<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-445/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0445</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:644">EU:C:2020:644</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑445/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Viasat Broadcasting UK</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200903">3 септември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑445/19</HT></P><P>Viasat Broadcasting UK Ltd</P><P>срещу</P><P>TV2/Danmark A/S,</P><P>Кралство Дания</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Обществени радио- и телевизионни оператори</KEYWORD><KEYWORD>Член 106, параграф 2 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Услуги от общ икономически интерес</KEYWORD><KEYWORD>Помощ, съвместима с вътрешния пазар</KEYWORD><KEYWORD>Правни последици —Член 108, параграф 3 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Липса на уведомление</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за плащане на лихва за неправомерност</KEYWORD><KEYWORD>Конкурентно предимство, получено в резултат на неправомерно приведена в действие помощ</KEYWORD><KEYWORD>Суми, които следва да бъдат взети предвид при изчисляването на лихвата</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване повдига вече разглеждания въпрос за финансирането с държавни субсидии на публичното радио- и телевизионно разпространение в Дания. Това финансиране вече е било предмет на няколко решения на юрисдикциите на Съюза и с тях е окончателно установено, че операциите по държавно финансиране на TV 2 Danmark A/S (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>TV 2<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) представляват помощи, съвместими с вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>TV2/Danmark/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑649/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:835">EU:C:2017:835</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:836">EU:C:2017:836</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:837">EU:C:2017:837</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Комисията обаче не е била уведомена за тези помощи преди тяхното привеждане в действие. Понастоящем въпросът в главното производство е дали поради това получателят на тази формално неправомерна помощ трябва да плати на Дания лихви за периода до одобряването ѝ от Комисията. Във връзка с това Комисията е въвела понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>лихва за неправомерност<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>В точка 39 и сл. от Известието относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните юрисдикции (2009/C 85/01) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="085" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ C 85, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Задължението за плащане на лихви за неправомерност по принцип е признато и за случаите, в които помощта не трябва да се възстановява, тъй като е съвместима с вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и т. 1 от диспозитива).</P></NOTE>. В настоящото производство обаче TV 2 и Дания, подкрепяни от Нидерландия и Австрия, изтъкват, че разглежданата помощ представлява компенсация за услуги от общ икономически интерес, което би трябвало да се отрази и върху задължението за плащане на лихви за неправомерност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричан по-нататък Регламент 2015/1589) съдържа в член 16<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>С влизането си в сила на <DATE ISO="20151014">14 октомври 2015 г.</DATE> Регламент 2015/1589 заменя Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990322">22 март 1999 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 83, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), като възпроизвежда дословно неговия член 14, параграф 2 в своя нов член 16, параграф 2.</P></NOTE> правила за възстановяване на помощи. Неговият параграф 2 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва лихва в подходящ размер, определен от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на бенефициера до датата на нейното възстановяване<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Финансирането на датския обществен радио- и телевизионен оператор TV 2 през периода 1995—2002 г. е предмет на няколко административни и съдебни производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>През разглеждания период TV 2, освен лицензионни такси, получава приходи от продажбата на време за телевизионна реклама. Тези приходи се генерират временно от независимото държавно дружество TV 2 Reklame A/S, като TV 2 получава част от печалбите чрез фонд, а останалата част — директно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Радио- и телевизионният оператор TV 2 се състои от девет самостоятелни предприятия: осем регионални станции и едно предприятие с дейност на територията на цялата страна. През разглеждания период TV 2 има законовото задължение да произвежда и разпространява национални и регионални телевизионни програми по националните и регионалните станции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Самите регионални станции не генерират приходи, а се финансират от TV 2. Това също е законово задължение на TV 2.