<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.2-->
  <head>
    <title>2019-10-201910C103201802600-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0260-18-201903734-07_01</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="10/04/2019" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/10/2019 12:36:16" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="EOON4xTv86sj1nKsDU0v+dqOdRmWY7eyPRJdlZmrPVZcMrJyss6c2U2hsGbVYnWB+7/NHletlyTC148y6NdIWMZDOAYkY1ClhWcwYPoBGIP4upxhDBzCjanqRAcVx+qU9inaxdNxxKy4WlPnDF9Cl09KV997ynL9CkknW9Mgaxo=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="valenvi" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="" name="HasGenDocEndNote"/>
    <meta content="0260" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2018" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 28/02/2019 15:59:04" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="70b29fa75b234503952ad51e59f26eca" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0260" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
    <meta content="gN0+JPITuOOxKXdSSYiblrWeXaQ/0rjqh1+iRIkpVSS1VTfaIVJYt+QfUc0EDNOEqiPU2Z4HeQ1KuloMxPKCWyZCB85D9refPsIIql2jrYNct6lrjqeE7fCJiC4+f6jY" name="GeneratedGenDocVersion"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId26" style="first"/>
      <div id="rId22" style="even">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑260/18</div>
      <div id="rId23" style="default">Dziubak</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      G. PITRUZZELLA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 14 май 2019 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
         (<span class="note endnote notemarker">
<a id="ec-2" href="#e-2">i</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑260/18
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Kamil Dziubak
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      Justyna Dziubak
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Raiffeisen Bank International AG z siedziba w Wiedniu, prowadzacy działalność w Polsce w formie oddziału pod nazwą Raiffeisen Bank International AG Oddział w Polsce, по-рано известна като Raiffeisen Bank Polska SA z siedzibą w Warszawie
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-9" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд, Полша)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-10" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договори в чуждестранна валута — Клауза за определяне на обменния валутен курс — Последици от обявяване на такава клауза за неравноправна — Възможност за съда да допълва договора чрез прилагане на национални разпоредби с общо действие — Преценка на интереса на потребителя — Запазване на действителността на договора без неравноправните клаузи“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Европейския съюз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">2</a>
</span>) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-3">
      „В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 4 от Директива 93/13:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-3">
      „1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      2. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      „Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от Директива 93/13 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-3">
      „1. Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Полското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 56 от Ustawa z 23 kwietnia 1964 г. Kodeks cywilny (Закон от 23 април 1964 г. за приемане на Граждански кодекс) (Държавен вестник на Република Полша, 2007 г., позиция 459, с изменения, наричан по-нататък „Гражданският кодекс“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-4">
      „Правната сделка не поражда само посочените в нея последици, но и произтичащите по силата на закона, от принципите на обществено съжителство и от установените обичаи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 3531 от Гражданския кодекс:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-4">
      „Сключващите договор страни могат да организират правоотношението по свое усмотрение, стига неговото съдържание или цел да не противоречат на същността (естеството) на правоотношението, закона или принципите на обществено съжителство“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 354 от Гражданския кодекс:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-4">
      „1. Длъжникът трябва да изпълни задължението съобразно неговата същност и по начин, съответстващ на неговата социално-икономическа цел и на принципите на обществено съжителство, а когато в съответната област има установени обичаи — и по начин, съответстващ на тези обичаи.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-4">
      2. По същия начин кредиторът трябва да съдейства за изпълнението на задължението“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 ноември 2008 г. страните в главното производство, в качеството си на потребители, сключват договор за ипотечен кредит с продължителност 480 месеца. Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателите заем, посочен в полски злоти (PLN), но индексиран в чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове (CHF).