<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-321/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0321</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:866">EU:C:2020:866</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201028">28.10.2020 г.</DATE> — Дело C‑321/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bundesrepublik Deutschland (Определяне на размера на тол таксите за използване на автомагистрали)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20201028">28 октомври 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 1999/62/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/38/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 9</KEYWORD><KEYWORD>Член 7а, параграфи 1 и 2</KEYWORD><KEYWORD>Тол такси</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на възстановяване на инфраструктурните разходи</KEYWORD><KEYWORD>Инфраструктурни разходи</KEYWORD><KEYWORD>Разходи за експлоатация</KEYWORD><KEYWORD>Разходи за пътна полиция</KEYWORD><KEYWORD>Превишаване на разходите</KEYWORD><KEYWORD>Директен ефект</KEYWORD><KEYWORD>Последващо обосноваване на прекомерно висока тол такса</KEYWORD><KEYWORD>Ограничаване на действието на съдебното решение във времето</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑321/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Областен административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) с акт от <DATE ISO="20190328">28 март 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190418">18 април 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">BY,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">CZ</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Bundesrepublik Deutschland</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател на Съда, C. Toader, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,</P><P>секретар: M. Krausenböck, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200304">4 март 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за CZ и BY, от M. Pfnür и A. Winczura, Rechtsanwälte,</P></ITEM><ITEM><P>за Bundesrepublik Deutschland, от J. Hilf, F. Montag и M. Schleifenbaum, Rechtsanwälte,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за германското правителство, от D. Klebs и J. Möller, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Mölls и N. Yerrell, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200618">18 юни 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990617">17 юни 1999 година</DATE> относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="187" PAGE.FIRST="42" DATE.PUB="1999">ОВ L 187, 1999 г., стр. 42</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2006/38/ЕО на Парламента и на Съвета от <DATE ISO="20060517">17 май 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2006">ОВ L 157, 2006 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 15, стр. 234) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>изменената Директива 1999/62<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между BY и CZ, от една страна, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), от друга страна, във връзка с искането на първите за възстановяване на суми, платени за тол такси за ползване на германските федерални автомагистрали.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 2 от изменената Директива 1999/62 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>За целите на настоящата директива:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>трансевропейска пътна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> означава пътната мрежа, дефинирана в част 2 от приложение I към Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19960723">23 юли 1996 г.</DATE> относно общностните насоки за [развитието] на трансевропейската транспортна мрежа [<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="228" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1996">ОВ L 228, 1996 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 3 — решение, последно изменено с Регламент № 1791/2006 на Съвета от <DATE ISO="20061120">20 ноември 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="363" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 363, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15)], както е илюстрирано чрез карти. Картите се позовават на съответните части, упоменати в оперативната част и/или в приложение II към посоченото решение;</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>аа)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[строителни] разходи<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> означава разходите, свързани с[ъс строителството], включително разходите за финансиране, където е подходящо, на:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>нова инфраструктура или нови подобрения на инфраструктурата (включително значителни ремонти по структурата) или</P></ITEM><ITEM><P>[…] инфраструктура или […] подобрения на инфраструктурата (включително значителни ремонти по структурата), извършени преди не повече от 30 години, считано от <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, където начините за таксуване са вече установени на <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, или извършени преди не повече от 30 години преди установяването на начини за таксуване,<?PAGE NO="3"?> въведени след <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>; разходи за инфраструктура или подобрения на инфраструктурата, завършени преди тези срокове, могат също да се считат [за строителни] разходи, когато:</P><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>държава членка е установила система за събиране на такси, която предоставя възстановяване на тези разходи чрез договор с оператор на системата или чрез други законови действия с еквивалентен ефект, които влизат в сила преди <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>държава членка може да докаже, че случаят с изграждането на въпросната инфраструктура зависи от това дали тя има срок на проекта по-голям от 30 години.