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Дания не е уведомила Комисията за финансирането чрез лицензионни такси и приходи от реклама. Първото решение на Комисията по случая е от 2004 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>TV2/Danmark и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:457">EU:T:2008:457</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но Общият съд го отменя, след което Комисията го преразглежда и през 2011 г. взема ново решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение COM 2011/839/ЕС от <DATE ISO="20110420">20 април 2011 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="340" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 340, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>решение TV 2 II<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), с което обявява мерките за финансиране на TV 2 в периода 1995—2002 г. за помощи, които са неправомерно приведени в действие в разрез с член 108, параграф 3 ДФЕС, но които въпреки това са съвместими с вътрешния пазар в пълния им размер съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС. Това решение е окончателно потвърдено от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>TV2/Danmark/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑649/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:835">EU:C:2017:835</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:836">EU:C:2017:836</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:837">EU:C:2017:837</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Като се основава на липсата на уведомление за разглежданите помощи, жалбоподателят в главното производство Viasat Broadcasting UK Ltd. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Viasat<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) иска да се установи задължението на TV 2 да заплати лихви за неправомерност в размер на <FT TYPE="NUMBER">1746300000</FT> DKK (датски крони) (около <FT TYPE="NUMBER">234623606</FT> EUR) за периода от изплащането на помощта до окончателното решение на Комисията през 2011 г. относно нейната съвместимост с общия пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Основата за изчисляване на тези лихви е сборът от операциите по финансиране, класифицирани като помощ, включително сумите, получени от TV 2 като приходи от реклама, и сумите, които TV 2 е предоставило на регионалните си станции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>TV 2 оспорва това вземане. То счита, че в случай като настоящия, при който за помощта не е отправено уведомление, но тя е за услуги от общ икономически интерес, поради което е приета за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС и не трябва да бъде възстановявана, не може да се начисляват лихви за неправомерност. TV 2 се мотивира по същество с това, че в такива случаи член 106, параграф 2 ДФЕС не допуска прилагането на задълженията за отправяне на уведомление и за изчакване по член 108, параграф 3 ДФЕС, а за да възникне задължение за лихви, при всички положения би трябвало да е налице реално неправомерно предимство. Такова обаче в случая липсвало.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20190529">29 май 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190606">6 юни 2019 г.</DATE>, на основание член 267 ДФЕС Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.P><TXT>Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя<?PAGE NO="4"?> на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В хода на производството пред Съда Viasat, TV 2, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Република Австрия и Европейската комисия представят писмени становища и отговарят писмено на други въпроси, поставени от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя три въпроса, за да разбере дали, и ако да, в каква степен TV 2 трябва да плати лихви за неправомерност поради липса на уведомление за помощ върху получените суми в периода от привеждането в действие на помощта до окончателното решение на Комисията през 2011 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В това отношение в рамките на първия преюдициален въпрос следва да се установи дали задължението за плащане на лихви за неправомерност поради неспазване на предвиденото в Договора задължение за отправяне на уведомление относно помощи (по този въпрос вж. буква A) важи и когато помощите са отпуснати без предварително уведомление, но в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС (по този въпрос вж. буква Б). Вторият и третият преюдициален въпрос, които следва да се разгледат заедно, се отнасят до сумите, които евентуално следва да се вземат предвид при изчисляването на лихвите за неправомерност (по този въпрос вж. буква В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителна бележка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Дадена помощ е формално неправомерна, ако е приведена в действие в нарушение на процедурата, предвидена в разпоредбата на член 108, параграф 3 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Член 1, буква е) от Регламент 2015/1589.</P></NOTE>. Член 108, параграф 3 ДФЕС е неразделна част от системата за контрол, въведена с Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи. В рамките на тази система държавите членки са длъжни, от една страна, да уведомят Комисията за всяка мярка за предоставяне или за изменение на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, в съответствие с член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС да не прилагат такава мярка до приемането на окончателно решение по нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Целта на тези задължения за отправяне на уведомление и за изчакване е да се гарантира, че последиците от съответната помощ няма да настъпят преди Комисията да е имала разумен срок, за да разгледа плана в подробности, и ако са налице условията за това, да открие официалната процедура по разследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900214">14 февруари 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:67">EU:C:1990:67</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това задължение гарантира, че ако е несъвместима с вътрешния пазар, съответната помощ никога няма да бъде приведена в действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Вярно е наистина, че има изключения от този принцип. Така например член 3 от Регламент (ЕС) № 651/2014<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Регламент на Комисията от <DATE ISO="20140617">17 юни 2014 година</DATE> за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="187" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 187, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> освобождава от изискванията по член 108, параграф 3 ДФЕС помощите, които отговарят на условията на Регламента. В същото време обаче в съображение 