на Директива 2006/54 ( 63 ). Точно такава би била норма, съдържаща необорима презумпция в полза на ответника.

86.

Ето защо стигам до извода, че когато националните правни норми правят прекомерно трудно за лице, което се счита засегнато поради нарушение на принципа на равно третиране, да оспори тази позиция, тези норми са несъвместими с член 19 от Директива 2006/54. Националният съд следва да провери дали това е така в конкретния случай.

87.

Четвъртият въпрос се основава на предпоставката, че правилно извършена оценка съгласно член 4, параграф 1 от Директива 92/85 би могла да разкрие риск за кърмещата майка и следователно е необходимо да се прецени какви действия е трябвало да се предприемат, за да се защити нейната безопасност и здраве съгласно предвиденото в член 5.

88.

Описанието на фактите в акта за преюдициално запитване не отразява тази предпоставка. Запитващата юрисдикция обаче не е посочила, че подобен въпрос е изключен от предмета на главното производство ( 64 ). Ето защо ще предложа отговор на четвъртия въпрос с цел да предоставя на запитващата юрисдикция всичко необходимо, за да се произнесе по спора, с който е сезирана.

89.

Ако запитващата юрисдикция заключи, че съществува риск за гжа Otero Ramos и следователно в рамките на производството е необходимо да се определи какви по-нататъшни действия е трябвало да се предприемат в изпълнение на член 5 от Директива 92/85, тежестта на доказване ще се носи от ответника. Гжа Otero Ramos ще бъде „засегнатото“ лице по смисъла на член 19, параграф 1 от Директива 2006/54, тъй като е преценено, че тя не отговаря на изискванията за отпуск и обезщетение за работнички кърмачки през периода на отсъствие от работа.

90.

Когато резултатите от извършената в съответствие с член 4 от Директива 92/85 оценка „показват риск за безопасността или здравето, както и отражение върху бременността или кърменето на една работничка [по смисъла на член 2], член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата предвижда, че работодателят е длъжен да предприеме временно регулиране на условията на труд и/или работното време или, ако това не е технически и/или обективно възможно, или не може аргументирано да се изиска с надлежно приведени основания — преместване на друга работа[, за да се избегне излагането ѝ на такива рискове]. Единствено в хипотезата, при която такова преместване се окаже също така невъзможно, член 5, параграф 3 […] предвижда, че на засегнатата работничка се полага отпуск в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика за целия период, необходим за защита на нейната безопасност или на нейното здраве“ ( 65 ).

91.

Доколкото преценката на предвидените в член 5 от Директива 92/85 последващи действия е част от главното производство, тежестта на доказване съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2006/54 пада върху ответника.

92.

С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че Съдът трябва да отговори на поставените от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Испания) въпроси по следния начин:

–

Запитващата юрисдикция е компетентна да установи дали фактите по делото показват наличие на дискриминационно третиране.

–

Тъй като този съд трябва да установи в рамките на националното производство дали е било необходимо да се предприемат по-нататъшни действия (и ако е така, какви) в съответствие с член 5 от Директива 92/85, за да се защити безопасността и здравето на работничката, разпоредбите на член 19 от Директива 2006/54 се прилагат за тази оценка.