<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-497/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0497</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1037">EU:C:2021:1037</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211221">21.12.2021 г.</DATE> — Дело C‑497/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Randstad Italia</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (голям състав)</P><P><DATE ISO="20211221">21 декември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Обществени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Директива 89/665/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграфи 1 и 3</KEYWORD><KEYWORD>Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Решение на върховния съд от системата на административните съдилища в държава членка, с което в противоречие с практиката на Съда се обявява за недопустима жалбата на оферент, изключен от процедура за възлагане на обществена поръчка</KEYWORD><KEYWORD>Липса на правно средство за защита срещу това съдебно решение пред върховния съд от системата на общите съдилища в тази държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на ефективност и равностойност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑497/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от <DATE ISO="20200707">7 юли 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200930">30 септември 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Randstad Italia SpA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Umana SpA,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Azienda USL Valle d’Aosta,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">IN. VA SpA,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Synergie Italia agenzia per il Lavoro SpA,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (голям състав),</P><P>състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, C. Lycourgos (докладчик), E. Regan, I. Jarukaitis, N. Jääskinen, I. Ziemele и J. Passer, председатели на състави, M. Ilešič, J.‑C. Bonichot, T. von Danwitz, M. Safjan, A. Kumin и N. Wahl, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><?PAGE NO="2"?><P>секретар: C. Di Bella, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210706">6 юли 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Randstad Italia SpA, от M. Brugnoletti и S. D. Tomaselli, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за Umana SpA, от F. Bertoldi, avvocato,</P></ITEM><ITEM><P>за Azienda USL Valle d’Aosta, от F. Dal Piaz и P. Borioni, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за Synergie Italia agenzia per il Lavoro SpA, от A. M. Balestreri, avvocato,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino и P. Gentili, avvocati dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от F. Erlbacher, P. Stancanelli, P. J. O. Van Nuffel и G. Gattinara, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и на член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), а също и на член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="395" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1989">ОВ L 395, 1989 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">OВ L 94, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Директива 89/665<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Randstad Italia SpA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Randstad<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), от една страна, и Umana SpA, Azienda USL Valle d’Aosta (Местна здравна служба Вале д’Аоста, Италия) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>USL<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), IN. VA SpA и Synergie Italia agenzia per il Lavoro SpA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Synergie<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), от друга, относно изключването на Randstad от процедура за възлагане на обществена поръчка и относно редовността на тази процедура.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 89/665 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>)], освен ако тези поръчки не са изключени от обхвата на директивата в съответствие с членове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17 и 37 от същата директива.</ALINEA><ALINEA>Настоящата директива се прилага също така за концесии, възложени от възлагащите органи, посочени в Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за възлагане на договори за концесия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)], освен ако тези концесии не са изключени от обхвата на директивата в съответствие с членове 10, 11, 12, 17 и 25 от същата директива.</ALINEA><ALINEA>Поръчки по смисъла на настоящата директива включват обществени поръчки, рамкови споразумения, концесии за строителство и услуги и динамични системи за покупка.</ALINEA><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива [2014/24] или Директива [2014/23], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо[,] в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Изисквания относно процедурите за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и параграф 1 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да се постановят временни мерки в най-кратки срокове и посредством междинни процедури с цел да се поправи твърдяно нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, включително мерки за спиране или за да се осигури спирането на процедурата за възлагане на обществена поръчка, или за изпълнението на всяко решение, взето от възлагащия орган;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да се отменят или да се осигури отмяната на решения, взети неправомерно, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови спецификации в поканата за представяне на оферти, в документите за възлагането на поръчката или във всеки друг документ, свързан с процедурата за възлагане на поръчката;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да се обезщетят лицата, на които е нанесена вреда вследствие на нарушение<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2а от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Период на изчакване<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че лицата по член 1, параграф 3 разполагат с достатъчно време за ефективно преразглеждане на решенията за възлагане на обществени поръчки, взети от възлагащи органи, чрез приемане на необходимите разпоредби по отношение на минималните условия, предвидени в параграф 2 от настоящия член, както и в член 2в.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Договор не може да бъде сключен след решението за възлагане на обществена поръчка, попадаща в обхвата на Директива [2014/24] или Директива [2014/23], преди изтичането на срок от най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на съответните оференти и кандидати, когато се използват факс или електронни средства или — когато се използват други средства за комуникация — преди изтичането на срок от най-малко 15 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на заинтересованите участници и кандидати, или най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата на получаване на решението за възлагане на поръчката.