7 от Регламента се подчертава, че това освобождаване се прави само по изключение, и се уточнява, че за всички други помощи се прилага член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос Østre Landsret (Апелативен съд на Източния регион, Дания) по същество иска да се установи дали националните юрисдикции са длъжни да осъдят получателя на неправомерна помощ да плати лихви за неправомерност, дори ако съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията впоследствие е обявила помощта за съвместима с вътрешния пазар, тъй като тя представлява компенсация за услуги от общ икономически интерес и поради това не подлежи на възстановяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В това отношение първият преюдициален въпрос е свързан с решение CELF<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В него Съдът определя, че лихви за неправомерност трябва да се събират, когато е изплатена държавна помощ в нарушение на задължението за отправяне на уведомление, но впоследствие тя е обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно в крайна сметка трябва да се изясни дали причината, поради която дадена помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, се отразява върху задължението за плащане на лихви за неправомерност.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Принцип: задължение за плащане на лихви в случай на формално неправомерни помощи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Във вторичното право задължението за плащане на лихви за неправомерност произтича от член 16, параграф 2 от Регламент 2015/1589, съответно от член 14, параграф 2 от Регламент № 659/1999<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>През релевантния за случая период действа Регламент (ЕО) № 659/1999, който е заменен от Регламент (ЕС) 2015/1589, като последният дословно възпроизвежда разпоредбата относно лихвите за неправомерност.</P></NOTE>. Наистина, тези разпоредби се отнасят изрично само до положението, при което дадена помощ не е съвместима с вътрешния пазар и следователно трябва да бъде възстановена. В този случай лихви се дължат за периода на неправомерност, т.е. от привеждането в действие до окончателното решение на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>По дело CELF обаче Съдът е постановил, че задължението за плащане на лихви за неправомерност съществува и когато помощта е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС и няма да бъде възстановявана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тази съдебна практика по принцип трябва да се прилага за всички съвместими с вътрешния пазар, но неправомерни помощи, независимо от контекста на тяхната съвместимост. По-специално възраженията, които датското и нидерландското правителство изтъкват, че съдебната практика по дело CELF не трябва да се взема предвид, тъй като основанието за съвместимост в случай на неправомерни помощи за услуги от общ икономически интерес било изключение, са несъстоятелни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Всъщност задължението за плащане на лихви произтича от нарушението на процедурата, предвидена от член 108, параграф 3 ДФЕС. Това нарушение е налице при неизпълнение на задълженията за отправяне на уведомление и за изчакване, независимо дали помощта е съвместима с вътрешния пазар, или не. Целта на процедурата, част от която са задълженията за отправяне на уведомление и за изчакване, е именно да се определи дали мярката представлява помощ и евентуално дали тя е съвместима с вътрешния пазар. Поради тази причина изискванията на член 108, параграф 3 ДФЕС предхождат по време решението за съвместимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика решение за съвместимост, прието от Комисията като окончателно решение по процедурата по разследване, не санира нарушението на забраната по член 108, параграф 3 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911121">21 ноември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Féderation nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:440">EU:C:1991:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и следователно не оказва влияние върху неправомерността на помощта. Всяко друго тълкуване би благоприятствало неспазването на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС и би лишило тази разпоредба от нейното полезно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911121">21 ноември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Féderation nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:440">EU:C:1991:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност, ако неспазването на член 108, параграф 3 ДФЕС в рамките на план за помощ, съвместим или не с общия пазар, не е свързано с повече рискове или санкции, отколкото спазването му, стимулът за държавите членки да правят уведомления и да очакват решение по съвместимостта би отслабнал значително, в резултат на което би се стеснил и обхватът на контрола на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transalpine Ölleitung in Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:644">EU:C:2006:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Освен това подобно тълкуване би довело до изместване на компетентността. Всъщност в системата за контрол на държавните помощи националните юрисдикции трябва да защитават правата на частноправните субекти срещу евентуално нарушение на забраната по член 108, параграф 3 ДФЕС и да отстраняват евентуалните последици от неправомерността на съответната помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transalpine Ölleitung in Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:644">EU:C:2006:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Комисията от своя страна преценява дали дадена мярка за помощ е съвместима с вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transalpine Ölleitung in Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:644">EU:C:2006:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако положителното ѝ решение водеше до саниране на нарушението на процедурата, Комисията би се произнесла непряко и по извършеното