<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-35/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0035</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:813">EU:C:2021:813</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211006">6.10.2021 г.</DATE> — Дело C‑35/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">A (Преминаване на граници със спортна лодка)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: фински.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Гражданство на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Право на гражданите на Съюза да се движат свободно на територията на държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Член 21 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/38/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 4 и 5</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за носене на лична карта или паспорт</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 562/2006 (Кодекс на шенгенските граници)</KEYWORD><KEYWORD>Приложение VI</KEYWORD><KEYWORD>Преминаване на морската граница на държава членка със спортна лодка</KEYWORD><KEYWORD>Санкционен режим, приложим при движение между държавите членки без лична карта или паспорт</KEYWORD><KEYWORD>Санкционен режим на дневни ставки глоба</KEYWORD><KEYWORD>Изчисляване на глобата в зависимост от средния месечен доход на нарушителя</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD><KEYWORD>Тежест на наказанието спрямо нарушението</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑35/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от <DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200124">24 януари 2020 г.</DATE>, в рамките на наказателно производство срещу</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">A</HT></P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Syyttäjä,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, M. Ilešič, E. Juhász, C. Lycourgos (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: А. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за A, от U. Väänänen, asianajaja,</P></ITEM><ITEM><P>за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от E. Montaguti, G. Wils, J. Tomkin и I. Koskinen, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210603">3 юни 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21, параграф 1 ДФЕС, член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 27, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), както и член 21 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 105, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5), изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 182, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу A във връзка с преминаването на държавната граница на Финландия, което е осъществил на борда на спортна лодка, без да носи лична карта или паспорт.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/38</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно съображения 1, 7 и 31 от Директива 2004/38:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>(1)</NO.P><TXT>Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза основно и индивидуално право да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки при съблюдаване на постановените в Договора ограничения и условия и на мерките, взети за прилагането му.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Формалностите, свързани със свободното движение на граждани на Съюза на територията на държавите —членки, следва да бъдат ясно определени, без да се засягат разпоредбите, приложими по отношение на контрола на националните граници.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(31)</NO.P><TXT>Настоящата директива спазва основните права и свободи и спазва принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз […]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Настоящата директива определя:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на постоянно пребиваване на територията на държавите членки;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ограниченията, налагани на правата, посочени в букви а) и б), от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства (така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Право на излизане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава членка, за да пътуват до друга държава членка.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В съответствие със своето законодателство държавите —членки издават и подновяват на своите граждани карта за самоличност или паспорт, удостоверяващ националността им.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2004/38 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Право на влизане<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, държавите членки дават на гражданите на Съюза<?PAGE NO="4"?> разрешение да влизат на тяхна територия с валидна карта за самоличност или паспорт и дават на членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите, когато гражданин на Съюза или член на семейството, който не е гражданин на държава членка, няма необходимите документи за пътуване или необходимите визи (ако се изискват такива), въпросната държава членка, преди да ги върне, предоставя на такива лица всички разумни възможности да получат необходимите документи или те да им бъдат донесени в разумен срок от време или да потвърдят или докажат чрез други средства, че те имат право на свободно движение и пребиваване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Държавата членка може да изиска от въпросното лице да докладва за присъствието си на нейна територия в рамките на разумен и недискриминационен срок. Неспазването на това изискване може да доведе до налагане на съразмерна и недискриминационна санкция на въпросното лице<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 27 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Общи принципи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и в параграфи 1 и 2 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="027.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалност[…] и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 36 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Санкции<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Държавите членки определят разпоредби относно санкциите, приложими по отношение на нарушаването на националните правила, приети за прилагането на настоящата директива, и предприемат мерките, необходими за тяхното приложение. Постановените санкции следва да бъдат ефективни и съразмерни. […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 562/2006</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 562/2006 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Предмет и принципи<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Настоящият регламент предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на Европейския съюз.