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правилата за индексиране на кредита в чуждестранна валута са определени в Правилника за ипотечните кредити, използван от банката и включен в договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Клауза 7, параграф 4 от Правилника за ипотечните кредити по същество предвижда отпускането на кредита да бъде извършено в полски злоти по обменен курс, който не е по-нисък от обявения курс „купува“ на чуждестранната валута (CHF) в сила към момента на отпускане на сумите по кредита. Салдото на задължението по кредита в чуждестранна валута (CHF) се изчислява по курса, приложим при отпускането на кредита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно клауза 9, параграф 2 от Правилника за ипотечните кредити вноските по подлежащия на погасяване кредит се отчитат в швейцарски франкове и в деня на падежа вноските по кредита се удържат от открита банкова сметка в полски злоти по действащия обявен курс „продава“ в банката в края на работния ден, предхождащ деня на падежа на вноската по кредита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвидено е начисляването на лихви по кредита да става по променлив лихвен процент, определен като сбор от референтен лихвен процент LIBOR 3M (CHF) плюс фиксирана банкова надбавка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кредитополучателите предявяват иск пред запитващата юрисдикция, главно, за обявяване на договора за кредит за недействителен предвид твърдения неравноправен характер на клаузите относно механизма за индексиране, очертан в точки 11 и 12. По-специално, те посочват, че клаузите са незаконосъобразни, тъй като позволяват на банката едностранно и свободно да определя обменните валутни курсове. Следователно банката едностранно определяла изразената в чуждестранна валута сума на салдото по кредита, както и резултата от конвертирането на вноската по кредита, изразена в чуждестранна валута, в сума в полски злоти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обявяването на тези клаузи за неравноправни би направило невъзможно определянето на приложимия обменен курс и поради това би трябвало да доведе до обявяване на целия договор за недействителен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност кредитополучателите искат договорът да бъде изпълнен без неравноправните клаузи, съобразно размера на кредита, изразен в полски злоти, и по определения в договора лихвен процент, базиран на променливия лихвен процент LIBOR плюс фиксирана банкова надбавка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Банката оспорва обявяването на клаузите за неравноправни и твърди при условията на евентуалност, че дори след евентуалното премахване на тези клаузи от договора страните ще продължат да са обвързани с останалите договорни разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид липсата на диспозитивна разпоредба, посочваща начина за определяне на обменния валутен курс, банката счита, че при тълкуването на договора след премахване на неравноправните клаузи е необходимо да се вземат под внимание общите принципи, произтичащи от членове 56, 65 и 354 от полския Граждански кодекс, и по-специално принципите на тълкуване на волеизявленията, както и обичаите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция счита, че предвидените в разглеждания договор клаузи, тъй като са неравноправни, не обвързват кредитополучателите. Освен това отбелязва, че след премахването на тези клаузи е невъзможно да се определи обменният курс и следователно да се изпълни договорът.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд, Полша) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-6">
      „1) Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-6">
      2) Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-6">
      3) Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива 93/13/ЕИО представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-6">
      4) Може ли предвид текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 93/13 и обявяване за неравноправни на клаузите за обменния курс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело се вписва в поредица от дела (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">3</a>
</span>), по които Съдът е бил сезиран във връзка с неравноправни клаузи, по-специално относно последиците от обявяването за неравноправна на клаузата за „курсова разлика“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">4</a>
</span>), съдържаща се в договори за кредит, индексиран в чуждестранна валута и изплащан в национална валута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Използването на този вид кредити, индексирани в чуждестранна валута, е широко разпространено в различни страни поради по-ниския лихвен процент, приложим за чуждестранната валута в сравнение с валутата на държавата, в която се извършва сделката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведената с Директива 93/13 система на защита, както многократно се посочва в практиката на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">5</a>
</span>), се основава на предположението, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика както по отношение на преговорите, и следователно на способността си да преговаря, така и по отношение на степента си на информираност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно непосредствената цел на Директивата е да се възстанови равновесието между позицията на потребителя и позицията на продавача или доставчика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Директивата предвижда, че неравноправните клаузи „не са обвързващи за потребителя“. Тази разпоредба представлява „императивна [норма], с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">8</a>
</span>), националният съд е длъжен служебно да разгледа евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи и да се намеси, за да прекрати тази липса на равновесие и да осигури полезното действие на защитата, към която е насочена Директива 93/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Неравнопоставеността на страните всъщност изисква положителната намеса на субект извън договорните отношения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">9</a>
</span>), която се обосновава от обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана на потребителя от Директивата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-дългосрочната цел на Директивата, която може да се изведе от разпоредбите на член 6 във връзка с член 7 от Директива 93/13, е да се преустанови включването на неравноправни клаузи в потребителските договори чрез възпиращия ефект, който „самото неприлагане на неравноправните клаузи“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">11</a>