с него нарушение и спрямо конкурентите на получателя на помощта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transalpine Ölleitung in Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:644">EU:C:2006:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, лишавайки така последните от възможност за правна защита пред националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>От изложеното следва, че нарушението на процедурата продължава да съществува независимо от евентуалната съвместимост на помощта с вътрешния пазар. Както Съдът подчертава по-специално по дело CELF, правото на Съюза задължава националните юрисдикции да разпоредят мерките, които са подходящи, за да бъдат реално отстранени последиците от неправомерността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transalpine Ölleitung in Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:644">EU:C:2006:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В решение CELF Съдът установява също и че плащането на лихви за неправомерност е подходящ начин за това отстраняване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност националните юрисдикции са длъжни да защитават по-специално правата на частноправните субекти срещу нарушения, произтичащи от неправомерността на помощта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Нарушението на задължението за изчакване поражда конкурентно предимство за получателя на неправомерната помощ, което пък нарушава правата на осъществяващите дейност на същия пазар трети лица. Посоченото предимство може да е от финансово естество, тъй като по време на процедурата по разследване и свързаното с нея спиране на мярката получателят на помощта трябва да използва други начини за набавяне на средства. Това по принцип важи и за доставчиците на услуги от общ икономически интерес, които обикновено вземат заем при обичайните лихвени условия на пазара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар този вид дейност често да се извършва от държавни предприятия, които могат да се финансират от държавата чрез увеличения на капитала, предлаганите при пазарни условия заеми представляват възможност за финансиране, която не се урежда от правната уредба за държавните помощи и следователно може да бъде предоставяна ad hoc и без предварителна административна процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>По-ранното привеждане в действие на помощта предоставя все пак и предимството, че спазилите процедурата конкуренти на получателя на помощта понасят по-рано, отколкото трябва, последиците от съвместима с вътрешния пазар помощ, което подобрява конкурентното положение на получателя на помощта спрямо другите оператори на пазара през времетраенето на неправомерността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>От това предимство, установено от Съда за пазар, който не е свързан с обществени услуги, се ползват и доставчици на услуги от общ икономически интерес. Всъщност член 14 ДФЕС и член 106, параграф 2 ДФЕС уточняват, че по принцип дори в тази област конкуренция съществува и е желана. Не на последно място фактите по случая показват, че тази преценка е валидна и за реалността на разглеждания пазар на радио- и телевизионно разпространение. Viasat, като частно предприятие, се конкурира с публичното предприятие TV 2. Следователно предприятието, на което е възложено предоставянето на услугата, има конкурентно положение, което се подобрява от факта, че то вече разполага с финансови средства за изготвяне на програмите си в момент, когато Комисията все още не се е произнесла по помощта. В областта на телевизията такива средства би трябвало по-специално да представляват интерес за конкуренцията по отношение на изключителните права за излъчване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В този контекст следва да се отхвърлят и възраженията на TV 2 и на датското и нидерландското правителство, че в случая по-ранното привеждане в действие на помощта не е довело до неправомерно предимство за TV 2, или поне би трябвало да се установи такова за всеки отделен случай. В подкрепа на доводите си страните изтъкват по същество, че TV 2 не е било свръхкомпенсирано чрез помощта, което трябвало да се вземе предвид и когато се преценява ефектът от по-ранното привеждане в действие на помощта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Това възражение, което теоретично се свързва с въпроса за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар и следователно с хипотезата по член 107, параграф 1 ДФЕС, не би могло обаче да обори наличието на посоченото в точка 31 от настоящото заключение предимство от по-ранния достъп в резултат на нарушението на процедурата. Всъщност предимството по тази хипотеза трябва да се разграничава от предимството, произтичащо от неправомерното привеждане в действие. Докато първото е материалноправно условие за помощ, чието съществуване Комисията трябва да установи въз основа на определени критерии, второто е предимство, което не изисква разглеждане във всеки отделен случай, тъй като по-благоприятното положение спрямо потенциалните конкуренти произтича от самото наличие на държавни ресурси и съществува независимо от това дали Комисията ще определи мярката за съвместима с вътрешния пазар. Всъщност, дори дадена мярка да е обоснована, тя ще бъде такава само при условие че процедурата е редовна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>При тези условия следва да се възприеме принципът, че помощ, приведена в действие в нарушение на задълженията за отправяне на уведомление и за изчакване, произтичащи от член 108, параграф 3 ДФЕС, води, независимо от евентуалната съвместимост на тази помощ с вътрешния пазар, до лихви за неправомерност, тъй като по-ранното привеждане в действие предоставя неправомерно предимство на получателя на помощта.