</ALINEA><ALINEA>Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите — членки на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 2 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>По смисъла на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>вътрешни граници<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> са:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите членки;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>летищата на държавите членки за вътрешни полети;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>морски, речни и езерни пристанища на държавите членки за редовни фериботни превози;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>външни граници<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> са сухопътните граници на държавите членки, включително реки и езера, морски граници и техните пристанища, речни пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 4 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Преминаване на външни граници<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от член 1 се позволяват изключения на задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в съответствие със специфичните правила, установени в членове 18 и 19 във връзка с приложения VI и VII.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 7 от Регламент № 562/2006, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Гранични проверки на лица<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При преминаване на външни граници се извършват проверки от граничната охрана. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Всички лица подлежат [на минимална] проверка за установяване на самоличността въз основа на представяне или показване на пътните им документи. Тази минимална проверка се състои от бърза и целенасочена проверка, когато е необходимо чрез използване на технически устройства и справка в съответните бази данни за откраднати, незаконно присвоени, загубени или невалидни документи, на валидността на документа, с който се разрешава на законния му притежател да премине границата, и на наличието на знаци за фалшифициране или подправяне.</ALINEA><?PAGE NO="6"?><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Проверки на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, се извършват в съответствие с Директива [2004/38].</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 18 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства за преминаване на външни граници<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Специфичните правила, съдържащи се в приложение VI, се прилагат по отношение на проверките, извършвани на различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване през гранично-пропускателни пунктове.</ALINEA><ALINEA>Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 4 и 5 и членове 7—13<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 20 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Преминаване на външни граници<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от [тяхното гражданство]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 21 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Проверки на територията<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Премахването на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>упражняването на полицейски правомощия от компетентните органи на държавите членки съгласно националното им законодателство, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки; това важи също така за граничните зони. По смисъла на първото изречение упражняването на полицейски правомощия не може, по-специално, да се смята за равностойно на упражняването на гранични проверки, когато полицейските мерки:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>нямат за цел граничен контрол,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>се основават на обща полицейска информация и опит по отношение възможни заплахи за обществената сигурност и целят, по-специално, да се противопоставят на презграничната престъпност,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>са извършени въз основа на проверки на място;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>проверки за сигурност, извършвани на пристанища и летища от компетентните органи съгласно правото на всяка държава членка, от пристанищни или летищни служители или превозвачи, при условие че тези проверки също се извършват и на лица, които пътуват в рамките на дадена държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Приложение VI от Регламент № 562/2006, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване на външните граници на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>3.2.5. Чрез дерогация от членове 4 и 7 лица на кораби с развлекателна цел, които идват или отпътуват от пристанище, разположено в държава членка, не подлежат на гранични проверки и могат да влизат в пристанище, което не е гранично-пропускателен пункт.</P><P>В зависимост от оценката на рисковете, свързани с нелегалната имиграция обаче, и по-специално, когато в непосредствена близост до територията на съответната държава членка се намира брегова зона на трета страна, се извършват проверки на лицата и/или физическо претърсване на кораба с развлекателна цел.</P><P>[…]</P><P>3.2.7. По време на тези проверки се представя документ, който съдържа всички технически характеристики на съда и имената на лицата на борда. Копие на този документ се предава на органите на пристанищата на влизане и излизане. За времето, през което корабът остава в териториалните води на една от държавите членки, копие на този документ се включва в документите на кораба<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Регламент № 562/2006, който е приложим към момента на настъпване на фактите в главното производство, е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 77, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Финландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Нормативна уредба относно пътните документи</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от passilaki (Закон за паспортите) (671/2006):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Всеки финландски гражданин има право да напуска страната в съответствие с предвидените в този закон разпоредби.