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ITEM></LIST></P><P>Във всеки случай пропорцията на [строителните] разходи, които трябва да бъдат взети предвид, не трябва да надвишава пропорцията на периода на годност на инфраструктурните компоненти от текущия проект, които все още ще се използват на <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE> или на датата, когато се въвеждат новите начини за таксуване, ако тя е след <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE></P><P>Инфраструктурните разходи или разходите за подобрения на инфраструктурата могат да включват всички специфични разходи за инфраструктура, проектирана да намали шума или да повиши пътната безопасност, и действителните плащания, направени от оператора на инфраструктурата, съответстващи на обективни екологични елементи като защита срещу замърсяване на почвата;</P><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>ТОЛ такса<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава определена сума, платима за превозно средство, изминаващо дадено разстояние по инфраструктурите, посочени в член 7, параграф 1; сумата се базира на изминатото разстояние и вида на превозното средство;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ба)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>претеглена осреднена ТОЛ такса<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава общият приход, събран чрез ТОЛ такси през даден период, разделен на броя на километрите, пропътувани от превозните средства в дадена мрежа, за която са събирани ТОЛ такси през този период, като както приходите, така и пропътуваните от превозните средства километри се изчисляват за превозни средства, за които се събират ТОЛ такси;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 7 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да поддържат или въвеждат ТОЛ такси и/или потребителски такси за трансевропейската пътна мрежа или за части от тази мрежа само при условията, посочени в параграфи от 2 до 12. Това се извършва[,] без да се [засяга] правото на държавите членки в съответствие с Договора да прилагат ТОЛ такси и/или потребителски такси за пътищата, които не са включени в трансевропейската пътна мрежа, като например за паралелни пътища, по които трафикът може да бъде отклонен от трансевроейската пътна мрежа и/или които са в пряка конкуренция с определени части от тази мрежа, както и да прилагат ТОЛ такси и/или потребителски такси за други видове моторни превозни средства, които не са включени в дефиницията на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>превозно средство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> върху трансевропейската пътна мрежа, при условие че налагането на ТОЛ такси и/или потребителски такси за такива пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до изкривявания при конкуренцията между операторите.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="007.009"><NO.PARAG>9.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ТОЛ<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> таксите се основават на принципа на възстановяване единствено на инфраструктурните разходи. Претеглените осреднени ТОЛ такси са свързани с[ъс строителните] разходи и разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа. Претеглените осреднени ТОЛ такси могат да включват също така възвръщаемостта на капитала [или] марж на печалбата на базата на пазарните условия.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 7а, параграфи 1—3 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При определяне на размера на претеглените осреднени ТОЛ такси, които трябва да бъдат начислявани за съответна инфраструктурна мрежа или за ясно определена част от такава мрежа, държавите членки отчитат различните разходи, посочени в член 7, параграф 9. Отчетените разходи се отнасят до мрежата или частта от мрежата, за която се налагат ТОЛ такси, и за превозните средства, подлежащи на таксуване. Държавите членки могат да изберат да не възстановяват тези разходи чрез приход от ТОЛ такси или да възстановяват само процент от разходите.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>ТОЛ таксите се определят в съответствие с член 7 и параграф 1 от настоящия член.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За нови начини за събиране на ТОЛ такси, различни от тези, които включват концесионни ТОЛ такси, въведени от държавите членки след <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, държавите членки трябва да калкулират разходите, като използват методологията, базирана на основните принципи за калкулиране, посочени в приложение III.</ALINEA><ALINEA>За нови концесионни ТОЛ такси, въведени след <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, максималният им размер трябва да бъде еквивалентен или по-малък от размера, който би се получил при използване на методологията, базирана на основните принципи за калкулиране, посочени в приложение III. Оценката за такова съответствие се прави на базата на аргументирано дълъг сравнителен период в съответствие със същността на концесионния договор.</ALINEA><ALINEA>Начините за събиране на ТОЛ такси, въведени преди <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE> или за които преди тази дата са обявени търгове или са получени отговори на покани за провеждане на преговори в съответствие с процедурата по възлагане на обществени поръчки, няма да бъдат предмет на задълженията, посочени в този параграф, дотолкова доколкото начините остават в сила и при условие че не се променят значително<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Приложение III към изменената Директива 1999/62 е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Основни принципи за разпределение на разходите и калкулиране на ТОЛ таксите<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и точка 3 от него гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[Разходи за експлоатация], управленски разходи и разходи за ТОЛ такси</P><P>Тези разходи включват всички разходи, направени от инфраструктурния оператор, които не се включват в раздел 2 и които са свързани с въвеждането, експлоатацията и управлението на инфраструктурата и на системата за събиране на ТОЛ такси. Те включват:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>разходите за изграждане, установяване и поддържане на кабини за събиране на ТОЛ такси и други системи за плащане;</P></ITEM><ITEM><P>ежедневните разходи за експлоатация, администриране и въвеждане в сила на системата за събиране на ТОЛ такси;</P></ITEM><ITEM><P>административни такси, свързани с концесионните договори;</P></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><P>управленски, административни разходи и разходи за обслужване, свързани с експлоатацията на инфраструктурата.