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неприлагане на изключение по отношение на помощите за предоставянето на услуги от общ икономически интерес</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Възниква обаче въпросът дали привилегията, от която се ползва предоставянето на услуги от общ икономически интерес по силата на Договорите на Европейския съюз, и по-специално на член 14 и член 106, параграф 2 ДФЕС, изисква изключение от този принцип. Именно в този смисъл са възраженията на TV 2 и на австрийското правителство, че по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС разпоредбите на член 108, параграф 3 ДФЕС или поне задължението за плащане на лихви не трябва да се прилагат, ако възпрепятстват предоставянето на услуги от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС разпоредбите на Договорите, и в частност правилата на конкуренцията се прилагат за предприятията, на които е възложено да оказват услуги от общ икономически интерес, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните им задачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Член 14 ДФЕС предвижда, че без да се засяга член 4 ДЕС и членове 93 ДФЕС, 106 ДФЕС и 107 ДФЕС и като се има предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното сближаване на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Приложените към Договорите Протокол № 26 относно услугите от общ интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="308" DATE.PUB="2010">ОВ C 83, 2010 г., стр. 308</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> и Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="312" DATE.PUB="2010">ОВ C 83, 2010 г., стр. 312</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> потвърждават посочените две разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Задължението за плащане на лихви в случай на формално неправомерни помощи може да засегне постигането на целта за гарантиране на услугите от общ икономически интерес. Всъщност несъвместимо с нея, и следователно в крайна сметка с посочените изисквания на първичното право би било задължението за плащане на лихви да лиши получателя на помощта от средствата, необходими за предоставянето на тези услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Член 106, параграф 2 ДФЕС обаче предвижда два начина за преодоляване на забраната за държавни помощи при насърчаването с финансови средства на този вид услуги и за установяване на разумно съотношение между задължението за плащане на лихви и гарантирането на услугите от общ икономически интерес: първо, съгласно установените в решение Altmark Trans<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> критерии някои мерки за държавна подкрепа не представляват помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и второ, Комисията може да разрешава мерки за подкрепа, които не отговарят на тези критерии, т.е. които представляват помощи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В този смисъл, ако поради задължението за плащане на лихви е налице недостиг на финансиране за предоставянето на услугите, държавата членка може, що се отнася до тези специфични помощи, да провери дали съгласно установените в решение Altmark Trans<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> критерии следва да възстанови разходите за лихвите, за да позволи все пак извършването на необходимите услуги. В този случай предоставянето на услугите продължава да е гарантирано. Това е причината правилата относно държавните помощи да допускат възстановяване на разходите за лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Ако мярката, с която се възстановяват лихвите на доставчика на услугите, не отговаря на установените в решение Altmark критерии, съответната държава членка би могла да предостави необходимите средства като помощ, за която обаче би било необходимо предварително разрешение от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Подобно разрешение вече е било възприето по разглеждания случай с Решение C (2004) 3632 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20041006">6 октомври 2004 г.</DATE> по преписка в областта на държавните помощи № 313/2004 относно рекапитализацията на [TV2 A/S] (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="172" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2005">OВ C 172, 2005 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС тази помощ би била съвместима с вътрешния пазар, доколкото финансовата тежест от лихвите препятства фактически или юридически изпълнението на възложените услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Разбира се, би могло да се възрази, че само за да се изпълнят формалните изисквания на процедурата, получателят на одобрено плащане ще бъде задължен да възстанови на държавата членка част от него под формата на лихви с единствената цел впоследствие да получи тази сума отново като помощ. В този контекст се поставя въпросът дали в отделни случаи спирането на задължителните лихвите в случай на неправомерни, но одобрени помощи за предоставянето на услуги от общ икономически интерес би съответствало в по-голяма степен на материалноправното положение на заинтересованите страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Изводът обаче е, че подобен подход трябва да се отхвърли. Най‑напред, разпределението на контролните правомощия в областта на държавните помощи не допуска това. Тъй като е неправомерно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Точки 22—35 от настоящото заключение.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>спирането<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> на лихвите в действителност представлява опрощаване и следователно помощ, в случай че не се спазват установените с решение Altmark Trans критерии. Проверката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС е задължение само на Комисията и дори в отделни случаи не може да бъде извършвана от националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че задължението за уведомяване и изчакване, чиято ефективност се гарантира от задължението за плащане на лихви, защитава, освен посочените по-горе цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Точка 18 от настоящото заключение.