</P><P>Оферентите се смятат за заинтересовани, ако все още не са изключени окончателно. Изключването е окончателно, ако заинтересованите оференти са били уведомени за него и ако изключването или е било прието за законосъобразно от независим преразглеждащ орган, или не може повече да бъде предмет на процедура на преразглеждане.</P><P>Кандидатите се смятат за заинтересовани, ако възлагащият орган не е предоставил информация за отхвърляне на заявлението им, преди заинтересованите оференти да са били уведомени за решението за възлагане на обществената поръчка.</P><P>Съобщаването на решението за възлагане на обществена поръчка до всеки заинтересован оферент и кандидат се придружава от:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>обобщение на съответните причини […] и</P></ITEM><ITEM><P>точно изложение относно приложимия период на изчакване […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 111, осма алинея от Costituzione (Конституция) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Касационно обжалване на актовете на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) и на Corte dei conti (Сметна палата, Италия) се допуска само на основания, свързани с правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 360, първа алинея от Codice di procedura civile (Граждански процесуален кодекс) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Решенията, постановени във въззивно или едноинстанционно производство, подлежат на касационно обжалване: 1) на основания, свързани с правораздавателната компетентност […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 362, първа и втора алинея от Гражданския процесуален кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>На касационно обжалване подлежат […] актовете на специализиран съд, постановени във въззивно или едноинстанционно производство, на основания, свързани с правораздавателната компетентност.</ALINEA><ALINEA>Касационно обжалване е възможно по всяко време във връзка със: 1) положителни или отрицателни спорове за подсъдност между специализирани съдилища или между специализирани и общи съдилища; 2) отрицателни спорове за подведомственост между публичната администрация и общите съдилища<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Codice del processo amministrativo (Административнопроцесуален кодекс) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Consiglio di Stato (Държавен съвет) е последна съдебна инстанция по административни дела<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 110 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Касационно обжалване на решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) се допуска само на основания, свързани с правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE> USL открива процедура за възлагане на обществена поръчка на стойност около 12 милиона евро въз основа на икономически най-изгодната оферта, за да определи трудова агенция, на която да възложи временното осигуряване на персонал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Предвиден е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>минимален праг<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> от 48 точки за техническите оферти, под който оферентите ще бъдат изключвани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В процедурата вземат участие осем оференти, сред които Randstad, GI Group Spa и временно обединение, формирано от Synergie и Umana (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>обединението Synergie-Umana<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>След като оценява техническите оферти, на <DATE ISO="20181003">3 октомври 2018 г.</DATE> възлагателната комисия допуска GI Group и обединението Synergie-Umana до следващата фаза на процедурата — фазата на икономическото оценяване на офертите. Randstad, което е класирано на трето място при оценяването на техническите оферти, е изключено от процедурата, тъй като техническата му оферта получава оценка под минималния праг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE> поръчката е възложена на обединението Synergie-Umana.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Randstad подава жалба до Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста, Италия), с която оспорва, от една страна, изключването му от процедурата за възлагане на поръчката и от друга страна, редовността на тази процедура. В този смисъл жалбата му е насочена не само срещу изключването му, но и срещу възлагането на поръчката на обединението Synergie-Umana.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Randstad изтъква в частност пропуска да се раздели поръчката на обособени позиции, неточността на критериите за оценяване и незаконосъобразното назначаване на възлагателната комисия. USL и обединението Synergie-Umana молят жалбата да бъде обявена за недопустима в частта, в която Randstad оспорва редовността на процедурата за възлагане на поръчката. Randstad не било легитимирано да обжалва на такова основание, тъй като било изключено от процедурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20190315">15 март 2019 г.</DATE> Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста) отхвърля това възражение за недопустимост. Този съд приема, че щом законосъобразно е участвало в процедурата за възлагане на поръчката и е било изключено от нея вследствие на отрицателната оценка на техническата му оферта, то Randstad е легитимирано да оспорва резултата от процедурата във всички негови аспекти. По съществото на делото обаче посоченият съд отхвърля твърденията на Randstad по всички изтъкнати от него основания и съответно отхвърля изцяло жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Randstad подава въззивна жалба против това решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет), като излага същите основания като тези в първоинстанционното производство. Synergie и Umana подават насрещни въззивни жалби, с които оспорват решението на Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста) в частта, в която е прието за допустимо Randstad да обжалва на основания, насочени срещу редовността на процедурата и съответно срещу възлагателното решение, с което приключва тази процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20190807">7 август 2019 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>решението на Държавния съвет<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) Consiglio di Stato (Държавен съвет) приема, че не е налице въззивното основание, по което Randstad оспорва оценката, дадена на техническата му оферта. Освен това посочената юрисдикция уважава насрещните жалби на Synergie и Umana и изменя обжалваното съдебно решение в частта, в която Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста) приема за допустима и разглежда по същество първоинстанционната жалба на Randstad в частта, в която е била насочена срещу редовността на процедурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В мотивите на решението си Consiglio di Stato (Държавен съвет) в частност приема, че Randstad, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>което е изключено от процедурата за възлагане на поръчката, защото не издържа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>стрес теста<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> на минималния праг за оценката на техническата му оферта при сравнението по двойки, а същевременно не е доказало, че процедурата за възлагане на поръчката е незаконосъобразна, що се отнася до определянето на тази оценка, […] не само няма право на участие в тази процедура, но и не е легитимирано да оспорва резултатите от нея в други аспекти, тъй като има само фактически интерес, аналогичен на интереса на всеки икономически оператор от този сектор, който не е участвал в процедурата за възлагане на поръчката<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Randstad обжалва решението на Държавния съвет пред запитващата юрисдикция, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия). То поддържа, че Consiglio di Stato (Държавен съвет) се е произнесъл в нарушение на правото му на ефективни правни средства за защита, закрепено в частност в член 1 от Директива 89/665. В това отношение Randstad се позовава на решения на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130704">4 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fastweb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:448">EU:C:2013:448</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>PFE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑689/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:199">EU:C:2016:199</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombardi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑333/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:675">EU:C:2019:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Според Randstad основанието нарушение на правото на ефективни правни средства за защита спада към основанията, свързани с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, които съгласно член 111, осма алинея от Конституцията са годни основания за касационно обжалване на актовете на Consiglio di Stato (Държавен съвет).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Останалите страни по делото в главното производство поддържат, че касационната жалба е не само неоснователна, но и недопустима. Тя повдигала въпрос за правилното прилагане на закона в изводите на Consiglio di Stato (Държавен съвет) и следователно не се отнасяла до въпроса за правораздавателната компетентност на административните съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция в случай като разглеждания в главното производство отказът на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да разгледа основанията, свързани с нередовността на процедурата за възлагане на поръчката, съставлява нарушение на правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция, за да се съхранят единството и ефективността на правото на Съюза, е необходимо подобни решения на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да подлежат на касационно обжалване съгласно член 111, осма алинея от Конституцията. Всъщност това касационно обжалване би било крайното правно средство за защита, за да не придобие сила на пресъдено нещо постановеното в противоречие с правото на Съюза решение на Consiglio di Stato (Държавен съвет).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция намира, че когато Consiglio di Stato (Държавен съвет) прилага или тълкува разпоредби от националното право по начин, несъвместим с разпоредбите на правото на Съюза съобразно тълкуването им от Съда, той упражнява правораздавателно правомощие, каквото няма. Според нея в подобни случаи той всъщност би упражнявал нормотворческо правомощие, което не попада в кръга на правомощията дори на националния законодател. Това съставлява произнасяне от некомпетентен съд, във връзка с което трябва да има възможност за касационно обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При все това запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно решение № 6/2018 на Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) от <DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE> относно тълкуването на член 111, осма алинея от Конституцията (ECLI:IT:COST:2018:6, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>решение № 6/2018<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) при сега действащото италианско право не е допустимо основанието нарушение на правото на Съюза да се смята за основание, свързано с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на член 111, осма алинея от Конституцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Всъщност съгласно посоченото решение само два вида случаи съставляват нарушаване на пределите на правораздавателната власт на съда, при което именно е възможно касационно обжалване пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) на основания, свързани с правораздавателната компетентност. От една страна, касационно обжалване на такова основание е възможно при липса на подведомственост, а именно<?PAGE NO="8"?> когато Consiglio di Stato (Държавен съвет) или Corte dei conti (Сметна палата) приема, че има компетентност да се произнесе по даден въпрос, който всъщност е от изключителната компетентност на законодателя или на администрацията, или обратно, когато приема, че няма компетентност, понеже погрешно смята, че съответният въпрос не е подведомствен на съдилищата. От друга страна, касационно обжалване поради нарушаване на пределите на правораздавателната власт на съда е възможно в случаите на неподсъдност — когато Consiglio di Stato (Държавен съвет) или Corte dei conti (Сметна палата) приема, че има компетентност да се произнесе по даден въпрос, който всъщност е от компетентността на друг съд, или обратно, когато приема, че няма компетентност, понеже погрешно смята, че съответният въпрос е подсъден на други съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция смята, че ако се съобрази с това тълкуване на член 111, осма алинея от Конституцията, ще трябва да обяви касационната жалба на Randstad за недопустима. Тя обаче клони към мнението, че посоченото тълкуване е несъвместимо с правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на правото на Съюза. Ако е така, тя би трябвало да не взема под внимание изводите от решение № 6/2018 и да разгледа по същество касационната жалба на Randstad.