</ALINEA><ALINEA>Не се допуска отказ на финландски гражданин да влиза в страната<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Член 2 от Закона за паспортите гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Всеки финландски гражданин удостоверява правото си на излизане и влизане в страната, като представи паспорт, освен ако не е предвидено друго в настоящия закон, в правото на Съюза или в обвързващи Финландия международни споразумения. Всеки финландски гражданин може да пътува без паспорт до Исландия, Норвегия, Швеция и Дания. С наредба на Министерски съвет се определят другите страни, до които всеки финландски гражданин може да пътува, като вместо паспорт използва като пътен документ лична карта […]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Съгласно член 28, първа алинея от Закона за паспортите:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Ако по време на пътуването финландски гражданин следва да носи паспорт или лична карта, той трябва да представи този документ при напускане на страната и при пристигането си в страната на надзорния орган на границата, ако му бъде поискан<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Член 1 от valtioneuvoston asetus matkustusoikeuden osoittamisesta eräissä tapauksissa (Наредба на Министерски съвет относно доказването на правото на пътуване в някои точно определени случаи) (660/2013) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Всеки финландски гражданин може да пътува от Финландия до следните страни, като вместо паспорт използва като пътен документ лична карта […]: Нидерландия, Белгия, България, Испания, Ирландия, Обединеното кралство, Италия, Австрия, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Полша, Франция, Румъния, Германия, Сан Марино, Словакия, Словения, Швейцария, Чешка република, Унгария и Естония<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Наказателен кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Член 7 от rikoslaki (Наказателен кодекс) (39/1889), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Нарушение на границите<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, който се съдържа в глава 17, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Нарушения на обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Лице, което:</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>преминава или извършва опит да премине финландската граница без пътен документ, виза, разрешение за пребиваване или друг документ, равностоен на валиден пътен документ, или на място, различно от определеното място за влизане или излизане, или в нарушение на законова забрана, различна от забраната за влизане,</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>извършва нарушение на границите, което се наказва с глоба или с лишаване от свобода за срок до една година<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Член 7а от същата глава 17 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Нарушение на границата, съставляващо маловажен случай<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Нарушителят се наказва с глоба за нарушение на границата, съставляващо маловажен случай, когато, предвид краткия срок на незаконния престой или движение, естеството на забраненото деяние или други свързани с деянието обстоятелства, бъде преценено, че разгледано в неговата цялост, деянието е малозначително<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Съгласно член 1, първа алинея от глава 2a от Наказателния кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Наказанието парична глоба се налага под формата на най-малко една дневна ставка и не повече от 120 дневни ставки глоба<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Член 2 от същата глава 2а от Наказателния кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Размерът на дневната ставка се определя по справедливост с оглед на финансовото състояние на нарушителя.</ALINEA><?PAGE NO="9"?><ALINEA>За справедлив размер на дневна ставка глоба се счита една шестдесета от средния месечен доход на нарушителя, като се приспадат определени с наредба на Министерски съвет данъци, такси и фиксирана сума на ежедневни разходи. Ако нарушителят изпълнява задължение за издръжка, размерът на дневната ставка може да бъде намален.</ALINEA><ALINEA>Месечният доход се изчислява въз основа на доходите на нарушителя, посочени при последното данъчно облагане. Ако доходите на нарушителя не могат да се определят достатъчно надеждно въз основа на данните за данъка или в тях са настъпили съществени изменения след последното данъчно облагане, те могат да се определят въз основа на друг достъпен документ.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>С наредба на Министерски съвет се урежда по-конкретно изчисляването на средния месечен доход, начинът на закръгляване на размера на дневната ставка, фиксираната сума на ежедневни разходи, вземането предвид на задължението за издръжка, както и минималният размер на дневната ставка глоба<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Член 5 от valtioneuvoston asetus päiväsakon rahamäärästä (Наредба на Министерски съвет относно размера на дневните ставки глоба) (609/1999) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Размерът на дневната ставка глоба не може да бъде по-нисък от 6 EUR<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150825">25 август 2015 г.</DATE> A, финландски гражданин, преминава със спортна лодка от Финландия до Естония, след което се завръща обратно. Мястото на заминаване и мястото на връщане в това пътуване се намират във Финландия. По време на пътуването А преминава през международните води между двете държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Макар да притежава валиден финландски паспорт, по време на пътуването А не го носи със себе си. Поради това, когато се завръща, при проверка на границата в Хелзинки A не може да представи този паспорт, нито какъвто и да е друг документ за пътуване. Въпреки това самоличността на А е установена със свидетелството за управление на моторно превозно средство, което той носи със себе си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Syyttäjä (финландската прокуратура) внася в Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия) обвинителен акт срещу А за извършено малозначително нарушение на държавната граница.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20161205">5 декември 2016 г.