</span>) упражнява върху продавачите или доставчиците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като установи неравноправния характер на клаузата, националният съд е длъжен да изключи прилагането ѝ, тъй като, както уточнява Съдът, текстът на член 6, параграф 1, който признава свобода на действие на държавите членки при определянето на приложимия правен режим за неравноправните клаузи, ги задължава да предвидят, че тези клаузи „не са обвързващи за потребителя“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че националният съд, който констатира неравноправността на договорна клауза, следва да изведе всички произтичащи от това последици съгласно националното право, така че тази клауза да не поражда последици за потребителя, освен ако потребителят се противопостави на премахването на клаузата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 1, втора част от изречението и двадесет и първо съображение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">14</a>
</span>), договорът продължава „да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно съдът няма право да се намесва в съдържанието на клаузата, чиято неравноправност е установил. Всъщност член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на националния съд да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобна намеса всъщност би могла да засегне постигането на дългосрочната цел на Директивата, а именно възпиране на продавачите и доставчиците да включват неравноправни клаузи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">17</a>
</span>), както беше посочено в точка 27. Всъщност продавачите и доставчиците биха могли да бъдат насърчени да използват такива клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат обявени за неравноправни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Единственото изключение от това правило е разработено в съдебната практика по делото Kásler (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">18</a>
</span>), в което Съдът определя условията, които трябва да са налице, за да се обоснове намесата на националния съд за допълване на договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, Съдът допуска заместването на неравноправната клауза посредством диспозитивна разпоредба от националното право при наличието на две условия: на първо място, когато неприлагането на клаузата, обявена за неравноправна, съгласно националното право предполага обявяване на целия договор за недействителен, и на второ място, когато недействителността на договора излага потребителя на особено неблагоприятни последици (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска националният съд съгласно принципите на правото на договорите да премахне неравноправна клауза, като я замести с диспозитивна разпоредба от националното право в случаите, когато обявяването на неравноправната клауза за нищожна би задължило съда да обяви недействителността на договора в неговата цялост, излагайки по този начин потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обявяването на договор за кредит за недействителен поначало води до незабавна изискуемост на остатъка от дължимата сума в размери, които вероятно биха превишили финансовите възможности на потребителя и по този начин биха поставили в неблагоприятно положение по-скоро потребителя, отколкото кредитодателя, който като логична последица не би бил възпрян да включва подобни клаузи в предлаганите от него договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изключение от правилото, с което на националния съд се забранява да допълва договора в случай на обявяване на неравноправна клауза за недействителна, е напълно оправдано с оглед на целта на Директива 93/13, която, както беше посочено, цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, а не обявяването на недействителността на всички договори, съдържащи неравноправни клаузи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По логически и систематични причини считам, че е необходимо да се разгледа първо четвъртият преюдициален въпрос, след това вторият, после първият и накрая третият. Всъщност, ако в отговор на четвъртия преюдициален въпрос се приеме, че договорът може да съществува и без неравноправната клауза, останалите преюдициални въпроси биха загубили голяма част от значението си, тъй като те предполагат обявяването на целия договор за недействителен. Освен това само в случай че се приеме, че обявяването на целия договор за недействителен може да има неблагоприятни последици за потребителя — изходно положение на втория поставен на Съда въпрос относно някои от условията, свързани с недействителността на целия договор — може да се прецени възможността за заместване на неравноправната клауза по начина, предложен в първия въпрос. И накрая, само в случай че не е възможно нито да се запази договорът, нито да се замени неравноправната клауза, може основателно да се постави проблемът, предмет на третия преюдициален въпрос, относно възможността за запазване на действието на неравноправната клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртия преюдициален въпрос националната юрисдикция по същество иска от Съда да тълкува член 6, параграф 1 в частта, предвиждаща, че „договорът продължава да действа за страните по останалите условия“. По-конкретно, запитващата юрисдикция пита дали даден договор може да остане в сила след премахването на неравноправна клауза, която е неразривно свързана с други клаузи, определящи основното задължение по договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В такъв случай всъщност договорът, произтичащ от премахването на неравноправните клаузи, би представлявал договор, който е различен от сключения между страните и не съответства на първоначалната им воля.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако клаузата за „курсовата разлика“ е неравноправна и следователно не може да бъде приложена, това би довело до преобразуване на договора от един в друг вид — от договор, индексиран в швейцарски франкове, по който се прилага лихвеният процент за тази валута, в договор, индексиран в полски злоти, по който обаче също се прилага по-ниският лихвен процент за швейцарски франкове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преценката относно възможността договорът да продължи да действа за страните по останалите условия, когато съществува правна възможност за това (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">23</a>