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че в постоянната практика на общото събрание на нейните колегии отпреди постановяването на решение № 6/2018 се е приемало, че при касационно обжалване на решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) контролът над външните граници на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 111, осма алинея от Конституцията обхваща и случаите на крайно превратно прилагане на правото, които биха могли да съставляват отказ от правосъдие, какъвто случай е налице при прилагане на национална процесуална норма по начин, несъвместим с правото на ефективни правни средства за защита, предоставяно от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Затова запитващата юрисдикция моли Съда да се произнесе по въпроса дали правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в частност в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47, първа алинея от Хартата, допуска невъзможността — произтичаща в частност от член 111, осма алинея от Конституцията съобразно тълкуването му с решение № 6/2018 — за касационно обжалване на решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) на основания, свързани с наличието на нарушение на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Освен това, тъй като в случая в главното производство Consiglio di Stato (Държавен съвет) не е отправил запитване до Съда за релевантността в настоящия случай на изтъкнатите от Randstad решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130704">4 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fastweb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:448">EU:C:2013:448</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>PFE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑689/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:199">EU:C:2016:199</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombardi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑333/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:675">EU:C:2019:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), запитващата юрисдикция намира за важно да може тя да постави този въпрос на Съда в рамките на делото по касационната жалба на това предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1)</NO.P><TXT>Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от [Хартата], тълкувателна практика като тази относно член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея […] и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс — в частта, в която тези<?PAGE NO="9"?> разпоредби допускат касационна жалба срещу решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>основания, свързани с правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> — която произтича от решение [№ 6/2018] […], в което Corte costituzionale (Конституционен съд) в отклонение от предходната практика приема, че способът за касационно обжалване с оглед на т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>липса на правораздавателна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> не може да се използва за обжалване на решения на Consiglio di Stato (Държавен съвет), с които се прилагат развити на национално равнище тълкувателни практики, водещи до противоречие с решения на Съда, в области, които са уредени от правото на Съюза (в случая, в областта на обществените поръчки), в които държавите членки са се отказали да упражняват суверенните си правомощия, в несъвместим с това право смисъл, вследствие на което се стига до стабилизиране на нарушения на правото на Съюза, които биха могли да бъдат поправени посредством горепосочения способ, и се засяга еднаквото прилагане на правото на Съюза и ефективността на съдебната защита на субективните права, предоставяни от правото на Съюза, в противоречие с изискването за пълно и своевременно прилагане на това право от всички съдилища по начин, който задължително е в съответствие с правилното тълкуване, установено от Съда, като се имат предвид пределите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>процесуалната автономия<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> на държавите членки при уреждането на процесуалните способи?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от [Хартата] тълкуване и прилагане на член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея […] и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс, които произтичат от националната съдебна практика, съгласно която касационната жалба пред общото събрание на колегиите [на Corte suprema di cassazione (Касационен съд)] на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>основания, свързани с правораздавателната компетентност<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> с оглед на т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>липса на правораздавателна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, не е допустима като процесуално средство за защита от решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет), в които при решаване на спорове по въпроси относно прилагането на правото на Съюза необосновано не се отправя преюдициално запитване до Съда, без да са налице изчерпателно изброените от последния условия, подлежащи на стриктно тълкуване (след решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821006">6 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cilfit и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>283/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:335">EU:C:1982:335</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), които освобождават националната юрисдикция от посоченото задължение, в противоречие с принципа, че е несъвместима с правото на Съюза национална правна уредба или практика, дори установена в закон или в конституция, която предвижда отнемане, включително временно, на свободата на националния съд (независимо дали действа като последна инстанция) да отправя преюдициални запитвания, вследствие на което се изземва изключителната компетентност на Съда за правилно и задължително тълкуване на правото на Съюза, става непоправимо (и се способства за стабилизирането на) евентуалното тълкувателно противоречие между правото, прилагано от националния съд, и правото на Съюза, и се засяга еднаквото прилагане и ефективността на съдебната защита на субективните права, предоставяни от правото на Съюза?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombardi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑333/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:675">EU:C:2019:675</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>PFE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑689/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:199">EU:C:2016:199</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130704">4 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fastweb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:448">EU:C:2013:448</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от [Директива 89/665], изменена с [Директива 2007/66], към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването му от процедура за възлагане на обществена<?PAGE NO="10"?