</DATE> Helsingin käräjäoikeus (първоинстанционен съд Хелзинки) установява, че A е извършил нарушение, като е преминал финландската граница, без да разполага с пътен документ, с уточнението, че притежаването на валиден паспорт от заинтересованото лице в това отношение е без значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Съдът обаче не му налага наказание, тъй като приема, че нарушението е малозначително и ако бъде наложена глоба, нейният размер, изчислен според средния месечен доход на А в съответствие със санкционния режим на дневни ставки глоба, би бил прекомерен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Прокурорът подава протест пред Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия). От своя страна A подава насрещна жалба срещу същото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180615">15 юни 2018 г.</DATE> Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) отхвърля протеста и жалбата, като приема за надлежно установено, че при преминаването на финландската граница А не е носил със себе си пътен документ. Тази юрисдикция приема, че в случая не е достатъчно изразено малозначителното престъпление, свързано с преминаване на границата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Прокурорът подава касационен протест срещу това решение пред Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Върховният съд счита, че делото трябва да се разгледа през призмата на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Той напомня направената от Съда констатация — в точка 45 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wijsenbeek</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:439">EU:C:1999:439</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), — че правото на Съюза допуска възможността държава членка да задължи дадено лице, под страх от налагане на санкции, да представи доказателство за своето гражданство при влизане на територията на тази държава членка, стига санкциите да са сравними с тези, които се прилагат за сходни нарушения на нейни граждани, и да не са непропорционални.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали тази съдебна практика продължава да е приложима, предвид настъпилите след това решение изменения в правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност, макар съгласно Кодекса на шенгенските граници всяка държава членка да може действително да предвиди задължение за гражданите на Съюза да притежават валиден пътен документ, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, и ако това е така, при какви условия неизпълнението на това задължение може да бъде санкционирано, тъй като не е изключено налагането на санкция да нарушава правото на свободно движение, предвидено в член 21, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>За да се установи дали това право е нарушено, следвало да се вземат предвид по-конкретно членове 4 и 5 от Директива 2004/38, както и член 21 от Регламент № 562/2006, тъй като този регламент е Кодексът на шенгенските граници, приложим към спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Също така следвало да се уточни с оглед на членове 2, 4, 7, 20 и 21 от Регламент № 562/2006, както и на точка 3.2.5 от приложение VI към него, какво е значението на обстоятелството, че гражданин на държавата членка е пътувал между две държави членки на борда на спортна лодка, преминавайки през международни води.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Ако се приеме, че правото на Съюза допуска задължението за носене на валиден пътен документ под страх от налагане на наказание, запитващата юрисдикция иска да установи също дали санкционен режим на дневни ставки глоба, какъвто е предвиденият в Наказателния кодекс, е съобразен с принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че през 2014 г. средният размер на дневната ставка глоба е бил 16,70 EUR при средномесечен нетен доход от <FT TYPE="NUMBER">1257</FT> EUR. Освен това тя уточнява, че за нарушение на правилата за преминаване на границите като разглежданото в главното производство обикновено се налага наказание в размер на петнадесет дневни ставки глоба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче средният месечен доход на A, размерът на дневната ставка глоба в случая за него е <FT TYPE="NUMBER">6350</FT> EUR, така че общият размер на глобата, която би могла да му бъде наложена е <FT TYPE="NUMBER">95250</FT> EUR. Подобен размер се обяснявал с факта, че макар приложимата в главното производство правна уредба да определя минимално равнище от 6 EUR като размер на дневната ставка глоба, тя не предвижда никаква горна граница за този размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>При тези условия Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>1)</NO.P><TXT>Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива [2004/38], член 21 от Регламент [№ 562/2006] или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива [2004/38], член 21 от Регламент [№ 562/2006] или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива [2004/38] принцип на пропорционалност?<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. За целта от всички предоставени от националната юрисдикция данни следва да се извлекат разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210429">29 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑617/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:338">EU:C:2021:338</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че делото в главното производство се отнася до пътуване между Финландия и Естония, извършено чрез преминаване през международни води от финландски гражданин на борда на спортна лодка, като местата на<?PAGE NO="12"?> отпътуване и връщане са във Финландия. От този акт следва също, че срещу заинтересованото лице е образувано наказателно производство за неспазване на финландската правна уредба, която задължава финландските граждани да носят лична карта или паспорт, когато пътуват между Финландия и други държави членки, включително Република Естония.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>При тези условия следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи, от една страна, дали правото на гражданите на Съюза на свободно движение, предвидено в член 21, параграф 1 ДФЕС и уточнено в Директива 2004/38, с оглед на разпоредбите относно преминаването на граници в Регламент № 562/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна карта за самоличност или паспорт при пътуване към друга държава членка, и от друга страна, дали в случая има значение обстоятелството, че подобно пътуване е осъществено на борда на спортна лодка чрез преминаване през международни води.