</span>) съгласно националното право, е оставена на националните съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както Съдът вече е посочил (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">24</a>
</span>), за да се гарантира полезното действие на Директивата, както установяването на неравноправния характер на дадена клауза, така и определянето на последиците, произтичащи от това установяване на нейната неравноправност, трябва да се преценяват в светлината на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От преписката и от въпроса, формулиран от запитващата юрисдикция, следва, че предмет на спора и на твърдението за неравноправност са клаузите относно разликата в обменния курс.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази преценка на квалификацията на договорната клауза, за която се твърди и впоследствие евентуално се установява, че е неравноправна, разбира се, е предварителна, тъй като член 4, параграф 2 от Директива 93/13 изключва от преценката на съда относно тяхната неравноправност клаузите, свързани с определянето на основния предмет на договора, при условие че те са изразени на ясен и разбираем език.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно националният съд, на първо място, трябва да реши дали спорната клауза попада в обхвата на определението за основен предмет на договора и ако това е така, преценява дали формулировката на тази клауза е ясна и разбираема. Само в случай че тази преценка е отрицателна и съдът установи, че договорната клауза, която попада в обхвата на определението за основен предмет на договора, е формулирана по неясен или неразбираем начин, той може да премине към преценка на нейния неравноправен характер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, националният съд трябва да прецени последиците от установяването на неравноправния характер, за да провери дали договорът може да продължи да действа дори и без тази клауза. Когато клаузата попада в обхвата на понятието за предмет на договора, е по-малко вероятно да има правна възможност договорът да продължи да съществува съгласно националното право; това обаче е преценка, която може да бъде извършена само от запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националният съд трябва да прецени, съгласно националното право и в съответствие с правото на Съюза, дали има правна възможност за съществуването на договора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">26</a>
</span>) без неравноправната клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Съда „наличието на неравноправна договорна клауза по правило води до недействителност само на тази клауза и до запазване на договора в останалата му част, която след отстраняване на неравнопоставеността в ущърб на потребителя продължава да обвързва страните. Допуска се дерогация от това общо правило само когато този договор обективно не може да съществува без неравноправната клауза“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както се уточнява в практиката на Съда, „[к]огато става въпрос за критериите, които позволяват да се прецени дали даден договор може наистина да се изпълнява и без неравноправните клаузи, следва да се отбележи, че както текстът на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, така и изискванията във връзка с правната сигурност на стопанската дейност са доводи в подкрепа на обективен подход при тълкуването на тази разпоредба“. Следователно интересът на договарящите се страни „не би мог[ъл] да се разглежда като определящия критерий, въз основа на който се решава по-нататъшната съдба на договора“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобен обективен подход е в съответствие с целите на Директивата за възстановяване на равновесието между страните чрез премахване на неравноправните клаузи, а не за премахване на всички договори, съдържащи неравноправни клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на Директивата не е нито изцяло да премахне договор, някои от клаузите на който са били обявени за неравноправни, нито да запази действието му на всяка цена или пък понеже е благоприятен за една от двете страни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на Директивата по-скоро е да се възстанови равновесието между страните (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">29</a>
</span>) и да се постигне възпиращ ефект в бъдеще по отношение на продавача или доставчика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно член 6, параграф 1 от Директивата е неутрален по отношение на възможността за премахване или запазване на договора, от който са отстранени неравноправните клаузи, и както преценката, свързана с квалифицирането на неравноправната клауза като клауза, определяща предмета на договора, така и преценката, свързана със запазването или не на действието на договора, от който са отстранени неравноправните клаузи, трябва да бъдат извършени от националния съд съгласно националното право в съответствие с общите критерии, изложени по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият преюдициален въпрос се състои от две части. На първо място, от Съда се иска да се произнесе относно момента, към който трябва да се преценят последиците от обявяването на целия договор за недействителен, и на второ място, да се определи каква тежест има волята на потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар че, от една страна, в член 4, параграф 1 от Директивата се уточнява, че преценката за неравноправност на клаузата трябва да се извършва, „като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">30</a>