> поръчка и възлагането на поръчката на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>минималния праг<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустима (и не разглежда по същество) жалбата по останалите основания, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искането за разглеждане на запитването по реда на бързото производство и производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) прави искане запитването да се разгледа по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник на Съда, като се мотивира по същество с това, че спорът в главното производство повдига сериозна несигурност по основни въпроси от конституционен порядък в националното право, че в Италия са висящи много подобни спорове и че спорът в главното производство е от областта на обществените поръчки, за която тази юрисдикция подчертава, че е важна област от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се припомни, че бързото производство е процесуален способ, който следва да се прилага в случай на извънредна неотложност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210715">15 юли 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑791/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:596">EU:C:2021:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В настоящия случай, след изслушване на съдията докладчик и на генералния адвокат, на <DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE> председателят на Съда решава да отхвърли искането на запитващата юрисдикция, посочено в точка 35 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност, макар делото да се отнася до важен аспект на съдебната организация в съответната държава членка, това обстоятелство само по себе си не е съображение, сочещо наличието на извънредна неотложност, каквато е необходима, за да е обосновано разглеждането на делото по реда на бързо производство. Същото се отнася до обстоятелството, че поставените въпроси потенциално засягат голям брой лица или правоотношения (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180918">18 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tedeschi и Consorzio Stabile Istant Service</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑402/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:762">EU:C:2018:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или че спорът в главното производство е от областта на обществените поръчки (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141113">13 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Star Storage</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑439/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2479">EU:C:2014:2479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>При все това предвид естеството и значението на поставените въпроси председателят на Съда решава настоящото дело да се разгледа с предимство в съответствие с член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Освен това на основание член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз италианското правителство подава искане Съдът да заседава в голям състав.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В началото следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210715">15 юли 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>The Department for Communities in Northern Ireland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑709/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:602">EU:C:2021:602</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Първият въпрос се отнася до ефективната съдебна защита на правата, предоставяни от правото на Съюза. По същество става дума да се установи дали тази защита е накърнена, когато върховният съд от системата на общите съдилища в дадена държава членка няма компетентност да отмени постановено в нарушение на правото на Съюза решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, споменатите в първия въпрос член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС не са релевантни за тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, от една страна, че член 2 ДФЕС се отнася до разпределението на законодателните правомощия и правомощията за приемане на правно обвързващи актове между Съюза и неговите държави членки. Правилата, установени в тази област с параграфи 1 и 2 от този член, нямат отношение към повдигнатия от запитващата юрисдикция въпрос за правораздавателната компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до член 267 ДФЕС, следва да се припомни, че той е част от система, предназначена да гарантира съдебния контрол за спазването на правото на Съюза, контрол, който се осигурява не само от Съда, но и от съдилищата на държавите членки, както следва от член 19, параграф 1 ДЕС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март<?PAGE NO="12"?> 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>European Union Copper Task Force/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑384/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:176">EU:C:2018:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>VodafoneZiggo Group/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑689/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:142">EU:C:2021:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0143">143</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В рамките на тази система въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоките за тълкуване на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящи пред тях спорове (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑614/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:514">EU:C:2016:514</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Проблемът, който запитващата юрисдикция повдига с първия си въпрос обаче — а именно, видно от точка 43 от настоящото решение, доколко върховният съд от националната система на общите съдилища трябва да разполага с компетентността да упражнява съдебен контрол над решенията на върховния съд от националната система на административните съдилища, за да се гарантира изискваната от правото на Съюза ефективна съдебна защита — сам по себе си няма никаква връзка с въведения с член 267 ДФЕС механизъм за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Затова първият въпрос трябва да се преформулира, като от предмета му се отстранят член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Доколкото в първия си въпрос запитващата юрисдикция освен това посочва и правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от нея Хартата се отнася за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че в разглежданата в главното производство област — тази на обществените поръчки, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 закрепва задължението на държавите членки да предвидят ефективни правни средства за защита. Оттук следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, че в тази област правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, първа и втора алинея от Хартата, е релевантно по-конкретно когато в съответствие с това задължение държавите членки определят процесуалните правила за съдебните производства, гарантиращи защитата на правата, които правото на Съюза предоставя на кандидатите и оферентите, претърпели вреди от решения на възлагащите органи (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210907">7 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑927/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:700">EU:C:2021:700</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Ето