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2004/38, последната има за цел по-специално да определи условията за упражняване на това право, както и приложимите към него ограничения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от същата директива предвижда, че без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат правото да напускат територията на държава членка, за да пътуват до друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точки 54—57 от своето заключение, от съдържащия се в тази разпоредба израз <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>с валидна карта за самоличност или паспорт<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> следва, че упражняването от гражданите на държава членка на правото им да отидат в друга държава членка е подчинено на условието те да носят валидна лична карта или паспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Така, докато по силата на член 4, параграф 3 от Директива 2004/38 държавите членки издават или подновяват картите за самоличност или паспортите на своите граждани, законодателят на Съюза е искал да въведе формално изискване, свързано със свободното движение по смисъла на съображение 7 от посочената директива, като в съответствие с член 4, параграф 1 от тази директива e поставил правото на гражданин на Съюза да отиде в друга държава членка в зависимост от условието да разполага с такъв документ. Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от своето заключение, това формално изискване цели да улесни упражняването на правото на свободно движение, като при евентуална проверка гарантира лесното установяване на самоличността на всяко лице, което се ползва от това право (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="UNDERLINE">Wijsenbeek</HT></NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑378/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:439">EU:C:1999:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050217">17 февруари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="UNDERLINE">Oulane</HT></NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑215/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:95">EU:C:2005:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 това условие, свързано с упражняването на правото на свободно движение, се прилага за всеки гражданин на Съюза, който отива в държава членка, различна от тази, на която е гражданин.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>От това следва, че държава членка, която задължава своите граждани да носят личната си карта или паспорт при преминаване на държавната граница, за да отидат в друга държава членка, допринася за спазването на формално изискване, което съгласно Директива 2004/38 съпътства упражняването на правото на свободно движение. Ето защо подобна национална правна норма попада в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Съгласно член 36 от посочената директива всяка държава членка има правомощието да предвиди санкции, приложими при нарушаване на приетите въз основа на същата директива национални разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>При липсата на хармонизация на тези санкции, държавите членки запазват собствена компетентност да изберат тези от тях, които считат за подходящи, при условие че упражняват тази компетентност, като спазват правото на Съюза и неговите общи принципи (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. M. (Санкции, наложени на капитан на кораб)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:112">EU:C:2021:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Следователно независимо от развитието му след постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wijsenbeek</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:439">EU:C:1999:439</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), правото на Съюза запазва и понастоящем автономията на държавите членки по отношение на санкциите, които могат да бъдат наложени на гражданин на Съюза, неспазващ формално изискване, свързано с упражняването на правото на свободно движение. Както отбелязва Съдът в точка 45 от посоченото решение, в подобен случай държавите членки могат да предвидят наказателни санкции, при условие че зачитат по-специално принципа на пропорционалност. Този принцип е вече закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>), съгласно който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Впрочем следва да се напомни, че националните наказателноправни разпоредби не трябва да дискриминират лица, на които правото на Съюза предоставя право на равно третиране, или да ограничават основните свободи, гарантирани от правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201119">19 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZW</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑454/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:947">EU:C:2020:947</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>При спазване на общите принципи на правото на Съюза, законосъобразността на задължението, наложено от държава членка на нейните граждани, да носят под страх от наказателна санкция валидна лична карта или паспорт, когато преминават държавната граница, за да отидат в друга държава членка, не се подлага на съмнение от уточнението в член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, че тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>[не засяга] разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Несъмнено от това уточнение следва, че напълно приложимо е всяко правило относно контрола на държавните граници, каквото е съдържащото се в член 20 от Регламент № 562/2006, съгласно което контролът на вътрешните граници в Шенгенското пространство се премахва. Поради това по принцип не може да се извършва контрол при преминаването на тези граници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Премахването на проверките по вътрешните граници обаче не накърнява предвидената в член 21 от Регламент № 562/2006 възможност държавите членки да извършват проверки на самоличността във вътрешността на територията и да предвидят за тази цел задължение за притежаване и носене на удостоверения и документи (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adil</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑278/12 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:508">EU:C:2012:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Освен това, макар първата алинея на точка 3.2.5 от приложение VI към Регламент № 562/2006 да въвежда правилото, че лицата, които се намират на борда на спортна лодка и идват или отпътуват от пристанище, разположено в държава членка, и които преминават външна граница на Шенгенското пространство, не