</P></ITEM></LIST></P><P>Разходите могат да включват възвръщаемост на капитала или степен на печалба, отразяващи степента на прехвърления риск.</P><P>Тези разходи се разпределят по справедлив и прозрачен начин между всички класове превозни средства, които подлежат на събиране на ТОЛ такси<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция съгласно член 14, параграф 3 от Bundesfernstraßenmautgesetz (Закон за тол таксите за главните федерални пътища) от <DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE> (BGBl. 2011 I S., стр. 1378) размерът на тол таксите за ползване на германските федерални автомагистрали за периода от <DATE ISO="20090101">1 януари 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE> е определен в приложение 4 към посочения закон. В това приложение размерът на тол таксите е установен въз основа, от една страна, на сума, определена на километър за превозните средства или съставите от превозни средства с до три оси и с четири или повече оси, и от друга, на категорията, към която принадлежи превозното средство в зависимост от степента на отделените замърсители. Размерът на таксите е между 0,141 EUR и 0,288 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че размерът на тол таксите, приложим към периода на поисканото възстановяване, а именно от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20110718">18 юли 2011 г.</DATE>, е изчислен въз основа на <HT TYPE="ITALIC">Aktualisierung der Wegekostenrechnung für die Bundesfernstraßen in Deutschland</HT> (експертен доклад за разходите за пътната инфраструктура в Германия) от <DATE ISO="20071130">30 ноември 2007 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>WKG 2007<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), който се отнася до изчислителен период от 2007 г. до 2012 г. и в който се вземат по-специално предвид размерът на капитала, инвестиран в придобиването на земята, върху която са изградени автомагистралите, и разходите за експлоатацията на пътната инфраструктура, а именно разходите за поддръжка, строителство, система за събиране на тол таксите, както и тези за пътна полиция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>До <DATE ISO="20150831">31 август 2015 г.</DATE> BY и CZ управляват дружество по полското право, чиято дейност се изразява в извършването на автомобилен превоз, по-специално на територията на Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В този контекст за периода от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20110718">18 юли 2011 г.</DATE> BY и CZ са платили на Федерална република Германия сума в общ размер от <FT TYPE="DECIMAL">12420,53</FT> EUR за тол такси за използването на германските федерални автомагистрали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Тъй като считат, че тази сума е прекомерно висока, BY и CZ сезират Verwaltungsgericht Köln (Административен съд Кьолн, Германия), като искат да им бъде възстановена сумата, но претенцията им не е уважена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>BY и CZ подават въззивна жалба срещу решението на посочения съд пред запитващата юрисдикция, като изтъкват по същество, че правилата за изчисляване, въз основа на които е определен размерът на тол таксите, които е трябвало да платят, водят до определяне на прекомерно високи тол такси в противоречие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>За да се произнесе по поставения пред нея въпрос, запитващата юрисдикция счита, че следва да се разгледа предварително дали член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от изменената Директива 1999/62 имат директен ефект и дали тези разпоредби са транспонирани правилно в германското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция припомня, на първо място, че в делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040205">5 февруари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rieser Internationale Transporte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:76">EU:C:2004:76</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът приема, че частноправните субекти не могат да се позовават на член 7, параграф 9 от Директива 1999/62 в спор с държавен орган в случай на липса на транспониране или на непълно транспониране на тази директива. При все това вследствие на измененията, въведени от законодателя на Съюза в тази директива с Директива 2006/38, запитващата юрисдикция приема, че член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 има директен ефект. Всъщност според нея посочената разпоредба вече съдържа забрана за превишаване на разходите, по силата на която прекомерни тол такси, които не са обосновани от инфраструктурните разходи, са забранени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На второ място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали разходите за пътна полиция, взети предвид при определянето на размера на разглежданите в главното производство тол такси, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Освен това, като отбелязва, че правилата за изчисляване на тол таксите, установени в германското право, съдържат грешки, по-специално що се отнася до отчитането на разходите, съответстващи на възвръщаемостта на капитала, инвестиран в придобиването на земята, върху която са изградени автомагистралите, запитващата юрисдикция иска да установи дали в случай на леко превишаване на инфраструктурните разходи може да се констатира нарушение на член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На трето и последно място, запитващата юрисдикция отбелязва, че националното право позволява прекомерният размер на тол таксата да бъде коригиран въз основа на изчисление на разходите, представено впоследствие в рамките на съдебно производство. Като се позовава на точка 138 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:493">EU:C:2000:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тя обаче иска да установи дали такава национална правна уредба е в съответствие с правото на Съюза. Ако това е така, запитващата юрисдикция иска да установи и какъв метод следва да се използва за целите на такова изчисление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Областен административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1)</NO.P><TXT>Може ли лице, което дължи тол такси, да се позовава като частноправен субект пред национални съдилища на спазването на разпоредбите относно изчисляването на тол такса съгласно член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от [изменената Директива 1999/62], когато при установяването със закон на тол такси държавата членка не е спазила напълно посочените разпоредби или ги е транспонирала неправилно във вреда на дължащия тол такси?