защо при преформулирането на първия въпрос трябва също така в предмета му да се включи член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, който трябва да се разглежда в светлината на член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че първият въпрос трябва да се разбира като предназначен да се установи дали член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>По този въпрос следва най-напред да се припомни, че съгласно принципа на предимство на правото на Съюза не може да се допуска норми на вътрешното право, били те и конституционни, да накърняват единството и ефективността на правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210622">22 юни 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑439/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:504">EU:C:2021:504</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0135">135</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Действието на този принцип обвързва всички органи на държавите членки, в частност без разпоредбите на вътрешното право относно разпределението на правораздавателната компетентност, в това число и конституционни, да могат да са пречка за това (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210518">18 май 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asociaţia</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и др., <NO.CASE>C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:393">EU:C:2021:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0245">245</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Следователно в случай на установено нарушение на разпоредба от правото на Съюза, която възлага на държавите членки задължение за постигането на ясен и точен резултат, националните юрисдикции трябва при необходимост да оставят без приложение разпоредбите на вътрешното право, които водят до това нарушение, дори ако тези разпоредби са конституционни (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210518">18 май 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asociaţia</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и др., <NO.CASE>C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:393">EU:C:2021:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0250">250</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0251">251</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика). Когато несъвместимостта на дадена разпоредба от вътрешното право с правото на Съюза произтича по-специално от тълкуването, което ѝ е дадено от съд на съответната държава членка, следва да не се съобразява тази съдебна практика (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>PFE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑689/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:199">EU:C:2016:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>При това положение трябва да се провери дали ограничение на възможността за касационно обжалване на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в дадена държава членка — като произтичащото в настоящия случай от член 111, осма алинея от Конституцията съобразно тълкуването му в решение № 6/2018 — противоречи на наложените от правото на Съюза изисквания за ефективна съдебна защита и съответно създава пречка за единството и ефективността на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Що се отнася до посочените изисквания, следва да се припомни, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Така посоченият в тази разпоредба принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, е общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, закрепен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, а понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210715">15 юли 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑791/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:596">EU:C:2021:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>При все това, освен в случаите, в които съществуват правила на Съюза в съответната област, по силата на принципа на процесуалната автономия следва във вътрешния правен ред на всяка държава членка да се установят процесуалните правила за съдебните производства, посочени в точка 56 от настоящото решение, при условие обаче при обхванатите от правото на Съюза положения тези правила да не са по-неблагоприятни, отколкото при подобни положения, уреждани от вътрешното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210310">10 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑949/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:186">EU:C:2021:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В този смисъл правото на Съюза по принцип не е пречка за държавите членки да ограничават или да поставят условия във връзка с основанията, които могат да бъдат повдигани в касационното производство, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160317">17 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bensada Benallal</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑161/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:175">EU:C:2016:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Що се отнася до спазването на принципа на равностойност, предвид сведенията, дадени в акта за преюдициално запитване и в съдебното заседание пред Съда, изглежда, че член 111, осма алинея от Конституцията, така както е тълкуван в решение № 6/2018, ограничава по един и същ начин компетентността на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да разглежда жалби срещу решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет), независимо дали тези решения са постановени на основание на разпоредби от националното право, или на основание на разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>При тези условия трябва да се приеме, че подобна вътрешноправна норма не е в противоречие с принципа на равностойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Колкото до принципа на ефективност, следва да се припомни, че правото на Съюза не принуждава държавите членки да въвеждат различни от установените във вътрешното право правни средства за защита, освен ако все пак от структурата на разглеждания национален правен ред личи, че няма никакво средство за защита пред съд, което да позволява дори и инцидентно да се гарантира спазването на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, или че единствената възможност правните субекти да получат достъп до съд е да бъдат принудени да нарушат правото (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:367">EU:C:2020:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0143">143</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В настоящия случай наистина запитващата юрисдикция следва да провери дали в италианския правен ред по принцип съществува подобно правно средство за защита в областта на обществените поръчки, но нищо от данните, споменати в преюдициалното запитване или в представените пред Съда становища, не дава априори причина да се приеме, че италианското процесуално право само по себе си прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените от правото на Съюза права в тази област на административното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В случаите, характеризиращи се с наличието на такова средство за съдебна защита, позволяващо да се гарантира спазването на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, от гледна точка на правото на Съюза е напълно допустимо, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 62 от настоящото решение, съответната<?PAGE NO="15"?