подлежат на проверки за самоличност, то втората алинея от същата точка предвижда изключение от това правило, съгласно което тези лица все пак могат да бъдат подложени на проверки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>в зависимост от оценката на рисковете, свързани с нелегалната имиграция<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>С оглед на така предоставеното на държавите членки право да проверяват в предвидени в Регламент № 562/2006 хипотези самоличността на лицата, следва да се приеме, че дадена държава членка не нарушава правото на свободно движение, когато задължава своите граждани при напускането на националната територия, за да пътуват с каквото и да е транспортно средство и по какъвто и да е маршрут до друга държава членка, да носят лична карта или паспорт, като в противен случай им налага санкции, включително наказателни, които са възпиращи и в съответствие с общите принципи на правото на Съюза. Подобно задължение всъщност гарантира, че тези граждани могат да докажат своята самоличност и гражданство, а следователно и статута си на граждани на Съюза, когато някоя от предвидените в Регламент № 562/2006 хипотези е налице и дава основание за проверка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно на първия поставен въпрос следва да се отговори, че правото на гражданите на Съюза на свободно движение, предвидено в член 21 ДФЕС и уточнено в Директива 2004/38, с оглед на разпоредбите относно преминаването на граници в Регламент № 562/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна карта за самоличност или паспорт при пътуване към друга държава членка с каквото и да е транспортно средство и по какъвто и да е маршрут, при условие че санкциите се налагат в съответствие с основните принципи на правото на Съюза, сред които принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Предвид обстоятелства в точка 47 от настоящото решение, с втория въпрос по същество се иска да се установи, от една страна, дали правото на гражданите на Съюза на свободно движение, предвидено в член 21, параграф 1 ДФЕС и уточнено в Директива 2004/38, с оглед на разпоредбите относно преминаването на граници в Регламент № 562/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна лична карта или паспорт, когато влизат на нейна територия, идвайки от друга държава членка, и от друга страна, дали в това отношение има значение обстоятелството, че пътуването е осъществено на борда на спортна лодка чрез преминаване през международни води.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В началото следва да се отбележи, че Директива 2004/38 не урежда случая на преминаване на границата на държава членка от гражданин на Съюза, който е неин гражданин, идвайки от друга държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 3, параграф 1 от тази директива тя урежда единствено условията за влизане и пребиваване на гражданин на Съюза в държавите членки, различни от държавата, на която е гражданин (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Предвид така направеното ограничаване на приложното поле на Директива 2004/38 и доколкото съгласно принцип на международното право, потвърден в член 3 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, следва, че държава членка не може да откаже на собствените си граждани правото на достъп до нейната територия и на пребиваване в нея (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Duyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑434/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:277">EU:C:2011:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), влизането на гражданин на Съюза на територията на държавата членка, на която той е гражданин, не попада в обхвата на условията, отнасящи се до посоченото в член 5 от тази директива право на влизане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Остава обстоятелството, че връщането на гражданин на Съюза на територията на държавата членка, на която е гражданин, попада в приложното поле на член 21, параграф 1 ДФЕС, ако този гражданин предварително е упражнил предвиденото в тази разпоредба право на свободно движение в държава членка, различна от неговата държава членка по произход (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coman и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑673/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:385">EU:C:2018:385</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Ето защо следва да се провери дали наложеното от държава членка задължение на гражданите ѝ да носят валидна лична карта или паспорт при влизане на нейна територия, идвайки от друга държава членка, може да възпрепятства упражняването на правото на свободно движение, предвидено в член 21 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, от материалите по делото, с които разполага Съдът, е видно, че финландските граждани, които не носят лична карта или паспорт при завръщането си във Финландия, имат право да влязат на територията на тази държава членкаq щом успеят да докажат самоличността си по друг начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Така се оказва, че задължението за носене на лична карта или паспорт не обуславя правото на влизане, а представлява формално изискване, имащо за цел да се уеднаквят и по този начин да се улеснят проверките на самоличността, които могат да се извършват в случаите по Регламент № 562/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>След като всеки гражданин на Съюза притежава лична карта или паспорт и трябва да разполага с този документ, когато отива в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, наложеното с национална правна уредба задължение за носене на този документ при неговото завръщане в държавата членка по произход не е нито обременяващо, нито досадно, и следователно не може да се счита, че има за последица да възпре упражняването на правото на свободно движение, при което за отбелязване е също така, че това задължение не обуславя правото на влизане на територията на държавата членка по произход, стига, разбира се, предвидените в случай на неговото неизпълнение санкции да са съвместими с принципа на пропорционалност, установен в член 49, параграф 3 от Хартата, както и с останалите общи принципи на правото на Съюза, сред които принципа на недопускане на дискриминация, които всички са приложими при<?PAGE NO="16"?