</span>), Директивата не посочва изрично момента, към който трябва да се преценят последиците за договора от обявяването на клаузата за неравноправна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, както беше посочено, националният съд следва да изведе всички последици съгласно националното право, произтичащи от констатирането на неравноправния характер на клаузата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно националният съд е длъжен да прецени съгласно националното право дали има правна възможност договорът да продължи да съществува след премахването на неравноправните клаузи, както и момента, към който въз основа на националното право трябва да се преценят последиците от констатирането на неравноправността на съответната клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По мое мнение обаче, при липсата на изрични указания в този смисъл, които могат да бъдат изведени от националното право, има две причини, поради които последиците от обявяването на неравноправността на клаузите, както и последиците от евентуалното обявяване на целия договор за недействителен — и евентуалната възможност за допълване на договора от страна на съда — трябва да бъдат преценявани към момента на разрешаване на спора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, от систематична гледна точка, за да се изпълнят изцяло непосредствените цели на Директивата, които, както беше подчертано, са насочени към възстановяване на действителното равновесие между страните, е необходимо да се преценят последиците от премахването на неравноправните клаузи по отношение на конкретното и настоящо положение, т.е. по отношение на обстоятелствата, съществуващи в момента, в който националната юрисдикция решава спора. Всъщност интересите на страните в този момент може да се намират в по-различна конфигурация, отколкото в момента на сключване на договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, преценката на тези последици към момента на разрешаване на спора е съвместима с постановеното от Съда решение Kásler (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност Съдът е уточнил, че условието, при което договорът — който съгласно националното право следва да бъде обявен за недействителен в своята цялост след премахването на неравноправните клаузи — може да бъде допълнен от националния съд чрез заместване на неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба, е налице единствено когато обявяването на договора за недействителен е „особено неблагоприятно“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">32</a>
</span>) за потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това означава, че интересите на потребителя, които националният съд трябва да вземе предвид, са тези, които съществуват към момента на решението, а не тези, въз основа на които потребителят е решил да сключи договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втория аспект на втория преюдициален въпрос, за да се прецени значението, което трябва да се отдаде на волята на потребителя, когато се избира между недействителност на целия договор и неговото допълване, е уместно да се анализира решение Kásler на Съда с особено внимание към целите, които си поставя Директивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както беше посочено, член 6, параграф 1 от Директивата не допуска национална правна уредба, която дава възможност на съда, когато констатира неравноправността на клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Единственият случай, при който се допуска намесата на съда, е по изключение този, при който, ако „не съществуваше възможност за заместване на неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба и националният съд е длъжен да обяви недействителността на договора в неговата цялост, потребителят може да бъде изложен на особено неблагоприятни последици, като по този начин възпиращото въздействие на унищожаването на договора би било застрашено“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Струва ми се разумно да се приеме, че ако потребителят, който е поставен от съда пред алтернативата между недействителност на целия договор като последица от премахването на неравноправните клаузи и допълването му с друга разпоредба с цел запазване на действието на същия, направи волеизявление, че предпочита премахването на целия договор, второто от условията, посочени в решението по дело Kásler, ще отпадне. С други думи, съдът не може да счита, че недействителността на целия договор е особено неблагоприятна за потребителя при наличие на съзнателно и потвърдено волеизявление от страна на самия потребител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключение по втория преюдициален въпрос, националният съд е длъжен да прецени въз основа на националното право момента, към който трябва да се направи оценка на последиците от установяването на неравноправността на клаузата, като при липса на изрични законодателни указания интересите на потребителя, които трябва да се вземат предвид, са тези, които съществуват към момента на решението. Освен това трябва да се приеме, че волята на потребителя има предимство пред прилагането на система за защита, като например заместване на неравноправната клауза с цел запазване на действието на договора без клаузата, счетена за неравноправна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия преюдициален въпрос националната юрисдикция пита Съда дали след установяване на неравноправния характер на договорна клауза е възможно договорът да се допълни чрез прилагане на национални разпоредби, в които се предвижда, че съдържанието на даден правен акт може да бъде допълнено съгласно принципите на справедливост или обичаите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция поставя въпрос на Съда относно възможността за допълване на договора чрез разпоредби, които нямат диспозитивен характер, но уреждат общи положения, свързани с норми на общественото съжителство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се отговори на този въпрос, е необходимо, на първо място, националният съд да провери дали разпоредбите с общо действие, определени от него като потенциално подходящ инструмент за допълване на договора по отношение на клаузите, обявени за неравноправни, попадат в категорията „задължителни законови или подзаконови разпоредби“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">35</a>