> държава членка да предостави на върховния съд от системата на административните си съдилища правомощието за произнасяне като последна инстанция по разглеждания спор както от фактическа, така и от правна страна и като последица от това да прегради възможността за още едно разглеждане на спора по същество в рамките на касационно обжалване пред върховния съд от системата на общите ѝ съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Оттук следва, че стига да е установено наличието на средство за съдебна защита като описаното в предходната точка, норма на вътрешното право като член 111, осма алинея от Конституцията, така както е тълкуван в решение № 6/2018, не засяга и принципа на ефективност и с нищо не дава повод да се приеме, че би бил нарушен член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде оборен с аргумент от член 4, параграф 3 ДЕС, който задължава държавите членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Всъщност, когато става дума за системата от способи за защита, необходими за осигуряването на ефективен съдебен контрол в областите, обхванати от правото на Съюза, член 4, параграф 3 ДЕС не може да се тълкува в смисъл, че изисква от държавите членки да установяват нови правни способи, при все че това не им се налага по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В конкретната област на обществените поръчки член 1 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47, първа алинея от Хартата, също не е пречка за посочения извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>От член 1, параграф 1 от Директива 89/665 следва, че в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от тази директива, решенията на възлагащите органи в процедури за възлагане на поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2014/24 или Директива 2014/23, трябва да могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо, в процедури, позволяващи да се оспори съвместимостта на съответното решение с правото на Съюза в областта на обществените поръчки или с националните разпоредби, транспониращи това право. Освен това в член 1, параграф 3 се пояснява, че тези процедури по преразглеждане следва да са достъпни най-малко за всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>При положение че в съответната област правните субекти имат достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата, което в италианския правен ред видимо е така, освен ако проверката на запитващата юрисдикция не покаже друго, наличието на норма от националното право, която прегражда възможността изводите по същество, направени от върховния съд от системата на административните съдилища, да бъдат проверявани още веднъж и от страна на върховния съд от системата на общите съдилища, не може да се разглежда като ограничение — по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата — на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>При все това следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда допустимостта на преразглеждането, предвидено в член 1 от Директива 89/665, не бива да зависи от условието молителят да е доказал, че ако молбата му за преразглеждане бъде уважена, възлагащият орган ще трябва да повтори процедурата за възлагане на обществената<?PAGE NO="16"?> поръчка. Наличието на такава възможност трябва да се счита за достатъчно в това отношение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombardi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:675">EU:C:2019:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Оттук следва, че в случай като разглеждания в главното производство, в който Randstad в качеството си на оферент, изключен от процедура за възлагане на поръчка, сезира първоинстанционния административен съд с жалба, основана на твърдения, насочени към доказване на нередовността на процедурата, тази жалба е трябвало да се разгледа по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>По отношение на оферентите, които са изключени от процедурата за възлагане на поръчката, член 2а от Директива 89/665 уточнява, че ако изключването им е окончателно, те вече не се смятат за заинтересовани лица и съответно не трябва да бъдат уведомявани за решението за възлагане на поръчката. Обратно, когато изключването на тези оференти все още не е окончателно, решението за възлагане на поръчката трябва да им се съобщи заедно с обобщение на съответните причини и с указване на периода на изчакване за сключването на договора, който следва това решение. При анализ на параграф 1 във връзка с параграф 2 от този член се констатира, че спазването на тези минимални условия следва да им позволи ефективно да поискат преразглеждането на посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Съгласно текста на член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 изключването на оферента е окончателно, ако той е бил уведомен за него и изключването е било <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>прието за законосъобразно<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>независим преразглеждащ орган<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> или не може повече да бъде предмет на процедура на преразглеждане. Тази директива — която има за цел да осигури пълното зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Star Storage и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑439/14 и C‑488/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:688">EU:C:2016:688</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — трябва да се тълкува в светлината на член 47, втора алинея от Хартата. При тези условия, когато се преценява дали изключването на даден оферент е окончателно, изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>независим преразглеждащ орган<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 2а трябва да се разбира като обозначаващ независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В този смисъл все още неокончателният характер на решението за изключване определя процесуалната легитимация на тези оференти да оспорват възлагателното решение, като наличието на такава легитимация не може да се отрече въз основа на други, ирелевантни обстоятелства като класирането на офертата на изключения оферент или броя на участниците в процедурата за възлагане на поръчката (в този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Archus и