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Могат ли и разходите за пътна полиция да се вземат предвид като разходи за експлоатацията на пътната мрежа по смисъла на член 7, параграф 9, второ изречение от [изменената Директива 1999/62]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Води ли превишаването на разходите за инфраструктура, които могат да се вземат предвид в претеглена осреднена тол такса, в размер</TXT><?PAGE NO="7"?><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>до 3,8 %, по-специално когато се вземат предвид разходи, които по същество не следва да се вземат предвид;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>до 6 %</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>до нарушение на забраната за превишаване на разходите по член 7, параграф 9 от [изменената Директива 1999/62], като последицата е, че в това отношение не се прилага националното право?</P></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случай че отговорът на втория въпрос, буква б) е утвърдителен:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Трябва ли решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:493">EU:C:2000:493</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0138">138</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) да се разбира в смисъл, че значително превишаване на разходите в крайна сметка не може да се компенсира чрез представено в съдебно производство последващо изчисление на разходите, с което се цели да се докаже, че в крайна сметка установеният размер на тол таксата фактически не превишава разходите, които могат да се вземат предвид?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>В случай че отговорът на третия въпрос, буква а) следва да е отрицателен:</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>Трябва ли последващото изчисляване на разходите след изтичане на периода, за който се отнася калкулацията, да се основава изцяло на действителните разходи и действителните приходи от тол такси, т.е. не на предположенията в това отношение в първоначалната прогнозна калкулация?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос, буква а)</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С втория въпрос, буква а), който следва да бъде разгледан на първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за пътна полиция попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В това отношение член 7, параграф 9, първо изречение от изменената Директива 1999/62 предвижда, че тол таксите се основават на принципа на възстановяване единствено на инфраструктурните разходи. Във второто изречение от тази разпоредба се уточнява, че претеглените осреднени тол такси са свързани със строителните разходи и разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа. В третото изречение от посочената разпоредба се пояснява, че претеглените осреднени тол такси може да включват също така възвръщаемостта на капитала или марж на печалбата на базата на пазарните условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 7а, параграф 1 от изменената Директива 1999/62 предвижда, че при определяне на размера на претеглените осреднени тол такси, които трябва да бъдат начислявани за съответна инфруструктурна мрежа или за ясно определена част от такава мрежа, държавите членки отчитат различните разходи, посочени в член 7, параграф 9 от тази директива. В член 7а, параграф 2 се уточнява, че тол таксите се определят в съответствие с параграф 1 от последния член и с член 7 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>От текста на тези разпоредби следва, че претеглените осреднени тол такси трябва да се определят, като се вземат предвид единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, посочени в член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62, който в това отношение препраща към строителните разходи, разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Както подчертава генералният адвокат в точка 30 от заключението си, като начало следва да се приеме, че относимите разходи за отговора на разглеждания понастоящем въпрос не са тези за строителство, поддръжка или развитие на съответната инфраструктурна мрежа, а разходите за експлоатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, употребено в член 7, параграф 9, второ изречение от изменената Директива 1999/62, то се отнася до разходите, произтичащи от експлоатацията на съответната инфраструктура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от разпоредбите на точка 3 от приложение III към изменената Директива 1999/62, съгласно които разходите за експлоатация включват всички направени от инфраструктурния оператор разходи, които са свързани с експлоатацията на инфраструктурата. В това отношение следва да се отбележи, че макар от член 7а, параграф 3 от тази директива да следва, че установените в приложение III към нея основни принципи се прилагат за изчисляването на претеглените осреднени тол такси за системите за пътно таксуване, въведени след <DATE ISO="20080610">10 юни 2008 г.</DATE>, и че следователно това приложение не е приложимо в главното производство, то все пак дава насоки относно обхвата на равнозначните понятия, използвани в рамките на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, за полицейските дейности е отговорна държавата, която в случая упражнява публичноправни властнически правомощия, а не действа в качеството на оператор на пътната инфраструктура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо разходите за пътна полиция не може да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, уредени в член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от подготвителните работи по приемането на тази директива. Всъщност, видно от предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62, представено на <DATE ISO="20030723">23 юли 2003 година</DATE> (COM(2003) 448 окончателен, стр. 4), Европейската комисия първоначално предлага за целите на определянето на тол таксите да се вземат предвид външни разходи като разходите за пътнотранспортни произшествия, които не са покрити от застраховките и остават за сметка на обществото като цяло. Тези разходи е трябвало да включват по-специално административните разходи на публичните служби, извършващи дейности във връзка с пътнотранспортни произшествия. Законодателят на Съюза обаче не възприема това предложение в изменената Директива 1999/62.