</span>), които „при отсъствие на други уговорки, се прилагат между договарящи се страни“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По смисъла на Директивата тези клаузи се ползват с презумпция за равноправност, която произтича от факта, че те възпроизвеждат задължителна законова или подзаконова разпоредба. Следователно трябва да се приеме, че националният законодател е постигнал баланс между правата и задълженията на страните по някои договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">37</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай от преписката е видно, че посочените от запитващата юрисдикция разпоредби с общо действие, препращащи към принципите, свързани с обичаите, не се характеризират с преценка на законодателя относно баланса между правата и задълженията на страните и следователно изглежда не попадат в обхвата на презумпцията за равноправност, която се изисква от Директивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В такъв случай включването на договорна клауза, възпроизвеждаща тези общи разпоредби, би довело до „творческа“ намеса, която може да промени търсения от страните баланс на интересите, с прекомерно ограничаване на договорната автономия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, позовавайки се на посоченото в точки 31—37 по-горе, считам, че ситуацията, описана от запитващата юрисдикция, не може да бъде включена в хипотезата, предвидена в решение Kásler, която като изключение не позволява разширително тълкуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обосновката за изключението, което ограничава възможността за намеса на съда единствено до клаузите, които възпроизвеждат диспозитивни разпоредби, е в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 2 и съображение 13 от Директивата, упоменати в точка 71 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се избегнат прекалено неблагоприятните последици за потребителя, произтичащи от недействителността на целия договор, изключението по решение Kásler позволява на съда да се намеси, за да допълни договора, като обаче трябва да се ограничи със заместване на неравноправната клауза с клауза, възпроизвеждаща диспозитивна нормативна разпоредба, без никаква възможност за тълкуване или „творчество“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно, ако се наложи съдът да прибегне до клауза с общо действие, той би трябвало да направи преценка на нейното съдържание и начина ѝ на прилагане в рамките на договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това положение противоречи на общото правило, посочвано многократно от Съда, което задължава националния съд да изключи прилагането на неравноправна клауза, без да има право да преразглежда съдържанието ѝ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В светлината на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че член 1, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допускат допълване на договора от националния съд — имащо за предмет неравноправна клауза — чрез използване на национални разпоредби с общо действие, които не са диспозитивни правни норми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия преюдициален въпрос националната юрисдикция пита Съда дали е възможно запазване на действието на неравноправната договорна клауза, ако такова решение е по-благоприятно за потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази възможност възниква само когато националният съд счита, че съгласно националното право и в съответствие с правото на Съюза няма правна възможност договорът да бъде запазен без клаузата, счетена за неравноправна, и не е възможно да се замести неравноправната клауза при условията, посочени в практиката на Съда по дело Kásler.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 изрично предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, и постоянната практика на Съда не допуска дерогация от това положение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">38</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Единственото изключение от това правило е установено по дело Pannon (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">39</a>
</span>), в което се допуска клаузата, обявена за неравноправна, да продължи да обвързва потребителя по изрично искане от негова страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това следва да се приеме, че както е установено в практиката на Съда, ролята на съдилищата трябва да се ограничи до установяването на неравноправния характер на клаузата и задължението за информиране на потребителя за последиците от тази констатация, включително относно премахването на обвързващия характер на клаузата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че освен ако, след като е бил надлежно информиран за необвързващия характер на клаузата от националния съд, потребителят даде доброволно и напълно информирано съгласие и направи волеизявление, че няма да се позовава на неравноправния и необвързващ характер на такава клауза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">40</a>
</span>), съгласно член 6, параграф 1 тази клауза няма да бъде обвързваща за потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно при липса на изрично волеизявление от страна на потребителя съдът не може да запази действието на неравноправната клауза дори ако приеме, че по негова преценка това решение е по-благоприятно за потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай освен това потребителят изрично се противопоставя на запазването на неравноправната клауза, така че предвиденото в съдебната практика по дело Pannon изключение не може да се приложи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд, Полша), по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-125" title="page-19">