> преценката на дадена национална правна уредба с оглед на член 21, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170608">8 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Freitag</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑541/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:432">EU:C:2017:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Освен това обстоятелството, че съответното пътуване се осъществява на борда на спортна лодка чрез преминаване през международни води не е пречка да се провери самоличността на неговите пасажери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Всъщност, както бе припомнено в точка 63 от настоящото решение, точка 3.2.5, втора алинея от приложение VI към Регламент № 562/2006 разрешава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>в зависимост от оценката на рисковете, свързани с нелегалната имиграция<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> да се проверяват лицата, които се намират на борда на спортна лодка и идват или отпътуват от пристанище, разположено в държава членка, и които преминават външна граница на Шенгенското пространство. Полезното действие на тази разпоредба би било накърнено, ако тя се тълкува в смисъл, че при тези проверки компетентните органи трябва да се ограничат до проверка на документа, който съгласно точка 3.2.7 от това приложение съдържа всички технически характеристики на плавателния съд, както и имената на лицата на борда, без да могат да проверят истинността на списъка с имена чрез проверка на документите за самоличност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В случая от материалите, с която разполага Съдът, е видно, че по време на пътуването си разглежданата в главното производство лодка е преминала през международни води, разположени между териториалните води на Финландия и Естония, поради което трябва да се приеме, че тя е преминала външна граница по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент № 562/2006. Освен това пътуването е извършено през август 2015 г. — период, за който страните в главното производство са признали наличието на повишен риск от незаконна имиграция. Така, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че компетентните финландски органи са се намирали в положение, при което са имали законно основание да извършат проверка на самоличността на лицата на борда на посочената лодка при нейното завръщане във финландските териториални води.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 73 и 74 от настоящото решение, правото на свободно движение не препятства възможността държава членка да задължи своите граждани да носят лична карта или паспорт, когато се завръщат на нейна територия, идвайки от друга държава членка, стига санкциите при неспазване на това задължение да са съвместими с общите принципи на правото на Съюза, когато целта е да се уеднаквят и по този начин да се улеснят проверките на самоличността, които могат да се извършват в случаите по Регламент № 562/2006. Това означава, че властите на държавата членка могат при осъществяването на законосъобразна проверка съгласно точка 3.2.5, втора алинея от приложение VI от Регламент № 562/2006 да изискат от съответното лице да представи личната си карта или паспорт, а при непредставянето на такъв документ — да му наложат наказание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе доводи, на втория поставен въпрос следва да се отговори, че правото на гражданите на Съюза на свободно движение, предвидено в член 21, параграф 1 ДФЕС, трябва с оглед на разпоредбите относно преминаването на граници в Регламент № 562/2006, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна лична карта или паспорт, когато влизат на нейна територия, идвайки от друга държава членка, стига това задължение да не обуславя<?PAGE NO="17"?> правото на влизане и условията за предвидените в случай на неизпълнението му санкции да са съвместими с общите принципи на правото на Съюза, сред които принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация. Пътуването към дадена държава членка от друга държава членка на борда на спортна лодка чрез преминаване през международни води е сред случаите, при които съгласно условията по точка 3.2.5, втора алинея от приложение VI към този регламент може да се изиска представянето на такъв документ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Както следва от цитираните в акта за преюдициално запитване разпоредби от Наказателния кодекс, всеки, който преминава или се опитва да премине финландската граница без пътен документ или друг документ, който може да бъде приравнен към него, извършва нарушение, за което се налага глоба или наказание лишаване от свобода до една година, с уточнението че когато нарушението е незначително, предвидената санкция е глоба, наложена под формата на дневни ставки, като размерът на дневната ставка глоба се определя на една шестдесета от средния месечен доход на нарушителя, с приспадане на определени данъци, такси и разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Освен това от акта за преюдициално запитване следва, че глобата, налагана в случай на леко нарушение на държавната граница, обикновено е в размер на петнадесет дневни ставки глоба, а размерът на окончателно наложената глоба обикновено възлиза на около 20 % от нетния месечен доход на нарушителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>В случая прокурорът е образувал наказателно производство срещу A, тъй като при преминаването на финландската граница той не е разполагал с валиден паспорт, нито с какъвто и да е друг документ за пътуване, макар самоличността му да е могла да бъде установена въз основа на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че с третия преюдициален въпрос се цели да се установи дали член 21, параграф 1 ДФЕС, и членове 4 и 36 от Директива 2004/38, във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата, допускат режим на наказателноправни санкции, с който държава членка прави преминаването на държавната ѝ граница без валидна лична карта или паспорт наказуемо с глоба, която ориентировъчно може да достигне 20 % от нетния месечен доход на нарушителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>По силата на правилото, установено в член 49, параграф 3 от Хартата, строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях престъпления, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, при което не се надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от съответното законодателство цели (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. M. (Санкции, наложени на капитан на кораб)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:112">EU:C:2021:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Макар че запитващата юрисдикция трябва да прецени дали разглежданият в главното производство санкционен режим е пропорционален на осъществяването на легитимната цел, преследвана със задължението за носене на валидна лична карта или паспорт, Съдът все пак може да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ<?PAGE NO="18"?