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за пътна полиция не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос, буква б)</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С втория въпрос, буква б), който следва да бъде разгледан на второ място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска претеглените осреднени тол такси да превишават инфраструктурните разходи за съответната инфраструктурна мрежа с 3,8 % или с 6 %, по-специално поради отчитането на разходи, които не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>инфраструктурни разходи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение, както следва от точки 20 и 22 от настоящото решение, от една страна, член 7, параграф 9, първо изречение от изменената Директива 1999/62 предвижда, че тол таксите се основават на принципа на възстановяване единствено на инфраструктурните разходи. От друга страна, държавите членки трябва да определят претеглените осреднени тол такси, като вземат предвид единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, изрично изброени в този член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От това следва, че член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 не допуска каквото и да било превишаване на инфраструктурните разходи за съответната инфраструктурна мрежа, произтичащо от грешки в изчислението, които не са незначителни, или от отчитането на разходи, които не са сред уредените в тази разпоредба, каквито са разходите за пътна полиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо на втория въпрос, буква б) следва да се отговори, че член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска претеглените осреднени тол такси да превишават инфраструктурните разходи за съответната инфраструктурна мрежа с 3,8 % или с 6 % поради грешки в изчислението, които не са незначителни, или поради отчитането на разходи, които не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>инфраструктурни разходи<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С първия въпрос, който следва да бъде разгледан на трето място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали частноправен субект може да се позовава пред националните съдилища на разпоредбите на член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от изменената Директива 1999/62 в спор с държава членка, когато тя не е спазила тези разпоредби или ги е транспонирала неправилно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, когато от гледна точка на текста си разпоредбите на дадена директива видимо са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да се позовават на тях в спор с държава членка пред съдилищата на последната, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181121">21 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ayubi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑713/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:929">EU:C:2018:929</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Една разпоредба на правото на Съюза е безусловна, когато създава задължение, което не е съпроводено от никакво условие и не зависи в изпълнението или действието си от приемането на никакъв акт било на институциите на Съюза, било на държавите членки. Тя е достатъчно точна, за да може частноправен субект да се позовава на нея и съдът да я прилага, когато създава задължение по недвусмислен начин (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gassmayr</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑194/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:386">EU:C:2010:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В точка 42 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040205">5 февруари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rieser Internationale Transporte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:76">EU:C:2004:76</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът приема, че частноправните субекти не могат да се позовават в спор с държавен орган нито на член 7, буква з) от Директива 93/89/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19931025">25 октомври 1993 година</DATE> относно прилагането от страна на държавите членки на такси по отношение на някои превозни средства, използвани за шосеен превоз на стоки, както и относно тол таксите и налозите, събирани при използването на определени инфраструктури (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="279" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1993">ОВ L 279, 1993 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>), нито на член 7, параграф 9 от Директива 1999/62, ако тези директиви не са били транспонирани или са били транспонирани непълно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Всъщност, що се отнася до член 7, буква з) от Директива 93/89, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>размерът на тол таксите е свързан с разходите за строителство, експлоатация и развитие на съответната инфраструктурна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, в точки 40 и 41 от това решение Съдът приема, че тази разпоредба не може да се счита за безусловна и достатъчно точна, за да може частноправните субекти да се<?PAGE NO="10"?