      „1) Член 1, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО не допускат допълване на договора от страна на националната юрисдикция — по отношение на неравноправни клаузи, определящи начина на изпълнение и размера на престацията и водещи до недействителност на неблагоприятния за потребителя договор — чрез използването на национални разпоредби с общо действие, в които се предвижда, че съдържанието на даден правен акт може да бъде допълнено с последиците, произтичащи от принципите на справедливост или установените обичаи, които следователно нямат характера на диспозитивни разпоредби.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-126" title="page-19">
      2) Националният съд е длъжен да прецени въз основа на националното право момента, към който трябва да се направи оценка на последиците от установяването на неравноправността на клаузата, като при липса на изрични законодателни указания интересите на потребителя, които трябва да се вземат предвид, са тези, които съществуват към момента на решението. Освен това волята на потребителя, който счита, че обявяването на целия договор за недействителен не е неблагоприятно за него, има предимство пред прилагането на система за защита като заместването на неравноправната клауза, с което се запазва действието на договора.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-127" title="page-20">
      3) Директива 93/13/ЕИО не допуска запазване на действието на неравноправни клаузи, които към момента на разрешаване на спора се оказват обективно благоприятни за потребителя при липса на изрично волеизявление в този смисъл от страна на самия потребител.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-128" title="page-20">
      4) Националният съд трябва да прецени въз основа на националното право и в съответствие с правото на Съюза квалифицирането на неравноправния характер на клаузата и определянето на предмета на договора, за да установи възможността за запазване на действието на договора, от който са премахнати неравноправните клаузи“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: италиански.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">2</a>
</span>) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">3</a>
</span>) Вж. решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:703), както и решения от 31 май 2018 г., Sziber (C‑483/16, EU:C:2018:367), от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring (C‑51/17, EU:C:2018:750), от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250). Вж. също дела GT (C‑38/17), Bankia (C‑92/16) и Banco Bilbao (C‑167/16), понастоящем висящи пред Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">4</a>
</span>) С това понятие се има предвид клауза, която е част от договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител, която не е била договорена индивидуално и се отнася до метода за определяне на размера на дълга на кредитополучателя в чуждестранна валута. По този въпрос вж. заключението на генералния адвокат Wahl по дело Dunai (C‑118/17, EU:C:2018:921, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">5</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 27 юни 2000 г., Océano Grupo Editorial и Salvat Editores (C‑240/98—C‑244/98, EU:C:2000:346, т. 25), както и, в същия смисъл, решения от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro (C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 25), от 14 март 2013 г., Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 44), и от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">6</a>
</span>) Решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">7</a>
</span>) Решения от 14 март 2013 г., Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 45), както и от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">8</a>
</span>) Следва да се отбележи, че ако първоначално Съдът предоставя на националния съд възможността служебно да разглежда неравноправния характер на клаузата с оглед на постигането на целта, установена в член 6 от Директивата, а именно да се попречи потребителят да бъде обвързан с неравноправна клауза (вж. по-специално решение от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro, C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 27 и 28, както и решения от 27 юни 2000 г., Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C‑240/98—C‑244/98, EU:C:2000:346, т. 26 и 28 и от 21 ноември 2002 г., Cofidis, C‑473/00, EU:C:2002:705, т. 32—34), след решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 32), националният съд е натоварен със „задължението служебно да разгледа този въпрос“; вж. също по въпроса по-специално решения от 9 ноември 2010 г., VB Pénzügyi Lízing (C‑137/08, EU:C:2010:659, т. 44), от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 44), от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito (C‑488/11, EU:C:2013:341, т. 40, 41 и 44), и от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés (C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">9</a>
</span>) Решение от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro (C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">10</a>
</span>) Решение от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro (C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 38).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">11</a>
</span>) Решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">12</a>
</span>) Решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 62).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">13</a>