Gama</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑131/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:358">EU:C:2017:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombardi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑333/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:675">EU:C:2019:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>В настоящия случай, като постановява, че щом Randstad е било изключено от процедурата, то сезираният на първа инстанция независим преразглеждащ орган, а именно Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста), е трябвало да обяви за недопустима жалбата му в частта, в която е подадена на основания, насочени срещу възлагателното решение, Consiglio di Stato (Държавен съвет) се произнася в нарушение на посоченото правило, установено от законодателя на Съюза и припомнено в практиката на Съда, а именно че единствено окончателното изключване по смисъла на член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 може да води до отпадане на процесуалната легитимация на оферента да оспорва възлагателното решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>В това отношение във връзка с фактите в главното производство трябва да се отбележи, че видно от преписката, с която разполага Съдът, както към момента, в който Randstad подава жалбата си до Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста), така и към момента на произнасянето на този съд решението на възлагателната комисия да го изключи от процедурата все още не е било прието за законосъобразно от Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста) или от някой друг независим преразглеждащ орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В този смисъл е видно, че изменението на решението на Tribunale amministrativo regionale della Valle d’Aosta (Регионален административен съд Вале д’Аоста) от страна на Consiglio di Stato (Държавен съвет), при което жалбата на Randstad е обявена за недопустима в частта, в която с нея се оспорва възлагането на поръчката на обединението Synergie-Umana, е несъвместимо с правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 2а, параграф 2 от нея. Ето защо решението на Държавния съвет не е и в съответствие с член 47, първа алинея от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Въпреки това в случай като разглеждания в главното производство — в който, освен ако проверката на запитващата юрисдикция не покаже друго, националното процесуално право само по себе си позволява на заинтересованите лица да подадат жалба пред независим и безпристрастен съд и ефективно да изтъкнат пред него наличието на нарушение на правото на Съюза и на разпоредбите от националното право, които го транспонират във вътрешния правен ред, но при произнасянето си като последна инстанция върховният съд от системата на административните съдилища в съответната държава членка неправилно обвързва допустимостта на жалбата с условия, вследствие от които тези заинтересовани лица се оказват лишени от правото си на ефективни правни средства за защита — правото на Съюза не изисква за целите на отстраняването на това нарушение на правото на ефективни правни средства за защита държавата членка да предвиди възможността за обжалване на подобни констатиращи недопустимост актове на върховния административен съд пред върховния съд от системата на общите съдилища, при положение че такъв способ за защита не е предвиден в националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>В такъв случай защитата срещу допуснатото в практиката на върховния административен съд нарушение на Директива 89/665 и на член 47, първа алинея от Хартата се състои в задължението на всеки административен съд от съответната държава членка, в това число на самия върховен административен съд, да не се съобразява с тази несъвместима с правото на Съюза съдебна практика, а в случай на неспазване на това задължение — във възможността на Европейската комисия да предяви иск за неизпълнение на задължения срещу тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Освен това частноправните субекти, които евентуално са увредени от нарушението на правото им на ефективни правни средства за защита, допуснато с акт на съд, който се произнася като последна инстанция, имат възможността да ангажират отговорността на тази държава членка, стига да са изпълнени условията, които изискват нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от увреденото лице вреда (в този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köbler</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑224/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:513">EU:C:2003:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181024">24 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>XC и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑234/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:853">EU:C:2018:853</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200304">4 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telecom Italia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑34/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:148">EU:C:2020:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти не могат в рамките на касационно обжалване на решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка пред върховния съд от системата на общите съдилища в същата държава членка да оспорват немотивирания отказ от страна на посочения върховен административен съд, произнесъл се като последна инстанция, да сезира Съда с преюдициално запитване, въпреки че е била налице несигурност относно правилното тълкуване на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>От преписката, с която разполага Съдът, обаче следва, че в касационната си жалба Randstad не е посочвало основания, свързани с това, че в нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС Consiglio di Stato (Държавен съвет) не е сезирал Съда с преюдициално запитване; същото потвърждава и Randstad в отговор на въпрос за това в съдебното заседание пред Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Оттук следва, че в рамките на отнесения до нея спор запитващата юрисдикция няма задължение да обсъжда въпроса дали от гледна точка на изискванията на правото на Съюза държавите членки са длъжни да предвидят в правния си ред възможност за обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища, когато върховният съд от системата на административните съдилища не е отправил преюдициален въпрос до Съда; при това положение отговорът на втория въпрос е без значение за решаването на този спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, щом няма връзка с предмета на спора в главното производство, вторият въпрос е недопустим (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210715">15 юли 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministrstvo za obrambo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑742/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:597">EU:C:2021:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на третия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 г.</DATE>, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>