> позоват на нея в спор с държавен орган, тъй като, на първо място, посочената разпоредба не уточнява естеството на връзката, която трябва да съществува между размера на тол таксите и разходите за строителство, експлоатация и развитие на съответната инфраструктурна мрежа, на второ място, тя не определя тези три вида разходи и на трето и последно място, макар да дава обща насока за изчисляването на тол таксите, тя не урежда конкретен метод за изчисление и оставя на държавите членки много широка свобода на преценка в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В точка 41 от посоченото решение Съдът приема, че този извод се прилага на по-силно основание за член 7, параграф 9 от Директива 1999/62, доколкото текстът на тази разпоредба е идентичен с този на член 7, буква з) от Директива 93/89, с изключение на факта, че в нея не се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>тол такси<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, а понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>претеглени осреднени тол такси<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, без обаче то да е дефинирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В случая, както следва от точка 22 от настоящото решение, видно от член 7, параграф 9, първо изречение от изменената Директива 1999/62 и от член 7а, параграфи 1 и 2 от тази директива, претеглените осреднени тол такси трябва да се определят, като се вземат предвид единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Като предвижда, че тол таксите се основават на принципа на възстановяване единствено на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 ясно указва естеството на връзката, която трябва да съществува между размера на тол таксите и съответните инфраструктурни разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Освен това от член 7, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 следва, че с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>съответната инфраструктурна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, употребен в последната разпоредба, се обозначава инфраструктурна мрежа, която е част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>трансевропейската пътна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, определена в член 2, буква а) от тази директива. В член 2 от посочената директива са дефинирани и понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>тол такси<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>претеглени осреднени тол такси<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>строителни разходи<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си, следователно основните недостатъци, изтъкнати от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040205">5 февруари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rieser Internationale Transporte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:76">EU:C:2004:76</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), които не са позволявали член 7, параграф 9 от Директива 1999/62 да има директен ефект, са отстранени от законодателя на Съюза с измененията, въведени в тази директива с Директива 2006/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Макар изменената Директива 1999/62 също да оставя на държавите членки свобода на преценка по отношение на правилата за изчисляване на тол таксите, това не засяга факта, че задължението тол таксите да се определят, като се вземат предвид единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, посочени в член 7, параграф 9 от тази директива, е точно и безусловно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>От това следва, че член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62 и член 7а, параграфи 1 и 2 от нея предвиждат за държавите членки, които въвеждат или запазват тол такси по трансевропейската пътна мрежа, точно и безусловно задължение да определят размера на тези такси, като вземат предвид единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>инфраструктурните разходи<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, а именно разходите за строителство, експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че частноправен субект може в спор с държава членка да се позовава пряко пред националните съдилища на задължението да се вземат предвид единствено инфраструктурните разходи по член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62, предвидено в тази разпоредба и в член 7а, параграфи 1 и 2 от посочената директива, когато държавата членка не е изпълнила това задължение или го е транспонирала неправилно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С третия въпрос, който следва да бъде разгледан на последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали изменената Директива 1999/62 във връзка с точка 138 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:493">EU:C:2000:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прекомерно висока тол такса да бъде обоснована впоследствие, като в съдебно производство бъде представено ново изчисление на инфраструктурните разходи. При отрицателен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова изчисление трябва да се основава единствено на действителните разходи и на действително получените приходи от тол такси, а не на предположенията, възприети в прогнозното изчисление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение в точка 138 от посоченото решение Съдът приема, че Република Австрия не може да обоснове увеличението на размера на тол таксите, прилагани за съответната автомагистрала, като представи нов метод за изчисление на разходите, тъй като, от една страна, не е пояснила защо този метод е по-подходящ и от друга, член 7, буква з) от Директива 93/89, съгласно който размерът на тол таксите е свързан с разходите за строителство, експлоатация и развитие на съответната инфраструктурна мрежа, предполага размерът на тол таксите да бъде адаптиран, след като бъде извършено обосноваващото адаптирането изчисление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Такива съображения се прилагат и в случай като разглеждания в главното производство, в който смятаните за прекомерно високи тол такси са обосновани не чрез последващо прилагане на нова методология за изчисление, а чрез актуализирането в рамките на съдебно производство на първоначално взетите предвид инфраструктурни разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че изменената Директива 1999/62 във връзка с точка 138 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:493">EU:C:2000:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прекомерно висока тол такса да бъде обоснована впоследствие, като в съдебно производство бъде представено ново изчисление на инфраструктурните разходи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По ограничаването във времето на действието на настоящото решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В съдебното заседание Федерална република Германия иска от Съда да ограничи действието във времето на настоящото решение, в случай че приеме, че разпоредбите на член 7, параграф 9 и на член 7а, параграфи 1 и 2 от изменената Директива 1999/62 имат директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В подкрепа на искането си Федерална република Германия поддържа, на първо място, че съществува несигурност относно обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62, която до голяма степен се дължи на поведението на Комисията. Всъщност според Федерална република Германия в становището от <DATE ISO="20141210">10 декември 2014 г.