> позволят да определи дали това е така (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laezza</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑375/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:60">EU:C:2016:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. M. (Санкции, наложени на капитан на кораб)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:112">EU:C:2021:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, задължението за носене на лична карта или паспорт при преместване от една държава членка в друга представлява формално изискване, което цели да улесни упражняването на правото на свободно движение, като гарантира, че всяко лице, което се ползва от това право, може лесно да бъде идентифицирано като такова в рамките на евентуална проверка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Що се отнася до глобата, която съгласно данните на запитващата юрисдикция се налага при преминаване на държавната граница без лична карта или паспорт и се квалифицира като леко нарушение, следва да се приеме, че тази санкция, която обикновено възлиза на около 20 % от нетния месечен доход на нарушителя, не съответства на тежестта на нарушението, както е видно по-специално от обстоятелствата по делото в главното производство, в което, както бе посочено в точка 44 от настоящото решение, възможният общ размер на глобата за това нарушение достига <FT TYPE="NUMBER">95250</FT> EUR, без да е предвидена горна граница.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>При все че държавите членки могат да налагат глоба, за да санкционират неспазването на формално изискване, свързано с упражняването на предоставено от правото на Съюза право, особено важно е подобна санкция да бъде пропорционална на тежестта на това нарушение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210318">18 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. (Упражняване на правото на приспадане)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑895/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:216">EU:C:2021:216</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Когато обаче, както в случая, не е изпълнено задължението за носене на валидна лична карта или паспорт от лице, ползващо се от правото на свободно движение, което притежава такъв документ, но просто не го е взело със себе си при пътуването, то нарушението е малозначително, което впрочем се признава и от финландското правителство. Следователно, освен в случаите на повторност на нарушението, подобно нарушение не може да доведе до налагане на тежка имуществена санкция като тази, състояща се в глоба, достигаща 20 % от нетния среден месечен доход на нарушителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Строгостта на такава санкция всъщност надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на целта, припомнена в точка 86 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Действително, както отбелязва генералният адвокат в точка 121 от своето заключение, правото на Съюза допуска даден режим на имуществени санкции да отчита платежоспособността на нарушителя, като предвижда глобата да се изчислява в зависимост от равнището на неговите доходи. Въпреки това спазването от гражданите на Съюза на формалните изисквания, свързани с упражняването на правото на свободно движение, може да се постигне по достатъчно възпиращ начин чрез по-слаби ограничителни мерки от тези, които са предвидени в разглежданата правна уредба, каквито биха могли да бъдат по-специално определянето на глобата в по-малък процентен размер спрямо месечния доход и установяването на горна граница за размера на глобата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на третия поставен въпрос следва да се отговори, че член 21, параграф 1 ДФЕС, и членове 4 и 36 от Директива 2004/38, във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на наказателноправни санкции, с който държава членка прави преминаването на държавната си граница без<?PAGE NO="19"?> валидна лична карта или паспорт наказуемо с глоба, която ориентировъчно може да достигне 20 % от нетния месечен доход на нарушителя, щом подобна глоба не е пропорционална на тежестта на нарушението, което е малозначително.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на свободно движение на гражданите на Съюза, предвидено в член 21 ДФЕС и уточнено с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, предвид разпоредбите относно преминаването на границите в Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна карта за самоличност или паспорт при пътуване към друга държава членка с каквото и да е транспортно средство и по какъвто и да е маршрут, при условие че санкциите се налагат в съответствие с основните принципи на правото на Съюза, сред които принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на свободно движение на гражданите на Съюза, предвидено в член 21, параграф 1 ДФЕС, трябва с оглед на разпоредбите относно преминаването на граници в Регламент № 562/2006, изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която държава членка, под страх от наказателноправни санкции, задължава своите граждани да носят валидна лична карта или паспорт когато влизат на нейна територия, идвайки от друга държава членка, стига това задължение да не обуславя правото на влизане и условията за предвидените в случай на неизпълнението му санкции да са съвместими с общите принципи на правото на Съюза, сред които принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация. Пътуването към дадена държава членка от друга държава членка на борда на спортна лодка чрез преминаване през международни води е сред случаите, при които, съгласно условията по точка 3.2.5, втора алинея от приложение VI към този регламент може да се изиска представянето на такъв документ.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="20"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 21, параграф 1 ДФЕС и членове 4 и 36 от Директива 2004/38 във връзка с член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на наказателноправни санкции, с който държава членка прави преминаването на държавната ѝ граница без валидна лична карта или паспорт наказуемо с глоба, която ориентировъчно може да достигне 20 % от нетния месечен доход на нарушителя, щом подобна глоба не е пропорционална на тежестта на нарушението, което е малозначително.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>