</P></NOTE>, и правата на конкурентите на съответния получател на помощта. Този аспект не е без значение, ако помощта се окаже съвместима с вътрешния пазар и ако лихвите бъдат възстановени на получателя ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Освен това процедурните права на конкурентите съгласно европейските правила за помощите са от особено значение. От една страна, те могат да допринесат съществено за ефективността на контрола върху държавните помощи. От друга страна, забраната за помощи цели да защити ненарушена конкуренцията, която може да бъде ограничавана от помощи за услуги от общ икономически интерес само доколкото това действително е необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Предложеният в случая подход за преодоляване на конфликта между задължението за плащане на лихви и гарантирането на услугите от общ икономически интерес носи със себе си по-голяма административна тежест, но възпира всеки стимул да не се отправя предварително уведомление в случай на помощи за услуги от общ икономически интерес. Освен това този<?PAGE NO="10"?> подход зачита разпределението на контролните правомощия в областта на държавни помощи между Комисията и националните юрисдикции. Той гарантира правата на конкурентите и следи обхватът на такива помощи да бъде предмет на стриктен контрол както в рамките на установените с решение Altmark критерии, така и при одобряването от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следователно задължението на националната юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност се прилага и когато неправомерната държавна помощ е била предоставена за извършването на услуги от общ икономически интерес и когато впоследствие Комисията я е обявила за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС въз основа на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втори и трети преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Предмет на втория и третия преюдициален въпрос е установяването на основата за изчисляване на размера на лихвите. С тези въпроси запитващата юрисдикция иска да се изясни въз основа на какво се изчисляват лихвите за неправомерност. По същество тя иска да разбере дали трябва да се начисляват лихви върху всички операции по финансиране на TV 2 през разглеждания в настоящия случай период, или за някои от тях това не важи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>На тези въпроси може да се отговори заедно. Наистина, те имат различни отправни точки, тъй като вторият въпрос е свързан с онази част от операциите по финансиране на TV 2, които идват от рекламни приходи, а третият въпрос се отнася до сумите, които TV 2 превежда на регионалните станции. Отговорът и на двата въпроса обаче произтича в еднаква степен от приложимите разпоредби и от свързаната с тях съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Там е предвидено, че задължението за уведомяване и изчакване се отнася за всички мерки за помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Член 108, параграф 3 ДФЕС, съображения 2 и 5, членове 2 и 3 от Регламент 2015/1589 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Юрисдикциите на Съюза също потвърждават, че по отношение на приходите от реклама<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:836">EU:C:2017:836</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и сумите, които TV 2 превежда на регионалните станции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>TV2/Danmark/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑674/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:684">EU:T:2015:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0172">172</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>TV2/Danmark/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑649/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:835">EU:C:2017:835</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, са изпълнени условията по член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно е безспорно, че тези елементи на операциите по финансиране също представляват държавни помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Тъй като датската държава не е надлежно уведомена за тях и ги е спряла до получаването на одобрение от Комисията, отделно посочените в случая суми също представляват формално неправомерни помощи, за които се дължат лихви за неправомерност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Както вече беше посочено, за лихвите за неправомерност не е определящо и дали самият получател на неправомерната помощ е ползвал, или му е било осигурено неправомерно предимство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. точка 34 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно е без значение, както отбелязва запитващата юрисдикция, че TV 2 не е задържала за себе си <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>нетно предимство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> от приходите, които превежда на регионалните станции. Задължението за плащане на лихви произтича от нарушението на процедурата и компенсира предимството, произтичащо от предварителното прилагане в действие на помощта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точки 31 и 34 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Ето защо на втория и третия въпрос, поставени от запитващата юрисдикция, следва да се отговори, че националните юрисдикции са длъжни да разпоредят на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност по отношение на всички суми, които с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да постанови следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.P><TXT>Задължението за национална юрисдикция да разпореди на получател на помощ да плати лихва за неправомерност съществува и когато съответната неправомерна държавна помощ е била отпусната за предоставянето на услуги от общ икономически интерес и съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС впоследствие Комисията я е приела за съвместима с вътрешния пазар въз основа на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Националните юрисдикции са длъжни да разпоредят на получател на помощ да плати лихви за неправомерност по отношение на всички суми, които с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>