</DATE> на основание член 7з, параграф 2 от Директива 1999/62/ЕО относно въвеждането на нова система за пътно таксуване в Германия (C(2014)9313 окончателен) и становището от <DATE ISO="20190116">16 януари 2019 г.</DATE> на основание член 7з, параграф 2 от Директива 1999/62/ЕО относно въвеждането на нов механизъм за пътно таксуване в Германия (C(2019)60) Комисията е приела, че разходите за пътна полиция попадат в обхвата на посоченото понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На второ място, Федерална република Германия обръща внимание на Съда върху тежките финансови последици, които биха настъпили вследствие на прилагането с обратна сила на настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и<?PAGE NO="12"?> прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните съдилища да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanska Industrial Solutions и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑724/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:204">EU:C:2019:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения, единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на правния ред на Съюза. За да може да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от тежки смущения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanska Industrial Solutions и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑724/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:204">EU:C:2019:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>По-конкретно, Съдът е прибягвал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно когато е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато лицата и националните власти са били подтикнати към поведение, което не съответства на правото на Съюза, поради обективна и значителна несигурност по отношение на приложното поле на разпоредбите на Съюза — несигурност, за която евентуално е допринесло и поведението, възприето от други държави членки или Комисията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanska Industrial Solutions и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑724/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:204">EU:C:2019:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В случая следва да се констатира, че Федерална република Германия не е представила доказателства, удостоверяващи, че е изпълнен критерият за добросъвестност на заинтересованите среди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>По-специално, както отбелязва генералният адвокат в точки 99 и 100 от заключението си, Федерална република Германия не е изложила причините, поради които становищата на Комисията, посочени в точка 52 от настоящото решение, с които тази институция е дала положително становище относно новите системи за тол такси, съдържащи инфраструктурни разходи, свързани с пътната полиция, са допринесли за създаването на обективна и значителна несигурност относно обхвата на член 7, параграф 9 от изменената Директива 1999/62.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Всъщност размерът на разглежданите в главното производство тол такси за периода от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20110718">18 юли 2011 г.</DATE> е изчислен въз основа на WKG 2007, отнасящ се за изчислителен период от 2007 г. до 2012 г. Следва да се констатира обаче, че посочените становища на Комисията са последващи спрямо този изчислителен период и следователно не са могли да бъдат взети предвид за определянето на размера на разглежданите в главното производство тол такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>При това положение няма основание за ограничаване на действието на настоящото решение във времето.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 7, параграф 9 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990617">17 юни 1999 година</DATE> относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕО на Парламента и на Съвета от <DATE ISO="20060517">17 май 2006 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за пътна полиция не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>разходи за експлоатация<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 7, параграф 9 от Директива 1999/62, изменена с Директива 2006/38, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска претеглените осреднени тол такси да превишават инфраструктурните разходи за съответната инфраструктурна мрежа с 3,8 % или с 6 % поради грешки в изчислението, които не са незначителни, или поради отчитането на разходи, които не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>инфраструктурни разходи<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Частноправен субект може в спор с държава членка да се позовава пряко пред националните съдилища на задължението да се вземат предвид единствено инфраструктурните разходи по член 7, параграф 9 от Директива 1999/62, изменена с Директива 2006/38, предвидено в тази разпоредба и в член 7а, параграфи 1 и 2 от посочената директива, когато държавата членка не е изпълнила това задължение или го е транспонирала неправилно.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Директива 1999/62, изменена с Директива 2006/38, във връзка с точка 138 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:493">EU:C:2000:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прекомерно висока тол такса да бъде обоснована впоследствие, като в съдебно производство бъде представено ново изчисление на инфраструктурните разходи.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>