</span>) Решения от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 52), от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 63 и 65), и от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 35). По-общо, решения от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones (C‑40/08, EU:C:2009:615, т. 58), и от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič (C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 30), и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť (C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 62).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">14</a>
</span>) Съображение 21 от Директива 93/13 предвижда, че „като има предвид, че държавите членки следва да предвидят мерки с цел да се избегнат неравноправни клаузи в договори, сключвани между потребители от една страна, и търговци и доставчици, а при наличие на такива клаузи, те да не обвързват потребителя, като договорът продължава да бъде в сила за страните по останалите клаузи, когато може да се изпълнява и без неговите неравноправните клаузи“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">15</a>
</span>) Член 6, параграф 1 от Директива 93/13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">16</a>
</span>) Решения от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 53), от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 73), и от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 77).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">17</a>
</span>) Решения от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 54), и от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69 и 70), и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť (C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">18</a>
</span>) Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">19</a>
</span>) Решение от 30 април 2014 г., Kásler e Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">20</a>
</span>) Решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">21</a>
</span>) Решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">22</a>
</span>) Решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">23</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 71 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">24</a>
</span>) Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">25</a>
</span>) В този смисъл решение от 23 април 2015 г., Van Hove (C‑96/14, EU:C:2015:262, т. 37—39), както и решения от 3 юни 2010 г., Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Madrid (C‑484/08, EU:C:2010:309, т. 32), и от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">26</a>
</span>) Решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 71 и цитираната съдебна практика). В същия смисъл вж. последно постановеното решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 63).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">27</a>
</span>) Заключение на генералния адвокат Tizzano по дело Ynos (C‑302/04, EU:C:2005:576, т. 79).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">28</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič (C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">29</a>
</span>) Решение от 15 март 2012 г., Pereničová и Perenič (C‑453/10, EU:C:2012:144, т. 31).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">30</a>
</span>) Решения от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 32), от 9 ноември 2010 г., VB Pénzügyi Lízing (C‑137/08, EU:C:2010:659, т. 42), от 14 март 2013 г., Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 71), от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 61), от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 36), и заключение на генералния адвокат Szpunar по дела Abanca Corporación Bancaria и Bankia (C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2018:724, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">31</a>
</span>) Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">32</a>
</span>) Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">33</a>
</span>) Решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 73), от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 77), и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">34</a>
</span>) Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">35</a>
</span>) Член 1, параграф 2 и съображение 13 от Директива 93/13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">36</a>
</span>) Съображение 13 от Директива 93/13.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">37</a>
</span>) Решение от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring (C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 52 и 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">38</a>
</span>) Решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 62).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">39</a>
</span>) Решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 33), където се уточнява, че „[п]ри изпълнението на това задължение обаче националният съд не е длъжен по силата на Директивата да откаже да приложи разглежданата клауза, ако след като е бил информиран за това от посочения съд, потребителят възнамерява да не се позовава на нейния неравноправен и необвързващ характер“. В този смисъл решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria (C‑70/17, EU:C:2019:250, т. 52), както и заключението на генералния адвокат Szpunar по дела Abanca Corporación Bancaria и Bankia (C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2018:724, т. 135).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">40</a>
</span>) В този смисъл заключението на генералния адвокат Szpunar по дела Abanca Corporación Bancaria и Bankia (C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2018:724, т. 136).</p>
<hr class="note"/>
<p class="note endnote">(<span class="note endnote notemarker">
<a id="e-2" href="#ec-2">i</a>
</span>) „Точка 19, подточки 1, 2 и 4 от настоящия текст претърпяват изменение от езиков характер след първоначалното му публикуване онлайн“.</p>
</body>
</html>
